ЗЛАТНИТЕ ТРЕВИ

Нели Стефанова Стойчева - Василева

ВЪВЕДЕНИЕ

Пред Вас са стихове, написани в период на огромно страдание. През октомври 2008
година Нели разбира, че е болна от рак на лимфните възли. Диагнозата е
„нехочкинов лимфон” Това е заболяване застрашаващо живота.
Стиховете, до които ще се докоснете са писани по време на целия цикъл на
химиотерапия и лечение с мабтера. Избликът на творчеството отразява нейните
мисли, чувства, преживявания и преоценки на минало, настояще и бъдеще. В тези
стихове ще откриете отношението на Нели към собственото й страдание, към
другите и света около нея. С магията на думите идващи от сърцето, тя ни въвлича в
болката и тъгата, но надеждата отново и отново съживява опустошените места,
осветени от силата на Духа й, който ни изумява.
Стиховете на Нели се доближават до великите въпроси на човека за живота,
красотата, любовта и истината. Нели се обучава в духовна школа. В творчеството й
ще срещнете вярата в Бога, човека с магична сила, човека с тояга на път, мощта на
вечните стихии... Знанията за Вселенските закони са й помагали в преодоляването
на болестта.
Днес Нели е в ремисия по отношение на заболяването и води пълноценен живот.
Тази книга се издава с идеята нейния път да освети тъмната пътека на срещата със
рака.
Надежда Стойчева

ОТ АВТОРА

Животът е пълен с трудности и препятствия, които ни препъват по пътя, но когато ги

преодолеем, продължаваме напред по-силни, по-уверени, по-богати.
Искам да споделя част от това, което преживях и което все още преживявам аз.
Посланието, което искам да предам на всички, които страдат и на всички около тях, се
състои в това, че аз дълбоко вярвам в безкрайните сили, които поддържат живота, в
безкрайната милост, която ни обгръща и във възможността от руините на душата и тялото
да израстне палат, да поникне лотос. Милостиво бях надарена с увереността, че тук на тази
земя и под това небе винаги, когато някойговори нещо, има кой да го чуе и да откликне на
думите му. Никога не сме сами и в най-трудните, тъмни и страшни мигове, винаги има
светлина. Бих искала да помогна на всички хора, които страдат, да почувстват, че слънцето
никога не престава да грее за тях и че жизнената сила никога не спира да изпълва човека,
само трябва да се обърнем съзнателно към нея и да й позволим да протича свободно.
През 1998г. Започнах да се лекувам от NHL –нехочкинов лимфон (злокачествено
заболяване на кръвта). Тогава бях на 33 години, със силен организъм. По професия съм
музикант – певица и клавиристка. Имах дете на 3 години и половина и с огромно желание,

1
вече 2 години се опитвах да забременея и да имам второ дете. Болестта беше достигнала
последен, най-тежък стадий. Не можех да повярвам в диагнозата, която беше поставена
много бързо. Чувствах се здрава и силна. Това заболяване се лекува с химиотерапия.
Когато ме поставиха за първо вливане, аз помолих моята лекуваща лекарка д-р Ганева за
отсрочка. Подозирах, че съм бременна с дълго чаканото си дете и наивно я попитах, дали
бих могла първо да износя и родя , а след това да се лекувам. Тя ми отговори, че нямам
време да отлагам нито един час. И така, лечението започна. Подозренията ми се оказаха
верни и ми се наложи да понеса огромната загуба на нероденото си дете. Разкъсваше ме
още една болка, че 3 годишният ми син ще остане без майка. Вътрешно нещо ми
подсказваше, че ще се справя, ще се излекувам, но червеят на съмнението се промъкваше
подло и нашепваше: „Как ще се излекуваш, нали всички болни от рак умират, нали рака е
смъртна присъда?”. Тогава усещах, как ме залива леден душ и цялата изтръпвам от ужас.
После поглеждах заспалото си дете и започвах да се моля, да се справя заради него. Не
знаех на кого да се моля и към кого да се обръщам. Просто вътрешно се събирах. Питах се,
защо ми се случва това и не намирах никакъв приемлив отговор. Знаех, че в миналото си, в
моменти на страстно отчаяние съм пожелавала да умра и си казвах: „Ето ти сега, нали
искаше това, получи си го!”. След 6 месечно лечение, контролният преглед показа
незадоволителни резултати, а аз започвах да се чувствам все по-зле и по-зле физически.
Назначиха ми още курсове на химиотерапия. Прогнози никой не даваше. Болните от рак
винаги искат да чуят, какво ги очаква, какви са шансовете им. Д-р Ганева ми каза, че много
по-тежко болни от мен са се оправяли, а други много по-леко засегнати не са успявали.
Тези думи ми дадоха знанието, че успеха зависи от личността и силата на духа й. Един ден,
както си лежах, системата течеше, мъжът ми си четеше нещо до мен, картината ми започна
да се отдалечава и да помътнява. Уплаших се. Помислих си, че си отивам. Казах на мъжа
си: „Отивам си!”, а той ми отвърна: „Къде ще ходиш, системите ти едва са започнали да
текат?”. Помолих го да ме надигне и започнах да тръскам ръцете си и да раздвижвам
всичко което можех да движа, за да се почувствам вътре в себе си. Проблемът отмина и аз
изведнъж вътрешно разбрах, че няма скоро да умра, че ще се справя, независимо от лошите
резултати. Нещо ми казваше: „Не можеш да умреш сега, още нищо не си направила!”.
Почти през целия период на лечението аз не спирах да свиря и пея. Ходех всяка вечер в
ресторант и стоях 5 часа права. Цял ден лежах в къщи с непоносими болки и температура,
но дойдеше ли време за работа, ставах, нагласях се, нахлупвах перуката и тръгвах, все
едно, че нищо ми няма. Не знам как се получаваше, но беше факт. Никой не забелязваше
проблемите ми. Аз свирех и пеех, свирех и пеех, а хората се радваха, танцуваха и
празнуваха. И тогава ме сполетя още един непоносим удар. Загубих майка си, с която имах
много силна духовна връзка. Болката беше разкъсваща. Вече едвам се крепях, но
изведнъж, сякаш нещата се обърнаха. Приложиха ми допълнително едно биологично
лечение, което е много скъпо, но точно в този момент в клиниката по хематология в
Дървеница имаше американско дарение. Аз се оказах подходяща за прилагане на това
лекарство (името му е Мабтера). Резултатите ми се подобриха значително. Не бях
изчистена напълно от злокачественото присъствие, но организмът ми не можеше повече да
понесе нито грам химия. Живеех с левкоцити 0,5. И така, оставиха ме, за да се види, как ще
се справи организма. Разпитвах, дали съм в ремисия, но не получавах ясни отговори.
Времето минаваше, а аз започвах да се чувствам все по-добре и по-добре. След три месеца,
вече живеех, като напълно здрав човек. Но въпросите, които си задавах ме държаха
нащрек. Мечтаех да вникна в дълбочината на нещата. Жадувах да позная повече от
тайните на живота. Започнах да търся, да чета.
През 2001г. Съдбата ме срещна с истински, жив духовен Учител – Зор Алеф. Станах член
на Духовната школа, която той е създал. Нарича се „Школа на единното учение”. Единно
учение, защото обединява в себе си дълбокия, съкровен смисъл на всички духовни учения
и е синтез на тяхната непреходна същност. Това е среда, в която се учим на братски

2
отношения. Братство, защото осъзнаваме, че всички хора са братя и сестри, тъй като са
деца на един и същи Отец. В нашата школа има един девиз по думите на Теофраст
Парацелс: „Изцели сам себе си и стотици около теб ще се изцелят!”Започнах да се уча и да
практикувам духовни практики. Ставах все по-силна и по-уверена. Знанието, което
получавах, ми даде възможност да си отговоря на много въпроси от миналото. Осъзнах,
защо съм понесла загуби, защо съм боледувала, защо трябва да нося своето бреме. В един
момент, в мен се върна желанието да имам още едно дете, въпреки, че лекарите ме бяха
предупредили да не подлагам организма си на подобен стрес. Реших се и бях благословена
да получа този дар. През 2005г., вече на 41 години, родих своята дъщеря. Чувствах се
силна, справяща се, щастлива. Позволих си да кърмя детето 2 години и 3 месеца. Чаках го,
то само да се отбие, но това не ставаше. За съжаление, още от времето на бременността
спях лошо и ми се насъбра 3 годишна безсъница. И ето, изведнъж, точно когато бях
заявила, че щом са минали толкова години, вече съм вън от опасността за рецидив на
злокачественото ми заболяване, моя сестра от школата – целител и масажист, откри по
време на масаж в корема ми твърда тъкан. Затворих си очите и започнах да си измислям
какви ли не варианти, но не исках да погледна истината в очите и да осъзная, че това е
стария проблем. Казвах си: „не мога отново да мина през това!”. Много скоро осъзнах, че
ще мина и още как! Този път имах две деца и дълбокото осъзнаване за отговорността,
която нося за собствената си душа. Питах се, питах се и отново не разбирах напълно, защо
ми се случва да преживея такова тежко бреме. Аз имам увредено зрение от 10 годишна
възраст и почти цял живот нося бремето, което произлиза от този недъг. На някакво ниво,
съзнанието ми се съпротивляваше и протестираше: „с какво съм заслужила толкова труден
живот!?”. Този път обаче, знанието, до което се докоснах ме задържа отгоре. Естествено
изпитвах страх и колебание, но знаех, че мога да направя много неща, с които да си
помогна. Бях изпълнена с Вяра в силата на човешката мисъл. Също така, добре разбирах,
че безсмислени и случайни неща няма. Всяко нещо се случва с определена цел. Когато
страдаме, трябва да се вгледаме внимателно в страданието и да осъзнаем произхода и
същината му. Тогава страданието се превръща в мощен тласък за душата, която извършва
по този начин огромна работа. И обратното, ако страданието остане неосъзнато, тогава то е
безсмислено, защото на нищо не ни учи. Уверена бях, че каквото и да ни поднася съдбата,
само от нас зависи дали ще използваме ситуацията, за да извършим добра работа или ще
пропилеем шанса си.
Зад гърба ми застана цялото братство, което започна да практикува заедно с мен. Получих
напътствия и духовна сила и от самия Учител. Борбата не беше лесна. Болката и
страданието не ме отминаха, но аз ги понесох по друг начин. Бих казала, че в дадени
моменти дори не ги усещах. Просто знаех, как да се издигна над болката и спокойно да
изчакам следващия момент, когато ще събера нови сили. Практикувах в коридорите на
болницата, в залата за химиотерапия, когато усещах, че съм препълнена и мощно
енергитизирана, отдавах тази сила към хората, които ме заобикаляха, правех практики за
други болни, които се намираха в залата и страдаха. Изпращах това, което ме изпълваше и
към медицинските сестри и лекари, които са невъзможно претрупани с отговорна работа.
Всички тези практики са дълбок мисловен процес. Не си мислете, че съм изглеждала, като
откачена странница, която нещо се фантазира. Външно изглеждах замислена, може би
отнесена, а понякога ме мислеха за заспала. Това не са неща, които трябва да се забелязват.
Това са мистични преживявания, но мистикът не трябва да се откроява сред другите. Той е
един от тях. Просто притежава някои знания, които му помагат да разбира неща, които за
другите са скрити, но са достижими за всеки. През целия период на повторното ми лечение
осъзнавах, че за мен няма вече време за почивка, за дълбоко заспиване и за ленност.
Удобно е да се лежи по течението на реката – живот, но за някои хора е настанал часът,
когато вече не може да се отлага пробуждането, движението напред и активното служене
на света. Все още живея с усещането, че още нищо не съм направила, но съзнавам, че от

3
тук нататък, целият ми живот трябва да бъде посветен на идеите, в които вярвам. От този
тежък период на живота си, излязох обогатена с вярата и знанието, че когато молиш – има
кой да те чуе. Вярата е дар, който се спуска свише, когато си готов да я приемеш. Повярвах
и в това, че когато се нуждаеш, винаги има някой, който знае какво ти е нужно. Душата ми
е пълна с любовта, която получих от онези, които ме обичат. Ако до този момент съм била
съмняваща се и несигурна в любовта на близките си и приятелите си, сега знам, че любовта
е способна да направи чудеса. Тя ни води по най-правите пътеки. Онези, които обичат,
стават чисти проводници на благото. Аз само казвах от какво имам нужда и любовта на
хората около мен отваряше всички затворени врати. Имаше много ситуации, когато чудото
се проявяваше. Щастлива съм, че разпознавах тези моменти. Чудото присъства в живота на
всеки, просто трябва да се научим да го познаваме.
Не зная какво ме очаква, не зная какъв е великия промисъл за мен, но зная, че днес имам
още шанс да продължавам напред. Имам сили, ентусиазъм и енергия да извършвам много
неща. В мен напират копнеж и страстно желание да действам и да бъда полезна на колкото
се може повече хора.
Стиховете в тази книга са написани по време на лечението ми. „Златните треви” е стих по
един сън, който сънувах преди да разбера, че борбата започва отново. „Трите светли стаи”
са разказ на съня, който сънувах в деня, когато започна първият курс на химиотерапията.
Написах го в утрото, преди да отида в болницата. После, колкото повече ме болеше,
толкова по-лесно течеше стих в главата ми. Докато пишех не усещах болка. Вървях и
редях стихове. Започнах да си нося тефтерчета, за да записвам мислите си. Лягах да спя и
редях стихове. Ставах да ги запиша, за да не ги забравя. Бих казала, че това беше
прекрасен период.
Надявам се, че моята вяра, надежда и любов, които са изляти в тези стихове, ще ви
помогнат да се издигнете над вашата болка!
Обичам ви!

ПРЕДГОВОР

Понякога ни е нужно да се замислим, че може би няма да има утре. Тогава човек

започва да цени всяка глътка въздух, която поема, да усеща всеки удар на сърцето
си, да долавя шепота на вятъра и да забелязва хиляди неща, които го заобикалят. В
забързаните дни обикновено не забелязваме тези неща и отминаваме, без да
усетим, че ни се разкриват милиарди вселени.
Благодарна съм на съдбата, че ми поднесе дни на трудности и изпитания. Това ми
помогна да се почувствам максимално жива. Толкова жива, че в определени мигове
душата ми преживяваше безкрайно много чувства и емоции, насищаше се на
неизброимо количество впечатления, колкото не бих изживяла и не бих се наситила
за десетки години.

Посвещавам думите, чрез които моята душа изпя частица от себе си, на всички
хора болни от рак, на всички – боледували от рак, на всички хора, чиито близки са
били или са поразени от тази болест, на всички лекари и медицински сестри, които
неуморно и неотстъпно се борят за живота на страдащите. Пожелавам на всеки от
тях да почувства огромната сила, с която Вселената ни изпълва във всеки миг от

4
живота. Дори тогава, когато сме най-слаби и уязвими, притежаваме несломима
вътрешна сила. Това е нашата съвършена, първоначална природа. Тя прави
чудесата. Тя е чудото!

ЗЛАТНИТЕ ТРЕВИ

Вървя увлечена от порив таен,

Къде отивам – даже и не питам,
Усещам в мрака аромат омаен,
Изкачвам се и на какво разчитам!?

Страхувам се от мястото високо,

Трепереща държа се, но оставам,
Опитвам се да плувам на дълбоко,
И там е страшно, но не се предавам.

Каква е тази сила непонятна,

Без край над слабостта да надделява,
Обгърнала Земята необятна
И кой, освен духът ми я познава?

Коларски път пред мен се вие прашен,

Тревите блясват – целите в позлата,
Забравям че съм малък и уплашен,
До мен е Той – израснал от тълпата.

С две думи страховете разпилява

И погледът ми се издига ясен,
Аз виждам светозарната морава,
Поемам пътя дълъг и опасен.

Щом Той е с мен, златото сред тревите

Ще бликва пред сломените зеници,
Неземна светлина и в дън горите,
Ще води оределите редици.

За щастие и аз ще бъда в строя,

Понесла отговор и куп въпроси.
В тревите златни крие се покоя,
Товарът лек е, мъдростта го носи.

08.10.2007г.

5
ВЯТЪРА

Вятърът навява странни мисли,

Мощ и сила, страх и самота,
Страниците стари той прелисти,
Разпиляна пепел в утринта.

Зов довя, очакване и тайна,

Кой си, на къде си, до кога,
Стъпил на Земята всеотдайна,
Питаш го със болка и тъга:

На къде ме водиш, Ветре бурен,

Насълзил очите ми до плач,
Моят дом бе тук, от теб разтурен,
Разпилян е в падналия здрач.

Чувам в мрака, влак край мен премина,

Остро вие неговият стон,
Ала старата тъга застина,
Екна песен, звънна нежен тон.

Ветре, ти мечтите разпиляваш,

Ала нови носиш – на крила,
Взимаш всичко в своя път, но даваш
Свойта сила, устрем, свобода.

Нищо че сломи стените стари,

Нищо че ме хвърли на дъжда,
Аз съм цяла, Ти ме разтовари
И откри прикритата бразда.

Виждам я, по нея тръгвам боса,

С нови мисли, чувства и възторг,
Разроши жената дългокоса,
Ветре, ти си ласка и простор!

10.10.2007г.

6
ЖИВОТ В СВЕТЛИНА
Разкаяние

Дарен ми бе живот във светлината,

С наслада се обливах във лъчи,
Забравила, че дните на земята
Са преброени. Тези две очи
Ще се умиват в радостните сълзи,
До онзи час, когато се стопи
Добрата карма, устните безмълвни
Ще крият, колко много ме боли.
А аз ще моля със надежда, Отче,
И този път прости за моя грях,
Разкаяна очаквам, че ще може,
Да събера, което разпилях.

13.10.2007г.

ТРИ СВЕТЛИ СТАИ

В прозорците блестят лъчи,

Във всички стаи – светлина,
Сълзят ли моите очи,
Или във влажна топлина
Се къпе утринният град.
Виделина навред пълзи
И май е Рай, и май е Ад,
Но не, това не са сълзи.

Израстват стволове пред мен

И сякаш нищо не тежи,
Умира нощ, изгрява ден,
На пътя амфора лежи.
От там надничат две глави,
На бял и черен – рунтав пес –
Двуглав е, но не се чуди,
Пред избор си изправен днес.

Ще можеш ли да различиш,
Кое е благо, светъл шанс,
Да седнеш и да помълчиш,
Но не и да изпадаш в транс.

7
Във своя час неутешим,
Да видиш всичко от върха,
Как своя път ще продължим,
Съединили с Бог дъха!

23.10.2007г.

ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

Родени сме по образ и лик на Богове,

В човешката си кожа – стаени зверове,
Блуждаем сред гори и пусти долини.
Били сме като слънце, били сме планини.

От скръб сме оглушали, дълбаем ров голям,

И викаме, и търсим, но кой ни чува там?
Родени на върха – далечен и висок,
Страха си крием ден и нощ във сън дълбок.

И кой ще ни пробуди от тоз столетен сън,

Да сетим че сме живи, да чуем песен вън!?
Принцесата и принцът с отворени сърца,
Да полетят напред със грейнали лица.

А тялото умира – самотно, болно, зло,

Забравило за ласка, за нежност и добро.
То спомените от Духа си не обича,
И аромата на душата си отрича.

Сърцето жадно чака в миг да се пробуди,

На красотата със възторг да се почуди,
Да следва само разума и мъдростта,
Да се изтрие болката и лудостта.

24.10.2007г.

ПРИТЧА ЗА ДВЕТЕ КАПКИ ЗЕХТИН

Един мъдрец изпитвал смутени ученици

Със капки две зехтин във техните лъжици,
Да се разхождат с него сред градина и дворец,
А после ги запитвал, прочутия мъдрец:

8
„Хареса ли двореца и чудната градина?
Опази ли зехтина във своята съдина?
Разгледалия всичко – разсипал е зехтина,
А този що го кътал – останал без картина,

Зехтина не разсипал, но той не забелязал

Ни красота, ни пищност – почти слепец излязъл.
Урокът си мъдрецът отново преподавал,
Да съзерцават всичко, така човекът ставал

Внимателен, в ума си удържал всичко важно

И красотата виждал, и стъбълцето влажно.
Урокът ставал ясен и тръгвал ученика,
Предавал той по пътя таз мъдрост на старика:

„Зехтинът да опазиш и пътя да не сбъркаш.

И всичките съставки в казана да разбъркаш.
Храна към гладните уста с любов да поднесеш.
И чак тогава, ти самия можеш да ядеш.”

25.10.2007г.

