Речник на най-често използваните

във фотографията термини*

Дефекти в образа, получени от оптичната система на

обектива, в резултат на които се възпроизвежда
Аберации неотчетлив или изкривен образ. Най-известна е
хроматичната аберация – оцветяване поради нееднакво
фокусно разстояние на лъчи от различен цвят.
Артефакт Дефект на цифровото изображение.
Състои се от осем бита и се явява основна
информационна единица, използвана като мярка за
количеството на информацията. 1000 байта са един
Байт килобайт (kB), 1000 килобайта са един мегабайт (MB), а
1000 мегабайта са равни на един гигабайт(GB).
Често се използва означението KB, като 1 KB = 1024 B
Настройка при цифровите фотокамери, която компенсира
Баланс на бялото отклонението на различните видове светлинни източници
от естествено осветление.
Най-малката информационна единица. Може да има
Бит стойност 1 или 0 (двоична цифра). Осем бита образуват
един байт.
Броят битове, който се използва за описание на цвета в
един пиксел от изображението. Изображенията с
Битова дълбочина фотографско качество изискват поне по осем бита за
всеки от цветовете – червен, зелен и син, което прави
обща битова дълбочина 24 бита,
Бленда Синоним на диафрагма (виж диафрагма).
Междинен запис на информация в дигиталната камера,
където може да се съхраняват серия от снимки, заснети
за кратко време, преди да се трансферират към картата с
Буфер паметта. Големината на буфера варира в зависимост от
класа на фотокамерата – може да започне от 3 кадъра на
максимална резолюция и да достигне до над 100 при
някои съвременни топпрофесионални фотокамери.
Съкратено от вариообектив – обектив с плавно
променящо се фокусно разстояние. В зависимост от типа
и конструкцията фокусното разстояние може да се
Варио (наричан още и промени между 1,5 до 52 пъти (при някои компактни
зуум) фотокамери). Недостатъци на вариообективите са
понижената светлосила, повече аберации и по-силни
изкривявания на изображението спрямо традиционните
обективи.
 Оптична система, позволяваща на снимащия да вижда
изображението, което ще се включи в окончателната
Визьор снимка. Освен това съществува и терминът електронен
визьор. С такъв са оборудвани предимно безогледалните
камери, както и SLT камерите на Sony.
Вариообективите (но не само те, а и някои твърди
обективи), особено по-широките, понякога може да
страдат от винетиране. Това се изразява в потъмняване
Винетиране на краищата на изображението. Конвертори и филтри
също могат да допринесат за по-голям ефект на
винетиране. Винетирането най-често се проявява при
максимални диафрагми.
Фотографски похват, при който фотографията е с
Висок ключ (High key)
преобладаващи светли тонове.
Kуплунг върху фотокамерата, в който се закрепва външна
светкавица. Гнездо за светкавица притежават повечето
Гнездо за светкавица цифрови и филмови огледално-рефлексни камери, както
(hot shoe – и някои компактни модели. От съображения за сигурност
буквално гореща използвайте само произведени или лицензирани продукти
обувка) от фирмата производител на вашата камера. Желателно
е да изключвате светкавицата, когато я сваляте от
гнездото.
Плавно преливане от един тон или цвят към друг или от
прозрачност към плътен цвят. Градиентният филтър
например може да бъде неутрално тъмен от едната
Градиент (градация) страна и плавно да изсветлява до безцветно към другата.
Може да е в определен цвят в единия край и пак да
изсветлява в другия. Има доста варианти и е хубаво да
прочетете в отделна статия за тях.
Диапазонът от разстояния, в който обективът може да
Диапазон на
изобразява обектите на фокус (например от 0,5 м до
фокусиране
безкрайност).
Устройство в обектива, което формира променлив отвор.
През него минава светлината, за да достигне до
матрицата (филма). Изградена е от тънки пластини –
Диафрагма ламели. Броят на ламелите варира между 5 и 16, но има
и изключения. Когато се употребява като максимална
диафрагма, се има предвид максимален отвор, а
минимална – когато отворът е най-малък.
Общоприета величина, с която се измерва относителният
Диафрагмено число
отвор на диафрагмата на обектива.
