Godishnik FNSO 2014 2 PDF

2/2014
ФАКУЛТЕТ
„НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА“
1
Факултетен съвет
полковник доц. д-р Георги Димов, полк. доц. д-р Красимир Добрев, полк.
доц. д-р Кирил Кирилов, полк. доц. д-р Валери Иванов, доц. д-р Борис
Богданов, полк. доц. д-р Петър Райков, полк. доц. д-р Иво Маринов,
полк. доц. д-р Георги Георгиев, полк. проф. д-р Георги Карастоянов, доц.
д-р Мила Серафимова, доц. д-р Румяна Карева, проф. д-р Наталия
Бекярова, проф. д-р Николай Слатински, проф. д-р Величка Милина, доц.
д-р Иван Панчев, доц. д-р Павел Ангелов, доц. д-р Лидия Велкова, полк.
доц. д-р Тотко Симеонов, полк. доц. д-р Иван Вълков
© Военна академия „Георги Стойков Раковски“, издател, 2016

Годишник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“
Факултет „Национална сигурност и отбрана“
ISSN 1312-2983
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Лидия Велкова
Влиянието на икономическата политика
върху управлението на сигурността и отбраната 7
Павел Ангелов
Аспекти на икономическата свобода
в пазарното общество 26
Павлин Русанов
Ресурсен анализ в етапа на дългосрочно планиране
на отбраната в Министерството на отбраната 41
Максим Алашки
Вземане на решения в отбранителната аквизиция 54
Николай Цонков
Перспективи за развитие на „ТЕРЕМ“ ЕАД
и военно-отбранителната индустрия 65
Катя Пейчева
Отбранителни разходи
в съвременната среда за сигурност 72
Иван Бечев
Оценка на риска в многонационални програми
за изграждане на отбранителни способности 83
3
Пламен Богданов
Българският принос за изграждане
на регионални способности
за охрана на въздушното пространство 95
Иван Карабашев
Отбранително-мобилизационната подготовка
в съвременни условия 105
Христо Десев
Подход за нормиране на риска
в кризи от техногенен характер, при бедствия и аварии 115
Тодор Трифонов
Финансирането на тероризма 124
Krasimira Hristova, Lyubomir Vladimirov, Vladimir Tomov

Risk Assessment of Igniting of Materials
at Work with Fire 133
Добромир Ангаров
Предизвикателства пред финансовото осигуряване
на мисиите и операциите на въоръжените сили
на Република България зад граница
в съвременната среда за сигурност 145
Мариан Мутафчиев
Опростен модел за определяне на механичните загуби
при цевните нарезни оръжия 156
Мариан Мутафчиев
Влияние на някои фактори върху параметрите
на вътрешнобалистичния процес 169
4
Иво Маринов
Конвенционалност и асиметричност
във военното дело 182
Стоян Борисов
Възможности за усъвършенстване
на системата за командване и управление
на Българската армия в съвременната среда за сигурност 205
Боян Хаджиев
Интернет и тероризъм –
значение на информационните продукти
за стратегиите на терористичните организации 213
Марий Георгиев, Кръстю Кръстев

Подготовка на групите военни съветници
за участие в контрабунтовнически операции 225
Живко Желев
Информационните операции
в противодействие на бунтовнически движения 237
Милко Стефанов, Георги Камарашев

Командване и управление
на тактически формирования на сухопътните войски
при водене на бойни действия
във високопланинска среда 249
Цоню Цонев, Атанас Атанасов

Изследване на рисковите фактори за живота и здравето
на личния състав в операции по поддържане на мира
и основните насоки за тяхната профилактика 259
5
Йордан Петков
Фактори, влияещи върху разузнаването
в операции по сигурност и стабилизиране 270
Константин Петков
Таргетинг при провеждане на въздушни операции 279
Кръстю Кръстев
Възможности за постигане на тактическа
оперативна съвместимост 290
Кръстю Кръстев
Възможности за измерване на нивото на подготовка
за мисия чрез самооценка от страна на кадрите 296
6
ВЛИЯНИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА
доцент д-р Лидия Велкова
Анотация: Представено е влиянието на икономическата поли-

тика и в частност влиянието на промените в размера и темпа на при-
раст на БВП върху средствата, заделяни за отбрана, като част от
правителствените разходи. В този контекст връзката между иконо-
мическата политика и отбранителните разходи е разгледана като част
от икономическата практика в управлението на държавата чрез взе-
мането на решения, свързани с постигането на определено равнище на
сигурност (най-вече икономическа), на основата на разпределение на ог-
раничените финансови ресурси между отделните сектори от икономи-
ката, като е застъпена е тезата, че е необходимо да се търси баланс
при определяне размера на финансовите средства, отпускани по съот-
ветните направления, без да се дава приоритет на една област за
сметка на друга, тъй като това е нецелесъобразно за растежа и раз-
витието на стопанството.
Abstract: The impact of economic policy and the impact of changes in

the size and growth rate of GDP, in particular, on the funds allocated to
defense, as part of government spending is presented. In this context, the
relationship between economic policy and defense spending is viewed as part
of economic practice in the government of the state, by making decisions
related to the achievement of a certain level of security (especially economic),
based on the allocation of limited financial resources among different
economic sectors. The thesis is that it is necessary to seek a balance in
determining the amount of funds allocated to the respective directions, without
giving priority to one area over another, as it is inappropriate for the growth
and development of economics.
7
Влиянието на промените в размера и темпа на прираст на брутния

вътрешен продукт върху средствата, отделяни за отбран, е съществена
част от по-големия въпрос, свързан с отражението на държавните прихо-
ди и разходи като цяло върху националната икономика. Тази зависимост,
от своя страна, касае ролята на държавата в икономиката и адекватността
на една или друга икономическа политика. За България този проблем има
изключителна актуалност и значение, поради което е повод за много
дискусии. Българското общество изживя преход, свързан с болезнена
трансформация на икономическите структури, който през последните
години протича на фона на тежката глобална икономическа криза, довела
до рязко влошаване на параметрите на българската икономика и сериозен
спад в размера и темпа на прираст на брутния вътрешен продукт. Тези
процеси рефлектираха изключително неблагоприятно върху всички сфе-
ри на обществения живот, което автоматично ги превърна в една от ос-
новните заплахи за националната сигурност на страната. В условията на
тежката стопанска криза преодоляването на бедността и гарантирането
на икономическата сигурност – и дори оцеляването, се превърнаха в ос-
новен приоритет за мнозинството от българските граждани. В тази ситу-
ация се налага мнението, че единствена цел на политиката, водена от
българското правителство, би следвало да бъде създаване на условия и
предпоставки за икономически растеж. За неговото постигане e необхо-
димо използването на всички възможни инструменти, чрез които държа-
вата въздейства върху икономиката, включително и разходите за отбрана.
Ясно е, че сами по себе си военните разходи не повишават общес-
твеното благосъстояние. Те могат да бъдат полезни дотолкова, доколкото
стимулират развитието на икономиката съгласно механизмите, предпи-
сани от бащата на регулативизма Джон Мейнард Кейнс. В последните
няколко десетилетия обаче тези инструменти на държавна намеса все по-
често се оказват неадекватни в условията на глобализиращия се свят.
Благодарение на институции като Световната търговска организация,
Международния валутен фонд и др. се осъществява процес на либерали-
зация на търговията, редуцират се митата и акцизите, което дава възмож-
ност на набиращите скорост транснационални корпорации свободно да
движат капитали, стоки и производства от една страна в друга, където
условията са по-изгодни. Нараства стокообменът между държавите и на-
ционалните икономики са във все по-малка степен автономни. Следова-
8
Влиянието на икономическата политика…
телно все по-голяма част от средствата, които държавата отделя за сти-

мулиране на националната икономика, изтичат за закупуването на внос-
ни стоки и не изпълняват своето предназначение.
При това положение въпросът за влиянието – положително или
отрицателно, на военните разходи като част от правителствените става
твърде дискусионен. Без обаче да се навлиза в сложния научен спор за
това, доколко теорията на Кейнс е адекватна за новите условия, могат да
се направят някои обобщения по повод на отбранителните разходи.
1. Нарастването им може да повлияе пряко за увеличаване на ико-
номическия растеж само ако тези разходи не изместват някакви други
правителствени разноски, а са свързани с увеличаване на държавните ка-
то цяло.
2. Обратното действие логично свива потреблението и по този на-
чин ограничава възможностите за нарастване на продукта.
3. Отбранителните разходи могат да повлияят положително на
растежа, ако увеличат средствата за лично потребление, ако стимулират
инвестициите и ако увеличават търсенето на стоки, произвеждани вътре
в страната от чужди купувачи. Естествено е, че тези разходи няма да
повлияят положително на икономиката, ако свиват личното потребление,
инвестициите и износа.
Общият извод, който може да се направи, е, че икономиката пече-
ли от отбранителните разходи, ако те стимулират износа, и губи, ако
предизвикват нарастване на вноса, като това влияние е от изключително
значение за специфичните български условия.
В този контекст възниква въпросът, как средствата, които държа-
вата отделя за отбрана, влияят върху изменението на брутния продукт и
по какъв начин растежът в икономиката се отразява върху равнището на
разходите за отбрана. За целта е необходимо да се проследи какъв е ха-
рактерът на икономическата политика на страната и по какъв начин тя се
отразява върху състоянието на икономическата среда като предпоставка
за размера на отбранителните разходи, които са в основата на създаване-
то на публичното благо „сигурност и отбрана“. Проблемът е изключи-
телно сложен и съдържа редица аспекти, чието подробно анализиране
може да бъде реализирано само в рамките на сериозен научен труд. В то-
зи смисъл целта не е изчерпателно разглеждане на засегнатата тема, а да
се постави акцентът върху текущото състояние на проблема. В този кон-
9
текст връзката между икономическата политика и отбранителните разхо-

ди е разгледана като част от икономическата практика в управлението на
държавата чрез вземането на решения, свързани с постигането на опре-
делено равнище на сигурност (най-вече икономическа), на основата на
разпределение на ограничените финансови ресурси между отделните
сектори от икономиката. Застъпена е тезата, че е необходимо да се търси
баланс при определяне размера на финансовите средства, отпускани по
съответните направления, без да се дава приоритет на една област за
сметка на друга, тъй като това е нецелесъобразно за растежа и развитието
на стопанството.
В съвременните условия на висока степен на икономическа неси-
гурност и неопределеност както във външната, така и във вътрешната
среда икономическата политика на всяка държава е изправена пред ог-
ромни предизвикателства при намирането на подходящи решения за ге-
нериране на стабилен икономически растеж. Очакванията са, че след
провала на икономическата политика, основана на неокласическата ико-
номическа теория, следкризисната икономическа политика както в гло-
бален, така и в национален план най-вероятно да бъде базирана на мо-
дерната кейнсианска теория, което се потвърждава от опита на САЩ и
другите развити пазарни икономики.
От тази гледна точка, добрата за българското пространство ико-
номическа политика трябва да е насочена към оптимално съчетание на
ограничен периметър на държавните функции и силна институционална
ефективност, посредством прилагането на модерни управленски методи
в съчетание с пазарните принципи. Държавата, в лицето на управляващи-
те, трябва да провежда гъвкава макроикономическа политика, свободна
от икономически и идеологически догми, съобразена с икономическата
политика на Европейския съюз. Посредством контрол и управление на
държавните разходи, равнището на данъчните ставки, лихвите по креди-
тите, равнището на доходите, инфлацията и други макроикономически
показатели в дългосрочен план (15 – 20 години) трябва да се поддържа
балансиран бюджет, да се прилага умерено прогресивно данъчно облага-
не, да се поддържат относително уравновесени валутни баланси, да не се
допуска прекалено голяма междуфирмена задлъжнялост, да се поддържа
солидарният и автономен принцип на пенсионната и здравноосигурител-
ната система и да не се допуска прекомерно голямата им зависимост от
10
бюджетно финансиране, както е сега, да се поддържа тясна връзка между

макроикономическа и микроикономическа политика, тъй като само с ин-
струментите на макроикономическата политика не могат да се решават
проблемите на микроравнище.
Икономическата политика на страната трябва да се основава на
приета и споделена от всички икономически субекти стратегия за иконо-
мическото развитие през следващите 15 – 20 години, като в близките го-
дини нейната реализация трябва да гарантира развитие на производство-
то, заетостта и потреблението, развитието на регионите, модернизация на
здравеопазването, образованието, научните изследвания и иновациите,
разширяване и модернизация на инфраструктурата, създаване на благо-
приятни условия за привличане на стратегически инвеститори във висо-
котехнологични производства и ограничаване на престъпността и коруп-
цията.
Постигането на устойчиво развитие за малки стопанства като бъл-
гарското може да бъде постигнато посредством прилагането на различно
ориентирани дългосрочни стратегии, всяка от които носи определени
ползи и потенциални рискове. По мое мнение за България е необходимо
да се приеме експортноориентирана стратегия за догонващо развитие с
изразени приоритети и формулирани дългосрочни цели по отношение на
създаването на благоприятни предпоставки за развитие на стопанските
субекти, прилагащи нови технологии и нови модерни методи на управ-
ление. Колкото по-рано бъдат усвоени новите „пробивни“ технологии,
толкова по-мащабна интелектуална рента и възможности за икономичес-
ки ръст ще има стопанството, което изисква кардинално повишаване на
иновационната активност. Както показва опитът на успешните страни,
нормата на натрупване трябва да се увеличи до 35 – 45% от БВП. Тук ог-
ромно значение имат стратегическото планиране и дългосрочното прог-
нозиране на икономическото развитие, правилният избор на приоритети
и наличието на механизми за тяхната реализация.
Ефективната икономическа политика на страната трябва да има за
свой императив ограничаването на стопанската престъпност и корупция-
та. Както е известно, икономическата престъпност се проявява, когато се
създават възможности за конкуренция с легалната икономика по повод
на производството на доходни стоки и услуги. Като правило икономика-
та в сянка обхваща всички страни от икономическия живот на общество-
11
то и поразява в дълбочина системата на социално-икономическите отно-

шения, изкривява действието на законите на пазара и подкопава принци-
пите на свободната конкуренция и справедливостта при получаването и
разпределението на доходите.
Според данните от доклад, изготвен от международната консул-
тантска компания „Ей Ти Кърни“1 по поръчка на компанията за кредитни
карти „Visa Европа“, очакванията са сивата икономика в България да
достигне 12,9 млрд. евро през 2013 г., или 31,2% от прогнозния БВП на
страната, което е най-големият дял на сива икономика сред всички 31
европейски държави, включени в проучването.* Според доклада сивата
икономика в Европа е на обща стойност 2,1 трлн. евро, което се равнява
на 18,5% от БВП на Стария континент. Основните причини за съществу-
ването на скрита икономика са недекларираните плащания в брой за ра-
ботни заплати и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса,
смятат експртите. Необходимо е да отбележим, че въпреки високите
стойности на сивия сектор у нас, изследването посочва, че той намалява
за десета поредна година. Така в сравнение с предишните доклади по те-
мата, представени от „Visa Европа“, през 2012 г. делът на сивата иконо-
мика е бил 31,9%, което се равнява на 12,6 млрд. евро, а през 2011 г. –
32,3% (12,4 млрд. евро) от БВП, като за 2011 г. сенчестият сектор в Ев-
ропа се равнява на 19,5% от икономиката на континента.
Подобно на 2011 г. през 2013 г. сивата икономика в Швейцария,
Австрия, Холандия и Великобритания е в диапазона 8 – 10% от БВП и
достига до и над 30% от БВП в България, Хърватия, Литва и Естония.
Браншовете, които в най-голяма степен допринасят за високите нива на
сенчестия сектор, са строителство, търговия, производство, туризъм и
*
Същевременно по данни на Европейската комисия от края на 2013 г. загубите за бю-
джета на България варират между 250 и 500 млн. лв от укрити данъци и недеклари-
ране на извършена дейност, а обшият индекс на скритата икономика за 2013 г. беле-
жи увеличение от между 2,2 и 2,4% спрямо 2012 г. След нас с 28,4 процента дял от
БВП се нарежда Румъния, в която сивата икономика се равнява на 39,5 млрд. евро. За
сравнение през 2012 г. тази стойност е била 38,3 млрд. евро. Хърватия отбелязва също
28,4% дял на сивата икономика от БВП. Най-нисък процент е регистриран в Словакия
– 15. В Западна Европа най-висок процент на сивата икономика има в Белгия – 16%,
равняващи се на 63 млрд. евро. В Германия той е 13% или 351 млрд. евро. Най-нисък дял
на скритата икономика в този регион има в Швейцария – 7% (36 млрд. евро).
12
транспорт. В основата на 2/3 от сивата икономика в Европа, от която

България не прави изключение, е недекларираната заетост, като остана-
лата 1/3 е резултат от непълна отчетност от страна на бизнеса, което со-
чи, че ако се приложат конкретни мерки за справяне с двете проблемни
сфери, това би довело до положителна промяна. На първо място, сред
възможните мерки е реализирането на електронните плащания. Проучва-
нето показва, че ако електронните разплащания се увеличават със средно
10% в продължение на 5 последователни години, сивата икономика може
да спадне с до 5%.2 На второ място, е необходимо повишаването на кон-
трола върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите
си от продажби, като таксиметрови услуги, заведения за обществено хра-
нене, автосервизи и др., което може да доведе до 1/10 спад на сенчестия
сектор в Европа. Това поставя императива за въвеждане на електронното
правителство и най-вече възможността за заплащане на различни пуб-
лични услуги онлайн. С това докладът показва на правителствата как да
реализират потенциала на електронните плащания и да противодействат
на сивата икономика.
Един от механизмите за осъществяване и развитие на криминал-
ната икономика е корупцията. Тя може да се разглежда като метод, с чи-
ято помощ икономическата престъпност прониква в управлението на
страната. Сегашното равнище на престъпност и корупция у нас е достиг-
нало такива размери, че заплашва да ерозира потенциала на страната за
икономическо развитие. Свидетелство за това са данните, публикувани
от най-авторитетната световна неправителствена организация, която из-
следва проблемите, свързани с корупцията – „Прозрачност без граници“
(Transparency International).3. Индексът за възприятие на корупцията
(CPI) е създаден през 1995 г. като комплексен индикатор, чрез който се
измерва възприятието за разпространението на корупцията в публичния
сектор в различните държави по света. Индексът на Transparency
International измерва нивото на политическа и административна коруп-
ция в дадена страна така, както го възприемат представители на бизнеса,
анализатори от целия свят, включително и анкетирани експерти от изс-
ледваните държави. Следва да се отбележи, че за периода от 1998 до
2011 г. стойностите на Индекса се измерват по скалата от 0 (показател за
високо ниво на корупция) до 10 (показател за ниско ниво на корупция)
пункта. България е включена за първи път в Корупционния индекс на
13
Transparency International4 през 1998 г. със стойност 2.9 пункта. За пери-

ода от 1998 до 2002 г. изследванията показват бавно, но стабилно пови-
шение на неговите стойности: през 1999 г. – 3.3 пункта, през 2000 г. –
3.5 пункта, през 2001 г. – 3.9 пункта, а през 2002 г. е постигната стойност
от 4.0 пункта. За периода от 2002 до 2007 г. показателят на страната няма
съществени промени и се движи около 4 пункта. В годините 2008, 2009,
2010 индексът на България отбелязва спад, като се движи в интервала
между 3.6 пункта и 3.8 пункта. През 2010 г. индексът е със стойност 3.6,
като с този показател страната се нарежда на 73-то място в класацията.
През 2011 г. индексът е със стойност 3.3, като така страната се нарежда
на 86-о място в класацията. През 2012 г. Индексът за възприятие на ко-
рупцията е съставен въз основа на актуализирана методология, разрабо-
тена като резултат от цялостен процес на преглед и консултации, осъ-
ществени както в рамките на международната мрежа от организации на
Transparency International, така и със съдействието на външни експерти.
Използваният метод за съставяне на индекса, чиято стойност варира от
100 (показател за ниско ниво на корупция), до 0 (показател за високо ни-
во на корупция), осигурява по-голяма яснота относно получените данни
и извършването на по-прецизни сравнения и анализ на тенденциите. С
оглед на настъпилите промени в методологията следва да се подчертае,
че резултатите от Индекса за възприятие на корупцията за 2012 г. не мо-
гат да се сравняват механично с тези от 2011 г. или с предходни изслед-
вания. Извършването на коректни сравнения между годишните изслед-
вания става възможно от 2012 г. нататък. Така през 2012 г. Индексът на
страната е със стойност 41 пункта (за сравнение средната стойност на
Индекса за Югоизточна Европа е 40.7, а средната стойност на Индекса за
държавите членки на Европейския съюз е 63.6), като с този показател
страната се нарежда на 75-о място в класацията. За 2013 г. картината се
запазва, като Индексът за възприятие на корупцията на България през
2013 г. е отново 41 пункта. С тази стойност страната влошава позициите
с две места назад и заема 77-о място в световната класация, наред със
Сенегал и Тунис. В рамките на Европейския съюз България е на пред-
последно място, като последната позиция се заема от Гърция (40). Румъ-
ния се намира една позиция преди България със стойност на Индекса 43.
В рамките на Югоизточна Европа страната заема 8-а позиция от общо 11
14
държави, като след нас се нареждат само Гърция (40), Косово (33) и Ал-
бания (31).5
Данните сочат, че тенденцията, свързана със запазване на равни-
щето на корупция в България, е силна и устойчива. Страната ни традици-
онно заема място след 70-тото според класацията на „Прозрачност без
граници“ и може да бъде пречупена само при наличието на политическа
воля и активна работа на всички публични институции (вкл. в сферата на
отбраната), насочени към противодействие на копуцията. Успех би било
Индексът за възприятие на корупцията да спадне под 40 пункта, а Бълга-
рия да се придвижи напред от 70-то място в класацията.
Всичко това налага изходът от това състояние да се търси в две
посоки: в неотменимия процес на интеграция в структурите на ЕС и
НАТО, които неумолимо поставят изискването за елиминиране на кри-
миногенните икономически субекти в националната икономика; и в инс-
титуционалните мерки за намаляване на привлекателността на сивия сек-
тор чрез умело боравене с механизмите на доброто управление.
Ето защо икономическата политика на България през следващите
години канегорично трябва да бъде насочена към осъществяване на:
 експортноориентирана, прозрачна, национално отговорна и
предсказуема икономическа политика, за създаване на стабилна иконо-
мическа среда и ефективна дейност на стопанските субекти при спазване
на международните договорености в условията на икономическа и воен-
но-политическа интеграция в ЕС и НАТО;
 мероприятия, насочени към по-високо качество на икономичес-
кия живот и въвеждане на иновации и нови технологии в производството
чрез осигуряване на необходимите ресурси и прилагането на инвестици-
онно-технологичния опит на развитите страни;
 съответстващи промени в социалните и институционалните сис-
теми, които да подпомагат масовото внедряване на технологиите от но-
вия етап;
 държавни и европейски инвестиции и механизми за венчърно
финансиране, които да свалят значителна част от риска и да създават
възможности пред новаторите да реализират своите научно-технически
проекти;
 рязко ограничаване на стопанската престъпност и корупцията в
страната и подобряване на позициите по този показател в Балканския ре-
15
гион и в ЕС, като предпоставка за разгръщане на икономическата иници-

атива и растеж.
Това е възможно да се случи само ако главната задача в макро-
икономическата политика на държавата е реализирането на положителни
(по възможност високи) темпове на икономически растеж, тъй като от
стойностите на този показател в много голяма степен зависят равнището
и качеството на живота, състоянието на образованието, здравеопазване-
то, финансовите възможности на държавата, отбранителната способност
на страната, развитието на науката и иновациите. Стремежът на макро-
равнище трябва да бъде насочен към реализиране на трайна тенденция на
растеж на БВП посредством мобилизиране на националните ресурси и
разумно прехвърляне на бремето върху бъдещето чрез прецизно използ-
ване на външни ресурси като допълнителен източник на растеж. Разбира
се, в условията на криза тези процеси трябва да протичат на основата на
обоснована и модерна икономическа политика, базирана върху умелото
използване на институциите и лостовете на пазарната икономика.
На първо място, това означава формиране на принципно различна
структура на стопанството, както и адекватни на нея финансова и банко-
ва системи, способстващи свободното преливане на капиталите в новото
русло на развитие на икономиката. Второ, реализирането на траен ико-
номически растеж изисква възстановяването на платежоспособното тър-
сене както в потребителския сектор, така и в инвестиционния.
Връзките и взаимоотношенията между държавата и пазарното
стопанство са обект на изследване за цялата икономическа наука от вре-
мето на Адам Смит до наши дни, а „настоящето… е продукт на минало-
то“6, както отбелязва един от най-големите икономисти на ХХ век Джон
Кенет Гълбрайт. Спорните моменти през тези повече от две столетия – и
особено през последното, се оказват степента и начините на държавна
намеса в пазарното стопанство, необходими за осигуряване на устойчи-
вото развитие и растеж на икономиката. Брутният вътрешен продукт е
този основен макроикономически показател, използван за измерване
„пулса“ на икономиката, който ни „информира“ именно за това в каква
посока на развитие върви националното ни производство – положителна
или отрицателна.
Какво показва обективната картина за движението на БВП на Ре-
публика България от 1990 до 2013 г.? След въвеждане на паричния съвет
16
през 1997 г. у нас беше постигната финансова стабилизация, която спо-

ред данните на официалната статистика позволи да бъде реализиран рас-
теж на БВП. Този обрат в динамиката му, разбира се, бе крайно необхо-
дим, тъй като в предходните спрямо 1997 г. 8 – 9 години темповете на
растеж бяха преобладаващо отрицателни, в резултат на което произведе-
ният БВП намаля наполовина в сравнение с нивото си през 1989 г., като
това равнище и досега не е възстановено. Това направи наложителна
промяната в посоката на движение на БВП и преминаването към реален
икономически растеж. Предвидените в бюджета за 2014 г. темпове на
растеж от 1,8% са необходими, но те няма да бъдат реално постигнати,
ако не се направят сериозни промени в структурата на стопанството и
икономическата политика на държавата. Засега и двата процеса протичат
твърде бавно и това дава основания на авторитетни български учени да
окачествяват растежа, реализиран от българската икономика през пос-
ледните години, като „повече от съмнителен“, тъй като не е ясно откъде е
дошъл този прираст, след като нормата на инвестиране е намалена, броят
на заетите непрекъснато намалява при същата и дори по-ниска произво-
дителност, няма забележими технологични, структурни, управленски и
други новости в икономиката. Ето защо решението трябва да се търси не
в пасивното и изкуствено създаване на „хармония на числата“, разглеж-
дана като рамка, а в изграждането на една цялостна макроикономическа
програма за развитие на националното стопанство, осъществяването на
която да бъде гарантирано от активната роля на държавата при функцио-
нирането и управлението на стопанството.
Прогнозата за последователен растеж на БВП може да бъде повод
за сдържан оптимизъм, макар да е очевидно, че заложените в макроико-
номическата рамка темпове на прираст не са подсигурени с достатъчно
гаранции за тяхното постигане. (Според прогнозата на Световната банка
преобладаващата част от 10-те страни, които се очаква да регистрират
най-голям среден годишен ръст за периода от 2013 до 2015 г., са бедни
икономики с ниско съотношение на БВП на човек от населението и от
т.нар. Трети свят. Именно ниската база, от която стартират тези страни, е
в основата на очаквания висок растеж.)7 До голяма степен те се основа-
ват на предположения, очаквани промени и резултати в стопанството,
реализацията на които не е гарантирана, а в някои случаи даже е съмни-
17
телна. Предпоставя се необходимостта те да бъдат постигнати, но без

конкретно и точно да се съпоставят с възможностите.
Предвиденият прираст на реалния брутен вътрешен продукт е не-
обходим не само през 2014 г., а и през следващите десет години, за да се
осигури изплащането на външния дълг на страната, без да се „изяжда“
националното богатство. Към постигането на този темп са приспособени
и всички останали макроикономически показатели, при определянето на
които се действа доста свободно.
В известен смисъл (макар и до голяма степен условен) този ръст
може да има мобилизираща роля и да изпълнява активна функция, което
не е без значение в настоящия момент. Но за да изиграе подобна роля, са
необходими политическа и социална мотивация, както и икономическа
воля, особено нужна при сегашната ситуация, за укрепване доверието в
обществото и извеждане на икономиката от дълбоката рецесия. Търсене-
то на изход от това състояние е свързано с мобилизирането на вътрешни-
те резерви и използването на производствения потенциал, включително и
на свободната и непълноценно заетата работна сила. При условия на кри-
зисно състояние на стопанството във всичките му измерения у нас либе-
рално-пазарната икономическа политика не е в състояние да изведе ико-
номиката от кризата, тъй като липсват активните инструменти за стиму-
лиране на стопанския живот, включително намесата на държавата в този
процес. В такива случаи се прибягва до административно-регулативна
икономическа политика и се пренебрегват икономическите правила и за-
кономерности на пазарния механизъм. Формите и средствата за държав-
но регулиране могат да бъдат доста разнообразни – от чисто икономи-
чески до оказване на политически натиск и други форми на администра-
тивно въздействие. Все пак основният проблем е свързан с отговора на
въпроса, кой ще е източникът на икономическия растеж и в резултат на
това какви темпове може да формира той.
18
Таблица 1
Пролетна макроикономическа прогноза 20148
ОСНОВНИ МАКРО-
ОТЧЕТНИ
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОГНОЗА
ДАННИ
ПОКАЗАТЕЛИ
Международна среда 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Световна икономика
3,1 3,0 3,7 3,9 4,0 4,0
(реален растеж, %)
Европейска
-0,4 0,1 1,4 1,7 1,8 1,9
икономика – ЕС 28 (%)
Валутен курс щ.д./евро 1,28 1,33 1,34 1,36 1,36 1,36
Цена на петрол „Брент“
112,0 108,9 105,8 99,7 95,2 91,7
(щ.д./барел)
Цена на неенергийни
суровини -8,6 -7,2 -3,6 -2,2 -0,8 -0,8
(в щ.д., %)
Брутен вътрешен
2012 2013 2014 2015 2016 2017
продукт
БВП (млн. лв.) 78 089 78 115 80 699 84 290 88 642 93 289
БВП
0,6 0,9 2,1 2,6 3,4 3,4
(реален растеж, %)
Потребление 2,9 -1,4 1,5 2,9 3,9 4,0
Износ на стоки
-0,4 8,9 6,9 5,9 6,1 6,2
и услуги
Внос на стоки и услуги 3,3 5,7 6,3 6,6 7,1 7,4
Пазар на труда
2012 2013 2014 2015 2016 2017
и цени
Заетост (СНС) (%) -2,5 -0,4 0,1 0,5 0,9 0,7
Коефициент
на безработица 12,3 12,9 12,8 12,4 11,6 10,9
(НРС) (%)
Дефлатор на БВП (%) 3,1 -0,8 1,1 1,8 1,7 1,8
Средногодишна
инфлация
2,4 0,4 -0,2 2,4 1,7 1,8
(ХИПЦ) (%)
19
Платежен баланс 2012 2013 2014 2015 2016 2017

Текуща сметка
-0,8 1,9 0,8 0,2 -0,5 -1,3
(% от БВП)
Търговски баланс
-8,7 -5,9 -5,8 -6,2 -7,0 -7,7
(% от БВП)
Преки чуждестранни
2,7 2,7 2,7 2,9 2,8 2,9
инвестиции (% от БВП)
Паричен сектор 2012 2013 2014 2015 2016 2017
М3 (%) 8,4 8,9 9,2 8,4 9,0 8,7
Кредити за фирми (%) 4,8 0,5 2,9 3,7 4,3 4,9
Кредити
-1,0 -0,2 2,9 4,0 4,9 5,8
за домакинства (%)
За да се постигне промяна в темповете на растеж на БВП е необ-

ходимо усилията да се насочат към увеличаване на производствения по-
тенциал на страната (което изисква структурна и технологична модерни-
зация на икономиката, както и високо равнище на инвестициите), както и
повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Спо-
ред доклада на Световния икономически форум в ранглистата по Индекс
на глобална конкурентоспособност за 2013 – 2014 г. България се нарежда
на 57-о място от 148 икономики, като по най-важните аналитични пока-
затели сме след 80-то място в класацията, което е резултат от „спонтан-
но“ създалата се структура на стопанството, липсата на иновации и висо-
ки технологии в производството, влошените показатели и параметри на
работната сила, както и липсата на институционален капацитет.9 Оче-
видно е, че е необходимо рязко повишаване на равнището на конкурен-
тоспособност на българската икономика и може би поради това – в кон-
текста на европейските настроения, и у нас на правителствено равнище
започна да се говори за реиндустриализация. Тук е необходимо да под-
чертаем, че не става въпрос за реиндустриализация, насочена към възс-
тановяване на стари, закрити и морално остарели производства, а като
политика, насочена към модернизация на структурата на стопанството
чрез изграждането и въвеждането в експлоатация на модерни, високо-
технологични експортноориентирани производства, като част от ядрото
на печелившите отрасли в седмия технологичен етап от развитието на
20
капитализма, както и модернизиране на определени традиционни за на-

шия пазар производства.
На свой ред отбраната е система от дейности за укрепване на мира
и сигурността, за запазване на националните човешки и материални цен-
ности чрез поддържането на икономиката, въоръжените сили, население-
то и отбранителната инфраструктура в готовност за действие, както и за
защита на териториалната ѝ цялост, независимост и суверенитет. Зададе-
на по този начин, дефиницията за отбрана дава възможност голяма част
от държавните разходи да бъдат квалифицирани като укрепващи отбра-
нителния потенциал на страната. Може да се каже, че още от възниква-
нето на държавата като институция, регулираща обществените отноше-
ния, отбраната е сред основните ѝ функции, като в много случаи е единс-
твена и за изпълнението ѝ се изразходват всички държавни средства. Ло-
гичен е изводът, че разходите за отбрана са сред основните механизми за
влияние на държавата върху икономиката – положително или отрицател-
но, желано или нежелано. Безспорно винаги и навсякъде държавата вли-
яе върху икономическото развитие на страната по един или друг начин,
но не това е водещо при формирането на отбранителните бюджети поне
до средата на ХХ век. Средствата за отбрана, които всяко правителство
отделя, се определят от редица фактори. На първо място, те са силно
повлияни от средата за сигурност, наличието или отсъствието на военни
заплахи и рискове за страната. В същото време с не по-малко значение са
и възможностите на всяка държава в зависимост от социално-
икономическото си развитие да отделя ресурси за този жизненоважен
сектор.
В България разходите за отбрана като процент от брутния вътре-
шен продукт на страната след присъединяването ни към Северноатлан-
тическия договор (2004) намаляват не само като темп, но и като абсо-
лютна стойност поради свиването на размера на БВП, въпреки че Бълга-
рия бе поела съюзен ангажимент разходите на Министерството на отбра-
ната да не са по-малко от 2,55% от БВП.10 Като цяло средствата, отделя-
ни за отбрана в България, са крайно недостатъчни и покриват единствено
разходите, свързани с плащане на задълженията към личния състав, как-
то и текущите неотложни разходи. В резултат на това не се изпълняват
целите на въоръжените сили според договореностите с НАТО, а разход-
ването на бюджета за отбрана е извършвано без необходимата прозрач-
21
ност, „съчетано с корупционни практики, което е довело до значително

изоставане в технологичното модернизиране на Българската армия във
важни за оперативната съвместимост направления“.11 В навечерието на
празника на Българската армия – 6 май, президентът и върховен главно-
командващ на въоръжените сили на Република България Росен Плевне-
лиев посочи, че модернизацията и хората са двата ключови аспекта, га-
рантиращи изграждането на необходимите отбранителни способности.
„За модернизацията сме длъжни да впрегнем всички възможности, в това
число сериозен допълнителен финансов ресурс от държавата, защото
бюджетът на Министерството на отбраната такъв, какъвто е, не е доста-
тъчен за мисията, която имаме за модернизация на Българската армия“,
каза Плевнелиев. „През последните няколко години значително нарасна-
ха изискванията към въоръжените сили, а бюджетът за отбрана като про-
цент от БВП, прогресивно намалява. Държавата и обществото са в дълг
към своята армия. Независимо от това, процесът на трансформация не
бива да спира, той трябва да се адаптира към реалностите на динамично
изменящата се среда за сигурност“, 12 допълни още държавният глава.
Отбранителните разходи са механизъм, чрез който държавата влияе вър-
ху развитието на икономиката. Тези разходи заемат значителен дял от
държавния бюджет, а това, от своя страна, повлиява съществено върху
възпроизводствения процес. Така различният размер на разходите дейст-
ва по различен начин при осъществяване производството на националния
продукт.
Таблица 2
Бюджет на Министерството на отбраната за периода 2004 – 2014 г.
Години 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Бюджет
1046
МО, 978 1051 1116 1415 1324/ 1130/ /1221 1064 981 1080
в млн лв.
Бюджет
МО,% от 2,46 2,3 2,16 2,35 2,24 1,86 1,7 1,39 1,21 1,38 1,28
БВП
22
В този смисъл основен проблем на всички правителствени разхо-

ди в България, и в частност на отбранителните, е не толкова тяхното ко-
личество, колкото изразходването им без ясни приоритети, с което проб-
лемите се отлагат във времето, а в повечето случаи стават и по-големи.
Механичното съкращаване на държавните разходи, съпътстващо задъл-
бочаването на икономическата криза, представлява отказ от взимане на
решения и правене на политика. То може да се разглежда като правилно
само от крайно либерални позиции, но на практика не съществува дър-
жава, която да не стимулира по някакъв начин развитието на своята ико-
номика. Това важи в особено голяма степен за развитите страни, към ко-
ито искаме да се присъединим.
За целенасочено стимулиране на икономиката точно чрез разхо-
дите за отбрана в годините на прехода не може да стане и дума. Особено
в периода преди окончателното ориентиране на България към членство в
НАТО на практика тези разходи като основен инструмент на отбрани-
телната политика на държавата трудно изпълняват главната си функция
да укрепват и развиват българския отбранителен потенциал. Липсва яс-
нота относно връзката между Стратегията за национална сигурност и ро-
лята, която тя отрежда на Министерството на отбраната и Българската
армия. В новата среда на сигурност, сътрудничество и интеграция в све-
товен мащаб се наблюдава тенденция за намаляване на абсолютния дял
на разходите за отбрана в държавния бюджет (и като процент от брутния
вътрешен продукт) и пренасочване на усилията на правителствата към
социалната функция на бюджета – образование, медицинско и социално
осигуряване.
Следователно остава открит въпросът, как да се намери баланс
между въоръжени сили, способни да защитят националните интереси, да
отговарят на изискванията на Стратегията за национална сигурност и на
стандартите за оперативна съвместимост с НАТО, и съответстващите им
налични ресурси, които обществото може да отдели за отбрана. Затова от
изключителна важност е ефективното управление на ресурсите за това
направление и отчитането на постигнатите резултати от изпълнението на
бюджета за отбрана.
Тъй като в редица случаи разходите в отбраната имат за цел под-
чертано стабилизиращ ефект върху националното стопанство и стимули-
23
рат икономическото развитие, изработването на генерален критерий за

целесъобразност на военните разходи при изложената многостранност и
противоречивост на ефектите е много сложна задача, изискваща после-
дователност на действията. Макроикономическите характеристики в ус-
ловията на криза показват необходимост от комплексно икономическо
моделиране на връзката военни разходи – бюджет, като ефективността
на военните разходи се изразява в постигане на максимално възможни
военни резултати с предварително определени ограничени ресурси. На-
растването на ефективността от тяхното използване позволява да се уве-
личи отбранителната способност на страната при стабилизиране и при
съкращаване на материалните разходи за отбрана.
По друг начин казано, въпреки че не разполага с ресурси, каквито
имат големите държави, България би могла да развие един адекватен за
ХХІ век отбранителен потенциал. Без да се отделят огромни средства за
въоръжения, необходими за водене на тотална война, капиталовите раз-
ходи в бюджета за отбрана трябва да се изразходват за подходящите за
новото хилядолетие въоръжение и техника. Средствата, които се израз-
ходват от държавата под формата на бюджет за отбрана, както и начинът
на тяхното изразходване, формират държавната политика в тази жизне-
новажна за цялото общество сфера. Относно влиянието на отбранителни-
те разходи върху икономиката може да се заключи, че за целенасочено
стимулиране на икономиката чрез разходите за отбрана в годините на
прехода не може да става и дума, тъй като механичното съкращаване на
държавните разходи, съпътстващо задълбочаването на икономическата
криза, представлява отказ от взимане на решения и правене на политика.
В този смисъл основен проблем на всички правителствени разходи в
България, и в частност на отбранителните е, не толкова тяхното количес-
тво, колкото изразходването им без ясни приоритети, с което проблемите
се отлагат във времето, а по този начин в повечето случаи стават и по-
големи.
Обобщавайки казаното, можем да направим извода, че за да се га-
рантира размерът на средствата, необходими за отбрана, икономическата
политика на страната трябва да бъде насочена към постигане на стабили-
зация и повишаване на икономическия растеж през 2014 г. и следващите
години. Това може да се постигне чрез създаването на институционални
предпоставки от всякакъв характер за усвояване на върхови технологии,
24
вграждане на иновациите в производството, изграждане на конкурентни

производства, характеризиращи се с ниска материалоемкост, енергоем-
кост и капиталоемкост, многократно увеличена производителност на
труда, производствена специализация и коопериране, привличане на ка-
питали, повишаване на качеството на икономическия живот, промяна в
равнището на конкурентоспособност и реално намаляване на разликата в
степента на икономическо развитие между ЕС и България.
1
Калпакчиева, Елена. Сивата икономика в България е с най-голям дял в Европа. – В:
Investor.bg, онлайн, 07.05.2013.
2
Пак там.
3
Асоциация „Прозрачност без граници“. Home page. http://www.transparency.bg/bg/
4
Индекс за възприятие на корупцията // Асоциация „Прозрачност без граници“. Home
page. http://www.transparency.bg/bg/researches/korupcionen-indeks/
5
Индекс 2013 // Асоциация „Прозрачност без граници“. Home page.
http://www.transparency.bg/bg/researches/korupcionen-indeks/indeks-2013-g/
6
Гълбрайт, Дж. К. Икономическата наука в перспектива. София: Христо Ботев, 1996,
с. 12.
7
Десетте най-бързоразвиващи се световни икономики до 2015 г. – В: Profit.bg, онлайн,
29.01.2013. http://profit.bg/news/Desette-naj-burzorazvivashti-se-svetovni-ikonomiki-do-
2015-g/nid-101937.html
8
Пролетна макроикономическа прогноза 2014 г. // Министерство на финансите на
Република България, онлайн, март 2014. http://www.minfin.bg/bg/page/866
9
The Global Competitiveness Index 2013 – 2014 rankings and 2012 – 2013 comparisons. //
World Economic Forum, 2013.
http://www3.weforum.org/docs/GCR2013-14/GCR_Rankings_2013-14.pdf
10
План за организационно изграждане и модернизация на ВС до 2015 г. – В: Държавен
вестник, 2004, № 103, 23.11.2004.
11
Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, 2010, с. 17.
http://www.dnes.bg/politika/2014/05/05/biudjetyt-za-otbrana-ne-e-dostatychen.224436
12
Йорданова, Веселина. Бюджетът за отбрана не е достатъчен! – В: Dnes.bg, онлайн,
5 май 2014.
***
Най, Дж. Международните конфликти. Теория и история. София: Прагма, 1998.
Търоу, Л. Бъдещето на капитализма. Как днешните икономически сили оформят утреш-
ния свят. София: Издателство „Весела Люцканова“, 2000.
Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на НС от
08.03.2011 г. – В: Държавен вестник, 2011, № 19, 8 март 2011.
25
АСПЕКТИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
В ПАЗАРНОТО ОБЩЕСТВО
доцент д-р Павел Ангелов
Анотация: Често днес икономическата свобода се интерпрети-

ра в практически план. В теоретичната икономика сравнително рядко
се срещат разработки, посветени на икономическата свобода. В тази
статия се очертават няколко аспекта на съвременното схващане за
нея. Основният акцент е поставен върху правото на частна собстве-
ност и други аспекти на икономическата свобода, свързани с върховен-
ството на закона; неразривната връзка между идеология, политика,
теория. Аргументира се тезата, че преекспонирането или прекомерна-
та икономическа свобода на който и да е от двата основни пазарни су-
бекта (на капитала и на труда) се отразява неблагоприятно и дори зап-
лашва съществуването на пазара и обществото.
Ключови думи: икономическа свобода, основни пазарни субекти
(капитал и труд), връзка между идеология, политика, теория
Abstract: Economic freedom nowadays is often interpreted in terms of

its practical application. Studies of economic freedom are relatively scarce in
economic theory. This article describes a few aspects of the modern
interpretation of economic freedom. The main focus is on the right of private
property and other aspects of economic freedom in terms of the supremacy of
law. The integral link between ideology, politics and theory. A thesis is argued
that the overexposure or unbridled economic freedom of whichever of both
main market players (capital and labour) affects negatively or even threatens
the existence of the market and society.
Key words: economic freedom, main market players (capital and
labor), link between ideology, politics and theory
26
Аспекти на икономическата свобода…
В пазарните общества е широко разпространено схващането, че

когато става дума за икономическа свобода, трябва да се подчертава зна-
чението на:
 правото на частна собственост;
 свободата на договаряне между пазарните субекти;
 неразривната връзка между икономическата и политическата
свобода;
 върховенството на закона.
От позицията на традиционната представа за икономическия ли-
берализъм икономическата свобода се разбира преди всичко като еман-
ципация от държавата, от господството и ограниченията, които тя налага.
Например Лудвиг фон Мизес твърди: „Заедно с Индустриалната револю-
ция се развиват важни права и свободи – схващането за икономическа
свобода във вътрешната и външната търговия, за стабилни пари и за въз-
държание на държавата от намеса.“1 Очевидно за Мизес, както и за него-
вите последователи и много други автори, икономическата свобода се
отнася само към държавата от гледна точка и в полза на субектите на ка-
питал. Също така се смята, че има ограничение на свободата на капитала,
когато държавата се намесва в отношенията между субектите на капита-
ла и субектите на труда в рамките на трудовото и социалното законода-
телство. Но заедно с това Мизес и последователите му не обръщат вни-
мание (тъй като за тях това не е интересна гледна точка) на относителна-
та икономическа зависимост, предразсъдъците и ограниченията, които
традиционно са наложени от страна на субектите на капитал по отноше-
ние на субектите на наемния труд.
Без съмнение можем да приемем, че правото на частна собстве-
ност (Private property/Propriete privee/Privates Eigentum) в пазарното
стопанство е съществена част от икономическата свобода в контекста на
доктрината на либерализма. Би било интересно да се проследи истори-
ческият процес на развитие на собствеността, което тук не можем да
направим. Важен е също така анализът на икономическото съдържание и
реализацията на собствеността – и конкретно на частната собственост,
който се разработва от различни позиции, включително и идеологически.
Безспорно е и че дефинирането на собствеността е особено трудна и де-
ликатна задача. Трудността е не само в полето на теорията, а дефинира-
нето на собствеността не представлява само научен проблем. Освен това
27
не бива да се пропуска обстоятелството, че разбирането за собственост е

неизбежно свързано с идеологията. Защото идеите за това какво е собс-
твеността са дълбоко свързани с интересите на социални групи, класи,
политически партии.
Впрочем идеологиите са неизбежен спътник или вътрешно при-
съща съставка на човешкото познание, включително на дълбоко осмис-
леното и систематизирано достоверно знание, което е характерно за нау-
ката. В някаква степен това се отнася за всеки клон на научното позна-
ние, независимо дали става дума за природата, социума, историята, из-
куствознанието, формалните или приложните науки. Заедно с това идео-
логиите въздействат не само върху теоретичното знание, като често се
имплантират до някаква степен в тях, но рефлектират и в обществената
практика. Например централното топлоподаване в българските градове
от времето на „реалния социализъм“ не е просто инженерно решение за
централно организиран начин за отопляване по време на студените дни в
годината, но представлява и идеологически израз на определен колекти-
вистичен възглед.
Но нека се върнем обратно в лоното на икономиката и да разпоз-
наем един вид икономическата идеология на днешните либерали, наре-
чена от Джулио Тремонти пазарнизъм. Според Тремонти пазарнизмът
представлява преувеличаване на т.нар. от него технофинанси и на твърде
нарасналите роля и значение на финансите в днешната глобализация, ко-
ято е в интерес на едрите финансови субекти. 2 Би могло да се представят
твърде много примери за влиянието на идеологиите както върху научно-
то познание, така и върху социалната практика, но тук това не ни е тема.
По-важното за нас е, че е твърде опасно, когато идеологията преоблада-
ва, подчинява на логиката си и дори „поглъща“ научното познание. В та-
кива случаи науката се обезсмисля, тя е окачена на олтара на дадена иде-
ология, превърнала се е вече в псевдонаука, и не би могло посредством
нея да се постига обективно отражение на даден предмет от действител-
ността.
Нерядко в литературата собствеността се дефинира във връзка с
отношенията, които засягат хората в обществото. Например смята се, че
собствеността представлява вид отношение в икономиката, обществото.
В такъв план на разсъждение се приема, че тя е отношение на човека към
вещите (сякаш и вещите са субекти), което по принцип се основава на
28
някакво естествено право (право на живот, на лична свобода и т.н.). Ес-

тествено право (от латинското jus naturale) в правовата философия е
наддържавното, свръхположително право, което не се основава върху
човешката дейност в създаването и оформянето на закони, и в зависи-
мост от обстоятелствата може да противостои на държавното право (пра-
вилно право, естествено право). Идеята за естествените права може да се
намери в гръцката античност. По-късно в християнската философия и
теологията на средновековието естествените права са считани за произ-
тичащи от заложеното в човека Божие право. Политическо значение ес-
тествените права придобиват едва по време на Просвещението (XVII –
XVIII век). На теория идеята за естествените права като обосновани от
разумната природа на човека служи за философска обосновка на Френс-
ката революция и другите граждански революции на XVIII и XIX век и
се превръща в средство на гражданска защита в борбата срещу феода-
лизма, абсолютизма и в стремежа към правова държава. В човешките и
граждански основни права, на които се основава правовата държава в
съвременността, естествените права придобиват конкретен облик.3
Другият основен вариант за дефиниране на собствеността е като
отношение между хората по повод вещите. По такъв начин отношението
на собственост между хората е свързано с присвояването на природата,
нейното приспособяване към потребностите им.4 В този смисъл собстве-
ността е неотделима от присвояването на блага, без което човешкият жи-
вот е немислим. От своя страна, присвояването на определени блага
предполага, че те са принадлежими към определени субекти и съответно
не са на разположение по право за останалите. Ето защо, макар че пона-
чало собствеността е икономическа категория, много често се свързва и
дефинира заедно с правото.
Доста често в литературата се среща третиране на съдържанието
на частната собственост, без преди това да е дефинирано самото понятие
собственост. Например: „Частното владение на собствеността включва
три неща: (а) правото за изключително ползване; (б) законова закрила
срещу нарушители на това право; (в) правото да го прехвърля. Собстве-
ността е широко понятие, което включва владеенето на работна сила,
идеи, литература, природни ресурси, както и материални активи, като
сгради, машини и земя“.5 Задълбоченият изследовател на правата на соб-
ственост Армен А. Алчиан твърди, че установяването и защитата на пра-
29
вата на собственост представляват комплексна и най-сложна съвкупност

от въпроси, които всяко общество разрешава по свой начин. Според него
„трите основни елемента на частната собственост са: (1) изключително
право на избор на начина на използване на ресурса, (2) изключително
право върху ползите от ресурса и (3) правото на размяна на ресурса при
взаимно приемливи условия.“6 При внимателно сравняване и осмисляне
може да се приеме, че в съдържателен план правата на собственост са
формулирани по-добре от Армен А. Алчиан в сравнение с посочените от
Дж. Гуортни и Р. Строуп.
Но нека си зададем следния въпрос: защо е толкова важно акцен-
тирането, което се прави в либералната, а често пъти и в либертарианска-
та литература, върху правата на собственост и нейното съдържание, пре-
ди още да е точно и ясно дефинирано самото понятие собственост? Ос-
новното последствие от определянето на правата на собственост е прек-
ратяването на разрушителната конкуренция за ресурсите, която се осъ-
ществява чрез насилие между хората. На мястото на отстраненото наси-
лие може да се въведе конкуренция между пазарните субекти чрез право-
то, писаните норми и правила на пазарната игра. Прякото насилие между
хората за ресурси се замества с икономическа принуда, регламентирана с
писани правила на пазарната игра. Посредством закона се преформулира
и премества конкуренцията между личностите от сферата на насилието
върху терена на правилата, за които се формира предварително съгласие
в обществото, и затова тя изглежда мирна конкуренция между пазарни
субекти. В този смисъл Алчиан констатира, че колкото по-изчерпателно
са определени правата на частна собственост в едно общество, стойнос-
тите при пазарната размяна стават по-важни, а не персоналният статус,
персоналните качества на пазарните субекти. С други думи, цените на
стоките и услугите доминират над персоналните качества на субектите,
колкото по-пълни са правата на собственост. Алчиан дава следния при-
мер за това: „По-пълните права на собственост правят дискриминацията
по-скъпа [за кого, бихме попитали – въпросът мой, б.а.]. Да вземем нап-
ример случая, когато тъмнокожа жена иска да наеме апартамент от бял
собственик. Тя ще има повече шансове да наеме този апартамент, ако
собственикът има правото да определя каквото иска за наема. Дори ако
собственикът предпочита бял квартирант, чернокожата жена може да
компенсира своя недостатък [по отношение на предпочитанията на ха-
30
зяина – бел.пр.], като предложи по-висок наем. Собственик, който пред-

почита бял квартирант при по-нисък наем, винаги плаща за дискримини-
рането.“7 Следователно пазарната оценка, вследствие на танца между
съвкупното търсене и съвкупното предлагане на благата (стойността)
доминира над и замества преките отношения между хората.
Ето защо в днешната литература, в рамките на теоретичната док-
трина на икономиката задължително се подчертава неразривната връзка
между правото и собствеността. Например в сайта на Института за па-
зарна икономика са изведени 12 „основни понятия, начала и предполо-
жения на икономическата наука“ (тринайсетото е капиталът като обоб-
щаващо понятие в икономиката).8 За частната собственост е посочено
(както може да се очаква, като се има предвид профилът на въпросния
институт), следното: „Правото на частна собственост представлява из-
ключителен контрол върху определен ресурс. Под ресурс не трябва да се
разбира единствено природни или материални блага, но и всичко, което в
дадена среда и време хората намират за ценно и полезно“. Разбира се,
както се вижда, сред обектите на собственост или ресурсите трябва да се
впише и човешката наемна работна сила като съставна и най-съществена
част от ресурсите. Т.е. човешката работна сила е вид стока, върху която
също се упражнява право на собственост. Така пред нас изпъква двойст-
веният характер на човека в условията на капитализъм: от една страна,
той е субект на собственост на своята работна сила и, от друга – неговата
работна сила представлява обект на частна собственост на субекта на ка-
питал. Тази двойственост на човека в условията на капитализъм или па-
зарно общество заслужава нарочни анализи. В предварителен план мо-
жем да се усъмним, че тя създава проблеми, но също и възможности как-
то на субектите на наемен труд, така й на субектите на капитал.
Нека тук да маркираме в съдържателен план, че частната собстве-
ност се разбира като право на контрол на определени субекти и тяхното
възползване от обектите (материални, духовни, интелектуални, органи-
зационни) на собствеността, както и право на прехвърляне на тези обекти
по собствената воля на правоимащите субекти върху други лица. Милтън
Фридман, като един от най-силните защитници на пазара, твърди, че
правото на собственост е най-основното човешко право и съществена ос-
нова за другите човешки права.9 Това твърдение се споделя широко сред
представителите на икономическия либерализъм. Според нас то е оче-
31
видна преекспонация на значението на правото на собственост. Защото

правото на собственост не може да е надмощно например над равнопос-
тавеността на всички хора, правото им на живот, свобода, сигурност,
както и редица други, възприети в ООН.10 По-скоро е обратното – право-
то на живот, лична свобода, сигурност, равнопоставеност между хората е
предпоставка за реализацията на правото на собственост върху овещест-
вени обекти, предмети, стоки. Дали като съвременни хора можем да се
усъмним в знаменитото твърдение на Протагор (485 – 410 пр.н.е.): „Чо-
век е мярка за всички неща – на съществуващото, защото съществува, и
на несъществуващото, защото не съществува.“11? Овеществените отно-
шения, или благата, имат смисъл (потребителна стойност) за живите хо-
ра. Сами по себе си те нямат никакви стойност и значение. В този смисъл
е прекомерно твърдението, че частната собственост трябва да се схваща
като „най-основното човешко право и съществена основа за другите чо-
вешки права“ за съвременното пазарно общество, ако приемем, че имен-
но хората са по-важни от начина на използване, ползите и предоставяне-
то на други на всякакви ресурси или овеществени отношения, независи-
мо дали те са частни, или публични. (Не е случайна например подредбата
на правата на човека в Конституцията на САЩ, където на първо място е
поставена човешката личност: „ПОПРАВКА IV (от 1791 г.). Правото на
хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своите личност, жи-
лище, книжа и имущество не може да бъде нарушавано…“)
Първият проблем с частната собственост е първоначалното й
формиране, натрупване, концентриране на икономически ресурси в ус-
ловията на преход в ограничен кръг от субекти. Тук става дума за т.нар.
„първи милион“ на забогателите през годините на прехода след 1989 г.,
или за първоначалното натрупване на капитала. „Първият милион“ се
получава или взима по различен начин в зависимост от състоянието, ха-
рактера, динамиката в обществените отношения. Например образуването
на „първия милион“ в условията на вече функциониращо пазарно сто-
панство, в което правата на собственост са регулирани, е различно от об-
разуването на този милион в условията на преход към пазарни отноше-
ния. В първия случай е вече прекратена или принципно ограничена раз-
рушителната конкуренция по повод на ресурсите посредством насилие
между хората. В обществото има съгласие за пазарните отношения меж-
ду хората, въведени са и се спазват в приемливи граници правила на па-
32
зарната игра, осъществява се мирна конкуренция между пазарните су-

бекти. Във втория случай на обществени условия на преход все още се
пишат и се налагат нормите, които въвеждат конкуренция на терена на
приетите правила, все още няма предварително съгласие в обществото за
пазарните отношения и в частност – за новия тип отношения на частна
собственост. През прехода към т.нар. „пазарно стопанство“ разрушител-
ната конкуренция по повод на ресурсите чрез насилие между хората още
не е отстъпила място на мирната конкуренция между пазарните субекти.
Противоборството между субекти на силова конкуренция и новозараж-
дащи се субекти, предпочитащи да практикуват косвена икономическа
пазарна конкуренция, в различните общества продължава различно дъл-
го. Част от силовите обекти преминават в групата на пазарните, тъй като
имат интерес да изкарат на светло и да преобразуват законно бизнеса си.
Но заедно с това те не са загубили старите си хищнически рефлекси,
продължават в условията на мирна конкуренция да се „хващат за кобура“
и да практикуват насилие. Следователно през прехода към пазарно сто-
панство се проявява своеобразна силово-пазарна конкуренция между су-
бектите, които обитават полето на съвкупното предлагане, или новите
субекти на капитал.
Отстъплението на пряката сила пред косвената икономическа
принуда на пазара над пазарните субекти не може да настъпи от само се-
бе си. То би могло да бъде резултат от нарочна политика, за която насто-
яват гражданите. Такава държавна политика има смисъл, доколкото се
провежда под натиска и контрола на гражданското общество не само
върху държавата, но и върху формиращите се пазарни субекти, които са
обичайни за развитите пазарни общества. Това повторно формиране на
капитализъм, или капиталистически производствени отношения, може да
се очаква да бъде успешно при здрава основа на собствена национална
капиталистическа култура.12 Защото теренът на изграждане на капитали-
зъм е именно тук – в България (Чехия, Унгария, Полша, Румъния и т.н.),
а не пó на запад, или отвъд океана.
На повърхността на явленията през преходния период от „реален
социализъм“ към „пазарно стопанство“ се осъществява процес, който
може да се опише като преминаване от локализирания, сравнително ма-
лък доход, пари, ценности и други обекти на собственост, които са на-
лични в многобройните „ръце“ на българското население към края на 80-
33
те години на миналия век, в притежание на малко „ръце“. (Друг същест-

вен въпрос е, чии са притежателите на тези малко на брой „ръце“. В
очакване сме отговорът му да се изясни в края и след края на прехода.) За
този процес същественото е извличането и съответно натрупването на
обекти на частна собственост в малък брой собственици. Друг е въпросът
по отношение на обектите на собственост – те търпят съществени проме-
ни, като например голяма част от старите производствени мощности ста-
ват невалидни в материален и/или духовен аспект в новите условия. Но в
крайна сметка по-важното в настоящия контекст е, че от относително ра-
венство, макар и на ниско равнище, между членовете на обществото по
времето на т.нар. „реален социализъм“ се отива към рязко увеличаване
на неравенството в условията на преход.
Ако приемем логичното твърдение, че равенството между члено-
вете на обществото предполага по-високо равнище на свобода сред тях,
то неравенството води до ограничаване на реалната свобода. Разбира се,
това твърдение е доста условно, защото в условията на „реалния социа-
лизъм“ свободата се ограничава отгоре (от властта) и в по-общ план –
отвън, сред членовете на обществото чрез разгърната система от различ-
ни институции и личности, които следят за спазването на общоприети
„социалистически“ морални норми и правила. Но много скоро през пре-
хода това първоначално ограничаване на свободата започва да се осъ-
ществява в два смисъла и реалности: силово – в прекия смисъл на думата
(когато по-силният или стрелящият по-бързо и по-точно печели, както в
„едно време на запад“), свързано с осъществяването на интензивен про-
цес на т.нар. „първоначално натрупване на капитал“; косвено или чрез
пазарната икономическа принуда. По такъв начин свободата отново е
силно ограничена отвън, но по друг начин: не само отгоре и чрез налага-
нето на определен морал, но и чрез пряко насилие и пазарна икономи-
ческа принуда. Заедно с формирането на пазарни конкуренция и правила
на играта се налага и нов „пазарен“ морал, чрез който се замества мора-
лът на „зрелия социализъм“.
Сетне правопропорционално на формиращото се неравенство в
доходите и притежанието на обекти на собственост се ограничава свобо-
дата в по-широк социален аспект, намалява и социално-икономическата
сигурност на обеднелите членове на обществото. През прехода голяма
част от хората се декласират, заживяват в гета, напускат пазара на работ-
34
ната сила, „самозадоволяват“ се на село, като произвеждат, обработвайки

наследената нива, най-прости средства за съществуване и в крайна смет-
ка социално се дезинтегрират. Без съзнателно да целят или да желаят то-
ва, част от българските „граждани“ (в кавички, защото масово хората
през прехода все още са поданици на държавата) ограничават участието
си в обществото само във фиска (разходите), но не участват със свой
принос за създаването на обществения продукт. Външният облик на ог-
раничената свобода на социално декласираните по време на прехода не
се изразява само в израсналите като гъби след дъжд гета, но и извън тях,
с масово появилите се клошари и просяци. Тези хора в днешни условия –
вече през третото десетилетие след началото на прехода, са с още повече
(в сравнение с условията на „реалния социализъм“) и вече крайно огра-
ничена човешка свобода.
Икономическото насилие и съответно ограничение на свободата е
характерно за класическото първоначално натрупване на капитала от
края на XVIII век във Великобритания, което обичайно се изразява със
знаменития израз на Томас Мор „овцете изядоха хората“. Но икономи-
ческото насилие и ограничаване на свободата е характерно за всеки кон-
кретен преход към капитализъм, макар и със своите особености, включи-
телно за повторното първоначално натрупване на капитал през втория
български капитализъм след 1989 г. Всъщност, без да навлизаме дълбоко
в темата, струва ни се, че всеки преходен нееволюционен етап от разви-
тието на една страна се характеризира с един вид „първоначално натруп-
ване на капитал“. Например след 9 септември 1944 г. в България се осъ-
ществява централизиране на капитала в „ръцете“ на държавата чрез
одържавяване на основната част на частната собственост, което е вид
икономическо насилие, осъществявано до към средата на 50-те години на
миналия век. В следващия превратен период – след 10 ноември 1989 г.,
се осъществява нов вид икономическо насилие и ново, повторно първо-
начално натрупване на капитал в противоположна посока – от държавна
към частна собственост, към нейната атомизация в сравнително малко
„ръце“.
От друга страна, ако продължим размишлението си за частната
собственост, западната икономическа гледна точка се преекспонира в
твърдението, че страните в т.нар. Трети свят са бедни, защото в тях няма
всеобщо признато право на частна собственост. 13 Най-малкото, защото
35
богатството и благосъстоянието нямат само материален израз или потре-

