Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Факултет по икономически и социални науки

Катедра „Политически науки”

КУРСОВА РАБОТА
по
„Избори и избирателни системи”

Избирателна система на Германия

Пловдив
2020
 1. Увод

Провеждането на избори е елемент от управлението на демократичните

държави. Чрез изборите гражданите избират свои представители в органите,
управляващи държавата Целта е формирането на изпълнителната и законодателната
власт и делегирането на пълномощията на длъжностните лица да става посредством
свободното и пряко волеизявление на гражданите.
Всичко това се осъществява на базата на определи правила, определящи
валидността на гласуването и начина на преброяване и обобщаване на гласовете, за да
се получи крайният резултат. Съвкупността от тези правила формира избирателната
система на една държава.
Когато изборите се провеждат съгласно избирателната система и са спазени
всички правила, се гарантира демокрацията и правото на народа да избере кой да го
управлява. Това е от изключително значение за всяка държава, за нейното политическо
и икономическо развитие и интеграцията ѝ сред останалите демократични страни.
Една от най-сложните, но същевременно справедливи избирателни системи, е
тази на Федерална република Германия. Настоящата курсова работа разглежда именно
нея като пример за стабилна система, която през годините е успяла да се запази и да
обедини интересите на всички провинции, съставляващи страната.

2. Избирателна система на Германия

Избирателната система на Република Германия се обуславя най-вече от

сложното държавно устройство на страната. Ето защо е нужно да се запознаем с
особеностите на това устройство, преди да бъдат представена избирателната система.
2.1. Държавно и политическо устройство

Германия е федерална република, състояща се от шестнайсет федерални

провинции - Бавария, Баден-Вюртенберг, Берлин, Бранденбург, Шлезвих-Холщайн,
Хамбург, Бремен, Северен Рейн-Вестфалия, Хесен, Рейнланд-Пфалц, Саарланд, ,
Мекленбург-Предна Померания, Тюрингия, Саксония, Долна Саксония, Саксония-
Анхалт. Всяка от провинциите има собствена конституция, столица, правителство,
начело с премиер-министър, и законодателен орган – еднокамерен Парламент, наречен
Ландтаг.
 Управлението е с парламентарна форма и се гради на принципа на
демократизъм, политически плурализъм, разделение на властите и силно изразено
местно самоуправление.
Както повечето европейски демократични държави, в Германия има разделение
на властите „по хоризонтала” – на основните звена - законодателна, изпълнителна и
съдебна, всяка от които има свой върховен федерален представител и върховенство на
федерална Конституция.
Глава на държавата е федералният президент. Той не се избира пряко от народа,
а от членовете на Федералното събрание, поради което заеманата от него позиция в
контекста на политическата система на Германия е слаба.
Федералното събрание се свиква по повод избора на президент и това е
основната му задача. То се състои от членовете на Бундестага, Бундесрата и делегати,
избрани от законодателната власт (Ландтаг) на федералните провинции. Въпреки това
не е задължително делегатите сами да са членове на тази законодателна власт – често
уважавани граждани са избирани за такива. Самият избор на федерален президент
протича чрез тайно гласуване. Федералното събрание се опитва да избере президента
чрез абсолютно мнозинство, но когато това не се случи след две гласувания, чрез трети
вот кандидатът се избира с обикновено мнозинство за срок от пет години.
И както в останалите парламентарни държави, в Германия също президентът
има по-скоро представителна функция – представя страната в чужбина, назначава
правителството по предложение на федералния канцлер, подписва законите преди
влизането им в сила. За разлика от президентите на други европейски държави,
включително и България, федералният президент няма право на вето и не е
главнокомандващ на въоръжените сили.
Законодателната власт се осъществява от следните институции:
 Бундестаг – това е парламентът. Той се избира пряко от народа за срок от четири
години. Основните му функции са гласуването и приемането на закони, избор
на федерален канцлер и контрол на действията на общото държавно управление.
 Бундесрат - това е втората камара (палата) на германския парламент,
представлявайки отделните провинции на федерално ниво . След като Бундестагът
приеме законите, той ги предава на Бундесрат. От своя страна, Бундесратът да не
одобри законопроекта. Ако това се случи, той може в течение на 2 седмици да поиска
свикването на комитет, в който участват членове на двете палати. Ако комитетът
предложи някакви изменения в приетия законопроект, той трябва да бъде разгледан
повторно от Бундестага. Законопроект, който е одобрен от Бундестага за втори път,
може да бъде върнат от Бундесрата в течение на 1 седмица. Тогава законопроектът се
връща в Бундестага за трети път и ако за него гласуват повечето членове на Бундестага,
той се счита за приет.
 Комисия по сътрудничесто.
 Обща комисия на избрани представители от Бундестага и Бундесрата.
 Велико Федерално Събрание.
Начело на изпълнителната власт в Република Германия стои федералното
правителство, ръководено от Федералния канцлер. Канцлерът се избира от Бундестага,
а министрите се назначават от президента по предложение на канцлера.
Правителството има право на законодателна инициатива, която е с приоритет
спрямо депутатската. Ако даден правителствен законопроект не бъде приет от
Бундестага, то президентът по предложение на правителството и със съгласието на
Бундесрата може да обяви по отношение на този законопроект състояние на
“законодателна необходимост” и тогава за да влезе в сила този закон е достатъчно
неговото одобряване от Бундесрата.

