ПРОФИЛИРАНА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ

„Йоан Екзарх“
гр. Враца

ДИПЛОМЕН ПРОЕКТ
ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ТРЕТА СТЕПЕН НА
ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Професия 2130701: „Графичен дизайнер“
Специалност 2130701: „Графичен дизайн“

на тема
ФОРМООБРАЗУВАНЕ

Дипломант: Даяна Данаилова Йосифова

Ръководител-консултант: Димитринка Георгиева

Враца, 2024
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод..........................................................................................................................................3
Възприемане на формите.......................................................................................................4
Характерни особености на зрителното възприятие.........................................................6
Основни понятия.................................................................................................................9
Възприемане на формите.................................................................................................10
Основни изразни средства...............................................................................................10
Описание и строеж на формите. Стлизация на формите...................................................11
Описание на формите.......................................................................................................11
Строеж на формата............................................................................................................18
Стилизация на формите....................................................................................................19
Изграждане на формата на модулен принцип....................................................................21
Видове модулни мрежи........................................................................................................23
Геометрично преобразуване на правилни и полуправилни мрежи. Преобразуване на
многоестени и многостенни структури................................................................................25
Геометрично преобразуване на правилни и полуправилни мрежи.............................25
Преобразуване на многостени и многостенни структури..............................................27
Заключение............................................................................................................................30
Използвана литература.........................................................................................................33
Изображения.........................................................................................................................34

2
Увод
Формообразуването е ключов аспект в изобразителното изкуство и дизайна,
който играе важна роля в създаването и организирането на формите във
визуалното пространство. Този процес не само изследва съществуващите
материални форми в живата и неживата природа, но и се стреми към тяхното
преобразуване и комбиниране за постигане на различни изразителни и
функционални цели.

Основна цел на дипломния проект:

Основните цели на дипломния проект са да разгледа и проучи процеса на

формообразуване в графичния дизайн, да представи основни понятия и изразни
средства, свързани с тази област, както и да демонстрира различни методи и
техники за създаване и стилизиране на формите. Проектът има за цел да
представи модулни мрежи и геометрични преобразувания, които се използват в
дизайнерската практика за създаване на визуално привлекателни и
функционални продукти. Чрез анализ на различни структури и връзки между
формите, проектът цели да разкрие възможностите за креативно изразяване и
експериментиране в областта на формообразуването. В крайна сметка,
основната цел на дипломния проект е да представи комплексен и иновативен
подход към изследване и прилагане на формите в графичния дизайн, като
вдъхнови и стимулира творческия процес на бъдещите графични дизайнери.
Проучването на формите и пространствата, както и техните организационни
принципи и методи, представлява основа за създаването на иновативни и
вълнуващи визуални продукти с разнообразни приложения.

Обект на разглеждане са основните аспекти на формообразуването:

 Проучване на ключовите термини и методи, свързани с

формообразуването, както и анализ на различните изразни средства,
които се използват за създаване на форми в дизайна.

3
  Модулни мрежи и геометрични преобразувания: Изучаване на модулните
мрежи като инструмент за организиране на формите и геометричните
преобразувания за създаване на разнообразни визуални ефекти.

 Стилизация на формите: Анализ на методите за стилизиране на формите

в графичния дизайн, включително опростяване, абстракция и линеен
дизайн.

 Комбинаторика и структурна организация: Изследване на начините, по

които различни форми се комбинират и организират за създаване на нови
обекти, както и анализ на структурната комбинаторика в дизайна.

 Чрез тези разгледани аспекти проектът цели да представи широк спектър

от техники и принципи на формообразуването в графичния дизайн, които
могат да бъдат използвани за създаване на иновативни и вълнуващи
визуални продукти.

Възприемане на формите
Формообразуването е основополагащ в изобразителното изкуство и дизайна,
който се занимава със създаването и организацията на форми във визуалното
пространство. То изследва и съществуващите в живата и неживата природа
материални форми, от които заимстваме при създаването на нови. Това е наука,
чийто фокус е изучаване на формата и различните начини, по които тя може да
бъде манипулирана и комбинирана за постигане на различни артистични или
практически продукти с разнообразни употреби. Задълбочено се изследва и
класификацията и систематизацията на формите и пространствата, както и
принципите и методите на тяхната организация. Като основни категории можем
да посочим „симетрия“ и „ритъм“. Отношението на притежание на предмета, а
не просто на ползването му, го превръща в характерологичен: Не само дрехата
прави човека – има и други предмети, които говорят за собственика-индивид
също много красноречиво. В голяма степен стремежът към притежание на
определен предмет или среда има знакова стойност за положението на човека в
рамките на възприетата социална обществена структура. На тази основа изборът

4
се влияе силно от потенциалната обществена значимост на формата, а
значимостта в голяма степен се корени в „хубавата форма”. Важно е да
споменем, че говорим за формообразуване само тогава, когато са приложени
определени закономерности и са спазени логическите, природно-органичните и
физико-математическите правила за образуване на формата, които показват, че
създадените обекти са част от истинския и материален свят. Общо взето се
преследва постигане на логика при строежа на формата като крайният резултат
може да има за цел въздействие върху човека на емоционално ниво, въпреки че
това не е част от основните аспекти на формообразуването. Основна част от
Формообразуването заема и комбинаториката и по конкретно структурната
комбинаторика, защото тя се отнася за начина по който различните форми
пасват заедно за създаване на нов обект. Различните комбинации се сформират
от елементи, чието крайно множество наричаме модули. Формообразуването
попада в групата на, и е част от изследването точните науки, като математика,
геометрия, физика, статистика, динамика, кинетика, синергетика и др.
естествени и математически науки. То е ключов аспект в изучаването на други
значими за изкуството дисциплини като типография, композиция,
материалознание, и др. За графичния дизайн и изкуството особено значение има
и стилизацията, която има за цел да опрости и обобщи комплексни обекти,
използвайки прости форми. Произведенията на приложните изкуства, както и
всички останали предмети от бита са зависими от средата, в която са поставени.
Когато се МИСЛИ как да бъде проектирано едно произведение на приложните
изкуства, трябва да се има предвид влиянието на различни фактори, вземащи
участие във вярното му възприемане. Така при използването на текстил за
оформление на даден интериор трябва да се имат предвид неговите ocoбeнocти
осветление, цвят на стените и т.н. Проектирането на облицовъчна плочка за
стенна или подова настилка е свързано с изисквания, обуславящи се от
особеностите на модула за облицовка. Положението на формата в
пространството и ролята на светлината трябва да се имат предвид при
проектирането на керамични декоративни пана, а за правилното възприемане на
художествения образ има голямо значение средата, в която той се намира.

5
Характерни особености на зрителното възприятие
Хората и голяма част от животните непосредствено опознават света, който ги
заобикаля, чрез своите сетива обоняние,слух, зрение. Способността да се вижда
се дължи на зрителния апарат, един от основните органи на който е окото. То е
сложен орган за възприемане на светлината, идваща от заобикалящата ни среда.
Ще разгледаме неговия строеж, механизма на виждане и възприемане на образи.