РАЗМИСЪЛ
(върху мотото на майка Тереза,
изписано върху стената на Дома
за безпризорни деца в Калкута)

Обичай хората, макар че те са грешни,

Дори когато са гневливи, злобни, зли,
Обичай ги, така – във дрехите им днешни,
Обичай ги, добро на всекиго прави!

Понякога ще те упрекват в мисли задни,

Че правиш благо, себе си да наредиш,
Не ги осъждай, те в душата си са гладни,
Помни, че важно е добро да сътвориш!

Успявайки по своите пътеки трудни,

Ще срещнеш фалша, злобата и завистта,
Но ти успявай, различавай всички чудни
Прояви на човешката душа в света!

9
И ако ти направил си на някой благо,
Навярно той ще го забрави още днес,
Но ти прави, каквото и да става! Драго
Усмихвай се, това е твойта сила, чест!

Ти откровен и честен – слушай съвестта си,

Макар така да бъдеш често уязвим,
Безстрастен, невъвлечен в грубост, радостта си –
Пази я като факел – огън чист без дим!

Вървейки ще градиш неща с идеи нови,

А всичко може лесно да се разруши,
Но ти поддържай силите си пак готови,
Отново ще градиш, това да те теши!

Навярно често ще те молят да помогнеш,

А после ще се хвърлят върху теб, без жал,
Това ще трябва смело ти да превъзмогнеш,
Нали е важно, че от себе си си дал!

Ти давай на света доброто от сърцето,

Макар че той ще те отритне за това
И нямай сянка и тъга върху лицето,
Бъди любов, раздавай благите слова!

27.10.2007г.

ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА МИ

Във летен ден Духът ми ме целуна

И подари ми този Земен Рай –
Живота – моята звънтяща струна,
Понякога опъната до край.

На тази струна, радостна душата

Изпява свойта лунна красота,
Увлечена от звучността позната,
Извива трелите си във нощта.

Докосната по изгрев от лъчите

На огъня свещен, полита тя
Към светлината. Влага от косите
Посипва над дървета и цветя.

10
Сред хор от звучни струни непознати,
Душата свойта песен ромоли,
Избягва тоновете грубовати,
Заплашващи, със гняв надвиснали.

Къдриците й, топли, изсушени

От парещия зов на утринта,
Прегръщат нежните души, сломени
От лепкавата влага на нощта.

Вали денят, окъпан с думи златни,

От слънчевите устни придошли,
Шепти ги тя, така невероятни,
Лекуват всичко остро, що боли.

Във пурпура на залеза обляна,

Душата готви се за тъмен час,
Когато няма да е все засмяна,
Когато няма да издига глас.

Във клоните се сгушва, като птица,

Не спи, очаква вечното добро
На свойта изоставена сестрица,
Да я завие с лунното сребро.

29.10.2007г.

МОЛИТВА ЗА ВЪЗОБНОВЛЕНИЕ

Възобнови, о, Господи, душата!

Възобнови плътта ми и кръвта,
Да стана златен съд за красотата,
Която Ти изливаш на света!

Завинаги, за чистота кристална,

Пречистващата жажда, да е в мен,
Душата ми да бъде огледална
за твойта Истина и в нощ, и в ден!

Пред извора на огънят Ти Святи,

Смирена да прекланям колена,
Приемаща благата Ти, изляти
Най-щедро върху мойте рамена.

11
Така дарена, литвам окрилена,
За цялата Любов БЛАГОДАРЯ!
Аз вярвам, че от днеска съм спасена,
Чрез Твоя Дух, за вечни времена!

29.10.2007г.

БОЛКАТА

След ада на нощта, след ужасите в мрака,

Молитвите редя, загледана във знака,
Изпратен ми в съня. Уплахата в очите,
Не даваше да спя, разчитах на лъчите,
Които в ранен час, спасителни ще греят,
Измъчения глас навън ще разпилеят.
Нима благодаря, че силно съм ранена,
Нима ще промълвя – „Добре, че съм лишена
От радост и покой” – това е нелогично,
Но чакай миг, постой, не бързай истерично!
От зъбестата нощ ще се наситят други.
Съвсем не е разкош, че силата загуби
Сломената ми плът, но болката изтекла,
Поспира в своя кът, на крах се е обрекла.
Аз утре ще трептя, изправена и цяла,
Пустинните цветя и красотата бяла,
Със дъхав аромат и призначна премяна,
Облели моя свят, ще донесат промяна.

31.10.2007г.

МОЯТ РИТУАЛ

Отново пях и бях на сцена,

Отново виждах светлина,
Пак бях красива, несломена,
Пак чувствах жар и топлина.

Изтичат бързо тез минути,

В които ярко си живял,
Сега очите са подути,
Но пак си тук, все още цял.

12
Животът разтопи съня ми,
Усещам огъня в кръвта,
Навлиза прилива в деня ми,
Но отлив чака ме в нощта.

По нервите – горящи струни,

Изсвирвам своя карнавал,
Тъй договорът помежду ни
Е подпечатан с ритуал.

Когато светлина и песен

Обгърнат тъжния ми ден,
Ще бъде празник най-чудесен,
Ще бъде тържество за мен.

А после, тихо, тихо свита

Във своя ъгъл ще мълча,
Но не отпаднала, изпита,
А просто, няма да звуча,

До следващият час на радост,

До новия житейски вик.
Духът дарява свойта младост,
Сияе светлият Му лик

В очите, щом са още будни.

А оживена любовта,
Застила пътищата трудни
С цветя, от свойта красота.

01.11.2007г.

ПОБЕДА

Господ с милостта си ме обгърна,

Надари ме с чудни часове,
Позволи ми пак да се завърна
В люлката на свойте синове.

Светлият Му дух цари в душата,

Тъй чрез Него силата гори,
Нищо че фатални са нещата –
Просто тялото се умори.

13
Спуснал свойта мощ от Небесата,
Волята ми, Той превръща в плам,
Пренебрегвам „Дамата с Косата”,
Силна съм, ще я надвия знам!

Нищо че боли и че е трудно,

Свойта песен аз запявам пак,
Пазя преживяването чудно -
За победата съдбовен знак.

01.11.2007г.
ДРУГАДЕ ПРИНАДЛЕЖИШ

Отминават шумните тълпи,

Мрака лепкав оглушава,
Тишината трудно се търпи,
Вик на страх те задушава.
Ти не си един от този свят,
Гдето шумно ръкомаха,
Репетираш друг куплет, изпят
В лунен час от сиромаха,
Който беше твой съдбовен брат,
Той ситни напред умислен,
Виждаш само сянка, сгушен врат,
Следвай го, добре разчистен
Път проправя той през вечността.
Ти принадлежиш му вече.
Там царува силна мъдростта.
Няма рок концерти вече
Да развихрят буен танц в нощта,
Да бумтят баси в сърцето,
Да пищиш с отворена уста.
Забрави! Това, което
Беше уж, на вид добър живот,
Не звучи на твойте струни,
Стигнал си до вечен, таен код,
Разгадаем само с думи.
Може би са простички, добри
Или части от поема!?
Нямаш избор, кода намери,
В лесна, гъвкава система
Подреди сегашните неща,
Чак тогава надигни се
И ще видиш – тръгва си нощта,
На зората усмихни се!
02.11.2007г.

14
НА СЕСТРА МИ

Отминало е времето, когато

Живеехме безгрижни. Като сън
Бледнее всичко близко и познато
От детството – игрите ни навън.

Люлеехме се, скачахме на дама

И колело деляхме ти и аз,
Усмихнатата на балкона мама,
Обгрижваща ни с топлия си глас.

Изпявахме стотици песни звънки,

Играехме на топка, федербал,
А вечер – акробатки смели, тънки,
Тренирахме концертен нов финал.

Заспивахме прегърнати, спокойни,

Че утрешният ден е по-красив.
Задавах ти въпроси аз – безбройни,
Животът бе безгрижен и щастлив.

На празници, пред всички, вдъхновена,

Ти рецитираше със мощен глас,
Гордееше се мама, но смутена,
Срамувах се след теб да пея аз.

А после ти замина, бе студено

В леглото, все оставях светлина
Да свети, после тъжно, примирено
Заспивах, знаех, вече съм сама.

Отминаха години дълги, бурни,

Сега сме две колони, две скали,
Най-образовани жени, културни,
Но плам сърцата ни изпепели.

Добре е, че в очите ти зелени

Надежда винаги гори, нали
Така ни учи мама – окрилени
Да крачим смело, нищо че боли.

Днес добрината твоя преоткривам,

Сърцето ти, препълнено с любов,
От обич и възторг към теб преливам,
Сестрице, да вървим в живота нов! 03.11.2007г.

15
ЧИСТОТА И КАЛ

Красиво и обичано се ражда

Детето, пожелано със любов,
За преклонение олтар изгражда
Душата, влязла във живота нов.

Очите светят от възторг пречистен,

Хармония и мекота изкри,
Но чака го илюзия, измислен
Живот вървящ сред тръни, сред гори.

Тъй чистотата ярка и изкряща,

Помръква, посивява, като в кал
Изцапана. Родена е любяща –
Сега излъчва болка и печал.

Бронира се във опит да се скрие

От грубата житейска суета,
Душата ден след ден горчилка пие,
Престава да се радва на света.

Бодлива, озлобена, заядлива,

Върви по свойте пътища сама,
Не помни, че родена е красива,
Днес пребивава само сред тъма.

Да види вече става невъзможно,

Прекрасното във всеки божи ден,
Очаква щастие, мълчи тревожно,
Усеща доброволния си плен.

Но пътя за промяна не открива,

Заплита мрежите си до предел,
След който само болка се разкрива,
Не стягат мрежи, а бодлива тел.

Детето е красиво и желано,

Но е изцапано от глупостта,
Да бъде призовано твърде рано,
Когато е невежа младостта.

04.11.2007г.

16
ИЗЛИШЕСТВОТО Е ОТРОВА

Във звуците на утринния час,

Там обещание се разпознава –
Приижда сила, влива се във нас
И призовава – тя да се раздава.

Приемайки я в себе си човек,

Не бива да я разпилява лесно,
А трябва да живее щедър, лек,
Навред отдаващ благото небесно.

Препълнил себе си, но не отдал,

Натрупал много – произвел отрова,
Задавил се, изплакал щом разбрал -
От свойта алчност, сам е скочил в рова,

От който се излиза само гол,

Без раници, без дрехи и бижута,
А тъмно, страшно е във този дол,
Там броди вещица с коса прочута.

Човекът по отвесните стени

Издрасква лакти, колене, лицето.
Не тъй, слепецо, просто олекни -
Духът ще те издигне към небето!

04.11.2007г.

ПРОПУСНАЛА СЪМ ЕСЕНТА

Полека-лека есен е дошла.

Защо така – не съм видяла
Позлатата във нашта махала?
Навярно дълго съм поспала.

Учудвам се – каква е голота!

Тук-там помахват сухи листи,
Споделят с мене свойта самота.
Сезонът страница отлисти.

Пропуснала съм цветната зора,

Не съм видяла листопада
И багрите на родната гора,
Изглежда – скоро сняг ще пада.

17
Заглеждам се във голото дърво
И виждам, колко е красиво,
Отвън изглежда мъртво, но какво
От туй? Аз зная, че е живо.

Застива, соковете не текат,

Но то така ще оцелее.
И мойте мисли днес ще помълчат,
А после – песен ще се лее.

05.11.2007г.

КЪЛБОТО

Не жена – лъвица диша в този час,

Слънчевото злато е в косите,
Царствена глава, спокоен, плътен глас,
Жар и яснота горят в очите.

Жадуващ за духовната й сила,

Домогва се до нея дорест мъж,
Тъй магнетичен, със усмивка мила,
Гори да я изпие наведнъж.

Прелива в него свойто злато щедро,

Тя го напълва с жар и светлина,
На грубостта отвръща с чувство ведро,
Обгръща го със нежна топлина.

Така завърта се кълбото златно,

Завързано е то във вечността
И бавно, тежко, често неприятно,
Разплита възлите си любовта.

Преливат се един във друг нюанси

На магнетичност и на златен прах,
Мътнее цялото, от реверанси,
Дели свещенодействието с грях.

Един до друг, змия ги е обвила

И неизбежно е на този свят
Да се отминат. Божия закрила
Ги пази, двама да не изгорят. 04.11.2007г.

18
МОЛБА

О, Господи! Ти лоно за утеха,

Пак моли прошка твойта дъщеря,
Че тежки дни пред мене днес поеха,
А споменът за радостта – умря.

Под твойта сянка искам да се скрия

И сгушена да чакам вечерта,
Когато трябва смело да отпия
Горчилка, ала слагам тук черта.

Нагоре съществото си обръщам,

Аз моля! В този час ме приюти!
Спаси ме, не допускай да се връщам
Към стари грешки, слепота, сълзи!

О, Господи! Пречистена и бяла,

Върни ме, да ти служа чрез любов,
За твоя слава да пулсирам цяла,
А Твойто слово, да е моя зов!

Да бъда майката, от Теб избрана,

Децата си да поведе напред
По склона, към човешката промяна,
Нагоре устремени – най-отпред!

Смирена, Твойта милост аз очаквам,

Във Твоя чест, да станат чудеса,
Днес клетва давам, без да се оплаквам,
Каквото пратиш ми – ще понеса!

Да бъде волята Ти справедлива,

Да дойде Царството Ти светло в мен,
Пречистена, душата ми щастлива,
Да те прославя, Отче, ден след ден!

05.11.2007г.

СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

Яви ми се на сън картина странна –

Девойка чиста и жена измамна.
Познах ги. Първата с коси златисти,
Очите – непорочни, сини, бистри,

19
Блестяща черна грива притежава
Жената изкусителка. Раздава
Любов и ласки щедро на мъжете.
В живота си – обичам ги и двете.
Поискаха в съня ми, да ги взема
Със мен по пътя. Бързах да приема,
Защото всички бяхме устремени
Към общи знания, мечти, промени.
След малко, преброявайки местата,
Разбрах, че място няма във колата.
Аз обещах им, но какво да правя,
Приятелките трябва да оставя.
Багаж огромен имах да прибирам,
Семейство, две сестри и да шофирам.
Посланието на съня си зная,
За мен, това на избора е края.
Да действам само според съвестта си,
Без избор, да усещам чрез кръвта си
Доброто, всеки миг и час да мога
Духът да следвам, Честно, без тревога,
Че може да направя грешен избор,
Свободна да седя край бистър извор,
Да се насищам от водите хладни,
Да давам щедро на душите жадни.
Аз свобода такава дълго търся,
Но стар товар ще трябва да отърся.
А всички близки връзки да превърна
В любов. Със щедра ласка да прегърна
Най-скъпите. Житейските уроци
Са шансове, текат безброй потоци,
От някой – радости, от други - грижи
Заливат ни, така напред се движи
Живота, като колесница златна,
Не винаги с компания приятна,
Но туй, с което си дошъл нагърбен,
Ще трябва да износиш, път нащърбен
И труден, стръмен чака те, безкраен.
Открий се смело, не бъди потаен!
А разплетеш ли сплетените възли,
Ще бъдеш над страха, скръбта и сълзи
Ти болка и обида ще забравиш.
Свободен си, каквото и да правиш.

06.11.2007г.

20
ЖАЖДА

Бледо, безразлично преминават дни,

Тук си пак, но защо не се обърнеш?
Свършва се нощта, разсъмва се, стани!
Време е с любов да ме прегърнеш!

Разпилени в ежедневна суета,

Губиме безценното си време.
Виж, лежи в прахта ранена любовта,
Някой трябва просто да я вземе.

Да я вдигне, за да стъпи на крака,

Да докосне твойто, мойто рамо,
Ще проблесне утрешният ден така,
Както любовта умее само

Да сияе и да топли две сърца.

Тук си ти, защо ми е студено?
Вслушана в дъха на двете ни деца,
Питам се, какво е променено?

Ти си тъй добър и аз не съм ламя,

Ала все горчиви са нещата,
Споделени между нас на таз земя.
Близки сме, пулсира красотата

Между нашите души, вали порой -

Живата вода, защо сме жадни?
Искам да прошепна – мили, тук постой,
Приеми ме, да не бъдем гладни!

07.11.2007г.

СПОМНИ СИ!

Живеещи в заблудата на своя свят,

Създаваме това, което после
Превръща се в страдание, тела болят.
За помощ молим - кой ще ни докосне!?

Да облекчи страданието и страха,

Но може ли да ти помогне нещо,
Когато си оставил злато под праха,
Да вледени сърцето ти горещо.

21
Родил си безнадеждност и самото зло
И сенките оставил си да пъплят.
В теб изначално всичко светло е било,
Изливал си лъчи навън, да топлят

Онези, що потънали са в лепкав мрак,

Но вместо да сияеш, неусетно
В тъмата си се вмъкнал и не знаеш, как
Да се завърнеш в Царството заветно.

Спомни си! Там е любовта и радостта,

Там тържествува мека светлината
И там е твоя равен път към вечността,
Живот наситен само с добрината

На този, що дарил ти е да бъдеш „АЗ”,

Наситил е сърцето ти, да може
Да бъде щедро в светъл миг и в тежък час
И да шепти – Благодаря ти Боже!

07.11.2007г.

СЛЕДВАМ ЗАКОНА

Нося още много да раздавам –

Всичко, що поела съм от Бог,
Ритъм, звуци, рима получавам,
Още рано е за епилог.

Имам тежка жизнена задача,

Строг урок по ред и чистота,
Без да се сломя за миг да крача,
Водена напред от любовта.

Щом урока труден осъзная,

Ключ ще имам, за невидим свят,
Пред вратата съм, но не на Рая,
Дълъг път ме чака. Не вървят

Твърде много пътници по него,

Пропасти, блата и стръмнини
Чакат ме. Предишното ми его
Блазни ме – не тръгвай, остани!

22
Чантите пред прага ще оставя,
За да крача леко, без товар,
Много още имам да направя,
Бреме ли поемам или дар?

Все едно е, аз ще го износя.

Избор нямам, има строг закон,
От сърце се моля, не, не прося,
Песен пея, не сподавен стон

Болката да заглуши, разбрала –

Плодовете си ще събера,
На това, което съм посяла,
Чак тогава мога да умра.

08.11.2007г.

ЕСЕНЕН ПОДАРЪК

Дъжд от есенни листа се стича

И затрупва мойте рамена.
Топло е, Земята ми се врича
Във любов за дълги времена.

Всеки лист ме милва и прегръща

Мислите избликнали във мен.
Жаждата да бъда ме завръща
С песента и слънчевия ден.

Златни, кехлибарени, червени,

Обещават свобода, възход,
Блъска се кръвта във мойте вени,
Идва край на този епизод,

В който бях объркана, сломена,

Животворната Земя успя
Да ме съживи и преродена
Аз се вдигам, искам да летя!

Новият живот ме вдъхновява,

Да блестя като звезда в нощта,
Радостта в душата ми запява,
Силна съм, приемам любовта! 09.11.2007г.
ОЗАРЕНИЕ

23
Хоризонтът хипнотично изсветля,
Синкава запъпли светлината,
После океанът слънчев се разля,
Лумна в златен огън планината.

Нов живот извира, като синева,

Утрото магически го ражда,
Пълен със копнеж, горяща зарева,
Милва го, насища го със жажда.

Луда прелест оживява този свят,

Запулсирва силата сдържана,
Мощ, величие и красота валят,
Цялата Земя тупти обляна

В благодата на извиращия ден,

В този миг животът тържествува,
С радост и любов човекът е роден,
Затова Зората го целува.

Тя насища го с копнеж към вечността,

С вярата, че всичко пак изгрява,
Щом престане лутаницата в нощта,
Истина сърцето озарява.

09.11.2007г.

ЕДИНСТВО

Гора вековна, титанични дебри,

Потоци ромолящи, езера,
Сърни и птици, насекоми дребни,
Пътеки и постеля от пера.

Безсмъртна рея се, свободна птица,

Сред този удивителен живот,
В душата – скитница, в ума – кралица,
Жребец свободен от юзди, хомот.

Гората моя е и небесата,

Реките и шумящите поля,
Умивам се на изгрев във росата,
На залез със водите ромоля.

24
Оголеното тяло в роба бяла
Подлагам на дъжда, като нектар
Се стичат капките, попивам цяла
Балсама на Божествения дар.

Дъждът вали, засмяна тичам, тичам,

Прегръщам нежно мократа кора,
На нимфа, на вестителка приличам,
На любовта и светлата зора.

В тревите лягам, чиста, преродена,

Заслушана в звука, във песента,
На цялата природа възродена,
А ритъмът пулсира във кръвта.

