ТЕМА № 2

ФОРМООБРАЗУВАНЕ
- Възприемане на формите
- Описание и строеж на формите
- Геометрично преобразуване на правилни и полуправилни мрежи
- Преобразуване на многостени и многостенни структури
- Модулност. Модулни мрежи
Възприемане на формите
Когато погледнем около нас, ние различаваме предметите преди всичко по техните
форми. Въпреки голямото им разнообразие, те лесно могат да се сведат до няколко
основни форми, по които си приличат или се различават. Например повече от
плодовете имат овална, кръгла форма; домакинските съдове - цилиндрична; мебелите -
паралелепипедна.
Формите могат да се разпределят в две големи групи: плоски (двумерни) форми и
обемни (тримерни) форми. Всички те се състоят от отделни или свързани помежду си
повърхнини във вид на правилни или неправилни природни или геометрични фигури и
тела с просто или сложно устройство. Повърхнините се различават още и по материала,
от който са изградени (дървесина, камък, метал, пластмаси, хартия). Те могат да бъдат
гладки или грапави, матови или гланцови; с естествения цвят на материала или
допълнително оцветени и украсени. Когато са съединени една с друга под ъгъл,
повърхнините образуват тримерни конструкции и тела. Конструкциите могат да се
състоят от повърхнини, пресечени под ъгъл, или от „греди“, които са съединени
помежду си. Повърхнините могат да бъдат плътни (непрозрачни или прозрачни) или с
отвори (ажурни стени). Съединените помежду си повърхнини образуват обемни тела,
които могат да бъдат изцяло или частично затворени и напълно отворени (кухи).
Плоските форми имат две измерения (височина и широчина), но зрителният им образ
зависи от положението, което заемат спрямо нас: фронтално или нефронтално (под
ъгъл). Обобщеният образ на една форма се изобразява чрез контур и силует. Плоските
(двумерните) форми съвпадат с техните контурни и силуетни граници. При обемните
(тримерните) форми обаче, те се изменят в зависимост от зрителната точка. Именно
поради този факт за използването им за нуждите на графичния дизайн се налага тяхната
стилизация (опростяването на формата, цвета и светлосянката на предметите до
тяхната геометризация).
Формите могат да се възприемат не само зрително – пряко (непосредствено
наблюдение), но и косвено - например чрез техните отражения в огледална повърхност:
вода, стъкло, полирана повърхност, огледало. При извити и проз-рачни повърхнини
отраженията изменят силно, до неузнаваемост, първоначалната зрителна форма на
предмета.
Възприемането на формите силно се влияе от съотношението между частите им и от
други, преди всичко съседни форми. От това зависи дали една форма ще се възприеме
като голяма или малка, светла или тъмна, ясна или трудно различаваща се от другите
форми (кибритената кутия става висока, ниска, голяма, малка в зависимост от формите
до нея). При възприемане на формите на различни обекти ние се ориентираме по някои
изходни форми - геометрични фигури и тела. Около тях се групират близки, сходни по
своето устройство форми, които се различават още от пръв поглед. Вникването в
подробностите също се улеснява от използването на такива форми-схеми (пчелната и
слънчогледовата пита – шестограм и ромб).
Природните и създадените от човека обекти в действителност са създали устойчиви
образи в съзнанието ни, които са съпроводени от определени по характер емоции.
Възникват емоции и образи във всички случаи на възприемане аналогични в
разнообразни комбинации. Например определени образи съпровождат възприемането
на вертикалите:
- Като устойчив, ако вертикалата е поставена върху хоризонтала или ако долната
част е по-масивна от горната;
- С неопределено въздействие, когато не се съпостава с нещо друго.
Усещането за мащабност съпровожда възприемането на вертикалата, ако тя има
съответстващи напречни деления. Усещането за динамичност възниква при
превръщането на вертикалата в диагонал, а ефекта на движение, когато тя се превръща
в хоризонтала.
Както потвърждават психолозите всички сигнали, които постъпват чрез органите на
чуствата стават факт за съзнанието, подлагайки се на логична обработка, влизат в
подреден строй в нашето съзнание и след това влизат в сферата на абстрактното
мислене. Благодарение на това емоционалното съдържание на обекта става носител на
мисловно съдържание и може да бъде закодирано в композиционни схеми във вид на
уславни знаци (линии, цветове, форми и др.).
