МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

АКАДЕМИЯ

Иван Станчев
Валентин Николов
Сергей Куртев

ОПЕРАЦИЯ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА
БАРИКАДИРАЛИ СЕ ЛИЦА

София
2008
 Учебното пособие разглежда един от сложните проблеми,
с които полицията трябва да се справя в хода на дейността по опаз­
ване на обществения ред и противодействие на престъпността -
ситуациите на барикадиране.
Пособието е структурирано в две основни части: теоретич­
ни основи на операциите за обезвреждане на барикадирали се
лица и обучение на полицейските формирования за провеждане на
операциите.
В първата част е направена характеристика на барикади­
рането и операциите за обезвреждане на барикадирали се лица.
Във втората част са включени теоретичните основи на обу­
чението за действие в такива ситуации и описанието на четири
ситуации за провеждане на практически занятия.
Доц. Иван Станчев е автор на параграф 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 от
Глава първа и параграф 1, 2 и 4 от Глава втора. Валентин Ни­колов
е автор на параграф 10 от Глава първа и параграф 3 от Глава втора.
Сергей Куртев е автор на параграф 5 от Глава първа.
Пособието е предназначено за служителите от специа­
лизираните тактически звена за бързи действия, служителите от
звената, които първи реагират при ситуации на барикадиране, ръ­
ководителите на операции и оперативните щабове за овладяване
на кризи и критични ситуации от такъв характер, за курсантите от
АМВР и ЦППП.

Рецензенти: доц. д-р Любомир Тимчев

��������������������������
�������������������������
доц. д-р Владко Иванов

Рег. № 2951/25.03.2008 г. на Академията на МВР

ISBN 978-954-348-028-9


 СЪДЪРЖАНИЕ
Увод .......................................................................................... 5
Глава първа
Основи на операцията за обезвреждане на
барикадирали се лица ………..............................................
��������������������������������������������������������7
§1. Характеристика на барикадирането ………………....... 7
§2. Обща характеристика на операциите за
обезвреждане на барикадирали се лица …………………... 18
§3. Изолиране на района на инцидента ……………............ 25
§4. Разузнаване …………………........................................... 27
§5. Преговори ………………………...................................... 30
§6. Подготовка на операцията …………………................... 47
§7. Силова намеса за обезвреждане на
барикадирали се лица. Дейност на ръководителя
на специализираното тактическо звено ……………............ 61
§8. Особености в подготовката и провеждането
на снайперски операции ……………………........................ 86
§9. Особености в подготовката и провеждането
на комбинирани операции …………………......................... 101
§10. Особености в използването на помощни
средства в операциите�����������������
за
����������������
обезвреждане
на барикадирали се лица ………………................................ 107
Глава втора
Основи на обучението за провеждане на операции
за обезвреждане на барикадирали се лица …………….. 126
§1. Система на обучението …………………........................ 126
§2. Методика на обучението (принципи,
методи и форми на обучение) ……………........................... 138
§3. Средства за практическо обучение ……………………. 160
§4. Практически форми на обучение за операции
за обезвреждане на барикадирали се лица ……………….. 167
Заключение ………………..................................................... 186
Приложения …………………................................................ 187
Литература …………………………...................................... 215

 УВОД

Българската полиция и другите служби на МВР ежедневно

се сблъскват със съпротивата на различни правонарушители и
заплахи от разнообразен характер, които зачестиха в последните
15-20 години. Ежегодно в страната има около 10 случая на бари­
ка­диране, 3-4 инцидента със заложници и около 100-150 отвли­
чания.
Противодействието на лица, които поради психически, ико­
номически, социални и други причини предизвикват инциденти,
съпроводени със съпротива, открита конфронтация и непо­сред­
ствена заплаха за живота на невинни граждани, ще бъде един от
най-трудните проблеми на полицията. Обичайните мерки за пре­
венция, разкриване на престъпления и опазване на обществения
ред в такива случаи не са ефективни, което налага разработване и
прилагане на средства и методи, използване на сили, адекватни на
заплахата.
В отговор на тази необходимост служители от практиката
и Академията на МВР разработват пособия, които да подпомогнат
полицейските служители на ръководно и изпълнителско ниво в
дейността им при възникване на инциденти с барикадиране и взе­
мане на заложници. Тези работи са основани на изследвания на
практиката и учебния процес в нашата страна и чужбина.
Базирано на предишни изследвания и разработки в областта
на специалната тактика, настоящото учебно пособие предлага
варианти за обучение и реагиране на силите, ангажирани в такива
инциденти: охранителна полиция, ръководство на РПУ, ОДП и
най-вече специализираните тактически звена за бързи действия
към националните и териториалните служби на МВР. То очертава
как трябва да се обединят усилията на разнородни по своите въз­
можности формирования за постигане на основната цел на спе­
циалната полицейска тактика - спасяването на човешки живот.


 Глава първа
ОСНОВИ НА ОПЕРАЦИЯТА ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ
НА БАРИКАДИРАЛИ СЕ ЛИЦА
§1. Характеристика на барикадирането
1.1. Понятие за барикадиране
Барикадиране - случай, когато дадено лице се затваря в
сграда, помещение или транспортно средство, често го укрепва
с цел да възпрепятства достъпа на полицейските органи и да
избегне задържане. Това е съпроводено със заплаха за използване
или използване на сила, огнестрелно, хладно оръжие или други
общоопасни средства.
Предприема се обикновено от лица с психически или психо­
логически разстройства и извършители на престъпления.
„Барикадирането е временен, необмислен и неефективен
начин на даден човек да реши някакъв личен проблем. Решението
за това може да е взето ненадейно, а може и да е планирано. Целта
е нещо да стане, а не да се реши въпросът.“
Когато престъпници се барикадират заедно със задържани
от тях лица, заплашват да ги убият ако са предизвикани от по­
лицейските органи, това се нарича ситуация (инцидент) със залож­
ници.
Според международната конвенция за борба срещу взема­
нето на заложници „заложник“ е лице, което е заловено или за­
държано, заплашено да бъде убито, наранено или да продължи да
бъде задържано, като целта е да се принуди трета страна - държава,
междуправителствена организация, физическо или юридическо
лице или група лица, да извърши определено действие или да се
въздържи от такова като пряко или непряко условие за неговото
освобождаване.

Remsberg, Ch. The Tactical Edge. Illinois, 1986.

www.en.wikipedia.org/wiki/hostage_crisic (24.4.2007 г.)

Вж. чл. 1 от Международната конвенция за борба срещу вземането на залож­
ници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17
декември 1979 г. Ратифицирана с Указ № 3418 на Държавния съвет от 16 декември
1987 г. - ДВ, бр. 98 от 1987 г. Влязла в сила за НРБ на 9 април 1988 г. Обн., ДВ,
бр. 41 от 31 май 1988 г.

 Обикновено престъпниците предявяват искания към поли­
цейските сили, които са ги обкръжили, или към други институции
и личности. В едно планирано барикадиране със или без вземане
на заложници често има подготвен списък, включващ битови, по­
литически или други искания.
В случаи, когато ситуациите с барикадиране и заложници
са импровизирани, за избягване на законно задържане исканията
обикновено са свързани с безопасното напускане на мястото на ин­
цидента в замяна на живота на заложниците.
Експертите по проблема различават две основни разно­
видности на ситуациите на барикадиране и вземане на заложници -
инструментално (преднамерено) и експресивно (инцидентно).
Като инструментален вариант се разглеждат случаите,
когато барикадирането и вземането на заложници са средство за
оказване на натиск в името на постигане на определена цел. Извър­
шителите имат подробен план както за извършване на престъп­
лението, така и вариант за оказване на съпротива при силова намеса.
Целта може да е принуда за вземане на определени решения в полза
на престъпниците. Условията обикновено са ясно формулирани.
На 4 август 1971 г. около 16 часа двама мъже - Димитър
Тодоров и Ханс Ремелмайер, влизат в банка в Мюнхен. Изваждат
пистолети, поставят маски на лицата си и заплашват присъст­
ващите. Поставят ултиматум - два милиона марки, автомобил
и „чисто трасе“ за оттегляне, в противен случай ще убият на­
миращите се в банката хора. Под техен контрол са 18 човека -
персонал и клиенти, които стават техни заложници.
След няколко минути банката е обкръжена от полицията
и започват преговори. Престъпниците заявяват, че са членове
на организацията „Червен фронт“ и придават политическа
окраска на действията си, определяйки ги като експроприация на
капитала. Освен това заявяват, че ако бъдат измамени, двамата
похитители ще сдъвчат ампули с отрова, с което ще покажат

Cirtkova, L. Psichologicke aspekty situace rukojmich, Kriminalicticky sbornik,
3/2003.

Името наподобявало на имената на известни лявоекстремистки организации по
това време - „Червените бригади“, „Фракции на Червената армия“ и др.