бителска оценка. Всяка, отделно взета, капиталистическа култура може
да бъде по своему успешна или не се реализира като такава по полити-
чески, идеологически или други причини. Едва ли можем да очакваме
успех в случай, че се натрапва чужда икономическа доктрина – например
американският индивидуализъм в японски условия, или обратно – японс-
кият колективизъм да се налага в американски условия. Съществено зна-
чение има и реализацията на частната собственост, както и използването
на различните й форми, тяхното прилагане в обществен план и в интерес
на различните субекти и т.н.
От крайно лява (в политически смисъл) позиция частната собстве-
ност изглежда като реализация на господството на физически или юри-
дически лица по повод обектите на собственост над останалите лица. За
крайните леви господството на частната собственост е израз на монопол
върху определено богатство и възпрепятстване на по-голямата част на
обществото от възползване от него. Но нека да си дадем сметка, че както
крайно лявото, така и крайно дясното твърдение за частната собственост
всъщност предпоставя ограничаване на икономическата свобода. Дясно-
то политическо пространство е силно повлияно от автори като Милтън
Фридмън или Лудвиг фон Мизес – тук не коментираме трактовките за
собствеността в крайно десния „обективизъм“ на модната и доста изда-
вана през последните години у нас Алиса Зиновьевна Розенбаум, извест-
на като Айн Ранд. От крайно лявата идеологическа позиция се предлага
ограничаване на икономическата свобода по отношение на субектите на
капитал, а от крайно дясната идеология – по отношение на субектите на
труд. Поради това с основания може да се твърди, че и двете крайни иде-
ологически, политически тези (лява и дясна) не са приемливи за условия-
та на едно съвременно конкретно пазарно общество в началото на
ХХI век с характерната му определена капиталистическа култура. Капи-
талът и трудът взаимно се предполагат, относителната свобода на субек-
тите на труд и субектите на капитал е съществено условие за характерни-
те им взаимоотношения и за нормално функциониране и развитие на па-
зарното общество. Преекспонирането или прекомерната свобода на еди-
ния или на другия тип субекти се отразяват неблагоприятно или дори
заплашват съществуването на пазара и обществото.
36
Свободата на договарянето между пазарните субекти също е

важна за реализацията на икономическа свобода. По същество договори-
те представляват специфични правни норми или договорености, които са
приети по волята и в интерес на двете страни по договора. Веднъж склю-
чен, договорът става задължителен дори някоя от страните да губи от не-
го, докато не се приеме нов договор или анекс към стария. Тук икономи-
ческата свобода има основно два аспекта: свободно адаптиране на уни-
калните икономически отношения между страните както към своите ин-
дивидуални, така и към общите интереси; въпросната адаптация се осъ-
ществява в относителна свобода от правителствена намеса или от други
субекти. Тази свобода е относителна, в смисъл и доколкото се спазват
стопанското и трудовото законодателство, зачитат се човешките права и
се отчита съответната капиталистическа култура.
По отношение на значението на взаимната свързаност между
икономическата и политическата свобода и че те взаимно се предпоста-
вят общо взето няма сериозни противоречия сред различните автори. По
повод на тази взаимна зависимост с основания Лудвиг фон Мизес твър-
ди, че е илюзия евентуалната възможност политическата свобода да се
запази в условия на липса на икономическа свобода. Но изглежда вярно и
обратното – икономическата свобода на субектите е илюзорна в случай,
че липсва политическа свобода. Мизес поддържа тезата, че политическа-
та свобода е следствие от икономическата свобода. 14 Това изглежда на
пръв поглед в странен синхрон с марксисткия материализъм, въпреки
идеологическата непоносимост на австрийския и по-късно американски
икономист по отношение на Маркс.
В съдържанието на икономическата свобода се включва и т.нар.
„върховенство на закона“, което е вид юридическо твърдение (правило,
принцип), според което никой член на обществото не може да се поставя
над закона и над другите. Има литературни източници, според които
принципът за върховенството на закона възниква заедно с формирането
на капиталистически отношения през ХVIII век. 15 Друг смисъл на върхо-
венството на закона е, че е недопустимо което и да е лице да бъде нака-
зано от държавата и осъдено, ако не е нарушило определена норма в за-
кона. В този случай се прилага т.нар. принцип на правовата държава,
който представлява конституционен принцип за развитите пазарни об-
щества.16
37
Ефективното прилагане и спазването на закона представляват по-

литически идеал, който на практика не се реализира в пълен обхват. В
случай, че гражданите смятат, че са засегнати от определени действия на
държавата или други субекти, могат да се обърнат към по принцип неза-
висимата и безпристрастна съдебна власт. Но независимостта на съда в
някаква степен е относителна, гражданското общество е очевидно по-
отдалечено от съдебната власт в сравнение с държавата, която може да
оказва върху нея невинаги явно, но непренебрежимо слабо въздействие.
Абсолютно независимият съд също е идеал. Освен това взаимният конт-
рол между властите, както и гражданският контрол върху тях се реализи-
рат в някаква условна степен, в зависимост от равнището на развитие на
гражданското общество и характеристиката на конституирането на влас-
тите.
Прилагането на закона предполага първоначално неговото позна-
ване. Известна е латинската сентенция: „Непознаването на закона не е
извинение“ (Ignorantia legis non excusat). Това положение има и по-стари
корени от римското право. В съвременни условия спазването на принци-
па Ignorantia legis non excusat се смята за необорима презумпция. За съв-
ременния човек това означава, че той трябва да знае и да спазва Консти-
туцията, законите, подзаконовите нормативни актове, които са поста-
новленията на Министерския съвет, правилниците, наредбите, инструк-
циите, отделните административни актове. Известно е, че нормативният
юридически акт е с властнически характер, той съдържа волеизява на
държавата или неин орган, която под формата на правни норми налага
правила на поведение върху неопределен кръг субекти и има нееднок-
ратно действие (за разлика от административните актове). Освен Консти-
туцията, законите и подзаконовите нормативни актове гражданите тряб-
ва да спазват и административните актове, което още и неимоверно уве-
личава информационната преса върху отделния човек. Следователно
върху съвременния гражданин лежи непосилният товар да знае цялата
писана уредба на социалното си жизнено битие и е длъжен да я спазва
във всичките й подробности. Това непосилно бреме оказва сериозен на-
тиск и ограничава свободата на отделния индивид. Всеки отделен граж-
данин е перманентно заплашен да нарушава дадени писани правила, за
което трябва да бъде наказан, но заедно с това не може да знае в необхо-
димите подробности кога му се нарушават правата, за да иска възмездие.
38
Следователно възприетата за необратима презумпция, че непознаването

на закона не е извинение, поставя в неравностойно положение отделния
гражданин в сравнение с институциите на държавата, мащабните бизнес-
корпорации, организациите от публичния сектор, доколкото те също
трябва да го знаят и спазват. Това в крайна сметка ограничава неговата
свобода в условията на съвременното пазарно общество.
Следователно имаме основания да твърдим, че въпросът за ико-
номическата свобода в съвременното пазарно общество не е решен по
задоволителен начин за отделните субекти и за гражданското общество в
неговата цялост. Това е важно за развитието не само на икономическите
отношения, но и на човешкото общество. До сполучливи решения може
да се стига, както и в много други случаи, със задълбочени научни ос-
мисляне и изследвания и гражданска активност.
1
Фон Мизес, Лудвиг. Свободният пазар и неговите врагове: псевдонауката, социализма
и инфлацията. София: Институт за радикален капитализъм „Атлас“, 2010, с. 59.
2
Тремонти, Джулио. Страхът и надеждата. Европа: глобалната криза, която се
задава, и начиът да я избегнем. София: Сиела, 2011.
3
Бек, Райнхард. Политически речник. Щутгарт: Крьонер, 1986, с. 637.
4
Димов, И. Обща икономическа теория. Част I. Основи на икономическата система.
Част II. Микроикономика. Велико Търново: Абагар, 1994, с. 55.
5
Гуортни, Дж., Р. Строуп. Какво всеки трябва да знае за икономиката и
просперитета. София: МаК, 2009.
6
Alchian, Armen A. Property Rights. The Concise Encyclopedia of Economics. David R.
Henderson, ed.
7
Ibidem.
8
Христова, Асенка, Георги Стоев, Красен Станчев, Лъчезар Богданов. Джобен
глосарий на основни понятия, начала и предположения на икономическата наука.
Институт за пазарна икономика [online] http://www.easibulgaria.org/glossary.php
9
Friedman, Milton, Rose D. Friedman. Two Lucky People: Memoirs. University of Chicago
Press, 1998.
10
Всеобща декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на
10 декември 1948 г.
11
Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 12 translated by Harold N. Fowler. Cambridge, MA,
Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1921.
39
12
Тромпенаарс, Фонс, Чарлз Хампдън-Търнър. Седемте култури на капитализма.
Разбиране за културното разнообразие в бизнеса. София: Класика и стил, 1995; Да се
носиш по вълните на културата. София: Класика и стил, 2004.
13
De Soto, Hernando. The Mystery of Capital. Basic Books, 2003.
14
Von Mises, Ludwig. Planning for Freedom. Libertarian Press, 1962, p. 38.
15
Cole, John et al. The Library of Congress. W. W. Norton & Company, 1997, p. 113; Aristo-
tle. Politics; Tamanaha, Brian Z. On the Rule of Law. Cambridge University Press, 2004,
p. 9; Craig, Paul P. Formal and substantive conceptions of the rule of law: an analytical
framework. Public Law, 1997; Wormuth, Francis. The Origins of Modern Constitutionalism,
1949, p. 28; Bingham, Thomas. The Rule of Law. Penguin, 2010, p. 3; Clarke, David. The
many meanings of the rule of law; Jayasuriya, Kanishka ed. Law, Capitalism and Power in
Asia. New York: Routledge, 1998.
16
Конституция на Република България, чл. 4, ал. 1.
40
РЕСУРСЕН АНАЛИЗ В ЕТАПА НА ДЪЛГОСРОЧНО ПЛАНИРАНЕ
НА ОТБРАНАТА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА
полковник Павлин Русанов

Abstract: Long-term capability-based defence planning, with at least
ten-years planning horizon, requires constant compliance with the resource
potential of the state and its impact on the envisaged capabilities. Acceptance
of certain levels of ambition that have not been agreed with the realities could
lead to significant negative consequences to include a sharp drop of the
combat readiness. To avoid that, is necessary to localize and assess some
critical points in the long-term phase of the defence planning, in which is
imperative to execute a resource analysis. Results of this analysis should have
a direct impact on strategic papers, international agreements and finally on
optimization of the planning process’ results. Long-term defence planning’s
technology with an aim to develop and sustain armed forces’ defence
capabilities could be improved solely using a complex approach and a
relevant improved technological model, directed toward solving all problems
defined at that stage.
Key words: defence planning, programming, budgeting, capabilities,
level of ambition, national security strategy, national defence strategy,
missions and tasks, resource analysis, feedback, defence requirements report
Процесът на планиране на отбраната, базиран на способности, е

подходящ за използване в съвременната среда на сигурност, където не са
ясни конкретните заплахи и прилагането само на военен отговор не носи
необходимите резултати. От друга страна, следва да се отчита фактът, че
икономическата целесъобразност при управлението на отбранителните
ресурси се постига с използването на системен подход при изграждането
на отбранителните способности.
В Министерството на отбраната се прилага Ръководство за плани-
ране на отбраната, чиято цел е да представи процедурите, взаимовръзки-
41
те и отговорностите в тази област. В хода на дейността на предлаганата

единна система за планиране, програмиране и бюджетиране се налага
непрекъснато да се извършва ресурсен анализ, който да подпомага взе-
мането на най-правилните решения във всеки един от етапите на нейното
функциониране. Настоящата статия разглежда един от аспектите от ра-
ботата на системата.
Основи на процеса на отбранително планиране
Планирането на отбраната е дейност за определяне, изграждане и
развитие на необходимите способности и на свързаните с тях човешки,
финансови, материални и други ресурси и услуги за постигане целите на
отбраната и изпълнение на задълженията на Република България в сис-
темата за колективна сигурност и отбрана (чл. 11 от Закона за отбраната
и въоръжените сили).
1. Нива на отбранително планиране
Установеният процес на планиране на отбраната обхваща две ни-
ва: първото е участие във формирането на отбранителната политика, а
второто е свързано с планиране, програмиране, бюджетиране и изпълне-
ние (ППБИ).
2. Фази на отбранителното планиране
Четирите основни фази на второто ниво от процеса на планиране
на отбраната – дългосрочно планиране, програмиране (средносрочно
планиране), бюджетиране (краткосрочно планиране) и изпълнение и от-
чет, са представени във фигура 1. Първите три фази са последователни, а
четвъртата осигурява връзката между тях.
Дългосрочно планиране
Целта на дългосрочното планиране, или „Планиране“, както ще се
го наричаме по-нататък за краткост, е на основата на документите по от-
бранителна политика (Стратегията за национална сигурност (СНС) и На-
ционалната отбранителна стратегия (НОС) да определи мисиите, задачи-
те и изискванията към способностите, изграждани във въоръжените сили.
42
Ресурсен анализ в етапа на дългосрочно планиране…
Крайният продукт на тази фаза е План за развитие на въоръжените сили

(ПРВС), който включва и определените дефицити от способности на съ-
ществуващата структура на силите. Тези дефицити от способности са ед-
ни от основните входни данни за последващото програмиране. ПРВС ин-
тегрира в обща рамка указанията за предварително планиране, основните
планиращи инструменти, както и продуктите на процеса на планиране.
Първо ниво
Формиране на отбранителната политика
Второ ниво
Фаза
„Планиране“
Фаза
„Програмиране“
Фаза
„Бюджетиране“
Фаза „Изпълнение и отчет“
Фиг. 1. Нива и фази в отбранителното планиране

Средносрочно планиране/програмиране
Акцентът на фаза „Програмиране“ е поставен върху разработване-
то на пътища и средства за придобиване на липсващите способности и
поддържане на съществуващите такива. Краен продукт на програмиране-
43
то са отбранителните програми, където са представени основни дейнос-

ти, които трябва да се извършат, за да се придобият и поддържат необхо-
димите способности и тяхното ресурсно осигуряване.
Краткосрочно планиране (бюджетиране)
Тази фаза се базира на продуктите на фаза „Програмиране“. Ос-
новните ѝ крайни продукти са Разпределението на бюджета на Минис-
терството на отбраната, годишните бюджетни сметки, Единният финан-
сов план за материално-техническо осигуряване (ЕФП за МТО) и Един-
ният поименен списък на обектите на строителството и строителните ус-
луги, като те се разработват на базата на първата година на утвърдените
програми и следват същия формат.
Изпълнение и отчет
При фазата „Изпълнение и отчет“ се извършват необходимите
дейности за изпълнение на планираните цели и задачи. За отчитане на
изпълнението се извършва анализ на степента на усвояване на ресурсите
и постигане на стратегическите и оперативните цели на програмите. По
време на фазата се отчита реализирането на мероприятията от ПРВС в
определен период от време на база изградени и поддържани необходими
способности и изразходваните за това финансови ресурси. В тази връзка
се изготвят годишни доклади за състоянието на формированията и струк-
турите от ВС и Годишен отчет за изпълнението на отбранителните прог-
рами. Те са основа за анализ на състоянието на ВС на Република Бълга-
рия за съответната година, който се включва в Доклада за състоянието на
отбраната и ВС.
3. Ресурси за отбрана
Ресурсите за отбрана във всяка фаза на планиране играят кориги-
раща или водеща роля. В Министерството на отбраната следва те да се
насочват към постигане на определени отбранителни способности. При
дългосрочното планиране водещи са способностите, чието изграждане е
наложено от политическите насоки, но постигането им се извършва в оп-
ределена ресурсна макрорамка. При средносрочното планиране с подхо-
дящо разпределение на наличните ресурси се извършва придобиване на
44
липсващите и поддържане на съществуващите способности. При крат-

косрочното планиране се извършва разпределение на ресурси в рамките
на една година. При изпълнението и отчета се финансират непосредстве-
ните дейности в изпълнение на годишните задачи на Министерството на
отбраната и се анализира ефектът от тази дейност, като резултатите от
анализа би следвало да повлияят на параметрите на следващите цикли на
планирането.
Процес на отбранителното планиране
За целите на анализа ще се концентрираме върху фазата на дъл-

госрочно планиране на отбраната и ще я разгледаме в основните ѝ етапи,
показани в детайли на фигура 2.
1. Разработване на политически насоки по планирането
Политическите насоки са базата за формулиране на политиките и
приоритетите в отбраната. Насоките включват Конституцията и законите
на страната, Стратегията за национална сигурност (СНС), Националната
отбранителна стратегия (НОС), военните доктрини, Всеобхватните поли-
тически указания и Министерските указания на НАТО, основните стра-
тегии и актовете на Европейския съюз в областта на сигурността и отб-
раната, Стратегическата концепция на НАТО, Стратегията за сигурност
на ЕС, международните задължения на страната в областта на отбраната,
Програмата на правителството за развитие на страната, оценката на сре-
дата за сигурност, оценката на заплахите.
45
Стъпка 1
Разработване СНС
на политически насо-
ки по планирането
НОС
 СНС
 НОС Стъпка 2
Указания
 Ангажи- на МО
менти към Прилагане по отбрани-
НАТО и ЕС на политическите телното
 Оценка насоки планиране Матрица
„Роли
и мисии“
Стъпка 3
Определяне Списъци
и прецизиране Сценарии
със задачи
на мисиите за планиране
по мисии
Стъпка 4 и задачите
Определяне на необходимите способности:

 разработване на „Областите
на способности“ Области на
 определяне на съществуващите структури способност
към областите от мисии и
 профил на сценариите/операциите
Стъпка 5
Описание на Описание на
Прецизиране на необходимите съществуващите
необходимите способности способности
способности
Стъпка 6
Определяне
на несъответствията Анализ
между съществуващи на дефицита
и необходими способности от способности
на ВС
Стъпка 7
Разработване на План за развитие на ВС
Приоритизи- Разработване Анализ План
ране на варианти и избор Вземане за развитие
на липсващите за преодоля- на на на ВС
способности ването им варианти решение
Фиг. 2. Основни етапи на фаза „Планиране“
46
2. Прилагане на политическите насоки

Указанията за планиране на министъра на отбраната са инстру-
мент, с който се поставя началото и се ръководи на политическо ниво
процесът на планиране на отбраната. Те представят ситуацията, полити-
ческите и/или военните цели, задачи и националното ниво на амбиция,
които трябва да бъдат достигнати. С тях се стартира процесът на плани-
ране на способности, необходими за постигане на целите на отбраната.
Указанията следва да включват следните раздели: „Политическа макро-
рамка и преглед на средата за сигурност“, „Типове планиращи сцена-
рии“, „Мисии на въоръжените сили“, „Международни изисквания“, „Ре-
сурсна макрорамка“. Указанията по отбранително планиране трябва да се
разработват на всеки четири години или при приемането на нова СНС и
да обхващат период от десет години. При необходимост може да се акту-
ализират през две години. Краен резултат при реализирането на тази
стъпка е матрицата „Роли, мисии и задачи“. Чрез нея се представя моде-
лът на дейностите в областта на националната отбрана.
3. Определяне и прецизиране на мисиите и задачите
За стартиране на процеса по определяне и прецизиране на мисии-
те и задачите се издават Указания на Началника на отбраната. Те предос-
тавят информация за обстановката, политическите и/или военни цели,
задачите и желаните резултати.
След определяне и прецизиране на мисиите и задачите се разра-
ботват сценарии за планиране за определяне на необходимите способ-
ности. За всеки сценарий за планиране се разработват варианти на дейст-
вие и изисквания към силите. Краен резултат от процеса са списъци със
задачи, необходими за изпълнение на мисиите, които са групирани на
три нива на управление – стратегическо, оперативно и тактическо.
4. Определяне на необходимите способности
Утвърдените концепции на операции и изискванията към силите,
показани чрез списъците със задачи, представят цялостната картина от
планирани военни действия със съответните нужди от ресурси. Тези
концепции обхващат всички очаквани заплахи и обстоятелства, които са
отразени в набора от сценарии. Това дава възможност за дефиниране на
47
необходимите способности за постигане на целите и установява взаи-

мовръзката им със съответната доктринална база.
За определяне на липсващите способности е необходимо структу-
рите на ВС да се обвържат с Областите на способности. Това става чрез
изготвяне на матрица с области от способности, в която се въвеждат еле-
ментите на съществуващата организационна структура, списъци със за-
дачи, необходими за изпълнение на мисиите, групирани в респективните
им области от способности, подредени на съответното ниво – стратеги-
ческо, оперативно и тактическо.
Необходимите способности на ВС за изпълнение на възложените
им мисии са в пряка зависимост и от условията, при които ще бъдат при-
ложени. Тези условия се отчитат с разработването на профил на сцена-
рия/операцията.
5. Прецизиране на необходимите способности
Прецизирането на необходимите способности е дейност, насочена
към:
 оценка на съществуващата структура на ВС по отношение на
изискванията на операциите;
 разработване на адекватна структура на ВС, която да отговори на
изискванията на операциите;
 определяне на несъответствието между необходимите и същест-
вуващите способности на ВС.
Като резултат от тези дейности се разработват два основни доку-
мента: Профил с изискванията на областите от способностите и Описа-
ние на съществуващи способности. Профилът с изискванията на облас-
тите от способности, или накратко Профил от областите от способности,
се разработва във формата на профила на сценария. Съдържанието на
процеса се заключава в залагане на данни, извлечени от профилите на
сценариите, като изисквания към съответните области от способности.
6. Определяне на несъответствията в способностите
Сравняването на профилите на областите на способности (необ-
ходимите способности) с профилите на областите на мисии и профилите
на формированията (съществуващите способности) показва, дали пос-
48
ледните са налични за въоръжените сили. По този начин се сравняват

способностите на настоящата структура на ВС с утвърдените Профили
на областите на способностите с цел определяне на несъответствието
между тях.
Сравняването на необходимите със съществуващите способности
води до определяне на дефицита от необходимите способности на ВС за
изпълнение на поставените им мисии и задачи, както и до определяне на
областите, в които съществуващите способности са недостатъчни. Край-
ният продукт на този анализ е основна входяща информация за разработ-
ване на ПРВС.
7. Разработване на План за развитие на въоръжените сили
Като основен документ Планът предоставя информация за плани-
раните дейности по отношение на: промените в структурата на силите,
трансформацията на личен състав, основните проекти от инфраструкту-
рата, проектите за модернизация, доставките на въоръжение, техника,
оборудване и екипировка, извеждането на излишни материални средства.
При разработването на Плана се изпълняват следните етапи:
Приоритизиране на липсващите способности
Процесът за преодоляване на недостига от способности стартира с
приоритизиране на утвърдения в анализа дефицит от способности на ВС
и съответствието на приоритетите за отбранително планиране. Вземат се
предвид и критерии за оценка на риска, варианти за намаляване на риска,
финансовата и ресурсна осигуреност за целия планиращ период.
След приоритизиране на областите на мисии и дефицитите от спо-
собности приблизително могат да бъдат определени и ресурсните квоти
за тях. Резултат от приоритизирането е изготвянето на Приоритизиран
списък за необходимите способности.
Разработване на варианти за преодоляване на недостига
от способности
На базата на Приоритизирания списък на необходимите способ-
ности се разработват варианти за преодоляване на недостига от способ-
ности. Най-често се прилагат тези, които водят към модернизация или
49
придобиване на ново оборудване и нови материални средства. Тези вари-

анти изискват значителни финансови средства. Наред с тях следва да се
обръща внимание и на такива, които предлагат промени в доктрината,
обучението, организацията, образованието, материалната част и запасите
и т.н. Етапът завършва с разработването на препоръчани варианти за
преодоляване на дефицита от способности.
Избор на вариант за преодоляване на недостига от способности
След разработването на различните варианти за преодоляване на
конкретна липсваща способност, същите се анализират по отношение на:
приложимост на варианта – установява се до каква степен той ще доведе
до преодоляване на дефицита от способности; и ресурсна осигуреност –
прави се оценка по отношение на тяхната приложимост в рамките на на-
личните ресурси в съответния период на планиране. Необходимо е да се
оцени и потребността от ресурси за всеки от вариантите за преодоляване
на недостига от способности. Крайният резултат от този етап е документ
Избрани варианти за преодоляване на дефицита от способности.
Вземане на решение за преодоляване на недостига
от способности
При този етап окончателно се утвърждават вариантите за преодо-
ляване на дефицитите от способности и необходимите финансови и ма-
териални средства за тяхното реализиране. Вземането на решение е отго-
ворност на министъра на отбраната.
Разработване на проект на ПРВС
Решението за изпълнение на утвърдените варианти за преодоля-
ване на дефицитите от способности се реализира чрез разработване на
нов или внасяне на изменения в съществуващия ПРВС. Той се разработ-
ва от Министерството на отбраната на всеки четири години, има десетго-
дишен хоризонт и при необходимост се актуализира на две години. Ут-
върденият от министъра на отбраната План се внася за обсъждане и при-
емане в Министерския съвет на Република България. Приемането му се
извършва с Постановление на МС.
50
Основни точки за извършване на ресурсния анализ

във фаза „Планиране“ и използване на резултатите
1. Основни моменти за извършване на ресурсния анализ

При Стъпка 3 (Определяне и прецизиране на мисиите и задачите)
ресурсен анализ се извършва след разработването на вариантите на дейс-
твие и изискванията към силите за всеки сценарий за планиране – първи
ориентировъчен ресурсен разчет. При Стъпка 5 (Прецизиране на необхо-
димите способности) се прави втори подобен ориентировъчен ресурсен
разчет. При Стъпка 6 (Определяне на несъответствие между съществу-
ващи и необходими способности е третият основен момент за извършва-
не на остойностяване на възможните дефицити от способности. В Стъпка
7 (Разработване на ПРВС) – в етапа на Избор на вариант за преодоляване
на недостига от способности. Прави се оценка по отношение на прило-
жимостта на вариантите в рамките на наличните ресурси.
2. Прилагане на резултатите от ресурсния анализ
Доклад за потребностите на отбраната
Този доклад се изготвя само при необходимост. Представлява за-
дължителната обратна връзка, която следва да осигури информация за
евентуалната невъзможност за реализация на мисиите и задачите на въо-
ръжените сили в рамките на способностите или ресурсите. Потребители
на информацията са министърът на отбраната, правителството или пар-
ламентът в зависимост от мащаба на недостига на способности или ре-
сурси и тяхното възможно отражение върху постигането на изисквания-
та, заложени в стратегическите документи, международните задължения,
които страната е поела, или върху министерските указания за планиране.
Отражение върху стратегически документи
Изискванията на секторните политики за сигурност, заложени в
Стратегията за национална сигурност на Република България, особено
що се отнася до външна политика за сигурност и отбранителна политика,
не могат да бъдат реализирани при едно хронично дългогодишно, недо-
финансиране на въоръжените сили. За този недостиг на ресурси, проявя-
51
ващ се в невъзможност за създаване и/или поддържане на необходимите

способности, е наложително да се докладва на парламента за предприе-
мане на необходимите действия за преодоляването му.
В Националната отбранителна стратегия (НОС) се представят ро-
лята, мисиите и задачите на въоръжените сили със съответните нива на
амбиция по отделните мисии. Освен това се предвиждат вариантите за
използване на въоръжените сили, както и основните принципи на изг-
раждането и развитието им. В НОС се залагат и определени изисква-
ния към финансирането на разходите за отбрана в дългосрочна перспек-
тива. Докладът за потребностите на отбраната при определени обстоя-
телства в периода на междинния преглед или в извънреден порядък може
да доведе до корекции в редица изисквания в НОС.
Влияние върху указанията за отбранително планиране
Указанията за отбранително планиране, които се въвеждат със за-
повед на министъра на отбраната, се издават в редовен цикъл на всеки
четири години за стартиране на процеса на дългосрочно планиране, а на
две години за провеждане на актуализация на планирането. От тази глед-
на точка, това е най-адаптивният по отношение на динамичните макро-
икономически показатели документ, който с най-голяма вероятност би се
коригирал при обратната връзка, осъществявана с изготвянето на Докла-
да за потребностите на отбраната.
Процесът на планиране, базирано на способности, е подходящ за
използване в съвременната среда на сигурност, като следва да се отчита
необходимостта от икономическа целесъобразност при управлението на
отбранителните ресурси. В процеса на дългосрочно планиране трябва да
бъде вложено определянето на отбранителните способности и впоследс-
твие, след изготвянето на дългосрочния План за развитие на въоръжени-
те сили, да се премине плавно към фазата на средносрочното планиране.
За правилното функциониране на една логично структурирана система за
планиране, програмиране и бюджетиране е задължително извършването
на коректен ресурсен анализ в основните етапи на всяка от фазите на
системата. Особено внимание следва да се отдели на ресурсния анализ и
резултатите от него във фазата на дългосрочното планиране – това ще
доведе до значително по-висока степен на достоверност и ефективност
на цялостния процес на планиране в Министерството на отбраната.
52
***
Доктрина за финансово осигуряване. Министерство на отбраната. София, 2012.

Национална отбранителна стратегия. Министерство на отбраната. София, 2011.
Ръководство за планиране на отбраната, базирано на способности, Министерство на
отбраната. София, 2012.
Стратегия за национална сигурност на Република България. Народно събрание. Со-
фия, 2011.
National defense planning: methodologies, practices and technique. Naval Postgraduate
School, Monterey, California, PfP Education and Training Center.
53
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ОТБРАНИТЕЛНАТА АКВИЗИЦИЯ
Максим Алашки
Анотация: Представен е преглед на понятията, свързани с от-

бранителната аквизиция, и ролята, компонентите и връзките в Систе-
мата за отбранителна аквизиция, както и нейното място в Общата
система на Министерството на отбраната и Системата за управление
на развитието на въоръженията. Специално е акцентирано върху про-
цеса на вземане на решения в Системата за отбранителна аквизиция,
актуалните проблеми пред нея и необходимостта от неотложни дейс-
твия за тяхното разрешаване.
Ключови думи: отбранителна аквизиция, Система за отбрани-
телна аквизиция, система за управление, управление на жизнения цикъл,
решения в областта на отбранителната аквизиция, проблеми пред
Система за отбранителна аквизиция
Abstract: An overview of the concepts related to defense procurement

and the role, the components and the connections in the Defense Acquisition
System and its location and use on the System of the Ministry of Defence and
Management System of development of armaments. Special emphasis is on the
process of Decision-making in the Defense Acquisition System, actual
problems in front of it and the need for urgent action to resolve them.
Key words: Defense Acquisition, Defense Acquisition System,
Management System, Life-cycle Management, Defense Acquisition solutions,
problems facing Defense Acquisition System
Отбранителната аквизиция (от англ. acquisition – „акт за придоби-

ване“) обхваща придобиването, поддържането, развитието и модерниза-
цията на отбранителни способности на въоръжените сили чрез система
от планиране, проектиране, разработване, изпитване, договаряне, снабдя-
ване, производство, внедряване (въвеждане), интегрирана логистична
54
Вземане на решения в отбранителната аквизиция
поддръжка и снемане от употреба (въоръжение и експлоатация) на отб-

ранителни продукти и военна инфраструктура. Терминът аквизиция се
налага за ползване в българските въоръжени сили от 2002 г., след прове-
дено изследванe на Системата за управление на развитието на въоръже-
ните сили (известна като СУРВС) и подходите за модернизацията им от
страна на гостуващ екип консултанти от фирма MPRI – САЩ. Той в най-
общ вид обобщава (и разширява) използваните дотогава термини като
военни доставки и жизнен цикъл на изделието. Навлизането в нашите
документи на думата бе свързано и с предстоящото членство на страната
ни в НАТО, където терминът се използва във въпросната предметна об-
ласт. Според използваната в Министерството на отбраната интерпрета-
ция (от 2002 г.) отбранителната аквизиция е (1) бюрократично управле-
ние и (2) процес на възлагане на обществени поръчки и доставки, които
(1 и 2) са свързани с национални инвестиции в придобиване на отбрани-
телни продукти, технологии, програми и логистичната им поддръжка,
необходими за постигане на Националната стратегия за сигурност и в
подкрепа на въоръжените сили. Целта на отбранителната аквизиция е да
се придобият продукти, които отговарят на специфични нужди, и удов-
летворяване (в т.ч. и придобиване и/или подобрение) на необходимите
отбранителни способност на допустима (справедлива и разумна) цена.
Съвременната отбранителна аквизиция е сложен микс от наука, управле-
ние и инженеринг в контекста на националното законодателство и рег-
ламентиращите документи за придобиване на оборудване и технологии,
сързани с отбраната и сигурността на страната. Накратко посоченото оп-
ределение може да се обобщи (и опрости), като се сведе до това, че отб-
ранителната аквизиция материализира необходимите отбранителни спо-
собности на страната ни.
Като повечето системи (съгласно най-общото определение на по-
нятието „система“) и Системата за отбранителна аквизиция обхваща
множество от обекти и връзките между тях, които се разглеждат и функ-
ционират като едно съвкупно цяло. Тя принципно се основава на модела
за управление на жизнения цикъл, който систематично управлява цялос-
тния живот на въоръжението, техниката и инфраструктурата (от идеята и
разработване на концепция до снемане от употреба).
Системата за отбранителна аквизиция (в миналото наричана и
Система за развитие на въоръженията) е предназначена за придобиване
55
на всички способности, необходими за изпълнение на мисията на въоръ-

жените сили, включително елементите за дългосрочна поддръжка на ба-
зата на изискванията и приоритетите, зададени пред тях. Системата за
отбранителна аквизиция е мястото, където се осъществява действително-
то изпълнение на бюджетите, свързани с отбраната. Отбранителната ак-
визиция предоставя конкретни решения за избор на най-добрия (възмо-
жен) от техническа и икономическа гледна точка вариант за удовлетво-
ряване на необходимите отбранителни способности.
В периода от 2000 – 2001 г. до преди няколко години (съгласно
регламентиращите документи в Министерството на отбраната) се гово-
реше за единна Система за управление развитието на въоръжените сили
(СУРВС), която включва в себе си три основни интегрирани системи:
Система за отбранителна аквизиция (СОА), Система за необходими опе-
ративни способности (СНОС) и Интегрирана система за управление на
ресурсите на отбраната (ИСУРО), както и други системи на общата Сис-
тема за отбрана (като правна, логистична, човешки ресурси, кодифика-
ционна, стандартизационна, медицинска и др.), които са свързани по-
между си чрез своите продукти. Схемата за функциониране на СУРВС е
следната: способностите се разработват и определят от СНОС, ресурсите
за придобиването им се планират, разпределят и управляват от ИСУРО, а
се придобиват от СОА, с подпомагане от другите системи на Системата
за отбрана.
Съгласно регламентиращите документи от този период СУРВС
функционира в рамките на един непрекъснат цикъл, като планирането се
прави за тригодишен период, а дейностите се извършват всяка година. В
същото време планирането и програмирането обхващат изискванията за
период от две до шест години напред, докато бюджетирането се съсредо-
точава върху предстоящата финансова година и изпълнението на бюдже-
та започва от утвърдения такъв в предходната година. При повторение на
този цикъл изпълнението на бюджета, програмите и проектите се оценя-
ва и взема под внимание всяка година с цел предоставяне на първоначал-
ната (входяща) информация за следващия цикъл.
През последните четири – пет години обаче в новосъздадените
документи в Министерството на отбраната и Българската армия упорито
се страни от използване на термините СУРВС, СНОС и СОА, а остана
като термин единствено ИСУРО (вероятна причина е, че дирекция „Пла-
56
ниране, програмиране и бюджет“ (ППБ), която администрира системата,

освен че изработваше значителен брой документи за нея, успяваше и по-
вече от другите структури да ги налага, защитава и поддържа). През този
период по отношение на Системата за отбранителна аквизиция се изпол-
зват наименования заместители като: процеси по отбранителна аквизи-
ция, процеси, свързани с отбранителната аквизиция или просто отбра-
нителна аквизиция, но като цяло се страни от думата (понятието) аквизи-
ция, а се говори за (отбранителни) доставки, дейности по изпълнение на
жизнения цикъл и подобни производни термини.
Основната роля на Системата за отбранителна аквизиция е осигу-
ряването на въоръжените сили с подходящото въоръжение, навреме и с
минималните възможни разходи. Тази роля в САЩ е получила популяр-
ност чрез девиза faster, better, cheaper („по-бързо, по-добре, по-евтино“).
Системата за отбранителна аквизиция трябва да предостави конкретни
решения за избор на най-добрия от техническа и икономическа гледна
точка вариант за удовлетворяване на необходимите оперативни изисква-
ния (способности) на възможната за реализация цена. Компоненти на
Системата за отбранителна аквизиция са Система за управление (щатни
органи, нещатни органи и нормативни документи) и продукти (5 бр.):
 Стратегия за отбранителна аквизиция;
 предложения по аквизиция (4 бр. – за научноизследователска
дейност, за материални средства и услуги, за строителство и строителни
услуги и за снемане от употреба);
 дългосрочен инвестиционен план;
 планове за снабдяване (по първите три предложения по аквизи-
ция);
 планове за снемане от употреба.
В литературата, посветена на отбранителната аквизиция, мястото
и взаимодействието на Системата за отбранителна аквизиция обичайно
(и сполучливо) е илюстрирано с вариант на Диаграма на Джон Вен
(фиг. 1), която се състои от три равни, пресичащи се кръга. Всеки от кръ-
говете има за цел да представи еднаквото значение за доброто функцио-
ниране на отбраната (или системата за отбрана) и областта на действие
на всяка от системите СОА, ИСУРО и СНОС. Общата пресечна площ на
трите кръга трябва да даде представата, че трите системи си взаимодейс-
тват и имат една обща цел – ефективно управление на отбраната. Поня-
57
кога тази схема може да бъде видяна в разновидности на вписване на

трите кръга в по-голям кръг, който е обозначаван като Стратегическо ни-
во на управление на отбраната, като Система за изграждане на въоръже-
ните сили, Система за управление развитието на въоръжените сили
(СУРВС) или Система за отбрана. Там е показано и взаимодействието с
другите системи: логистична, правна, комуникационна, личен състав и
т.н. То става чрез техните продукти (стратегически документи, предло-
жения, планове и др.). Общата пресечна площ на трите кръга (или общи-
ят документ) намира своята реализация в Дългосрочния инвестиционен
план (актуалният такъв се нарича Инвестиционен план-програма на МО
до 2020 г.).
Съвет по
отбрана
Система
за отбранителни спо-
Съвет по собности (СОС) Съвет по ОС
въоръженията
Интегрирана
Система система
за отбранителна за управление
аквизиция на ресурсите
за отбрана (ИСУРО) Програмен
съвет
ИПЕ
Други системи
Фиг. 1
58
Целта на връзките между обектите и субектите на Системата за

отбранителна аквизиция е постигане на по-добър интегритет между тях и
синергия между елементите.
Отбранителната аквизиция започва още от най-високото ниво на
планиране на отбраната – това на национални политически документи,
което включва Правителствена програма, Стратегия за национална си-
гурност, Национална военна доктрина, Съюзни стратегии за сигурност и
отбрана (на НАТО и Европейския съюз), включително директиви на Ев-
ропейския съюз (каквато е Директива 81 за новия режим на обществени
поръчки), Стратегия за отбранителна аквизизиция, Стратегия за развитие
на българската отбранителна технологично-индустриална база (БОТИБ)
и Стратегия за изследвания и технологии в сигурността и отбраната.
Продължава на следващо ниво – определяне на отбранителните способ-
ности, ниватата на програмиране, бюджетиране, управление и отчет, като
целта на процеса, протичащ през всички тези нива, е оборудване на не-
обходимите на страната ни въоръжени сили с възможно най-
подходящите и най-качествени въоръжение, техника и инфраструктура, с
които да се изпълняват задълженията по удовлетворяване на необходи-
мите отбранителни способности. През целия процес съществуват връзки
и се интегрират дейности между компонентите, обектите и субектите,
създават се програми и документи.
Щатните и нещатните органи, които са част от Системата за уп-
равление (компонент на Системата за отбранителна аквизиция), са посо-
чени в Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните
продукти (ПУЖЦОП/П-7, обн. ДВ бр.70, 09.09.2011 г.), отменен с Пра-
вилник за отмяна на Правилника за управление на жизнения цикъл
П-5/15.07.2013 г. Щатните органи са петнадесет: десет дирекции в Ми-
нистерството на отбраната и Щаба по отбрана (дирекции „Инвестиции в
отбраната“, „Стратегическо планиране“, „Планиране, програмиране и
бюджет“, „Логистика“, „КИС“, „Административно и информационно об-
служване“, „Финанси“, „Сигурност на информацията“, „Правно-
нормативна дейност“, „Търговски дружества и отбранително-
мобилизационна подготовка“), Института по отбрана, Съвместното ко-
мандване на силите (СКС), видовете въоръжени сили (3 бр.). Нещатните
органи са четирите консултативни съвета към министъра на отбраната
(Съвет по въоръженията, Програмен съвет, Съвет по отбранителни спо-
59
собности и Съвет по отбрана), фигурите на националния директор по въ-

оръженията и главния информационен мениджър на Министерството на
отбраната и Българската армия, както и Интегрираните проектни екипи
(ИПЕ) за реализиране на основните инвестиционни проекти от Инвести-
ционен план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г.
(14 бр.). За да бъде списъкът коректен и пълен, към тях може да се доба-
вят и двата Експертно технико-икономически съвета по въоръжение и
техника и по C4I системите (ЕТИС по ВиТ и ЕТИС по C4I) на Института
по отбрана.
Практически всички те, съобразно правата и задълженията си,
участват в разработването, разглеждането, приемането и отговорностите
по изпълнението на документите, свързани с вземането на решения в об-
ластта на отбранителната аквизиция.
Самите решения обаче съгласно чл. 16, чл. 22 и чл. 26 от ЗОВС
взимат (разпореждат се) единствено:
 Министърът на отбраната – за структурите, които са включени в
състава на Министерството на отбраната (т.нар. Система на МО), за про-
екти до 50 млн. лв. (с утвърждаване от министъра на отбраната);
 Министерският съвет за проекти от 50 до 100 млн. лв. (приемане
с решение на Министерския съвет);
 Народното събрание за проекти над 100 млн. лв. (приемане с ре-
шение на Народното събрание).
Всички тези щатни и нещатни органи работят, за да предложат в
крайна сметка на министъра на отбраната предложение и/или заповед,
които той да утвърди или да подпише. А за изключенията, когато реше-
нието се взема от Министерския съвет или Народното събрание, минис-
търът прави съответното предложение.
В този ред на разсъждения може да се каже, че решенията в об-
ластта на отбранителната аквизиция се вземат почти изключително от
министъра на отбраната (почти, за да не се забравят изключенията).
Останалите органи имат основни, но съвещателни функции (четирите
съвета към министъра на отбраната) или чисто практически (работни)
функции (дирекциите на Министерството на отбраната и Щабът на отб-
раната, Институтът по отбрана, военните структури, ИПЕ), които стигат
до това определени решения да бъдат подготвени и предложени за разг-
леждане от съветите към министъра, директно на самия министър за взе-
60
мане на решение или подготовка на съответните документи за Минис-

терския съвет и Народното събрание, които също министърът на отбра-
ната да подпише.
Напоследък в светлината на очертаващия се хроничен недостиг на
средства за изпълнение на основните инвестиционни проекти (от Инвес-
тиционния план-програма на МО до 2020 г.), особено на тези, които
изискват значителен ресурс (над 100 млн. лв.) и очевидно не могат да се
реализират от бюджета на Министерството на отбраната, предвиден за
капиталови разходи, се заговори за тяхното финансиране чрез „целеви
средства от националния бюджет“. За това обаче е необходимо т.нар. по-
литическо решение или по-скоро политическа воля за набавяне чрез от-
клоняване на значителни средства от други, също така важни за общес-
твото сектори. Ако това се случи, този начин на финансиране също ще
бъде включен и съответно анализиран като форма за вземане на решение
в областта на отбранителната аквизиция.
Пред отбранителната аквизиция стоят съществени проблеми.
Умишлено няма да се спирам на финансовите такива, колкото и те да са
от решаващо значение за действието на Системата за отбранителна акви-
зиция по реализиране на основните нейни цели. Огромни практически
проблеми за функционирането ѝ, включително и пред вземането на ре-
шения в нея, са следните фактически съществуващи положения:
 В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Бълга-
рия липсва функция на министъра на отбраната по управление на жизне-
ния цикъл на отбранителните продукти, както и такава, свързана с поли-
тиката по въоръженията.
 Правилникът за управление на жизнения цикъл на отбранител-
ните продукти е отменен (ДВ бр. 64 от 19.07.2013 г.) и практически няма
друг подобен документ, който да го замества.
В резултат на посочените проблеми редица връзки, процеси и
функции в областта на управлението на жизнения цикъл (респективно в
Системата за отбранителна аквизиция) са без нормативна регламентация.
Част от дейностите се извършват „по инерция“, на базата на отменения
правилник, други се извършват рутинно на принципа „добро желание, за
да върви работата“, а трети изобщо не се изпълняват, защото когато
стигнат за съгласуване до юристите, те ги спират поради „липса на прав-
на рамка за тяхното регламентиране“.
61
Без правна регламентация в областта на управлението на жизне-

ния цикъл на отбранителните продукти остават редица основни функции
и процеси. По-важните от тях са:
 Механизъм за дефиниране на дефицита от способности;
 разработване на концепции за изграждане на отбранителни спо-
собности, определени като необходими за нуждите на Българската армия;
 ред за разработване и включване на проекти за инвестиционни
разходи в Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната;
 структура, функции, права и задължения на членовете на ИПЕ;
 ред за заявяване и придобиване на отбранителни продукти;
 процес за разработване на въоръжение, техника, оборудване и
системи;
 ред за разработване и форма на документите, свързани с разра-
ботването, придобиването, поддържането и снемането от употреба на от-
бранителни продукти (изходни задания (ИЗ), тактико-технически задания
(ТТЗ), технически спецификации и др.) и взаимоотношенията между от-
делните структури и съвещателни органи;
 приемане и снемане от въоръжение на въоръжения, техника и
оборудване;
 организация на експлоатацията и поддръжката на отбранителни
продукти;
 провеждане на различни видове изпитвания и оценка на качест-
вото;
 процедури за изменение на срока на експлоатация на отбрани-
телни продукти;
 снемане от употреба, разкомплектоване, бракуване и унищожа-
ване;
 функции и отговорности на националния директор по въоръже-
нията;
 ред за осъществяване на взаимодействието с отбранителната ин-
дустриална база и др.
Във връзка с разрешаването на тези проблеми е неотложно да се
приеме нов нормативен акт (който се разработва в дирекция „Инвести-
ции в отбраната“ – МО), регламентиращ условията и реда за управление
на жизнения цикъл на отбранителните продукти и съобразен със стан-
62
дартизационните документи на НАТО в тази област (AAP 48 NATO

System Life Cycle Stages and Processes (Edition 1) и AAP-20 Phased
Armaments Programming System (PAPS) (Edition 2)), ратифицирани от Ре-
публика България. Няма особено значение как ще се нарича този доку-
мент – правилник, наредба, правила, указания и т.н. Важното е да го има,
за да регламентира системата. Успоредно (или преди това) е необходимо
създаване на законово основание (т.нар. делегация) за разработването на
гореспоменатия регламентиращ документ чрез изменение и допълнение
на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. След
като са налични тези две условия (нормативен регламент за управление
на жизнения цикъл на отбранителните продукти и законово му основа-
ние) е наложителен преглед, адаптиране и/или осъвременяване на оста-
налите документи, свързани с отбранителната аквизиция и оптимизира-
нето на Системата за отбранителна аквизиция. В тази посока на действие
са и препоръките (утвърдени от министъра на отбраната) в доклад от
вътрешен одит от 17.04.2014 г. за оценка на дейностите по планиране и
организация на провежданите процедури по ЗОП и по приемане и снема-
не от въоръжение на отбранителни продукти, по които се работи в Ми-
нистерството на отбраната.
В заключение може да се посочи, че отбранителната аквизиция,
чийто фундаментален процес се изразява в управление на жизнения ци-
къл на отбранителните продукти, се е утвърдила като значима дейност за
Министерството на отбраната, а политиката и системата за нейното при-
лагане допринасят в решителна степен за постигане на целите и приори-
тетите на отбранителната политика.
Системата за отбранителна аквизиция и всички участващи в нея
структури са важни елементи, защото са ефективни инструменти на ръ-
ководството на Министерството на отбраната за вземане и реализиране
на целесъобразни и ефективни решения, в т.ч. и за изпълнение на анга-
жиментите на Република България в системата на колективната отбрана
и сигурност. Жизнено важна е необходимостта от подобряване на коор-
динацията между структурите и техните ръководители на всички хори-
зонтални и вертикални нива на взаимодействие.
Постигнатото сега ниво при прилагането на отбранителната акви-
зиция следва да бъде разглеждано като база за бъдещото ѝ усъвършенст-
ване (или развитие) в посока към постигане на по-висока ефективност и
63
хармонизиране с аналогичните политики и системи на страните членки

на НАТО и Европейския съюз. Гаранция за целенасоченото и успешно
усъвършенстване са формулираните поуки от досегашната практика в
областта на отбранителната аквизиция и перспективите пред нейното бъ-
дещо развитие. Всичко останало зависи от желанието и волята на всички
нива за усъвършенстване и от качествата, професионализма и добросъ-
вестността на човешкия фактор, който играе и ще играе решаваща роля
за постигане на желаните крайни резултати.
***
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Инвестиционен план-програма на МО до 2020 г. Министерство на отбраната на Репуб-
лика България, 2011.
Пенчев, Г. Развитие на въоръженията. София: Университет за национално и световно
стопанство, 2010.
Правилник за управление на жизнения цикъл на отбранителни продукти. Министерст-
во на отбраната на Република България, 2011.
Стратегия по отбранителна аквизиция. Министерство на отбраната на Република Бълга-
рия. София, 2004.
Система за отбранителна аквизиция: Състояние и перспективи за развитие. Министерс-
тво на отбраната на Република. България. София, 2001.
Система за развитие на въоръженията (концепция). Министерство на отбраната на Ре-
публика България. София, 2001.
64
ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА „ТЕРЕМ“ ЕАД
И ВОЕННО-ОТБРАНИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ
доктор Николай Цонков
Анотация: Статията засяга въпроси, свързани с анализ на със-

тоянието на „ТЕРЕМ“ ЕАД в контекста на развитието на военно-
отбранителния комплекс. Целта на настоящата разработка е чрез
изясняване състоянието на холдинга да се очертаят перспективи за
развитието му. За това ще бъдат използвани описателен и аналитичен
метод, позоваване на експертно мнение и др. Очакваните резултати от
изследването са да се предложат мерки за стабилизиране на „ТЕРЕМ“
ЕАД.
Ключови думи: отбранителен отрасъл, „ТЕРЕМ“ ЕАД, пре-
структуриране, инвестиции, обновление
Abstract: The report articulates questions in regards to analysis of

TEREM Ltd. situation in context of military and defense complex development.
The major purpose of this paper is through analyzing of the company’s condi-
tion, to show TEREM Ltd. development perspectives. For achieving of this aim
the author uses methods as description, analytical, expert opinion and others.
The expected approach is to perform steps for TEREM Ltd. stabilization and
renovation.
Key words: defense sector, TEREM Ltd., restructuring, investments,
restoration
Отбранителният отрасъл в България e съществена част от нацио-

налното стопанство и се характеризира със сериозен потенциал за разви-
тие. За миналата година оборотът в отрасъла възлиза на около
600 000 000 лева. Търговските дружества на Министерството на отбрана-
65
та са част от този отрасъл. Затова стратегическото им управление е ос-

новна задача за министерството.
Целта е да се анализира и установи състоянието на „ТЕРЕМ“
ЕАД, като се посочат кризисните точки. Това ще бъде постигнато чрез
използването на описателен и аналитичен метод, позоваване на експерт-
но мнение, SWOT анализ и други.
Развитието и бъдещето на търговските дружества в рамките на
Министерството на отбраната трябва да се разглежда в два аспекта. Пър-
во, е необходимо да се има предвид, че макар да са сто процента собст-
веност на Министерството на отбраната, те са самостоятелни юридичес-
ки лица и изцяло от ръководството им зависи тяхното текущо състояние.1
Не е правилно да се споделя тезата, че министерството трябва да подпо-
мага пряко чрез субсидии дружествата. Те като самостоятелни субекти е
необходимо да търсят начини за привличане на средства и приходи. Т.е.,
нужно е да се търсят възможности за разширяване на пазарния дял в кон-
куренция с останалите.
Състояние и възможности на „ТЕРЕМ“ ЕАД
„ТЕРЕМ“ ЕАД – София е изградено като стопанска структура,

обединяваща военноремонтните заводи на Министерството на отбраната
и осигуряваща потребностите от ремонт на въоръжение и техника на
Българската армия. Дружеството е сто процента държавна собственост.
Към настоящия момент фирмата се състои от шест дъщерни дру-
жества, извършващи ремонт, модернизация и логистична поддръжка на
руско производство авиационна техника (самолети, самолетни двигатели,
вертолети и самолетообслужваща техника); кораборемонт (кораби, въо-
ръжение и техника за Военноморските сили); автобронетанкова техника
(танкове, верижни и колесни бронемашини, товарни и лекотоварни авто-
мобили, джипове, автобуси и производство на резервни части); стрелко-
во, артилерийско, ракетно въоръжение и боеприпаси; радиолокационна и
свързочна техника.
В състава на холдинга влизат:
 „ТЕРЕМ – Летец“ ЕООД – София с предмет на дейност ремонт
на авиационна техника (вертолети);
 „ТЕРЕМ – Овеч“ ЕООД – Провадия с предмет на дейност ремонт
66
Перспективи за развитие на „ТЕРЕМ“ЕАД…
на автомобилна и бронетанкова техника;

 „ТЕРЕМ – Хан Крум“ ЕООД – Търговище с предмет на дейност
ремонт на бронетанкова техника и производство на резервни части;
 „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал Варна“ ЕООД – Варна с пред-
мет на дейност ремонт на кораби, въоръжение и техника за Военноморс-
ките сили;
 „ТЕРЕМ – Ивайло“ ЕООД – Велико Търново с предмет на дей-
ност ремонт на класическо, артилерийско и ракетно въоръжение, уни-
щожение и демилитаризация на оръжейни и ракетни системи;
 „ТЕРЕМ – Цар Самуил“ ЕООД – Костенец с предмет на дейност
ремонт и утилизация на боеприпаси.
С наличните си производствени мощности и персонал освен за
нуждите на Българската армия холдингът може да извършва и износ на
ремонт на въоръжение, техника и резервни части, да произвежда маши-
ностроителна продукция с гражданско предназначение и е пример за ус-
пешен бизнес в областта на снабдяването и поддържането на оръжията и
военнотехническите средства на Българската армия.
„ТЕРЕМ“ ЕАД е едноличен лидер на вътрешния пазар в Републи-
ка България по отношение ремонта на въоръжение и техника за система-
та на националната сигурност. Дружеството е единственото в страната,
което разполага с необходимите производствени мощности и квалифи-
циран персонал за изпълнение на тази дейност. С притежаваните мощ-
ности за ремонт на авиационни двигатели и самолети то има сериозни
позиции на международните пазари. „ТЕРЕМ“ ЕАД разполага с уникал-
но за България производствено оборудване (ГАПС, многокоординатни
обработващи центрове, ерозиини машини, чисти стаи), гарантиращо ви-
соката технологичност на ремонта и производството на резервни части.
Въпреки дейността на „ТЕРЕМ“ ЕАД за намиране на поръчки и
заетост на дъщерните дружества, състоянието им е лошо. В продължение
на четири години възможностите на целия холдинг и дъщерните му фир-
ми се ограничават до задоволяване на потребностите от възмездяване на
служителите чрез изплащане на възнаграждения. Заплатите в дъщерните
дружества са осигурявани от готовите средства в холдинга. Т.е. натрупа-
ните средства от продажбата на дялове от предприятия, които са били
част от „ТЕРЕМ“ ЕАД, са изразходвани за изплащане на заплати, а не са
инвестирани в нови технологии и обновление. В следствие на тази поли-
67
тика дружествата са натрупали големи вътрешни задължения към хол-

динга. Анализът на финансовото състояние показва, че някои то тях, като
„ТЕРЕМ – Хан Крум“ ЕООД в Търговище и „ТЕРЕМ – Летец“ ЕООД в
София, на практика са под регистрирания капитал.
Налице е декапитализиране на дружествата спрямо 2009 г. с около
35 000 000 лева, като само за деветмесечието на 2013 г. собственият им
капитал е намалял с над 10 000 000 лева. За 2010 г. собственият капитал
на „ТЕРЕМ“ ЕАД е 104 848 000 лв., за 2011 г. е 99 618 000 лв., за 2012 г.
– 97 548 000 лв., към 30.09.2013 г. е 88 026 000 лв.
Тази постоянна тенденция за влошаване на икономическото със-
тояние на дъщерните дружествата на „ТЕРЕМ“ ЕАД ясно показва тяхна-
та нежизнеспособност като самостоятелни стопански субекти. Без фи-
нансовата подкрепа от „ТЕРЕМ“ ЕАД част от дъщерните дружества вече
щяха да са изпаднали в несъстоятелност.
SWOT анализ на „ТЕРЕМ“ ЕАД и основни характеристики

Таблица 1
Потенциални Потенциални
вътрешни силни страни външни възможности
1. Добро териториално 1. Способност за обслужване
разположение на допълнителни групи клиенти
2. Квалификация и производствен 2. Съществуват пътища за разши-
опит на инженерно-техническия ряване асортимента на продукцията
и производствения състав 3. Способност за използване на на-
3. Технологично оборудване виците и опита при производството
и инструментална екипировка на нова продукция
4. Изградена инфраструктура 4. Потенциал за предоставяне
5. Широк обхват на дейността на допълнителни ремонтни
6. Сертификати по ИСО 9001-2000 и диагностични дейности
и AQAP-2000 5. Участие в модернизацията и пре-
7. Свободни ресурси за поемане въоръжаването на Българската ар-
на нови услуги в интерес на сектора мия и сектора за сигурност
за сигурност чрез сътрудничество
8. Конкурентно заплащане на труда със стратегически партньори
68
Потенциални
Потенциални външни заплахи
Вътрешни слаби страни
1. Влошено финансово състояние 1. Политика по отношение
2. Силно намалени потребности на предприятията
на основния клиент – от отбранителното производство
Министерството на отбраната 2. Неблагоприятна политика
3. Липса на самостоятелност на чуждестранните правителства
за вземане на управленски 3. Изменения в потребностите
решения на потребителите
4. Поставени ограничения за кон- 4. Чуждестранни конкуренти
такти с външни фирми, доставчици 5. Затруднена доставка и висока
и клиенти цена на внасяните резервни части
5. Неразвита маркетингова и материали
дейност, насочена към външни 6. Загуба на ремонтна
клиенти и пазари и производствена компетентност
6. Слабо управление и стопанисване 7. Стачна готовност
7. Липса на ясна стратегия 8. Изпадане в несъстоятелност
за развитие
8. Кадрово осигуряване –
съотношение „производствен –
обслужващ“ персонал,
образователен ценз, възраст
9. Остарял и амортизиран машинен
парк
10. Висока себестойност
на продукцията поради огромни
активи и надвишаване на постоян-
ните разходи над променливите
11. Свиващи се пазари
и остаряващи продукти
12. При вземане на решение
доминират социалните
над икономическите критерии
69
Перспективи за развитие на „ТЕРЕМ“ ЕАД
Неясни са перспективите на дружествата за възстановяване на

предоставените им в заем средства, както и какво ще стане с тях, когато
„ТЕРЕМ“ ЕАД е в невъзможност и преустанови тяхното финансиране.
Изключително важно е обстоятелството, че разполагаемите средства на
„ТЕРЕМ“ ЕАД не са в резултат на основната му търговска дейност, а на
извършените от дружеството продажби на активи и дялови участия.
Извършеният задълбочен анализ на правното, пазарното и финан-
сово-икономическото състояние на групата „ТЕРЕМ“ ЕАД показва, че е
налице трайна тенденция за намаляване обема на извършваните от дъ-
щерните дружества дейности значително под производствения им капа-
цитет, невъзможност за покриване на разходите им, генериране на загуби
и голяма задлъжнялост. Голяма част от дружествата не могат със собс-
твени приходи да покрият дори разходите за персонал и работна заплата.
Съществуващата структура има своите предимства. Дъщерните
дружества имат своята самостоятелност във финансов и управленски ас-
пект. По този начин имат по-голяма свобода в действията си. Но съще-
временно дори намирането на поръчки няма да спомогне съществено за
редуцирането на натрупаните задължения към „ТЕРЕМ“ ЕАД. 2
Наблюдава се и друга практика. Холдинговото дружество трудно
осъществява текущ контрол върху дейността на предприятията. Необхо-
димо е да се оптимизират разходите в дружествата. Единственият начин
за промяна на статуквото е централизиране на управлението от страна на
холдинга. Действията в тази посока ще доведат и до други положителни
резултати. Натрупаните задължения ще бъдат заличени и ще се започне
на чисто. Също така досега практиката показва, че холдингът осигурява
основната част от заетостта на дружествата. Следователно отпада необ-
ходимостта от по-голяма самостоятелност поради липса на стопанска
инициатива от управителите. По тази причина важна мярка за стабили-
зиране на дружеството е неговото преструктуриране с оглед на това да се
централизира управлението, като пряко се контролират разходите на вся-
ка икономическа единица. Затова на този етап е наложително вливането
на дъщерните дружества в холдинга.
Чрез промяна на юридическата форма на дружествата ще се опти-
мизират значително разходите за различни икономически дейности. Ра-
70
ботата по осигуряване на заетост продължава и мятам, че мощностите ще

бъдат натоварени, но тези мерки няма да доведат до съществена промяна
в състоянието. С цел икономическото им стабилизиране е необходимо да
бъдат взети спешни мерки в посока обратното им вливане в „ТЕРЕМ“
ЕАД.
Вливането ще доведе до опростяване на структурата, елиминиране
на дублиращите дейности и функции, по-добра организация при упраж-
няването на контрол върху дейността и ще улесни функционирането на
стопанската организация. По този начин ще се намалят разходите за най-
разнообразни транзакции между дружествата в холдинга – в това число
ще се преустановиащането на ДДС в групата на „ТЕРЕМ“. 3 При тази ор-
ганизационна структура реализираните приходи се облагат двойно, което
е против икономическата логика. Всеки месец се изплащат средства за
ноу-хау, допълнителни разходи за транзакционните разходи и др. Смя-
там, че е целесъобразно да се инициира промяна на юридическата форма,
с която да се премахнат финансовите задължения на дъщерните дружест-
ва към „ТЕРЕМ“ ЕАД.
1
Цонков, Н. Средата на сигурност на България и перспективи за развитие на
политиката ѝ за сигурност. – В: Военен журнал, 2013, бр. 3, с. 92-97.
2
Велкова, Л. Административен мениджмънт. София: Софтрейд, 2008.
3
Иванов, Т. Икономика на отбраната. София: Университетско издателство
„Стопанство“, 2002.
71
ОТБРАНИТЕЛНИ РАЗХОДИ
В СЪВРЕМЕННАТА СРЕДА ЗА СИГУРНОСТ
доктор Катя Пейчева
Анотация: Докладът е посветен на разходите за отбрана в Бъл-

