Katya Kashu Mov A Nap

ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
ПРЕЗ ПРАКТИКАТА – 2021 ГОД.

ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПРЕЗ
ПРАКТИКАТА – 2021 ГОД.
1. Осигурителен доход и осигурени лица
• практически примери и въпроси
2. Националното осигурително законодателство и координацията на системите за социална сигурност.
Приложимо осигурително законодателство във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета координация на системите за социална сигурност
• практически примери и въпроси.
3. Подаване на данни в НАП по Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица;
• практически примери и въпроси
4. Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.
5 от КТ;.
• попълване и подаване Уведомлението по 62 от КТ и връзката с Декларация обр.1;
5. Осъществяване на координацията на системите за осигуряване между България и Обединеното кралство
след Brexit;
• практически примери
Кодекс за социално осигуряване
• Във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 10 от КСО е необходимо да се

имат предвид допълненията в чл. 114а, ал. 1 и ал. 3 от КТ (обн. ДВ, бр.
107 от 2020 г.).
• Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа
може да сключват, освен регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводителите, съответно за обработка на насажденията и
прибиране на реколта от тютюн.
ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО
ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ
13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ
Преходни и Заключителни разпоредби

§ 4а. ал.2
През 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за
социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до
90 работни дни.
1. Осигурителен доход и осигурени лица,
практически примери и въпроси
КАЗУС
Фактическа обстановка
При проверка от ТД органите по приходите установяват, че в дружеството е
разработена системата за оценяване и получаване на бонуси от служителите.
Бонусите обичайно се изплащат заедно с възнагражденията за месец март на
следващата година, като тогава е издавана заповед за определянето им по
размер и изплащане.
Възнаграждения са изплатени на лицата и са включени в осигурителния доход
в месеца на тяхното начисляване - март (на годината, следваща планова
година).
Осигурителният доход за този месец е ограничен до максималния определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за
съответната календарна година.
КАЗУС
ВЪПРОСИ?
1. В посочената хипотеза законосъобразно ли е работодателите да
включват размера на бонусите/премии само в осигурителния доход
за същия месец, през който е издадена заповедта за определянето
им, като не ги разпределят към предходни периоди?
2. В случай, че отговорът на предходния въпрос е отрицателен, на
кои нормативни разпоредби обосновават пропорционалното
разпределение на изплатените бонуси към осигурителния доход за
предходни периоди?
КАЗУС
• Осигурителният доход е доходът, върху който се дължат задължителни
осигурителни вноски, определени със закон.
• Осигурителният доход за ДОО и ДЗПО на осигурените по смисъла на
КСО лица е регламентиран с разпоредбите на чл. 6 от същия кодекс.
• Съгласно чл. 6, ал. 2 доходът, върху който се дължат осигурителни
вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и
неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност за
съответния месец.
• Осигурителният доход е винаги месечен доход.
• Този извод се прави от разпоредбите на чл. 6, ал. 2, 3, 5, 8 и 9 от КСО.
КАЗУС
• Същите разпоредби на кодекса по отношение на осигурителния доход са доразвити в
Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски.
• Според чл. 3, ал. 1 от наредбата осигурителният доход включва всички доходи и
възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от кодекса и други
доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде
по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО
за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
• За лицата, работещи по трудови правоотношения, месечният осигурителен доход не
може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната
професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на
чл. 1, ал. 2 – 6 от наредбата.
• Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за
отработените дни, през които трудът е положен.
КАЗУС
• Допълнителното възнаграждение зависи от трудовата дейност
(положения труд по трудовото правоотношение) и индивидуалния
принос на лицата за постигане на визираните резултати, защото
според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден.
КАЗУС
• С оглед правната същност на трудовите правоотношения и свързаните с тях
осигурителни правоотношения, както и разглеждайки в цялост КСО не е
налице основание за целите на определянето на осигурителния доход по
трудовото правоотношение да се прави аналогия с режима на облагане на
тези доходи по ЗДДФЛ.
• Не е правилно да се счита, че когато полученият доход по трудовото
правоотношение се облага в месеца на получаване, то този доход е и
осигурителен доход за същия месец, подобен извод дерогира основни
разпоредби от КСО, каквато е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и др.
• В този смисъл могат да се посочат редица примери, където да се направи
подобен извод е невъзможно
КАЗУС
• Примерно, когато възнаграждението е изплатено в месеца, следващ месеца,
през който трудовото правоотношение е прекратено. В този случай за месеца,
в който ще се обложи с данък по ЗДДФЛ полученият доход не е налице
осигурително правоотношение (трудова дейност по смисъла начл. 10, ал. 1 от
КСО), за да бъде определен доходът като осигурителен доход за същия месец.
• Безспорно този доход се отнася за месеца, когато са съществували трудовото
и съответно осигурителното правоотношения, и през който месец лицето е
извършвало трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1,
т. 1 от КСО.
• Неслучайно и именно поради тези причини осигурителният доход се
разпределя за месеците, през които лицето е положен труда, включително и
когато тези месеци са назад във времето.
Осигурителни вноски върху присъдени суми за
допълнително трудово възнаграждение за
прослужено време и върху неизплатени разлики за
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда
Фактическа обстановка:
Търговско дружество (ЕООД) е осъдено да заплати на бивш служител в
дружеството, сумата от 2154.43 лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от
05.12.2017 г. до 07.10.2019 г.
Исковата молба на лицето пред първоинстанционния съд е включила и
неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), но
поради извършено плащане на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останало без работа
(553.30 лв.), искът с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ е оттеглен.
На 12.07.2020 г. лицето е депозирало молба в дружеството, с която иска

да му бъде изплатена разликата между сумата на изплатеното му
обезщетение (553.30 лв.) и определения от съда нов размер на брутната
заплата (649 лв.) и върху тази разлика да бъдат внесени осигурителни
вноски.
Въпроси:
1. Дължат ли се осигурителни вноски за социално и здравно

осигуряване от дружеството върху присъдената сума за допълнително
възнаграждение за прослужено време за периода от 05.12.2017 г. до
07.10.2019 г.?
2. Възниква ли задължение за осигурителя да начисли и внесе
осигурителни вноски върху разликата между изплатеното
обезщетение на лицето и претендирания от него размер, след като
според решението на съда то е направило отказ от иска по чл. 222, ал.
1 от КТ?
Отговор:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат

осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително
начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от
трудова дейност.
Отговор:
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по

чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително
начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от
минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е
определен минимален осигурителен доход - минималната месечна
работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер
на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Отговор:
Неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО са

дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са
отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, съгласно
изискванията на основния принцип за текущо начисляване и
съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от
Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или
неизплатени.
Отговор:
Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се

разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 3,
ал. 1, изр. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/).
Отговор:
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата
по чл. 4, ал. 1, в т.ч. за работниците и служителите, се внасят от
осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е
положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).
Поради уеднаквения осигурителен режим за социално и здравно
осигуряване на тези лица по описания по-горе ред се внасят и
осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване (ДЗПО) и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, чл.
157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
Отговор:
На основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита

времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето,
през което е останало без работа по кодекса на труда, Закона за
държавния служител и Закона за висшето образование; за този
период се внасят осигурителни вноски върху получаваното
обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски
се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.
Осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии", съответно
фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от
КСО).
Отговор:
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от

осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е
изплатено обезщетението за оставане без работа (чл. 7, ал. 12, т. 4 от
КСО).
Отговор:
При изплащане на обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ

здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат,
тъй като трудовото правоотношение с лицето, на което се изплаща
обезщетението, е прекратено.
За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго
основание, лицето следва да внася здравноосигурителни вноски по ред,
определен в чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Отговор:
От цитираните разпоредби е ясно, че работодателите (осигурителите)

следва да внасят задължителните осигурителни вноски за наетите от
тях лица и когато те не са начислявали своевременно и в пълен
размер полагащите им се трудови възнаграждения съгласно
уговореното с трудовите договори и според изискванията на
трудовото законодателство.
За да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски
върху неначислени възнаграждения, трябва да са налице безспорни
доказателства, че е полаган труд по трудово правоотношение от
лицата и че възнагражденията им са станали дължими.
Отговор:
Следователно дружеството е длъжно да начисли и внесе осигурителни
вноски за социално и здравно осигуряване върху присъдената сума за
допълнително трудово възнаграждение на лицето за периода от
05.12.2017 г. до 07.10.2019 г.
За същия период е необходимо да се подадат коригиращи декларации
образец № 1 с новоформирания месечен осигурителен доход.
Декларациите се подават по реда на чл. 6а от Наредба № Н-13.
Отговор:
Съгласно Наредбата, когато подадените декларации образец

№ 1 за коригиране на данни водят до увеличаване на
изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите",
лицата подават едновременно и декларация образец № 6 за
увеличаване размера на декларираното задължение, така че
да се запази равенството.
Отговор:
Относно неизплатената сума за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ,

представляваща разлика между полученото от лицето обезщетение
(553.30 лв.) и определения от съда по-висок размер на брутната му
заплата (649 лв.), следва да се има предвид, че за осигурителя ще
възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски, след
изплащането на разликата.
КАЗУС
Здравно осигуряване за периодите на
безпричинно отсъствие от работа (самоотлъчка)
В предприятие, което е работодател и осигурител са зачестили

безпричинните отсъствия от работа на работници или така наречените
„самоотлъчки”.
При тези случаи съответният работник/служител няма разрешено
ползване на платен или неплатен отпуск, не е в период на
временна неработоспособност съгласно издаден болничен лист
или друга уважителна причина за неявяване на работа, за която
надлежно да е уведомен работодателя.
Въпроси
1. Има ли работодателят задължението да внася здравноосигурителни вноски

за времето, когато работникът безпричинно не се е явил на работа?
2. Следва ли да се подава декларация образец № 1 за месец, в който работникът
безпричинно не е работил през целия месец?
3. Ако в посочения случай не е подадена декларация образец № 1, при положение,
че предприятието като работодател дължи здравноосигурителна вноска, ще се
счита ли това за нарушение на законодателството?
Становище
Понятието „самоотлъчка” е наложил се в практиката

термин за неразрешено и без уважителни причини
неявяване на работника или служителя на работа, през
определен период от работното му време.
Становище
Според чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) положеният труд по трудово

правоотношение е възмезден. Трудовото възнаграждение представлява
насрещната престация от работодателя срещу предоставяне на работна
сила.
Работодателят е длъжен в установените срокове съгласно чл. 128 от КТ
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Становище
От горното следва, че в хипотезата, при която работник