на света, че са „идеалисти, борещи се за правата на трудовите
хора“.
Проверката установява, че престъпниците нямат нищо
общо с политическите терористични организации, действащи по
това време в Европа, но се разбира, че престъплението е добре
планирано.
По време на преговорите похитителите заплашват, че ще
взривят централата на „Дойче банк“ с предварително поставена
бомба. Като доказателство за сериозността на намеренията
им, техни съучастници задействат взривно устройство в един
културен дом в Мюнхен. Към 23 часа исканията на престъпниците
са изпълнени - парите и автомобилът са пред банката. Ремелмайер
с една от заложничките тръгва към колата, когато полицаите
откриват огън. Похитителят започва стрелба, но е застрелян. По
време на престрелката двама заложници са ранени. Полицейските
сили щурмуват банката, откриват Тодоров и го задържат без да
окаже съпротива.
В определени случаи умишлено се поставят неизпълними
условия - например самолет за напускане на страната, промяна на
закон и др. Такива условия се поставят, ако целта на барикадирането
е смъртта на точно определени хора или собствената смърт - т. нар.
полицейско самоубийство. То се описва като начин за самоубийство,
в което някой преднамерено действа, като заплашва полицейски
служител с цел да го провокира за използване на огнестрелно
оръжие.
На 30 ноември 2007 Лийланд Айсенберг, опасан с взривно
устройство, влиза в офиса на щаба за президентската кампания на
Хилъри Клинтън. Взема за заложници петима човека, барикадира
се в помещението и иска среща с Хилъри Клинтън, за да му помогне
за решаване на здравословен проблем. След пет часа се предава
и заявява, че първоначалното му намерение е било да предизвика
стрелба от страна на полицията, за да го убият.

За повече подробности вж. Миланов, И. Банковите обири. С., 2007 г.

Lindsay, M. & Lester D. 2004, Suicide by Cop: Committing Suicide by Provoking
Police to Shoot You

http://en.wikipedia.org/wiki/Leeland_Eisenberg#New_Hampshire_campaign_ofice_
hostage-taking

 Ако са взети заложници, това са обикновено случайни хора,
без оглед на възраст, пол, националност. В редица случаи обаче
похитителите вземат за заложници точно определени лица, които
те считат за причина, предизвикала техния проблем.
В САЩ съпруг хванал жена си в изневяра и заедно с пред­
полагаемия й любовник ги вкарал в един камион, откарал ги извън
града и с револвер в ръка накарал жена си да чете пасажи от
Библията, в които се говорело за изневярата.
Експресивният вариант на барикадиране е резултат от
емоционално поведение, което трудно може да бъде предсказано
или повлияно. Извършителите имат проблем, който не могат да
решат, и поради липса на рационален план прибягват към барика­
диране, понякога с вземане на заложници. Извършителите често
са депресирани, превъзбудени, отчаяни хора или психопати. Пре­
стъпници, които са заварени на мястото на престъпление, също мо­
гат да предизвикат такива инциденти. Условията им обикновено са
неясни, трудноизпълними.
На 15 април 2002 г., малко преди обедната почивка, един
студент влиза в клона на „Евробанк“ в Русе. В банката нямало
клиенти. Студентът разбива вратата на директорката, напръс­
ква я със спрей и я заплашва с нож. Директорката успява да избяга
и заедно с касиерката се заключват в трезора. Престъпникът
среща отговорника по сигурността и го взема за заложник. Иска­
нията му са 20 хиляди евро и автомобил. През това време е подаден
сигнал в полицията. Когато престъпникът вижда униформените
полицаи пред банката, намушква заложника и се барикадира в
едно от помещенията.
Заложници често са хора от личното обкръжение, роднини
и лица, които са свързани с проблема на извършителите - социални
работници, съученици, колеги и др.
В планираните политически мотивирани престъпления
похитителите вземат заложници с намерение да дадат публичност
на своя кауза, а в някои случаи да искат освобождаване на задържа­


Вж. Remsberg, Ch. The Tactical Edge. Illinois, 1986.

Според разказ на участник в събитията - б.а.
10
ни свои съмишленици. Това налага задействане на системата за
реагиране при кризи, често с намеса на висши ръководители от
МВР и други организации.
1.2. Причини за барикадиране
Причините за преднамерено (инструментално) барика­
диране са свързани с целите на лицата или организациите, които
го извършват. Те могат да се класифицират като политически, ре­
лигиозни, икономически, лични. Често класификациите на ин­
цидентите се припокриват.
Политическата мотивация за барикадиране е свързана
с недоволство от политическата система в държавата или света,
несъгласие с определени политически решения. Предприема се от
екстремистки настроени хора или организации. Такъв е случаят
с барикадирането в джамията „Лал Масджид“ в Пакистан през
месец юли 2007 г.
Несъгласни с подкрепата, която оказва пакистанското
правителство в борбата с ислямския тероризъм, радикално на­
строени кръгове отправят открити призиви за убийството на
пакистанския президент. Опитите на полицията през 2005 г.
да установи контрол над джамията „Лал Масджид“, която
се е превърнала в база на фундаменталистки организации, са
посрещнати с организирана съпротива на студентки, въоръжени
с тояги. По-късно базираните провокират властите, като уста­
новяват паралелна правосъдна система от талибански вид и
организират серия престъпления, включително отвличания, убий­
ства и палежи. Когато властите разпореждат разрушаване на
част от сградите в района на джамията, тъй като са построени
незаконно, те са посрещнати от въоръжени с автомати хора -
повечето студенти по теология. След поредица от инциденти,
предизвикани от студентите, властите използват сила за неу­
трализирането им, което довежда до тяхното барикадиране в
джамията „Лал Масджид“ през месец юли 2007 г. Те заявяват,
че ще се бият до смърт. В последващия щурм загиват общо102
души и 248 са ранени, от които 10 убити и 41 ранени от силите
на армията и полицията.
11
 Религиозната мотивация за барикадиране се среща сред
някои сектантски организации като опит да предотвратят намеса
на органите за сигурност за неутрализиране на тяхна незаконна
дейност. Инцидентът със сектата “Клонка Давидова” в САЩ през
1993 г. е от този вид.
В случая, водачът на сектата, използвайки своето вли­
яние и тълкувайки по своеобразен начин Библията, въвежда поли­
гамията сред членовете на сектата. Твърди се, че той я превръща
в харем, като сред неговите жени има и непълнолетни. Паралелно
с това започва да купува автоматично оръжие и да провежда
военно обучение на членовете. Тези престъпления предизвикват
законната намеса на властите.
На 28 февруари 1993 г. сили на „Бюрото за алкохол, тю­
тюн, огнестрелно оръжие и взривове“ се опитва да изпълни за­
повед за претърсване и изземване на оръжие в ранчото „Клонка
Давидова“, намиращо се на 14 км от Уейко, щата Тексас. Те са
посрещнати с автоматичен огън, в резултат на който са убити 4
служители на бюрото и шестима членове на сектата. Членовете
на сектата се барикадират. Следват 51 дена преговори. При един
опит да бъдат неутрализирани с използване на сълзотворен газ,
сградата се запалва, при което изгарят 79 човека, включително
21 деца.
Икономическата мотивация е свързана със стремежа
за незаконно забогатяване на хора с престъпни намерения. Чрез
планирано барикадиране те поставят условия, включващи откуп
в замяна на освобождаването на граждани, взети за заложници.
Такъв е случаят в Мюнхен, разгледан по-горе.
Личните причини са свързани с психическото състояние на
хората. Чарлз Ремзбърг ги класифицира в четири групи, наречени:
внимание; сила; отмъщение; отчаяние.
Когато причината е внимание, барикадиралият се или този,
който е взел заложници, има проблем, чието решение е над въз­
можностите му, и прилага насилие, за да се справи. Обикновено


www.wikipedia.org/branch_davidian (20.03.2006)

Вж. Remsberg, Ch. The Tactical Edge. Illinois, 1986.
12
това е върхов момент от по-широка криза, в която се намира бари­
кадиралият се.
Пример: Полицай в Илинойс се разстроил окончателно
на база неравно - според него - заплащане, отказ за повишение и
психологически натиск в службата. С оръжието си той държал
доста голяма група полицаи на разстояние от мястото, където
се намирал.
Когато причината е сила, престъпниците искат да наложат
своята воля над обекта, причинил техния проблем, и да го накарат
„да направи нещо“ или „да не направи нещо“.
Примери: На бивш професор му отказали някакво право и
той връхлетял в канцеларията с „Колт“ .38 в ръка, за да си търси
правата. Взел за заложник студент.
В друг случай фермер се барикадирал със заложник срещу
ликвидационна комисия от банката.
Когато причината е отмъщение, човекът е мотивиран от
действие спрямо него, което счита за несправедливо.
Примери: В провинциален град в Северна България съпруг
хванал жена си в изневяра, барикадирал се в апартамента си и
заплашвал да се взриви с газови бутилки.
В САЩ пиян ветеран от войната във Виетнам се бари­
кадирал в ресторант и искал да застреля шерифа заради аресту­
ването му за дребно провинение няколко месеца по-рано.
Когато причината е отчаяние, човекът е депресиран и се
е отказал от всичко - от близки, приятели и дори от живота. Обик­
новено неговата барикада е мястото, където е решил да приключи
жизнения си път. Това е т. нар. полицейско самоубийство - т.е.
човекът умишлено предизвиква ситуация, при която полицията да
бъде принудена да използва огнестрелно оръжие.
Примери: Алкохолик с два отрязани крака застрелял
дошлия полицай, а останалите заплашил с пушка, заявявайки, че
„... аз искам да умра, и то днес!“