Бъчвовидно изкривяване на изображението. Най-често
Дисторзия (оптична този дефект се наблюдава при широкоъгълните обективи
аберация) в най-широкия им диапазон (най-малко mm). Употребата
на широкоъгълни конвертори подсилва дефекта. В
 изображението най-ясно се забелязва в краищата,
особено ако там има прави елементи.
Оптично явление, наблюдавано при разпространението
на светлина в среда с резки нехомогенности. Светлината
се отклонява от праволинейното разпространение при
преминаване през малък отвор или тесен процеп (0,1 – 1,0
Дифракция
мм). В този случай светлинните лъчи се разпространяват
не само по права линия, но и встрани, поради което около
светлото кръгче или светлата ивица се появява оцветен
ръб – дифракционни пръстени или ивици.
Разсейването на материалите, в резултат на което се
получава омекотяване на светлината. В природата се
Дифузия
предизвиква от мъглата и облачността, може също да
бъде симулирана със софтбоксове или дифузьор.
В обработваща програма софтуер, създаден от трето
Допълнение (plug-in)
лице, за да допълва характеристиките на програмата.
Разстоянието пред и зад точката на фокусиране, в което
обектът е рязко изобразен. Известен е и като ДОФ (DOF
Дълбочина на рязкост Deep Of the Field). ДОФ-ът зависи от диафрагмата, като
(острота) по-голяма диафрагма съответства на по-плитък ДОФ и
обратното. Фокусно разстояние и разстоянието до обекта
също влияят на ДОФ-а.
Метод, който осигурява правилно експониране на кадъра,
Експозиционен клин като се заснемат серия от кадри, най-често три: един с
(Bracketing) предполагаемата правилна експозиция, един леко
преекспониран и един леко недоекспониран.
Похват, при който вградената или външна светкавица се
използва в комбинация с естественото околно
Запълваща светкавица
осветление, за да разкрие повече детайли от обекта и да
изсветли сенките.
Механизъм в камерите, контролиращ времето, за което
ще се експонира светлочувствителният материал,
Затвор респективно матрицата. Много дигитални камери нямат
затвор, но терминът се използва, за да описва
електронния контрол върху дължината на експонацията.
Обхватът от сцената, който обективът „вижда”, измерен в
Зрителен ъгъл
градуси.
Инструмент в редактиращите програми за обработка на
Изрязване (cropping) изображение, чрез който премахваме нежелани зони от
изображението.
Кадрирането включва творчески елемент и цели
Кадриране композиционно построяване на кадъра и правилно
подреждане на съставните елементи в него.
 Процес на настройка на устройство, например монитор,
така че да работи съгласувано с други устройства,
например скенери и принтери. Някои уреди за измерване
Калибриране
на правилна експозиция могат да се калибрират спрямо
конкретна цифрова фотокамера (понякога фотокамерите
не отговарят съвсем точно на установените стандарти).
Част от съхраняваното в компютъра изображение,
подобна на слой. Най-често каналите на цветното
Канал изображение съответстват на основните му цветове
(напр. RGB), но понякога има и един или повече канали с
маски или други ефекти.
Процес при обработването на изображението, при който
Колаж се съединяват няколко кадъра или отделни фрагменти от
различни кадри в едно изображение.
Настройка, позволяваща на снимащия да преекспонира
Компенсация на
или да недоекспонира кадъра спрямо измерената от
експозицията
фотокамерата стойност.
Процес за намаляване на пространството, което заема
Компресия файлът, с използване на различни методи за
форматиране на информацията.
Изкривяването на паралелните линии, особено при
Конвергенция
архитектурата, причинено от гледната точка на обектива.
Позиция на заснемане, при която камерата е срещу
светлината, падаща върху обекта отзад или леко
отстрани, създавайки по ръбовете му ореол от ярки
Контражур
контури. Много подходящо е при контражур да се
използва запълваща светкавица, за да се подобри
изображението.
В редактирането на изображения – инструмент за
Ласо селектиране на определена област с цел по-нататъшна
обработка.
Раздел от научната фотография, занимаващ се със
заснемането на много малки обекти. Също така функция,
предлагана от някои обективи и камери, която позволява
Макро
на обектива или камерата да фокусира от много малко
разстояние и така да се заснемат дребни предмети или
детайли.
В графичен редактор – шаблон, който скрива част от
изображението. Един от най-важните инструменти при
Маска обработването на изображението. Използва се, за да
ограничи промените само в определена зона или за да
защити част от изображението от промяна.