Едно съм със цветята и листата,

Посестрима съм с мравки, зверове,
Усещам се скалата, планината,
За мене зреят всички плодове.

Очи притварям и сънят повежда

Душата ми, преситена, във блян,
Заспивам преизпълнена с надежда
За утре, ден във светлина облян.

10.11.2007г.

ПРЕЧИСТВАНЕ

Заравям пръстите си във пръстта,

Усещам пулса на Земята,
Жужат пчели, навред е красота,
Звучи симфония в полята.

Потапям се във дъхав аромат,

Долавям всичко, как ухае,
Застивам цяла, мириз тъй познат
Трепти, в косите ми играе.

С душата си го помня, не с ума,

От финни светове долита,
Изпълвам се с копнежа за дома,
Била съм светла и открита,

25
Родена във любов и чистота,
Направила свободни крачки,
Прегърнала живота, радостта,
Увлечена в шеги, закачки

Съм станала робиня на греха,

Тогава, лепкави ръцете,
Треперещи, поели са страха,
Вкусът стипчив на плодовете

От моите дела ме отвратил,

Намразила рода човешки
Вървя, забравила – Духът е бил
Преди страха и мойте грешки.

Шепа пръст към устните си вдигам,

Усещам мириса на пролет,
Чувам шепот – миличка, пристигам,
Да бъда с теб във твоя полет!

Споменът от този глас ме вдига,

Аз протягам длани към света,
Благодарна, че до мен достига,
За да ми припомни вечността.

Че съм Дух безсмъртен и безкраен,

Неподвластен и любящ, и смел,
Във сърцето пазещ спомен таен,
За мига, когато път поел

Бил съм красота, блестящ, кристален,

А домът ми – жива светлина.
Свободата – изпит идеален
За душата, тялото, ума,

Ми е дала правото за грешки,

Но и право да ги разбера
И пречистена в уроци тежки,
При Отца си да се прибера.

10.11.2007г.

26
ЧРЕЗ ЛЮБОВТА

Всичко сътворено блика от любов,

Той го е наситил изначало,
Милостта Му свята чува всеки зов,
Да подкрепя тленното ни тяло.

От любов са изпитанията тук

На Земята, в пек и в студ, във влага,
Всеки дялка щастие с длето и чук,
А е нужна мъдрост, нежност блага.

В труден час, приижда любовта към нас,

Заслепен от болка, ти не чуваш –
Милва те успокояващ топъл глас,
В ярост и агония лудуваш.

Само отвори сърцето си за миг,

Чувство на покой ще те обгърне,
Припомни си, в теб живее Дух и Лик,
Дай на любовта да се завърне!

Да трепти на твойте свити рамена,

Болката ще се превърне в радост,
Припомни си, – бяха други времена,
Чисти, ярки – там във твойта младост.

Злото не вирее редом с любовта,

То те прави слаб и беззащитен,
Изобилстващ, превъзходен е света,
Чрез любов със благо е наситен.

Намери последни сили, усети,

Тя е в теб, как иска да излезе,
Да израстне, трепетна да полети,
От ефира нова в теб ще влезе.

И тогава ще изправиш рамена,

С нови сили всичко ще посрещаш,
Вдигай изранените си колена,
Няма вече болка да усещаш!

12.11.2007г.

27
ПРЕКРАСНИ СЪТВОРЕНИ

Създаваш, Боже, превъзходни цветове,

Блестящи, вдъхновяващи, сияйни,
Чудесно е, от тях ще зреят плодове,
Делата Ти, забулени, потайни,

Остават за човека. Неизвестно как,

В прекрасното, промъква се скованост,
Насищаш с твойте сили, Боже, пак и пак,
Сковани те остават в срам, сдържаност,

Твоите деца подтискат свойта яркост,

Не разбирайки – чрез тази красота,
Теб прославят, твоят плам и твойта жаркост,
Твойто съвършенство, зов към радостта.

Грее Твойта светлина в очи човешки,

В песните трепти неземният Ти глас,
Слепи, глухи, борим се със наште грешки,
Не долавяме, че винаги си в нас.

Нека да се молим, щом отворим длани,

Да усетим топлината, как лъчи,
Тежестта от всички плодове събрани,
Тъй безсмислено сина отдалечи,

От Отеца и от неговата милост,

Ний сме тук, красиви, но нещастни днес,
Не съзнаваме, това се е родило,
От забравата, че Бог ни прави чест,

Да разнасяме великата Му слава,

Всеки миг със нас да преживява Той,
Подкрепени от десницата Му здрава,
Да сияем ярки, да мълчим в покой.

12.11.2007г.

МОЩ

Звук и светлина, добро начало,

Тонове, прекрасни цветове,
Сътворено е единно цяло,
Подредени, чудни светове.

28
Запулсирала кръвта на Бога,
Пурпурна, блестяща светлина,
Мантия дарил, червена тога
Да лежи на мощни рамена.

С жезъл свързал волята с човека,

Меч му дал, да бъде вожд корав,
Знак поставил – пребъди до века,
Слънчев Дух, оформен в обръч здрав.

Погледа насочен към безкрая

И вглъбен в дълбока същина,
Пояс – сребърна змия накрая,
Но не свършва таз величина.

Куб гранитен твърдо е застанал,

Върху него чаша със вода,
На пентакъл мисълта събрана
Е изписал силният в рода.

14. - 15.11.2007г.

КЪМ ВЪРХА

Тупка чисто и добро сърце,

Грее светло, искрено лице,
Пее птица – глас на съвестта,
Да цари доброто на света!

Слънцето блести във утринта,

Лъч надежда носи любовта,
Тъжните очи да пресуши,
Разумът да бди, да не греши.

Във калта разцъфва лотос бял,

Във душата славей е запял,
Ангелският хор звучи сега,
Да премахне болка и тъга.

Ромол на пречистени води

Шепне – съвестта си проследи,
Като лодка ще те заведе
В необятното, добро море!

29
Планината с гъсти лесове,
Кани с чудните си гласове –
Там нагоре, пътя поеми
И место достойно заеми!

В пътищата дълги занапред,

Ще цари Божественият ред,
Благодатна глътка ти вдъхни,
Към върха достоен пристъпи!

15.11.2007г.

ИСКАХ

Исках да бъда до болка желана,

Исках да бъда принцеса добра,
Вече съм друга, настъпи промяна,
Своята грешка душата разбра.

Исках да имам градини, палати,

Исках да върша велики неща,
Исках да срещам безброй непознати,
Чакащи жадно от мен помощта,

Нужна на всеки да бъде свободен,

Силен и борбен, и мъдър, и здрав.
Исках да бъда и извор природен,
Исках да бъда и камък корав.

Много желаех и много мечтаех,

Ето ме тука, тъй малка сега,
Рухнали кули, които чертаех,
Прашна завеса, море от тъга.

Нищо не чакам и нищо не искам,

Само приемам любов и звезди,
Длани горещи в сърцето притискам,
Тук е то, бие, тъй както преди.

Люшкай ме ветре и вий урагани,

Блъскай ме бурно и властно море,
Моите сили отвътре събрани,
Чакат мига да порастнат добре,

Слети в едно със вселенските сили,

30
Мощно да тластнат живота напред,
Страстната жажда във мен породили,
Бога да следвам и Божия ред.

15.11.2007г.

ПРАВИЛЕН ИЗБОР

Избор ще направим във живота,

В този миг и в този труден час,
В нас промъква се фалшива нота,
Да не чуем правилния глас.

Ала в тишината на ума си

Чуваме, как съвестта шепти –
„Аз съм тук, хей, премахни страха си,
Той е силен, ще ме заглуши!”

Всеки миг, за злото и доброто,

Пътят е отворен и зове,
Блазни ни фатален ден, защото
Да сгрешим – „за нас е по-добре”.

Уж живота тленен да спасиме,

Ще направим кърваво петно,
А в душата дълго се стремиме
Да отсичаме добро от зло.

Правилният избор ще направим,

От страха си няма да грешим,
Съвестта си няма да забравим,
Недостойното ще победим!

Бог е с нас и няма да остави

Своите чада да заплатят
За живот във плът, да се направи
Избор, в който съвестите спят!

Ще оставим дрехите си чисти,

Вярата ще ни поддържа днес,
Ангелите златни и сребристи
Ще ни носят в Божията чест! 15.11.2007г.

КЪДЕ?

31
Не питам кой си и къде
Ме викаш, ще те следвам.
Ти знаеш много по-добре,
Защо съм ти потребна.

Не търся отговор в нощта,

Очаквам светлината,
Да позлати жита, ръжта,
Затоплена Земята,

Любовна тайна да шепти,

Защо съм се родила,
Защо животът ми трепти
И кой ми е закрила.

Не знам дали ще разбера

Потайния й шепот,
Голям букет ще набера,
В ръцете си нелепо.

На кой ще го поднасям аз,

Изобщо не гадая,
Смирена съм във този час,
Не бързам да узная.

Където и да ме зовеш,
Аз идвам, без да спирам,
Навярно ще ме отведеш
Плода си да събирам.

Добре, съгласна съм така,

Той сочен щом узрее,
Ще го даря със таз ръка
На този що жаднее.

Води, след тебе бързам аз,

Назад не изоставам,
Дочувам тихия Ти глас –
За всичко ти прощавам!

16.11.2007г.

32
НЕ СЕ ПРЕДАВАМ

Защо отнемаш моите коси,

Не искаш да ги рошиш вече,
Защо живота светъл покоси,
Изпращаш ме на път далече.

Аз тръгвам, дълго смятам да вървя,

Пребрадена, за да прикрия
Изгубената красота, скърбя,
Но няма грубо да разбия

Глава във сляпата стена пред мен,

Пролука нейде ще намеря,
Но няма да остана в този плен,
Навярно ще я изкатеря.

От другата страна, какво е там?

Очакват ме бодли, трънаци,
Сама, но смела, пътя без да знам,
Ще търся скрити, тайни знаци.

Уверена съм, че ще дойде ден,

Да стъпя на пътека здрава,
Извиваща се, кат змия пред мен,
Достигаща алея права.

Поема ли по правилния път,

Ще се усмихна на успеха,
Там нейде ще намеря светъл кът,
Да изпера таз мръсна дреха.

Спокойна ще дочакам утринта,

Когато слънцето ще грее,
Ще стопли кожата, гръдта, кръвта,
Душата тихо ще запее.

16.11.2007г.

ПО СКЛОНА

33
От вятър брулено сивее
Оголено парче скала,
Сокол над облака се рее,
Лежи пречупена стрела.

Присяда странница смирена,

Полага своята глава
На голата скала студена,
За нея отдих е това.

Безкраен, дълъг път я чака,

По изранените крака
Процежда се червена влага,
Трепери дясната ръка.

Тояга стискала е дълго

По стръмния неравен склон,
За миг ще си почине мълком
На сянка под вековен клон.

Кръжи над облака сокола,

Това е нейната душа,
стрела сърцето е пробола,
живяла е във мрак, лъжа.

Тъй дълго в кръг се е въртяла,

Сирота, жадна за любов,
Най-после страстно закопняла,
Дочула във сърцето зов.

Да тръгне по пътека стръмна,

Нагоре, към планински връх,
През сипей страшен, урва тъмна,
Сама, останала без дъх.

Сега на камъка почива

Под старо, дъбово дърво,
Ранена е, но още жива,
Не знае още, за какво

Е тръгнала върха да гони,

Дочува шепот на листа,
Валят въпроси милиони,
До нея пада лист в пръстта.

34
Кръвта листото ще попие,
Ветреца ще помилва с лъх,
Сърцето, що в гърдите бие
Свободно ще поеме дъх.

Припряно шумолят листата –

Вдигни се, трябва да вървиш,
Тук клопка дебне ти душата,
Небива дълго да седиш!

Със нови сили тя се вдига,

Прихваща с двете си ръце
Тоягата, това й стига
Да облекчи раненото сърце.

16.11.2007г.

КЪМ СЕСТРА МИ

Защо ще режеш своите коси?

Така не можеш моите да върнеш!
Потайна, страстна дума потърси,
С която към Отца да се обърнеш!

И да помолиш в този труден час,

Да спусне щедро свойта милост свята
И любовта безкрайна върху нас,
Да се усмихнем тука на Земята.

Тъй тежко колелото се върти,

С плещите си ще трябва да го спреме,
В земята заорало е почти.
Поемай! Да износим нашто бреме!

Смирена гордостта да замълчи,

Извива се пред нас пътека стръмна,
Очаквам болката да заличи
Написаното в страницата тъмна.

Защо ще режеш своите коси?

По-скоро приседни да ме прегърнеш!
В очите ти една сълза блести,
Не бързай във море да я превърнеш! 17.11.2007г.
ОЧАКВАЙ МЕ

35
Очаквай ме и аз ще се завърна,
Нима си се съмнявал във това?
Горещо със любов ще те прегърна,
Днес всички Ангели ще призова.

Да пазят нашето огнище малко,

Роденото във него със любов.
Сега сломени сме, така е жалко,
Но в пепелта ще лумне пламък нов.

Прегръщай ме и ще разпръснем мрака,

Живей във този миг, във този час,
Не бой се, че часовника ни трака,
Ний притежаваме велика власт.

Отвътре сме препълнени със сила

И можем дълго да я задържим,
Защото сме потърсили закрила,
Така по пътя дълго ще вървим.

Обичай ме! Стоя неуязвима,

Не съм изплашена, не съм сама,
Очаква ме вилнеещата зима,
Но няма да е влага и тъма.

Ще бъде топло и уютно, светло,

Отнесено молитви ще мълвя,
Да бъде утрото прекрасно, цветно,
Очаквай ме, към тебе аз вървя!

17.11.2007г.

ПРЕД РОДНИЯ ДОМ

Пред родния си дом смутена спирам,

Сърцето ми внезапно се уплаши,
Отминалото щастие съзирам
В играта на стражари и апаши.

В прозорците проблясват пак лъчите,

Но нещо е изгубено навеки,
Щом няма да ме срещнат тук очите
От мойто детство и от дните леки.

36
Сълзи напират на тъга и болка,
Опънатата нишка на живота,
Придърпва ме за нова обиколка
И аз поемам, сгърбена, сирота.

Със спомена от родното огнище,

Повдигам си товара на плещите,
Душата ми, жарава, пепелище,
Но още има огън във очите.

Закърменото в мене ще ме води,

То сила ще ми дава да успявам,
Изгубена душата ако броди,
Илюзиите й да разпознавам.

За поздрав тъжно вдигам си ръката,

Студен мълчи прозорецът затворен,
По моя път ме носят колелата
И аз ги следвам, техен роб покорен.

17.11.2007г.

ПРИКАЗКА ЗА ВЕЧНОСТТА

Аз приказка сега ще ви разкажа,

Тупти сърцето, връща се дъха,
Безсмъртието искам да докажа,
Изчезва мрака, няма го страха.

Родило се едно момиче малко,

Живеело във радост и мечти,
Но свобода изгубило – тъй жалко,
Обгърнал мрака нейните очи.

Объркано, смутено и ранено,

Съдбата искало да разбере,
Треперело, било му все студено,
Сънувало бездънното море.

Вълните го поглъщали без жалост,

Настъпвал ужас, ала светлина,
През мътните води за миг видяло,
В душата плъзнала виделина.

37
Започнало да търси, да се бори,
Да побеждава, смело да твори,
Поискало сърцето да разтвори,
Поискало в любов да изгори.

Бушуващата страст изпепелила

Събудените сили на кръвта,
Тогава болка в него се родила,
Че идва края, близко е смъртта.

Отчаяно ридаело в покруса,

Страхът превзел сърцето, мисълта,
Защо така живота го раздруса,
Защо живее в тъмната черта.

Внезапно се разкрили небесата

И топлина неземна придошла,
Молитви заизричала устата
И зрънце вяра във ума дошла.

Тогава отделили се нещата,

Страдание от радост и покой,
Живееш в болно тяло на земята,
Но всеки миг обгръща те порой

Потоци преизпълнени със нежност,

С любов и милост, чиста светлина,
Ти част си от вселенската безбрежност,
Във тебе блика мощ и топлина.

И всичко е наситено и цяло,

Неразрушимо във безкрайността,
Ти пленник си във тленното си тяло,
Но е свободна птица мисълта.

И ако тя поиска, ще живееш,

С любов и истина ще възроди,
Сърцето ти и няма да линееш,
Животът над смъртта ще победи.

Добре е, че понякога се плува

През бурен океан към остров тих,
Пробужда се човек и не сънува,
Изгражда слово, ражда светъл стих.

На мойта приказка не зная края,

38
Защото трябва още да творя
И още много болка да позная,
В любов и жажда още да горя.

17.11.2007г.

ПРИСПИВНА ПЕСЕН

Във тъмното приспивна песен пея,

Със нея ще ви милвам във съня ви.
Пред мене да пораснете копнея,
На младостта ви буйните прояви,

Успехите и трепетите живи,

Тревогите във тежките минути,
Да виждам, че сте волни и красиви,
Сияещи, във щастие обути.

Сега сте малки, слаби, беззащитни,

При мене още търсите закрила.
Затваряйте очите любопитни,
Прегръщам ви в нощта с усмивка мила.

Във тъмното приспивна песен пея,

Тъй както мойта майка помня пя ми.
Аз благославям ви в съня чрез нея,
Надявам се да помните гласа ми!

17.11.2007г.

ДЪЖД

Дъжд вали, мълчи гората,

Стихнала е всяка песен.
Дъх трепти, горчи сълзата,
Във душата ми е есен.

Скършен клон лежи на пътя,

Крача аз, дори не виждам.
Спъва ме, не ще го съдя,
От дърво не се обиждам.

39
Хората ме нараняват,
Аз гората предпочитам,
Капките бразди оставят
По кората, но се питам,

Мъката, когато блика,

На дъжда ли ми прилича,
Или в страст сърцето вика,
Че обича, че обича!

Дъжд вали, сълзи душата,

Дълго ли ще стене свита?
Крача аз, мълчи Земята,
Пази мойта болка скрита.

18.11.2007г.

ЩОМ

Където и да бродиш по земята,

Не можеш ти покоя да намериш,
Щом бурите те блъскат във душата,
Щом в страх и съжаление трепериш.

Където и да търсиш любовта си,

Не можеш ти от нея да се стоплиш,
Щом позволяваш на гнева в кръвта си
Да те изпълва със сърдити вопли.

Където и да бягаш от съдбата,

Не се лъжи и тя със тебе тича,
Щом си оставил зъбеста душата,
На сметище, на язва да прилича.

Където и да бързаш, забави се,

Не виждаш в бързината нищо важно,
Щом разбереш това, за малко спри се,
Не разрешавай чувството продажно,

Да те запрати пак във твойта лудост,

За да се луташ бледен, без пътека.
Щом се озърнеш, ще откриеш хубост,
Във себе си, в природата, в Човека! 18.11.2007г.
ЕЛХАТА

40
Огънатите клонки на елхата,
Висят подгизнали, вали дъжда.
На тях прилича сгърчена душата,
Препълнена с обида и вражда.

Водата по игличките се стича,

Все нови капки капят, но уви,
Душата на елхата не прилича,
Задържа тя което улови.

Когато утре слънцето изгрее,

Елхата ще изсъхне от дъжда,
Ала душата мрачно ще сивее,
Не знае как да изгребе калта,

Която струпана я задушава,

Навярно има тайна за това,
Как тежестта в гръдта да не остава,
Досещам се! Ще сторя онова,

Което клонката елхова прави,

Ще легна под дървото и така,
Лъчът й мойте вейки ще изправи.
Благодаря на старата елха!

19.11.2007г.

ИЗОБИЛИЕ

Вятърът изтича към полето,

Бързам аз след него, чудно злато
Шумоли от допира, където
Милва класовете полегати.

Зрялост, изобилие ухае,

Пренаситена земята пее,
Моли се сърцето, да узнае,
Иде ли мигът, когато зрее

Зрънцето в душата посадено

И от него клас да се въздигне.
Рано му е, още е студено,
Слънчевият лъч не ще достигне

41
До дебелата обвивка, ала
Кълнчето набъбнало е вече,
Сокове душата му е дала,
Чувства се, мигът не е далече,

Да израстне клас, да се налее,

Зрънце, две да паднат във браздата,
После цяла нива да узрее,
Тъй да се наситят времената.

21.11.2007г.

ОЧАКВАНЕ

Златото на есента припада,

Плъзват сенките на вечерта,
Мълком чака своята награда,
Вгледана зад тъмната черта,

Тупкаща душата се надява,

Да прекрачи и във светлина
Новия си ден да съзидава,
Осъзнала свойта същина.