гария и в световен мащаб. Авторът обръща внимание и на това как об-
ществото възприема разходите за отбрана и подкрепя ли държавната
политика в тази област. Направени са международни сравнения, с кои-
то се акцентира върху основните тенденции на отбранителните разхо-
ди в различните региони на света.
Ключови думи: отбрана, разходи за отбрана, брутен вътрешен
продукт, криза
Abstract: The report concerns the defence expenditures in Bulgaria

and worldwide. The author pays attention of the public perception for the
defence expenditures and whether the society supports the state policy in this
field. International comparisons are made, which focuses on the general
trends of defence expenditures in the various regions of the world.
Key words: defence, defence expenditures, gross domestic product,
crisis
Разходи за отбрана. Каква асоциация будят в обикновения граж-

данин данъкоплатец тези думи? Възприемат ли се правилно от общество-
то разходите за отбрана и подкрепя ли то държавната политика в тази
област? Една голяма част от българските граждани свързват тези разходи
преди всичко с техниката, която се закупува през последните години и с
проблемите около договорите, за които медиите шумят от време на вре-
ме. Много хора не знаят приблизителния годишен размер на разходите за
отбрана, не знаят и за какво се разходват те. Но със сигурност сумата
1 млрд. лева годишно им звучи много стряскащо на фона на недостига-
щите средства на национално ниво. И обикновеният данъкоплатец не би
72
Отбранителни разходи в съвременната среда…
одобрил толкова много пари да отиват за отбрана вместо за образование,

здравеопазване или някой друг сектор от националното стопанство. Лип-
сата на интерес по въпросите на отбранителните разходи в България е
силно изразена, но затова не са виновни отделните граждани, а тези кои-
то би трябвало да ги информират и да събудят интереса им към тази об-
ласт от държавната политика. Интересуващите се от тематиката и специ-
алистите в областта на отбраната знаят колко недостатъчни са всъщност
тези средства, колко разнообразни направления включват разходите и
колко много финансови средства са необходими за да се поддържа една
съвременна, боеспособна и отговаряща на заплахите за сигурността ар-
мия. Това, което се откроява като правило, е, че по-голямата част от об-
ществото е склонна да подкрепя този голям по своя размер разход на
държавата само когато се чувства застрашена. При реално съществуващи
заплахи за националната сигурност делът на тези, които смятат, че раз-
ходите за отбрана са недостатъчни, скача значително. Хората изведнъж
осъзнават необходимостта от нещото, наречено армия, и по-големи раз-
ходи за отбрана.
⁭ % Твърде много ⁭ % Твърде малко
Фиг. 1. Обществено проучване, проведено в САЩ: „Същест-

вува дискусия относно общия размер на средствата, които
американското правителство харчи за национална отбрана и
военни цели. Какво е Вашето мнение по въпроса? Смятате ли,
че средствата са твърде малко, размерът им е точно, колкото
трябва, или средствата са твърде много?“ Данните за отгово-
рилите „Размерът им е точно, колкото трябва“ не са предста-
вени на графиката1
73
Посочените на фигура 1 данни от обществено проучване се отна-

сят за САЩ, но това, че американските граждани променят своето мне-
ние за разходите за отбрана на национално ниво, когато се чувстват по-
вече или по-малко застрашени, е характерно не само за тях, а и за граж-
даните на повечето съвременни страни.
Необходимо е да разглеждаме същината на проблема, а тя е, че
хората не са виновни за променливото си мнение и не е тяхна работа да
се интересуват ежедневно от средствата за отбрана. Това е в компетен-
циите на държавата и тя посредством своите институции трябва да прави
необходимото те да се чувстват защитени, сигурни и спокойни. Също
така тя е тази, която трябва да подтиква хората да са по-информирани по
отношение на държавните разходи и в частност тези за отбрана. Отново
за сравнение къде сме ние българите по отношение на тази заинтересо-
ваност можем да съпоставим данните от американско проучване и тако-
ва, направено в България. Ако сред американците през последните 15 го-
дини най-високият процент на отговорилите, че нямат мнение по въпро-
сите на отбраната е 4%, то в България делът на отговорилите „не знам/не
ме интересува“ на различни въпроси, свързани с отбранителните разхо-
ди, варира от 22 – 23% и стига до 96% в зависимост от въпросите. Дан-
ните за България показват, че обществото не е заинтересовано от това,
което се случва в сектора на отбраната, а оттук съвсем логично произти-
ча и отслабеният граждански контрол, който то би следвало да упражня-
ва върху този сектор и върху вземащите решения.
Какви са тенденциите в България по отношение на отбранителни-
те разходи през последните години? Ако през 2006 г. делът на функция
„Отбрана и сигурност“ е 12,8% от общите консолидирани разходи, то
през 2014 г. този процент е едва 9,4% (фиг. 2), от които на „Отбраната“
се падат малко над 3%.2
Тук всъщност възникват множеството противоречия и въпроси.
Прави ли държавата необходимото, за да поддържа отбраната на ниво,
създаващо чувство за сигурност? Приоритет ли са отбранителните разхо-
ди за управляващите? Не е ли смазващ този хроничен недоимък? С тези
все по-ограничени разходи можем ли да бъдем достоен партньор на
НАТО? Макар че недостигът на средства не е само в областта на отбра-
ната, а за него се говори на национално ниво, трябва да сме наясно, че
отбранителните разходи не са като всички останали. Те са специфична
74
категория, която засяга всеки един сектор от стопанството и живота на

хората, и към нея трябва да се отнасяме с особено внимание.
Фиг. 2
Съпоставими ли са българските разходи за отбрана с тези на стра-

ните от Европейския съюз и НАТО? Но не само като процент от БВП, а и
като абсолютна стойност. Необходимо е да работим и със суми, а не само
с проценти, защото тогава всъщност се вижда огромната разлика (про-
паст) между България и другите страни. Това, което се случва у нас по
отношение на отбранителните разходи, изключение ли е или пример за
общата европейска апатия към тях?
Интересно е да насочим поглед и към това как България и разхо-
дите ѝ за отбрана изглеждат на фона на съседните страни. Макар че е не-
обходимо всеки да „гледа в собствената си чиния“, то не трябва да пре-
небрегваме все пак това, което се случва около нас. Така например въп-
реки факта, че Гърция е в криза, тя е сред най-добрите клиенти на отбра-
нителната промишленост. Данни на НАТО сочат, че през 2008 г. Гърция
е изхарчила почти 7 млрд. евро за отбрана, като тази сума съответства на
всички приходи на държавата от данъци. По внос на конвенционални
оръжия в периода 2004 – 2008 г. страната заема пето място, като преди
нея са само Китай, Индия, Обединените арабски емирства и Южна Ко-
75
рея. Показателно за това колко харчи Гърция е, че за периода 1996 –

2010 г. страната е отделила около 50 млрд. евро за отбранителни разхо-
ди, като само за 2008 – 2010 г. е трябвало да плати 9 млрд. евро за отбра-
нително въоръжение.3
Таблица 1
Отбранителни разходи като процент от БВП –
САЩ и европейски страни4
Осреднени стойности за периода
1985- 1990- 1995- 2000- 2005-
Страна 1989 1994 1999 2004 2009 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013
САЩ 6 4 4,7 4,8 4,5 4,4
Белгия 2,8 1,9 1,5 1,3 1,1 1,1 1,2 1,2 1,1 1,1 1,1 1
България 8,2 - - - 2,2 2,4 2,2 1,9 1,7 1,4 1,4 1,4
Дания 2 2 1,7 1,5 1,4 1,3 1,4 1,4 1,5 1,4 1,4 1,4
Естония - - - 1,6 1,7 1,8 1,8 1,8 1,7 2 2
Франция 3,7 3,3 2,9 2,5 2,3 2,4 2,3 2,1 2 1,9 1,9 1,9
Германия 3 2,1 1,6 1,4 1,3 1,3 1,3 1,4 1,4 1,4 1,4 1,3
Гърция 5,1 3,9 4,1 3,3 2,9 2,7 3 3,2 2,6 2,4 2,3 2,3
Унгария 5,2 - - 1,7 1,3 1,3 1,2 1,2 1,1 1,1 1,1 0,9
Италия 2,3 2,8 2,3 2,2 1,5 1,3 1,6 1,4 1,4 1,4 1,3 1,2
Латвия - - - 1,4 1,5 1,6 1,2 1 1 0,9 0,9
Литва - - - 1,1 1,2 1,1 1,1 0,9 0,8 0,8 0,8
Полша 6 - - 1,8 1,7 1,8 1,8 1,7 1,8 1,8 1,8 1,8
Португалия 2,4 2,1 1,7 1,5 1,4 1,5 1,6 1,5 1,5 1,4 1,5
Румъния 4,5 - - - 1,6 1,5 1,5 1,4 1,3 1,3 1,2 1,4
Чехословакия/Чехия 5,8 1,4 1,6 1,3 1,1 1,1 1,1
Словакия - - - 1,6 1,5 1,5 1,5 1,3 1,1 1,1 1
Турция 4 3,8 3,2 2 1,8 1,9 2 1,9 1,8 1,8 1,8
Великобритания 5,2 3,6 2,6 2,5 2,5 2,6 2,6 2,6 2,3 2,4
НАТО - европейски
страни 2,5 2,1 1,9 1,8 1,7 1,7 1,8 1,7 1,6 1,6 1,6
НАТО общо 3,5 2,7 2,6 3 2,8 2,9 3,3 3,3 3 2,9 2,9
76
Таблица 2
Отбранителни разходи по текущи цени (млн. щ.д. )5
Отбранителни
разходи
2008 2009 2010 2011 2012 2013 на глава
от населението
в щ.д. (2013)
България 667 905 832 758 722 749 65
Румъния 1976 2225 2086 2380 2100 2602 77
Гърция 6752 10156 7902 6858 5633 5669 419
Турция 10301 12647 14134 13616 13895 14365 146
Като проследим данните в таблица 2, е логично да си зададем

въпроса, коя страна от посочените всъщност е в криза. Но тук говорим не
само за икономическа криза, а и за криза на държавното управление, кри-
за в обществото и не на последно място – криза в отбраната и разходите,
които се отделят за нея. Като трябва ясно да си даваме сметка, че кризата
в отбранителните разходи е следствие от предходните две кризи, а не от
икономическата криза. Гърция, която до съвсем скоро беше тема номер 1
в Европа поради тежката икономическа криза, с която трябваше да се
справи, се оказва, че в някои направления е с много по-добри показатели
от тези на България.
Таблица 3 има за цел да покаже неправилното представяне на ин-
формацията за отбранителните разходи в България. Много често се ак-
центира върху това, че разходите за отбрана в България като процент от
БВП не могат да бъдат по-големи, защото така е в другите страни и таки-
ва са общоевропейските тенденции. Но при това сравнение много ясно
изпъкват огромните различия между страни, които отделят еднакъв про-
цент от БВП за отбрана.
77
Таблица 36
Страни с
Отбранителни
отбранителни
БВП разходи
разходи в %
за 2013 г. на глава
от БВП,
(млн. щ.д.) от населението
близки
(щ.д.)
до България
България 1,4 54 778 65
Дания 1,4 341 675 644
Германия 1,3 3 754 618 505
Италия 1,2 2 139 573 299
Португалия 1,5 227 211 268
Как се вписват съвременните отбранителни разходи на Европа в

световен мащаб? Отговорът всеки сам може да си даде, като проследи
сравненията между ЕС, САЩ и останалите страни и региони. Тогава за
каква обща европейска отбрана говорим, когато Европа (с малки изклю-
чения) ясно показва чрез своите действия, че това не е сред нейните при-
оритети?
Фигура 3 е показателна за това, което се случва в областта на отб-
раната в световен мащаб. През 2012 г. световните разходи за отбрана на-
маляват с 0.5% до 1,750 трилиона щатски долара. Това е първият годи-
шен спад от 1998 г. насам. Поради рецесията от 2008 г. разходите за отб-
рана в 20 от 37-те страни в Западна и Централна Европа са паднали с
10%. За разлика от европейските държави, това, което се наблюдава в
Русия от 1999 г. насам, е значително увеличение на разходите за отбрана,
като през 2012 г. спрямо 2011 г. те са нарастнали с 16%. Очакваният ръст
до 2015 г. е около 40%, като това увеличение е свързано с държавна
програма по въоръженията на Русия за периода 2011 – 2020 г., която
мнозина се съмняват, че ще бъде реализирана напълно. През 2012 г.
Америка и Русия харчат за отбрана по 4,4% от БВП, което е значително
повече от средната стойност от 2,5% в световен мащаб, но много по-
ниска от тази на Саудитска Арабия, която отделя за отбрана 8,9% от
БВП. През последното десетилетие военният бюджет на Китай се е уве-
78
личил със 175%, като това е едно от най-големите увеличения сред стра-
ните, посочени в диаграмата. През 2013 г. данните се променят. Докато
западните страни, сред които и Великобритания, и САЩ, намаляват отб-
ранителните си бюджети, то Русия повишава своя, като вече отделя 4,8%
от БВП за отбрана, което се равнява на почти 88 млрд. щатски долара.
Москва планира да похарчи 705 млрд. щатски долара, за да замени 70%
от военното оборудване на страната до 2020 г. Но въпреки че отделя все
повече средства за отбрана, Русия все още изостава далеч зад САЩ в аб-
солютно изражение.
Фиг. 37
Страна като САЩ може да си позволи такива големи амплитуди в

разходите за отбрана през определен период от време. Както е видно от
графиката, на около всеки 10 – 15 години те свиват значително разходите
си за отбрана, след което отново ги удвояват. Икономика като американ-
ската може да си позволи всичко това, докато страна като нашата, която
е с малък бюджет, трябва по-скоро да поддържа едни постоянни нива на
79
отбранителните си разходи, за да можем да говорим за адекватно из-

граждане и поддържане на отбранителни способности.
Фиг. 4. Разходи за отбрана на САЩ 1950 – 2017 г.8
През 2013 г. Америка е похарчила около 640 млрд. щ.д. (спад от

7,8%) – повече от три пъти в сравнение с Китай. Военните разходи на
Китай се увеличават със 7,4% до 188 млрд. щ.д. Разходите на Саудитска
Арабия достигат 67 млрд. щ.д. В Близкия Изток като цяло се наблюдава
увеличение с 4% през миналата година, като разходите достигат около
150 млрд. щ.д. Според Стокхолмския институт за изследване проблемите
на мира (SIPRI) увеличението отчасти се дължи на напрежение в отно-
шенията с Иран, но също така и на желанието на страните да се поддър-
жат силни и лоялни сили за сигурност, за да се застраховат срещу потен-
циални протести от типа на „Арабската пролет“.
Увеличение на военните разходи се наблюдава и в Африка, където
те нарастват с повече от 8% през 2013 г. и достигат 44,9 млрд. щ.д. Ал-
жир са първата държава на континента с военен бюджет в размер повече
от 10 млрд. долара.9 Според ръководителя на програмата за военните
разходи на SIPRI Сам Фрийман причините за това увеличение произти-
чат от повече от един фактор. „В някои случаи това е естествен резултат
от икономическия растеж или в отговор на истинските нужди за сигур-
80
ност“, казва той, но в други случаи това е прахосване на природните ре-

сурси, резултат от господството на автократичните режими или възник-
ващите регионални състезания по въоръжаване. В страните от Азия се
увеличава закупуването на такива способности, които до скоро са прите-
жавали само Русия и страните от НАТО. Все пак не може да се отрече, че
европейските възможности в реално изражение намаляват и всичко за-
напред ще зависи от икономическото развитие в бъдещ период. А относ-
но Китай – това, което се забелязва на този етап е, че той не иска да из-
мести САЩ като световна суперсила, а иска да бъде основен играч в своя
собствен „стратегически заден двор“. 10 И макар че отделни страни про-
дължават да увеличават разходите си за отбрана, като цяло световните
военни разходи през 2013 г. са намалели с 1,9%.
Фиг. 511
Светът отделя значителни средства за отбрана, съседните ни дър-

жави също. В това няма нищо нередно, като се има предвид, че всеки се
стреми да защитава своите собствени интереси. Това, което обаче се за-
81
белязва у нас, е недостатъчното финансиране на този важен за страната

сектор. И макар че в редица български документи са направени разчети
за военни разходи в размер на 1,5% от БВП, то реално се отделя по-
малко. И изказвания като това на министъра на външните работи на Бъл-
гария, че е редно страните постепенно да започнат да изпълняват анга-
жимента си 2% от БВП да отиват за отбранителни разходи 12 звучат по-
скоро несериозно, когато не са подплатени с финансови разчети и необ-
ходимите за това действия в областта на отбраната, и остават само на
думи. Необходимо е толкова години след началото на прехода България
най-сетне да подреди своите приоритети и отбраната на страната да на-
мери мястото си сред тях. Трябва да имаме ясно заявена позиция по от-
ношение на отбраната и да я следваме последователно във всяко едно
отношение.
1
GALLUP. www.gallup.com
2
Министерство на финансите на Република България. Homepage. www.minfin.bg
3
Около 50 млрд.евро са разходите за отбрана на Гърция за периода 1996 – 2010 г. – В:
Българска армия, 15.06.2009. http://bgarmy.bg/?action=news&id=2277
4
Financial and Economic Data Relating to NATO Defence, 24.02.2014.
http://www.nato.int/nato_static/assets/pdf/pdf_topics/20140224_140224-PR2014-028-
Defence-exp.pdf.
5
Financial and Economic Data Relating to NATO Defence…
6
Ibidem.
7
The Economist. Homepage. Economist.com
8
Стокхолмски институт за изследване проблемите на мира (SIPRI).
9
Taylor, R. Russia spends more of its wealth on arms than US in 2013. The Guardian.
14.04.2014. http://www.theguardian.com/world/2014/apr/14/russia-spends-more-wealth-
arms-us-2013
10
Marcus, J. Military spending: Balance tipping towards China. BBC News, 05.02.2014.
http://www.bbc.com/news/world-middle-east-26054545
11
Rajendran, Giri. What now for European defence spending?. The international institute for
strategic studies, Homepage, 09.04.2014. http://www.iiss.org/en/topics/defence-
economics/what-now-for-european-defence-spending-e70e
12
Решението на НАТО оставя възможност за политически диалог с Русия.
Министерството на външните работи на Република България, 03.04.2014.
http://www.mfa.bg/events/6/1/2754/y
82
ОЦЕНКА НА РИСКА В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ
ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ
полковник Иван Бечев
Abstract: As consequence of shrinking defense budgets the NATO

leaders at the Chicago Summit agreed to share the costs of weapons and
equipment as part of the Smart Defense initiative. The NATO leaders
approved a number of multinational projects within the framework of the
initiative that support development, acquisition and maintenance of essential
capabilities. A Risk Management model was developed and a risk
management process was established in the Strategic Airlift Capability
Program (SAC Program). Some of the results of the risk management are
presented in the report of SAC Program.
Keywords: smart defence, capabilities, risk management, risk register
Многонационално сътрудничество
в стратегически програми на Алианса
1. Способности на НАТО за противоракетна отбрана (NATO’s

Missile Defence Сapability)
По време на срещата на върха в Лисабон през ноември 2010 г. ръ-
ководителите на страните от НАТО решиха да бъде изградена балистич-
на противоракетна отбрана (Ballistic Missile Defence) като колективна
способност чрез многонационално сътрудничество. САЩ ще предоста-
вят основната част от оборудването на този етап. Няколко европейски
страни ще приемат на своите територии елементите на системата. Евро-
пейските страни също така ще предоставят допълнително оборудване,
като противоракетни системи Patriot и кораби за разполагане на радари.
НАТО като цяло ще изгради преносната мрежа за комуникации и систе-
мата за управление.
83
2. Програма за съюзно земно наблюдение (Alliance Ground

Surveillance Programme – AGS)
Тринадесет страни от Алианса (включително България) подписаха
Меморандум за разбирателство и съвместно ще придобият способност,
която ще бъде използвана от всички страни в НАТО. Това е система, коя-
то ще използва безпилотни летателни апарати със специални радари и ще
осигури картина на театъра на операцията в реално време от голяма ви-
сочина. Предвижда се да бъде предоставена на Алианса за използване
между 2015 – 2017 г.
3. Охрана на въздушното пространство на балтийските държави
(Air Policing in the Baltics)
Страните от НАТО изпълняват на ротационен принцип задачата
по охрана на въздушното пространство на балтийските държави. Това
позволява на страните в региона да не изразходват финансови средства за
закупуване на изтребители, като те инвестират спестеното в други спо-
собности, необходими за Алианса.
4. Програма на НАТО за изграждане на способности за стратеги-
чески въздушни превози (Strategic Airlift Capability Program – SAC)
Програмата обединява в консорциум десет страни членки на
НАТО (включително България) и две страни партньорки, които са заку-
пили и използват самолети на компанията „Боинг“ за стратегически въз-
душен транспорт С–17. Изпълнявайки тази програма заедно, тези страни
успяха да придобият много важна способност, която не могат да си поз-
волят индивидуално.
5. Временно решение за стратегически въздушен транспорт
(Strategic Airlift Interim Solution – SALIS)
Многонационален консорциум от 14 страни членки на НАТО и
две партньорски страни създават общ фонд с цел наемане на специални
летателни апарати, които дават на Алианса способност да транспортира
по въздух тежко оборудване по целия свят. Този консорциум наема транс-
портни самолети Антонов Ан – 124 – 100.
84
Оценка на риска в многонационални програми…
6. Програма на НАТО за ранно предупреждение и наблюдение от

въздуха (AWACS)
НАТО използва ескадрила от 17 самолета за ранно предупрежде-
ние и наблюдение от въздуха Boeing E-3A „Sentry“, които осигуряват на
Алианса непосредствено командване и управление на войските от възду-
ха, въздушно и морско наблюдение и способност за управление на бойни
действия.
Модел за управление на риска при управлението на многонационални

програми за изграждане на отбранителни способности
Моделът за управление на риска е структурен подход за иденти-

фициране, анализ и противодействие на рисковете, възникнали в процеса
на създаване и управление на многонационални програми. Той позволява
да се управляват рисковете при изпълнение на стратегическите цели на
програмите и осигурява прилагане на дейности за противодействие.
Стъпките за разработване на Регистър на рисковете като част от
модела за управление на риска са следните:
1. Определяне на стратегическите цели на съответната програма –
те произлизат от стратегическия план на програмата.
2. Определяне на функционалните цели, които да подпомагат
стратегическите цели. Например стратегическа цел е да се осигури
подходящa/съответстваща (responsive) и надеждна поддръжка. Цел е на-
деждна финансова подкрепа за операции.
3. Определяне на задачите (functional goals) – в случая целите са
по-общи, а задачите идентифицират конкретни, измерими резултати. На-
деждната и подходяща поддръжка е осигуряването на достатъчен бю-
джет на програмата.
4. Идентифициране на рисковете на програмата. Рискът е причи-
няване на вреда на програмата, която се измерва във вероятност и влия-
ние. Трябва да се отбележи, че липсата на вътрешен контрол не е риск.
5. Даване на количествен израз на вероятността и влиянието. Ве-
роятността е възможността дадено събитие да настъпи. Влиянието е до-
колко сериозни ще са последствията от вредата, ако тя настъпи. И двете
се измерват като „силно“, „средно“ и „високо“. Резултатите по тези два
85
показателя определят какво е нивото на риска и съответно му приорити-

зиране.
6. Идентифициране на отключващи събития или условия
(triggers), които биха попречили на програмата да постигне своите стра-
тегически и функционални цели и задачи. Рискът от недостатъчно фи-
нансиране е, че програмата няма да е в състояние да сключва договори за
необходимите стоки и услуги, както и да плати за стоки и услуги, които
са поръчани предварително. Отключващо събитие или условие може да
бъде и неточното определяне на изискванията на програмата.
7. Определяне на действията за управление на риска. Те трябва да
са насочени към отключващите събития и условия за пораждане на риска
и да определят какви човешки и финансови ресурси са необходими.
8. Определяне на ефективността на действията за управление на
риска е определянето на остатъчните рискове след прилагането на дейст-
вията за управление на риска. Целта е да се прецени, дали постигнатите
резултати са приемливи, или са необходими последващи действия.
Определяне и управление на основните рискове

на Програмата на НАТО за придобиване на способности
за стратегически въздушен транспорт
1. Значими рискове (top risks) и дейности, свързани с управление-

то им (табл. 1)
Таблица 1
Риск Дейности по управление на риска
 Притежание на военен сертификат
1. Летателна годност/Изправност за експлоатация
 Одит
 Прозрачност при разходите
на програмата
 Запазване ниски разходи, доколкото
2. Държавите напускат Програмата
е възможно
 Честно разпределяне на разходите
 Осигуряване провеждането на мисии
86
 Работа в тясно сътрудничество

Липса на постоянна подкрепа със САЩ за гарантиране правилното
3. от FMS (програма на САЩ разбиране на изискванията
за чуждестранна военна помощ) и навременното предоставяне
на Писмата (LOAs)
Целите в Меморандума  Намаляване броя на операциите
за разбирателство и таваните и поддръжката
(квотите) са превишени в следствие  Разпределяне на плащанията
4.
на нарастване на цените с течение на времето
на доставките и услугите (гориво,
оборудване)
Липса на капацитет в резултат  Гарантира тясна връзка
на неадекватна подкрепа между NAPMO и NSPA
на изпълнителното ръководство
5.
на Агенцията и дирекциите,
отговарящи за функционалното
осигуряване на Програмата
 Поддържане
на инвентара/наличността
Отчетност
6. с оборудване
на инвентара/наличността
 Одит за съответствие
със счетоводните стандарти (IPSAS)
 Процес по съвместния преглед
7. Определяне на изискванията
на изискванията
Програмните дейности не са  Гарантиране създаването
координирани, не са в съответствие на вътрешен контрол и неговото
с политиките, регулациите, правилно прилагане
8.
законите, не се придържат към
най-добрите практики
(за ефикасност и ефективност)
87
 В плана за приемственост
са включени дейностите за противо-
действие на рискове,
NAPMO не може да работи, поради свързани с информационни системи
9.
недостъпна информационна система  Дейностите по управление
на рисковете, свързани
информационни системи са включени
в плана за одит
Необходимите стоки и услуги не са  Подборът на личен състав е правилен
доставени, съобразявайки се (адекватен)
10.
с изискванията на клиента  Изискванията са конкурентни
(цена, количество, срокове)  Процесът е дефиниран
2. Профил на риска (фиг. 1)
С почти
вероятно
проявление
Вероятен
8
Възможен
5, 6, 10 3 9
Малко
вероятен 7 4
Изключително
малко 2 1
вероятен
Незначителен Малък Умерен Висок Изключително

висок
Фиг. 1
88
3. Основни рискове за програмата
3.1. Рискове в областа на управление на програмата (табл. 2)

Таблица 2
89
3.2. Рискове в областа на финансите (табл. 3)
Таблица 3
90
3.3. Рискове в областа на управлението на човешките ресурси

(табл. 4)
Таблица 4
91
3.4. Рискове в областта на информационните технологии

(табл. 5)
Таблица 5
92
3.5. Рискове в областа на доставките (табл. 6)
Таблица 6
93
Наблюдение, контрол, докладване и документиране на резултатите

от управлението на риска в многонационална програма
В хода на реализирането на дейността на многонационалната

програма (организацията) асоциираният към нея риск се изменя под въз-
действието на външни и вътрешни фактори, включващи променени или
нови изисквания, промени в законодателната база, в икономическата
среда и т.н. В тази връзка от съществена важност са непрекъснатото наб-
людение на риска и редовният преглед на действията, свързани с негово-
то управление. Честотата на прегледите на риска зависи от мащаба, об
хвата и продължителността на организационната дейност.
Наблюдението на програмните рискове представлява непрекъснат
процес, който включва:
– систематично следене и оценяване на влиянието на прилаганите
стратегии за противодействие срещу значимите програмни рискове;
– периодична оценка на програмния риск (познат или новопоявил се);
– оценка и, при необходимост, смяна на избраната стратегия за
противодействие срещу програмните рискове.
Системата за наблюдение на изменението на програмните рискове
е свързана с използване на индикатори, показващи промените в статуса
на рисковете. Индикаторите служат за определяне на степента на транс-
формация на риска в проблем, както и на необходимостта от предприе-
мане на управленски действия за редуцирането му.
Като част от процеса по управление на риска се определят същес-
твуващите механизми за контрол, които могат да ограничават идентифи-
цираните рискове. Оценката на ефективността на контрола по същество
представлява оценка и на остатъчния риск, който се дефинира като „рис-
кът, който остава след реакцията на риска от страна на ръководството“,
т.е. вземат се предвид съществуването или липсата на контроли или дру-
ги дейности по управлението му.
***
Smart Defence. NATO home page. http://www.nato.int/cps/en/natolive/78125.htm
Меморандум за разбирателство на Програмата на НАТО за изграждане на способности
за стратегически въздушни превози.
Risk Management Report, NATO Support Organization.
94
БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕГИОНАЛНИ
СПОСОБНОСТИ ЗА ОХРАНА НА ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО
полковник Пламен Богданов
Анотация: Разгледани са резултатите от активната дейност

на България за развитие на двустранна основа на способностите за ох-
рана на въздушното пространство в Югоизточна Европа.
Ключови думи: способности, охрана на въздушното пространс-
тво, презгранични операции
В края на XX и началото на XXI век динамичните промени в гло-

бален мащаб очертаха новите заплахи и рискове в стратегическата среда
за сигурност, което постави НАТО пред редица изпитания и предизвика-
телства. Това от своя страна наложи необходимостта от задълбочено и
рационално преосмисляне на стратегическите концептуални схващания и
намерения на Алианса. Резултатът от настъпилите качествени изменения
доведе до приемането на новата Стратегическа концепция1 – важен до-
кумент, от който Алиансът ще се ръководи през следващите десет годи-
ни. В съдържанието ѝ ясно се посочват ценностите на Алианса и запла-
хите пред него. Концепцията изброява всички елементи, които ще пре-
върнат Алианса в по-гъвкава организация, по-приспособена да реагира
на новите предизвикателства.
В последните години Северноатлантическият съюз бе ангажиран с
продължителна и систематична военна трансформация с цел да изгради
необходимите военни структури и способности за справяне с предизви-
кателствата на съвременната и бъдещата среда за сигурност и гарантира-
не на колективната отбрана на страните членки. Приетата в Лисабон нова
Стратегическа концепция на НАТО потвърди, че най-голямите отговор-
ности на Алианса са билаи и си остават защитата и отбраната на съюзни-
95
те територия и население срещу нападение, както изисква чл. 5 на Ва-

шингтонския договор.
Новата Стратегическа концепция предостави важна възможност за
повишаване усилията за трансформация и модернизация на отбранител-
ните способности на Алианса. НАТО ще продължи трансформационния
процес с оценка на съществуващите съюзни военни способности, запаз-
ване на необходимите, освобождаване от излишните и развитие на нови
през следващото десетилетие.
Предвид намаляването в страните на ресурсите за отбрана по вре-
ме на финансовата и икономическата криза изграждането на нови отбра-
нителни способности и свързаните с това реформи са неотложни. Новите
мерки, които предприема НАТО, се основават на ефективност, общи
подходи, национална специализация и на съществуващия капацитет.
Днес повече от всякога е ясно, че нито една страна не може са-
мостоятелно да се изправи срещу целия спектър от рискове и заплахи.
Сигурността на отделните държави в голяма степен зависи от тяхната
интегрираност и съюзнически ангажименти. Параметрите на сигурността
на всяка една държава член на НАТО или Европейския съюз зависи и от
способността на останалите страни да се интегрират и да допринесат за
общата цел.2
Като резултат от натиска върху военните бюджети се налагат и
наднационалните решения в областта на изграждането на отбранителен
капацитет. Те са по-щадящи към отбранителните бюджети, но не за
сметка на ефективността и ефикасността на придобитите способности.
Широко известни са като „интелигентна отбрана“ и „обединяване и спо-
деляне“. Инициативите предполагат както нова коалиционна култура,
така и политическа воля за прилагането им в посока на извършване на
необходими нормативни промени в националните законодателства и съз-
даване на адекватен управленски капацитет.
Двете инициативи предоставят редица предимства и ползи от въз-
можността за коопериране и взаимодействие при поддържането и разви-
тието на отбранителните способности. Многонационалните решения не
са нещо съвършено ново за Алианса и страната ни. В НАТО има повече
от 20 успешни примера за двустранно и многостранно споделяне на ре-
сурси при създаването на способности. Белгия и Холандия са убедителен
пример за успешно реализирано сътрудничество в подготовката, опера-
96
Българският принос за изграждане на регионални…
тивното използване и материално-техническото осигуряване на своите

фрегати и противоминни кораби.
България също вече участва в няколко многонационални инициа-
тиви – Програмата за стратегически въздушни превози, Програмата за
съюзно земно наблюдение и Многонационалните мирни сили в Югоиз-
точна Европа. България участва и в създаването на Група на държавите,
експлоатиращи самолети „Спартан“.
Едновременно с това и дори преди присъединяването на България
към тези инициативи обаче, страната ни предприе редица стъпки на
двустранна основа, насочени към повишаване на способностите за охра-
на на въздушното пространство. Защото охраната на въздушното прост-
ранство е една от задачите на Българската армия съгласно Закона за от-
браната и въоръжените сили на Република България.3 Задача, изпълнява-
на основно със сили и средства на Военновъздушните ни сили.
Към днешна дата в Алианса се работи по около 150 проекта, разп-
ределени в три групи според степента на техния напредък. След срещата
на върха в Чикаго част от проектите бяха разгледани в контекста на дру-
ги три водещи инициативи и програми, които са насочени към изгражда-
нето на критично важни способности за Алианса. Това са инициативите
и програмите за Съвместно многокомпонентно разузнаване и наблюде-
ние (JISR), Противоракетна отбрана и Охраната на въздушното прост-
ранство (Air Policing).4 Изреждайки ги в този ред, министърът на отбра-
ната обаче посочва: „Поставени в друга последователност, тези инициа-
тиви дават представа за националните ни приоритети, които успешно се
съчетават с колективните интереси и очаквания“. (…) Защитата на въз-
душното пространство на България е задача, която и занапред ще се из-
пълнява от нашите Военновъздушни сили“. 5 Безспорно е, че изпълнени-
ето на тази задача осигурява и постигането на колективни интереси, за-
щото, както добре е известно, от деня, в който станахме член на Алианса,
българските Военновъздушни сили изпълняват задачата за охрана на
въздушното пространство на страната и в рамките на Интегрираната сис-
тема за ПВО на НАТО, разглеждана като един от крайъгълните камъни
на сигурността на Съюза и функционираща въз основа на принципите на
солидарност, единство и общи ангажименти.
Далеч преди официално да се зароди идеята за „интелигентна отб-
рана“, България работи активно в Югоизточна Европа за развитие на
97
съвместни способности за охрана на въздушното пространство. Българс-

кият принос за изграждане на регионални способности за охрана на въз-
душното пространство в Югоизточна Европа през последните 10 години
е разгледан в два периода – преди и след присъединяването на страната
към НАТО.
Българският принос за изграждане на регионални способности

за охрана на въздушното пространство преди присъединяването
на страната към НАТО
Първата стъпка е направена през 2001 г. във време, когато българ-

ското Министерство на отбраната и Военновъздушните ни сили вече ус-
тойчиво поддържат добри отношения с партньорите си във всички съ-
седни държави. На 24 август 2001 г. е подписан Протокол между Минис-
терството на отбраната на Република България и Министерството на на-
ционалната отбрана на Румъния за сътрудничество между военновъз-
душните сили на двете страни.
В протокола са определени области на сътрудничество и съвмест-
ни дейности като:
– организиране и осъществяване на обмен на информация за поле-
ти на военни въздухоплавателни средства в близост до границата между
двете държави;
– обмен на радарни данни за въздушната обстановка;
– оказване на съдействие на екипажите на военни въздухоплава-
телни средства при аварийни ситуации в близост до границата между
двете държави;
– участие с наблюдатели и подразделения в учения на двете страни;
– използване на летища за аварийно кацане на територията на дру-
гата страна;
– организиране на търсене и спасяване на екипажи при авиацион-
ни инциденти и др.
Протоколът от 2001 г. е първият документ след разпадането на
Варшавския договор, регламентиращ двустранно сътрудничество на на-
шите Военновъздушни сили, включително и частично в областта на ох-
раната на въздушното пространство.
98
Въпреки положителните промени в средата за сигурност в про-

дължение на две десетилетия новата среда ражда и нови заплахи. Теро-
ристичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. наложиха преосмисля-
не на редица аспекти на сигурността, в това число и търсене на нови и
ефективни начини за противодействие на заплахи от въздуха.
В отговор на новите предизвикателства към сигурността и изхож-
дайки от разбирането за необходимостта от общи усилия в защитата на
обекти от критичната инфраструктура през 2002 г. е подписан Меморан-
дум за разбирателство между Министерството на отбраната на Републи-
ка България и Министерството на националната отбрана на Румъния от-
носно защитата на стратегически обекти и на обекти от особена важност
в близост до общата граница срещу терористични актове от въздуха.6
Меморандумът за разбирателство създава правната основа за оси-
гуряване на взаимно предотвратяване и предприемане на ответни дейст-
вия за защита на важни обекти от терористични заплахи от въздуха и оп-
ределя общи ангажименти, свързани с охраната на въздушното простран-
ство, като:
– редовен обмен на информация, свързана със защитата от въз-
можни терористични атаки от въздуха;
– поддържане на пряка връзка за взаимодействие между опреде-
лени оперативни центрове на двете страни;
– създаване на двустранна работна група, отговорна за прилагане-
то на меморандума;
– обмен на опит чрез различни форми, включително участие в
учения, за подпомагане на процеса на планиране, подготовка на силите и
средствата, развитие на комуникационните и информационните системи
и други дейности, свързани с предмета на меморандума.
В Меморандума за разбирателство е предвидено реалните дейст-
вия на силите и средствата от военновъздушните сили на двете страни да
бъдат конкретизирани в последващо Техническо споразумение. Същото е
подписано през 2005 г в Букурещ. В него обаче реалните действия на си-
лите не са регламентирани, поради изисквания и ограничения в нацио-
налното законодателство, свързани основно с необходимостта от рати-
фициране от българския парламент на международни договори с полити-
чески и военен характер и липсата на законово определено длъжностно
лице, което да разрешава използване на въоръжение в българското въз-
99
душно пространство. В Техническото споразумение са определени стра-

тегическите обекти и обектите от особена важност, които подлежат на
защита, въведени са забранени и ограничени зони за полети в близост до
общата граница между двете държави и др.
Българският принос за изграждане на регионални способности

за охрана на въздушното пространство след присъединяването
на страната към НАТО
България става член на НАТО през 2004 г. заедно с още 6 страни.

Най-голямото предизвикателство за Военновъздушните ни сили тогава е
процесът на интеграция в Интегрираната система за ПВО на НАТО. Тя
има за задача да защитава населението, територията и силите на страните
членки от въздушни атаки в съответствие с международното право и ус-
тановените правила в НАТО. В изпълнението участват разнородни сили
и средства, които носят денонощно дежурство във висока степен на го-
товност – дежурните изтребители са в състояние няколко минути след
откриване на неидентифицирано и подозрително летателно средство във
въздушното пространство да излетят и да го прехванат. Тази непрекъсна-
та мисия на НАТО е постоянна и отговорна задача на Военновъздушните
сили.
Междувременно през 2004 г. Аналитичната група на НАТО по
ПВО завършва изследване на ПВО на България и Румъния на тема „Раз-
ширено радарно покритие“. Една от основните препоръки на изследване-
то е да се осигури обмен на информация за въздушната обстановка с дру-
гите съседни страни членки на Алианса. Тази препоръка е изпълнена с
приемането на двете държави за членки на НАТО.
Изпълнението на общи задачи в Интегрираната система за ПВО на
НАТО и стремежът за задълбочаване на сътрудничеството между бъл-
гарските и гръцките Военновъздушни сили довеждат до подписването
през септември 2007 г. в София на Протокол за сътрудничество между
Министерството на отбраната на Република България и Министерството
на националната отбрана на Република Гърция относно обмен на офице-
ри за връзка в областта на военновъздушните сили. В Протокола са опре-
делени областите, в които офицерите осъществяват връзка и подпомагат
100
дейността на Щаба на военновъздушните сили на другата държава, някои

от които са:
– обмяна на опит в изграждането и развитието на военновъздуш-
ните сили на двете страни;
– обмяна на опит по планиране и управление на различни дейнос-
ти във военновъздушните сили на двете страни;
– прилагане на процедурите на НАТО в центровете за командване
и управление на военновъздушните сили на двете страни;
– обмяна на опит по изпълнението на задачите за охрана на въз-
душното пространство (Air Policing) от военновъздушните сили на двете
страни;
– координация при организирането на съвместни двустранни уче-
ния на военновъздушните сили.
Шест години гръцките офицери, командировани в България, под-
помагат координацията както с гръцките ВВС на двустранна основа, така
и с Обединения център за въздушни операции на НАТО в Лариса
(CAOC 7), под чието тактическо командване силите и средствата за
Air Policing на двете държави изпълняваха задачи в Интегрираната сис-
тема за ПВО на НАТО.
През първите няколко години от членството на страната ни в Али-
анса българските Военновъздушни сили натрупват значителен опит в из-
пълнението на задачите в Интегрираната система за ПВО на НАТО. По-
казател за това са високите оценки, дадени на силите и средствата за
Air Policing в ежегодните проверки на готовността и способността им,
извършвани от командвания на НАТО, както и успешното участие на
българските представители в множество двустранни и международни
учения. Натрупаният опит както в изтребителната авиация, така и в сис-
темите за командване и управление, и за наблюдение на въздушното
пространство дават основание Министерството на отбраната и Военно-
въздушните сили на Република България да инициират действия за
сключване на двустранни споразумения за охрана на въздушното прост-
ранство (Air Policing) със съседните страни членки на НАТО. Сключва-
нето на такива споразумения е изискване на Съюзното командване по
операциите и има за цел повишаване на ефективността на охраната на
въздушното пространство на страните членки.
101
За да бъде възможно сключването на двустранни споразумения за

Air Policing, са предприети необходимите стъпки, свързани с норматив-
ното регламентиране на важни дейности и процедури по контрола над
въздухоплаването и охраната на въздушното пространство на страната.
Първата стъпка е регламентиране в приетия през 2009 г. нов Закон
за отбраната и въоръжените сили на Република България7 на длъжност-
ното лице – министърът на отбраната, което дава разрешение за използ-
ване на оръжие и бойни средства в българското въздушно пространство. 8
Наличието на такова длъжностно лице на правителствено ниво (National
Governmental Authority – NGA) е изискване, произтичащо от стратегичес-
ки документи на НАТО.
Друга важна стъпка е изготвянето и приемането от Министерския
съвет през 2010 г. на Наредба за контрол над въздухоплаването във въз-
душното пространство на Република България при охрана на въздушното
пространство на Република България.9 В Наредбата е определено, че
„срещу въздухоплавателно средство нарушител във въздушното про-
странство на Република България може да действат и сили и средства на
друга страна членка на НАТО в съответствие с ратифициран, обнародван
и влязъл в сила двустранен договор“.10
Така, на основата на национални нормативни документи и в из-
пълнение на изискването на Съюзното командване по операциите, от
2010 г. българските Военновъздушни сили с подкрепата на Министерст-
вото на отбраната предприемат активни действия за сключване на двуст-
ранни споразумения за презгранични операции за Air Policing със съсед-
ните страни членки на НАТО.
Първото споразумение е подписано с Гърция още през същата
2010 г. и е ратифицирано от българския парламент през 2011 г.12 Това е
11
първото на Балканите двустранно споразумение за охрана на въздушното

пространство.
На 12 октомври 2011 г. в Букурещ е подписано Споразумение
между Правителството на Република България и Правителството на Ру-
мъния относно презгранични операции за Air Policing. Споразумението е
ратифицирано от българския13 и румънския парламенти и е първото на
Балканите, влязло в сила, двустранно споразумение за Air Policing.14
В завършваща фаза е процесът на изготвяне на такова споразуме-
ние и между България и Турция.
102
В двустранните споразумения за Air Policing се определят основ-

ните принципи, условията, националните отговорни органи, редът за из-
ползване на въздушното пространство за търсене и спасяване, за разс-
ледване на авиационни инциденти и катастрофи, за водене на съвместна
подготовка, за обслужване на летателните апарати и за финансиране при
необходимост, както и правният статут на силите и редът за компенсира-
не за щети, нанесени при провеждане на презгранична операция за
Air Policing.
Българските Военновъздушни сили работят активно и за изготвя-
нето на двустранни технически споразумения за Air Policing, произтича-
щи от междуправителствените споразумения. Първото техническо спора-
зумение – между Министерството на отбраната на Република България и
Министерството на националната отбрана на Румъния относно презгра-
нични операции за Air Policing, е подписано в София на 4 септември
2012 г. По-късно такова споразумение е подписано и с Гърция.
В техническите споразумения се определят детайлните процедури
за използване на дежурните изтребители, за протичането на информация
и редът за искане/даване на разрешения за напускане/навлизане от въз-
душното пространство на едната страна във въздушното пространство на
другата страна, за изпълнение на различните мисии от определените
длъжностни лица и дежурните изтребители в презгранична операция за
Air Policing и др.
За отработване на процедурите при презгранични операции за
Air Policing българските Военновъздушни сили провеждат двустранни
учения с Румъния (Blue Bridge) и Гърция (Brave Heart North/South). В
други международни учения се отработват въпроси по охрана на въз-
душното пространство – с Военновъздушните сили на САЩ в Европа и
ВВС на Гърция, Израел, Сърбия и др.
В заключение може да се подчертае, че Военновъздушните сили
като носители на широки способности и високо ресурсоемка област пре-
доставят условия и възможности за развитие на различни проекти и ини-
циативи за интелигентна отбрана – съвместна поддръжка на изтребители,
транспортни самолети, радари и др. Една от областите за приложение на
идеите за интелигентна отбрана е охраната на въздушното пространство,
където България има съществен принос за изграждане и развитие на спо-
собностите в Югоизточна Европа – източната граница на НАТО и Евро-
103
пейския съюз. По този начин ние допринасяме и за развитие на способ-

ностите и повишаване на ефективността на Интегрираната система за
ПВО на НАТО, която вече повече от три десетилетия гарантира непри-
косновеността на въздушното пространство на страните членки на НАТО.
1
Активно ангажиране, съвременна отбрана – Стратегическа концепция за отбраната
и сигурността на държавите членки на Организацията на Северноатлантическия до-
говор, приета от държавните и правителствените ръководители на срещата на вър-
ха в Лисабон, 19 – 20 ноември 2010.
2
Изказване на министъра на отбраната Тодор Тагарев по време на Национална кон-
ференция „Отбранителните способности на НАТО и ЕС. Приносът на България за
тяхното изграждане и развитие“. София, 08.04 2013.
3
Чл. 130, ал. 1 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
4
Изказване на министъра на отбраната Тодор Тагарев…
5
Пак там.
6
Подписан в София на 12 ноември 2002 г., утвърден с Решение № 88 от
11 февруари 2003 г. на Министерския съвет и в сила от 17 февруари 2003 г.
7
Обн. ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г.
8
Чл. 28, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
9
Приета с Постановление № 229 от 11 октомври 2010 г. (обн. ДВ, бр. 82 от 19 октом-
ври 2010 г.) на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
10
Чл. 9, ал. 4 на Наредбата.
11
Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на
Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, подписано в Атина
на 1 ноември 2010 г.
12
Обн. ДВ, бр. 16 от 22 февруари 2011 г.
13
Обн. ДВ, бр. 18 от 2 март 2012 г.
14
В сила от 27 юли 2012 г.
104
ОТБРАНИТЕЛНО-МОБИЛИЗАЦИОННАТА ПОДГОТОВКА
В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ
Иван Карабашев
Анотация: Разгледани са значимите фактори на въздействие и

обективно протичащите процеси, които оказват влияние върху систе-
мата на отбранително-мобилизационната подготовка, както и най-
важните последици за системата. Систематизирани са групите проб-
лемни въпроси и предизвикателствата пред системата в контекста на
описаните фактори и процеси. Посочени са основните насоки за разви-
тието ѝ.
Abstract: In the current paper a review is made of the major factors of

influence and the objective processes which influence the system of state
defence mobilization readiness as well as the major consequences. Major
system problems are described and systematized in the context of the
described factors of influence and objective processes. Possible major
directions of system development are suggested.
Днешният облик на системата за отбрана се обуславя от редица

фактори на влияние и протичащите процеси – често пъти разнопосочни,
през изминалия четвърт век на реформи и трансформации. Системата за
отбранително-мобилизационна подготовка (ОМП) не може да остане
изолирана от процесите и влиянието на обективните фактори от свето-
вен, регионален и национален характер. В годините на прехода тя е сери-
озно засегната от провежданите реформи както в сектора на сигурността
и отбраната, така и по отношение на икономиката на страната.
Отбранително-мобилизационната подготовка се свързва с невоен-
ния компонент на системата за сигурност и отбрана и осигуряването на
граждански ресурси за целите на отбраната. Трябва да се подчертае, че
105
системата по ОМП е един от системообразуващите компоненти на от-

браната на страната и съставна част от системата за управление при кри-
зи, доколкото последната е обвързана с гражданския компонент на отб-
ранителните способности.
Основните цели на отбранително-мобилизационната подготовка
са: да способства за организираното преминаване на страната, част от
нейната територия или отделни нейни системи в по-висока готовност за
работа в извънреден режим или преминаване от мирновременно във во-
енновременно състояние при възникване на военна заплаха; да поддържа
системата за държавно управление в готовност за работа във военно вре-
ме; да се осигури, при необходимост, мобилизация на достатъчно нацио-
нални граждански ресурси за целите на отбраната на страната (икономи-
ческо осигуряване на отбраната на страната за военно време); да се оси-
гури необходимата подготовка на ръководителите и експертите от дър-
жавната администрация и юридическите лица с възложени военновре-
менни задачи за изпълнение на тези задачи. В този смисъл е необходимо
да се постигне такова ниво на готовност на органите на държавната власт
и икономическите субекти с поставени военновременни задачи, че да бъ-
дат в състояние да постигнат изпълнението на гореописаните цели в ус-
ловия на кризи от военен и друг характер.
Осъществяването на дейностите по ОМП преди всичко е свързано
с изпълнението на първата мисия на въоръжените сили – мисия „Отбра-
на“, която обхваща задачите за гарантиране на суверенитета, независи-
мостта и защитата на териториалната цялост както на страната, така и на
страните членки на НАТО, включително с прилагане механизмите на ко-
лективната отбрана в условията на чл. 5 от Вашингтонския договор.1
Националната отбранителна стратегия предвижда в случай на въ-
оръжен конфликт, в който са застрашени суверенитетът и териториална-
та цялост на страната, да се привлича целият потенциал на въоръжените
сили и невоенния компонент от системата за отбрана на страната.2 Тази
мисия предопределя необходимостта от работещи мирновременни про-
цедури за планиране и осигуряване на невоенни ресурси в интерес на от-
браната, които могат да бъдат ангажирани (привлечени) и използвани
при обявяване на „положение на война“ или „военно положение“. Тези
процедури могат да бъдат използвани и при привличането на граждански
ресурси в условията на кризи, различни от тези с военен характер.
106
Отбранително-мобилизационната подготовка…
Ключови събития и фактори на влияние
Факторите на влияние могат да се класифицират като глобални,

регионални и национални. Фактори с глобално значение са:
– разпад на двуполюсния световен модел след края на Студената
война и намаляване на вероятността за глобален конфликт за сметка на
избухването на множество регионални и локални конфликти;
– възникване на качествено нови рискове и заплахи за междуна-
родния правов ред и сигурност и свързаната с това промяна в мащабите и
качеството на използваните национални въоръжени сили;
– процеси на глобализация във всички сфери – от икономиката и
технологиите до сектора за сигурност и отбрана.
От регионално значение е новата среда за сигурност в Югоизточна
Европа, на Балканите и в Черноморския регион – със своите както поло-
жителни, така и отрицателни страни.
От национално значение за системата за сигурността и отбраната
са следните ключови събития и фактори:
– преходът към либерално-демократична политическа система и
политически плурализъм;
– преходътот централизирана, планова и командно-администра-
тивна икономическа система към пазарно стопанство;
– приемането на Република България в Европейския съюз и НАТО.
Действието на комплекса от изброени фактори и редица съпътс-
тващи процеси придават днешния облик на системата на отбраната,
включително и на дейността по ОМП. Като конкретни последици могат
да бъдат отбелязани следните:
 Република България вече припознава като рискове и заплахи за
своята сигурност и сигурността на своите граждани тези, или сходни на
тях, рискове и заплахи, които застрашават и други страни от ЕС и НАТО.3
В Стратегията за национална сигурност е отбелязано, че вероятността от
класическа военна агресия срещу Република България е намалена за
сметка на появата на нови рискове и заплахи за гражданите и обществото.4
 Наложиха се нови стратегически схващания за използването на
ВС, нови правила по отношение ограничаването на някои човешки права
дори в името на националната отбрана, както и нови правила в държав-
ните регулация и намеса в икономиката на страната.
107
 Отпадна необходимостта от масовата мобилизационна армия,

което доведе до реформи в структурата и числеността на въоръжените
сили, премахване на наборната военна служба и професионализация на
армията, както и до отпадане на необходимостта от тотална мобилизация
на националното стопанство за осигуряване на тази армия.
 Приватизация на националното стопанство и по този начин пре-
минаване на икономическата база на отбраната предимно в частни ръце,
при което основен мотивиращ фактор е икономическата полза от извър-
шваната дейност.
 Девоенизацията на органите по отбранително-мобилизационна
подготовка през 90-те години на миналия век и преподчиняването им на
всеки отделен орган на държавната и местната власт.
 Нарастна значението на невоенния компонент на системата за
осигуряване на сигурността и отбраната на страната.
Действието на тези фактори обуславя и усилията в последните го-
дини за реформиране на системата за подготовка на страната за отбрана
и в частност дейността на органите по отбранително-мобилизационна
подготовка. Действията са насочени към синхронизиране на системата с
тенденциите в световен, съюзен и национален мащаб, включително съ-
образяване с пазарните правила и механизми.
Актуални въпроси и проблеми
От анализа на основните характеристики на системата за отбрани-

телно-мобилизационна подготовка, факторите на влияние и основните
аспекти на дейността може да се направи изводът, че реформирането на
системата изостава от динамиката на развитие на системите от по-висок
разред – системата за национална сигурност и отбрана и икономиката на
страната.
Въздействието на факторите на влияние върху системата за ОМП,
както и дефектите в някои от нейните характеристики, водят до възник-
ването на редица проблеми пред нейното ефективно и ефикасно функци-
ониране.
108
1. Симптоматика на проблемите
 Въпреки разпоредбите на Закона за администрацията и на

ПМС № 258/2005 г. няма еднаквост в структурата, наименованията и
функциите на звената с възложени функции по ОМП в различните ми-
нистерства и ведомства. Честа практика е тези звена (или служители) да
съвместяват освен функции и задачи по отбранително-мобилизационна
подготовка и редица други административни функции, което води
до ограничаване на възможностите да изпълняват възложените им задачи
по ОМП.
 Финансирането на дейностите по ОМП прогресивно намалява.
 Нарушена е връзката между българската отбранителна промиш-
леност и системата на ОМП като цяло, като това личи най-вече от липса-
та на текущи поръчки или недостатъчни такива за поддържане на капа-
цитетите по Държавния военновременен план.
 Липсата на правно-нормативна регулация, която да осигури как-
то коректното възлагане, така и гарантираното изпълнение на военнов-
ременните задачи от юридически лица – стопански субекти, производи-
тели и доставчици на стоки и услуги за военно време.
 Все още не е наложено програмното управление на ресурсите за
постигане на по-висока готовност за изпълнение на възложените задачи.
Няма ясна връзка между изразходваните финансови средства и постигна-
тото ниво на готовност не само в дадена администрация, за която оцен-
ката се прави по-лесно, но и в съответния икономически ресор.
След анализ на проблемната симптоматика, в светлината на вече
описаните аспекти могат да се систематизират следните няколко групи
проблемни въпроси:
Проблеми по отношение на отбранителната (военната) сигур-
ност на страната. Въоръжените сили и в мирно, и във военно време
имат потребности от граждански ресурси, от ползване на гражданската
инфраструктура и системата за държавно управление. Неосигуряването
на мобилизационната готовност на страната може да рефлектира върху
военната сигурност и по-конкретно – върху осигуряването на мисия „От-
брана“.
Проблеми от организационно-управленски характер – по струк-
турата, взаимовръзките в системата и ефективността на управлени-
109
ето и взаимодействието. Предизвикателствата в тази област са свързани

с усилията за повишаване качеството на организацията и ефективността
на работа на системата. Анализът на структурата и функциите на елемен-
тите ѝ показва дисбаланс, от една страна, между възложените функции и
задачи и структурата и числеността на съществуващите звена по ОМП, и
от друга страна, неструктурираната оптимално управляваща подсистема
на национално ниво. Сериозен проблемен аспект е ефективността на
осъществяваната координация, като пречките пред достигането на мак-
симален ефект са нормативно заложени. Проблем остава и достигането
на достатъчен аналитичен капацитет и възможности за развитие на мето-
дологичния и методически апарат на системата.
2. Осигуряване на икономическите основи на отбраната
Една от основните функции на ОМП е планирането на икономи-

ческото осигуряване на отбраната на страната за военно време. И в тази
област съществуват значителни предизвикателства пред държавната по-
литика и органите по ОМП.
В мирно време въоръжените сили и другите, свързани с отбраната,
институции осигуряват необходимите им отбранителни продукти от на-
ционалната икономика или от внос чрез конкурентните пазарни меха-
низми – най-често чрез провеждане на обществени поръчки по реда на
Закона за обществените поръчки. Във военно време обаче пазарните ме-
ханизми не могат да бъдат прилагани в чист вид. Основният проблем е,
че при съвременната динамика на кризите и военните конфликти, за да
бъде осъществено навременно снабдяване с отбранителни стоки и услуги
във военно време, икономическите субекти следва да се готвят от мирно
време. Съществуват и други аргументи за непълното прилагане на пазар-
ните механизми при военна криза, които са от военно-политически и во-
енностратегически характер, или са свързани с ефективното опазване на
държавната тайна, защитата на населението и инфраструктурата и др.
Готовността на икономиката за работа във военно време е предмет
на отбранително-мобилизационната подготовка и се реализира основно
чрез механизма на възлагане на военновременни задачи на юридически
лица – икономически субекти. Следва да се подчертае, че най-широко
използваният метод за мотивиране на икономическите субекти в систе-
110
мата към момента е този на административната принуда. Държавата не

използва богатия си арсенал от възможности за подпомагане на отбрани-
телното производство и мотивиране възприемането на военновременни
задачи от стопанските субекти. Не се преследва преодоляване на техно-
логичната изостаналост на някои производства и компенсиране на нама-
лената им конкурентоспособност.
Съществен проблем е икономизирането на военновременното
планиране (изпълнение на критериите икономичност и ефективност),
въвеждане на икономическа заинтересованост за стопанските субекти и
постигането на икономически ползи за обществото като цяло. Напосле-
дък всички усилия са насочени към създаване на улеснения на бизнеса с
надеждата, че така ще се създадат работни места. В областта на военно-
временното планиране на граждански ресурси за отбрана се наблюдава
тенденция фирмите да се отказват от изпълнение на военновременни за-
дачи и да настояват за равностойни обезщетения при възлагането на та-
кива.
От интерес за гарантиране на икономическата основа на отбраната
е да бъдат намерени законови механизми, така че по-широк кръг иконо-
мически субекти да бъде ангажиран със сигурността и отбраната, но това
не бива да става за сметка на намалената пазарна ефективност поради
прекомерна държавна намеса. Трябва също така да се внимава да не се
премине допустимата норма на милитаризация на икономиката, като се
вземе предвид мирновременната ѝ структура и текущото ниво на заплаха
от военен конфликт.
3. Програмното управление – постигане на критериите икономич-

ност и ефективност при управление на гражданските ресурси за отбрана
Решенията по отбраната и сигурността и отделяните за тях ресур-

си се вземат от сложна държавна институционална система при силна
конкуренция на различни интереси. Те са силно повлияни от политичес-
ката система на страната. Отбраната и сигурността имат политическа
основа. 5
За отбрана едно общество се готви в мирно време. Тази подготов-
ка не бива да става хаотично, кампанийно и неорганизирано. Голямата
трудност възниква от факта, че всяко ведомство само планира средства
111
по своя бюджет, а за повечето – с изключение на Министерството на от-

браната, тази политика не е приоритетна, а съпътстваща. По този начин
често заделените финансови ресурси са крайно недостатъчни за поддър-
жане на изискуемото ниво на готовност в различните системи.
Все по-важен е въпросът за начина на програмно управление на
ресурсите за отбрана на национално ниво и конкретно как да бъде из-
вършвана и валидирана приоритизацията, кой да бъде арбитърът.
Към изброените актуални въпроси и проблемни области могат да
се добавят и други важни за отбранително-мобилизационната подготов-
ка, които се нуждаят от по-нататъшно развитие, като военновременно
бюджетиране, технологичното обновление, кадрово осигуряване, обуче-
ние и квалификация, информатизация на планирането и др.
Насоки за подобряване на работата по ОМП
Могат да се посочат следните направления за работа и подобрява-

не на системата:
 Подобряване на организацията на системата за подготовка на
страната за отбрана, респективно отбранително-мобилизационната под-
готовка.
 Подобряване на законовата база и създаване на икономическа
заинтересованост в икономическите субекти за възприемане на военно-
временни задачи по отбраната на страната.
 Подобряване на управлението на разполагаемите ресурси за отб-
рана за постигане на максимален ефект.
 Развитие на административен капацитет за планиране на граж-
дански ресурси при осъществяване на функциите на държавните органи
при управление при кризи.
 Подобряване на качеството на обучението и квалификацията на
кадрите.
По своята същност отбранително-мобилизационната подготовка е
интердисциплинарна и използва инструментариума и достиженията на
различни науки – икономика и управление, статистика, математическо
моделиране, военна и др. При изграждане на системата за ОМП трябва да
се възприеме системен и комплексен подход. Не бива да се вземат дъл-
госрочни, стратегически решения под въздействието на конюктурни по-
112
литически и икономически фактори. Решенията трябва да бъдат съобра-

зени с дългосрочните фактори на влияние и след внимателен анализ на
процесите и тенденциите в средата за сигурност и икономическата среда,
и съобразно реално съществуващите рискове и заплахи.
Възприетият модел за изграждане на системата към определен
момент не следва да се разглежда като неизменен. Динамиката на проме-
нящата се среда изисква постоянен мониторинг и при необходимост ко-
рекция както на самия институционален модел, така и на конкретните
свързани държавни политики. Все пак не трябва да се злоупотребява с
тезата за реформиране, преструктуриране и оптимизиране на системата
при всяка не толкова значителна промяна, особено ако се касае за вре-
менни, чисто политически мотиви. Устойчивостта на системата за ОМП
следва да бъде съхранена дори за сметка на известна липса на гъвкавост,
поради това че се касае за сложна междуинституционална система, съ-
държаща както значителен човешки ресурс, така и мощна материална
база.
Ефикасните, ефективни и ресурсно обвързани решения в този
смисъл ще благоприятстват изпълнението на стратегическата цел за це-
ленасоченото, а не самоцелно преструктуриране на системата в съвре-
менните условия на пазарна икономика и членство на страната в НАТО и
ЕС.
1
Национална отбранителна стратегия, т. 49.
2
Национална отбранителна стратегия, т. 51.
3
Стратегия за национална сигурност, т. 9.
4
Стратегия за национална сигурност, т. 10.
5
Иванов, Т. Икономика на отбраната. София: Университетско издателство „Сто-
панство“, 2002.
***
Закони и подзаконови нормативни актове, свързани с отбраната.

