ВТУ „СВ.СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Стопански факултет

Курсова работа
На тема:

,, Антикризисно Управление.”

Велико Търново
2023

Съдържание:
 Същност на понятието криза……………………………стр. 3

 Антикризисно управление – същност и цели………….стр. 3

 Роля и значение на кризите в организацията…………..стр. 4

 Диагностика на кризите в предприятието……………...стр. 4

 Ролята на мениджърите за успешно справяне с

кризите……………………………………………………стр. 6

 Управлението на рисковете……………………………..стр. 7

 Методи за преодоляване на кризисното състояние в

предприятието……………………………………………стр. 7

 Заключение……………………………………………….стр. 9

 Използвана литература…………………………………..стр. 10

Същност на понятието криза:

2
Кризите са най – тежкото изпитание за всяка организация. Кризата
обикновено се определя като драматична и негативна промяна на ситуацията.
Това може да бъде нещастие – напр. опасност за човешкият живот; огромни
вреди върху собствеността; съдебно разследване на компанията във връзка с
нейни действия или поведение на персонала й. Кризата може да се случи в
резултат от природно бедствие или криминално деяние – саботаж,
подправяне на продукти. Някои кризи възникват и се развиват внезапно,
други се разгръщат постепенно като следствие от ескалиращо затруднение,
което в даден момент избухва като криза.
Кризите в предприятието могат да възникнат под формата на ожесточени
конфликти, които дори да доведат фирмата във фалит. Морално остарялото
оборудване, загубата на конкурентни предимства, а така също спирането на
притока на ресурси също са симптоми за нарастваща кризисна ситуация.
Повечето остри противоречия, възникващи в предприятието са свързани с
неговата финансово-стопанска дейност.затова антикризисното управление е
насочено преди всичко към отстраняване и недопускане на проблеми в
системата за разпределение на ресурсите и оптимизацията на стопанската
дейност.
Кризисното финансово състояние на предприятието изисква от управителите
провеждането на редица нетрадиционни мероприятия, използването на
методи и подходи, които значително се различават от ръководството в
обичайни, стабилни условия.

Антикризисно управление – същност и цели:

Антикризисното управление е съвкупност от методи, позволяващи да се

разпознават кризите, да с осъществяват превантивни действия и да се
преодоляват негативните им последствия. Технологията на антикризисното
управление включва последователни стъпки за реализацията на механизми за
въздействие върху системата с цел предупреждението, cмекчаването и
преодоляването на кризи от различен тип. На ниво на управлението на
предприятието, антикризисното управление включва: разработването на
стратегия, позволяваща достигането на конкурентни преимущества на пазара
с отчитане на рисковете; формиране на антикризисен екип и реализиране на
програма за изход от кризата; провеждане на мероприятия, насочени към
привличане на финансови ресурси в предприятието и реструктуриране на
кредиторската залъжнялост; своевременно разрешаване на конфликтите и
избор на оптимална кадрова политика; провеждане на реорганизация при
състояние на производство по несъстоятелност.

Роля и значение на кризите в организацията:

3
По отношение на бизнеса кризата представлява период на нестабилност,
условия на настъпване на сериозни промени. Резултатът от това може да бъде
краен – или неблагоприятен, или положителен. Но при всяка вероятност
кризата е заплаха за оцеляване на организацията. В случай на банкрут
основното внимание е насочено към регулирането на финансовите и правни
механизми в рамките на антикризисно управление. Ето как се отразява това:
 По отношение на персонала се провежда едно мероприятие, а именно
съкращаване на щата с цел намаляване на разходите;
 При тежки условия на финансова нестабилност в организацията страда
сферата на контрол на системата на управление на персонала.
Въпреки своята болезненост, кризата има своето положително влияние
върху развитието на предприятието:
 Кризата опосредства отстраняването на остарелите елементи на
системата, които са изгубили своя потенциал и като следствие от това
задържат еволюционното развитие на предприятието.
 Кризата създава предпоставки за замяна на остарелите елементи на
системата с нови такива, които имат потенциал и като резултат от това
стимулират развитието на бизнес организацията.
 Кризата създава възможности за натрупване на елементи с доказани и
устойчиви качествени характеристики, които, от своя страна, са преход
от миналото към бъдещето и отъждествяват потенциала на
предприятието.