или служител не е осъществявал трудова дейност и/или не
е бил в платен отпуск, не е предвидено изплащане на
трудово възнаграждение.
Становище
Полагането на труд е основополагащо за ДОО и като основен принцип е

изведено в чл. 10, ал. 1 от КСО - „осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.4а,
ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й”.
Становище
Според ал. 2 на чл.10 от КСО, осигуряването се прекъсва през

периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Такива са и
случаите на безпричинно отсъствие от работа поради „самоотлъчка”.
Становище
В ЗЗО не са предвидени случаи, в които едно лице може да

бъде осигурявано през времето, през което не се е явило на
работа "поради самоотлъчка". В закона има разпоредби,
които уреждат случаите на неплатен отпуск, какъвто в
настоящия случай не е посочено да е налице.
Становище
След като работникът или служителят не се е явил на

работа, той не подлежи и на здравно осигуряване чрез
работодателя, тъй като дните на „самоотлъчка” не са
отработени дни или дни на платен или неплатен отпуск,
разрешен от работодателя.
Становище
При подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец

№ 1) за работник или служител, който не е отработил всички работни
дни в месеца поради „самоотлъчка”, предвид на това, че
осигурителният стаж се прекъсва, задължително се правят
записвания в т. 15 „Последен ден в осигуряване”.
Становище
Дните в самоотлъчка, които са дни без осигурителен стаж,

не следва да се включват в съответните позиции на т. 16
„Дни в осигуряване-общо”.
Становище
При положение, че работникът безпричинно не се е явявал

на работа през целия календарен месец, то в този случай
работодателят няма задължение да подава декларация образец
№ 1 за съответния месец.
В този случай прекъсването на осигуряването трябва да
бъде отразено в декларацията за предходния месец в т.15.
ИЗВОД
Следователно за времето, през което лицето не се явява на

работа без уважителни причини и без разрешение от страна на
работодателя, работодателят не дължи здравноосигурителни
вноски.
За дните на безпричинно отсъствие лицето дължи
здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл.40,
ал.5 от ЗЗО, които следва да внесе лично, а не чрез
работодателя.
Период , за който работодателят дължи
осигурителни вноски на основание
разпоредбата на чл. 9, ал. 3 т. 2 от КСО при
възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Във връзка с внасянето на осигурителни вноски за

служители на търговско дружество за периодите, през които са
били без работа поради уволнение, което е признато за
незаконно от компетентните органи са възникнали следните
казуси:
45
Първи казус:
Служител на ТД е оспорил пред съда законосъобразността на
уволнение, извършено през 2019 г. по повод съкращения в щата. Делото
е приключило с решение, с което съдът признава уволнението за
незаконно и възстановява служителя на заеманата преди уволнението
длъжност. Решението на съда влиза в сила на 18.01.2021 г. Служителят е
получил съобщение по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за
възстановяване на предишната му работа на 15.02.2021 г. и в
двуседмичния срок от получаването му, на 01.03.2021 г., се явява и
започва работа на заеманата преди уволнението длъжност. В изпълнение
на решението на съда работодателят е заличил уведомлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, подадено през 2019 г.
46
Втори казус:
Служител на ТД е оспорил пред съда законосъобразността на
уволнение, извършено през 2019 г. по повод съкращения в щата. Делото
е приключило с решение, с което съдът признава уволнението за
незаконно и възстановява служителя на заеманата преди уволнението
длъжност. Решението на съда е влязло в сила на 01.11.2020 г.
Служителят е получил съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ за
възстановяване на предишната му работа на 20.11.2020 г. и на
15.12.2020 г., след изтичане на двуседмичния срок от получаването му,
депозира молба за прекратяване на трудовото правоотношение с
работодателя.
47
ВЪПРОС:
За какъв период работодателят дължи осигурителни вноски на

основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3 т. 2 ат КСО в случаите, когато
съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ е получено от лицата след
изтичане на 14 дни от влизането в сила решението, с което съдът
признава уволненията за незаконни и възстановява служителите на
заеманата преди уволнението длъжност ?
48
СТАНОВИЩЕ
На основание чл. 345, ал. 1 от КТ при възстановяване на работника или

служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той
може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде
спазен по уважителни причини.
49
СТАНОВИЩЕ
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита

времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от
кодекса са били без работа поради уволнение, което е признато за
незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до
възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от
влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на
уволнението от съответния компетентен орган.
За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя
върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било
осигуряван
Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху
разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния
доход за периода, ако този доход е по-малък. 50
СТАНОВИЩЕ
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се
зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди
незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето
(основание чл. 9, ал. 4 от кодекса). Осигурителните вноски са в
размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по
чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и
Учителския пенсионен фонд (аргумент чл. 9, ал. 5 от КСО).
51
СТАНОВИЩЕ
Аналогична е разпоредбата чл. 1а от Наредбата за

елементите на възнаграждението и за доходите, върху които
се правят осигурителни вноски.
52
СТАНОВИЩЕ
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни

вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от кодекса, не може да бъде по-малко от
минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6,
ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален
месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят
върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за
страната за съответния период (аргумент чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).
53
СТАНОВИЩЕ
За времето на незаконното уволнение, което се зачита за
осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се
внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя.
За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на
друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за
негова сметка върху осигурителен доход не по-малък от
половината от минималния размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване (основание чл. 40, ал. 5, т. 1
от ЗЗО..
54
СТАНОВИЩЕ
За периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето

представя пред осигурителя/работодателя декларация за
месечния размер на осигурителния доход, върху който е било
осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било
осигурявано (аргумент чл. 4а от НЕВДПОВ).
Осигурителните вноски за периодите на незаконно
уволнение се внасят от осигурителите до 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с
който се признава незаконността на уволнението от
съответния компетентен орган (основание чл. 7, ал. 12, т. 2 от
КСО).
55
СТАНОВИЩЕ
В случаите на уволнение, признато за незаконно от

компетентните органи, следва да се представят в компетентната
териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
периода, през който лицето не е работило. Осигурителят подава
данни с декларации образец №1 и №6.
Декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице" се подава за
всеки месец от незаконното уволнение с попълнен код „18” в т. 12
„вид осигурен” - в сроковете за внасяне на осигурителните вноски
по чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО, т.е. до 25-о число на месеца, следващ
месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава
незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
56
СТАНОВИЩЕ
Декларация обр. №6 "Данни за дължими вноски и данък по

чл. 42 ЗДДФЛ" се подава в съответната компетентна ТД на НАП -
едновременно с подаване на декларация образец №1.
Предвид цитираните разпоредби и изложената фактическата
обстановка, в първия казус, независимо че е спазен срока по чл. 345,
ал. 1 от КТ, периодът, за който ТД следва да се внесе осигурителни
вноски по изложения по-горе ред, е от датата на уволнението до
датата, на която изтича 14-дневният срок от влизане в сила решението
на съда, т.е. до 01февруари 2021 г.
57
СТАНОВИЩЕ
Аналогично при втория казус, работодателят има задължение да

внесе осигурителни вноски по описания по-горе ред за периода от
датата на уволнението до датата, на която изтича 14-дневният
срок от влизане в сила решението на съда, т. е. 15.11.2020 г.
58
Здравно осигуряване
Здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск по

чл.173а, ал.2 от Кодекса на труда
•Майка на дете до 12 годишна възраст, подава молба за ползване

на неплатен отпуск по чл.173а, ал. 2 от КТ. След получено
потвърждение от работодателя тя използва неплатения отпуск
ефективно и същият е отразен във ведомостта за заплати.
Служителката не е осигурена на друго основание по реда на
Закона за здравното осигуряване.
За чия сметка са дължимите здравноосигурителните вноски?

За сметка на лицето или на работодателя?
В сила от 13.03.2020 г. в Кодекса на труда е създаден нова разпоредба с чл. 173а (ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г., доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
• Съгласно ал. 2 на тази разпоредба работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск
или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-
витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с
увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
• Съгласно разпоредбата на чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ, неплатения отпуск

при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка се разрешава от работодателя по искане на
майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с
увреждане независимо от възрастта му.
• Разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО дефинира ясно и
конкретно в кои случаи на неплатен отпуск здравноосигурителната
вноска за лицата е изцяло за сметка на работодателя. Не случайно
неплатения отпуск по чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ не е сред указаните.
• За лицата в неплатен отпуск законодателят е предвидил специална

норма в ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б”
• вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато
неплатеният отпуск е по негово желание - върху половината от
минималния месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО
Здравно осигуряване за периода на
неплатен отпуск по чл.157, ал.1, т. 4 от
Кодекса на труда (КТ), за работник призован в
съда като свидетел
65
С призовка работник е призован в районния съд, като свидетел по
наказателно дело. Уведомил е работодателя за това и със заповед му е разрешен
отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ - „За призован, работник или служител, в съд или
от други органи като страна, свидетел или вещо лице“. Отпускът e оформен като
неплатен от работодателя, тъй като съгласно чл.157, ал.3 от КТ през време на този
отпуск се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните закони.
66
Въпроси:
На какво основание и за чия сметка се дължат здравно осигурителните