Карабашев, Иван. Същност, състояние и актуални проблеми на отбранително-
мобилизационната подготовка. – В: Сборник с материали от научно-практическа кон-
ференция, 14 ноември 2013.
113
Карабашев, Иван. Планиране на граждански ресурси за отбрана и развитие на отбрани-

телните способности на страната. София: Военно-географска служба – Министерство на
отбраната, 2014.
114
ПОДХОД ЗА НОРМИРАНЕ НА РИСКА
В КРИЗИ ОТ ТЕХНОГЕНЕН ХАРАКТЕР,
ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ
подполковник д-р Христо Десев
Анотация: Същността на превантивната дейност се обвързва с

идентификация на опасностите и анализиране на обектите, които са
източници на опасни процеси и събития и са потенциално уязвими. Дей-
ността е фокусирана върху периодична оценка и управление на риска,
поддържане на равнището му под нивата на уязвимост чрез въздейст-
вие върху предпоставките за възникване на опасности.
Ключови думи: риск, опасност, защита
Abstract: The essence of prevention activities is subject to hazard

identification and analysis of objects that are sources of hazardous processes
and events, and are potentially vulnerable. Activity is focused on periodic
assessment and risk management, maintaining its level below the levels of
vulnerability by acting on the causes of hazards.
Key words: risk, danger, defense, safety
Изследването на опита от практическите действия при управление

на кризите при бедствия и аварии в световен мащаб показва, че може да
се модифицира адаптиран модел на кризисно управление. Етапите в та-
къв модел имат времеви и ресурсни параметри, които обхващат широки-
те граници от предварителна дейност до следкризисно възстановяване и
отразяват различни нива на включване и взаимодействие на органи, сили
и средства в държавата.
Фундаментален етап в този модел се явява програмирането на
кризата, което включва: превенция, създаване на материална и техничес-
ка база, оценка на рисковете и изготвяне на възможни сценарии на разви-
115
тие и разработване на стратегии за интервенция в случай на нужда. В то-

зи етап обединяващ е елементът на превенцията. В него се характеризи-
рат уязвимостите, определят се обектите, които са потенциална заплаха,
оценяват се и се класифицират рисковете за възможните кризи и под-
дръжката на системата за информация на населението. Осъществяването
на превантивната дейност е пряко свързано с идентифицирането на опас-
ностите и анализирането на обектите, които са потенциално уязвими и са
източници на опасни процеси и събития. Същността е съсредоточена
върху периодична оценка и управление на риска за обектите, поддържане
на нивата на риска под нивата на уязвимост, като се въздейства върху
предпоставките за възникване на опасности.
Управлението на риска се изгражда от система от ръководни
принципи за оценка и избор на методи за неговата обработка и коригира-
не. Принципите трябва да осигуряват:
– единно ръководство (командване);
– висока информираност чрез обобщаване на цялата информация;
– прогнозируемост при използване на всички стратегии;
– интегрираност при провеждане на мероприятията, с които се об-
хваща целият диапазон на кризисната ситуация – от ежедневното регу-
лиране на дейностите до координираното на използването на ресурси за
овладяване на кризата;
– документиране на ситуациите и извличане на поуки и анализи за
подобни случаи.
Оценката на риска разкрива възможността за неговото откриване
и правилно разбиране, което влияе върху ясното формулиране на целите
на операциите. Тя подпомага лицата, отговорни за вземане на правилно
решение, с информация, подобряваща избора и намирането на ефективни
подходи за неговото изпълнение. Оценката подобрява обмена на инфор-
мация и намалява неопределеността, съдейства на приоритизирането и
правилния избор на форми за обработка на самия риск.
Оценката на риска се основава на измеримостта му, което се пос-
тига чрез статистически данни или имитационни модели. Разработването
на моделите се основава на възможността за отчитане на нанесените за-
губи в резултат на реализираните заплахи и уязвимости. Математически-
ят модел за измерване е обвързан с определяне на интегрирания риск ка-
то комплексен показател за безопасност и неговото сравняване с потен-
116
Подход за нормиране на риска в кризи …
циалния риск.1 Според професор Козлитин интегрираният риск се опре-

деля като сума от социалните, материалните и екологичните рискове, ко-
ито са резултантни на очакваното количество загуби и вредите, нанесени
от съответните частни рискове.
R(Y) = Rс.(Yс)+Rм.(Yм)+Rе.(Ye), (1)
където R(Y) е интегрираният риск;
Rс – очаквано ниво на човешките загуби;
Rм – очаквано ниво на материалните загуби;
Rе – очаквано ниво на екологичните загуби;
Y(i) – вредите, причинявани от съответния частен риск.
Моделът на интегрирания риск е подчинен на вероятното коли-
чество на загубите и е функционално обвързан с честотата на реализация
на неблагоприятните събития. Вероятното количество на човешките за-
губи отчита мащаба на въздействие на събитието, изразен в летални из-
ходи и поражения върху хората. Стойностното му изражение е в цената
на спасения живот.2 Количеството на материалните загуби е съобразено с
пределната величина, до която обектите са ремонтно пригодни и въз-
можни за възстановяване. Нивото на екологичните загуби е величина на
свръхзамърсеност на лито-, хидро- и атмосферата.
Въвеждането на потенциалния риск създава мяра за опасностите.
Той характеризира пространствено-времевата честота на заплахата, която
изобразява максималния риск за поразяване на хора, обекти и екосисте-
ми. Потенциалният риск се явява показател за безопасността на гражда-
ните и основна функция на държавата, поради което трябва да се норми-
ра законодателно. Неговото определяне зависи от неопределеността в
реализацията на събитието и вероятността за поразяването на един или
друг обект. Анализът на възможността за реализация на събитието се от-
чита с всички възможни варианти за сбъдване и дава връзката между
първичните фактори (индикации) и стохастическата вероятност за реали-
зация на опасността. Определянето на потенциалния риск е необходимо
за формиране на решенията, като ясна представа за нуждите на практи-
ческо сравнение дават законовите норми на допустимия риск. Изследва-
нето на практиките за определяне на потенциалния риск показва, че в
нашата държава не е определена такава норма, каквато съществува в дру-
117
ги европейски държави (Холандия – от 10-3 до 10-8; Франция и Дания –

10-6 за година). Анализирайки системите за защита на по-голямата част
от западноевропейските държави и Русия, виждаме, че те възприемат
норми за нива на риска в съответствие с леталните изходи, които имат
следните показатели:
 неприемливо ниво на риска: R≥ 10-4;
 контролируемо ниво на риска: -10-10 ≥ R≥ 10-5;
 приемливо ниво на риска: R≤ 10-5.
Паралелно с това нормите, отнесени към материалните и еколо-
гичните загуби, могат да се изчислят и във финансово изражение. 3
За определянето на потенциалния риск е необходимо да се опре-
делят индивидуалните оценки на риска. Това е дейност, която трябва да
се провежда в системата за управление на кризи от невоенен характер.
Дейността е стъпкова и в последователните етапи се разкриват отделните
страни от техниките за обработка на риска.4 Началото е свързано с уед-
наквяване на интересите на всички страни при оценката на риска, пра-
вилна идентификация на признаците и паралелно с това осигуряване на
различни гледни точки върху оценката.
Важен елемент е определянето от ръководителя на параметрите на
риска, еднаквото разбиране за риска (контекста) и критериите за оценка в
следващите стъпки. Параметрите зависят от средата на организацията,
целеопределящите фактори и ресурсната осигуреност, ценностния спек-
тър, подготовката за вземане на решение и създадената структурна орга-
низация на системата. Определянето на контекста е основа на оценката
на риска и обхваща предварителната подготовка, свързана с уточняване и
разпределение на задълженията между участниците, уточняване на взаи-
мовръзките, избор на методология на оценката на риска, конкретизация
на решенията, които да се достигнат в определените граници.
За оценката на риска при кризи от невоенен характер е от същест-
вено значение определянето на критериите за нея. Те имат количествен и
качествен израз, като в процеса на третирането по-често се използват ка-
чествените стойности. Критериите трябва да определят:
 характера и методите за измерване на риска (потенциални пър-
воначални загуби, възможност за тяхното нарастване);
 начина за изразяване на вероятността и степента на риска;
118
 критерии за обработка (количество мерки и техния резултат за

понижаване на риска);
 нива на допустимост и приемливост (ако се различават от прие-
тите);
 следственост на рисковете (възможност за зависимост между
тях).
Процесът на оценка на риска преминава последователно през ета-
пите на идентификация, анализ и оценка. В тях се определят необходи-
мите мерки, максимизацията на възможностите, приоритизирането и ва-
риативността на рисковете, изборът на стратегия за довеждане на риска
до допустимото ниво. Определеният риск се третира по избран вариант
чрез прилагане на конкретни мерки, извършва се нова оценка при прие-
тите критерии и се определя решение за следваща обработка. Цялостната
дейност подлежи на мониторинг, чрез който се следи съответствието на
степента на риска с действителната резултатност на предприетите мерки
и качеството на методиката на оценка.
Идентификацията служи за очертаване и описание на риска. Целта
на тази дейност е установяване на вероятни събития, които могат да въз-
никнат, и тяхното влияние върху стабилността на държавното управле-
ние. Местните органи на държавно управление в оценката на критичната
инфраструктура определят персонала, системите и процесите, изложени
на риск, източниците на заплаха и събитията, които имат материална
вреда за обществото. Прилагат се експертни и индуктивни методи и съ-
поставяне на сходни случаи. Идентификацията изисква сравняване на
изменението на наблюдаваните групи фактори за определяне на отклоне-
нията от техните стандартни стойности.5
Анализът на риска осигурява на общия процес връзката между из-
точниците, причините и вероятността за възникване на криза и нейните
последствия. Неговото определяне се подчинява на количествени оценки,
свързани с промяната само на отделни показатели или на множество
фактори и заплахи, при което е наложително да се анализират уязвимост-
та и значението на отделните условия. За всеки конкретен случай се при-
ема подход към извършване на анализа: качествен, полуколичествен или
количествен, като във всички случаи крайният резултат трябва да е тер-
минологично и стойностно ясно формулиран и разбираем за управленс-
119
кия персонал и ръководителя, вземащ решението. Трите подхода имат

своето приложение и изборът зависи от конкретната ситуация.
Качествената оценка определя нивото на риска като ниско, средно
или високо само като резултантно състояние за определен качествен па-
раметър. Използването на линейни и логаритмични закони и техния ма-
тематически апарат, прилаган в полуколичествените методи, има субек-
тивен елемент. Количествените методи, използващи отклоненията на
точните параметри на събитието, могат ясно да опишат практическите
последствия в единица мярка за загуби (финансови, човешки, материал-
ни и др.) и изразяват връзката между вероятността за възникване на кри-
зата и системата за въздействие. Това предполага събиране на пълната
информация за обектите, изложени на заплаха, промените в тяхното със-
тояние и вероятните загуби при настъпване на криза.
За показател за ниво на риска следва да се използва индексът на
риска, който се получава в матрицата „вероятност – загуби“ (табл. 1). В
нея се задават стойности на вероятността за възникване на криза в степе-
ни от 1 до 5 (съответно от слаба към висока вероятност), лимитират се
загубите в степени от 1 до 5 (съответно от минимални до максимални).
След пресмятане на матрицата могат да се получават числените стойнос-
ти на риска.
Таблица 1
Матрица за количествено определяне на индекса на риска
Загуби
Малки Ниски Средни Високи Максимални
Вероятност
Слаба 5 10 15 20 25
Малка 4 8 10 16 20
Възможна 3 6 8 12 15
По-възможна 2 4 6 8 10
Напълно
1 2 3 4 5
възможна
120
Показатели за нивото на риска са числената стойност на всеки

конкретен риск и неговото положение в интервалите:
 приемливо – от 1 до 4;
 допустимо – от 5 до 10;
 недопустимо – от 12 до 25.
Количествените методи позволяват да се класифицират рисковете
по два основни критерия – степен на въздействие и ниво на влияние. Из-
ползвайки резултатите от матрицата вероятност – загуби за степента на
въздействие на риска, получаваме следните категории на риска:
 от 20 до 25 – критичен;
 от 12 до 16 – съществен; дейностите са на границата на безопас-
ността; увеличават се разходите и количествата на извършваните дейности;
 от 9 до 16 – умерен; за отстраняване на заплахите е необходимо
по дълго време и наличие на специализирани екипи;
 от 5 до 8 – незначителен; бързо отстраними дефекти с малък раз-
ход на сили и възможност за отклоняване на кризата;
 от 1 до 4 – пренебрежим; отсъства заплаха.
Нивото на влияние на риска и необходимостта от въздействие
може да се категоризират в следните степени:
 недопустимо (от 12 до 25) – рискът е висок и задължително
трябва да се обработи;
 допустимо (от 5 до 10) – рискът трябва да се наблюдава и трети-
ра в допустими граници;
 приемливо (от 1 до 4) – необходими са периодични наблюдения
и контрол.
При анализиране на риска се преценява адекватността на мерките
за управление: какви са те, осигуряват ли достатъчност в обработката на
риска и в каква степен е измеримо функционирането на мерките. Успо-
редно с това се анализират и последствията въз основа на характера и
типа на въздействието. Този анализ обхваща съществуващите мерки за
управление на последствията, сравняване на последствията от риска с
началните цели, уточняване на преките и косвените последствия, влия-
ещи върху взаимодействащите системи.
Оценката на риска е количествено сравняване на нивото на риска
с началните критерии. Тя е основание за вземане на решения за въздейс-
121
твие върху риска, необходимост от обработка, приоритетност, целесъ-

образност и граница, определяща рисковете, които подлежат и не под-
лежат на третиране. За работата на областните съвети за сигурност и
кметските ръководства е целесъобразно да се формират три групи риско-
ве:
 високи – тяхното третиране е задължително, независимо от не-
обходимите средства;
 средни – балансирана обработка в зависимост от последствията;
 ниски – незначителни, без необходимост от обработка.
Значимостта на риска може да бъде преценена според последстви-
ята, до които ще доведе реализирането му в кризисна ситуация. Процесът
се състои от две основни части – анализ на риска и оценка. Оценката на
риска е единен процес, изходните данни за риска са част от условията за
вземане на решение. Практическите изводи от оценката дават аналитична
информация за елементите от дейности, които не се извършват правилно,
промяната във вероятността за възникване на събитие, евентуалните пос-
ледствия и неотложните действия. Рискмениджмънтът като форма на ор-
ганизирано въздействие върху системата хора – критична инфраструк-
тура – околна среда е следствен на тази оценка и осигурява мерките по
поддържане на функционално ниво на системата в обема: какво да се
направи, варианти, ефекти от изпълнението.
Направеното изложение очертава следните изводи:
1. Ефективното управление на системата за реагиране на кризи от
техногенен характер, при бедствия и аварии да съсредоточи вниманието
върху превантивната работа (анализа, систематизирането и оценката на
рисковете) и поддържането на системите за ранно информиране и нас-
тъпващи промени в средата за сигурност.
2. Необходимо е законодателното определяне на граничните стой-
ности на риска, което да позволява извършване на оценка и точен анализ
на състоянието и нивото на защитеност от потенциална заплаха на обек-
тите.
3. Разработване на частни методики и процедури за предприемане
на мерки за третирането на риска с цел редуциране на кризата.
122
1
Менгов, Г. Вземане на решения при риск и неопределеност. Пловдив: Жанет 45, 2010.
2
Козлитин, А. Чрезвычайные ситуации техногенного характера. Прогнозирование и
оценка: детерминированные методы количественной оценки опасностей. СГТУ, 2000.
3
Стандарт по управление на риска. FERMA, 2003.
4
Стандарт ISO/IES 31010-2009. Risk management – Risk assessment techniques.
5
Rishard, B. Moderne Raumfahrttechniken fur Pravention bei Natur-katastrophen und das
Krisen management. DZ fur Luft und Raumfart, 2005.
***
Атанасов, Б. Количествени методи в управлението на бизнеса, кн. 2. Варна, 1994.
Бахчеванов, Г. и колектив. Управление при кризи и конфликти. София: Софтрейд, 2005.
Милушев, Л. Кризата: Управленски аспекти и възможности. Европрес, 2008.
123
ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА
доцент д-р Тодор Трифонов
Анотация: Статията е посветена на разкриването на същ-

ността и съдържанието на финансирането на тероризма. Дадено е оп-
ределение на понятието. Очертани са неговите основни форми и източ-
ници. Разгледана е релацията „финансиране на тероризма – изпиране на
пари“.
Ключови думи: тероризъм, финансиране на тероризма
Annotation: The article is devoted on revealing the nature and content

of the financing of terrorism. There is a definition of the term. The basic forms
and sources are explained. The relation “financing of terrorism – money
laundering” is examined.
Key words: terrorism, financing of terrorism
Финансирането на тероризма предизвиква сериозна загриженост в

национален и международен план, тъй като броят и сериозността на те-
рористичните актове се обуславят главно от финансирането, което теро-
ристите могат да получат.
Понятие за финансиране на тероризма
Според чл. 2, ал. 1 от Международната конвенция за борба срещу

финансирането на тероризма от 2000 г. „всяко лице извършва престъпле-
ние по смисъла на тази конвенция, ако по какъвто и да е начин, пряко
или косвено, незаконно и умишлено предоставя средства или ги събира с
намерението те да бъдат използвани или със съзнанието, че те ще бъдат
използвани, изцяло или частично, за извършването на:
124
Финансирането на тероризма
а) действие, което представлява престъпление, попадащо в обсега

на и определено като такова в някой от договорите, изброени в приложе-
нието;
б) всяко друго действие, целящо да причини смъртта или нанесе
тежки телесни повреди на цивилно лице или на всяко друго лице, което
не взема активно участие във враждебни действия по време на въоръжен
конфликт, когато смисълът на такова действие по своя характер и кон-
текст се състои в това да се заплаши население или насилствено да се
принуди правителство или международна организация да извърши или
да се въздържи от извършването на някакво действие.“
Съгласно чл. 1, ал. 1 за целите на визираната Конвенция понятие-
то „средства“ означава активи от всякакъв род, осезаеми или неосезаеми,
движими или недвижими, независимо от начина на придобиването им, а
така също юридически документи и актове, в каквато и да е форма, в то-
ва число електронна или цифрова, удостоверяващи правото над или
участието в такива активи, включително банкови кредити, пътни чекове,
банкови чекове, пощенски преводи, акции, ценни книжа, облигации, ор-
дери и акредитивни писма, без това изброяване да се смята за изчерпа-
телно.
Във връзка с отсъствието в международното право на универсално
определение за понятието тероризъм посочената по-горе буква „а“ на
чл. 2, ал. 1 от Международната конвенция се позовава на редица между-
народни договори, които определят отделни видове деяния с терористи-
чен характер. Такива договори и съответно видове терористична дейност
според приложението към Конвенцията са:
 Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети,
подписана в Хага на 16 декември 1970 г.
 Конвенцията за преследване на незаконни актове, насочени про-
тив безопасността на гражданската авиация, подписана в Монреал на
23 септември 1971 г.
 Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпленията
против лицата, ползващи се с международна защита, в това число и дип-
ломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на
обединените нации на 14 декември 1973 г.
125
 Международната конвенция за борба срещу взимането на залож-

ници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените на-
ции на 17 декември 1979 г.
 Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, приета
във Виена на 3 март 1980 г.
 Протоколът за борба с незаконните актове на насилие в летища-
та, обслужващи международната гражданска авиация, допълващ разпо-
редбите на Конвенцията за борба с незаконните актове, насочени срещу
безопасността на гражданската авиация, приета в Монреал на
23 септември 1971 г., подписан в Монреал на 24 февруари 1988 г.
 Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени
срещу безопасността на морското корабоплаване, подписана в Рим на
10 март 1988 г.
 Протоколът за преследване на незаконните действия, насочени
срещу безопасността на неподвижните платформи, разположени на кон-
тиненталния шелф, подписан в Рим на 10 март 1988 г.
 Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм,
приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на
15 декември 1997 г.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Международната конвенция за борба сре-
щу финансирането на тероризма, за да съставлява едно деяние престъп-
ление, споменато в ал. 1 на визирания член, не е задължително средства-
та фактически да са били използвани за извършване на престъпление,
споменато в буква „а“ или буква „b“ на ал. 1. Член 2, ал. 4 от посочената
Конвенция предвижда, че всяко лице извършва престъпление, ако то
направи опит да извърши престъпление, споменато в ал. 1 на този член.
Освен това в съответствие с чл. 2, ал. 5 от Конвенцията всяко лице
също извършва престъпление, ако:
– участва в качеството на съучастник в престъпление, споменато в
ал. 1 или 4 от посочения член;
– организира други лица или ги ръководи с цел извършването на
престъпление, споменато в ал. 1 или 4 от чл. 2;
– допринася за извършването на едно или повече престъпления,
споменати в ал. 1 или 4 на визирания член, посредством група лица,
действащи за постигането на обща цел. Такъв принос трябва да бъде
умишлен и трябва да бъде с цел подпомагане на престъпна дейност или
126
цел на групата, когато такава цел или дейност предполага извършването

на едно от престъпленията, споменати в ал. 1 на чл. 2. Или да бъде нап-
равен със съзнанието за умисъла на групата да извърши престъпление,
споменато в посочената ал. 1.
По този начин от позициите на международното право престъпле-
ние е предоставянето или събирането на средства за фактически извър-
шени или подготвяни терористични актове, а също и за терористични
организации.
В българското законодателство понятието „финансиране на теро-
ризма“ беше въведено през 2003 г. с приемането на Закона за мерките
срещу финансирането на тероризма като израз на последователната по-
литика на България за активно участие в усилията на международната
общност, насочени към превенция на терористичната дейност.
В съответствие със Закона за изменения и допълнения на Наказа-
телния кодекс (обн. ДВ., бр. 33 от 2011 г.) съгласно чл. 108а, ал. 2 от Ко-
декса под „финансиране на тероризма“ се разбира: „Който по какъвто и
да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя финансови или
други средства за извършване на престъпление по ал. 1 (тероризъм – бел.
на автора), като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава
цел, се наказва…“. Можем да отбележим, че българското наказателно
право е хармонизирано във висока степен със стандартите на Европейс-
кия съюз в областта на предотвратяване на финансирането на тероризма.
Тези стандарти са регламентирани в Директива 2005/60/ЕО на Европейс-
кия парламент и Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване из-
ползването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансирането на тероризма. България е ратифицирала на
19 декември 2012 г. също така и Конвенцията на Съвета на Европа от-
носно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от
престъпление и относно финансирането на тероризма, която е в сила за
нашата страна от 1 юни 2013 г.
Същност, форма и източници на финансиране на тероризма
Едни от най-важните характеристики за същността на такова по-

нятие като финансирането на тероризма са мащабите на свързаните с не-
го финансови операции. По налични оценки отделните терористични ак-
127
тове, включително взривяването на граждански обекти, възлизат за прес-

тъпниците на относително малки суми от порядъка на 10 до 50 хил. до-
лара. Съществуват мнения, че даже серията от терористични актове в
САЩ на 11 септември 2001 г. е струвала на организаторите само между
300 и 500 хил. долара.
На базата на такива оценки понякога се прави прибързаният из-
вод, че провеждането на терористични операции не изисква значителни
финансови ресурси, за получаването на които трябва да се използват ме-
тодите на организираната престъпност, включително изпирането на пари.
При това по правило се игнорира очевидният факт, че основната част от
паричните средства се изразходва не за извършването на конкретната те-
рористична акция, а за общото материално-техническо осигуряване на
терористичната организация и за вербуването на нейни привърженици. В
този контекст редица експерти правилно посочват необходимостта да се
различават понятията „формиране на терористични активи“ и „финанси-
ране на конкретни терористични актове“.
Формирането на активите на терористичните организации ста-
ва на стратегическо ниво, на което обикновено се задействат крупни бла-
готворителни фондове и се прехвърлят значителни суми. При финанси-
рането на отделни терористични актове, осъществявано на тактическо
и оперативно ниво, прехвърляните суми са сравнително малки, но при
това техен източник са по правило посочените активи. Специалистите по
противодействие на финансирането на тероризма смятат, че пред субек-
тите на терористична дейност стоят следните основни финансови цели и
задачи:
– заплащане на разходите за пропаганда на съответните радикални
учения, включително финансирането на учебни заведения, издаване и
разпространяване на пропагандни материали и др.;
– издържане на легални структури, които представляват интереси-
те на терористичните организации (благотворителни фондове, информа-
ционни агенции и др.);
– внедряване в държавните структури (чрез подкупване, вербуване
и т.н.);
– заплащане на услуги, извършвани от специалисти и чиновници,
които не са членове на терористични организации;
128
– финансиране на подготовката на бойци, което включва тяхното

вербуване и издръжката на тренировъчните лагери;
– създаване и поддържане в бойна готовност на „спящи терорис-
тични клетки“;
– придобиване и изработване на средства за извършване на теро-
ристични акции (оръжие, боеприпаси, взривни вещества и др.);
– разходи за непосредствена подготовка на терористичните актове
(рекогносцировка, закупуване на средства за свръзка и за транспортиране
и др.);
– изплащане на възнаграждение на непосредствените участници в
терористичните операции;
– изплащане на компенсации на членовете на семействата на заги-
налите терористи.
Всички посочени задачи са безусловно взаимосвързани и макар до
тяхното разрешаване да не се достига задължително централизирано, яс-
но е, че терористичните организации не биха могли да действат без дос-
татъчно финансиране на всички етапи от подготовката и реализацията на
акциите си.
Общите разходи за създаването и издръжката на терористичните
структури са твърде значителни суми, многократно надвишаващи стой-
ността на отделните терористични актове. Смята се например, че само за
поддържане на жизнената активност на „Ал Кайда“ са нужни около
40 млн. долара на година.
Като отчитаме общите мащаби на разпространение на терорис-
тичната дейност в съвременния свят, можем да направим извода, че го-
дишният оборот на терористичните организации и свързаните с тях
структури и лица възлиза на милиарди долари. Характерно е, че парич-
ните средства, необходими за функционирането на терористичните орга-
низации, могат да постъпват от различни източници и да имат както
престъпен, така и напълно легален произход.
Най-бързите начини за получаване на парични средства за финан-
сирането на тероризма са кражбата на имущество в големи размери (екс-
проприацията), рекетът, отвличането на хора за получаване на откуп, не-
законният оборот на наркотици и оръжие, незаконната миграция и търго-
вията с хора. При липсата на достатъчно финансиране, въоръжаването и
екипирането на терористичните групи се осъществява на първо място за
129
сметка на нападения на места за съхранение на оръжие и кражба на ав-

томобили и други транспортни средства, т.е. посредством обикновени
криминални престъпления. В тези случаи лесно се заличава границата,
която дели „идейните“ терористи от обикновените престъпници.
Заедно с това паричните средства могат да постъпват към теро-
ристите от легални източници, включително от различни благотворител-
ни организации, и да се използват за закупуване на необходимите средс-
тва от легалния пазар. Например финансирането на Ирландската репуб-
ликанска армия – една от най-активните в миналото терористични орга-
низации, се е осъществявало както по нелегални канали, свързани с кон-
трабандата, наркобизнеса, рекета и др., така и за сметка на реалния бизнес.
Експертите посочват три основни източника за финансиране на
„Ал Кайда“:
 компании и банки, значителен пакет от акциите на които са при-
надлежали на Осама бин Ладен;
 единомишленици на Осама бин Ладен и неговите наследници в
„Ал Кайда“ сред представителите на международната финансова общност;
 ислямски фондове и организации, които акумулират пожертво-
вания от физически и юридически лица основно от страните от мюсюл-
манския свят.
Ако паричните средства от първите два източника се използват за
придобиване на оръжие, за вербуване на „войни на джихада“, за създава-
не на тренировъчни лагери, за подготовка и провеждане на бойни опера-
ции, то постъпващите пожертвования се задействат предимно за финан-
сирането на дълбоко законспирирани групи бойци, които водят външно
обикновен начин на живот в гражданското общество на страните от За-
падна Европа и Северна Америка („спящи терористични клетки“).
Движението „Ал-Джамаа ал-исламия ал-мусаляха“ („Въоръжена
ислямска група“) в Алжир получава финансови средства за сметка на
компании, намиращи се под негов контрол, за сметка на ограбване на на-
селението в хода на „операциите“ на бойците и от различен род външни
спонсори. Основно това са частни лица от арабските държави, по прави-
ло от монархиите на Арабския полуостров. Освен това филиалите на
„Ал-Джамаа“ в страни като Египет, Ливан, Йордания и Судан редовно
осъществяват събиране на пожертвования „за борещите се братя в Ал-
жир“. През 1994 г. например алжирското правителство официално обви-
130
ни Иран в оказването на материална помощ на ислямските терористи и

къса дипломатическите си отношения с тази страна. Така можем да отк-
роим следните групи източници за постъпления на средства за финанси-
рането на тероризма:
1. Доходи от организирана престъпна дейност, включително: не-
законен оборот на наркотици, незаконен оборот на оръжия, експроприа-
ция на собственост, отвличане на хора за получаване на откуп, фалши-
фициране на пари и подправяне на кредитни карти, контрабанда, изпира-
не на пари, получени по престъпен начин.
2. Доходи от контролирани от терористите предприятия, включи-
телно: легалния сектор, офшорния бизнес, сенчестата икономика.
3. Спонсорска помощ от: частни лица, разузнавателни служби на
заинтересовани държави, хуманитарни организации.
Връзка между финансирането на тероризма и изпирането на пари
Организираната престъпност и тероризмът преследват различни

цели, но имат много общо в начините за тяхното постигане. Разликата
между престъпника терорист и обикновения престъпник е в това, че еди-
ният извършва например кражба заради политиката, а другият – заради
лесната печалба. Г. Е. Швейцер отбелязва: „Различията, съществуващи
между организираната престъпност и тероризма, бързо изчезват. Някои
терористични и престъпни организации вече се базират на едни и същи
глобални инфраструктури в своята нелегална дейност, ползват едни и
същи „пробойни“ във властовите структури и законодателствата на стра-
ните, в които са набрали определена сила и се стремят да присвоят на-
растващата част от печалбите, постъпващи от наркотрафик и други прес-
тъпления.“1
Съвсем естествено е, че терористите използват за укриване на
престъпните си доходи същите методи и механизми, които се използват
при изпирането на пари. Укриването на източниците и каналите за фи-
нансиране на тероризма има важно значение, независимо от това дали
произходът на съответните средства е престъпен, или легален. Запазва-
нето в тайна на източниците и каналите, по които преминават паричните
средства, позволява те да бъдат използвани за по-нататъшно финансира-
не на терористични актове и организации. Така както и при изпирането
131
на пари, в случай на финансиране на тероризма е необходимо да се скрие

връзката между произхода на паричните средства и тяхното предназна-
чение.
Финансовите посредници и други лица, специализиращи се в
оказването на услуги по изпиране на пари, може да не знаят нищо за из-
точниците, от които произхождат, и за по-нататъшното предназначение
на изпираните от тях парични средства и да обслужват както организи-
раните престъпни групи, така и терористични организации. Съответно
типологията на извършване на такива престъпления има много общо. За-
едно с това в случай, че за финансирането на тероризма се използват
средства, получени по легален път (например, чрез благотворителни ор-
ганизации), могат да се прилагат и различни от описаните по-горе схеми
и начини, чието разкриване е значително по-сложно (в това число поради
липсата на явни признаци за връзка с престъпна дейност на този етап).
1
Коллектив авторов. Финансовый мониторинг потоков капитала с целью предупреж-
дения финансирования терроризма. Москва, 2005, с. 218.
***
Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26 октомври 2005 г. за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари
и финансирането на тероризма.
Закон за мерките срещу финансирането на тероризма. – В: ДВ., 2003, бр. 16, 18.02.2003.
Конвенция на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация
на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма. – В: ДВ., 2013,
бр. 51, 11.06.2013.
Международна конвенция за борба срещу финансирането на тероризма. – В: ДВ., 2002,
бр. 70, 19.06.2002.
132
RISK ASSESSMENT OF IGNITING OF MATERIALS
AT WORK WITH FIRE
Krasimira Hristova
Lyubomir Vladimirov
Vladimir Tomov
Abstract: The work presents the results of a survey of the critical situa-
tions created by the ignition of materials at work with fire – for example oxya-
cetylene cutting. Displayed are the laws of ignition of cotton thread and dry
and solvent-soaked rags. Risks have been identified through which are defined
the differential criticalities. Models are obtained that reflect the essence and
allow prediction of the critical situations.
Keywords: risk, criticality, work with fire.
Oxyacetylene cutting is with a significant risk potential. It is proved by

the statistics of fires in various economic activities.1 So far, the risk of ignition
of materials has not been studied in detail. We need to establish the indicators
of critical situations created by this class of work with fire.
The purpose of this work is an experimental determination of the va-
lues of the criteria of critical situations. To achieve this goal the following
tasks are solved:
1. Displaying the regularities of immission of shear pearls – energy
carriers of ignition.
2. Establishing the criteria values of the parameters of critical
situations.
3. Checking the correlation between the criteria of ignition.
4. Assessing the criticality of situations of ignition.
In solving the problems the methodology outlined in “Research emer-
gencies ignition materials and air pollution due to fire-works. Part I. Method-
ology of the study”2 is applied. An experimental study was carried out, for
133
which a model was adopted with input manageable and with controllable fac-
tors. Their modification levels are set forth in “Research emergencies ignition
materials and air pollution due to fire-works. Part I. Methodology of the
study”,3 “Riskmetric in environmental security”4 and “Risk of the ignition of
fluid fuels and soaked materials during oxyacetylene cutting of metals”5.
Table 1
Numerical characteristics of the laws of distribution of immission Im
of slice pearls
Numerical
Quadrant Distribution
characteristics
Equal probability X 4,46
C x  4 , y 1
Pim=0,62 2 1,26
Equal probability X 3,69
Cx  5 , y 1
Pim=0,64 2 1,93
C x3,y 1 Logistic X 4,17
Pim=0,56 2 0,94
Cx  3 , y  2 Relay X 3,16
Pim=0,52 2 1,74
Cx  4 , y  2 Logistic X 3,79
Pim=0,43 2 1,53
Normal X 3,68
C x 5 ,y  2
Pim= 0,47 2 1,17
C x  6 , y 1 Log-logistic X 2,68
Pim=0,23 2 1,93
Logistic X 1,27
Cx  6 , y  2
Pim=0,32 2 1,33
134
Risk Assessment of Igniting of Materials…
The output parameter for the criticality is ignition. The criteria of igni-
tion are the immissions of shear pearls, the probability Pzp and the time of oc-
currence of combustion.
The surface distribution of the immission Im of shear pearls is deter-
mined in % of the total immission Isum. It is characterized by the total mass of
pearls in Cxi,yj-th quadrant.
Introduced are quadrants Cxi,yj with sizes 1,0 x 1,0 m. Thus, in contrast
to previous studies6 a higher degree of precision occurs. Moreover, the place
of the zero in the coordinate system is changed. For the present study it is at
the beginning of the coordinate system and not in the projection of the point of
execution of the technological operation, as in previous studies.7
The approach to establish the criteria of the parameters of the critical
situations is new.
5
Lr, m РВ РР РВ ЛР РР ЛЛР РР РВ
4
ЛР РВ ЛНР РР РР ЛНР ЛЛР РВ
3
ЛР ЛЛР РВ ЛЛР РР РВ ЛР РР
2
РВ ЛР РР ЛР НР ЛР РВ РР
1
РВ РВ ЛР ЗРВ ЗРВ ЛЛР РВ РР
0
0 1 2 3 4 5 6 7 8
TR Br, m
Fig. 1. Topographic model of the laws of distribution of Im: TR-projection
of the cutting point; 3PB-law of the equal probability; HP-normal;
HP-logarithmic-normal, P- logistic, P-logarithmic-logistic distribution,
PP-Relay distribution, PB-Weibull distribution
The higher values of Im give reason to predict greater probability Pzp

and little time Tzp of ignition of the tested materials. The nature of the surface
135
distribution is also preserved in other combinations of values of the input fac-

tors.
5
Lr, m ДР ПР ПР ПР ПР ПР ПР ПР
4
ДР ДР ХГР ПР ПР ГР ГР ГР
3
ПР ПР ДР ДРР ДРР ПР ГР ПР
2
ПР ПР ДР ДРР ДРР БР ДР ДР
1
ПР ДРР БР ДРР ДРР БР ДР ПР
0
0 1 2 3 4 5 6 7 8
TR Br, m
Fig. 2. Topographic model of the laws of distribution of Zp: TR-projection
of the cutting point; ДРР-equally discreet, БР-binomial; ДР-discreet,
ПР-Poisson, ГР -geometric, ХГР-hypergeometric
For the first time is established the law of distribution of Im in Cxi,yj-th

quadrant. In the procedure to test the hypothesis of the law of distribution, Im
is accepted for an indiscrete random variable. Hypotheses are tested for 16 dis-
tribution laws: law of flat probability, normal, logarithmic-normal, logistic,
logarithmic-logistic, triangular, exponential, binomial distribution, gamma and
beta distribution, Weibull distribution, of Relay, of Pearson, of Gumbell, Er-
lang and Vald. The criterion of Pearson  is applied. The program Risk 4.5 is
used. A topographic model is composed of the laws of the distribution, which
for Dp = 15 mm; Bp = 400 mm; Pp = 500 kPa and Hp = 6 m is presented in
Figure 1.
The analysis of the topographic model (Fig. 1) shows a wide variety of
distributions Im in quadrants Cxi,yj. The law of equal probability is impressive
near the point of oxyacetylene cutting. The final quadrants are dominated by
the distributions of Weibull and Relay.
136
The main parameters of the distributions obtained are given in Table 1.

Displayed are the results for the average value X and the dispersion  .
9
8
7
6
Lr,m
5
4
3
2 Pzp=0,8
1 Pzp= 0,6
0 Pzp= 0,4
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Pzp=0,2
Pzp= 0
Br,m
Fig. 3. Contours of the probability Pzp ignition of dry cotton threads and rags
at Dp =15 mm; BP = 400 mm; PP = 500 kPa; Hp = 6 m
On the basis of the laws of distribution are established Pim probabili-

2
ties of occurrence of immission values in the range Im   . The program
Calc.exe. is used. Thus, there is a switch to a probability criterion for evalua-
tion of the immissions according to the created model of risk measurement
outlined in.8
Two-dimensional regression models of immission are received. So for
the indicated values of input factors Dp = 15 mm; Bp = 400 mm; Pp =
500 kPa; Hp = 6 m the models are of the form:
a) when Hp = 6 m:
Im = 2,0638 + 0,3008 Br – 0,7 Lr – 0, 0602 Br2 + 0,0355 BrLr +
0,0391 Lr2;
b) when Hp = 4 m:
Im = 2,4467 + 0,9598 Br – 1,1474 Lr – 0,1313 Br2 + 0,0377 BrLr +
0,07112 Lr2;
137
c) when Hp = 2 m:
Im = 2,4343 + 1,2581 Br – 1,4053 Lr – 0, 1562 Br2 + 0,0244 BrLr +
0,0991 Lr2.
Table 2
Numerical characteristics of the laws of distribution
of the number of ignitions Zp of dry cotton threads and rags (sample)
Numerical
Quadrant Distribution
characteristics
Discretely evenly X 47,12
C x  4 , y 1
Pzp=0,75 2 4,75
Discretely evenly X 43,27
Cx  5 , y 1
Pzp=0,71 2 8,28
X 36,27
Cx  3 , y 1 Binomial Pzp=0,77
2 7,84
C x  3,y  2 Discretely evenly X 28,33
Pzp=0,57 2 5,39
Cx  4 , y  2 Discretely evenly X 22,94
Pzp=0,62 2 17,81
Cx  5 , y  2 Discretely evenly X 27,19
Pzp=0,59  2 3,69
C x  6 , y 1
X 17,36
Binomial Pzp=0,51 2
 3,82
Cx  6 , y  2
X 11,69
Binomial Pzp=0,47 2
 4,27
For the other values of the input factors the models are identical. The
differences are in the regression coefficients.
138
To determine the criterion Pzr is established Zzp number of ignition in

quadrants Cxi, yj, which is seen as a discrete random variable. A check is made
of the hypothesis of the law of distribution. Checked are 7 laws of distribution-
binomial, negative-binomial, Poisson, discrete, discrete- uniform, geometric,
hypergeometric. Poisson’s law at an intensity greater than 9 is approximated
by a normal distribution law.
The topographic model of the laws of distribution of Zp is presented in
Figure 1.
The Figure 3 shows a contour an approximated surface image Pzp
probability of ignition. Pzp is a risk characterization of igniting of the material.
9
8
7
6
Lr,m
5
4
3
2
1 800s
600s
0
-1 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 400s
200s
Br,m
Fig. 4. Contours of time Tzp of ignition of dry cotton threads and rags
at Dp = 15 mm; Bp = 400 mm; Bp = 500 kPa; Hp = 6 m
Two-dimensional regression models of the probability Pzp have been

found out. Thus, for Dp = 15 mm; Bp = 400 mm; Pp = 500 kPa; Hp = 6 m, the
models are of the type:
a) when Hp = 6 m:
Pzp = 0,3029 + 0,1499 Br – 0,1139 Lr – 0,0169 Br2 + 0,0512 BrLr +
0,0086 Lr2;
b) when Hp = 4 m:
139
Pzp = 0,3271 + 0,1182 Br – 0,1102 Lr – 0,01125 Br2 + 0,0204 BrLr +

0,0023 Lr2;
c) when Hp = 2 m:
Pzp = 0,2935 + 0,1302 Br – 0,1688 Lr – 0,0132 Br2 + 0,0501 BrLr +
0,0035 Lr2.
For the other values of input factors the models are analogous.
One-dimensional models are more comfortable from applcation point
of view. For the indicated meanings of the input factors, they are of the type:
Pzp = 0,0261 + 0,103 Br – 0,0135 Br2;
Pzp = 0,5881 – 0,2167 Lr + 0,0345 Lr2 – 0,0024 Lr3.
In the presented method are also established the times Tzp of ignition,
the laws of their distribution and the probabilities Ptzp of occurrence in the
range Tzp.
Received are quadratic models describing the change of Tzp in the
function of Br and Lr. For the examined values of input factors are derived the
equations:
Tzp = 486,2653 – 207,7402 Br + 25,6911 Br2;
Tzp = 115,9441 + 24,1922 Lr – 1,1123 Lr2 + 0,2547 Lr3.
Examined is the relationship between the criteria Pim, Pzp and Ptzp. It
has been found that are linearly dependent. The dependencies are expressed
through the models:
Pzp = 0,008 + 0,9824 Pim
and
Pzp = 0,016 + 0,9621 Ptzp.
Therefore, the likelihood Pzp of ignition of materials can be used as a
united criterion for critical situations with oxyacetylene cutting.
An excerpt from the obtained values for the criterion is presented in
Table 3. The analysis shows the effect of the distances from the projection of
the point of cutting. It turns out that instead of the two-dimensional model that
has been shown above, more suitable are the one-dimensional models:
Pzp = 0,5881 – 0,2162 Lr + 0,0345 Lr2 – 0,0023 Lr3;
Pzp = 0,0268 + 0,103 Br – 0,139 Br2.
These models are easy to operate, and the distances satisfy the statutory
defined characteristics at work with fire in accordance with Ordinance
№ І-209/22.11.2004 on (SG, br. 107/2004).
140
Table 3
Probability values Pzp ignition of dry cotton threads and rags (sample)
Cutting
Length of cut height
Quadrant Pzp
BP , mm Нр, m
C x  4 , y 1 2 0,4622
300 4 0,5382
6 0,4452
2 0,5104
400 4 0,5527
6 0,4912
2 0,5738
500 4 0,5217
6 0,4425
Cx  4 , y  2 2 0,5172
300 4 0,5327
6 0,4922
2 0,4863
400 4 0,4004
6 0,4826
2 0,4357
500 4 0,4601
6 0,3875
141
Table 4
Probability values Pzp situations with maximum Criticality in quadrants
C x  3 5 m; y 15 m at Dp = 20 mm; BP = 400 mm; PP = 500 kPa;
Gmat = 2 kg/m2
Hp, From, Probability Pzp of ignition
m ml
Kerosene АМВ
100 g
25 0,6938 0,7283
2 50 0,8227 0,6438
100 0,8305 0,7066
25 0,6407 0,6361
4 50 0,7247 0,8429
100 0,8426 0,8102
25 0,5637 0,5109
6 50 0,6483 0,6835
100 0,7648 0,6971
Table 4 presents the results of situations with maximum criticality.

Their analysis shows several regularities.
A more critical ignition occurs in irrigation with “Kerosene”. Excep-
tions are ignitions at Hp = 4 m and 6 m, and Om = 50 ml/100 g.
Understandable is the maximum criticality in a higher degree of irriga-
tion. The cutting height affects directly.
The maximum of probability is Pzp at 4 m. Despite the high levels of
Pzp in closest proximity, it is not 1. It is due to the random nature of the flight
of the shear pearls, to reflection, dispersion and contact with the combustible
material. The results show that in the indicated ordinance № І-209/22.11.2004
should be defined not only the safety distances for combustible structures, but
also materials. It is necessary also to examine the process of ignition of the
horizontal reflective surfaces.
142
The presented experimental results reflect two aspects of the criticality

of ignition of dry cotton threads and rags due to oxyacetylene cutting. One
represents the randomness in the occurrence of a critical event, and the other -
its duration. They are proof of the justified by us and published in “Riskmetric
in environmental security” and “Risk of the ignition of fluid fuels and soaked
materials during oxyacetylene cutting of metals” method of measuring the risk
by considering the phase transformations Established are the regularities of
distribution of immission of shear pearls. The results show the concentration
in the areas of gravitational sedimentation. The law of the distribution is ob-
tained, and by it is established the probable criterion of estimation of the igni-
tion in relation to the carriers of the energy of ignition.
Determined are the values of the criteria of occurrence of ignition. By
the deduced laws of discrete distribution is calculated the probability of igni-
tion, which is an objective criterion for the critical event. Received are math-
ematical models of probability as a function of the distance as one-
dimensional and two-dimensional dependencies.
After processing by the method of correlation analysis a relationship is
established between the probabilities of the number of ignitions, the probabili-
ties of surface distribution of shear pearls and the time of ignition. This indi-
cates that the probability of ignition may be used for the summarized assess-
ment of criticality. Values are obtained, showing the situation with maximum
criticality of ignition.
It is suitable that the future studies should be in a wider range of the
input controllable factors by which to check the suitability and the universality
of the proposed method.
1
Vladimirov, L. Trend of air pollution during electric arc welding and oxyacetylene cutting.
In: Digest, Riga Technical University, 53rd International Scientific conference, dedicated to
the 150th anniversary and 1st Congress of World Engineers and Riga Politechnical Insti-
tute/RTU Alumni. Riga, 11 – 12 Oct., 2012, p. 460.
2
Tomov, V., L. Vladimirov. Research emergencies ignition materials and air pollution due to
fire-works. Part I. Methodology of the study. Ruse, Proceedings of the Union of Scientists –
Rousse series' Engineering, 2007, № 6.
3
Ibidem.
143
4
Tomov, V. Assessment of differential risk of ignition of textile materials in the process of
oxyacetylene cutting. Izmit/Kocaeli, Kocaeli haber, 2005, pp. 25 – 41.
5
Vladimirov, L. Risk of the ignition of fluid fuels and soaked materials during oxyacetylene
cutting of metals. Journal Scientific and applied Research. 2012, Volume 2, pp. 101 – 109.
6
Tomov, V. Integral Model of the Risk during fireworks. International Workshop Cost Action
17: Built Heritage: Fire Loss to Historic Buildings, Brussels, European Science Foundation,
2004, pp. 71 – 89.
7
Tomov, V. Assessment of differential risk of ignition of textile materials…; Tomov, V. Inte-
gral Model of the Risk during fireworks…; Vladimirov, L. Risk of the ignition of fluid fuels
and soaked materials…
8
Tomov, V. Integral Model of the Risk during fireworks…
144
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ
НА МИСИИТЕ И ОПЕРАЦИИТЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗАД ГРАНИЦА
подполковник Добромир Ангаров
Анотация: Повишените изисквания за участие на Въоръжените

сили на Република България в целия спектър от мисии и операции на
НАТО и Европейския съюз води до необходимост от своевременно и
адекватно планиране на необходимите финансови и материални
ресурси. С използването на резултатите от разработени рационални
планиращи модели и методи, и предвид поуките, базирани на опита, е
възможно да се усъвършенстват планирането, законосъобразното и
целесъобразното разходване на определените финансови ресурси. В
доклада се разглеждат предизвикателствата пред програмния екип за
финансовото осигуряване на мисиите и операциите на Въоръжените
сили на Република България в съвременната среда за сигурност.
Ключови думи: мисии и операции зад граница, финансово осигу-
ряване, планиране, програмиране и бюджетиране
Annotation: Increased participation requirements of the Armed Forces

of the Republic of Bulgaria in the whole spectrum of missions and operations
of NATO and the European Union leads to the need for timely and adequate
planning of the necessary financial and material resources. Using the results
of the developed rational planning models and methods, and given lessons
based on experience, it is possible to improve the planning, legal and
appropriate expenditure of identified financial resources. The report examines
the challenges faced by the programming team for the financial support of the
missions and operations of the Armed Forces of the Republic of Bulgaria in
the contemporary security environment.
145
Keywords: missions and operations abroad, financial security,

planning, programming and budgeting
В края на XX и началото на XXI век въоръжените сили на Репуб-

лика България са изправени пред редица сериозни предизвикателства,
обусловени от динамиката на международната среда за сигурност, аси-
метричните заплахи и промените на центровете на тежестта в световен
мащаб. Това налага изграждането на нова концепция за тяхното развитие
и финансово осигуряване.
Дейностите, свързани с отбраната на страната, се осъществяват в
съответствие с Конституцията, законите и международните договори, по
които Република България е страна. 1 Финансовото осигуряване на учас-
тието на Република България във военни мисии и операции зад граница
се извършва от държавния бюджет, като средствата са предвидени по
разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.
Форми на участие в операции и мисии на въоръжените сили

на Република България зад граница
Република България като член на различни международни органи-

зации води политика за подкрепа на усилията на ООН, ЕС и съюзниците
си от НАТО, насочени към укрепване на мира в света и ликвидиране на
огнищата на напрежение и конфликти. Тази подкрепа се изразява в рав-
ноправното участие с контингенти от въоръжените сили на Република
България в мисиите в Камбоджа, Македония, Босна и Херцеговина, Ко-
сово, Ирак, Етиопия и Еритрея, Либерия, Афганистан, Грузия, Мали и
др. Въоръжените сили на Република България са участвали и участват в
следните операции и мисии:
 Операции на ООН. Участието се осъществява след приемане на
резолюция на Съвета за сигурност на организацията и вземане на реше-
ние на национално ниво.
 Операции на НАТО. Осъществяват се при отчитане спецификата
на мандата, мисията, целите и задачите на операцията, както и поетите от
страната ни постоянни ангажименти към Алианса. Основните операции
на Алианса – по чл. 5 на Северноатлантическия договор или операции в
146
Предизвикателства пред финансовото осигуряване…
отговор на кризи, обуславят различната интензивност, степента на нато-

варване и мащаба на национално участие в тях.
 Операции на Европейския съюз (ЕС). При провеждането на опе-
рация на ЕС с използване на способности и ресурси на НАТО Република
България има правото да взема решение и да участва в операцията при
наличие на национален интерес за това. В тази връзка се сключват спора-
зумения за статута на силите и/или командните договорености в рамките
на операцията, в съответствие с механизма AТHENA.
 Мисии на Организацията за сигурност и сътрудничество в Ев-
ропа (ОССЕ). Република България подкрепя дейността и целите на Орга-
низацията за сигурност и сътрудничество в Европа, като участва в миси-
ите на организацията, гарантиращи сигурността и демократичния преход
в съответните райони на наблюдение.
 Операции в коалиционна форма по специален случай (ad hoc коа-
лиция). Република България участва във военни операции на специално
създадени коалиции след решение на Народното събрание, съдържащо
споразумение за регламентиране на отношенията в рамките на коалиция-
та и за ръководство на военната операция в съответствие с принципите
на международното право.
Мащабът на конкретната операция, нейната интензивност, логис-
тиката и видът на финансиране оказват съществено влияние върху сили-
те, средствата и способностите, с които формированията от въоръжените
сили на Република България следва да участват. Климатичните условия,
географската отдалеченост и степента на враждебност на средата имат
основна роля при определяне на максималното ниво на амбиция за учас-
тие в конкретна операция. Изводите и натрупаният опит от участието на
формированията от въоръжените сили на Република България в мисии и
операции в подкрепа на международния мир и сигурност насочват Ми-
нистерството на отбраната да се фокусира върху:
– диференциране и конкретизиране участието на войсковите фор-
мирования при провеждането на операции в различните формати;
– провеждане на подготовка, която да е целенасочена, постоянна и
максимално близка до реалната обстановка;
– адекватно, съобразено с реалностите, планиране и законосъ-
образно разходване на финансовите ресурси, определени за участие на
контингентите в операции и мисии зад граница.
147
Изследванията върху ефективността, оптимизирането на

разполагаемия финансов ресурс в подготовката на формированията за
участие в мисии и операции в подкрепа на международния мир и
сигурност стават все по-актуални. Те следва да отговарят на
нарастващата потребност от спазване на международни договорености,
поети задължения, нормативна база, знания и обобщаване на натрупания
опит в тази област. Динамиката в световната среда за сигурност и
съвременните условия налагат провеждането на различни по обем,
многообразни и сложни по своя характер операции в обстановка, която
се различава от ежедневната. Успешното им провеждане изисква
автономни, гъвкаво структурирани и добре подготвени формирования,
способни да изпълняват пълен спектър от задачи. Това налага адекватно
ресурсно и финансово осигуряване, съобразено с нивото на амбицията,
придружено с точни разчети по направление на разходите в зависимост
от спецификата на операциите. Според тяхното предназначение
разходите на отбранителните ресурси са групирани в 5 основни
направления:
 Разходи за личен състав;
 Разходи за издръжка;
 Разходи за подготовка (в т.ч. бойна подготовка);
 Администрирани разходи;
 Капиталови разходи.
Основите на съвременния отбранителен мениджмънт са изградени
на базата на доброто планиране и управление на разполагаемите ресурси
за отбрана, на основата на изградените отбранителни способности на въ-
оръжените сили и вероятните сценарии за тяхното използване. Те се изг-
раждат и поддържат в съответствие с поетите ангажименти от Република
България към НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Финансовото и ресурсното осигуряване са съставна част от дейностите,
провеждани в мирно време от Министерството на отбраната за изграж-
дане и поддържане на елементите на военните способности: доктрини и
концепции, организационна структура, подготовка, материални средства,
личен състав, командване и управление, инфраструктура и оперативна
съвместимост. Необходимо и важно условие е да бъде постигнат баланс
между разполагаемите ресурси за отбрана (в т.ч. и финансови) и желани-
те отбранителни способности на въоръжените сили на Република Бълга-
148
рия. Това изисква усъвършенстване на програмното управление на отб-

ранителните ресурси, прилагане на програмен, ориентиран към резулта-
тите, бюджет както и поддържане на добре подготвен мениджърски екип.
Участието на военни формирования в мисии и операции извън те-
риторията на страната е регулирано в Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България.2
Финансово осигуряване на операциите на Европейския съюз

чрез механизма AТHENA
AТHENA e механизъм за администриране, управление и финан-

сиране на общите разходи за операциите на Европейския съюз и изграж-
дането на способности за бързо реагиране и способности за хуманитарни
и спасителни операции. За планиране и провеждане на операциите се из-
ползва системата за ранно финансиране. Дейностите се управляват от
орган – Комитет, който приема решенията си с единодушие от страните
членки. Комитетът одобрява бюджета за съответните операция и бю-
джетна година. При участие на военни формирования от страните членки
на Европейския съюз в негови операции и мисии разходите, които се ге-
нерират, са за сметка на изпращащата нация. Специалният комитет
AТHENA и представители на Оперативното командване на операцията
приемат споделен бюджет за нея, представляващ Раздел 14 от Проекта на
бюджет на механизма AТHENA за определения период/година. Предста-
вителят на командването представя обяснителна записка по всички нап-
равления на разходите в бюджета на операцията:
 Административни разходи за наемане на местен персонал по
осигуряване на офис оборудване, медицинско обслужване и за връзки с
обществеността.
 Разходи за осигуряване и поддръжка за транспортни разходи,
комуникационни разходи и наемане на сграден фонд.
 Капиталови и инвестиционни разходи за поддръжка на инфраст-
руктура, екипировка и техника.
149
Принципи на финансово осигуряване в НАТО
Основните разходи в НАТО са свързани с укрепване на отбрани-

телните способности и бойната готовност, модернизиране на въоръжени-
ята и въздушната отбрана, подобряване на оперативната съвместимост,
логистиката и инфраструктурата. Успоредно с това страните членки на
НАТО се ангажират с деклариране на формирования за участие в широк
спектър от мисии и операции. Това означава заделяне на голям ресурс,
свързан с поддръжка и строителство на бази, летища и складове на тери-
торията на страните членки на Алианса, както и за провеждане на ма-
щабни съвместни учения.
1. Финансово осигуряване при придобиване на военни способности
Разработени са и се прилагат следните механизми за финансово
осигуряване на придобиването на военни способности от НАТО:
 Национално финансиране. Изцяло отговорност на държавата за
придобиване, поддържане и развитие на определена отбранителна спо-
собност.
 Многонационално финансиране. Договореност извън рамките на
органите на НАТО, в които участват две или повече страни членки. Та-
кова финансиране често се използва за развитие на проекти за междуна-
родно сътрудничество, които в повечето случаи се стартират чрез проце-
са на планиране на въоръженията в Алианса. Използва се при съвместно
придобиване на способности (например придобиване на военно оборуд-
ване и/или техника).
 Съвместно финансиране. Специално разработен вид многонаци-
онално финансиране, регламентирано в НАТО. Участващите страни оп-
ределят критериите, изискванията, приоритетите и тяхното дялово учас-
тие. Това финансиране е напълно прозрачно за страните членки, като в
повечето случаи Алиансът осигурява политически и финансов надзор.
Примери за такова финансиране са Програмата на НАТО за ранно пре-
дупреждение и контрол от въздуха (АУАКС), Програмата на НАТО за
съюзно земно наблюдение (Alliance Ground Surveillance) и Програмата на
НАТО за придобиване на способности за стратегически въздушен транс-
порт (Strategic Air Command).
150
 Общо финансиране. Прилага се, когато съществуват редица во-

енни способности, които не могат да бъдат придобити по описаните по-
горе механизми за финансиране. Тези способности включват Главната
квартира и щабовете на военната командна структура на НАТО, система-
та за командване и управление, изискванията за постигане на оперативна
съвместимост при планиране и провеждане на операции и учения. Фи-
нансовите средства за общото финансиране на тези военни способности
на Алианса се осигуряват от дялови вноски на страните членки и форми-
рат фондове за общо финансиране.
 Коалиция на желаещите. Разработена е за дефиниране на спосо-
бите за финансово осигуряване на специфични дейности. Тези способи за
финансиране се описват в проектен план и/или програмен документ, оп-
ределящ специфичните роли и отговорности на участващите страни.
 Национален принос. Прилага се, когато страна членка участва в
осигуряването на отбранителни ресурси чрез нефинансови средства. Та-
кива ресурси могат да бъдат задължения на страна домакин: инфраструк-
турни обекти (летища, пристанища, пътища, бази и др.), личен състав,
средства за комуникационно и информационно осигуряване и др.
 Доверителни фондове. Специфичен механизъм за финансиране,
разработен и използван с цел управление на доброволни финансови по-
мощи за постигане на определена кауза/цел. Механизмът дава възмож-
ност и за участие с финансови вноски на страни, които не са членки на
НАТО.
Разработени са и се използват три различни вида общо финанси-
ране – цивилен бюджет, военен бюджет и Програма на НАТО за инвес-
тиции в сигурността (NATO Security Investment Program – NSIP). Те се
използват за придобиване, поддържане и развитие на определени отбра-
нителни способности, необходими за ръководство и контрол на цялост-
ния процес. Финансирането се характеризира с:
 предварително одобрени годишни тавани на разходите;
 предварително одобрени дялови вноски на страните членки;
 управление от различни комитети, в които са представени всич-
ки страни, осигуряващи финансовите средства и имащи право на глас;
 всеки тип общо финансиране да има разработени свои правила и
процедури за управление на финансовите средства.
151
2. Принцип на общо финансиране в НАТО

Размерът на дяловата вноска на всяка една страна членка към во-
енния бюджет на НАТО, както и към Програма на НАТО за инвестиции в
сигурността, се определя като процент от общия военен бюджет и про-
цент от определения таван на разходите. Спецификата на общото финан-
сиране е, че то допълва националното финансиране. За да се използва, е
необходимо да са налице определени предпоставки:
 валидност на военното изискване;
 да е допустима необходимата способност от финансова гледна
точка, т.е. да е осигурена финансово в рамките на разходните норми;
 да отговаря на определените критерии за финансиране.
Военното изискване трябва да отговаря на разработените и утвър-
дени критерии за общо финансиране в НАТО. Придобиването, поддър-
жането и развитието на определена отбранителна способност, когато са
извън и/или над изискванията, следва да бъдат осигурени с национално
финансиране. Това са необходими способности, които не може да бъдат
осигурени в рамките на процеса на планиране на въоръжените сили. Ва-
лидността на военното изискване се определя във Военния комитет, а да-
ли са спазени критериите за финансиране от общите фондове и способ-
ностите са финансово осигуряване, се определя в Борда по политика и
планиране на ресурсите в НАТО – Resource Policy and Planning Board
(RPPB). Разработените и утвърдени основни принципи на общото фи-
нансиране в Алианса са следните:
 Осигуряване на способности извън и над тези, за които може да
се очаква да бъдат осигурени с национално финансиране от страните
членки на Алианса.
 Адаптивност и възможност за бързо осигуряване на способности,
необходими при управление на кризи.
 Приоритетно използване на национални военни, цивилни и/или
съоръжения на НАТО от инфраструктурата на страните членки за отбрана.
 Одобряване и придаване на законова сила (валидиране) на воен-
ните изисквания в съответствие с целите и приоритетите от Стратегичес-
ката концепция на НАТО.
 Разработването на пакети за способности, основани на Концеп-
цията за минимални изисквания за способностите.
152
 Спазване на разработените и приети критерии за използване на

общите фондове за финансиране, определени от Борда по политика и
планиране на ресурсите в НАТО.
 Възможност за използване на общото финансиране в единични
случаи за финансиране на особено важни критични военни изисквания,
които могат да бъдат свързани с изключителни регионални рискови фак-
тори и геостратегически интереси на НАТО.
3. Финансово осигуряване на операциите в НАТО
Систематизирането и формулирането на общи принципи за фи-
нансиране на операциите в НАТО са окончателно приети през 1995 г. В
документа Принципи за финансиране на операция Joint Endeavor се фор-
мулира принципът, който в голяма степен определя начините за финан-
сиране на операциите и днес – Cost lie where they fall, т.е. разходите се
поемат от този, който ги е направил. Общите принципи за финансиране
на операции на НАТО са, както следва:
 Cost lie where they fall (разходите се поемат от този, който ги е
направил) – прилага се и към страните, които са извън НАТО, но участ-
ват в операцията, без да се ограничава възможността за двустранни или
многостранни договори за поддръжка.
 Разходите, които не са свързани с определена страна членка, и
тези по осигуряване на критично важните за театъра на бойните действия
военни способности, за които процесът на генериране на сили и средства
се оказва неуспешен, се поемат от НАТО.
 Общото финансиране не може да се използва за целите на изг-
раждане на държавата и държавните институции.
 Общото финансиране може да покрива разходите за щабни еле-
менти, развърнати на театъра на бойните действия, дефицит от средства
за КИС, ремонт или модернизация на инфраструктура, обща логистика
и др.
153
Финансово осигуряване на операциите на въоръжените сили

на Република България чрез „Споразумение за придобиване
и взаимно обслужване – ACSA /US-BU-01/“
Споразумението установява регламента между Министерствата на

отбраната на Република България и на САЩ по придобиване и взаимно
обслужване на основните условия и процедури. По този начин се улесня-
ва предоставянето на тилово (логистично) осигуряване, различни услуги
и доставки. То се използва преимуществено по време на съвместни уче-
ния, при обучение, разгръщане на силите, военни операции или други
съвместни прояви, както и за непредвидени обстоятелства или спешни
случаи. Прилага се при взаимно предоставяне на тилово (логистично)
осигуряване, доставки и услуги на въоръжените сили на едната страна от
другата страна в замяна или при заплащане в брой, или чрез съответното
предоставяне на цялостна логистика на въоръжените сили на другата
страна.
Финансово осигуряване на операциите

на Военноморските сили на Република България
Партньорството за морски услуги (Naval Logistic Support

Partnership – NLSP) е създадено през пролетта на 2010 г. и по своята
същност е продължение на предоставянето на пристанищни услуги (Port
Services Support). Република България участва в предоставянето на прис-
танищни услуги на основание Решение № 559 от 27.08.2007 г. на Минис-
терския съвет, което е със статут на „Страна в пробен период“ от
19.09.2007 г. Осигуряването на кораби от въоръжените сили на Републи-
ка България при задгранични плавания, мисии, активации и операции се
осъществява главно от Агенцията на НАТО за поддръжка –
NATO Support Agency (NSPA). Досегашната практика потвърждава ползи-
те от нашето участие в организацията. Целта на партньорството е да се
разшири обхватът на досегашната дейност и да се придобият нови спо-
собности. По-важните от тях са извършване на ремонт на въоръжение и
техника, доставка на възли и агрегати, доставка на амуниции, осигурява-
не на логистични и пристанищни услуги. Тези дейности са в унисон с
инициативите на НАТО „Интелигентна отбрана“ и „Свързаност на силите“.
154
В заключение могат да се направят следните изводи:

 Повишените изисквания за участие на въоръжените сили на Ре-
публика България в целия спектър от операции на НАТО и ЕС водят до
необходимост от адекватно планиране на необходимия финансов ресурс.
Използването на резултатите от разработените методи, базирани на опи-
та, дава възможност да се усъвършенстват планирането, законосъобраз-
ното и целесъобразното разходване на определените финансови ресурси.
 Наличието на предварително разработени модели за планиране,
съобразени с постоянно променящата се среда за сигурност, води до
улесняване дейността при непосредственото планиране. Така се постига
икономия на време, сили и средства за навременно осигуряване участие-
то на формированията.
1
Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, чл. 5. – В: Държа-
вен вестник, 2009, № 35, 12.05.2009, изм. Държавен вестник, 2009, № 74, 15.09.2009,
изм. Държавен вестник, 2013, № 15, 15.02.2013.
2
Раздел II от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
***
Доктрината за финансовото осигуряване (НП – 8), обявена със заповед № ОХ –
83/05.02.2013 г. на министъра на отбраната.
Постановление № 260 от 7 ноември 2003 г. за определяне възнагражденията на кадро-
вите военнослужещи при участие на Република България в операции по поддържане на
мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации. – В: Държавен
вестник, 2003, № 100, 14.11.2003.
Правилник № П-2/06.07.2007 г. за прилагане на система за финансов мениджмънт в
Министерството на отбраната. – В: Държавен вестник, 2007, № 60, 24.07.2007.
Споразумение за придобиване и взаимно обслужване между Министерството на отбра-
ната на Република България и Министерството на отбраната на САЩ – US-BU-01/2001,
изменено и допълнено с CC-BU-12021A/30.09.2009.
Council decision 2011/871/CFSP от 19 декември 2011 г. и Council decision 2013/34/CFSP
от 17 януари 2013 г.
155
ОПРОСТЕН МОДЕЛ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕХАНИЧНИТЕ
ЗАГУБИ ПРИ ЦЕВНИТЕ НАРЕЗНИ ОРЪЖИЯ
доцент д-р Мариан Мутафчиев
Анотация: Представяне на опростен математически модел за

определяне на всички компоненти на механичните загуби в цевните
нарезни оръжия. Предлага прост, но ефективен метод за определяне на
съпротивление от остатъчна еластичност след инцизия.
Ключови думи: механични загуби, цевни нарезни оръжия
Abstract: Presentation of a simplified mathematical model for deter-
mination of all components of the mechanical losses in barreled rifle weapons.
Recommendation of a simple but effective method for determining friction
from residual elasticity after incision.
Key words: mechanical losses, barreled rifle weapons
За да се определи законът за движение на снаряда, е необходимо
да се разгледат силите, действащи на снаряда в нарезите на цевта. Схема
на силите е показана на фигура 1. Изложението следва логиката на кла-
сическото представяне1, но съдържа и малка принципна новост, която
налага необходимостта от подробно разглеждане.
(p-p' )f
x
Nsin Ncos
Ncos
N
 N
Nsin
y
Фиг. 1. Схема на силите, действащи на снаряда в каналите на цевта
156
Опростен модел за определяне на механичните загуби …
По посока на движението на снаряда – оста x , действа само сила-

та на газовете pf . В обратна посока действат компонентата на нормал-
ната сила Nsin , предизвикана от страничната повърхност на канала, и
компонентата от силата на триене, която тя предизвиква – Ncos .
Компонентата Ncos предизвиква ротационното движение на снаряд, а
триещата компонента Ncos предизвиква съпротивителен въртящ
момент и съответно загуби. В следствие на пластичната деформация при
врязването между боеприпаса и цевта възниква остатъчен радиален на-
тиск, който също предизвиква загуби от триене. Математичното описа-
ние на радиалния натиск е сложна задача от областта на теорията на
пластичността и еластичността и излиза извън проблематиката на този
труд. Ето защо това съпротивление на движението на снаряда тук ще бъ-
де представено за удобство като газова сила pf , насочена в посока об-
ратна на движението, която извършва същата работа както триещата си-
ла. Така от налягането на газовете p и условното налягане p се полу-
чава резултантната сила – ( p  p) f (фиг. 2). От така описаната апрок-
симация и фигура 2 следва системата уравнения:
m dv  ( p  p) f  nN ( sincos)
dt
, (1)
J d   rnN (cossin)
dt
където J е масовият инерционен момент на снаряда;
r – радиусът на снаряда;
n – броят на нарезите;
 – коефициентът на триене;
 – ъгълът на наклона на нарезите.
157
v
h

r
d y
Фиг.2. Схема на кинематичните зависимости между снаряда и нарезите
От фигура 2 става ясно, че между ъгловата  и линейната v ско-

рост на снаряда е в сила следната зависимост:
 v tg . (2)
r
След диференциране на (2) се получава:
d   tg . dv . (3)
dt r dt
Като се замести (3) във второто уравнение на система (1), се полу-
чава:
tg dv
J  rnN (cossin) (4)
r dt
или:
tg dv
J Jtg dv
nN  r dt  dt . (5)
r (cossin) r 2 (cossin)
158
След заместване на (5) в първото уравнение на система (1) се по-

лучава:
tg sincos
m dv ( p  p) f  J 2 . dv . .
dt r dt cossin
След групиране се получава:
dv  m  J tg . sincos   ( p  p) f ,

dt   (6)
r 2 cossin 
A
tg sincos
където A m  J . е константа.
r 2 cossin
Получава се следният опростен запис на уравнението на движение
на снаряда:
dv  ( p  p) f
A 
.
dt
След интегриране на горното уравнение се получава:
f
vi  ( p  p) ti  C1 . (7)
A
Определя се интеграционната константа:
f
C1  vi1  ( p  p) ti1 . (8)
A
След заместване на (8) в (7) се получава:
f f
vi ( p  p) ti  vi1  ( p  p) ti1
A A
159
f
vi  ( p  p) (ti ti1 )  vi1
A
t
Следва законът за скоростта на снаряда:
f
vi  ( p  p) t  vi1 . (9)
A
Определя се законът за пътя на снаряда в следната последователност:
dx  ( p  p) f t  v ,
i1
dt A
f
dx  ( p  p) tdt  vi1dt  .
A
След интегриране на горното уравнение се получава:
f
xi  ( p  p) tti  vi1ti  C2 ,
A
f
C2  xi1 ( p  p) tti1  vi1ti1 ,
A
f
xi ( p  p) t (ti ti1)  vi1(ti ti1)  xi1 .
A
Окончателно се получава:
f
xi  ( p  p) t 2  vi1t  xi1 . (10)
A
Ъгловата скорост на снаряда , rad / s се определя с израза (2), а
честотата на въртене n, min 1 – с израза:
n  30 . (11)

160
Необходимо е да се определи ъгълът на наклона на каналите .