Вж. Remsberg, Ch. The Tactical Edge. Illinois, 1986.
13
 Баща, чиито деца били отнети в полза на майката, про­
стрелял детето си през ръката, а после, държейки го за другата,
заявил на полицаите, че иска те да го убият.
Освен посочените, причина за барикадиране може да бъде
и психично заболяване.
През 2005 г. пациент в инфекциозна болница в София, бо­
лен от венерическа болест и СПИН, получава тежко психическо
разстройство. Заплашва персонала и когато пристига полицейски
патрул, се барикадира в едно от помещенията на болницата. Там
счупва прозореца и прави от парчетата „стъклени ножове“.
След това си самонаранява ръцете и с кръвта маже остриетата
на импровизираните ножове, за да зарази полицаите със СПИН.
Степента на опасност варира в зависимост от поставените
от субектите цели. Според Ремзбърг най-опасни са онези, чиито
подбуди са „сила“ и „отмъщение“.
„Отчаяните“ често предизвикват стрелба срещу себе си,
тъй като не могат да извършат самоубийство поради религиозни
или други съображения.
Онези, които искат да им се обърне „внимание“, и то от
цялото общество, представляват по-голяма заплаха за заложниците
си, въпреки че рядко се стига до летален изход при такива ситу­
ации.
Друга типична причина за барикадиране е заварването на
правонарушител на място на престъпление - по време на гра­
беж, отвличане или др.
1.3. Характеристика на местата за барикадиране
За да се осъществи барикадирането, задължително условие
е наличието на обект, който може да бъде използван за прикритие
или укритие. Най-често барикадирането се осъществява в сгради
или помещения, но има случаи, когато се извършва в транспортни
средства - автомобили, самолети, кораби.

14
 На 3 декември 2003 г. моряк на кораба „Елена“ убива двама
членове на екипажа, ранява капитана и установява контрол върху
плавателното средство.
Тъй като операциите за обезвреждане на барикадирали се
в транспортни средства изискват специфична подготовка и еки­
пировка, която е налице в тясноспециализирани тактически звена
и СОБТ, няма да бъде направена характеристика на тези обекти.
Населените места имат най-голямо значение за операциите
за обезвреждане на барикадирали се лица, тъй като над 90% от
инцидентите са там. Върху действията на полицията оказват вли­
яние както размерите, формата, разположението, планирането и
видът на застрояването, така също и условията на местността в
околностите на населеното място.
В зависимост от числеността на населението населените
места се делят на големи, средни и малки. Колкото е по-голямо
населеното място, толкова контролът върху него е по-труден, а
възможностите за осигуряване безопасност на гражданите при ин­
циденти са по-ниски.
Планирането на застрояването на населените места се
подразделя на радиално-концентрично, линейно (осево) и смесе­
но. Системата на планирането трябва да се има предвид при опе­
рациите, тъй като улиците са основните пътища за придвижване на
полицейските формирования.
Правоъгълното планиране увеличава възможностите за при­
движване. При него не са така характерни уличните задръствания
и при блокиране на което и да е кръстовище може лесно да се
отиде към района на инцидента по друго направление (улица).
Правоъгълното планиране облекчава охраната, наблюдението и из­
бирането на направление за придвижване.
Радиално-концентричната система благоприятства органи­
зирането на блокада в определен район, т.е., блокирайки важен
възел от улици (центъра на системата), се спира (контролира) дви­
жението в голям район по много улици, а също така се улеснява


http://incidents.actualno.com/news_649.html (05.12.2003)
15
придвижването по няколко направления от покрайнините към цен­
търа на населеното място.
Линейното (осевото) планиране е характерно предимно
за планински селища. При него сградите се разположени в тясна
ивица около път, проход, река или друг линеен местен предмет или
форма на релефа. За външно блокиране на такова населено място
са необходими относително повече сили и средства, отколкото на
населено място с друга форма. Издирване е възможно по дължина
на населеното място с малко сили. Преграждайки напречно, с мал­
ко сили се блокира движението в него.
При оценка на характера на населеното място е необходимо
да се отчита характерът на застрояване на кварталите. То може
да бъде гъсто, почти без пролуки (проходи) между сградите, рядко -
наличие на свободно пространство между сградите, и разпръснато
- постройките са на значително разстояние - обикновено без вся­
каква връзка една с друга.
Голямата плътност на застрояването ограничава движението
с автомобили, а понякога и пеш. Оградите, „слепите“ улици, бара­
ките и други постройки затрудняват не само придвижването, но
и наблюдението, стрелбата, ориентирането и избора на места за
разполагане на силите и средствата, борбата с пожарите и лик­
видиране на последствията от взривявания и използване на други
общоопасни средства.
Използването на оръжие и други средства винаги е свързано
с опасност от поразяване на странични лица и разрушаване (повре­
да) на имущество. При това най-опасно е, когато граждани се на­
мират в непосредствена близост до сградите или в помещения
до прозорци и врати, тъй като в този случай пораженията ще
се засилят значително от счупени стъкла, откъртена мазилка и
др. Възможностите от пожари, аварии на системите на електро­
снабдяване, водоснабдяване и канализация и други са големи.
По-гъстото застрояване създава и по-добри условия за ма­
скировка, укриване от наблюдение и използване на огнестрелно
оръжие. При по-рядко и разсредоточено застрояване изброените

16
условия за водене на тактически действия са значими в по-малка
степен.
От голямо значение за тактическите действия в населено
място са сградите и други съоръжения - електропроводи, водопро­
води, паропроводи, промишлени съоръжения и др.
Най-важните характеристики на сградите, свързани с
инцидентите с барикадиране, са техните размери, етажност, пре­
вишение на височините над околността, околните сгради, типът
строителство, строителните материали, от които са изградени,
връзката с комуникационните системи, съоръженията за прид­
вижване в сградата (стълбища, асансьори, ескалатори и др.), на­
селеността, планировката на сградата (разположение на помеще­
нията), входовете и изходите (основни и аварийни).
Широките и дълги сгради изискват повече време за прид­
вижване около тях, повече сили, средства и време за тяхната охрана,
блокиране, издирване на престъпници и други хора.
Високите сгради са сериозна пречка за водене на наблю­
дение и стрелба. Ако превишават значително околността, високите
сгради са добри места за наблюдение и използване на огнестрелно
оръжие.
Когато се провеждат тактически действия върху сгради, го­
лямо значение има формата и материалът на покрива:
■ плоските покриви дават възможност за кръгово наблю­
дение и стрелба, за стоварване (товарене) на хора и товари с вер­
толети, както и за разполагане на съоръжения и хора;
■ наклонените керемидени, ламаринени и други покриви
са опасни за каквито и да било действия върху тях, особено при
влажно време;
■ високите, многоетажни сгради затрудняват евакуацията
и проникването на горните етажи.
Типът строителство и строителните материали имат значе­
ние от гледна точка на устойчивостта им на боеприпаси (куршуми,
гранати и др.), които могат да се използват при тактически действия,
както и резултатът след употребата на такива средства.

За повече подробности вж. Бубнов, И. и колект. Военна топография. С., 1971 г.
17
 Дървените, етернитовите и други леки материали могат да
спрат със сигурност куршуми и осколки само при голяма дебелина
или многослойност на материала. Те, както и стъклата, освен че
не са сигурна преграда, при разрушаването си могат да причинят
допълнителни (вторични) поражения. Тухлените и бетонните стени
в голяма степен осигуряват защита. Поради значителната твърдост
и здравина на материалите, от които се изграждат сградите и други
съоръжения, те са сигурна защита от огъня на повечето стрелкови
оръжия, но пък тяхната употреба е свързана с по-голяма вероятност
от отклонение (рикошети) на куршумите в нежелана посока.
Както изброените, така и други по-детайлни характеристи­
ки на сградите и съоръженията (поради тяхното многообразие)
изискват подробна и задълбочена оценка от ръководителите на
екипи, групи и операции при действия в тях и осъществяване на
мероприятия за използването на тези характеристики в интерес на
полицейските формирования.