Физиологията на зрението установява, че за окото е по-леко да се движи по
хоризонтала отколкото да задържи вниманието си на вертикалите. Може би и затова в
композициите хоризонталите в голяма степен изразяват равномерно възможно
безкрайно движение (създава усещане за движение около собствената си вертикална
ос). При вертикалата е обратно – тя не може да бъде нито затворена, нито безконечна.
При възприемането на вертикала обикновенно погледа се движи от долу на горе, като
възниква усещането, че горната част на вертикалната композиция е по-голяма от
долната (нейните части са несъизмерими като стойности).
Човешкият мозък има удивителната способност да подрежда в познат за него ред
различните елементи и да създава връзка по между им, като определя видяното като
познато – осмисляйки го. Даже когато пред погледа ни попаднат нахвърляни в случаен
ред (или безпорядък) точки, то ние търсим да открием в тях определен познат ни образ.
От тук идва и възможността всеки да усеща завършеността на композицията,
стремежът ни да търсим във всяка еднаква композиция подреденост, систематизиране и
единство. Добре известно е, че възприемането на дадено явление от заобикалящата ни
среда или от художествено произведение протича във времето. Ние не виждаме
големите предмети или повърхности извиднъж, а ги възприемаме на части, движейки
погледа си по тях, като начало общо, а по-късно и в детайл. Затова е толкова важно в
постройката на композицията да се използват симетрията, пропорциалност, ритъм,
модулът и т.н. Композиционните изисквания за равновесие (баланс), контраст,
единство
Едни от предметите са плътни, други - кухи (празни), трети имат по-просто или по-
сложно вътрешно устройство. Тяхната същност се проявява в единството на външната
и вътрешната им форма. Какво има вътре в предметите? Какви форми запълват
вътрешното им пространство, какви процеси протичат в тях? Отговорите на тези
въпроси разкриват удивителното разнообразие от форми на обикновените предмети,
микрочастиците и космичните тела.
Благодарение на могъщи природни сили са се появили изумителни по своето
разнообразие, количество и красота неорганични и органични природни форми.
Природата навсякъде се проявява като велик майстор - ваятел и живописец. Всяка
природна форма, от най-простата до най-сложната, от най-малката до най-голямата, се
отличава със съвършенство на частите и като цяло. Природните форми са тясно
свързани с мястото им в природната среда и с функциите, които изпълняват.
Например насекоми (бръмбари, мухи, пеперуди и т.н.), както и морска звезда, раковини
и др. Растителни видове и цветя (шишарки, цветовете на орхидеята и листата на
дърветата).
Природните обекти обикновено са с неправилна проста или много усложнена форма,
което затруднява нейното разбиране и изобразяване. Но при някои обекти - листа,
кристали, скали - природата сякаш си е служила с линия и пергел при създаването им
(снежинката).
Природата е велик учител на човека - това заявяват творци от всички области на
изкуството, науката и техниката. Художникът, архитектът и дизайнерът използват
природни форми по различни начини и с различни средства.
Точното възпроизвеждане на природните форми нито е възможно, нито представлява
творческа цел. Дори фотографът и операторът с кино- или видеокамера интерпретират,
променят, изтъкват природните форми според своя творчески замисъл и възможностите
на използваните технически средства. Художниците - живописци, графици,
приложници, дизайнери - използват природните форми като основа за създаване на
нови форми по въображение.
От някои природни форми се използва не толкова външният им вид, а функциите,
които те изпълняват. Например устройството и действията на птици, насекоми, миди и
други животни и растения са подсказали на инженери и техници идеи за създаване на
клещи, щипки, транспортни средства.
Прилагането на закономерностите при изграждане на графичните форми е
предопределено от особеностите на човешката психика, от потребностите на личността
и процесите на възприемане.
Руският учен Журавски разработва теория на строежа на тектоничната форма, където
определя такива особености на човешката психика като: склонност към геометризация;
към затворената форма; към ограничен брой елементи; към силна форма и податливост
към зрителни илюзии.
- Склонността към геометризация е потребност на човека. Като наблюдава отворени
форми, например, звездното небе винаги да търси някакъв организиращ принцип,
правило за строежа й. Този процес се основава на особености на човешката психика да
се стреми към права линия и геометрични фигури. В този смисъл хората предпочитат
хоризонталната линия, чрез която се представя хоризонталната равнина, върху която се
движи човека и вертикалната линия, която олицетворява правия човек.
Установено е, че хората проявяват склонност към форми, които не са взети от
природата, например квадрат, окръжност, кълбо.
- Склонността към затворени форми се обяснява с особеностите на човешката психика
за поддържане на психическо равновесие и това, че те по-лесно се разпознават и
тяхното използване е по-просто.
