Files Storage

ВТУ „СВ. СВ.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ПРАВОСЛАВЕН БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ЦЪРКОВНИ ИЗКУСТВА“
ОБУЧЕНИЕТО ПО ИКОНОПИС В ДЕТСКИ ШКОЛИ ПО

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ
ДИСЕРТАЦИЯ
за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“

Област на висше образование: 8. Изкуства
Професионално направление: 8.2. Изобразително изкуство
Докторска програма: Изкуствознание и изобразително изкуство –
Църковни изкуства
Научен ръководител: Докторант:

доц. д-р Мариета Иванова Конова Васко Христов Василев
Велико Търново, 2022

Обучението по иконопис в детски школи по изобразително изкуство в България
Дисертационен труд
Съдържание
УВОД .................................................................................................................... 4
Актуалност на темата.......................................................................................... 5
Предмет, обект, обхват, цел и задачи на изследването ................................... 8
Методи на изследването ................................................................................... 13
Понятиен апарат ................................................................................................ 14
ПЪРВА ГЛАВА. Исторически преглед на обучението по иконопис в

България от Средновековието до 20-те г. на XXI век ................................... 16
1. Исторически аспект на изследването .......................................................... 16
1.1. Разпространение на иконописта в България ........................................... 19
1.2. Кратък обзор на обучението по иконопис в България ........................... 23
2. Монашеско изкуство, родов принцип, обучение в школи. Иконописта

като монашеско изкуство в XXI век…............................................................ 23
3. Обучението по иконопис през Средновековието ...................................... 28
3.1. Формиране на иконописни школи през Късното средновековие ......... 30
4. Обучението по иконопис в художествените школи през Възраждането 35
5. Период на преход от иконопис към светска живопис в края на XIX

век. ...................................................................................................................... 48
6. Криза в иконописта през периода 1945–1989 г.……….………………50

ВТОРА ГЛАВА. Обучението по иконопис в различните по тип школи по
изобразително изкуство .................................................................................... 56
1. Възраждане на българската иконопис. Въвеждане на обучение по

иконопис във висшите учебни заведения и гимназии в България .............. 61
2
2. Детски школи по изобразително изкуство, работещи само в областта

на иконописта .................................................................................................... 71
3. Детски ателиета и школи по изобразителни изкуства, обучаващи деца

по иконопис през определени периоди ........................................................... 85
4. Сравнителен анализ на детските иконописни творби по възрастов

критерий ........................................................................................................... 107
5. Материали и техники на работа в детските школи по изобразителни

изкуства ............................................................................................................ 107
6. Рисуване на икони по възрастови предпочитания и собствен избор .... 108
7. Интерпретация на един светец по класически образец от всички

обучаващи се .................................................................................................... 109
8. Изводи към Втора глава, отнасящи се към обучението по иконопис в

детските школи по изобразително изкуство. ............................................... 110
ТРЕТА ГЛАВА. Детето като обект и субект в обучението по иконопис…114
1. Мотиви, творческа работа, резултати……………………………...….114

2. Анкетно проучване………………………………………………..……122
3. Детето като обект и субект в обучението по иконопис ......................... 129
Изводи и заключение ..................................................................................... 129
Приноси на дисертационния труд…………….…………………………132

Публикации по темата на дисертацията ………………………...………133
Библиография …………………………………………………….………134
Приложение……………………………………………………………….145
3
УВОД
Според църковното предание първата християнска икона е

неръкотворния образ на Иисус Христос, в чието създаване не са
участвали човешки ръце. Това се е случило по време на земния му
живот. Управителят на град Едеса княз Авгар бил тежко болен. Като чул
за безбройните чудеса и изцеления, които правел Христос, Авгар
изпратил живописец, за да нарисува Спасителя. Но лицето на Господа
така силно сияело, че живописецът не можал да го нарисува. Тогава
Иисус Христос измил лицето си и го избърсал с платно, на което се
отпечатал Неговия Божествен лик.
Първите икони на Божията майка били нарисувани още, когато тя
била жива от евангелист Лука. Според църковното предание, като
видяла образа си, пресветата Богородица казала: „Благодатта на
родения от мен и моята милост ще бъдат с тези икони”(апокриф на
Яков).
Според християнската православна религия иконата е свидетелство
за реалното съществуване на Иисус Христос и Богородица. Иконите
отразяват техния земен и трансцедентален свят и затова са наричани
„богословие в цвят”.
При рисуването на икони се изискват задълбочени познания,
относно житията на светците, които имат отношение към одеждите и
атрибутите, с които се изобразяват образите, поради което във времето е
формиран така нареченият канон в иконописта. За да могат
иконописците да изобразяват вярно и точно светите образи те се
придържали към ръководствата за рисуване на тези образи и библейски
сцени, описани подробно в ерминиите.
4
Иконите притежават особена притегателна сила. Истински

вярващият е способен на дълго съзерцание в иконата в търсенето на
упование, подкрепа, утеха. Според П. Евдокимов наблюдаването на
живописни творби от светското изкуство е възможно само за кратко
време. Вниманието се задържа върху творбата, но много скоро след това
у зрителя се поражда желание да бъде разгледано и видяно нещо ново,
нещо друго: „При съзерцаването на иконите ние съсредоточено се
вглеждаме в тях и не искаме да се откъснем от тях. Те пленяват нашия
поглед и нашето внимание, очароват ни. В това се състои разликата
между истинската иконопис и светското изкуство“1.
За иконописта е характерна особен вид одухотвореност и
спокойствие. Това е постигнато с изразителността на лицата и жестовете
на свещените персонажи, спокойни и освободени от всякакво страстно
движение.
В иконите лицата и телата са изобразени в тяхната божественост,
изпълнени със светлина и благодат. Част от това излъчване се дължи и
на нимбовете на светците.
Актуалност на темата
В България много малка част от децата, които се обучават в
областта на визуалните изкуства биват обучавани и в рисуването на
икони. Това се дължи на много фактори. Един от тях е, че за да прояви
интерес едно дете към рисуването на икони то предварително трябва да
е запознато със същността на християнството. Не са много училищата в
България, в които се изучава вероучение (християнска религия). Още по-
малко са местата, където иконописта е последващ етап на обучение след
1
Евдокимов, Павел. Изкуството на иконата - богословие на красотата. София: Омфор, 2016.
5
основно и средно образование. Като вярващи християни, за да се

изградят и като иконописци децата трябва да се запознаят със същността
на богословието чрез подходящ за възрастта им подход под
ръководството на подготвени за това специалисти.
За да се обобщят етапите и причинно-следствените връзки в
обучението при рисуване на православна икона от деца трябва да се има
предвид следното:
- Стимулиране желание за запознаване с православните икони;
- Желание от самите обучаващи се да рисуват икони;
- Формирането на стремеж за самоусъвършенстване в тази насока;
- Желание за себеизява.
Само тогава, когато обучението по иконопис се превърне в осъзнат
процес, децата, рисуващи икони ще разберат значението на светия образ.
Рисуването на икони е молитва излята в образ. Освен чисто технически
умения в рисунката и композицията, в боравенето с цветове и цветови
хармонии, децата трябва да придобият познания по отношение на
християнската религия, житията на светците и т.н.
Мотивите за написването на този дисертационен труд са няколко.
На първо място това е дългогодишната ми педагогическа дейност като
преподавател в школа за деца по изобразително изкуство, където в
обучението съм включил немалко задачи за изписване на икони от моите
ученици. Това ме накара да се замисля за всички фактори, влияещи
върху обучението на децата, желаещи да нарисуват икони, да
наблюдавам и изследвам отблизо детските творби, да направя
съответните изводи от близкия контакт в обучителния процес. Вторият
мотив е липсата на литературни източници по темата. Темата е актуална
поради факта, че в България не е направено до момента такова
изследване на проблема – по отношение на обучението по иконопис в
6
детски школи по изобразително изкуство няма разработени научни

трудове.
Съществуват, разбира се, литературни източници, имащи известно
отношение по темата:
Могат да се проследят източници в списания, свързани с
християнството с богословска православна насоченост /списание
„Мирна” на изд. „Омофор“ от 1996-2009 г. и др./, но там се споменават
само някои иконописни школи при енорийски центрове и при неделни
училища към храмове, но статистически, възрастовото ориентирано
обучението по иконопис цялостно не е изследвано.
Намират се литературни източници, свързани с историческото
развитие на обучението по иконопис в миналото.
В XXI век лесно могат да бъдат открити учебните заведения, в
които се предлага обучение по иконопис в специализирани средни
училища по изкуствата, или обучение по иконопис във висши учебни
заведения, но се изисква по-обстойна проучвателна дейност що се касае
до информацията за обучение в общински центрове (ОДК и др.) или
частни детски иконописни школи.
Това изследване разкрива причините и мотивите за съществуването
му. Доказва и дава отговори за необходимостта от обучение по иконопис
в ранна детска възраст. Посочва ползите от него за самите деца и за
израстването им като личности.
До настоящия момент това е първото изследване, отнасящо се до
обучението по иконопис в детски школи по изобразително изкуство в
България.
7
Предмет, обект, обхват, цел и задачи на изследването

Обучението по иконопис, отчитайки религиозната му насоченост
предлага на подрастващите не само овладяване на различните техники
на изписване на православния иконографски образ на светците, но то е и
в неразривна връзка с християнското учение. Защото иконата не е
просто „произведение на изкуството“, тя е „изписване на словото Божие
в образи“. То ги учи на отношение към портрета и пейзажа в най-общ
план и на спецификата и уникалността на християнската живопис.
Включването на теми, свързани с изграждането на православен свети
образ, в програмата на школата по изобразителни изкуства, стимулира
обучаващите се, обогатява техния опит и познания.
Изследвайки промените при портретната живопис още от най-
ранните православни иконни образи до светския тип портрет се
установява връзката между иконописта и портретната светска живопис.
При рисуването на икони обучаващият се е желателно да се запознае и
добие умения в анатомичното и пластичното изграждане на човешкото
лице и човешката фигура, светлосянката, колорита, типажа и
психологическото състояние на образа, цвета и нюансите и най-вече да
изгражда отношение към изобразителното изкуство като формира свой
собствен естетически усет и вкус.
Много изтъкнати иконописци са си водили бележки, свързани с
изписването на икони и стенописи, които по-късно били
систематизирани и оформени като ръководства – ерминии. От
Възраждането са се запазили и достигнали до нас немалко такива
наръчници. В тях българските зографи прилежно и точно са описали
предписанията за изработване на икони и от тези ерминии са
продължили да се учат техните наследници.
8
Обект на изследването е обучението по иконопис в детските

школи по изобразително изкуство.
Предмет на изследването са детските школи по иконопис с
техните особености на обучение, което включва интерпретацията на
икони, рисувани от деца, както и специфичното цветово решение при
изображенията, предвид факторите на детско въображение и
светоусещане в различните възрастови групи и индивидуални
особености.
Обхват на изследването
Географски обхват: Обучението по иконопис в детски школи по
изобразително изкуство в България. Времеви обхват: от
Средновековието до 20-те години на XXI век.
Структура: Изследването съдържа увод, три глави, изводи и
заключение, приложение.
„Иконописта е първото проявление на живопис след приемане на

християнството. И докато при нея целта е да създаде максимално по-
добре образа, тя не може да не изрази съзнанието и духовността.”2
Изследването е и за това как децата изграждат един християнски
образ. При децата интерпретацията на образа е по-свободна.
Творчеството е в по-голяма степен от това при възрастните.
Необременени с канони, технологии, последователност при рисуването
на образите, изхождайки само от наблюдавания образ, те рисуват без
притеснения и задръжки, водейки се от творческото си желание и
мотивация за изобразителна дейност.
2
Сендър, Е. Светът на цветовете. // Списание Мирна, изд. Омофор, бр. 24/2010.
9
Макар и не толкова добре запознати със значението и символиката

на цвета в православната икона част от по-малките деца интуитивно
използват цвета като до голяма степен се придържат към подходящите
цветни тонове. Други – се стремят да наподобят цветовете от гледаните
от тях образци.
По отношение на самото изображение на образа малките
художници успяват да предадат психологическо състояние на образите.
Това се случва по един особен, необременен от канонични правила
начин, присъщ само на децата. Те подсъзнателно се стремят да
изобразят психологическото състояние на образа, базирайки се на
натрупания от тях опит и зрителна памет, благодарение на която без
чужда помощ определят почти безпогрешно по изражението на лицето
състоянието на образа – в случая светеца. Това състояние до голяма
степен не отразява състоянието на първообраза, защото е пречупено през
детското съзнание. В повечето образи, особено при образите на
Богородица и Христос се отразява на първо място майчинството,
силната връзка между майка и син, както и щастието. Докато в
православната икона акцентът е върху тъгата на Богородица и кръстната
жертва на Божия син. В иконата рисувана от децата доминира щастието
и усмивката. У децата е силно развито чувството за привързаност към
майката. Тази привързаност те отразяват и в лицето на Богородица и
малкия Христос, в жестовете на умиление и т.н.
Психически и информативно още ненатоварено тяхното съзнание
свързва образа на майката и образа на детето с обич и щастие.
Рисуването на икони от деца им дава възможност да се докоснат до
изкуството на иконописта. Освен, че опознават християнството,
рисуването ги учи на смирение, защото в процеса на изписването на
иконата децата се изпълват с вяра. Децата освен, че изучават
10
християнството като религия, учат иконография, запознават се със

специфичната техника на рисуване на иконата. Запознават се с
историята на православието и християнското изкуство. Изпълват
сетивата си с „добри чувства“. Те осъзнават, че рисуването на икони е
по-скоро духовен акт. Вече знаейки житието на светеца, отправяйки
молитви към него самите те намират по-бързо отговорите на молитвите
си. Рисуването на икони в православните центрове създава подходяща
атмосфера за това. Там няма кой да ги разсее, защото всички са там с
една цел. Поради тази причина детските икони са носители на една
неприкрита чистота и непринуденост. Рисуването на икони освен
изброените смирение и богата духовност учи малките иконописци и на
едно качество вече неприсъщо на децата в XXI век, а това е търпението.
Не е възможно да нарисуваш икона без необходимото търпение за това.
Цел на изследването:
Да докаже съществуването и важността на обучението по иконопис
в детски школи по изобразително изкуство в България.
Исторически доказано е, че преди 1989 г., след период на налагане
на догматични и принудителни норми за отдалечаване на
християнството от българското население, то неминуемо води до
консервативност, недоверие и съмнение относно новите идеологически
натрапвани идеологии. Демократичните промени дават свобода на
просъществуването на християнското изкуство. Иконописта, най-
първото и доказало се християнско изкуство, чиято значимост дава
упование и вяра в много периоди на трудни времена на българите, за
пореден път декларира своята историческа роля за опазване на
християнството. В годините на наложен нихилизъм спрямо Христовата
11
вяра има художници- иконописци запазили християнските ценности и

отношението си към християнското изкуство.
Обучението по иконопис не започва спонтанно и целенасочено в
тази си специфика. Периодът на завръщането му е бавен и колкото и
тривиално да звучи интригуващ и привличащ все повече последователи
- от деца до възрастни. Специалисти-художници иконописци се отдават
на идеята да обучат желаещи да се запознаят с тайнството на
изписването на светите образи, чиято важна задача е да се продължи
занаята на българския зограф и да запази и съхрани една вековна
традиция.
Бъдещите иконописци по подобие на старите зографски родове
предават на подрастващите своя опит и знания.
Обучението по иконопис в детски школи по изобразително
изкуство в България е от първостепенно значение, отнасящо се до
опазване на християнското изкуство в страната ни и е сигурен знак за
неговото бъдещо съществуване в защита на християнството за напред.
Необходимостта от обучаващи се на иконопис от ранна детска възраст е
следствие от желанието на българина да е в непосредствена близост до
молитвата за благоденствието българско.
Задачи на изследването:
1. Да се направи обстоен исторически преглед на обучението по
иконопис в България от Средновековието до 20-те г. на XXI век. Да
проследи развитието и промените, настъпващи в процеса на обучението
по иконопис като се използва наличната научна литература.
2. Да се изследва, систематизира и анализира обучението по
иконопис в общински центрове (ОДК и др.) и частни детски иконописни
12
школи. Да се проучат и представят конкретни школи по иконопис в

България.
3. Да се представят методите на преподаване и усвояването на
знания в иконописното изкуство сред децата, като се посочат конкретни
техни постижения и успехи, с приложени фотографии, илюстриращи
процесите при изписването на иконите.
4. Да проучи причините и логиката при използване на цвета в
иконните образи, рисувани от деца.
5. Заснемане, архивиране и систематизиране на творби-икони на
деца, които да се анализират по възрастови и др. особености.
6. Да се проследят последващите етапи от обучението по иконопис
в специализирани училища по изкуствата и във висши учебни заведения,
ако има такива.
7. Да се докаже необходимостта от обучение по иконопис в ранна
детска възраст, като се посочат ползите от него за самите деца и за
8. Да се направят съответните изводи с извеждането на конкретни
приноси на дисертацията.
Методи на изследването
1. Планиране – разработване на концепция, отнасяща се до
изследването. Поставяне на ясни цел и задачи, етапи на изпълнението.
2. Проучване и исторически анализ – търсене и систематизиране на
информация, свързана с обекта на изследването, обработване на
информацията и анализиране.
3. Комуникация – добрата комуникация с ръководителите на детски
иконописни школи е възможност за добиване на достоверна (актуална)
13
информация за периоди на възникване на школите в XXI век,

специфични методи на обучението в тях, резултати.
4. Наблюдение – пряката ми педагогическа дейност спомага за
наблюдение на творческия процес при децата, рисуващи икони,
извеждане на характеристиките за всяка от възрастовите групи,
обобщения и изводи.
5. Системно анализиране и сравнение (сравнителен анализ) –
определя типовете школи, резултатите при обучението по иконопис в
тях и възрастовите особености при рисуване на икони.
6. Анкетно проучване – предоставя информация за нивото на
знания относно християнското изкуство в специализирани художествени
школи и общообразователни училища.
7. Актуалност и значимост – насочва вниманието към важността на
изследването и ползата от обучението по иконопис в детски школи по
изобразително изкуство в България.
Понятиен апарат
Понятийният апарат и понятийните конструкции са важни за всеки
обучаващ се в сферата на пластичните изкуства.
По отношение на изграждането на иконен образ съществува
литература, която уточнява терминологията и понятията, както от общ
характер в областта на църковните изкуства, така и строго
специализирано. Понятията са в употреба и неразривно свързани с
практическата част при рисуването на икони. Иконографията като наука
изследваща изображенията на религиозни и исторически лица визира
точно определена система за изобразяване на светци и религиозни сцени.
Същност на понятията, специфика на използваната терминология:
14
В процеса при изписване на иконен образ се борави с терминология,

включваща: грундиране на дървена дъска, енкаустика, мозайка, стенопис,
темпера, техника, технология, технологичен процес, композиция,
декорация, орнаментика, перспектива, динамика, анатомия, пропорции,
цветознание, тон, контраст, ритъм, светлосянка, символ, символика,
ореоли, позлата, и др. При практическата работа се използват понятията,
конкретно свързани с изграждането на православните свети образи.
15
ПЪРВА ГЛАВА. Исторически преглед на обучението по

иконопис в България от Средновековието до 20-те г. на XXI
век
1. Исторически аспект на изследването.
Настъпилите промени в политическата обстановка на България след

1989 г. допринасят за завръщането на иконата и иконописта в живота на
хората. На лице е възможност творците свободно и без страх да рисуват
светите образи. Завръщането на голяма част от православните християни
в лоното на Църквата, откритото и без страх от последствия, почитане на
християнските обичаи и празници поражда и необходимостта от добре
подготвени иконописци и преподаватели по иконопис.
Тази част от изследването представя кратък обзор на развитието на
иконописта в България от средата на IX век - приемането на
християнството в България до наши дни. Проследява етапите в
развитието на християнската иконопис още от самото й създаване. Дава
обяснение за възраждането на българската иконопис след периода на
отричането й в 1944-1989 г. Изследването представя етапите на
обучението по иконопис от детските школи по изобразителни изкуства
до обучението по иконопис във висши учебни заведения. Аргументира
необходимостта от съхранението и продължаването на тази традиция.
Икона е дума от гръцки произход (eikon), която означава „образ“,
„портрет“. Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и
разпространено в целия православен свят. Отначало икона са наричали
всяко изображение на Спасителя, Божията майка, светец, ангел или
16
събития от историята на Църквата, независимо от това дали става дума за

скулптура или живопис.
Днес иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храмове
или илюстрира Свещеното писание, също така тя е предмет, органически
вписан в богослужението. Това обяснява значението, което църквата
придава на иконата - не на всяко изображение, а именно на онзи
специфичен образ, който тя сама e изработила в борбата срещу
езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е
заплатила с кръвта на много мъченици и изповедници, тя е образ на
православието като цяло. Затова е невъзможно нито да се обясни, нито да
се разбере църковно изкуство извън църквата.
Днес иконата е нещо повече от свети образ. Тя е предмет, който е
органически вписан в Богослужението и затова Православната църква
отдава особено значение на иконата. Подмяната и с натуралистически или
абстрактни картини е недопустимо, тъй като тя носи духовен мир и покой
, както и спокойствие, и в повечето случаи е подплатена с вярата която
носи за изцелението на тялото и душата.
В иконописта художниците се ръководят и вдъхновяват от почти
двухилядолетната иконописна традиция. Иконописците трябва да се
съобразяват с тази традиция, защото в противен случай техните икони не
ще придобият оня най-чист иконописен облик. Те не ще изразяват
дълбинната и същността на иконописта. Някои особености на
византийската иконопис са странни за обикновеното мислене, обаче те са
задължителни за църковното изкуство.
Преди всичко, иконата е двуизмерна, а не триизмерна, подобно на
скулптурата. Затова тя е ограничена в еднопланово изображение.
Иконописта може да използва релеф, но като цяло тя оперира с
измеренията във височина и ширина, без дълбочина. Иконните
17
изображения не съвпадат в точност с простата човешка логика. Например,

перспективата на иконата е обратна - в задния план на картината.
Иконописта не следва това правило: тук не съществува безкрайната
отдалечаваща се перспектива. Затова например, задната страна на
правоъгълно здание се изобразява по-голямо и по-широко в своята предна
част, т.е. напълно противоположно на реалистическото изкуство. По този
начин иконописта показва нещо повече от директно наблюдение над
природата, тя изразява нещо свръхприродно и духовно. Възприемането на
обратната перспектива пленява и предизвиква силно впечатление върху
зрителя. На второ място, в иконописното изображение няма външен
източник на светлина. „Иконописецът започва да нанася боята по
повърхността на белия долен слой, който се нарича левкас. Светлината,
която е насочена към иконата, прониква през нанесената боя и бива
отразена от белия левкас, – по този начин се създава впечатлението, че
светлината излиза от иконата или че иконата е източник на светлина.”3
Трета характерна черта за иконописта се явява факта, че човешките
фигури не се изобразяват реалистично и натуралистично. Напротив, смята
се, че на иконите дрехата и особено лицата и телата трябва да бъдат
показани божествено одухотворени, изпълнени със светлина и благодат.
До известна степен, плътта и дрехите на иконите изглеждат така, като че
са по-скоро дърворезбени.
През Възраждането иконописта била приета като занаят, упражняван
само от мъже зографи (предимно монаси), то днес голяма част от
иконописците са жени. В XXI век се създават и колективи и екипи от
двата пола, които рисуват икони, стенописват църкви и параклиси,
реставрират икони и стенописи.
3
Православие.БГ изтеглено на 18.08.2020, 16:45.
18
1.1. Разпространение на иконописта в България.

Българската иконопис се ражда почти век след приемането на
християнството в българските земи, което се случва официално в средата
на IX век. „За разлика от гръцката икона, в която има повече суровост и
аскетизъм в образите в българската икона се забелязва славянската
сантименталност и лиризъм. Иконописецът умее да вложи всичко в
лицата. Той предава емоциите в дълбоките учудени очи, в леките
свивания на устните. Полека лицата се изменят – пропорциите на техните
части стават други, отношенията между тия части не са вече нормалните
отношения между частите на човешкото лице. Той уголемява очите
неимоверно много в известна епоха, за да изразяват религиозна
възторженост, изтънява носа и го удължава, за да придаде тънкота на
лицето, той слага устата долу, далече от очите и ги прави малки свити,
боязливи, за да изразяват мълчание и скромност.”4
С приемането на християнството от Византия българският двор в
лицето на княз Борис и българската Църква приемат не само религиозните
церемонии и служби, но и художествените традиции в иконописта.
Византийските иконописци най-вероятно или са дошли или са били
повикани в България, за да изпишат новопостроените храмове. Донесли са
формите на новото за българския народ религиозно византийско изкуство.
По всяка вероятност те са основали живописни школи, защото е
осезателно византийското влияние в българската иконопис още през IX
век. „Иконописта в България е до голяма степен повлияна от Византия
като доминираща в християнския свят. С два големи творчески центъра
4
Паскалева, К. Икони от България. София Прес, 1981, с. 12-13
19
Цариград и Солун. На Балканите обаче съществуват местни ателиета,

създаващи шедьоври, надрастващи националните ни мащаби.”5
За официално начало на иконописта в България се смята 865 г. –
годината на приемане на християнството като държавна религия. Още
след християнизирането на Византия голяма част от славянското
население е християнизирана и голяма част от населението на България
също е християнска.
Макар че до 814 г. в България не е имало държавна религия
българските владетели били толерантни по отношение на вярванията на
поданиците си. Така както част от населението е почитало Тангра, Перун
и други богове и християнството е съществувало непрекъснато в
държавата на българите. Не е изключено още преди приемане на
християнството в България като официална религия да е имало
иконописци в пределите на българската държава. С приемането на
християнството в християнската живопис в България се наблюдават
архаични черти, сходни с ранната живопис в Кападокия. Подобни черти
може да се намерят в паметниците на Търновската иконописна школа,
което още веднъж доказва приемствеността на българските иконописци
по отношение на византийската живопис.
Дори и по време на иконоборческия период в Кападокия и
Балканския полуостров, развиващата се иконопис в много отношения е
била сходна.
Създадените в Палестина, Сирия и Египет образи на светите отци
иконографски типове са се ползвали със славата на истински и
достоверни.
5
Паскалева, К. Икони от България. София Прес, 1981, с. 4-8
20
„В един от малко запазените най-ранни иконописни образци –

образът на Теодор Стратилат от Патлейна ясно проличава стилът на
българската иконопис от периода VI-VII век. Стилът е плоскостен и
линеен. Леко надебеленият контур придава класическа честота. Неговата
плътност или изтънченост внушават впечатлението за съществуване на
форма. Леките сенки допълват това впечатление. По този начин
иконописецът предава дълбокия душевен живот на образа.”6
Една легенда, разпространена между византийските хронисти
разказва, че българският кан Борис повикал християнския живописец
Методий да нарисува стенописи в двореца му. Живописецът така
изкусно изрисувал сцена от страшния съд, че канът толкова се
впечатлил, че решил да се покръсти.
Стенописът от с. Водоча –днешна Македония е един от най-
хубавите паметници на възраждането на източното християнско
изкуство. Художникът си е служил с наблюденията си в природата.
Анатомичността на образите е изумителна и точна, което предполага, че
авторът най-вероятно е почерпил опит и знания не само от Византия, но
и от ермениите на Джорджо Вазари или от опита на някой друг
италиански живописец.
През XII-XIII в. Търновград (Велико Търново) става голямо
средище на литература, религиозна философия и изкуство. В
Търновград се събират художници от много краища на Европа. Създава
се една от най-големите школи в източното християнство – Търновската
школа.
6
Мавродинов, Н. Старобългарската иконопис. София: Българско историческо дружество,
1945, с. 31-32
21
По времето на първото българско царство иконописта продължава

да се влияе от византийската иконопис. Търновската иконописна школа
е приемник на тази иконопис и продължава да се развива, опирайки се
върху тази основа до края на XII в.
След 1261 г., след превземането на Цариград от кръстоносците,
лишената от външно влияние Търновска школа се обособява като
отделна независима школа. В Търновската иконописна школа за
рисуването на икони вече се използва темпера, в която боите са смесени
с яйчен белтък или с клей. Тази техника е открита при рисуването на
стенописи в Бачково. Темперната техника в иконописта позволява на
художника да работи по-бавно, тъй като той рисува върху суха стена. За
първи път такава масова употреба на темпера в икони и стенописи се
наблюдава в църквата „Св. Димитър“ (1186 г.) във Велико Търново,
отделни части от стенописите в Трапезица, църквата „Св. Четиридесет
мъченици” (1230 г.) – В. Търново, църквата „Св. св. Никола и
Пантелеймон“ (1259 г.) в с. Бояна.
„Характерно за всички стенописи в Търново е чувството за
реализъм в образите, всички части на облеклото са грижливо и вярно
предадени. Мекотата на линиите съперничи с мекотата на колорита,
което говори за едно тънко живописно умение.”7
Иконата на Св. Теодор Стратилат, която е безценен паметник на
българската история и култура е един от най-съкровените образци на
православното изкуство. От уникално изработената икона в нас се взира
светият воин-мъченик, устоявал с мъжеството на душата си вярата в
Христа до последен дъх. Иконата е открита преди век в руините на
7
Мавродинов, Н. Старобългарската иконопис. София: Българско историческо дружество,
1945, с. 86-88
22
манастира „Св. Панталеймон“ в резервата „Патлейна“ край столицата на

Първото българско царство Велики Преслав, но необичайната й история
вълнува все още изследователи и учени.
1.2. Кратък обзор на обучението по иконопис в България
Изкуството отразявало идеологията на феодализма и на

църковната власт. Развивала се литературата, под формата на ръкописи,
които били богато украсени. Изобразителните изкуства също достигнали
нов връх, като се запазила тенденцията активно да се използват
византийски по стил похвати в живописта, скулптурата, архитектурата и
т.н. По отношение на българската църковна живопис започнали да се
използват по-голям брой багри, композициите се усложнили, а фигурите
били изобразявани с по-голям реализъм и майсторство.
2. Монашеско изкуство, родов принцип, обучение в школи.

