Основи на видео и аудиотехнологиите

Лекция 9
Колориметрия и колориметрично кодиране. Системи за
представяне на цвета.
1. Общи сведения за колориметрията
Според колориметрията (науката за цветовете - измерване и
представяне) цветът се дефинира с набор от величини (най-често три, по-
рядко четири) напр. яркост В, цветови тон λ и цветова наситеност Р. Тази
комбинация образува т.н. цветови модел (или математически модел) за
описание на представянето на цветовете във формата на поредици от числа,
наречени цветови компоненти или цветови координати. Всички
възможни стойности на цветовете, задавани чрез модела, определят цветово
пространство. Цветовият модел задава съответствието между
възприеманите от човека цветове, съхранени в паметта му, и цветовете,
формирани на изходно устройство (евентуално при определени условия),
напр. монитор. Предназначението на цветовите модели
(color models) наричани още система от цветове е, да направи възможно
описанието на цветовете с помощта на определен стандарт. По своята
същност цветовия модел дефинира (определя) някаква координатна система
и подпространство вътре в тази система, в която всеки цвят
представлява единствена точка. Съвременни цветови модели са ориентирани
или към устройствата използвани за визуализация на цифровите изображения
(цветни плотери и монитори) или към определени приложни задачи -
например създаване на цветни графики или анимации. В практиката се
използват множество различни цветови модели, което се предопределя от
това, че науката за цвета обхваща много широка област, включваща различни
многочислени приложения.
Според приетата в телевизията т.н. „трикомпонентна
колориметрична теория“, основните правила, на които се обуславя
получаването на цветовете са:
 всеки цвят се възпроизвежда чрез смесване в определено количество на
три основни взаимно независими цвята, т.е. нито един от основните цветове
не трябва да се получава от смесване на другите два;
 идентичността на първичния и получения чрез смесване цветове се
запазва, ако на изменението на яркостта на първичния цвят съответства
пропорционално изменение на яркостите на основните цветове в сместа;
 два еднакви цвята, независимо как са получени, се изменят по един и
същи начин, ако към тях се прибави или извади трети цвят.
Трите основни цвята, избрани в колориметрията са червения R(λ=700
nm), зеленият G (λ=546,1 nm) и синият B (λ=435,8 nm). Монохроматични

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

цветове са всички цветове, които представляват нюанси от определен

спектрален цветови тон. Те се получават при смесване на определен
спектрален тон с черен, сив или бял цвят.
За предаване на едно цветно изображения по канала за връзка, всеки
пиксел от него може да се представи с три компоненти напр. pel (R, G, B),
като компонентите на всеки цвят образуват три монохроматични
(едноцветни) изображения. Това представяне е типично за получения сигнал
в изхода на една телевизионна камера. В приемната страна цветното
изображение се възстановява чрез наслагване на трите монохроматични
изображения, при което се получава смесване на цветовете (адитивно
получаване на цветовете). Използват се три вида смесване (color fusion):
оптическо, пространствено и бинокулярно.

Оптическото смесване се осъществява чрез едновременно или

последователно наслагване на трите основни цвята, в резултат на което се
получава нов цвят (Фиг. 1 а). Това е принципът за получаване на цветовете
при прожектиране върху кино екран.
Пространственото смесване се извършва при излъчване на
елементарни монохроматични светлинни потоци от цветни точки или линии
(по триади), разположени в определен ред (Фиг. 1 б.). При наблюдение от
разстояние, надвишаващо разделителната способност на зрението, общото
полихроматично излъчване на триадите се възприема като един общ цвят, т.е.
усещанията от цветовете на точките / ивичките се сливат в зрителния апарат
на човека. Това е принципът за получаване на цветовете при
възпроизвеждане върху видео екран.

a) б)

Фиг. 1 а) Оптическо смесване; б) Пространствено смесване

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

Бинокулярното смесване се получава при възприемане на оптически

образи и сцени от човешката зрителна система. Главна роля в този процес
играе човешкия мозък, който създава визуално възприятие за цвят след
комбиниране на биотокове, получени от възбуждане на едноименни участъци
от ретината на лявото и дясното око. Ако двете очи възприемат зрително
различни цветове мозъкът извършва смесването им.
Получаването на цветове чрез оптическо и пространствено смесване
се използва в съвременните моноскопични телевизионни системи, а
бинокулярното смесване намира приложение в цветните стереоскопични
телевизионни системи.

