Решение № 50011 от 6.02.2023 г. на ВКС по гр. д.

№
1364/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина
Генчева
чл. 290 ГПК,
чл. 45 или
чл. 49 ЗЗД,
чл. 50 ЗЗД

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Ш. срещу решение № 260032 от 05.01.2022 г. по
в. гр. д. № 2170/2021 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят счита, че ответникът носи отговорност за вреди от инцидент, настъпил при
спускане от водна пързалка. Съоръжението е трябвало да бъде конструирано по такъв начин,
че да не се допуска подобен инцидент – завъртане на дюшека и обръщането му по време на
спускане. Не били установени безопасни условия за ползване на атракциона вследствие
небрежно изпълнение на задълженията на длъжностните лица, на които е възложена
поддръжката на аквапарка. Същевременно жалбоподателят се позовава на безвиновната
отговорност по чл. 50 ЗЗД за вреди от вещи. Поддържа, че не е извършвал никакво действие,
с което да допринесе за настъпилия резултат. Излага и оплаквания за допуснати от въззивния
съд процесуални нарушения.
Ответникът "Аква парк" АД София не взема становище по жалбата.
С определение № 50442 от 31.10.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за
правната квалификация на иск за вреди, настъпили при използването на водна пързалка.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В практиката на ВС и ВКС са дадени разяснения за разграничаване на отговорността за
вреди в хипотезите на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. В т. 3 на ППВС № 4/75 г. е
разяснено, че когато при използване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани
или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а
когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е
по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от
производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува
техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване
отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. Тези разяснения са актуални и се прилагат и в последвалата практика на ВКС - решение
№ 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., решение № 99 от 10.03.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
537/2010 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о.,
решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 177 от
25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III-то г. о.
За отговорността по чл. 50 ЗЗД се приема, че тя е обективна и възниква, когато увреждането
е настъпило от свойствата на самата вещ, а не на действия свързани с нейната правилна
експлоатация. Приема се, че обективната отговорност на собственика на вещта за произлезли
от нея вреди настъпва, когато при използването й не е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила. Приема се, че обезщетение по чл. 50 ЗЗД се дължи, когато
Информационна система АПИС
https://web.apis.bg
стр. 1 от 5
вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения, инструменти и други вещи, когато
те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува техническа възможност
за пълно отстраняване на опасността от вреди. В този смисъл са решение № 99 от 10.03.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
537/2010 г., IV г. о.; решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г., III г. о.;
решение № 159 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2509/2018 г., II т. о. и др.
Същевременно се приема, че е възможно отговорността да се ангажира и на двете основания
– чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице – ППВС № 17 от 18.11.1963 г., решение № 367 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о, решение № 309 от 4.6.2014 по гр. дело
№ 1354/2012 на ВКС, IV-то г. о. Отговорност не възниква в случаите, когато вредата е
настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима
сила - решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №
266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от 13.05.1999 г.
на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о.
Спускането по водна пързалка крие рискове от вреди, които не винаги могат да бъдат
предвидени. Същевременно обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД почива на идеята за
риска – "комуто ползите, нему и тежестите". Лицата, които организират атракциона и които
извличат ползите от тази дейност, следва да носят отговорност за вреди, настъпили при
непредвидени обстоятелства във връзка с ползването на пързалката, а не лицето, което е
пострадало при тези обстоятелства.
В зависимост от конкретните данни по делото съдът трябва да определи на какво основание
се носи имуществената отговорност. Ако вредите са настъпили поради неизпълнение на
задължението на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира пързалката, да я
обезопасят, когато това е било възможно, или да въведат ясни правила за ползването й,
спазването на които да контролират, отговорността ще бъде по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Когато
вредите са настъпили поради свойствата на самата вещ, независимо от нейното пълно
обезопасяване, както и поради непредвидени обстоятелства, свързани с естеството на вещта,
които са извън действията на пострадалия, на трето лице или на непреодолима сила,
настъпваща при извънредни обстоятелства, отговорността е по чл. 50 ЗЗД и се носи от
собственика на вещта и/или от лицето, под чийто надзор тя се намира. Възможна е и
комбинация от причини, при което отговорността ще бъде едновременно по чл. 49 и чл. 50
ЗЗД.
По съществото на правния спор:
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № 20236315
от 27.10.2020 г. по гр. д. № 53584/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени
предявените от Б. Л. Ш. срещу "Аква парк" АД София искове, квалифицирани от съда по чл.
49 ЗЗД, за заплащане на сумите 10000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 30 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от злополука, настъпила на 22.07.2019 г. - падане от
дюшек при използване на услуга "Турболентност" в Екшън Аквапарк Слънчев бряг, ведно
със законната лихва върху сумите от 18.09.2019 г., както и за сумата от 164, 38 лв. – лихва за
забава за периода от датата на увреждането /22.97.2019 г. / до датата на предявяване на
исковата молба – 18.09.2019 г.
Претендират се имуществени и неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 22.07.2019
г., когато ищецът и дъщеря му се спуснали с двоен надуваем дюшек по атракцион
"Турболентност" в Аквапарк Слънчев бряг, като в края на спускането дюшекът се завъртял,
обърнал се и последвал удар на ищеца в дъното на басейна, при което той почувствал силна
болка в дясното рамо.
При тези твърдения районният съд е приел, че в настоящия случай инцидентът се е случил
поради случайно и непредвидимо по своя характер събитие – завъртане на използвания
дюшек, поради което настъпването на вредите не може да се вмени във вина на служителите