Иконописта като монашеско изкуство в XXI век
По своя замисъл монашеството е подражание на Христовия начин
на живот. Иисус Христос ни се разкрива като идеал за съвършен монах:
Той не е женен, свободен е от роднински връзки, няма покрив над
главата си, странства, живее в доброволна нищета, пости, прекарва
нощите си в молитва. Монашеството е стремеж да се доближиш до
Христовия начин на живот в най-висша степен; то е устременост към
светостта, към Бога, монашеството е отказ от всичко онова, което те
задържа на земята и ти пречи да се въздигнеш на небето. Казват, че
монах е онзи, който, бидейки облечен в материално и тленно тяло, се
доближава до живота и състоянието на безплътните чрез духовно
извисените. Монах е този, чието тяло е очистено, мислите са чисти и
23
умът просветен. Отричането от света е отхвърляне на естеството заради

получаването на божествени, нетленни блага. Монах е онзи, който
непрекъснато въздига ума си към Бога. От монаха струи Божествена
светлина в очите на сърцето. Светлина за монасите са ангелите, а
светлина за всички хора е монашеският живот, затова монасите се
стараят да дават добър пример в делата земни.
След продължилото над век и половина византийско владичество,
България бива възстановена като държава през 1186 г. Успехът на
въстанието, организирано от братята Асен и Петър, се дължал в голяма
степен на участието на широките маси, гнетени от социалните и
икономически неправди, на които бил подложен народа. Втората
българска държава просъществувала два века, докато окончателно не
била покорена от османските турци.
През XII в. продължил всеобщия процес на феодализация, където
местните владетели придобили самостоятелна власт, способна да се
конкурира с тази на самия цар. Следствие от всичко това била
нестабилната политическа обстановка във Втората българска държава.
Независимо от политическата нестабилност в страната се
наблюдавала положителна тенденция на засилено стопанско и
занаятчийско развитие, което се дължало: първо на конкуренцията на
занаятчии от други страни и второ на засилилия се търговки обмен.
Изкуството отразявало идеологията на феодализма и на църковната
власт. Развивала се литературата, под формата на ръкописи, които били
богато украсени. Изобразителните изкуства също достигнали нов връх,
като се запазила тенденцията активно да се използват византийски по
стил похвати в живописта, скулптурата, архитектурата и т.н.
24
По отношение на българската църковна живопис започнали да се

използват по-голям брой багри, композициите се усложнили, а фигурите
били изобразявани с по-голям реализъм и майсторство.
Писачите и рисуващите миниатюри притежавали силно развито
естетическо чувство и завидни умения да се справят от една страна с
граматическите проблеми, от друга – с трудността да се овладее
материала и техниката. Създаването на ръкопис представлявало
колективно дело.
Сред запазените ръкописи ще се обърне внимание на няколко по-
значими.
Един от тях е „Радомировият псалтир“ датиран към XIV – XV в.,
имащ неповторима орнаментика. „На почти цялото поле на една от
страниците е изписана заставка в квадратна рамка, изпълнена с
ритмичен мотив, завършващ в долните ъгли с шипове, а в горните с
клонки. Вътре е развита оригинална композиция с две фантастични
птици, свързани помежду си с плетенични мотиви. Почти всяка
страница от този псалтир е украсена с оригинални заглавни букви,
плетенични мотиви с вмъкнати човешки ръце и крака, образи на разни
животни. Контурите са направени или с цинобър или с черен туш, а
лентите и плетениците са нюанси от светложълто и зелено. Празните
полета са запълнени с цинобър.”8
За разлика от информацията относно обучението на четмо и писмо,
много са малко източниците за монашеското изкуство по отношение на
иконописта и обучението, както и разпространението на книжнината и
8
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО, Колектив, том: 1, София:
БАН, 1976, с. 270
25
книжовното дело, свързани със съхраняването на българската духовност

и култура. Това не означава, че заедно с ограмотяването на децата в
килийните училища към манастирите не е имало и обучение по
иконопис.
„Едно от доказателствата за това е самият монах Пимен Зографски.
На 12 години тай започва да учи иконопис при майстор Тома. След
периода на пребиваване в Зографския манастир се завръща в Софийско,
за да възстановява и зографисва много църкви. В житието на Св. Пимен
е посочено, че „В софийската страна е съградил и украсил 300 църкви и
12 манастира”9.
В XXI век иконописта като монашески занаят се практикува в
България от монахините в Клисурския манастир, съобразно традициите
на Охридската иконописна школа, от която в Балканския регион са се
запазили много експонати. Иконите, рисувани от монаси са много
повече от ценни предмети. Те притежават голяма духовна стойност,
защото в процеса на рисуване монасите и монахините се молят
рисувайки като се абстрахират от околния свят, и тази тяхна молитва се
пренася върху образа на светеца.
През периода на турското нашествие и продължилото петстотин

години робство, наред с несъществуващата българска държавна власт
особено силно страдат книжовните школи, манастирите и
съществуващите до 1396 г. училища, които крепят и разпространяват
християнството по българските земи. Основните пазители на
книжовността остават българските манастири, в които се пазят
9
Динеков, П. Житието на Пимен Зографски – София: Известия на Института за българска
литература, т.2, 1954, с. 233-248
26
грижливо писмеността и езика ни. Като основна причина за зараждането

и в по-късен период за развитието на килийните училища е българският
манастир в Света гора. „В светогорските манастирски училища са
получили образованието си по-голямата част от нашите краснописци,
книжовници, иконописци, златари, стенописци, майстори-строители
духовни и светски лица”.10
Възникването на килийните училища е сравнително бавен и
продължителен процес, който започва в началото като част от дейността
на църкви и манастири. Трудностите пред учебно-просветното дело
произтичат от тежкия живот на българското население по време на
робството и от липсата на социални и икономически условия за развитие
на образованието. В килийните училища при манастирите и църквите то
се характеризира с религиозната си насоченост.
В периода на Българското възраждане се възраждат книжовният и
просветният живот. У получилите образование в килийните училища по-
заможни българи се поражда желание да изграждат и подкрепят
училища не само в духовните средища, но и в родните им места.
Започват да отварят врати множество килийни училища в по-големи и
по-малки градове и села в страната. В новооткритите училища
преподават грамотни българи, монаси и свещеници. Голяма част от
завършилите образованието си в килийни училища стават учители,
майстори, търговци, но за съжаление почти няма сведения за обучение
по иконопис в Севлиевско, както и за иконописци, оставили трайна
следа със своето творчество и основатели на иконописни школи подобно
на школите в Трявна и Самоков. В много храмове в Севлиевско се
10
Генчев, М. Килийните училища в България. София: Народна просвета, 1967, с. 8
27
съхраняват иконописни творби на изтъкнати майстори зографи като

Станислав Доспевски, Цаню Захариев и други.
При проучването на образователното дело в Севлиево и Севлиевска
община се откри записано само едно име на зограф. В църквата в с.
Селце са запазени няколко икони, носещи името на Атанас Минчов
Зографа от с. Батошево, както и една икона подписана от същия майстор
в Батошевски мъжки манастир.
Атанас Минчов Зографа от село Батошево е роден около 1810 г.
На четмо и писмо се учи при някой от местните свещеници, а на
иконопис при габровски или при тревненски майстори. Дядото на
Атанас е богат чорбаджия в село Батошево, а леля му Кирикия е женена
за Минчо поп Коев-ктитор в Батошевски мъжки манастир.
Един от инициаторите за създаване на килийното училище в
Батошево през 1837 г. е Минчо Атанасов – баща на Атанас. При
обновяването на храма през 1836 г. участва и той. Предполага се, че
Атанас Минчов Зографа е получил първите си уроци в килийното
училище в Батошево.
Едва след 1835 г. започва широко разпространение на светското
образование.
В Севлиево и селата в Севлиевска община в средата на XIX век
образователното дело също се развива с бързи темпове.
3. Обучението по иконопис през Средновековието

„Останките от стенописи в Силистра, София, Девня, Пловдив,
Червената църква при Перущица свидетелстват за това, че в
ранновизантийската епоха стенописта по нашите земи продължава
28
традициите на елинистичната живопис, в която същевременно се усеща

влияние на византийското изкуство.
При съществуването на българската държава в най-ранните векове
може да се предположи, че е съществувала монументална стенна
живопис най-вероятно в българските дворци. Толерантността на
българските владетели в областта на религията през езическия период
подсказва, че в границите на държавата е могло да съществува както
иконоборчеството, така и църковната живопис.”11
След като християнството става официална религия в България,
малко след победата срещу иконоборчеството /Седми вселенски събор
787 г./, окончателно утвърден през 843 г., както във Византия така и у
нас стенната живопис и иконописта широко се разпространяват.
Последната се развива редом с книжната илюстрация /миниатюри/,
водеща в епохата на ранното Средновековие. Поради малко запазените
от това време останки е трудно да се съди за качеството на стенописите
и за характера на стенописта.
От наблюдения и от становища на специалисти е установено, че
стенописите са работени във фрескова и темперна техника. Мозайката е
заемала голямо място във вътрешната украса на монументалните сгради
като мозаечните изображения на светци в големите храмове не
отстъпват на мозайките от византийските градове Солун, Равена и
Цариград.
Едни от най-старите стенописи са открити в югозападните части на
България и са от времето на Първото българско царство. Имат
характерен източен маниер на стенописване – с широки овали, силно
11
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО. София: БАН, Колектив,
том: 1, 1976, с. 100
29
отворени очи, като косите и дрехите са стилизирани. В някои краища

източните традиции са претворени в духа на местните традиции.
Контурите са по-ясни, овалите на лицата по-чисти и условни. Живописта
е на много по-високо ниво. /като пример: Стенописите от манастира в с.
Водоча, Струмишко, най-вероятно дело на иконописци от съществувала
по това време Солунска или Охридска школа/.
Голямо развитие се наблюдава при ранните ръкописи.
„Разнообразието в украсата на ръкописите свидетелства за голяма
свобода в избора на сюжети и мотиви”12 /Остромирово евангелие/. С
голяма точност и прецизност се рисуват миниатюри, често изобразяващи
исторически събития, владетели и ктитори.
Най-характерна проява на изкуството в Преслав е рисуваната
керамика през IX-X век. Тя е с бял чиреп – естествения цвят на печената
глина върху който с разноцветни глазури са рисувани орнаменти „от
геометрични, стилизирани растителни и фигурални мотиви”13. При
разкопки е открита и керамика, която е служела за архитектурна украса,
за икони и съдове. Иконните образи също били част от вътрешната
украса на сградите. Най-характерен за периода е образа на Св. Теодор,
съставен от квадратни плочки. Друг вид открити икони са малките
образи на светци върху една плочка – образите на Христос Пантократор,
Богородица Одигитрия, архангели, евангелисти и мъченици. Трябва да
се споменат и множеството открити плочки с кръстове, за които се
предполага, че имат значение на спомени, които се продавали по
манастирите за богомолците, пристигащи от близки и далечни краища
на страната.
12
История на българското изобразително изкуство. София: БАН, Колектив, том: 1, 1976, с. 103
13
История на българското изобразително изкуство. София: БАН, Колектив, том: 1, 1976, с. 125
30
В заключение може да се каже, че в България през Средновековието

иконописното изкуство се проявява заедно с приемане на
християнството през 864 г. Византийския маниер на иконописване се
преплита с българските традиции и обичаи. В този период от останките
от храмове и запазените части от стенописи се доказва наличие на
фрескова живопис. Множеството намерени керамични икони били
предназначени за интериорната украса на храмовете. Иконите, рисувани
от българските зографи се отличавали от византийската иконописна
школа с по-ярките си цветове и характерна за българската иконопис
одухотвореност на образите.
3.1. Формиране на иконописни школи през Късното средновековие

През Късното средновековие християнското изкуство е неразделна
част от политическата и религиозна култура на България. В този
исторически период българското изкуство се развива в две основни
посоки: в готическия стил на Запад и във византийски на Югоизток. По
това време византийското изкуство през XIII-XIVвек преживява своя
последен свободен етап на развитие, така наречения „трети Ренесанс”.
Зародилият се нов стил разцъфтява в Цариград след възстановяване на
Византийската империя при царуването на династията на Палеолозите.
Византийската живопис вече носи белезите на тържествено и възвишено
изкуство, предназначено да служи предимно на религията.
Обявяване на въстанието в България през 1186 г. в резултат, на
което българския народ отхвърля византийското иго става в църквата
„Св. Димитър”. Построена и зографисана със средствата на водачите на
бунта – братята Петър и Асен храмът дава информация за датирането на
строежа, а също така и за датиране на стенописите. От някогашната
31
еднокорабна църква след разрушенията през XVIII-XIX век и

земетресението през 1913 г. единствено оцеляват основите на наоса и
нартекса, както и част от олтара. За съжаление от стенописите е останала
много малка част. Личат слаби и нетолкова ясни следи от фигури на
църковни отци /Св. Григорий Богослов/ и ангели. От състоянието на тези
стенописи и надписите на български изследователи заключават
твърдението, че наши зографи са продължили да работят и не са били
напълно изместени от византийските иконографи.
Новата българска столица за кратко време се превръща в
ръководно културно средище в българските земи. Около двора на
владетеля и възстановената патриаршия голям брой книжовници и
художници разширявали и обогатявали българската култура и изкуство.
Формира се Търновската живописна школа. От запазените стенописи в
църквата „Св. Димитър“ и църквата „Св. Четиридесет мъченици” е
направено заключението, че сюжетите са характерни за Търновската
живописна школа. Търновските художници опростяват византийските
образци и свеждат сцените до изразителна и стегната еднозначност.
Иконографията, макар и повлияна от византийските миниатюри е
подредени според дните на годината и житията на светците.
Художниците насочват вниманието си върху действащите персонажи,
като символично загатват средата и пейзажа. Присъстващите в сцените
сгради са опростени. Тази условност на обстановката обаче не убива
жизнеността на сцените, а напротив, тя усилва изразителността на
фигурите.
За разлика от византийската стенописна техника търновските
художници вече работят с темперна живопис, която разширява
художествените средства и разкрива нови изразни възможности.
Фресковата живопис се състои в нанасянето на водни бои върху още
32
влажната мазилка. Тази техника изисква бързина на изпълнението и не

се поддава на корекция тъй като водните бои бързо проникват в мократа
мазилка и след изсъхването се свързват плътно с нея, докато темперните
бои се нанасят върху суха основа. Българските иконописци умело
употребяват допълнителни тонове, за да може да предаде обем на
облеклата и светлосянка. Разнообразието и оживлението се усилват от
богатата цветна палитра, която търновската живопис предлага и
търновските художници употребяват с тънък усет за колорит и цветна
хармония /стенописите в Бояна-XIIIвек/.
Оживената художествена дейност в Търново създава почвата за
оформянето на Търновската школа, заедно с това условията за нейното
разпространение. Пример за това са стенописите в Бояна и Ивановските
скални манастири.
Като прогресивно явление, близко за възприемане от обикновените
богомолци в живописта през XII век може да се посочи навлизането на
битови мотиви и детайли в традиционната иконография. В църква „Св.
40 мъченици“ светиците Ана и Елисавета са изобразени като
млекопитателници, които кърмят децата си Мария и Йоан.
При търновските живописци се откроява желанието да се внасят в
божествените сцени обикновени, делнични черти, които по-
непосредствено разкриват пред зрителя човешкото съдържание на
сюжета. Макар композициите да са канонични се съзира обикновена,
позната обстановка. Съжителството на традиция, бит и новаторство
подчертава насоченост към самостоятелни творчески завоевания. В
образите на светци и книжници изобразени от нашите зографи се
забелязва ярка изразителност на чувства – любопитство, учудване,
съмнение, съгласие. Лицата на образите се характеризират със собствена
индивидуалност. В тях прозира една сочна мекота, чужда на
33
византийската живопис. При стенописването на храмове зографисването

не е индивидуален акт на твореца. Това до голяма степен е ограничение
в полза на произведението, което е резултат от колективните усилия на
малка или по-голяма творческа общност – ателие, школа. Доказателство
за това са историческите сведения, че при изписването на храмове
участва не само майстора, но и неговите ученици, най-често синове и
внуци.
От периода на Втората българска държава има значителен брой
запазени икони. Повечето от тях са в класически византийски стил. В
тях прозира строгост, отмереност и линейна стилизация. Това подсказва,
че византийската основа се е запазила в българското изкуство.
Византийското изкуство, особено по отношение на култова вещ като
иконата, продължава още да влияе на развитието на иконописта в
България. Въпреки това при българските иконописци има ясен стремеж
за скъсване с византийския канон, за по-самобитно българско изкуство.
В българските икони образите са човечни, подчертано експресивни, с
малки очи, с меки, по-малко строги черти. Света Богородица във всички
икони е изобразена като млада жена и майка. Носът й е удължен и извит,
веждите й са повдигнати от скръбни мисли, устните й са не толкова
тънки.
От запазените паметници се вижда, че иконописта през времето на
Втората българска държава следва общите канони на византийското
изкуство, но се модифицира, получава определено българско
своеобразие, изразено в стремеж към омекотяване на образите и към
реализъм.
„За времето на втората българска държава се обособяват като
иконописни центрове Охрид, Несебър, Созопол, Търново, София,
Рилски манастир и др. Иконописта се развива като широко
34
разпространено изкуство със свои особености, които му придават

самобитен характер и дава възможност на много изтъкнати майстори да
внесат в иконописните изображения повече жизненост и човешки черти,
да ги направят по-близки до живота и до хората.”14
В стенописите на българските зографи, особено в сцената „Тайната
вечеря“, храната не е изобразена по канона, а е представена като
типична за българите храна. Някои от облеклата на воините напомнят
времето на кръстоносците, преминали през Балканите. В някои от
иконите щитовете са със специфични за кръстоносците орнаменти.
Изображенията са триизмерни, така както и пейзажите в стенописите.
Някои изображения така майсторски са изписани, че създават илюзията
откъдето и да ги погледнеш, че те гледат право в очите. Изображенията
на хора от различни раси подсказват, че християнството се разпростира
по различни краища на света.
4. Обучението по иконопис в художествените школи през

Възраждането.
Тревненска, Банска, Самоковска, Дебърска и др. Обучение по
иконопис към килийните училища при манастирите. Чиракуване.
В периода 1396-1762 г. килийните училища наброяват 112, като
постепенно се увеличават до 470 и през годините на турското робство
имат значителен принос за образованието на българите. Първоначално
килийните училища се помещавали в отделни малки стаи на манастири,
църкви, метоси и в жилища, ползвани от монасите, наречени килии. От
там носят и името си.
14
История на българското изобразително изкуство. Колектив, София: БАН, 1976, с. 265
35
Килийните училища просъществуват около пет века.

„Първостепенното значение за тях било опазването на българската
средновековна книжнина и просвета, както и манастирската църковна
дейност. Запазвали езика, традициите, миналото и стремежите на
народа, те били основни огнища на вярата, знанието и съзнанието на
народа. В малките килии получили образование стотици монаси,
просветители, борци за народни свободи, талантливи майстори,
строители, иконописци и стенописци.“15
Към манастирите се обучавали иконописци, които след това се
самоусъвършенствали в занаята и изписали много икони и стенописи.
Освен тях там се обучавали също резбари и златари.
„Забележителна роля за разпространение на килийните училища у
нас е играл през цялото време на турското робство Зографския манастир,
който бил един между най-оживените и издигнати обители в Света
гора.”16
В килийните училища освен на книжнина, изучаване на
църковните книги, писане на църковнославянски букви и подготовка на
свещенослужители са се обучавали и много от известните иконописци –
основатели на иконописни школи и продължители на традициите в това
християнско изкуство. Съществуват много доказателства, че са се
обучавали на зографство в Атонските манастири, а след това са
основали школи и в България. Факт е, че на иконописта се е отделяло
голямо внимание като основно християнско изкуство.
Без да го осъзнава България се оказва последната крепост на
истинската иконопис в първата половина на XIX век.
15
16
36
Училите иконопис художници в Атонските манастири, завръщайки

се по родните си места и именувайки се зографи, основават иконописни
школи. В периода на Ранното Възраждане българските зографи следват
принципите на традиционното византийско изкуство, систематизирано в
ерминията на Атонския монах Дионисий от Фурна.
Въпреки това, българските зографи притежават свой специфичен
почерк, отличават се със собствен маниер на работа. При българските
стенописци и иконописци за разлика от византийските се усеща
раздвижен рисунък, концентриране на вниманието върху
психологичното състояние на образа. Зографите все по-често оставят
имената си върху стенописите и иконите, които рисуват, което говори за
тяхното самочувствие и увереност в това, което създават. В храмовете
присъстват и ктиторите, което е по-скоро начало на светската живопис,
присъствие на изображения не само на светци и мъченици, но и на
реално съществуващи хора. С натрупването на опита и
самоусъвърщенстването в работата им някои от тях като Димитър
Зограф и Дичо Зограф съставят свои ерминии, по които се ръководят
техните ученици.
В периода XVIII-XIX век в България се обособяват десетки
иконописни школи в различни части на страната, но най-известните,
оставили богато стенописно и иконно изкуство с доказано високо
майсторство са Тревненската, Банската, Самоковската и Дебърската
школа със своите значими представители: Йоаникий Витанов от Трявна,
Тома Вишанов и Димитър Молеров от Банско, Димитър Икономов,
Димитър Христов от Самоков и Петър, Йован и Йосиф Филипови от
Дебърско. Наблюдава се приемственост по отношение на иконописта в
зографските родове. В повечето случаи синове и внуци наследяват
занаята от родителите си като се учат и чиракуват при тях. В някои
37
случаи зографите приемат за чираци и младежи, които не са от техния

род и те на свой ред също стават зографи.
Тревненска школа
Тревненските зографи са преди всичко иконописци. Сред тях се
открояват имената на три фамилии – Витанови, Даскалови, Захариеви.
Към тревненската школа принадлежат над сто иконописци и
стенописци, работили до края на XIX век. Техни творби – икони и
стенописи могат да се срещнат в селища и манастири в цяла централна и
северна България – Трявна, Габрово, Дряново, в Преображенски,
Гложенски, Соколски, Троянски манастири. През XVII век църквите в
селищата са малки с незначителни иконостаси и малки икони. Бедните
българи нямат финансова възможност да финансират изписването на
църквите, което е причина тревненските зографи да се занимават
предимно с иконопис и много малко със стенопис.
Малкото по обем работа в областта на стенописта, породена от
малката храмова площ дава възможност на зографите да развият ново и
силно стилово схващане за изграждане на общата композиция,
изписването на образите и овладяване на колорита при иконописването.
Тези фактори в голяма степен формират разликите между тревненските
зографи и зографите от другите иконописни школи.
Един от най-старите и тревненски родове зографи и резбари е
Витановият род. Първият майстор от Витановия род е Викентий (Витан)
Карчов, учил в Атонските манастири и работил през първата половина
на XVIII век. Няма документирани негови творби. Витан Карчов обучава
своите деца и така майсторлъкът се предава от баща на син.
38
Според Асен Василев „преди Витан Карчов най-вероятно е имало и

други образописци, чието творчество и имена не са документирани.”17
В края на XVIII век, едва две поколения по-късно, представят
своето иконописно творчество братята Витан Стари, Кою и Симеон
Цонюви и Георги Димитров. Те обучават синовете си Йоакиний папа
Витанов, Досю и Симеон Коюви. Те пък от своя страна предават занаята
на своите наследници.
Най-ранната датирана творба на Йоакиний папа Витанов (1790-
1853) е от 1814 г. Предполага се, че той е работил в ателието на
Витанови. През 1815 г. като утвърден вече майстор рисува икони за
габровския храм „Св. Йоан Предтеча”. Срещат се негови творби в
множество храмове в градовете: Севлиево /„Св. Пророк Илия”/, Габрово
/„Св. Троица”/, Трявна /„Св. Архангел Михаил”/, Велико Търново /„Св.
Николай”/, Килифаревски и Соколски манастири и много други. От
неговата ръка са изписани десетки образи на светци и апостоли. Макар
че Йоакиний папа Витанов не е оставил нарисуван свой автопортрет,
всяка изписана от него икона е своеобразен душевен автопортрет на този
изключително изтънчен иконописец. В своя труд „Български
възрожденски майстори” Асен Василиев пише за него, че макар да не е
успял да събере сведения, от този опитен и деен зограф струи
християнска скромност и смирение.
Георги Димитров – син на Димитър Витанов е роден около средата
на XVIII век и работи през първата половина на XIX век. Изследователи,
на малкото запазени от него творби, твърдят, че е художник от голяма
величина.
17
Василиев, А. Български възрожденски майстори. София: Наука и изкуство, 1965, с. 21
39
Трайно художествено присъствие бележат творбите на