2. Колориметрични системи, използвани в телевизията

Представянето на цвета чрез компонентите R,G, B е необходимо за
всяка цветна телевизионна система. Цветните камери обикновено анализират
оптическото изображение, попаднало върху фоточувствителните им матрици
и в изходи си формират видеосигнали за трите основни цветни компоненти
R,G, B след гама- корекция – съответно U R , UG и U . Тези три видеосигнала
B
се използват като базови входни сигнали за цветните видеомонитори.
Това представяне на информацията за цвета не е подходящо за
предаване по канала за връзка, поради необходимост от широка честотна
лента. Ако по канала за връзка се предава директно информация за трите
монохроматични изображения (за всяко по 6 MHz) необходимата честотна
лента е 3x6 MHz = 18 MHz, т.е. за предаването на цялата информация за едно
цветно изображение са необходими 3 канала с честотна лента по 6 MHz. Това
е нереално и за решаването на този проблем са създадени системите за
цветна телевизия. Тяхното основно предназначение е, да предадат цялата
информация за цвета по стандартен канал за ч. б. телевизия, като използват
по-оптимално ограничението на човешката зрителна система да възприема
цветовете.

a) б)
Фигура 2. Различни подредби на цветните луминофори – триади
а) точки; б) по колони

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

Екранът на цветния монитор може да свети изцяло в един от трите

основни цвята. Другите цветове се създават чрез комбинации от основните
цветове. Варирането на интензитета на всеки от тях позволява да се генерира
практически неограничен спектър от цветове и оттенъци.
Способът за предаване на пълната информация за цвета (яркост +
цветност) от предаващата страна до приемащата се нарича система за
цветна телевизия.
Едно от основните изисквания към всяка съвременна система за цветна
телевизия е, тя да бъде съвместима със съществуващата такава. За цветната
система важи изискване за съвместимост с черно-бялата система.
Изискването за съвместимост е предизвикано от технико-икономически
съображения и означава:
 Права съвместимост - възможност на приемниците за ч. б. телевизия
да приемат цветна програма в черно-бял вид;
 Обратна съвместимост - възможност на приемниците за цветна
телевизия да приемат и визуализират сигнали на ч. б. телевизия;
 Професионална съвместимост – възможност за предаване на
информацията за цветността в честотната лента, необходима за предаване
на видеосигнала за ч. б. телевизия.
Изпълнението на горните условия е довело до провеждане задълбочени
статистически изследвания върху голям брой зрители за по-детайлно
проучване на цветното възприемане. Изследванията са показали, че
визуалното възприемане на информацията за цветността силно зависи то
размерите на цветните детайли, като:
 Пълно цветното възприемане (наличие на три компоненти на цветното
зрение) е в сила само за големи цветни детайли, които за видеосигнала
изискват предаване с честотна лента f '  (0  0,5) MHz . За предаване и
възпроизвеждане на тези обекти за необходими и трите цвята;
 Цветността на обекти със средни размери f ''  (0,5 1,5)MHz се
получава при смесване на два цвята – оранжев и синьо-зелен;
 Дребните детайли с f '''  (1,5  6)MHz се възприемат от зрителя като
черно-бели (т.е. безцветни, ахроматични) и те трябва да се предават и
възпроизвеждат само от сигнала на яркостта В.
Тези особености и условията за съвместимост изискват пълният
телевизионен сигнал за цветна телевизия ПТСцт да съдържа сигнал за яркост
и сигнали за цветност с различни честотни ленти. Начинът на предаване на
пълната цветна информация до телевизионния приемник определя системата
за цветна телевизия.

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

Предложени са около 30 различни проекта за създаване на система за

цветна телевизия, но само три от тях са намерили масово приложение:
 NTSC – “National Television System Committee” – разработена в САЩ
през 1954 г. и използвана в САЩ, Канада, Япония и Южна Америка;
 PAL – “Phase Alternation Line” – разработена в Германия, като
подобрена версия на NTSC. Използва се масово в Германия, Западна и
Източна Европа;
 SECAM III – “Séquentielle Couleur a Memoire” – разработена във
Франция 1966 г. и използвана във Франция и Русия.

3. Основни сигнали на системата за цветна телевизия

В сега действащите телевизионни стандарти са дефинирани следните
сигнали и техните параметри за системите за цветна телевизия:
a) сигнал на яркостта с означения Y, U y или Ey – изкуствено
генериран сигнал на базата на израза:
U y  0,3U R  0,59UG  0,11U B ,
където U R , U G и U B са сигналите на трите основни цвята.
Коефициентите в горния израз за получаването на U y са обобщени
стойности и са избрани в съответствие на спектралните характеристики на
зрението при възприемане на трите основни цвята R,G и B.Честотната лента
на този сигнал за използвания в България стандарт е 6 MHz.
Примери за стойности на U y :
 за изображение „бяло поле” – U y  1 при U R  U  U G  1 ;
B
 за изображение „червено поле” – U R  1 при U  U G  0 и U y  0,3 ;
B
 за изображение „зелено поле” – UG  1 при U R  U  0 и U y  0,59 ;
B
 за изображение „синьо поле” – U  1 при U R  U G  0 и U y  0,11 .
B
За опростяване на изложението, получаването на основните сигнали в
системите за цветна телевизия може да се илюстрира с използването на
пасивни резисторни матрици. Получаването на синтезираният сигнал на
яркостта U y може да се илюстрира с Фиг. 2 при използване на отношенията:
R4 / R1  0,3 , R4 / R2  0,59 и R4 / R3  0,11 .

