ЕДИН УБИТ

„Един убит“ е сред емблематичните творби на Димчо Дебелянов от последните месеци на живота му.
Съществува един любопитен момент от творческата
биография на поета. Когато написва стихотворението „Сънят на героя“, един
от шедьоврите на „военната“ лирика в нашата литература, Дебелянов едва ли
е знаел, че три години по-късно, създавайки „Един убит“, от нова гледна точка
ще се върне към темата за смъртта на бойното поле. Но в „Един убит“ мотивите
за съновидението и разговора с майката, вероятно заети от Славейковия цикъл
„Харамии“, ще се превърнат в прочувствен лирически монолог на тревожна хуманистична мисъл, която не
търси нито причини, нито обяснения, а с равната
интонация на мъдро смирение осмисля смъртта на врага като гибел на човек,
който е приел заслужения жребий.
Освен това в смъртта Дебелянов вижда така търсената хармония, която пречупва неизбежния трагизъм на
съществуването и донася мъдро просветление,
което заличава жизнената суета и тревога. Животът е Противопоставял, смъртта
сякаш примирява враговете. Дано не звучи пресилено, но смъртта по необясним
начин „побратимява“ За това свидетелства инициалният стих на творбата, видоизменен и повторен като
финал - „Той не ни е вече враг“ „Кървавите писма“ на
непознатия Раи! „трепкат плахи и ненужни“, опитвайки се сякаш да надживеят
своя получател. Кръговата композиция е знак на завършеност, в която вече няма
алтернатива.
Стиховете „с примирена скръб загледан/ в свода ясен и дълбок“ изразяват
желаното смирение, толкова дълго търсено от лирическия човек в Дебеляновата
поезия, което сякаш възстановява нарушената хармония с вечното време. Това
е равносилно на просветление, защото убитият е „взел, що му се пада“. Той е
изпълнил своя дълг и за тази доблест - „той не ни е вече враг“ Като един от
вражеското множество не е имал друг избор и затова „той не ни е вече враг“
Най-сетне, това е син, който е търсил майчина утехата и я е получил в своите
„кървави писма“:
...мъртвият не ни е враг!
В това стихотворение няма сблъсък между свое и чуждо. Идеално и материално не си противоречат, а се
намират в хармония. Конфликтите са останали
в живота, смъртта ги е смирила. Вече стана дума, че смъртта е превърната в
своеобразна естетическа цел в поезията на Димчо Дебелянов - желана, търсена
и очаквана. Нейната реалност обаче разширява неимоверно хоризонта, в който
тя бива осмислена. Смъртта е станала материално, физическо събитие. Но тя
има своето нравствено обяснение - суровият закон на войната. Нейният идеален
смисъл е в смирението и сродяването на „малък и велик“, на „свой“ и „чужд“ И
може би разбирането на този смисъл ще донесе мечтаното просветление.
Настъпил е мигът, в който най-сетне е спечелена една лична тиха победа