Professional Documents
Culture Documents
“Оня, който разказваше, беше един висок мъж с дребно и надупчено от …………….. лице, с дълги сиви мустаци и
лукави дръзки очи.”
А) тръните Б) куршумите В) шарката Г) комарите
Какво е “счупен бан”?
А) Израз, аналогичен на “пукната пара”.
Б) “Бан” е катинар на румънски – изразът означава “да ограбя някого”.
Реклами
REPORT THIS ADПОВЕРИТЕЛНОСТ
Кои са основните характеристики на повествователното слово в лирическото отстъпление от втора глава на пов
естта. Посочете неточния отговор!
А. Гражданска ангажираност на повествователния тон, чувство на болка, но и на национална гордост,
емоционално-психологически аспект на съпреживяването и сливането със съдбата на героите, в което неусетно и
неволно се оказва увлечен и литературният възприемател; противопоставяне на егоцентричния и меркантилен
принцип на съществуване на българското следосвобожденско общество.
Б. Богата емоционална гама на изказа, разгърната между възторжената патетичност и тихото, болеещо
прискърбие; силна изразеност на риторичните похвати.
В. Образна раздвиженост, сценографираща с пластична детайлност на изображението и ситуативните модели
на мизерията и нищетата, мечтите и поривите, униженията и носталгията на народните герои; ярък психологизъм
при представянето на ежедневните им борби с живота.
Г. Съкровено изповеден лиризъм, горестен патос, метафорични картини, одухотворени образи.
Кои са художествените характеристики на епизода, представящ съня на младия хъш Бръчков? Посочете
неточния отговор!
А. Богата и образна метафорика, ярка илюстративност и сетивност на изображението.
Б. Динамична напрегнатост на действието, разгърната рамка на художествената визия, успоредяване на
панорамни картини и художествени детайли, психологическа наситеност, проявена в широко използвания
похват на образния паралелизъм.
В. Сънят като психологически код е отражение на младия, неукротим, мечтателен темперамент на Бръчков, на
приключенското му дръзновение и на наивната му представа за привлекателността на емигрантското призвание.
Г. Културни паралели между литературата и фолклора, историята и националната митология, образна и
тематична реминисценция на Ботевия поетически свят.
Цялостно погледнато втора глава има редица характеристики и художествени функции. Посочете отговора,
който съдържа в себе си грешно твърдение при тяхното изброяване!
А. Динамика на изображението, легендарност, мистика, фантастичност, чудодейност, опоетизиране на
природния свят, разкриване на безпощадната кървава мъст над тираните.
Б. Сливане между реално-историческо, фолклорно-митологично и творчески индивидуално изображение.
В. Ярка метафоричност, калейдоскопичност на визията, литературни аналогии в двустранния културен диалог
Ботев – Вазов.
Г. Проникновен психологизъм на разкритите преживявания, външно сценично изражение на бунтовната
идеология и юнашките стремления на българските герои, осезаеми зрителни и слухови представи на
изображението.
А сега проявете въображение! Съотнесете идейно и тематично цитатите от двете колонки: вляво – от повестта
“Немили-недраги” на Иван Вазов, вдясно – от поезията на Христо Ботев.
А Балканът се люлее, горите шумят, ветровете духат Чуй как стене гора и шума,
и пушки гърмят из буките. чуй как ечат бури вековни,…
Ето там една глава с левски калпак подаде се иззад „Кажи ми, сестро, де – Караджата?
бука и се скри. Де е и мойта вярна дружина?
За публикувания откъс от трета глава в учебника са верни всички твърдения с изключение на едно. Посочете
отговора, който го съдържа!
А. Условно главата може да се раздели на следните смислови цялости: обядът и шумната разпра в кръчмата;
намесата на Странджата и неговата прочувствена реч (от своя страна тя се разделя от структурно, реторично и
тематично гледище на две части); кръщението на Бръчков в хъшовството; дружната борбена песен на братята по
кръв, по съдба и по оръжие.
Б. Трета глава е емислово-емоционалният център на повестта, тя разкрива ярко и експресивно идеологията на
емигрантите, тяхната воля за борба, техните страдания и мечти, саможертвената им всеотдаденост на народа и
родината.