- Склонността към ограничен брой елементи е установена при изследване, в резултат на
което се забелязва, че човек е в състояние да различи наведнъж най-много шест
елемента и също толкова може да групира без усилие в линии, триъгълници, квадрати и
други. Също така сложните форми, човек е склонен да възприема като сбор от по-
прости геометрични форми.
Особен интерес представлява закона за фигурата и формата. Установено е
експериментално, че човек възприема формата и фона като единно цяло, което навежда
на мисълта, че формата зависи в голяма степен от свойството на фона, така както всеки
елемент от формата е в зависимост от останалите съставни елементи. Следователно
отношението форма – фон се отразява в голяма степен върху възприемането на
формите.
Интерес представлява също и закона за съседството, съобразно който пространствената
близост на два и повече елементи създават по-добри условия за тяхното групиране.
Установено е също така, че при изграждането на сложни форми, пространствената
близост е по-важна от качествената прилика.
- Склонност към силна форма. Определено е, че силна форма се постига при различия в
масата, фактурата, големината, мащаба, степен на затвореност на формата и др.
Изследванията са доказали, че възприемането на елементите в голяма степен зависи не
толкова от обучението, колкото от особеностите на човешката психика. Така например,
е установено, че съществуват две групи зрителни илюзии, които не могат да бъдат
пренебрегвани в процеса на възприемане. Към първата група се отнасят илюзиите на
„стрелките“ и на „перспективата“.
Като резултат от тези илюзии вертикалните линии при първия вид и хоризонталните
линии при втория изглеждат с различни дължини, въпреки че са еднакви. При други
илюзии вертикалната линия изглежда по-дълга от хоризонталната, въпреки че са
еднакви – това е илюзията „делене на половина“.
Към тази група се отнасят също „илюзията на контраста“, която показва промяна при
възприемането на среден кръг при промяна на големината на кръговете около него.
„Илюзията на Хелмхолц“ показва, че защриховани с вертикални и хоризонтални линии
квадрати се възприемат по различен начин – като изправен или легнал правоъгълник.
Има друга група зрителни илюзии като например „илюзия на ветрилото“ при която
успоредни линии изглеждат като раздалечаващи се или събиращи се. Към тази група се
отнася и „илюзията на радиацията“ при която бял квадрат на черен фон се възприема
по-голям от черен квадрат на бял фон.
Разгледаните по-горе зрителни илюзии, както и законите трябва да се вземат предвид
при проектиране на знаково-информационната система за управление.
Описание и строеж на формите
Процесът на създаване на графични изображения в това число графични знаци е
неразривно свързан с изискването за добро познаване на изграждащите ги елементи.
Това са известните: точка, линия, двуизмерни форми (геометрични фигури) -
триъгълник, квадрат, кръг и други, цвят (тон), фактура и други. Всички те са
„натоварени“ с различна символика, представи и вярвания.
Василий Кандински е един от известните автори творил в края на IX и началото на XX
век, който прави анализ на елементите на художественото изображение в книгата си
„Точка и линия в равнината“ издадена за първи път през 1926 год.
Днес елементите на художественото изображение са носители на графичната мисъл и
представляват азбуката на графичния език, така както буквите и думите в текста. Те
носят повече или по-малко информация в зависимост от това дали се използват
самостоятелно или в съчетание като геометрични фигури и в комбинаторика. Броят на
тези елементи е значително ограничен в сравнение с безбройните вариации, които
възникват в резултат на тяхното съчетаване. Наричат ги още „речник на формите“,
които художникът има на разположение за графично представяне на информация.
Така както вербалната знакова система, тази на човешкия език, може да бъде
представена последователно на различни равнища, като се започне от буквите и се
достигне до изреченията, така и изобразителния (иконичния) текст може да бъде
представен по подобен начин. На най-ниското ниво в йерархията е разположена
точката, следва линията, а по-нагоре форми и фигури, които съответстват на равнище
„дума“ в текстовете на естествения език.
Също както изречението е съставено от свързани думи, така и в рисунката формите си
взаимодействат и образуват т.н. иконична фраза, която е екивалент на изречението.
Връзката, между елементите на иконичния текст може да се осъществи по различен
начин – физически, цветови, организационен, количествен, чрез пространствено
сходство, чрез текстурна и функционална връзка, или чрез обща рамка.