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

Фиг. 2 Получаване на сигнала U y

Тъй като по канала за връзка (КВ) е необходимо винаги да се предава
информация за яркостта чрез сигнала U y (условие за съвместимост)
информацията за цветността могат да носят само сигналите UR и UB, а
третият сигнал UG да се получи от израза:
1
UG  (U  0,3U R  0.11U
0,59 y B
б) сигнали на цветовите разлики
За формиране на пълно цветно изображение на екрана на ТВ монитор е
необходимо на входа му да се подадат сигналите на трите основни цвята
(трите едноцветни изображения). За осигуряване на това изискване при
наличие на сигнал на яркостта, в приемната страна е достатъчно, да се
предават само два от сигналите за цветност. Предаването на сигналите
U R , U G и U B не се препоръчва поради следните причини:
а) Сигналите на основните цветове не са съвместими със системите за
монохромна (черно-бяла) телевизия;
б) Необходимата честотна лента за предаване на сигналите на
основните цветове е много широка.
На практика по канала за връзка не се предават сигналите на основните
цветове, а т.н. сигнали на цветовите разлики U R Y , U и U G Y , получени
B Y
както следва:
U RY  U R  U y  0, 7U R  0.59U G  0.11U B
U B Y  U B  U y  0,3U R  0.59U G  0,89U B
U G Y  U G  U y  0,3U R  0,41U G  0.11U
B
Сигналите на цветовите разлики са изкуствено създадени сигнали, не
съдържат информация за яркостта и притежават следните свойства:

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

 имат честотна лента f  1,5MHz ;

 равни са на нула за черно-бяло изображение;
 разположени са симетрично спрямо абсцисната ос (оста на
времето). Нямат постоянна съставка;
 амплитудите им са по-малки от амплитудите на основните
цветни сигнали.
Според израза за получаване на яркостния сигнал U y е достатъчно по
КВ да се предават само два от цветоразликовите сигнали, а третият да се
получава при решение спрямо него в посочения по-горе израз за яркостния
сигнал.

a) б)
Фиг. 3 Резисторни матрици за получаване на а) сигналите U RY и U
B Y
; б) сигнала U G Y .
След оценка на амплитудите на цветоразликовите сигнали става ясно,
че цветоразликовия сигнал U G Y има най-малка амплитуда и силно се влияе
от шумове. Това е причината по КВ да се предават сигналите U RY и U .
B Y
В приемната страна третият U G Y да се получава от израза:
U G Y  0,51U R Y  0.19U .
B Y
Наличието в приемника на пълния набор от цветоразликови сигнали
U RY , U и U G Y позволява при тяхното сумиране с яркостния сигнал U y
B Y
да се получат сигналите U R , U B и U G на първичните цветове.
В системите за цветна телевизия се използват два вида цветоразликови
сигнали според ширината на честотната лента:
 цветоразликови сигнали U R Y и U (или техни модификации) с
B Y
честотна лента f  1,5MHz (система PAL );

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

 цветоразликови сигнали, означени като U I и U Q с различни честотни

ленти, съответно 1,3MHz и 0,6MHz .
За намаляване на влиянието на т.н. „кръстосани изкривявания“ яркост-
цветност във всички системи за ЦТ се използва принципа на „постоянната
яркост“, който гласи: пълната яркост на изображението се определя само
от сигнала на яркостта U y .
Предимства от прилагане на горния принцип:
1. Ако в канала на сигнала за цветност възникнат шумове или смущения,
те няма да влияят върху сигнала на яркостта;
2. Ограничението на честотната лента на цветоразликовите сигнали не
влияе върху предаването на резките преходи и дребните детайли в ч. б.
изображение (липсва намаляване на пространствената разделителна
способност);
3. В ч. б. приемници има вярно възпроизвеждане.

