“Св.

Климент Охридски”

ФНПП

Предучилищна педагогика с чужд език

Педагогика на естетико-
художествената култура

Периодизация на
изобразителната дейност

Възрастова периодизация на изобразителната

дейност

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Един от въпросите, който с право отдавна е привлякъл
вниманието на много психолози и изкуствоведи, е периодизацията и
възрастовата характеристика на изобразителната дейност.
Определено може да се твърди, че той заема централно място в
успешното решаване на проблемите на художественото възпитание и
образование.
В основата на цялостното изграждане на периодизацията на
изобразителната дейност е вложена идеята да се проследи как се
развива и изменя изобразителната дейност в зависимост от
промяната на отношението на ученика към обективната
действителност, а също и в зависимост от промяната в отношението
му към изобразителния процес. Очертават се няколко стадия, според
Веселин Димчев:

Доизобразителен I.Стадий на психо-

период моторни реакции
Предучилищен
период
II.Стадий на опит за
съзнателна
изобразителна
дейност
III.Стадий на
Изобразителен съзнателна
период изобразителна
дейност
а) Самостоятелно
обособени отдели
обекти
б) Рисунка-разказ Училищен

Изобразителната дейност или по-точно изобразителното действие,

през първият стадий има инстинктивен характер и е резултат и
психомоторни реакции. Интересът към изобразяването се поражда от
непосредственото въздействие на материалите (молив, четка, бои) и
обработката на рисувателния лист. Детето извършва това действие
заради удоволствието, което изпитва от него, но малко се интересува
от получения резултат. Листовете хартия се сменят един след друг,
често с отбелязана само с една фигура или линия върху тях.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Интересът е насочен изключително върху самото действие.
Получените изображения – драскулки, ивици, петна, с нищо не
напомнят някакъв реален предмет. Затова първият стадий може да се
нарече „доизобразителен” по тези причини е правилно да определим
изобразителния процес, като „изобразително действие”. Малко по-
късно названието на предмета започва да предхожда изображението
т.е вече е налице предварителна насоченост към конкретно
изображение - изобразителна дейност.
Следващият стадий представлява опит за съзнателна
изобразителна дейност. Това е времето от живота на детето, когато
пред него все повече се разкрива заобикалящият го свят. То
прониква все по-дълбоко в него. И в този период рядко вниманието се
насочва към изобразяване на някакъв обект от натура, но започва
отразяването на характерни визуални качества на предметите.
Психиката на детето е много своеобразна. То гледа на предметите и
явленията не така както възрастния човек, така открива в тях друго
съдържание различно от истинското и им придава друго значение.
Главно значение имат яркостта и привлекателността на предметите
за изобразяване. Представите за обектите се формират от онези
техни качества, които са предизвикали емоционална реакция у
детето. В рисунките често се пренебрегват съществени детайли, а се
подчертават други. Същата особеност се отнася до възприемането на
цветовете. За да се породи емоционалност у детето те трябва да са
ярки интензивни или нанесени върху по-голяма повърхност.
До третата, четвъртата годишна възраст детската рисунка се
характеризира с „символичност”. За детето рисунката е истинско
отражение на живота, съответстващо на неговите представи. Листът
хартия също се възприема като реална плоскост. За някой от
предметите се създават изобразителни символи, които се
характеризират с повторяемост.
Между четвъртата и петата година в резултат на повишен
интерес на функциите на предметите в рисунките се появява
диференциране на образите по действие. През този стадий децата
почти никога не рисуват мълчаливо, а пеят, говорят или шепнат това
се обяснява с повишеното емоционално отношение на детето към
действителността. Понякога случайна линия или петно в рисунката
карат детето да изменя първоначалният й замисъл. Това говори за
активното участие на въображението, но и слабата устойчивост на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
целта и липсата на интерес към резултата. Според изследванията
значително по-лесно се изобразяват хоризонталните линии спрямо
вертикалните.
Към пет годишна възраст в рисунките намира отражение
чувството за „високо-ниско” и усещането за големина. Големината на
предмета се определя от детето в зависимост от онова жизнено
значение, което има за детето един или друг предмет. Така например
образа на майката винаги е най-голям. Нещо повече – най-важният
образ не само е най-едър, но и най-подробно изяснен. При
изобразяване на събития детето се отнася като участник, а не като
съзерцател.
Третият стадий – на съзнателна изобразителна дейност,
обхваща предучилищния период и продължава през училищния. Той
не може съвсем категорично да се отдели от предхождащия го втори
стадий. Отличава се с 3 периода:
1.Рисуване на отделни обекти почти без смислова и особено
пространствена връзка между тях.
2.Графичен или живописен „разказ” с използване на плоскостна
линия и декоративна цветност.
3.Преход от двуизмерно към перспективно-пространствено
изображение.
Тези периоди са свързани с организиран учебно-възпитателен
процес. Пробуждането на творческата дейност отбелязва важна фаза
в умственото и емоционалното развитие на детето. Знанията, които
ученикът усвоява в ранна училищна възраст, се закрепва много
трайно. Изобразителната дейност има ярко изразен познавателен
характер. Главна задача е постепенното натрупване и обобщаване на
факти, усвояването им в образна форма, чрез непосредствено
общуване с предметите и явленията от действителността.
Първият период е характерен с изобразяване на отделни
обекти, които са самостоятелно обособени и почти не са свързани
помежду си (тематично и пространствено). Рисунките показват
същата непоследователност и несистематизираност на детските
мисли.
Следващият период е характерен с графичен или живописен
разказ и използването на декоративна цветност и линеарност.
„Рисунката-разказ” е логична последица от интереса към предметния
свят. По такъв начин детето преминава от обикновено изграждане и
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
описание на отделни качества на предметите към тяхното по
цялостно изобразително обединяване, докато се стигне до
съзнателното им подчиняване на художествено-изобразителния
замисъл.
През третия период характерната композиционна
неорганизираност и разхвърляност на изображенията по целия
рисувателен лист постепенно се преодолява. Започва да се проявява
чувството за взаимовръзка, симетрия, ритмичност в композицията.
Ритмиката е основа за естетическа удовлетвореност на детето. Още
една особеност за децата между 7 и 10 години е изпълнението на
декоративни задачи. Това е обобщено възприемане на предметите.
След време детската рисунка изменя своя характер. Тя се насища с
много предмети и предметни качества. Старателно се изобразяват
предимно онези детайли носещи определена характеристика на
предмета. Само след 10 годишната възраст може да се говори за
изразена способност по-правилно да се възприемат най-общите
художествени качества на произведенията на изкуството.
Тези стадий определят главното направление в обучението по
изобразително изкуство и съдействат за решаване на основната
задача – емоционално познание на действителността, чрез
постепенно овладяване и усъвършенстване на способите на
изобразяване и художествено претворяване.

