Фонологична система и транслитерация

Санскрит съдържа 48 звука, разпределени в две основни групи – гласни и съгласни –

от гледна точка на сходните им характеристики и начин/място на учленение. Поради

високото съответствие между фонологичната и графична система на санскрит за улеснение

звуците се записват не чрез транскрипция, а чрез възприетата в индологията система за

транслитерация (IAST - International Alphabet of Sanskrit Transliteration).

Изписани в транслитерация, звуците в санскрит са следните:

1. Гласни

• прости гласни (кратки и дълги): a ā i ī u ū

ṛ ṝ ḷ

• съставни гласни/дифтонги (дълги): e ai o au

• алуфони: ṃ (anusvāra) ḥ (visarga)

2. Съгласни

2.1. Преградни

Преградните звукове са подредени в редове от гледна точка на мястото им на

учленение в посока от гърлото към устните и на характеристиките им. Всеки ред има

следната структура:
беззвучна - беззвучна предихетелнa - звучна - звучна предихателна - носова

• гърлени: k kh g gh ṅ

• небни: c ch j jh ñ

• ретрофлексни: ṭ ṭh ḍ ḍh ṇ

• зъбни: t th d dh n

• устнени: p ph b bh m

2.2. Сонорни (полугласни)

y r l v

2.3. Проходни

ś ṣ s h

>1
 Графичната система devanāgarī

Гласни

अa आā इi ईī उu ऊū
◌ ◌ा ि◌ ◌ी ◌ु ◌ू
ऋṛ ॠṝ ऌḷ
◌ृ ◌ॄ ◌ॢ
एe ऐ ai ओo औ au
◌े ◌ै ◌ो ◌ौ
anusvāra visarga

◌ं ◌ः

Съгласни

क ka ख kha ग ga घ gha ङ ṅa
च ca छ cha ज ja झ jha ञ ña
ट ṭa ठ ṭha ड ḍa ढ ḍha ण ṇa
त ta थ tha द da ध dha न na
प pa फ pha ब ba भ bha म ma
य ya र ra ल la व va
श śa ष ṣa स sa ह ha
>2
 Първи урок

азбука: гласните अ, आ, इ, ई; съгласните क, त, न, म, व

1. Общи правила за изписване на азбуката

• посока: от горе надолу и от ляво надясно;

• хоризонталната черта над буквите са слага накрая след изписване на цялата буква/дума;
• гласните се изписват в пълната си форма, когато са в началото на думата ( напр. अ, ई);
• гласните (с изключение на кратко а) се изписват в съкратена форма, когато са
предхождани от съгласен, като се свързват с него (напр. का, ित);

• всички съгласни съдържат в графичния си знак кратко а, в повечето случаи представено

от вертикална линия (◌ा);

• когато съгласен е предхождан от един или повече съгласни, всички те се изписват в

съкратена форма, като образуват с него лигатура (क्+त=क्त, त्+त=त्त);

• отсъствието на кратък гласен а в края на думата се означава със знака virāma (◌् ) под
вертикалния компонент на буквата или при липса на такъв – в долния десен край;

• единственият препинателен знак в санскрит е daṇḍa, „тояга“ (।), – вертикална линия,

обозначаваща края на изречението. С двойна линия (॥) се означава края на стиха в

поезията.

2. Изписване на гласните अ a, आ ā, इ i и ई ī

самостоятелно със съгласна

a
अ क ka अ
ā
आ ◌ा - का kā आ
i
इ ि◌ - िक ki इ
ī
ई ◌ी - क* kī ई
>3
3. Изписване на съгласните क ka, त ta, न na, म ma, व va

самостоятелно с гласна в лигатура

ka
क का kā िक ki क* kī क् +क=#क / + kka
क
ta
त ता tā ित ti ती tī त्+त=- tta त्+क=/क tka
त
na
न ना nā िन ni नी nī न्+त=1त nta
न
ma
म मा mā िम mi मी mī म्+न='न mna
म
va
व वा vā िव vi वी vī व्+त=)त vta
व
4. Лексика