§2. Обща характеристика на операциите за

обезвреждане на барикадирали се лица
В полицейската практика намесата в ситуации на барика­
диране е под формата на операция.
Тази операция представлява съвкупност от съгласувани и
взаимосвързани по цел, задачи, място и време действия, провеждани
по единен замисъл и план от полицейски формирования, самостоя­
телно или във взаимодействие с други държавни органи, за преси­
чане на действия на лица, които, за да избегнат законно задържане,
поставят препятствия и/или условия за предаването си.
Вариантът за намеса на полицейските сили зависи най-
вече от поведението на барикадиралите се. В тяхното поведение са
възможни следните основни варианти:
• предаване - след преговори, демонстрация на сила или
поради умора нарушителите се предават;
• въоръжена съпротива - престъпниците използват огне­
стрелно или друго оръжие, за да попречат на задържането;

За повече подробности вж. www.geocities.com/spectopografia
18
 • заплаха за живота на заложници (ако има) - похитители­
те използват заложници като жив щит или заплашват, че ще убият
някого, ако не бъдат изпълнени техните искания;
• бягство с автомобил или пеша - правонарушителите
правят опит да напуснат мястото на барикадата, като пробият със
сила позициите на полицейските сили.
Съществуват няколко основни варианта за действие в ситуа­
ции на барикадиране:
• преговори - използване на служители, обучени да прего­
варят, с цел убеждаване на барикадиралите се лица да се предадат,
за намаляване на агресивността, волята за съпротива и др.;
• щурмови операции - неутрализиране на барикадирали­
те се чрез бързи и решителни тактически действия и техники. Тези
операции включват широко използване на помощни средства -
особено химически, устройства за отваряне на помещения, устрой­
ства за отвличане на вниманието;
• снайперски операции - използване на подготвени снай­
перски екипи за прецизно поразяване на цели;
• комбинация от посочените варианти - намесата може
да започне с преговори и при неуспех да се съчетаят щурмова и
снайперска операция.
Това изброяване не изключва прилагане и на други вариан­
ти.
Като пример за варианти за намеса при барикадиране са
описани два отделни инцидента.
Първият случай показва рисковете на силовата намеса в
инциденти с барикадиране. Двама бегълци от затвора се барика­
дирали в жилищен блок, след като ограбили таксиметров шофьор
и го вързали за едно дърво. Имали пушки, кутия с патрони, бро­
нежилетки и скенер, с който следели движението на повече от
сто полицаи, обкръжили блока.
Електричеството било прекъснато, но това не променило с
нищо обстановката. Пращали куче на два пъти, но престъпниците
успели да реагират навреме и кучето нищо не направило. Без

Описанията са на Чарлз Ремзбърг, дадени в „Тактическо предимство“ - б.а.
19
водене на преговори и без използването на химически вещества
или други помощни средства, екип от петима полицаи от SWAT
влезли в сградата през входната врата.
В тъмнината те виждали слабо. Когато един от тях по­
глеждал зад някакъв ъгъл, единият от престъпниците открил огън.
През следващите 15 минути били изстреляни над сто куршума.
Някой от полицаите останали без изход от къщата. Двама били
ранени, а един се показал от прозореца и бил застрелян в главата
от свой колега, стоящ на позиция извън сградата.
Полицаите успели да се изтеглят от сградата и да оста­
вят бандитите сами. След 13 часа инцидентът приключил, но
с трима убити - включително водачът на екипа, който влязъл в
сградата първи.
Вторият случай показва значението на преговорите за
успешното приключване на инцидент с барикадиране. Двама по­
лицаи отишли да разрешават някакъв семеен конфликт и уста­
новили, че съпругът се е барикадирал на втория етаж на къщата
с револвер в едната ръка и бебето си в другата.
Познавайки квартала и имайки предвид броя на патроните
в револвера на мъжа, единият полицай оценил възможните ва­
рианти. Той насочил екипите, изпратени като подкрепление, към
позиции, където да блокират изходите и входовете към сградата
и същевременно да останат извън обсега на огъня. Освен това
поддържал връзка с всички, информирайки за развитието на съ­
битията във и около къщата.
През това време, след продължителни опити, други колеги
успели да поведат разговор с мъжа. Полицай стоял прикрит и
разговарял с него на стълбите. Много пъти мъжът се опитвал
да прекъсне разговора, но полицаят продължавал бавно, спокойно
и тихо да му говори. Той обяснявал, че разбира положението на
мъжа, че е бил в същото състояние, и накрая повел с него по-про­
дължителен разговор. След 40 напрегнати минути служителят
убедил мъжа да хвърли револвера надолу по стълбите. Мъжът


SWAT - съкращение от Special Weapons And Tactics (Специални оръжия и так­
тика) - б. а.
20
вече бил без оръжие и заявил, че ще се предаде, ако се срещне с
полицая насред стълбите.
Под прикритие на колега полицаят се заизкачвал по
стълбите, посрещнал нарушителя и когато му подал ръка, онзи
припаднал. Не бил изстрелян нито един куршум, никой не бил ра­
нен, случаят приключил идеално.
Описаните, както и други изследвани инциденти с бари­
кадиране, показват, че успешният или неуспешният край на опе­
рацията зависи преди всичко от детайлния анализ, планирането
и добрата професионална подготовка на участващите служители.
Тук се включва и прилагането на целесъобразна процедура (ред за
действие) при възникване на инцидент.
Въпреки голямото разнообразие в ситуациите на барика­
диране и реагирането на полицията, препоръчителният ред за дей­
ствие е следният:
• приемане и проверка на сигнала за инцидента;
• изолиране на района на инцидента;
• разузнаване (събиране на информация);
• преговори;
• подготовка на операцията;
• провеждане на операцията;
• приключване на операцията.
Изброените елементи представляват условно разделяне на
операцията на етапи. Най-често те се провеждат паралелно във
времето, т.е. след потвърждаване на сигнала действията по изоли­
ране на района, преговорите и подготовката на операцията се про­
веждат едновременно, но от различни екипи.
Приемането на сигнала за инцидента обикновено се
извършва от оперативните дежурни части (центрове) на терито­
риалните поделения на полицията или на телефон 112.
Приемащият сигнала трябва да уточни: кой подава сигна­
ла; кое е мястото (адресът) на инцидента; какво точно е видял пода­
ващият сигнала (възможно най-точно описание на събитието и
участниците в него.

21
 Проверката на сигнала се организира от оперативния
дежурен, като за това се изпраща полицейски наряд (обикновено
най-близкият до района патрул) или оперативна група.
Изпратените за проверка на сигнала трябва да подходят към
мястото на инцидента възможно най-скрито, като вземат всички
мерки за безопасност при спазването на основните принципи на
специалната тактика и правилата за тактическо движение. По този
начин се избягва бързото въвличане в труднорешими проблеми -
например изпълнение на искания на нарушителите.
Чрез наблюдение и беседи със свидетели на инцидента
(ако има) първите пристигнали трябва да се убедят, че сигналът
действително е за барикадиране. Ако това се потвърди, се съобщава
в ОДЧ, след което: оказва се помощ на пострадали (ако има); води
се наблюдение и непрекъснато се предават данни за обстановката.
Оперативният дежурен информира началника на поделе­
нието и ОДЧ (ОДЦ) на по-горната инстанция (ОДП, ДНСП или
др.), поделения, с които е организирано взаимодействието при та­
кива инциденти (звена на ДАНС, НСЗНПАБ, Гражданска защита,
болници, прокуратура, общински власти и др.).
Ръководителят на териториалното поделение (РПУ), на чия­
то територия е инцидентът, незабавно формира оперативен щаб
(оперативна група) и лично поема ръководството на всички сили в
района на инцидента.
Изолирането на района на инцидента се извършва първо­
начално от дежурните сили (нарядите по охрана на обществения
ред) под ръководството на оперативния дежурен, а впоследствие със
сили на охранителна полиция, под ръководството на най-старшия
полицейски служител или началника на звеното „Охранителна
полиция“ на съответното териториално поделение (РПУ). Ако
силите са недостатъчни, може се включат звена на охранителна
полиция от ОДП (СДП), жандармерията или гранична полиция.
Първо се изгражда т.нар. вътрешен периметър чрез при­
лагане на тактическите способи „обкръжаване“ или „блокиране“.