Строеж на окото: Окото има приблизително кълбовидна форма с диаметър

около 24 мм. Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е с млечнобял
цвят. В предната част на окото склерата преминава в силно изпъкнала прозрачна
тъкан, наречена роговажна част от оптичния механизъм вица на окото.
Следващата обвивка се нарича съдова. Тя се намира под външната обвивка и е
богата на кръвоносни съдове. Ирисът е онази част от нея, която се намира под
роговицата като диск с кръгъл отвор в центъра зеница. Между роговицата и
ириса има течност, наречена камерна вода. Зад ириса се намира очната леща.
Най-вътрешната обвивка лежи непосредствено под съдовата обвивка. Тя се дели
на оптична част и сляпа част. Ретината е най-важната част от най-вътрешната
обвивка. Тя се състои от пръчици и колбички. Така се наричат двата вида
окончания на зрителния нерв. Най-много колбички има в дъното на окото,
наречено жълто петно. Те възприемат цветовете при силна светлина. Пръчиците,
разположени по периферията извън жълтото петно, служат за възприемане на
нюансите на сивите цветове и с тях се вижда при здрач или на много слаба
светлина. Заслужаваща внимание област в човешкото око е изходът на
зрителния нерв, наречен сляпо петно. На него няма нито пръчици, нито
колбички. Окото с изпълнено с прозрачна течност, наречена стъкловещество.
(фиг.1)

Механизъм на виждането:

Оптичната система на окото се състои от роговицата, водата в предната камера,

лещата и стъкловеществото. Те приемат светлинните лъчи, отразени от
предмета до ретината. Настройката на очната система се осъществява в
зависимост от обтягането на мускулите, държащи очната леща. Това действие

6
наричаме акомодация или настройка на лещата приспособяване на окото да
вижда изразително от различно разстояние. Настройвайки окото към даден
предмет, то вижда ясно само него. Останалите околни предмети се виждат не
толкова ясно. Ирисът разширява и стеснява зеницата в зависимост от силата на
светлината. Той служи за диафрагма на окото. Колкото светлината е по-слаба,
толкова зеницата е по-отворена, и обратното колкото светлината е по-силна,
толкова зеницата е по-затворена. Приспособяването на очите към светлината и
цвета се нарича адаптация. Образите на предметите, получени върху жълтото
петно на окото, са намалени и обърнати. Изграждането на верни зрителни
образи на предметите не завършва с възприемането от окото на падналата върху
него светлина. Получената от окото информация за предмета се подлага на
анализ в мозъка. В резултат на това се получава образ, отговарящ точно на
съответния предмет от действителността. Процесът на виждане е сложен и се
реализира от целия зрителен апарат. Наред с това в него намират отражение
редица индивидуални особености и способности, професионалният опит и т.н.

Развитие на човешките способности за художестведно изразяване:

Какво е било и как се е развивало зрителното възприятие на човека, можем да

съдим по оставените от него рисунки. В зората на историческото развитие на
човека контурната рисунка прилича много на рисунката на дете. (фиг.2)
Изображенията са линеарни, с несигурен и неясно очертан силует. От
рисунките може да се съди за някои характерни особености на обектите, но не и
за тяхната големина и положение в пространството. На тези рисунки липсват
количествените свойства на изобразените в тях обекти, не е предадена и обем-
ността им. В по-късен етап от развитието на човека на контурните рисунки се
вижда по-голямо разграничаване на фактурата и цвета. Правят се вече опити да
се изобрази и материалността на предметите.С натрупване на повече знание и
усъвършенстване на изразните средства рисунката става все по-сложна, но все
още на един план се изобразяват различни по мащаб обекти. Това е характерно
за изкуството на древния Египет и Месопотамия, за изкуството на ацтеките и
маите в Мексико и др. Големината отговаря на общественото положение, което
заемат персонажите. Днес се използват всички средства и техники на

7
изобразителните изкуства, натрупаните през вековете знания и практически
опит. Посредством различни изображения на една фигура, например куб, може
да се илюстрират характерните особености на зрителните възприятия и
начините, чрез които хората са изобразявали тези фигури през различни епохи:
линеарен, плосък-праисторическа епоха, разгънат, плосък, съкратен-ранни
цивилизации; фактурен, обемно-пластичен-класика, обемно-пространствен
Ренесанс. Запознавайки се с въпроса, как човек е виждал предметите от
заобикалящата го действителност и как е изобразявал формите в равнината и
пространството, увеличаваме своите познания за миналото. С това нашата
способност да се изразяваме точно в произведенията на изкуството нараства.
Нараства също и стремежът да търсим неделимата връзка между духовната и
материалната култура на хората, да я обогатяваме и развиваме.

Фактори, обуславящи вярното възприемане на формите:

Произведенията на приложните изкуства, както и всички останали предмети от

бита, са зависими от средата, в която са поставени. Когато се мисли как да бъде
проектирано едно произведение на приложните изкуства, трябва да се има
предвид влиянието на различни фактори, вземащи участие във вярното му
възприемане. Така при използването на текстил за оформление на даден
интериор трябва да се имат предвид неговите особености ление, цвят на стените
и т.н. Проектирането на облицовъчна плочка за стенна или подова настилка е
свързано с изисквания, обуславящи се от особеностите на модула за облицовка.
Положението на формата в пространството и ролята на светлината трябва да се
имат предвид при проектирането на керамични декоративни пана, а за
правилно- то възприемане на художествения образ има голямо значение средата,
в която той се намира. Всеки предмет, растение или животно има своето
характерно положение, при което зрително се възприема най-ясно. Когато си
представяме различни форми, в нашето възниква техният образ. Този образ
отразява винаги съответната форма в най-характерното й положение. Въпреки
че има различни породи кучета, представата за куче в нашето съзнание винаги е
свързана с образа на това куче, което познаваме най-добре. Освен това ние си го
представяме винаги в такова положение, при което ясно личат отделните

8
крайници, главата и опашката. Ако трябва да го нарисуваме, ние ще направим
това в съответствие с неговото най-естествено положение в простран ството.
Така например, ако трябва да се нарисува дърво, едва ли някой ще направи това,
изобразявайки го паднало или с корените нагоре.

Основни понятия
Основните понятия, които свързваме с формообразуването се изучават по
задълбочено и зад тях се открива различен смисъл. Понятието форма играе
ключова роля, като тя представлява визуалния облик или контур на обект, който
може да бъде определен чрез неговите граници и контури. Формата е тясно
свързана с понятията конструкция и структура. Структурата е различните
връзки между елементите, изграждащи предмета и законите, които осигуряват
целостта му. Структурата може да е съставена от различни конструкции.
Визуалното пространство в контекста на формообразуването и дизайна се
отнася до начина, по който различни елементи, цветове, форми и текстури се
подреждат и взаимодействат в рамките на дизайна или изобразителното
изкуство, за да създадат визуално усещане за пространство, дълбочина и
композиция. Това пространство може да бъде двуизмерно, като при
изображения и дизайн на повърхности, или тримерно, както при скулптури и
архитектура. Система и организация са други понятия които се отнасят към
начина, по който формите се разполагат и комбинират в рамките на
изображението или дизайна. Този процес на организация често включва
разместване, групиране и мащабиране на формите, за да се постигне желаният
визуален ефект. Строежът е още един важен аспект, свързан с
формообразуването, който се отнася до начина, по който формите се съчетават и
нареждат, за да създадат история или общо впечатление. В рамките на
формообразуването, се използват основни категории като симетрия и ритъм.
Симетрия се отнася до балансирането на формите в изображението в
отношение към една или повече оси на симетрия, докато ритъмът определя
повтарящите се, редовни или нередовни модели и движения във визуалното
поле.