В. Трета глава отново съединява плана на ежедневно-низовото с мечтателно-възвишеното, реалното – с
бленуваното, тя е своеобразна биография на хъшовското войнство, патриотичен обет за вярност до смърт към
делото на народното освобождение.
Г. Трета глава представя стилистичните аспекти на изкусната и висока реторична техника в речта на
Странджата, който е разкрит като духовен баща на хъшовете, крепител на волята и духа им, обединител и
идеолог – макар и обикновен гостилничар, той още е на поста си на знаменосец, който вдъхновява, насърчава и
води към борба и слава в името на България.
А. Паузата, която прави ораторът, наситена с горест и непоносима болка от съзнанието за злощастната им участ
да живеят унизително и монотонно, и бездействено, е последвана от колективния жест на всеобщата мъка и
угнетение – всички стават на крака: този микроепизод е границата между двете части в речта на Знаменосеца.
Б. В тази реч могат да се откроят последователно следните микротеми на първата част: споменът на народа за
героизма на бунтовниците; непризнанието на делата им в суровата съвременност; съзнанието за изпълнен
свещен дълг пред отечеството; безкористността на патриотизма им; заветната цел на борбата им – свободата на
България; изгнаническите неволи на унизените и оскърбените герои; личната болка на Странджата, че е осъден
от съдбата на сив, монотонен и делничен живот
В. Основни образи – конкретни и метафорични – в речта на Знаменосеца са: конкретни – народът, тираните,
мнoгoстрадалното отечество, обобщителния образ на героичните и окаяни събратя, влашките богаташи,
освободителната Русия, влашките полета, Балканът; метафорични – кръвта, сърцето, левското знаме, сабята,
лъжицата, свободата, жертвите.
Г. В тази реч могат да се откроят последователно следните микротеми на втората част: жестоката съдба на
поробения български народ; безценното благо на личната свобода, която имат юнаците; духовната сила на
героите, които съзнават, че отечеството им очаква тяхната помощ; непоколебимата вяра, че ще настъпи
свещеният миг на борбата и саможертвата; мечтата на героя отново да вдигне знамето в Стара планина;
съзнанието на необходимостта от жертви, защото самотното и окаяно очакването на деня на бунта е също
жертва; съзнанието, че „народ от роби“ може да промени съдбата си с жертвата на „няколко мъченика“ и
всеотдайната готовност на хъшовете да платят с живота си за благото на свободата; лаконично, конкретно и
лично изстрадано определение на званието “хъш”; предчувствието на Странджата, че се приближава глобалният
исторически катаклизъм на промяната в съдбата на поробените народи; израз на вярата, че ще умрат като
достойни войни – „в слава и борба“; възгласът „Да живей България!“.
Посочете твърдението, което логически не следва от речта на стария знаменосец!
А. Знаменосецът състрадава на народа си, принуден да търпи жестоките зверства на поробителите, обречен на
нечовешки мъки и пъклени страдания, защото е носител на робско съзнание (“народ от роби”) и е привикнал
безропотно да понася неволите на ярема и игото.
Б. Знаменосецът изказва твърдението, че свободата е най-високата екзистенциална ценност, която е
равнозначна на всичко, защото свободният човек има силата да съхрани свободата си и да я брани, а съответно
той е господар на съдбата и живота си и има свободния избор за това как да преминат дните му на този свят.
В. Речта на Странджата оформя понятийно, живо пресъздава с емоционална проникновеност и подвижна
картинност метафоричната съдържателност на заглавния израз “немили-недраги”.
Г. Най-голямата болка на хъшовете е принудителното им бездействие, обречеността им да съществуват като
презрени голтаци, бездомници и несретници, далеч от родината си, неспособни да и помогнат, защото са
притиснати от мъртвата хватка на бездвижното историческо време; а най-голямата им мечта е да отдадат живота
си в бой за свободата на България – да умрат “със слава и в борба”.
Кои са особеностите на речта на Странджата, които превръщат този епизод в ключов за цялата
повест? Открийте най-пълния и точен отговор!
А. Обикновено непретенциозно, но искрено слово, почувствано и изстрадано с раните на героичното минало и
с болката на окаяното настояще, то прозвучава като исторически документ на бунта, като идеологически
манифест, като мъдро пророчество за бъдната жертвена слава на бунтовниците.