Мегапиксел Единица за разделителна способност на цифровите

камери, пряко свързана с броя пиксели, формиращи
 изображението на CMOS или CCD сензора. Колкото
повече са мегапикселите, толкова по-висока е
разделителната способност на изображенията, които
създава камерата. 1 мегапиксел = 1 000 000 пиксела.
В зависимост от фирмата – производител на фотокамери,
е познато още като матрично, многозоново, тип „пчелна
пита” и др. Това е измерваща система, която отчита
Многоточково светлината в различни точки от кадъра, прави изчисления
измерване (multi- въз основа на алгоритми и дава по-точни експозиции при
segment metering) по-разнообразни условия. В съвременните камери от
среден и висок клас допълнително се взема под внимание
активната автофокусна точка (или, ако има лице в кадър,
се мери с приоритет по него).
Студийна светкавица с вграден захранващ блок и панел
Моноблок за управление. Моноблоковете могат да се синхронизират
заедно за получаване на по-сложни схеми на осветление.
Чистотата на цвета – от най-светлия нюанс до най-тъмния
Наситеност
и наситен цвят.
Резултатът от снимане със светлинен източник, естествен
или изкуствен, разположен зад обекта с цел изобразяване
Насрещно осветление на силует или ефект на контурно осветление. Близко е по
смисъл с контражура, но принципно се водят два отделни
типа ефектно осветление.
Фотографски похват, при който фотографията е с
Нисък ключ (Low key)
преобладаващи тъмни тонове.
Чистият цвят, зададен чрез положението му в светлинния
Нюанс
спектър. Именно него наричаме „цвят” във всекидневието.
Камера, която чрез специална оптична система с
Огледално-рефлексна огледало и пентапризма (при някои по-евтини модели е
фотокамера, DSLR пентаогледало) проектира във визьора и върху филма
(огледално рефлексен (респективно матрицата) едно и също изображение, като
фотоапарат) позволява да прецените фокуса, както и кадъра, който ще
се заснема.
Разсейване на светлината, причинено от частици в
атмосферата, обикновено фин прах, висока влажност или
Омара
замърсявания. Омарата кара гледката да избледнява
отдалеч и омекотява рязката слънчева светлина.
Плоска повърхност, използвана за отразяване на
околната или студийната светлина към обекта, често и за
Отражател (също така
омекотяване и разпръскване на светлината с цел по-
се използва и думата
привлекателен краен резултат. Всъщност отразената
бленда)
светлина може да бъде и остра или в цвят, в зависимост
от това каква повърхност е използвана.
 Малко се различава от палатките, с които се ходи на
почивка. Най-често се използва в студийна обстановка за
заснемане на лъскави стъклени или метални предмети.
Палатка (тента) Изработена е от бяла пропусклива материя и осигурява
напълно дифузна светлина, елиминирайки бликовете на
осветлението. Предлага се в различни форми и размери.
Най-често използваната е във формата на куб.
Изображение, получено от събирането на няколко
Панорама последователно заснети кадъра. Могат да бъдат
сферични или линейни.
Най-малкият елемент на цифровата снимка,
Пиксел представляващ малко квадратче от площта на
изображението.
Смяна на разделителната способност на изображението
чрез премахване на пиксели (понижаване) или чрез
Преоразмеряване
интерполация и добавяне на нови пиксели (повишаване
на разделителната способност).
Приоритет на Полуавтоматичен режим, при който фотографът избира
диафрагма (Aperture желаната диафрагма, а камерата избира нужната скорост
Priority) на затвора за правилна експозиция.
Полуавтоматичен режим, при който фотографът избира
Приоритет на затвора
желаната скорост на затвора, а камерата избира
(Shutter Priority)
съответстващата диафрагма за правилна експозиция.
Броят на пикселите, разположени върху единица площ.
Обикновено се измерва в dpi (точки на инч) или lpi (линии
Разделителна на инч).
способност За цифрово изображение, видео или дисплей често се
има предвид броят на пикселите по редове и колони.
Например 1920х1080 пиксела.
Разпръскване на светлината от материал, което се
използва за омекотяване на светлината и всички
Разсейване хвърлени сенки. Разсейването се среща в природата, при
мъглите и облачната покривка, но може да се създаде и в
студиото чрез разсейващи отражатели или софтбоксове.
