Пунктуационна норма - основните правила в таблици
1. Пунктуационна норма в простото и в сложното изречение
2. Употреба на запетая, скоби, кавички, оформяне на цитат,  тире, точка и запетая и
двоеточие 
Учебник по БЕ – стр.76 - 85
Правила
Употреба на запетая в простото изречение
Употреба на запетая в сложното изречение
Примери
Пише се запетая:
 Безсъюзно свързани еднородни части – Вчера си купих от
мола нови дънки, блузи и обувки.
 Еднородни части свързани със съюзите а, но, обаче, пък, ала
и др. – Исках да изляза на разходка, обаче времето беше
дъждовно.
 Пред втория от двойните съюзи и – и, ту – ту, дали – или и др.
– Навън ту е облачно, ту пече слънце.
 Отделяне на обособени части, въведение безсъюзно или със
съюзите макар (и), сиреч, т.е., или, като – Ние бяхме гладни,
сиреч трябваше да си направим нещо за ядене.
 При обръщения – Ало, кой се обажда?
 При вметнати думи и изрази, които в други случаи може да
функционират като части на изречението – Тя дойде,
естествено, последна от всички на срещата.
 При присъединителни конструкции – Отидох на кино с моите
приятели плюс това си взех пуканки.
 За отделяне на междуметия и частиците да и не – Утре
уговорката за излизане остава, нали?
Не се пише запетая:
 Еднородни части свързани с еднократно употребени съюзи и
и или – Искаш да излезем навън или да стоим вкъщи?
 Между нееднородни определения – Купих розова дървена
кукла на сестра ми.
 Между едносричен съюз и обособена част или вметнат израз
– Трябваше да хвана влака и бързайки за него, си забравих
портфейла с пари.
 При: обаче, всъщност, според мен, например и др. – Според
мен времето навън ще остане слънчево до края на деня.
Отделят се със запетая:
 Безсъюзно свързани прости изречения – Отидох до магазина,
купих плодове, след това се отбих до ключаря, едва тогава се
прибрах.
 Прости изречения, свързани със съюзите: но, а, ала, обаче и
др. – Отидох до магазина за зеленчуци, защото нямахме
никакви вкъщи.
 Прости изречения, въведени с двойни съюзи – Никой от
вашата група не е направил нито първата, нито втората
задача.
 Подчинено изречение, разположено пред главното или
между неговите части – Фактът, че навън вали, може само да
означава, че не можем да излизаме.
Не се отделят със запетая:
 Прости изречения, свързани с въпросителна дума – Не знам
защо не се записах в утрешното състезание.

Употреба на точка и запетая
Употреба на тире
Употреба на двоеточие
Употреба на скоби
 Прости изречения, свързани с и, или, да – Разбрахме се да
тръгнем на разходка в десет часа и да отидем до парка.
 Прости изречения, ако второто е въведено с относително
местоимение и пояснява сказуемото на първото изречение –
Можеш да си сипеш супа колкото желаеш.
 Прости изречения, ако второто е въведено с подчинен съюз,
пред който седи не – Исках да ти кажа моята тайна още
преди да започнем училище.
 Между два съюза, ако първият е едносричен – Тя ми каза, че
ако искаш, можеш да се разпишеш за конкурса.
 Отделяне на разширени еднородни части - Аз купих: яйца;
ориз; шоколад; макарони; брашно; захар и сол.
 За отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения
– Тя ме причака зад ъгълчето; подаде ми пакета и си тръгна.
 За отделяне на паралелни по строеж прости изречения в
сложно изречение – Тук, в планината нямаше никого, защото
беше пусто; в селото не живееше никой, освен няколко
семейства възрастни хора.
 За означаване на пропуснатата , но подразбираща се част –
Слънцето ставаше все по-ярко, а облаците – все по-бледи.
 За по-силно отделяне на обособени части и вметнати думи и
изрази – Купих си нова чанта от магазина – малка, черна,
кожена.
 За отделяне на изброяване след обобщаваща дума или израз
– Тук се намират няколко забележителности - ,,Царевец“,
Църква “Св. Четиредесет мъченици”, Парк Мини България.
 Между две прости изречения, когато второто конкретизира
първото – Дойдох си към шест часа – пътувал съм три часа до
тук.
 За въвеждане на пряка реч и отделяне на авторов текст при
пряка реч и цитиране - ,,Не се страхувайте от живота.
Повярвайте, че животът си струва да се живее и ще ви бъде
дадено според вярата.‘‘
- Уилям Джеймс
 За отделяне на изречение, поясняващо израз с показателно
местоимение – Имам идея – да направим околосветско
пътешествие.
 При изброяване – Имам три ястия за теб: салата, основно и
десерт.
 Между две прости изречения, когато второто конкретизира
първото - Всичко свърши добре: матурата беше взета с
отличен.
 Между две прости изречения в причинно-следствена връзка,
когато е пропуснат съюзът – Исках да се видим: да обсъдим
отношенията между нас.
 При въвеждане на пряка реч - Той прошепна:
– Не знам.
 При полупряка реч - Той се обърна и майка му му каза:
отивай на училище!
 При цитат: Достоевски е казал: “Човек обича да брои
проблемите, но не и радостите си.”
 Отделяне на обособени части, вметнати изрази – Това
животно (на улицата) трябва да бъде заведено в приют.
 За отделяне на обособени части, които имат храктер на