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 2 от 5
на ответното дружество. Дори при спазването на всички нормативни условия спускането по
скоростна водна пързалка само по себе си представлява рисково поведение. Поради това
пострадалото лице следва да понесе риска от евентуалното настъпване на инцидент.
Процесът на свободно спускане по вода с неуправляемо приспособление, каквото е
надуваемият дюшек, е неконтролируем и не може да се предвиди начинът, по който ще
премине дюшекът по водната повърхност. Използването на екстремна пързалка "Турболент",
със съзнанието, че спускането е скоростно, завършващо с изхвърляне на спускащите се по
пързалката в басейн, е волева дейност, извършена по избор на пострадалото лице на негов
риск и отговорност, затова то трябва да понесе негативните последици. Ищецът сам е избрал
ползването на този атракцион. В резултат на собствената си самонадеяност, разчитайки на
случайността да не настъпи инцидент, при завъртането на дюшека той паднал от него и
получил травматичните увреждания, за причиняването на които служителите при ответното
дружество нямат отношение. Това е непредвидимо и непреодолимо събитие, което изключва
отговорността на ответника.
Въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция за неоснователност на
предявения иск. Направил е разграничение между отговорността по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД и
е приел, че в случая предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД, тъй като се претендират вреди от
неизпълнение на задължение на служители на ответното дружество. Прието е, че в случая е
спорно дали има противоправно поведение на ответника, което да е причинило вредите.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД има, когато бездействието на служителите се изразява в пропуск
да се предприемат предпазни мерки, които се налагат от една обикновена предпазливост,
предвид положението на вещите, мястото и обстоятелствата, както и при неизпълнение на
задължения във връзка с възложените отговорности. Тези обстоятелства не са налице. Не е
споделен изводът на първата инстанция, че в случая има случайно събитие, което изключва
отговорността на ответника, още повече, че никоя от страните не се позовава на него. Прието
е обаче, че само от обстоятелството за претърпени болки и страдания не може да се направи
извод за бездействие на ответника и оттук – необходимост от обезвреда. Не е налице
извънсъдебно признание на ответника за вина – нито в отговора на исковата молба, нито в
отговора на извънсъдебното предложение за обезщетяване на вредите. За пълнота на
изложението въззивният съд е приел, че според свидетелските показания за спускането с
надуваем дюшек е имало ограничение спускащите се да не са над 120 кг. Самият ищец
твърди да е 91 кг., а дъщеря му според свидетелските показания е 50 кг., като при спускането
на двамата едновременно с един дюшек ограничението от 120 кг. се надхвърля.
Решението е неправилно.
В исковата молба ищецът е посочил, че на 22.07.2019 г. около 17, 30 ч. се е спуснал заедно с
дъщеря си по атракцион "Турболентност" с двоен надуваем дюшек, изцяло в съответствие с
указанията на ответника за използване на атракциона. Посочил е, че в края на спускането
дюшекът се е завъртял, след което се обърнал и последвал удар на ищеца в дъното на
басейна, при което почувствал силна болка в дясното рамо.
При тези твърдения в исковата молба съдът не е имал основание да квалифицира предявения
иск по чл. 49 ЗЗД, тъй като в исковата молба се описва само един инцидент, но няма
твърдения за противоправно поведение на служители на ответника по необезопасяване на
водната пързалка. Твърденията в исковата молба насочват на правна квалификация по чл. 50
ЗЗД, тъй като инцидентът е настъпил поради свойствата на самата вещ – надуваем дюшек,
който се плъзга по наклонена водна повърхност, при което не може да се контролира изцяло
дали той ще се приземи в басейна по обичайния начин, или ще настъпи някакво
непредвидено завъртане, което да доведе до удар на спускащите се в дъното на басейна.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и не зависи от действия или бездействия на
служители на собственика на вещта.
Независимо от неправилната квалификация на иска, съдът се е произнесъл по наведените
твърдения в исковата молба; делото е изяснено от фактическа страна и не се налага