Уред за измерване на светлината и оттам – определяне
Светломер на точната експозиция. Ако има възможност да измерва
(експонометър) светлина от фотосветкавици, се среща под името
„флашметър”.
В графичен редактор – избрана част от изображение,
Селекция която може да има произволни граници и е подготвена за
обработка или преместване.

Сенник на обектива Приспособление, което предпазва челния елемент на

обектива от преки светлинни лъчи. Освен от светлина,
 сенникът може да предпази челния елемент от лек
страничен удар.
Цветови модел на изображение, състоящо се от 256 сиви
Сива скала (Grayscale)
тона, покриващи цялата гама между черно и бяло.
Времето, за което затворът открива филма или матрицата
Скорост на затвора
за светлината по време на експозицията.
Пласт от изображението, който се съхранява отделно от
Слой
другите и може да се обработва независимо от тях.
Аксесоар за осветително тяло (моноблок или прожектор),
изработен от гъвкава материя, в задната страна на който
се поставя светлинният източник, а от предната има
Софтбокс
разсейваща повърхност (може да са две). Използва се за
омекотяване на светлината и сенките, хвърлени от
обекта.
Специализиран ръчен светломер или функция на
вградения експонометър на фотоапарата, използвани за
Спотметър прецизно определяне на експозицията по малък участък
от сцената. Измерващата зона може да варира в рамките
между 1% и 5% от целия кадър.
Аксесоар за осветително тяло (моноблок или прожектор),
приставка за студийни осветителни тела с формата на
Спот
заострен тубус, която концентрира светлинния поток в
тесен сноп.
Частите от изображението, които имат приблизително
Средни тонове средна тоналност, падаща се по средата между ярките
области и сенките.
Съществуват няколко начина за стабилизиране на
изображението – електронен, който е доста неефективен,
матричен и с плаващ оптичен елемент в обектива. При
матричния (Anti-shake) начин на стабилизиране сензорът
(матрицата) е монтиран върху подвижна платформа в
корпуса на камерата и чрез детектори компенсира
движението на апарата. Например Sony, Pentax, Olympus
разрешават 3 до 5 f стопа по-ниска скорост, което ще рече,
че ако ни е необходима скорост от 1/1000, за да не
Стабилизация на размажем изображението, с Anti-shake система на
изображението матрицата ще можем да снимаме с 1/125 – 1/30 s скорост
на затвора, или с 8 – 32 пъти по-ниска скорост. При
оптичния начин на стабилизиране се използва „плаващ“
оптичен елемент (в обектива), често свързан с бързо
въртящ се жироскоп. Това помага да се компенсират
високочестотни вибрации – примерно трептене на ръката.
Означението въху обективите за Canon е IS, а за Nikon –
VR (Vibration Reduction). Оптичната стабилизация в
повечето случаи компенсира 2 до 4 f стопа или, ако имаме
1/1000 допустима скорост, можем да слезем до 1/250 –
 1/60 s, или 4 – 16 пъти по-ниска скорост. Оптичната
стабилизация осигурява по-добро изображение и за
аутофокус сензора и оттам се получава по-точно
фокусирано изображение.
Устройство, което се монтира между обектива и
фотокамерата, за да се увеличи фокусното му разстояние
(обикновено от 1,4х до 2х; числото, освен фактора за
Телеконвертор умножение, показва и с колко се намалява светлосилата
на обектива). Съществуват и конвертори, които се
монтират на челния елемент на обектива, но те се срещат
само при някои компактни камери.
Обектив с фокусно разстояние, което позволява да
Телеобектив
приближим отдалечените обекти.
Приспособления, които се поставят между тялото на
камерата и обектива с цел да се увеличи фокусното
Удължителни пръстени
разстояние. Използват се за макрофотография. В
(макропръстени)
зависимост от дължината на използвания пръстен се
увеличава и загубата на светлина.
Стъклена или пластмасова плака (правоъгълна или
кръгла, поставена в гривна с резба), оцветена или със
специално покритие, която се поставя пред обектива и
променя светлината, достигаща до матрицата или филма.
Филтър
Филтрите могат да видоизменят цвета или качеството на
светлината, или относителното предаване на някои
тонове, както и да намаляват замъгляване или яркост и да
предизвикват специални ефекти.