Прието е да се счита за проява на добър професионализъм умението да се съчетават
вербален и иконичен знак (буква и фигура). Този процес се наблюдава често при
създаването на търговската марка, където е установено, че бързината на възприемането
на знаковите системи нараства, ако се включват повече от една знакови системи.
Както стана вече ясно по-горе, формата се характеризира с пет основни елементи по
класификацията точка, линия, плоски форми, цвят и текстура.
ТОЧКА. Сред посочените елементи точката е най-малката форма, която означава:
- предмет, обект, явление;
- място, разположение или положение;
- символ, изобразяващ обект или идея;
Като геометрична фигура точката трябва да има определена форма и големина, като
заема определена площ от основата, да има очертани граници, които да я отделят от
обкръжението.
Така например, на точката може да бъдат предадени различни форми – малък кръг,
кръг със зигзагообразни очертания, да бъде остра и да клони към триъгълник, а при
„стремеж към неподвижност да клони към квадрат“, да развие склонност и към други
геометрични, а най-сетне и към произволни форми. С други думи на точката може да се
придаде сложна форма, която може да бъде увеличена, с оглед нейното откриване или
засилване на впечатлението от нея.
Следователно размерът (големината на точката) се променят така, че да се определи
като „най-малката елементарна форма“ едва ли е най-точно. Защото точката може да се
разрасне и да се превърне в плоскостна форма като покрие цялата основа. В такъв
случай къде трябва да се постави нейната граница. Точката доближава външната си
големина (граница) в момента, когато изчезва и се явява като плоскостна форма.
Следователно може да се приеме, че формата, границите и големината на точката са
относителни.
Две условия трябва да се вземат предвид в този случаи:
а) отношението на точката към основата;
б) отношението на големината спрямо останалите форми върху тази основа.
Като изобразителен елемент точката насочва възприемането като към някакъв зрителен
център, като зрителен фокус. Като структурен елемент на графично изображение може
да се прояви като:
а) център на кръг;
б) фокус, в който се събират или излизат линии;
в) граница (предел) при построяване на перспективата, определящи посоката
направлението на плоскостта, отдалечаваща се в безкрая.
Точката се определя от Кандински като най-кратката по време форма. Липсата на
стремеж към движение, по и от повърхността намалява времето на нейното
възприемане и го свежда до минимум, поради което тя намира съответното място в
определени композиционни решения.
Смисълът, който носи точката зависи в голяма степен от нейната същност. „Тя е най-
плътното неизменно твърдение, което се получава кратко, бързо, здраво“, поради което
е „изначален елемент“ от живописта и по-точно от графиката. Както геометричното,
така и художествено мнение за точката съвпадат относно приемането й като „начало“,
„изначален елемент“.
Напрежението, (с коетo се обозначава движението) при точката е винаги концентрично,
което разкрива близостта й с кръга. Тя е равномерно ограничена и почти откъсната от
обкръжението. Малък свят, чиято връзка с околния свят почти отсъства.
Атрактивен е начинът, който описва Кандински на превръщането на точката в линия:
„Точката се разраства от собствения си център, вследствие на което се получава само
относително смекчаване на собственото й напрежение, но може да има и друга сила,
която възниква извън точката. Тя намира опора във вкопчилата се в плоскостта точка,
изтръгва я и я запраща в някаква посока, на плоскостта. Така се образува линията“.
„Ако точката е ос, около която се движат линиите, накрая те могат да се слеят една с
друга, така, че да се появи нова форма – равнина с кръгов характер“.

ЛИНИЯ. Тя е един от елементите на формата, който може да показва:

- посока, направление, движение;
- траектория, маршрут;
- граница, дължина или деление;
- символ, който излъчва внушение за тежест, масивност, статика, ограниченост или
неограниченост в пространството;
Наличието на посока е основният признак, който отличава линията от точката, която
„носи в себе си само напрежение“. За разлика от точката линията задължително участва
и в напрежението и в посоката. Тя е най-концентрираната форма за безкрайно
движение.
Друг отличителен белег на линията и особено нейното свойство е, че тя има
способността да изгражда равнинни форми.
Като структурен елемент линията служи за изобразяване на други плоски
/геометрични/ форми – триъгълник, квадрат, кръг и други, както и за показване на
граница на перспективно обемно изображение.
Плоскостните форми са вид „еднопланова“ организация на пространството, наред с
многоплановата и непрекъсната (обемна) организация. Тази организация на формата
съвпада с плоскостта на рисунката и се явява по такъв начин плоска по структура и
разположение. Плоските фигури са двуизмерни образувания, те се използват за
означаване на контури, площ, очертания, ограждане (рамкиране) и за означаване на
край.