9
Възприемане на формите
Основни изразни средства
Основните изразни средства на формообразуването и декоративноабстрактната
образност, които са обект на внимание в разработката, са композицията
(принципи и понятия), формата (конструкция, съизмеримост и хармонизация),
линията (символика и значение) и цветът (емоционално въздействие). Чрез
композицията се извършва основното действие, обединяващо и структуриращо
компонентите при формообразуването. Двете понятия (композиция и
формообразуване) са тясно свързани, когато става въпрос за дизайн и
архитектура. Доказателство за това е терминът „композиционно
формообразуване“. Този творчески процес се свързва с подчиняването на
класическите работни инструменти в дизайна (мащаб, ритъм, пропорции,
колорит и др.) на общата художествена идея и нейното предварително
замислено символно и функционално значение. Принципите, закономерностите,
правилата, средствата и елементите на композицията съществуват във всеки вид
изкуство и са характерни за всяка художествена дейност. Композицията се
състои от композиционни елементи, които от своя страна се намират в
композиционни отношения и по този начин се обединяват в единство, в
структура. Основният стремеж е да се постигне единство в разнообразието и
разнообразие в единството, чрез които да се организира структура, балансираща
формално-семиотичните характеристики на елементите в художествената
творба. Търси се равновесие на множеството елементи според важността на
информацията, която носят. Всеки елемент притежава своя значимост за
композиционното цяло, като най-важни са тези, чието изменение води до
цялостно изменение на визуалното единство. То, от своя страна, представлява
конфигурация от елементи, които се възприемат като една цялост и пораждат
естетическа наслада. Във връзка с това, с помощта на композиционни похвати
може да се постигне определено въздействие на художествения образ, което да
повлияе, в една или друга степен, на възприятията на зрителя. Формата като
изразно средство носи в себе си определена кодирана информация, която да
бъде възприета от зрителя. Разчитането на смисъла, заложен от автора в

10
творбата играе важна роля при възприемането на изкуството. Начинът и
степента на декодирането на визуалната информация се определя от нивото на
култура, образованост, национални и религиозни традиции, както и от
поведенческите нагласи и от отношението на зрителя към творбата

Описание и строеж на формите. Стлизация на формите.

Описание на формите
Процесът на създаване на графични изображения в това число графични знаци е
неразривно свързан с изискването за добро познаване на изграждащите ги
елементи. Това са известните: точка, линия, двуизмерни форми (геометрични
фигури) - триъгълник, квадрат, кръг и други, цвят (тон), фактура и други.
Всички те са „натоварени“ с различна символика, представи и вярвания.
Василий Кандински е един от известните автори творил в края на IX и началото
на XX век, който прави анализ на елементите на художественото изображение в
книгата си „Точка и линия в равнината“ издадена за първи път през 1926 год.
Днес елементите на художественото изображение са носители на графичната
мисъл и представляват азбуката на графичния език, така както буквите и думите
в текста. Те носят повече или по-малко информация в зависимост от това дали
се използват самостоятелно или в съчетание като геометрични фигури и в
комбинаторика. Броят на тези елементи е значително ограничен в сравнение с
безбройните вариации, които възникват в резултат на тяхното съчетаване.
Наричат ги още „речник на формите“, които художникът има на разположение
за графично представяне на информация. Така както вербалната знакова
система, тази на човешкия език, може да бъде представена последователно на
различни равнища, като се започне от буквите и се достигне до изреченията,
така и изобразителния (иконичния) текст може да бъде представен по подобен
начин. На най-ниското ниво в йерархията е разположена точката, следва
линията, а по-нагоре форми и фигури, които съответстват на равнище „дума“ в
текстовете на естествения език. Също както изречението е съставено от
свързани думи, така и в рисунката формите си взаимодействат и образуват т.н.
иконична фраза, която е екивалент на изречението. Връзката, между елементите

11
на иконичния текст може да се осъществи по различен начин – физически,
цветови, организационен, количествен, чрез пространствено сходство, чрез
текстурна и функционална връзка, или чрез обща рамка. Прието е да се счита за
проява на добър професионализъм умението да се съчетават вербален и
иконичен знак (буква и фигура). Този процес се наблюдава често при
създаването на търговската марка, където е установено, че бързината на
възприемането на знаковите системи нараства, ако се включват повече от една
знакови системи. Както стана вече ясно по-горе, формата се характеризира с пет
основни елементи по класификацията точка, линия, плоски форми, цвят и
текстура.

ТОЧКА. Сред посочените елементи точката е най-малката форма, която

означава: - предмет, обект, явление; - място, разположение или положение; -
символ, изобразяващ обект или идея; Като геометрична фигура точката трябва
да има определена форма и големина, като заема определена площ от основата,
да има очертани граници, които да я отделят от обкръжението. Така например,
на точката може да бъдат предадени различни форми – малък кръг, кръг със
зигзагообразни очертания, да бъде остра и да клони към триъгълник, а при
„стремеж към неподвижност да клони към квадрат“, да развие склонност и към
други геометрични, а най-сетне и към произволни форми. С други думи на
точката може да се придаде сложна форма, която може да бъде увеличена, с
оглед нейното откриване или засилване на впечатлението от нея. Следователно
размерът (големината на точката) се променят така, че да се определи като „най-
малката елементарна форма“ едва ли е най-точно. Защото точката може да се
разрасне и да се превърне в плоскостна форма като покрие цялата основа. В
такъв случай къде трябва да се постави нейната граница. Точката доближава
външната си големина (граница) в момента, когато изчезва и се явява като
плоскостна форма. Следователно може да се приеме, че формата, границите и
големината на точката са относителни.

Две условия трябва да се вземат предвид в този случаи:

 отношението на точката към основата;

12
  отношението на големината спрямо останалите форми върху тази основа.
Като изобразителен елемент точката насочва възприемането като към
някакъв зрителен център, като зрителен фокус. Като структурен елемент
на графично изображение може да се прояви като: център на кръг;
фокус, в който се събират или излизат линии; граница (предел) при
построяване на перспективата, определящи посоката направлението на
плоскостта, отдалечаваща се в безкрая. Точката се определя от
Кандински като най-кратката по време форма. Липсата на стремеж към
движение, по и от повърхността намалява времето на нейното
възприемане и го свежда до минимум, поради което тя намира
съответното място в определени композиционни решения.

 Смисълът, който носи точката зависи в голяма степен от нейната

същност. „Тя е най плътното неизменно твърдение, което се получава
кратко, бързо, здраво“, поради което е „изначален елемент“ от живописта
и по-точно от графиката. Както геометричното, така и художествено
мнение за точката съвпадат относно приемането й като „начало“,
„изначален елемент“. Напрежението, (с коетo се обозначава движението)
при точката е винаги концентрично, което разкрива близостта й с кръга.
Тя е равномерно ограничена и почти откъсната от обкръжението. Малък
свят, чиято връзка с околния свят почти отсъства. Атрактивен е начинът,
който описва Кандински на превръщането на точката в линия: „Точката
се разраства от собствения си център, вследствие на което се получава
само относително смекчаване на собственото й напрежение, но може да
има и друга сила, която възниква извън точката. Тя намира опора във
вкопчилата се в плоскостта точка, изтръгва я и я запраща в някаква
посока, на плоскостта. Така се образува линията“. „Ако точката е ос,
около която се движат линиите, накрая те могат да се слеят една с друга,
така, че да се появи нова форма – равнина с кръгов характер“.

ЛИНИЯ.