представителите на Захариевия род.
Кръстю Захариев – стари (1785-1850) е един от първите най-
известни зографи на Захариевия род. От датираните негови творби се
вижда, че е работил през първата половина на XIX век. При изписването
на църкви му помагат синовете му Петър и Георги.
Петър Захариев работил през средата на XIX век заедно с баща си и
брат си. Това проличава от надписа, оставен от баща му в църквата „Св.
Петка Мулдавска”. Иконите му са нарисувани с голяма лекота, а
образите в тях са спокойни и приветливи.
Захари Цанюв Стефанов (1816-1886) учи образопис при баща си. Не
е уточнено кога започва самостоятелната му творческа работа. Изписва
със синовете си църкви в Търново и с. Еникьой в Румъния. Прочут и
даровит художник, той е бил търсен за поръчки и в южна България.
Захари Цанюв предава своите качества в иконописта на сина си Цаню
Захариев /млади/ (1840-1902). Работил преди и след Освобождението,
той е един от организаторите на Тревненското въстание през 1876 г.
Повел значителна група от другарите си образописци, затова въстанието
в някои исторически източници е познато като „Зографското въстание”.
Иконите, нарисувани от него в Попово, Русе, Разград, Силистра,
Севлиево, с. Батошево, го отличават като един от добрите тревненски
майстори.
Друг род образописци, работили в Тревненско е родът на Поп
Димитрови, наречен на името на поп Димитър – най-старият
образописец в семейството. „Една от най-ранните датирани икони на
поп Димитър Кънчов (1815-1885) се съхранява в църквата „Св. Георги” в
с. Арбанаси. Поп Димитър Кънчов е не само зограф, но и добър рисувач,
достигащ правилни пропорции и правилно тълкуване на формата.
40
Проявява добро чувство за колорит. Синът му Йонко поп Димитров се

очертал като много добър ученик на баща си. Учил при кръстника си
Йоакиний поп Витанов. Работил дълги години. Помагал му синът му
Иван Димитров, завършил по-късно Рисувалното училище в София.”18
От сведенията за Тревненската иконописна школа и поколенията
иконописци, представители на тази школа още веднъж се потвърждава
родовата приемственост в обучението по иконопис.
Банска школа
Тома Вишанов е един от най-изтъкнатите представители на
Банската школа, за когото има сведения, че се е обучавал в Беч /Виена/.
Тома Вишанов се завръща в България след обучението си като изкусен
живописец. Съвременниците му започват да го наричат Молера от
немското „малер”, което означава художник. Тома Вишанов внася в
живописта си нови елементи под влияние на стиловете Барок и Рококо,
като изгражда структурата на иконата графично и цветово. Според
думите на неговия внук Симеон Молеров: Тома Вишанов не учи
живопис в Австрия, а в Италия около 1800 г.
„Големият търговец от Банско Хаджи Вълчо завел при едно от
своите пътувания петнадесетгодишния Тома Вишанов през 1765 г. в
чужбина. Дарбата на момчето да рисува коне и хора впечатлила Хаджи
Вълчо и най-вероятно той взима решение самобитния художник да учи
образопис в богатата на традиции културна страна” 19
Синът на Тома Вишанов, Димитър Молеров, помага на баща си при
изписване на черквите. Творчеството му се влияе както от това на баща
18
Василиев, А. Български възрожденски майстори. София: Наука и изкуство, 1965, с. 21-98
19
Енев, Михаил. Банско – духовно средище през вековете. София: ВРС, 2002, с. 150
41
му така и от атонската живопис. В творчеството на Димитър Молеров се

долавя изострена наблюдателност и задълбочени познания.
Доказателство за това са множеството поръчки, свързани с доста широка
географска зона: цяла България, Сръбско, та чак до Зографски манастир.
Внукът на Тома Вишанов, Симеон Молеров, работи заедно с баща
си в Рилския манастир. В творчеството му се долавя влияние от
светогорската религиозна живопис. Няколко пъти е посещавал Атон
заедно със своя баща. Рисува икони за Зографския манастир. По-късно
открива в Солун свое ателие /дюкян/. Маниерът му на живописване е
като на баща му.
„Георги Симеонов Молеров (1844) е син на Симеон Молеров, и се
явява четвърто поколение иконописец. Учи иконопис при баща си.
Михалко Голев, Симеон Стаматов и Иван Терзиев са ученици на
Димитър Молеров
Димитър Сирлещов е ученик на Симеон Молеров.
Минчо Сирлещов се учи от баща си Димитър Сирлещов.
Иван Димитров Зограф учи при Иван Терзиев.”20
Изброяването на иконописците от Банската школа още веднъж
потвърждава, че както при Тревненската школа, така и при Банската се
откроява родовата приемственост в обучението по иконопис.
Дебърска школа
Дебърската школа възниква и се развива в град Дебър и в околните
селища: Галичик, Гари, Лазарополе, Осой, Требище и Тресонче.
Школата е известна още като Мияшка школа поради факта, че
наименованието на местните българи в този регион било мияци.
20
Енев, Михаил. Банско духовно средище през вековете. София: ВРС, 2002, с. 169-170
42
Няма сведения за основоположниците на школата, както и точния

период на зараждането й, но някои майсторски творби на живописта
насочват вниманието на изследователите към XVIII век – смята се, че
школата е била развита и утвърдена като такава още тогава. Родовите
общности на резбари и иконописци се разраствал на фона на всеобщия
културен подем през периода на Възраждането. Отделни представители
на Дебърската школа получават образованието си в Атон и в Италия.
Сред известните родове в дебърската живопис са родовете Галичик-
Гиновски, Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството
родът Филипови – братята Петър, Йован, Йосиф Филипови. Дебърската
школа е насочена предимно в областта на живописта и дърворезбата.
Други утвърдени имена в Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян
Огнев, Евстатий Попдимитров, Петър Парчов, Симеон Максески, Антон
и Димитър Станишеви от Тресонче и други.
„Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони,
зографисани в много църкви и манастири в течение на повече от
столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис и
макар, че се придържа към старата иконографска традиция, при нея има
стремеж към създаване на нова стилистика, понякога примесена с
наивизъм.
Най-известният представител на Дебърската школа е Дичо Зограф
(1819-1872). Неговите произведения са изработени в топли цветове и
имат меко жизненолюбиво излъчване.
Дичо Зограф е автор на иконите на Св. Св. Кирил и Методий и Св.
Климент Охридски в църквите „Св. Спас” в Скопие и „Св. Климент” в
Охрид.”21
21
Василиев, А. Български възрожденски майстори. София: Наука и изкуство, 1965, с. 151-265
43
Самоковска школа
Известни представители на Самоковската школа са: Димитър
Зограф, Захарий Зограф, Цанко Лавренов и Станислав Доспевски.
„Основател на Самоковската школа е Иван Николов Образописов
(1795-1854). Учи в Света Гора, поради което изцяло е привърженик на
византийската традиция. Рисуваните от него образи са внушителни и
мрачни, но не са лишени от божествена осанка. В Тях не откриваме
нищо от възрожденския дух на епохата, те отразяват едно минало
изкуство.”22
Никола Образописов учи живопис първо при баща си Иван. Рисува
множество светски портрети, пейзажи, фигурални композиции –
„Селско хоро от Самоковска околия”, 1892 г. Макар и самоук художник
Никола Образописов изгражда стегнати и балансирани композиции,
приличащи донякъде на творбите на холандските майстори. „В творбите
му струи стремеж за свобода в изкуството, желание да бъдат показани
хора и природа по един нов начин и подход. Един от първите
представители на светската живопис у нас.”23
Захарий Зограф е несъмнено един от най-известните български
иконописци, емблематична фигура и художник за периода на
Българското възраждане – иконописец, общественик, творец и
основоположник на светската живопис у нас. Христо Зографа учи
иконопис в Хилендарския манастир и предава занаята си на по-големия
си син Димитър. През 1819 г. Христо Димитров умира и младият
Захарий се учи от своя брат Димитър Христов. Захарий Христов
22
Петева-Филова, Е. Никола Образописов. София: БАН, 1994, с. 6-19
23
Петева-Филова, Е. Никола Образописов. София: БАН, 1994, с. 94-103
44
(Зограф) е и един от първите художници, дръзнали да се изобразяват в

църковната живопис. Негови стенописни автопортрети има в
Бачковския, Преображенския и Троянския манастир, а по-късно бе
открит и един в църквата „Св. Георги Победоносец“ в Леденик,
Великотърновско. Творчеството на самоковския зограф е определяно от
изследователите на българското изобразително изкуство като преход от
църковната към светска живопис.
Сведения за първите творчески прояви на младия Захарий са
открити в бележника на брат му, където е записано, че на 15 октомври
1831 г. са започнали да работят заедно. От 1827 г. той е ученик на
Неофит Рилски, впоследствие – и негов близък приятел. Младият
иконописец приема своя учител като духовен наставник. Двамата водят
активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник. През
1838 г. Захарий Зограф прави първия маслен и едновременно с това
светски портрет в българската живопис – върху платно изобразява своя
учител Неофит Рилски, като го представя седнал зад маса, отрупана с
книги и листове хартия, мастилница с перо и глобус. По това време
Захарий Зограф започва да взема уроци и от пътуващи за Цариград,
преминаващи през България, френски художници. В продължение на
месеци в Пловдив рисува анатомични рисунки, гравюри на антични
скулптури, барокови и рококо орнаменти.
Едни от първите творби на Захарий Зограф са иконите в
пловдивската църква „Св. Св. Константин и Елена“ и в копривщенската
„Св. Богородица“. От този период датират и автопортретът му с четка,
портретът на снаха му Християния и един акварелен портрет на момиче.
Захарий Зограф бързо се утвърждава като добър иконописец и получава
много предложения за работа. Той прави стенописите на Бачковския
(1840–1841г.), Рилския (1844г.), Троянския (1848г.) и Преображенския
45
(1849г.) манастир. Автор е и на олтарните икони в параклиса на

Зографския манастир (1852 г.), които са последните подписани от него
творби.
През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия светогорски
манастир – Великата Лавра на Св. Атанасий. Монасите канят
художниците Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров
да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски
храм. За Света гора /Атон/ вместо тях заминава Захарий. Той остава в
Атон 17 месеца и за една година изписва външния притвор на храма.
Негови икони могат да се видят и в Карея на Света гора, както и в
редица църкви и манастири: в Плаковския и Долнобешовишкия
манастир, в църкви в Асеновград, Перник, Габрово, Враца, Щип, Велес и
други.
През пролетта на 1853 година в Самоков пламва епидемия от тиф,
Захарий се заразява от жената на брат си Християния и умира на 14 юни
1853 година.
В своите творби Захарий Зограф се отклонява от познатия до
момента иконописен канон, ясно личи стремежът му към реалистичност
на образите и пейзажа. Характерно за творчеството му е изобразяването
в композициите на светски лица, съвременници на автора. През 1840–
1841 г. Захарий изписва стенописите в наоса и в притвора на църквата
„Свети Никола“ и откритата нартика на храма „Св. Архангели“ в
Бачковския манастир. В голямата стенописна композиция „Страшният
съд“, под откритата нартика (преддверие), сред грешниците в ада той
поставил и български чорбаджии от Пловдив, заедно с жените им. Редом
с портретите на игумена Матей и проигумена Агапий, Захарий Зограф
нарисувал и своя автопортрет.
46
Като главен зограф на църквата „Успение Богородично“ в

Троянския манастир, Захарий поставя надписа над входа на църквата,
който упоменава, че храмът е изографисан от самоковския зограф
Захарий Стоянов. Тук той прави портрети на ктитори, изографисва
ликовете на български, сръбски и руски светци. Тук за първи път
изобразява композицията „Колелото на живота“, която отразява
кръговрата и преходността на земното човешко съществуване. За първи
път рисува и светите братя Кирил и Методий. В „Страшния съд“ отново
изобразява свои съвременници. Тук той оставя един от автопортретите
си.
Стенописите в Преображенския манастир, също дело на Захарий
Зограф, до голяма степен повтарят тези от Троянския манастир. И там
наред с ликовете на славянските просветители св. Кирил и св. Методий,
Захарий Зограф рисува свой автопортрет. В голямата сцена „Страшният
съд“ грешниците са изобразени в съвременни костюми, а врачките и
лечителките – в народна носия. Освен това Захари Зограф изписва в
първия регистър почти всички български светци – св. Михаил (Борис),
цар български, св. Теодосий Търновски, св. Гавраил Лесновски, св.
Йоаким Сарандапорски (Осоговски), св. Параскева Търновска, св. св.
Кирил и Методий, св. Иван Владимир, цар български, и други.
Изследователите смятат творчеството на Захарий Зограф за първа
проява на навлизане на светската живопис в България. Днес името му е
емблема на националното ни Възраждане. Но от друга страна
творчеството му е остро критикувано. Епископ Порфирий Успенски
пише, че стенописите му не отговарят на очакванията му за красота.
Захарий Зограф е критикуван и от Църквата за това, че проправя път на
светско изкуство, в което изпъква личността на професионалния
47
художник, мразен от редица свои съвременници, които смело изписва

сред грешниците в ада.
В много храмове в Севлиевско се съхраняват иконописни творби на
майстори зографи като Станислав Доспевски, Цаню Захариев и други
известни иконописци, но сведения за иконописци от Севлиевско почти
няма. В летописи, свързани със Севлиево и селата в Севлиевска община
и по-специално за село Батошево се споменава името на Атанас Минчов
Зографа от село Батошево.
В църквата в с. Селце са запазени няколко икони, носещи името на
Атанас Минчов Зографа от с. Батошево, както и една икона, подписана
от същия зограф в Батошевския мъжки манастир.
В книгата за Батошево пише, че Атанас Минчов Зографа от село
Батошево се е родил около 1810 г. На четмо и писмо се учил при някой
от местните свещеници, а на иконопис при габровски или при
тревненски майстори.
Дядото на Атанас е богат чорбаджия в селото, а леля му Кирикия е
женена за Минчо поп Коев – ктитор в Батошевския мъжки манастир.
Минчо Атанасов – баща му е един от инициаторите за създаване на
килийното училище в Батошево – 1837 г., който участва при
обновяването на храма през 1836 г.
Докато повечето зографи учили иконопис в Зографските манастири
се придържат строго към византийската традиция в иконописта, други –
учили в Италия и Германия, прилагат нови похвати и техники за работа.
В България се заражда и развива един нов стил, здраво стъпил на
византийската традиция, но обогатен с нова визия, при която иконите на
българските зографи вече не са с аскетични лица, а стават приветливи и
по-живописни. Върху фона на иконите и върху дрехите на светците се
появяват флорални мотиви. От иконите лъха ведрост и жизненост, което
48
е важна предпоставка за разликите между византийската и българската

възрожденска икона.
4. Период на преход от иконопис към светска живопис в края на

XIX в.
4.1. Академично обучение по изобразително изкуство
В края на XIX и началото на XX век все повече преобладават

светските жанрове в изобразителното изкуство, развивайки се под
влияние на западноевропейското изкуство. Това е следствие от
възможността на българските зографи да се обучават при чужди
майстори.
Пример за това е Захарий Зограф от Пловдив, който взема уроци от
художници от Френската академия. Друг такъв пример е Николай
Павлович, който учи живопис във Виена и Мюнхен. Христо Цокев учи в
Москва и Петербург. Станислав Доспевски, чието истинско име е Зафир
Зограф и е племенник на Захарий Зограф, завършва Московското
художествено училище. Още много примери има за български зографи,
които получават художественото си образование в чужбина.
Творчеството им е ориентирано в две основни посоки – иконопис и
светски портрет и пейзаж. Художниците оставят след себе си множество
портрети на свои роднини, учители и изтъкнати личности от времето, в
което творят. Оставят много илюстрации, графики и рисунки.
С откриването на Художествено – индустриалното училище в
София през 1914 г., с преподавател проф. Иван Мърквичка, завършилите
художници напълно се откъсват от религиозната живопис, макар че в
49
картините на някои от тях се срещат библейски мотиви и сцени от

Стария и Новия завет.
В края на XIX век се загърбва каноничната живопис при рисуването
на икони от художници. Творците рисуват светите образи, използвайки
за модели свои съвременници: Мърквичка използва за модел за
рисуването на Света Богородица в храм „Александър Невски” просякиня
от София. Религиозната източно-православна живопис вече е станала
светска и като такава се е доближила до ренесансовата в Италия. В този
исторически период на иконописта започва да се гледа по-скоро като на
изобразително изкуство, защото все повече художници, чиито творчески
територии са по-обширни, изписват храмове и рисуват икони. Докато в
миналото иконописците са били монаси, свещеници, техни наследници
или пък потомствени зографи, в този период иконописците-свещеници
са по-малко, а по-голям брой са художниците, които рисуват икони,
наравно с другите творби – маслени портрети, пейзажи, композиции.
В края на XIX и началото на XX век е може би не толкова добре
проучен период по отношение на причините за намалялото търсене на
икони в България. Комплексни са причините за постепенното заглъхване
на утвърдените през Средновековието и Възраждането иконописни
школи.
През периода 1910 г. до 1944 г. храмове почти не се строят или не
така повсеместно, както през XVIII-XIX век. В повечето населени места
в България вече са построени храмове в села и градове. Нуждата от
православни храмове е задоволена. Във всеки дом всяко семейство
притежава икони и търсенето на образи на светци намалява. Светското
образование се развива заедно с иконописта и заема своето място в
домовете на хората и в храмовете. Индустриалната революция в
България е във възход. Религиозният живот отстъпва пред светския
50
живот. Новоосвободената България се развива търговски и

икономически с благоволението на църквата, направила всичко
възможно да съхрани християнските ценности през годините на
турското робство.
5. Криза в иконописта през периода 1945–1989 г.

Невъзможност за развитие на иконописта, поради
социалистическото управление в България. Отричане ролята на
Църквата и църковната живопис.
Насоченост при работата с деца в пионерските домове, свързана с
теми за народните обичаи, приказките и героичните образи.
В началото на периода 1945-1989 г. комунистическата власт
признава приноса на българската църква единствено поради факта, че
има исторически принос и заслуги за съхранение на националното
самосъзнание и самосъхранение на българския народ. През вековете на
тежки изпитания, в борбата за освобождение от чуждо робство
българската църква е била хранител и покровител на националния дух на
българите. Българските православни манастири са допринесли много за
опазване на българската духовност и книжовност. Много от
свещенослужителите са вземали дейно участие в борбата за
освобождението на България.
Още в началото на октомври 1944 г. са отменени часовете в
училищата по вероучение. Печатни издания за деца като „Християнче”,
което е имало за цел да възпитава морални норми и ценности у
подрастващите е преименувано в „Млада дружина” и започва период на
масирана агитация, насочена против Църквата, църковните изкуства,
като се проповядва обич и преданост към партията.
51
Партията прави всичко възможно да отдели децата от Църквата.

Голяма част от младежите, желаещи да учат в духовни училища, са
преследвани и агитирани да се приобщят към комунистическата младеж.
Голям проблем представлява посещението на църквите на големите
християнски празници като Великден и Цветница.
Комитетът по църковните въпроси приема план, предвиждащ мерки
за отклоняване на вниманието от църковните празници.
По време на празниците се провеждат масови забавления за деца,
младежи и възрастни, завладяващи техните емоционални интереси. По
телевизията се излъчват специално подбрани програми и филми,
отвличащи вниманието на младежите от Църквата и църковните
празници.
Оцветяването на яйцата, характерно за Великденските празници, в
детски градини и училища има за цел да се превърне от ритуал в игра. А
червенето на яйца освен с червена боя, започват да се оцветяват и с
други цветове.
Засилва се контролът върху стремежите на Църквата да увеличава
интереса на младежите към Великденските и другите християнски
празници.
Според М. Методиев в „Двери на православието“ (2007), цялата
правна уредба на комунистическа България е насочена срещу свободата
на вероизповеданията и правото на религиозни обреди. Осъществяват се
много репресии спрямо Църквата в лицето на органите на Държавна
сигурност.
Още в края на 1944 г. Министерският съвет издава указ за
„прочистване“ на книжарници, библиотеки и училища от фашистка и
ненаучна литература. Режимът налага контрол върху църковните
архиви. Църквите се задължават да предадат архивите си на Държавния
52
архив. След години се оказва, че много от архивите са или подменени

или безвъзвратно изчезнали.
Проблем за управляващата власт е водещата роля на Църквата пред
ролята на Партията. Решено е на първо място да се премахне църковното
обучение в училищата. Така предмети като Вероучение, Катехизис,
Нравоучение изчезват от учебните програми. През 1948 г. е издаден
указ, в който се казва, че църквата не трябва да провежда религиозна
пропаганда сред децата.
През този исторически период рисуването на православни
християнски икони е заменено с други „икони“ – на преклонение към
вожда, към партията, към героите, към героичния трудов народ. Иконите
са свалени от стените на домовете. На тяхно място са поставени
ликовете на идеолози и вождове /Ленин, Сталин, Димитров, Живков/.
Притежанието на икони се смята за упадъчност и е в разрез с новите
„морални норми“.
Децата и младежите са насочени да развиват талантите си в
обособени Пионерски домове. Там по повеля на партията те развиват
техническата си мисъл и творческия си потенциал. Обучават се на
колективизъм и преклонение пред ръководната роля на
Комунистическата партия.
Подобно на скаутите, пречупено през призмата на
комунистическата идеология, учейки се от руския опит се организират
пионерски лагери, където подрастващите деца и младежи като
чавдарчета, пионери и комсомолци целенасочено се отдалечават от
Църквата и църковните празници, обичаи и традиции, и се подготвят да
следват сляпо повелята на Комунистическата партия. Те се подготвят
във вяра в тържеството на партията като строител и защитник на
комунистическото общество, подсказващо пътя, по който да вървят.
53
Художественото възпитание, свързано с изобразителното изкуство

е ориентирано в учене на шрифтове и писане на лозунги. Предпочитани
теми за рисуване са от историческото минало /освободителните борби,
видни исторически личности/, българският фолклор, приказките. Акцент
в изобразителното изкуство е животът и борбата на партизани, ятаци,
комунисти и ремсисти за победата на комунизма, както и живота и
делата на изтъкнати чавдарчета, пионери и комсомолци.
За съжаление режимът постига една от важните си цели, а именно
да отвлече вниманието от Църквата и християнството на болшинството
деца и младежи. Лишава ги от възможността да рисуват светите образи.
Напълно разбираемо няма и преподаватели по иконопис, защото дори и
да са останали малцина от тях или техни наследници, страхът от
репресии ги възпира да упражняват това изкуство. Нерядко се случва
някой художник да нарисува икона по поръчка, но тази дейност остава в
дълбока тайна. Огнищата на вярата в миналото – селата през 1950-1960
г. постепенно се обезлюдяват и храмовете опустяват.
Много от църквите и манастирите са оставени без надзор, относно
състоянието на стенописите и иконите в тях, които започват да се рушат.
Рушат се и самите храмове. Но въпреки желанието на Комунистическата
власт да отдалечава българите от Църквата, манастирите си остават
притегателно място и място за поклонение на българите. В много
манастири се съхраняват чудотворни икони, които вярващите смятат, че
„чуват“ молитвите им: в Троянски манастир – Света Богородица
Троеручица, в Обрадовски манастир – Свети Фанурий, в Батошевски
мъжки манастир – Света Богородица и др. През шестдесетте години с
насърчаване на културно-историческия туризъм се явява огромна нужда
от съхраняване на културното наследство на България, в частност това
важи и за православните храмове, както и за иконостасите, иконите и
54
стенописите в тях. Нуждата от специалисти в тази област налага

откриването на нови специалности като „Реставрация и консервация“ в
Националната художествена академия, където започва обучението на
студенти.
В началото на шестдесетте и през седемдесетте години на XX век
благодарение на популяризирането на българската култура, история и
културно-исторически забележителности се наблюдава завръщане на
интереса към българските православни икони. Светът научава за
православните български икони благодарение на политиката на
управляващата власт и то покрай популяризирането на българската
история, традиции, обичаи, празници и т.н. Идващите в България
туристи са запленени не само от природните дадености и богатство на
страната, но вниманието им привличат и историческите
забележителности, както и православното християнско изкуство по
нашите земи. Именно туристите, в този исторически период, се явяват и
първите поръчители на икони, които отнасят със себе си тези
произведения на изкуството в различни краища на света.
Намират се художници, които да задоволят възникналото търсене
на икони, като предимно са работени копия или реплики на определени
популярни образци от Средновековието и Възраждането. Постепенно се
възобновява интереса към изкуството на иконописта, а с него се появява
и необходимостта от обучение и предаване на знания и практически
умения на младото поколение. Създават се нови специалности, пряко
свързани с църковните изкуства, както в гимназиален курс на обучение,
така и във висшите училища.
55
ВТОРА ГЛАВА. Обучението по иконопис в различните по тип

школи по изобразително изкуство
Обучение по иконопис в извънкласни форми към ОДК, ДК, неделни
училища към храмове, частни школи
Целта на това изследване е да докаже съществуването и важността

на обучението по иконопис в детските школи по изобразително изкуство
в България в XXI век.
След демократичните промени, настъпили в Република България
през 1989 г., изобразителното изкуство получава своята свобода в
тематичен и изказен план. Налаганите идейни и политически насоки в
изкуството са преодолени. Смяната на социалистическия режим с
демократичен премахва и забраните, свързани с Църквата,
християнството, както и християнското изкуство, към което спада
иконописта. Към храмове и енорийски центрове се разкриват неделни
училища с цел запознаване на деца и възрастни с християнството като
желанието и на хората и на свещениците е да бъдат приобщени към
Христовата вяра. Това начинание налага привличането на подготвени
специалисти, които да обучават в иконопис деца и младежи. Формират
се много на брой школи, в които децата се обучават да рисуват икони:
София, Пловдив, Стара Загора, Видин, Бургас и други градове. В тези
школи и ателиета рисуват деца от 5 до 18 годишна възраст. Голяма част
от тях продължават обучението си в художествени гимназии, където
завършват специалност „Иконопис“ и се реализират по-късно като
иконописци. Има и такива, които избират други специалности в
гимназиалния курс, но така или иначе ползите от обучението по
иконопис в школи и ателиета по изобразително изкуство са налице. Те
са факт – обучението е важно за подрастващите, защото ги прави по-
56
грамотни, по-търпеливи, по-толерантни, с формиране на естетически

вкус, знания и умения в иконописта и християнското изкуство.
При проучването на съществуващите детски школи по
изобразително изкуство в България, в които децата се обучават в
иконопис, се обособиха няколко типа школи:
- школи, в които се преподава само иконопис
- школи, в които се рисуват икони през определени периоди
- школи, в които не е застъпено изобщо обучение по иконопис.
Изследването касае обучението по иконопис в детски школи по
изобразително изкуство в България и неговата цел е да ги проучи,
доколкото може да определи техния брой, да докаже нуждата от
съществуването на тези школи, както и факта, че именно част от
обучаващите се в тях продължават образованието и обучението си в тази
област и се реализират професионално като български зографи.
При проведени разговори, свързани с предмета на изследването по
време на проучването с преподаватели от висши учебни заведения,
средни училища и школи в страната се откроиха две противоположни
становища относно обучението по иконопис в детски школи по
изобразително изкуство в България.
Едното становище подкрепя обучението по иконопис, а другото –
не го толерира, защото е на мнение, че за иконописването освен талант и
знания е нужна определена възраст, за да може самият акт на
иконописта да е напълно осъзнат. Не бива обаче да се забравя, че
иконописта, макар да е обвързана с християнската религия е изкуство, а
любопитството и разнопосочните интереси на децата са всеобхватни – за
тях не съществуват граници на изразяване.
Преподавателите в детските школи по иконопис сами съставят
учебните си програми, често съобразени със собствените си
57
предпочитания към византийския тип икона или към възрожденския тип.