вноски по време на отпуска по чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, през който лицето е
призовано в съда като свидетел ?
67
Както е посочено във фактическата обстановка, за времето на отпуска
по чл.157, ал.1, т.4 от КТ на работника ще се изплаща възнаграждение,
според предвиденото в специалните закони, затова първо следва да
определим дали върху това възнаграждение се дължат осигурителни вноски
по реда на КСО и ЗЗО.
68
Разпоредбата на чл.120, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) задължава свидетелят да се яви пред съответния орган, когато бъде
призован. Да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на
поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който
го е призовал, докато това е необходимо.
69
С чл. 157, ал. 1 т. 4 от КТ е установен изричен ред за отсъствие от
работното място в случаите, когато работника следва да се яви пред съд или
пред друг орган като страна, свидетел или вещо лице, а именно работника иска
да му бъде разрешен отпуск, а работодателя е длъжен да го освобождава от
работа.
70
Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ е неплатен от работодателя, тъй
като в чл.157, ал.3 от КТ е определено, че през време на този отпуск на
работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в
специалните закони.
71
В случая специалният закон е НПК и на основание чл. 122, ал. 1 от
същия свидетелят има право да получи възнаграждение за загубения работен
ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил.
Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от
съда или от органа на досъдебното производство (чл.188, ал.2 от НПК).
72
Съдът не е в трудови или без трудови правоотношения със свидетеля,
т.е. той не се явява осигурител/осигуряващ или възложител по отношение на
лицето призовано за свидетел, поради което същото не попада в кръга на
задължително осигурените лица по КСО и ЗЗО, в това си качество. В този
смисъл възнаграждението, което се изплаща на свидетеля, не представлява
доход от трудова дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО, а има характер на
обезщетение, с което се компенсира загубата на доход, вследствие неявяването
на лицето на работа.
73
На основание изложеното, върху присъденото по реда на чл. 122,
ал. 1 от НПК възнаграждение, на работника за явяване в съда като
свидетел, не се дължат осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО.
74
Отпуска за призования в съда работник като свидетел е оформен като
неплатен отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ. За периодите, през които лицата
се намират в неплатен отпуск, с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, буква “б” от
ЗЗО, е определен специален ред за осигуряване.
75
Чл. 40, ал.1, буква “б” от ЗЗО - за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат
на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от
минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, определен със ЗБДОО. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице -
когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя -
когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ или
поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез
съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ
този, за който се отнася.
76
Разпоредбата на чл. 40, ал.1, буква “б” от ЗЗО, урежда
здравноосигурителната вноска за периода на неплатен отпуск и тя може да
бъде изцяло за сметка на осигуреното лице или за сметка на работодателя.
77
Случаите, в които здравноосигурителните вноски за периодите на
неплатен отпуск са за сметка на работодателите са точно определени в
разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, буква “б” от ЗЗО, и те са: когато неплатеният
отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ или поради
производствена необходимост и престой. Конкретния случай не е такъв.
78
В случая въпреки, че отпускът по чл. 157, ал.1, т.4 от КТ е отпуск за
изпълнение на граждански, обществени и други задължения не отпадат
обстоятелствата, при които се разрешава ползването му. Работникът следва да
отправи писмена молба, в която изрично да посочи причините и времето, през което
ще ползва отпуск, както и да удостовери необходимостта от ползването му със
съответен документ, в случая с призовката. От своя страна работодателят е длъжен да
освободи от работа работник, който е призован в съда като свидетел, след като е
сезиран с молба, като обективира отпуска по чл. 157, ал.1, т.4 от КТ с издаване на
писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването му.
79
На основание изложеното въпреки, че по отношението на лицето
съществува задължение за явяване в съда като свидетел, предвид на това, че
неплатения отпуск по чл. 157, ал.1, т.4 от КТ се отпуска по молба (желание)
на лицето, здравноосигурителните вноски, определени по реда на чл.40,
ал.1, т.1, буква “б”, са за негова сметка. За изгубения доход по време на
отпуска и за направените разноски, лицето се компенсира и с възнаграждение,
определено по реда на специалните закони - НПК, ГПК и АПК.
80
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВНАСЯНЕ НА ВНОСКИ ПРИ
ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ГРАЖДАНСКИ
ДОГОВОР
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Самоосигуряващо се лице, пенсионер упражнява трудова дейност като

съдебен експерт за периода от 02.05.2020 г. до 20.06.2020 г. и от
02.10.2020 г. до 06.12.2020 г. За посочените периоди е подадена Окд.5
за деклариране на обстоятелство по започване, прекъсване и
възобновяване на трудова дейност без да е заявено осигуряване.
През цялата 2020г. лицето работи по трудов договор и по граждански
договор. Предметът на дейност по гражданския договор е различен от
дейността като самоосигуряващо се лице.
При сключване на гражданския договор лицето е декларирало пред
възложителите горните факти.
82
ВЪПРОСИ
• Следва ли възложителят по гражданския договор да удържа

социални и здравноосигурителни вноски за това лице?
• Kакви са задълженията на лицето във връзка с възнагражденията по
гражданския договор?
83
СТАНОВИЩЕ
В случай на уредено правоотношение с трудов договор осигуряването се

провежда по реда, предвиден за работниците и служителите задължително за
всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Разпоредбата се отнася за всички работници и служители и не изключва от
осигуряване лицата, на които е отпусната пенсия.
Осигурителните вноски за тези лица се дължат по силата на чл. 6, ал. 3 от КСО и
чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ.
Държавното обществено осигуряване за работещите без трудово
правоотношение се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
84
СТАНОВИЩЕ
ДР
§ 1., т.3 "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
чл. 5, ал. 2 от КСО
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася
осигурителни вноски за своя сметка.
Кръгът на самоосигуряващите се лица е обхванат от разпоредбата на чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
85
СТАНОВИЩЕ
чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО

Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост
и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия
чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ
За лица, упражняващи свободна професия, се считат и тези, които упражняват
дейност на основание на предварителна регистрация, определена с
нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани
оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти,
застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
86
СТАНОВИЩЕ
чл. 11 от НООСЛБГРЧМ
За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от КСО, при изплащане на
възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни
вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от
възнаграждението. Самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2, и 4 от КСО) внасят осигурителните вноски върху доходите от
работа без трудово правоотношение по реда чл. 6, ал. 9 от КСО,
независимо от дейността, за която са регистрирани.
87
СТАНОВИЩЕ
С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е дадена възможност на лицата,

на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание в
случаите на упражняване дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от същия. Това
произтича и от разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ
88
ИЗВОДИ
 За периодите, в които лицето няма качество на самоосигуряващо се по смисъла на

КСО, върху изплатените му възнаграждения за работа без трудово
правоотношение, когато едновременно с това работи по трудов договор,
осигурителни вноски за ДОО се дължат само, в случай че същото избере
правната възможност за това, предвидена в КСО.
 При изплащането на възнаграждения за работа без трудово правоотношение за
периодите, в които лицето има качество на самоосигуряващо се лице,
възложителят не удържа и не внася осигурителни вноски. Същите се дължат от
лицето по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
 В конкретния случай лицето, пенсионер не е заявило желание за осигуряване,
поради което осигурителни вноски от същото не се дължат.
89
СТАНОВИЩЕ
В ЗЗО няма изрична норма, която да освобождава лицата от задължение за

внасяне на здравноосигурителни вноски. В същия липсва разпоредба,
аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО.
Доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски за различните
видове осигурени лица, се определя в чл. 40 от ЗЗО.
90
СТАНОВИЩЕ
В хипотезата, при която лице, което е пенсионер няма качество на

самосигуряващо се, работи по трудов договор и едновременно с това получава
възнаграждение по граждански договор, се дължат здравноосигурителни вноски
върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността,
независимо от размера за полученото възнаграждение. (чл. 40, ал. 1, т. 3б от
ЗЗО)
Вноските се внасят от възложителя в съотношение между възложител и
осигурено лице.
91
СТАНОВИЩЕ
В хипотезата, при която лицето има качество на самоосигуряващо се лице, и са
изплатени възнаграждения за работа без трудово правоотношение да се има
предвид следното:
По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗЗО "Самоосигуряващо се лице" е физическо
лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. В
кръга на самоосигуряващите се лица по ЗЗО влизат лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и
4 от КСО.
Самоосигуряващото се лице-експерт към съда, за полученото възнаграждение по
граждански договор дължи здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1,
т. 2 от ЗЗО.
92
СТАНОВИЩЕ
На това основание вноските се внасят от самоосигуряващото се лице при

определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за
здравно осигуряване, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващото лице, получило възнаграждения за работа без
трудово правоотношение, посочва в Таблица 2 на ред 13 колона 5 от
същата облагаемия доход, деклариран в Приложение № 3, част първа, ред
6, деклариран с код 307 в колона 8 на годишната данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ.
93
СТАНОВИЩЕ
• Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19

декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите
за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.
• Самоосигуряващото се лице подава еднократно до 30 април
Декларация образец № 6 приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от
наредбата, която включва дължимите авансово през годината вноски
и размера на окончателните такива, за предходната календарна
година.
94
Казус
• В ТД на НАП са постъпили задължителни предписания от контролен орган на
ТП на НОИ за корекция на декларация образец №1 за месеците 01-03/2019 г. за
самоосигуряващо се лице, като за периода 01.01.2019- 16.03.2019 г., лицето е
осигурено само за фонд „Пенсии“, а от 17.03.2019 г. за фонд „Пенсии“ и за
фонд „Общо заболяване и майчинство“.
• В мотивите на предписанията е посочено, че за лицето са издадени и
представени в НОИ 3 броя болнични листове за временна неработоспособност
без прекъсване за периода от 02.01.2019 г. до 16.03.2019 г.
• По издадените болнични листове са постановени откази за изплащане на
парично обезщетение, тъй като към началната дата на временната
неработоспособност не е възникнало осигуряване и за фонд „Общо заболяване
и майчинство“.
Казус
• На 03.01.2019 г., когато самоосигуряващото се лице е във
временна неработоспособност, е подадена декларация, с която
променя вида на осигуряването си, като избира да се осигурява за
фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, считано
от 01.01.2019 г.
Казус
•Задълженото лице е подало в декларация образец №1 за месеците

януари и февруари данни за всички дни във временна
неработоспособност, а за месец март – с 10 отработени дни и
11дни във временна неработоспособност.
Казус
• Органът по приходите счита, че няма основание да бъдат
изпълнени задължителните предписания на ТП на НОИ, тъй като
декларацията, с която се променя вида на осигуряване е подадена
в срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от
НООСЛБГРЧМЛ.
Казус
•Подадената декларация за промяна вида на осигуряване

поражда ли правни последици след изтичане на периода на
временната неработоспособност в случаите на отказ от
изплащане на парично обезщетение?
Казус
• С разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица по
ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО е предоставена възможност по свой избор да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
• В конкретния случай, физическото лице е декларирало започване на
дейност като едноличен търговец от 28.11.2015 г.
• Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на
чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
• Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се
лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Казус
• В чл. 1, ал. 4 от наредбата се съдържат условията, при които самоосигуряващите се
лица могат да променят вида на осигуряването си.
• Съгласно действащата за този период разпоредба на чл. 1, ал. 4 от наредбата видът
на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на
януари на съответната календарна година.
• Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право –
самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с
изтичането на срока
Казус
• Важно условие за придобиване право на парично обезщетение за