ТРИЪГЪЛНИК. Той се приема като олицетворение на йерархичното начало на света,
идея за хармоничност, стабилност, уравновесеност. Същото значение се приписва и на
конуса и пирамидата. Когато два ъгъла от 60° се допрат с отворите си се получава
равностранен триъгълник. Различни асоциации пораждат триъгълниците, които са в
зависимост от положението си в пространството и опорната си точка.

КВАДРАТ. Според Кандински квадратът означава неподвижност, безизходица, а също

така олицетворява дом. Кубът е неговия пространствен еквивалент, който е символ на
стабилност, солидност и застой.
Квадратът се образува от две двойки ограничителни линии – две хоризонтални и две
вертикални, като имат еднаква сила на звучене. „Горе-долу“ за хоризонталните линии и
„дясно-ляво“ за вертикалните.
„Горе“ създава чувство за лекота, непринуденост, свобода, освобождаване. „Долу“ буди
противоположни чувства – тежест, сгъстяване, обвързване. Смекчаване и частично
изравняване може да се получи, ако горе се разположат по-тежки форми, а долу – по-
леки. Що се отнася до напрежението, посоките могат да се разположат отгоре-надолу.
Благодарение на своята статична завършеност, квадратът се използва широко в
приложната графика и визуалните комуникации.
Той предизвиква асоциации за устойчивост и статичност.
ПРАВОЪГЪЛНИК. Той е известен от древността с неговите характерни свойства –
пропорционалност и хармоничност. Свързват го с т.н. „златно сечение“ с пропорция:
1 : 0,618 = 0,618 : 0,382.
При разширяване на основата на квадрата се получават възприятия за големи
възможности за свобода на елементите, но все пак ограничена от късите дължини.
Създава се впечатление, че обкръжението на основата упражнява натиск отвън и
отгоре.
И обратно, при вертикалния правоъгълник – натискът сякаш е съсредоточен от двете
страни.
Поради свойството си при делене да образува редица подобни правоъгълници,
хармонично свързани помежду си чрез единството на формата, той се използва широко
като формат в изкуството.
Въз основа на правоъгълника е определен стандарт за печатни издания свързани с
приложната графика известен като стандарт на д-р Портман, приет в европейските
страни. В основата на стандарта е рамката с размери 841/1189 мм и площ 1кв.м. В него
са въведени по-малките формати представляващи 1/2, 1/4, 1/8, 1/16, 1/64 част от него.

КРЪГ. Той символизира хармония, божественото начало, Вселената, Космос. Без

начало, а без край той олицетворява кръговратите в природата – на водата, на скалите и
др. Неговото пространствено съответствие е кълбото, което е сочено като най-
икономичната форма – с най-голям обем и с малка повърхнина в сравнение с другите
фигури.
Кръгът произлиза от взаимоотношенията точка – линия. „Ако двете сили на правата
продължават да движат точката все по-нататък, то възникващата крива ще стигне до
изходната точка“ (Кандински).
По такъв начин се явява кръгът, който се приема като „най-стабилна или най-
нестабилна“ плоскостна форма.
Кръгът може да се получи и от сложна многоъгълна основа, при която броят на ъглите
непрекъснато се увеличава, в резултат на което ъглите стават все по-тъпи, докато
накрая, напълно изчезнат.
Кръгът фиксира вниманието и се използва за ограничаване на пространството върху
което е съсредоточена информация.
Триъгълникът и кръгът се приемат за първично-контрастни помежду си плоскостни
форми. Едната форма с три прави и три ъгъла, а другата пълно отсъствие на правост и
ъгловост.
От разгледаните по-горе основни геометрични форми могат да се получат безброй
производни – звезди, ромб, цилиндър и други.
Геометрично преобразуване на правилни и полуправилни мрежи
Когато еднакви по големина фигури покриват част от една равнина, казваме, че върху
тази равнина има мрежа.
Когато мрежата е образувана от правилни многоъгълници, тя се нарича правилна
мрежа. Правилни мрежи са тези, образувани от правилни и еднакви геометрични
фигури. Съществуват единадесет мрежи, които се образуват от правилни
многоъгълници с равни страни и ъгли: квадрати, триъгълници и шестоъгълници.
Останалите мрежи от правилни, но различни многоъгълници, се наричат полуправилни.