Повечето от тях са категорично с предпочитания към иконите във
византийската традиция, защото с изчистените ликове, без богато
цветово многообразие те внушават по-пълно светостта на божествените
и светите образи. Според тях византийската икона е приета за
първоучител и тя първа създава каноните и правилата в иконографията.
Друга част от преподавателите са отворени към българската православна
възрожденска иконопис като аргументите са, че колкото светите образи
са по-близки до хората, то те по-добре ги възприемат, заради близостта
им с молещите се. В някои от българските възрожденски икони може да
се види характерното за епохата облекло, битови мотиви и предмети.
От историята, свързана с развитие на иконописта е видно, че
иконописците винаги са се старали да бъдат верни на традициите в
зографисването на свети образи, но също така, че всяко следващо
поколение художници, надграждайки знания внася нещо ново. Във
Византия и през Възраждането в България иконописците са копирали
иконите в процеса на обучението си. Така каноничността се пренася от
образеца в новото изображение. В XXI век се създават нови икони,
които дори и авторски, са съобразени канонично и в основата си са
обвързани с традицията.
На седмия Вселенски събор са дефинирани два канона, отнасящи се
до църковното изкуство: изискване да има правдив портрет на
изобразяваната личност, в случая светеца и надпис, който да потвърди
самоличността, за да може молещият се да знае без съмнение към кого
ще отправи молитвите си.
Сляпото копиране на светите образи не може да се нарече изкуство,
нито пък е редно да се смята като продължение на традициите.
Копирането на византийски и възрожденски икони може да се приеме с
58
учебна цел. Затова и в детските школи по иконопис обучението започва

първо с копиране на изображенията. Съвременните иконописци могат да
създават уникални икони с характерен индивидуален почерк, без да
копират конкретен образец. Често такива нови икони се рисуват на
базата на текстове, описващи житието на светеца.
При обучението по иконопис в детските школи по изобразително
изкуство в България един от методите на обучение е да се рисуват икони
с помощта на копирки като се следват етапите на изписване от образци-
икони на зографи от известните иконописни школи в България през
Възраждането, както и такива, свързани с традициите на византийската
иконопис. Голяма част от децата в школите често избират да рисуват
икона с образа на своя светец покровител. В някои от школите
преподавателите насочват вниманието на децата само към византийската
икона, докато при други школи желанието на преподавателите е да
запознаят децата с различни по стил икони. Така децата в тези школи
сами избират дали да нарисуват класически образец на византийска
икона, или да работят по образци на български възрожденски икони.
Независимо какви икони рисуват обучаващите се в детските школи
по изобразително изкуство в България те следват иконописните
традиции на изписване. В началото още на своето обучение научават, че
иконите, рисувани от съвременни художници са два вида – копия на
известни средновековни или възрожденски икони и т. нар. авторски
икони. И в двата случая малките зографи имат възможност за прилагане
на майсторство, въображение и талант. Процесът на изписването на
икона е бавен и сложен. Колкото и темпераментни да са децата, те
бързат да видят крайния резултат от труда си, предпочитат и избират да
рисуват, гледайки от образец. Прехвърлянето на рисунката от иконата
чрез т.нар. копирки ограничава свободния избор и творчески действия
59
на детето. Когато рисуват „по образец“ те по-скоро интерпретират

изображението по свой собствен начин, не се чувстват ограничени, нито
поставени в рамка. Този начин на работа по иконите им дава творческа
свобода. При рисуването „по образец“ те могат да изявят и разгърнат
своите творчески индивидуалности. Най-голямото предизвикателство за
детето е нарисуването на неговата първа икона, но след завършването й
то добива увереност в себе си и в собствените си способности. Всяка
следваща икона е изградена с увереност. Мазките са сигурно положени,
линията е уверена, изражението на светеца е доведено до максимална
близост с иконата-образец. Личните ми наблюдения като дългогодишен
педагог показват, че за разлика от възрастните при децата умението за
изписването на светите образи се постига за по-кратък период на
обучение. Рисуването на икони от деца има много положителни
последици, които излизат от рамките на чисто художествените умения,
които придобива детето в процеса на обучение. Рисуването на икони
прави децата по-търпеливи, кара ги да се стремят да обръщат внимание
на детайлите. Осъзнават, че и в рисунката всеки детайл е важен за
композиционното й структуриране. В този специфичен творчески
процес разбират, че целостта на творбата се състои от множество
детайли. При рисуването на икони от деца в детски школи по
изобразително изкуство много важно е учителят да превърне
поставената задача в желание на детето за собствена себеизява.
В настоящият дисертационен труд ще се обърне внимание на
първите два типа школи, в които е застъпено обучението по иконопис:
школи в които децата се обучават на иконопис и школи в които
обучението по иконопис е част от обучението по изобразително
изкуство.
60
1. Възраждане на българската иконопис. Въвеждане на

обучение по иконопис във висшите учебни заведения и гимназии в
България.
След 1989 г. в България се разкриват нови специалности и
дисциплини в средните художествени училища и във висшите учебни
заведения, свързани с богослужение, вероучение, иконопис, стенопис и
други църковни изкуства. Подготовката при обучението по иконопис се
възлага на утвърдени художници, работещи в областта на църковните
изкуства. Необходимостта от подготвени специалисти-иконописци е
обусловена от нуждата за поддържане и реставрация на православните
храмове, възстановяване на икони от иконостаси в храмове, останали
безнадзорни във времето с липсващи по тях икони. Възможността на
християните без страх от репресии да се обърнат към Бог предизвиква
желание за притежаване на икони в домовете на обикновените миряни.
В много градове и села в страната започват да се строят параклиси и
храмове, а заедно с това се търсят и екипи от художници за
стенописване на интериорите на църквите, дърворезбари за направата на
иконостаси и иконописци, които да изпишат иконите в тях.
1.1. Въвеждане на обучение по иконопис във висшите учебни

заведения в България.
В XX век се въвежда обучение по иконопис във висшите учебни
заведения в България. През 1991 г. във Великотърновския университет
„Св. Св. Кирил и Методий” (Велико Търново) се създава Православния
богословски факултет, в който през 1992 г. се разкрива специалност
„Иконография” – първата по рода си специалност във висше учебно
заведение, тясно обвързана с православните църковни изкуства:
стенопис и иконопис. Няколко години по-късно – през 2005 г., се
61
открива специалност „Църковна живопис” в Академията за музикално,

танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в град
Пловдив, където преподавател от ВТУ води основните специални
дисциплини.
ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Велико Търново

Създаването на специалност „Иконография” в Православния
богословски факултет (ПБФ) на ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий” във
Велико Търново, изцяло отговаря на търсенето и необходимостта от
подготвени специалисти в областта на църковните изкуства.
„Още с формирането на Православния богословски факултет
неговите основатели обмислят идеята за създаването на специалност,
която да актуализира традициите в православната живопис,
съществувала повече от 1100 години в България.” 24
През учебната 1992-1993 г. ПБФ подготвя първия прием на
студенти в новата специалност „Иконография”. Първите преподаватели
в катедрата са водещите на специалността „Теология”. За дисциплините
„Иконография” и „Техника и технология на живописта” е поканен
проф. д-р Любен Прашков – преподавател по това време по
„Реставрация и консервация на живописта“ в Националната
художествена академия в София. По изобразителните дисциплини
първите преподаватели са Никола Гелов, Спиридон Борисов, Ангел
Ботев, Нестор Иванов и други, привлечени от Факултета по
изобразително изкуство на ВТУ. Техника и технология на църковната
живопис преподава Евгений Николов.
24
Русанов, Р. и колектив. История на православния богословски факултет. Велико Търново:
Фабер, 2013, с. 16, ISBN978-619-00-0022-8
62
Учебните планове на специалност „Иконография” включват

изобразителни (практически) и богословски (теоретични) дисциплини, а
обучението преминава в петгодишен курс, равняващ се на
квалификационната степен „магистър“. Обучението в специалност
„Иконография“ във ВТУ е с интердисциплинатен характер. Студентите
придобиват диплома и за педагогическа правоспособност, което им дава
възможност веднага да намерят реализация не само като художници на
свободна практика, но и като учители по изобразително изкуство.
Търсят се начини за разнообразяване и актуализация на формите на
обучение: рисуване на образци на икони за православни храмове,
изписване на новопостроени храмове, като семестриални или дипломни
работи. Провеждат се експедиции до значими паметници на църковното
изкуство. Подготвят се проекти и изпълнението им за интериора на
студентския параклис във ВТУ.
В периода 2001-2003 г. катедрата спечелва проект за финансиране
от Световната банка под ръководството на декана проф. дин Казимир
Попконстантинов. Средствата са за обновяване и разширяване на
материалната база с откриването на още една специална дисциплина –
„Пластика и дърворезба“, с която се разширява обхвата от изучавани
изкуства. Обособени са две специализирани ателиета по иконопис, едно
по стенопис и мозайка, по дърворезба и две ателиета по рисуване и
живопис.
През 2008 г. катедра „Иконография“ при ПБФ се именува
„Църковни изкуства”.25 Основни дисциплини в обучението са:
Иконопис, Стенопис, Пластика и дърворезба, Иконография, Рисуване,
25
Русанов, Р. и колектив. История на православния богословски факултет, Велико Търново:
Фабер, 2013, с. 16, ISBN978-619-00-0022-8.
63
Живопис, Орнаментална композиция, Цветознание, Шрифт, История на

християнското изкуство и други. Учебната програма предоставя
възможност за избор на допълнителни факултативни и избираеми
дисциплини от студентите като „Графични техники“, „Перспектива“,
„История на изкуството – Барок, Рококо, XX век“ и други.
През четвъртата година обучението се организира с индивидуален
избор на студента за курсова работа в областите Иконопис, Стенопис
или Дърворезба. Към програмата има извънаудиторни учебни форми
като: изнесени лекции и семинарни занятия в галерии и музеи,
уъркшопове, творчески практики, подготовка за участие в изложби,
конкурси и проекти, участие в изписване на икони и стенописи в
храмова архитектура и други.
В магистърската степен на специалността студентите завършват
обучението си с дипломна работа, която включва реализиран проект в
областта на църковните изкуства – икона, стенопис, мозайка,
дърворезбен иконостас и други, заедно с теоретична обосновка на
темата на представения продукт. Защитата се провежда публично пред
специализирана комисия и рецензент.
Студентите получават широкопрофилна професионална
подготовка, както в областта на специфичните за професията дейности
и дисциплини, така и в редица други области на изобразителното
изкуство.
По време на обучението си студентите имат възможност по
различни договори и програми (Еразъм) да проведат част от обучението
си в специалности, близки до изучаваните от тях в университети в други
държави. Дипломиралите се в специалност „Църковни изкуства –
иконопис, стенопис, дърворезба“ рисуват икони, стенописи, изработват
мозайки и дърворезби в множество храмове и параклиси в страната и
64
чужбина. Кадрите на специалността се реализират като специалисти в

галерии, музеи, творчески ателиета, училища, школи по иконопис към
храмове и т.н.
Специалността осъществява научно ръководство на докторантури в
областта на църковните изкуства, както и на опазване на културно-
историческото наследство.
Много художници, завършили специалност „Църковни изкуства“,
полагат основите на обучението по иконопис в детски школи по
изобразителни изкуства в България.
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство

„Проф. Асен Диамандиев“ – гр. Пловдив
През 2005 г. в Академията за музикално, танцово и изобразително
изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив се основава катедра
„Църковна живопис“ с водещи преподаватели – проф. д-р Любен
Прашков, проф. Дечко Дечев и Елена Кантарева. По-късно
специалността се преименува в „Стенна живопис“, а „Църковна
живопис“ продължава да се изучава само в магистърска степен.
Формата на обучение за степен „бакалавър“ е 4 години, като
успешно завършилите получават квалификацията „художник – стенна
живопис”, а за степен „магистър” (1 и 1,5 години) след придобиване на
степен „бакалавър“, като успешно завършилите получават
квалификацията „магистър по църковна живопис”. Обучението обхваща
основни курсове по История на изобразителното изкуство,
Иконография, Технология и техника на живописта, Пластична анатомия,
Рисуване, Цветен етюд, Стенопис, Композиция.
Студентите от специалността получават специализирана подготовка
в областта на проектирането и реализацията на кавалетни и
65
монументални творби в различни техники, в архитектурна среда

(интериор, екстериор) със светски и църковен характер. В учебния
процес се включва системно запознаване с иконографията, богословието
на иконата, технология и техника на живописта и стенописта и т.н.
Специалността подготвя художници, които могат да участват в
оформлението на православния храм самостоятелно или в колективи, на
принципа на свободната практика в условията на конкурентна среда.
Студентите завършват обучението си с дипломна работа, която
включва изработване и представяне на проект в областта на църковната
живопис – икона, стенопис, мозайка, представяне на проучвателни
рисунки, цветни ескизи, архитектурни чертежи и макети, както и
теоретична обосновка на темата на представения проект.
Специалността осъществява научно ръководство на докторантури и
предоставя възможности за специализации в посочените области.
Нов Български Университет – гр. София

От 2015 г. в НБУ се провеждат курсове по изкуствата, сред които е
и курс по иконопис под формата на упражнения с преподавател
Станимир Божилов. Курсът има за цел да изгради у студентите основни
теоретични познания, творческо мислене и практически умения в
областта на иконописта. В обучението са застъпени проблеми и задачи,
свързани с особеностите на иконата, с установената иконографска схема
и традиция на православното изкуство.
В курса студентите получават знания за възникването и същността
на иконата, връзката й с портрета, използваните класически и нови
материали и техники на изпълнение, принципите при изграждането на
композиция във визуалните изкуства.
66
В процеса на обучение се предвижда овладяване на някои

традиционни и съвременни практики за създаване на икона.
Завършилите курса имат познания за основни иконографски понятия,
символи и сюжети, за основни елементи на теорията на композицията, за
основни техники и технологични процеси в иконописта.
Курсистите придобиват умения, свързани с използването на
пластични изразни средства, помагащи им самостоятелно да изписват
икони с някои класически и съвременни материали и техники.
Добрите учебни програми и възможностите на академичното
образование са съществена предпоставка за създаването и развитието на
поколения иконописци, които не само че създават съвременни образци
на църковните изкуства, но и чрез педагогическата си дейност предават
знания и умения на деца и младежи в цялата страна.
1.2. Обучението по иконопис в средните художествени училища

(СХУ) в България.
НХГ „Димитър Добрович”, гр. Сливен
Първата гимназия, поставила началото на обучението по иконопис
в България след 1989 г., е Националната художествена гимназия
„Димитър Добрович” в гр. Сливен.
Обучението по иконопис стартира през 1996 г. по идея и
разработена програма от директора на гимназията Александър
Дойчинов.
Обучението в специалност Иконопис си поставя за цел бъдещите
художници да опознаят богатото ни изобразително наследство, да
почувстват, осмислят и обикнат красотата в ортодоксалното изкуство, да
натрупат познания и умения в областта на православния изобразителен
67
канон, православната иконография, техниката и технологията на

иконописта.
Познанията на иконографията в интериора и екстериора на храма
им позволява да проектират и изпълняват декоративни и фигурални
композиции за Българската Православна Църква.
Завършилите обучението си в НХГ „Димитър Добрович” в гр.
Сливен се явяват възродители и преносители във времето на
иконописната традиция. Научават се да могат да ценят и ползват в
творчеството си пластичните достижения на дълголетната ни духовност,
оцелели в ръкописи, щампи, храмове и манастири.
Преподаваната в часовете по Иконопис материя, включва и теми по
история и теория на орнамента, цветознание, комбинаторика,
композиция, технология, православна иконография и канон.
Други важни за специалната подготовка дисциплини са история на
религиите, иконография и архитектура, които се изучават и в отделни
часове. Учениците получават обща представа за фризова композиция, за
разпределение на растителните декоративни мотиви по архитектурните
повърхности на храма, иконостаса, иконата и тяхната семантика.
В обучението е заложено изработването на проект на декоративна
композиция от растителни форми, включваща християнски символи,
предназначена за православен храм.
Учениците получават обща представа за разпределение на
зооморфните декоративни мотиви по архитектурните повърхности на
храма, иконостаса, иконите и стенописите.
Те усвояват зографисването на ликове и на фигури според
метричните зависимости, описани в ерминиите и изискването на
православния канон, както и композиционни прийоми в иконата,
подготовка на дъска за икона, грунд, позлата и др. Зографисването на
68
икона, при стриктно следване на образец от съкровищницата на

българската иконопис.
Завършилите гимназисти следва да знаят за разпределението на
персонажи и сюжети по архитектурните повърхности на храма,
иконостаса, владишкия трон и т.н.
Дванадесетокласниците работят с иконографски, технологични,
анатомични, библейски, евангелски и други текстове и изображения.
Проектират и изпълняват авторска икона, добре обоснована върху
теоретичната подготовка.
НХГ „Цанко Лавренов” – гр. Пловдив

Обучението по специалност „Иконопис“ в Националната
художествена гимназия „Цанко Лавренов” в град Пловдив започва през
1996 г. и включва история на иконата и византийската църковна
живопис, както и църковната живопис в Средновековна България.
Изучават се теми, свързани с българската икона и нейното място в
световната история на изкуството. Учениците се запознават със
създателите на българската възрожденска икона – школи, ателиета,
автори. Познания придобиват за иконографските принципи и канони при
изграждане на иконата, за технологиите при изписването й върху дърво
или върху стена от темпериране до яйчно-маслени емулсии, през
позлатяване до шрафировки и полагането на цветни лакове, дават
възможност за реализация на учениците като иконописци. Преподавател
е Траян Добрев.
НГПИ „Тревненска школа” – гр. Трявна

През 2003 г. в Националната гимназия по приложни изкуства в град
Трявна се открива специалност „Иконопис“. Както и в предходните
69
специализирани средни училища, обучението по иконопис в НГПИ

„Тревненска школа” е с цел натрупване на знания в исторически аспект
за православното изкуство, отчитайки неговата красота и уникалност.
Изучават се теоретично и практически техниката и технологията за
създаване на православна икона, православният канон при изписване на
изображения в храмовите пространства, разположението на
изображенията в храма – неговата иконография и развитието й през
вековете. Изпълняват образи на светци и фигурални композиции , както
и орнаментални композиции, допълващи декорацията в храма.
Предимно се акцентира в обучението на иконописта във византийската
традиция, но се изпълняват и т.нар. възрожденски икони.
В зависимост от възрастта е и сложността на придобиването на
знания и умения на учениците. В осми клас се изучава геометричен
орнамент. В по-горен курс се обръща внимание на растителния
орнамент. Изучават се зооморфни форми, като с натрупаните знания се
реализира декоративна композиция, включваща и трите елемента.
Учениците сами грундират дъските за икони, ползват образци, а не
копири. Рисуват фрагменти, заглавки, фризове, миниатюри.
В най-горните класове – 11-ти и 12-ти клас се изучават метричните
зависимости, указани в православния канон за глава на фигура. Прави се
копие на икона, а в края на 12-ти клас се рисува авторска икона в
рамките на православния канон и традиция.
В 12-ти клас са застъпени теми по орнаментика, цветознание,
композиция и се изучава технология на православната икона.Изучава се
още храмова архитектура.
Учениците сами се учат да приготвят и полагат класически
туткален грунд върху дъските за икони. На базата на образци рисуват
иконното изображение спрямо формата на грундираната дъска. След
70
това пренасят изображението върху дъската с помощта на изработен от

самите тях копир и полагат живописния слой с яйчна темпера.
Обучават се да полагат позлатата като след приключване на
рисуването на иконата я запечатват с подходящ лак.
В процеса на обучението, с цел усъвършенстване на уменията,
рисуват фрагменти от икони – книги, скали, части от лица, ръце, одежди
на светци. Имат упражнения за шрифт, заглавки, заглавни страници и
фриз.
Когато им възлагат за практическа задача да рисуват конкретна
икона, предварително се запознават с иконографския образ и житието на
светеца.
Първите икони, които започват да изобразяват, са класически
византийски икони.
Част от завършилите НГПИ продължават образованието си във
ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” в град Велико Търново в
специалностите Църковни изкуства и Стенопис или в Националната
художествена академия в София.
Съпътстващо обучението по иконопис в СХУ е обучението в детски
школи по изобразителни изкуства в България.
2. Детски школи по изобразително изкуство, работещи

само в областта на иконописта.
Детските школи по иконопис в България са създадени след 1989 г.
Причина за тяхната поява оказват няколко важни фактора, свързани с
желанието на Църквата да възстанови интереса към православието у
населението (възрастни и деца) и да възроди традициите в българската
иконопис, съществувала хилядолетия. В годините на османското
71
присъствие основен притегателен център са храмовете и манастирите,

където през този период съществуват т.нар. килийни училища, които
чрез дейността си успяват да съхранят българския дух, език и
идентичност. Ако до средата на XIX век иконописта (и стенописите) се
определят единствено като християнско изкуство, обслужващо нуждите
на православната църква, то в периода 1944–1989 г. Държавната власт я
определя като декоративно-приложно изкуство, измествайки я встрани
от светската живопис и отдалечавайки я от предназначението ѝ. След
промените в България през 1989 г. (в началото на 1990 г.) започва
период, свързан с възраждането на църковните изкуства. Най-важното,
което се случва, е включването на иконописта като специалност в
обучението на профилирани художествени гимназии и висши училища.
С това обучението по иконопис излиза от рамките на Църквата и става
достъпно за по-широк кръг млади хора. Откриването на извънкласни
форми на обучение в школи към центрове за работа с деца и други
детски комплекси също оказва благоприятно влияние. Завършилите
висши учебни заведения по изкуствата в страната, в частност и
специалност „Иконография“ (създадена единствено във
Великотърновския университет пред този период), се реализират като
педагози по изобразително изкуство, където част от практическите
задачи са свързани с изписването на свещените образи.
В България в много населени места се осъществява обучение по
иконопис при неделни училища към православни храмове. В самото си
начало обучението било свързано само с преподаване на Вероучение. Но
постепенно, с идеята за приобщаване на децата към християнството се
поставя началото и на обучението по иконопис. Първите икони,
изписани от деца в неделните училища, са свързани тематично с
големите църковни празници, а самото рисуване е активирано
72
непосредствено преди съответния празник. Така постепенно се

обособяват иконописни школи и ателиета при храмовете и неделните
училища, които приютяват под покривите си младите иконописци. В
много от тези центрове, школи и ателиета заедно с децата се обучават в
иконопис младежи и девойки над осемнадесет години, а понякога в
групите се включват и възрастни.
Тясно специализирано и ориентирано е обучението в школи и
ателиета по иконопис към православни храмове в страната, както и в
разкритите неделни училища към тях. Професионалната подготовка на
учителя е изключително важна, защото той свежда до един достъпен за
децата език знанията за това „как са композирани образите на Божията
Майка, Христос, св. Георги и другите светии, техните пози или
движение, характерни жестове, облекло и символи - ореол, кръст,
книга или свитък и др. атрибути“26
Според архимандрит Зинон, продължител на църковната живопис
може да се нарече този човек – иконописец, малък или голям, който
бидейки свързан с живота на църквата и духовните ѝ устои, създава
икони в духа на това изкуство.27
Школите или центровете, в които се изучава иконопис в България в
XXI век, може да се класифицират в две основни направления: 1. Школи
по иконопис, в които се изучава само този вид църковна живопис, и 2.
Школи по изобразително изкуство, в които обучението протича в широк
кръг от практически задачи по живопис, графика, дизайн, скулптура и
др. и спорадично се задават от педагога задачи за изписване на икони
26
Занков, О., О. Славева. Изобразително изкуство шести клас, книга за учителя. София:
Анубис, 2007, с. 51.
27
Ангелова, Р. Значението на иконата. Из книгата „Беседи на иконописеца”, Архимандрит
Зинон, 26 октомври 2008, Ел. списание „Двери на православието” (изтеглено на 25.11.2021)
73
или за интерпретации на свещените образи или библейски сцени в

живописна, графична или друг тип смесена техника.
От първия вид детски центрове, работещи само в областта на
иконописта, се открояват няколко по-активни школи в България, при
които обучението протича с деца и младежи на различна възраст – от
седем до осемнадесет години.
Изцяло ориентирано към иконопис е обучението в школи и
ателиета по иконопис към християнски храмове в страната, както и в
неделни училища към православни християнски храмове.
Именно в такива школи по иконопис към християнски храмове и
манастири както в историческите временна XIV-XVIII век на първо
място при този тип школи първо е вероучението, нравоучението и
катехизиса и чак след това е иконописта. Защото за да рисуваш икони
трябва да си наясно с християнското учение. Трябва да познаваш
християнската религия за да можеш напълно осъзнато да изписваш
светите образи.
В изследването ще бъдат представени тези школи, начинът и
подходът при обучението по иконопис, както и преподавателите
обучаващи малките зографи.
През 1995 г. възстановява дейността си неделното училище при

храм „Св. Николай” във Велико Търново. През 1998 г. към неделното
училище се създава „Школа по иконопис“ с ръководител Ваня
Сапунджиева28. Обществеността на Велико Търново проявява голям
интерес към дейността на школата. Организират се изложби с икони на
28
Ваня Сапунджиева е завършила специалност „Иконография“ в Православния богословски
факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1998). Към момента е доцент
доктор по „Иконопис“ в катедра „Църковни изкуства“, ПБФ, ВТУ
74
децата, една от които е в ц-вата „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага,

Чехия (2001). В последвалите три години се организират също няколко
летни школи по иконопис в Дряновския манастир, Вонеща вода
(Великотърновско) и Евксиноград, което се превръща в традиция за
неделното училище. Изявите на децата и интересът на обществеността
към тях водят до събирането на средства и построяването на новата
сграда на училището в двора на църквата. Периодично се сменят
няколко ръководители на школата, като дългогодишен учител по
иконопис е Цветелина Максимова29, а в момента занятията се водят от
Татяна Накова30. Целта е, наред със знанията, който децата получават по
вероучение в неделните дни след светата Литургия, да се запознаят със
значението на иконата в духовния живот и мястото ѝ в храма. На най-
малките ученици (3 до 6 години) се възлагат по-леки задачи за
оцветяване на предварително подготвени рисунки, а по-големите се
запознаят и с процеса на създаване на този тип живописно произведение
– от подготовката на основата до полагането на лаковото покритие.
Ежегодно, по различни поводи и чествания на християнски празници,
малките художници показват своите творби в изложби, които
предстоятелят на храма о. Славчо Иванов, съпругата презвитерата
Светла Иванова и учителите по иконопис организират за тях. Някои от
иконите на по-големите ученици (гимназисти) представляват завършени
иконописни произведения.
29
Цветелина Максимова е завършила Живопис във великотърновския университет. Работи
както в областта на съвременната живопис, така и в областта на иконописта. Известно време
преподава иконопис и в художествената гимназия за приложни изкуства в Трявна.
30
Татяна Накова е завършила Изкуствознание в Санкт Петербург. В момента е докторант по
Църковни изкуства в Православния богословски факултет на Великотърновския университет.
75
Детска школа по иконопис „Захари Зограф” към Енорийския център

при храм „Покров Богородичен” – град София
Детската школа по иконопис „Захари Зограф” към Енорийския
център при храм „Покров Богородичен” в град София е създадена през
1999 г. Децата, които я посещават, са на възраст от 7 до 18 години. В
процеса на рисуване на иконите те се запознават с основите на
православната вяра, изучават житията на светците, дълбокия смисъл и
значение на църковните празници и богослужение и рисуват своите
икони според православните иконописни канони. Децата се запознават
също така и с изкуството на илюстриране и украса на средновековните
богослужебни книги. Заниманията се осъществяват от екип
преподаватели. По иконопис е Младенка Ланджева31 и по богословие –
Вера Жекова. В програмата на школата са включени екскурзии,
посещения на църкви и манастири, музеи, изложби, срещи с богослови и
иконописци. Периодът на обучение в школата е три години, като през
третата година се провежда майсторски клас, който включва теоретичен
курс по православната църковна архитектура и християнско изкуство.
Ежегодно, през лятото се организира едноседмичен пленер по иконопис
в някой от българските манастири.
Учебни курсове по иконопис при Енорийския център при храм „Св.