Тъмнината, сляпата заблуда,

Скършили са нейните крила,
Търси изход, блъска се в полуда,
От гърдите й стърчи стрела.

Красота била е изначало,

Радост, свобода и лекота,
Неизвестно, как е прозвучало
Траурно концерто в утринта.

Вместо слънчев лъч – гръмовен облак,

Вместо птича песен – стържещ звук,
Вместо в тюл, в ефирна бяла рокля –
Е във изпоцапан ямурлук -

Тежък и подгизнал я притиска

И безсилна, тя лежи в калта,
Ето в този миг душата иска,
Да покаже свойта голота.

42
Срам и неудобство ще изпита,
Но далеч от лепкавия плен,
С лекота и волност ще разчита,
Да лети в прииждащия ден.

Белезите бързо да изчезнат,

Капките пречистена роса,
В порите и във кръвта да влезнат,
Да открие нови небеса.

Никога назад да не обръща

Поглед, а сред ясните лъчи,
Любовта си в песен да превръща,
Над света сияен да звучи!

21.11.2007г.

МЪГЛА И КУЧЕ

Разсъмва се, навън виделина е,

Потънало е всичко във мъгла,
Невидимо, самотно куче лае,
В мен мисли стрелкат се, като игла

Болезнените точки все намират,

Подскачам за това и онова,
Пропъждам ги, не спират те, не спират,
Настъпва хаос в моята глава.

Сивее си мъглата и нехае,

Че нищичко не виждам и дори,
Когато избелява, пак мъгла е,
Прикрила слънчевия лъч в зори.

Единствен ориентир остава лая

На зъзнещия и невидим пес,
Насочвам се към него, без да зная,
Дали не ще попадна в мрачен лес.

Не се боя, вървя и ще го срещна,

Все пак е нещо живо в таз мъгла,
Измъчва се сама душата грешна,
Надява се, във мрака би могла,

43
Приятел да съзре, макар и куче,
Нали и хората са зверове,
Денят ми с този лай е по-съзвучен.
О, да! В невидимите светове,

Мъглата се е вдигнала и лесно

Съзираш красота и цветове,
Очаквано приятелство чудесно,
Симфония от птичи гласове.

Но как да се измъкнем от мъглата,

Намирам кучето, притихва то,
Прегръщам го, постоплени телата,
Откриват лесно тайната, защо

Привлича се, стреми се всичко живо,

Към други живи, топли същества,
Не винаги изящно и красиво.
В мъгла и слънце е закон това!

22.11.2007г.

БОЖЕСТВЕНА ЖЕНА

На този ден празнуваме за нея,

Родила се е тя, поела дъх,
Не мога радостно да се засмея,
Присядам на израстналия мъх.

Студено е край малката градинка,

Ала в душата блика топлина,
Разлистените здравец и латинка,
Пренасят ме във чудната страна,

В която ме люлееха ръцете

И приказки се лееха безспир,
Живеех като нежно малко цвете,
А тя ми бе опора и кумир.

Сега си мисля, че в онази зима,

Когато Тя дошла е на света,
Вселената запяла е във рима,
Прекрасен химн за тази красота.

44
Земята се е радвала доволна
И слънцето, и ручея пенлив,
От днес ще пее, като птичка волна,
Дете, родено със живот щастлив.

От своето богатство Тя ни даде,

Живя като в потоци светлина
И мъдростта духовна ни предаде,
Защото бе Божествена жена!

22.11.2007г.

ПУЛСЪТ НА ЗЕМЯТА

Виждал ли си някога тревата,

Как надига се във утринта,
Вечер си я стъпкал със краката,
Тя лежала е съвсем в пръстта.

Но на изгрев със роса покрита,

Свежа и изправена стърчи,
С корените във земята впита,
Тя живота си ще продължи.

Помниш ли след залеза цветята,

Как са свили нежни цветове,
Но на изгрев, дъхави полята,
Засияват в чудни светове.

Всеки цвят се е разтворил смело

И целува слънчевия лъч,
Влага стъбълцето е поело,
Сред жужене и сред птича глъч.

Вечер птичката главица сгушва

Под крилцето си, за да поспи,
Изгрев дойде ли – на клон се люшва,
Пее, скача, пърха и трепти.

И Земята стихва, занемява,

Щом угасне залеза червен,
С изгрева, въздишка тя отдава,
Тъй насища с мощ дошлия ден.

45
Свечерява, ти човече тъжен,
Спрял ли си за малко в този час?
Ясно е, не се усещаш длъжен
Да дочуеш в теб природен глас.

Губиш своята вродена сила,

Нямаш ритъм, нямаш топлина,
А Вселената те е дарила,
Да пулсираш като светлина.

23.11.2007г.

ЛЮБОВТА НА ЗЕМЯТА

Моли се Земята, „Докосни ме!

Само тъпчеш грубо със крака,
С ласкава ръчица погали ме,
Нов завет да сключиме така!

Трепетна те чакам, разрови ме,

За да дишам, за да ти даря,
Плод от днес, което посадиме.
Аз честита ти благодаря!

Съществувам, за да топля семе,

Да прегърна корен със любов,
Да излея сокове навреме
Към филиза за растеж готов.

Поседни до младата фиданка,

Здрава връзка между теб и мен,
След години тук ще има сянка,
Да те пази в зноен летен ден.

Ще ухаят цветове на пролет,

Ще жужат мушици и пчели,
Сред листака, птичката след полет,
Песен с теб от тук ще сподели.

После ще настъпи топла зрялост,

Сочни плодове ще натежат,
Усети мига, това е цялост,
Дарове в нозете ще лежат.

46
Чуй ме, усети ме, дишай с мене,
Нека радостта да споделим,
Днес съюзът ни да се начене,
Плод от любовта да поделим!”

24.11.2007г.

ГОРЕЩО СЪРЦЕ

Едно горещо, тупкащо сърце,

Не можеше от грижа да заспи,
В живота си издирваше зрънце,
С което в болката да подкрепи,

Една жена объркана в нощта,

Един другар от детските игри,
Едно сърце с любяща красота,
От себе си парченце подари.

Това парченце блясна като фар,

То сгря със свойта нежна топлина,
Душата на ранения другар,
Пося надежда, бликна светлина.

Една душа с кристална чистота,

Открила свойто искрено лице,
Към висшето, обливащо света,
Подала щедро своите ръце,

Поведена от Ангели напред,

Любяща, ярка, точна заблестя,
За миг обърна хаоса във ред,
Изпълни храма, дълго що пустя.

Тъй истинският дом на любовта

Израстна и показа своя лик.
Блуждаещ, търсещ, лутащ се в света,
Раненият другар откри за миг,

Как идва истината, радостта,

Избрала лесен, светъл, равен път,
Върви по стъпките на любовта,
Избликваща от онзи чуден кът,

47
Запазен, съхранен от дълги дни,
Препълнен със безценни дарове,
Това сърце навеки запомни,
ще носи сладки, зрели плодове!

26.11.2007г.

ЖИВАТА КАРТИНА

Излязох от мъглата и застинах,

Дъхът ми спря, стаена красота
Обгърна ме, добре че не отминах,
Добре че срутих свойта слепота.

Картини, като приказни декори,

Изпълниха сърцето ми с покой,
Брътвежът спря, престана да бърбори
Умът ми дребни глупости безброй.

Чувствителна затрепка тишината,

Над планината слънчев диск блести,
Земята увери със топлината,
Че може всяка грешка да прости.

Там гмурнах се спокойна, без да дишам,

А времето поспря и потвърди
Прекрасната картина. Днес въздишам,
Но пазя я в неволи и беди,

В душата ми тя ще живее вечно,

Ще я извиквам нежно щом реша,
Че искам всичко близко и далечно,
Във тази красота да потопя.

26.11.2007г.

МИГ – МАГИЯ

Затрептя небето и застина,

Слънцето учудено поспря,
Оживя магическа картина,
Всичко посивяло изгоря.

48
В този миг животът тържествува,
Този миг е жив за вечността,
В този миг небето ме целува,
Този миг ми дава смелостта,

Нужна ми да продължа да бъда,

Аз стоя спокойна, като в транс,
Благославям своята присъда,
В този миг урока е разбран.

Ето ме, Небе, Земя и Време,

Ето ме Потоци и Звезди,
Ваша съм, оставям свойто бреме
И забравям всичко отпреди.

Миг наситен с жизнена магия,

Тук оставам, за да се родя,
С този миг живота ще опия,
Същината си ще преродя!

26.11.2007г.

МЕЧТИ

Една елха и мъничка брезичка,

Мечтая аз сама да посадя
И бор сребрист, и гъвкава лозичка,
Край тях на слънце тихо да седя.

Мечтая за дръвчета плодоносни,

За ягоди, малини и цветя,
Копнея да лежа в тревите росни,
Със птиците в небето да летя.

Мечтая да се къпя в цветовете,

Разтворили се в пролетния ден,
Да се разлива сок от плодовете
В ръцете ми и порив, зароден

В мечтите ми, да се превърне в сила,

Тъй своите копнежи да родя,
Пречистена, сърцето осветила,
Да стана лъч, преди да изгоря.

49
Мечтая да приличам на Земята,
Голяма, топла, нежна и добра
И цялата любов в гръдта посята,
За хората сама да събера.

Мечтая да излъчвам и да грея,

Да бъда нощем пълната луна,
А денем слънце, искам да живея
Раздавайки с безкрайна добрина,

Мечтите си във дело претворени,

Да овладея земния урок,
Звезди и Слънце чакат ме засмени,
Аз да изпълня дадения срок!

26.11.2007г.

ПРИЯТЕЛКО ЛЮБИМА!

Помниш ли, приятелко любима,

Дългите среднощни часове,
Двете, в пролет, в лято, в есен, в зима,
Шепнехме със тихи гласове.

Тайните гадаехме в живота,

Дишахме със чистота и жар,
Не допускахме фалшива нота,
Сваляхме излишния товар.

Минаха години, днес сме зрели,

Бяхме смели търсещи деца,
Силни сме, навярно сме успели,
Ценната любов във две сърца,

Да оставим да живее вечно,

Съхранила мъдрост и мечти,
Времето изглежда тъй далечно,
Но живее в нашите очи.

Споделили свойте детски тайни,

Бяхме тъй богати от това,
Днес тежат въпросите безкрайни
И понякога боли глава.

50
Падаме и ставаме по-силни,
Но велико чувство ни крепи,
Здраво на основите стабилни,
Глупостта не ще ни заслепи.

Днес благодаря на небесата,

Че те срещнах, че си пак до мен,
Побеляла вече е косата,
Но в душата е прекрасен ден.

Имам те, приятелко любима,

С твоята безкористна любов,
Няма студ в настъпилата зима,
Блика порив за живота нов!

26.11.2007г.

ОЧИТЕ

Разтърсват ме очите на сърната,

В тях има нежност, болка и печал,
Магична приказка от дън гората,
Със тъжен припев, винаги звучал.

На всяко куче виждам във очите,

Безкрайна мъка, искрена тъга,
Към хората насочва то молбите,
За малко обич, малко хляб сега.

Погледна ли в очите на врабчето,

Сърцето ми се свива от печал,
Изгубено, замръзнало и клето,
На него никога не си държал.

Очите на детето ме вълнуват,

Така наивни, толкова добри,
Боли ме, дълго имат да пътуват,
Понякога изгубват се дори.

В очите на младежите се крие

Надежда, порив, но и често страх,
Защото все остава да се пие
Утайката на подлостта от тях.

51
Очите на обрулените хора,
Са пълни с отчаяние и скръб,
Невидим, но влудяващ е затвора,
Във който си попаднал този път.

Каквито и очи да наблюдавам,

Люлее ме раздираща печал,
Аз искам радост, топлина да давам -
Към всичките очи изпитвам жал.

27.11.2007г.

СКЪП СПОМЕН

Сядам на олющената пейка

И поглеждам към прозореца студен,
Счупвам тъжна вледенена вейка,
Спомням си жена във тъй далечен ден.

Нежна, мъничка, но много силна,

Във очите мъдрост и дълбочина,
Във живота бе прекрасна, стилна,
Със душа преливаща от светлина.

Музика и красота и нежност,

Там цареше нейният велик покой,
Отлетя в безкрайната безбрежност,
В нашите сърца текат сълзи безброй.

Помня в ценен сън веднъж я срешнах,

Тя дари ме със искрящ, небесен дар,
Аз останах тъжна, безутешна,
Нищо че ме короняса като цар.

Връзката с отвъдното е трудна,

Непонятна, даже невъзможна тук,
Ала в мен звучи поема чудна,
Лее се в душата ми небесен звук.

Споменът във мене ще остане,

Светлината и огромната любов
И когато краят ми настане,
Да я срещне пак духът ми е готов. 27.11.2007г.
ЖИВОТЪТ

52
Животът е като избликващ извор,
Животът е като течаща лава,
Не стихва, не пресъхва, дава избор,
Да ползваш неговата сила, слава.

Животът е запален, вечен огън,

Животът до безкрай се разширява,
Животът не познава страх, тревога,
Безбрежен път във светлина създава.

Животът е препълнен със копнежи,

Надежда, упование и вяра,
Животът е в човешките градежи,
Той вдъхновява със велика мяра.

Налей си чаша жизнена наслада

И утвърди във теб живот съзвучен
С великия Живот, каква награда,
Какъв Божествен дар е тук получен!

28.11.2007г.

ПЯСЪЧНА ЗАПЛАХА

Сядам на брега край мократа бразда,

Плиска се морето неспокойно,
В пясъка след мен ще има тук следа,
Топла, пареща под слънце знойно.

Стъпвам на изгладения мокър бряг,

Тук съм по-стабилна, крача смело,
Оживява във душата ми моряк,
Път велик сърцето е поело.

Духва буен вятър, вдига пясък сух,

Сипкавият прах вали в косите,
Тичам, спъвам се и падам с удар глух,
Сгушвам се зад дюните в тревите.

Цялата засипана със лепкав прах,

Пясъкът в очите ми е влязъл,
В този миг сама със яснота разбрах,
Мен за жертва си е набелязал

53
Пясъка. И иска да ме сграбчи в плен,
Ала лесно аз ще съм спасена,
Рухва всеки дом на пясък построен,
Аз съм тук, на камък утвърдена.

Между пясъците се издига храм,

Не помръдва древна пирамида,
Песъчинката ще стане бисер - знам,
Щом прегърне я самотна мида.

От помръдващия пясък ме е страх,

Но когато вятърът утихне,
Ще измия от очите този прах,
След това Духът ще се усмихне!

28.11.2007г.

ВЪПРОС

Имаш ли поне трошица вяра

Или се съмняваш непрестанно?
Вярвай! Тъй ще мериш с друга мяра,
Ще отхвърлиш всичко тук измамно.

Чувстваш ли, как със надежда дишаш,

Как изпълва всичко тя във тебе,
Или в отчаяние въздишаш,
Че си малък, че си непотребен?

Радваш ли се, колко е прекрасен,

В този миг и в този ден живота,
Или страдаш, че е груб, неясен,
Непосилен, тежък е хомота?

Гледаш ли с любов към всичко живо

Или ненавиждаш, хулиш, мразиш?
Виж, във светлина блести красиво
Всичко, ала ти в тъмата газиш!

Истината пропусни да блика,

Теб, света да осветява,
Различавай как крещи и вика
Лошото – подлъгва, заблуждава!

54
Утешавай, не моли утеха
И разбирай, без да чакаш други,
Тебе да разбират, че без дреха
Бродиш във студа и нещо губиш!

Чакаш обич, жаден все оставаш,

Любовта не чака, тя е птица,
По-щастлив ще бъдеш, ако даваш,
Сътвори душа – Звезда Зорница!

Да блестиш и всичко да прощаваш

И на тебе всичко е простено,
Получаваш, само ако даваш
И така не ще ти е студено.

Забрави за себе си и ето,

Виж, намерил си каквото търсиш,
Края на реката е в морето,
Твоя край настане ли – не свършваш.

Ти умирайки, ще се пробудиш
За живота вечен в светлината,
Удивен, щастлив ще се почудиш –
Дишат безгранични времената!

29.11.2007г.

ГЪЛЪБОВ ПОКЛОН

Чуден символ в този мрачен зимен ден,

Сиви гълъби се спуснаха до мен,
Запристъпваха със кимащи глави,
Може би е знак, че всичко ще върви,
Свише подредено, чрез Светия Дух,
Затрептя сърцето леко, като пух.
Зажадувах страстно, да позная как
В мен да оживее дадения знак,
Тайната ще търся, ще постигам аз,
Чувам шепота на вътрешния глас.
Две ръце протягам, мънички души,
Птички нежни, болката се утеши,
С ласка ви обгръщам и благодаря,
В този миг страха за мъничко поспря.
Може би със милост съм дарена пак,

55
Шанс отново имам да вървя във крак,
Радостна надежда ме изпълни с вик –
Господ ми показа своя светъл лик.
Гълъбов вестител от невидим свят,
Тук пристигна – златни дъждове валят
Всеки миг обливат нашите глави,
За момент поспри – потока улови!

30.11.2007г.

НОВИЯТ ЖИВОТ

Във деня, когато гълъб слязъл,

А чрез него Бог се е явил,
Аз разбрах – във мене Дух е влязъл,
Чуден дар неземен, скъп и мил.

В изгрева към слънцето погледнах

И възторжено благодарих,
После разтревожена приседнах,
Да помисля пак във ъгъл тих.

Светла ли съм тука на Земята,

Мога ли такава чистота
Да износя, любовта излята
В мен да удържа и святостта

На дареното ми чудо смело

Да поддържам, без да замърся?
Щедро Бог целуна мойто чело,
Пламна огън в мен, пожар гася.

В тайнственост и сила оградена,

Чрез Духа, сама пристигна Тя,
С магнетична красота дарена,
Радост във дома ни разцъфтя.

Още във утробата - прекрасна,

Зареди сърцата ни с копнеж,
Изобилна любовта порасна,
Хранена от новия растеж.

Даже днес да изгоря, ще славя

56
Тази милост, тази благодат,
С радост, Отче, всичко ще направя,
За да се запази този цвят.

Ще мълча, смирена ще приемам,

Всяко изпитание с любов,
Свойта тежка чаша с радост вземам,
За да бъде чист живота нов!

30.11.2007г.

КЪМ ЗЛАТНИЯ ПРЕСТОЛ

Издигам се в миг над Земята,

Политам над земния дом,
Към вечната благост разлята,
Разтварям се в ласката, щом

Докосне ме там светлината

И огън запали се в мен,
Над урвите, над планината,
Над целия мир сътворен.

Огромна, горяща, лъчиста,

Излъчваща розов поток
И мека сияйност златиста,
Напред към престола висок.

Протегнала жадните длани,

Пред мен стъпала от елмаз,
Блестящи, прекрасни, желани,
С ръцете докосвам ги аз.

На тях утвърден е от века

Великият златен престол,
Към него стреми се човека
От своето ниско место.

Душата така разширява

Стремежа към тез висини,
Духът любовта проявява,
Проблясват безброй светлини.

Пламтяща отвътре сияя,

57
Аз цялата съм светлина
Тук истина днес ще позная,
Обгърната във топлина!

01.12.2007г.

ЕЛАТЕ С МЕН

В мечтите си изграждам чуден свят,

Наситен с дивна красота и мир,
Неземни гласове навред звънят,
Уханно дъха нежния ефир.

Цветя и птици, плодов аромат,

Сред тучните поля цари покой,
Безгрижни детски гласове звучат,
Усещам състояния безброй.

Вълни на радост и душевен мир,

Възторг, подем и сладостна нега,
Кристален ручей и прохладен вир,
Премахват всяка болка и тъга.

Пречистен свят, премахнал грубостта,

Живеем там с отворени сърца,
Със мъдрост напоена глупостта
Изчезва, греят нашите лица.

Живот на слънце, сред цветя, треви,

Спокоен сън под звездното небе,
Където иска, там човек върви,
С любов създава всичко най-добре.

Елате с мен, да бъдем в този свят,

Да станем светли, чисти и добри,
Благата над главите да валят,
Небесен огън вечно да гори,

В душите ни, от тази топлина,

Да се излива и от нас навън,
Да се зовеме с нежни имена,
Да пеем с гласове - кристален звън!

Мечтата ми не е детински сън,

58
Тя диша жива, вярвам във това,
Знам още е невидима отвън,
Но е реалност в моята глава!

05.12.2007г.

ПРОСТИЛ СИ МИ!

Благословил си ме, сега го виждам,

Ти бдиш над мене всеки миг и час,
От слабостта си днес не се обиждам,
Тя нужна е – да чуя Твоя глас.