За повече подробности вж. Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев. Специална
тактика. С., 1999 г.
22
Впоследствие се изгражда външният периметър чрез използване
на тактическия способ „отцепване“. Пространството между двата
периметъра трябва да осигурява разполагането на всички сили,
които действат в такива случаи.
Специализираното тактическо звено към СДП (ОДП) се
разполага в района на инцидента, като с част от силите си (екипи
за наблюдение и снайпер-контрол) започва визуално събиране на
данни за обстановката от позиции по вътрешния периметър или
други удобни места. Останалите екипи се разполагат в район,
в близост до пункта за управление (района за разполагане на
оперативната група).
Паралелно с това започва евакуацията на живеещи и ра­
ботещи в района на инцидента граждани. Извършва се от специално
формирани за това екипи на полицията, съвместно с екипи на об­
щинските власти.
Преговорите се водят от обучени за това служители. В
практиката има случаи, когато преговори започват първите слу­
жители, пристигнали в района на инцидента. Първоначалният кон­
такт може да бъде „лице в лице“. Впоследствие, ако няма телефон
в разположението на нарушителите, да се използва специален (по­
леви) телефон. Организацията и воденето на преговорите след пър­
воначалния контакт е отговорност на Института по психология на
МВР.
Разузнаване се извършва под ръководството на ръково­
дителя на операцията, непосредствено се организира от специално
определен член на оперативния щаб и се извършва от: първите
пристигнали в района на инцидента; служителите, които са изо­
лирали района; специално формирани постове за наблюдение;
служители от оперативните служби (от звената „Криминална поли­
ция“, „Борба с организираната престъпност“, Държавната агенция
за национална сигурност и др.).
Подготовката на операцията за решаване на инцидента
се извършва под ръководството на ръководителя на операцията,
подпомогнат от оперативния щаб и ръководителите на структурни
звена, които са в негово подчинение. Осъществява се паралелно

23
с разузнаването и воденето на преговори и включва: планиране
и организиране на операцията; допълнителна подготовка на си­
лите и средствата; формиране на групи (екипи) от системата на
построението; контрол и помощ за изпълнението на заповяданите
мероприятия.
В рамките на подготовката се изгражда специфична струк­
тура, която най-често има три нива: ръководство на операцията
(ръководител на операцията и оперативен щаб); групи (за отцепване,
блокиране, силова намеса - специализирано тактическо звено, от­
вличане на вниманието, преговори, материално-техническо и ме­
дицинско осигуряване, резерв и др.); екипи - посочените по-горе
групи се разделят на два и повече екипа. Всяка група или екип
получава определена зона за отговорност и специфични задачи.
Всеки ръководител на група (екип) планира и организира
действията на звеното, което ръководи в определената му зона за
отговорност.
Провеждането на операцията включва контролиране
(управление) и тактически действия на групите (екипите) за не­
утрализиране на заплахите.
Контролирането (управлението) на силите се извършва от
ръководителя на операцията, подпомогнат от оперативния щаб и
ръководителите на групи (екипи).
Тактическите действия на групите (екипите) включват
придвижване, заемане на позиции, влизане, задържане, тактическа
стрелба, използване на помощни средства, преследване, отвеждане
и др.
Приключване на операцията включва: оказване на меди­
цинска помощ и евакуация на пострадали; извеждане на освободени
заложници (ако има); извършване на обиски, претърсвания, иззем­
вания и др. процесуални действия, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс; отвеждане на задържани; проверка на оръ­
жие и екипировка и др. необходими мероприятия.

24
 §3. Изолиране на района на инцидента
Изолирането на района на инцидента е първостепенна
задача на полицейските сили при ситуации с барикадиране. По
този начин се осигурява безопасността на живеещи и работещи в
района граждани. Района се изолира с „двоен пръстен“ - вътрешен
и външен периметър.
В повечето случаи е известно местоположението на ба­
рикадиралите се, което позволява да се прилага тактическият
способ „обкръжаване“ за формиране на вътрешен периметър.
Той се изгражда от позиции на екипи, които осигуряват: добър
обзор и обстрел, надеждно прикритие и маскировка, сигурна
връзка, взаимодействие и безопасност при използване на оръжие;
възможности за бързо прегрупиране и скрита подмяна на състава
при необходимост.
Позициите на тактическите екипи се разполагат около
обекта на разстояние, което позволява ефективно използване на
оръжието и помощните средства (химически вещества, бронирани
машини и др.).
Ако инцидентът е ограничен в отделен апартамент или по­
мещение и барикадиралите се нямат огнестрелно оръжие, вътреш­
ният периметър трябва да изолира съседните етажи и апартаменти,
както и възможните изходи от апартамента (помещението).
Силите, разположени по вътрешния периметър, изпъл­
няват следните основни задачи:
• събиране и предаване на данни за положението, със­
тоянието и действията на барикадиралите се и другите елементи
на обстановката в контролирания район;
• проверка на лицата, които напускат територията на
вътрешния периметър;
• осигуряване на екип (служител) за водене на прего­
вори „лице в лице“;
• осигуряване на подход, влизане и оттегляне на так­
тически екипи за неутрализиране на нарушителите.
Екипите заемат позиции скрито, като служителите взаимно
се прикриват при придвижването и прегрупирането.
25
 В хода на активни тактически действия е възможно де­
монстративно заемане на позиции за заблуда или оказване на пси­
хологически натиск.
Ръководителят на силите, разположени по вътрешния пе­
риметър, разделя цялото видимо пространство (в хоризонтално и
вертикално измерение) на отделни зони за отговорност. Контролът
на зоните се разпределя между тактическите екипи. Екипните зони
за отговорност може да бъдат: цяла сграда; част от сграда (стена,
етаж, няколко прозореца и др.); част от улица и др.
Екипната зона за отговорност се разделя на по-малки час­
ти, чиито контрол се възлага на отделни или двойки служители.
При разпределението на контрола ръководителите на екипи трябва
да имат предвид, че една тактическа двойка е в състояние да
контролира визуално не повече от един обект за особено внимание
(две-три опасни зони). Техните зони за отговорност обикновено
са прозорци, врати, ъгли и др. Когато служителите не достигат за
контрол на зоните (не може да се постигне тактическият минимум),
е целесъобразно да се увеличи разстоянието между тях и позициите
на служителите.
Външният периметър е предназначен за установяване на
контрол върху достъпа в района на инцидента чрез ограничаване
или недопускане движението на граждани или държавни органи
към него с оглед тяхната безопасност. Силите контролират и всич­
ки излизащи от района лица и превозни средства. По този начин
се създават благоприятни условия за действие на силите, които
участват операцията за неутрализиране на барикадиралите се.
Външният периметър се заема от екипи, действащи като
контролно-пропускателни пунктове, постове, кордони, патрули.
За постигане на добро управление и взаимодействие те са органи­
зирани в система, ръководена от едно длъжностно лице (най-це­
лесъобразно от Охранителна полиция).
Първоначално външният периметър функционира под фор­
мата на непълно отцепване (контролират се само основните на­
правления за влизане/излизане), а с увеличаване на силите - като
пълно отцепване (контрол на всички възможни направления).

26
 Местоположението на нарядите по външния периметър
трябва да се избира така, че служителите да изпълняват задачите си
от прикритие, с възможност за реагиране от пределно разстояние
при възникване на заплаха.
Ръководителят на силите трябва да установи възможния
минимален брой места за преминаване през линията на външния
периметър. На местата за преминаване поставя контролно-про­
пускателни пунктове с едностранен режим за пропускане (само
„вход“ или „изход“). Ръководителят на операцията трябва да уста­
нови кои лица могат да бъдат допускани през външния периметър,
а при продължителни инциденти на тези лица да бъдат издавани
специални пропуски.

§4. Разузнаване
За изпълнението на този етап следва да се включат всички
възможни източници на данни за обстановката. Това гарантира
пълнота на данните и качество на последващия анализ.
Разузнавателният етап може да се раздели на следните
фази:
• събиране на данни за обстановката;
• систематизиране и оценка на данните;
• съставяне (формиране) на разузнавателна информа­
ция;
• разпространяване на разузнавателната информация.
В първата фаза се формира система за разузнаване и це­
ленасочено започват да се събират данни за елементите на об­
становката, които имат значение за операцията.
Във втората фаза данните се систематизират по елементи
на обстановката - обекти; топографска и инфраструктурна харак­
теристика и др. Те се подлагат на критичен анализ за определяне
на тяхната важност.