Възможни са следните случаи на преобразуване на мрежата:
- Когатосвободно избраната крива е една и съща за всички страни на правилните
многоъгълници в мрежата;
- Когато свободните криви са две по две еднакви за многоъгълниците с четен
брой страни;
- Когато свободните криви са две еднакви и една различна от тях крива, което се
отнася за правилната триъгълна мрежа.
В трансформациите участват правилни, полуправилни и неправилни мрежи в равнината
и в пространството.
Правилните мрежи запазват в процеса на преобразуване макар и видоизменени своите
елементи и връзки. Елементът представлява основна част от мрежата. На частично
описание подлежат полуправилните мрежи. Строежа на равнинните и
пространствените мрежи зависи от характера на структурните връзки. Елементите
променят своето място, лице и обем, а структурните връзки остават постоянни.
Преминаването на една фигура от дадено състояние на формата в друго може да
настъпи чрез два вида преобразуване на елементите – прекъснато и непрекъснато.
Най-простият вид прекъснатото преобразуване съществува при използването на
еднородни елементи, един род свързвания и постоянен брой елементи във всички сфери
на преобразуването.
Геометричното преобразуването може да се осъществи по два начина: при използване
на еднакъв брой елементи за преобразуване и при промяна на броя на елементите пре
преобразуване.
Неправилните мрежи са построени само от неправилни еднакви многоъгълници.
Съществуват и варианти, образувани от правилни и неправилни многоъгълници.
Техният брой е неограничен. При заместване на правите линии с криви от правилните
многоъгълници могат да се получат различни изобразителни мотиви, разположени в
мрежата.
Правилни наричаме тези многоъгълници, които имат равни страни и еднакви ъгли.
Ако една мрежа е построена от еднакви неправилни многоъгълници, тя е неправилна
мрежа.
Преобразуване на многостени и многостенни структури
Сравняването на правилната квадратна мрежа с мрежата, съставена от криви линии,
пресичащи се по две във всяка точка, обяснява ролята на примерите за правилност при
възникване на впечатление за примерно пространство. Изходните черти на една мрежа
могат да се преобразуват в различни състояния. Всяка мрежа може да представлява
материал за трансформация. Ако дадена мрежа след преминаването в друго състояние
(друга форма) губи например чертите на същия брой събирателни ребра в една точка
(връх на мрежата), то се нарушават основните структурни връзки, общи за всички фази
на трансформация. За правилната трансформация на формите трябва да бъдат запазени
в сила основните структурни връзки. Условие за топологичното преобразуване на
мрежите е след деформация (обръщане на мрежата) или прерязванезапазване
количеството структурни връзки, общи за всички фази на трансформация да бъдат
запазени тоест да бъдат свързани на в същите точки от преди трансформацията.
Изходните форми се делят на две основни групи: отворени – не обхващат част от
пространството; затворени – затварящи в себе си определени части от пространството.
При преобразуването намногостени и многостенни структури става на базата на
запазване на основните структурни връзки и обръщане на мрежата.
Модулност. Модулни мрежи
Основният елемент, изграждащ безкрайната композиция, се нарича модул. Той може да
бъде повтарян безброй пъти в дадена равнина или пространство. По отношение на
формата модулите могат да бъдат геометрични, растителни или зооморфни; по
отношение на построяването си – симетрични и асиметрични; по структура – прости
или сложни; по предназначение – плоски или релефни. Колкото по-опростен е модулът,
толкова повече са вариантите на комбиниране.
Безкрайната композиция се получава в следствие на комбиниране на модулите и се
развива върху модулна мрежа. При комбиниране най-често се използва квадратният
модул, защото предлага повече варианти за комбиниране.
Принципите за изграждане на безкрайната модулна композиция с модули са:
преместване (транслация) в хоризонтален или вертикален ред; транслация със смяна на
посоката на модула; осева симетрия; въртене на модула (кръгова симетрия или
ротация); изваждане на модул (шахматен принцип); изваждане на редове модули по
хоризонталата или вертикалата (ефект на райето);използване на различни модули,
както по структура, така и цветово); комбинация от два или повече от посочените
принципи.
Разработването на модулната композиция в цвят дава възможност за създаването на
много композиционни варианти. Ако изходната композиция е от два цвята, тя ще
изглежда по-опростена в сравнение с тази, която е изградена с три и повече цвята. Друг
начин за композиционно обогатяване е редуването на модул разработен в два и повече
цветови варианта.
Всички мрежи, при които еднаквите фигури се повтарят последователно в
хоризонтален и във вертикален ред, образуват модулни комбинации и се наричат
модулни мрежи.