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 3 от 5
връщането му на въззивния съд за извършване на нови процесуални действия. Данните по
делото сочат, че отговорността в случая действително е по чл. 50 ЗЗД, тъй като не
съществува възможност за такова обезопасяване на спускането от водна пързалка с надуваем
дюшек, което да изключи процесния инцидент, т. е. не съществува противоправно
бездействие на служители на ответното дружество. Травмата, както и причинната връзка
между нея и спускането, са установени по делото от свидетелските показания и
медицинската експертиза.
Не се установява вредите да са настъпили по изключителна вина на пострадалия,
изключителна вина на трети лица или непреодолима сила, която винаги се свързва с
извънредни обстоятелства, а такива в случая няма. В отговора на исковата молба се твърди,
че травмата, ако има такава, може да е причинена само и единствено от нарушение на ищеца
на указанията и правилата на спускане. Прави се възражение за изключителна вина на
пострадалия или за съпричиняване. Същевременно не се сочи какви правила е нарушил
ищецът, което да доведе до изключване или намаляване на отговорността на ответника. В
писмената защита пред първата инстанция ответникът отново се е позовал на неправилно
спускане, но е изложил едно предположение – че ищецът се е спуснал надолу с главата или с
разперване на ръката. Такива данни по делото няма. Никъде по делото ответникът не се е
позовал на обстоятелството, че ищецът не е съобразил изискването за горна граница на
килограмите на спускащите се. Затова и въззивният съд не е могъл да обсъжда едно такова
непредявено възражение – в този смисъл решение № 243 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
479/2012 г., IV г. о. Независимо от това разсъжденията на въззивния съд по този въпрос са
неправилни. Вярно е, че според свидетелката З. Ш., съпруга на ищеца, навсякъде в А. е
имало предупредителни табели за пределните килограми – 120 кг., като пак от свидетелските
показания следва, че общото тегло на спускащите се – ищецът и детето, е надхвърляло тези
килограми. Същевременно пак от тези показания следва, че ищецът и детето неколкократно
са се спускали по този начин преди процесния инцидент, т. е. не килограмите са причина за
инцидента. Затова няма основание както за изключване на отговорността на ответника, така
и за намаляването й поради съпричиняване от страна на ищеца.
По въпроса за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди настоящият
състав отчита указанията, дадени в т. II на ППВС № 4/1968 г. и последващата практика на ВС
и ВКС. От значение за определяне на размера е видът и характерът на уврежданията,
претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, обществено-икономическите
условия към датата на увреждането. В настоящия случай ищецът, който е бил на 47 г. към
датата на увреждането, е получил навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става и
счупване на горния крайник на раменната кост /хумерус/. Обективното състояние е било
оток, папилаторна болка по предното ставно лице и върху акромиоклавикуларната става с
ограничени болезнени движения на раменната става. Според свидетелските показания в
дните след инцидента е имало силна болка и ограничения в движението на ръката, което е
правело невъзможно къпането и е затруднявало обслужването. Според медицинската
експертиза оздравителният период на травматичното увреждане е около месец – месец и
половина. На ищеца е била приложена имобилицазия на десен горен крайник с ортеза за срок
от 30 дни. При тези данни настоящият състав приема, че справедливия размер на
обезщетението възлиза на 7000 лв., които следва да бъдат присъдени след частична отмяна
на въззивното решение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 18.09.2019 г. Искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до размер на 114, 72 лв.
Касационната жалба, насочена срещу иска за обезщетение на имуществени вреди в размер на
30 лв., следва да бъде върната поради нейната недопустимост – на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежат само въззивни решения по граждански дела с цена
на иска над 5000 лв.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за всички
инстанции съразмерно на уважената част от исковете.