За подробности по отношение на разузнавателния анализ, същността и съдър­
жанието на разузнаването вж.: Търкаланов, Ю. Разузнавателният анализ; Трифо­
нов, Т., Св. Славов. Теоретични проблеми на разузнаването (първа и втора част).
С., 2000 г.
27
 В рамките на третата фаза трябва да се направи подбор
на важните за операцията данни и тяхното обобщаване с цел съз­
даване на логическа картина, хипотеза за поведението на право­
нарушителите и заложниците (ако има), както и да се прогнозира
влиянието на другите елементи на обстановката върху предстоящите
действия.
Впоследствие разузнавателната информация в необходимия
обем се разпространява до ръководителите на групи и екипи.
За да се осъществят на практика посочените фази, от първо­
степенна важност е изграждането на система за разузнаване.
Системата за разузнаване представлява съвкупност от
силите, средствата и мероприятията, които се провеждат за съби­
ране и изучаване на сведения за обекта и другите елементи на
обстановката. Събраните данни са основа за последващата им
обработка и осъществяване на управлението на силите в опера­
цията.
Разузнаването се заключава в организираното използване
на способите за тактическо и агентурно разузнаване: наблюдение;
подслушване; фотографиране; разпит на задържани съучастници;
разузнавателни беседи с жители от района на операцията;
изучаване на документи; провеждане на демонстративни дей­
ствия за проверка начина за действие или откриване точното
местоположение на нарушителите и др. Екипът (служителят)
за водене на преговори също придобива важна информация, която
трябва да бъде незабавно анализирана.
За осъществяване на наблюдението в хода на операцията
е целесъобразно да се използват наблюдателни и подслушвателни
постове, отделни наблюдатели, както и специално формирани
екипи за демонстративни действия. Всички формирования в райо­
на на инцидента трябва да се ангажират и с изпълнението на ме­
роприятия по наблюдение.


Вж. Тарас, Ан., Ф. Зарубецкий. Подготовка разведчика. Минск, 1998, с. 365-379;
Военна топография. С., 1971, с. 364-379; Terry��������
�������������
White��
�������. �������������������
Fighting�����������
����������
skills����
���
of�������������
������������
the���������
��������
SAS�����
����
end�
Special�����������������������������������
forces����������������������������
����������������������������������
. ��������������������������
London��������������������
, 1997, ������������
p�����������
. 174-182.
28
 С оглед навременното получаване на данни, необходими
за планиране на операцията, разузнавателните екипи трябва да са
първите, действащи в района на операцията.
В зависимост от обстановката екипите изпълняват задачите
скрито или камуфлирано.
Организацията на разузнаването следва да се осъществява
от специално определен член на оперативния щаб и да включва:
оценка на възможностите за осъществяване на разузнаването;
определяне на целите и задачите на разузнаването и реда за до­
кладване на резултатите от техния анализ и систематизиране; ор­
ганизиране на взаимодействието между разузнавателните органи
на други институции.
Цялата събрана информация от разузнаването се докладва
на ръководителя на операцията. В хода на операцията задачите на
разузнаването може да се изменят и усилията да се пренасочват.
Основна задача за служителите, ангажирани с разузнава­
нето, е създаването на „портрет“ (профил) на конкретния право­
нарушител.
Той се съставя чрез анализ на редица признаци: предишни
престъпления и нарушения; социална и делова активност; съот­
ношение на социален статус и материално положение; друга ин­
формация.
Данни за този анализ могат да се получат освен от АИФ
на МВР, така и от средствата за масова информация, интернет, со­
циални служби и др.
Често има проблем с идентификацията, тъй като барика­
диралите не се представят с три имената и ЕГН. За това се използват
снимки, рисувани портрети, словесни описания и др.
Много ценни са сведенията, получени от преговарящите
при непосредствен контакт с лицето - неговия външен вид, начин
на говорене, жестове.
Информационно-аналитичната дейност, на чиято база се ос­
новава разузнаването в хода на инцидента, изисква голям разход
на време и средства. Обучението за нейното извършване в кратко
време е от изключително значение.

29
 Обикновено липсата на достатъчно информация или не­
правилният анализ води до неуспех или частичен успех на опе­
рациите. Липсата на информация може да е предизвикана от не­
достатъчно време за нейното събиране или обработка, или от други
причини.

§5. Преговори
По-голямата част от инцидентите, при които се вземат за­
ложници, и инцидентите с барикадиране могат да бъдат решени
чрез преговори. Една от целите при преговорите е да се печели
време.
5.1. Етапи на преговорите
Преговорите обикновено имат три фази: овладяване, съ­
щински преговори и развръзка.
1. Овладяване
Това е първата фаза и продължителността й може да бъде
няколко часа. През този период нарушителите са силно възбудени
и искат всичките им искания да бъдат изпълнени веднага. Това
е много опасен период за заложниците (ако има). Задачата на
преговарящия е да успокои нарушителите и да установи взаимно
разбирателство. След кaтo това бъде постигнато, могат да започнат
същински преговори.
2. Същински преговори
Тази фаза е основна по време на инцидента. Обикновено
исканията на похитителите постепенно намаляват с течение на
времето и проведените разговори. Преговарящият трябва да е тър­
пелив, за да може да се възползва от всяка възможност, пропусната
от нарушителите.
3. Развръзкa
На този етап събитията се развиват бързо. Правонарушители­
те искат незабавно удовлетворяване нa исканията си и напрежение­
то oтново нараства. Грешки или обърквания могат да доведат до

Вж. Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев. Специална тактика. С., 1999; Дойков, Н.
Основни препоръки и правила за поведение при терористична заплаха. С., 2008.
30
неблагоприятен край на инцидента. Този период е също изключи­
телно опасен за заложниците. Преговарящият трябва да запазва
спокойствие и да е готов за приключване на преговорите. Това
е периодът, кoгaтo всички усилия на преговарящия могат да се
реализират успешно - предаване на нарушителите и освобождаване
на заложниците (ако има).
След началния период, през който се установяват взаимо­
отношения с барикадиралите се, е много важно да не им се дава
нищо без да дадат нещо в замяна. Тaкa те постепенно започват да
приемат предложенията и нacoките на посредника (преговарящия)
и все повече се настройват за благоприятно приключване на
инцидента.
5.2. Характеристика на преговорите
В наказателното право никога не е съществувало правно
понятие или норма, която да предполага преговори с престъпници,
които са се барикадирали. В много страни е възприета твърда
политика към лица и терористи, взели заложници, като терористите
са приравнени с обикновените престъпници. Това изключва пра­
венето на отстъпки и удовлетворяване на техните искания. На пръв
поглед идеята за водене на преговори с престъпници изглежда
несъвместима с такава политика. В същото време пресичането на
престъпни действия със сила в много случаи е нож с две остриета,
с който трябва да си служим изключително внимателно.
След „мюнхенската касапница“ (терористичният атентат
от 1972 г. на Олимпийските игри в Мюнхен) преговорите с пре­
стъпници се разглеждат от друг ъгъл, те добиват значението на
алтернатива на силовите акции.
Като висша цел в работата на правоохранителните органи се
определя запазване живота на хората, станали жертва на криминално
насилие. Представителите на държавата и правоохранителните
органи преговарят в три случая: при вземане на заложници, при
отвличания и при барикадиране.


Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Munich_Massacre (20.08.2007)
31
 Воденето на преговори в разглежданите инциденти е из­
ключително трудно, тъй като преговарящите представят диаме­
трално противоположни интереси. Трудности в работата на пре­
говарящите възникват и поради спецификата на общуването с
престъпници. Последните прилагат широк арсенал от методи за
комуникативен натиск: ултимативни искания, ултимативни сро­
кове, високи претенции, избягване на конкретни предложения,
заблуждаващи акценти при излагане на своята позиция, принизяване
и унижаване личността на другата страна в преговорите, заплахи,
отклоняване и отказване от постигнати споразумения, двоен стан­
дарт при тълкуването им, опасност от отмъщение и др.
Анализирайки световната практика, експертите отбелязват
промени в извършването на престъпленията с вземане на залож­
ници, както и в поведението на похитителите:
- заложничеството вече не е средство, а цел;
- промяна в мащаба на ситуациите със заложници - залож­
ници стават хиляди хора от всички възрастови групи и социални
категории;
- ясно определена готовност на престъпниците да заги­
нат, но да отнемат колкото се може повече животи преди това;
- престъпниците все по-често сами посочват с кого искат
да водят преговори;
- безпричинна употреба на оръжие от страна на престъп­
ниците;
- засилващ се елемент на подражание и т.н.
Това налага промяна в използването на установените тех­
ники и тактики за водене на преговори и поставя непрекъснато
променящи се изисквания към личността, знанията и уменията на
преговарящия.
Преговарящият трябва да е: доброволец; личностно зрял;
да има богата езикова култура; да познава и да умее да комуникира
с представители на различни социални категории, етноси и раси; да
е добър слушател; да познава човешката психология, психологията
на престъпника и идеологията на тероризма; да мисли бързо; да има
умения за постигането на компромиси; да е търпелив, устойчив и

32
трениран за работа и действия в ситуация на риск, административен
натиск и физическа заплаха; да е готов да поема отговорност; да
има опит за работа в правоохранителните органи и в овладяването
на кризисни и критични ситуации; да е чувствителен, но да не
губи обективност; да е оптимист по натура и с чувство за хумор;
да няма физически дефекти и да изглежда авторитетно; да има
добра дикция и ясен глас; да бъде честен, поне в необходимата
степен, тъй като, ако забрави казаното и обещаното, най-малкото
недоразумение (неспазване на срокове или неизпълнение) може да
доведе до фатални последствия; да има знания и качества, които
да му позволяват да определя необходимите тактически аспекти
и параметри на ситуацията; да усеща промените в очакванията и
целите на барикадиралите се и др.
Майсторството на преговарящия се състои в умението да
открие и отстрани комуникативните уловки на престъпниците, да
надделее в словесната схватка. Много е важно да се има предвид,
че съществуват категории хора, които не трябва да преговарят. Това
са всички, които:
- нямат посочените качества и разчитат най-вече на сило­
вите решения;
- формалистично и строго се придържат към установена
практика; в такъв случай преговори се водят, за да се отчете, че са
водени;
- трудно изразяват лични чувства;
- проявяват конформизъм;
- имат ригидно мислене;
- имат слаби речеви способности;
- не са склонни към самоанализ;
- работили са само еднообразна работа;
- не са способни да постигнат споразумение;
- имат незрял и невдъхващ доверие външен вид;
- в момента са в лошо физическо състояние;
- не са достатъчно осведомени по проблемите на борба­
та с престъпността и особеностите на воденето на преговори с пре­
стъпници.