Защото в силата си заглушавам

По-финия и по-изтънчен звук,
Напътствията Твои отминавам
И действам – върху наковалня с чук.

От трясъка възникнал – оглушавам

И страдам, че ме мачка грубостта,
Самата себе си тъй разрушавам,
Не виждам красотата на света.

Тогава по закона на съдбата,

Попадам в свойта примка – спирам там,
Заслушвам се във стона на Земята,
Пробуждам се, проглеждам, вече знам.

Прекрасни са делата твои, Отче!

И щом обърнах се към Тебе аз,
Разбрах – по Твоя воля всичко може,
Да бъде утешено в тежък час.

Когато се потапям във молитва,

Прииждат други сили, от нектар
Опива се душата ми и литва
По-лека, смъкнала голям товар.

Съзирам вече чудесата Твои,

Прошепвам радостна – благодаря!
Простил си прегрешенията мои,
Пречистена, след Тебе ще вървя!
05.12.2007г.
ТИ ЖИВЕЕШ В МЕН

59
Усещам, че във мен живееш,
Велики Боже, как благодаря!
Копнея с мен да се гордееш,
Сърцето си на теб да подаря!

Живяла съм като във клетка,

Подтисната, изплашена, сама,
Разкриваш ми прекрасна гледка,
В която няма сянка, ни тъма.

Покой и светлина даряваш,

Изпълваш клетките ми с благодат,
Разрухата възстановяваш,
Измъкваш ме от моя собствен ад.

Каквото и да преживявам,
Не ме оставяш ти, дори за миг,
Терзанията аз създавам,
Забравила за твоя светъл лик.

Ти бдиш над мене непрестанно,

Изглаждаш с Твойта воля всичко тук,
Стопяваш чувството измамно,
Отбиваш разгневения юмрук.

Предпазваш ме от всяка грешка,

Насищаш с благо всеки тъжен ден.
Зова природата човешка
Едно да помни – ТИ ЖИВЕЕШ В МЕН!

06.12.2007г.

ОСВОБОДИ СЕ!

Строиме заграждения високи,

Огради, зидове, бодлива тел,
Да няма път във никакви посоки,
Над себе си поставяме предел.

Да няма достъп никой до душата,

Сърцето задушено във затвор,
Да се приспим, замаяни в лъжата,
Че няма слънце, вятър и простор.

60
От болка и от грубост защитени,
Самотници, лишени от любов,
Така линеем, още по-ранени,
Във задния си двор копаем ров.

Подготвяме си място по-удобно,

Широко и комфортно - след смъртта,
Създаваме си жилище задгробно,
А още тук сме в гробна самота.

Срути и разчисти стените плътни,

Тавана разруши, да диша там
Духа на Слънцето, лъчите златни,
Да разтопят вековния ти срам.

Без земен дом и без стени, огради,

Свободен тръгвай смело по света,
Ще срещнеш и горчилки, и наслади,
Ще имаш зими, ала и лета.

Спокойно звезден дъжд ще те облива,

На извора ще сетиш сладостта,
Душата ти препълнена, щастлива,
Ще взема и ще дава любовта.

07.12.2007г.

ТЪРСЕЩИЯТ

Скачайки от цвят на цвят

И от лист на лист,
Весел е на този свят
Всеки оптимист.
Търсещ своето место,
Все върви напред,
Удивлява се, защо
Не създава ред.
Иска да направи дом,
Иска двор голям,
Но какво да прави, щом
Е самотен там.
Тръгва весел по света,
Следвайки звезда,

61
Очертала с любовта
Ясната следа,
Водеща към земен Рай,
Светлина и мир,
Осъзнава – няма край
Нежния ефир.
Братско рамо търси днес,
За да сподели,
Свойта сила, слава, чест,
Чуди се, дали
Чака някъде човек,
Сроден дух, близнак,
Жизнерадостен и лек,
Дири пътен знак.
Скита сред блата, гори,
Губейки се там,
Гази снегове, мъгли,
Броди вечно сам.
Той оставил е живот,
Доста скучен, тих,
Без богатство, без имот,
Сътворява стих.
Връщайки се в своя край,
Изумен мълчи,
Чувства слънцето през май
С пролетни лъчи,
Милва свития му гръб,
Тъй е топло там,
Тук е сигурният стълб,
Вътрешният храм!

08.12.2007г.

ОТКРИЙ ПРОСТОРА

Вървя по моята пътечка,

По нея винаги минавам.
Внезапно днес намирам пречка,
Почудена за миг заставам.

Решавам, че от тук ще мина,

Тъй както винаги го правя,
Излишен риск – кръвта застина.
Как предпазливост да забравя?

62
Ще трябва да постъпя смело,
По тънък прът да балансирам.
Какво ли тук ме е довело,
Защо по моя път да спирам?

Прекрачвам, а под мен е бездна,

Отстъпвам и заобикалям.
Ще бъда много по-полезна,
Щом спра от гордост да се калям.

По този свят – пътеки много,

Избирам, мога да завия,
На навика да кажа сбогом,
Сърцето свито да разкрия.

Да бъда гъвкава, да спирам,

Със лекота, каквото правя,
Попътни знаци да намирам,
В това което се изправя

Пред мен, за да съзра простора,

Разнообразие да виждам
И без въздишка, без умора,
Смирено, без да се обиждам

Със трудностите да се справям,

Понякога чрез път далечен.
Усмихвам се и се отправям
Напред, към хоризонта вечен.

09.12.2007г.

ТЕЖЪК ЧАС – ЩАСТЛИВО ВРЕМЕ

С кое се справих и кое оставих?

Поспирвам се и правя равносметка.
Кое научих и кое забравих,
Кое заключих в позлатена клетка?

Получих знания с велика мъдрост,

Натъпках ги във стари чекмеджета,
Без да оставя някаква достъпност,
Затрупах ги с отломки и парчета,

63
От стари чувства и модели сиви,
Отлюспени обвивки – на пол`вина,
Отгоре хвърлих лъскави, красиви,
Гирляндите от старата година.

Сега се питам – гордост ли ме дави,

Нима се задушавам от обида,
Или гнева ми, силата остави,
Да се превърне в натрошена мида.

Затъвам в пясъците алчни, мъртви,

Опора търся горе, в небесата,
Готова съм за преданост, за жертви,
Готова съм да видя чудесата.

Откривам ги! Та те били са в мене,

С изострените чувства ги усещам.
Във този тежък час – щастливо време,
Към Истината със копнеж поглеждам.

Дали ще се повдигне пелената

И ярка светлина ще ме облее,
Дали ще се разтворят времената
И Слънцето завинаги ще грее?

В страданието чувствам мойто Слънце,

Затопля ме отвътре и ме вдига,
Пробудено, духовното ми зрънце,
Подканя тихо – стига ленност, стига!

09.12.2007г.

ДО ВОДОПАДА

Обичам да стоя край водопада,

Да ме докосват пръските вода,
Да слушам грохотния шум с наслада,
Изтриващ всяка мисъл за беда.

Разпенените струи са прекрасни,

Приличат те на моята душа,
С горящи чувства, огнени, опасни,
Заплашващи, че ще се задуша.

64
Във водопада аз гася пожари,
Надолу бързо ще ме отнесат
Водите, към вира, върбите стари
Под сенките си ще ме приютят.

И там, в прохладата на дълбините,

Ще си отдъхна в сладостен покой,
Съединила пак душа с водите,
Ще размишлявам аз за пътя мой.

След скоковете, буйното въртене,

След зъбестите каменни игли,
Все още цяла съм, дошло е време,
Да се раздухат облаци, мъгли.

И приказна дъга във синевата,

Да се огледа в моите очи,
Да се излегна гола на тревата,
Затоплена от слънчеви лъчи.

Навярно пак ще спра до водопада,

Ще вдишвам жадно влажен аромат,
Но вече знаеща, така се страда,
Отдавна този припев е изпят.

10.12.2007г.

НА МАЙКА МИ – БЛАГОДАРЯ!

В утробата си нежна си ме взела,

Така си ме довела на света,
В деня, когато въздух съм поела,
Обвила си ме с твойта чистота.

В гнездото топло приласка ме нежно,

Насищаше живота ми със звън,
В дома ни бе спокойно и надеждно,
Предпазена от грубостта навън,

Порастнах силна, смела, вдъхновена,

Обичана, прегръщана с любов,
Щастлива, че от тебе съм родена,
Че твоят Дух за жертва бе готов.

65
Бях чиста, съхранена, защитена,
Уютно приласкана в твоя кът,
Ти беше щедра, борбена, смирена,
Това със жар постла по моя път.

Огнището гореше с буен пламък,

Възторга се разливаше в кръвта.
Научи ме – ако се спъна в камък,
Да се изправям бързо от калта.

Повтаряше – „Бъди като царица,

Божествена, сияеща, добра,
Душата ти да бъде огърлица,
Очите ти – изгряваща зора!”

От теб, какво успяла съм да взема,

Да съхраня великия ти дар,
Изливам чувствата си във поема
И нося здраво тежкия товар.

Когато с теб от тук си взехме сбогом,

Едно парче в сърцето ми умря,
Но мъдро завеща ми ти да мога,
Изправена в живота да вървя.

А щом загубих твоята закрила,

Стовари се над мене планина,
Объркана, сломена бях решила,
Че нямам собствена величина.

Сега разбирам, че Духът чрез тебе,

Дарил ме е със всичко онова,
Което прави те да си потребен,
Да си Човек със вдигната глава.

Да бъдеш майка, предана орлица,

Крилата ти със пухкави пера,
Да съхранят със мъдростта на жрица,
Съкровищата в чисти езера.

Благодаря на Бога, на съдбата,

Че моя майка беше точно ти,
Че те обичах тука на Земята,
Че наследих красивите черти!
10.12.2007г.
ВЪЛНАТА

66
Чувствам мощната вълна – приижда,
Като шеметен, златист циклон,
Същността ми се усеща, вижда
В храма на божествен фараон.

Вътрешната красота избликва,

Сетивата ми насища с мир,
Мъдростта на разума извиква,
Възвестява: - „Време е за пир!”

Сладостен нектар да се отпива,

Пълни чашите да заблестят,
Божия хармония разлива
Светлина и аромат, и цвят.

Чувство на покой, блажена радост,

Носи се в ефира любовта,
А душата се насища с младост,
Пълна с вярата за вечността.

12.12.2007г.

ТРЕСКАВОСТ

Имам толкова неща да правя,

Трябва всичко във ума да подредя,
Не желая нещо да забравя,
Хаотично, трескаво да се въртя.

Бързам мислите да степенувам,

Важното напред, дано да не сгреша,
Нощем даже планове рисувам,
В дейността си никого да не лиша.

Творчество, уроци и задачи,

Домакинство, майчинство и връзка с Бог,
Вземаща небесните потоци,
Даваща любов и сладък жизнен сок.

Мощно да раста, като Вселена,

Силна да съм, като житното зърно,
Като крепостна стена не разрушена,
Да понасям тежки удари – дано!

67
Да съм страж и войн за свободата,
Да съм мека, като царския покой
И да бъде мъдростта позната,
Щом докосне мисълта ми с полъх свой!

Бързам, ала често трябва рязко,

Да оставя всичко, просто да поспра,
За да няма следващо фиаско,
А душата чрез Духа да разбера.

11.12.2007г.

РАЗБУДИ СЕ!

Космоса отдава любовта си,

Пълни битието ни със жар,
Въгленче раздухай във гръдта си,
Приеми божествения дар.

Слязъл е Спасителят човешки,

Възвестил – със жертва и любов
Се изкупват сторените грешки,
Очертал е смело пътя нов.

Който следва божията воля,

Ще пребъде в Бога дълги дни,
Нищо че в човешката си роля
Често се задъхва от злини.

Трябва смело всеки да поеме

Свойта чаша със горчивина,
В радост и неволи, в тежко време,
Бог простил е старата вина.

Любовта изпълва щедро всеки,

Разбуди във себе си Христос,
Осъзнай, че Бог е с теб навеки,
Нищо че си беден, гол и бос.

Истинската твоя същност грее,

Ти си, който слага пелена,
Спираш светлината да се лее,
Сам стоиш до сляпата стена.

68
Потърси в сърцето си, човече,
Кой живее в тебе, но мълчи!?
Нямаш време да отлагаш вече,
Отвори заспалите очи!

14.12.2007г.

НА ТАТКО МИ

Със вдъхновение дарил си мойто име,

Приел си ме за твоя дъщеря с любов,
В игрите с тебе знаех – можем да летиме,
За мене чувствах аз – на всичко си готов.

Голям, велик талант от тебе притежавам –

Прекрасната ми памет – приказен венец,
Божествен символ за духовност – осъзнавам,
Бащата е дарил на своя младенец.

По твоя пример да се трудя се научих,

Да бъда точна, изпълнителна, добра,
Безкрайно много дни на щастие получих
И трудния живот можах да разбера.

Вървеше ти до мен сред снегове и бури,

Така спокойна бях във тъмната гора,
Сравнявах те със ръста на вековни Мури,
Откривах мъдростта ти в светлата зора.

Сега ме топли често весел детски спомен,

Как моя татко тегли малката шейна,
А аз съм тъй щастлива, пътят е огромен,
Открит пред мен, без болка, грубост и злина.

На този мъж добър, със венценосно име,

От дълбините на ума, благодаря,
До мен е той и в летен зной, край мен е зиме,
Да бди, ако замръзна или изгоря.

Да подкрепи душата с бащина десница,

Във труден час прекрасен стих да прочете,
Така да умекчи житейската плесница,
Безкрай обича той любимото дете. 18.12.2007г.

ИЛЮЗИЯТА ИЗГАРЯ

69
Още от невръстните години,
Болката се е пропила в мен,
После са последвали лавини,
Аз съм се оказала във плен.

Все по-тежко и непоносимо,

Под натрупаната жлъч и кал,
Съм отпаднала непоправимо,
Преизпълнена душа с печал.

Днес, във дните ми на равносметка,

Болката до край ще разбера,
Ще положа мир във всяка клетка,
Ще я стопля с пухкави пера.

Разрушение и смърт витае,

Резултат от сторения грях,
Време е плътта да осъзнае,
Че е пълна с красота и смях.

Ако рани правил е човека –

Бог насищал е със светлина,
Ако трудна е една пътека,
Стръмна или в тъмна падина,

Важно е сломено да не спираш,

Да откриваш Слънцето в нощта,
Все на любовта да се опираш,
Хвърлил илюзорните неща.

Идва час Духът да се пробуди,

Азът,който в теб е въплътен.
Огън тъмнината ще принуди,
Да напусне земния ти ден.

И тогава ще се къпеш в благо,

Светозарен, благодарен, чист,
Ти любимец си и тук видя Го!
Съхрани изписания лист!

19.12.2007г.

РАВНОСМЕТКА

70
Своята душа съм опетнила,
Същността си съм окаляла сама,
Злоба и жестокост подслонила,
Заживяла съм в заблуда и тъма.

Не безкрайно лоша, но нечиста,

Задушила всеки спомен за света,
Гдето грее светлина лъчиста,
Гдето диша Царството на любовта.

Всичко с този дъх е сътворено,

Но забравила, вървяща в слепота,
Аз държах се властно и студено,
Наранявах грубо, удрях с лекота.

Слагах етикети и оценки,

Бях повърхностна, надменна, даже зла.
Покрай мене запълзяха сенки,
И прободе ме невидима стрела.

Ужасих се и заплаках клета,

Осъзнала - следствие, закон и ред
Управляват Синята планета
И оставил ни е Бог един завет.

Одисеево въже пристегна

Младостта ми, мойте чувства и дела,
Исках да се втурна, да прогледна,
Пареше, болеше, острата стрела

Здраво бе забита във плътта ми,

Стенех, страдах, ала силна, горда бях,
После се заслушах в съвестта ми,
Тъжно, бавно някой истини разбрах.

Ето ме, благодаря смирена,

Бързо спряна бях от вечния закон,
От злина да бъда разрушена,
Да не произнасям груб, неверен тон.

Старата реколта днес събирам,

Нови, чисти семена отглеждам аз,
Търсеща спокойствие намирам,
От дълбоко чувам вътрешния глас. 20.12.2007г.

71
ЛЮБОВТА

Любовта е необятна и безкрайна,

Любовта нараства в нашите гърди,
Всепроникваща, забулена и тайна,
Тя извайва ни с невидими следи.

Всеки я очаква, страстно я желае,

Призовава, моли, плаче и крещи,
Как да я получи? Алчен е, не знае –
Няма да се хване в грубите клещи

На желаещия да я притежава,
Не е залък тя за зиналата паст,
Любовта свободна просто се отдава,
Не е жертва за изяждащата страст.

Любовта не бива тъй да се желае,

Както искаш хляб и бучка шоколад,
Като жаждата за изворна вода е,
В зноен пек насищаща със своя хлад.

Като вятъра целуващ ни страните,

Като слънчевия лъч във утринта,
Като силата струяща в планините,
Като радост - бликаща през пролетта.

Жива, огнедишаща, кристално бистра,

Тя е същността на всеки божи ден,
Да отпие от насладата й чиста,
Само за това е всеки тук роден.
22.12.2007г.

АНАЛИЗ

Никой май не те е наранявал,

Ти сама от глупост си се свила,
Без да виждаш, колко ти е давал
Този свят – възторг, любов, закрила.

Ето, може би сега разбираш

Цялата илюзия и болка,
В сенките на миналото спираш,
Готвиш се за нова обиколка.

72
Прекосяваш детските години,
Младостта си, искрена и бяла
Твоята душа във три съдини,
Трупала тъга – осиротяла.

Питаш се, защо сега се имаш

За пребито куче, с поглед тъжен,
Нещо все си имала да взимаш,
Някой все на тебе бил е длъжен.

Трябвало е да се осъзнаваш,
Като пълна лееща се кана,
По-добре било е да отдаваш
Цялата любов във теб събрана.

Как така забрави небесата,

Изобилстващи с блага безкрайни,
Преживя подвластна на съдбата,
Без любовни радости и тайни.

Преразглеждаш миналото време –

Глупава измислица – нелепа,
Натоварила те с тежко бреме,
Склещила те във уста свирепа.

Трябваше очите доверчиви,

Често да повдигаш към звездите,
Други чувства, много по-красиви,
Щяха да пулсират във гърдите.

Нищо! Пътят още е отворен,

За любовна радост не тъгувай,
Имаш време, тръгвай! Свят просторен
Те очаква занапред. Пътувай!

23.12.2007г.

ПЪРВАТА ЛАСКА

Стари мой приятелю, благодаря ти,

С твойта нежност и човешка добрина,
Аз открих в живота чувства непознати
И надеждата, че има светлина.

73
Запулсира стоплено за миг сърцето,
Преоткрих дълбоко скрита красота,
Във душите ни човешки, във лицето,
Във изгубената нежност на света.

Ближех си самотна кървавите рани,

Ти се спря до мен, задъхана разбрах,
Че човешките души по две събрани,
Се възраждат с топлина, любов и смях.

Чуден дар донесе ми – сама да мога

Да открия своя Дух и светлина,
Да покълне радост, вместо таз тревога,
Дето ме обземаше, че съм една

Грешница нещастна, с много тежко бреме,

Ти помилва ме със ласкави ръце
И откри ми – всеки има свойто време,
Да разтвори дверите в това сърце,

Дето бие до полуда закопняло,

Да приема и отдава любовта,
За да бъде то препълнено и цяло,
За да продължи напред към вечността.

24.12.2007г.

РОЗАТА

Роза ароматна разцъфтя,

Напоена с благодатен сок,
Дълго свита пъпка беше тя,
Днес излъчва магнетичен ток.

Затрептя от нея нежността,

В бляскава, омайна светлина,
Тя разлисти се чрез любовта –
Напоила я със топлина.

Съвършенството разцъфна, да!

Запулсира мощно, силно, щом
Го поляха с живата вода,
а душата си намери дом.

74
И освободена полетя,
Щом получи ласка от човек,
Царствена корона от цветя,
Бог дарувал й е тук до век.

Щом докосна я добра ръка -

Заблестя в нощта, като звезда
И като планинската река,
С чиста, бърза, жизнена вода,

Тя се впусна в своя буен бяг,

Устремена, пареща дори,
Нищо че наоколо е сняг,
Силата й вечно ще гори.

24.12.2007г.

ЖИВОТ - РЕКА

Животът ми, подобно на река

Тече си, ту спокоен, ту пенлив,
Понякога широк със плитчина,
Понякога е вир край бряг ронлив.