Фиг. 4 Последователност на операциите в системите за цветна

телевизия
3. Видове системи за цветна телевизия
Съществуват два типа системи за цветна телевизия по отношение на това,
как се предават трите сигнала по КВ:
 Композитни системи - системи за цветна телевизия с предаване на
композитен сигнал, т.е. с обединение на трите сигнала в един пълен
сигнал ПТСцт. Обединението се извършва с комбиниране на трите
сигнала с преплитане на спектрите;
 Системи за цветна телевизия с предаване на три (или два) отделни
сигнала – компонентни системи.
8

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

3.1. Система за цветна телевизия с композитно кодиране

Фиг. 5 Блокова схема на кодиращо устройство

Използвани означения на схемата:
-  k - гама коректор;
- нчф – нискочестотен филтър;
- цв. блок – блок за обработка на сигналите U RY и U BY до
получаване на сигнала за цветност;
- суматор.
Основните операции в кодера са: модулация на сигналите с
информация за цветността с една или две подносещи честоти (в зависимост
от избраната система за цветна телевизия) и сумиране на сигнала за яркостта
и модулираните сигнали на цветовите разлики. Чрез операцията модулация
на сигналите цветовите разлики спектрите им се транслират във високите
честоти в областта от 4 до 5MHz .
На Фиг. 6 е показан спектърът на цветоразликовите сигнали в
диапазона от 0 до 1,5 MHz и неговото транслиране в област от високи честоти
на базата на цветовата подносеща fцп.

Фиг. 6 Транслация на спектъра на цветоразликовите сигнали чрез

модулация.
9

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

Трите известни системи за цветна телевизия използват композитно

кодиране, като се различават само по начина формиране на сигналите за
цветността. Пълният телевизионен сигнал е:
ПТСцт  U y  U R Y ,U B Y  СЦС  CCC  СГИ
Ако се извърши съвместно предаване на сигналите UR-Y , UB-Y и Uy в
техните нормални честотни ленти т.е.:
U  f '  (0  6) MHz ;
y
U B Y  f ''  (0  1,5) MHz ;
U  f '''  (0  1,5) MHz
R Y
силно ще се забелязва наличието на кръстосани изкривявания от типа
„яркост-цветност“ (поради съвместното им предаване в един честотен
диапазон). Затова прилагането на определен тип модулация (специфичен за
всяка отделна телевизионна система за цветна телевизия) върху
цветоразликовите сигнали спектрите им се разполагат в областта от 4 до
5MHz, където амплитудите на спектралните коефициенти са значително
намалели и кръстосаните изкривявания са незабележими за зрителите.

3.2. Системи за цветна телевизия с компонентно предаване

Тези системи предават директно (без модулация) сигналите UR , UB и
UG с реален спектър и по отделни канали. За тях не важи условието за
изпълнение на всички норми на телевизионните стандарти, т.е. има
възможност за възпроизвеждане на изображение с високо качество и
съответно гледане от близко разстояние чрез промяна на формата и размера
на кадъра, използването на широка честотна лента на сигналите и избор на
по-високи кадрови и редови честоти. Прилагат се във всички компютърни
монитори. В повечето приложения това са системи за индивидуално
ползване, при които могат много успешно да се прилагат новите технологии
от типа Super HD.
Като недостатък на тези системи може да се смята необходимостта от
повече преносни канали (най-често кабели) и нуждата от точна
синхронизация между различните компоненти. Съществуват различни форми
на компонентно видео. Напр. трикомпонентни системи: системи YUV и
YCbCr (YPbPr) и двукомпонентни системи: S-video и Y/C. Чрез
преобразуване на сигналите е възможно свързване на видео устройства с
композитни и компонентни сигнали, но при преобразуването се добавя шум
и се влошава качеството на изображението.

10

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.
 Основи на видео и аудиотехнологиите

4. Избор на честотата на цветовите подносещи

Точният избор на честотата на цветовите подносещи fцп е свързан с
компромис. Разполагането на fцп в областта на ниските честоти на спектъра
на видеосигнала позволява да се работи с широки странични ленти в
спектъра на модулирания сигнал, но води до недопустими изкривявания
(според стандарта) в сигнала Uy . Причина за смущенията е, че максимума на
енергията на видеосигнала се намира в ниската част на спектъра. Затова
стойността на fцп се в областта от 4 до 4,5 MHz. Структурата на смущенията
върху екрана в този случай представлява тънка, едва забележима мрежа.
Има още едно изискване при избора на fцп : стойността трябва да бъде
кратна на редовата честота fр по израза:
1
fцп  f p (2n  1) .
2

Фиг. 7. Спектър видеосигнала след модулацията

При формирането на пълния видеосигнал за цветна телевизия като

носещ сигнал се използва сигнала за яркостта, а двата цветоразликови
сигнали се добавят в активната част на кадър като високочестотни трептения
(Фиг. 8).

Фиг. 8. Форма на ПВСцт за един ТВ ред.

11

TRIAL MODE − a valid license will remove this message. See the keywords property of this PDF for more information.