От фигура 2 следва изразът:
d tg ,
h
откъдето се получава:
 arctg d . (12)
h
Стъпката на каналите се определя от отношението:
h  20, 25, 30, 35, 40, 45, 50, 55, 60 .2

d
За h 50 се определя h0,45 и съответно 0,06275 rad ;
d
, rad
 180 3,595o .

Резултатът от изчисленията, направени с (2) и (11), и горните дан-
ни за ъгловата скорост относно разглеждания пример в рамките на цевта
са показани в графичен вид на фигура 3. Горната крива се отнася за дяс-
ната ордината – , rad / s .
След като е определена ъгловата скоростта на снаряда с израза (2),
става възможно определянето на кинетичната енергия от ротация с израза:
ωс2
Eω =I с ,
2
където I с е масовият инерционен момент на снаряда, определен
за условен цилиндър със същата маса и радиус като снаряда.
161
50000 5000
40000 4000
n, min-1
30000 3000
rad/s
20000 2000
10000 1000
0 0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008
t, s
Фиг. 3. Ъгловата скорост на снаряда във функция от времето.

Горната крива – , rad / s ; долната – n, min 1
Стойността на кинетичната енергия от ротация на дулния срез за

текущия пример – пистолет „Стечкин“ 9x18, е 0,67 J и представлява
0,19% от кинетичната енергия на постъпателното движение в цевта и
0,07% от енергията на заряда. Изменението на кинетичната енергия от
ротация във функция от времето е показано на фигура 4.
0.7
0.6
0.5
0.4
,J
0.3
0.2
0.1
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008
t, s
Фиг. 4. Изменението на кинетичната енергия от ротация във функция

от времето – пистолет „Стечкин“ 9x18
162
От фигура 1 се вижда, че нормалната сила N има две триещи

компоненти. Едната е насочена обратно на постъпателното движение на
снаряда – μNcosα . Работата на тази компонента се определя от израза:
Lтр =μnNcosαx . (13)
За да се определи nN е необходимо да се замести първото урав-

нение от системата (1), като се игнорира условното противоналягане p ,
което няма отношение в случая в израза (5), от което следва:
Jtg   nN ( sincos)
pf
nN  mс mс . (14)
r (cossin)
2
От това следва:
pf
nNr 2 (cossin)  Jtg  Jtg nN (sincos) ,
mс mс
Jtg
nN r 2 (cossin)  ( sincos)  Jtg
pf m
. с ,
 mс  mс Jtg
r 2mс 
nN  (cossin)  ( sincos)  pf ,
 Jtg 
pfJtg
nN  . (15)
r mс (cossin)  Jtg( sincos)
2
Като се замести (15) в (13), за работата се получава:
pfJtgx
Lтр  . (16)
r mс (1tg)  Jtg(tg)
2
163
Изменението на работата от триене в страничните повърхности на

нарезите от постъпателното движение във функция от времето е показа-
но на фигура 5.
3.5
3
2.5
2
,J
1.5
1
0.5
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008
t, s
Фиг. 5. Изменението на работата от триене в страничните повърхности

на нарезите от постъпателното движение във функция от времето –
пистолет „Стечкин“ 9x18
Стойността на тази работа на дулния срез за текущия пример –

пистолет „Стечкин“ 9x18, е 3,17 J и представлява 0,79% от работата на
постъпателното движение (16) в цевта и 0,33% от енергията на заряда.
От фигура 1 се вижда, че компонентата на нормалната сила N ,
която създава триещ въртящ момент, насочен обратно на въртеливото
движение на снаряда, е μNsinα . Работата на тази компонента се опреде-
ля от израза:
Lтр =μnNsinα d t . (17)

2
Като се замести (6) в (9), се получава:
pfJrtgt
Lтр  .
r 2mс (cotg)  Jtg(1cotg)
164
От което окончателно се получава:
pfJtgt
Lтр  . (18)
d m (cotg)  Jtg(1cotg)
2 с
Изменението на работата от триене в страничните повърхности на
нарезите от ротационното движение във функция от времето е показано
на фигура 6.
Стойността на тази работа на дулния срез за текущия пример –
пистолет „Стечкин“ 9x18, е 0,0126 J и представлява 1,8% от кинетичната
енергия на ротационното движение (18) в цевта и 0,0013% от енергията
на заряда.
0.014
0.012
0.01
0.008
,J
0.006
0.004
0.002
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008
t, s
Фиг. 6. Изменението на работата от триене в страничните повърхности

на нарезите от ротационното движение във функция от времето –
пистолет „Стечкин“ 9x18
По време на врязването настъпва пластична деформация на вряз-

ващия се пояс на снаряда или околната повърхнина на куршума, при кое-
то се изразходва енергия. След врязването е налице остатъчна еластич-
ност, която предизвиква радиален натиск върху полетата на нарезите
между боеприпаса и цевта. Той, от своя страна, предизвиква триеща сила
165
 , насочена в обратна посока на постъпателното движение на боепри-

паса в цевта. Тази триеща сила може да бъде представена като част от
налягането на барутните газове, необходими за нейното преодоляване
или като противоналягане – p . За адекватната апроксимация на изме-
нението на това налягане по време на врязването и след това може да се
използва информацията, предоставена в книгата на М. Е. Серебряков от
1962 г.3 В този източник са описани резултати от експерименти, извър-
шени още през 1898 г. и 1899 г. – придвижване на снаряда чрез механич-
ни и хидравлични преси. Публикувана е диаграмата, показана на фигу-
ра 7, получена по данни на КОСАРТОПА през 1925 г. Тя е получена чрез
изстрелване на специални снаряди с много слаби заряди от 76-
милиметрово оръдие, образец 1902 г. Диаграмата показва, че врязването
започва при 150 at, плавно нараства до 250 at, след което рязко пада на
70 at, а след това плавно намалява по дължина на цевта и на дулния срез
става 30 at.
p
,at
250
200
150
100
50
0
x
Фиг. 7. Изменение на съпротивлението при врязване4
Анализът на диаграмата и другата представена в книгата инфор-

мация показват, че изменението на противоналягането p може да се ап-
роксимира за улеснение с постоянни стойности, така както е показано на
фигура 8. Врязването се извършва с постоянно налягане около 250 –
300 at в зависимост от оръжието и около 50 at за периода на придвижва-
166
не на снаряда в цевта. Със стойностите от фигура 8 се захранват изразите

(9) и (10).
30000000
25000000
20000000
p', Pa
15000000
10000000
5000000
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008
t, s
Фиг. 8. Изменение на условното налягане, необходимо за преодоляване

на врязването и триенето от остатъчна еластичност
Работата на налягането p , която представлява всъщност енерги-

ята на механичните загуби, се определя с израза:
  pi (Vi Vi1)  Lтр
Lтр  i1 . (19)
60
50
40
L'тр, J
30
20
10
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008
t, s
Фиг. 9. Изменение на работата от триене във функция от времето
167
Изменението на работата от триене във функция от времето е по-

казано на фигура 9, на която ясно се вижда участъкът на врязването.
Стойността на тази работа на дулния срез за текущия пример – пистолет
„Стечкин“ 9x18, е 50,99 J и представлява 12,8% от индикаторната работа
в цевта и 5,41% от енергията на заряда.
1
Серебряков, М. Е. Внутренняя баллистика стволных систем и пороховых ракет. Мос-
ква: Оборонгиз, 1962; Кувеко, А. Е., Ф. Л. Мирополски. Внутренная балистика
стволных систем и ракетные двигатели твердого топлива.
2
Серебряков, М. Е. Внутренняя баллистика стволных систем и…
3
Пак там, с. 340 – 341.
4
Пак там.
168
ВЛИЯНИЕ НА НЯКОИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ПАРАМЕТРИТЕ
НА ВЪТРЕШНОБАЛИСТИЧНИЯ ПРОЦЕС
доцент д-р Мариан Мутафчиев
Анотация: Представените изводи в доклада са в резултат от

изчисления, направени с подробнен квази-стационарен математически
модел на цевни нарезни оръжия. Показана е взаимовръзката между ини-
циатора, загубата на топлина, механичната загуба на температура,
налягане и скорост.
Ключови думи: цевни нарезни оръжия
Abstract: The results presented in this paper product of calculations

made with the detailed quasi-stationary mathematical model of the barreled
weapons. The influence of the initiator, the heat loss, the mechanical loss, the
bullet notching and the combustion law of temperature, pressure and speed is
presented.
Key words: barreled rifle weapons
Влияние на инициатора
Влиянието на инициатора върху параметрите в цевта се отчита,

като първо се определя масата на газовете в камерата преди възпламеня-
ването на инициатора. Това всъщност е масата на въздуха:
poVвъз
mвъз  , (1)
RвъзTo
където po и To са съответно атмосферните налягане и температура.
Обемът на въздуха в камерата се определя с израза:
169
mз
Vвъз Vк  , (2)
ρз
където Vк  fLк е геометричният обем на камерата;
Lк – приведената дължина на камерата.
Началната стойност на налягането се определя от израза:
( Amвъз ) RцT1
p1  , (3)
Vвъз
където T1 е началната температура;
A е коефициент, с който се увеличава масата на въздуха.
Имитацията на действието на инициатора се извършва именно с

израза (3). За началната стойност на температурата Т1 се задава 500 К –
колкото е необходимо, за да се възпламени зарядът, а стойността на кое-
фициента А се подбира така, че началната стойност на налягането р1 да
стане около 40 at.
На фигура 1 са показани резултатите от изчисленията за темпера-
турата с две различни стойности на коефициента А – съответно 1 и 20.
Т.е., без инициатор – горната крива, с инициатор – долната крива. Сред-
ната разлика между двете криви е 8,16%, а разликата между максимални-
те стойности е 14,7%.
Средната разлика за налягането е 1,06%, а между максималните
стойности – 0,3%, което е толкова малко, че не позволява графична визу-
ализация. Средната разлика за скоростта е 4,3%, а между максималните
стойности – 0,3%.
170
Влияние на някои фактори върху параметрите…
3500
3000
2500
2000
T, K
1500
1000
500
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 1. Влияние на инициатора върху температурата
Влияние на топлинните загуби
За разглеждания пример – пистолет „Стечкин“ 9x18, топлинните

загуби за периода на движение на куршума в цевта са 5,04%, а за целия
изстрел, плюс изтичането на газовете – 8,28%.
За да се изясни влиянието на топлинните загуби върху налягането,
температурата и скоростта, са направени изрични изчисления в две пара-
лелни изчислителни процедури, като в първата топлинните загуби се от-
читат по описания начин, а във втората те са нулеви.
Резултатите от изчисленията за температурата са показани на фи-
гура 2. Разликите се определят с изрази като:
T 1 T0 .100, % , (4)

T
където Т0 е температурата, определена без топлинни загуби.
171
3000
2500
2000
T, K
1500
1000
500
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012 0.0014
t, s
Фиг. 2. Влияние на топлинните загуби върху температурата –

горната крива е без топлинни загуби
Максималната разлика за температурата се получава в края на из-

тичането и е 53,4%. Максималната разлика за температурата в рамките
на цевта е 4,2%, а средната разлика в същия диапазон е 1,45%.
Максималната разлика за налягането се получава в края на изти-
чането и е 19,8%. Максималната разлика за налягането в рамките на цев-
та е 3,62%, а средната разлика в същия диапазон е 1,07%.
Максималната разлика за скоростта се получава в края на изтича-
нето и е 1,01%. Максималната разлика за скоростта в рамките на цевта е
0,97%, а средната разлика в същия диапазон е 0,59%.
Влиянието на топлинните загуби върху налягането и особено вър-
ху скоростта е незначително и не може да бъде визуализирано както тем-
пературата.
Влияние на механичните загуби
От направения топлинен баланс става ясно, че основният дял,

който формира механичните загуби, се пада на триенето, предизвикано
172
от остатъчната еластичност след врязването, и от самото врязване. Съп-

ротивлението от това триене е апроксимирано с условно налягане. За да
се оцени влиянието му, е достатъчно стойностите за него в изчислител-
ната процедура да се заменят с нули.
На фигура 3 е показано влиянието на съпротивлението от оста-
тъчна еластичност и врязване върху изменението на температурата. По-
големите стойности в областта на максималната температура принадле-
жат на кривата, за която съпротивлението е налице. От фигурата се виж-
да, че при наличие на съпротивление времето, през което куршумът се
движи в цевта, се увеличава, което е логично.
Разликата между максималните температури е 2,11%. Средната
разлика в рамките на цевта е 0,96%, а за целия диапазон – 9,22%.
3000
2500
2000
T, K
1500
1000
500
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 3. Влияние на механичните загуби върху температурата
173
1200
1000
800
p, at
600
400
200
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 4. Влияние на механичните загуби върху налягането
400
350
300
250
v, m/s
200
150
100
50
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 5. Влияние на механичните загуби върху скоростта
174

тъчна еластичност и врязване върху изменението на налягането. За гор-
ната крива съпротивлението е налице.
Разликата между максималните налягания е 13,8%. Средната раз-
лика в рамките на цевта е 13,1%, а за целия диапазон – 20,6%.
тъчна еластичност и врязване върху изменението на скоростта. За долна-
та крива съпротивлението е налице.
Разликата между дулните скорости е 6,2%. Средната разлика в
рамките на цевта е 13,4%, а за целия диапазон – 9%.
Влияние на врязването
Процесът на врязване се симулира с условно налягане p ' , като в

интервала на врязването стойността на това налягане е около 250 –
300 at, а преместването и скоростта са нули. Условното налягане p ' е
показано във функция на преместването. За да се оцени влиянието му, е
достатъчно стойностите за p ' в изчислителната процедура да се заменят
с 50 at, а изменението на преместването и скоростта да започне от начал-
ния момент по време.
30000000
25000000
20000000
p', Pa
15000000
10000000
5000000
0
0 0.025 0.05 0.075 0.1 0.125 0.15
x, m
Фиг. 6. Изменение на налягането, необходимо за врязване

и преодоляване на съпротивлението от остатъчна еластичност,
175
във функция на преместването на куршума по дължина на цевта

На фигура 7 е показано влиянието на врязването върху изменени-
ето на налягането. По-големите стойности в областта на максималното
налягане принадлежат на кривата, за която врязването е налице. От срав-
нението на фигура 4 и фигура 7 се вижда съвсем ясно, че влиянието на
врязването е голямо около максималното налягане и намалява по линия-
та на разширението.
разлика в рамките на цевта е 0,53%. Разликата между максималните на-
лягания е 10,7%. Средната разлика в рамките на цевта е 7,3%. Разликата
между дулните скорости е 0,8%. Средната разлика в рамките на цевта е
8,8%.
1200
1000
800
p, at
600
400
200
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 7. Влияние на врязването върху налягането
Влияние на закона за горене на заряда
От особен интерес по отношение на верификацията на математич-

ния модел и основното уравнение представлява реакцията му относно
вида на закона за горене на заряда. За да се провери адекватността на ре-
176
акцията, са направени две проверки. Първата проверка показва отраже-

нието на смяната на дегресивен закон с прогресивен, показани на фигу-
ра 8, върху изменението на налягането и скоростта. При тази проверка
продължителността на горенето е една и съща и за двата закона. Резулта-
тите от изчисленията са показани на фигури 9 и 10.
0.004
0.003
0.002
0.001
0
0 0.0001 0.0002 0.0003 0.0004 0.0005 0.0006 0.0007
t, s
Фиг. 8. Диференциални закони за горене на заряда с една и съща

продължителност – дегресивен и прогресивен
разлика за температурата в рамките на цевта е 2,27%. Разликата между
максималните налягания е 12,05%. Средната разлика за налягането в
рамките на цевта е 14,4%. Разликата между дулните скорости е 2,6%.
Средната разлика за скоростта в рамките на цевта е 16%, а разликата
между максималните скорости, които се получават след последействието
е 0,58%.
Коефициентът на полезно действие на изстрела за дегресивния за-
кон съгласно фигура 8 е 0,3748, а за прогресивния е 0,37, което ще рече,
че при прогресивния закон е налице намаляване на ефективността на изс-
трела с около 0,5%. Това е причината за незначителното намаляване на
максималната скорост. Очевидно е от фигура 9, че по-малката работа,
177
която се получава от началото до пресичането на двете криви малко след

максималното налягане, се компенсира след това по линия на разширението.
1200
1000
800
p, at 600
400
200
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 9. Влияние на закона на горене на заряда върху налягането

съгласно фигура 8
350
300
250
v, m/s
200
150
100
50
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 10. Влияние на закона на горене за заряда върху скоростта

178
0.004
0.003
0.002
0.001
0
0 0.0001 0.0002 0.0003 0.0004 0.0005 0.0006 0.0007
t, s
Фиг. 11. Диференциални закони за горене на заряда с различна

продължителност – дегресивен и прогресивен
Втората проверка показва отражението на смяната на дегресивен

закон с прогресивен, показани на фигура 11, върху изменението на наля-
гането и скоростта. При тази проверка продължителността на горенето е
различна за двата закона, като прогресивният закон е с 25% по-малка
продължителност в сравнение с прогресивния закон от фигура 8. Резул-
татите от изчисленията са показани съответно на фигури 12 и 13.
разлика за температурата в рамките на цевта е 3,6%.
Разликата между максималните налягания е 4,3%. Средната раз-
лика за налягането в рамките на цевта е 14,4%.
Разликата между дулните скорости е 6,9%. Средната разлика за
скоростта в рамките на цевта е 9,3%, а разликата между максималните
скорости, които се получават след последействието е 6,4%.
179
1400
1200
1000
p, at
800
600
400
200
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 12. Влияние на закона за горене на заряда върху налягането

400
350
300
250
v, m/s
200
150
100
50
0
0 0.0002 0.0004 0.0006 0.0008 0.001 0.0012
t, s
Фиг. 13. Влияние на закона за горене на заряда върху скоростта

180
Коефициентът на полезно действие на изстрела за дегресивния за-

кон съгласно фигура 11 остава същият – 0,3748, а за прогресивния е
0,4242, което ще рече, че при прогресивния закон с по-малка продължи-
телност на горене е налице увеличаване на ефективността на изстрела с
повече от 5%. Това е причината за увеличаването на максималната ско-
рост. Очевидно е от фигура 12, че индикаторната работа, която се полу-
чава от прогресивния закон с по-малка продължителност на горенето, е
по-голяма и на това се дължи прирастът на скорост при незначително
увеличаване на максималното налягане.
***
Кувеко, А. Е., Ф. Л. Мирополски. Внутренная балистика стволных систем и

ракетные двигатели твердого топлива, 1987.
Серебряков, М. Е. Внутренняя баллистика стволных систем и пороховых ракет.
Москва: Оборонгиз, 1962.
181
КОНВЕНЦИОНАЛНОСТ И АСИМЕТРИЧНОСТ
ВЪВ ВОЕННОТО ДЕЛО
полковник доц. д-р Иво Маринов
Анотация: Статията анализира същността на понятията

„конвенционално“ и „асиметрично“ от гледна точка на военното им
приложение. Разглежда се възприемането на едно оръжие от неконвен-
ционално в конвенционално и съвременните неконвенционални средства
за въздействие във военната област. Асиметрията е инхерентно
свойство на военното противопоставяне. Всеки военачалник се стреми
да създаде предимства, които да му осигурят превъзходство на осно-
вата на неравнопоставеността, асиметрията. Във военното дело аси-
метрията се проявява в сили, средства, организация, ръководство и уп-
равление и боен дух. Могат да бъдат разграничени следните видове
асиметрия: количествена, качествена (технологична и организационна)
и концептуална.
Ключови думи: конвенционалност, асиметричност, конвенцио-
нални оръжия, съвременни неконвенционални средства за въздействие,
асиметрия, асиметрично противоборство, видове асиметрия - количес-
твена, качествена и концептуална
Abstract: The article analyzes the essence of the conventional concepts

and asymmetric in terms of military applications. Consider the adoption of a
weapon from unconventional to conventional and contemporary unconven-
tional means of influence in the military sphere. Asymmetry is part of military
confrontation; each commander strives to create advantages that give him su-
periority of inequalities, asymmetries. In warfare, the asymmetry is manifested
in the forces, facilities, organization, leadership and management and fighting
spirit. Can distinguish the following types of asymmetry: quantity, quality
(technological and organizational) and conceptual.
182
Конвенционалност и асиметричност…
Key words: conventionality, asymmetry, conventional weapons, mod-

ern unconventional leverage, asymmetry, asymmetrical confrontation, asym-
metries - quantitative, qualitative and conceptual
По своята същност военното противоборство винаги се основава

на търсенето и постигане на няколко предимства. Това са: използване на
нови „неконвенционални“ средства за воюване, постигане на предимство
на основата на асиметрията и изненада. Когато постигането на предимст-
во по един от описаните начини е категорично, то може да се игнорират
останалите. Така например ако се разполага с ново непознато оръжие, не
е необходимо да търсим асиметрично предимство или изненада. Показа-
телен пример е използването на ядреното оръжие по време на Втората
световна война срещу Япония. Ако притежаваме категорично асимет-
рично предимство, не ни е нужно да търсим изненада. За пример може да
се вземе анексирането на Австрия от фашистка Германия.
Много често използваме различни понятия и термини, които смя-
таме, че са всеизвестни и достатъчно познати, за да не ги обясняваме до-
пълнително. В същото време развитието на теорията в различни направ-
ления води до промяна и в съдържанието на вече общоприети термини.
Това налага периодично някои термини да бъдат преразглеждани и да се
въвеждат промени в тяхното съдържание, ако е необходимо.
В разглежданите случаи ще приемем, че когато се говори за кон-
венционалност и асиметричност, се имам предвид конвенционалност на
средствата за водене на въоръжена борба, т.е. конвенционалността се от-
нася към оръжията, които се използват във военното противоборство, а
когато се говори за асиметричност, се има предвид асиметричност в на-
чините на противоборство, т.е. асиметричността се отнася към методите
за водене на война.
Конвенционалност във военното дело
Във военните теория, практика и терминология конвенционалност

най-често срещаме в словосъчетанието „конвенционално оръжие“. Сама-
та дума конвенция е с юридически произход и има значение на междуна-
роден договор или спогодба (междудържавна) по определен въпрос, т.е.
нещо, което е възприето и утвърдено като такова по някакъв начин. Про-
183
изводното прилагателно конвенционално също има значение на нещо, ко-

ето е прието по силата на договор или при някакви условия, или нещо,
което е обикновено, общоприето. Ако развием малко смисъла, може да
приемем, че конвенционално има значение и на традиционно, установено
от практиката. В този смисъл конвенционално оръжие е оръжие, което е
възприето за употреба във военните сблъсъци на основата на традициите
или е визирано като такова в международноправен документ.
Може да се обобщи, че конвенция и конвенционалност значат не-
що общо прието на основата на традиция и писмено споразумение.
В най-общ съвременен смисъл, в съвременни условия, съгласно
съществуващите международноправни документи, конвенционалните
оръжия са оръжия, които не използват химически или биологични агенти
или ядрени реакции за унищожаване на целта или нанасяне на поражения
по даден обект. Приема се, че това са всички оръжия, чиято унищожи-
телна сила се базира на някакъв експлозив (снаряди, бомби) или изстрел-
ване на различни видове амуниции (пистолет, картечница и т.н.), както и
хладните оръжия. Лазерните оръжия, огнехвъргачките и запалителните
бомби вече също се възприемат по-скоро като конвенционални оръжия,
въпреки че в някои международни договори от края на XX век се забра-
няват заслепяващите лазерни оръжия. Конвенционалните оръжия се про-
извеждат лесно и са сравнително безопасни за съхранение. Те са много
разнообразни по характер и могат да се употребяват както срещу една-
единствена цел, така и срещу големи военни формирования или струпва-
ния на цивилно население. По принцип те не замърсяват околната среда
за дълго време, както оръжията за масово унищожаване. Основен недос-
татък на конвенционалното оръжие е, че не може да осигури на дадена
страна или съюз ефективно стратегическо превъзходство, каквото осигу-
ряват ядрените оръжия например. Освен това конвенционалните оръжия
нямат тази сдържаща сила, която е характерна за ядрените оръжия.
Конвенционалните оръжия са известни като такива и на основата
на поредица от международни договори, инициирани и поддържани от
ООН, отворени за присъединяване към тях на всички държави. Най-
известните сред тях са „Конвенцията за забрани или ограничения върху
използването на отделни конвенционални оръжия, които може да се смя-
тат за прекомерно нараняващи или имащи неизбирателно въздействие“1,
184
отворена за подписване от 10 април 1981 г, в сила от 02.12.1983 г., и пет-

те Протокола към нея.
Конвенционалност на оръжията
Всяко ново оръжие или средство, използвано като оръжие, в нача-
лото на своето появяване е било нетрадиционно, в смисъл на невъзприе-
то, неконвенционално и едва след масовото му внедряване и използване
от различни противостоящи субекти, то се превръща в общоприето (кон-
венционално) оръжие. По този начин развитието на средствата за воюва-
не бележи и цялостното развитие на военното дело. В зависимост от мно-
го фактори – на първо място качествения скок, който представлява всяко
ново оръжие, е било възприемано като неконвенционално за по-дълъг
или по-кратък период от време.
Може да се приеме, че първото неконвенционално оръжие, което
променя характера на противоборството, е дългото до 6 м копие – сари-
сата, използвано от гръцката и македонската фаланга. Смята се, че то е
въведено от Филип Македонски и е допринесло изключително много за
успехите на Александър Македонски. Сарисата, сложният лък в древ-
ността, дългият лък във Великобритания, барутът и огнестрелните оръ-
жия са били неконвенционални средства за своето време.
Арбалетът е първото оръжие, попаднало „под ударите на закона“
и обявено за неконвенционално. През 1139 г. папа Инокентий II и втори-
ят Латерански събор2 вземат твърда позиция против арбалета като оръ-
жие, което смятат за морално неприемливо по отношение на способнос-
тите му да убива. За времето си арбалетът притежава голяма пробивна
сила – можел на повече от 200 м да пробие всяка броня от този период.
Изобретен е в Китай през III век пр.н.е. За първи път е употребен в Евро-
па в битка в Норвегия през 986 г. Папата и неговите кардинали правят
първи ранен опит за контрол върху оръжията. Те уточняват, че оръжието
е неприемливо във война между християни. Няколко десетилетия по-
късно го одобряват за кръстоносните походи. Изводът е ясен: оръжието
на смъртта може да се използва срещу мюсюлманите.
Арбалетът доминира бойните полета на Европа през ХІІ и ХІІІ век
до битката при Креси през 1346 г., когато е изместен от по-бързия и по-
ефективен „голям лък“. Той от своя страна е последното доминиращо
хладно оръжие и губи позициите си в битките при Формини през 1450 г.
185
и при Кастийон през 1453 г, които бележат края на Стогодишната война

и когато французите за първи път успешно използват артилерия и мускети.
По същия начин при изобретяването на огнестрелните оръжия те
представляват ново неконвенционално средство за воюване, което освен
че налага революционни промени в способите за водене на война, изиск-
ва и продължителен период на адаптация за възприемането му като кон-
венционално средство за воюване.
В по-ново време е станал христоматиен примерът с използването
на противовъздушни оръдия срещу танкове през Втората световна война.
Немската 88-милиметрова зенитна установка FlaK 36 се употребява мно-
го често и като противотанково оръдие и по-късно е монтирана на танк
„Тигър“ заради високата начална скорост, по-големият калибър и доста-
тъчната пробивна сила на снаряда, което я прави изключително ефектив-
на срещу танкове.
Интересен е случаят с развитието на артилерийските системи и
качването им на механична тяга – танкове и самоходни установки, както
и развитието на ракетните системи през ХХ век. Тези две нововъведения
практически не се възприемат като неконвенционални оръжия. Причини-
те за това могат да се търсят в бързото и масовото им внедряване от про-
тивостоящите страни, в незначителния качествен скок, който те предс-
тавляват, и в почти едновременното развитие в исторически план на яд-
рените оръжия. Последните се явяват такъв революционен скок в разви-
тието на средствата за воюване, че за първи път се налага сключване на
световен договор за тяхното неразпространение. „Договорът за неразп-
ространение на ядрени оръжия“ е подписан на 1 юли 1968 г. в Ню Йорк,
САЩ, и е в сила от 5 март 1970 г. Ратифициран е от Велико-британия,
САЩ и 40 други държави, като до момента към него са се присъединили
189 държави. Договорът понякога се разглежда като тристълбова система
с имплицитен баланс между стълбовете:
 неразпространение;
 разоръжаване;
 право на мирно използване на ядрени технологии.
186
Основни договори и конвенции за регулиране на средствата

за воюване
След двете унищожителни войни през ХХ век и засилването на
ролята на ООН като че ли международната общност проявява засилен
стремеж за осъществяване на регулации и контрол върху средствата за
воюване и най-вече върху конвенционалните средства за воюване. Това
се изразява в поредица инициативи и документи както на световно, така
и на регионално ниво. По-важните споразумения и документи в това от-
ношение са:
 „Конвенцията за забрани или ограничения върху използването
на отделни конвенционални оръжия, които може да се смятат за преко-
мерно нараняващи или имащи неизбирателно въздействие“. Конвенцията
за конвенционалните оръжия (ККО) и петте Протокола към нея са най-
важният комплект от документи, регулиращ в световен мащаб използва-
нето на конвенционални оръжия.
Наричана е още „Конвенция за някои нехуманни оръжия“
(КННО), сключена в Женева на 10 октомври 1980 г., изменена на 21 де-
кември 2001 г. Тя е открита за подписване на 10 април 1981 г. Влиза в
сила на 15 октомври 1982 г. Към месец септември 2013 г. страни по ККО
са 115 държави, а още пет (Афганистан, Египет, Нигерия, Судан и Виет-
нам) са подписали, но все още не са ратифицирали документа.
Целта на ККО е да забрани използването на специфични видове
оръжия, за които се приема, че нанасят прекомерни увреждания или имат
неизбирателно въздействие. Структурата на ККО позволява гъвкавост за
евентуални бъдещи допълнения и изменения. Основният текст на ККО
съдържа само общи разпоредби, а всички забрани или ограничения върху
използването на определени оръжия или оръжейни системи са описани в
Протоколите към нея.
„Конвенцията за конвенционални оръжия“ (ККО) и Протоколите
към нея представляват едни от най–важните регулативни механизми в
областта на международното хуманитарно право и правото на войната
(Jus ad bellum), а в последните години и на правото на въоръжения конф-
ликт (Law of armed conflict). Тези инструменти се отнасят до защитата на
гражданското население срещу използването на оръжията, визирани в
тези договори. Тяхната цел е да забранят изцяло използването на такива
187
оръжия или да ограничат размера на всички обстоятелства, които са в

състояние да причинят загуба на човешки живот и нараняване на граж-
данско население. България ратифицира Конвенцията и първите три
Протокола към нея през 1982 г. Към днешна дата България е страна към
всички пет Протокола към Конвенцията.
Протокол I на КННО се отнася за неоткриваемите фрагменти
(забрана за използването на оръжия, чийто главен ефект е да нанасят по-
ражения чрез фрагменти, неоткриваеми с рентгенови лъчи). Българската
армия няма на въоръжение такива боеприпаси.
Протокол II забранява и ограничава използване на мини, мини-
капани и други устройства (изменен на 3 май 1996 г.). Ратифициран е от
Република България на 3 декември 1998 г. Ратифициран е от 41 държави.
Разпоредбите на Протокол II се изпълняват в пълен обем от българската
армия. Министерството на отбраната координира информацията на Ре-
публика България с участието на Министерството на вътрешните работи,
Министерството на промишлеността и Министерството на външните ра-
боти относно производството и складирането на мини.
Протокол III забранява и ограничава използването на запалителни
оръжия. България изпълнява разпоредбите на Протокол III.
Протокол IV забранява използването на ослепяващи оръжия. Бъл-
гария няма на въоръжение лазерни оръжия, чието предназначение е да
ослепяват личния състав на вероятния противник.
Протокол V забранява използването на невзривени боеприпаси и
взривни остатъци от провеждане на бойни действия и такива, които са
били оставяни на територията на дадена държава от друга страна (слу-
жейки за подготовка за провеждането на бойни действия). Според Про-
токол V при установено наличие на такива боеприпаси на територията на
дадена страна тя може да потърси техническо, финансово и материално
съдействие на двустранна основа от друга страна, от ООН или от друга
организация за тяхното утилизиране.
 Конвенцията за забрана на биологичните оръжия, в сила от
25 март 1975 г.3
 Конвенцията за забрана на химическите оръжия, в сила от
29 април 1997 г.4
 Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В
началото на 1989 г. започват преговори във Виена по повод конвенцио-
188
налните оръжия в Европа, които приключват с договора ДОВСЕ през

1990 г. под егидата на ОССЕ. Договорът, фиксира тавана на въоръжения-
та за НАТО и Варшавския договор. ДОВСЕ предвижда всички оръжия
над този таван да се унищожат на основата на блоков принцип.
Договорът е подписан на 19 ноември 1990 г. в Париж от страните
членки на Варшавския договор и НАТО. В споразумението има четири
основни положения:
1. Ограничаване на числеността и местата на дислокация на кон-
венционалните въоръжени сили.
2. Предварително уведомяване за провеждането на военни учения
и придвижването на войските.
3. Осъществяване на контрол върху дейността по разоръжаването
и съкращаването на армиите.
4. Ограничаване на числеността на войските и въоръжението, кои-
то една страна може да разположи по границите си, като гаранция срещу
евентуално внезапно нападение срещу съседни държави.
В договора влизат Армения, Азербайджан, Беларус, Белгия, Бъл-
гария, Великобритания, Германия, Гърция, Грузия, Дания, Исландия,
Испания, Италия, Казахстан, Люксембург, Молдова, Холандия, Норве-
гия, Полша, Португалия, Русия, Румъния, Словакия, Турция, Украйна,
Франция, Чехия, Унгария. Под договора стоят също така подписите на
представители на САЩ и Канада. Договорът влиза в сила на
17 юли 1992 г.
 Споразумение за адаптация на ДОВСЕ, подписано на срещата на
ОССЕ в Истанбул съобразно новите реалности след разпадане на Вар-
шавския договор. Споразумението се основава не на блоков принцип, а
на териториален – територията на Европа.
Споразумението за адаптиране на Договора за обикновените въо-
ръжени сили в Европа е преразглеждане на първоначалния договор и е
подписано по време на срещата на НАТО през ноември 1999 г. в Истан-
бул. То отчита различната геополитическа ситуация на периода на пост-
Студената война и определя национални вместо блокови ограничения на
конвенционалните въоръжени сили. Членовете на НАТО отказват да ра-
тифицират договора, докато Русия отказва да изтегли напълно войските
си от Молдова и Грузия. Връзката между ратификацията на адаптирания
189
договор и пълното оттегляне няма законово основание, но е по-скоро по-

литическо решение, взето от членовете на НАТО.
Русия нотифицира другите страни за намерението си да суспенди-
ра ДОВСЕ на 14 юли 2007 г. В началото на ноември 2007 руската Дума
приема предложения от президента Путин законопроект за въвеждане на
мораториум върху участието на Москва в ДОВСЕ. Като причина за това
се изтъква разширяването на НАТО, намерението на САЩ да разположи
конвенционални оръжия на територията на Румъния и България и неиз-
пълнението от страна на държавите по ДОВСЕ на политическите задъл-
жения за ускорената ратификация на адаптирания му вариант.
 Конвенция за забрана на използването, складирането, производс-
твото и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване
(т.нар. „Отавска конвенция“), известна още като Конвенция за пълно не-
използване на противопехотните мини. Съгласно нея държавите, подпи-
сали конвенцията, се задължават да предоставят средства за откриване и
унищожаване на съществуващите мини.
След неуспеха на страните по Конвенцията за конвенционалните
оръжия (ККО) да постигнат съгласие – в рамките на изменение на Вто-
рия протокол към конвенцията, за ликвидиране на противопехотните ми-
ни през октомври 1996 г. Канада лансира дипломатическа инициатива,
известна като „Отавския процес“, за изработване и приемане на между-
народноправен инструмент, регламентиращ пълното премахване на про-
тивопехотните мини (ППМ). България е страна по Конвенцията от ней-
ното влизане в сила на 1 март 1999 г. на основата на закон, приет от
38-ото Народно събрание на 29 юли 1998 г. В съответствие с разпоредби-
те на конвенцията към 31 октомври 1999 г. всички минни полета на тери-
торията на страната са премахнати, а към 20 декември 2000 г. са унищо-
жени и наличните запаси от ППМ.
Към март 2007 г. конвенцията е ратифицирана от 153 държави, но
страни като Руската федерация, САЩ, Виетнам, Северна Корея, Пакис-
тан, Куба и Иран още не са се присъединили към нея. Въпреки че САЩ
предлагат конвенцията, те не я ратифицират.
 Конвенцията за касетъчните боеприпаси.5 На 3 декември 2008 г.
в Осло България подписва Конвенцията по касетъчните боеприпаси.
Страната ни беше активен участник в процеса по изработване и приемане
на този нов международен юридически обвързващ инструмент, чиято ос-
190
новна цел е забрана на използването, производството, складирането и

трансфера на касетъчни боеприпаси, които причиняват неприемлива вре-
да на цивилното население. Конвенцията влиза в сила от 1 август 2010 г.
Ратифицирана е със закон, приет от 41-ото Народно събрание на Репуб-
лика България на 10 февруари 2011 г.
Съвременни неконвенционални оръжия
В това отношение най-характерен е примерът с т.нар. „мръсни
бомби“ или друг тип „мръсни“ боеприпаси. Терминът „мръсни“ боепри-
паси/бомби се отнася за боеприпаси, в които има, но не като заряд, ради-
оактивни материали. Целта е след взривяване радиоактивните материали
да се разпространят в населени райони и по този начин да въздействат
върху хората, като предизвикват различни заболявания в дългосрочен
план. За мръсни бомби се говори от няколко десетилетия и се приема, че
е най-вероятно да бъдат използвани от терористи основно с цел всяване
на паника и продължително въздействие. Те са нарочно създадени, за да
всяват страх и могат да причинят рак у много хора. Реална заплаха от
мръсна бомба се появява за първи път официално след един странен ин-
цидент в Москва през 2011 г. Местната полиция получава сигнал, че в
парк в близост до Кремъл има бомба. В парка, полицията открива пакет
бомба, пълна с радиоактивни материали.
За първи път терористите показват, че могат да създадат „мръсна
бомба“. „Мръсната бомба“ е може би най-слабо познатото от всички те-
рористични оръжия. Тя всява опустошения по начини, които далеч над-
минават преките последствия, и това я прави идеалното терористично
оръжие.
Терористите се нуждаят от много малко, за да създадат „мръсна
бомба“, защото в много отношения тя е ниско технологична, нейното
създаване не е някакво техническо предизвикателство. Това е така, защо-
то „мръсната бомба“ представлява обикновени експлозиви, примесени
със слабо радиоактивен материал.
Целта на „мръсната бомба“ не е ядрена експлозия, а създаване на
облак, пълен с радиоактивни частици, които излъчват радиация (т.нар.
разпадане). Тези частици излъчват една от най-мощните форми на енер-
гия, известни на човека – гама-лъчите. Те могат да проникнат в градив-
ните части на нашето тяло – ДНК-то на нашите клетки, и да го разрушат.
191
Това е радиационна болест, която може да убива. Дори малките дози ра-
диация могат да бъдат опасни. Малко по малко, те предизвикват мутация
на клетките, а това води до смъртоносни дългосрочни последствия като
рака. Към края на войната в Афганистан е направено едно тревожно отк-
ритие – таен склад с документи, които намекват, че Ал Кайда се интере-
сува от нов вид оръжие. Един от тези документи показва в детайли как да
се направи „мръсна бомба“.
„Мръсната бомба“ и използването на радиоактивни материали за
въздействие върху хора е нов вид неконвенционално средство за въз-
действие, но, от гледна точка на някои други методи за въздействие, мо-
же да се каже, че „мръсната бомба“ е „обикновено“, неконвенционално
оръжие.
За съжаление приспособяването на различни средства за нанасяне
на поражения върху избрани обекти, включително хора, се развива доста
динамично и изпреварва с години реакцията на международната общност
за забраната им или поне за регулиране на използването им. В някои слу-
чаи, особено когато дадено средство за въздействие е изключително ре-
волюционно и/или го притежават само ограничен брой страни или сили,
то десетилетия и дори столетия не се визира като средство за поразяване.
Такъв е случаят с някои от откритията на Никола Тесла, за които и до
момента не се признава официално, че се използват и развиват за военни
цели.
Търсенето на нови средства за въздействие може да се разглежда в
няколко посоки в зависимост от финансовите, политическите, морално-
мотивационните, образователните и технологичните способности на су-
бектите, които имат интерес от използването на нови средства за поразя-
ване. Съгласно посочените критерии можем да разделим субектите на
няколко групи:
 Мощни финансово и технологично държави и съюзи.
 Силно мотивирани и достатъчно финансово обезпечени сепара-
тистки, криминални и терористични организации.
 Хибридни организации, включващи елементи от разузнавателни
служби на разпадащи се държави, инкорпорирани с криминални и теро-
ристични елементи, най-характерни за Източна Европа и Южна Америка.
Първата група притежава силен военно-промишлен и научен по-
тенциал и официално осъществява политиката на държавата или съюза.
192
Те имат най-големи възможности и най-целенасочено и последователно

разработват нови видове оръжия в пълния спектър на своите възможнос-
ти. Това включва използването на нанотехнологии, гео-климатични (ска-
ларни) оръжия, психотронни и психотропни средства за въздействие
върху хора, психологически методи за въздействие от типа на невролин-
гвистичното програмиране (НЛП) и контролирани сънища, а вероятно и
други начини за въздействие и поразяване, за които може и още да не сме
информирани.
Нанотехнологиите са нова област на познание, която разглежда
възможностите за манипулиране, преструктуриране и управление на от-
делните атоми и молекули. Тези възможности наложиха нова методоло-
гия на изследване и анализ на резултатите от най-различни експеримен-
ти. Въпреки че в тази научна област се работи от няколко десетилетия,
приложението на нанотехнологиите във военната сфера може да се при-
еме, че все още е неконвенционално. Това не значи, че не е достатъчно
добре развивано и прилагано от водещите държави. В областта на нано-
технологиите се дефинират три основни цели на изследване:
 нови явления, характеристики и функционални възможности на
ниво наноразмери;
 възможности за измерване, управление и манипулиране на нано-
ниво;
 практическо приложение на научните резултати.
Развитите страни отделят сериозни финансови средства за изслед-
вания в областта на нанотехнологиите от началото на 90-те години на
ХХ век. Нанотехнологиите привличат вниманието на специалисти от
различни научни направления, което предполага разнообразни начини на
приложение. „MNT (Molecular Nanotechnology) военните действия ще бъ-
дат много различни. Те ще са с безпрецедентна разрушителна сила, ще
бъдат водени с невидими оръжия и ще са насочени срещу… хората. Ос-
вен това невидимото нанооръжие ще бъде самовъзстановяващо се и са-
мовъзпроизвеждащо се – например един килограм ще произвежда един
килограм, да кажем, за един час. Очевидно е, че с такива оръжия унищо-
жението на Земята ще бъде бързо и лесно.“6
Големият интерес към нанотехнологиите се основава на възмож-
ностите за получаване на принципно нови материали и на тяхна основа –
на инструменти и устройства, качествено превъзхождащи съществува-
193
щите. От 2000 г. в САЩ съществува и развива дейност National

Nanotechnology Initiative, в която участват 25 държавни департамента и
агенции. Финансовите средства (в млн. долари) в областта на нанонаука-
та и нанотехнологиите за периода 2006 – 2013 г. в интерес на някои най-
важни държавни институции на САЩ са представени в таблица 1. 7
Таблица 1
От гледна точка на живите организми, нанотехнологиите позволя-

ват влияние върху биофизиологичните процеси в тях.
Според повечето изследователи нанотехнологиите имат следните
основни приложения:
 получаване на много леки и здрави материали, позволяващи раз-
работването на нови устройства и апарати в различни области;
 разработване на миниатюрни, но ефективни камери, сензори и
компютри;
 разработване на микроскопични апарати с ниска маса, миниа-
тюрни безпилотни летателни средства за земното въздушно пространство
и за космоса;
 производство на качествено нови полупроводникови елементи;
 разработване на високоефективни горивни елементи (клетки) и
материали за преобразуване и акумулиране на енергия;
194
 получаване на наноструктурни катализатори за различни произ-

водства;
 разработване на качествено нови системи за използване на слън-
чевата енергия;
 производство на нови фармацевтични продукти на основата на
биологични и синтетични вещества;
 развитие на генното инженерство с възможност за разработване
на системи за индивидуално лечение, управляема доставка (nanocar,
nanorobot) на лекарствени препарати, включително радиопротектори и
високоселективни антидоти;
 разработване на изкуствени материали за диагностика и влияние
на процесите в живите клетки и биосъвместими имплантанти;
 създаване на нови химически препарати и стимулатори и генни
методи за клетъчна модификация.
Гео-климатични оръжия
В статия във вестник „Таймс“ от 23 ноември 2000 г. световноиз-
вестният учен д-р Розали Бертел твърди, че американски учени разработ-
ват методи за въздействие върху климата. След урагана Катрина в САЩ
се появиха голям брой версии, които по някакъв начин се опитваха да
обяснят причините на този толкова мащабен катаклизъм. Според мнени-
ето на американския метеоролог Скот Стивънс смъртоносният ураган в
действителност е сътворен от човешки ръце – климатично оръжие, прин-
ципът на действие на което е основан на използването на някакъв тип
електромагнитен генератор. Електромагнитни генератори, които влияят
на различни части от атмосферата, земната повърхност, електромагнит-
ния спектър и магнитното поле на земята, са в основата на съвременните
неконвенционални оръжия. Според някои изследователи и публикации
принципи за тях са открити от Никола Тесла.
Въпреки че се приема че няма преки доказателства за използване
на подобни методи за въздействие, интересен е фактът, че САЩ отказват
да подпишат международните споразумения за задължителни екологич-
ни мерки и избягват обсъждането на темата за „екологичното оръжие“.
САЩ не приемат и не изпълняват задълженията по Протокола от Киото
от 1997 г., който задължава развитите страни едва ли не само да ограни-
195
чат отделянето на въглероден двуокис в атмосферата. Те се стремят да

насочат дискусиите за климатичните изменения на планетата само в рам-
ките на проблемите за последствията от парниковия ефект и всячески
избягват дискусиите за „влиянието на военните технологии върху изме-
нението на климата“.
„Руски учени, участвали в разработката на подобни програми в
епохата на СССР, твърдят образно, че създаването на нови интегрални
геофизически оръжия за въздействие върху йоносферата около Земята е
качествен скок в човешката цивилизация и може да се сравни с прехода
от хладното оръжие към огнестрелното или от конвенционалните към
ядрените оръжия.“8
В тази посока има плахи опити да се ограничат изследванията и
експериментите поради липсата на възможност да се изследва негатив-
ното им влияние върху климата, свързани с влияние върху магнитосфе-
рата и йоносферата на планетата, особено в дългосрочен план.
Системите за контрол на ума и въздействие върху възприятията,
психиката и реакциите на човека са ново направление в развитието на
неконвенционалните оръжия. Тези въздействия се осъществяват по три
основни начина: с технически средства (психотронни въздействия), с ме-
дикаментозни средства (психотропни въздействия) и посредством вну-
шения (невролингвистични внушения и контролирани сънища).
Психотронни и психотропни средства за въздействие
върху хората
Психотронни средства за въздействие по своята същност са тип
генератори, които въздействат върху човека с вълни, близки до човешки-
те мозъчни вълни, и по този начин моделират възприятията и поведение-
то на отделни индивиди или дори на цели групи хора. Има доста общо-
образователни публикации по тази тема, но детайлна и относително вяр-
на информация за възможностите на този тип въздействие е много труд-
но да се намери, а и вероятно тя ще представлява класифицирана инфор-
мация. Все пак в интернет пространството в някои сайтове могат да се
намерят обяви дори за продажба на портативни психотронни генератори.
Такъв е комплексът SEH FREEMAN. Рекламирането им е насочено към
възможностите за стимулиране на човека и неговото здраве, но ясно се
споменава, че притежават способности и за негативно въздействие. Има
196
откъслечни догадки, че подобни генератори за въздействие върху опре-

делени групи са използвани още от средата на 80-те години на ХХ век и
у нас. В съвременни условия се предполага, че комбинирани с психот-
ропни въздействия, е възможно да бъдат използвани за масово въздейст-
вие в определени моменти, като например по време на избори или при
значими обществени събития/кризи. Друг потенциален начин за използ-
ване е за стимулиране на отделни личности, като изявени спортисти или
някакъв тип лидери. Проблемите са свързани с ефектите върху личността
в дългосрочен план и с непредвидени странични въздействия.
Психотропните средства за въздействие са медикаментозни аген-
ти, които могат да бъдат абсорбирани от хората чрез вдишване, през ко-
жата, с храната или като лекарство. Някои от тях имат връзка и се раз-
пространяват като нервно-паралитичните бойни отровни вещества.
Невролингвистичното програмиране (НЛП) е относително ново
направление на манипулативната психология, но вече е достатъчно разп-
ространено и прилагано дори за комерсиални цели. Във военното дело се
използва организирано от няколко десетилетия.
За съжаление отношението към подобни възможности за въздейс-
твия в ежедневието е много несериозно и обикновено те се причисляват
към сферата на научната фантастика и празните приказки. Много голяма
част от обществото подхожда към подобни възможности от позицията
„точно на мене няма да се случи“ или „аз го знам и това не може да ми
въздейства“. Може би точно подобни мнения се внушават от тези, които
използват подобни средства.
Всяка една държава и уважаваща себе си организация е длъжна да
обръщан внимание на тези нови неконвенционални средства за въздейст-
вие и, доколкото е възможно, да информира, предпазва и защитава лич-
ния си състав от негативното им въздействие.
Асиметричност във военното дело
Историческа хронология
Най-често понятието асиметрия се използва за характеризиране
на отношенията между несъпоставими по мощ и статут противници. При
197
анализа на военното противоборство се използват и понятията асимет-

рични заплахи, асиметрична война, асиметричен конфликт.
Асиметрията е инхерентно свойство на военното противопоставя-
не. От дълбока древност до наши дни всеки военачалник се стреми да
създаде предимства за собствените си войски, които да му осигурят пре-
възходство на основата на неравнопоставеността, което включва освен
изненадата и използване на географските условия в своя полза и създава-
нето на асиметричност. Асиметричните заплахи са такива, при които по-
тенциалният противник с относително малки ресурси може да нанесе
много големи поражения.
Според някои военни теоретици асиметрията въобще не е нова ка-
тегория в разбирането на войната. Приема се, че именно в умелото съз-
даване и използване в определена ситуация, определен участък, на опре-
делен фронт или дори в цял един конфликт на подходяща асиметрия се
крие тайната на победата. Като под асиметрия се разбира превъзходст-
вото, което може да бъде в сили, средства, организация, ръководство и
управление и боен дух.
Това твърдение, макар и логически вярно, не изразява съвремен-
ното разбиране за т.нар. асиметрична война – една от основните форми
на военни противоборства през ХХI век. Това са конфликти, в които тра-
диционните знания и правила за водене на конвенционална война няма
да са достатъчни, а някои от тях ще са невалидни, неадекватни на обста-
новката и дори вредни. Сблъсъците между държави все по-често се из-
местват от въоръжени противоборства от друг тип. Те се водят от раз-
лични социални, етнически и политически групировки, които често дори
са в конфликт не само с правителствата на своите страни, а и помежду
си. Въпреки това често в подобен тип противопоставяне множество въо-
ръжени групировки, отряди, различни по племенен и политически приз-
нак и с различна външна ориентация, действат съгласувано и постигат
впечатляващи бойни успехи срещу редовна армия. Тази особеност се
проявява в редица конфликти: в Афганистан през 80-те години на ХХ
век, в по-ново време в Чечня, Сомалия, Ирак и отново Афганистан.
Главните елементи на асиметричната военна концепция са дисба-
ланс в някои от измеренията на военната мощ на противоборстващите
страни и умелото му използване или успешното му преодоляване от по-
слабата страна, което дава шанс за победа на по-слабия над по-силния.
198
Асиметрията произлиза от възприятията, културата и общата ситуация в

даден конфликт, а се проявява в мислите, решенията и действията на
страните. Съвременните асиметрични войни показват, че успехът зависи
основно от три фактора и взаимодействието между тях, като водещи са
първите два: адекватна подготовка, жертвоготовност на бойците и висок
боен дух, достигащ до фанатизъм, и съвременни оръжия. Дори да не раз-
полага с достатъчно съвременни оръжия, ако притежава първите две ка-
чества, всяка група от съмишленици може да се противопостави на всеки
агресор.
За характерен асиметричен сблъсък може да се приеме сблъсъкът
между Израел и ливанската радикална шиитска групировка „Хизбула“
през 2006 г. Според военните специалисти той потвърждава, че съвре-
менните недържавни военни структури вече не отстъпват на редовните
армии и че познатите начини за водене на война са неефективни срещу
тях. Военните кръгове в Израел признават, че с това нахлуване страната
им не постига своите цели. А не бива да се забравя, че мощта на израелс-
ките въоръжени сили и тази на „Хизбула“ са направо несъизмерими. От
този сблъсък за 34 бойни дни (от 12 юли до 14 август 2006 г.) може да се
направи изводът, че това е модел на асиметричен сблъсък между много
добре подготвена и оборудвана редовна армия и радикална военизирана
групировка, при който всяка от страните се стреми да използва преиму-
ществата си, като преодолее или премахне преимуществата на другата.
Частите на „Хизбула“ се ползват с подкрепата на местното население,
което е тяхното основно преимущество.
Можем да направим извода, че успехът в подобен конфликт в най-
голяма степен зависи от взаимодействието между военностратегическите
фактори и конкретните, тактически прийоми за въздействие, от една
страна, и невоенните фактори за победата, от друга, т.е., за постигането
на победа е необходима подкрепа за целите на войната от цялото общес-
тво, т.е., тяхната легитимация.
В библейски смисъл предвестник на днешното асиметрично про-
тивопоставяне е сблъсъкът между Давид и Голиат, в който е заложено
цялото съдържание на това понятие. Като днешен аналог на библейската
притча се сочи нападението срещу американския разрушител „Коул“ в
акваторията на йеменското пристанище Аден на 12 октомври 2000 г. То-
зи съвременен военен кораб с уникални възможности за водене на бой, с
199
радарни и хидроакустични средства за откриване на противника, за пора-

зяване на цели с най-модерни ракети, натъпкан с радиоелектроника и уп-
равляван от елитен екипаж (а не на последно място и струващ колосална
сума) е атакуван успешно от рибарска лодка с извънбордов мотор, на ко-
ято има само двама фанатици самоубийци и добро количество взрив. Ре-
зултатът е 17 убити и 46 ранени американски моряци, материални щети
за стотици милиони долари, психически шок за флота и военните бази по
целия свят, напрежение сред политици и дипломати. Епизодът показва,
че днес всеки може да води война, която му е „по джоба“, според „кесия-
та“, по възможностите, война, в която почти всяка способност на страни-
те може да се приспособи и превърне в оръжие. Стига по нестандартен
начин да компенсира липсата на възможности с подходяща подготовка и
идеи.
Видове асиметрично противопоставяне
Асиметричната война днес може да се опише като конфликт, в
който ресурсите на двете противостоящи страни се различават съществе-
но (най-вече в качествено отношение) и всяка от страните се стреми да
използва слабите страни на противника. Подобни сблъсъци често изпол-
зват стратегии и тактики, присъщи на неконвенционалното воюване, по-
слабите комбатанти се стремят да използват стратегия, която да компен-
сира недостига в количество или качество.
Обикновено поне една от страните, въвлечени в конфликта, може
да бъде определена или се възприема като партизани или бунтовници,
т.е., относително организирана група, която има подкрепата на местното
население. Така че историята на асиметричното противопоставяне е не-
разривно свързана с партизанската война. Понятието партизанин произ-
лиза от италианската дума partigiano от района на Тоскана и значи „член
на партия на светлината“ или член на нередовна войска, ангажирана в
притесняване и тормозене с военни средства на противник, и по-
специално членове на партизански отряди, противопоставящи се и сабо-
тиращи окупационна армия. От тук може да се изведе и една важна ха-
рактеристика на партизанската война като вид асиметрично противопос-
тавяне – наличието на окупатор или военна сила, която може да бъде
възприета като такава, и поддръжка на съпротивата от голяма част от
местното население. Без тези особености трудно може да се говори за
200
партизанска война. Липсата на двете води до неуспех или до непартизан-