Водите много хора ще допрат,

Едни ще мият калните нозе,
Мнозина жаждата ще утолят,
Рибар ще хвърли мрежесто въже.

При извора е чист като кристал,

Блестящ, прозрачен, тъй прохладен, жив,
По пътя бързо скорост е набрал -
Опасен водопад, участък див.

Водовъртеж, завойче и подмол,

Висящи корени във тъмнина,
Минава тихо край вековен ствол,
За миг облива се във светлина.

Надолу влачи сламки и треви,

Затлачва се, натрупва тиня, кал,
Пак продължава бързо да върви
И много жертви взел, и много дал.

75
Навярно в края ще се събере,
Улегнал, по-спокоен и широк,
Със цялото, с безбрежното море,
За да приключи земния урок.

27.12.2007г.

ОТКРИЙ ДРУГИТЕ

Трудно е човекът да приеме,

Творческия дар на някой друг,
Непробудената сила дреме,
Не усеща той, че тя е тук.

Всеки има сили и таланти,

Свише спуска се божествен дар,
Склуптури, поети, музиканти,
Пият вдъхновение и жар.

Просто, ако се разтвори всеки

За небесния поток, балсам
Ще изпълни същността му, леки
Крачките му ще го водят там,

Дето ще е търсен и полезен,

Ще тежи на своето место,
Няма да е завистлив, изплезен,
Мислейки – „От по-добро тесто

Съм замесен, другите са нисши,

Нямат мойте сили и талант,
Аз общувам с духовете висши,
Аз съм пряк потомец на Атлант!”

После сам отвътре се изяжда,

Как предимството му не личи,
Злото във душата си посажда,
Пада мрак пред двете му очи.

В другите не вижда красотата,

Волята превръща във инат,
Грубо, тежко стъпва по земята,
Питайки, защо не е признат.

76
Всяко качество, талант и сила,
Не е твое, то е дар велик,
Осъзнай небесната закрила,
Потърси божествения лик.

Той сияе в другите и в тебе,

Преоткрий – прекрасен е света,
Качествен е всеки и потребен,
Всичко е пропито с любовта.

27.12.2007г.

ЛЮБОВ И БОЛКА

На крилете на слънчева радост,

Щастлива усмихвах се, сякаш на сън,
Развълнувано детство и младост,
Търкулна се моята жажда навън.

Затрептяха във мен ветровете,

Заблъска кръвта във смълчаната плът,
Буен огън превзе дробовете,
Запали се факел по тъмния път.

И усетих любовната ласка,

Прегръща ме нежно във ранния час,
Неподправена, свежа, без маска,
В гърдите оттекна камбанния глас,

Като вечната приказка стара,

„Ще бъдат щастливи до сетния миг...”
Този сън – изгоряла цигара,
Изстина, угасна със жалостен вик.

После болката остра зловеща,

Ръцете ми върза със здраво въже,
Във душата магьосница веща,
Припомни си, колко ранени мъже,

Във краката ми дълго лежаха,

Ударени с мойта любовна стрела,
Лешоядите дълго кръжаха,
Аз газех съдби и души, и тела.
Мойта болка е все по-дълбока,

77
Натрупва се още и още, без край,
Разучавам вглъбена урока
Съдбовен, за Ада и земния Рай.

28.12.2007г.

ЛЮБОВ ИЗКУПИТЕЛ

Може любовта да ме докосне

И жива да диша във моите дни,
Губи се лесно – пусто е после,
Подканя душата – глава преклони!

Щом ветрец докосне ме, тъй нежен,

Въздушен вестител шепти ми – Ела!
Теб очаква простора безбрежен,
С любов да изкупиш предишни дела.

Ако влюбена света погледнеш -

В сърцето ти страстната жажда гори,
На добрата Земя да приседнеш,
Душата ти няма да се умори.

Да се радва на всяка тревичка,

От всичко край тебе ще блика любов,
Своя дар ще положиш самичка,
Ще трепка прекрасен любовния зов.

28.12.2007г.

БОГ Е ЛЮБОВ

Тръпна, любовта да осъзная,

Да живея в нея всеки миг,
Във сърцето ми да се извая,
На олтар божествения лик.

Жадна съм да пребивавам в Бога,

Да осъмвам в златна светлина,
Всеки миг съзнателно да мога
Да летя. Невидима стена

78
Ме отделя от желано Царство,
Там пулсира слънчев, нежен свят,
Без разруха, завист и коварство,
С дъх на изобилие разлят.

Същността на този свят е чудна,

Изтъкана цяла от любов,
Там допуска се душата будна,
На човек за жертвата готов.

Ако мога тъй да се пречистя,

Като капка утринна роса,
Миналото тъмно да отлистя,
Само дълга, лъскава коса,

Да е мойта нова дреха чиста

И олекнала да се допра,
До света от светлина лъчиста,
Любовта за миг да разбера.

Бог Велик е, може да приеме,

Да пребъдва в мен за дълги дни
И тогава ще настъпи време,
Да изчезнат всякакви стени.

Бог любов е и ако пребъдвам,

С цялата душа във любовта,
Своята мечта така ще сбъдвам,
Част да съм от Бог и Вечността.

27.12.2007г.

КОЙ СЪМ АЗ

„Кой съм аз, защо съм тук ?” – се пита всеки.

Вместо отговор – смълчана пустота,
Крачим вяло по безкрайните пътеки,
Страдаме от болка и от самота.

Винаги съмнението съпровожда,

Посивелите от глупостта ни дни,
Огнена стрела сърцето ни пробожда,
Щом открием – никога не сме сами.

79
Капка истина – проникнала в душата,
Трепетно пробужда жажда и копнеж,
Да потърсим корена на красотата,
Завладяни сме от силния стремеж,

Да открием – „Кой съм аз, защо живея?”

Тайната и скритото да разберем
Във Вселената и ний сме част от нея,
Мъдрост, опит, знания да съберем.

Но човекът непрестанно се съмнява,

Иска все да види и да пипне сам,
Разпилява се и Бога не познава,
Мисли – „Аз съм тук, а Бог е нейде там!”

Трябва просто да застанем и познаем –

Аз съм Бог – ще се повдигне пелена,
Всепроникващ Дух е в нас, неподражаем,
Надарен с копнеж, любов и светлина.

28.12.2007г.

ЗАЕДНО В СВЕТЛИНА

Светлина е всичко сътворено,

Слънцето, Луната и Света,
Да, със светлина е надарено
Цветето, човека и пръстта.

Звездна светлина, искряща, бяла,

Придобила чудни цветове,
Същността ни е пропита цяла,
Дишат ангелските светове,

В нашите лица, коси, усмивки,

Словото божествено трепти,
В гънките, във земните извивки,
В хората, в човешките черти.

Нека бъде светлина небесна,

Нека да пулсира любовта,
На Земята ни добра, чудесна,
Всичко да блести от чистота.

80
Нека ходи в светлина човека,
Както Той е цял във светлина,
Ще пребъдат заедно до века,
Без коварство, завист и злина.

29.12.2007г.

ЗАКОНЪТ Е ЛЮБОВ!

С любов човека се преобразява,

Разкрива се самата красота,
Тя финното от грубото пресява,
Невидими са зло и грозота,

Когато мощно любовта прелива,

В гърдите на щастливия човек
И той наоколо любов разлива,
Усеща се въздушен, светъл, лек.

Блестят очите, като две звездици,

Прекрасни мисли го изпълват цял,
Политат над света – свободни птици,
Разтлан е равен път, широк и бял.

Човекът диша с ветрове, дървета,

С тревите и цветята, вдъхновен
С любов залива цялата планета,
Божествения огън оживен,

Възражда силите, преобразява,

Изпълва цялото със благодат,
В душите ангелския хор запява,
Нагоре пак човек да поведат.

Да! Изпълнението на закона

Божествен, носи името „Любов”,
Последваш ли го сядаш сам на трона,
За свято дело и живот готов.

30.12.2007г.

ДА СЛУЖИШ

81
Какво е истински да си потребен,
Със щедро, жертвено, добро сърце?
Дали си великан или си дребен
Е все едно. Във твоите ръце
Държиш съдбата, правиш своя избор,
Дали с любов да служиш на света,
Да бъдеш чистата вода на извор,
Да сътворяваш своята мечта.
На малките да бъдеш покровител,
Да се раздаваш всеки ден и час,
По стъпките на древния Учител,
Да стъпваш смело. Неговия глас
Да те насочва в чувствата, делата,
А мисълта да слееш с него ти,
На саможертвата и чистотата,
Живота си изцяло посвети.

31.12.2007г.

ВЕЧНИТЕ

Безкрайност и любов и голота,

Безвремие преплетено със дъх,
Изящност, мекота и красота,
Вода и слънце, въздух, земен мъх.

Забрава, сладост и дълбочина,

Разпален въглен – пламнали очи,
Усмивката на вечната жена
Залива всичко, времето мълчи.

Излива водопада свойта мощ,

Опложда страстно майката земя,
В кълбо прегърнали се ден и нощ,
Бог и Богиня, Слънце и Луна.

05.01.2008г.

82
НАДОЛУ ИЛИ НАГОРЕ?

Копнея ли да бъда просветлена

Или ме духат просто ветровете,
Натам, където спирам удивена,
Съзирам как узряват плодовете,
От наш`те мисли, чувства и постъпки
и няма изход, трябва да пожънем
посятото, със нокти и със зъбки
държим се здраво, за да не потънем
във блатото на дългата ни ленност,
там трудно е да дишаш и да плуваш,
така, със безразлична откровенност
лежиш си кротко, на къде пътуваш?
Надолу, по течението бавно,
Където и да е, нали живееш,
Изтрил предназначението главно,
Безпаметно, безволево сивееш.
Усилия ти трябват, колко трудно!
Напъхал си се вече в ситна мрежа.
Заспиваш, а съзнанието будно
Надява се да възроди копнежа,
На твоята душа осиротяла,
За светлина, простор, за поглед ясен,
За свобода, живот във дреха бяла,
Нагоре към върха, да, по-опасен
Е пътя и изисква много сила,
Страдание и болка го съпътстват,
Но диша там небесната закрила,
Божествените сили те напътстват.

05.01.2008г.

ЖЕНСКАТА ПРИРОДА

По своя образ Господ сътвори Човека,

Той вдъхна му живот от своята душа,
Дари му свобода – по собствена пътека,
Да крачи вдъхновен, закон му завеща.

Безкрайно, непрестанно силата се влива,

В душите и в телата ни трепти с любов,
Насища ни вселенската душа красива,
Със воля за живот, със устрем, жажда, зов.

83
Със мисълта си да твориме чудесата,
С душата си да ги насищаме със жар,
Ний много земни и единни с небесата,
Да помним Бог – Отец и неговия дар.

Премъдростта на Бога е била от Века,

Прекрасната художничка на този свят,
Възрадвала се на роденото в Човека,
Несекващ аромат от нея е разлят.

Вдъхни в душата си и запомни навеки,

Това което мъдростта безкрай шепти,
Да бъде с Бога във единно цяло всеки,
Духът в очите и в душата да трепти.

Пробудил своя Дух във женската природа,

Основа тя да е на днешния живот,
Приемаща, износваща, поела кода,
Божественост и сила, но във женски род.

06.01.2008г.

БЯЛА НАДЕЖДА

В прекрасна белота е днес Земята,

Притихнала мълчи под снежния саван,
Вълшебна мекота в горите е разлята,
Да бъда там сега, за мен е сън желан.

Да хрупка пухкав сняг под тежките ми стъпки,

Над мен да се разсипе дъжд от люшнат клон,
Под този бял юрган, стаилите се пъпки,
Приготвят своя дар със цветове милион.

Със техния копнеж, надежда нека зрее

И в моята душа, че в пролетния ден,
Ще победя страха. Духът ми ще успее
Да възроди плътта - отново прероден,

Със мен ще е в сърцето и в гората снежна,

Сред бяла тишина ще пея песента,
За Слънцето, Звездите, любовта безбрежна,
Със чистота ще се насити паметта.

84
Когато падне здрач, във дървена къщурка,
Край буен огън да поседна мълчешком,
Долитнал спомена от бабината хурка,
Да ми напомни пак, къде е моя дом.

От покрива висящи, ледени висулки,

Да възродят смеха от детските ми дни,
Насладата от ледени пързалки, люлки,
Да съживи кръвта във бледите страни.

Навън е вече нощ, а белотата свети,

Прозорчето край огъня само блести,
Подреждат се в плътта ми златните монети,
Набират сила спотаените мечти.

08.01.2008г.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ

В магически момент се озовавам,

Но колко трудно стигнах до това,
Тъй лесно на Сансара се отдавам,
Тъй много пати моята глава.

Магията аз искам да запазя,

Да диша в мен тя всеки ден и час,
Законите вселенски да не газя,
Да не загивам в лепкавия мраз.

На моите илюзии, заблуди,

На моя страх и мойта грозота,
Копнея моя Дух да се пробуди,
Понесъл изначална красота.

Да стана Фея със ефирна дреха,

На чистотата, като полъх бял,
Да нося радост, ведрина, утеха,
На този, що до мен се е допрял.

А как е трудно и недостижимо,

Да се преборя с моя днешен ден,
Дочувам глас, едва доловимо,
„Детенце, намери си път към мен!”

85
Как искам съпротивата да срина
И да разтворя своето сърце,
Не бива в мъртва хватка да загина,
Със сбръчкано, разплакано лице.

Надявам се сама да се науча,

Да търся и намирам този път,
По който свободата ще получа,
Която ще ме отведе отвъд

Завесата, обгърнала ме в мрака,

Пълзящ във настоящите ми дни,
Часовникът не чака – тихо трака,
Все нещо трябва да се промени.

Навярно ще поема нови сили,

От вечната, безкрайната любов,
Те мойто настояще променили,
Ще ме превърнат във човек – готов

Да помни, да предава, да ухае

На онзи свят, от който сме дошли,
Да умножава, туй което знае.
И пак дочувам: „Дълго се моли!

Когато молиш, винаги те чуват,

Почукаш ли, отваря някой там,
Закриляни душите все пътуват,
Но своя път преодоляваш сам!”

08.01.2008г.

ПОД СНЕГА

Снегът вали спокоен, тих, потаен,

Натрупва върху мойте рамена,
Притихвам сгушена във свят омаен,
Пренасям се във други времена.

По-светли, без съмнения, тревоги,

Наситени със красота и звън
От гласове на хора босоноги,
Живеещи като цветя – навън.

86
Поляни и реки, сред цветовете
На блясналата пролет в утринта,
А после в знойно лято плодовете,
Раздават свойта сладост на света.

В нощта огньове, разгорени факли,

Красиви хора стихове шептят,
А после песни, танци и спектакли,
Сърцата нежни ще развеселят.

Щом стихне всичко, сред тревите топли,

Ще легнат стари, млади и деца,
Ще се заслушат, как с любовни вопли,
Създават нов живот там две сърца.

Снегът натрупва – сякаш топла вата

Прегръща ме със мека пелена,
Стаявам се, облегнала главата
На двете си присвити колена.

Отдолу съм, а как е тихо, тихо,

Където искам там ще полетя,
Не може да ме разпознае никой,
Сега съм бяло хълмче във снега.

Аз тук ще си остана до на пролет,

С разбудените птици и цветя,
Ще съм готова за свободен полет,
Във новия живот да разцъфтя!

09.01.2008г.

СПОМЕНЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ

Звездите станалото помнят вечно,

Предават те на старите души,
Забравеното, времето далечно,
Когато спомена се заглуши.

Зова звездите със надежда стара,

Да ми разкажат приказка една.
Море във тъмна нощ – проблясва фара
В очите на разплакана жена.

87
Вълните черни, бляскащи напират,
Към стихналия, изоставен бряг,
Нозете на самотница допират,
Заминал си е нейния моряк.

Косата пред лицето разпиляна,

Развява вятърът неукротим,
Довява болка и тъга в замяна,
На ласките с копнеж неутолим.

Гори жената в зиналата бездна,

Надигнала се да я приюти,
От другата страна, нощта – тъй звездна,
Я призовава да се утеши.

Душа самотница, зове Духа си,

Да се завърне в стегнатата гръд,
Да осъзнае силата в скръбта си
И да пожали нежната си плът.

Крещи тъмата със жестокост сляпа,

Дали ще я погълне в този миг,
Капанът за душата жадно зяпа,
Да приглуши последния й вик.

Зоват звездите – „Не забравяй мила,

На теб е даден шанс – тук и сега,
Вдигни очите с яснота и сила,
Преодолей обидата в мига.

Не помня станалото по-нататък,

Дали във мрак или във светлина
Е гмурнала житейския остатък,
Онази изоставена жена.

Дали била съм аз, звездите питам,

Или вселенската душа сама,
Подканя по звездите да разчитам
Живяното, по пътя към дома.

09.01.2008г.

88
ВЪЗРАЖДАНЕ

Във утринта ще се загърна в шала,

Ще тръгна тихо, боса по пръстта,
Със жаждата в душата си събрала,
Ще съживя Богинята в кръвта.

В гората ще се гмурна мълчаливо,

Ще вкуся дъхавия аромат,
Окъпано, сърцето ми щастливо,
Ще съхрани навек света познат.

Спокойна ще нагазя в ручей леден,

С нозете ще отпия благодат,
Ще зная, този дар не е последен,
Да заличи живота грубоват.

С целувка ще прегърна ствола нежен,

На млада гъвкава бреза. И там,
Над мен върха далечен, още снежен,
Ще прошепти: - „Резитба на лоза

Пред тебе предстои, бъди готова,

Ще тръгнат сокове към твоя плод
И утвърдена в теб, жената нова,
Ще възроди сломения живот.”

Внезапно Слънцето ще ме помилва,

Ще хвърля шала в новата трева,
Надежда буйна вярата усилва,
Родена съм в сияйна зарева.

Ще бъда пак красива, дългокоса,

Ще се усмихвам с пламнали очи,
Ще бързам в утринта, отново боса,
За да отпия слънчеви лъчи.

09.01.2008г.

9 ГОДИНИ БЕЗ МАМА

89
Отлетя за миг и таз година,
Всеки ден е като полет тих,
Задушливата тъга отмина,
Но едно парченце спотаих.

Там във дълбините на ума ми,

За да мога да се приближа,
До Духа – докосващ се в съня ми,
Щом за теб отново аз тъжа.

С благодарност всичко ще приема,

От невидимия, светъл свят,
През страха от днешната дилема
Спомени от детството вървят.

Всичко си ми дала изначало,

Красота, любов и топлина,
Чувството в сърцето прозвучало,
Още диша в мойта същина.

В мен си ти и аз съм част от тебе,

Слети сме под синьото небе,
Споменът за теб ми е потребен,
За да осъзнавам накъде,

Крача вдъхновена, уморена,

В Царството на призрачната нощ,
Странница, магьосница, сирена,
Търсеща рода на свойта мощ.

Гледаш ли ме, мамо, от звездите,

Твоето объркано дете,
Пак си е загубило следите,
Търси в къщи да се прибере?

Може би сега ми се усмихваш

И целуваш ме с невидим дъх,
Може би за миг до мен притихваш,
Ето, чувствам нежния ти лъх.

Няма време, болка и раздяла,

Само възродената любов,
Окрилява същността ми цяла,
Аз запявам песен с припев нов.

90
Още те обичам, мила мамо,
Птичко бяла, с вдигнати криле,
Виж ме, тук съм, не тъгувам само,
С теб съм и така ми е добре!

10.01.2008г.

СЪВЪРШЕНСТВО

Там във края на света блика светлината,

Хипнотична мами със неземна сила,
Трябва да я доближа - скъпа и позната,
Във сърцето си место съм съхранила,

Блясъка й отразен, в мен да оживява,

За да ме превръща в съвършенна струна,
Вятърът неукротим, с песен да отвява
По света гласа ми, всяка нежна дума,

Бликнала в душата ми, с радост да прегърне,

Всичко що живее, с обич сътворено,
Песента ми във нощта, тук да се завърне,
Стореното зло да бъде изгорено.

Нека моята душа тича към дъгата,

Там ще е обляна в светозарна хубост,
Изгревът ще заличи в утрото тъгата -
Тъмната бразда от вчерашната лудост.

Залеза неуловим, влезе ли в очите,

Чувство на възторг ще ме повдигне цяла,
Ще подвия колена в чест на мъдреците,
Крачещи по пътя смело. Проумяла

Стъпките им следвайки – светлина ще виждам,

Красота и съвършенство ще откривам,
Тъмнината и страха лесно ще зазиждам,
Любовта от мен - най-щедро ще разливам.

12.01.2008г.