काम kāma, м.р. желание, любов;
नामन् nāman, ср.р. име;
इ'त iti, част. така; обозначава пряка реч;
त)व tattva, ср.р. същност, истинска природа;
त+वी tanvī, ср.р. красавица, хубавица;
आ.मन् ātman, м.р. дъх; душа; Аз;
अ+त anta, м.р. край;
अि+तम antima, прил. последен;
'न1न nimna, прил. нисък, долен;
अ+न anna, ср.р. храна, зърно;
म'त mati, ж.р. мисъл;
मम mama, прит. мест. мой;
तव tava, прит. мест. твой;
मानव mānava, м.р. човек;
इव iva, ср. част. като, подобно;
वात vāta, м.р. вятър;
कनक kanaka, ср.р. злато;
'कम् kim, въпр. мест. какво.
>4
 Втори урок

азбука: гласните उ, ऊ; съгласните ग, य, र, स, ह; диакритиките anusvāra (◌ं ) и visarga (◌ः);

1. Изписване на гласните उ u и ऊ ū

самостоятелно със съгласна

u
उ ◌ु - कु ku उ कu
ū
ऊ ◌ू - कू kū ऊ क-
2. Изписване на съгласните ग ga, य ya, र ra, स sa, ह ha

самостоятелно с гласна в лигатура

ga
ग गा gā िग gi गी gī गु gu गू gū ग्+न=+न gna
ग गी गu ग1
ya
य या yā िय yi यी yī यु yu यू yū य्+य=:य yya य्+व=:व yva
य यu य1 3व
ra
र रा rā <र ri री rī = ru > rū र्+क=क? rka क् +र=@ kra
र 5 6 ग7 8
sa
स सा sā िस si सी sī सु su सू sū स्+य=/य sya स्+र=B sra
स सu :य ;
ha
ह हा hā िह hi ही hī हD hu हE hū ह्+म=1 hma ह्+र=2 hra
ह = > ?
>5
3. Диакритичните знаци anusvāra (◌ं ṃ) и visarga (◌ः ḥ)

самостоятелно със съгласна

ṃ
◌ं कं kaṃ त@ iक
ḥ
◌ः कः kaḥ कः यः
Основната поява на тези знаци е в рамките на изречението като падежни окончания.

4. Особености в изписването на र в съчетание с гласни и съгласни

• в съчетание с र гласните ◌ु и ◌ू се изписват не под буквата, а в средата от дясно – रु / रू;

• когато е първи компонент от лигатура с друга съгласна, र् се изписва посредством знака
repha (मर् rma), поставен над съгласната, която предхожда, и над/след гласната, ако има

такава – तार् rta, ितर् rti, तीर् rtī;

• когато е втори компонент от лигатура, र се изписва в комбинация със съответната

предхождаща съгласна като коса черта в средата от ляво на вертикалния компонент на
буквата – क्र kra, म्र mra, व्र vra, स्र sra – и вътре или под нея, ако няма такъв – ह्र hra, ट्र ṭra.

Комбинацията на त् и र се означава с по-особена лигатура – त्र tra.

5. Лексика

उ.स4क utsuka, прил. жадуващ, копнеещ; स=य8 sūrya, м.р. слънце; бог Суря;
'हम hima, ср.р. лед, сняг; अि> agni, м.р. огън, бог Агни;
क'व kavi, м.р. поет; आकार ākāra, м.р. форма;
वस+त vasanta, м.р. пролет; क?मार kumāra, м.р. принц;
6वग8 svarga, м.р. небесния свят, рай; अ+य anya, мест. друг;
सीता sītā, Сита; साहस sāhasa, прил. смел, дързък;
उि9त ukti, ж.р. изказване, слово; हि6तन् hastin, м.р. слон;
योग yoga, м.р. йога; आय4स् āyus, ср.р. живот;
'व6मय vismaya, м.р. удивление, изненада; 'व@म vikrama, прил. храбър;
आसन āsana, ср.р. сядане; седнала позиция; ऊBम ūrmi, ж.р. вълна̀;
उ.साह utsāha, м.р. сила, енергичност; नम6C namaste, Поклон на теб!
नम6कार namaskāra, м.р. поклон; поздрав; 6वागतम् svāgatam, Добре дошъл!

>6