Употреба на кавички
Пунктуационно оформяне на цитат
дублираща информация - Делфините (Delphinidae) са
семейство морски бозайници (разред Китоподобни).
Пишат се:
 При цитиране - ,,Вие никога няма да можете да решите
проблема, ако продължавате да мислите по същия начин,
който ви е причинил този проблем.‘‘
 При предаване на пряка реч - Тя прошепна:
Какво става с мене?
А партизанския лекар отговори:
- Припадък от силно вълнение с нервна треска... Не се
безпокойте. Ще мине.
- Сега съм по – добре – каза тя.
 Необичайна употреба на думи - За тези смели "луди глави" се
моли с цялото си сърце поживелият и повидял немалко и
добро, и зло баща на многолюдна челяд.
 При собствени имена – романът ,,Под игото‘‘
Не се пишат:
 Географски обекти – връх Ботев
 Абревиатури – ВМРО
 Собствени имена, които не са написани на кирилица –
газирана напитка Coca-Cola
 При имена на общини и области – община Бургас, област
Бургас
 При названия на марки и породи – Майка ми ми подари
Йоркширски териер за Коледа.
Употреба на кавички:
 Цитатът обикновено се огражда с кавички - "Повечето хора не
слушат с намерението да разбират. Повечето хора слушат с
намерението да отговорят. "
 Ако цитатът е изписан с различен шрифт, не се пишат качивки
- Декарт е известен с твърдението си: Мисля, следователно
съществувам.
 Стихове, разположени на един ред - „Когато я гледах – аз
гледах само нейните очи, които ме обливаха с топлината на
майското слънце. Когато затворех очи, аз чувствах само ръце в
ръцете си, които трепереха с трепета на всички радост…“
 Стихове, оформени като самостоятелен абзац, не се ограждат
с кавички - Да имахме, миледи, свят и време,
не би била свенливостта ви бреме.
Мечтали бихме, както си седим,
деня любовен как да съкратим.
Край Ганг вий бихте сбирали рубини,
а аз край Хъмбър[1] жалил бих с години
за вас. Обичал бих ви пет лета…
Отделяне на цитат от авторовата реч:
 След авторовия текст се пише двуеточие, ако съдържа дума
или израз , въвеждащи цитата - Скутър Браун, мениджърът на
певицата, казва: "Поздравления за тези две невероятни души.
Ари, обичаме те и не бихме могли да бъдем по-щастливи за
теб. Далтън, ти си късметлия."
 Ако цитатът е естествена част от авторовото изречение, не се
пише двоеточие - Дори в тази поезия да се казва „да каже
нявга народът”, народът, мълчалив по природа, какъвто е
българският, пак би мълчал, ако сам авторът й не бе я посял
със смъртта си в Родината.
  Авторов изказ, разкъсващ цитата, не се огражда с отделни
кавички и се отделя с тирета или запетаи - "Това е любимият
ми албум досега и вашият отговор на музиката ми направи
сърцето ми толкова пълно, че дори не мога да изразя колко
много означава за мен. Така че ви благодаря много", казва
още тя за тавата, след като обяви, че чете коментарите за
албума, плаче, благодари на всички и изпраща любов за
трудното време.
 Поясняващ израз, разположен след цитата, се отделя с тире и
се пише с малка буква - "В мечтите си аз винаги съм най-
добрата версия на себе си. Винаги съм искала да прекарвам
повече време като този герой, така че може би ще направя
точно това" - споделя Гранде за образа си в официалното
музикално видео към Break Free.
 Цитат може да се отдели от авторовата реч и чрез скоби -
Текстът е изграден от фундаментални реторични питания
(Какво ще ни дадеш, историо...; Ще бъдеш ли поне
признателна, че те нахранихме с събития...), от категорични
отговори предзнания (Ний бяхме неизвестни хора...; Поетите
ще са улисани // във темпове и във агитки// и нашта мъка
ненаписана// сама в пространството ще скита), от наративно
втъканата ненаписана история (Живот ли бе // да го
опишеш...) и от финален изстрадано утвърдителен ултиматив
(Но разкажи // със думи прости...).
Пунктуационни знаци в края на цитат:
 Ако цитатът и авторовото изречение завършват с еднакъв
знак, той се пише след затварящи кавички - След
препрочитането на Шагренова кожа, той казва на доктора:
„Това беше правилната (точната) книга за мен, която трябваше
да прочета; тя се занимава със свиването и глада.“
 Ако цитатът и авторовото изречение завършват с различни
пунктуационни знаци, се пишат и двата знака, съответно
преди и след кавичките - Молбата е израз на отчаяните
надежди на търсещите отечество бродници, че “Бог ще чуй от
върха!”.
 Когато следва пояснителен израз, в края на цитата не се пише
точка - "За нас това означава повече в сравнение с всички
онези неща, които хората направиха тази седмица", написа
Питър Ман, чиято дъщеря Джейдън получила нараняване по
време на терористичната атака.
 Ако цитатът не е включен в авторово изречение, знакът за
край на изречението се пише пред затварящите кавички -
Видях учителя и той попита: „Бил ли си на площад „Народно
събрание“?“

Изготвил: Адриана Раднева, 11г