13
Линията, като основен елемент на композицията, предоставя на художника
многобройни възможности – тя може да бъде едновременно и контур, и
силуетна черта, и граница между две петна, и форма, и обем, и щрих. В същото
време, съдържа в себе си огромната символна и смислова значимост като
изразява различни състояния, притежава вътрешна духовна сила, скрито
послание или сакрална форма. Правата, статична линия, ако е хоризонтална,
изразява състояние на покой и безвремие, а ако е вертикална – изразява
напрежение и баланс. Наклонена линията изразява динамика и движение, а
вълнообразната притежава мекота и ритъм. Съчетаването на хоризонтални и
вертикални прави линии предава усещане за постоянство, стабилност и
здравина. От друга страна, резките и остри криви линии предполагат вълнение,
безпорядък и хаос, докато меките вълнообразни линии носят комфорт и наслада.
Всички тези значения, които линията би могла да носи в себе си, са неразривно
свързани с човешкото мислене и поведение, с човешкия живот и с неговото
време. Може да се каже, че линията чертае формата и посоката на времето, а
изкуството го отразява визуално. Когато става въпрос за линията като изразно
средство в изкуството, не може да не се спомене един от най-влиятелните
представители на абстракционизма Василий Кандински и неговото теоретично
съчинение „Точка и линия в равнината“. Авторът нарича линията „невидимо
същество“, което е следа от движеща се точка, като по този начин се извършва
скок от статичното в динамичното (Kandinski, 1995). Според Кандински правата
хоризонтала е израз на студенина, вертикалата на топлина, а диагоналът – на
„студенотопла възможност за движение“. Във връзка с това, линията притежава
определено психологическо значение, което, чрез нейните свойства и
характеристики, я превръща в символ за предаване на емоции. Кандински пише,
че „всяко явление от външния и вътрешния свят може да получи линеарен израз
– един вид превод“ (Kandinski, 1995: 60). Смисълът, който носят различните
линии, е различен за всеки човек, тъй като възприемането му зависи от опита,
културата, познанията и емоционалността на всеки отделен зрител.
Използването на линията като изразно средство и основен изграждащ елемент
при създаване на едно художествено произведение, дава възможност за
съчетаване на декоративно-плоскостни изображения, които да бъдат обединени

14
от обща идея, образувайки декоративна композиция. Линията може да бъде
използвана като главен елемент, който да „води“ окото към центъра и акцентите
като по този начин фокусира вниманието на зрителя. Тя е един от елементите на
формата, който може да показва: - посока, направление, движение; - траектория,
маршрут; - граница, дължина или деление; - символ, който излъчва внушение за
тежест, масивност, статика, ограниченост или неограниченост в пространството;
Наличието на посока е основният признак, който отличава линията от точката,
която „носи в себе си само напрежение“. За разлика от точката линията
задължително участва и в напрежението и в посоката. Тя е най-концентрираната
форма за безкрайно движение.

Цветът, от физиологична гледна точка, е следствие от реакция на човешката

нервна система по отношение на светлина с определена дължина на вълната.
Като средство на композицията, цветът подсилва структурата на формите,
ефектите и начините на тяхното възприемане, организира пространството,
помага за изтъкване на композиционния център и за представяне на основния
идеен замисъл на композицията. Цветовете притежават характеристики като
тон, оттенък, наситеност (степен на яркост), нюанс и др. Колоритът може да
бъде ахроматичен (в границите на белия и черния цвят), хроматичен (в топла
или студена гама), както и съчетание между тях (нюансите между даден
хроматичен цвят и белия или черния). Цветовете могат да се съчетават на
принципа на единство – хармонично съчетаване в една гама или на принципа на
контраста – съчетаване на диаметрално противоположни цветове. Цветът като
композиционно изразно средство играе важна роля, поради активното му
въздействие върху човешката психика. Психо-физиологичната страна на това
въздействие е свързана с пораждането на определени чувства и емоции, които са
следствие от раздразнение на нервната система и умора на очите при
възприемане на определени цветове. Във връзка с това, така нар. активни
цветове (червен, оранжев, жълт) действат възбуждащо, докато пасивните
цветове (син, зелен) успокояват. Освен психо-физиологията на човека, в пряка
зависимост със символиката на цветовете са и културните, национални и
религиозни традиции, които допълват семиотичните значения на цветовете.

15
През различните исторически периоди цветът изпълнява различни роли и
функции – религиозно, мистично и ритуално значение, знак за социална
принадлежност, символ на власт, декоративни, естетически и, не на последно
място, концептуални функции. С цел да можем да разберем науката на
Формообразуването в дълбочина трябва първо да бъдем запознати с нейните
основи, а именно формите, техните видове, класификацията им и дори
въздействието им. Тъй като всяка видима материя има форма, съществуват
огромен брой потенциални форми и значения. Ето защо са създадени различни
начини за сортирането им във всеобхватни категории.

Най-често са разпределени в следните типове:

Прости – сложни

Органични – неорганични

Абстрактни – реални

Също не трябва да забравяме, че тези типове могат и да се припокриват. Нека

разгледаме тези категории поотделно:

Прости форми: (фиг.3) наречат се също примитивни, са обикновените

геометрични форми като квадрат, кръг, триъгълник и други, като това включва и
техните съответстващи триизмерни двойници – цилиндър, куб, сфера, пирамида
и др. Тези форми стават разпознаваеми от най-ранна детска възраст и в
последствие започваме да ги комбинираме за изграждане на сложни форми или
комплексни обекти.

Органичните форми са тези, които забелязваме в природата, например цветя,

облаци, дори миди и вълни, реки и планини. Те обикновено имат повече извивки
и им липсва симетричност. Те са в ярък контраст с простите и сложните форми,
заради тенденцията им да бъдат “несъвършени” или поне неправилни. Същото
не може да се каже обаче за неорганичните, които се състоят от множество
ръбове и върхове и напомнят за обекти, създадени от човека като машини и
сгради. Органичните форми са с по-естествен външен вид. Те могат да съдържат
криви линии, гладки ръбове, различни ъгли и всякакви смесени фигури. Тези

16
форми обикновено се срещат в природата и не са съобразени с конкретни
правила. Те са по-трудни за запомняне. (фиг.4)

Абстрактни форми: За символично предаване на реалността се използват

абстрактни форми, които често са геометрични и сложни като много добър
пример са пиктограмите или иконките, които се използват за указателни табели,
знаци или дори в нашите телефони и компютри. Нашето въображение ни
позволява да разберем този много опростен вариант на реалността.

Друг начин за класифициране на формите е разделението им на геометрични и

свободни. Примери за геометрични са: линия, квадрат, кръг, триъгълник,
правоъгълник, ромб, елипса, пентагон, хексагон, кръст и техните съответни
триизмерни форми, а вариантите за свободни форми са безкрайни, като могат да
бъдат вариации на геометричните или нещо изцяло ново, породено от
въображението на твореца. Тук възниква и въпроса „След като всичко е форма,
как разбираме къде започва и къде свършва един обект?“. Когато става въпрос за
семпли форми и рисунки, това често се случва чрез очертания, но в триизмерния
свят това се определя от светлината и сянката, която може да бъде имитирана и
в рисуването, като това придава реализъм на творбата. Като един обект могат да
бъдат възприети и форми, които видимо не са свързани или не се докосват,
например текстът, въпреки че всяка буква е форма сама по себе си и не се
допира до останалите, ние виждаме думите, изреченията и параграфите като
единни. А цялостния текст даже може да бъде композиран в различна форма и
така да попадне в някоя от гореспоменатите категории. Друг въпрос, който
трябва да си зададем е: „Защо природата борави с ограничен брой форми?“. В
изучаването на науката формообразуване все още се търси отговор на този
въпрос и защо природата използва и комбинира набор от форми и не създава
нови. Точно тази ограниченост, обаче, позволява те да бъдат систематизирани и
изучавани като отделни подвидове.