Диагностика на кризите в предприятието:

Диагностиката на кризите в предприятието е съвкупност от методи, насочени

към определяне на проблемите, слабите места в системата на управление,
които са причини за неблагополучното финансово състояние и други
негативни показатели в дейността. Диагностиката може да се разбира и като
оценка на дейността на предприятието от гледна точка да се получи общия
управленски ефект, и като определяне на отклоненията на съществените
параметри на системата от първоначално зададените, както и като оценка на
функционирането на предприятието в изменящата се среда с цел
предвиждане на кризи.
Методите за диагностика на кризите в предприятието включват:
 Мониторинг на външната среда и системен анализ на сигналите за
възможни изменения на състоянието и конкурентния статус на
фирмата;
 Одит на финансовото състояние;
 Анализ на кредитната политика и задлъжнялост на компанията;
 Определяне на рисковете;

4
  Оценка на текущото състояние на предприятието и прогнозиране на
състоянието му в бъдеще.
Инструментите за диагностициране на кризисното състояние са:
статистиката, моделирането, прогнозирането, експеримента, експертизата,
маркетинговите изследвания и др., прилагани в зависимост от типа криза и
формата на проявление.
Системният анализ на сигналите за възможните изменения на състоянието и
конкурентния статус на предприятието позволява да се разгледат в
съвкупност редица параметри, които служат като индикатори за кризисните
явления, нарастването на опасността от неизпълнение на мисията на
фирмата, като и напротив могат да свидетелстват за разширените
възможности на компанията. Посочената методика е ефективна на ранния
етап на диагностициране на кризите, когато целта е предвиждането на
тяхното възникване и недопускане по-нататъшно влошаване на
икономическите показатели.
Показателите (сигналите за нарастваща опасност), които помагат да се
определят възможните негативни тенденции, препятстващи изпълнението на
стратегическите цели на фирмата са:
 Намаление на величината на търсене на стоки на фирмата, намаляване
на покупателната способност на населението, нарастване на търсенето
на стоките на фирмите-конкуренти;
 Влошени параметри на факторите на производството: съкращаване на
предлагането на суровини и материали; ръст на техните цени; ръст на
цените на оборудването и на лицензиите за използване на открития и
изобретения (марки, патенти);
 Проблеми в производството на свързани отрасли, стагнация на техния
научно-технически и икономически потенциал, ръст на цените на
услугите в инфраструктурата;
 Ожесточена конкурентна борба на фона на намалена
конкурентоспособност на предприятието, активно закупуване на стоки-
заместители, ценови войни;
 Неблагоприятни изменения на дейността на държавните и местни
органи: повишение на данъчните ставки или въвеждане на нови
данъци; неблагоприятни валутни промени; изменение на гражданското
и търговското право; колебания на цените;
 Случайни явления: разположение на предприятието в район, подложен
на стихийно бедствие, нестабилна външна политика на държава-
партньор в бизнеса, демографски проблеми, неочаквани научно-
технически пробиви, осъществени от конкурентите;
 Влошаване на техническите ресурси на фирмата: използване на
морално остаряло оборудване; използване на материали, които
влошават конкурентоспособността на продукцията; остарели
енергийни системи и др. подобни;

5
  Влошени технологични ресурси, които не позволяват в течение на един
жизнен цикъл ефективно да се измени продукцията на предприятието;
 Отслабване на кадровия потенциал: работниците са ориентирани към
командно-административни методи; изпълнение на традиционни
видове работа; на техническата, социална и екологична безопасност не
се придава значение;
 Отсъствие на гъвкавост на организационната структура: застой,
бюрокрация;
 Финансовата политика се характеризира със систематичното
привличане на заемни средства, налице е спад на цените на
собствените акции.
Диагностиката на кризите, провеждана в рамките на системния подход дава
най-голяма възможност да се получи пълна представа за изследвания обект.
В практиката на предприятията често се използват методите на анализа,
които позволяват с минимални разходи да се направи оценка на риска,
финансовото състояние и да се прогнозира бъдещото развитие.

Ролята на мениджърите за успешно справяне с кризите:

Мениджърите, които успешно се справят с кризисните ситуации, са

решителни. Могат да реагират бързо, но най-голямото им умение е да
осигуряват процеса на вземане на решение. Те:
 Диагностицират ситуацията;
 Формулират и конкретизират целите;
 Формулират хипотези;
 Събират факти;
 Анализират фактите;
 Обсъждат възможните начини на действие;
 Оценяват възможните начини на действие;
 Вземат решения;
 Изпълняват решения;
 Контролират решението.
Мениджърите, които действат ефикасно в кризисни ситуации, преминават
през етапите с по-бързо темпо, като използват собствения си опит и интелект
и този на сътрудниците и най-важното – те са хладнокръвни.
Не изпадат в паника, никога не реагират прекомерно, не губят
самообладание. Всъщност те съзнателно забавят темпото, когато е възможно,
за да създадат впечатление, че всичко е под контрол и се развива по план и
накрая може би най-важното – те са лидери – вдъхновяват членовете на
екипа, насърчават усилията им, вдъхват увереност в успешния изход от
кризисна ситуация.

