СИМПОТИМИ НА ЕМОЦИОНАЛЕН И ФИЗИЧЕСКИ ДЕТОКС  :)

Силвия Николова
Когато тръгнем да катерим връх искаме да се качим на най-високото. Да
погледнем и да се насладим на гледката, да се почувстваме победители над
стихиите, да усетим гордостта от това, че сме надмогнали и този път всичките
онези втълпени ни отвън или отвътре “не мога”, “не ставам”, “не е за мен
това” Чувството е прекрасно! Казваме си “пак ще го направя” и с това слагаме
началото на плануването. Излизаме от чудесната идилия на нашето
постижение и се пренасяме в илюзорното бъдеще. Също така, за съжаление
можем да останем на върха само няколко минути, защото времето се разваля,
защото там долу ни чака нашия истински живот, който макар от висотата на
планината да изглежда незначителен, е нещото към което принадлежим.
Ще кажете, какви са тези лирични отклонения Силвия??? :):):)
Нали уж обещаваш, че ще говориш за детокс и аспержи?
И с право....... :) 
Но, но... аз ....за аспержите ви говоря.....и за детоска. А, детокса не е само
физически, а и емоционален.
Не мога да говоря с категоричност, но струва ми се, лечението е катерене...... С
времето разбирам, че когато тръгнем да се лекуваме физически и емоционално
(защо ли ги разделям, те винаги са едно?!) времето, което ще ни отнеме
катеренето към така нареченото здраве ще е много по-дълго, отколкото
краткия момент , когато сме там горе при бленуваното си перфектно
състояние. Единствената константа в живота е промяната. Ще се наложи да
покорим нов връх или да се приберем в добре познатия си стар дом. Сами ще
преценим. Също така с времето научавам, че пътят на лекуването трябва да ми
доставя удоволствие, в противен случай рискувам да живея за потенциалните
петнайсет минути щастие. Научавам, че планирането макар и прекрасно нещо,
е най-сигурния път към разочарованието. От друга страна да се кача на върха
би било чудесно, но дали пък няма да съм твърде уморена от изискванията към
себе си като “давай”, “по-бързо”, “по-енергично”....Така, че решавам, че ще
вървя спокойно. Ще нагаждам темпото си според времето, ще се опитам да
съм мила към себе си, а ако не съм мила няма да се упреквам. В този смисъл
храненето, като всяко друго нещо може да ни научи на емоционален детокс.
Нека да не бъдем екстремисти. Питате ме – колко време ще отнеме, как ще се
чувствам, ще ми ситгнат ли 28, 90, 100, 300 дни. И ако трябва да бъда честна
не знам. Първо, пътя си е ваш и вие знаете дали имате мотивацията да го
извървите. Второ, единстевното нещо, което знам е, че ще трябва да свикнете
с промяната и че няма да е цветя и рози. Също така знам, че е важно да
опитваме най-доброто днес, а ако времето е лошо и не можем да качив върха
да си дадем шанс и утре. Просто да вървим по пътя, да уважаваме труда си,
без да се насилваме екстремно.
Макар и малко хаотичен, това е най- близкия ми начин да обясня как виждам аз
лечението на тоя етап от моето изкачване. Питате ме Ти как си? Излекува ли
се? Не, не съм. Лекувам се. Мисля, че цял живот ще е така в един или друг
смисъл. Просто се стремя сега да съм по-добре от преди. Качвам един връх,
после слизам, после пак качвам....но пък имам няколко върха зад гърба си и
отделно заяквам и вярвам повече в себе си. Знам, че това лечение е един от
възможните пътища към някакъв връх на здравето /съвсем не единствения
път, разбира се/. Не е задължително да стигнем върха по една и съща
пътека.....
В допълнение, убедена съм, че фокуса само върху храненето в този процес не
дава оптимални резултати, а води единствено до също така нездравословни
адикции и втренчване в храната, но въпреки това нека се върнем към
потенциалните симптоми на втория аспек на “проблема”  - физическия
детокс:
Всички симптоми са само възможни, но не и задължителни и не са
последователно описани в нито една от книгите, това е нещо което събирам
като инфо от различни интервюта, книги и споделяния на лекуващи се.
1. Изчистване на тежките метали – главоболие, отпадналост, засилване на
симптомите на основната болест
2. При лечение на Хашимото и тироидни проблеми има вероятност за
флуктуации в хормоналните нива – възможно е да са по-високи или по –ниски
от обичайното. Това обаче не трябва да Ви притеснява, тъй като това са
сигнали, че имунната система работи и всъщност са сигнали за битката.
3. Диария при ползването на целина – изчистване на тежките метали от
стомашно-чревния тракт.
4. Болки в очите, сухота – чест симптом при чистене на токсини с вирусен
произход
5. Засилване на умората – обикновено се наблюдава към втория или третия
месец от режима и е сигнал, че битката продължава. Следва да се засили
хидратацията.
6. Подут корем – изчистване на токсините от стомашно чревния тракт.
7. Болки в гърба – изчистване на черния дроб и лимфата
8. Чувство за пулсации в областта на черния дроб – увеличено производство на
ензими способстващи за борба с вирусите.
Понякога се изморяваме по средата на пътя, но точно тогава е момента да
намерим мотивация в себе си да продължим, да си починем или да тръгнем по
друга пътека, но не и да се върнемИ