Министрите отговарят само пред канцлера. Самият канцлер отговаря за цялата

вътрешна и външна политика на страната.
- Федералното правителство има изключителна законодателна власт в областта на
външните работи, отбраната, телекомуникационните и пощенски услуги, железопътния
и въздушния транспорт. Като правило, федералните закони се изпълняват от
провинциалните администрации, въпреки че в някои политически сфери, особено
външните работи и отбраната, федералното правителство носи пряка отговорност.

2.2. Избирателна система

От гореизложеното, става ясно, че германските граждани имат право да избират

само депутатите в Германския Бундестаг. Това става на принципа на общи, преки,
свободни, равноправни и тайни избори за срок от четири години.
Изборите се провеждат по смесена избирателна система, т.е. половината от
мандатите се формират по мажоритарен принцип, а останалите – по пропорционален .
Основно предимство на тази система е възможността избирателите едновременно да
подкрепят отделни партии и програми, от една страна, и , от друга страна, да посочат
личностите, които според тях притежават необходимите качества на управляващи.
Съществена характеристика на немската избирателна система е т. нар. двойно
право на глас. То се състои в това, че всеки германски избирател (това са всички
граждани, навършили 18 години) има право на два гласа.
С първия глас се избира пряко даден кандидат от избирателния район на
избирателя. В Германия има 299 избирателни района, в които живеят съответно по
около 250.000 германски граждани.С втория глас избирателят дава подкрепата си за
конкретна партия.
Разпределението на силите в Бундестага зависи от втория вот на избирателите,
чрез който се избира втората половина от депутатите и същевременно се определя
общата сила на представените в Бундестага партии.
Механизмът е следният: партиите издигат във всяка една федерална провинция
партийните си листи, от които се определя броят на директните мандати в парламента.
Ако например една партия води в 10 избирателна окръга на определена провинция, но
има право на общо 15 мандата, места в парламента получават петима депутати от
партийните листи в съответната провинция. И обратното: Ако определена партия не
спечели нито един директен мандат, но има въпреки това право на общо 15 мандата, то
тези 15 места се заемат изцяло от личности, издигнати в партийните листи на
провинцията.
Това е основното правило на смесената избирателна система в Германия. Налице
са и обаче случаи, при които определени партии печелят повече директни мандати,
отколкото им се полагат при окончателното разпределение на силите в Бундестага.
През 2002г. е имало пет такива мандата, а през 1998г. - 13.
Това са т. нар. допълнителни мандати за уравняване на гласовете, които се
предоставят на партиите, като се увеличава общият брой на парламентаристите. Тези
допълнителни мандати могат обаче да бъдат загубени в продължение на
законодателния период. Ако директно избран депутат от провинция, в която партията
му е спечелила допълнителни мандати, напусне парламента, мястото му не се заема от
кандидат в партийните листи на съответната провинция.
Германското избирателно право предвижда освен това т. нар. пет-процентова
клауза, което означава, че за да бъдат представени в Бундестага, партиите трябва да
спечелят най-малко пет процента от гласовете на избирателите. По този начин се
предотвратява разпокъсването на парламента в многобройни малки групировки. В това
правило има обаче и изключение, което улеснява влизането в парламента на
регионално представени партии. Ако една такава партия спечели три директни мандата,
то е без значение дали общият брой на спечелените гласове надхвърля петпроцентовата
бариера или не. Крайният изборен резултат се използва в такива случаи като показател
при разпределението на местата в германския парламент.

3. Заключение

Изводите, които можем да направим от настоящото изложение са няколко:

 Изборите и избирателната система, съгласно която се провеждат те, са един от

основните елементи на демокрацията.
 Провеждането на законови, честни и свободни избори гарантира, че гласът на
народа ще бъде чут и взет под внимание.
 Принципите, залегнали в избирателната система на дадена държава, трябва да
отговарят на потребностите на конкретното население и да задоволяват неговите
интереси в максимална степен.
 Германската избирателна система е пример за обединение на интересите,
въпреки че самата страна е изградена от голям брой федерации. През
последните около петдесет години, системата не е претърпяла съществени
промени. Това показва, че тя е една от добрите избирателни системи в света на
демокрацията и би могла да служи за пример на страни като България, където
избирателната система не дава нужните резултати и се нуждае от спешна
промяна.
 Използвана литература:

1. https://bg.wikipedia.org/wiki/
%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD
%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0
2. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8
3. http://znanieto.net/diplomni/details/5030/31
4. https://valtcheva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=119&catid=32:--
5. https://www.dw.com/bg/
%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD
%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-
%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/a-2595669
6. https://www.bundestag.de/bg/wahlen