Б. Възторжено и едновременно дълбоко вълнуващо, то е наситено и с патоса на войнската решимост и
с мъжествената скръб на жестокото неволничество.
В. Тази реч е центроустремителна по отношение на целия идеен контекст на творбата, защото разкрива
личното съзнание на хъшовете за тяхната неблагодарна съдба и за тяхната свещена мисия, защото разкрива
двата плана на повествование вече не като метафоричен код и художествен декор, а като слово, заявяващо
личния избор и съзнание, като себеизява и себепознание, като акт на волята, сърцето и духа.
Г. Макар и обикновена като изказ – непринудена и пряма, а затова естествена и художествено убедителна,
речта е впечатляваща с образния си език, с ярки експресивни конструкции и стилово функционални похвати и с
вълнуващи словесни картини, с нешколуваната, но въздействена реторична сила, завладяваща с откровението и
вербалната си магнетичност, изтръгваща полярни чувства от оболелите души на героите мъченици.
Посочете невярното твърдение!
А. В трета глава има четири изразителни форми на емоционално-словесната изява, които изграждат нейната
структурна и смислова цялост: спорът, преминал в разгорещена свада; речта на Знаменосеца; трикратният
приветствен възглас – за България („Да живей България!“), за Знаменосеца – на Македонски и на Бръчков („Да
живее Странджата, храбрият наш знаменосец!, „Да живей храбрият Странджа!“), за младия ветреник –
(„Да живее Бръчков!“); и песента „Тръба звучи, Балкан стене“.
Б. Може да се каже, че в тази посока на вербалните проявления постепенно планът на ниското повествование е
изоставен и изместен от плана на високото, като в отделните текстови цялости това движение протича така:
свадата е разкрита изцяло в плана на ниското, дори иронично представяне; речта съвместява двата
повествователни принципа; а възгласите и песента са изцяло проникнати от тържествения патос на героичното.
В. Идейният смисъл на трета глава за високото призвание на хъшовете, за свещената им жертвена мисия, за
неотменимия им патриотичен дълг за борба за освобождението на народа е разкрит главно с пламенното слово
на стария байрактар, но и с второстепенното сюжетно присъствие на други четирима герои – Димитрото,
Мравката, Македонски, Бръчков, – които също имат свои определени роли: първите двама създават
конфликтната обстановка, предхождаща речта на Знаменосеца, вторите двама прославят неговото име и
неговите думи като манифест на българската героичност, свободолюбие и патриотизъм.
Г. Четирите форми на речева реализация разкриват едновременно личното присъствие на героите,
представено в заявяването на даден тематичен център, и обвързаността им с колектива като духовно и
емоционално единство – в реакциите на съратниците: Димитрото и Мравката разпалват ожесточения и
безсмислен спор и другите го подхващат; Странджата държи реч и другите я приемат с цялата сила на болката,
която носи, на гордостта, която изразява, и на порива, с който увличa; възгласите на Македонски и на Бръчков,
приветстващи храбрия знаменосец и “ограждащи” вълнуващата му реч, въздействат върху всички, и същия ефект
има и финалното за речта риторично възклицание на Странджата; само песента е разкрита като колективно
единомислие и едновременност, като всеобщ емоционален импулс, като воля за борба, изригнала от едно
голямо героично сърце.
Посочете в празното поле на таблицата литературния термин, който откривате в посочените цитати, и който
евентуално бихте използвали при анализа на езиковите им характеристики и съответно на смисловата им
функционалност!
1. Нашите славни битки в отечество България ги
помни народът…
Коя е най-голямата болка на българските военни части в обединената срещу отоманския враг
многонационална славянска войска? Открийте грешния отговор!
А . Отношението на сръбските офицери и на самото сръбско население към българите е враждебно. Обвиняват
ги в неискреност, вероломство, че са наемна войска, дошла само да грабят плячка. Към тези обвинения се
присъединява и сръбският печат, който допълнително разпалва неприязнеността.
Б . Българите започват да усещат липса на храна и на патрони, опитват се да ги накарат да се
нарекат „старосърбянци“, при Неготин искат да им наложат сръбско вместо българско знаме.
В. Всички твърдят, че „българите са страшливи“.