ИЗКРИСТАЛИЗИРАН СВЯТ

91
Сред върхарите, сред блесналите клони,
Бяла птица срещу слънцето лети,
Весел вятър златни паяжини гони,
Радост, чистота из въздуха трепти.

Ромол на прозрачен звън, кристална песен,

Вдъхновена, хипнотична красота,
Топла, земна пълнота, ефир небесен,
Блика щастие, с възторг мълчи света.

Синкаво сияние прелива в злато,

Пурпурни огньове разпиляват жар,
Цялото възпламеняват, чудновато
Пламва времето във приказен пожар.

Тази сила се отлива във душите,

Би могъл човекът да я удържи,
Да закъта този огън във очите,
Във ума си спомен ясен да държи.

Ето диша и пулсира, то е живо,

Чувство, звук – реалност бликнала в гръдта,
Сътворено съвършенно и красиво,
Изкристализиран е Духът в плътта.

13.01.2008г.

МЪЛЧАНИЕ

Мълчание, дълбочина, въпроси,

Притихнала, стаена пещера,
Житейската река водите носи
Надолу, към прозрачни езера.

Мълчание и пълнота сгъстяват

Пространството под каменния свод,
Подземните води кръвта предават,
На времето и тленния живот.

Мълчание вибрира до полуда,

За отговор не стига вечността,
Покълнало неверие – заблуда,
Бълбукаща, зловеща суета.

92
Мълчанието се съединява,
Със ритъма на бликналия свят,
Каденца виртуозна изпълнява,
Тържествен химн безмълвно е изпят.

Мълчанието диша и предава

Дихание и сила, като жар,
Мълчание – надигаща се лава –
Излива над водите своя дар.

14.01.2008г.

ЗЛАТНОТО ДЕТЕ

Златни къдри сред извивки приютяват,

Слънчев лъч, безкрайно надалеч избягал,
Съвършенство, блясък, чистота предават,
Никой още тук без срам не е посягал.

Белота, усмивка, пухкава прегръдка,

Къдрав ромол на звънтящи, нежни звуци,
Призрачен, кристален въздух – райска глътка,
Разтопено злато – самородни буци.

Ясен поглед, неподправеност сияйна,

Ореол на святост и на чиста радост,
Цялостност и пълнота, любов безкрайна,
Ритуално утвърждават вечна младост.

Златен облак, като призрачна завеса,

Като фон красив на чудната картина
Е прегърнал сътворената пиеса,
Частен, мълчалив спектакъл за малцина.

Съживена хубост – трябва да остане,

Мисълта да тръгне в пътя на реката,
Златокосото дете жена да стане,
Гъвкава русалка – цялата в позлата.

14.01.2008г.

ЖАЖДАТА НА ДУШАТА

93
Душата ми жадува да живее
Във царство на покой и мекота,
Пресъхнала, горяща тя се рее,
Сред лудост и крещяща самота.

Душата ми, като лъвица млада,

Причаква плячката да улови,
Едничкият трофей – горяща клада,
Я пресушава, за да не кърви.

Душата ми – строшена стара кана,

Опитва капчици да задържи,
Безпаметно боли – кървяща рана,
Във мрак върви, за светлина тъжи.

Душата ми копнее да пътува

В далечни, непознати светове,
Да полети свободна тя, да плува
Сред красота в сияйни цветове.

Реален, животворен слънчев полет

И гмуркане в дълбока същина,
Дарена със спокоен, ясен поглед,
Свободна от заблуда и вина.

Душата ми мечтае за елмази,

Да скъта с огледална чистота,
Тя безконечна вяра да запази,
Да ходи в пътища на мъдростта.

16.01.2008г.

СЪРЦЕ И ВЕЧНОСТ

Човешкото сърце е нежна струна,

На всеки полъх в отговор звънти,
Изплаква с тъжен тон след груба дума,
При свята реч – възторжено трепти.

Сърце, понесло смело скръб и радост,

Тъгува по изгубения Рай,
Приело е горчилка, но и сладост,
Пулсира във емоции безкрай.

94
Безумна болка жадни зъби впива,
в изтънчената, нежна, финна плът,
велика радост светлина разлива,
във дълбините му и там отвъд.

Разруха, мрак, омраза и коварство,

Покрито под копринен бял саван,
Усмихва се на свойто малко Царство,
човекът за служител е призван.

Във този свят да бъдеш цял е трудно,

Раздялата мъчително тежи,
Съзнанието да остане будно,
Когато бреме във гръдта лежи.

Самотна капка – търси океана,

Изгубена, разпръсната на прах,
Очаква нов живот, любов, промяна,
Объркана, погубва се от страх.

Сърце – вместилище на пълнотата,

От твоята тъга излита вик,
Сподавен стон в средата на играта,
Във вечността това е само миг.

17.01.2008г.

ПЪТНИЦА КЪМ ЗВЕЗДОБРОЯ

Тайната дълбока да позная,

Страстно се надявам във сърцето,
За простор и свобода мечтая,
Да огрява светлина лицето.

Истината чиста да пропускам

В нервите, във тъканите живи,
Груби грешки пак да не допускам,
Да приемам с плам слова правдиви.

Малка съм по пътя към безкрая,

Ниско съм на стъпалата вити,
Имам да се уча, да позная
Тайната на хора даровити.

95
Светлината жадно да попивам,
Да я вдишвам с изгрева сияен,
Често семената да поливам,
Що растат в живота ми потаен.

Кълновете да обгрижвам нежно,

Да прониквам в тяхната природа,
Да натрупвам знания прилежно,
Да творя с душа прекрасна ода.

Упорито да напредвам смело,

Без да спирам за почивка малка,
Вярвам, постоянство би довело
Тялото ми до добра закалка.

За да не отпада и предава
Пътницата в мен – душата моя,
Пътя няма край, десница здрава
Ме държи, вървя към звездоброя.

18.01.2008г.

ИЗНАЧАЛО

Сътвореното с ръцете е прекрасно,

Изпълва дните ни със смисъл, с тръпка
И доволни сме, щом виждаме го ясно,
Щом прави отпечатък нашта стъпка.

Сътвореното в сърцето ни е свидно,

Лелеем го, превръщаме го в песен
И макар, че не е за очите видно,
Брилянт е то безценен, най-чудесен.

Породеното в душата ни предлага

В нюанси цветовете на съдбата,
Възродена жажда с животворна влага,
Подканя ни да минем под дъгата.

Във ума ни породени са мечтите,

Обичаме ги, като скъпи рожби
И блести нестихващ огън във очите,
В прекрасни цветове редим изложби.

96
Съвършенството е същина начална,
То диша в нашето единно цяло,
Съхранено, скрито с тайната сакрална,
От Вселената с любов се е изляло.

19.01.2008г.

КРЪГОВРАТ

Живота ни предлага вечен кръговрат,

Да можем да започнем отначало,
Настъпва шеметна промяна и обрат,
Щом дълго нещо тъжно е звучало.

Със сила, със замах започва нов растеж,

На чиста, преосмислена основа,
Израства ред по ред стабилен, здрав строеж,
Ухае свежестта в тревата нова.

Начален старт, започва нова красота,

Напиращата жизненост извира,
Напътства новата цикличност мъдростта,
От малките прашинки – до всемира.

Живот нагоре и напред във светлина,

Очаква търсещия неуморно,
В часа на раждане струи виделина,
Дихание пулсира животворно.

Разцъфва нова форма, нов прекрасен стих,

Полита на крилете на орела,
Небесен хор запява своя припев тих,
Започвай пак, безкраен е предела!

19.01.2008г.

СМИСЪЛ ИМА

След бушуващата зима,

След изпръскването с кал,
Казваш си, че смисъл има,
Щом това си преживял,

97
Да опиташ пак, отново
Пътя си да продължиш,
С чиста мисъл, чувство, слово,
Утрото да украсиш.

И окъпан във лъчите

На настъпващия ден,
С топла влага във очите,
Да се чувстваш прероден.

Да загребваш с пълни шепи

Топлина и светлина,
Всички глупости нелепи,
Да потънат в тишина.

И когато дойде зима,

Пак до къщния ти праг,
Да си кажеш – смисъл има,
Да посрещна този сняг.

Да отидеш в планината,
Край замръзнала река,
Да се вслушаш във водата
Ромоляща под леда.

Тази песен животворна,

Ще отмие твоя страх
И душата ти покорна,
Ще си каже – преживях

Куп бесмислици и грешки,

Нужно е било за мен,
Греховете си човешки,
Да изкупя в този ден.

За да мога да се вдигна,
В полет с птичите ята,
Слънчев разум да достигна,
Да разцъфна от калта,

Като Лотоса прекрасен,

Да трептя от белота,
Погледът ми бистър, ясен,
Да се радва на света.
28.01.2008г.

98
ПОЛЪХА НА ДРЕВНОСТТА

Древно знание извира

От дълбоките недра,
Път в душите ни намира,
Сред кристални езера,

Се разлива красотата
На отминалите дни,
Вдъхновяват ни словата,
Тъй велики са били,

Синовете на Земята,
Във величие и мощ,
Са владеели змията
На разюзданата нощ.

Имали са тайна сила,

Мъдрост, знание и власт,
Таз Земя ги е родила,
Тя родила е и нас.

Древна тайна тихо шепне,

Във сърцето погледни,
Знанието ще потрепне
Пак в човешките очи.

Във величие душата,

Ще се вдигне над света
И във яснота нещата,
Ще пробляснат в утринта.

29.01.2008г.

ТАЙНАТА НА МОЯ СВЯТ

Тайната на моя свят

Се е скрила сред тревите.
Неподправен и разлят,
Диша точно във гърдите,

Полъхът на вечността,

99
Окрилена, оживена,
Сладък мирис от пръстта
Ме пробужда обновена.

Чувствам нежната трева,

Галеща гърба ми влажен,
Необятна синева
Ме прегръща – символ важен.

Изначална чистота,
Непорочност и блаженство,
Връщат мойта красота,
Топлина и съвършенство.

Любовта с огромна мощ,

Ме превръща в светла птица,
Сред вълшебство и разкош,
Ставам Слънчева кралица.

Мои са и вечността
И простора, и вълните,
Тъй прекрасен е света,
Щом щастливи са очите!

29.01.2008г.

ЗАКАЛКА

По планинската пътека крачиш,

Все напред, приведен и покорен,
Чувстваш, че в безкрая нещо значиш,
Ти прозорец си, съвсем разтворен.

Нека пърхат светлина и птици,

Нека влизат бури, урагани,
Ти си там, с отворени зеници,
Със ръце, молитвено събрани.

Нека се вълнуват ветровете,

Нека ледения въздух пари,
Нека жегата и студовете,
Поразяват костите ти стари.

Силен, със стоманена закалка,

100
Все нагоре ще вървиш по склона,
Няма време за почивка малка,
Край огнище стъкнато в заслона.

Давай, давай, вечността не чака,

Свойте стъпки отпечатвай в нея,
Не допускай слабост да протака
Раждане на блян, мечта, идея.

Уморените нозе олекват

И те носят в полет със мечтите,
Във гърдите удари отекват,
Огън смел проблясва във очите

И не си като във битка страшна,

Лек, свободен пътя продължаваш,
Изцелената душа безстрашна
На живот съзнателен отдаваш.

06.02.2008г.

СТАЕНАТА СИЛА

Напира сила в мускулите слаби,

Кръвта бушува, тласка огнен пулс,
Не може слабостта да ме ограби,
Държи ме будна вътрешен импулс.

Събирам в кладенеца на душата

Вода прохладна, с благотворен дъх,
Жадувам, но стаени са нещата,
Очакват да премина този връх,

Към който смело съм се устремила,

Премина ли от другата страна,
Ще разкова натрупаната сила,
Ще се пробудят спящите зърна.

Стаена жизненост ще се разлее

В гърдите, във посърналата плът,
Усмивка болката ще разпилее,
Ще възродя в сърцето онзи кът,

Където слънчева надежда блика

101
И вяра, че живота е красив,
Където силата ми ще извика,
Пробудена във миг за полет жив.

Усещам я, тя в нощите живее,

Въздиша с порива на утринта,
Във мислите ми нежни песни пее,
Препълнена с нектара на света.

07.02.2008г.

ОБИЧАЩАТА

Жените са магьосници, когато

Усещат силата на любовта
Поникнала в душите им, богато
Насищат те чрез себе си света.

В очите им горят огньове ярки,

Ръцете им – невидимо въже,
Десниците им нежни, страстни, жарки,
Даряват щедро своите мъже.

В нощта преливащи с любов и нежност,

Разстилат те копринена коса,
Превръщат всеки светъл миг в безбрежност,
А в утрото със чистата роса,

Очите на любимия поръсват,

Със сладък шепот му мълвят слова,
А после светъл, жизнен смях разпръскват,
Плетат венец за мъжката глава.

Обичат ли, жените са красиви,

Прекрасни, светли, целите любов
И тази красота ги прави живи,
За тази красота бъди готов!

14.02.2008г.

102
ЧЕТИРИТЕ

В гора, сред борове високи

Излезли четри самодиви,
С очи пламтящи и дълбоки,
С лица сияещи, красиви.

Стихиите в ръце държали,

Зараждали магична сила,
Незрими ангели кръжали,
Обгръщали ги със закрила.

Възпламенили с огън дните,

Да бъде светлина навеки,
С любов безкрай до дълбините
Предрекли, да живее всеки!

Във въздуха уханна свежест,

Задишала с дъха им нежен,
Не чувствали във полет тежест,
Летели над света безбрежен.

Русалки - гмурнали се дружно,

Заплували във дълбините,
Пробудили там чувство нужно
И подчинили в миг вълните,

Които шеметно залели

Душите и сърцата нежни,
Но смело бързо овладели,
Стаени чувства, неизбежни.

Проникнали в недрата земни,

Със мощни корени се впили,
Все по-ефирни, по-обемни
В мълчание любов родили.

Светът приветствал ги със песен,

Прегърнал ги в прегръдка страстна,
Облян във слънце, ден чудесен,
Наситил ги със сила властна.

12.02.2008г.

СИЛАТА НА ВДЪХНОВЕНИЕТО

103
Жадувам с красота и съвършенство,
Да се превърна във кристална капка,
Жадувам с благодарност и блаженство,
Да се насищам аз от всяка хапка.

От въздуха да вдишвам вдъхновена,

Да тичам боса, редом с ветровете,
Изтегната в тревата, уморена
Да слушам на гората гласовете.

Край бистър ручей после да изтичам,

Да потопя ръце, нозе, да пия,
На тази чистота да заприличам,
Да сътворя в душата си магия.

Във лунна нощ, загледана в звездите,

Прошепвайки слова потайни, древни,
Освободила пътя на мечтите,
Забравила за боговете гневни,

Към вечността въпроси да отправя

И отговор да чуя безпогрешен,
Злина, коварство, грубост да поправя,
Във сила да трепти деня ми днешен.

14.02.2008г.

ОБРАТНИЯТ ПЪТ

Животът ни е шеметна игра,

Пиеса от мечти и от дела.
Понякога сме грохнали старици,
Понякога – свободни, волни птици.

Избираме си роли ден след ден,

Попадаме във непосилен плен,
Надига се в душата ни лавина,
Да помете ужасната картина,

В която доминира мрачен тон,

Тя отразява жалния ни стон.
Размазани илюзии чертаем,
Забравили, че можем да мечтаем.

104
Кипящи бурни страсти, чувствен глад –
Венци на вътрешния собствен ад,
Отвеждат ни във пустота, във бездна,
Забравяме, че вечността е звездна.

Потресени, изплашени мълчим,

Кървящи, неуверени вървим,
Сърцето ни е пленник на измама,
Защо играта се превърна в драма?

Човекът пътищата начерта,

Да пробва всичко, глупаво избра,
Изцапа безразсъдно чистотата
И изкриви лика на красотата.

Картина – уродлив портрет,

Безумно грачи все фалшив куплет,
Сам себе си престана да харесва,
Но грозота на ближните обесва.

Нещастен търси да намери, кой

Да утеши сломения герой.
Самотен и отчаян все трепери,
Копнее път обратен да намери.

Виси в душата неразкрит въпрос,

Бях Бог и Цар, защо сега съм бос?
Да се развиваме сами сме спрели,
Какви дела до тук са ни довели!

Сърцето казва строго: - Просто спри

И отговор приемлив намери!
Страданието кара те да търсиш,
Как можеш от калта да се отърсиш.

Душата знае, пътят е един,

Да си припомниш, на кого си син,
Назад с надежда свята устремени,
Открили в миг, защо сме тук родени.

В спасителния път ни дава коз,

Божествения пример на Христос.
Венецът трънен е и кръста тежък,
Опора ни е към дома копнежа.
16.02.2008г.
ПРЕДИ

105
Преди хиляди години,
Долетя една звезда,
Със отблясъци тъй сини,
Като изворна вода.

Преди много, много време,

Беше слънчев летен ден,
Без товар и тежко бреме,
С нежен трепет вдъхновен.

Преди пясъчните бури,

Връхлетели в мойте дни,
Имаше летежи щури
Върху морските вълни.

Преди век безкрайни нощи,

Аз горях във страст и блян,
Във коприна или в кожи,
Носех лик, така огрян,

Сякаш Слънцето бе в мене,

Плувах в чуден, сладък сън,
Без тревоги, без да стене,
Моят Дух бе смях и звън.

Преди хиляди години...

Помня ли ги в този час,
Тези блясъци тъй сини,
Този неподправен глас?

Който беше мойта сила,

Мойта красота и дъх,
Ето пак съм се родила,
Чувствам свежест, летен лъх.

Преди много, много време...

Всичко още е във мен,
Нищо, че тежи и стене
Днешния печален ден.

В бъдещето ще разстеля
Слънчевото ми преди,
Мойта вътрешна повеля
Нов живот ще съгради.

106
Върху спомените живи,
Върху чудните неща,
Ето две ръце красиви
Галят мойте рамена.

И така ще бъде вечно,

След година или век,
топлото момче сърдечно,
светъл, прероден човек,

ще докосва мойта същност,

ще ме прави по-добра,
всеотдайна и достъпна,
него моят Дух избра!

16.02.2008г.

ПЕПЕРУДИ

Кацат звездни пеперуди

В мен, във моята душа,
Нека тя да се пробуди,
Да престана да греша.

Със крилата си ефирни

Милват свитото сърце,
С чувства леки, най-прозирни,
Да просветне туй лице.

Полъха трептящ удържам

За минута или две,
После глупаво се връщам
Към подвластност, грехове.

Виждам пеперуди нежни,

В детските игри навън,
Вихри разгневени, снежни,
Задушават този сън.

Чувствам пърхане крилато,

Да ме гали във нощта,
Близко е, съвсем познато,
На душата и плътта.

107
Искам да съм пеперуда,
Лека нежна, в светлина,
Но сега съм само буба,
Във обвивка, зад стена.

Чакам да настъпи пролет

И навън да изпълзя,
Да разгърна своя полет,
Тъй да се преобразя.

Да забравя всичко старо,

Оковано в мойте дни,
Но не може нищо даром,
Просто да се промени.

Сетивата ще напрегна,
Знаците ще доловя
И ръцете ще протегна,
Тъй молитви ще мълвя.

Ето, кацат пеперуди

Върху мойте рамена,
Нещо вътре се разбуди
И проблясна светлина.

17.02.2008г.

НЕБЕ

Безкрайно, като вечността,

Дълбоко, като мисълта,
Прекрасен син небесен блян,
Светът във него е облян.

Там Слънцето чертае път,

Във него птиците кръжат,
Сам облак, къдрокос и бял,
Да плува горе е избрал.

Трепти, звънти, гори, мълчи,

Разпръсква струи от лъчи,
Попива в нежните лица,
Разтваря свитите сърца.

108
Понякога е страшен звяр,
Заплашва с гръмовит товар,
Размахва огнен, зъл език,
Сивей сърдитият му лик.

А после, като че на сън

Блести дъга и птичи звън,
Брилянтни звуци ромолят,
Сред синия небесен цвят.

В нощта е плътен, тъмен фон,

За чудни светлини, милион,
За сребърната красота
На пълноликата Луна.

Обемно, като вечен Дух,

Прегръща, като нежен пух,
Живот, безкрайна синева,
Пламни в човешките слова!

18.02.2008г.

МОГА ЛИ

Мога ли мъглите да разсея,

С магнетични, бляскави очи,
Да чета в душите, да умея
Да се къпя в слънчеви лъчи!

Мога ли да тичам сред пороя

С боси, изпоцапани нозе,
После да лежа под звездоброя,
Да шептя: - „Така ми е добре”!

