„Аз искам да те помня все така“ – Димчо Дебелянов

1. Творческа история
А) публикувано е в сп. „Смях“ през 1913 г. – при първото отпечатване има посвещение („На Зв.“)
– Мария Василева – Звънчето
Б) публикация през 1914 г. в сп. „Художествена литература“ – нанесени са поправки
В) част е от цикъла „Елегии“ – без заглавие и посвещение
Г) историята на Дебелянов и Мария Василева
– Мария завършва гимназия в София и заминава за Козлодуй, за да работи като учителка
– двамата поддържат връзка с писма – Мария погрешка изпраща писмо, което е адресирано до друг
мъж
– Василева се разболява от туберкулоза – Дебелянов ѝ прощава и отива да я види, като последната
им среща е основа на стихотворението
– след смъртта на Мария посвещението е премахнато
Д) публикация в стихосбирката „Стихотворения“ от 1920 г. – във финалния си вариант творбата е без
посвещение

2. Заглавие
А) от 1920 г. стихотворението е наричано по първия стих
Б) заглавие на чернова – „На раздяла“
В) насочва към мотива за спомена
Г) насочва към тайните и съкровени желания на лирическия говорител

3. Жанр – елегия (творба, в която преобладават тъжните чувства като скръб, отчаяние и
безнадеждност)

4. Художествено време
А) минало – свързано е с щастието
Б) настояще и бъдеще – те са потискащи
5. Композиция
А) I строфа – акцентът е върху последните мигове на влюбените
Б) II строфа – тъжни слова на девойката; опит на лирическия Аз да ѝ вдъхне кураж; образът на
смъртта
В) III строфа – налице е безнадеждност; в последните стихове проличава развръзката
Г) финал – съдържа основното послание – Азът ще съхрани жив спомена за любимата
Д) начало и край – един и същ стих → кръгова композиция (пръстеновидна структура)

6. Теми
А) темата за обречената любов
Б) темата за приближаващата смърт
В) темата за отминалото време
Г) темата за желанието за съхранение на спомена за любовта преди смъртта

7. Анализ на първа строфа

А) представено е прощаването на двамата влюбени
Б) мотивът за спомена – болката е доминираща
В) „искам“ – желание на Аза да запомни последната им среща
Г) „все така“ – израз на непроменливост, статичност на мига
Д) мотивът за пътя – героинята пътува към своя край
Е) мотивът за смъртта – не е ясно откроен; долавя се предчувствието за нея
Ж) представеният момент на сбогуване е съкровен за влюбените – те са тъжни, самотни и
обречени
З) епитетът „тъмен“ и същ. име „дим“ – градът като пространство на злото и мрака – срещата е
встрани от живота на общността
И) вътрешна поанта – любовта е висша ценност в час на неизбежна раздяла

8. Анализ на втора строфа

А) изградена е под формата на диалог – първите 4 стиха са думи на любимата, а последните 4 стиха
са думи на лирическия Аз
– гласът на любимата – израз на безизходност и обреченост
– погледът на лирическия Аз – най-скъп в часа на раздялата
– „верен и печален“ – скръбен образ на лирическия говорител
Б) прощаване на влюбените призори – обикновено зората носи очакване за ново начало, но в
случая се свързва със смъртта; последен час на срещата между влюбените и началото на пътя
към смъртта
В) образът на смъртта – наречена е „Тя“ поради страх да се говори за фаталния край;
очакването ѝ задава елегичния тон на творбата
Г) любимата е назована „Морна“ – смисъл на униние, печал, посърналост; коренът „мор“
загатва за смърт
Д) лирическата героиня е тъжна, скръбна, немощна
Е) глаголи в повелителна форма – желание да се противопостави на съдбата
Ж) пролетта като символ – надежда за ново начало

9. Анализ на трета строфа

А) образи на нощта и мрака – показват липса на надежда; нощта е фатална раздяла; безизходност,
обреченост, изолираност
Б) кулминация – „а в свойта вяра сам не вярвам аз“ – оксиморонът подчертава противоречието
между копнежа и смъртта; обезвереност, невъзможност на любовния блян
В) образи на прилепа и мрежата – темата за пленничеството; символ на смъртта
Г) финал – човек не може да се противопостави на неизбежния край
Д) любовта и споменът
– реалността – безсилието на страдащия да промени хода на времето
– споменът – единствено убежище за любовта

10. Лирическият Аз
А) мъжът е този, който говори – представата за него е изградена чрез отношението към
любимата
Б) липсва физическо описание – Азът е представен чрез мъката и верността към любимата
В) болката на Аза – иска да вдъхне кураж на любимата, но не вярва в щастливия край
Г) общото между влюбените
– искат да съхранят жив спомена един за друг
– споменът е убежище за мечти, тайни, любов
Д) Азът е самотник, който живее в света на спомените
Е) „помня“ – смъртта е безсилна пред истинската любов

11. Любимата
А) „бездомна“ – неразбрана от останалите
Б) „безнадеждна“ – въвежда основната тема – липсва надежда за двамата влюбени да изживеят
любовта си, остават само отчаянието и смирението
В) „унила“ – паднала духом, осъзнава настъпващия край
Г) не е представена физически – тя е с „пламенна ръка“ и „скръбен“ лик – за Аза е важно духовното
Д) „Морна“ – епитетът е в ролята на личното име; морен – уморен, останал без сили; означава и
смърт
Е) „Тиха“ – обръщение в първия вариант на творбата, носещо идея за мълчание и примирение
с предстоящото
Ж) последна среща на влюбените – на хълма (извън градското пространство) – мигът се запазва
неприкосновен

12. Внушения
А) мигът преди раздялата е осмислен като миг вечност, когато любовта е безпомощна да победи
смъртта
Б) внушена е представата за бездомност, откъснатост от света на другите и това откроява
образите на двамата сбогуващи се, които взаимно се допълват чрез емоциите си
В) липсата на дом, на място, където да се приютят, е знак за отчужденост и изолация, сякаш случва-
щото се е само за тях, не зависи от общността и трябва да бъде пълноценно изживяно
Г) липсата на надежда за спасение провокира предчувствие за смърт – отпуснатата ръка е знак
за безпомощност
Д) желанието на лирическия герой да запомни този миг и начина, по който изглежда любимата, се
свързва с разбирането за нуждата от сила и подкрепа преди края
Е) любовното чувство е сакрализирано – внушена е представа за обреченост и на фона на
раздялата то е красиво извисено
Ж) между вярата и неверието лирическият герой не губи любовта, тя надмогва смъртта и остава
в спомена, белязан с болка и страдание