Оптично състояние, при което светлинните лъчи се
Фокус събират върху филма или матрицата, за да изградят
възможно най-рязкото изображение.
Разстоянието между оптичния център на обектива и
Фокусно разстояние точката на фокусиране, когато обективът е фокусиран на
безкрайност.
Светлина, която идва от посоката на фотокамерата.
Фронтално (предно)
Гарантира ярки, силно контрастни снимки, почти без сенки
осветление
и без усещане за обем.
Диаграма на разпределението на тоновете в снимката
Хоризонталната ос представя яркостта на тона от най-
Хистограма
тъмно до най-светло, а по вертикала се изобразява
количеството пиксели за съответния тон.
Дължи се на неспособността на лещите да пречупят
различните по дължина спектри на светлината по един и
Хроматична аберация същ начин. В резултат на това се получават цветни
измествания, най-ясно изразени в границите между
тъмните и светлите области на изображението.
 Съществуват АПО лещи, които коригират този
недостатък.
Чистият цвят, определен от позицията му в цветния
Цветен тон
спектър.
Показател, показващ измерените цветови характеристики
на осветлението. Той използва единицата градус по
Цветна температура Келвин (fK) и има диапазон, който започва от
тъмночервено (1900°К), минава през оранжево, жълто и
бяло и стига до синьо (10 000°К).
Измерваща система, която отчита светлината предимно
Централно претеглено от централната част на кадъра. В зависимост от модела
измерване (Center на камерата тя варира между 70 и 75% от кадъра. Също
weighted metering) така е възможно да има опция да се намалява
допълнително площта на измервателния сензор.
Малки цветни петънца, разпръснати по случаен начин
върху цифровата снимка. Не са част от оригиналното
Шум (цветен шум) изображение, а се причиняват от нежелани електрически
сигнали вследствие повишаването по електронен път на
светочувствителността на матрицата.
Интензивност на светлинния поток, едно от трите
Яркост (Brightness) измерения в цветовата система HSB. Виж също
определенията за нюанс (hue) и наситеност (saturation).
Charge-Coupled Device – малка фотоклетка, която
преобразува светлината в електронен сигнал. CCD
клетките, подредени в матрица, се използват за улавяне
CCD
на изображението в повечето цифрови фотоапарати,
предимно в средноформатни фотокамери или в единични
фотокамери 35 mm стандарт (например Leica M9).
Complementary-symmetry Metal-Oxide Semiconductor –
технология за фотосензори, алтернативна на CCD. CMOS
матриците са много по-икономични по отношение на
CMOS
използваната енергия и с по-ниски нива на шум при висока
чувствителност. Използват се в почти всички съвременни
цифрови фотокамери.
В редактирането на изображения – нежелан ефект по
ръба на селекцията, където пикселите комбинират част от
Fringe ефект
цветовете на селектирания обект и част от цветовете на
фона.
Стандартен модел на цвета, съставен от параметрите
HSB (Hue, Saturation
нюанс (hue), наситеност (saturation) и яркост (brightness).
and Brightness)
Използва се в много редактори за изображения.
Международна стандартна характеристика за
ISO чувствителността на филма. Произлиза от американския
стандарт ASA и немския DIN. Върху филмовите ленти ISO
 се среща по следния начин: ISO 100/21, където първата
цифра е американският, а втората – немският стандарт.
Колкото по-чувствителен е филмът, толкова по-малко
светлина или по-кратко експозиционно време е
необходимо за правилната експонация. Филм с 400 ISO е
двойно по-чувствителен от филм с 200 ISO и трябва да се
експонира двойно по-кратко. По-високочувствителният
филм има по-голямо зърно в изображението.
При дигиталните фотоапарати с увеличаването на ISO –
се увеличава шумът в изображението. В цифровата
фотография се е наложила за употреба само първата
цифра – напр. ISO 100.
Яркостен параметър на цвета, независим от нюанса и
luminosity
наситеността.
Мярка за разделителната способност на растерни
Ppi (pixels-per-inch)
изображения.
Основните цветове на адитивния цветен модел,
RGB (Red, Green, Blue)
използвани в мониторите и програмите за редактиране на
– червен, зелен и син
изображения.
С този термин се обозначават експонометричните
TTL (Through The Lens) системи, измерващи светлината, която влиза през
обектива на фотоапарата.

* По материали от photocafe.bg