св. Кирил и Методий“ – град София
Учебните курсове по иконопис при Енорийския център при храм
„Св. св. Кирил и Методий“ в София водят началото си от 1998–1999 г.
31
Младенка Ланджева е завършила Педагогика на обучението по изобразително изкуство в
Софийския университет. Когато започва да преподава в школата, записва и се дипломира в
магистърската степен по Иконопис на специалност „Църковни изкуства”, в Православния
богословски факултет на Великотърновския университет.
76
Преподавателят Антони Димитров32 провежда обучение по иконопис,

предназначено за млади хора, навършили 16 години. Целта на
обучението, според него, е повече хора да се запознаят със забравения
православен смисъл и богословие на иконата. През 2004–2005 г., с
благословението на Знеполски епископ Николай (дн. Пловдивски
митрополит) – тогавашен викарий на приснопаметния Софийски
митрополит и Български патриарх Максим, под ръководството на
председателя на храма о. Александър В. Георгиев, иконописната школа
се установява в храм „Св. св. Кирил и Методий”. Обучението е
организирано в двугодишни курсове, като теоретичен курс по
богословие на иконата предхожда практическите занимания.
Ръководителят на школата Антони Димитров е и постоянен член на
комисията по изобразително изкуство, оценяваща творбите на
участници в националния конкурс „Възкресение Христово” на Св.
Синод на БПЦ –Българска Патриаршия, ежегодно организиран от 2014 г.
досега за българските деца и ученици от страна.
Иконописна школа в Духовно-просветен център при храм „Св.

Архангел Михаил” – Варна
Иконописната школа в Духовно-просветен център при храм „Св.
архангел Михаил” в град Варна е основана през 2000 г., с ръководител
Диян Димитров33. Школата по иконопис е създадена с благословията на
Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. По идея на о.
Василий Шаган и о. Антон тя е настанена в малка пристройка в двора на
32
Антони Димитров е завършил средно художествено училище по приложни изкуства в София.
Дипломира се в специалност Теология в Богословския факултет на Софийския университет.
33
Диян Димитров е завършил магистърска степен в специалност „Иконография” на
Великотърновския университет и има педагогическа правоспособност.
77
храм „Успение на св. Богородица“ и функционира там до 2005 година.

От 2005 г. до днес е част от Духовно-просветния център „Св. арх.
Михаил“. За двадесет и две години усилена дейност, десетки деца и
възрастни с отношение към православната икона са се обучавали в
школата. Целта на занятията е да развива и популяризира иконописното
изкуство, да привлича обществения интерес към Православието. В
школата се изучава мястото и значението на иконата в богослужението и
в живота на православния християнин. Обучението преминава през
няколко етапа: запознаване със символиката и композицията в
православната иконопис, канонични изисквания, принципите на
изграждане, изучаване на технологичните особености – основи,
грундове, четки, лакове, живописна техника, техника на позлатяване.
Интерпретират се подбрани образци от византийското и съвременното
православно изкуство. Преподавателят Диян Димитров споделя, че в
началото при основаването на школата са се обучавали деца в ранна
детска възраст. В последните години не работи с толкова малки ученици
и обучението по иконопис се осъществява само с младежи над 18 години
и възрастни. В неделното училище към храма се рисуват икони от деца и
то при определени поводи, един или два пъти в годината. Според
преподавателя малките деца трудно задържат вниманието си върху една
единствена практическа задача, липсва им търпението на възрастния
човек.
Школа по иконопис към митрополитски храм на Видинска

митрополия „Св. Николай Мирликийски” – град Видин
Школа по иконопис при неделното училище към митрополитски
храм на Видинска митрополия „Св. Николай Мирликийски” в град
Видин е открита през 2018 г. В нея децата се запознават с основните
78
истини на православната вяра, живота на светците, църковните празници

и традиции. Уроците са структурирани така, че да бъдат достъпни за
децата, за да могат да осмислят православието като религия, чрез
обучението в иконописното изкуство. Преподавател по религия и
иконопис е Елена Велкова34. В процеса на обучение децата се запознават
с технологията на изграждане на православна икона, нейния език,
символика, духовна ценност и предназначение. Школата е ориентирана
изцяло към рисуване на икони във византийската традиция. Занятията са
теоретични и практически, като целта е децата да получат знания, които
да прилагат при рисуването на икони. В школата се обучават деца на
възраст от 7 до 18 години, разпределени в групи за начинаещи и
напреднали. Учениците декорират и предмети: кутии, книги (с флорални
мотиви) и други с техниката „декупаж”. С голяма част от изписаните от
тях икони и предмети участват в благотворителни инициативи по време
на големи християнски празници.
Ателие по иконопис при храм „Света Троица” в град Стара Загора

Ателието по иконопис при храм „Света Троица” в Стара Загора, с
преподавател Зорница Иванова35, е създадено в малък просветен център
през 2014 г. Всяка година, около Великденските празници, обучаващите
се деца участват в благотворителна изложба със своите творби в
Градската художествена галерия. В експозициите активно се включват и
ученици от неделните училища при храма и техният преподавател
34
Елена Велкова е завършила бакалавърска степен по Църковни изкуства, в Православния
богословски факултет на Великотърновския университет и магистратура по богословие в Софийския
университет.
35
Зорница Иванова е завършила бакалавърска степен по Църковни изкуства и магистратура по
Църковни монументални изкуства на Православния богословски факултет във Великотърновския
университет
79
Илиана Димова. Местното списание „Божествени искрици” публикува

част от детските икони. В Ателието по иконопис децата се запознават с
традицията при изписването на православната икона и технологията на
нейното изпълнение. В процеса на работа усвояват различни
изобразителни техники, чрез които могат да пресъздават свещените
образи. Постепенно получават знания, които са свързани с богословието
на иконата, научават за живота на светците и историята на празниците.
Повечето от учениците, посещаващи заниманията, паралелно се
ограмотяват в неделното училище при храма. По-малките деца започват
да рисуват икони първо върху кадастрон, а в по-напреднала възраст –
върху грундирана дъска. Зорница Иванова насочва децата да работят в
класическата техника на рисуване на иконата, като след графичното
изображение първо полагат позлатата, а след това изграждат живописно
образа на избрания светец с яйчна темпера. Предпочитани образци за
рисуване на икони са във византийската традиция. От създаването на
Ателието по иконопис досега, децата имат участия в изложби,
осъществени заедно с неделните училища и така техните икони достигат
и до манастира „Свети Георги Зограф” на Света гора – Атон. През
есента на 2017 г. в архондарика се открива изложба на детски икони,
която е приета с интерес от монасите и поклонниците. През същата
година част от иконите участват в съпътстваща детска изложба на
Петото биенале на църковните изкуства във Велико Търново. „Ателието,
в лицето на ученици, обучавали се в него и приети като студенти по
иконопис, има свои продължители“ – споделя Зорница Иванова.
Ателие при храм „Св. Атанасий” в град Варна

Ателието при храм „Св. Атанасий” в гр. Варна работи с деца от 7 до
16 годишна възраст, разделени на две групи – от 7 до 10 и от 11 до 16
80
години. Занятията се провеждат всяка неделя в залата за беседи на

храма. Изписват се икони в класически византийски стил, като се спазва
църковния канон и иконография, а материалите за рисуване са само
професионални. И тук, както в повечето школи, по време на занятията се
обсъжда богословската страна на иконата и житията на светците, които
ще се рисуват. Преподаватели са иконописците Катя и Младен
Костадинови36, избрани с благословението на Негово
Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит
Йоан, които организират изложби с иконите.
Школа по иконопис при неделно училище към Православен център

на Неврокопска митрополия град Благоевград
Школата по иконопис при неделното училище към Православния
център на Неврокопската митрополия в Благоевград е основана през
2016 г. с благословията на Неврокопския митрополит. Преподаватели в
нея са Антоанета Иванова и Даниела Донева37, които обучават деца на
възраст от 7 до 15 години. Целта на учителите е да запознаят децата с
християнските ценности и с християнското изкуство, с архитектурата на
църквите в региона, да получат знания за иконата и да разпознават
образите върху нея, да разберат къде е мястото на иконите на
различните светци в православните храмове. В началото на своето
обучение децата усвояват основните правила в иконописта. На базата на
знанията си сами правят, полагат и обработват грунда за иконата,
пренасят чрез копиране избрания образ на светеца. Работят по
36
Катя и Младен Костадинови са завършили магистърска степен в специалност „Иконография”
на Православния богословски факултет във Великотърновския университет.
37
Антоанета Иванова е завършила Факултета по изкуства в Югозападния университет „Неофит
Рилски”. Даниела Донева е иконописец.
81
класически образци с предпочитание към византийската стилистика.

Преподавателите споделят, че рядко се рисува от децата възрожденска
икона, защото е по-сложна за изпълнение. Затова, според тях, в началото
на обучението е добре да се започне с рисуване на икони във
византийски стил.
Студио „S“ град София

В курсовете по иконопис, които се организират за деца в Студио
„S“ в град София се изучава теория на иконописта, иконописните школи
у нас и в чужбина и характеристиките им. Добиват се знания за каноните
в иконописта, техниките и правилата за рисуване на икони. За периода
на курса децата имат възможност да изработят три копия на известни
български икони и да нарисуват четири авторски икони. Идеята е
нарисуваните икони да останат в домовете им и в домовете на техните
близки.
Основно училище „Васил Левски“ село Ракево (Врачанско)

В основно училище „Васил Левски“ в криводолското село Ракево
От 2014 г. в основното училище „Васил Левски“ в криводолското село
Ракево се обучават 73 ученици. Именно там се изучават иконопис и
стъклопис в извънкласни форми.
Селото се намира в периферията на област Враца. С
обезлюдяването и с промяната на етническия профил, за селото може да
се каже, че съществува и в периферията на социалните представи за
стандартност.
В училището, едно от най-старите в региона, учат предимно деца от
ромски произход и заниманията са начин да бъдат задържани в учебното
заведение. Сред децата има много талантливи, така че освен да
82
приобщава децата към образователната система, това начинание помага

на много от тях да реализират творческите си способности в изложби и
като продължават да се занимават с изкуство – споделя директорът
Павлин Петров.
Тези дейности са свързани с интеграцията им. Много от учениците
придобиват умения, които могат да доусъвършенствуват. Реализирани
са две изложби – в Община Криводол и в Община Бойчиновци. Ефектът
е голям, защото това се оценява положително и от родители, и от
обществеността.
Учител по рисуване в училището е Огнян Иванов. Той ръководи и
групите за извънкласни занимания по иконопис и витраж. Според
преподавателя Огнян Иванов най-важното е децата да уважават
религията. Това е и причината ръководството да открие обучение по
иконопис. Обучението веднага дава резултати – води учениците до
повече смиреност, а не до агресия. Групата по иконопис се оказва най-
продуктивна. Над 20 икони участват в изложба, изписани в подходящите
цветове и по установените канонични правила. Според учителя, трудно
се откриват таланти, но с големи усилия се получава много добър
резултат. Чрез иконописта децата развиват художествените си умения.
Много от деца изявяват желание да продължат да се развиват в тази
посока – в областта на изобразителното изкуството. Това споделя техния
преподавател, който наблюдава техния път и след завършването на
основното училище. Радостен е факта, че някои от тях продължават
образованието си в художествени училища.
Школа по иконопис в ОУ „Константин Величков” – Паталеница

Ръководител на школата е Ангел Ташков – художник и майстор на
дърворезбени икони.
83
Школата е основана през 2000 г. В нея се обучават деца от 10 до 13

години. Според възрастта на децата се подбират подходящи за тях
икони. Всички икони нарисувани от децата са изложени в училището.
След пенсионирането на ръководителя школата за съжаления тя
престава да съществува.
Интензивно обучение по иконопис – онлайн в град София

За пръв път в България се предлага онлайн обучение по иконопис
на деца на възраст над 7 години. При този вид обучение според
ръководителя на учебната програма д-р Михаил Николов, иконописец с
дългогодишна практика, децата ще могат да получат представа за
принципите, залегнали в традицията за изписване на икони. Ще могат
стъпка по стъпка да направят собствена икона, водени от ръководителя
на курса мултимедийно. Онлайн курсът съчетава практическите умения
за иконопис с изучаването на историята, технологията и техниката на
православната икона. Курсът подготвя децата чрез рисуването на икони
да познават изкуството на византийската иконография с използването на
традиционни методи и техники.
През XXI век, все повече в различни краища на България, се
създават школи и ателиета, свързани с обучението на деца по иконопис
и ако в началото те се основават в столицата и областни градове като
Пловдив, Варна, Стара Загора, Видин, Благоевград и др., то в
последните години се появяват и в по-малки населени места.
84
3. Детски ателиета и школи по изобразителни изкуства,

обучаващи деца по иконопис през определени периоди.
Тук ще бъде разгледано детското иконописно творчество в ателиета
и школи по изобразително изкуство, в които обучението протича в
широк кръг от практически задачи по живопис, графика, дизайн,
скулптура, приложни изкуства и други, и спорадично се задават от
ръководителя задачи за изписване на икони или за интерпретации на
свещените образи или библейски сцени в живописна, графична или друг
тип смесена техника.
Тази група школи обучават деца по иконопис, но през определени
периоди или като отделни практически задачи, които често са свързани с
близостта и настъпването на големи църковни празници. Школите по
изобразително изкуство в България, при които обучението по иконопис
е част от общото обучение са приемници на школите по изобразително
изкуство от периода преди 1989 г., разположени в бивши пионерски или
културни и младежки домове (днес ОДК – обединени детски
комплекси), а също и в читалища. Създават се и частни ателиета, които
пряко работят с училища и детски градини. В тези школи се утвърждава
традицията, свързана с рисуването на икони и участие с тях в групови,
индивидуални, национални и международни събития, както и изложби
по повод големи християнски празници и благотворителни инициативи.
Макар че при тях обучението по иконопис е етап от обучението по
изобразително изкуство, иконописта заема важно място в учебната
програма на тези институции.
Важно е да се отбележи, че в школите преди 1989 г. обучението е
свързано, в зависимост от възрастта на обучаващите се, с академично и
учебно рисуване. Основна цел е подготовката за приемни изпити при
кандидатстване в художествени гимназии и висши учебни заведения и
85
то в специалности на светското изобразително изкуство. Поставяни са

задачи за рисуване на тематични рисунки, при които се получават
знания по композиция, колорит, цветознание, перспектива. В този
период за обучение по иконопис е невъзможно да се говори, защото
политиката на държавата е отхвърляла всичко, имащо отношение с
Църквата и църковната живопис. Дори да е имало такова обучение, то
няма източници за неговото провеждане.
Едва след 1989 г. в някои от школите, също и в новооткрити такива,
в учебната програма е застъпено обучение по иконопис.
Важен критерий за подбора на разгледаните ателиета и школи е
тяхното дейно участие с нарисуваните от децата икони в международни
и национални изложби, конкурси и благотворителни инициативи,
именно тяхната дейност и добри резултати, които се изразяват в
получените множество награди. В изследването са представени няколко
школи от България, в които децата, обучаващи се в изписване на икони,
в последствие прилагат наученото в по-нататъшното си творческо
развитие.
Школа за изящни и приложни изкуства „АРТИНО“ – град София
Школата за изящни и приложни изкуства „АРТИНО“ предлага
обучение в различни сфери на визуалните изкуства. Групите са
разделени по възраст. Учебната програма е структурирана със задачи
като натюрморт, иконопис, работа с глина и природни материали,
декорация, моделиране, рисуване върху стъкло и керамика, пластика от
хартия, декупаж, рисуване върху коприна и други. Обучението включва
и теоритична част, която подробно запознава учениците с различни
техники, теорията на цветознанието и история на изкуството.
Преподаватели в школата са Майа Стоилова – завършила Национална
гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ в София в специалност –
86
„Пространствен дизайн“, дипломиран магистър в специалност

„Реставрация“ в Националната Художествена Академия (2014), и
Михаела Михайлова – завършила специалност „Иконопис“ в
Националната Художествена Гимназия в град Пловдив през 2008 г. и
дипломирала се в Национална Художествена Академия в София в
специалност „Живопис“ (2012) с магистратура „Фотография“ (2014).
Ръководителите на школата възлагат практически задачи за
рисуването на икони към децата непосредствено преди големите
християнски празници или децата работят по зададена тема за участието
им в национални конкурси.
Ателие „Приказен свят“ в град София

Ателието по изобразително изкуство „Приказен свят“ в град София
е с ръководител Татяна Антонова, завършила специалност „Графика“
във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1986).
Занимания по изобразително изкуство с деца, включващи
изображения на светци, сцени от Библията и ритуали, съпровождащи
църковните празници, се провеждат още от времето, когато Т. Антонова
е преподавател в Школа по изобразителни изкуства в гр. Търговище
/1986 – 2005г./. Въпреки своята неконвенционалност, първият иконостас,
създаден от децата през 1997-1998 г., с пролетни празници, включващ
,,Благовещение“, ,,Лазаров ден“, ,,Цветница“, ,,Великден“, ,,Св. Георги“,
,,Св. Св. Кирил и Методий“ и ,,Разпятие Христово“, продължава да бъде
част от интериора на храм ,,Св. Иван Рилски“ в Търговище и до днес.
Запознаването на децата от Ателие „Приказен свят“ с
православието, християнските празници, обреди и традиции, наред с
житията на някои светци, са част от обучението, целящо ненатрапчиво и
деликатно, да въведе подрастващите в света на православната религия,
87
да ги приобщи към ценностите, които тя изповядва, да ги провокира да

мислят и търсят път към доброто. Многобройни са участията и
отличията на школата в конкурсите, организирани от Светия синод,
Националния конкурс „Вяра и упование“ в гр. Русе, Библейска лига.
През 2007 г. в зала ,,Средец“ на МК , ателие ,,Приказен свят“ открива
изложба на тема ,,Деца рисуват Богородица“. Повод за събитието става
отличената рисунка ,,Богородица“ на шестгодишната Марианна–Хелия
Р. Грекова на 14-то Биенале на детската рисунка в Канагава – Япония, от
президента на UNESСO, aсоцииран за Япония.
По покана на галерия Кредо Бонум в София, през лятото на 2014 г.
група деца от Ателието стават участници в детски пленер ,,Софийска
Света гора“, като в продължение на седмица рисуват в Кремиковски,
Сеславски и Буховски манастири. Непосредственото съприкосновение с
невероятните образци на църковното изкуство – стенописи, икони,
църковна утвар, очароват и завладяват чистите детски сърца.
През 2014 г. деца на възраст от 5 до 12 г., работят по проект
,,Рождество“, създавайки икони от нетрадиционни материали, като
велпапе, корк, текстилни шнурове, картон и хартия. Резултатът е
иконостас, с включени в него някои от основните сцени на Рождество
Христово: в центъра е ,, Света Богородица с младенеца“ и ,,Рождество
Христово“, в лявата част – ,,Ангели вестители“ и ,,Овчарите
съзерцаващи Витлеемската звезда“, в дясно – ,,Поклонението на
влъхвите“ и ,,Бягство в Египет“. През лятото на 2017 г. в италианското
градче Берчето, група деца от Ателие ,,Приказен свят“ работят
произведения, с които украсяват стените на старата семинария, отново
на тема ,,Рождество Христово“.
През 2020 г. създават друг иконостас „Възкресение Христово“,
съдържащ в себе си ,,Разпятието Христово“, както и сцените ,,Влизане в
88
Йерусалим“, ,,Тайната вечеря“, ,,Неделя на жените мороносци“,

,,Явяването на Исус пред учениците му“, ,,Възнесение Господне“.
Повечето сътворени от децата произведения са излагани на места
като Музея ,,Земята и хората“, Дом на културата – Красно село,
Витрината на Министерството на туризма и Министерството на
социалните грижи, на Летище София – Терминал 2, в криптата на
железния храм ,,Св. Стефан“ в Истанбул, РКИЦ в София, на ул.
,,Париж“ 1, в галерия ,,Шипка‘‘6 на Съюза на българските художници и
т. н.
Всяка година, по традиция, в седмиците предшестващи
Рождественските празници, децата от Ателие ,,Приказен свят“, с много
любов и старание изработват тематични картички, с които да поздравят
своите семейства.
Ателие „Приказен свят“ е създадено през 2003 година и се
утвърждава като притегателен център за талантливи деца, които активно
участват в изложби и международни и национални конкурси за детска
рисунка. Творби на децата са излагани и награждавани в конкурси и
изложби освен в България в страните: Австрия, Азербайджан,
Аржентина, Беларус, Германия, Грузия, Гърция, Египет, Естония, Иран,
Индия, Италия, Китай, Латвия, Литва, Македония, Норвегия, Полша,
Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Унгария,
Финландия, Франция, Чехия, Япония.
Заниманията протичат като се работи в различни жанрове и
формати, а децата са разделени по възраст и по интереси. Рисуването на
икони в ателието е част от общата програма по живопис и композиция.
Ръководителят на ателието възлага към децата практически задачи за
рисуване на свети образи непосредствено преди големите християнски
празници или децата работят по зададена тема за участието им в
89
конкурси. Татяна Антонова запознава децата с различни техники като

ги насочва и провокира да експериментират свободно с тях. Една от
целите на школата е децата да проявяват инициативност, да израстват
творчески, а също да умеят да работят в екип. Тъкмо затова
ръководителят търси възможности за включването на децата в
допълнителни проекти, стимулиращи детската фантазия и творчество.
Школа по изобразителни и приложни изкуства „АРТ линия” в град

Казанлък
Школата „АРТ линия” в град Казанлък е основана през 2001 г. с
ръководители Росен Дончев и Ваня Запрянова. Школата е ориентирана
изцяло за изобразително и приложно изкуство. През 2012 г. е открита
изложбата „Малки зографи“ с икони, рисувани от децата под
ръководството на Ваня Запрянова и иконописеца на АЕК „Етъра“ Росен
Дончев. Създадени са 35 икони в техника темпера върху дърво. Като
първоизточници и образци ползват творби на художника Андрей
Рубльов, а също иконите: Иисус Христос, Света Богородица –
Разцъфнал цвят, Света Богородица – Умиление, Света Богородица от
Метоха в Пчелина (Рилски манастир), Христос Пантократор, Христос
Емануил, Свети Архангел Михаил и други.
За светите изображения, създадени от малките зографи на школа
„Арт линия“ е извършен водосвет от отец Константин, с пожелание за
вяра в доброто. Той обяснява на децата, че рисуваните от техните ръце
икони и светата благословия върху тях ги прави много силни. Така всяко
дете отнася своята икона у дома, за молитва и подкрепа на семейството
си.
Ежегодно се реализират изложби на акварелни рисунки с образите
на Иисус Христос, Света Богородица и светци. Рисунките са направени
90
от деца на възраст от четири до шест години, а иконите върху дърво са

дело на по-големите ученици от „Арт линия“ – седем – дванадесет
годишните.
Друг светец, който често рисуват децата в школата е образа на Св.
Никола, като изложбата през 2017 г. се организира по повод деня на
светеца и Коледните празници. Предпочетена за интерпретация е икона
във византийската традиционна иконопис. След приключването на
изложбата иконите остават собственост на семействата на малките
художници, за да украсят и пазят домовете им.
Школа по изобразително изкуство към Център за работа с деца в

град Силистра
Школата по изобразително изкуство към Център за работа с деца в
град Силистра е създадена през 2005 г. Преподавател е Вихрен Иванов.
В школата се провежда обучение по изобразително изкуство за деца и
юноши, разделени по възрастов принцип в учебни групи. Изучават се
рисуване и моделиране, живопис, графика, сценография, иконопис,
приложно изкуство и графити.
С детските рисунки и икони се организират самостоятелни
изложби, участия в конкурси и благотворителни изяви.
Ателие ,,Енкаустика“ в град Габрово

Ателието в град Габрово е създадено през 1993 г. с преподавател
Румен Трифонов, чиято мисия е да развива и популяризира древната
техника енкаустика.
Целта на ателието е да открива, стимулира и подпомага детските
таланти в областта на изобразителните изкуства. Провокира
91
креативността у подрастващите, насърчава утвърждаването на

духовните ценности.
Детската школа „Енкаустика“ успешно се вписва със своите изяви в
страната и чужбина с ежегодните си участия в конкурси, изложби и
пленери. В ателието се осъществява и подготовка за средните
специализирани училища по изкуствата с прием след VII и VIII клас,
както и кандидатстудентска подготовка за НХА, УАСГ, НБУ,
Великотърновски университет, Лесотехнически университет и др.
Възпитаници на школата са ученици и студенти в средни и висши
училища по изкуствата не само в страната, но и в чужбина.
От 2009 год. е създадена и детска школа „Приложни забавления“ с
идеята за запазване на националните и народни традиции, като
осъвременява с нови дейности, отговарящи на потребностите на децата.
В детската школа преподавател е Мариана Трифонова.
По повод определени църковни празници като Рождество Христово
и празници, свързани с духовната покровителка на град Габрово – Света
Петка и други, възпитаниците на школата рисуват икони, като изборът
на светци е по личното желание на децата. Няма специална насоченост
относно типа образци-икони, които рисуват. Интересното и
специфичното за това ателие е използването на рядко срещаната в
съвремието живописна техника енкаустика, позната от древността.
Двамата ръководители на школата споделят, че рисуването на
икони от деца е трудно занимание, защото се изискват доста знания,
свързани с християнската религия. При иконите се използват
определени цветове и норми, които трябва да се спазват, така че
подходът към всяко дете е строго индивидуален що се касае до неговото
усещане и отношение към изкуството на иконописта.
92
Школа „ВВ-АРТ” при ЦПЛР „Йовко Йовков” – град Севлиево

Школата „ВВ-АРТ” в град Севлиево е основана през 1988 г. и е
ориентирана към обучение по живопис и свързаните с него техники,
материали, знания по композиция и т. н. Включени са уроци по рисуване
със задачи за подготовка за кандидатстване в художествени гимназии и
университети. Преподавател в школата е Васко Василев.
Първата изява на школа по изобразително изкуство „ВВ-АРТ” –
Севлиево, свързана с рисуването на православни икони, е през 2002 г. За
да се амбицират децата да рисуват икони първо трябва да има конкретен
повод. Във връзка с подпомагане на реставрацията на храм „Св. пророк
Илия” в Севлиево се предоставя такава възможност. След разясняване на
благотворителния жест и неговата цел, децата се запознават с
православните икони, принципите на изобразяване на православния
образ върху грундирани дъски, избор на икона-образец на свети образ.
Запознават се и с житието на предпочетения за рисуване от тях светец.
Рисуването на икони, познанията за иконописта, християнските
празници дава възможност да опознаят иконата не само като
самостоятелно изображение, но и като част от композиционното
изграждане на живописна работа по определено тема.
В процеса на обучението често се рисуват икони по определени
поводи: като пример – за 24 май се изписва икона на Св. Св. Кирил и
Методий като елемент от фигуралната композиция – празнично шествие,
14 февруари – икона на Св. Трифон Зарезан – в композиция с грозде или
при композиция илюстрираща зарязване на лозето, икони на Св.
Богородица и икони на Христос като част от композиции, отразяващи
християнски празници – Кръщение, сватба. Икона на Свети Георги,
включена във фигурална композиция, свързана с Априлското въстание
1876 г.
93
През 2017 г. школа „ВВ-АРТ” е поканена за участие в уъркшоп по