Периодизация на детската рисунка според някои

изследвания

Въпросът за периодите, през които преминава развитието на

детската рисунка, занимава почти всички изследователи на детското
изобразително творчество. Различията в интерпретациите се дължат
на разнообразието в гледните точки на авторите относно

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

съотношението между изображението и творческия процес, от една
страна и възрастовите особености и психичните процеси, от друга.
Кик предлага следната периодизация:
 Първи – стадий на драсканиците.
 Втори – степен на примитивното овладяване на мускулите и
частичен контрол на изображението.
 Трети – стадий, по време на който в рисунката се включва и
фантазия. Тук конфигурацията се обединява от общо название.
 Четвърти – стадий на формиране на елементарна представа,
когато детето дава название на обърканите и безсмислени линии.
 Пети – детето опитва, макар и грубо, да нарисува истинско
изображение, съответстващо на действителния обект.
В.Бехтерев диференцира следните стадий:
 Първи – стадий на символичното изображение, поява на
драсканиците.
 Втори – стадий на все по-пълното прецизиране на формата.
 Трети – развива се след 2-рата година. През този стадий
започва да се диференцира формата при животните и при човека.
 Четвърти – изображението се доближава до натурата
Според Бине съществуват три стадий:
 Първи стадий 3-7 години – детската рисунка се
характеризира с разнородни и несвързани смислово признаци на
предметите.
 Втори стадий 7-10 години – рисунката има описателен
характер, подробно се изобразяват детайлите.
 Трети стадий след 10 години – изобразителната дейност се
характеризира като смислено цяло.
Еволюция на сюжетно-тематичния кръг в
изобразителната дейност

Развитието в тематично отношение може да се изрази в две

направления: постепенно разширяване на сюжетите и темите,
съобразно с увеличаващите се зрителни представи за
действителността; развитие и изобразително обогатяване на едни и
същи теми. Тази еволюция е в пряка зависимост с целенасочеността
на възприятието, от целенасочения учебен процес.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Още с първите крачки в овладяването на средствата за рисуване
в рисунките на всяко дете се проявява личен темперамент,
предпочитан кръг на теми и сюжети, любими герой, склонност към
определени материали и техники за изобразяване. Въпреки голямото
разнообразие на индивидуалности могат да се открият и някои общи
белези. Така се стига до разделянето на учениците на няколко
големи групи, качествата на които в по-слаба степен зависят от
различните периоди на възрастта. Характерът на тематичния кръг,
както и въобще изобразителната дейност на ученика, е в тясна
зависимост от принадлежността му към един или друг психически
тип.
Учениците от силния тип дневна система предпочитат теми с
подчертана динамика или статичност в съдържанието – но
исторически, научно-фантастичен жанр. Представителите на слабия
тип обикновено се насочват към пейзажа и портрета. Още по-ярко се
очертават особеностите в изобразителната дейност при групирането
според принадлежността, към мислителната, средната и
художествената категория. При учениците, принадлежащи към
мислителния тип, преобладават разсъжденията за взаимовръзките
между изобразяваните обекти. За учениците от художествения тип е
характерно изобразяването на чувствата. Характерно за
представителите на средния тип е почти равностойното участие на
рационалното и емоционалното отношение към обекта.
При развитието на тематично-сюжетната страна на
изобразителната дейност по-малко бихме могли да говорим за
особено подчертана стадийност.