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 4 от 5
За първата инстанция ищецът е сторил разноски в размер на 1681 лв.; за въззивната
инстанция – 225, 60 лв. и за ВКС – 232 лв., или общо 2138, 60 лв. Съобразно уважената част
от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 1492, 54 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260032 от 05.01.2022 г. по в. гр. д. № 2170/2021 г. на Софийски градски
съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20236315 от 27.10.2020 г. по гр. д. №
53584/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Л.
Ш. срещу "Аква парк" АД София иск за обезщетяване на неимуществени вреди,
квалифициран от съда по чл. 49 ЗЗД, до размер на сумата от 7000 лв., както и в частта, с
която искът по чл. 86 ЗЗД е бил отхвърлен за сумата 114, 72 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА "Аква парк" АД, ЕИК 130995225, със седалище и адрес на управление [населено
място], район "Л., [улица] да заплати на основание чл. 50 ЗЗД на Б. Л. Ш. от [населено
място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от злополука, настъпила на 22.07.2019 г. - падане от дюшек при
използване на услуга "Турболентност" в Екшън Аквапарк Слънчев бряг, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба - 18.09.2019 г., както и да
заплати на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 114, 72 лв., представляваща законна лихва от
датата на увреждането, настъпило на 22.07.2019 г., до датата на предявяване на исковата
молба -18.09.2018 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260032 от 05.01.2022 г. по в. гр. д. № 2170/2021 г. на
Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 20236315 от 27.10.2020 г.
по гр. д. № 53584/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Б. Л. Ш. срещу "Аква парк" АД София иск за обезщетяване на
неимуществени вреди, квалифициран от съда по чл. 49 ЗЗД, за разликата над 7000 лв. до 10
000 лв., както и в частта, с която искът по чл. 86 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 114, 72
лв. до 164, 38 лв.
ОСЪЖДА "Аква парк" АД, ЕИК 130995225, със седалище и адрес на управление [населено
място], район "Л., [улица], да заплати на основание чл. 50 ЗЗД на Б. Л. Ш. от [населено
място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 1492, 54 лв. разноски по делото.
Решението в посочената част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Л. Ш. срещу решение № 260032 от
05.01.2022 г. по в. гр. д. № 2170/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е
потвърдено решение № 20236315 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 53584/2019 г. на Софийски
районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Л. Ш. срещу "Аква парк" АД
София иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 30 лв.
В тази част решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред друг
състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Данни за делото и връзка с други актове:

· Допълнителна информация за Дело № 1364/2022 г. по описа на I г. о., ГК на ВКС -
виж тук

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 5 от 5