Друг важен аспект при изучаване на формите е тяхното въздействие върху

човешката психика и тяхната символика, тъй като те играят важна роля в

17
предаване на послание в дизайна и изкуството. Когато трябва да тълкуваме
форми е най-удобно да ги разделим на две основни групи – обли и остри.
Облите форми (фиг.5) се асоциират с позитивизъм, Фигура 4 завършеност,
приятелство, любов, единност, женственост. Често се срещат и при продукти за
деца, не само заради безопасността на децата при игра, а и заради тяхното
приветстващо въздействие. Острите форми, или тези, които имат ъгли, се
свързват със стабилност, баланс, власт. В частност квадрата и правоъгълника
могат да бъдат видени и като изграждащи блокове, заради асоциацията, която
правим със сгради и други обекти изработени от човека. При тълкуване на
въздействието на формите също се взима под внимание и историческият им
аспект, и символиката която те могат да носят в различни периоди във времето,
тъй като психологическото им влияние се изменя с промяната на начина на
мислене на хората. Въпреки че до тук говорим за формите и фигурите като
взаимнозаменяеми понятия, те всъщност се различават. Като формата е
външния вид, изглед или профил на даден предмет и принадлежи на
триизмерното пространство, а фигурата е начина на съществуване на формата в
двуизмерното визуално поле и основно изразно средство на плоскостта. (фиг.6)

Строеж на формата
Освен с външния вид на формата, формообразуването изучава и причината за
създаване/съществуване на формата, както и вътрешната структура и начините,
по които може да бъде изградена. При изучаването на тези вътрешни връзки и
строежи е важно да разберем как е възникнала тази форма – нейният генезис.
Генезисът на формата обикновено се отнася до процеса на възникване, развитие
и формиране на визуалната, структурната и функционалната характеристика на
обекти в различни контексти като изкуство, дизайн, наука и природа. В
зависимост от контекста, той може да бъде разглеждан от различни гледни
точки. В изкуството генезисът на формата може да включва вътрешен,
емоционален процес на творецът, вдъхновен от различни източници, като
емоции, опит, култура и др. Формата се създава чрез майсторство, техника и
визия. В дизайна, формата често е резултат от изучаване на функционални
изисквания, потребителски нужди и естетика. Процесът включва съчетаване на

18
технически, конструктивни и естетически елементи, за да се създаде продукт
или обект с определена форма. В науката, генезисът на формата може да бъде
свързан с процесите на еволюция, биологично развитие, формиране на планети,
галактики и други физически явления. В тези случаи, формата може да бъде 6
определена от физически закони и природни процеси. В природата формата се
развива чрез естествената еволюция и адаптация. Организмите, геологичните
формации и други елементи на природата приемат определени форми, които са
резултат от въздействието на околната среда и естествените закони. Генезисът
на формата може да бъде сложен и повлиян от множество фактори,
включително културни, исторически, технологични, природни и други аспекти.
Този процес обикновено представлява съчетание от творчество,
функционалност и контекст. (фиг.7)

Стилизация на формите.
В изкуствата и занаятите формата трябва да отговаря на предназначението на
предмета. Стилизацията на формата е необходима, за да се направят нещата и
техните изображения по-изразителни. Декоративно-приложното изкуство има
свой език и свои закони. Изразявайки идеята за красота със своите специфични
средства, тя никога не се стреми да копира сляпо света около себе си, а предава
само най-характерното и изразително. Художникът творчески преработва
формите, намиращи се в природата, като отчита специфичния материал,
неговите декоративни качества и особености на технологична обработка. Езикът
на изкуствата и занаятите се отличава със стилизация или, напротив, с
изключителна прецизност на формите; разкриване и обиграване на текстурата и
пластичните свойства на материала; използването на орнаменти, включващи
както мотивите на традиционни изображения, така и авангардни форми.
Композиционното изграждане на декора в предметите на изкуствата и занаятите
винаги се основава на хармонията на частите и цялото. Стилизацията във
визуалните изкуства е известна от древни времена. Като метод художествено
творчество достигна високо ниво в асирийско-вавилонските, персийските,
древноегипетските и древногръцките орнаменти, в които наред с геометрични
линии и шарки, предмети от флората и фауната, реални и измислени, и дори

19
човешки фигури, стилизирани с висок артистизъм и вкус, често се използваха.
Днес орнаменталните композиции със стилизиращи елементи намират широко
приложение в стенописи, мозайки, мазилка, резбовани, ковани и ковани бижута
и продукти, в бродерия, в оцветяването на тъкани.

Стилизацията е един от основните подходи и методи на работа при

декоративно-абстрактна образност. Стилизирането представлява процес на
опростяване на формата, извеждане на характерните ѝ черти и минимизиране на
броя на детайлите, участващи в нея. По този начин се извършва промяна на
изходния първообраз, който започва да се превръща в знак. Много често
стилизирането е свързано с геометрична трансформация и стремеж към
абстракция, като изображенията често се превръщат в декоративни орнаменти,
които, все пак, запазват връзката си с първообраза, дори и на асоциативно ниво.
При създаването на декоративни изображения и композиции се използват
основно геометрични форми, линии и орнаменти. В декоративната образност те
се подчиняват на геометрични принципи и построения. Доколко обаче
декоративността и геометризацията на формите в изкуството съвпадат? На пръв
поглед, имат известно сходство, най-вече визуално, но що се отнася до
принципите и същността на двете понятия, нещата са съвсем различни. В
съвременното изкуство декоративното изображение има приложна функция,
най-често се употребява с цел украса и се подчинява изцяло на художествените
и на естетическите принципи. То е изобразителна форма, която трябва да бъде
съзерцавана, да въздейства духовно и естетически върху човека. Що се отнася
до геометричното изображение – то се свързва с абстрактното мислене и при
него действат принципите на математиката. Подчинено е на логиката и на
рационалното мислене, а не на чувствата и, следователно, философията му не
съвпада с тази на декоративното изображение. Но не може да се твърди, че има
рязка и категорична граница между декоративното и геометричното
изображения, тъй като често декоративното изображение използва
геометричните форми или се основава на тях. Затова двете понятия са
неразривно свързани. Различията им се смесват и размиват. Това проличава ясно

20
когато чрез декоративни изображения художникът се стреми да достигне до
геометризация на формите, за да изрази своя абстрактна идея, на която да
подчини декоративността в творбите си. Взаимовръзките на комбинаториката и
формообразуването са сложни. Повечето теории определят комбинаториката
като средство във формообразуването, „метод за изграждане на формата в
дизайна“ (Nikiforova, 2010). Според други, обаче, формообразуването е предмет
на изучаване от комбинаториката, която, както казва В. Минкова, е наука „обща
и фундаментална за много изкуства, имащи за предмет на своята дейност
формата“ (Minkova, 2006). В същността си тя представлява обобщаването на
комплексни обекти, като ги превръща в прости форми или структура от прости
форми, които напомнят за оригиналния предмет. Човешкото въображение
позволява да разпознаваме симплифицирания обект и даже опростява
визуалната комуникация, тъй като възприемането на форми и символи е основна
част в развитието на човека която предхожда логичното мислене и дори говора.
Някои от методите използвани за стилизация са:

Опростяване: Стилизацията често включва опростяване на формите и

детайлите на обектите. Този процес може да подчертае основните черти и да
придаде по-абстрактно усещане за обекта. (фиг.8).