иконопис, организиран от катедра Църковни изкуства при Православен
богословски факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Участници от
школата рисуват икони, а участието им ги запозна с различни
иконописни техники начините на рисуване на икона върху дъска с
темпера на избран от тях светец.
Рисуването на икони редом със студентите и преподавателите от
катедрата кара децата да се потопят в света на християнското изкуство,
да усетят сакралния акт в иконописването, да се запознаят с тънкостите
на този вид изкуство и да общуват с деца от други школи в страната,
сходни по интереси. С участниците работиха доцент д-р Ваня
Сапунджиева и магистър Константина Константинова.
Тези участия на обучаващите се в школите способстват за
израстването на децата в областта на изобразителното изкуство. Дават
им специфични знания за изкуството, за промените при изграждане на
образа от каноничен, християнски към академичен, светски тип портрет.
В края на уъркшопа с нарисуваните икони е организирана изложба,
която официално е открита от зам.-ректора на ВТУ доц. д-р Димитър
Димитров. Децата от школата получиха сертификати за участие и
покана да участват в петото международно биенале на църковните
изкуства във Велико Търново през 2017 г.
Като резултат от включването на децата в изложби и други
културни форуми е стимула учениците да работят по-старателно и да се
стремят към по-добри резултати при изграждане на образите. Учебната
програма на школата е съобразена с поставянето на задачи за рисуването
на православна икона, непосредствено преди големите християнски
празници като: Кръщение Христово, Йордановден, Великден,
Гергьовден, Свети Димитър, Свети Николай и др. Програмата в школата
94
е мобилна и понякога търпи разместване и промени, когато има обявени

в страната конкурси за детски рисунки, свързани тематично с
християнството. Макар че техниките са различни – при рисуването на
православна икона върху грундирана дъска с темпера и рисуването на
икона с акварел, целта е една и съща: да се опитат учениците да
нарисуват възможно най-близко до образа изобразявания светец, сцена
или включването му като детайл от фигурална композиция.
На 07.01.2019 г. по повод големите християнски празници
Йордановден и Ивановден се открива изложбата „Българска православна
икона” в ХГ „Асен и Илия Пейкови“ в град Севлиево. Иконите са
рисувани от деца на възраст между 8-14 години. Рисуването на икони
обогатява познанията им, а натрупаният опит им дава увереност при
рисуването на православния образ. Знанията за значението и
символиката на цвета в православната икона ги кара да се съобразяват с
цветополагането. Сравнението с изградените образи от по-големите
ученици стимулира по-малките да са по-прецизни и последователни при
изпълнението на възложените задачи. Предпочитани икони са предимно
от възрожденската българска иконопис.
Макар и не напълно ориентирана по отношение към рисуване на
православни икони школата „ВВ-АРТ” в град Севлиево има утвърдени
традиции в тази област. Най-голямото постижение за децата от школата
е участието им в шестото и седмо Международно биенале на църковните
изкуства във Велико Търново през 2019 г. и 2021 г.
Желанието у децата да рисуват светите образи води до
заключението, че необходимостта от свети православни образи при
българите е все така силна, както и нуждата от вяра изобщо. Едно
предизвикателство към децата е да нарисуват своя светец покровител.
Това ги кара да научат историята на светеца, да го опознаят, да научат за
95
неговото житие, защото може да не е толкова разпознаваем като образ,

за разлика от познатите Иисус Христос и Света Богородица. Да направят
сравнителен анализ с ликовете на другите светци от иконите.
Предпочитаните икони, които рисуват децата са както по византийски
образци, така и по образци на български възрожденски икони. Една от
целите на школата е децата да откриват различията в двата типа
иконописни стилове, да ги разпознават и да се аргументират в
разсъжденията си.
АРТ център „ВИДИМА” в град Севлиево

АРТ център „ВИДИМА” в град Севлиево е създаден към галерия
„Видима” през 2000 г. Преподавател в школата е Снежана Велчева.
Центъра посещават деца на възраст от 4 до 18 години. Макар че
обучението е ориентирано към светската живопис ежегодно се рисуват
икони по определени поводи.
В школата децата не копират изображението от иконата, която
рисуват, а по-скоро по свой начин интерпретират образа или
композицията. В Арт център „Видима” иконите се работят със смесена
техника, изображението е двуизмерно, с характерен изработен от хартия
пластичен релеф.
Преди да започнат да рисуват в пряката художествено-творческа
дейност децата се запознават с житието на избрания от тях светец, с
неговите дела. Запознават се с историята на иконата, а също с
религиозното й предназначение. Винаги разказът и теоретичните знания
предхождат процеса на изписване в иконописта.
Школата е отворена за деца от всички етноси и вероизповедания.
Както в много други школи, така и тук е характерно, че освен деца
християни също и деца мюсюлмани рисуват икони, което за пореден път
96
доказва, че интересът свързан с рисуването на икони е голям, и също

така е пример за всички относно толеранса спрямо различните
вероизповедания.
Школата разполага с фонд – събраната колекция съдържа повече от
50 икони, рисувани от деца, с които реализират множество изложби в
страната и чужбина. Интересът към детската икона ги стимулира да
продължават обучението си в тази насока. Рисуват цели цикли от живота
на Христос като Възкресение Христово, Рождество Христово и други,
като избират да рисуват за образци най-старите икони от Етиопия и със
своите икони оформят цял иконостас. Представят българската икона
всяка година на фестивал за детско творчество в Италия.
Школа по изобразителни изкуства към ОДК в град Търговище

Школата по изобразителни изкуства към ОДК в град Търговище е с
преподавател Румен Райнов. В школата се обучават деца от 5 до 18-
годишна възраст. Предимно се занимават с живопис, графика,
моделиране, приложно изкуство и дизайн. По определени поводи –
празници и конкурси, децата рисуват иконографски изображения като не
се прилага традиционния подход при иконописта. Ръководителят на
школата се стреми да научи децата да могат да изграждат иконата по нов
начин, с нетрадиционни материали и техники като колаж и други. „Така
наречената „реформаторска педагогика”, или движението за „ново
възпитание”, разработва теоретично и експериментира нови
педагогически идеи, отхвърлящи традиционната система на
97
училището.”38 Стремежът е да се погледне на „естетическото като

равнопоставено на общото нравствено възпитание.“39
Ежегодно децата участват с тези творби в конкурс, обявен от
Светия синод на тема „Бог е любов“, а също в конкурс на Националната
гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“ в град Трявна на
тема „Свети Георги“.
Школа „ДУХОВНО ОГЛЕДАЛО” при НЧ „Любен Каравелов 1897”

в село Куртово Конаре, община Стамболийски, област Пловдив
Ръководител на школата „Духовно огледало“ в село Куртово
Конаре е Маргарита Момчилова. Под нейно ръководство децата в
школата изработват икони, кукли и сувенири от царевична шума. В
групата се обучават около 15 деца от Куртово Конаре като през
различните години са се включвали и деца от градовете Стамболийски и
Пловдив.
Този традиционен местен занаят съществува от 30-те години на ХХ
век. Чрез школата за деца и създадените от тях произведения на
изкуството се опитват да възродят и съхранят местните традиции за
изработка на предмети от растителни материали, придавайки им
съвременен облик.
През 2009 г. основателите на школата научават за изработването на
кукли от различни материали, включително и от царевична шума.
Участват в проект по Програма „Живо наследство” и така събират
спомените на 30 жени над 55 годишна възраст /най-възрастната от тях е
38
Теофилова, Марина. Движение за дидактично художество - утопия или бъдещето на
училището - Сп. Визуални изследвания, Брой 1/2017. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2018, с. 46
39
98
на 94 години/. Много увлекателно им разказват за куклите и

материалите, от които са били изработени. Оказва се, че природните
материали са били особено ценени при изработката на сувенири и
украси за дома и др.
През 2011 г. и 2012 г. доразвиват започнатия проект – този път по
Програма „Живо наследство 2011“ на ФРГИ, събирайки и проучвайки
какво се е изработвало от растителните материали.
От 2012 г. Народното читалище „Любен Каравелов 1897” си
партнира с Фондация „Духовно огледало” с председател – г-жа Татяна
Костадинова. Кръжокът се преименува на Школа Пластика от царевична
шума „Духовно огледало”. Благодарение на това партньорство са
осъществени изложби и участия на представители на школата в
Парламента на Република България, Дом „Витгенщайн” – БКЦ – Виена,
централата на ЮНЕСКО в Париж, Празници на изкуствата – Аполония
2013 в град Созопол и др.
В представените ателиета и школи по изобразително изкуство
обучението на деца по иконопис не е приоритетно. Въпреки това
резултатите на малките художници са забележителни. Децата приемат
творческата работа много сериозно и отговорно и се стремят да рисуват
или да моделират иконите с голямо старание и прецизност.
Едно от предизвикателствата към децата е да нарисуват своя светец
покровител. Това ги мотивира да научат историята на светеца, да научат
за неговото житие, да го опознаят, защото може да не е толкова
разпознаваем като образ, за разлика от познатите Иисус Христос и Света
Богородица. Предпочитаните икони, които рисуват децата в школи и
ателиета са както по византийски образци, така и по образци на
български възрожденски иконописци. Обучението по иконопис в тези
часове е почти идентично и протича по близък модел с обучението по
99
иконопис в специализирани в тази област детски школи, но има и

такива, които се различават категорично най-вече с нетрадиционните
материали и техники.
Рисуването на икони, познанията за иконописта и християнските
празници, дава възможност да опознаят иконата не само като
самостоятелно изображение, но и като част от композиционното
изграждане на живописна творба по определено тема.
„Обучение, основано на изкуството, е естествено образователно
средство за всички периоди от развитието на личността, чрез него се
възпитават ценности и знания, необходими за пълното интелектуално,
емоционално и социално развитие на човека в една общност.“40
Представените ателиета и школи по изобразително изкуство
обучават деца по иконопис, но през определени периоди или като
отделни практически задачи, които често са свързани с близостта и
настъпването на големи църковни празници. Макар че при тях
обучението по иконопис е етап от обучението по изобразително
изкуство, иконописта заема важно място в учебната програма на тези
институции и затова свидетелстват добрите резултати – участия на
децата в конкурси и изложби и техните награди.
Детски школи по изобразително изкуство, неработещи в областта

на иконописта
Този тип детски школи, които съществуват в почти всяко читалище,
детски център или са частни школи не са обект на изследването, защото
са ориентирани изцяло към обучение по живопис, графика, скулптура
40
100
или приложни изкуства. При тях иконописта не е залегнала и не се

изучава или пък дори и да има частично включени задачи, свързани с
християнското изкуство те не са важен момент и приоритет в
обучението.
Благодарение на положените основи в иконописта още от ранна
детска възраст в школите по изобразително изкуство голяма част от
малките творци се ориентират към специализирани училища, свързани с
изкуствата. Част от тях, запазили любовта и отношението към иконата
продължават обучението си във висшите учебни заведения, в които се
изучава иконопис.
В изследването са разгледани избрани школи и ателиета по
иконопис, в които се обучават деца на възраст от седем до осемнадесет
години. Преподавателите в школите са иконописци с дългогодишен
опит и творческа продукция в тази област на църковните изкуства.
Повечето от тях са завършили специалност „Иконография / Църковни
изкуства“ във ВТУ”Св. св. Кирил и Методий”. Учителите в повечето
школи избират образци за иконописване на православни икони във
византийската традиция, защото са на мнение, че иконописта във
Византия от периода IV-XIII век е най-подходяща за интерпретация от
децата. Предпочитан стил на иконопис е в духа на този исторически
период. Има и такива детски иконописни школи, при които иконописта
не е ориентирана само към византийското изкуство, а се обръща
внимание и на възрожденската традиция. Преподавателите са на мнение,
че децата по-лесно възприемат този тип свети образи с тяхната
рисунъчна изчистеност и цветова хармония.
Независимо какъв тип икона ще рисуват децата творческото
развитие на малките зографи се проявява тогава, когото те
101
самостоятелно започнат за изписват светите образи, без намесата на

учителя.
Когато се изписва икона и то съобразена с иконографските канони е
нереално да се мисли, че иконописта може да се усвои за кратък период
от време. Съществува дълъг процес на запознаване и усвояване на
каноните в иконописта, техниката и т.н. Постигането на добър резултат
в иконописта е следствие от натрупването на теоретични знания и
технически умения.
При обучаващите се деца на иконопис в школите по изобразително
изкуство се поставя творческата основа на църковната живопис. Децата
подхождат към иконите с необходимата отговорност и отношение. За
изписването на една икона се изисква знание, умение, творчески
примери, себеотдаденост и вяра.
Важен стимул при обучението по иконопис в детските школи по
изобразително изкуство е творческата изява на децата. Повод за това са
изложбите, реализирани по повод на големи християнски празници като
Рождество Христово, Възкресение Христово, Цветница и др. Повечето
от школите организират годишни изложби с награждаване на изявените
млади художници, а това е допълнителен стимул за децата. Изложбите
на детски икони се реализират не само в самите неделни училища и
храмове. Често изложбите са в изложбени зали или градски галерии.
Благодарение на тези изяви детските творчески постижения стават
достояние на по-голям кръг хора. Така иконите на малките зографи
въздействат върху зрителите като им даряват светлина, топлина,
зареждат ги с вяра и оптимизъм.
Дисертационният труд доказва съществуването и потребността от
обучение по иконопис в детски школи по изобразително изкуство в
България. Децата неусетно прегръщат една родолюбива кауза като
102
израстват творчески, развиват креативност и въображение, превръщат

се в достойни български граждани с отношение към християнските
ценности, усърдно влагайки ги в творческата си работа.
Като изследваме развитието и промените в процеса на обучение по
иконопис имаме предвид обучението по иконопис в детски школи по
изобразително изкуство. Такива, които са към православни центрове,
към храмове, в които се изучава иконопис паралелно с вероучение и
катехизис, нравоучение и такива, които не са ориентирани изцяло или
приоритетно към иконописта. В тези школи обучението по иконопис е
част от обучението по изобразително изкуство. Целта е децата да
опознаят богатото българско изобразително наследство, да натрупат
познания в областта на православния изобразителен канон, техниката и
технологията на иконописта, да възродят и опазят иконописните
традиции, да ценят творчеството и творческите достижения.
Една от задачите на изследването е да проучи причините и логиката
при използване на цвета в иконните образи, рисувани от деца.
В детските икони преобладава стремежът за спазване на цветовете в
образеца, от който децата черпят вдъхновение, но има и изключения –
когато деца избират други, различни цветове за одеждите на светците. В
тези случаи преподавателят не бива да подхожда радикално, защото има
опасност да се отблъсне детето от иконописта. И ако в миналото
обучението по иконопис е определяло до голяма степен бъдещето на
зографа, неговото майсторство и усъвършенстване и от това е зависела
прехраната му, то съвременният малък зограф има пред себе си много
възможности и избор за бъдеща реализация.
Подходите, методите, похватите и действията на учителя по
иконопис в XXI век трябва да са много добре обмислени и обосновани,
103
за да може детето да се потопи с желание във вълшебството на това

духовно извисено изкуство – иконописта.
4. Сравнителен анализ на детските иконописни творби по

възрастов критерий.
Когато се прави сравнителен анализ трябва да се вземе под
внимание следното:
При рисуването на икони от деца процесът на изграждане на образа
е много различен, от този на професионалиста-иконописец, а също в
зависимост от възрастта на обучаващите се и натрупания от тях опит.
Тук ще бъдат представени резултатите, които децата успяват да
постигнат в школите по иконопис, условно разделени в три възрастови
групи:
При по-малките (6 – 9 г.) изображението е еднопланово. Стремежът
е всички изображения да бъдат „първи“ и еднакви по значимост. Това
поставя светите образи редом с части от пейзажа (на „заден план“) на
една линия. Изображенията имат малки прилики с първообраза и по-
скоро се различават коренно от гледания образец-икона. Лицата са
стереотипни за възрастта на рисуващите в начален етап от обучението.
Акцентите на тази възраст подсъзнателно са уголемени /главите, очите,
ръста/. Психическото състояние е коренно различно с това на
първообраза. Малкият натрупан опит не е достатъчен за работа по
метода чрез копиране на рисунката от образеца. Предпочитани от децата
са техните по-свободни интерпретации на образите. Копирането на
рисунката от образеца в известен смисъл предполага по-добро
изображение, но това от своя страна лишава детето от творческа
свобода. Анализът след завършване на иконите е по-скоро поощрителен,
104
а не критичен. Целта му е да създаде по-голямо желание и интерес в по

следващи творчески задачи в тази насока.
Опитът на преподавателя, началните указания и индивидуалния
подход дават увереност за успешното изпълнение на поставените задачи
или избраните от детето такива. По време на процеса на изписването на
иконата в този възрастов период налагане на корекции успешно се
постига само под формата на съвети, имащи за цел да се постигне по-
добър краен резултат. Не се препоръчва намесата на учителя да бъде
рисувайки върху детската икона.
Позитивното отношение при разглеждане на завършените от децата
икони от страна на учители, родители и съученици дава възможност за
придобиване на увереност у децата и желание за изява на техния талант.
На този ранен етап от развитието им ката творци малките зографи, макар
и прибързано желаят да работят с материали като за по-големите. Да
рисуват с темпера на грундирана дъска, да ползват позлата и т.н.
Работата им при изписването на икони с тези материали допълнително
им дава по-голяма увереност, стимулира ги и е предпоставка за
преодоляване на трудности и грешки, които те сами откриват и не
допускат при следваща подобна задача.
В основен етап на обучението си по иконопис (10 – 13 г.) близостта

с първообразите е голяма. Изградените критерии за изграждането на
образите, наличието на самокритичност в работата на децата води до
много по-добри резултати. Умело се използват копирки, съобразени с
формата на изобразителната плоскост. На тази възраст обучаващите се
на иконопис достатъчно умело пренасят на листа или дъската образа на
избрания от тях светец или друг образ по задание от учителя,
анатомично и пропорционално на рисувателната плоскост. Изграждат
105
цветово и светлосенъчно образите, дрехите, фона. Могат да постигат

многопланово изграждане на композицията.
На тази възраст рисуващите икони често влагат лично отношение и
творчески подход към иконата. Характерно за възрастта е
подсъзнателното уголемяване на анатомични черти /очи, устни, ръце/ с
цел подчертаване на изразителност, чувственост и индивидуалност на
образа. Успешно и практически се прилагат знанията за поетапно
изграждане на образа, позлатата, надписите.
В прогимназиален етап (14 – 18 г.) изображението на иконен образ е
обусловено от натрупани знания и опит в областта на иконографията.
Подрастващите умело изграждат образа, светлосенъчно изграждат обема
при фигурите и съпътстващата в иконата архитектура. Прилагат
утвърдените технологии при изграждането на иконните образи. Без
затруднение изграждат композиционно и цветово фигурални
композиции, свързани с християнски празници, сцени от Стария и Новия
завет. Доближаването на рисуваните от тях иконни образи с образците
на светците е голямо постижение и успех за тях и удовлетворение от
дългия им практически натрупат опит. Придобитите знания и умения по
отношение на грунд, пренасяне на образа, основополагане на цвета,
последователност при изписване на изображението, позлата, работа с
яйчна темпера, подбор на цветове и т. н. им дава увереност при
изпълнение на иконописното задание.
Важна задача на изследването е да направи обобщение на етапите
при изобразяване на православна икона от деца, имайки предвид
възрастовата граница на обучаващите се и натрупания от тях опит и
изведе съответните изводи.
Независимо от възрастта в началото децата се запознават с
технологията на иконописта, етапите при изграждане на иконните
106
образи, материали необходими за рисуване на иконата, както и с

житието на изобразявания светец.
За да добие необходимите сръчности и умения подходът към всяко
дете е различен и строго индивидуален, но за да достигнат до прецизно и
качествено изписване на една икона трябва да преминат през следните
етапи.
1. Рисуване на флорални мотиви или част от фигурата /ръка,
орнаментика от дрехата/.
2. Пренасяне на образа с помощта на копирка. В този период най-
често се рисува на картон.
3. Рисуване на икона по образец. Може да бъде задача за рисуване
на конкретен образ или по избор на детето.
4. Грундиране и подготвяне на дъски за рисуване на иконите.
Използване за изписване на иконата яйчена темпера, Рисуване по
образци, полагане на позлата и лакиране завършената икона.
5. Материали и техники на работа в детските школи по

изобразително изкуство
Класическата икона се рисува върху грундирана дървена основа
/липа, орех, бук/ в зависимост от преобладаващите дървесни видове в
околността с темперни бои с доказала се във времето техника. Тъй като
обучението по иконопис в детските школи по изобразително изкуство се
осъществява още от ранна детска - възраст /7-10г./ е прието
първоначално рисуването на икони да се осъществи върху картон.
Първите иконописни изображения детето прави в акварелна и темперна
техника, както и в техника маслен пастел. Тези материали в никакъв
случай не обезличават святостта на образите.
107
Другата древна техника отнасяща се до иконописта е енкаустиката,

при която пигментите на боите смесени с разтопен восък се нанасят
върху нагорещената дървена основа. При изследването само една школа
работи с тази техника. Това е ателието „Енкаустика“ от град Габрово.
Почти не се среща школа за обучение по иконопис, в която да се
изработват мозаечни икони, керамични икони или пък да се рисуват
икони върху стъкло.
Рисуване на икони върху различни основи (дъски, хартия и други)

В зависимост от възрастта на обучаващите се избира подходяща за
иконописване основа. В началото на обучението, в процеса на
запознаване с иконата, техниката на иконописта, спецификата на
цветополагането при изграждане на образите е препоръчително да се
рисува на хартия. При този етап на обучение е важно по-скоро
натрупване на опит и увереност в рисуващите иконите. Едва в по-късен
етап на обучение се пристъпва към класическата грундирана дървена
основа. За да започне рисуването на икони върху дървена основа е
препоръчително обучаващите се да се включат в подготовката на
дървената основа, да се научат сами да я подготвят, да приготвят грунд,
да грундират, да изгладят основата толкова добре, че да е готова за
иконописването. В днешното съвремие в специализираните магазини се
предлагат готови грундирани дъски, които могат да спестят този етап,
макар че той е важен и това е една от причините да се премине през
него.
6. Рисуване на икони по собствен избор.

В ранна детска възраст едно от условията при обучението по
иконопис е да се остави малкия зограф сам да избере светеца и иконата,
108
която ще рисува. На този етап децата сами избират, без да се замислят

над факта, че всички иконни образи са еднакво трудни за изобразяване.
Независимо дали предложения за избор образец на избрания за рисуване
светец е в цял ръст или допоясно, сложността, техниката, технологията
са едни и същи. При рисуването на икона по собствен избор е важно да
се разбере, че обучаващото се на иконопис дете само определя нивото на
трудност на задачата според възможностите си, според собствената
преценка може ли да се справи с поставеното от самото него
предизвикателство. Правилен подход в този процес е детето само да
избере палитрата от цветове, основата за иконописването – картон,
фазер, дъска. При този процес малкия зограф няма търпение да завърши
иконата и няма желание да спре докато не я види завършена. В
творческата работа по иконата докосването на детето до духовността е
реална и това променя детското съзнание, което става по-малко
егоистично и материално. Целта на този процес е не да се докаже на
детето, че трябва да е професионален иконописец, следващ стриктно
ерминиите, а да разбере, че докосвайки се до вярата чрез акта на
иконописта се насочва по нов път, който го води към добро.
7. Интерпретация на един светец по класически образец от всички

обучаващи се.
Рисуването от един и същ образец на икона е възможност за
реализиране на сравнителен анализ след завършването й. Този метод
при обучението не само по иконопис, но като цяло в изобразителното
изкуство е важен, защото дава възможност обучаващите се сами да
преценят на кой етап от израстването са. В процеса на обсъждане освен
насоките на преподавателя, децата също вземат участие, за да изразят
своето мнение и гледна точка. Стремежът е сами да усетят къде са
109
техните пропуски и до каква степен са постигнали добри резултати при

изпълнението на поставените задачи. Тук се прилага един сравнително
нов метод за обучение чрез преживяване, водещ до вдъхновение и
духовно израстване. Дори при най-малките ученици в първоначалния
етап от обучението иконата да е наивистична важен е не само резултата,
а това да донесе на детето удовлетворение и вдъхновение за нови
творчески задачи.
8. Изводи към Втора глава, отнасящи се към обучението по

иконопис в детските школи по изобразително изкуство.
- Запознаване с иконописта, иконописни техники, технологии
Обучението по иконопис в детските школи по изобразително
изкуство в България по своята същност е до голяма степен първо
свързано с обучението по вероучение с последващо обучение по
иконопис. Това обучение се реализира от вътрешната необходимост на
децата в тези школи да се докоснат до това божествено изкуство.
Изкуство, предназначено за онези православни християни, за които
иконата е необходима само и единствено, за да отправят своите молитви
към светеца. Запознаването на малките зографи с иконописта,
иконописните техники, съвременните багрила, техники и технологии,
живописни материали, които дори и да следват писаните в миналото
ерминии дават възможност за качествено и трайно във времето
изписване на една икона, разкриват неподозирани възможности при
малките художници да проявят своите заложби в тази Божествена
живопис. Така, както преподавателите по иконопис все повече се
усъвършенстват в иконописта и техниката при изписването на иконите,
110
така и техните ученици усвояват благодарение на получените знания и

натрупан опит тънкостите на иконописта.
- Запознаване със символиката в българската икона (цветове, знаци,
декоративни елементи, атрибути на светците и пр.)
Много преподаватели по иконопис в детските школи по иконопис и
изобразително изкуство смятат, че е по-лесно да започнат децата да
рисуват по-лесни икони с помощта на копирки, такива при които
цветовете и нюансите не са толкова много обосновавайки се на
доводите, че по малкото цветове и нюанси ще доведат до по-добър
първоначален резултат на базата на който да имат възможност да
усложняват композицията, цветовете, нюансите, изразността на образите
и допринесат до изграждането та свети образ наподобяващ
майсторството но българските възрожденски иконописци, вземат
предвид и възможността на децата да развихрят творческите си таланти.
По отношение на символиката в иконата, цветове, текстове, атрибути,
орнаментика, ритмичност и последователност придобитите знания в
бъдеще се прилагат успешно и при рисуване на творби нямащи общо с
църковните изкуства и в частност с иконописта. Знанията за това им
дава възможност не само за по-пълно разбиране и доближаване до
светите образи, но и до прилагането на тези знания във всички области
на пластичните изкуства. Иконите рисувани от децата в школите по
иконопис са съобразени с традициите в иконописта. Обучаващите се
малки иконописци осъзнават, че рисуването на икона не е просто процес
на копиране на икона от известна иконописна школа. За да нарисуват
икона трябва първо да я допуснат до себе си, да се научат да разбират
православните традиции в иконописта. Изучавайки опита на
художествените традиции в иконописта децата постепенно натрупват
111
собствен опит при рисуването на икони. Те осъзнават, че иконата е била

и е винаги едно цяло с християнското учение.
- Разнообразие на теми, техники, похвати в изобразителното
изкуство
Всеизвестно е, че не само децата, но и възрастните се отегчават и
губят трайния си интерес в момент на по-голяма продължителност в
област, която се практикува по-продължително време. Заслугата на
преподавателите, реализирайки обучението по иконопис в детски школи
по изобразително изкуство е да подбират разнообразни теми и нямащи
нищо общо с иконописта.
Този похват поддържа желанието на децата за творчески
реализации, дава им възможност, опознавайки техники, похвати да се
усъвършенстват и да прилагат свободно наученото в бъдещи
реализирани от тях творби. Разнообразието на теми, тематично
поставени задачи им дава увереност при изпълнението им.
В процеса при рисуване на икони децата придобиват нови умения,
които им дават основание да гледат на света с по-голяма увереност,
самочувствие и гордост от своите творчески постижения. Малките
иконописци, рисувайки с други деца, под напътствието на вещ педагог
трупат умения и опит, който в бъдеще ще им е полезен и в други области
на познанието. Децата, рисувайки икони, се отнасят критично към
своята работа. Анализирайки и оценявайки работата си детето
постепенно започва да вижда своите постигнати резултати, а също така
и пропуските си. Развитото по-високо ниво на критично мислене му дава
възможност да се справя по-добре при изучаване на други предмети в
училището. Научно доказано е, че когато детето рисува са активни и
двете полукълба на мозъка, което е предпоставка за по-добро развитие
на неговите способности.
112
Малките зографи рисувайки разкриват своята душевност и

индивидуалност.
Упоритата творческа работа е полезен опит при по нататъшното им
обучение при изписването на икони, защото придобитите знания и опит
ги правят не само по-сигурни, но и по-отговорни в продължителния и
сложен процес, свързан с рисуването на иконите. Въпреки че не всички
обучаващи се ще изберат пътя на иконописеца, тези, които тръгнат по
него ще са го избрали не само с ума си, но и със сърцето си, защото
иконописта е висша вътрешна потребност и не би могла да се обясни със
слова.
113
ТРЕТА ГЛАВА. Детето като обект и субект в обучението

по иконопис
1. Мотиви, творческа работа, резултати.