33
 Много често „командващите“ (ръководителите на операции)
се чувстват длъжни да провеждат преговорите, което в ситуация на
овладяване на криза със заложници има следните недостатъци:
- не може да печели време с аргументите, че трябва да
се съобразява с висшестоящ, да докладва и да получава обратна
връзка от началник;
- не може да играе ролята на посредник, борещ се за по­
стигане „целите“ на престъпника, без да си навлича неприятности
„отгоре“ (с цел манипулация и печелене на време);
- губи възможността да отделя внимание и да упражнява
контрол при многобройните проблеми, изискващи решение от ко­
мандващия;
- поради обстоятелството, че се явява последна инстан­
ция, при опити за маневриране много бързо губи доверие, което
води до провал в процеса на преговори.
Принцип при преговорите с престъпници е „команд­
ващите“ (ръководителите) да не преговарят, а преговарящите
да не командват.
Други категории, които не са подходящи за преговарящи,
са:
- необучени - служители, които не са обучени за водене
на такива преговори;
- специалисти по психични проблеми - обикновено се
съсредоточават само върху причината за критичната ситуация, но
могат да бъдат полезни като съветници;
- адвокати - обикновено се съсредоточават само върху
законовите аспекти, но също могат да бъдат полезни като съветни­
ци;
- духовници - обикновено са неспособни да определят
необходимите за избор на стратегия тактически параметри на си­
туацията;
- членове на семейството или интимни партньори - не
може да се разчита, че няма да подкрепят действията на престъпника
или че самите те не са причина за възникването на инцидента със
заложници;

34
 - журналисти – най често се стремят към сензация, с кое­
то могат да разкрият действията на правоохранителните органи,
да издадат на престъпниците важна информация за заложниците,
допълнително да ескалират напрежението, самите те да станат за­
ложници (медиите имат право на информация и могат да я получат
от пресцентъра на МВР по установения ред);
- политици - обикновено не се вписват в реалната ситуа­
ция - те искат максимално бързо решаване на проблема. Най-често
ги е страх от компрометиране или търсят политически дивидент,
а не действително решаване на проблема със заложниците. Това
изключва пълноценното разбиране на ситуацията и събирането
на достатъчно информация за нея. Поради страх от загуба на
„лице“, много често преговорите се разглеждат като отстъпление
от правилната политика, отстъпките - като слабост, съчувствието
се бърка със симпатизиране на престъпниците, а декларираното
разбиране - със съгласие с тях.
Преговорният процес е процес на намаляване на изиск­
ванията и заявените претенции на похитителите. Поради това
времето е много важно за преговарящите. Колкото повече време
се спечели, толкова повече са възможностите за постигане на
споразумение или за освобождаване на по-голямо количество
заложници. Времето помага за промяна в очакванията и исканията
на терористите. За най-голямо съжаление, политиците никога не
оставят достатъчно време. Факторът „време“ сам по себе си е лост,
чрез който може да се манипулира една ситуация със заложници и
трябва да се знае, че колкото по-дълго продължава заложничеството,
толкова по-голяма е вероятността те да останат живи.
По правило ситуация с барикадиране на един похитител със
или без заложници продължава от два до пет часа. При употреба
на стимулиращи вещества от престъпниците максималната про­
дължителност е около 36 часа. Когато похитителите са двама,
продължителността на инцидента може да бъде 2-3 денонощия. С
всеки следващ похитител ситуацията се удължава с едно денонощие.
От значение за продължителността на инцидента е големината на
помещението, в което са барикадирани участниците, и достъпът

35
до удобства. Колкото е по-тясно, мрачно, мръсно, няма свободен
достъп до тоалетна и т.н., толкова по-голяма е вероятността от
бърза развръзка.
Задължително трябва да се познават предварителните
условия, спазването или нарушаването на които ще облекчи
или ще утежни преговорния процес. Обсъжда се, но не се прави
размяна на заложници, доставка на наркотици, алкохол, други
психоактивни вещества, способни да провокират ирационалните
действия на престъпника, не се предоставя оръжие. Преговаря
се за храна, напитки, медикаменти, удовлетворяване на основни
нужди (санитарни удобства, отопление, осветление) и други
неща, предполагащи ангажиране на вниманието на похитителите
и заложниците с организирането на бита, което ги отвлича от
основния проблем, създава условия за постигане на отстъпки и
освобождаване на заложници. Манипулирането на средата (спи­
рането на водата, осветлението, вентилацията, телефоните и т.н.) е
задължителна тактика при овладяването на кризи със заложници,
тъй като дава възможност за преговори и отстъпки, които не
дискредитират правоохранителните органи. Достъп до средства
за информация се обсъжда само при условие за освобождаване на
заложници, в отговор на такава отстъпка и при възможност за кон­
трол върху достъпа.
Съществуването на сигурна комуникация, представля­
ваща едностранно контролирана от властите връзка с пре­
стъпниците, е задължително условие за успешен преговорен
процес.
За разрешаване на ситуацията със заложници е много важно
действията на полицейските органи да бъдат възприемани се­
риозно, като реална сила. Това изисква наличие на ясна политика
по отношение на такива инциденти, подготвен персонал, позитивен
минал опит.
Лицата, взели заложници, предполагат, че имат огромна
власт. Поради това техните искания много често са абсурдно ви­
соки и неизпълними. В тази ситуация заложниците най-често
стават средство за натиск върху органите на властта. Реципрочно,

36
съществуването или създаването на усещане за реална заплаха от
употреба на сила от страна на органите на властта е едно от дей­
ствените средства срещу извършителите.
В групата на похитителите задължително се установява
лицето (лидера), способно да взема решения. Невъзможно е во­
денето на преговори с група, издигаща разнопосочни претенции
и искания. Формулирането на конкретни искания от страна на
престъпниците е друго важно условие за успешни преговори.
Ситуацията на пълна зависимост от похитителите задейства
своеобразен защитен психологически механизъм у заложниците,
който най-общо се изразява във възникване на позитивни чувства
към престъпниците и отрицателни към органите на властта. При
продължително пленничество, взаимно опознаване и разкриване
на личността и миналото на заложниците, същият механизъм се
задейства в обратна посока - похитителите започват да съчувстват
на заложниците. Това прави убийството им по-трудно, а много
често невъзможно. Този феномен е наречен „Стокхолмски син­
дром“. Възникването му с времето и манипулирането му чрез
действия по организация на бита могат да доведат до по-бързото
установяване на емоционална обвързаност, като намалява ве­
роятността заложниците да бъдат убити.
„Стокхолмският синдром“ не се задейства, когато похити­
телите са психично болни, при жестоко отношение към заложници­
те, при тяхното обезличаване по време на пленничеството (за­
криване на лицата, обличане в еднакви дрехи, изолация).
Какво трябва да се прави, когато се поставят неизпъл­
ними искания и /или има убити заложници?
Световната практика до момента показва, че когато има
убити заложници, преговорите се считат за невъзможни и се
преминава към щурмуване. В такива случаи преговорите се водят
най-вече, за да помогнат на щурмовите екипи (за събиране на
разузнавателна информация, за отвличане на вниманието и т.н.).
Въпросът е: остава ли силовата операция оптимален начин
за спасяване на заложниците, когато имаме 1000 заложника, всич­
ко е минирано, а извършителите са готови да умрат? Изводът, до