ска война. Показателен пример в това отношение е неуспехът на Че Ге-
вара в Боливия – липсата на достатъчна подкрепа от страна на местното
население предопределя неуспеха на начинанието за износ на революция.
От историческа гледна точка първото широко известно използване
на асиметрично партизанско противопоставяне са „партизаните“, които
освобождават Персия от управлението на Селусидската империя, която
се формира вследствие на инвазията на Александър Велики. Населението
от този регион продължава с използването на тази тактика и срещу рим-
ляните при опитите им по-късно да овладеят региона на Средна Азия.
В статията си „Защо големите нации губят „малките войни?“ Анд-
рю Мак твърди, че силовите възможности на две воюващи страни могат
да зависят и от асиметрията на отношението към войната, от асиметрията
на способността да се мобилизира обществото за преследване на успеха
във военното противопоставяне. Той прави извода, че най-често губи
войната онзи, който е загубил политическата воля за победа, а най-
важното условие за наличието на такава воля е обществената подкрепа за
целите на войната.9 Пол Уилкинсън, директор на Центъра за изучаване
на тероризма и политическото насилие към британския университет
„Сейнт Ендрюс“, определя асиметрията като „реализация на силата на
слабия против слабостта на силния“, и сравнява противопоставянето на
асиметричните заплахи с дейността на футболния вратар: „той може сто-
тици пъти да защити блестящо вратата на отбора си, но хората все пак ще
запомнят единствения гол, който е допуснал“. 10
Във военното дело асиметрията е неотменна част от противоборс-
твото. Въпросът е, как се проявява самата тя. Асиметрията може да бъде
количествена, качествена (технологична и организационна) и концептуална.
Най-използвана през вековете е количествената асиметрия, коя-
то можем да наречен класическа асиметрия и представлява създаване на
числено превъзходство в съотношението на противостоящите страни.
Количествена асиметрия имаме, когато противоборстващите страни из-
ползват сходни средства за воюване. Страните притежават огнестрелни
оръжия, танкове, самолети и кораби, които, дори да са от различни поко-
ления, са сравними помежду си. Най-често срещаният вариант е посредс-
твом съсредоточаване на усилията. Можем да я определим и като „ли-
201
нейна“ асиметрия – сблъсък между неравнопоставени по основните си-

лови параметри противници.
Вторият вид асиметрия – качествената, може да бъде на основата
на технологично или организационно предимство, или комбинация от
двете. Тя се изразява в различни способности на основата на качествени
различия. Среща се най-често при различно технологично и организаци-
онно равнище на противостоящите страни. Качествена асиметрия има,
когато противоборстващите страни използват различни категории средс-
тва за воюване, което влияе и на организационната структура. В класи-
ческата партизанска война, партизаните обикновено не разполагат с пъл-
ния набор от огнестрелни оръжия и платформи за тях и не притежават
напълно симетрична организация на държавната армия, затова разчитат
на изненадата и изтощаването на противника. За друг класически пример
могат да се приемат войните в Ирак (1991, 2003), при които противосто-
ящите са сравними по някои показатели, т.е., като държави, но качестве-
но различни като икономически и военни способности. Нивото на изпол-
званите от „коалицията на желаещите“ информационни технологии пре-
възхожда качествено използваните от иракската армия.
Третият вид асиметрия – концептуалната, се среща, когато про-
тивостоящите страни са несравними като субекти, организация, подго-
товка и понякога технологично оборудване на структурите, предназначе-
ни да нанасят поражение на противника. Това е асиметрия в схващанията
и средствата за нанасяне на поражение. Пример в това отношение са те-
рористичните организации, които се противопоставят на държави или
международни организации.
Характерно за асиметричните заплахи е, че нито една отделна ор-
ганизация или институция в рамките на държавата и в световен мащаб не
е в състояние самостоятелно да се справи с тях, тъй като проявленията на
тези заплахи са многопосочни в различни области.
При асиметричните заплахи не можем да приложим реципрочен
подход нито в средствата, нито в целите. Единствено е възможен рецип-
рочен подход в подходите за противодействие. Противодействието тряб-
ва да бъде насочено както към причините, които пораждат тези заплахи,
така и към конкретните им проявления. Това изисква създаването, изг-
раждането на сериозен потенциал за събиране и обработване на инфор-
мация, за анализи и прогнози. Истински ефективното противодействие
202
обаче трябва да е насочено към корените, предпоставките, предизвиква-

щи тези заплахи, което неминуемо измества фокуса на противодействие
от противодействие със силови средства към действия в социалната, кул-
турната и религиозната сфера, които да предотвратяват причините за
заплахите.
В началото може би не се вижда ясно връзката между конвенцио-
налността като общо приета норма на основата на международно правен
документ и асиметричността на използваните методи, но ако се вгледаме
внимателно в логиката на действия на отделните страни и съюзи, със си-
гурност ще се открие връзка между тях. Показателен е примерът на раз-
витие на руската позиция относно ДОВСЕ през 2006 – 2007 г., когато Ру-
сия стъпка по стъпка се отказва от спазване на ангажиментите си по този
договор и това е политическата предпоставка за създаване и поддържане
на силно изразено военно асиметрично превъзходство спрямо съседите ѝ,
реализирано в конфликта срещу Грузия през август 2008 г. и използвано
в сложната ситуация около Украйна през 2013 – 2014 г.
Това, че въоръжените сили са най-конвенционалното и най-
традиционно средство на държавата за упражняване на насилие по ника-
къв начин не предпазва тях и техни представители от неконвенционални
въздействия. Дори напротив – именно поради това те са обект за такива
въздействия.
Много важен извод, който се налага, е, че международното право
и регулаторните механизми относно използването на различни способи и
средства за въздействие върху човека по време на въоръжени сблъсъци и
извън тях се осъществяват постфактум и то понякога със значително за-
бавяне.
1
Convention on Prohibitions or Restrictions on the Use of Certain Conventional Weapons
which may be deemed to be Excessively Injurious or to have Indiscriminate Effects. New York,
10 April 1981.
2
Gascoigne, Bamber. History of arms and armour. HistoryWorld. From 2001, ongoing.
http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=307&HistoryID=aa89
203
3
Convention on the Prohibition of the Development, Production and Stockpiling of Bacterio-
logical (Biological) and Toxin Weapons and on their Destruction. London, Moscow, Washing-
ton, 10 April 1972.
4
Convention on the Prohibition of the Development, Production, Stockpiling and Use of
Chemical Weapons and on their Destruction. Geneva, 3 September 1992.
5
Convention on Cluster Munitions. Oslo, 3 – 4 December 2008.
6
Нанотехнологиите – невидимото оръжие на световния преврат, 03.05.2014.
http://nanomaterials2010.com/?p=146
7
http://idb.bg/test/cio/2012/7/13/4763
8
Ценков, Валери. Тайните на проекта HAARP (ІІ част). – В: ТЕМА, 2003, № 36,
08.09.2003. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=406&aid=9728
9
Mack, A. Why Big Nations Lose Small Wars: The Politics of Asymmetric Conflict. In: World
Politics, 1975, Vol. 27, No 2.
10
Leader, S.H. The Rise of Terrorism.
http://www.securitymanagement.com/library/000339.html
***
Адлер, Х. НЛП за мениджъри. София: Кръгозор, 2008.
Адлер, Х., Б. Хедър. НЛП за 21 дена. София: Кръгозор, 2005.
Нанотехнологии за отбраната. CIO, онлайн, 13.07.2012.
http://cio.bg/4763_nanotehnologii_za_otbranata
National Nanotechnology Initiative, Technical Notes PR-TN-2004/00376, From Vision To
Commercialization, 11.05.2012. http://www.nano.gov
204
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СИСТЕМАТА
ЗА КОМАНДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
Стоян Борисов
Анотация: Важно условие за постигане на успех при организира-

нето и провеждането на операции в съвременната среда за сигурност е
изграждането в мирно време и функционирането във военно време и по
време на криза на ефективна система за командване и управление (С2).
За да функционира тази система надеждно, е необходима съответната
комуникационно-информационна поддръжка (КИП), която да осигури
обмена на информация между органите и пунктовете за управление и
да създаде необходимото единно разбиране на обстановката.
Ключови думи: система за командване и управление, комуника-
ционно-информационна система
Abstract: An important condition for success in organizing and

conducting operations in the contemporary security environment is the
establishment of a peaceful and functioning in wartime and in times of crisis,
an effective system of command and control (C2). For this system to function
reliably it needs more communication and information support (EPC) to
support the exchange of information between authorities and control stations,
and to create the common understanding of the situation.
Key words: command and control systems, communication and
information system
През последните години заплахата от глобална война и мащабно

военно противопоставяне в света, Европа и на Балканите отстъпи място
на регионалните кризи с противоборство на ограничени военни контин-
генти, религиозни и етнически конфликти с използване на военна сила и
205
ограничени териториални спорове. Тези промени наложиха в съвремен-

ната среда за сигурност изменение в задачите, структурата и организаци-
ята на съвременните армии. От мащабни, скъпоструващи и с огромен
мирновременен състав се преминава към армии с ограничен, но добре
въоръжен и подготвен личен състав, снабден с най-съвременни образци
бойна техника и въоръжение.
Заличаването на границите в Европа чрез все по-пълната интегра-
ция в Европейския съюз, тясното взаимодействие между въоръжените
сили на държавите от НАТО, включително създаването на съвместни
формирования и щабове със страните партньори за налагане, опазване
или поддържане на мира в отделни кризисни райони, показва пътя за ре-
шаване на кризите, мястото, ролята и задачите на въоръжените сили в
тях.
Интеграционните процеси между армиите на страните членки на
НАТО се задълбочават непрекъснато. Това рефлектира върху въпросите,
свързани с командването, управлението и оперативната съвместимост в
новата среда за сигурност.
В съвременни условия основните изисквания към оперативните
способности на въоръжените сили на страната ни се определят от техни-
те функции, мисии и задачи, които произтичат от целите на политиката
за национална сигурност и стратегиите за изграждане, развитие и изпол-
зване на въоръжените сили, като в това число влизат и възможностите за
усъвършенстване на системата за командване и управление на Българс-
ката армия.
Разработените през последните години национални, концептуални
и доктринални документи в сферата на отбраната осигуриха нормативна
база за протичащите промени във въоръжените сили на Република Бъл-
гария. В Националната отбранителна стратегия са посочени техните ми-
сии: отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност, принос към
националната сигурност в мирно време. Успешното изпълнение на зада-
чите, които произтичат от тези мисии, от страна на въоръжените сили
съществено зависи от наличието на реални възможности за постигане на
информационно превъзходство над съответните противостоящи сили в
конкретната операция. Това се отнася пряко до процеса на командване и
управление. Успехът зависи също така и от осъществяването на ефек-
тивно взаимодействие между всички източници на сила, които държавата
206
Възможности за усъвършенстване на системата…
ни или съюза (НАТО или ЕС) ще използва в хода на операцията. Това

може да бъде осигурено при прилагането на съвременна и функционална
система за командване и управление, в която неизменна част е и комуни-
кационно-информационната система. Тя представлява единен, интегри-
ран организационно-технически комплекс от средства, методи, процеду-
ри, услуги и личен състав, организирани за поддържане на командването
и управлението чрез добиване, обмен, обработка, съхранение, анализ,
представяне и защита на информацията. По своята физическа същност
комуникационно-информационната система е среда за функциониране на
системата за командване и управление. В настоящия доклад са разгледа-
ни някои съвременни предизвикателства пред система за командване и
управление на Българската армия и тяхното влияние за нейното развитие
и усъвършенстване.
Усъвършенстването на системата за командване и управление
(С2) на Българската армия и нейното адаптиране към измененията на во-
еннополитическата среда са обективен процес, който е елемент от транс-
формацията на въоръжените сили. Той е продиктуван от необходимостта
за ефективно изпълнение на конституционните задължения по защита на
суверенитета и териториалната цялост на Република България, гаранти-
ране изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия и осигу-
ряване на оперативна съвместимост с командните структури на НАТО в
съвременната среда за сигурност.
Изследванията на състоянието на системата за командване и уп-
равление следва да отчитат както съвременните тенденции в развитието
на теорията на управлението и нивото на познания в областта на управ-
лението на сложни организационни системи, така също и изискванията
за използване на компоненти от въоръжените сили за изпълнение на ши-
рок спектър от задачи в мирно време, при военно-политически кризи, во-
енни конфликти и в операции в отговор на кризи. Като резултат от раз-
витието на тази тенденция вече е необходимо да се формират за кратко
време мисийно или целево ориентирани органи за управление на нацио-
нално, съюзно или коалиционно ниво. Това все по-настойчиво налага
предварително да бъдат изградени и подготвени управленски модули, от
които при необходимост да се формират органи за управление и системи
за комуникационно-информационно осигуряване. Тази потребност се
увеличи особено много сега, когато страната ни е пълноправен член на
207
НАТО и въоръжените ни сили следва да изграждат способности за учас-

тие в пълния спектър от мисии и задачи, които Стратегическата концеп-
ция на Алианса разкрива.
Системата за командване и управление се използва от командири-
те и техните щабове, за да добиват, обработват, разпространяват и защи-
тават информацията, необходима за изясняване на обстановката, за взе-
мане на решения и координиране на действията на силите за изпълнение
на поставените мисии и задачи. Успешното реализиране на процеса на
командване и управление зависи от множество фактори, но ефективност-
та и бързината при генерирането и използването на информацията са ре-
шаващи. В съвременните условия към тази ефективност и бързина трябва
да се добавят и предпоставките за работа в динамично променящата се
информационна среда. Всичко това зависи от комуникационно-
информационното осигуряване, чрез което командирите получават въз-
можности да анализират обстановката в реално време, да споделят зами-
съла, информацията и знанията със своите съюзници и партньори и да
вземат целесъобразни решения във възможно най-кратки срокове. В този
смисъл развитието на комуникационно-информационната система е не-
разривно свързано със системата за командване и управление.
Анализирайки динамиката на състоянието на системата за коман-
дване и управление, е необходимо да се отчита и тенденцията, че разви-
тието на философията на управлението в съвременната епоха и нивото на
познание в областта на управлението на сложни организационни систе-
ми, включително и в сферата на сигурността, са повлияни в голяма сте-
пен от развитието на комуникационните технологии. Те допринасят за
постигането на по-добра синхронизация на действията на всички нива,
при което се гарантира:
 еднакво разбиране от всички нива на намеренията на стратеги-
ческото ниво;
 осигуряване на високо качество на единната ситуационна осве-
доменост;
 повишена компетентност на всички нива;
 повишено доверие за информацията за действията и за използва-
ните ресурси.
Това повишава ролята както на стратегическото ниво, така и на
оперативното ниво в процеса на управление. Тяхното основно задълже-
208
ние е създаването на условия за определяне на целите и дефиниране на

задачите, правилното разпределяне на ресурсите за осигуряване изпъл-
нението на задачите, създаването на подходящи тактики, техники и про-
цедури, които да направляват процеса в хода на постигането на целите.
Задължително условие за постигането на целите е взаимната връзка и
взаимодействието между звената в процеса на управление, което се зак-
лючава в:
 трансформиране на политическите/стратегическите цели и зада-
чи във военни цели и задачи към по-ниските нива на управление;
 цялостно осъзнаване на целите на стратегическото и оператив-
ното ниво на управление и политиките за тяхното постигане;
 предаване на целите и задачите в разбираем вид и на разбираем
език на по-ниските, изпълнителски звена;
 разработване на планове за координиране на действията на всич-
ки звена при запазване на определените цели;
 наблюдаване на действията на по-ниските звена и подходяща
интервенция при необходимост за коригиране на допуснатите слабости;
 осигуряване на обратна връзка между тактическите изпълнители
и оперативното и стратегическото ниво на командване, разработване на
препоръки за промяна на целите, задачите, политиките, тактиките, тех-
никите и процедурите, съобразени с промените на обкръжаващата среда.
Всичко това показва, че усъвършенстването на системата за ко-
мандване и управление може да се осъществява в две направления – ор-
ганизационно и технологично. Организационното направление пред-
полага усъвършенстване на т.нар. оперативна и системна архитектури
– регламентиращите документи, организационната структура, правата и
отговорностите, функционалните връзки, информационните потоци,
дейностите, крайните продукти, подготовката на личния състав и др.
Технологичното направление предполага усъвършенстване на техни-
ческата архитектура – ефективността, защитеността и възможностите
на системите за събиране, анализ, обработка и доставяне на информация
чрез въвеждане на съвременни комуникационни технологии и изгражда-
не на интегрирани информационно-обработващи и комуникационни сис-
теми.
Изграждането на подобни системи включва сензорни мрежи, сис-
теми за обработка на информацията, за командните и управленски
209
дейности и контрола, които осигуряват приемане, обработка и предава-

не на своевременна и адекватна информация между органите за управле-
ние и войските в реално време; осигуряват достоверна картина в прост-
ранството на операцията и предаването ѝ на съответните потребители,
като по този начин стават основа за водене на новия тип войни и опера-
ции – кибервойни и кибероперации, войни в мрежите, информационни
операции, хибридни и комплексни операции, основаващи се на всестран-
ния подход и т.н.
Възможностите да се провеждат операции, базиращи се на мрежо-
во-ориентираните способности, способностите за киберзащита, за пости-
гане на информационно превъзходство над съответните противостоящи
сили и за удържането му се считат за особено важни за справянето с пре-
дизвикателствата на ХХІ век и информационната ера. Предимствата на
мрежово-ориентираните способности се извличат от стойностната вери-
га, показана на фигура 1.
Познавателна
област
Информационна
област
Качество на Физическа
Осведоменост област
информация
Работа в Споделяне на Споделена Само- Ефективност

мрежа информация осведоменост синхронизация на мисията
Споделяне на
Сътрудничество
намеренията
Социална
област
Фиг. 1. Мрежово-ориентирани способности и връзките между тях
210
Тя започва със свързването в мрежа на силите, а в случай на ком-

плексни усилия при разрешаване на съответната криза или конфликт, и
на другите невоенни участници. Свързването на отделните единици, на
отделните източници на сила ще доведе до споделяне на повече инфор-
мация и ще подобри скоростта и качеството на вземаните от тях реше-
ния, както и скоростта и качеството на решенията на организацията като
цяло. Това подобрение ще е резултат от сътрудничеството между отдел-
ните звена. Споделянето на информация и сътрудничеството ще доведат
до един по-добър и цялостен анализ на средата за сигурност, до намаля-
ване на несигурността и до подобрена ситуационна осведоменост и раз-
биране на оперативната обстановка, защото лесно ще могат да се попъл-
ват празнините в оперативната картина чрез достъп до обща информация.
От своя страна, анализирането и изследването на средата за си-
гурност с всички нейни аспекти (политически, военен, икономически,
социален, инфраструктурен и информационен) позволяват да се събере и
обработи информация, която да извади на светло намеренията и способ-
ностите на ключовите участници, действащи в пространството на анга-
жиране – театъра на войната или зоната за съвместни операции. Проце-
сът на развитие на познанието, от своя страна неделимо обвързан със
системния анализ на стратегическата среда, заедно с една задълбочена
експертиза и помощта на информационните технологии – реализирани в
съответната комуникационно-информационна система, дава възможност
на командирите от всички степени да извършат своеобразен разрез на
средата, в която оперират (действат), с което те възприемат по възможно
най-пълен и цялостен начин сложните закони, правила и взаимовръзки,
по които тя функционира.
Може да се направи изводът, че системата за командване и управ-
ление на Българската армия трябва непрекъснато да се развива и усъ-
вършенства, с което ще се повишават и подобряват способностите на въ-
оръжените ни сили. А чрез тяхното надграждане страната ни ще бъде в
състояние да изпълнява все по-цялостно и пълно съюзните си задълже-
ния в НАТО и в ЕС. Също така въоръжените сили още по-добре ще са в
състояние да осигуряват изпълнението на конституционните си задълже-
ния по защита на националния суверенитет и териториалната цялост на
страната.
211
***
Доктрина за провеждане на операции, Министерство на отбраната на Република Бълга-
Доктрина на въоръжените сили на Република България – НП 01. Министерство на отб-
раната на Република България. София, 2011.
Иванов, В. Същност и диалектика на концепцията за командване и контрол (управле-
ние) на въоръжените сили (C2). София: Военна академия „Г. С. Раковски“, 2012.
Материали от сбора на началника на Генералния щаб на Българската армия, 2007.
Национална отбранителна стратегия. Министерство на отбраната на Република Бълга-
Терминологичен речник на НАТО - ААР-6, 2012.
212
ИНТЕРНЕТ И ТЕРОРИЗЪМ –
ЗНАЧЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ПРОДУКТИ
ЗА СТРАТЕГИИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
доктор Боян Хаджиев
Анотация: Основна задача на настоящата публикация е да разк-

рие част от инструментите, чрез които терористичните организации
се адаптират към съвременната информационна среда. Тази тенденция
е представена чрез емпиричен анализ на едни от най-значимите източ-
ници на информационно съдържание, разпространявано в интернет –
видеоклиповете. Анализирани са няколко категории видеоклипове, разп-
ространявани в YouTube, и се разкрива тяхното влияние, целите, които
постигат, и значението им за стратегиите на съвременните терорис-
тични организации.
Ключови думи: тероризъм, интернет, терористични цели, видео-
клипове, YouTube
Abstract: The main task of the publication is to reveal some of the tools
by which terrorist organizations adapt to the modern information
environment. This trend is represented by the empirical analysis of some of the
most important sources of information content distributed on the Internet –
video clips. Several categories of videos distributed on YouTube are analysed,
and their impact, achieved objectives and relevance to contemporary terrorist
organizations’ strategies are revealed.
Key word: terrorism, Internet, terrorist goals, video clips, YouTube
Обект на настоящето изследване е анализът на влиянието на нови-

те информационни канали върху проявленията на съвременния терори-
зъм. Основното предизвикателство е да се разкрие част от инструменти-
те, чрез които терористичните организации постигат някои от своите це-
213
ли (радикализация, привличане на внимание, разпространение на моти-

ви, придобиване на информация и обучение), възползвайки се от възмож-
ностите на интернет и специфичните му функции. Емпирична основа на
анализа представлява изследването на едни от най-значимите източници
на информационно съдържание в интернет – видеоклиповете. В това изс-
ледване източник на емпирични данни е сайтът за видео споделяне
YouTube. Изборът на този сайт е обоснован от няколко причини. Първо,
това е най-популярният сайт за разпространение и споделяне на видео-
клипове в интернет. Второ, сайтът подържа интерфейс на различни ези-
ци, което допълнително улеснява достъпът до съдържанието. Трето,
YouTube се е утвърдил като лидер и основен иноватор в сферата на видео
споделянето в интернет.
Дефинирането на обекта на изследването се основава на допуска-
нето, че тероризмът в едно от основните си проявления е комуникацио-
нен акт, който има за цел изпращане на послания до различни аудитории.
Тероризмът е преди всичко политически акт, но в съвременния контекст
комуникационните му аспекти имат все по-важно значение.
Днес комуникационният характер на тероризма получава възмож-
ност за реализация по качествено различен начин. Постигането на основ-
ни терористични цели – разпространение на пропаганда, мотиви и страх,
вече не са непосредствено обвързани с използването на пряко насилие с
цел получаване на достъп до информационно отразяване в традиционни-
те медии.
Комуникационната революция през ХХ век промени лицето на те-
роризма.1 В съвременната епоха терористичните организации успяват да
извличат полза от възможностите, които им предоставят новите техноло-
гии. Най-новите и сложни комуникационни инструменти стават неиз-
менна част от арсенала на терористите. Често те много бързо виждат по-
тенциала на тези технологии и използват сполучливо гъвкавостта и креа-
тивността им. Терористите се адаптират към някои комуникационни
средства, за да заобикалят традиционните медии и директно да разп-
ространяват своите послания към аудиторията и средата, в която опери-
рат. Технологичното развитие позволява на всяка терористична клетка да
снима, редактира и качва своите действия във виртуалното пространство,
без значение дали международната общност и медиите искат, или не. Та-
зи коренно различна информационна среда, в която има широк кръг от
214
Интернет и тероризъм…
нови технологии, създава условия за изграждането на напълно различно,

ново поле, в което се водят войните. Достъпът до интернет е най-
важната промяна; този революционен информационен инструмент свър-
зва целия свят по един напълно нов начин.
Въпреки че по същество тероризмът е политически акт и инстру-
мент за оказване на въздействие, през ХХІ век той се трансформира и
придобива характеристики на комуникационен акт. И като такъв се адап-
тира и възползва от възможностите, които предоставят новите медийни
технологии, за реализацията на основните си цели. Терористичните ор-
ганизации все по-често се превръщат в комуникационни компании, които
създават извънредни видеоклипове, снимки и онлайн пропаганда. Теро-
ристичните атаки продължават, но са с по-малък обхват и предимно зася-
гат местно население в конфликтен регион (най-вече Ирак).2
За емпирична основа на анализа могат да бъдат обособени 5 кате-
гории клипове – продуцентски, операционни, заложнически, свързани с
изявления и представящи обучения и инструкции. За целите на разработ-
ката, поради ограничения във формата, във фокуса на изследването по-
падат три от тези категории клипове:
Продуцентски клипове. За тях е характерно, че са сложни, качест-
вени и имат най-висока стойност (както в характеристиките, така и като
влияние). Обикновено тези видеоклипове включват широк спектър от
материали и са обект на дълга подготовка, обработка и продуцентска ра-
бота. Поради големите усилия и ресурси, които са необходими за създа-
ването им, те са по-рядко изработвани (1 – 2 на година).
Операционни видеоклипове. Те са кратки и отразяват изпълняване-
то на атака или влизането в битка. По принцип тези клипове нямат висо-
ко качество и продуцентска стойност в графичен или друг редакционен
аспект. Поради достъпния и бърз начин за създаване са най-
разпространени в интернет. Освен това имат значително влияние, тъй
като представят реални кадри от водена борба или демонстрират сме-
лостта на последователите на определена терористична организация. По-
ради тази причина могат да са вдъхновяващи и да допринасят за радика-
лизацията и привличането съмишленици.
Заложнически видеоклипове. В определени периоди са едни от
най-често създаваните. От гледна точка на продуцентските аспекти и
дължината на видеото, те се доближават до операционния вариант на
215
клиповете. Основната им цел е да се предизвика страх и това се постига

на относително ниска цена. В повечето случаи са внимателно организи-
рани и получават широк отзвук в традиционните медии, тъй като прите-
жават редица характеристики за висока новинарска стойност. 3
За всеки клип от всяка категория са проследени броят на комента-
рите, броят на показванията (гледанията) и терористичните цели, които
се постигат чрез него. Избрани са по 20 клипа от всяка категория и са
направени обобщения на получените резултати в обединена таблица.
Типове видеоклипове и реализацията на терористични цели
Продуцентски видеоклипове
Таблица 1
Продуцентски видеоклипове – цели, показвания, коментари
Заглавие Цели Показвания Коментари
Hamas Nasheed Freedom Fighter 1,3 16066 32
Hamas Fight for Freedom 1,2,3,4 5505 68
Victorie Hamas 2,3,4 1700 disabled
Oui ! Combat ! Naam qatel [ nasheed de jihad traduit ] 1,2,3,4 3439 disabled
The Best Jihad Video 1,3,4 7356 68
Al Andalus Ambush in Thaniyyat Al Had 1,2,3,4 6738 19
Jihad Afghanistan 1 ( For Muslim ) 2,3,4 11927 24
Muhammad Luhaidan | Verses Of True Jihad | Surah An Nisa 1,2,3,4 19000 50
All Ayat Of Jihad 1,2,3,4 990 2
New Muhammad Luhaidan | Surah An-Nisa (74-79) | Ayaat of Jihad 1,2,3,4 8149 32
"..So Rejoice In Your Transaction" 1,2,3,4 3053 55
Hamas Nasheed 2011 1,2,3,4 142891 502
GREAT HAMAS VIDEO WITH NASHEAD 1,2,3,4 25561 113
Hamas Nasheed 2009 al Sheja3eye 1,2,3,4 22589 28
Grup Ümmet:Kim Karşıdır Hizbullah'a.İlahi,Ezgi,Marş. 1,3,4 34618 disabled
Hamas: ayat-eiz 1,3,4 7771 16
Ghaziano Karwan 7 Taliban 1,3,4 2613 8
MARTYRDOM OPERATION TALIBAN's ONE OF THE BIGGEST ATTACK
ON CAMP SELARNO AFGHANISTAN BadreLashker 1,2,3,4 153947 963
Taliban - Afganistan 1,3,4 27935 40
Taliban vs Kafirs 1,3 556114 3347
Различните цели на терористичните организации са кодирани,

както следва: привличане на внимание и разпространение на страх = 1;
разпространение на мотиви = 2; радикализация и набиране на хора = 3;
придобиване на информация = 4; обучение/инструкции = 5.
216
За тази категория видеоклипове е характерно широкото прилагане

на мултимедийните характеристики, които новите технологии и интернет
предоставят. Продуцентските видеоклипове се отличават с високо качес-
тво, сложност и едновременното използване и наслагване на образи, му-
зика и текст. Това допринася за по-високата стойност и влияние над ау-
диториите.
Въпреки че първоначалните допускания са, че тези клипове ще
бъдат трудно достижими и като цяло по-рядко прикачвани, това не се
оказва така. Едни от най-разпространените клипове са продуцентските.
Прави впечатление, че всички продуцентски клипове се стремят
да вдъхновяват и преднамерено използват образи и картини, които имат
за цел емоционалното повлияване на аудиторията. Освен това като до-
пълнение за звуков фон се използва или патриотична музика или рецити-
ране на религиозни текстове. Това от своя страна допринася за по-
силното въздействие.
Графичните характеристики се отличават с високо качество, като
се наслагват различни материали и образи, придружени от текст, най-
често на арабски език, но в много случаи с английски превод. Чрез пре-
вода на английски се търси достигане до по-широка аудитория и пости-
гането на повече цели.
Чрез този вариант на видеоклипове терористичните организации
постигат различни цели – най-вече привличане на внимание, придобиване
на информация и радикализация. В голяма степен се постига и целта раз-
пространение на мотиви. Единствената цел, която не се реализира чрез
разгледаните продуцентски видеоклипове, е обучението.
Коментарите под клиповете варират между 2 и 963, но повечето
клипове имат между 10 и 70 коментара. Съществуват клипове, при които
функцията да се коментира е изключена поради определени съображе-
ния. Като цяло коментарите са относително висок брой, което показва
силния ефект, който притежават тези клипове.
Показванията (гледанията) също варират, но в много по-широк
диапазон. Повечето са гледани по няколко хиляди пъти, като трябва да се
отбележи, че това не са отделни хора, а често един клип може да бъде
гледан от един и същи човек по няколко пъти. Въпреки това, тези числа
демонстрират, че този тип видеоклипове са обект на интерес от хората,
използващи интернет и интересуващи се от тематиката.
217
Големият брой продуцентски видеоклипове, разпространявани в

интернет от терористични организации и симпатизантите им, са обект на
интерес и постигат широк набор от терористични цели на относително
ниска цена.
Операционни видеоклипове
Тези видеоклипове демонстрират провеждането на атака или бит-
ка с врага. Обикновено се заснемат от член на организацията, който
придружава групата в битката, но има случаи, когато камерата е поставе-
на на определено място и заснемането става без оператор.
Таблица 2
Операционни видеоклипове – цели, показвания, коментари
Mujahideen of Nooristan ( Afghanistan ) 1,3 3510 96
Taliban attack US/Britshit jets & Gunships in Afghanistan 3 101120 473
Syrian Mujahideen (Fighters) - Battaling The Assad Regime 1,3 32880 121
Mujahidin in Timbuktu - Destroy Disobedience and Shirk 1, 3 3596 33
Mortar Attack on US Base 2008 3 10054 18
Pakistani coward Army surrender to Taliban in Waziristan 1,2,3 82553 281
Taliban Amazing video smiling & recite Kalma while he is martyred 1,3 14090 49
New Video of Organized Taliban Attack 1,2,3 533945 509
A L M kunar jahad 1,3 16231 67
Afghanistan War Taliban Attack US Base 1,3 355558 disabled
Тaliban killing a man live 2011 1,3 75663 192
Syria: Al Qaeda Operation in Lattakia (23.12.12) 1,3 5686 30
Chechnya Shatoi operation 1,3 4356 8
Мoujahidine chichene en combat réel 1,3 40410 8
CHECHNYA WAR DJIHAD нападение на колонну русских 1,2,3 210399 626
Chechen jihad nasheed 3 46012 58
Jihad: Taliban attack bus carrying shia Muslims 1 12019 disabled
Taliban Attack on US Puppets 1,3 16180 36
Insurgent attack on Iraqi Police station 1,3 22570 54
Jabhat Al-Nusra Mujahideen in Syria 1,3 10736 21
Качеството варира и до голяма степен зависи от техниката, която

се използва. В много от операционните видеоклипове има поставени ем-
блеми или символи, свързвани с организацията, която провежда атаката.
Част от клиповете са придружени от звуков фон, който е или музика или
религиозно песнопение. В почти всички се чуват звуци от реалната сре-
да, като изстрели, взривове, бойни викове, призиви и т.н. Разчита се на
218
силното въздействие, което има заснемането на реални битки, като това е

подсилено и с подходящото звуково оформление.
Чрез този тип видеоклипове се търси най-вече реализиране на
целта радикализация на симпатизанти и привличането на нови членове
в борбата срещу противника. Основна задача е да се покаже смелостта на
членовете на организациите и уязвимостта на противника. Друга цел, ко-
ято се постига във висока степен, е привличането на внимание и всяване-
то на страх сред противника. Демонстрацията на мотивация и способност
за борба, придружена от реални кадри на убити врагове, има за задача да
повлияе на преценката и поведението на противника.
Целта разпространение на мотиви е застъпена в незначителна
степен и преди всичко присъства в клипове, в които освен битка има и
кратко обръщение на някои от лидерите. Останалите цели – придобиване
на информация и обучение не са застъпени в тази категория видеоклипове.
Броят коментари варира от 8 до 628, но повечето клипове имат
между 10 и 50 коментара, което демонстрира интерес в аудиториите.
Често коментарите се превръщат в разговор между различни потребите-
ли поради интерактивните възможности, които предоставят интернет.
Броят показвания на видеоклиповете варира от няколко хиляди
до няколко стотин хиляди. Популярността им е голяма поради възмож-
ността потребителите да се запознаят с реални кадри от бойното поле
(нещо, което е трудно постижимо чрез традиционните медии). Части от
тези видеоклипове, свързани с реални битки, са включвани в някои про-
дуцентски клипове заради големия ефект, който имат върху аудиториите.
Значимото влияние на тези клипове се основава на представянето
на реални кадри от водената борба и демонстрацията на смелост и спо-
собност да се противопоставиш на врага. Това допринася в най-голяма
степен за радикализацията и привличането на нови членове и симпати-
занти, както и за привличането на внимание.
Заложнически видеоклипове
Заложническите видеоклипове са сред най-въздействащите върху
обществото на врага и традиционните медии. Заснемането на заложници,
тяхната екзекуция и разпространяването на информационни материали с
подобно съдържание най-често предизвиква широк отзвук. Целите на
комуникацията в тези случаи са свързани най-вече със страха, който мо-
219
же да разпространят подобни видеоклипове. От друга страна, някои от

ефектите на заложническите клипове могат да бъдат отнесени към страха
като основа на високата новинарска стойност, което ги превръща в тър-
сен материал за традиционните медии.
Таблица 3
Заложнически видеоклипове – цели, показвания, коментари
Syrian militants alow child to behead man 1,3 40 012 300
Religion of Peace: The Dagestan beheading massacre 1,3 49470 1392
The Hostage Syrian Soldier Amir was executed by F$A Al Qaeda
Talibans 1,2,3 291 11
AQI in libya ( black man beheaded) al qaida-the racism of rebels
1,3 124944 165
Syria - Execution of a Pro Assad Civilian by FSA aka Terrorists 1,3 15063 164
Video of brutal Taliban execution of Pakistani policemen 1 94273 disabled
One More Field Execution in Syria by FSA 1,2,3 4753 43
Taliban Video Shows Captive US Soldier In Afghanistan 1,2 43053 206
Video shows British, Italian hostages 'held by Al-Qaeda' 1 15484 48
18+ grahic, not for shock! FSA terrorists execute civilian Alawi
hostage on the street 1 9364 disabled
Taliban Video shows Pakistani soldiers taken as hostage 1,3 6085 41
Al-Qaeda Kills Canadian Hostage 1,2,3 4100 8
Syriya: Al Qaeda Terrorists Executing A Syrian Policeman 1,2,3 15989 112
Syria, FSA Free Syrian Army Terrorist War Crimes 1 11386 39
A Message to the French People From Denis Allex 1,2,3 1273 1265
AP Video of Hostage Contractors in Iraq 1 36878 132
US and Western Backed Terrorists from Turkey,
Afghanistan,chechnya, etc. Behead Syrian Civilians 1 8002 60
Syrian Jihadists beheading a policeman 1,3 23500 disabled
Boko Haram Threathens To Execute French Family Kidnapped in
Cameroun, Africa 1,2,3 19539 75
The first US war-prisoner in the south of afghanistan 1,2 10510 146
Първоначалното допускане за тази категория е, че тя е сред най-

разпространените, поради потенциала и огромния ефект, който притежа-
ва. Въпреки това в сайта YouTube съдържание със заложнически видеок-
липове се открива най-трудно (в сравнение с другите изследвани катего-
рии). Подобни клипове може би са отстранявани, поради крайно насилие
или в случай, че дискусиите прерастват в обидни спорове. Въпреки това
присъстват достатъчно реални клипове, свързани със заложници и наси-
лие над тях. Продуцентското оформяне на тази категория се доближава
до операционните видеоклипове. Не са с голяма дължина и нямат високи
графични качества. Обикновено представляват обръщение на заложник
220
или на някой терорист. Често са свързани със заснемане на екзекуция

както на отделни индивид, така и на няколко човека едновременно.
На първо място, основната цел, която се постига чрез тази катего-
рия, е всяване на страх и привличане на внимание. Това е реализирано
ефективно и на относително ниска цена.
На второ място, други цели, които са застъпени в по-малка степен,
са радикализация и разпространение на мотиви. Може да се твърди, че
радикализацията е изпращане на послания към близки, симпатизиращи
аудитории, а разпространението на мотиви е насочено към аудиториите
на врага (обществото, правителството и традиционните медии). И в двата
случая имаме елементи на обяснение на причините – защо е извършван
този акт и какво е довело до него.
На трето място, целите като придобиване на информация и обуче-
ние не са застъпени в заложническите видеоклипове поради обективни
причини. Задачата им основно е да създават страх и да привличат внима-
нието на аудиторията.
Броят коментари варира между 8 и 1392, но повечето клипове
имат около 50 – 120 коментара, което показва интерес и привличане на
вниманието на потребителите.
Броят показвания варира от няколко хиляди до няколко десетки
хиляди. В сравнение с други категории (операционни и продуцентски)
разглеждането на заложническите видеоклипове е по-малко. Това се
дължи най-вече на споменатото изискване за вписване в профил и нали-
чието на кадри, които са изключително въздействащи и наситени с наси-
лие (екзекуции и мъчения).
Тази категория видеоклипове привлича внимание и създава широк
отзвук в аудиториите. В различни периоди има нарастване на създаване-
то и прикачването на подобни видеоклипове. Като цяло на относително
ниска цена терористите постигат значими цели и резултати чрез разпрос-
траняването на подобен тип информационни материали.
Изводи от анализа на видеоклипове,

създавани от терористични организации
Анализът на категориите видеоклипове, включени в това изслед-

ване, показва някои важни изводи. На първо място, съвременните техно-
221
логии позволяват на терористичните организации да се възползват от но-

ви възможности за постигане на своите стратегии. Това става най-вече
чрез адаптиране към функциите на интернет и разпространяване на ин-
формационно съдържание до значими аудитории директно и без ограни-
чения.
Таблица 4
Постигане на терористични цели чрез различните
типове видеоклипове
Обръщения, Обучение,
Продуцентски Операционни Заложнически
Терористични цели / типове отдаване на инструкции,
клипове видео клипове видео клипове
видеоклипове почит и чест тренировки
Привличане на внимание 19 17 20 11 0
Разпространение на мотиви 13 3 8 15 0
Радикализация 18 19 10 20 8
Придобиване на информация 20 0 0 13 2
Обучение 0 0 0 0 20
Брой клипове 20 20 20 20 20
Брой коментари 5367 2680 4207 741 677
Брой гледания 1057962 1597568 533 969 201703 149963
На второ място, чрез различните категории видеоклипове се пос-

тигат разнообразни терористични цели. Най-силно застъпени са привли-
чането на внимание, радикализацията и разпространението на мотиви.
Тези цели се постигат чрез използване на мултимедийните възможности
на интернет, специфичното адресиране, интерактивността и асинхронна-
та комуникация. От друга страна, цели като обучение и придобиване на
информация са също застъпени в стратегиите на съвременните терорис-
тични организации и интернет позволява реализацията им на относител-
но ниска цена. Условията, които създават информационните технологии,
откриват много повече възможности за реализацията на терористични
цели по един ефективен начин.
222
На трето място, анализът на показванията на отделни клипове в

сайта YouTube демонстрира, че терористичните видеоклипове като цяло
са обект на широко внимание и достигат до многобройни потребители в
интернет. Трябва да се отбележи, че в случая се разглежда най-
популярният и развит сайт за видео споделяне, който в действителност е
само едно от многобройните места за споделяне на видео файлове в мре-
жата. Това означава, че ефектите на тези информационни източници са
много по-големи и обхватът им излиза и отвъд рамките на YouTube.
На четвърто място, възможността за непосредствено коментиране
и моментална обратна връзка е важна характеристика на интернет, от ко-
ято терористичните организации се възползват. Много от симпатизанти-
те им изразяват откритата си подкрепа и влизат в дискусия с други пот-
ребители, което от своя страна води до радикализация или намиране на
съмишленици. Нещо, което е трудно постижимо чрез функциите на тра-
диционните медии.
И накрая, характеристиките на голяма част от видеоклиповете по-
казват умения и знания за боравене със съвременните информационни
технологии. Разгледаните съдържания демонстрират, че терористичните
организации, техните членове и симпатизанти имат потенциала и умени-
ята да се възползват и адаптират към новата информационна среда.
Чрез специфичните функции на интернет те реализират по коренно раз-
личен начин своите комуникационни стратегии и целите си като цяло.
Терористите чрез разпространението на видеоклипове се възполз-
ва от основни характеристики на интернет като: директност – възмож-
ността за пряко, нецензурирано достигане на аудитории; асинхронна ко-
муникация – възможността клиповете да бъдат гледани по различно вре-
ме на различни места; интерактивност – изразява се в непосредствените
коментари и споделянето на мнения; специфично адресиране – отделните
категории видеоклипове имат различни основни аудитории, към които са
пригодени; мултимедийни характеристики – използването на визуални
ефекти, озвучаване, текст и други за постигане на по-силен ефект.
Разпространението на видеоклипове е лесен и евтин начин за пос-
тигане на относително силни ефекти. Разнообразното им съдържание с
насоченост към различни аудитории е доказателство за адаптивността
към новите технологии и съвременната информационна среда. Демонст-
рацията на продуцентски качества и висока графична стойност на някои
223
от категориите е доказателство за важното значение, което отделят теро-

ристите за подготвянето на подобни информационни продукти. Инфор-
мационният елемент заема главно място в стратегията на радикалните
организации. Основната задача е представяне на собствената гледна точ-
ка, постигане на определени цели и най-вече – преодоляване на инфор-
мационния контрол.
1
Schmid, Alex, Janny de Graaf. Violence as Communication: Insurgent Terrorism and the
Western News Media. SAGE Publication, 1982, pp. 30 – 44.
2
Hewitt, Joseph, Jonathan Wilkenfeld, Ted Gurr. Peace and Conflict 2010. Paradigm
Publisher, 2010, р. 54.
3
Evolution of Jihadi Video, v 1.0. Intel Center / Tempest Publishing, LLC, online, 11.05.2005.
http://www.intelcenter.com/EJV-PUB-v1-0.pdf
224
ПОДГОТОВКА НА ГРУПИТЕ ВОЕННИ СЪВЕТНИЦИ
ЗА УЧАСТИЕ В КОНТРАБУНТОВНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ
капитан д-р Марий Георгиев

капитан д-р Кръстю Кръстев
Анотация: Подготовката за участие в контрабунтовнически

операции е важен елемент от подготовката на българските групи во-
енни съветници, предвидени за участие в операцията на Международ-
ните сили за сигурност в Афганистан. Настоящият доклад разглежда
компонентите на подготовката за контрабунтовнически операции и
някои интегрирани възможности за повишаване на ефективността на
обучението.
Ключови думи: групи военни съветници, контрабунтовнически
операции
Abstract: COIN training is one of the key elements of the Bulgarian

military advisors team’s combat training, which are planned to be involve in
ISAF Operation. This paper describes the COIN training components and
some tools integrated into the training, focused on the training effectiveness
enhancement.
Key words: military advisors teams, counterinsurgency operations
Специализираната подготовка на военнослужещите и военните

формирования за контрабунтовнически операции протича в тясна взаи-
мовръзка с процесите на бойните им подготовка, обучение и възпитание.
Tя съществено и постоянно зависи от нивото им на подготвеност, от пос-
тановките на доктриналните документи и произтичащите от тях мисии и
задачи на Българската армия.
Следователно с изменението на характера на изпълняваните воен-
но-професионални мисии и задачи се променят и целите на видовете
подготовки. В частност се променят и целите на специализираната под-
225
готовка за контрабунтовнически операции, нейните съдържание, методи

и средства.
Деленето на цялостния процес на специализираната подготовка за
контрабунтовнически операции е условно, доколкото се съпровожда от
качествени преобразувания в системата на неговите професионални зна-
ния, и способства за изграждане на представа за същността на професия-
та, а достигането на необходимото ниво на усвояване на тези знания
изисква използването им в практическата дейност. Основна цел на под-
готовката за контрабунтовнически операции е формирането на способ-
ност за ефективно участие в процеса на планирането, организирането и
провеждането им в състава на тактическото военно формирование.
За постигане на поставената цел е необходимо решаването на
следните задачи: формиране на мотивация за усвояване на знания, уме-
ния и навици за участие в контрабунтовнически операции; овладяване на
система от теоретични знания за същността и характера на бунтовничес-
ката дейност и контрабунтовническите операции; формиране на практи-
чески умения и навици, осигуряващи ефективна дейност при планиране,
организиране и провеждане на контрабунтовнически операции; развитие
на личностни и професионални качества и способности, необходими за
ефективна дейност при контрабунтовнически операции; възпитаване на
самостоятелност, отговорност, креативност и творчески подход при взе-
мане на решения при действия в операции.
Целите на подготовката са образуващ елемент в педагогическата
система. Именно този елемент определя структурата и функциите на сис-
темата като цяло. Функциите възникват като реализация на системоопре-
делящи свойства при формиране на елементите и техните връзки в сис-
темата. Към функционалните характеристики се отнасят параметрите,
критериите и показателите, преди всичко описващи протичането на про-
цесите на обучението като цяло и функционирането на отделните му
елементи.
Специализираната подготовка на военнослужещи и военни фор-
мирования за участие в контрабунтовнически операции включва два ета-
па: индивидуално обучение и бойно сглобяване.
Цел на етапа индивидуално обучение е придобиването на теоре-
тични знания за зоната на операцията, причините за възникване и разви-
тие на конфликта, наличните бунтовнически движения (произход, исто-
226
Подготовка на групите военни съветници…
рия на развитие, идеология, цели, структура, сили и средства, стратегия

на дейност), поуките от опита при провеждане на контрабунтовнически
операции (перспективи, подходи и анализ на средата на провеждане, ви-
дове, особености при планиране, сили и средства, резултати). При непос-
редствената подготовка преди дислоциране в зоната на мисията този етап
включва подготовка за изпълнение на конкретни задачи на индивидуално
ниво. При завършване на етапа е необходимо да се достигне следното
крайно състояние на индивидуалната подготовка на личния състав: при-
добити теоретични знания за същността и характеристиката на бунтов-
ническите движения в зоната на отговорност и основите на планиране и
провеждане на контрабунтовнически операции.
Цел на етапа бойно сглобяване е формирането на способности за
ефективно планиране, организиране и провеждане на контрабунтовни-
чески операции от военното формирование. През този етап се усвояват
концепцията за планиране и провеждане на контрабунтовнически опера-
ции и процесът на планиране с прилагане на математическото моделира-
не до ниво оперативно-тактическо формирование. При завършване на
етапа е необходимо да се достигне до крайно състояние на бойното сгло-
бяване, при което специалистите да са способни да участват ефективно в
процеса на планиране на контрабунтовнически операции в състава на
тактическото формирование.
Специфичните задачи при подготовката на военните формирова-
ния по контрабунтовнически операции са: формиране у обучаемите на
трайни практически знания, умения и навици по планиране, организира-
не и водене на контрабунтовническата дейност; изследване, разработване
и прилагане на нови контрабунтовнически тактики, техники и процедури.
Функция на съдържателния компонент е обоснованият подбор и
структуриране на съдържанието на подготовката. За осъществяването им
е целесъобразно използването на опита на водещите армии.
Представянето на модела на процеса на подготовка за контрабун-
товнически операции като формализирано отразяване на цялостна дидак-
тическа система позволява да се говори за тъждественост на структурни-
те елементи на модела на аналогичните елементи на реалната система за
подготовка. По този начин моделирането на съдържанието на обучението
е свързано с фиксация на реалния обект на дейността, определяне на не-
говото вътрешно построяване – система от елементи и връзките между
227
тях. Използването на структурнофункционалния подход към подготовка-

та за контрабунтовнически операции разкрива основните елементи на
целенасочена дейност, позволява да се осъществи подбор, систематиза-
ция и структуриране на съдържанието, а също и да се построи процес на
обучение, насочен към усвояване на алгоритми на дейността, което оси-
гурява формиране на умения за пренос на усвоени знания при нови усло-
вия на дейност и развитие на творческо мислене.
Съдържанието на подготовката за контрабунтовнически операции
се определя от особеностите и спецификата им при изпълнение на новите
мисии и задачи на Българската армия. Основа на съдържанието на спе-
циализираната подготовка са инвариантните и вариантните дисциплини.
В съдържанието на инвариантната част от подготовката се включват те-
матика за същността, характеристиките и динамичните фактори на бун-
товническата дейност и основи на планирането, организирането и про-
веждането на контрабунтовнически операции.
Вариативната част е подготовката за зоната на операцията, причи-
ни за възникване и развитие на конфликта, налични бунтовнически дви-
жения – произход, история на развитие, идеология, цели, структура, сили
и средства, стратегия на дейност; поуки от опита при провеждане на кон-
трабунтовнически операции – перспективи, подходи и анализ на средата
на провеждане, видове, особености при планиране, сили и средства, ре-
зултати.
В съответствие със спецификата на военнопрофесионалната дей-
ност при участие в експедиционни мисии съдържанието на подготовката
на военни формирования за участие в контрабунтовнически операции е
структурирано в три самостоятелни модула – теоретичен „Контрабун-
товнически операции“, практико-приложен „Планиране на контрабун-
товнически операции“, контролно-проверочен „Проверка на знанията“,
които са интегрирани в разработено електронно компютърно приложе-
ние под операционна система Windows, съчетаващо възможност за обу-
чение по тематиките, свързани с контрабунтовническите операции, са-
мообучение и проверка на знанията.
Теоретичният модул „Контрабунтовнически операци“ е структу-
риран в секции лекции, упражнения и групови занятия с общ хорариум
от 30 учебни часа, от които 10 часа лекции (разказ с обяснение), 8 часа
упражнения (семинари) и 12 часа групови занятия. Съдържанието на мо-
228
дула предоставя знания за същността, характеристиките и динамичните

фактори на бунтовническата дейност и основи на планирането, органи-
зирането и провеждането на контрабунтовнически операции, както и ин-
формация за зоната на операцията, причини за възникване и развитие на
конфликта, налични бунтовнически движения – произход, история на
развитие, идеология, цели, структура, сили и средства, стратегия на дей-
ност; поуки от опита при провеждане на контрабунтовнически операции:
перспективи, подходи и анализ на средата на провеждане, видове, особе-
ности при планиране, сили и средства, резултати.
Практико-приложният модул „Планиране на контрабунтовничес-
ки операции“ съдържа интегрирани нормативни и формализовани доку-
менти, Концепция за планирането, Стандартни оперативни процедури и
др., които подпомагат процеса на планиране на контрабунтовнически
операции. Организационно-дейностният компонент описва съвкупността
от действия на субектите в процеса на подготовка. Включва използвания
дидактически инструментариум – последователност и целесъобразност
на подбора на формите, методите и средствата, формиращи способност
за ефективна дейност при контрабунтовнически операции. Формите на
обучението по контрабунтовнически операции изразяват организацион-
ната му страна. По насоченост и предназначение бяха използвани след-
ните форми на обучение:
1. За придобиване на нови теоретични знания беше изнесен цикъл
лекции на теми „Исторически преглед на бунтовническите движения.
Същност и характеристика“, „Характеристика на съвременните бунтов-
нически движения“, „Основи на контрабунтовническите операции в Аф-
ганистан“, „Особенности при планирането на контрабунтовнически опе-
рации“, „Провеждане на контрабунтовнически операции“ и семинар по
темите с използване на компютърното приложение.
2. За формиране на умения се проведоха практически занятия по
процеса на планиране на провеждането на контрабунтовнически операции.
3. За обучение в креативност се използваха практически упражне-
ния при избор на вида контрабунтовническа операция, силите, средства-
та и прийомите за действия.
4. За консолидиране на знания и умения беше проведено комплек-
сно занятие по планиране и провеждане на контрабунтовнически опера-
ции в „Център за подготовка за участие в мироопазващи операции“ с из-
229
ползване на система за симулиране JCATS със симулиране на бунтовни-

ческа дейност.
5. За приложение и трансфер на знания и умения – комплексно
тактическо учение по планиране и провеждане на контрабунтовническа
операция в рамките на мироопазваща мисия в „Център за подготовка за
участие в мироопазващи операции“ с използване на система за симули-
ране JCATS по реален сценарий и симулиране на бунтовническа дейност.
Фиг. 1. Структура на компютърното приложение за подготовка

за контрабунтовнически операции
230
Освен традиционните методи на обучение, като устно изложение

на учебния материал (разказ, обяснение, лекция), обсъждане на учебния
материал (събеседване, класно групово занятие, семинар), показ и де-
монстрация (с подготвени военнослужещи, показ на действия на такти-
чески екипи, показ с нагледни материали и др.), упражнение, самостоя-
телна и практическа работа в подготовката за участие на контрабунтов-
нически операции, се прилагат и интерактивни методи с използване на
специализирано компютърно приложение, мултимедийни материали и
документални филми от операцията в Афганистан.
Проектирането на специализираната подготовка за контрабунтов-
нически операции в контекста на военно-професионалната дейност изис-
ква конкретизиране на желаните резултати от този процес. Оценъчно-
резултатният компонент представя взаимосвързаните аспекти на специа-
лизираната подготовка и се изразява във формирането на способност за
ефективно участие в планирането, организирането и провеждането на
контрабунтовнически операции. Отразява и състоянието на системата,
постигнато в процеса на подготовка, както и резултата от реализацията
на методиката – нивата на формираност на способност за ефективно
участие в планирането, организирането и провеждането на контрабун-
товнически операции.
По този начин определянето на критерии и показатели за качест-
вото на усвояване, от една страна, в пълна степен описва процеса на под-
готовка, а от друга, позволява количествено да се оцени степента на пос-
тигане на поставените цели на подготовка. Представянето на показатели-
те за качество на подготовката като нива на формиране на способност за
ефективно участие в планирането, организирането и провеждането на
контрабунтовнически операции позволява по-строго и обективно да се
подходи към измерване степента на постигане на поставените цели на
обучение, тяхната диагностична постановка.
Нивото на теоретична подготовка на военнослужещите и военните
формирования се определя от оценките, получени от приложените тесто-
ве в компютърното приложение.
Контролно-проверочният модул „Проверка на знанията“ е
структуриран под формата на тестове за проверка на знанията, придоби-
ти по време на подготовката. Нивото на практическа подготовка се опре-
231
деля от получените оценки на контролно-проверочните занятия при ета-

пите индивидуална подготовка и бойно сглобяване.
За измерване на резултатите от подготовката на групите военни
съветници в „Центъра за подготовка на кадри за участие в мироопазващи
операции и изучаване на опита“ към Националния военен университет
„Васил Левски“ бе проведено анкетно проучване със 71 военнослужещи,
като разпределението на анкетираните лица е представено в таблица 1. 1
Таблица 1
Брой
Офицери Сержанти Войници
анкетирани
71 30 11 30
Общо 42,25% 15,50% 42,25%
В съответствие с изискванията анкетното проучване е анонимно,

като паспортната част съдържа данни, свързани със званието, длъжност-
та, опита в мисии и професионалния стаж на изследваните лица. По този
начин се предоставя възможност за допълнителни анализи в зависимост
от разделящи променливи, като „категория военнослужещи“, „опит в ми-
сии“ и др.
За нуждите на настоящето изследване е избрана разделяща про-
менлива – „категория военнослужещи“, с оглед на спецификата на пла-
ниране на операциите, което е приоритет на офицерския състав. Във въп-
росника на анкетата са интегрирани три основни скали, които при необ-
ходимост могат да се разделят на субскали, в зависимост от необходими-
те данни за съответния анализ.
Процентното разпределение на анкетираните лица е, както следва:
30 офицери от 54 щатни длъжности (42,25%), 11 сержанти от 14 щатни
длъжности (15,50%), 30 войници от 24 щатни длъжности и 6 подготвящи
се резерви (42,25%), формиращи обща контролна група (КГ).
За експертна оценка на резултатите беше формирана експертна
група (ЕГ) от 8 преподаватели и инструктори от НВУ „Васил Левски“ с
опит от участие в експедиционни мисии на Българската армия. Резулта-
тите са представени по петобална система.2
232
На фигура 2 са представени резултатите от твърдение с анкетен

номер 27, с помощта на което получаваме информация относно оценката
за съответствието на тематиката на модул „Контрабунтовнически опера-
ции“ спрямо характера на мисията на групите военни съветници. За екс-
пертната група Mexp=4,53, за контролната група Mcon=4,29.
Според резултатите изследваните лица от двете групи споделят
мнението си относно практическата полезност на темите, съдържащи се в
модул „Контрабунтовнически операции“, което
27. Модул „Контрабунтовнически е показател
операции” съдържаза актуал-
ността напрактически
съдържателния компонент
и полезни теми занаизпълнение
методиката
назазадачите
подготовка
ни в за кон-
трабунтовнически операции.
Афганистан.
4,36
4,34
4,32
4,30
4,28
Експертна Контролна
група група
Фиг. 2. Резултати, получени от твърдение № 27:

Модул „Контрабунтовнически операции“ съдържа практически
и полезни теми за изпълнение на задачите ни в Афганистан
Друг важен резултат във връзка с полезността на разработения

модул „Контрабунтовнически операции“ е мнението на респондентите
относно твърдение с анкетен номер 26, представен на фигура 3.
233
26. Модул „Контрабунтовнически операции” е полезен за всички
категории военнослужещи от състава на контингентите на БА.
4,65
4,60
4,55
4,50
4,45
4,40
4,35
4,30
Експертна Контролна
Фиг. 3. Резултати, получени от твърдение № 26:
Модул „Коонтрабунтовнически операции“ е полезен за всички категории
военнослужещи от състава на контингентите на Българската армия
Сравнителният анализ, представен на фигура 4, между получените

резултати по скалите This и Мoin, представени в таблица 2, позволява да се
определи обективно мнението за модул „Контрабунтовнически опера-
ции“, съотнесено към самооценката за подготовка за мисия.
Таблица 2
Контролна Експертна
Скали Офицери Сержанти Войници
Tmis 4,16 4,19 4,37 4,24 4,12
Mcoin 4,55 4,47 4,51 4,51 4,47
234
Фиг. 4. Сравнителен анализ между стойностите на скалите Tmis и Мcoin
В графиката на фигура 4 е представено мнението на анкетираните

лица от експертната група, като на фона на по-ниската самооценка (Tmis =
4,12) е регистрирана по-висока оценка за модул „Контрабунтовнически
операции“ (Mcoin = 4,47), което попада в толеранса на оценка много до-
бър. Контролната група, която е с по-високи стойности на самооценката
за подготовка за мисия (Tmis = 4,24), е оценила разработения модул за
подготовка с много добър (Mcoin = 4,47). Разликите в стойностите на
оценките на изследваните лица са незначителни и показват единност на
мнението относно полезността на разработения учебен модул, като сред-
ната стойност на мнението на експертната група е много добър, подкре-
пена също с оценка много добър от страна на контролната група.
В заключение можем да приемем, че резултатите от анализа на
анкетното изследване разкриват възможности за оптимизиране на подго-
товката на групите военни съветници за контрабунтовнически операции
с помощта на специализирано компютърно приложение.
235
1
Кръстев, Кръстю. Оптимизиране на подготовката на контингенти за съвместни
тактически операции. Велико Търново: Национален военен университет „Васил Левс-
ки“, 2013.
2
Георгиев, Марий. Подготовка на военни формирования за контрабунтовнически опе-
рации. Велико Търново: Национален военен университет „Васил Левски“, 2013.
236
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ОПЕРАЦИИ В ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА БУНТОВНИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ
майор Живко Желев
Анотация: Значимостта на информационните операции се оп-

ределя от необходимостта за спечелване на подкрепа от местното на-
селение като основна предпоставка за успех в контрабунтовническите
операции.
Ключови думи: влияние, доверие, целева група
Abstract: The importance of information operations is determined by

the need to win support from the local population, as a basic prerequisite for
success in counter-insurgency operations.
Key words: influence, trust, target group
Провеждането на съвременните операции има многоизмерен ха-

рактер, поради което е необходимо да се осигури въздействие и защита
на коалиционните действия във всяко едно измерение на средата. Ин-
формационните операции заемат изключително важно място при про-
веждането на контрабунтовническите операции. В НАТО съществуват
политически и доктринални различия по отношение на информационни-
те операции и приложението им в контрабунтовническите операции, но
общо е разбирането за влиянието им върху волята и познавателните спо-
собности на участващите.
В класическата теория основната цел на контрабунтовническата
операция е спечелване на подкрепата на населението и създаването на
обстановка, при която то се мобилизира и активира в борбата срещу бун-
товниците в спорното пространство. Това поставя местното население в
центъра на тежестта при провеждането на подобни операции и за двете
страни в конфликта. Акцентът върху маргинализирането на бунтовни-
237
ческите действия във военното и политическото измерения е функция в

класическата контрабунтовническа операция. Фундаментално разбиране
е, че има нужда от повишаване на вниманието към уязвимостта на поли-
тическите връзки между местното население и бунтовниците, а създава-
нето на усещане за легитимност сред местното население се явява кри-
тично. Това също така означава, че една контрабунтовническа операция
ще включва широк набор от инструменти на властта, включително воен-
ни, политически, икономически и други граждански средства, а не само
военни способности в рамките на всеобхватния подход, поради което ма-
кар и повечето дейности да се провеждат на тактическо ниво, борбата ще
се води на всички нива – стратегическо, оперативно и тактическо, разми-
вайки традиционните линии на разграничение.
Друг общ фактор е, че подкрепата на населението трябва да се фо-
кусира върху националното правителство, а не толкова върху чуждите
сили, участващи в контрабунтовнически операции. Създаването на леги-
тимност на правителство или усещането за нея е от решаващо значение.
Липсата ѝ в очите на местното население е един от най-важните фактори
за започване и продължаване на бунтовническите действия. Затова пра-
вителството трябва да бъде подкрепено в способностите му да предоста-
вя основни услуги за населението, защото ако това не се случи, то ще бъ-
де използвано от бунтовниците с пропагандна цел. Голяма част от леги-
тимността на правителството е обвързана с легитимността и надеждност-
та на неговите сили за сигурност. Местното население трябва да бъде в
състояние да види легитимна и надеждна алтернатива на чуждестранните
сили, която отговаря на техните нужди за сигурност, тъй като в дългос-
рочен план чуждестранните сили ще бъдат изтеглени от зоната на опера-
цията и единствено правителствените сили на нацията домакин ще тряб-
ва да гарантират сигурността. Ако населението не може да види алтерна-
тива, то ще подкрепи бунтовниците по различни причини с надеждата че
те ще им осигурят нужната сигурност. В този смисъл звучи прословутият
израз на сър Робърт Томсън: „Какво селянинът иска да знае – дали пра-
вителството ще спечели тази война? Защото ако не, той ще трябва да
подкрепи бунтовниците.“
През 1952 г. върховният комисар за Малайзия – генерал Джералд
Темплър, заявява, че „отговорът не се крие в използването на войски в
джунглата, а в сърцата и умовете на малайските хора“. Това, което той
238
Информационните операции в противодействие…
наистина има предвид, е, че успехът в контрабунтовническата операция