При обучението по иконопис в детските школи по изобразително
изкуство на първо място трябва да се постави необходимостта от
интерес към християнското изкуство и общуването с него. Нуждата от
естетическа потребност за докосване с изкуството под каквато и да е
форма. Самият процес на иконописване не е способ за
самоутвърждаване в изкуството, а следване на една многовековна
традиция, създала уникален изобразителен език. Нарисуваната
съвременна икона трябва да бъде съобразена с тази традиция в
иконописта.
Днешното съвременно образование по изобразително изкуство с
регламентираните образователни стандарти и критерии неминуемо води
до „подмяна на собственото Аз”41, като по този начин индивидуалността
на детето изчезва. А индивидуалността е двигател за творческото му
развитие като един индивид, в частност творец.
Според П. Легкоступ „за да бъде резултатно и трайно въздействието
на изкуството върху личността, то срещите с него трябва да започнат
още от най-ранна детска възраст”.42
В миналото всички иконописци били заобиколени от икони, и
„следвали традициите на семейните ателиета”43. В нашето съвремие
децата също са в близост с иконите, защото обучението им в детски
41
Легкоступ, П. Детето и творбата. монография, I-во издание, В. Търново:УИ „Св. св. Кирил и
Методий“, 1996, с. 9
42
Легкоступ, П. Детето и творбата монография, I-во издание, В. Търново:УИ „Св. св. Кирил и
Методий“, 1996, с. 10
43
Сапунджиева, В. Зографи отвъд границите, София: Омофор, 2016, с. 87.
114
школи по иконопис се осъществява основно при енорийски центрове на

храмове в България. С децата се организират екскурзии с цел
запознаването им с творчеството на известни иконописци като Захарий
Зограф, Димитър Зограф, Тома Вишанов и други, чрез посещение в
българските християнски храмове и манастири като Троянски манастир,
Рилски манастир и други.
При тях има вече изграден художествено-естетически вкус и
отношение към иконата, както и насоченост, относно развитието им като
творчески личности.
Важен фактор за формирането на децата е възпитаването на
естетическо отношение към изкуството, в частност иконописта, което
неминуемо ще доведе резултат в тяхната бъдеща творческа дейност и
реализация. В този процес трябва да има не само отношение, но и
активност от страна на малкия зограф, разбиране на поставената задача.
Творческото изпълнение да бъде осъществено на базата на натрупването
на знания за житията на светците, технологичния процес и неговата
последователност, знания и умения за смесване на цветовете и
цялостното колористично изграждане на образите и композициите. За
творческата работа е важно успоредно със следването на писаните
ерминии-ръководства за иконописта, да се обърне внимание на
индивидуалността на детето.
От Възраждането са се запазили и достигнали до нас наръчници –
ерминии, в които българските зографи прилежно и точно са описали
етапите за изработване на икони. Във всяко от известните иконописни
школи, съществували през Възраждането се забелязва стремежът на
българските зографи към индивидуалност, към един собствен и
неповторим почерк, отличаващ ги от другите. Големите иконописци
следвали „предписанията, свързани с тълкуването и символиката на
115
иконите”44, което ги „улеснявало в естетико-художествено

отношение”.45
Следването на канона и традициите в иконописта далеч не поставя
ограничения пред детето-творец. То притежава въображение и за него е
изключително важно да прояви творчество в една позната композиция
на иконата. Ползотворно се отразява поощрението и вдъхването на
самочувствие у детето от преподавателя. Важно е детето да се чувства
като творец и неговото творчество да бъде ценено от обучаващия, от
родителите, а също от другите деца в школата. Така то ще изгражда по-
уверено своята индивидуалност.
Потребността в миналото децата да се учат да рисуват икони и в
последствие да станат зографи произтича от необходимостта да се научи
и предаде семейният занаят. В XXI век възприемането на иконописни
творби, осмислянето на самите икони, тяхната символика и значение, е
добре да се възпитава така, както е било в миналото, докато не стане
естествена потребността на детето за общуване с иконата.
Решението на детето да рисува икони е строго индивидуално.
Разбира се средата, в която расте и се учи също оказва специфично
влияние за това негово решение. То има интерес спрямо иконописта и
изразено желание да работи в тази насока. Важен момент от обучението
му е как се мотивира, как се стимулира неговата творческа дейност така,
че постигнатите резултати да са задоволителни за учителя и за детето.
Обучението по иконопис не трябва да е свързано с принуда. То трябва да
бъде по собствен избор на детето.
44
Прашков, Л. Български икони. София: Септември, 1985, с. 36.
45
Прашков, Л. Български икони. София: Септември, 1985, с. 36.
116
Много психолози и педагози са на мнение, че за да възприеме

светите образи едно дете трябва да използва своя опит и светоглед,
както и възможността да осмисли видяното. Да осмисли цялостната
творба във всичките й аспекти: композиционно, рисунъчно, цветово,
символично, емоционално въздействащо.
В иконата най-силният акцент е ликът на светеца. Неговото житие и
характерни особености са важни за съставянето на композицията.
Образът или фигурата на светеца са първостепенни елементи в иконата.
В школите и ателиетата по иконопис преподавателите обръщат особено
внимание на това.
Възприемането на изкуството и в частност на иконописни творби от
детето е важна предпоставка за формиране на художествено-естетически
вкус. Според специалисти това не е достатъчно за художествена дейност
при изписването на икони. Важно е децата да имат не само естетическо
отношение към изкуството и желание за творческа дейност, но и добро
религиозно възпитание.
Затова обучението по иконопис в детски школи по изобразително
изкуство е неразривно свързано с обучението по религия.
За създаването на една икона е важно умението на детето да
възприема формата и цвета. Доброто хармониране и баланс между тях
спомага за цялостното въздействие и изразяване на съдържанието.
Разбира се отново ще се отбележи, че предварителното опознаване и
проучване на обекта на изобразяване е много важен етап от творческия
процес. За да се приобщи едно дете към иконописта е важно
„естетическото отношение у децата към обкръжаващата ги
117
действителност”.46 Именно поради това обучението по иконопис е

ползотворно в подходяща за това среда, в училищата към храмовете.
Този подход е доказано ползотворен още от времето на килийните
училища. „В малките килии получили образование стотици монаси,
просветители, борци за народни свободи, талантливи майстори,
строители, иконописци и стенописци.”47
Работата в школата имаща отношение при изграждането на
православен свети образ дава на децата нови познания.
Настоящото изследването е за това да се разкрие творческия процес
на децата при изграждането на иконен образ; да се докаже тезата, че при
децата интерпретацията на образа е по-свободна и че творчеството е в
по-голяма степен от това при възрастните.
използват цвета като до голяма степен се придържат към подходящите
цветове. Други пък се стремят да наподобят цветовете от наблюдаваните
от тях икони в т.нар. „образци“. Важен момент в запознаването с
иконата е детското любопитство. Децата, рисувайки иконата
непрестанно задават въпроси: Защо?, Как?, Защо точно по този начин?.
Предварителната информация за християнската живопис, поднесена
в достъпна форма, разбираема за децата им дава възможност да
възприемат художествената творба, в случая иконата. Те добиват
представа за изображението на светеца и че това е също портрет, но и
нещо по-различно. Дори и да не успеят точно да възпроизведат светия
образ в началото на своето обучение децата трябва да бъдат убедени, че
46
Легкоступ, П. Детето и творбата. В. Търново: УИ“Св. Св. Кирил и Методий“, 1996, с. 30
47
Гечев, М. Килийните училища в България. София: Народна просвета, 1967, с. 60
118
имат отношение към изкуството на иконата, сили и вяра в своето

можене.
Малките художници успяват да пресъздадат светите образи по един
уникален и неповторим по детски маниер. Всичко в работата при
изграждане на образа на светец, като се започне от изображение,
цветополагане, изразност, е пречупено през детското съзнание. Когато
рисуват икони, децата от детските школи по изобразително изкуство,
стремейки се да наподобят светите образи, подсъзнателно изразяват
своята идентичност. При рисуването на икони процесът на изграждането
на образа е много различен в зависимост от възрастта на участниците и
натрупания от тях опит.
Много от децата, които обичат да рисуват избягват да рисуват
икони поради това, че нямат знания за иконописта. Те не разбират
образите в иконата и затова тя им се струва далечна и трудна за
изпълнение, дори невъзможна. Много малко от тях биха проявили
смелост да пристъпят към възпроизвеждане на някой иконен образ. Това
е така, защото децата не са запознати с предназначението на иконата
нито с процеса на изписването й. Техните знания са ограничени до
рисуването с молив, акварел, темпера – каквато е програмата в
основните общообразователни училища в България. Тематиката на
рисуваните от тях творби е ограничена най-вече до пейзажа, натюрморта
и по-малко до портрета. Разбирането и възприемането на дадена творба
се базира най-вече на техния опит и видяното преди това от тях. От
наблюдение при посещение на православни храмове остава траен
спомен и представа за мястото и сградата, но се губи най-важното –
образите на светците в иконите и стенописите.
Това е така, защото за да възприемат една творба, в случая иконата
трябва да гледат не само с очите, но и да слушат с ушите. Едва тогава ще
119
могат да общуват с нея. За да нарисува детето икона то първо трябва да

познава иконата, да я е допуснало до себе си. Това е постижимо преди
всичко тогава, когато се научи да възприема иконата и се формира у
него естетически художествен образ. По този начин малкият зограф
възприема образа, цвета, структурата, текстове към иконите. Налична е
зрителна памет за образа, цвета, композицията. „Всяка една картина по
силата на своята природа се обръща към визуалното въображение: тя
трябва да бъде допълнена, за да бъде разбрана”.48 Децата от детските
школи по иконопис в началото на своето обучение не могат да
възпроизведат точно образите на светците, които рисуват.
Като субекти на обучение те трупат опит и знание и не бива да се
пренебрегва, че притежават различни индивидуалности. Подобно на
възрожденските зографи и характерното за всяка иконописна школа от
това време изображение, подкрепящо тезата за творческата
индивидуалност.
Не е възможно едно дете да успее да нарисува икона в нейната
цялост. Затова при обучението по иконопис в детски школи по
изобразителни изкуства акцентите първоначално са върху най-важното:
образа на светеца и неговите одежди. Последователно след това се
обръща внимание на атрибутите, които държи и са свързани пряко с
житието му, средата или архитектурата, другите персонажи – ако има
такива, терена и фона, и накрая са текстовете. Децата трябва да могат не
само да рисуват иконата, но и да я тълкуват„като използват своя опит и
своите разсъждения за онова, което е изобразено”49 от тях самите.
48
49
120
Постигнатите резултати при обучението по иконопис и

стимулирането им са важно условие за развитието и усъвършенстването
на малкия творец. Поощрението на нарисувалите икона е мотивиращо и
развиващо творческия потенциал на детето. Творческите изяви, участия
в изложби, пленери, уъркшопи и реализираните изложби носят
удовлетворение, гордост и желание за бъдещо себедоказване. Наградите,
сертификатите, грамотите и дипломите от участия в конкурси и изложби
са стимул за всеки малък зограф и допринася за „стимулирането на
неговата собствена активност в откриването и развитието на заложените
в него способности”.50
Методи на обучението по иконопис
- Сравнителен анализ - прави се на базата на две или повече творби,
като се търси сходство. Този метод дава възможност за общия постигнат
резултат. Спомага за извеждането на изводи и при класификацията. При
него може да се направи паралел между всяка една творба и образеца-
предмет на изобразяването.
Методи за усъвършенстване на зрителните възприятия и формиране
на изобразителни умения и навици. Акцентира на формата и на
постоянното сравняване на образа и образеца.
- Сравнителен анализ на базата на образеца и нарисуваната или
нарисуваните по образеца детски икони. Дава възможност на детето да
прецени къде трябва да положи още усилия, за да изгради по-добре
рисуваната от него икона.
- Компонентен анализ - в образите се разглежда колоритът както и
психологическото му въздействие.
50
Легкоступ, П. Детето и творбата. В. Търново: УИ“Св. Св. Кирил и Методий“, 1996,
с. 146
121
- Беседа относно образите и символиката на цвета. Задължителна

преди започването на иконата. Получените знания, отговорите на
въпросите, относно образа, спомагат за по-доброто му рисунъчно
изграждане.
- Наблюдение, отнасящо се до изграждане на образа,
психологическо въздействие, свързано с изражението. Задължително
при този метод е запознаване с историческото време и житията на
светците, отразени в иконата. Може да се направи визуализация,
свързана със състояние на образа на базата на психологическо състояние
по конкретно личностно преживяване.
- Изследване на резултата до каква степен е постигната поставената
задача. Това е съобразено с възрастовите индивидуалности на
обучаващите се иконописци.
- Демонстрация с цел усвояване и осъзнаване начина и
последователността при графично и живописно изграждане на светите
образи. Демонстрацията не бива да бъде прилагана върху работата на
детето тъй като ще наруши творческото и индивидуално детско
изпълнение.
- Метод чрез преживяване. Колкото и наивистичен и по детски
изобразен да е образа на рисувания от детето светец той води до
вдъхновение и желание за продължаване процеса на иконописване със
стремеж за постоянно себеусъвършенстване.
2. Анкетно проучване.
За да се добие ясна представа относно обучението по иконопис в

детски школи по изобразително изкуство, в които децата изучават
иконопис и рисуват иконни образи трябва да се направи паралел между
122
детски школи по иконопис, детски школи по изобразително изкуство и

средни общообразователни училища. Направеното анкетно проучване
дава сравнително ясна представа по отношение на общите знания за
иконата и иконописта в различните възрастови групи, както и за
предварителната подготовка относно иконописването.
Анкетата (въпросника) на рисуващи икони в различни групи деца
на възраст 6–10 г. и 11–14 г. е попълнена и от детска иконописна школа
и средно училище. Тя дава представа за особеностите при рисуване на
икони, степента на осмисляне на изображението (буквално копиране,
осъзнато изграждане на образите, съпреживяване на процеса при
изграждането на този тип живописно произведение, стремеж към
лично творчество и интерпретация).
Направената анкета в СУ „Васил Левски“ – Севлиево с деца на
възраст 6-10 години установява, че 68% посочват иконата като образ на
светец, 86% посочват, че изображението върху иконата е на светец. От
посочените снимки на икони с образите на Свети Георги, Иисус
Христос, Света Богородица от двадесет и двама анкетирани само 13% са
разпознали всички образи. Относно символиката на цветовете в иконите
30% са посочили значението на цветовете. Колкото до материалът,
върху който се рисува икона 72% са посочили дървена основа.
Паралелно с анкетата в СУ „Васил Левски“ - Севлиево е направена
анкета с деца на същата възраст 6-10 години от Ателие по иконопис при
храм „Света Троица” - Стара Загора, с преподавател Зорница Иванова.
Очаквано резултатите, процентно съотнесени с резултатите на
децата са СУ „Васил Левски“ – Севлиево, са по-точни и верни.
70% от децата от Ателие по иконопис при храм „Света Троица” -
Стара Загора посочват иконата като образ на светец, а 100% посочват, че
изображението върху иконата е на светец. 100% разпознават образите на
123
Свети Георги, Иисус Христос, Света Богородица, 70% имат знания за

символиката на цветовете в иконата. 100% имат представа за това на
каква основа се рисува икона.
От направената анкета съдим, че обучението по иконопис на деца в
детски школи по изобразително изкуство на възраст 6-10 години е по-
резултатно не само по отношение на изписването на иконата, но и по
отношение на натрупаните и приложени в практическа дейност,
осмислени знания за иконописта във всичките й аспекти.
Направената анкета в СУ „Васил Левски“ – Севлиево с деца на
възраст 11-14 години води до извода, че 92% знаят, че иконата е образ на
светец. От посочените най-разпространени изображения на светци в
България 88% разпознават образа на Иисус Христос, 76% разпознават
образа на Света Богородица и само 32% разпознават образа на Свети
Георги.
96% са посочили къде могат да видят икони, 14% споменават, че
вкъщи имат икони и 40% посочват, че са рисували икони.
По отношение на въпроса „Преди да рисуваме икона трябва ли да
знаем житието на светеца, който ще рисуваме?”, категорично „Да” са
отговорили 88% от децата, а 68% посочват, че е важно рисуващите
икони да познават Вероучението. 76% посочват, че икона се рисува на
грундирана дъска, а 36% посочват температа като живописен материал
за иконопис.
На въпрос свързан със символиката на цвета в иконата 60% са
определили червения цвят като кръв и синия цвят като небе може би
искайки да посочат, че при образа на Иисус Христос например
червеният цвят символизира човешката му същност, докато синият цвят
е символ на неговата Божественост. Децата от тази възрастова група са
наясно, че иконата рисувана от тях трябва да наподоби първообраза не
124
само анатомично, но и цветово. От тях 64% изявяват желание да рисуват

икони по образец, за да се научат, а 20% посочват, че трябва първо да
ползват копири, за да не сгрешат. На въпросът: ”Грешно ли е деца да
рисуват икони?” 24% са отговорили с „Не” посочвайки в анкетата
становището, че детските икони са уникални и непорочни и това, че
иконописец и художник трябва да рисува от малък.
На важния въпрос: ”Защо според вас трябва да има обучение по
иконопис 44% са посочили, за да се съхрани традицията в иконописта,
32% за да се опазват и съхраняват светите образи и 24% са посочили, че
да рисуваш икони това е нещо различно и интересно.
Направената анкета с деца на същата възраст в Ателие по иконопис
при храм „Света Троица” - Стара Загора дава следните резултати:
100% от обучаващите се в Ателието по иконопис при храм „Света
Троица” - Стара Загора имат знания за значението на иконата, както и за
самото изображение - в случая на светеца. Без грешки 100% са посочили
имената на светците от снимките на иконите на Иисус Христос, Света
Богородица и Свети Георги. 100% са посочили отговора, че за да
рисуваш икона трябва да знаеш житието на изобразявания светец. 100%
имат знания за боите, с които се рисува икона и основата, върху която се
рисува. 100% имат знания за символиката на цветовете в иконата, както
и етапите при изографисването на Светите образи. 100% са на мнение,
че детските икони са уникални и неповторими и че за да станат добри
художници трябва да рисуват от малки. От анкетираните 80% с
удоволствие биха рисували образите на Иисус Христос, Света
Богородица и на своя светец покровител, а 20% и на други светци.
100% са на мнение, че трябва да има обучение по иконопис, защото
това е за да се съхрани традицията в иконописта и да се съхранят и
опазят светите образи.
125
От резултатите от направената анкета стигаме до следните изводи:

Децата на възраст 11-14 години в средното училище притежават
обща култура относно иконата, най-почитаните светци / Иисус Христос
и Света Богородица. Имат обща представа за иконата и иконописта, и
имат желание да рисуват икони.
Най-важното е, че болшинството от тях посочват верните мотиви
относно обучението по иконопис, а именно: да се съхрани традицията в
иконописта и да се опазват и съхраняват светите образи.
Децата на възраст 11-14 години, които се обучават по иконопис в
школа по изобразително изкуство – Ателие по иконопис при храм
„Света Троица” – Стара Загора, имат задълбочени познания относно
изображенията на светите образи в иконите. При тях рисуването на
иконни образи е осъзната необходимост. Децата в школата са запознати
с Вероучението като част от обучението по иконопис и са убедени, че
тези знания са неразривно свързани с практическата работа по изписване
на светите образи.
Най-важното е, че и те, както връстниците им в
общообразователното училище посочват мотивите относно обучението
по иконопис, а именно: да се съхрани традицията в иконописта и да се
опазват и съхраняват светите образи.
В иконописта при децата в детски школи по изобразително
изкуство в България образите на светците, рисувани от тях, излизат
извън реалността в иконното изкуство. Децата знаят, че рисуваният от
тях образ е нещо, което е в помощ на молитвата, защото иконата е
неразривно свързана със самото богослужение. Тя има една единствена
цел – да бъде в помощ на вярващия.
Незапознати с предназначението на иконата и деца и възрастни не
осъзнават нейното важно присъствие в християнския дом. Решат ли да
126
нарисуват икона установяват, че не е толкова лесно, колкото си мислят.

Църковна живопис трябва да се изучава и да е неразривно свързана с
богословието, така както е в детските школи по изобразително изкуство,
ориентирани изцяло към иконописта. За да могат децата наистина
адекватно да пресъздадат този образ и той да носи святост, трябва да
имат вярата в себе си, защото пред една рисувателна плоскост творецът
трябва да се отдаде напълно до края на сътворяването й. Както пред
иконата хората отиват и отварят душите си за молитва пред нея.
Анкетното проучване дава информация за отношението и знанията
на децата на възраст 6-10 г. и 11-14 г. за иконата и иконописта в
училище и школи по иконопис.
За да се добие ясна представа относно обучението по иконопис в
детски школи по изобразително изкуство, в които децата изучават
иконопис и рисуват иконни образи е направен паралел между детски
школи по иконопис, детски школи по изобразително изкуство и средни
общообразователни училища. Анкетното проучване дава сравнително
ясна представа по отношение на общите знания за иконата и иконописта
в различните възрастови групи, както и за предварителната подготовка
относно иконописването.
3. Детето като обект и субект в обучението по иконопис
Процесът на обучението по иконопис е дълъг и при него с

професионалното израстване на иконописеца детето много често е в
ситуация, когато е обект и в такава, когато е субект. Например, когато в
качеството си на чирак е стривало и разбърквало пигменти и
свързватели за рисуване под ръководството на майстора е в ролята на
обект, но в по-късен етап на обучението си, самостоятелно извършващо
127
същата тази дейност без надзор и наставник е вече субект, знаещ и

можещ. Повтаряйки и запаметявайки процеса при иконописването,
добивайки увереност при изписването на светите образи при първите си
самостоятелни изяви, за учителя то още е обект, но в собствените си
представи детето вече е субект. Според предание основателят на
Тревненската школа „на осем годишна възраст Викентий бил заведен в
Зографския манастир, гдето престоял до двадесет и петата си година и
научил зографство и резбарство”.51
В процеса на обучение по иконопис на децата неминуемо се поставя
въпросът относно обекта-дете. При децата интерпретацията на светите
образи е по-свободна, отколкото при художника-иконописец.
Творчеството е в по-голяма степен от това при възрастните. Насоките на
преподавателя, колкото и да не са задължаващи имат за цел максимално
доближаване до първообраза на иконата. При най-малките деца в
школите е невъзможно да се търси този краен резултат в създаването на
икона. Дори обратното – не е необходимо да се изисква от децата!
Детето трябва да се чувства комфортно в часовете по иконопис, да му се
предостави свободата на избор за собствена интерпретация.
използват цветовете като до голяма степен се придържат към
подходящия колорит. Обикновено по-големите ученици се стремят да
наподобят точните цветове от иконата-образец. По отношение на самото
изобразяване на образа малките художници подсъзнателно се стремят да
постигнат психологическото състояние на светците, което е субективен
51
Василиев, А .Български възрожденски майстори. София: Наука и изкуство, 1965, с. 23
128
творчески акт и е различно като резултат за различните възрасти,

описани по-горе в дисертационния труд.
Изводи и заключение
Настоящия дисертационен труд дава сведения за съществуващите
детски иконописни школи и ателиета в България и неговата цел е да
разгледа методите, целите и подходите в обучението по иконопис още от
ранна детска възраст, да ги проучи, да представи по-активните от тях с
дейността и резултатите им. Доказва нуждата от този тип обучение, за да
развие индивидуалните, личностни, творчески и нравствени качества на
децата.
Чрез изследването се стига до извода, че изобразителното изкуство
и в частност изобразителната дейност способстват за развитието на
творческите способности на децата, развива се тяхното въображение и
се обогатява техния опит. В часовете по изобразително изкуство те
могат да експериментират с цветовете и формата, а този опит и работа
при рисуване на иконни образи е предпоставка за интелектуалното им
развитие. Още повече, че творческата дейност на децата в детските
школи по изобразително изкуство подпомага и нравственото им
формиране като личности.
Доказано е, че рисуването на икони от деца обогатява техния опит в
областта на пластичните изкуства и това има не само образователен
характер, а има отношение към възпитанието им. Ето защо би трябвало
държавата и институциите да подкрепят извънкласните форми на
обучение, тъй като именно там се развиват не само творческите
способности на децата, но и като обучаващи звена се съхраняват,
запазват и пренасят във времето българските традиции. При децата
рисуващи икони се забелязва по-голяма увереност и прецизност на
129
базата на натрупания по-голям творчески опит и знания. Не е случаен

факта, че все повече музеи и галерии се обръщат към децата и то със
иконописни задачи и конкурси. В институции в София, Пловдив, Варна,
Враца и други градове се организират образователни игри, свързани с
иконописта – рисуват образи на светци, детайли от икони, в навечерието
на големи християнски празници. Това е доказателство, че родовата
памет е жива, уважението към иконографията е голямо. В XXI век в
много книжарници и православни центрове в България вече се предлагат
икони за оцветяване с посочване на подходящите цветове, което спомага
за изучаване на символиката на цветовете в православната икона.
Настоящият дисертационен труд доказва необходимостта и смисъла
от рисуването на икони от деца, което има отношение към възпитанието
и има образователен характер. Фактът, че в България има много деца,
които още в ранна детска възраст имат желание да рисуват икони
доказва, че израства поколение, стъпващо на основата на духовните
ценности, с висок морал, отстояващо православните традиции. При
направената анкета най-много отговори на въпроса „Защо според вас
трябва да има обучение по иконопис?” по-голямата част от анкетираните
са посочили: „за да се опазят и съхранят светите образи, както и да се
съхрани традицията в иконописта“.
Във времето на глобализация, когато изчезват моралните ценности
и замяната на духовност е с материални потребности, както в миналото,
така и днес в православния свят и в частност в България като спасителен
пояс се явяват пазителите на българската духовност, а именно вярата,
иконописта, народните песни, танци, обичаи и т. н.
Ако в миналото православната икона и иконопис е служела изцяло
за нуждите на Църквата, то днес от нея има необходимост цялото
православно общество. За да се съхрани едно хилядолетно изкуство като
130
иконописта важно условие е да има обществото интерес и търсене, да

осъзнае важността на този вид изкуство. Поради тази причина
обучението по иконопис започва още от ранна детска възраст в школи и
ателиета по изобразително изкуство. Изборът децата да се потопят във
божественият свят на иконописта е продиктуван от духовната
потребност за общуване с Бога. Нужна е телесна и сърдечна чистота и
смирение, за да стане иконописецът вместилище и проводник на
Божията благодат.
131
Приноси на дисертационния труд
„Обучението по иконопис в детски школи по изобразително

изкуство в България“ е оригинален авторски труд, в основата на който са
проучването на детските иконописни школи, както и обучението по
иконопис в тях.
До момента няма така формулирана разработка на темата и не е
правено изследване на обучението по иконопис в детски школи по
изобразително изкуство.
1. Проучване и исторически анализ на обучението по иконопис в
периода от 1989 г. до 20-те години на XXI век.
2. За първи път това изследване проучва, систематизира и
анализира обучението на деца по иконопис в школи към неделните
училища на православни храмове и общински центрове (ОДК и др.) в
България.
3. В изследването са представени най-активните в дейността си
школи и ателиета в България, работещи в областта на иконописта.
4. Изследването представя методите на преподаване и усвояването
на знания в иконописното изкуство сред децата и техните постижения, с
приложени фотографии.
5. Архивиране на творби-икони на деца чрез фотографии,
отразяващи етапите от обучението по иконопис в детските школи, а
също в специализирани училища по изкуствата и във висши учебни
заведения.
6. Изследването доказва необходимостта от обучение по иконопис в
ранна детска възраст. Посочва ползите от него за самите деца и за
132
Публикации по темата на дисертацията
1.Василев, Васко. Иконописта в детски школи в България през XXI век.