Г. Тестовият въпрос е подвеждащ – всички отговори са верни!
Защо Вазов е така подробен при описанието на панорамата на бойното поле? Посочете неубедителния
отговор!
А. Описанието придава реалистичност на изображението, историзмът на Вазовото повествование се
характеризира с конкретност, обективност и достоверност. Повестта “Немили-недраги” е не само литературно
произведение, тя е жив исторически документ за трагизма и славата на бунтовната епоха.
Б. Конкретиката и подробността на описанието създават реално осезание за стратегическата отбранителна
линия на турците, за здравината на военните им съоръжения и тактически препятствия, за силата, сигурността,
бойния опит и модерното им въоръжение, срещу което българите трябва да противопоставят единствено
безумната си смелост.
В. Писателят създава психологическа напрегнатост на предстоящия решителен и гибелен сблъсък, внушава, че
подвигът, който трябва да извършат българите, е на границите на невъзможното за човешките сили и воля.
Същевременно това е и косвено разкриване на психологическия статус на познатите ни персонажи в момента –
те всички разбират и усещат, че са изправени пред сигурна гибел, но въпреки това в следващия епизод се
хвърлят в стихийната битка без жал за живота си.
Г. Това е една своеобразна ретардация в хода на повествованието, с която писателят умишлено забавя
крайната развръзка на сюжета, тъй като знае, че героите му умират и вътрешно се съпротивлява срещу
трагичната им съдба, която не иска, но е длъжен добросъвестно да представи на любознателния читател.
Как Вазов представя индивидуалната съдба на героите? Посочете най-абстрактния отговор, който опасно
излиза от рамката на фиксирания в урочната програма учебен материал!
А. Героичният устрем към саможертвата е разкрит от Вазов живо и убедително в проследяване на личната
участ на всеки един от по-представителните герои на повестта. Макар и фрагментарно на фона на страховития
бой, с бегли явления и накъсана картинност, представен е подвигът на всеки един от тях – в порива към
възмездителния сблъсък с омразния враг, в жертвената сила на приятелската любов, в триумфалния жест на
достигнали заветната си мечта войни.
Б. Смъртта на героите е една закономерна проява на постепенно еволюиращата художествена стратегия на
автора. Постепенно мечтаното битие на герои, виждано само в здрачните им сънища, в изгарящите им блянове,
се превръща в действителност, в тяхна съдба и дори в национална история на България. Ако се съпоставят
конкретни метафорични образи и реалистични картини от втора, четвърта и шестнадесета глава, ще установим,
че в логиката и структурата на често повтарящи се, макар и вариативни, макар и различни по своя
екзистенциален код явления, се срещат типологични модели на героичното и същевременно на божественото:
димът и облакът. Метафоричната и конкретно сетивната страна на тези два образа внушават идеята както за
превъплъщението на мечтата в житейска съдба, така и божествената безсмъртност на падналите в боя за
свободата.
„После дим, после облаци и всичката чета става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и всичко
изчезва…“ – II глава „…Димът от пупалът се разпространи по целия театър и задави с една сярна миризма
зрителите. …Самата сцена не беше друго освен един гъст облак от дим… Зрителите бяха заглушени от
трясък, заслепени от пушека.“ – IVглава
“ Дъжд от куршуми валеше въз доброволците и разредяваше куповете им , забулени от сини облаци дим ;
гредетинската и бялата батареи бълваха … …. гъст облак от дим и прах забули другарите му …. Една
граната падна до него , пукна се на хиляди късове и Македонски се изгуби в облака …“ – ХVI глава
В. Макар и бегло и кинематографично, макар и типизиращо многозначна, макар смъртта на всеки един от
познатите ни герои да е разкрита в аспектите на изключителния героизъм и болезнения трагизъм, същевременно
тя е ярко и живописно сценографирана. Всеки един от персонажите на повестта разкрива себе си в
индивидуален план, като с последните мигове преди гибелта си изразява характерните за личността си
поведенчески черти: Владиков като водач и лидер пада първи в безмилостното сражение; Хаджият – като опитен
боец и верен съратник загива при опита да спаси другаря си; Македонски – лют, страшен, стихиен и неуязвим,
подкрепя Бръчков с ръка и слово и изчезва в дима на боя сякаш призовава смъртта (до края на повестта
читателят не знае, че по чудо Македонски е оживял!); Бръчков загива едновременно и в патетичната и
поетическа поза на идеалист, и с жестоката, но и славна смърт на юнак.