се крие във възприятието на населението за ситуацията, а това възприя-
тие включва емоционален и познавателен компоненти. Информационни-
те операции трябва да се справят с тези компоненти на възприятието на
населението.
В подобни операции целите на бунтовническите сили могат да
бъдат разнообразни, но най-общо се заключават в завземане на властта
чрез въоръжено въстание (бунт), опит да се създаде автономия, отцепила
се от държава, или по-ограничена цел за политически отстъпки, които са
непостижими, без използването на насилие. Целта на бунтовниците е да
се опитат да предизвикат политическа промяна чрез смесица от подривна
дейност, пропаганда и прилагане на насилие, насочени към убеждаване
или застрашаване на широката маса от местното населението, което е не-
обходимо да подкрепя или поне да приема такава промяна.
Всички бунтове са уникални, но имат и някои прилики. Всички
включват присъщи етнически, културни, религиозни или идеологически
разделения в обществото, които водят до липса на национално, неста-
билно или непопулярно правителство. Тези разделения са в основата на
първопричините, от които бунтовниците ще се опитат да се възползват,
като предприемат подходи и тактики, подходящи за обстоятелствата и
техните собствени нужди. За да имат успех, бунтовниците трябва да имат
водеща структура и организация. Също така трябва да имат визия за бъ-
дещето, която е привлекателна за значителна част от населението, защо-
то е желана, или защото просто предлага по-добро социално положение в
сравнение с това, което правителството може да предложи. Бунтовници-
те също трябва да контролират части от територия на страната, където
могат да функционират, получавайки необходимата им външна помощ,
за да достигнат политическа и религиозна легитимност, ресурси и обуче-
ние. Това провокира възникването на значителна част от бунтовете, оси-
гуряващи външни за държавата интереси. За контрабунтовническите си-
ли това означава, че контрабунтовническата операция е транснационална
и, за да победят, е необходимо да се ограничи вътрешната и външната
подкрепа за бунтовниците. Това се прави чрез военни, полицейски, поли-
тически, икономически, информационни и граждански дейности с висока
степен на ангажираност от приемащата държава на стратегическо, опера-
239
тивно и тактическо ниво. С други думи, привличането на всички елемен-

ти на властта на всички нива.
Основните желани военни ефекти са да се гарантира сигурността
на населението, да се намали обществената подкрепа за бунтовниците,
както и да се ограничи външната подкрепа за тях. Това също включва
известна степен на неутрализация на бунтовниците. С други думи, кон-
венционалните действия са част от контрабунтовническата операция, в
идеалния случай провеждана от силите за сигурност на страната дома-
кин. Конвенционалните действия не трябва да се фокусират единствено
върху намаляване на броя на бунтовниците, а и върху защитата на мест-
ното населението. Също така поради факта, че слуховете влияят на об-
щественото мнение или възприятие, всички конвенционални действия
трябва да бъдат представяни по възприемлив начин. Това налага използ-
ване на информационните операции като неразделна част от конвенцио-
налните операции в контрабунтовническите операции, фокусирани върху
бунтовниците сред местното население. Съобщенията трябва да се осно-
вават на целеви анализ на аудиторията и да бъдат адаптирани към спе-
цификата на онази част от населението, върху която трябва да се повлияе.
В същото време трябва да се разглеждат множество целеви аудитории,
тъй като те са част от съвременната информационна среда, която не може
да се диференцира.
Контролът, ръководството и защита на местните медии от контра-
бунтовническите сили са жизненоважни, както и взаимодействието им с
международните медиите, подкрепящи контрабунтовническата операция.
Контрабунтовниците трябва да си гарантират, че съобщенията им
стигат до всеки отделен човек и войник. Войниците, участващи в опера-
цията, са ключови кореспонденти в постоянното им взаимодействие с
целевата аудитория и играят жизненоважна роля със своята култура, мо-
рал и духовни ценности.
При прилагането на военна сила фокусът трябва да бъде върху
опазването на местното население и изграждането на капацитет на мест-
ните сили за сигурност, както и способността им успешно да се противо-
поставят на бунтовниците, вместо воденето на продължителна и изтощи-
телна контрабунтовническа война. Следователно всяко военно действие
трябва да се разглежда през призмата на неговите вероятни политически
240
последствия и възприемането му от местното население. Всяко полити-

ческо действие носи със себе си последствия за военната операция.
Контрабунтовниците трябва да мислят внимателно за всичко, кое-
то правят, и да разбират въздействието на действията си върху местното
население. Те трябва едновременно да воюват и да изграждат държав-
ност, като същевременно трябва да се поддържа и местното население.
Предпоставка за това е разбирането на културата, сложния баланс на си-
лите и връзката между формалното и неформалното лидерство в зоната
на операцията, за да повлияят при вземане на решения на всички нива.
По същество контрабунтовническата операция е въпрос на добро
управление, подкрепено със солидна сигурност на населението и мерки
за икономическо развитие, основаващи се на информационни операции,
подпомагащи всички останали дейности. Тази операция ще изисква про-
веждане на акции по сигурността като основен инструмент на информа-
ционните операции. Те трябва да бъдат обмислени и планирани детайл-
но, за да се постигне желаният ефект. Информационните акции трябва да
са съгласувани на всички нива в съответствие с развитието на съвремен-
ната информационна среда, имаща влияние върху контрабунтовническа-
та операция. С други думи, борбата се провежда и в информационна сре-
да, в която възприятието и погрешното схващане много често изпревар-
ват реалното положение на силите.
През последните две десетилетия развитието на информационните
и комуникационни технологии позволи редактиране и качване на ин-
формация и изображения в почти реално време, независимо дали тради-
ционните новинарски медии са на мястото на събитието и ни правят сви-
детели на събития, или не. Освен това модерните комуникации компре-
сират (размиват) нивата на война. Например способността да се комуни-
кира незабавно означава, че тактически събития или действия могат да
поемат неочаквано стратегическо значение. Това е известно като време-
во-пространствена компресия. Уебблогове и YouTube са примери за но-
ви медийни платформи, даващи възможност за постигане на стратеги-
чески, политически и военни ефекти, което произтича от лесното качване
на видеоклипове без редакторски надзор и достъпа до почти неограниче-
на аудитория.
Наличността на радио- и телевизионен шелф, сравнително дос-
тъпни и портативни медийни технологии позволява на бунтовници, собс-
241
твени войници, местни граждани и много други да действат като „граж-

дански журналисти“. Хората вече могат да филмират или по друг начин
да улавят ситуации дори в най-враждебна среда, да редактират изобра-
женията и след това да ги качват в мрежата. Следователно фотоапаратът
и компютърът, свързани към интернет, са се превърнали в оръжия за во-
юване, особено при конфликти с ниска интензивност и при контрабун-
товнически операции.
През последните 15 години сме свидетели на развитието на средс-
твата за воюване в два отделни домейна за средата – физически и позна-
вателен. Има много исторически примери за влияние на физическия до-
мейн върху стратегически решения, но има какво да се предложи, когато
става дума за познавателното въздействие. Предизвикателството е да се
разбере стратегическото информационно въздействие на конвенционал-
ни или иначе тактически малко значими събития, като скандала „Абу Га-
риб“ или други резултати от инциденти, известни като „стратегически
ефрейтор“.
Този феномен също така подчертава значението на познавателна-
та сфера, където употребата на медиите при тактически действия има за
цел да обясни успеха на операцията или липсата на такъв, отразяваща се
върху вземането на политически решения. Достъпът на медии до еди-
нични събития се е увеличил до степен, при която медии се възползват от
зрителите, създавайки собствено съдържание на събитията.
Чрез съвременната информационна среда въздействието на актове
на насилие, които са леснодостъпни за зрителите в световен мащаб, вли-
яе както върху местните граждани в области на конфликт и целевите ау-
дитории, така и върху вземащите решения. Също така е важно да се има
предвид все по-нарастващата роля на новите медии спрямо все още зна-
чимите традиционни носители на послания, като разкази, слухове и др.
Всички участници в информационна обмяна могат да предизвикат
ефекти в подкрепа или против контрабунтовническата операция. По съ-
щия начин оперативното планиране трябва да включва ефекти върху
опонентите или възможни информационни дейности на опоненти, насо-
чени към собствените сили, населението и други целеви групи. Бунтов-
ниците, като асиметричен противник, ще се опитат да постигнат ефект
върху общественото мнение както в зоната на операцията, така и в свето-
вен мащаб чрез малки и ефектни атаки, последвани от пропаганда, де-
242
зинформация и заплахи. По същия начин трябва да се очаква, че бунтов-

ниците ще се опитат да се възползват от пропуски в дейността на конт-
рабунтовническите сили.
Затова възприемането на резултата от операцията от съответната
целева аудитория е определящ фактор по отношение на ефектите от нея,
поради което контрабунтовническата операция е решителен сблъсък
между две противоположни идеи, процес на убеждаване, провеждащ се
във времето, при който населението решава резултата. По същество кон-
трабунтовниците и бунтовниците представят аргументи за бъдещето на
хората и страната.
В тази среда познавателният домейн, представен от информация и
възприятие, се премества от историческото второ място по отношение на
конвенционалните действия на първо място и често се превръща в един
от първичните домейни за определяне на успеха на контрабунтовничес-
ките операции. Следователно те могат да се разглеждат като битка между
конкурентни позиции, представляващи система от послания, споделящи
общи теми, форми, събития и участници, и създават очаквания за това
как тези елементи могат да бъдат сглобени, за да задоволят разкритията
за произхода на конфликта. Целта е да се свържат заедно всички дейст-
вия на правителството или алианса, а посланията следва да достигат до
структурите на всички нива. Ето защо тези послания трябва да бъдат
подготвени с присъщата им гъвкавост, съобразени с различните нива на
командване и управление в операцията. Важно е да се има предвид, че
посланията, които не са „оторизирани“ могат да станат част от система и
да повлияят по неконтролируем начин. Те трябва да бъдат рамка за пла-
нирането на информационна операция.
В коалиционните контрабунтовнически операции посланията
трябва да бъдат в състояние да предадат политиката на двете противо-
стоящи сили в подкрепа на местното население както и поддържаните
правителствени политики, смекчавайки информационното въздействие
на опонентите. Бунтовниците често се явяват в информационната среда,
като провеждат директни силови действия, убивайки хора, за което об-
виняват контрабунтовниците или подкрепящите правителството и него-
вите сили за сигурност. Но контрабунтовниците, от друга страна, са изп-
равени пред далеч по-трудни задачи по изграждане на правителството и
институциите. Унищожението и насилието имат незабавно информаци-
243
онно въздействие, представящо забавяне в изграждането на държавност.

Този ефект е изключително използваем в областта на информационния
домейн.
Едно от най-дълбоките различия между миналите и съвременните
бунтове се крие в използването от бунтовници на съвременни информа-
ционни технологии като информационни оръжия. Те успешно използват
тази среда за стратегическите си ангажименти.
Бунтовниците водят борбата за формирането на възприятията и
нагласите на обществото както и за волята му за борба. Било то на мест-
ното население или населението на страните, участващи в конфликта,
които бунтовниците се стремят да повлияят, за да принудят силите, учас-
тващи в контрабунтовническата операция, да се оттеглят преждевремен-
но. Затова бунтовниците използват възможностите, предлагани от съвре-
менната информационна среда, за създаване на ефекти, които излизат
извън рамките на традиционното пространство на операцията.
„Стратегически“ бунтовнически групировки се опитват да повли-
яят в световен мащаб, използвайки новите медии в дейностите си. Това
ги прави по-малко зависими от традиционните медии, за да общуват с
външния свят, въпреки че тези медии все още са част от пропагандните
им усилия, използвани като междинен канал. В действителност до без-
прецедентна степен новинарските медии са станали зависими от бунтов-
ниците, предоставящи информация и изображения, като допълнение към
осигуряваните от „граждански журналисти“. Днес бунтовниците могат
директно да споделят информация чрез новите медии и да действат като
„граждански журналисти“ явно или тайно. Бунтовнически групи също се
опитват да повлияят на глобалната информационна среда и спецификата
в обществените дебати.
„Тактически“ бунтовнически групировки се опитват да повлияят
на възприятията, отношението и поведението на местното население чрез
комбинация от пропаганда и насилие. Бунтовнически атаки могат да бъ-
дат планирани така, че да предизвикат неадекватно управление, отчуж-
даващо местното население, или да използват пропуските в дейността на
правителството.
Бунтовници използват комуникационните технологии като неот-
менна част от операциите си както и при извършването на физически
операции и други значими действия, които са предназначени да създадат
244
психологически ефект далеч отвъд непосредствените жертви. Те не се

опитват да спечелят битките, а да представят по решителен начин своите
действия. Също така бунтовниците се опитват да генерират ефектни ме-
дийни събития на тактическо ниво с цел привличане на вниманието на
медиите – като ситуации със заложници, искове на обезпечение на щети,
нанесени от контрабунтовниците, самоделни взривни устройства и т.н.
Бунтовниците се адаптират към местните условия, повлиявайки на насе-
лението чрез сплашване и зрелищни акции. В своята пропаганда те твър-
дят, че защитават местната култура и религия. Подбуждат социално нап-
режение и подкопават традиционните структури. На места контролират
пътищата, събират такси и раздават бързо правосъдие, като си сътрудни-
чат с неучастващи обезправени групи и плащат на младите мъже да вою-
ват. Те се възползват от грешките и неуместните действия на контрабун-
товниците, представяйки ги като основни собствени аргументи.
Контрабунтовниците, от една страна, поддържат правителството,
а от друга страна, трябва да подкопават доводите на бунтовниците, като
същевременно предлагат по-убедителна алтернатива, подкрепяна с дела,
определящи хората като център на тежестта. Едно от основните противо-
борства в контрабунтовническите операции е за повлияване трезвата
преценка на местното население. Всяко действие, реакция или липса на
такава се превръщат в част от дебат, а местното население е принудено
да направи рационален избор кой може по-добре да го предпази, да оси-
гури нуждите му, да зачита достойнството и общността му, представяйки
приемлива визия за бъдещото му развитие. Това е причината, поради ко-
ято хората са център на тежестта при провеждането на подобни операции.
Но въпреки че е налице общ консенсус за хората, е възможно това
да се оспори, позовавайки се на твърдението, че не населението е пър-
вопричината. Аргументът е, че бунтовниците се нуждаят от причина, за
да привлекат и спечелят хора на своя страна. Но проблемът в този аргу-
мент е, че може да има няколко причини или фундаментални проблеми.
Освен това продължаване на борбата може да бъде следствие и от много
други фактори, различни от тези, които първоначално са използвани от
бунтовниците, особено при по-продължителните бунтовете. За контра-
бунтовниците това се прави чрез всеобхватен подход за разрешаването
на проблема с военни, политически, икономически и други граждански
средства, адресирани към сигурността, управлението и развитието на об-
245
ластите, подкрепящи бунтовниците. Осъзнаването и може би решаването

на основните причини не означават непременно, че бунтовниците ще
спрат кампанията си въпреки намаляващата подкрепата от местното на-
селение.
Хората като център на тежестта могат да се разглеждат и като по-
редица от общи целеви групи, въпреки че те трябва да бъдат допълни-
телно сегментирани в зависимост от ситуацията, като стратегическа це-
лева аудитория, начална аудитория, коалиционна и международна ауди-
тория и на регионални аудитории или местна целева аудитория. Това ва-
жи за всички споменати аудитории, които при планирането на ефектите
трябва да бъдат сегментирани като „поддръжници“, „неутрални“ и
„враждебни“ и подлежат на анализ.
„Стратегическата“ аудитория е обект на въздействие от стратеги-
чески комуникации и публична дипломация, докато местната аудитория
е обект на въздействие от информационните операции и връзките с об-
ществеността. Когато говорим за целеви аудитории, е важно да помис-
лим за механизъм, лице или група, които ще повлияят на целевата ауди-
тория в наша полза.
Местните целеви групи включват местното население, което може
да бъде сегментирано в подцелеви аудитории, като мъже/жени, мла-
ди/стари, градско/селско население и др., по етническа принадлежност,
религия, език, политически възгледи, професия и т.н.
Въпреки че не са целева аудитория, собствените сили трябва да
бъдат информирани за посланията, които се изпращат навън, за да има
съгласуваност между действията и разпространяваните послания. След
като са идентифицирани центърът на тежестта и целевите аудитории,
следва да бъдат определени и ефектите, които трябва да бъдат постигнати.
Желаните ефекти в целевите аудитории при контрабунтовничес-
ките операции са ориентирани към местното население, за да се поддър-
жа центърът на тежестта. Това не означава, че ефектите не трябва да се
фокусират върху противоположни сили, други въоръжени фракции или
собствени сили, както и че основните усилия са благоприятни за целеви-
те аудитории, за да се придържат към принципите в контрабунтовничес-
ките операции, които са:
 запазване и засилване на подкрепата за приятелски сили;
 влияние над незаелите конкретна позиция;
246
 отслабване на волята и подкопаване на подкрепата за вражеските

сили.
Желаният ефекти включват:
 Спечелване и поддържане на съгласие и доверие с местното на-
селение, местните източници на сила и местните сили за сигурност. Това
е с цел да се изгради доверие и легитимност на собствените сили и да се
подкрепи защитата на собствените сили и предприеманите от тях иници-
ативи.
 Насърчаване и създаване на доверие в страната домакин, местна-
та администрация, правителството и силите за сигурност, за да получат
подкрепа и да се създадат условия за техния контрол, което води и до ов-
ластяване на местното самоуправление. Укрепването на местните сили за
сигурност (тяхната легитимност и способност) има за цел да ги направи
легитимни в очите на местното население и на противоположните сили,
както и да повиши тяхната морална устойчивост и самостоятелно функ-
циониране. Специално внимание трябва да се обърне на тези, които слу-
жат на хората, което включва:
– насърчаване на ангажираността на местно равнище за полити-
чески проекти по изграждане на държавност и нов приемлив ред в дър-
жавата;
– противодействие и смекчаване на последиците от пропагандата
за сплашване на местното население от бунтовниците;
– намаляване на местната подкрепа за бунтовниците, подкопаване
на доверието, морала и волята им за съпротива, и способността им за по-
беда – това може да доведе до подкрепа за разоръжаване, демобилизация
и прилагане на програми за реинтеграция;
– прекъсване на връзката между бунтовниците и тяхната вътрешна
и външна идеологическа, политическа и финансова поддръжка – това
може да включва нарушаване на координацията, доверието и управлени-
ето между бунтовниците и техните лидери. Ако се избере подход като
този, трябва внимателно да се следи да не се отчужди целевата аудито-
рия и някой друг да спечели тези членове на местната общности в разрез
с целите на контрабунтовническата операция.
Желаните ефекти, ориентирани към целевата аудитория, освен
„тактически“ могат да бъдат свързани и със стратегическото ниво, което
да включва привличане и поддържане на международна и обществена
247
подкрепа и подкрепата на международните организации и медии, и обез-

куражаване нежелано участие на трети страни. Общото за ефектите е, че
те са в центъра на легитимността и сигурността.
Анализът на целевата аудитория е ключът към успешното повлия-
ване на хората, имащи отношение към контрабунтовническите операции.
Този анализ е методологичен подход за оценка и разбиране на аудитори-
ята и е в основата на информационните операции, като свързва аудито-
рията, ефектите и оценката на успеха. Той има за цел изграждане на про-
фесионален подход за повлияване и измерване на успеха и е неразделна
част от цялостната информационна операция, която се планира и се фо-
кусира върху идентифицирането на аудиторията за повлияване и пости-
гане на желания ефект и условия (физически и психически), уязвимости,
чувствителност и достъпност на целевата аудитория.
За да имат успех, информационните акции в хода на контрабун-
товническите операции трябва да постигат точно определяне на желания
ефект върху целевата аудитория, влияние над целевата аудитория, опре-
деляне на най-добрия подход за повлияване и съставяне на списък с дей-
ности, които ефективно и измеримо ще променят поведението на ауди-
ториите. Постигането на тези цели не може да гарантира тотално спечел-
ване на информационното противоборство, но е гаранция за въздействие,
снижаващо до приемливо равнище информационното въздействие на
бунтовническите сили.
***
Лекции по курсу „Информационная война в системе политических отношений“, Санкт-
Петербургского государственного университета. nicbar.ru/inf_voina.htm
AJP-3.10 Allied joint doctrine for Information operations, 2009.
Collings, Deirdre, Rafal Rohozinski. SHIFTING FIRE (Information Effects in
Counterinsurgency and Stability Operations). Center for strategic leadership U.S. Army War
College and the advanced network research group. University of Cambridge, 2013.
Hunton, Collin T. The War of Ideas and the Role of Information Operations in
Counterinsurgency. School of Advanced Military Studies, United States Army Command and
General Staff College, Fort Leavenworth. Kansas, 2007.
Joint Publication 3-24, Counterinsurgency Operations, 2009.
Raimundo, Roca. Information operation during counterinsurgency Operations: Essential
Option for a Limited Response. – In: Athena intelligence Journal, Vol. 3, 2008.
248
КОМАНДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ
НА ТАКТИЧЕСКИ ФОРМИРОВАНИЯ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ
ПРИ ВОДЕНЕ НА БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ
ВЪВ ВИСОКОПЛАНИНСКА СРЕДА
майор Милко Стефанов

професор д-р Георги Камарашев
Анотация: Комбинацията от разреден въздух, минусови темпе-

ратури и планински терен, която формира високопланинската среда,
успява да устои на предизвикателството на новите военни технологии.
Появата на високоточните оръжия промени естеството на войната в
по-голямата част от земната повърхност, но все още не оказва същес-
твено влияние върху воденето на бой във високопланинска среда. Такти-
ките, които водят до победа на голяма надморска височина, остават
относително постоянни във времето.
Ключови думи: планина, голяма надморска височина, високопла-
нинска среда, командване и управление
Abstract: The combination of thin air, freezing temperatures, and

mountainous terrain that forms the high altitude environment has resisted
advances in military technology. The emergence of precision warfare has
altered the nature of warfare on most of the world’s surface, yet has not
significantly changed the conduct of ground combat at high altitude. The
tactics that lead to victory on the high altitude battlefield have remained
constant over time.
Key words: mountain, high altitude, high mountain environment,
command and control
Високопланинската среда оказва съществено влияние върху лич-

ния състав, въоръжението, бойната и друга техника. Намаляването на ба-
249
рометричното налягане води до широк спектър от физиологични проме-

ни и заболявания, чиито последствия са значително намаляване или лип-
са на способности за провеждане на операцията и боя. Процесът на адап-
тация помага на личния състав да запази капацитета от тези способности.
Разреденият въздух, резките колебания на температурата и характерът на
склоновете оказват съществено влияние върху стрелбата, маньовъра и
експлоатацията на въоръжението и техниката. Студеното време прави
хората неспособни да изпълняват задачите си и довежда екипировката и
оборудването до негодност. Високопланинската среда поставя ограниче-
ния пред операцията и боя във всички аспекти. Комбинацията от разре-
ден въздух, минусови температури и планински терен, които формират
високопланинската среда, успяват да устоят на предизвикателството на
новите военни технологии. Появата на високоточните оръжия промени
естеството на войната в по-голямата част от земната повърхност, но все
още не оказва съществено влияние върху воденето на бой във високо-
планинска среда. Тактиките, които водят до победа на голяма надморска
височина, остават относително постоянни във времето.
Воденето на бой във високопланинска среда, като всеки друг вид
бой е огнево поразяване и маньовър, като операциите, провеждани на го-
ляма надморска височина, илюстрират най-ефективните методи за това.
Примерите от проучената достъпна литература показват, че малки под-
разделения от добре обучена лека пехота имат способности за извършва-
не на бърз маньовър във високопланинска среда. 1 Един неочакван и тру-
ден подход от малки формирования води до тактическа изненада, която е
от съществено значение за изхода на боя. Артилерията е предпочитан
източник на огнева мощ главно поради надеждността и възможността за
огнева поддръжка на подразделенията с минимален риск от поражение
върху собствените войски. Липсата на адаптация към околната среда и
непознаването на характеристиките на високопланинската среда води до
неуспех в операцията и боя.
Особеностите при воденето на бойни действия във високопланин-
ска среда се определят от изпълнението на бойните функции в зависи-
мост от предимствата и ограниченията на средата. Бойната функция е
съвкупност от задачи и системи (хора, организации, информация и про-
цеси), обединени от една обща цел за изпълнение на мисията. 2 Шестте
бойни функции – придвижване и маньовър, разузнаване, огнево поразя-
250
Командване и управление на тактически формирования…
ване, логистика, командване и управление, защита на силите, мултипли-

цирани от лидерството и допълнени от информацията, образуват бойната
мощ на формированията.
Районите за провеждане на операции във високопланинска среда
често обхващат обширни зони с големи разстояния между населените
места. Големите разстояния често откъсват едни от други формирования-
та, опериращи на този терен. Високите хълмове и планинските върхове
естествено разделят терена и затрудняват взаимодействието между тях.
Характерът на терена ограничава придвижването и не предлага много
възможности за маньовър. Тези причини често принуждават командири-
те да провеждат операции с малки формирования. Планинските операции
обикновено се характеризират с несъседни зони на операцията с центра-
лизирано планиране и децентрализирано командване и управление.3 Това
означава, че отговорността на командира за изпълнение на мисията е
лична, но делегирането на права на подчинените и тяхната способност да
работят в подкрепа на намеренията на техния началник повишават ефек-
тивността на операцията. Чрез делегирането на права командирите дават
свобода за действие на подчинените да се възползват от благоприятни
възможности в непредвидени ситуации. Децентрализацията насърчава
инициативността и поощрява своевременното вземане на решения. 4 Де-
централизацията и делегирането на правомощия на подчинените коман-
дири чрез даване на свобода на действията им в подкрепа на намеренията
на старшия командир се дефинират като мисийно командване.5
Командване са правомощията (властта), дадени на отделна лич-
ност от състава на въоръжените сили (военнослужещ), да ръководи, ко-
ординира и управлява въоръжени сили.6 Командването включва проце-
сите, чрез които командирът взема решение, налага волята си и предава
намеренията си на подчинените. Командването на всички нива е изкуст-
во за вземане на решение, мотивиране и управляване действията на под-
чинените за изпълняване на възложените мисии и задачи. Това изисква
формиране на ясна визия за постигане на желаните резултати и единно
разбиране на концепцията, мисията и приоритетите, разпределението на
ресурсите и способността за оценяване на личния състав и риска, както и
непрекъснато оценяване на ситуацията/обстановката.
Управление са правомощията, упражнявани от съответния коман-
дир върху дейностите на подчинените му структури или други структу-
251
ри, които обикновено не са под негово командване. Тези правомощия

обхващат отговорността за изпълнението на отдадени заповеди или ди-
рективи. Всички правомощия или част от тях могат да бъдат прехвърле-
ни или делегирани.7 Управлението е процес, посредством който коман-
дирът организира, ръководи и координира дейностите на определените за
операцията сили.
Командването и управлението са взаимосвързани. Упражняването
на командване и управление при провеждане на високопланински опера-
ции в значителна степен е повлияно от характеристиките на релефа и за-
обикалящата среда. Широко развърнатите зони на операцията и харак-
терният релеф са сериозно предизвикателство към системата за комуни-
кация. Обикновено е трудно да се провеждат координирани битки. Въо-
ръжените стълкновения са изолирани. Придвижването дори на малки
формирования се извършва обикновено в колона, като взаимната под-
дръжка до голяма степен е затруднена или невъзможна.
Основната цел на системата за командване и управление е под-
дръжката на командването чрез:
 формиране на обща оперативна картина;
 подпомагане вземането на решение посредством намаляване на
времето и подобряване на точността;
 подготовка и разпространение на директиви (заповеди).8
Командването и управлението на всички нива постигат своите це-
ли, ако командният пункт на командира е добре позициониран и дава
възможност за пълно наблюдение и комуникация. Въпреки това висо-
копланинската среда значително ограничава мобилността на командири-
те. По тази причина при планиране на операцията трябва да се разработи
ясна визия за това как ще се развиват бойните действия, да се направи
правилно предвиждане за критичните точки и да се извърши навременно
придвижване до тези райони. Успехът на формированията при провеж-
дане на операции във високопланинска среда до голяма степен зависи от
това как командирите управляват своите подразделения. Очертаването на
границите на зоната на операцията изисква внимателно и задълбочено
планиране. Възвишенията с изглед към долините трябва да бъдат включ-
вани в тези граници, като това ще даде възможност за контрол над тях.
При планирането е трудно да се установят еднозначно границите, което
налага коригирането им по време на операцията. По време на изпълнение
252
на операцията командирите трябва да бъдат в състояние да контролират

посоката и скоростта на придвижване, поддържането на подходящи ин-
тервали и бързото откриване, прекратяване и прехвърляне на огъня. Във
високопланинска среда вниманието на войниците обикновено е съсредо-
точено в преодоляването на трудния терен. По тази причина управление-
то може да се осъществява освен с установените сигнали, предавани по
щатните средства за комуникация, и чрез времеви графици за достигане
на определени точки в зоната на операцията. Тези графици трябва да бъ-
дат реалистични и да се основават на задълбочено разузнаване и детайл-
но познаване на района на операцията в контекста на високопланинската
среда и възможностите на формированията за действия в този район. Се-
риозно внимание трябва да се отделя на влиянието на околната среда
върху възможността за добиване, обработване, съхраняване и разпрост-
раняване на информация. Компютрите, комуникационната техника и
друга сложна електронна апаратура са податливи на вибрации, удари и
грубото боравене, свързано с тежкия планински терен. Те са особено
чувствителни към студа, свързан с голямата надморска височина. Пови-
шената влага вследствие на валежите може да повреди електронните
компоненти. Голямото количество валежи от дъжд и сняг в съчетание с
бурните ветрове могат да генерират фон електронни смущения, които да
намалят ефективността на антените и радарите. Съвкупният ефект от ха-
рактера на релефа и времето във високопланинската среда намалява спо-
собността на командира да постигне общо разбиране за ситуацията сред
подчинените си.
Успехът на операциите все повече ще зависи от условията за
ефективна работа в наситена информационна среда, позволяваща на ко-
мандирите да анализират бойното пространство в реално време, да полз-
ват надеждни и защитени комуникации, да споделят замисъла, информа-
цията и знанията със своите съюзници и партньори, да вземат целесъоб-
разни решения във възможно най-кратки срокове.9
Системата за командване и управление трябва да предостави въз-
можност на командирите да вземат своите решения съобразно средата, в
която се намират. За осигуряване на това изискване системата трябва да е
в състояние да позволи на щаба да управлява своите информационни по-
тоци и време. Системата за командване и управление изисква стабилна
комуникационна и информационна архитектура. 10
253
Изграждането и поддържането на надеждна система за комуника-

ция във високопланинска среда са сериозно предизвикателство поради
наличието на твърде малко подходящи места за разполагане на техничес-
ките средства. Особеностите на релефа и климата изискват електронно
оборудване, което е леко, здраво, преносимо и с възможност за използва-
не на предимствата на по-високия терен. Комбинираният ефект от разно-
образен терен, магнитни и йоносферни смущения, студ, лед и влага вър-
ху комуникационното оборудване увеличава проблемите с експлоатация-
та и поддръжката и изисква прецизно планиране и обширна координа-
ция. Ултракъсовълновите (УКВ) радиостанции, които изискват пряка ви-
димост, често не могат да функционират, тъй като сигналът им се абсор-
бира от релефа. По време на бойни действия формированията могат да се
намират само на единия от скатовете. В този случай комуникацията
обикновено е възможна. Въпреки това радиостанции, разположени от
едната страна, но на различни височини, имат трудности при установя-
ване на връзка поради наличието на комуникационни мъртви пространс-
тва. Ако формированието е разположено от една и съща страна, но ска-
тът се извива, комуникациите са особено трудни дори при наличие на
УКВ станции на върховете. Мястото за разполагане на техническите
средства трябва да бъде внимателно подбрано, като обикновено е ключов
терен. При невъзможност за установяване на връзка обичайно решенията
са преместване на радиостанцията на подходящо място или използване
на ретранслаторни станции. Те могат значително да подобрят комуника-
циите. Обикновено се разполагат на най-високите върхове с цел устано-
вяване на оптимални граници и покритие. Поради характера на терена и
климатичните условия формированията, отговорни за развръщането на
такива станции, трябва да притежават алпийски умения и да бъдат обо-
рудвани с подходящ инвентар. Изолираните ретранслаторни станции мо-
гат лесно да бъдат разкрити от противника, но поради важността на ра-
ботата им е необходимо осигуряване на защитата на тези райони. От дру-
га страна, поддържането им се оказва скъпо поради изискването за ква-
лифициран персонал и оборудване за осигуряване на няколко места за
препредаване. Освен това тъй като формированието ще работи далече от
основните сили, трябва да има достатъчно личен състав за осигуряване
на защитата и преместване на оборудването. Тази дейност на голяма
надморска височина изисква интензивни физически усилия. Необходима
254
е ротация на екипите в зависимост от степента на експозиция на хипо-

барна, хипоксия и периодични доставки на прясна храна и вода.11
Терминалите за сателитни комуникации са леки, малки и прено-
сими и са в състояние да осъществят радиообмен, въпреки пресечения
терен. По време на операции във високопланински райони с ниска или
никаква инфраструктура за поддържане на командването и управлението
те се превръщат в основно средство за комуникация. Характеристиките
на техническите средства позволяват управление на формированията и
осъществяване на връзка със старшия щаб. Това ги прави подходящи за
използване във високопланинска среда. Въпреки това трябва да се вземат
под внимание и техните недостатъци – ограничен достъп, ниска скорост
на обмен на данни и невъзможност за заглушаване.
Използването на летателен апарат за командване и управление
може да помогне на командира за преодоляване ограниченията при
придвижването на командния пункт, за да подобри комуникациите, кои-
то иначе биха ограничили способността му да ръководи операцията. По
време на Съветско-афганистанската война руснаците често са използвали
вертолети МИ-9 за командване и управление на формированията.12 При
провеждане на операция „Анаконда“ в Афганистан от американска стра-
на са използвани хеликоптери и самолети тип AWACS за подпомагане
командването и управлението.13 От друга страна, осигуряването на необ-
ходимата степен на защита на летателния апарат в планинските райони е
трудно осъществимо поради характера на местността. Използването на
техники и тактики за защита от страна на летателния апарат често ще во-
ди до разпадане на комуникациите, което усилва значението на изграж-
дането на ретранслаторни станции.
Друг проблем при комуникациите във високопланинска среда е
изграждането на антени. Твърдият и каменист терен затруднява поставя-
нето им. Ветровете и наклоните правят трудна настройката им. Понякога
мястото за установяване на комуникация не е подходящо от тактическа
гледна точка. Когато бъдат разкрити, те представляват лесни цели за
противника поради малките възможности за защита. Метеорологичната
обстановка влияе чрез гръмотевичните и снежните бури. Антените лесно
привличат мълниите, а обледяването значително намалява мощността на
предаване. Личният състав, който обслужва антените, трябва да е в със-
255
тояние да извършва тяхното почистване при всякакви метеорологични

условия.
Мрежата за проводна комуникация е едно от най-надеждните
средства за обмен на информация. Развръщането им във високопланинс-
ка среда обаче е свързано с редица трудности. Скалистият терен особено
през зимата изисква много усилия и време за инсталиране, поддръжка и
защита. Тя може да бъде нарушена от транспортно средство, бойна ма-
шина, крак, ски, снегоходки или други физически фактори. Както във
всяка среда, формированията трябва периодично да патрулират по тех-
ните линии, за да се гарантира, че са останали замаскирани и противни-
кът не ги подслушва. Особено внимание трябва да се обръща при бора-
венето с кабели при студено време. Кондензът и обледяването на конек-
торите може да затрудни свързването и да влоши сигнала. Полевите те-
лефони са особено полезни при статични действия, като разполагане на
място, организиране на засада и др. Командирите обаче трябва да вземат
предвид тяхното тегло и трудностите при изграждането на мрежата за
проводна комуникация. Батериите, които се използват в полевите теле-
фони, също са обект на температурни ограничения.
В условията на високопланинска среда могат да се използват ня-
кои елементарни звукови сигнали, като глас или свирка за комуникация и
предупреждение. Звукът се разпространява на по-голямо разстояние в
планинския въздух. Този ефект може да увеличи възможността за разк-
риване от противника. От друга страна, пресеченият терен, вятърът и
ехото могат да ограничат звуковите команди.
Подобно на звуковите сигнали, визуалните също имат ограничено
приложение поради възможността за разкриване от противника, но могат
да се използват при рутинни и аварийно-спасителни дейности. Атмос-
ферни условия, като снежни бури, мараня и мъгла могат да повлияят на
обхвата и надеждността на тези сигнали. Формированията трябва да из-
ползват визуални сигнали вместо радио- или звукови, особено когато са в
непосредствена близост до противника. През нощта на къси разстояния
могат да се използват светлинни ленти, светещи петна на компас или фе-
нерчета. Също така подходящи за сигнализиране са източниците за изп-
ращане и приемане на инфрачервени лъчи, като се отчита възможността
противникът де е въоръжен с такива и да разкрие нашите позиции.
256
Обичаен метод за сигнализиране между членовете на екипите за

катерене е подръпване на въжето. В някои случаи това е ненадежден на-
чин, тъй като въжето се пречупва на много места и се три в скалите. Този
метод може да се използва за предаване на сигнали тихо и бързо между
формированията чрез изграждане на система от корда. Особено подхо-
дящ е при провеждане на засада.
Използването на куриери, макар и най-бавното средство за кому-
никация, понякога може да се окаже единственото за формированията,
опериращи на голяма надморска височина. Обикновено те се изпращат
по двойки, като трябва да бъдат обучени алпинисти, находчиви, запозна-
ти с особеностите на планината и да притежават умения за живот и оце-
ляване в такива условия.
Успехът на бойни действия във високопланинска среда се опреде-
ля от степента на изпълнението на бойните функции в присъщите ѝ екст-
ремни враждебни условия. Условията за водене на бойни действия във
високопланинска среда не предоставят тактическо предимство на модер-
ни високотехнологични въоръжени формирования, а на такива, притежа-
ващи адекватна аклиматизация, подходящи техники, тактики и процеду-
ри, въоръжение и екипировка. Централизираното планиране и децентра-
лизираното провеждане на високопланинските операции налагат изиск-
ването командирите на малките формирования да притежават способнос-
ти еднолично да поемат отговорности за поддържане на морала и психи-
ческата устойчивост на личния състав, командването и управлението.
1
Grau, L. W. The Bear Went Over the Mountain: Soviet Combat Tactics in Afghanistan.
Washington D.C., National Defense University Press , 1996; Houston, C. S. Selected military
operations in mountain environments. Washington D.C., 2002; Jalali, A. A., L. W. Grau. The
other side of the Mountain: Mujahideen Tactics in the Soviet-Afghan War. Foreign Military
Studies Office, Fort Leavenworth, Kansas; Tanner, S. Afghanistan: A Military History from
Alexander the Great to the War Against the Taliban. Philadelphia, PA: Da Capo Press, 2009.
2
FM 3-0, C1, Operations, Change No. 1, Headquarters, Department of the Army.
Washington D.C., 2011.
3
ATTP 3-21.50, Infantry Small-Unit Mountain Operations, Headquarters, Department of the
Army. Washington D.C., 2011.
257
4
Доктрина на въоръжените сили на Република България. Национална публикация на
въоръжените сили на Република България НП – 01. София: Министерство на отбра-
ната, 2012.
5
Доктрина на въоръжените сили на Република България. Национална публикация на
въоръжените сили на Република България НП – 01. София: Министерство на отбра-
ната, 2012; FM 3-0, C1, Operations, Change No. 1, Headquarters, Department of the Army.
Washington, D.C., 2011.
6
Доктрина на въоръжените сили на Република България…
7
Пак там.
8
Пак там.
9
Пак там.
10
Доктрина за провеждане на операции. Национална публикация на въоръжените сили
на Република България НП – 3. София: Министерство на отбраната, 2012.
11
Grau, L., J. Falivene. Mountain Combat: Hard to Move, Hard to Shoot – Even Harder to
Communicate. – In: The Journal of Slavic Military Studies, 2006.
12
The Russian General Staff, The Soviet-Afghan War: How a Superpower Fought and Lost.
Kansas University Press, 2001.
13
Grau, L., J. Falivene. Mountain Combat: Hard to Move, Hard to Shoot…
***
FM 3-97.6 Mountain Operations, Headquarters Department of the Army. Washington, DC,
2000.
258
ИЗСЛЕДВАНЕ НА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ
ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ
В ОПЕРАЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА
И ОСНОВНИТЕ НАСОКИ ЗА ТЯХНАТА ПРОФИЛАКТИКА
майор д-р Цоню Цонев

подполковник доц. д-р Атанас Атанасов
Анотация: В доклада са представени основните рискови факто-

ри за живота и здравето на военнослужещите, участващи в операции
по поддържане на мира, и насоките за тяхната профилактика.
Ключови думи: операции за поддържане на мира, медицинско оси-
гуряване
Abstract: There are present a investigation of risky factors for the life
and health of the participants in peace support operations in this report.
Key words: peace support operations, medical support
В отговор на активирането на конфликти в редица региони на

Близкия и Среден Изток, Африка и други точки на света и запазването на
международната сигурност през последното десетилетие миротворческа-
та роля на ООН, Европейския съюз и НАТО значително нарасна. Собст-
веният и международният опит показват, че медицинското осигуряване
на войските в тези операции има важно значение за поддържане на тях-
ната способност да изпълняват възложените им задачи.
Проучването на достъпната литература показва, че теоретичните
разработки от български автори по медицинско осигуряване на войските
в операции за поддържане на мира (ОПМ) не разглеждат обстойно ме-
роприятията по профилактика на незаразните заболявания, травмите и
нараняванията. Поради това целта на доклада е да се изследват рисковите
фактори за живота и здравето на личния състав, за да може да се постиг-
259
не усъвършенстване на медицинските мероприятия за профилактика в

ОПМ. Затова е необходимо да се решат следните задачи:
 Да се анализират враждебните действия, насочени срещу
военнослужещите, участващи в ОПМ.
 Да се анализират нещастните случаи и злополуките и тяхното
влияние върху живота и здравето на военнослужещите.
 Да се анализира влиянието на околната среда в зоната за
провеждане на операцията върху живота и здравето на
военнослужещите.
Анализ на враждебните действия, насочени срещу военнослужещите,

участващи в операции за поддържане на мира
Враждебните действия срещу личния състав, участващ в ОПМ,

могат да включват: нападения срещу личен състав, бази и складови ра-
йони, извършване на атентати и миниране. За нападенията срещу личния
състав, намиращ се на открито или в техника, се използват стрелково
оръжие, ръчни противотанкови гранатомети, ръчни гранати и преносими
минохвъргачки с малък и среден калибър.
Засадите в населените пунктове или извън тях са най-често изпол-
званите тактически прийоми за нападение над личния състав. Същите се
извършват основно срещу моторизирани патрули и бронирана техника.
При това огънят се води с противотанкови гранатомети и автоматични
оръжия откъм фланговете или тила на колоната. Нерядко пътят се блоки-
ра с друго превозно средство, което е и минирано, или пък се избират
места, където маньовърът на техниката е затруднен. Между позицията на
засадата и зоната на поражение може да има естествени или изкуствено
създадени препятствия – сгради, оврази, трудно проходими терени или
реки. Извършващите засадата често заемат позиции за стрелба в защите-
ни от Женевската конвенция обекти.
Нападенията на лагери и бази в повечето случаи се извършват с
минохвъргачки от малък и среден калибър и преносими противотанкови
или противовъздушни ракетни комплекси. В този случай количеството
на загубите зависи от това дали има преки попадения в спални помеще-
ния, места за хранене, административни сгради или други места, където
има струпване на голямо количество личен състав. Практиката показва,
260
Изследване на рисковите фактори за живота и здравето…
че загубите от тези огневи средства могат да бъдат значителни и поради

факта, че нападателите имат възможност да произведат голям брой из-
стрели преди да бъдат разкрити и унищожени.
Атентатите в повечето случаи са организирани изключително
добре и довеждат до значително по-големи загуби понеже извършители-
те избират места или моменти, където/когато има струпване на значител-
но количество личен състав. Най-често атентатите са от типа на самоу-
бийствените, като се използват коли-бомби или хора-бомби.
Сериозен рисков фактор в районите на операциите представляват
минните полета и отделно минираните обекти и пътища. Минирането се
прилага широко за защита на бази, за изолиране на райони, за сковаване
маневрирането и за нанасяне на поражения на жива сила и техника. При
това за минирането, от една страна, не са необходими голямо количество
личен състав и техника, а от друга, то има голяма ефективност на поразя-
ващо действие. Тези два факта предпоставят широкото му приложение в
регионалните конфликти. Налице е устойчива тенденция за активно ми-
ниране през време на целия конфликт, а така също и след постигане на
съгласие за прекратяването му. Минирането се извършва както със стан-
дартни военни противотанкови и противопехотни мини, така и със само-
делно направени от различни видове боеприпаси и взривни вещества.
Най-опасни сред минираните обекти се явяват минираните пътни арте-
рии (пътища и мостови конструкции). Всичко това води до изключител-
но големи рискове за живота и здравето на военнослужещите.
Пораженията, причинени от мини, се характеризират със сложни,
многообразни и обширни увреждания на вътрешните органи, тъканите и
костите; поражения, причинени от налягането на взривната вълна – вът-
решни кръвоизливи, поражения по вътрешните органи (белодробна ба-
ротравма, коремен кръвоизлив и др.); поражения нанесени от осколките
на мината и други предмети, изхвърлени от взривната вълна – проник-
ващи или тъпи наранявания по цялото тяло, фрактури на костите и чере-
па; поражения в следствие на образуваната от взрива „зона на висока
температура“ – дълбоки изгаряния по горните дихателни пътища, очите и
кожата. Взривните рани обикновено са силно замърсени и крият висок
процент на риск от инфекция. Всичко това обуславя високата смъртност,
продължителните срокове на лечение и големият процент на трайна ин-
валидизация.
261
Според данните за участието на Испания в мисията UNPROFOR

за период от три години на територията на страната са евакуирани 151
пострадали. От тях 25,82% (39 души) са с травми, от които 95,30%
(37 души) са причинени от мини и 4,7% (2-ма души) – от стрелково оръ-
жие. По данни на СNN 20,8% от загиналите съюзнически войници в опе-
рацията в Афганистан са починали в резултат от взривяването на мини.
Като цяло в ОПМ загубите на личен състав от враждебни дейст-
вия представляват ≈ 40% от общите загуби. Трябва да се има предвид, че
броят на загубите в ОПМ не е равномерен в хода на операцията и има
много по-изразен импулсен характер, отколкото в случай на война. Ос-
новната част от загубите е вследствие на минно-взривни увреждания или
атентати с взривни вещества и по-малко от въздействието на стрелково
оръжие, което налага провеждане на комплексни мероприятия за защита
от минно-взривни увреждания (снабдяване с индивидуални средства за
защита, обучение за действия в минно поле, обучение за даване на първа
помощ на мястото на инцидента, включване в състава на патрула на спе-
циализирано, механизирано средство за разминиране или сапьорни спе-
циалисти и инженерно оборудване на базите).
Анализ на нещастните случаи и злополуките

и влиянието им върху живота и здравето на военнослужещите
Загубите на личен състав в резултат на нещастни случаи и злопо-

луки най-често са в резултат на транспортни произшествия с превозни
средства, товаро-разтоварни дейности, при извършване на тренировки,
вследствие на инциденти, свързани с въоръжението и бойните припаси,
или вследствие на „приятелски огън“ и самоубийства. Транспортните
произшествия са с най-голям процент от всички злополуки.
Като цяло смъртността в ОПМ се формира основно за сметка на
нещастни случаи и злополуки – над 50%. Основната причина за тях
(приблизително 30%) са произшествията с транспортни средства, като
съотношението между катастрофите с въздушните и наземните транс-
портни средства е 1,45:1 (превес на смъртността от въздушни катастро-
фи). Причини за това могат да бъдат: недостатъчна подготовка на личния
състав, технически повреди вследствие на некачествено обслужена тех-
ника, или техника несъответстваща на особеностите на местните усло-
262
вия. Причини за злополуки с автомобилен транспорт могат да бъдат и

лоша пътна мрежа с неподдържани комуникации или да са в резултат на
отказ на местни водачи на превозни средства да се подчинят на заповеди
на патрулиращи. Самоубийствата в болшинството от случаите са резул-
тат от бойния стрес, получен в хода на мисията, и представляват ≈ 1% от
загубите на личен състав.
Злополуките вследствие на огън от собствени или съюзнически
войски (≈ 5 ÷ 6%) най-често се дължи на недостатъчен опит на личния
състав, голямо психическо напрежение по време на операцията, липса на
достатъчна координация и взаимодействие между различните подразде-
ления, липса на достатъчна информация, на многонационалния състав на
контингентите, участващи в операцията, недостатъчно добро познаване
на въоръжението, екипировката и отличителните знаци на съюзните
държави или наличието на близки екипировки и въоръжение до тези на
противостоящите формирования. В по-голямата част от случите обаче
подразделенията/бойците, подложени на „приятелски огън“, противно на
стрелящите, са разпознали съюзниците си. В резултат на това те не се
стараят да се предпазят от враждебни действия, тъй като не ги очакват.
Всичко това води до наличието на висок процент смъртни случаи при
подобни инциденти.
Разкриването на причините за нещастните случаи и злополуките в
ОПМ дава възможност да се определи съдържанието на мероприятията
по тяхната профилактика при подготовката на контингентите за мисията
и в хода на провеждане на операцията. Те са свързани с подбора на лич-
ния състав, професионалната подготовка на военнослужещите, подбора и
подготовката на въоръжението и техниката, организирането на взаимо-
действието и установяването на сигнали и процедури за разпознаване,
внимателно и задълбочено планиране на изпълнението на задачите, мер-
ките по отношение на личната дисциплина, осигуряването на почивка и
пълноценно хранене на личния състав, провеждането на мероприятия за
намаляване на бойния стрес и др.
263
Анализ на влиянието на околната среда в зоната за провеждане

на операцията върху живота и здравето на военнослужещите
Околната среда влияе чрез климата в региона, релефа (надморска-

та височина на зоните за отговорност на формированията), типичните за
региона заболявания, населеността на територията за разполагане, предс-
тавителите на флората и фауната (инсекти и гризачи, които са преноси-
тели на заразни заболявания, или отровни и опасни видове).
Основните компоненти на климата, които оказват влияние върху
здравословното състояние на личния състав, са стойностите на денонощ-
ните температури и тяхното колебание, влажността на въздуха, количес-
твото и честотата на валежите, слънчевата радиация, наличието и силата
на ветрове, пясъчни и прашни бури.
Климатичните условия оказват пряко и косвено въздействие върху
здравословното състояние на личния състав. Прякото въздействие се из-
разява в това, че човешкият организъм, попаднал в различна климатична
среда от тази, в която се е родил и отраснал, се нуждае от време за адап-
тиране към новата. По продължителност то може да бъде от 15 дни до
няколко месеца и зависи от нивото на климатични различия. В периода
на приспособява се увеличава податливостта към заболяване и се наблю-
дават специфични реакции, изразяващи се в обща слабост, умора и сън-
ливост, които сами по себе си и без наличие на болест намаляват физио-
логическите възможности за справяне с поставените задачи. Описаните
оплаквания се задълбочават от повишеното физическо натоварване в но-
вите условия, при избор на неподходящо облекло, обувки и екипировка
или непълноценен хранителен режим. Климатичните фактори стоят в ос-
новата на възникването на незаразните заболявания. От изложеното мо-
же да се заключи, че профилактиката на незаразните заболявания в осно-
вата си е извънмедицинско мероприятие и има организационен характер
– медицински подбор на кандидатите, създаване на условия за аклимати-
зация и логистичен подбор (организиране на хранене, труд, почивка, нас-
таняване, къпане, снабдяване и доставяне на снаряжение, индивидуална
и специална екипировка и оборудване).
Косвеното въздействие на климатичните фактори е резултат от
влиянието им върху условията за съхранение и доставяне на хранителни
264
продукти или приготвяне и раздаване на храна. Това се отнася най-вече

за региони с преобладаващи високи равнища на дневните температури.
Те могат да станат причина за довеждане до негодност както на храни-
телните продукти, така и на готовата храна и с това да предизвикат отра-
вяния или възникване на определени заболявания.
Общата заболяемост сред личния състав, участващ в ОПМ, като
правило е по-висока от тази, регистрирана на територията на държавата,
предоставила военни сили. Основната част от заболяванията не се нуж-
даят от евакуация на болните на територията на страната, от която е кон-
тингентът, и могат да бъдат лекувани в сформираните болнични заведе-
ния в района на операцията. Смъртността в следствие на заболявания не
е висока. В операцията в Афганистан смъртността на личен състав сред
съюзническите сили в следствие на болести е едва 1,2% от всички без-
възвратни загуби. Динамиката на заболяемостта в операциите за под-
държане на мира се характеризира с високи стойности на потърсилите
помощ през първия месец от встъпване на служба в мисията, които пос-
тепенно намаляват. Пиковете на заболеваемостта се дължат на адаптаци-
онни причини, тъй като съвпадат с началото на операцията и ротацията.
Могат да имат и сезонен характер. В тази връзка може да се приеме, че
динамиката в заболеваемостта зависи от климатичните особености на
района и необходимото време за адаптиране на организма на военнослу-
жещите.1
Заплаха за здравето се явява и спецификата на релефа. Действията
в планински район повишават риска от измръзвания, простудни заболя-
вания и травми, а при височина над 2000 м – от възникването на висо-
копланинска болест поради недостатъчното парциално налягане на кис-
лорода. В определени региони са налице и предпоставки за бедствия от
природен характер – земетресения, изригвания на вулкани, тайфуни,
смерчове, наводнения и други, които също са фактор за увреждане на
здравето на военнослужещите. Особеното при тях е това, че една част
могат да се прогнозират с висока степен на достоверност (повторяеми са
в определена област и в определен годишен сезон – наводнения, тайфуни
и др.), но останалата част обикновено са непредвидими – земетресения,
изригване на вулкани. Явленията от природен характер могат да доведат
до значително количество жертви в личен състав и затова тези фактори
265
трябва да се имат предвид при избора на райони за разполагане и наста-

няване.
Друга съществена опасност се явяват типичните за региона на ми-
сията заразни заболявания. В различните географски зони са разпростра-
нени различни по своята специфика инфекциозни заболявания, като осо-
бено опасни са тези със скрит период по-малък от 15 денонощия. Пове-
чето от тези заболявания не са характерни за умерения климат, поради
което при операции извън територията на страната рискът от заразни за-
болявания е изключително висок. Анализът на причините за възникване-
то им показва, че те се дължат основно на лошата организация на поле-
вите услуги – хранене, водоснабдяване и банно-перално обслужване, на
които трябва да акцентира профилактиката.
Причинители и разпространители на значителна част от заразните
заболявания са определени видове инсекти и гризачи. Като се вземе под
внимание и наличието на специфични отровни или опасни представители
на флората и фауната, разпространени в дадения регион, е необходимо да
се предвидят специфични мероприятия за превенция на този вид опас-
ност, включващи образователни беседи с личния състав, доставяне на
противоотровни серуми и обучение на медицинския персонал.
Културологичните фактори включват бит, обичаи, нрави и рели-
гия на местното население. Необходимо е да се вземат под внимание ня-
кои от особеностите на религиите, свързани с хигиената или отношение-
то към дадени животински видове, тъй като те могат да бъдат едни от
основните преносители на причинителите на някои заразни заболявания,
или да се изключва убиването и използването им за храна. Непознаване-
то или незачитането на тези фактори може да предизвика агресивно по-
ведение и враждебни действия от страна на местно население. Към кул-
турологичните фактори се включват и отношението към производството,
разпространението и употребата на наркотици, а също и сексуалната
култура.
При извършване на операции в държави, в които отглеждането на
суровините за производство и самото производството на наркотици не се
санкционират, а са масово явление или държавна политика, рисковете за
въвличането на личния състав в употребата на наркотични средства са
изключително високи. Пример в това отношение се явява Афганистан.
266
Употребата на наркотици от личния състав, участващ в ОПМ,

представлява сериозна заплаха за психическото и физическото състояние
на употребяващите ги, но крие рискове и за здравето на останалите лица
от контингента. Причина за това е нестабилното психическо състояние
на лицата в моментите, когато са под влиянието на тези средства. В по-
добно състояние в ежедневна обстановка те могат да предизвикат про-
изшествия с техника или въоръжение, а в бойна обстановка, в резултат на
неправилно взети решения и действия, да доведат до ненужни загуби в
личен състав. От друга страна, употребата на наркотици води до зависи-
мост от тях и в частност от доставчиците, което може да предизвика ма-
нипулиране на личен състав за извършването на действия и изтичане на
информация.
Отчитането на сексуалната култура и отношението към проститу-
цията от страна на местното население имат съществено значение за
предпазването на личния състав от венерически и други инфекциозни
заболявания, които се предават по контактно-битов път – туберкулоза,
дизентерия и др. Като пример за това може да се посочи Камбоджа, къ-
дето проституцията не се контролира и не се преследва, а се явява източ-
ник на препитание. Поради тази причина броят на регистрираните случаи
на венерически заболявания сред българския контингент, участващ в
операцията UNTAC, е 40 пъти по-голям от регистрираните сред военно-
служещите, намиращи се на територията на България за същия период от
време.
Следващ културологичен фактор се явява равнището на хигиенни
навици на местното население. Като цяло населението в болшинството
от районите на провежданите ОПМ е с изключително ниски хигиенни
навици. В по-голямата си част това се дължи на ниския стандарт на жи-
вот, голямата бедност и климатичните особености. Като пример може да
се посочат Афганистан и Сомалия, където в по-малките населени места
липсват права и обратна канализация. Водата се добива от кладенци или
извори, в повечето случаи отдалечени от населените пунктове, което на-
лага ограничаване на ползваното количество. Липсват изградени сани-
тарни възли с обратна канализация, поради което отходните води се из-
ливат направо на улиците или населението извършва естествените си
нужди в близост до постройките за живеене. Всичко това води до пови-
шаване на популацията на инсектите и гризачите, а от там и до силно
267
разпространение на редица заразни заболявания. Много показателен в

това отношение се явява Афганистан, където има регистрирани огнища
на холера, чума, едра шарка, проказа, коремен тиф, бактериална дизенте-
рия, трахома, сибирска язва, туларемия, бруцелоза, петнист тиф и сифилис.
Нивото на хигиената на местното население е рисков фактор от
изключително голямо значение за здравословното състояние на личния
състав поради ежедневните контакти с местните жители.
Градоустройството на населените пунктове е от изключително
важно значение понеже мнозинството от изпълняваните задачи в ОПМ е
свързано с действия в населени пунктове и в определени случаи те се из-
бират за разполагането и настаняването на личния състав. Наличието или
липсата на права и обратна канализация и състоянието им, събирането,
извозването и унищожаването на отпадъците са едни от възловите мо-
менти при оценката на състоянието на населените пунктове.
Степента на развитие на икономиката също може да се окаже рис-
ков фактор за здравето на личния състав. Едни от рисковите фактори са
наличието на химически или ядрени производствени мощности, мерките
за безопасност на работните места и квалификацията на персонала им,
както и мерките за охраната им и наличието на токсични вещества за
нуждите на промишлеността и селското стопанство и степента на конт-
рол върху разпространението, съхранението и използването им. При из-
вършване на терористичен акт върху даден химически или ядрен обект,
или производствена авария на такъв, последствията могат да са уврежда-
не на живота и здравето на военнослужещите. Основни мероприятия за
превенция са изборът на местата за разполагане на базите, така че да не
са в близост до подобни обекти, осигуряване на индивидуални и колек-
тивни средства за ядрена, химична и биологична защита (ЯХБЗ) и из-
вършване на постоянно разузнаване за опасност.
За разлика от бойните операции, в операциите за поддържане на
мира количеството на медицинските загуби се формира преимуществено
за сметка на рискове от околната среда и на нещастните случаи и злопо-
луки, което поставя акцента върху профилактиката на незаразните и за-
разни заболявания, пътно-транспортните произшествия, правилата за бо-
равене с оръжие, самоубийствата, алкохолизма и т.н.
Делът на медицинските и безвъзвратните загуби в резултат на
враждебни действия в ОПМ е по-малък в сравнение с бойните операции,
268
но преобладават минно-взривните увреди. Тяхната профилактика има

значение за снижаване на смъртността и трайната инвалидизация и е
свързана с индивидуалната и колективна защита на личния състав.
Проучените операции за поддържане на мира показват, че профи-
лактиката е съчетание от военно-организационни, военнотехнически, ло-
гистични и медицински дейности, осъществявани при подготовката и в
хода на мисията.
1
Узунов, С., Н. Колев. Превантивна медицина в операциите. София, 2005.
***
Узунов, С., Н. Колев. Медицински загуби, понасяни от войските в бойни операции и
операции за поддържане на мира. София: Военна академия „Г. С. Раковски“, 2005.
Allied Doctrine 85-8 – Medical Support (Principles, Policies and Planing Parameters).
Allied Joint Medical Support Doctrine, 4.10., STANAG 2228.
269
ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ РАЗУЗНАВАНЕТО В ОПЕРАЦИИ
ПО СИГУРНОСТ И СТАБИЛИЗИРАНЕ
капитан Йордан Петков
Анотация: В доклада е разгледана същността на операциите за

сигурност и стабилизиране и им е направена класификация, като са по-
сочения някои характерни техни черти. Вниманието е фокусирано глав-
но върху значението на разузнаването за дадена операция по сигурност
и стабилизиране. Направен е опит да се систематизират някои от
факторите, които оказват влияние върху разузнаването в подобни опе-
рации, като е посочено до каква степен всеки един ще повлияе на дей-
ността на разузнавателните структури.
Ключови думи: разузнаване, сигурност, стабилизиране, фактори,
асиметрия
Abstract: Thе report referres to the nature of security and stabilization

operations and makes classification of these operations and some of their
characteristic features. It focuses mainly on the importance of intelligence for
an operation on security and stabilization, and attempts to systematize some of
the factors that affect intelligence in such operations. It is indicated to what
extent each factor will influence the activities of the intelligence structures.
Key words: intelligence, security, stability, factors, asymmetry
Национални и съюзни публикации1 определят операциите за си-

гурност и стабилизиране (ОСС) като преходен етап от бойните операции
към установяване на траен мир. Целите, които трябва да бъдат постигна-
ти чрез тях, са „премахване на напрежението, което може да доведе до
пораждане на нов конфликт или възобновяване на предишен“ и подпома-
гане на възстановяването на нормалния ритъм на живот на даденото об-
щество. Характерно за тези операции е, че акцентът при тяхното провеж-
дане се поставя върху политическите лостове за справяне с кризата и яв-
270
Фактори, влияещи върху разузнаването…
ната асиметричност между противопоставящите се сили. Асиметрията