Абстракция: Стилизацията може да включва абстракцията, където детайлите на

обекта се изразяват чрез форми и цветове, които не са директно свързани с
реалния свят. Това може да създаде интересни и експресивни резултати. (фиг.9).

Линеен Дизайн: Линейният дизайн е чест елемент в стилизацията, където силно

подчертавани линии и контури се използват за дефиниране на формите на
обектите. Това може да придаде уникален и графичен характер. (фиг.10).

Цветова Схема и Текстура: Изборът на цветове и текстури може също да бъде

средство за стилизация. Ярките цветове, минималистични палитри или
специфични текстури могат да придадат определен характер на обекта. (фиг.11).

Емоционален Характер: Стилизацията може да бъде използвана, за да се

придаде определено емоционално изживяване или настроение чрез формата и
структурата на обекта. (фиг.12).

21
Изграждане на формата на модулен принцип.
Изграждането на формата на модулен принцип е един добър подход за
създаване на гъвкави и лесни за управление форми. Този подход позволява
разделянето на голямата форма на по-малки модули или компоненти, които
могат да бъдат лесно добавяни, премахвани или променяни, без да се засяга
функционалността на останалата част от формата. Великият гений Леонардо да
Винчи /1452-1519/ започва своитезнаменити записки с предупреждението:
„Нека онзи, който не е математик, да не дръзва да чете моите трудове”. Това
предупреждение с най-голяма сила се отнася за тези, които са решили да
проникват в тайната на формообразуването, защото формата е подвластна на
математиката. Както видяхме до тук, формообразуването е движението на
материята; симетрията и ритъмът са понятията, които характеризират
движението (т.е. формообразуването) като противоречие, а симетрията и
ритъмът се обединяват на базата на геометрията и аритметиката, чието
кръстосване дава динамичната структура на обектите. Следователно,
симетрията и ритъмът, а оттам и формообразуването, би трябвало да се описват
чрез математическите структури. Основният елемент, изграждащ безкрайната
композиция, се нарича модул. Той може да бъде повтарян безброй пъти в дадена
равнина или пространство. По отношение на формата модулите могат да бъдат
геометрични, растителни или зооморфни; по отношение на построяването си –
симетрични и асиметрични; по структура – прости или сложни; по
предназначение – плоски или релефни. Колкото по-опростен е модулът, толкова
повече са вариантите на комбиниране. Безкрайната композиция се получава в
следствие на комбиниране на модулите и се развива върху модулна мрежа. При
комбиниране най-често се използва квадратният модул, защото предлага повече
варианти за комбиниране. Построяване на квадрат (фиг. 13). Квадратът е
правилен четириъгълник с равни ъгли и равни страни. В окръжност прекарваме
произволно избран диаметър DB. В центъра на окръжността прекарваме
перпендикулярния на него АС. Получаваме два взаимно перпендикулярни
диаметъра, които пресичат окръжността в точките А, В, С, D. Съединяваме тези
точки с отсечки и получаваме търсения квадрат. Построяване на правилен

22
петоъгълник и десетогълник (фиг.13). Построяваме окръжност с център точката
която прекарваме два взаимно перпендикулярни диаметъра DF и BQ. Разделяме
радиуса DO на две равни части и прекарваме му А. С център точката А и радиус,
на АВ, начертаваме дъга, която пресича DF в точка Е. Отсечката ВЕ е страната
на правилния петоъгълник, който е вписан в дадената окръжност, а отсечката
ОЕ е на правилен десетоъгълник. Принципите за изграждане на безкрайната
модулна композиция с модули са: преместване (транслация) в хоризонтален или
вертикален ред; транслация със смяна на посоката на модула; осева симетрия;
въртене на модула (кръгова симетрия или ротация); изваждане на модул
(шахматен принцип); изваждане на редове модули по хоризонталата или
вертикалата (ефект на райето);използване на различни модули, както по
структура, така и цветово); комбинация от два или повече от посочените
принципи. Разработването на модулната композиция в цвят дава възможност за
създаването на много композиционни варианти. Ако изходната композиция е от
два цвята, тя ще изглежда по-опростена в сравнение с тази, която е изградена с
три и повече цвята. Друг начин за композиционно обогатяване е редуването на
модул разработен в два и повече цветови варианта. Всички мрежи, при които
еднаквите фигури се повтарят последователно в хоризонтален и във вертикален
ред, образуват модулни комбинации и се наричат модулни мрежи.

Видове модулни мрежи.

Мрежовата система е колекция от визуални елементи в графични части.
Мрежовата система се нуждае от структура, която се състои в поредица от
правила на хоризонтални и вертикални линии, които се пресичат и се използват,
за да се осигури съдържанието на страницата. Тези редове ще ви помогнат да
разпространявате елементите във вашите проекти. Можете да използвате
мрежите по няколко начина, като за това трябва да знаете няколко неща.

Модули: това са пространства, които са образувани с обединението на колоните

и хоризонталните линии, образуващи квадратна или правоъгълна форма. Всички
те трябва да бъдат разделени на равни части, така че да се повтарят в цялата

23
страница. Тези модули могат да се пълнят с текст, изображения, в зависимост от
вашата работа и количеството на текст и елементи, които имате.

Марджини: това са пространствата между ръбовете и областта за оформление,

където можете да подредите съдържанието. Това пространство често се
използва за да страницата бъде визуално по-привлекателни за читателя.

Хоризонталните линии: това са линии, които очертават пространството между

колони, маржове и модули. Тези линии ще ви помогнат да се уеднаквят текстове
и насочва читателя в страницата. Те също се използват за създаване на различни
изходни точки или паузи в текста, за да го направите по-креативен.

Колони: това са вертикални пространства, които пресичат хоризонталните

линии и разделят хоризонтално горните и долните маржини. В това
пространство можете да подредите съдържанието с текст и изображения.
Ширина на колоните зависи от всичко което е направено до сега или как
дизайнерът иска да приведе съответствие на съдържанието в зависимост от
елементите. Можете да използвате една колона или повече, като те могат да
бъдат симетрични или асиметрични.

Когато разпространявате елементите на мрежата в страницата си, винаги трябва

да помните, че в някои случаи трябва да се организират няколко елемента по
различен начин, като изображения и маркери. Ето защо, когато се разделят
вашите модули, някои пространства, ще трябва да бъдат отделени само за тези
конкретни елементи.

Описанието на формите, познаването на основните структурни връзки в тях,

сравнението и класификацията им се извършват на базата на представянето им
като затворени повърхнини. Изследването на формите се осъществява чрез
делението на повърхнината на части – геометрични фигури, които са измерими.
Подредените една до друга геометрични фигури образуват мрежа. Мрежата е
съвкупност от страните на геометричните фигури, т.е. съвкупност от видимите
проекции на ръбовете на формата. Линиите в мрежата съществуват в
определени отношения – може да са успоредни, да съвпадат, да се пресичат под
определен ъгъл, да се кръстосват. В зависимост от начина на пресичане на

24
линиите на видимите проекции на ръбовете се образуват следните видове
двуизмерни (2D) мрежи:

 Неправилна мрежа – линиите се пресичат на случаен принцип.