временна неработоспособност физическото лице да е осигурено лице и
за риска „Общо заболяване и майчинство“.
• В конкретния случай самоосигуряващото се лице е осигурено лице
за фонд „Пенсии“, но към 02.01.2019 г. не е осигурено лице и за риска
„Общо заболяване и майчинство“, тъй като към тази дата не се дължат
и не са внесени осигурителни вноски за този риск.
Казус
• Също така на основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителни вноски не се внасят от
самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през
което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и
отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и
отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.
• Понятието „Осигурено лице“ е дефинирано с §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО -
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
• Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през
което са внесени дължимите осигурителни вноски
Казус
• Независимо, че самоосигуряващото се лице е подало в регламентирания срок декларация
по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП за промяна на вида на
осигуряването си за 2019 г. за периода 02.01.2019 г. - 16.03.2019 г. то не е осигурено лице
по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО за риска временната неработоспособност, тъй като
не са внасяни осигурителни вноски за този риск във фонд "Общо заболяване и
майчинство".
• Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряването
за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност .
• Следователно за същия период лицето не може да бъде обхванато от хипотезата на чл. 3,
ал. 3 от НООСЛБГРЧ и за периода на временната неработоспособност продължава да се
прилага чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – т.е. задължително се осигурява за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт.
• След внасянето на вноска за общо заболяване и майчинство може да се смята за
осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и да се възползва от съответните
права и обезщетения
ДОХОД, ОТ КОЙТО СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ
ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ ЗА ПЪРВИТЕ
ТРИ ДНИ ОТ ВРЕМЕННАТА
НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 40, АЛ. 5 ОТ КСО
За месец март 2021 г. дружество е изплатило средства за сметка на

социалните разходи. През същия месец някои служители са ползвали
платен годишен отпуск.
106
Въпрос:
Кои суми се включват при изчисляване на

среднодневното брутно възнаграждение за месеца във
връзка с правилното изчисление на възнаграждението по
чл.40, ал5 от КСО ?
107
Становище
Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично

пряко на лицата по чл. 4, ал. 1от КСО в пари или в натура, се внасят
осигурителни вноски, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3 и ал. 5 от
кодекса (аргумент чл. 6, ал.12 от КСО).
108
Становище
Лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на

задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1 от
КСО са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица.
109
Становище
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.
4, ал. 1, т. 7 и т. 8 от КСО се дължат върху получените, включително
начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от
минималния осигурителен доход (праг), а за лицата, за които не е определен
минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за
страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния
доход за съответната календарна година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).
110
Становище
Съгласно текста на чл. 2, ал. 4 от НЕВДПОВ, сумите и

средствата за социални разходи, върху които са внесени или
дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на
минималния месечен осигурителен доход за съответната професия
по основната икономическа дейност на осигурителя.
111
Становище
На основание чл. 40, ал. 5 от КСО, осигурителят изплаща на

осигуреното лице за първите три работни дни от временната
неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно
възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното
уговорено възнаграждение.
112
Становище
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на

работната заплата брутната работна заплата, изчислена месечно (месечното
брутно трудово възнаграждение) включва:
1. основната работна заплата;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите

системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и

възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от КТ;
113
Становище
4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ;
5. възнаграждението при престой или поради производствена

необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ;
6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от от КТ;
7. възнаграждението за платен годишен отпуск.
114
Становище
Видно от гореизложеното, сумите и средствата за социални

разходи не са елемент на брутното трудово възнаграждение,
следователно не се взимат предвид при изчисляване на
възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО.
115
Становище
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се изчислява,

като месечното брутно трудово възнаграждение, което включва и
възнаграждението за платен годишен отпуск, се раздели на броя на
дните, за които то се полага (отработените дни + дните, през които
е ползван платеният годишен отпуск).
116
Подаване на данни в НАП по Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица;
практически примери и въпроси
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както
и от самоосигуряващите се лица
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
15.1. Код за прекратяване на осигуряването - попълват се следните кодове:

- 1 - когато осигуряването е прекратено на основание извън посочените в чл.
54б, ал. 3 от КСО;
- 2 - когато осигуряването е прекратено по желание или със съгласие или
поради виновното поведение на осигуреното лице на някое от основанията,
посочени в чл. 54б, ал. 3 от КСО: чл. 325, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от
Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл.
107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и
3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226,
ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101,
ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т.
2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони.
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
13. Код за сумирано изчисляване на работното време – когато в т. 12 е

попълнен код за вид осигурен 16, в двете позиции се попълва:
•Позиция 1: от 02 до 12 в съответствие с броя месеци в установения период на
сумирано изчисляване на работното време.
• Позиция 2: от 01 до 12 според поредността на месеца от периода на
сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните
• Чл.142, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) С
колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за
сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. (КТ)
КАЗУС
Подаване на декларация обр.1 при работа по
граждански договори
На 16.11.2020 г. АД сключва договор за работа без трудово правоотношение с

физическо лице, което декларира, че на 15.11.2020 г. е прекратило трудово
правоотношение с работодател, който за периода 01.11.2020 г. до 15.11.2020 г., е
внесъл осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход в размер на
3000,00 лв.
За периода след прекратяване на трудовото правоотношение лицето не упражнява
друга дейност извън дейността в АД и не е осигурено на друго основание.
123
ВЪПРОС:
Следва ли възложителят АД да подава декларация образец № 1 за

периода 16.11.2020 г. до 30.11.2020 г.?
124
ОТГОВОР:
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено
осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).
125
Лицата, които получават доходи за работа без трудово правоотношение подлежат
на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт т.е.
осигурителните вноски се внасят във фонд "Пенсии" на ДОО. Задължението за внасяне
на осигурителни вноски е обвързано с размера на изплатеното възнаграждение.
126
ОТГОВОР:
Осигурителни вноски за фонд "Пенсии" се внасят когато:

- изплатеното възнаграждение след приспадане на разходите за дейността по ЗДДФЛ
е по-голямо или равно на минималната работна заплата, определена за страната за
съответния период;
- лицето е осигурено на друго основание през съответния месец – в този случай се
дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия
размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ.
127
ОТГОВОР:
На основание чл. 6, ал. 11 за лицата, които получават доходи от дейности на

различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от
осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на
осигурителния доход, по следния ред:
128
ОТГОВОР:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони,
върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като като еднолични търговци, собственици или съдружници в
търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на
чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
129
ОТГОВОР:
Здравното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово

правоотношение, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Здравноосигурителната вноска за тези лица се определя върху доход както следва:
- ако не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО и получават
възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната,
върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е
получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след
намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл.
40, ал. 5 от ЗЗО;
130
ОТГОВОР:
- ако са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, осигурителните

вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите
за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на
различни основания, посочени в чл. 40, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските
се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях
срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
131
ОТГОВОР:
Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от осигурителите,
клоновете и поделенията им за лицата, работещи без трудови
правоотношения - до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на
възнаграждението.
132
ОТГОВОР:
За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 КСО, се подават

декларации образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните
вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
Тази разпоредба не се прилага за лицата, осигурени на основание чл. 4, ал. 1 от
КСО за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход и
са получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия
месец.
133
ИЗВОД:
При определяне на осигурителния доход на физическото лице за м. 11.2020 г. е спазена

разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО по отношение поредността на доходите и осигурителните
вноски по трудовото правоотношение правомерно са внесени върху максималния осигурителен
доход.
Независимо че за периода, през който лицето е полагало труд без трудово правоотношение от
16.11.2020 г. до 30.11.2020 г. не се дължат осигурителни вноски, същия се зачита за
осигурителен стаж и възложителят следва да подаде декларация образец № 1 с попълнени
в т. 12 „Вид осигурен“ - код 14 и в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за
осигурителен стаж“ - дните в осигуряване без осигурителни вноски.
134
ПОДАВАНЕ ДЕКЛАРАЦИЯ ОБР. №1 ЗА ЛИЦА,
КОМАНДИРОВАНИ ПО РЕДА НА ЧЛ. 121а, ал. 1, т. 1
и ал. 2, т. 1 КТ И ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 12 /1/ ОТ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 883/2004 г.
Българско дружество командирова в Гърция работници на основание чл. 121а, ал.

1, т. 1 от КТ за времето от 09.09.2019 г. до 01.03.2020 г. За същите има издадени
удостоверение А1, с които е определено за приложимо българското
законодателство.
В България през м. септември 2019г. работните дни са 19, като от тях 4 работни
дни от 01.09.2019 - 06.09.2019 г. и 15 работни дни от 09.09.2019 г. - 30.09.2019 г.
За същия месец в Гърция работните дни са 21, като 5 работни дни за периода от
01.09.2019 г. до 06.09.2019 г. и 16 работни дни от 09.09.2019г до 30.09.2019 г.
За останалите месеци на 2019 г. работните дни в съответните държави са
еднакви.
136
ВЪПРОС:
Как следва да се попълни декларация обр. № 1 за командированите

работници и какъв код се посочва за вид осигурен?
137
ОТГОВОР:
чл. 5, ал. 4 КСО
Работодателите периодично представят данни /декларации/ в НАП за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите«, дните в осигуряване и облагаемия доход по смисъла
на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за всяко лице
подлежащо на осигуряване.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на данните
за период преди 2020 г. са определени в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
138
ОТГОВОР:
В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителят е длъжен

да подаде данни за всяко лице, подлежащо на осигуряване с декларация обр.
№ 1 „Данни за осигуреното лице”, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г.
От 01.09.2019г. до 05.09.2019г. за отработените дни в България се подава
декларация обр. № 1 с вид осигурен – код 01. Освен задължителните полета
за попълване в поле т. 15 се посочва последния календарен ден в осигуряване
- в случая 05.
139
ОТГОВОР:
В указание за попълване на декларация обр. № 1 е посочено, че в т. 12 вид

осигурен се попълва:
код 99 - за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 1 от КТ, когато за месеца работните дни или съответната
продължителност на работното време в приемащата държава членка на
Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или Конфедерация Швейцария не съответстват на
законоустановените в Република България
140
ОТГОВОР:
Когато за осигуреното лице в т. 12 - вид осигурен е попълнен код 99, точки 16,
16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.А, 16.7 и 16.8 се попълват според договорените условия
на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава-
членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.
Код 99 се попълва, само ако за лицата, командировани или изпратени по реда на

чл. 121а, ал. 1,т. 1 от КТ, е приложимо българското осигурително
законодателство
141
ОТГОВОР:
В случая за месец септември 2019 г. декларация образец № 1 “Данни за осигуреното

лице“ за периода от 09.09.2019 г. до 30.09.2019 г. се попълва по следния начин:
• в поле т.12 се посочва за вид осигурен – код 99.
• в т.14 за ден, от който осигуряването е възникнало, в две позиции се попълва първият
календарен ден в осигуряване - 09
• в т.16 дни в осигуряване - общо, се попълва в позиция 1 и 2 общия брой работни дни
в осигуряване на лицето в Гърция-16, в позиция 3 законоустановеното работно време
за длъжността на лицето в Гърция и позиция 4 -дневното договорено работно време
в часове за Гърция.
• в т.16.7 отработени часове - общо се попълват отработените часове за съответния
месец според установената продължителност на работното време в Гърция.
142
ОТГОВОР:
Следователно, за месец септември 2019 г. за лицата ще се подават две

декларации обр.№ 1, една с вид осигурен код 01 и втората с код 99.
За месеците октомври, ноември и декември 2019 г. данните с декларация обр.