цели компенсиране на възможностите на въоръжените сили от страна на
потенциалния противник и се превръща в основна част от неговата дей-
ност. Класификация на асиметричните заплахи е направена в съюзната
съвместна публикация Allied Joint Doctrine for Non-article 5 Crisis
Response Operations- AJP-3.4(А), в която като такива са посочени бунтов-
ническите движения, тероризмът, криминалната дейност, обществените
безредици и саботажите. Съответно като ОСС могат да бъдат класифи-
цирани контрабунтовническите, анти- и контратерористичните операции,
както и операциите за противодействие на криминалната дейност, об-
ществените безредици и саботажите. На тази основа може да бъде фор-
мулирано и следното определение за операциите за сигурност и стабили-
зиране: „Операциите за сигурност и стабилизиране представляват съв-
купност от съгласувани по цел, място и време действия на въоръжените
сили в координация с други инструменти на националната и междуна-
родната мощ (политически, икономически, граждански, информацион-
ни), с които се цели възстановяване и/или поддържане на сигурна и безо-
пасна среда, както и възстановяване на инфраструктурата и основни об-
ществени услуги, подпомагане на икономическото развитие и установя-
ване на правов ред, легитимно управление и функциониращи институции
в дадена държава или регион.“
Уроците, научени от съвременните конфликти, показват, че дина-
миката на днешните бойни действия изисква от командирите да получа-
ват навременна, прецизна и използваема информация, която да ги под-
помага в процеса на вземане на решение. Операциите по сигурност и
стабилизиране по своята същност са операции, които се провеждат бла-
годарение на усилията и дейностите на разузнаването. Разузнаването
при провеждане на ОСС представлява съвкупност от мероприятия, про-
веждани от командирите от всички степени, щабовете и военните фор-
мирования и има за цел осигуряване на навременна, достъпна, прецизна,
прогнозираща и съобразена със специфичните аспекти на обстановката
разузнавателна информация за зоната на операцията (политически, соци-
ални, икономически, демографски, културни, етно-религиозни, епидеми-
ологични, инфраструктурни, физикогеографски, метеорологични и др.),
както и за наличието, състава, възможностите, действията и намеренията
на противостоящите сили (военните и невоенните – партизански, бун-
271
товнически, терористични, екстремистки, криминални, племенни и други

структури, организации и формирования).2 Многообразието от операции
означава, че ще е необходим един обширен и многостранен подход за
тяхното изучаване и последващо изпълнение. От своя страна, всички те
ще оказват своето влияние върху участващите формирования и в част-
ност върху разузнавателните структури. Ето защо е необходимо много
добре да се познават онези фактори, които ще окажат своето влияние
върху формированията. Самите фактори, в зависимост от това дали са
свързани с възможностите на собствените разузнавателни структури, или
произтичат от заобикалящата среда, могат условно да се разделят на две
групи – вътрешни и външни.
Вътрешни фактори. Към тях могат да бъдат отнесени всички
фактори, които произтичат от самите разузнавателни структури: подго-
товка на личния състав от щабните структури и формированията (теоре-
тична и практическа) и притежаван опит; наличие на гъвкави процедури
по планиране на разузнавателните операции; защита на разузнавателните
сили и средства; въоръжение, екипировка и специално оборудване; ло-
гистична поддръжка и др.
Подготовката на личния състав от разузнаването се свързва не
само със занятията от ежедневния учебен процес, но също и с правилния
подбор на хора, наличието на единни критерии за степента на подготов-
ка, осъществяването на ефективен контрол на подготовката и др. Влия-
нието на този фактор върху разузнавателните структури може да бъде
отчетено едва при реално участие в дадена операция, но липсата на добра
първоначална подготовка до голяма степен ще затрудни приспособява-
нето към конкретната ситуация. Подготовката на щабния личен състав от
структурите и органите за управление на разузнаването също е от същес-
твено значение. Той трябва да притежава нужните знания и умения, за да
може ефективно да планира и следи не само учебния процес, но и хода на
провежданите от формированията операции.
Въоръжението, екипировката и специалното оборудване са фак-
тор, който оказва значително влияние върху възможностите на разузна-
вателните структури с оглед на необходимостта от притежаване на съв-
ременна техника и оборудване за наблюдение, придвижване и комуника-
ция. Широкият спектър на операциите означава, че разузнавателните
формирования следва да разполагат с голям набор от оборудване и тех-
272
ника, както и да използват материално осигуряване на друг вид въоръже-

ни сили (вертолети, катери, лодки и др.), което е свързано главно с учеб-
ния процес, при който следва да се придобият нужните знания и умения
за боравене с техниката, както и с познания за техните реални възможности.
Важността на логистичната поддръжка се изразява във възмож-
ността разузнавателните формирования да бъдат непрекъснато осигуря-
вани освен с нужната техника и оборудване, и с тяхната поддръжка.
Продължителното използване на дадени средства и техника, и то в лоши
метеорологични условия и под постоянно въздействие на външни факто-
ри от различно естество (човешка намеса, дефекти в изработката и др.),
може да доведе до негодност на съответното оборудване и оттам до не-
възможност за неговото използване. Не на последно място е и битовото
осигуряване на военнослужещите в една по-продължителна операция.
Наличието на гъвкави процедури по планиране на разузнавател-
ните операции е фактор, свързан с възможността на разузнавателните
структури и органи бързо да се ориентират във възникналата ситуация,
да правят правилна преценка и на тази база да предприемат нужните
адекватни мерки за по-нататъшно изпълнение на задачите вече според
новите реалности. Гъвкавото планиране означава дейността на разузна-
вателните органи да бъде разпределена така, че да се съобразява както с
изискванията на командира за критична информация, така и с конкретна-
та обстановка и възможностите на разузнавателните структури.
Защитата на разузнавателните сили и средства е фактор, който
ще има индиректно влияние върху способностите на разузнавателните
структури, но с последващо нарастване на значението, най-вече от гледна
точка на адаптиране на противостоящите сили към нашите дейности в
зоната на операцията. В зависимост от характера на операцията защитата
на силите може да включва изграждане и поддържане на защитни съо-
ръжения, осъществяване на контрол на използването на оръжие, извърш-
ване на контрол на пунктове за влизане и излизане и използване на спе-
циализирани средства за наблюдение (електронни датчици, камери, ра-
дари), осигуряване на индивидуални средства за защита на личния състав
и др.
Външни фактори. Това са факторите, които произтичат от заоби-
калящата среда: характер на кризата, физикогеографски характеристики
на терена на операцията (климат, инфраструктура, транспортна мрежа,
273
комуникации, метеорологични условия и др.), демографски характерис-

тики (местно население, местни органи на властта, медии, политическа
обстановка, социално разделение и др.), противостоящи сили, страната,
на чиято територия се провежда операцията, съседи (държави и/или ре-
гиони, области, племенни групи и т.н.), посока на развитие на кризата
(конфликта), сътрудничество с други държавни и международни инсти-
туции, ведомства, правителствени и неправителствени организации,
средства за масово осведомяване, политическа воля и решение – ограни-
чения, законови рамки, легитимност и др.
Характерът на кризата е фактор, който оказва изключително
влияние върху дейността на разузнавателните структури, тъй като опре-
деля, докъде се простират правомощията на участниците в операцията.
Първоначалното формиране на разбирането и класифицирането на една
криза (конфликт) е основа за по-нататъшните политически и военни
действия. Правилното категоризиране на операцията ще доведе до при-
лагането на адекватни мерки както от правна гледна точка, така и от во-
енна. Това е особено важен момент, когато става дума за международни
операции. Необходимо е да има единност в класификацията, направена
от организацията, която ще ръководи операцията, и от тази на всяка една
държава участничка.
Физикогеографските характеристики, с акцент върху сложността
на терена, крайградските и градските райони, ключовата инфраструкту-
ра, линиите за комуникации, метеорологичните условия и други, са ва-
жен фактор, който може да окаже влияние както върху придвижването,
възможностите за провеждане на наблюдение и комуникацията, така и
върху активността на местното население, икономиката, съоръженията
от инфраструктурата, извършането на контрабанда или бунтовническа
активност. Той трябва да се оценява не само от гледна точка на собстве-
ните сили, но и от гледна точка на противостоящите. Така че, когато се
изготвя оценка на терена – особено от гледна точка на това как подпома-
га и възпрепятства собствените действия на многонационалните сили, в
същото време трябва да се оцени до каква степен той въздейства в същи-
те аспекти и на противостоящите сили.
Познаването на особеностите на демографските характеристики
е основата за успешното провеждане на операцията. Това е един от най-
значимите фактори в ОСС, който ще оказва влияние върху дейността на
274
разузнавателните структури. Липсата на нужните знания относно мест-

ното население не само ще затрудни разузнавателните органи, но ще
направи изпълнението на операцията невъзможно. Своевременното по-
лучаване на знания относно местните култури на различни етноси, пле-
менни, родови и етно-религиозни групи представлява важен елемент от
оперативната подготовка на разузнавателните формирования по време на
подготовката, планирането и изпълнението на операцията. Вземането
под внимание на демографския фактор означава да се определи как инф-
раструктурата, цивилните институции, нагласите и дейностите на мест-
ните лидери, популацията на населението и организациите, намиращи се
в зоната на операцията, оказват влияние върху нейното провеждане.
Противостоящите сили са друг фактор, който може да окаже
значимо влияние върху дейността на разузнавателните структури. Не-
доброто познаване на противостоящите сили ще направи невъзможно
постигането на поставените цели на операцията. В този аспект е необхо-
димо да се изгради една пълна картина на степента на заплаха от проти-
востоящи въоръжени формирования, потенциалните им възможности,
както и противниковите уязвимости още до началото на съответната
операция и тази оценка непрекъснато да се актуализира по време на опе-
рацията. В повечето случаи може да се окаже трудно да се направи оцен-
ка на противостоящите сили особено ако организационните им структури
са изградени на фунционален принцип и непрекъснато се адаптират
спрямо действията на конвенционалните въоръжени сили. Освен това те
обикновено трудно се различават от по-голямата част от местното насе-
ление и практиката показва, че правят всичко възможно, за да се слеят с
невоюващите.
Отношението на страната, на чиято територия се провежда опе-
рацията, е фактор, който може значително да подпомогне дейността на
разузнавателните органи при правилното му отчитане, тъй като ще дове-
де до пестене на разузнавателен ресурс. Положителната нагласа на цент-
ралните и местните органи на властта към въоръжените сили, провежда-
щи ОСС, ще подпомогне до голяма степен тяхната дейност, без значение
дали говорим за контрабунтовническа, или за контратерористична опе-
рация. От друга гледна точка обаче, наличието на подкрепа от местни
органи на властта, които са загубили доверието и подкрепата на местното
население, ще има съвсем друго отражение върху операцията.
275
Отношението на съседните страни към даден конфликт без

съмнение също ще оказва значително влияние върху неговото разреша-
ване. Доброто сътрудничество с граничещи на конфликтната зона дър-
жави може да спести разузнавателен потенциал, който да бъде насочен в
друга посока, но от друга страна, територията на съседна държава може
да се използва за изходна точка на нападения срещу собствените сили,
както и за логистична база за противопоставящи се въоръжени формиро-
вания. При всички случаи, когато става дума за ОСС, анализът, който
следва да се направи за съседите, трябва да включва онези особености на
демографските фактори, които се разглеждат и при анализиране на про-
тивостоящите сили и на страната домакин.
Посоката на развитие на кризата (конфликта) също ще има по-
скоро индиректно влияние върху разузнавателните структури. Това, кое-
то следва да се има предвид при него, е че освен правилната преценка за
развитието на конфликта от политическа гледна точка, от изключителна
важност за разузнавателните структури е правилната оценка от военна
гледна точка, тъй като тя директно кореспондира с физическото оцелява-
не на военнослужещите в зоната на операцията. Това е фактор, който ще
определи до каква степен сме постигнали поставените цели и какво да
предприемем за недопускане на евентуално развитие в негативна посока.
От съществено значение е да се следят непрекъснато местната и между-
народната обстановка, за да се вземат бързи и адекватни решения за пос-
ледващата дейност на формированията.
Сътрудничеството с други държавни и международни институ-
ции, ведомства, правителствени и неправителствени организации е
фактор, свързан главно с определяне на нивото и степента на взаимо-
действие с въоръжените сили. Подобно на отношението на съседите, то-
зи фактор ще окаже своето влияние по отношение на пестенето на разуз-
навателни усилия (които в много случаи могат да се окажат по принцип
недостатъчни). Влиянието му ще е по-скоро индиректно, но с удължава-
не срока на операцията може да има и натрупващ ефект. В основната си
част ОСС се провеждат под егидата на редица международни организа-
ции, а и не на последно място и финансовата гледна точка предполага, че
в редки случаи могат да се провеждат само от една държава. От същест-
вена важност е наличие на нужното законодателство, което да поставя
ясни граници в правомощията на всяка участваща страна.
276
Средствата за масово осведомяване са фактор, който може до

голяма степен да подпомогне запълването на празнините от информация.
Медиите (радио, телевизия, печатни медии, интернет и други) могат да
бъдат отнесени както към вътрешните, така и към външните фактори.
Когато говорим за предоставяне на представители на средствата за масо-
ва информация на коректна и актуална информация за намеренията и
дейностите на собствените сили в даден регион, ги отнасяме към първата
група фактори. Когато става дума за отразяване на дейността на въоръ-
жените сили, провеждащи ОСС, от национални и/или местни медии, без
за това да е осъществено взаимодействие с нас, ги отнасяме към втората
група. В никакъв случай не бива да се подценява огромното влияние на
интернет – в частност на социалните мрежи, тъй като то е безспорно вър-
ху широк кръг от хора с различно социално положение, образование и
култура.
Политическата воля както на страната, на чиято територия се
провежда операцията, така и на Република България, подобно на посока-
та на развитие на конфликта, ще окаже влияние върху дейността на ра-
зузнавателните структури по отношение на правомощията, с които те ще
разполагат от правна гледна точка. Също като при медиите, този фактор
може да се отнесе и към двете групи фактори. Когато ги причисляваме
към вътрешните фактори, това е свързано със задълженията и отговор-
ностите ни, произтичащи от нашето вътрешно законодателство. Когато
ги отнасяме към външните фактори, визираме два основни момента: за-
конодателството на страната домакин и международното законодателст-
во, тъй като България е и в ролята на страна член на различни междуна-
родни организации и коалиции (ООН, ЕС, НАТО и др.).
Операциите по сигурност и стабилизиране представляват изклю-
чително комплексна форма за водене на бойни действия, чийто краен ус-
пех зависи в голяма степен от усилията на разузнаването. Те се провеж-
дат в повечето случаи при неизяснена обстановка и за продължителен
период от време, което налага привлечените сили да разполагат със зна-
чителни и добре подготвени разузнавателни структури, които да бъдат
използвани по най-рационален начин. Своевременното изучаване и поз-
наване на различните фактори и тяхното влияние върху процедурите по
планиране и дейността на разузнавателните структури следва да се поз-
нават и имат предвид от командирите и органите за организиране и уп-
277
равление на разузнаването с цел повишаване не само на ефективността

на разузнавателните дейности в щабовете, но и на действията на разузна-
вателните формирования и органи при подготовката и воденето на опе-
рациите. Това важи особено за съвременните операции, които се харак-
теризират с бързо изменение на обстановката, многообразие на използ-
ваните сили и средства и значителен пространствен размах.
1
Доктрина на въоръжените сили на Република България. София: Министерство на
отбраната, 2011; NATO, Allied Joint Doctrine For The Conduct Of Operations- AJP-3(В),
March 2011.
2
Доктрина за операции в отговор на кризи извън член 5. София: Министерство на
отбраната, 2013.
***
Геров, Р. Тактическо разузнаване в операциите, III част. София: Военна академия
„Г. С. Раковски“, 2009.
Геров, Р. Разузнаване в специфична среда. София: Военна академия „Г. С. Раковс-
ки“, 2007.
NATO, Allied Joint Doctrine For Non-Article 5 Crisis Response Operations - AJP-3.4(А),
October 2010.
NATO, Allied Joint Doctrine For Reconnaissance And Surveillance, July 2009.
NATO, Allied Joint Intelligence, Counter Intelligence And Security Doctrine - AJP 2, 2003.
USA, FM 3-07, Stability Operations, October 2008.
278
ТАРГЕТИНГ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ВЪЗДУШНИ ОПЕРАЦИИ
подполковник Константин Петков
Анотация: В доклада се разглежда осъществяването на процеса

на таргетинг във военновъздушния компонент на съвместните сили.
Прави се обобщен преглед на интегрирането на таргетинга с процесите
на планиране на въздушни операции и поставяне на задачи.
Ключови думи: оперативно изкуство, таргетинг, планиране на
операции, въздушни операции, цикъл на поставяне на задачи, таргетинг
цикъл
Abstract: The report examines the implementation of the targeting

process in the air component of the joint forces. It contains a summary
overview of the integration of the targeting processes and the processes of air
operations planning and tasking.
Keywords: operational art, targeting, operations planning, air
operations, air tasking cycle, targeting cycle
Таргетингът е процес на определяне и приоритизиране на цели и

системи от цели и определяне на адекватно въздействие върху тях в съ-
ответствие с определени оперативни изисквания, способности и законови
рамки. Той е основен компонент от оперативното изкуство при използ-
ване на въздушната мощ, осигуряващ връзката между стратегията и при-
ложението на способностите на тактическо ниво. Таргетингът осигурява
транслирането на стратегията в конкретни действия (задачи), насочени
срещу целите, посредством определяне на подходящите комбинации от
средства и способи. В контекста на подхода за планиране на операции,
ориентиран към ефектите, таргетингът осигурява дефиниране на най-
ефективни и ефикасни комбинации от способи и средства за създаване на
279
желаните ефекти. Като цяло таргетингът присъства и е интегриран в про-

веждането на базовите процеси и процедури, формиращи основата на
осъществяването на въздушни операции – процесът на планиране на
въздушните операции и цикълът на поставяне на задачи.
Планирането на въздушни операции представлява координира-
не и синхронизиране на действията на елементи на въздушната мощ за
изпълняване на поставените мисии и задачи. За оптимизиране на използ-
ването на разполагаемите ресурси целта на всяка мисия (задача) на опе-
ративно ниво трябва да бъде тясно свързана с целта на цялостната стра-
тегия. Стратегията също трябва да кореспондира на оперативно ниво с
реалистичното и постижимото. Много важно за оперативното ниво е ко-
мандирът ясно да разбира как неговите действия се съчетават с изпълне-
нието на другите стратегически линии от операцията.
Основен принцип, прилаган при планиране на въздушни опера-
ции, е използването на методологията от „стратегия до задача“ (Strategy-
to-Task). Той осигурява ясно разбиране за връзката между целите, под-
държащите ги ефекти и действията, водещи до желаните ефекти. Прин-
ципът на прилагане на методологията „от стратегия до задача“ гарантира,
че оперативното ниво осигурява връзката между стратегическия замисъл
и провеждането на бойните действия, и операциите на тактическите
формирования са насочени за постигане на целите на стратегическото
ниво. Методологията е основата на подхода за провеждане на операции,
базиран на ефектите.
Подходът (англ. – Effects Based Approach to Operations (EBAO) за
провеждане на операции (това включва планиране, изпълнение и оцен-
ка), базиран на ефектите, се дефинира като подход, при който операциите
се планират, изпълняват, оценяват и адаптират за оказване на влияние
или промяна на системи или способности с цел постигане на желани ре-
зултати. Този подход не е просто методология за провеждане на опера-
ции, а начин на мислене, насочен към постигане на интеграция при съз-
даването на дизайна, планирането, изпълнението и оценката им.
Процесът на таргетинг обхваща дефинирането на подходящи цели
като обекти за въздействие за създаване на желаните ефекти и какви
действия, насочени към целите, е необходимо да бъдат предприети за
постигане на същите желани ефекти в съответствие с указанията на ко-
мандирите на стратегическо и оперативно ниво. Действията и целите са
280
Таргетинг при провеждане на въздушни операции
тактически елементи. Ефектите съществуват на всички нива – тактичес-

ко, оперативно и стратегическо. Ефектите показват връзката между съот-
ветните действия (насочени към целите като обекти за въздействие) и
постигането на целите на операцията на различните нива и желаното
крайно състояние.
Таргетингът детайлизира планирането на операциите до конкрет-
ни задачи за въздействие върху обекти (цели), осигурява ясна визия за
необходимите способности и подпомага извършването на оценка на пос-
тигнатите непосредствени резултати, ефектите от проведените бойни
действия и оценка на операциите. Процесът на планиране на въздушни
операции представлява адаптирана за целта, систематизирана последова-
телност от стъпки за военна оценка, анализ на мисията, разработване,
оценяване и избиране на вариант за действие, изготвяне на КОНОП и
План за операцията (фиг. 1). Таргетингът подпомага валидиране на опе-
ративните планове в смисъла на тяхната реална изпълнимост в зададени-
те времеви рамки и планирани способности.
Фиг. 1. Стъпки на процеса на планиране на въздушни операции

При иницииране на процеса на планиране се извършва оценка
на иницииращите указания, за да се изяснят разполагаемото време, те-
281
кущото състояние на наличната информация и други фактори, които

имат връзка с проблема.
При провеждане на анализа на мисията се извършва разузнава-
телна подготовка на оперативната среда. Определят се вероятните дейст-
вия на противника, неговите силни и слаби страни, центровете на те-
жестта, критичните уязвимости или други ключови елементи. Извършва
се анализ на системите от цели за въздействие и се определят изисквани-
ята за събиране на разузнавателна информация.
При разработването на варианти за действие на базата на ана-
лиза на центровете на тежестта на противостоящите сили се извършва
транслиране на критичните уязвимости в системи от цели, което служи
за основа при разработване на вариантите за действие. Разработването на
системите от цели продължава и при провеждане на анализа и оценката
на вариантите за действие.
Концепцията и планът за въздушните операции трябва да бъ-
дат базирани на усиля за постигане на желани ефекти. Таргетингът има
основна роля, подпомагайки осъществяването на връзката между жела-
ните ефекти и целите за въздействие. На базата на разработената инфор-
мация за целите се определят необходимите ресурси за постигане на же-
ланите ефекти. Разработената информация за целите ще послужи на по-
следващ етап от провеждане на операцията. Може да бъде включена в
плана или в неговите анекси, или да послужи като потвърждение, че пла-
нираните ресурси са достатъчни за постигането на целите на операцията.
В плана се залагат указания относно приоритизирането на целите, прави-
лата за използване на сила, както и за провеждането на самия таргетинг
процес – най-вече за критични спрямо времето цели.
Процесът на поставяне на задачи при провеждане въздушните
операции представлява стандартизиран цикъл, който включва шест фази
(фиг. 2), състоящи се от изпълняване на повтарящи се процедури за:
 планиране на действията на силите и средствата от военновъз-
душния компонент;
 координиране;
 поставяне на задачи и управляване на изпълнението им;
 оценяване на резултатите;
 докладване.
282
Фиг. 2. Цикъл на поставяне на задачи

Процесът отразява промените в обстановката, указанията на вис-
шестоящото командване, исканията за поддръжка от командирите на
други компоненти и участници в операцията. Целта на изпълнението на
цикъла е постигане на критериите за успех и желаното крайно състояние
съгласно намеренията на командира на военновъздушния компонент
(КОМВВК).
Процесът на таргетинг на нивото на военновъздушния компонент
е интегриран в цикъла на поставяне на задачи и почти напълно повтаря
фазите на съвместния таргетинг процес. Посредством цикъла се разра-
ботват продукти, необходими за изготвянето и изпълнението на заповед-
та за въздушните операции и осъществяване на оценка. Цикълът на пос-
тавяне на задачи обикновено се представя като комплект от процеси, ко-
ито поотделно осигуряват таргетинга, разпределението на усилията и
способностите при изготвянето на заповедта за въздушните операции. В
283
действителност всички тези процеси са тясно взаимосвързани. Отнасяне-

то към тях като към отделни субекти води до загуба на главната идея, че
трябва да функционират интегрирано като едно цяло за постигане на
максимална ефективност. Цикълът на поставяне на задачи се представя
като последователност от шест отделни фази. В действителност процесът
на таргетинг е двупосочен, с повтарящи се действия, многоизмерен, по-
някога изпълняван паралелно и като част от по-голям набор от процеси и
се основава на задълбочена разузнавателна подготовка на оперативната
среда. В процеса на таргетинг участват широк спектър от експерти, пред-
ставители от групи „Стратегия“, „Разузнаване“ и Център за въздушни
операции на бойния щаб (ЦВО на БЩ) на ВВК (фиг. 3) и, изпълнявайки
различни елементи от процеса, интегрират продукцията си на всички ни-
ва и стъпки на цикъла на поставяне на задачи. Независимо от това, че
посредством двата процеса се реализират отделни функции, самите про-
цеси са силно преплетени, протичат почти паралелно и изискват много
добра координация помежду си.
Фиг. 3. Структура на бойния щаб
284
С установяването на ежедневния боен ритъм цикълът на поставя-

не на задачи покрива целия процес: уточняване на намеренията на ко-
мандира и неговите указания; определяне на „местата“ на прилагане на
сила или други действия за осъществяване на тези намерения; разпреде-
ление на разполагаемите способности по определените цели за въздейст-
вие; включване на цялата тази информация в интегрирана, синхронизи-
рана и координирана заповед и нейното разпространение до всички из-
пълнители и потребители; осъществяване на контрол на изпълнението на
заповедта с цел адаптирането ѝ към промените в оперативната среда;
оценка на изпълнението и резултатите (фиг. 4). Цикълът е изграден на
основата на крайни периоди от време, необходими за планиране, интег-
риране, координиране, подготовка, изпълнение и оценка на въздушните
операции. Преднамереният таргетинг подход (англ. – Deliberate
Targeting) обикновено осигурява усилията при планиране на въздушни
операции по отношение действия, които ще бъдат изпълнявани след
72/96 часа, като изключва самия ден на изпълнение (фиг. 5).
Разработване на стратегията. Фазата стартира с актуални указа-
ния на командващия на съвместните сили (КОМСС) за целите на опера-
цията, намерението му, приоритетите и критериите за успех, в които са
включени общи указания и насоки, оперативни цели и желан краен ре-
зултат, приоритети, координиране на огъня, правила за използване на си-
ла, разпределение на силите и средствата и маньовър.
Група „Стратегия“ заедно с група „Разузнаване“ разработват
ефектите, които ще осигурят постигане на поставените цели, определят
мерките и индикаторите за ефективност и изпълнение и изискванията за
събиране на разузнавателна информация. КОМВВК, след консултации с
представители на другите компоненти и със своя щаб, трябва да предло-
жи на КОМСС за утвърждаване разпределението на усилията за компо-
нента. Резултат от тази фаза е директивата за въздушните операции
(англ. – Air Operations Directive (AOD).
285
Фиг. 4. Интеграция на процесите (вариант)
286
Фиг. 5. Разработване на заповедта за въздушните операции
Определяне на целите за въздействие. Ползвайки за база указа-

нията и приоритетите на КОМВВС, експертите от секция „Въздушни
операции“ на група „Стратегия“ разработват списък с номинирани цели
на ВВК, който се представя на съвместното ниво за включване в съвмес-
тния списък на приоритизираните целите. Експертите от секция „Въз-
душни операции“ на база на указанията и приоритетите на КОМВВК и
актуалното състояние на наличните способности изготвят ежедневните
приоритизирани списъци за ВВК и определят ограничението на броя на
287
целите от списъка (англ. – Cut line), по които ще се работи в текущия ци-

къл на заповедта за въздушните операции. Утвърденият от КОМСС съв-
местен списък на приоритизираните цели съдържа списъците на приори-
тизираните цели за всеки от компонентите. Необходимо е да има устано-
вен механизъм за координация между всички участници в съвместния
таргетинг по повод на своевременно подаване на информация за цели, по
които не е било въздействано по някаква причина. При необходимост те
се номинират отново.
Планиране на силите и средствата. В секция „Текущи опера-
ции“ на Центъра за въздушни операции се осъществява планиране на си-
лите и средствата посредством разработване на главен план за въздушни-
те операции (англ. – Master Air Operations Plan (MAOP), който се утвър-
ждава от КОВВК.
Разработване и разпространяване на бойните заповеди. На ба-
зата на главния план за въздушните операции секция „Текущи операции“
разработва заповедта за въздушните операции (англ. – Air Tasking Order
(ATO).
Изпълнение. След влизане на текущата заповед за въздушните
операции в сила промени в нея се осъществяват от „Текущи операции“ и
всички решения, касаещи таргетинга, попадат в обхвата на динамичния
подход (англ. – Dynamic Targeting). Той обикновено осигурява изпълне-
нието на текущата заповед за въздушните операции посредством неза-
бавна реакция на моментната обстановка с използване на наличните спо-
собности в реално време. Типична реакция са действията по критични
спрямо времето цели.
Оценяване и анализиране на резултатите. Крайната фаза на ци-
къла е извършването на оценка, която е тясно свързана с разузнавателни-
те действия, като тя може да изостане във времето от установения боен
ритъм поради зависимостта си от планирането и управлението, събира-
нето на информация, обработването, анализирането, изготвянето и разп-
ространението ѝ. Основно действията по извършване на оценка на резул-
татите и провеждането на операциите се извършват от секция „Анализ и
оценка“ и от група „Разузнаване“.
Може да се твърди, че таргетингът присъства при провеждането
на всички основни процеси и процедури, формиращи базата за провеж-
дане на въздушни операции. В контекста на подхода за провеждане на
288
операции, базиран на ефектите, таргетингът осигурява дефиниране на

най-ефективни и ефикасни комбинации от способи и средства за създа-
ване на желаните ефекти. Таргетингът осигурява транслирането на стра-
тегията в конкретни действия (задачи), насочени срещу конкретни реал-
ни цели чрез дефиниране на комбинации от средства и способи. Тарге-
тингът присъства и при изпълнението на задачите и оценката на резулта-
тите от проведените действия. Той е интегрална част от провеждането на
въздушните операции и оказва съществено влияние на качеството на
планирането, изпълнението и оценката на резултатите.
***
НП-3.3, Доктрина за въздушни операции, 23.04.2014.
НП-3.9, Доктрина за съвместно определяне и поразяване на целите, 25.10.2013.
НП-5, Доктрина за планиране на операции, 11.01.2013.
Ръководство за планиране на операции, Част II – оперативно ниво.
AFDD 3-0 Operations and Planning, 9 November 2012.
AFDD 3-60 Targeting, 28 July 2011.
Commander’s Handbook for an Effects-Based Approach to Joint Operations,
24 February 2006.
Joint Fires and Targeting Handbook, October 2007.
JP 3-60, Joint Targeting, 31 January 2013.
JP 5-0, Joint Operation Planning, 11 August 2011.
Thinking Effects – Effects-Based Methodology for Joint Operations. Air University Press,
October 2002
.
289
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОСТИГАНЕ
НА ТАКТИЧЕСКА ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ
Анотация: Оперативната съвместимост е водещ фактор при

съвместните тактически операции на национално и международно ни-
во. В настоящия доклад се разглеждат възможностите за постигане
на оперативна съвместимост на тактическо ниво.
Ключови думи: тактическа оперативна съвместимост, съвмес-
тна подготовка, съвместни тактически операции
Abstract: Interoperability is the lead factor in joint tactical operations

at national and multinational level. The present paper is focused on the some
interoperability achievement opportunities at tactical level.
Key words: tactical interoperability, common training, joint tactical
operations
С приемането на Република България като пълноправен член на

НАТО и Европейския съюз (ЕС) се промени изцяло характерът на взаи-
модействието в международен план. Анализът на основните регламенти-
ращи документи на НАТО, ЕС и Република България, свързани с отбра-
ната в съюзен и национален формат, може да определи, че въоръжените
сили ще участват в национални и колективни военни действия. Опитът
от последните въоръжени конфликти показва, че при решаването им
участват не само въоръжени сили, а и много други сили, средства,
формирования и структури от различни правителствени и
неправителствени организации от държавната и местната власт.
При въвличането на Република България във въоръжен конфликт
на територията на страната въоръжените сили и другите държавни
органи ще изпълняват една част от своите военновременни задачи
самостоятелно, но основна част от тези задачи ще се решават общо с
290
Възможности за постигане на тактическа…
участието на разнородни структури, сили и формирования от различни

министерства, ведомства, организации и местната власт.
Организирането и поддържането на координационния процес
между въоръжените сили и структурите от другите държавни органи във
въоръжен конфликт се налага поради: непрекъснато увеличаване на раз-
нообразието от общи задачи, в които се използват войскови формирова-
ния и структури, сили и средства от различни министерства и ведомства;
отговорностите и задълженията на въоръжените сили и структурите от
министерствата, ведомствата и местната власт по отбраната на страната;
спецификата и сложността на координирането на действията между раз-
нородни структури, ръководещи се от различни органи за управление;
възможно най-пълно познаване и усъвършенстване на процесите по ко-
ординация при планиране и изпълнение на общи задачи от структури,
сили и средства от различни министерства и ведомства. Сложността на
координирането на действия между разнородни структури от различни
министерства и ведомства при кризи от различен характер налага
необходимостта от заделянето на конкретно количество учебно време
във формированията за съвместна подготовка и непосредствено
сътрудничество със специализираните институции на МВР. Успехът на
съвместните тактически операции на територията на страната ще се оп-
ределя преди всичко от ефективните действия на всички органи за уп-
равление, структури, сили и средства от различните министерства и ве-
домства.
Непрекъснатото увеличаване на разнообразието от задачи, в които
се използват войскови формирования и структури, сили и средства от
различни министерства и ведомства, отговорностите и задълженията на
държавните институции по отбраната на страната, спецификата и слож-
ността на съгласуването на действията в бойна обстановка между разно-
родни структури, управлявани от различни органи, налага необходи-
мостта отвъзможно най-пълно познаване и усъвършенстване на процеси-
те по взаимодействие и координация. Съвременните специалисти и екс-
перти предлагат разнообразни подходи за организиране на взаимодейст-
вието, които често предизвикват нови дискусии и по-задълбочено разг-
леждане, и понякога тълкуване на нормативната уредба.
Настоящето изследване разглежда възможностите за постигане на
необходимото състояние на оперативна съвместимост, което позволява
291
изпълнение на общи задачи от разнородни структури и формирования. За

реализиране на принципа на системност в процеса на обучение и профе-
сионална подготовка е необходимо да се конструира определен модел за
подготовка, съдържащ в себе си необходимите педагогически реквизити,
които да определят пътя за постигане на поставените цели на обучение.
При анализа на съществуващите потребности от развиване на спо-
собности за съвместно опериране на военни и полицейски тактически
екипи се установи необходимост от конструиране на подходящ модел за
постигане на оперативна съвместимост и подготовка за съвместни такти-
чески операции. Моделът съдържа в себе си два основни компонента:
нива на оперативна съвместимост и алгоритъм за нейното постигане.
В съвременната литература оперативната съвместимост се разг-
лежда като състояние на взаимодействие между две или повече разно-
родни системи. За нуждите на настоящето изследване се приема следно-
то определение: „Оперативната съвместимост при съвместни тактически
операции се дефинира като състояние на достигнатите способности за
взаимодействие от страна на военни и полицейски тактически екипи при
изпълнение на поставени общи тактически задачи за постигане на един-
ни тактически цели.“
В зависимост от характера на взаимодействието е възможно да се
разглеждат три основни нива на достигната оперативна съвместимост –
деконфликт, съвместно опериране и интегриране (фиг. 1).
Фиг. 1. Нива на оперативна съвместимост
292
Състоянието на деконфликт се заключава във възможностите за

изпълнение на съвместни задачи при единно командване на съвместната
тактическа операция; използване на единни сигнали за управление и вза-
имодействие. Тактическите екипи могат да изпълняват тактически задачи
самостоятелно, без да си пречат един на друг. Допускат се различия във
въоръжението и екипировката, помощните и защитните средства; самос-
тоятелно логистично осигуряване на тактическите екипи, единно меди-
цинско осигуряване.
Това е началното състояние на оперативна съвместимост, което е
характерно при провеждането на повечето международни съвместни так-
тически операции. Различията в екипировката и въоръжението, както и в
използваните тактически способи се компенсират от единното командва-
не, единната система за целеуказване, единните сигнали за взаимодейст-
вие и определянето на конкретни тактически задачи в точно указан район
от зоната на операцията.
Състоянието на съвместно опериране се приема за достигнато при
развити способности от страна на военните и полицейските тактически
екипи за съвместно изпълнение на поставени тактически задачи при
единно командване; единна комуникация и сигнали за управление. Из-
ползват се единни тактически техники и способи. Възможни са несъщес-
твени различия в екипировката. Налице са съвместимост на въоръжение-
то, единно медицинско и логистично осигуряване.
Интегриране е най-високото ниво на оперативна съвместимост и
се изразява в достигнати способности за провеждане на съвместни такти-
чески операции при единно командване. Необходима е единна комуни-
кационна система. Тактическите екипи могат да изпълняват широк спек-
тър от тактически действия, прилагайки единни тактически способи. Въ-
оръжението, екипировката, помощните и защитните средства на такти-
ческите екипи не се различават. Има единно медицинско и логистично
осигуряване.
Следва да се отбележи, че пълната интеграция на тактическо ниво
е трудно постижима дори за тактически екипи от една ведомствена
структура. Спецификата на тактическите действия, особено при високо-
рискови тактически операции, формулира изискване за продължително
трениране на ефективни тактически способи, за което трябва време, а
при международни операции то не е в достатъчна наличност като ресурс.
293
Алгоритъмът за постигане на оперативна съвместимост съдържа в

себе си седем основни компонента – диалог, концепции и доктрини,
тестване, експериментиране, съвместна подготовка, съвместни учения
и подготовка за съвместни операции (фиг. 2).
Фиг. 2. Алгоритъм за постигане на оперативна съвместимост
Диалогът е първата стъпка в процеса на установяване на необхо-

димостта от съвместни тактически операции. Като компонент на алгори-
тъма той се изразява в провеждане на междуведомствени работни срещи,
конференции и семинари по въпроси, свързани с възможностите за взаи-
модействие и съвместна дейност.
Втората стъпка е свързана с оптимизиране на съществуващата за-
конова и нормативна уредба, наличните инструкции, разработването на
доктрина за съвместни тактически операции, стандартни оперативни
процедури, ръководство и наставление за съвместни тактически операции.
Тестването обхваща проверка на теоретичните постановки на
нормативната база, на моделите за междуведомствено взаимодействие,
тестване на модели за планиране и за вземане на решение и проверка на
ефективността на процеса на планиране на съвместни тактически операции.
294
Експериментирането включва провеждане на научни експери-

менти по въпроси, свързани с оперативната съвместимост, проверка на
научни хипотези, изготвяне на експертни оценки, анализ на получените
резултати, предложения за оптимизиране на елементи от системата за
взаимодействие.
Съвместната подготовка е ключов момент в алгоритъма за пос-
тигане на оперативна съвместимост и обхваща разработване на методика
за съвместна подготовка, разработване на пособия, наръчници, програма
и планове за съвместна подготовка, провеждане на съвместни теоретични
и практически занятия.
Съвместните учения като компонент обхващат провеждане на
съвместни тактически учения при различни тактически обстановки, про-
веждане на различни видове съвместни тактически операции, апробиране
на нови тактики и техники, проверка на достигнатото ниво на оперативна
съвместимост, сертификация на тактически екипи за съвместни такти-
чески операции по единна методика.
Подготовката за операция се разглежда в два аспекта – предва-
рителна и непосредствена. Предварителната подготовка е възможно да се
изразява в разработване на инструкции за подготовка за съвместни так-
тически операции, разработване на единен модел за планиране, разработ-
ване и тренировка на стандартни варианти за действие, организиране на
взаимодействието, логистичното и медицинското осигуряване. Непос-
редствената подготовка на тактическите екипи за съвместни тактически
операции включва подготовка на средствата (въоръжение, екипировка,
помощни и защитни средства), разпределение на задачите между екипи-
те, организиране на взаимодействието, тренировка на избраните вариан-
ти за действие.
Предложеният конструиран модел не претендира за изчерпател-
ност. По своята същност той е динамичен и отворен за необходими ко-
рекции с оглед на промени в националната и международната норматив-
на база. Алгоритъмът за постигане на оперативна съвместимост позволя-
ва в определени етапи да се интегрира не само националният, но и коа-
лиционният боен опит и да се внедрят актуални поуки от практиката при
провеждане на международни съвместни операции.
295
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА НИВОТО НА ПОДГОТОВКА
ЗА МИСИЯ ЧРЕЗ САМООЦЕНКА ОТ СТРАНА НА КАДРИТЕ
Анотация: За определяне на насоките за оптимизиране на под-

готовката на контингенти и кадри е възможно да се използва като ин-
струмент самооценката на обучаемите по отношение на тяхното ниво
на подготовка, както и тяхната оценка по определени съществени
фактори на процеса на подготовка. В доклада се разглеждат резулта-
ти от проведено изследване на нивото на подготовка на групи военни
съветници.
Ключови думи: подготовка за мисия, самооценка, групи военни
съветници
Abstract: The evaluation of the training improvement directions is

possible to achieve by using of the self evaluation methods as a tools for
measuring of the mission readiness level, as well another important training
factors. In the following paper are reported some results of conducted
research of the military advisors teams’ readiness level.
Key words: mission training, self evaluation, military advisors team
За определяне на насоките за оптимизиране на подготовката на

контингенти и кадри е възможно да се използва като инструмент само-
оценката на обучаемите по отношение на тяхното ниво на подготовка,
както и тяхната оценка по определени съществени фактори на процеса на
подготовка. За целта в Центъра за подготовка на кадри за участие в ми-
роопазващи операции и изучаване на опита към Националния военен
университет „Васил Левски“ бе приложена разработена методика за из-
мерване на нивото за подготовка за мисия чрез самооценка от страна на
обучаемите.
296
Възможности за измерване на нивото…
Основната цел на разработената методика е да се получи обектив-

на информация от страна на кадрите, подготвяни за участие в мисия, ко-
ято при необходимост да може да се съпостави с оценката на назначената
комисия за сертифициране на контингента. По този начин се осигурява
максимална обективност при анализ на нивото на подготовка за мисия.
Вариантът на разработената методика се предлага като открит и динами-
чен, с възможности за адаптиране и специализиране в съответните нап-
равления за бъдещи изследвания.
Методиката предвижда данните да се събират по метода на анкет-
ното проучване. За постигане на целите при изследване на мнението на
обучаемите е разработена анкета, състояща се от четири основни части:
паспортна част, пет скали за измерване на мнението на обучаемите, ди-
намична матрица за консенсусна оценка и отворени позиции за препоръ-
ки от страна на обучаемите за оптимизиране на подготовката за мисия.
Първата част на разработената анкета съдържа паспортни данни за
изследваните лица – пол, възраст, звание, длъжност, брой мисии, в които
е участвало лицето, стаж в армията, и предоставя възможност за опреде-
ляне на разделящите променливи при анализ на резултатите. Описанието
на формулировката на скалите е посочено в таблица 1.
Таблица 1
№ Скала Показател за измерване
1 Tmis Ниво на подготовка за мисията
Съответствие на екипировката и въоръжението
2 Emis
спрямо характера на изпълняваните задачи
3 Pmis Степен на познаване на процеса на планиране
Приложимост на компютърното приложение
4 Ipls
за планиране
5 Kins Ниво на компетентност на инструкторския състав
Втората част на анкетата се състои от петдесет твърдения, изслед-

ващи пет скали за измерване на отделни компоненти на подготовката,
297
като всяка съдържа десет твърдения с възможни количествени стойности

от 1 до 5. Изборът на петстепенна система за оценка на твърденията пре-
доставя, от една страна, възможност за получаване на по-прецизни ре-
зултати при анализа, а от друга – за по-точни стойности на самооценката
на обучаемите. Анализът на получените данни от анкетното проучване се
извършва с помощта на разработен ключ за обработване на резултатите,
получени по съответните скали.
Третата част на анкетата съдържа динамична матрица за консен-
сусна оценка на необходимите способности за провеждане на съвместни
тактически операции.
Четвъртата част се състои от отворени позиции за препоръки от
страна на обучаемите за оптимизиране на процеса на подготовка за мисия.
Разработената методика е използвана за провеждане на пилотно
изследване на мнението на военнослужещите от състава на групи военни
съветници (МАТs), предвидени за участие в операцията на Международ-
ните стабилизиращи сили в Афганистан, в края на тяхната подготовка за
мисия в НВУ „Васил Левски“ през февруари 2013 г. Пилотното изслед-
ване обхваща мнението на офицерите, сержантите и войниците от съста-
ва на четирите групи военни съветници (МАТs), предвидени за участие в
операцията ISAF.
Броят на изследваните лица е 71 военнослужещи от 85, провеж-
дащи подготовка за мисия, което е 60,35% от всички военнослужещи,
назначени на длъжност в състава на групите военни съветници. Количес-
твото на изследваните лица покрива изискванията за достатъчност при
експериментални проучвания и определя представителност на извадката.
Данните от паспорната част се използват за определяне на въз-
можните разделящи променливи: по пол (мъже и жени), по категория во-
еннослужещи (офицери, сержанти и войници), по функционална компе-
тентност (съветници и охранителен елемент), по професионален опит в
мисии (военнослужещи без опит в мисия или с участие в една мисия и
военнослужещи, участвали в 2 и повече мисии). Разделящите променли-
ви позволяват да се използва методът на експертната оценка по отделни
показатели, като при анализ на резултатите по отделните скали е въз-
можно определяне на различни експертни групи.
За анализ на получените данни по скалите Tmis – „Самооценка на
нивото на подготовка за мисията“, E mis – „Оценка на съответствие на
298
екипировката и въоръжението спрямо характера на изпълняваните зада-

чи“, и Kins – „Оценка на нивото на компетентност на инструкторския със-
тав“, в качеството на мнението на експертна група могат да се вземат
предвид данните на военнослужещите, участвали в две и повече мисии,
имайки предвид факта, че те са преминавали подготовка за мисия най-
малко два пъти и настоящата е поне трета за всеки един от тях. При ана-
лиз на резултатите, получени по скалите P mis – „Самооценка на степента
на познаване на процеса на планиране“, и I pls – „Оценка на приложимост-
та на компютърното приложение за планиране“, за определяне на екс-
пертна група може да се използва разделящата променлива Fsv
(Functional competence) – „Функционална компетентност“, с оглед на
факта, че процесът на тактическо планиране в групите военни съветници
е приоритет на военнослужещите, назначени на длъжност „съветник“. С
използване на разделящата променлива Csv (Category split variable) може
да се направи корелационен анализ между мнението на офицерите, сер-
жантите и войниците, резултатите от който да се използват за определяне
на настоящото ниво на професионална компетентност на отделните кате-
гории военнослужещи.
Таблица 2 представя разпределението на скалите в субскали в за-
висимост от разделящи променливи S (Split variables) – по пол Ssv (Sex),
по категория Csv (Category), по функционална компетентност Fsv
(Functional competence) и по боен опит Mexp (Mission Experience). Въз-
можно е при необходимост от по-задълбочени анализи да се използват и
други разделящи променливи за конструиране на субскали, в съответс-
твие с целите на провежданите изследвания.
По разпределяща променлива „пол“ изследваните лица се делят на
мъже – 66 (82,5%), и жени – 5 (100%), като процентното отношение е
спрямо броя на назначените на длъжности жени – 5, и длъжности, които
са заемани от мъже – 80. С помощта на тази разделяща променлива могат
да се анализират взаимовръзките по отделните скали и да се разкрие на-
личието на значими разлики по отделни въпроси.
299
Таблица 2
Скали Tmis Emis Pmis Ipls Kins S

Тman Eman Pman Iman Kman Ssv
Twom Ewom Pwom Iwom Kwom Ssv
Toff Eoff Poff Ioff Koff Csv
Субскали
Tnco Enco Pnco Inco Knco Csv
Tsol Esol Psol Isol Ksol Csv /Fsv
Tadv Eadv Padv Iadv Kadv Fsv
Texp Eexp Pexp Iexp Kexp Mexp
Tcon Econ Pcon Icon Kcon Mexp
Фиг. 1. Разпределение на изследваните лица по пол
300
Таблица 3
Разпределение по пол Общо Жени Мъже

Брой на подготвяните кадри 85 5 80
Брой на изследваните лица 71 5 66
Процентно отношение 83,53% 100% 82,5%
Стойностите на скалите по тази разделяща променлива са предс-

тавени на фигура 2 и в таблица 4.
Фиг. 2. Стойности на скалите при разделяща променлива Ssv
Таблица 4
Скали Мъже Жени

Tmis 42,68 42,20
Emis 41,80 41,60
Pmis 43,95 44,20
Ipls 44,23 41,80
Kins 45,56 44,40
301
От получените стойности по скала Tmis – „Самооценка на нивото

на подготовка за мисия“, се констатира, че военнослужещите мъже и же-
ни са дали самооценка „много добро ниво“, като стойността на скалата
при изследваните мъже е Tman = 42,68, а при жените – Twom = 42,20. Близ-
ките стойности на самооценката на мъжете и жените позволяват да се
заключи, че при подготовката си те са преодолели въздействието на пси-
хо-половите различия и имат еднакво виждане по отношение на крите-
риите за ниво на професионална подготовка. При по-задълбочен анализ е
възможно да се приеме, че това е един добър показател за екипна ефек-
тивност особено ако се разкрият близки стойности на мненията и по дру-
гите скали.
Резултатите по скала Emis – „Съответствие на въоръжението и еки-
пировката спрямо характера на изпълняваните задачи“, при мъжете са
Eman = 41,80, а при жените – Ewom = 41,60. По-ниските стойности по тази
скала при жените се дължат най-вече на облеклото и екипировката, които
продъжават да са с унифициран дизайн, несъобразен с особеностите на
анатомията на женското тяло. Все още в българската армия не е решен
въпросът за въвеждане в употреба на бронежилетки и униформи за жени,
което е предпоставка за създаване на дискомфорт при изпълнение на
ежедневните дейности и задачи. Цялостната оценка на мъжете и жените
по тази скала е „много добро съответствие“, като се разкриват и потреб-
ности за усъвършенстване на елементи от индивидуалната екипировка и
необходимост от въвеждане на нови образци въоръжение, съобразени със
спецификата на военно-професионалната дейност на военните съветници.
При анализ на получените резултати по скалите P mis и Ipls се разк-
рива, от една страна, самооценката на изследваните лица на степента на
познаване на процеса на тактическо планиране (P man = 43,95; Pwom = 44,20)
и от друга, приложимостта на специализираното компютърно приложе-
ние за тактическо планиране (Iman = 44,23; Iwom = 41,80). Общата оценка
по скала Ipls за „много добра приложимост“ подкрепя част от хипотезата
на провежданото изследване, а именно възможността за оптимизиране на
подготовката на контингентите с помощта на съвременни програмни
продукти.
Сравнителният анализ на стойностите на скалите T mis и Kins позво-
лява обективно да се определи нивото на компетентност на инструкторс-
кия състав чрез оценка от страна на обучаемите. Фактът, че самооценката
302
на мъжете Тman = 42,68 и на жените Twom = 42,20 е с по-ниски стойности

от оценката за нивото на компетентност на инструкторския състав от
страна на мъжете Kman = 45,56 и жените Kwom = 44,40 е показател за ефек-
тивността на процеса на организиране и провеждане на подготовката за
мисия. Използването на нови съвременни и нетрадиционни методи за
обучение е получило своята обективна оценка от страна на обучаемите,
въпреки съществуващите трудности, ограничения и лимит на ресурси
при организирането и провеждането подготовката за мисия.
Анализът на резултатите по разделяща променлива „категория во-
еннослужещи“ обхваща разкриване на разликите в мненията на офицери-
те, сержантите и войниците. Разпределението на изследваните лица по
този показател е представено на фигура 3 и в таблица 5.
Фиг. 3. Разпределение на изследваните лица по категории
Таблица 5
Разпределение Офицери Сержанти Войници

Брой
30 12 29
на изследваните
Процентно
42% 16,80% 41,20%
отношение
Броят на офицерите – 30, представлява 42% от състава на изслед-

ваната група. Сержантите са 12 (16,80%), а войниците – 29 (41,20%). Ре-
зултатите, получени за стойностите на скалите, предоставят възможност
303
за сравнение на мненията на различните категории военнослужещи и за

разкриване на взаимовръзки по отношение на основни елементи на под-
готовката за мисия.
От представените на фигура 4 и таблица 6 резултати се виждат яс-
но различията в мнението на отделните категории по различните скали за
измерване.
Фиг. 4. Стойности на скалите по разделяща променлива Csv
Таблица 6
Скали Офицери Сержанти Войници

Tmis 41,47 41,92 44,17
Emis 42,17 42,83 40,97
Pmis 44,63 44,50 43,07
Ipls 44,90 43,75 43,31
Kins 44,77 40,67 46,31
По скала Tmis самооценката на изследваните офицери T off = 41,47,

което като стойност е близо до самооценката на изследваните сержанти –
Tnco = 41,92. При войниците Tsol = 44,17 – стойност близка до „отлично
ниво на подготовката“. Резултатите от мненията на трите категории во-
еннослужещи попадат в обхвата на самооценка „много добро ниво на
304
подготовка“, като е видно, че офицерите и сержантите са по-критични и с

по-високи изисквания. Този факт е възможно да се обясни, от една стра-
на, с тяхните професионални квалификация и опит и с характера на во-
енно-професионалната им дейност. Обемът от задачи при подготовката
за мисия при войниците е значително по-малък с оглед на техните функ-
ционални задължения в групата военни съветници. Предвид широкия
спектър от дейности на офицерите и сержантите и комплексния им ха-
рактер на съветници е логично те да са по-взискателни при оценка на
собствените си способности.
Сравнителният анализ на стойностите по скалите P mis и Ipls разкри-
ва полезността на разработеното специализирано приложение за такти-
ческо планиране за всички категории военнослужещи.
Фиг. 5. Сравнителен анализ между скали Pmis и Ipls

при разделяща променлива Csv
Таблица 7
Poff Pnco Psol

Pmis 44,63 44,50 43,07
Ipls 44,90 43,75 43,31
Ioff Inco Isol
Самооценката на офицерите по степента на познаване на процеса

на тактическо планиране е P off = 44,63, на сержантите – Pnco = 44,50, и на
войниците – Psol = 43,07. Съотнесени към характеристиките на отделните
305
категории военнослужещи, резултатите показват логично по-високи

стойности при офицерите и сержантите, които изпълняват основна роля в
процеса на планиране. Войниците в този процес изпълняват задачи, свър-
зани с подготовка на част от анексите към оперативния план, което в об-
щи линии изчерпва техния ангажимент, и затова не се задълбочават в
елементите при процеса на вземане на решение, което е от компетент-
ността на офицерския и сержантския състав.
Общата оценка на всички категории военнослужещи по скалата
Ipls е „много добра приложимост“ на компютърното приложение за так-
тическо планиране със съответните стойности I off = 44,90, Inco = 43,75 и
Isol = 43,31. Това е поредно доказателство, подкрепящо хипотезата за оп-
тимизиране на процеса на подготовка с помощта на съвременни прог-
рамни продукти, оценено от всички категории от изследваните военно-
служещи. Тази много добра оценка позволява да се формулира извод за
констатирана потребност от разработване на компютърни приложения за
самоподготовка по всички военно-професионални дейности, както и за
подпомагане изпълнението на ежедневни задачи, свързани с документо-
оборот.
Анализът на резултатите по разделяща променлива функционална
компетентност – Fsv (Functional competence), позволява да се измерят
стойностите на самооценката и оценката на военните съветници и вой-
ниците от състава на охранителния елемент на групите военни съветни-
ци. Данните са представени на фигура 6 и в таблица 8.
Фиг. 6. Стойности на скалите при разделяща променлива Fsv
306
Таблица 8
Охранителен
Скали Съветници
елемент
Tmis 41,60 44,17
Emis 42,36 40,97
Pmis 44,60 43,07
Ipls 40,21 43,31
Kins 44,90 46,31
Получените резултати по скалите позволяват да се разкрият важни
във функционален аспект взаимовръзки за нивото на подготовка за ми-
сия. Стойностите на субскалите за самооценка на нивото за подготовка за
мисия са Tadv = 41,60 на съветниците и Tsоl = 44,17 на охранителния еле-
мент. Сравнителният анализ показва по-високи стойности на самооцен-
ката на охранителния елемент, което, от една страна, се дължи на факта,
че по отношение на дейностите по осигуряване на формированието зада-
чите са в определен обем и се познават детайлно от назначените войници
на длъжности „механик-водач“ и „картечар“. От друга страна, фактът, че
голяма част от войниците са от състава на 68-ма бригада за специални
операции допълнително обяснява високата самооценка, като се има
предвид характера на бойната подготовка в подразделенията за специал-
ни операции. Високата самооценка от страна на военнослужещите от ох-
ранителния елемент се подкрепя от адекватните им действията в различ-
ни ситуации в рамките на подготовката.
Високото ниво на достигнатите способности е важен показател по
отношение на изпълнението на един от важните критерии при съвмест-
ните тактически операции – защита на силите (Force Protection). Получе-
ните резултати позволяват да се направи извод, че в рамките на изпълне-
нието на своите ежедневни функционални задължения по време на миси-
ята военните съветници разполагат с добре подготвен охранителен еле-
мент, който е в състояние да гарантира тяхната сигурност в непредвиде-
ни ситуации и при различни източници на заплаха.
Анализът на резултатите по скала E mis показва, че охранителният
елемент оценява съответствието на екипировката и въоръжението по-
критично – Еsol = 40,97, отколкото военните съветници – Eadv = 42,36. То-
307
зи факт разкрива потребност от насочване на усилията при оптимизиране

на окомплектоването на контингентите с въоръжение и екипировка, под-
ходящи и съответстващи на характера на изпълняваните задачи, включи-
телно и въвеждане в употреба на съвременни нелетални помощни средства.
Третият важен извод е свързан с оценката на съответствието на
въоръжението и снаряжението спрямо характера на изпълняваните зада-
чи. Получените стойности по скалата са E exp = 43,00 за експертната група
и Econ = 41,26 за контролната група. Разликата в стойностите се дължи на
факта, че военнослужещите от състава на експертната група са преки
участници в процеса на оптимизиране на въоръжението и екипировката
на контингентите от Българската армия, изпращани на експедиционни
мисии. Макар трудно и бавно, процесът на усъвършенстване на въоръ-
жението и оборудването на контингентите продължава в съответствие с
ведомствените възможности.
От значение са получените резултати по скалите P mis и Ipls. Стой-
ностите са Pexp = 44,65 и Iexp = 43,76 за експертната група, определящи ек-
спертна оценка за много добра степен на приложимост на специализира-
ното приложение за тактическо планиране, подкрепена със самооценката
за познаване на процеса на планиране.
Стойностите на контролната група P con = 43,98 и Icon = 44,15 се ин-
терпретират като доказателство за ефективна образователна функция на
разработеното специализирано приложение за тактическо планиране, ба-
зирано на споделеното от изследваните лица мнение за повишаване на
знанията им по процеса на тактическо планиране.
В рамките на комплексния анализ на резултатите от проведеното
пилотно изследване се разкриха възможности за оптимизиране на проце-
са на тактическо планиране в състава на групите военни съветници. Ин-
тегрираните в специализираното компютърно приложение алгоритми за
действие в отделните етапи на планиране, формализовани документи и
инструкции по организацията на ежедневните дейности са обективно
оценени от страна на обучаемите като полезни и необходими за повиша-
ване на нивото на знание и екипната ефективност.
***
Кръстев, К. Оптимизиране на подготовката на контингенти за съвместни тактически
операции. Велико Търново: Национален военен университет „Васил Левски“, 2013.
308
ИЗИСКВАНИЯ
за публикуване в Годишника
на Военна академия „Георги Стойков Раковски“
За публикуване в Годишника на Военна академия „Георги Стойков

Раковски“ авторите могат да представят индивидуално или в съавторс-
тво не повече от две статии. Желателно е обемът на всяка статия да не е
повече от 12 стандартни страници (30 реда по 60 знака). Те трябва да са
на електронен носител във формати Word 97-2003 (Document, Times New
Roman, Font Size 12) и PDF.
Статиите следва да съдържат: заглавие, воинско звание (за офи-
церите), академична длъжност и научна степен, собствено и фамилно
име на авторите. В началото на всяка статия са необходими научно ре-
зюме и ключови думи на български и на английски език, а в края ѝ –
подписано уверение, че не съдържа класифицирана информация.
На последната страница се изписват телефонният номер и елек-
тронният адрес на авторите за кореспонденция.
Таблиците и фигурите да не са сканирани, да са разположени
близо до първото им споменаване и да са с резолюция не по-малка от
300 dpi. Номерират се с арабски цифри.
Математичните формули и уравнения се номерират в десния край
на печатното поле с арабски цифри във вида (1), (2) и т.н. Химичните
уравнения се номерират по същия начин, но с римски цифри.
Означенията на величините се курсивират (Italic), а мерните еди-
ници се изписват с основния шрифт.
Задължително е използването на Международната система мер-
ни единици SI.
Библиографското цитиране на използваните източници е с индек-
си (арабски цифри) в текста, а описанието им – в края на статията
(Endnotes). То се извършва според изискванията на БДС ISO 690:2011 и
Официалния правописен речник на българския език от 2012 г. Не се до-
пуска цитиране само на електронни сайтове и адреси.
Редактор Денка Колева
Формат 70х100/16
Печат – Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Godishnik FNSO 2014 2 PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Godishnik FNSO 2014 2 PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

2/2014

„НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА“

© Военна академия „Георги Стойков Раковски“, издател, 2016

Krasimira Hristova, Lyubomir Vladimirov, Vladimir Tomov

Марий Георгиев, Кръстю Кръстев

Милко Стефанов, Георги Камарашев

Цоню Цонев, Атанас Атанасов

доцент д-р Лидия Велкова

Анотация: Представено е влиянието на икономическата поли-

Abstract: The impact of economic policy and the impact of changes in

Влиянието на промените в размера и темпа на прираст на брутния

телно все по-голяма част от средствата, които държавата отделя за сти-

текст връзката между икономическата политика и отбранителните разхо-

бюджетно финансиране, както е сега, да се поддържа тясна връзка между

то и поразява в дълбочина системата на социално-икономическите отно-

транспорт. В основата на 2/3 от сивата икономика в Европа, от която

Transparency International4 през 1998 г. със стойност 2.9 пункта. За пери-

гион и в ЕС, като предпоставка за разгръщане на икономическата иници-

през 1997 г. у нас беше постигната финансова стабилизация, която спо-

телна. Предпоставя се необходимостта те да бъдат постигнати, но без

Платежен баланс 2012 2013 2014 2015 2016 2017

За да се постигне промяна в темповете на растеж на БВП е необ-

капитализма, както и модернизиране на определени традиционни за на-

ност, „съчетано с корупционни практики, което е довело до значително

В този смисъл основен проблем на всички правителствени разхо-

рат икономическото развитие, изработването на генерален критерий за

вграждане на иновациите в производството, изграждане на конкурентни

доцент д-р Павел Ангелов

Анотация: Често днес икономическата свобода се интерпрети-

Abstract: Economic freedom nowadays is often interpreted in terms of

В пазарните общества е широко разпространено схващането, че

не бива да се пропуска обстоятелството, че разбирането за собственост е

някакво естествено право (право на живот, на лична свобода и т.н.). Ес-

вата на собственост представляват комплексна и най-сложна съвкупност

зяина – бел.пр.], като предложи по-висок наем. Собственик, който пред-

видна преекспонация на значението на правото на собственост. Защото

зарната игра, осъществява се мирна конкуренция между пазарните су-

те години на миналия век, в притежание на малко „ръце“. (Друг същест-

ната сила, „самозадоволяват“ се на село, като произвеждат, обработвайки

богатството и благосъстоянието нямат само материален израз или потре-

Свободата на договарянето между пазарните субекти също е

Ефективното прилагане и спазването на закона представляват по-

Следователно възприетата за необратима презумпция, че непознаването

полковник Павлин Русанов

Процесът на планиране на отбраната, базиран на способности, е

те и отговорностите в тази област. В хода на дейността на предлаганата

Крайният продукт на тази фаза е План за развитие на въоръжените сили

Фаза „Изпълнение и отчет“

Фиг. 1. Нива и фази в отбранителното планиране

то са отбранителните програми, където са представени основни дейнос-

липсващите и поддържане на съществуващите способности. При крат-

Процес на отбранителното планиране

За целите на анализа ще се концентрираме върху фазата на дъл-

Определяне на необходимите способности:

Фиг. 2. Основни етапи на фаза „Планиране“

2. Прилагане на политическите насоки

необходимите способности за постигане на целите и установява взаи-

ледните са налични за въоръжените сили. По този начин се сравняват

придобиване на ново оборудване и нови материални средства. Тези вари-

Основни точки за извършване на ресурсния анализ

1. Основни моменти за извършване на ресурсния анализ

ващ се в невъзможност за създаване и/или поддържане на необходимите

Доктрина за финансово осигуряване. Министерство на отбраната. София, 2012.