Изградени са от различни по големина и форма триъгълници, които са
измерими, или от нееднакви по големина и форма измерими геометрични
фигури, различни от триъгълник. Във формообразуването се отнасят до
неструктурирани или необичайни геометрични форми, които се
използват в дизайна за постигане на уникални и интересни ефекти. Тези
форми могат да бъдат използвани за създаване на динамични
композиции, които привличат вниманието на зрителя и осигуряват
усещане за оригиналност. Неправилните мрежи могат да бъдат
постигнати чрез различни методи в програми за графичен дизайн, като
например изкривяване на форми, прилагане на облаци или случайни
геометрични фигури, или дори чрез използване на абстрактни текстури.
Този подход към формообразуване може да допринесе за уникалността и
креативността на дизайна.

 Правилна мрежа: мрежа, изградена от еднакви по големина квадрати –

квадратна мрежа; мрежа, изградена от еднакви по големина равностранни
триъгълници – правилна триъгълна мрежа; мрежа, изградена от еднакви
по големина правилни шестоъгълници – правилна шестоъгълна мрежа.
Един от най-лесните начини да се получават правилните мрежи и техните
варианти е следният: разчертават се и се изрязват правилни триъгълници,
четириъгълници, шестогълници и осмоъгълници. За по-голяма
последователност и прегледност всеки вид многоъгълници се оцветява с
темперни бои с равен тон. От тези четири правилни многогълници се
получават всички мрежи. Приведените правилни мрежи изчерпват
възможностите за делене на равнината на правилни многоъгълници. Те са
изходна основа за разработване на безкрайно количество други варианти.
След като се познават начините за построяване на правилните мрежи,
може да се пристъпи към изпълнение на редица задачи. Съществуват
построения, при които се изполват неправилните многоъгълници в

25
 смесена комбинация, отстъпваща от системата на строеж на мрежите.
(фиг.14;15;16)

 Полуправилни мрежи – образувани са от различни полуправилни

многоъгълници. При тях редът на подреждане зависи от броя на
многоъгълниците, както и от най-малкия полуправилен многоъгълник,
който участва в мрежата.

Геометрично преобразуване на правилни и

полуправилни мрежи. Преобразуване на многоестени и
многостенни структури.
Геометрично преобразуване на правилни и полуправилни мрежи
Възможни са следните случаи на преобразуване на мрежата:

- Когато свободно избраната крива е една и съща за всички страни на

правилните многоъгълници в мрежата;

- Когато свободните криви са две по две еднакви за многоъгълниците с четен

брой страни;

- Когато свободните криви са две еднакви и една различна от тях крива, което
се отнася за правилната триъгълна мрежа. В трансформациите участват
правилни, полуправилни и неправилни мрежи в равнината и в пространството.
Правилните мрежи запазват в процеса на преобразуване макар и видоизменени
своите елементи и връзки. Елементът представлява основна част от мрежата. На
частично описание подлежат полуправилните мрежи. Строежа на равнинните и
пространствените мрежи зависи от характера на структурните връзки.
Елементите променят своето място, лице и обем, а структурните връзки остават
постоянни. Преминаването на една фигура от дадено състояние на формата в
друго може да настъпи чрез два вида преобразуване на елементите – прекъснато
и непрекъснато. Най-простият вид прекъснатото преобразуване съществува при
използването на еднородни елементи, един род свързвания и постоянен брой

26
елементи във всички сфери на преобразуването. Геометричното
преобразуването може да се осъществи по два начина: при използване на
еднакъв брой елементи за преобразуване и при промяна на броя на елементите
пре преобразуване. Неправилните мрежи са построени само от неправилни
еднакви многоъгълници. Съществуват и варианти, образувани от правилни и
неправилни многоъгълници. Техният брой е неограничен. При заместване на
правите линии с криви от правилните многоъгълници могат да се получат
различни изобразителни мотиви, разположени в мрежата.

Правилни наричаме тези многоъгълници, които имат равни страни и еднакви

ъгли. Ако една мрежа е построена от еднакви неправилни многоъгълници, тя е
неправилна мрежа. 2D мрежите имат и относително самостоятелни проявления.
В природата се срещат структури, чиито елементи са разположени както в
правилни мрежи (проекция на кристална решетка на водата, слънчогледова
пита, снежинки, пчелна восъчна пита), така и в неправилни мрежи (паяжина,
пукнатини).

Правилните мрежи може да бъдат преобразувани. Преобразуваните и повтарящи

се геометрични фигури в мрежата се наричат модули (модулни елементи). В
художественото проектиране преобразуването може да бъде и графично,
цветово, и художествено-пластично – дърворезба, керамика, текстил.
Необходимо е модулните елементи да бъдат смислово и композиционно
свързани, за да образуват комбинации (да не са пасивни един към друг).

Съществуват пет правилни многостена. Това са:

 правилният тетраедър, (фиг.17)

 кубът, (фиг.18)

 октаедърът, (фиг.19)

 додекаедърът (12 правилни петоъгълника) (фиг.20)

27
  икосаедърът (20 правилни триъгълника). Разгъвката на куба е фигура,
състояща се от шест квадрата, т.е. е фрагмент от квадратна мрежа.
(фиг.21)

Разгъвките на тетраедъра, октаедъра и икосаедъра са фрагменти от правилна

триъгълна мрежа. Останалите съществуващи геометрични тела имат разгъвки,
които са фрагменти от полуправилни и/или неправилни мрежи или техни
производни.

Преобразуване на многостени и многостенни структури

Сравняването на правилната квадратна мрежа с мрежата, съставена от криви
линии, пресичащи се по две във всяка точка, обяснява ролята на примерите за
правилност при възникване на впечатление за примерно пространство.
Изходните черти на една мрежа могат да се преобразуват в различни състояния.
Всяка мрежа може да представлява материал за трансформация. Ако дадена
мрежа след преминаването в друго състояние (друга форма) губи например
чертите на същия брой събирателни ребра в една точка (връх на мрежата), то се
нарушават основните структурни връзки, общи за всички фази на
трансформация. За правилната трансформация на формите трябва да бъдат
запазени в сила основните структурни връзки. Условие за топологичното
преобразуване на мрежите е след деформация (обръщане на мрежата) или
прерязванезапазване количеството структурни връзки, общи за всички фази на
трансформация да бъдат запазени тоест да бъдат свързани на в същите точки от
преди трансформацията. Изходните форми се делят на две основни групи:
отворени – не обхващат част от пространството; затворени – затварящи в себе си
определени части от пространството. При преобразуването намногостени и
многостенни структури става на базата на запазване на основните структурни
връзки и обръщане на мрежата. Преобразуването на многостени в графичния
дизайн обикновено се извършва с помощта на графичен софтуер, като например
Adobe Illustrator, Adobe Photoshop или други подобни програми. В тези
програми можем да прилагаме различни видове преобразувания към
многостените, като мащабиране, въртене, отражение и превъртане.