№1 се подават с код вид осигурен - 01.
143
ОТГОВОР:
От 01.01.2020 г. е в сила нова наредба за съдържанието, сроковете,

начинът и редът за подаване и съхраняване на данните, а именно:
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Обн. ДВ. бр.1 от 3 януари 2020 г.)
Наредба № Н-13 от 2019 г.
Пример:
Осигурено лице през 2020 г. е командировано в държава-членка на основание чл.

121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, приложимото осигурително законодателство е
българското. Дневна продължителност на работно време в държавата-членка е
7 часа.
Декларация обр.1 за всички месеци на командироване с вид осигурен 99
145
Наредба № 5
Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ; попълване и
подаване Уведомлението по 62 от КТ и връзката с Декларация обр.1
Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда
• Чл. 3, ал.1 Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща:
1. в тридневен срок от:
б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността
и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1
КТ;
г) промяна на работното място на лицето в друго населено място, с
която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, освен в
случаите на командироване в страната или в чужбина по реда на
Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина
на труда
Чл. 5. Уведомлението (приложение № 1) съдържа:
1. данни за работодателя - ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ, служебен номер,
издаден от НАП на осигурителя;
2. данни за работника или служителя - трите имена и единен граждански номер (личен номер,
личен номер на чужденец), служебен номер, издаден от НАП;
3. данни за условията по трудовия договор:
а) основание за сключване на трудовия договор съгласно КТ;
б) дата на сключване на трудовия договор;
в) дата на сключване на допълнителното споразумение, с което се променя длъжността
и/или срокът на договора и/или работното място на лицето в друго населено място;
г) срок на договора, ако договорът е сключен за определен срок;
д) размер на основното трудово възнаграждение;
е) дата на прекратяване на договора;
ж) основание за прекратяване на трудовия договор.
на труда
Чл.5, ал.4. други данни:
в) код на населеното място по Единния класификатор на
административно-териториалните и териториалните единици
(ЕКАТТЕ), където е работното място на лицето при изпращане на
уведомлението; когато лицето изпълнява трудовите си задължения
в повече от едно населено място, при командироване по чл. 121а,
ал. 1, т. 1 КТ, както и в други случаи, когато не е възможно да се
определи код по ЕКАТТЕ, попълва се код "00000".
на труда
• Чл. 6, ал.4
При изпращане на уведомление в случаите на чл. 3, ал. 1, т. 2 се
попълват ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ,
служебен номер, издаден от НАП на работодателя, трите имена и
ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП на работника
или служителя, датата и основанието за сключване на трудовия
договор и датата на прекратяването му датата и основанието за
прекратяването му.
на труда
на труда
•8. Основание на договора: нови кодове
•17 – трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 или т. 3 във връзка с чл.
121а, ал. 2, т. 1 КТ;
•18 - допълнително споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1,
т. 1 КТ.
на труда
• 17. Основание за прекратяване на трудовия договор – попълва се основанието за
прекратяване на трудовия договор:
• 01 – чл. 71, ал. 1 КТ ;
• 02 - чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ;
• 03 - чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ;
• 04 - чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ;
• 05 - чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ;
• 06 - чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ;
• 07 - чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ;
• 08 - чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ;
• 09 - чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ;
• 10 - чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ;
• 11 - чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ;
• 12 - чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ;
• ……………………………………………………………….57 -64
на труда
• Въведено е задължение за работодателите да регистрират, чрез подаване
на уведомление, сключените по чл. 119 от КТ допълнителни споразмения
в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
• Това са случаите на командироване на работници или служители в
рамките на предоставяне на услуги, когато български работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава
членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство или на Конфедерация
Швейцария:
когато командироването е за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
когато команироването е в предприятие от същата група предприятия.
Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
Пример:
•Български работодател командирова за своя сметка работник в Румъния за

извършване на ремонт на технически съоръжения в текстилна фабрика собственост на
румънско търговско дружество. Срокът на командироване е 4 месеца според сключения
с румънското дружество договор от 8 март до 8 юли 2021 г..
•На 5 март 2021 г. работодателят сключва с работника допълнително споразумение
за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването (във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги)
•Работодателят подава уведомление за сключеното допълнително споразумение към
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда
труда
•След извършване на ремонта работникът се завръща на

работното си място в гр. Пловдив и работодателят подава
уведомление с код по ЕКАТЕ, където е работното място на
лицето в България.
труда
От 1 март 2021 г. е въведено задължение за работодателите, които осигуряват временна
работа и сключват трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 или т. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2,
т. 1 от КТ, да регистрират тези трудови договори в НАП, като в уведомлението се попълва
код 17 в т. 8 (основание на договора).
По смисъла на посочената разпоредба от КТ това са регистрирани по българското
законодателство предприятия, които осигуряват временна работа, изпращат работници или
служители в предприятия ползватели на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария;
труда
Пример:
• На 1 юни 2021 г. работодател (предприятие, което осигурява временна работа)
сключва трудов договор с лице с цел изпращане в предприятие ползвател на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Лицето е назначено на
длъжност общ работник (код по НКПД 96220001) и договорът е със срок 5 месеца.
• Работодателят подава уведомление за сключения трудов договор, като попълва
идентифициращите данни – точки 3; 4; 4.1; 5; 6; 7 и полетата на останалите точки, с
изключение на точки 10, 16 и 17:
труда
на труда
След изтичане срока на командироване/изпращане работодателите
имат задължение да изпратят уведомление в НАП, в което се
посочва код по ЕКАТТЕ на населеното място в България, където е
работното място на завърналото се лице.
Предвид трансграничната ситуация и във връзка с основния

принцип в координационните регламенти, съгласно който
спрямо лице, попадащо в обхвата им, е приложимо само едно
законодателство, могат да бъдат разгледани следните хипотези:
на труда
1. За командированите лица не са налице условията, въз основа на
които същите могат да останат подчинени на осигурителното
законодателство на изпращащата държава (България) и за тях е
приложимо осигурителното законодателство на държавата по
месторабота, което би могло да се удостовери с формуляри образец
А1, издадени от чуждестранна компетентна институция.
За тези командировани лица не се подават данни за осигуряване с

декларации обр. №1 по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември
2019 г.
на труда
2. В други случаи, когато лицата се командироват по чл. 121а, ал. 1, т. 1
от КТ, за да извършват конкретна трудова дейност за определен период
от време от името и за сметка на своя работодател, се прилага
разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 като в тези
случай е приложимо българското осигурително законодателство.
• В тези случай е приложима разпоредбата на чл. 6а от КСО

• За осигуреното лице за периода на командироване се подават данни с
декларации обр. №1 по реда на Наредба №Н-13, като в т. 12 (Вид
осигурен) се попълва код за вид осигурен - 99 (за лицата,
командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1
от КТ и по смисъла на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
на труда
3. Командированите при условията на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ
лица осъществяват обичайно трудова дейност в две или повече
държави и попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 13 от
Регламент (ЕО) №883/2004 (осъществяване на дейност в две
или повече държави) и е приложимо българското осигурително
• За тези лица разпоредбата на чл. 6а от КСО не е приложима.
• Не се попълва код 99 в т. 12 на декларация обр. №1 от Наредба
№Н-13, а се попълва съответния код за вид осигурен (1, 2 , 3 и
т.н.).
на труда
4. В случаите на командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ е
възможно по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 да
бъде приложено и изключение от разпоредбите на чл. 11 - 15 от
регламента, когато това е в интерес на командированото лице,
като за лицето остава приложимо законодателството на
изпращащата държава – България.
• За тези лица разпоредбата на чл. 6а от КСО не е приложима.
• В тези случаи в декларация обр. №1 от Наредба №Н-13, в т.12 се
попълва съответния код за вид осигурен (1, 2 , 3 и т.н).
на труда
• Командироване на територията на друга държава членка на Европейския
съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство или на Конфедерация Швейцария може да бъде осъществено
според разпоредбата на чл. 121 от КТ, т.е. извън случаите на чл. 121а, ал. 1, т.
1 (напр. командироване без да бъде в рамките на предоставяне на услуги,
командироване за обучение без лицето да полага труд, и др.).
• В случаите на командироване по чл. 121 от КТ е възможно за лицата
също да се прилагат разпоредбите на чл. 12, 13 и 16 от Регламент (ЕО)
№883/2004).
• Тези случай не изискват регистрирано допълнително споразумение с
попълнен код 18 като основание на договора и осигурителят подава
декларации обр. №1 по общия ред, а не с попълнен код за вид осигурен – 99.
на труда
• От 1 март 2021 г. работодателите, които са предприятия, осигуряващи временна работа, като
изпращат работници или служители в предприятие ползвател по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 1
от КТ на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, имат задължение да регистрират трудовите договори, като в уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ се попълва код 17 в т. 8 (основание на договора). В тези случаи трудовият
договор се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 или т. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ.
• Съгласно дефиницията на §1, т. 17 от допълнителните разпоредби на КТ „предприятие, което
осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска
дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява
временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в
Агенцията по заетостта. Съответно, съгласно т. 18 от ДР на КТ „предприятие ползвател" е всяко
физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и
контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от
предприятие, което осигурява временна работа.
на труда
• След изтичане на периода, за който лицето е изпратено да полага труд
в предприятие ползвател, трудовото правоотношение се прекратява,
съответно работодателят (предприятието, осигуряващо временна
работа) следва да подаде уведомление по реда на Наредба №5 от
29.12.2002 г. за прекратяване на трудовия договор.
• В случаите на сключване на трудов договор и изпращане във връзка с
чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ също е налице трансгранична ситуация по
смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо лицата следва да се
прилага само едно законодателство в сферата на социалната
сигурност на дадена държава, като могат да бъдат разгледани
следните аналогични хипотези:
на труда
1. За изпратените по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ лица не са налице условията, въз основа на които могат да
останат подчинени на осигурителното законодателство на изпращащата държава (България). Приложимо е
осигурителното законодателство на държавата, в която са изпратени и от компетентна чуждестранна институция
може да бъде издаден формуляр образец А1. Следователно за тези лица също не се подават данни за осигуряване с
декларации обр. №1 по реда на Наредба №Н-13.
2. Когато за изпратените по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ лица се прилага разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент
(ЕО) №883/2004 и приложимо е българското осигурително законодателство, осигурителните вноски се дължат по
реда на чл. 6а от КСО и осигурителят подава данни за осигуреното лице, като в т. 12 (Вид осигурен) на декларации
обр. №1 (приложение №1 към Наредба №Н-13) се попълва код за вид осигурен - 99 (за лицата, командировани или
изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
на труда
3. Изпратените при условията на чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ лица осъществяват
обичайно трудова дейност за предприятието ползвател на територията на две или
повече държави и попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 13 от Регламент (ЕО)
№883/2004 (осъществяване на дейност в две или повече държави). В тези случаи
също остава приложимо българското осигурително законодателство и не се
прилага разпоредбата на чл. 6а от КСО. При тези обстоятелства не се попълва код
за вид осигурен - 99 в т. 12 на декларация обр. №1 от Наредба №Н-13, а се попълва
съответния код за вид осигурен (1, 2 , 3 и т.н).
4. В случаите на изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ е възможно също да се
приложи чл. 16 от регламента, която разпоредба е изключение от разпоредбите на
чл. 11 - 15 от Регламент (ЕО) №883/2004, като остава приложимо
законодателството на изпращащата държава – България. При тази хипотеза не се
прилага разпоредбата на чл.6а от КСО и в декларация обр. №1 от Наредба №Н-13
се попълва съответния код за вид осигурен (1, 2 , 3 и т.н).
3. Годишно изравняване на осигурителния доход от самоосигуряващите се
лица и срокове за внасяне на окончателните осигурителни вноски;
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
• Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица

се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ.
• Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока
за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд
"Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които
са избрали да се осигуряват в този фонд, и за ДЗПО.
• Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени
за извършена дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила
ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък
облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за
съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната
декларация за предходната година.
СРОКОВЕ
• Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО окончателната осигурителна вноска за здравно
осигуряване се дължи най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово
правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната
декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващи се лица
Срокове за внасяне на окончателните осигурителни вноски,

определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО и сроковете за подаване
на декларация обр. №6 по Наредба №Н-13 от 17 декември 2019
г. от самоосигуряващите се лица.
СРОКОВЕ
• На основание чл. 53 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава в срок от

10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода,
с изключение на;
• Годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от
1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
СРОКОВЕ
Лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ са:
 извършващите стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон,
включително едноличните търговци,
както и физическите лица в случаите по чл. 29а (Физическите лица, регистрирани
като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се
облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28).
СРОКОВЕ
Самоосигуряващите се лица, които извършвали стопанска дейност като
търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, както
и регистрираните като земеделски стопани и са избрали доходът от
стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна
основа по чл. 28, подават годишната данъчна декларация за 2020 г. до 30
юни 2021 г. и в същия срок се подава и декларация обр. № 6
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за дейността им
като такива лица се декларира в справка към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ.
Окончателните осигурителни вноски за дейността им като такива лица
се дължат в срока за подаване на декларацията - до 30 юни 2021 г.
СРОКОВЕ
За останалите самоосигуряващи се лица срокът за внасяне на
окончателните осигурителни вноски за 2020 г. е запазен - до 30
април 2021 г. В този срок на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба
№Н-13 те подават и декларация обр. № 6.
Специфични случаи при деклариране и внасяне на
окончателни осигурителни вноски от самоосигуряващи се
лица.
В какъв срок самоосигуряващо се лице, което е получило доходи,

едновременно като упражняващо личен труд в качеството си на
собственик на ЕООД и като едноличен търговец (ЕТ), трябва да
направи годишното изравняване на осигурителния доход, да внесе
окончателните осигурителни вноски и да подаде Декларация обр.
№6?
Специфични случаи при деклариране и внасяне на окончателни
осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица.
• В срок до 30.04.2021 г. като собственик на ЕООД декларира

доходите от тази дейност в годишната данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ, прави годишното изравняване на осигурителния
доход (само за облагаемите доходи от тази дейност) съгласно
справката към годишната данъчна декларация, подава декларация
обр. №6 и внася дължимите окончателни осигурителни вноски от
тази дейност.
• В срок до 30 юни 2021 г. въз основа на декларираните с нова годишна

данъчна декларация облагаемите доходи от всички дейности следва да
извърши повторно определяне на окончателният размер на осигурителния
доход. В посоченият срок следва да подаде и нова допълваща декларация
обр. №6, в която се попълва само размерът на установената положителна
разлика за съответното задължение и внася осигурителните вноски.
Важно! Не съществува законова пречка всички доходи да бъдат

декларирани до 30 април 2021 г., респективно всички тези
задължения по отношение на годишното изравняване на
осигурителния доход и подаване на декларация обр. № 6, да
бъдат изпълнени еднократно в срок до 30 април.

Годишно изравняване на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица
 една колона (колона 5) за попълване на облагаемия доход на самоосигуряващото се лице,

когато извършва дейности на различни основания в качество на самоосигуряващо се лице
 в колона (колона 5) от Таблица 1 и Таблица 2 се отнасят и възнагражденията за работа

без трудово правоотношение извън дейността като самоосигуряващо се лице
 възнагражденията по граждански договори се отнасят за целия период, през който

самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност, а не само за месеците на труд по
без трудово правоотношение
 разпределяне на облагаемия доход към редовете от колона 5, когато самоосигуряващото

се лице не е отработило пълни месеци - поравно между месеците, през които са отработени
всички дни
Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица
Постановление №199 на Министерския съвет от 7 август 2020 г. за

изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица (НООСЛБГРЧ) (Обн. ДВ. бр. 71 от 11 август 2020 г.)
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица
•От 11 август 2020 г. е направеното изменение в чл. 1, ал. 6 на

НООСЛБГРЧ.
•Променя се начинът, по който самоосигуряващите се лица по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО на които е отпусната пенсия изразяват
желанието си да се осигуряват, като лицата:
• които не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност,

съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия,
достатъчно условие е да продължат да подават в НАП данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
• ПРИМЕР
Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност от
01.01.2015 год. От 01.01.2021 год. придобива, качество пенсионер.
В случай, че желае да се осигурява, продължава или започва да
подава данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (Декларация обр.1).
• които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия

осигуряването им за ДОО възниква с подаване на декларация по утвърден
образец до компетентната ТД на НАП (декларация ОКД-5), подписана от
самоосигуряващото се лице (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ). В тези случаи
осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.
ПРИМЕР:
Лице, което е придобило качеството пенсионер от 01.01.2019 год. От
01.03.2021 год. започва да упражнява трудова дейност като
самоосигуряващо се лице. Подава декларация ОКД – 5 на 04.03.2021 год., за
започване на трудова дейност и заявява, че желае да се осигурява. От
04.03.2021 год. започва осигуряването му.
• които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната

пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като в
тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число
на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени данните.
• ПРИМЕР:
Самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност, от 01.10.2020
год придобива качеството пенсионер и прекъсва осигуряването си.
От 01.03.2021 год. желае да се осигурява. Подаването данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО (Декларация обр.1) за месец март на 15.04.2021
год. Осигуряването му започва от 01.03.2021 год.
• Съгласно §4 от ПЗР към ПМС №199 от 7 август 2020 г. същия

режим се прилага и за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до 11
август 2020 г. са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
• С преходната разпоредба са уредени случаите при които
самоосигуряващи се лица са подавали данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО (Декларация обр.1) и не са подавали ОКД-5 да се счита,
че са изразили желанието си за осигуряване.
4. Приложимото осигурително законодателство;
Българско дружество сключва за един месец граждански договор за

извършване на услуга с италиански гражданин, който е пенсионер по
италианското законодателство. Лицето има постоянно пребиваване в
България, няма други доходи и не е осигурено на друго основание.
Изплатената месечна сума по гражданския договор е над минималната
работна заплата за страната, след намаляването й с разходите за
дейността.
191
Въпрос:
Дължат ли се осигурителни вноски по Кодекса за социално

осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) върху
изплатеното възнаграждение ?
192
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на
Европейския съюз (EС), които осъществяват трудова дейност,
упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС
се прилагат регламенти за координация на системите за социална
сигурност - Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на
съвета Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на съвета.
193
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните
принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този
принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на
законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от
Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на

Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.
194
Основното следствие от определяне на приложимото
законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че
се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните
осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази
държава, включително за дейностите и доходите от други
държави–членки.
195
Основното правило при определяне на приложимото право е, че
лицата са подчинени на законодателството на държавата–
членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата,
осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в
една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази
държава (чл.11, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) №
883/2004).
196
На основание изложеното, ако дейността във връзка с договорените услуги
ще се извършва само на територията на Р България и лицето не е
едновременно осигурено и в друга държава членка на ЕС, приложение ще
намери разпоредбата на 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Това означава, че
за изпълнителя по договора – италиански гражданин, който ще полага труд без
трудово правоотношение на територията на България, ще бъде приложимо
българското законодателство за социална сигурност и задължителните
осигурителни вноски ще се дължат в България, съгласно националното
осигурително законодателство.
197
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават
месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след
намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание
през съответния месец (чл.4, ал.3, т.5 от КСО).
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на

друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване, за
посочените осигурени рискове, независимо от размера на полученото
възнаграждение (чл.4, ал.3, т.6 от КСО). 198
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд
"Пенсии" на държавното обществено осигуряване, задължително се
осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл.
127, ал. 1 от КСО).
199
На основание чл.4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от
КСО (включително лицата, работещи без трудово правоотношение), на
които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Разпоредбата се
прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за изслужено време и
старост, инвалидна или наследствена и независимо от държавата от която е
отпусната.
200
Следователно, ако едно лице е пенсионер, полага труд без трудово
правоотношение (граждански договор) и не е изразило изрично пред
възложителя по договора желанието да се осигурява, при изплащане на
възнаграждения по договора, не следва да се начисляват и удържат
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, включително,
когато пенсията е отпусната по законодателството на друга държава-членка.
201
По отношение на здравноосигурителните вноски, на основание чл.33,
ал.1, т.6 от ЗЗО, лицата, за които се прилага законодателството на Република
България съгласно правилата за координация на системите за социална
сигурност, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна
каса.
202
Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово
правоотношение, се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.3 от ЗЗО.
В ЗЗО липсва текст, аналогичен на цитираните по-горе разпоредби, които

да освобождават пенсионерите от задължително здравно осигуряване, когато
полагат труд без трудово правоотношение.
203
Съгласно разпоредбата на чл.16, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
883/2004) лице, което получава пенсия или пенсии съгласно
законодателството на една или повече държави членки и което пребивава в
друга държава-членка, може по негово искане да бъде освободено от
прилагането на законодателството на последната държава, при условие, че
спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на
дейност като заето или самостоятелно заето лице.
204
В случая, тъй като спрямо лицето приложимото законодателство е
определено поради осъществяване на трудова дейност в Република България,
то не може да се бъде освободено от прилагането на българското
осигурително законодателство по отношение на здравното осигуряване.
205
Ако италианският гражданин извършва дейност и е едновременно осигурен и в
друга държава членка на ЕС, следва да се има предвид, че в Дял II от
Регламент № 883/2004 се съдържат и разпоредби за определяне на
приложимото законодателство спрямо лица, които обичайно осъществяват
дейност в две или повече държави–членки.
Лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави–членки, са

длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата–
членка, в която пребивават (основание чл. 16(1) от Регламент № 987/2009).
206
Регламент № 883/2004
• Дружество ЕООД ще командирова служители в Германия в

рамките на предоставяне на услуга на основание чл. 121а от
Кодекса на труда, без да подава искане за издаване на
удостоверения А1.
• Командированите лица ще са подчинени на немското
законодателство и всички задължителни осигурителни вноски за
тях ще се внасят съгласно законодателството на Германия.
Въпроси:
1. Какви стъпки трябва да предприеме като работодател, така че да се
спази и българското законодателство?
2. Как трябва да подаваме информацията за лицата в Декларация 1 за
периода, в който ще са подчинени на немското законодателство?
3. Какви официални документи трябва да изискаме от властите в
Германия, с цел доказване, че лицата са осигурени съгласно тяхното
законодателство и необходимо ли е да ги предоставяме в НАП
България?
•
• Според един от главните принципи, установени с

координационните регламенти, лицата, попадащи в приложното
им поле, са подчинени на законодателството на една единствена
държава членка (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
• Съгласно основното правило, въведено с чл. 11(3)(а) от Регламент
(ЕО) №883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето
или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се
прилага законодателството на тази държава членка (приложимост
на законодателството на държавата по месторабота на лицето).
• Предвид това, лицата които извършват трудова дейност

единствено на територията на Германия и попадат в обхвата на
горецитираната разпоредба, то за периода на трудова заетост в
Германия спрямо тях е приложимо изцяло немското
законодателство и всички задължителни осигурителни вноски са
дължими в Германия по местните правни разпоредби.
• Националното законодателство на компетентната държава членка
се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения,
• В хипотезата на приложимост за служителите на чуждо

законодателство за социална сигурност, българският работодател няма
задължение да подава данни с декларации обр. № 1 и обр. № 6, по реда
на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., тъй като не е приложимо
българското осигурително законодателство.
• Изключение е хипотезата, в която за лицата, за които се прилага
осигурителното законодателство на друга държава, се дължи данък по
чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
• Тогава за тях следва да се подават данни по реда на Наредба № Н-13. В
този случай декларация обр. № 1 се подава с код за вид осигурен 90.
• Периодите на приложимост на чуждо осигурително

законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като
бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна
институция на държавата по месторабота на лицата (Германия).
• Този документ ще удостовери, че лицата са подчинени на
германското законодателство за социална сигурност за периода,
посочен в него, и за тях не се дължат осигурителни вноски по
българското законодателство.
Задължително здравно осигуряване на руска
гражданка, която пребивава продължително в
Република България.
Руска гражданка от м. май 2014 г. е омъжена за български
гражданин. До м. февруари 2021 г. живеят в Германия. Притежава
карта за социално и здравно осигуряване, като член на семейството
на съпруга си за периода на пребиваване в Германия. Съпругът ѝ
упражнява дейност като заето лице и е осигурен по немското
От м. март 2021 г. пребивават и работят в България. Съпругата
има издаден ЛНЧ и разрешено продължително пребиваване в
България и разрешение за трудова заетост. От м. март 2021 г. тя
работи в търговско дружество като управител, където й удържат
здравноосигурителни вноски.
Въпрос:
Има ли право руската гражданка да бъде включена в кръга на

задължително осигурените лица в България, съгласно системите за
социална сигурност?
Отговор:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно

осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е
определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО в сила от 01.01.2007 г. от ЗЗО,

задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без
гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно
пребиваване в РБългария, освен ако е предвидено друго в
международен договор, по който РБългария е страна.
Отговор:
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и

Руската Федерация за социална сигурност (обн. - ДВ. бр. 20 от 12 март
2010 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и
Руската Федерация само по отношение на законодателството, което е
посочено в чл. 2 от него.
Отговор:
В материалния обхват на Договора между РБългария и

Руската Федерация за социална сигурност не е включено
законодателството по отношение на вноските за задължително
здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на
Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно
осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО.
Отговор:
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО указва, че
задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани
възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно
или постоянно пребиваване. Това означава, че осигурени лица
по смисъла на закона са само чуждите граждани или лицата без
гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно
пребиваване.
Отговор:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени
в НЗОК са лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага
законодателството на Република България съгласно правилата за
координация на системите за социална сигурност.
От 01.05.2010 г. се прилагат регламенти за координация на
системите за социална сигурност на държавите–членки на
Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото
прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и
на Съвета).
Отговор:
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага
към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци,
които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени
на законодателството на една или повече държави-членки, както и
към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Отговор:
От изложеното и с оглед фактическата обстановка, може
да се направи извода:
В конкретната ситуация е приложим Регламент (ЕО)
883/2004 и съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 на ЗЗО, тъй
като имаме пресичане на граници между две държави, които
прилагат регламента (Германия и България) и се извършва от лице,
подлежащо на задължително осигуряване в държава членка
(Германия).
Отговор:
За да бъде включена в кръга на задължително

осигурените в НЗОК лица, е необходимо да представи в ТД на
НАП формуляр, издаден съгласно правилата за координация на
системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104,
Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) №
883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от
компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е
посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване
в тази държава-членка/Германия/, за периода до идването ѝ в
България.
Отговор:
В случаите, когато лицето не попада в приложното поле

на Регламента, спрямо него може да се разгледа възможността за
приложимост на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския
парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване
обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) №
987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все
още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание
тяхното гражданство.
Отговор:
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) №
1231/2010, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009
се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение
на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността
на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за
социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната
сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в
дадена държава–членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави–
членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният
елемент касае икономическа активност или не.
5. Координация на системите за социална сигурност между държавите
членки на Европейския съюз и Обединеното кралство
Координация на системите за социална сигурност
между държавите членки на Европейския съюз и
Обединеното кралство
Ситуации, възникнали между държавите членки и
Обединеното кралство, считано от 01.01.2021 г.:
От 1 януари 2021 г. търговските отношения между ЕС и
Обединеното кралство се уреждат от Споразумението за търговия
и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия от една страна и Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, публикувано в
Официален вестник на ЕС на 31.12.2020 г.
• В него се определят преференциални договорености в различни области.
• Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има
за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се
преместват в Обединеното кралство, както и за граждани на Обединеното кралство, които
работят, пътуват или се преместват в ЕС, от 1 януари 2021 г.
• Съгласно чл. SSC.1 от Четвърта позиция на Споразумението за търговия и сътрудничество
държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална
сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, се
гарантират социалноосигурителните права на лицата, обхванати в тях.
• Протоколът относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола) е
неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество и се прилага за всички
нововъзникнали от 01 януари 2021 г. случаи, засягащи държавите членки и Обединеното
кралство.
• Правилата за определяне на приложимото осигурително
законодателство се съдържат в Дял II от Протокола („Определяне
на приложимото законодателство“).
• В параграф 1 на чл. SSC.10 от Протокола е въведен принципа за
само едно приложимо законодателство. Съгласно тази
разпоредба лицата, за които се прилага Протокола, са подчинени
на законодателството само на една държава.
• В чл. SSC.11 от Протокола са разписани правилата по отношение
на командированите работници в ситуации, засягащи държава
членка и Обединеното кралство.
• Следователно е налице правно основание за командироване на
работници и служители в Обединеното кралство и след 31.12.2020
г. за период до 15 години, като държавите членки могат да
прекратят използването на тази възможност и по-рано
• В чл. SSC.12 от Протокола се съдържат правилата за определяне
на приложимото законодателство по отношение на лицата,
осъществяващи дейност в две или повече държави, една от които
е Обединеното кралство.
• След 31.12.2021 г. не е предвидена възможност за сключване на
споразумения за изключения от разпоредбите на Дял II:
„Определяне на приложимото законодателство“ от Протокола
относно координацията в областта на социалната сигурност, за
нововъзникнали ситуации, обхващащи държава членка и
Обединеното кралство.
Удостоверения А1, издадени след 31.12.2020 г.
Чл. SSCI.75 от Приложение SSC-7 към Протокола предвижда, всички формуляри и
документи, издадени от компетентните институции във формата, използван за
прилагане на Регламенти (ЕО) №883/2004 и №987/2009, са валидни и за целите на
прилагането на Протокола и, когато е уместно, продължават да се използват за
обмен на информация между компетентните институции.
НАП продължава да издава ПД А1 за случаите, обхванати от Протокола за
координация на социалната сигурност от 01.01.2021 г.
• Възниква обаче необходимостта да се прави разлика между онези ПД A1, които са издадени от
държавите членки съгласно Споразумението за оттегляне, и тези, издадени съгласно Протокола
относно координацията на социалната сигурност към Споразумението за търговия и
сътрудничество.
• Съгласно Нота A.C. 029/21 на Европейската комисия, докато преносимите документи, включително
ПД A1, не могат да бъдат изменени, Обединеното кралство ще вмъква текст в полето на част 5.1 от
удостоверение A1, с който ще се уточнява дали формулярът е издаден съгласно Споразумението за
оттегляне или съгласно Протокола относно координацията на социалната сигурност, докато бъде
постигнато споразумение за това как ще бъдат различавани преносимите документи в бъдеще. С
оглед на това всички ПД А1, издавани за възникнали ситуации след 31.12.2020 г., обхващащи
държави членки и Обединеното кралство, следва да съдържат следното отбелязване в поле 5.1 от
формуляра:
- издаден съгласно Споразумението за оттегляне или
- издаден съгласно чл. „….“ от Протокола относно координацията в областта на социалната
сигурност.