// Докторантски сборник на ВТУ: Дигиталната хуманитаристика и
перспективите пред българската наука. год. III, кн. I. В. Търново: УИ
„Св. св. Кирил и Методий“, 2021, с. 249–261, ISSN 2683-0523
2.Василев, Васко. Детско иконописно творчество – ателиета и школи за

изкуства. // Докторантски сборник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“:
От индустрия към общество, година III, кн. I. В. Търново: УИ „Св. св.
Кирил и Методий“, 2022, ISSN 2683-0523
3.Василев, Васко. Детето като обект и субект в обучението по иконопис.

В:Сборник доклади от втора национална научна конференция,
организирана от Къща музей „Иван Вазов” – гр. Сопот, изд. „Фабер”,
2020. стр.61-72 ISBN 978-619-00-1146-0; COBISS.BG-ID 40117000
4.Василев, Васко. История, традиции и бъдеще на детските иконописни

школи в България. Ел.списание „Меридиан 27”, изд. „Либра Скорп”,
2022, ISSN 1312-0689
5. Василев, Васко. Формиране и възпитаване на естетическо отношение

към иконописта при децата. – В: Сборник от VI Международна научна
конференция „От сетивното към визуалното: Творчески към
реалността”, проведена на 22.11.2019 г. във ФИИ на ВТУ „Св. св. Кирил
и Методий” (под печат)
133
Библиография
1. Алмалех, М. Семантика на термините за черен и бял цвят в Стария
Завет. –Проблеми на изкуството,БАН,бр. 3, 2003, 12–20
2. Алтънов, В. Печатни библии в Европа, разпространени по
българските земи през ХVІІІ и ХІХ в. – Проблеми на изкуството,
БАН,бр. 3, 2006, 27–35
3. Ангелов, В., Г. Михайлова, В. Костадинова-Ковачева, А.
Примовски, Х. Дерменджиев, С. Благоева-Данчева, П.
Митрева. Панорама на възрожденските приложни изкуства.
София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1998
4. Анчева, А. Пластично-анатомичните форми на главата и лицето и
тяхното значение за портрета, статия-съставна част, Пловдив:
АМТИИ,1999
5. Арбалиев, Г. Строителни и художествени традиции на българската
архитектура, София: Техника,1977
6. Бакалова, Е. Аспекти на съотношението словесен текст –
изображение в българското средновековие (Песенно поетичната
образност – визуални съответствия). // Проблеми на изкуството,
София: БАН, бр. 1, 1991, 3–20
7. Бакалова, Е. Една неизвестна икона на св. Наум от Софийския
археологически музей. // Проблеми на изкуството, София: БАН, бр.
4, 1993, 12–20
8. Бакалова, Е. За константинополските модели в Боянската църква.
// Проблеми на изкуството, София: БАН, бр. 1, 1995, 10–21
9. Балкански, Д. Някои проблеми на самостоятелната работа на
учениците в обучението по изобразително изкуство, статия-
съставна част, Шумен: Университетско издателство „Епископ
Константин Преславски“, 2016
134
10.Банкова, Д. Християнските ценности в обучението по

изобразително изкуство,статия-съставна част, Шумен:
Университетско издателство „Епископ Константин
Преславски“, 2004
11.Бибова, Е. Пространството и обучението по изобразително
изкуство,статия-съставна част, Шумен: Университетско
издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005
12.Бичков, В. Проблеми на изкуството в ранновизантийската
естетика.//Проблеми на изкуството, София: БАН, бр. 1, 1984, 41–44
13.Бичков, В. За естетическото значение на ерминията. // Проблеми на
изкуството, София: БАН, бр. 2, 1990, 55–57
14.Божилов, И. Български манастири. София: Христо Ботев, 1997
15.Божков, А. Бански художествен център. София: Български
художник,1985
16.Божков, А. Българската икона. София: Български художник, 1984
17.Божков, А. Българско изобразително изкуство. София: Септември,
1988
18.Божков, А. Естетика на българската икона (продължение). //
Проблеми на изкуството, бр. 1, 1977, 11–24
19.Божков, А. Естетика на българската икона. // Проблеми на
изкуството, бр. 4, 1976, 15–27
20.Божков, А. Иконографските изображения на Христос в лоното на
старата българска живопис. // Проблеми на изкуството, бр. 2, 1980,
39–46
21.Божков, А. Иконографските типове на Богородица и техният
развой в лоното на българската живопис през вековете. // Проблеми
на изкуството, 4, 1979, 13–27
135
22.Бойчева, Ю. Византийски плащаници в България. // Проблеми на

23.Бойчева, Ю. Типология и семантика на епитрахила. // Проблеми на
24.Болотцева, И. Ярославская иконопись второй половиной XVI-XVII
веков, Ярославль: Александр Рутман: АП, худож. музей, 2004
25.Босилков, С.12 икони от България, София: Български художник,
1977
26.Ботушаров, Л. Календарното делене на годината и св. Георги и св.
Димитър като народни светци. Към иконографията на светците като
конници. // Проблеми на изкуството, бр. 4, 2000, 41–45
27.Българско възрожденско изобразително изкуство. Някои аспекти
и проблеми – Сборник. София: БАН, 1985
28.Бъчваров, С. Техники и технологии, използвани в обучението по
изобразително изкуство,статия-съставна част от Книга за учителя
по изобразително изкуство за 2-ри клас, Б. Дамянов и кол., Анубис,
2003
29.Вайцман, К. Икони от Балканите – Синай, Гърция, България,
Югославия. София: Български художник, 1966
30.Ванков, И. История на учебното дело в България. Враца: Стефан
Цеков, 1926
31.Василев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965
32.Василев, А. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976
33.Василев, А. Български светци в изобразителното изкуство,С.,1987
34.Василев, А. Троянски манастир. София: Наука и изкуство,1962
35.Вълева, Ю. Ангелология и архангелски изображения. // Проблеми
на изкуството, бр. 2, 1987, 33 – 41.
136
36.Вълкова, М. Възрожденските рисунки и копирки в музея на

Националната художествена академия. // Проблеми на изкуството,
бр. 2, 2002, 32–38
37.Вълкова, М. Маслената техника в творчеството за Захарий Зограф.
// Проблеми на изкуството, бр. 4, С., 2010, 18–25
38.Генова, Е. Второто поколение зографи от Самоковската живописна
школа. Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец,
Костадин Петрович Вальов. София: Омофор, 2012
39.Генова, Е. Символът на вярата в българската църковна живопис от
ХІХ в. (Текст и изображение) // Проблеми на изкуството, 4, 2007,
26–33
40.Генова, Е. Църковните приложни изкуства от XV–XIX век в
България. София: Арх и Арт , 2004
41.Гечев, М. Килийните училища в България. София: Народна
просвета,1967, 10-69
42.Георгиев, О. Изобразително изкуство и възпитание,статия-съставна
част, 2001
43.Гергова, И. „Ватопедската” икона. – Изкуствоведски четения, 2006,
148–155, 421–422
44.Гергова, И. Графични модели във възрожденската иконография на
славянските просветители. // Проблеми на изкуството, бр. 4, 1993,
3–11
45.Гергова, И. Иконографска програма на иконостаса в българските
земи през ХVІІІ–ХІХ в. // Проблеми на изкуството, бр. 3, 1991, 3–17
46.Гергова, И. Композиционната схема на ранния български
иконостас – ХVІ I–ХVІІI век. // Изкуство, бр. 9, 1986, 27–41
47.Гергова, И. Образният свят на българските иконостаси от ХVІ–
ХVІІ в. // Изкуство, бр. 5, 1985, 33–41, 52
137
48.Гергова, И. Пейзажът в българската икона. София: 41Т, 2007

49.Гергова, И. Ранният български иконостас 16.–18. век. София:
Български художник, 1993
50.Гергова, И. Цикълът чудеса Богородични в стенописите на
риломанастирския католикон. // Проблеми на изкуството, бр. 4,
2007, 20–25
51.Гергова, И., А. Куюмджиев. Новооткрити сцени от житието на св.
Козма Зографски в главната църква на манастира Зограф. //
52.Гергова, И. Култът към св. Крал Милутин „ Софийски” в България.
// Проблеми на изкуството, бр. 4, 2000, 10–18
53.Геров, Г. Образ – символ – ритуал (Към иконографията на една
несебърска икона). // Проблеми на изкуството, бр. 1, 2006, 3–12
54.Гулев, Н. Темперната техника в обучението по изобразително
изкуство в специализираните училища, статия-съставна част, 2014
55.Гълъбова, В. За възприемане на средновековното българско
изкуство,статия-съставна част, 1999
56.Дамянов, Б. Изобразително изкуство 10.клас,София:Анубис, Клет
България, 2019
57.Дамянов, Б. Изобразително изкуство 4.клас,София: Клет България,
2019
58.Дилевски, Н. Сто и петдесет години от създаването на едно
изображение на крилатата Богородица (Покров Богородичен) 1839–
1989 г. // Проблеми на изкуството, бр. 3, 1990, 52–56
59.Димчев,В. Изобразително изкуство-7-8 клас: Книга за
учителя,София: Отворено общество,1995
60.Димчева, М. Личността на твореца в българското изобразително
изкуство и образование,статия-съставна част, 2000
138
61.Динеков, П. Житието на Пимен Зографски. // Известия на

Института за българска литература, т. 2,1954,с. 233-248
62.Евдокимов. П. Изкуството на иконата-богословие на красотата.
София: Омфор, 2011
63.Евсеева, Л. Към късната иконография на Богородичните цикли в
руската иконопис. // Проблеми на изкуството, бр. 4, 1991, 38–49
64.Енев, М. Банско духовно средище през вековете. София: ВРС,
2002, с. 96-97
65.Енев, М. Рилският манастир. София: Болкан пъблишинг къмпани,
1997
66.Етингоф, О. Очерки византийской иконографии XI-XIII веков,
Москва: Прогресс-Традиция, 2000
67.Жития на светиите. София: Синодално издателство, 1991
68.Зограф, Дичо. Ерминия. София: Инле, 2016
69.Икони на апостол Тома – покровител на дюлгерите в България. –
70.История на българското изобразително изкуство. Т. І, София:
БАН, 1976
71.Йорданова, Т. Пейзажът и орнаментът във византийската живопис.
// Проблеми на изкуството, 4, 1978, 36–41
72.Килимов, Н. Върху мимичната и жестова изразност на стенописите
в Боянската църква. // Проблеми на изкуството, бр. 2, 1980, 55–60
73.Киплик, Д. И. Техника живописи. Москва: Искусство, 1950
74.Коев,Т., Бакалов, Г. Християнски справочник. София: Анубис,
2001
75.Коева, М. Архитектониката на възрожденските иконостаси. //
139
76.Коева, М. Църковното пространство като среда за взаимодействие

на изкуствата. // Проблеми на изкуството, бр. 2, 1983, 31–39
77.Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане,
София: Септември,1977
78.Коларов, В. Ерминия, София: Инле, 2017
79.Кондаков, Н. Икони. София: Книгомания, 2009
80.Куюмджиев, А. Архитектура, ритуал и стенопис в главната църква
на Рилския манастир. // Проблеми на изкуството, бр. 1, 2000, 20–26
81.Куюмджиев, А. Ритуал и стенопис в главната църква на Рилския
манастир. // Проблеми на изкуството, бр. 3, 1998, 52–57
82.Кънчева, М. Шаренков, А. За техниката и технологията на
възрожденската икона. // Музеи и паметници на културата, 4, 1978,
34–45
83.Легкоступ, П. Детето и творбата. Велико Търново: Фабер,1996
84.Лозанова, Р. „Откровението” на св. Йоан Богослов в една икона от
Пловдив – анализи и хипотези. // Проблеми на изкуството, бр. 2,
1997, 53–60
85.Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. София:
Наука и изкуство, 1957
86.Мавродинов, Н. Старобългарската иконопис. София:
Книгоиздателство на Българско историческо дружество,1945
87.Мавродинова, Л. За декоративната система и идейносмисловото
съдържание на Боянските стенописи. // Проблеми на изкуството, бр.
2, 1983, 40–44
88. Мавродинова, Л. Стенната живопис в България до края на XIV
век, София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1995
89.Мако, В. Особености в пропорционирането на фигурите в
Погановската икона. // Проблеми на изкуството, бр. 3, 1998, 16–19
140
90.Марди-Бабикова, В. Към въпроса за образа на Константин-Кирил

Философ (Из декоративно-монументалната живопис на нашето
Средновековие). // Проблеми на изкуството, бр. 1, 1976, 32–40
91.Милтенова, А. Едно тълкувание на молитвата „Отче наш” в
ерминия от ХІХ в. // Проблеми на изкуството, бр. 1, 1999, 54–55
92.Милчева, Х. За майсторите, цветорезците и зографите. София:
Отечествен фронт, 1967
93. Митрович, Т. Основи на църковната живопис. Наръчник. София:
Омофор, 2014
94.Мусакова, Е. Паметите на светците в българските изборни
евангелия. // Проблеми на изкуството, бр. 4, 2000, 23–28
95.Мутафов, Е. Идеята за перспективата като разширяване на
художественото пространство в ерминиите от началото на ХVІ в. //
96.Мутафов, Е. Имало ли е ерминии във Византия? // Проблеми на
97.Мутафов, Е. Панайотис Доксарас „За живописта”. Ерминия за
различните верници, превод от гръцки език и коментар. //
Паметници, реставрация, музеи, 2, 2004, 9–15
98.Немцов, Д. Изобразително изкуство за 12 клас: I и II равнище -
профилирана подготовка,София: Булвест 2000, 2002
99.Немцов, Д. Книга за ученика по изобразително изкуство: За V клас,
София: Булвест 2000,1999
100. Немцов, Д. Книга за учителя по изобразително изкуство I-IV клас.
София: Фонд Отворено общество, 1993
101. Папазов, Б. Урокът по изобразително изкуство в началното
училище,статия-съставна част, 1997
102. Паскалева, К. Икони от България. София Прес, 1981
141
103. Паскалева, К. Бачковският манастир, София: Спектър,1991

104. Пенкова, Б. Към иконографията на евангелистите в Боянската
църква. // Проблеми на изкуството, бр. 2, 2003, 20–22
105. Петева-Филова, Е. Никола Образописов. София: БАН,1994
106. Попов,Ч. Тоталитарно изкуство: Идеология, организация,
практика,София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002
107. Попова, Е. За авторството на иконата „Св. Марина с житие” от
Галерията на икони – Охрид. // Проблеми на изкуството, бр. 3,
1998, 33–39
108. Попова, Е. Дърворезбени домашни иконостаси. Велико Търново:
УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2007
109. Попова, Е. Праотец Ной – култ, икони, апокрифи (ХVІІІ – ХІХ в.).
// Проблеми на изкуството, бр. 4, 2000, 46–52
110. Попова, Е. Реинтерпретация на чудотворната икона на св.
Богородица от Кикос в българската живопис от края на ХVІІІ – ХІХ
в. // Проблеми на изкуството, бр. 4, 1998, 32–41
111. Попова, Е. Теми, въведени в българската живопис от Христо
Димитров. // Проблеми на изкуството, бр. 3, 2001, 3–10
112. Порфирий, епископ Чигиринский. Ерминия или наставление в
живописном искусстве, составленое иеромонахом и живописцем
Дионисием Фурнографиотом, 1701-1755. По изданию
Киевопечерской Лавриы, 1868 г. Издательство Свято-
Владимирского Братства, Москва, 1993
113. Прашков, Л. Български икони. София: Септември, 1985
114. Прашков, Л. Хрельовата кула. София: Български художник, 1973
115. Прашков, Л. Църквата “Рождество Христово” в Арбанаси. София:
Български художник, 1979
142
116. Прашков, Л., Е. Бакалова, С. Бояджиев. Манастирите в

България. София: Спектър, 1992
117. Прашков, Л. Монументална църковна живопис в България през
XVIII-XIX век, Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и
Методий“,1998
118. Прашкова, М. Проучване, документиране и консервационно-
реставрационни работи на иконите „Св. Атанасий” и „Св. Йоан
Кръстител от църквата „Св. Атанасий” в Арбанаси. // Приложение в
книгата на Сапунджиева, В.: Зографи отвъд границите.
Възникването на Тревненската художествена школа в контекста на
балканското изкуство XVII–VIII. София: Омофор, 2016, 105–122
119. Припачкин, И. Иконография Господа Иисуса Христа, М., 2001
120. Райчев, Р. Цветовете в изкуството,София: ЛИК, 2005
121. Рошковска, А. Стенописен орнамент, София: БАН, 1985
122. Савчева, М. Ателието като извънкласна форма на обучение и
възпитание по изобразително изкуство, статия-съставна част, 2006
123. Савчева, П. Иконопис: история, техника, методика. София:
Авангард прима, 2011
124. Сапунджиева, В. Зографи отвъд границите. София: Омофор, 2016
125. Сендър, Е. Светът на цветовете. Списание Мирна, бр.24/2010
126. Смядовски, Ст. Един ръкописен зографски наръчник от началото
на XIX век // I част. Македонски преглед, бр. 2, 1998, 97–116 и II
част, МП, бр. 3, 1998, 119–138
127. Спиров, Й. Технологически и технически справочник на
художника стенописец, София: Тангра, 2002
128. Успенски, Б. Семиотика на изкуството. Съчинения Т. 1. София:
Наука и изкуство, 1992
129. Успенски, Л. Богословие на иконата. София: Омофор, 2006
143
130. Фартинг, Стивън. Изкуството. Цялата история. София:

Книгомания, 2019
131. Хвостенко, В. В. Энкаустика. Москва, 1967
132. Христова, О. Ролята на мотивацията в обучението по
изобразително изкуство и художествено-естетическото възпитание
на учениците,статия-съставна част, 1992
133. Цанева, Л. Тревненска живопис. Варна: Славена, 2003
134. Цонев, К. Технология на изящните изкуства. София: Наука и
изкуство, 1974
135. Цонев, К. Технически наръчник на художника. София: Наука и
изкуство,1957
136. Цонев, С. Преображенски манастир. София:Наука и изкуство,1972
137. Цончева, М., Мавродинов, Н. Основни познания за
изобразителните изкуства. София: Народна просвета,1948
138. Цончева, М. Българско възраждане. Живопис и графика. София:
Български художник,1962
139. Шаренков, А. Инструментите на българските възрожденски
зографи. // Изкуство, 8, 1987, 32–37
140. Шаренков, А. Пигменти и багрила във възрожденската иконопис
от края на XVIII и XIX век. // Изкуство, 10, 1982, 34-45
141. Шаренков, А. Старинни трактати по техника и технология на
живописта. Т. І, кн. 1, С. 1989, Т. І, кн. 2, С., 1994
142. Шаренков, А. Техника и технология на българската иконопис
през XIX век. // Изкуство, 1, 1981, 10–22
143. Шаренков, А. Технология и техника на рисунката на
възрожденските зографи. // Изкуство, 5, 1981, 34–44
144. Шаренков, А. Техника и технология на възрожденската живопис.
София: Наука и изкуство,1992
144
ПРИЛОЖЕНИЕ
Обучението по иконопис във висшите учебни заведения стартира

през 1992 г. с разкриване на специалност „Иконография”
във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Православен богословски факултет, 2014 г., ателие на

специалност „Църковни изкуства–иконопис, стенопис, дърворезба“
145
НХГ „Димитър Добрович”, гр. Сливен

Обучението по „Иконопис“ започва през 1996 г.
НХГ „Цанко Лавренов”, гр. Пловдив

Обучение в специалност „Иконопис“ започва през 1996 г.
НГПИ „Тревненска школа” гр. Трявна

През 2003 г. се открива специалност „Иконопис”
146
Детски школи по изобразително изкуство, работещи

само в областта на иконописта
Детска школа по иконопис „Захари Зограф“ към Енорийски център

при храм „Покров Богородичен”, гр. София, създадена през 1996 г.
147
Учебни курсове по иконопис при Енорийски център при храм „Св.

Св. Кирил и Методий”, гр. София, се провеждат от 1998-1999 г.
Иконописна школа в Духовно-просветен център

при храм „Св. Архангел Михаил”, гр. Варна
148
Школа по иконопис към митрополитски храм на Видинска

митрополия „Св. Николай Мирликийски”, гр. Видин
Ателие по иконопис при храм „Св.Троица”, гр. Стара Загора,

основано през 2014 г.
149
Ателие „Приказен свят”, гр.София,

създадено през 2003 г.
Школа по изобразителни и приложни изкуства „Арт линия”,

гр. Казанлък
150
Школа по изобразително изкуство към ОДК, гр. Силистра
Школа „ВВ-АРТ” при ЦПРЛ, гр. Севлиево
151
Арт център „Видима”, гр.Севлиево
152
Школа Пластика от царевична шума „Духовно огледало”

при НЧ „Любен Каравелов“, с. Куртово Конаре
153
Сравнителен анализ при изграждане на иконен образ

по възрастов критерий
При 6-9 годишните изображението е еднопланово. Стремежът е
всички образи да бъдат „първи” и еднакви по значимост.
Акцентите са подсъзнателно уголемяване на главите, очите, ръста.

Психологичното състояние е различно от това на първообраза.
154
В основен етап на обучението си по иконопис при

10-13 годишните близостта с първообразите е голяма.
В прогимназиален етап 14-18 г. изображението на иконен образ е

обусловено от натрупани знания и опит.
155

Files Storage

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Files Storage

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВТУ „СВ. СВ.

ОБУЧЕНИЕТО ПО ИКОНОПИС В ДЕТСКИ ШКОЛИ ПО

за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“

Научен ръководител: Докторант:

Велико Търново, 2022

Предмет, обект, обхват, цел и задачи на изследването ................................... 8

Методи на изследването ................................................................................... 13

Понятиен апарат ................................................................................................ 14

ПЪРВА ГЛАВА. Исторически преглед на обучението по иконопис в

1. Исторически аспект на изследването .......................................................... 16

1.1. Разпространение на иконописта в България ........................................... 19

1.2. Кратък обзор на обучението по иконопис в България ........................... 23

2. Монашеско изкуство, родов принцип, обучение в школи. Иконописта

3. Обучението по иконопис през Средновековието ...................................... 28

3.1. Формиране на иконописни школи през Късното средновековие ......... 30

4. Обучението по иконопис в художествените школи през Възраждането 35

5. Период на преход от иконопис към светска живопис в края на XIX

6. Криза в иконописта през периода 1945–1989 г.……….………………50

1. Възраждане на българската иконопис. Въвеждане на обучение по

2. Детски школи по изобразително изкуство, работещи само в областта

3. Детски ателиета и школи по изобразителни изкуства, обучаващи деца

4. Сравнителен анализ на детските иконописни творби по възрастов

5. Материали и техники на работа в детските школи по изобразителни

6. Рисуване на икони по възрастови предпочитания и собствен избор .... 108

7. Интерпретация на един светец по класически образец от всички

8. Изводи към Втора глава, отнасящи се към обучението по иконопис в

ТРЕТА ГЛАВА. Детето като обект и субект в обучението по иконопис…114

1. Мотиви, творческа работа, резултати……………………………...….114

Изводи и заключение ..................................................................................... 129

Приноси на дисертационния труд…………….…………………………132

Според църковното предание първата християнска икона е

Иконите притежават особена притегателна сила. Истински

основно и средно образование. Като вярващи християни, за да се

детски школи по изобразително изкуство няма разработени научни

Предмет, обект, обхват, цел и задачи на изследването

Обект на изследването е обучението по иконопис в детските

„Иконописта е първото проявление на живопис след приемане на

Макар и не толкова добре запознати със значението и символиката

християнството като религия, учат иконография, запознават се със

вяра има художници- иконописци запазили християнските ценности и

школи. Да се проучат и представят конкретни школи по иконопис в

информация за периоди на възникване на школите в XXI век,

В процеса при изписване на иконен образ се борави с терминология,

ПЪРВА ГЛАВА. Исторически преглед на обучението по

1. Исторически аспект на изследването.

Настъпилите промени в политическата обстановка на България след

събития от историята на Църквата, независимо от това дали става дума за

изображения не съвпадат в точност с простата човешка логика. Например,

1.1. Разпространение на иконописта в България.

Цариград и Солун. На Балканите обаче съществуват местни ателиета,

„В един от малко запазените най-ранни иконописни образци –

По времето на първото българско царство иконописта продължава

манастира „Св. Панталеймон“ в резервата „Патлейна“ край столицата на

1.2. Кратък обзор на обучението по иконопис в България

Изкуството отразявало идеологията на феодализма и на

2. Монашеско изкуство, родов принцип, обучение в школи.

умът просветен. Отричането от света е отхвърляне на естеството заради

По отношение на българската църковна живопис започнали да се

книжовното дело, свързани със съхраняването на българската духовност

През периода на турското нашествие и продължилото петстотин

грижливо писмеността и езика ни. Като основна причина за зараждането

съхраняват иконописни творби на изтъкнати майстори зографи като

3. Обучението по иконопис през Средновековието