28
 Мащабиране: Мащабирането в графичния дизайн е процесът на промяна
на размера на обект, като се запазва пропорционалността между
различните части на обекта. Това е основна операция в повечето
графични програми и се извършва чрез различни инструменти и методи.
Много хора могат да използват термините мащаб и пропорция
взаимозаменяемо. Основната разлика между мащаба и пропорцията е, че
мащабът се отнася до сравнение на обекти, чийто размер е известен, а
пропорцията се отнася до размера на два обекта, чиито размери и мащаби
са неизвестни. Пропорцията в графичния дизайн е малко по-двусмислена
и трудна за обяснение, докато мащабът може да посочи два обекта и да
потвърди връзката на размера между двата, осигурявайки
пропорция.Важно е да вземете предвид както мащаба, така и
пропорцията, когато определяте фокусна точка в графичния дизайн. Ако
създавате инфографика, проектирате лого или създавате уебсайт,
мащабът на визуалните елементи е изключително важен. Най-големият
визуален елемент в дизайна не винаги е най-важният. Дизайнерите и
художниците могат да използват мащаба, за да начертаят контраст, да
подчертаят напрежението между елементите и да създадат визуална
йерархия, която привлича погледа. Когато нещо в дизайна е изложено на
видно място във връзка с други елементи от този дизайн, очите ни
естествено са привлечени от него.

 Въртене/ротация: Ротацията е част от трансформацията на

компютърната графика. Трансформацията означава промяна на някои
графики в нещо друго с помощта на правила. Има различни видове
трансформации като транслация, мащабиране, ротация, срязване,
отражение и т.н. това помага да се промени позицията на обекта,
размерът, ориентацията, формата и т.н. Когато трансформацията се
извършва в 2D равнина, тя се нарича 2D трансформация.

 Отражение: Отражението в графичния дизайн е важен елемент, който

може да добави дълбочина, интерес и професионалност към
дизайнерския проект. То може да бъде използвано по различни начини в

29
 зависимост от стила и целите на дизайна. Ето няколко аспекта, в които
отражението може да бъде използвано в графичния дизайн:

1. Отражение на обекти

2. Текстови отражения

3. Отражение на текстури

4. Градиентни отражения

5. Отражение в водна повърхност

6. Прозрачност и отражение

Техники за създаване на отражение:

Зеркално отражение: Симулира отражение върху гладка повърхност.

Предни отражения: Използват се за подчертаване на формите и

детайлите на обекта. Сенчести отражения: Създават дълбочина и
тримерност.

Отражението е мощен инструмент в ръцете на графичния дизайнер и

може да бъде използвано за подобряване на визуалното въздействие на
дизайна, без значение дали става въпрос за вебсайт, рекламен материал
или друг тип графичен продукт.

 Превъртане: Ефектите на превъртане са чудесен начин за създаване на

по-динамични и ангажиращи уеб изживявания за потребителите и те
стават все по-популярни през 2023 г. Чрез задействане на анимации и
преходи, базирани на действие на превъртане, дизайнерите могат да
създадат усещане за дълбочина и интерактивност, което привлича
потребителите и насърчава ги да продължат да изследват.

Заключение
В заключение, правилните мрежи играят важна роля в графичния дизайн и
формообразуването. Те представляват основни елементи, които могат да бъдат

30
подложени на различни геометрични преобразувания, като запазват своите
основни структурни връзки. Основната цел на дипломния проект е да изследва и
изучава процеса на създаване на форма в графичния дизайн, да представи
ключови понятия и изразни средства, свързани с тази област, и да демонстрира
различни методи и техники за създаване и стилизиране на форми. Целта на
проекта беше да разясни и покаже какво всъщност са модулните мрежи,
геометрични трансформации и тяхното използване в дизайнерската практика за
създаване на визуално привлекателни и функционални продукти. Той също така
се задълбочава в аспекти като стилизиране на форми, комбинаторика и
структурна организация в дизайна. Освен това, възприемането на формите е
подчертано като решаващ аспект в изкуството и дизайна, като се фокусира
върху създаването и организирането на форми във визуалното пространство.
Текстът споменава значението на симетрията и ритъма в създаването на
формата, както и влиянието на формата върху емоционалните нива. Той също
така засяга важността на спазването на логически, естествени и математически
правила при създаването на форми, за да се гарантира, че създадените обекти са
част от реалния и материален свят. Комбинаториката и структурната
комбинаторика играят важна роля в това как различните форми се съчетават, за
да създадат нови обекти, като елементите образуват модули. Изучаването на
създаването на форми се пресича с различни научни дисциплини като
математика, геометрия, физика и други, като допринася за дисциплини като
типография, композиция и материалознание в изкуството и дизайна. В
дипломния проект за създаване на формуляр в графичния дизайн могат да се
използват няколко ключови подхода и методологии за изследване и
демонстриране на концепциите, свързани с манипулирането и организацията на
формата. Някои от основните подходи, които могат да бъдат разгледани в
проекта, включват:

1. Теоретични изследвания

2. Практическо приложение

3. Казуси от практиката

31
 4. Експериментиране

5. Сътрудничество

6. Представяне и документация

Като цяло, текстът предоставя изчерпателен преглед на значението на

създаването на форма в графичния дизайн, като набляга на творческите и
практически приложения на манипулирането и организацията на формата във
визуалната комуникация.

Ползи от дипломен проект:

Обогатяване на знанията и уменията: Чрез изследването и прилагането на

различни методи и техники за формообразуване в графичния дизайн, студентът
разширява своите знания и умения в областта на визуалната комуникация.

Творческо изразяване: Проектът предоставя възможност за творческо

изразяване и експериментиране с формите, което стимулира креативността и
иновациите в дизайнерската практика.

Подготовка за професионална кариера: Чрез работата по дипломния проект

студентът придобива практически умения и опит, които могат да бъдат от полза
при бъдеща професионална кариера в областта на графичния дизайн. С
обобщение, в уводната част направихме кратко въведение в предметната област
и показахме необходимостта от формообразуването в графичния дизайн и в края
на въведението дефинирахме точно и ясно целта на дипломната работа.

32
Използвана литература
1. https://chat.openai.com/c/0f636783-e489-4979-9fd6-78da8bd62191
2. 4.-Венцислава-Стоянова.pdf (uni-sofia.bg)
3. https://fnoi.uni-sofia.bg/EN/wp-content/uploads/2021/11/4.-
%D0%92%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%BB
%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE
%D0%B2%D0%B0.pdf
4. Румен Райчев Комбинаторика 8 клас.pdf
5. https://www.academia.edu/14553902/%D0%A4%D0%9E%D0%A0%D0%9C%D0%9E
%D0%9E%D0%91%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%A3%D0%92%D0%90%D0%9D
%D0%95
6. https://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/
Nikiforova_THE_INFORMATIVE_FUNCTION_OF_FORM.pdf
7. https://aramagopyan.com/%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BC
%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC
%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5-grids-systems/
8. https://www.scribd.com/document/507801078/tema-2-formoobrazuvane
9. https://diuu.bg/emag/12980/2/
10. https://www.microsoft.com/en-us/microsoft-365-life-hacks/presentations/scale-in-
graphic-design#:~:text=Scale%20refers%20to%20the%20relative,important
%20element%20to%20focus%20on.
11. https://www.geeksforgeeks.org/computer-graphics-rotation/
12. https://www.mozaweb.hu/bg/Extra-3D_sceni-Pravilna_chetiriglna_piramida-278249
13. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA
%D1%82%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80

33
Изображения

(фиг.1) (фиг.2)

(фиг. 3)

(фиг.4)

34
 (фиг.5)

(фиг.6)

(фиг.
7)

(фиг.8)

35
 (фиг.9)
(фиг.10)

(фиг.11) (фиг.12)

(фиг.13

36
 (фиг.14) (фиг.15)

(фиг.16))

(фиг.17) (фиг.18

(фиг.19) (фиг.20)

(фиг.21)

37