6
 Управлението на рисковете:

Управлението на рисковете и тяхното хеджиране и необходимо за

предотвратяване на неблагоприятните тенденции в развитието на
предприятието. За де се определят рисковете могат да се използват
статистически, експертни и комбинирани методи. Анализът на риска започва
с определяне на неговите източници и причини. Рискът се измерва като
вероятност за определено ниво загуби. В качеството на допустим риск може
да се приеме загубата на печалба от един или друг проект или от цялата
предприемаческа дейност. Критичният риск е съпроводен вече не само със
загуба на печалба, но и с липса на достатъчно приходи, които не покриват
разходите, извършени за тях. Най-опасни за предприемачите са
катастрофическите рискове, водещи до несъстоятелност предприятието,
загуба на инвестиции и личното имущество на предприемача.
Същността на статистическите методи се свежда до това, че се изучава
статистиката на печалби и загуби на предприятието, установява се честотата
на получената икономическа ефективност, а след това се прави прогноза за
бъдещето.
Ако кризата е настъпила се формира антикризисен екип, в който могат да
влязат независими одитори, бизнес-консултанти и други експерти.
Мениджърите на компанията са длъжни изцяло да съдействат на работата на
привлечените експерти. Създадената аналитична група установява
причините, довели компанията до незадоволителното състояние и определя
пътя за изход от кризата.
За оценка на текущото състояние на предприятието се използват съвременни
инструменти на финансовия анализ: вертикален и хоризонтален анализ,
разчет на финансовите коефициенти, анализ на ликвидността, експресен
анализ на финансово-стопанската дейност, оценка на икономическия
потенциал. Основни направления на този анализ са:
 Анализ на общия финансов резултат и по групи на неговото
получаване;
 Анализ на приходите от продажби;
 Анализ на финансовите коефициенти: рентабилност, ликвидност,
платежоспособност и финансова устойчивост; делова активност
(обращаемост).

Методи за преодоляване на кризисното състояние в предприятието:

Управлението на предприятието в условията на финансова криза

представлява съвкупност от методи, насочени от една страна към намаляване
на разходите и увеличаване на паричните постъпления, а от друга към ръст в
обема на продажбите и получаването на съответна печалба. От значение
стават новите прийоми на управление, които могат кардинално да изменят
7
съществуващата компания след реорганизацията. Към тези прийоми се
отнасят използването на ноу-хау, позиционирането на търговски марки,
оптимална кадрова работа, повишаване на качеството, ценовата политика и
др.
В условията на криза най-важното е да се съкратят едни разходи и да се
увеличат тези, които могат да направят предприятието рентабилно.
Необходим е бърз приток на парични средства в компания. Част от работите
в избраните стратегически направления не могат да се финансират само за
сметка на вътрешни икономии. Възниква необходимост от привличане на
заемни средства отвън, което само по себе си е трудно, тъй като финансовата
криза в предприятието е по същество предвестник на несъстоятелност. Ето
защо е важно да се определи оптимално съотношение на между всички
приети мерки, за да може предприятието първоначално да издържи, а след
това да започне нов ефективен етап в дейността си.
Основните методи за преодоляване на финансовата криза в предприятието
включват:
 Съкращение на разходи - контрол върху разходите; анализ на
източниците на възникване на разходите; класификацията им по степен
на зависимост от обема на производството; провеждане на
мероприятия по снижаване на разходите и оценка на получения ефект.
 Увеличение на паричните постъпления в предприятието - продажба
или отдаване под наем на активи на компанията; оптимизация на
продажбите; изменение на кредитната политика за ускоряване на
обращаемостта на дебиторската задлъжнялост.
 Провеждане на реструктуриране на кредиторската задлъжнялост - това
е процес на подготовка и изпълнение на ред последователни сделки
между предприятието и неговите кредитори, основната цел на който се
явява получаването на различни отстъпки от кредиторите.
 Определяне на стратегията за развитие на организацията;
 Провеждане на реорганизация или реструктуриране на предприятието.

8
 Заключение:

В периода на кризи хората търсят лидера, който да ги преведе през

бъркотията. Лидерът притежава силата да обединява хората за екипни
действия. Самият факт, че са ангажирани с нещо полезно, облекчава
напрежението, намалява страха, спомага за решаване на кризата.
В кризисни ситуации персонала защитава становището, че всички причини за
сложното положение са свързани с външни фактори, които независят от
тяхната намеса. Относно ръководителят служителите се стремят да го
манипулират, т.е. да го включат на тяхна страна. Задачата на ръководителят е
да не се поддава на подобен тип натиск, а да сформира нов екип. Доверието в
умението на мениджъра, в неговите познания и качества, в авторитета и
способностите му е значим за по-нататъшния план за ръководена на
антикризисната политика. Личностните качества на ръководителят трябва да
бъдат придружени с правилно разбиране на ситуацията, в която му се налага
да взема решения.
Хората негодуват срещу измененията заради страх и опасения от загуби.
Влиянието на колектива е много важно. За да се използва силата му за
преодоляване на съпротивата срещу нововъведения, трябва да се открие кой
е привърженик и кой е опонент срещу внедряването на иновации. Самото
съпротивление а персонала е често практикувана тактика и това явление
може да бъде характеризирано като динамично.

9
 Използвана литература:

 Армстронг, М. Преуспяващият мениджър, Б.Делфин прес, 1993.

 Рибарска, Ем., Василев, В., Управление на човешките ресурси в
публичния сектор, Бл., 2007
 Рибарска, Ем., Управление на промените в публичния сектор, С., 2007
 http://www.imagine-IT-different.com
 http://www.referati.org

10