Еволюция на елементите на изображение в

детската рисунка

Развитието на изобразителността през отделните стадий се

характеризира главно с две форми: плоскостна и пространствена,
като до определен период преобладава плоскостният характер на
изображението. Поставят се различни задачи. Необходимо е да се
започне от формирането на представи за главните направления:
отвесно-хоризонтално, ниско-високо, ляво-дясно, а също и общите
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
пропорционални съотношения на предметите. Другата задача –
анализа на количествените показатели на формата – размери и
пропорции. Уточняването на пропорциите и очертаването на
силуетния характер на формата включват себе си и нейните детайли.
Според Мариана Мойнова формата се развива по следния начин:
Развитието на формата в детската рисунка зависи от зрителното
възприятие от способността на детето да анализира и синтезира, от
неговата индивидуалност, от психотипа му, а също и от неговата
възраст.
Предшественик на формата в рисунката е детската драсканица. С
възникването на речта драсканиците придобиват друга функция. В
определен момент в развитието на рисунката се появява
кръгообразната конфигурация. На следващия етап детето започва да
отразява само отделни признаци на предметите с цел да ги отличи
един от друг. Детето рисува схематично. Един от ярките типообрази е
„главоногото”. В резултат на натрупания визуален и двигателно-
сетивен опит детето започва да се чувства неудовлетворено от
присъствието на „главоногото”. В периода на началното училище
изображението на формата продължава да се обогатява.
Бодалев изследва съдържанието на 600 000 рисунки на деца между
4-17 години. В над 68 процента от рисунките е изобразен човекът,
авторът търси честотата на изобразяване на човешката фигура в
различни възрастови групи. При 4-5г. – 53% присъства човешката
фигура, 6-7г – 70%, над 12-13г. – 78% - 98%. Първоначално детето
използва затворена форма – кръг към която добавя две вертикални
черти, а по късно няколко черти в звездовидно разположение –
главоного.
Според Мариана Мойнова цветът е най-ярката характеристика в
детската рисунка.
Върху цветовите възприятия и предпочитания оказват влияния
емоционалността и двигателната система на детето, неговия
психотип, етническата му принадлежност. През първите две години
през живота на детето се формират потенциалните възможности на
зрителните органи. Детето възприема цветовете, които са по ярки или
нанесени върху по-голяма повърхност т.е., които му правят по-голямо
впечатление. С усъвършенстване на зрителния опит на детето след 7-
мата година се учи да възприема цвета на предметите, да

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

разсъждава върху цветовите багри и съпоставя и открива нови
цветове:

1ва група 2ра група 3та група 4та група

Смесват цветовете
Жълт, Син, Червен, Различават жълтия и получават
Бял, Черен и червения от оранжево, лилаво Ритъм в черно-
оранжевия и зелено белите петна
Розов, зелен и Изсветляват и
кафяв потъмняват

Според Мариана Мойнова пространството може да се предаде чрез

живописното или рисунъчно-обемно предаване на формата.
Както правата, така и обратната перспектива са две условни
перспективни системи за предаване на пространството върху
изобразителната плоскост. В. Райншенбах се спира на следните
особености на обратната перспектива.
1. Предават се най-характерните черти на изобразявания
предмет.
2. При предаване на обективното пространство се използват
някой условно-чертежни похвати:
А) условни ротации – настъпване на профил с фас.
Б) разрези – характерно за по-големите деца е прозрачност при
изобразяването на предметите – прозрачни стени, прозрачни хора.
В) разномащабност на изображенията – мащабите на обектите не са
съобразени с техните реални пропорции.
Г) транслация – скритото от погледа на зрителя.
3. Изображението при обективната перспектива има знаков характер.
Композиция – организация, структуриране. По време на първите
изобразителни опити на детето, рисунката се характеризира с
неограничено изобразително поле. Ограничението се формира в
продължителен процес от време. През доизобразителния период все
още не можем да говорим за композиционно изграждане. Първите
драсканици се разпределят върху листа неравномерно и случайно. В
изобразителния период първоначално драсканиците заемат само
част от листа, докато постепенно заемат цялото пространство. По
време на плоскостния период обектите са хаотични. Около 5 годишна
възраст отношението към изображението изцяло се променя. Детето
рисува по два начина. Първият се характеризира със спазване на

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

посоката ляво-дясно, при вторият детето запълва първо центъра на
листа. Чувството за ритъм е вродено в детето и се проявява по
отношение на пространствените планове, форми, жестове, цветове и
т.н. Индивидуалния подход към изразните средства и елементите на
композицията трябва да се насърчава и развива във всяко дете.

Библиография:

1. „Развитие на художествено-изобразителната
дейност”, Веселин Димчев, Народна Просвета 1977г.

2. „Еволюция на детската рисунка”, Мариана

Мойнова, 1999г.

3. Dibujo infantil. Trazos, formas, y colores que hablan.

http://www.guiainfantil.com/educacion/dibujoinfantil/index.htm

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org