Мога ли да газя във реката,

Не надолу, а нагоре все,
Да опипвам дъното с краката
И да знам – така ми е добре!

Мога ли да легна сред цветята,

Да се слея с този аромат,
Който се разнася над полята,
Дъхав, благодатен, тъй богат!

109
Мога ли да зажужа с пчелите,
Да създавам животворен мед,
Да отбивам в тъмното стрелите,
Цялата хармония и ред,

Да летя със птиците в простора,

Да се мия в хладната роса,
Да посрещам с радост всички хора,
Да позная нови небеса.

Жадна съм, задъхвам се да мога,

Да се слея с тази красота,
Чиста, без тъга и без тревога,
Да позная друга висота.

Мога ли? Навярно ми е ясно,

Щом жадувам, ще го сътворя,
Миналото ми е вече тясно,
Искам да пребъдвам, да горя!

И дълбоко нейде, във недрата

На разпаленото си сърце,
Да открия, в мене е зората,
В мен се крие благото лице!

19.02.2008г.

УВЕРЕНОСТ

Ще достигна дълбините на нещата,

После ще се слея със това небе,
Във което е разлята красотата,
То до мойте тайни ще ме заведе.

По следите на сребристите пътеки,

Ще пристъпвам, като във мистичен сън,
С крачки вдъхновени, устремени, леки,
Ще се слея цяла с радостта отвън.

Ще попия благодата на Земята,

Разпознала нейната дълбочина,
Ще проникна в тайната на планината,
За да имам нейната величина.

110
Чистите потоци смело ще последвам,
Сляла се със техния кристален лъх,
Неуморна, пътя им напред ще следвам,
Без да спирам да поема глътка дъх.

Вятърът ще бъде моя спътник вечен,

До вълните на безбрежното море,
С полета на птица, волен, неизречен,
Въздуха нагоре ще ме понесе.

И тогава с лъчезарната корона,

Ще венчая свойта сребърна глава,
Там на колене ще се допра до трона
На предвечността и скритите слова.

20.02.2008г.

МОЯТ ЛЪЧ

Прекрачвам златен лъч във утрин ранна,

Със него ще играя на въже,
Навярно ще изглеждам малко странна,
Излязла вън по нощно ниглиже.

Отмятайки разбъркани косите,

Ще се задъхам в буйната игра,
Шептя, до сто броя, сълзят очите,
Коя съм днес, сега ще разбера.

Детето в мен играе, тича, скача,

Девойката отнесено мълчи,
Жената пак поставя си задача,
Старицата мърмори и гълчи.

По този слънчев лъч ще се увия,

Нагоре ще издърпам своя ден,
Навярно нещо тайно ще открия,
Очаквам го, стаено е във мен.

Загледана в играещата долу,

Ще разбера, че всичките беди,
И времето – сърцето й проболо,
Са само смешки, шарени следи.

111
Във тази утрин все пак ще поскачам,
Така ще стръскам глупост, суетня,
Забравяйки, как лесно се докачам
От груби тонове и препирня.

А после пак ще вляза в мойта стая,

Лъчът ми ще остане да лежи
Вън, на земята, ала аз ще зная,
Че нищо в мене вече не тежи.

21.02.2008г.

БЕЛЕЗИ

Стар, изсъхнал дънер в храсталака

Аз открих през моите разходки,
Развълнувах се, дали ме чака,
Скътал изненади, тайни клопки?

Меката кора погалих нежно,

Тя сама се свлече от дървото
И оголи ствола, неизбежно
Се разпадна, мъртво бе стеблото.

Във напуканата, стара тъкан

разпознах изваяните нишки,
Звънна тъжна песен за разлъка
В стона тих на горските въздишки.

Белег стар, преди стотици нощи,

Някой с тънко ножче е направил,
Свойта страст, любов и жар е вложил,
Част от себе си е тук оставил.

Огнена стрела насред сърцето,

Капки кръв отцеждат се надолу,
Как ли е изглеждало лицето
И защо стрела го е проболо.

Галя със ръка следите стари,

Те са като приказка за мене,
Нещо във гърдите ме удари,
Чух смутена, как дървото стене.

112
Като майка го прегърнах нежно,
Преживях на миналото дните,
Чувствам го, било е неизбежно,
Тъй отсъдили са съдбините.

Тръгвам си по горската пътека,

Нещо ново в себе си понесла,
Знание за мрака и човека,
Вечността при мен го е донесла.

23.02.2008г.

БЕЛИЯТ

Сгушена седя на пейка малка,

Слънцето разтапя стари болки,
Свърши вече зимната пързалка,
Време е за летни кънки с ролки.

Бликат гласовете на децата,

Смях и писъци се разпиляват,
Трепват развълнувани сърцата,
Кълнове пръстта преодоляват.

Сиви гълъби ме обикалят,

Суетят се с кимащи главици,
Със възторжен вик мечтите палят
Подранили сладкопойни птици.

Плясък на крила и полет дружен,

Даден знак получили са всички.
Този полет ми е много чуден –
Кой обединява тези птички?

После пак долитат поотделно,

Кацат, пърхат, смело приближават.
Близо, близо. Мястото пределно
Е дланта ми. С клюн си позволяват

Да докоснат дрехите ми топли.

Най-отпред е бял един, едничък
Той споделя птичите си вопли,
Като пред олтар трепти самичък.

113
Чудя се, дали е безразличен
Към това, че само той сияе,
Може би е глупав и себичен,
Или за късмета си нехае.

Той е като лъч във тъмнината,

Като песен сред сълзи и вопли,
Вдъхнал е духа на красотата,
За да може другите да топли.

23.02.2008г.

КОЛИБАТА

Чувам звън на хлопки - медни гласове

Оцветяват в тайнство тишината,
Броди стадо нейде в тия лесове,
С ритъма, с дъха на планината.

Този звук ме мами - приказен магнит,

Цялата натам съм устремена,
Сякаш е пробуден легендарен мит,
Крача любопитна, удивена.

Залезът догаря, пурпурен, красив,

Звуците притихват уморени,
Ето там на хълма, с ямурлука сив,
Търси сам овцете заблудени.

Приближавам към кошарата по здрач,

Огън е разпален пред нощувка,
Плисва във душата ми сподавен плач,
Глад за топлина и за милувка.

Там, край огъня присядам мълчешком,

Чувам стадото, нощта и мрака,
Днес колибата ще бъде моя дом,
Без стрелка отмерващо да трака.

Късно е, клепачите до смърт тежат,

Тук, на сламата глава ще сложа,
Сенки чудновати тихичко кръжат,
Някой ме загръща в овча кожа.

114
Топло е, заспала съм пречистващ сън,
Свито коте мърка в тъмнината,
Със тоягата стои изправен вън,
Силният човек от планината.

23.02.2008г.

НАСТЪПВА УТРО

Полето призовава ветровете -

Разпръскват ранната виделина,
Молитва шепнат дружно гласовете,
Разлива се горяща светлина.

Настъпва утро, пак отстъпва здрача,

Земята шепне с неподправен глас,
В гората близка чува се кълвача,
Запяват птици в утринния час.

В сърцата на стремящите се хора

Прелива радост, нежност и възторг,
Не чувстват болка, тежест и умора,
Попиват сила, свежест и простор.

Преплетени в прегръдка, като струна,

Поднасят свойта радост на света,
Към небесата литва всяка дума,
Извира силата на пролетта.

И тази сила слива се с душите,

Поражда стълб, основен камък бял,
А слънчевото злато във очите
Изгрява океан любов, разлял

Водите си, за да изпълни всичко,

До всяко кътче, всеки тъмен бряг,
Докосвайки едно сърце самичко,
Да го помилва на изпроводяк.

А птиците, простора и сърцата,

Ще пеят, ще сияят, ще туптят,
Да бъде нов живота на децата,
Те в чисти цветове да разцъфтят.

115
Земята да е райската градина,
Човекът в нея да е пак блажен.
Настъпва утро, мракът си замина,
Светът е буден, топъл, освежен.

08.03.2008г.

НАПРЕД

Блясък, ветрове, горящи клади,

Със надежда греещи очи,
Пътища под ранни листопади,
Свят препълнен от безброй лъчи.

Търсещи ръце със жадни пръсти,

Устни пресушени пак мълчат,
Трънести пътеки в дебри гъсти,
Там следите вече не личат.

Колко е далече светлината,

Знае ли разбитото сърце,
Дебне ли опастност в падината,
Топло ли е нежното телце?

Пътищата, изпълзяли тънки,

Водят ли към хоризонта син,
Ще трептят ли гласовете звънки,
За да произнасят стих любим?

Колко крачки още ни остават

Към безкрая и към вечността,
Колко блясък още ще отдават
Ярките звездици във нощта?

Приказките, как ще се разплитат,

Дъждовете пак ли ще валят,
Птиците на юг ли ще отлитат
Или на студа ще устоят?

Спотаено равенство – победа,

Стъпки, крачки, полет със отскок,
Топъл слънчев лъч със щедрост гледа,
Блика свежестта и жизнен сок.

116
Следвай пътя, златен се извива,
Бавен, тъжен, весел и велик,
Тъй живота ден след ден прелива
В образите и във всеки лик.

Падаш, ставаш, тръгваш пак отново,

Трябва да пребъдваш без да спреш,
Ето виж, сърцето е готово,
Да пулсира с жажда и копнеж.

09.03.2008г.

ПРОЛЕТ

В сенките, под младите листа

Крача днес усмихната и бяла,
Ето ме, дочаках пролетта,
Тъжна съм, но пак съм разцъфтяла.

Разпиля се ледената нощ,

Вдигнаха се мрака и мъглите,
Призована нова сила, мощ
Управлява на страха стрелите.

20.05.2008г.

ПОКОЙ

Проблясващи искри раздират здрача,

Вълшебен свят от мрак и светлина,
Сега ще се засмея и заплача,
Коя съм аз сред тази тишина?

Въпросите отлитат във безкрая,

Вървя окъпана в гореща пот,
В заблуда ли ще съм или ще зная
Целта на подарения живот?

През дните грях и съвест съюзени,

Прекрачват пясъчните плитчини,
Заспиват мислите успокоени,
Че няма кой отвъд да ги вини.
19.06.2008г.

117
ЗАДУШНИЦА

В деня, когато духовете слизат,

За да докоснат близките си хора,
Тълпи от вярващи навън излизат,
Изпълват времето, света, простора.

Но погледа си никой не повдига,

В пръстта преливат кръв – червено вино.
Небето връх на прелестта достига,
Излива се наситеното синьо.

Притихнал вятърът дори не шепне,

Прозрачен, въздуха изгражда връзка,
Листец красив не смее да потрепне,
Пробудено сърце в гърдите блъска.

Във тишина, покой, тъга смирена,

Долитат гласовете на душите,
Поспирва мисълта, тъй удивена,
Разбирайки преврата на съдбите.

Как тайната съвсем не е далечна,

Как радостта и мъката живеят,
Как чистата душа е жива, вечна,
Как гласовете от небето пеят.

15.06.2008г.

ВЕЛИЧИЕ И СЛАБОСТ

Валящи мигове на радост и блаженство,

Преплетени със грижа, болка и печал,
Фантазии, мечти, желано многоженство,
Хармония, любовен призив отзвучал.

Надбягвайки се с вятъра – отлитат дните,

Догонва ги задъхваща се тленността,
Бълбукаща, извираща от дълбините,
Разлива свойта древна сила мъдростта.

С безстрашен скок, пълзейки или с малки крачки,

118
В живота труден умореният човек,
Отдава се на нерешените задачки,
Безсмислено така отлита век след век.

Днес великан безстрашен, утре малка мравка,

Записва всяко дело, всеки карнавал,
Отчаян, временно ще подаде оставка,
В подема свой развява флаг, че е успял.

Това е силата и слабостта човешка,

Величието и бездънния позор,
Невежеството плаща всяка своя грешка,
Познанието е безкрайния простор.

21.06.2008г.

ПРОДЪЛЖАВАМ

Огнено кълбо ме упоява,

Мислите ми спират да жужат,
Този ден потаен задължава
Сънищата ми да продължат.

Търсейки в зори омайно биле,

Аз полягам в мократа трева -
Без гнездо, едно самотно пиле,
Носещо превратната съдба.

А Луната хладно се усмихва –

Възхитителна, красива, зла,
Ранен час, светът за миг притихва,
После глъч и плясък на крила.

Сила пак избликва и насища

Стръкчета, дървета и води,
В моя сън надеждата отприщва,
Просто пътят ми да продължи.

Разгневена, съскаща Луната

Е отплувала от моя свят,
Вдъхвам на живота аромата,
Къпя се във пурпурния цвят.

Изгревът напира - разпилява

119
Мириса на страх и тъмнина.
Тук съм и животът продължава,
Приказен, окъпан в светлина.

25.06.2008г.

ГОРАТА

Попитах тихо старата гора:

Коя съм аз, къде отивам?
Отвърна тя със шепот на листа:
Послушай! Тайна ти откривам!

Когато сам пътуваш, слаб си ти,

Само дърво расте прекрасно,
Но лесно бурята ще го сломи,
В гората, тук е безопасно.

Едно дърво цъфти, разнася лъх,

Но силата от сто дървета
Отдава благодат, пречистен дъх,
Живот за цялата планета.

Едно дърво на воля си расте

В градината с цветя засмени,
В гората търсят нови светове,
Нагоре всички устремени.

Не се чуди сега, коя си ти,

Бъди със нас – дърво в гората,
Към Слънцето върха си протегни,
Сред тържеството на зората!

03.07.2008г.

СКАЛНИЯТ МАНАСТИР

Вървим нагоре. Буйнала трева

Е скрила стръмната пътека,
Коприва жули босите крака,
Преграда нежна пред човека.

120
Сред капки пот и адска топлина
Ще седнем, скалните останки
Ще ни разкрият свойта тишина –
Живот без граници и рамки.

Жуженето на хиляди пчели,

Напомнящо за мед и билка,
Там ни обгръща със въпрос – дали
В кръвта си носим стара жилка?

Чрез шепота на топлата скала

Тупти сърцето на земята,
Потайно нещо вика те – Ела!
Политаш над котловината.

Усещаш любовта на този свят,

Това те прави смел и силен,
Наситен с аромат и цвят,
Мигът е сладостен, обилен.

25.08.2008г.

ДА ЛЕТИШ С ЛЮБОВ

В полета си слънчевото утро

Ме докосна с ласкави крила,
Запулсира непокорно, лудо
Спомена, че птица съм била.

Смела победителка, свободна,

Дишаща с дъха на любовта,
Търсеща навред душата сродна,
Слята със сърцето на света.

Може би, когато се разпръсне

Утрото и падне вечерта,
Птицата в стената ще се блъсне,
Ще премине тъмната черта.

Пръснато на хиляди парчета,

Пак сърцето ще се вкамени,
Във забрава потопен обета,
Любовта си как ще съхрани?

121
Друго утро, друга песен носи,
Друга жажда, устрем и борба,
Но стоят пак същите въпроси,
Заповядва същата съдба.

Лесно е от вчера да избягаш,

Трудно е да срещнеш този ден
И ръце за помощ да протягаш,
Страдайки, че бил си заблуден.

Припомни си ласкавото утро,

Дишай пак с дъха на любовта
И ще разбереш – не е тъй трудно,
Да преминеш с полет над света!

16.09.2008г.

ПРАВОТО ДА ЗНАЕШ

Питам се, защо текат реките,

С бързащи, напиращи води
И защо неспиращи стрелките
Заличават старите следи!

Извисила хубост планината,

Шепне ли загадките пред мен
Или бягайки през долината,
Времето изтрива ден след ден!

Жива ли е лунната пътека

Или леден спомен за смъртта,
Осветява пътя на човека,
Тръгнал пак самотен по света!

Колко са бездънни небесата,

До къде преливат от лъчи
И дали във утрото росата
Е сълзи от плачещи очи!

Любовта, понякога жестока,

Може би дарява смъртен грях,
Щастие над бездната дълбока,
Къпе ли се в пустота и прах!

122
Болка и тъга, и луда радост,
Все едно ли са или нощта
Оцветява в краски кръвожадно
Времето, пространството, плътта!

Питам, а сърцето отговаря,

Там от дълбините си, без звук,
Тайно мисълта ми преговаря –
Кой съм аз и днес защо съм тук!

17.09.2008г.

И ТУК - И ТАМ

Където и да ида по света,

Прекрасно чувство ме обгръща,
Остава там във времето следа
За бащин дом, за родна къща.

Поема ли на път, към нова цел,

Оставам свързана навеки
Със онзи кът, но пътя е поел
По нови друмища, пътеки.

Във мен остава само обичта,

Завиден миг съм преживяла,
От сълзите – попили във пръстта,
Една любов е разцъфтяла.

И всеки огън в мен остава жив,

Горящи въглени в сърцето,
И тук, и там живота е красив,
Нали бездънно е небето,

Нали ветрецът тихо шумоли

И тук, и там сред дървесата.
И тук, и там душата ме боли,
Но съм щастлива щом зората

Целуне мойте плачещи очи

И стопли бузите ми мокри,
Божествен химн в душата ми звучи –
И тук, и там аз имам покрив.

123
Щом Слънцето е в моето сърце,
Щом дишам с птиците в простора,
Ще се усмихва моето лице
И тук, и там с любими хора!

19.09.2008г.

ПРОБУЖДАНЕ

Избухва жаждата във утринния час,

Гореща ласка въздуха насища.
Напред посоката е вярна без компас,
Назад чернеят прах и пепелища.

Любов насища светлината на деня,

Света се къпе в сладостна забрава,
Пробудена тупти горещата земя,
Целува вятър гъстата дъбрава.

Пропукват се със гръм сковани ледове,

Прониква полъх в гробниците древни,
Прикриваното в мрака там от векове,
Въздиша с гласовете си напевни.

Сънуващите се пробуждат в утринта,

За да открият – толкова са жадни,
Пресъхналото мляко бликва във гръдта,
Отдаваща храна за всички гладни.

Блуждаещите призраци пищят от страх,

Стопява сенките им светлината,
Внезапно мрака претърпява сетен крах,
Пред тази топла ласка непозната.

Блестят прозрачни капки утринна роса,

Прекрасен дар за прежаднели устни,
Безкраен океан – бездънни небеса,
Обгръща с топлина сърцата пусти.

И пак е ден, и пак се вие прашен път,

Безкраен свят за бродещите сенки,
Излива слънцето лъчи във всеки кът,
Отдава топлината без оценки.

124
Малцината пробудени без дъх мълчат,
Благоговеейки пред щедростта Му,
Открити истини в сърцата им звучат,
За мнозинството днес е твърде рано.

Но блика любовта във тъмните очи,

Усеща всеки топлината земна,
Приветства радостно горещите лъчи,
Трепти света с душата си обемна.

25.09.2008г.

ЕСЕНЕН ХЛАД

Отново идва есента,

Окъпана в червено, в злато.
Излива тиха красота
Смирено слънцето познато.

Отвява прелетният зов

В безкрая птиците далечни.
Проплаква синият покров –
Измива болките сърдечни.

Прииждат хладни дъждове,

Изтриващи следите топли,
На нежни, сладки грехове –
Въздъхнати сред стон и вопли.

Огнищата в горите спят,

Забравили за свойта сила.
Умиращи листа валят,
Слана земята е покрила.

Долита тъжна песен днес –

Душа, живяла в топлината
Се лута в есенния лес,
Тя търси дом във долината.

Любимият планински връх,

Прикрит сред облаци и влага,
Спотайва мощния си дъх.
Започва есенната сага.

125
От сълзите на този свят
Ще спрат да дишат ветровете,
Просъскващ, леден, зъл снаряд,
Със дим ще пълни дробовете.

Красавицата – есента,
Ще се усмихва дългокоса.
След нея идва пустота
И хладина в душата боса.

26.09.2008г.

КЪДЕ СА ПРИКАЗКИТЕ

Различен днес е моят тъжен свят,

От приказките, дето мама
Разказваше ми всеки следобяд,
Със обич. Вече съм голяма.

Изчезна приказният замък син

И принцът силен, всеотдаен,
Потънаха в мъгла и лепкав дим
Звезди, магьосникът потаен.

Но кулите от злато и елмаз,

В душата ми останаха да греят,
Със силата на нежния й глас,
В сърцето Приказките пеят.

26.09.2008г.

София – 1505
Ж.к.”Суха река”
Ул.”Петрохан” бл.214-А ет.9 ап.42
Тел: 02-846-77-95
0887-790-110
0878-72-56-81
Нели Стефанова Стойчева - Василева

126