Г. Представянето на съдбата на художествените персонажи в плана на единичното е асоциативен аналог с
всеобщата участ на българските герои – трагична и величава. Отново конкретните сюжетни фигури са „размити“ в
метафоричния план на колективното, всенародното, българското. Смъртта на хъшовете е персонално отражение
на общия исторически ход – българският народ въстава срещу тиранина и първи полагат костите си в защита на
родината най-верните му и предани синове – българските революционни емигранти.
Кои са характерните черти на Вазовото батално изображение? И четирите отговора съдържат в себе си верни
твърдения, но – моля, посочете онзи от тях, който съчетава в себе си два аспекта на анализа, без логическа
взаимовръзка помежду им!
А. Динамичност, натуралистичност на описанието, вълнуващо и убедително представяне, в което усещането за
фикционалността на произведението отстъпва пред впечатлението за реалистично пресътворено свидетелско
преживяване. Това е характерна черта на Вазовия исторически повествователен модел – убедителност,
правдивост, очерковост, репортажност и публицистична достоверност на събитията.
Б. Конкретната материално-веществена сетивност на изображението частично доминира над
метафоричността, но така се създава едно оригинално споение от истинност и символна образност, от
панорамност, описателност, обективност и от оценъчност, апологичност, героизация.
В. Вазов представя сцената на грандиозното и кърваво сражение обозримо и разгърнато, в дълбоката
перспектива на пространствените очертания, но в голяма степен изолира конкретните сцени и явления – като
художествена техника на описателно-повествуващата словесност той ги използва само като откъслечни и
насечени “кадри” представящи смъртта на отделни герои. В този смисъл може да се говори за микросюжетни
сцени и епизоди в общия план на баталното платно.
Г. От една страна Вазов представя картината на боя живо и пластично като обективен наблюдател, от друга
страна визията на полесражението и на битката е представена индиректно, пречупена през психологическите
възприятия, осезанията на тялото и асоциациите на съзнанието на изтощения и ранен Бръчков. От трета страна
кипящия хаос на боя, кратките му, но ожесточени сблъсъци, устремът на волята и телесата са реализаирани и на
езиково равнище в енергетичното напрежение на синтаксиса, редуващ неравноделните импулси на синтезни,
отсечени структури и разлети пространно изреченски цялости: “Дъжд от куршуми валеше въз доброволците и
разредяваше куповете им, забулени от сини облаци дим; гредетинската и бялата батареи бълваха… … Там
ново клане. Неприятелят удари на бяг”
Посочете в празното поле на таблицата литературния термин, който откривате в посочените цитати, и който
евентуално бихте използвали при анализа на езиковите им характеристики и съответно на смисловата им
функционалност!
Как бихте определили творбата „Немили-недраги“ след като сте я прочели изцяло? Посочете неверния
отговор!
А. Ярка художествена творба със илно изразени елементи на историзъм и мемоаристичност.
Б. Оригинално художествено произведение, което съчетава в себе си и фикционалната природа на
литературата, и обективната фактология на документалистиката, и социалния патос на публицистиката.
В. В творбата преобладава художествената измислица, но безспорно в нея има и автобиографични елементи, и
мемоаристични фрагменти, не му е чужда стилистиката на дружеската сатира и словесния шарж, нито на
публицистичната реторика, а със сигурност може да се отбележи, че текстът има ярък драматургичен характер
със своите изразителни сцени, което позволява на Вазов да преработи повестта в драмата “Хъшове”.
Г. Творбата е художествено произведение, в което Вазов влага цялата мощ на лирическия си гений. Това
върхово произведение на националната ни поезия се характеризира с оригинално стихосложение и богат
мелодичен спектър, виртуозни стихотворни похвати и дълбока символна система.
А сега за последно – нека да характеризираме с един израз всяка една от главите, заложени в учебната
програма. Посочете правилното разпределение !
ПЪРВА Подвигът на личността в пътя на един народ към свободата.
ДЕСЕТА Горестни копнежи, безотрадна и самотна съдба – жертвен порив към борбата.