Координация на системите за социална сигурност между
държавите членки на Европейския съюз и Обединеното
кралство
ПРИМЕР:
На 01.03.2021 г. български гражданин с пребиваване в България сключва трудов договор с работодател, установен
в Обединеното кралство. Дейността си за английския работодател лицето ще извършва изцяло от България.
• Въпреки че в случая не е налице трансграничен елемент към Обединеното кралство, има специфична хипотеза
на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че дружеството - работодател е установено на територията
на Обединеното кралство.
• С оглед на това при поискване компетентната териториална дирекция на НАП ще издаде на лицето ПД А1 с
отбелязване в поле 5.1 „Издаден съгласно чл. SSC.10, параграф 3, буква „а“ от Протокола относно координацията
в областта на социалната сигурност“. Съгласно тази разпоредба спрямо лице, осъществяващо дейност като заето
или като самостоятелно заето лице в една държава, се прилага законодателството на тази държава.
•
ПРИМЕР:
• От 01.02.2021 г. български гражданин с пребиваване в България се установява в Обединеното кралство,
получава достъп до пазара на труда и сключва трудов договор с английски работодател, съгласно който да
полага труд на територията на Обединеното кралство.
• Тъй като трансграничната ситуация възниква за първи път след 31.12.2020 г., то лицето попада в
приложното поле на Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност.
• Съгласно разпоредбата на чл. чл. SSC.10, параграф 3, буква „а“ спрямо лице, осъществяващо дейност като
заето или като самостоятелно заето в една държава, се прилага законодателството на тази държава.
Следователно за периода на работа в Обединеното кралство за лицето се прилага английското
законодателство. На 01.07.2021 г. същото лице прекратява трудовата си дейност в Обединеното кралство и
се завръща окончателно в България.
• След завръщането си в България, по отношение на здравноосигурителния си статус, лицето следва да
представи в НАП документ, издаден от компетентна институция на Обединеното кралство, удостоверяващ
периоди на здравно осигуряване там.
• Това е така, защото Протоколът относно координацията в областта на социалната сигурност отново
въвежда принципа за приложимост на само едно осигурително законодателство за лицата, попадащи в
приложното му поле. Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 лицата, за които се прилага Протокола, са
подчинени на законодателството само на една държава, като това законодателство се определя по реда на
Дял II от Протокола.
Координация на системите за социална сигурност между държавите
Трудово правоотношение между български гражданин, който е

местно лице на Великобритания и български работодател.
Служителят ще изпълнява трудовите си задължения само във
Великобритания.
Въпроси:
1. Каква е процедурата, през която следва да се премине, за да се
установи, че осигурителните вноски са дължими във Великобритания и
по-конкретно следва ли да бъде поискано издаването на документ за
периода, през който служителя ще работи във Великобритания?
2. Какви са задълженията на служителя/работодателя във връзка с
внасянето на осигурителните вноски?
От 1 януари 2021 г. търговските отношения между Европейския

съюз (ЕС) и Обединеното кралство се уреждат от Споразумението
за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия от една страна и
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,
от друга страна (Споразумение за търговия и сътрудничество).
• По отношение на координацията в областта на социалната

сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени
права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се
преместват в Обединеното кралство, както и за граждани на
Обединеното кралство, които работят, пътуват или се преместват
в ЕС, след 1 януари 2021 г.
•Съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество

държавите членки и Обединеното кралство координират своите
системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за
координация на социалната сигурност, за да се гарантират
социалноосигурителните права на лицата, обхванати в тях.
•Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 от този протокол лицата, за

които той се прилага, са подчинени на законодателството само на
една държава.
В случай, че дадено лице започва трудова дейност след 1 януари

2021 г. за български работодател единствено на територията на
Обединеното кралство, приложение намира разпоредбата на чл.
SSC.10, параграф 3, б. „а“ от Протокола, съгласно която спрямо
лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно
заето лице в една държава, се прилага законодателството на тази
държава.
Националното законодателство на компетентната държава се

прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения,
които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват
задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други
задължения в зависимост от спецификата на въпросното
По отношение на удостоверяването на приложимост на чуждо осигурително

законодателство следва да се има предвид, че едни и същи формуляри и документи се
използват съгласно Регламент (ЕО) №883/2004 и Споразумението за търговия и
сътрудничество. Формуляр А1, който удостоверява приложимото осигурително
законодателство, остава непроменен и се прилага и за напред.
Съгласно разпоредбата на чл. SSCI.16, параграф 2 от Приложение SSC-7 към Протокола
това удостоверение се предоставя по искане на съответното лице или на работодателя,
отправено до компетентната институция на държавата, чието законодателство е приложимо
(в конкретния случай - до компетентната институция на Обединеното кралство).
ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-

ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
В сила от 01.01.2021 г.,Обн. ДВ. бр.105 от 11 декември 2020г.
§ 15. Създава се чл. 91а:
Оттегляне
Чл. 91а. (1) Удостоверението по чл. 88, ал. 2 може да бъде оттеглено от органа
по приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна компетентна
институция или когато се открият нови факти и обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за издаването му.
(2) Решението за оттегляне се съобщава в 7-дневен срок от издаването му.

§ 16. В чл. 92 ал. 1 се изменя така:

Отказът за издаване на документ и решението за оттегляне на
удостоверението по чл. 88, ал. 2 могат да се обжалват в 14-дневен
срок от съобщаването им пред териториалния директор.
§ 17. Чл. 93 Жалбата се подава чрез органа по приходите, издал или
отказал издаването на документа или оттеглил удостоверението по
чл. 88, ал. 2. В 7-дневен срок той:
1. издава искания документ, или
2. издава документ с ново съдържание, или
3. изпраща жалбата заедно с преписката на териториалния директор.
§ 18. В чл. 94 ал. 2 се изменя така:

Той може да разпореди издаването на искания документ,
да отмени оттеглянето по чл. 91а или да остави жалбата
без уважение, което се съобщава на жалбоподателя в 7-
дневен срок."
§ 20. Създава се чл. 95а:

Обжалване на оттегляне по съдебен ред
Чл. 95а. Оттеглянето по чл. 91а може да се обжалва пред административния съд по постоянния
адрес или седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 94, ал. 2. Оттеглянето
не може да се обжалва по съдебен ред, ако не е обжалвано по административен ред."
§ 21
Разглеждане на жалбата
Чл. 96 Когато жалбата е основателна, съдът задължава съответния орган по приходите да

издаде документа, без да дава указания по съдържанието му, или да отмени оттеглянето по чл.
91а.
•
Въпроси?
250
251

Katya Kashu Mov A Nap

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Katya Kashu Mov A Nap

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ПРЕЗ ПРАКТИКАТА – 2021 ГОД.

• Във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 10 от КСО е необходимо да се

Преходни и Заключителни разпоредби

На 12.07.2020 г. лицето е депозирало молба в дружеството, с която иска

1. Дължат ли се осигурителни вноски за социално и здравно

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по

Неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО са

Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се

На основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита

Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от

При изплащане на обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ

От цитираните разпоредби е ясно, че работодателите (осигурителите)

Съгласно Наредбата, когато подадените декларации образец

Относно неизплатената сума за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ,

В предприятие, което е работодател и осигурител са зачестили

1. Има ли работодателят задължението да внася здравноосигурителни вноски

Понятието „самоотлъчка” е наложил се в практиката

Според чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) положеният труд по трудово

От горното следва, че в хипотезата, при която работник

Полагането на труд е основополагащо за ДОО и като основен принцип е

Според ал. 2 на чл.10 от КСО, осигуряването се прекъсва през

В ЗЗО не са предвидени случаи, в които едно лице може да

След като работникът или служителят не се е явил на

При подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец

Дните в самоотлъчка, които са дни без осигурителен стаж,

При положение, че работникът безпричинно не се е явявал

Следователно за времето, през което лицето не се явява на

Във връзка с внасянето на осигурителни вноски за

За какъв период работодателят дължи осигурителни вноски на

На основание чл. 345, ал. 1 от КТ при възстановяване на работника или

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита

Аналогична е разпоредбата чл. 1а от Наредбата за

Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни

За периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето

В случаите на уволнение, признато за незаконно от

Декларация обр. №6 "Данни за дължими вноски и данък по

Аналогично при втория казус, работодателят има задължение да

Здравноосигурителни вноски за периода на неплатен отпуск по

•Майка на дете до 12 годишна възраст, подава молба за ползване

За чия сметка са дължимите здравноосигурителните вноски?

• Съгласно разпоредбата на чл. 173а, ал. 2, т. 2 от КТ, неплатения отпуск

• За лицата в неплатен отпуск законодателят е предвидил специална

На какво основание и за чия сметка се дължат здравно осигурителните

Самоосигуряващо се лице, пенсионер упражнява трудова дейност като

• Следва ли възложителят по гражданския договор да удържа

В случай на уредено правоотношение с трудов договор осигуряването се

чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО

С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е дадена възможност на лицата,

 За периодите, в които лицето няма качество на самоосигуряващо се по смисъла на

В ЗЗО няма изрична норма, която да освобождава лицата от задължение за

В хипотезата, при която лице, което е пенсионер няма качество на

На това основание вноските се внасят от самоосигуряващото се лице при

• Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19

•Задълженото лице е подало в декларация образец №1 за месеците

•Подадената декларация за промяна вида на осигуряване

• Важно условие за придобиване право на парично обезщетение за

За месец март 2021 г. дружество е изплатило средства за сметка на

Кои суми се включват при изчисляване на

Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично

Лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на

Съгласно текста на чл. 2, ал. 4 от НЕВДПОВ, сумите и