37
който води практиката, е, че убийството на няколко заложника
(например терористичният акт в Беслан) въпреки всичко не от­
меня ефективността на преговорния процес за освобождаване на
останалите живи заложници. Анализът на ситуациите показва, че
най-често похитителите убиват тези, които са заплаха за тях или по
една или друга причина са им се противопоставили. Това е валидно
както за ситуации като тази в Беслан, така и за по-тривиални кри­
минални престъпления с непланирано взимане на заложници.
Този факт може да бъде използван от опитен преговарящ
за манипулиране с цел оказване на психологическо влияние върху
поведението на барикадиралите се и ограничаване на опасността
от ескалация на насилието (пример: „Мога да приема, че ти си стре­
лял при самоотбрана …“).
Независимо от декларираната готовност да умрат, похи­
тителите могат да бъдат разколебани, забавени или объркани.
Анализът показва, че често съществува определена задължителна
последователност от ритуали и действия, объркването на които
води до забавяне и дори до отказване от предварителната нагласа
за смърт.
Желанието на похитителите да останат живи е след­
ващото важно условие за успешни преговори. Това особено
важи за ситуации на заложничество, в които няма политически
контекст.
Престъпниците, вземащи заложници, са твърде разнообраз­
ни и се ръководят от различни мотиви. Свойствени са им обаче
общи характерни черти, и по-специално недоразвито чувство за
собствено достойнство или за самосъхранение. Всички те също
така искат да привлекат и получат внимание. От умението на
преговарящия зависи дали, знаейки този факт, той ще може да
канализира преговорите в конструктивна посока, манипулирайки
ситуацията чрез даване или лишаване на престъпника от вни­
мание.
Готовността за доброволна смърт може да се възпита, а
също така съществува като традиция в някои култури.

38
 Едно планирано самоубийство или готовност за смърт
след съпротива са по-вероятни при определени условия, като
се предизвика нападение или друга агресия от страна на право­
охранителните органи. Най-често това се постига чрез поставяне
на неизпълними искания.
Неизпълнимите искания не трябва да стават повод за от­
каз от воденето на преговори. При поставяне на неизпълними
искания се задава „добър въпрос“: „Защо ви е необходимо това?“
Отговорът най-често представлява обосноваване на извършваното
с предишна несправедливост или с правата на човека. В тази си­
туация не е нужно да се спори с престъпника. Необходимо е да му
се даде възможност да говори максимално дълго. Когато се изкаже,
разговорът трябва да бъде насочен към собствения му опит: „Какво
се случи с теб?“ В такива случаи най-често се споделя лична драма.
Споменът за нея прави престъпника озлобен и емоционален. Това
дава възможност да бъде изказано разбиране и съчувствие. По­
казването на разбиране за мотивите на престъпника не означава
отстъпление. В такава ситуация може да се демонстрира премерена
емоционална идентификация с похитителя („Аз бих се чувствал
по същия начин.“), но трябва да се заяви, че никакви обстоятелства
не оправдават убийствата на невинни (ако сред заложниците има
деца, изброяването с градация трябва да започне от тях). Съще­
ствуват общи и различни ценности в различните култури, които
е необходимо да се познават и използват като аргумент или за
емоционална манипулация в преговорния процес. Ключ към вли­
янието е съчувствието.
Представеното може да звучи опростенчески, тъй като
всяка ситуация е различна и е практически невъзможно да се фор­
мулират някакви твърди правила, но в най-общ смисъл това е пър­
воначален пример за изграждане на преговорния процес.
5.3. Основни принципи при преговори с
барикадирали се лица
В работата на преговарящия с престъпници могат да бъдат
формулирани няколко основни принципа:

39
 1. Избягвайте отрицателните отговори. В общуването
с похитителите трябва да има минимум отрицания. Посланията
следва да са от положително изградени изрази. Категорични откази
и изрази от рода на „Това е невъзможно!“, „Няма да стане!“, „Аз не
мога!“ не са препоръчителни.
Вместо да се отговаря с „не“ на исканията на похитителите,
преговарящият трябва да печели време, изтъквайки необходимостта
от мнение на висшестоящи, на други инстанции, допълнително
време за организация и т.н. Поставяните крайни срокове трябва
да се пренебрегват, като отлагането е по-добрата тактика вмес­
то категоричния отказ. При това не бива да се забравя, че поло­
жителните отговори и заблуждаващите обещания могат да ви вкарат
в капан и не са еднозначно препоръчителни, тъй като повишават
очакванията на престъпниците.
2. Установете контакт и се опитайте да подтикнете
похитителя да говори постоянно. Когато хората говорят - оръ­
жието не стреля! Това се прави с цел събиране на информация от
престъпника - за установяване на емоционалното му състояние, за
изготвяне на психологически профил, за ориентиране в ситуацията
и т.н. Не винаги е възможно разговорите с похитителите да бъдат
постоянни, но трябва да се избягват дългите прекъсвания. Това се
постига чрез:
- ангажиране на вниманието им с подробности;
- използване на отворени въпроси и въпроси, изискващи по­
дробни отговори (пример: „Защо …?“, „Как …?“, „Какво ...?“);
- задаване на въпроси, които не са свързани с конкретната
ситуация;
- подтикване на похитителите към желана от правозащит­
ните органи промяна, като тя се представя за трудно постигната
отстъпка;
- потвърждаване и/или перифразиране на основната идея
на исканията, чувствата, посланията (пример: „Ако правилно съм
те разбрал, ти искаш да кажеш …“, „Ти чувстваш ….“, „Ако
направим така, то ти ще направиш …“);
- изказване на съчувствие;

40
 - апелиране към хуманни съображения.
Бъдете оптимистично настроени. Това сваля напрежението
на страните в преговорите и ще Ви придаде авторитет.
3. Не давайте оценки и не принизявайте личността на
престъпника. Не го провокирайте и не го подценявайте (пример:
„Не вярвам да го направиш“). Не спорете с него (на религиозни,
политически, идеологически и др. теми) и не се опитвайте да му
въздействате с рационални аргументи за нещо, което според вас
изглежда ненормално. Избягвайте категоричното отхвърляне на
всичките му искания. Реакцията на исканията трябва да бъде мак­
симално коректна. Преговарящият използва словесни изрази от
рода: „Аз съм готов да те изслушам.“, „Никой не иска да те слуша,
но аз ще говоря с теб.“ и т.н. Не забравяйте, че от постигането на
споразумение са заинтересувани преди всичко похитителите, взели
заложници.
4. Не карайте престъпниците да чакат прекалено дълго.
Дългото чакане да бъдат изпълнени исканията им ги озлобява. В
същото време не трябва да бъде допуснато прилагането на сила,
ако похитителите са доказали, че са готови да убиват. Поради
това в определени случаи (когато похитителите се стремят към
отмъщение или са подготвени в такава степен, че преговорите
се свеждат до еднозначно изпълнение на ултиматуми, поставени
от тях) избягвайте неподготвени и предизвестени нападения, из­
лишна демонстрацията на сила (тя може да бъде полезна най-вече,
когато барикадиралият се е движел от мотив за получаване на
внимание). Всички необмислени предизвикателни действия в най-
добрия случай могат да затруднят преговорите, а най-често водят
до излишни жертви.
5. Внушете на похитителите, колко е важно запазването
на живота на заложниците. Похитителите трябва да разберат, че
само запазвайки заложниците живи могат да получат отстъпки.
При неспазване на срокове се опитайте да ги убедите да отложат
екзекуциите чрез рационалния довод, че те могат да бъдат из­
пълнени във всеки момент (т.е. похитителят владее положението и
може да си позволи да не бърза да убива).

41
 6. Преговарящият екип трябва да пристигне на мяс­
тото на инцидента не по-късно от тактическия. Намесата на
обучен екип в преговорите трябва да започне максимално бързо.
Съществува феномен, който се изразява във факта, че в началния
етап на кризата със заложници те се възприемат като едно цяло, а
не индивидуално. При това положение има шанс именно на този
етап да бъдат освободени цяла група заложници (жените, децата и
др.)
7. При съгласие от страна на престъпника да се пре­
даде, задължително трябва да се уговорят условията, после­
дователността на действията и хората, които ще участват в по­
следващия акт. Така ще се сведат до минимум изненадите и ще
се избегне повторна ескалация. Създаването на щадящи условия
за предаване, съхраняващи достойнството на предаващия се, в
много случаи са достатъчно условие за приключване на инцидент
с барикадиране.
8. Задължително условие за успешни преговори е орга­
низацията и гарантирането на собствената безопасност на
преговарящия. Това налага познаването на принципите на
специалната тактика и постигането на договаряне с похитителите
относно неупотребата на оръжие при определени обстоятелства.
Тези договаряния са особено важни при преговорите „очи в очи“.
Викането в опитите за начало на разговор са по-шумни начини за
установяване на контакт, но те са по-целесъобразни, отколкото
прякото движение срещу правонарушителите. Докато нарушителят
държи оръжие, той остава изключително опасен.
В САЩ един полицай тръгнал срещу барикадиралият се
с разперени ръце, заявявайки, че иска само да си говорят, когато
престъпникът го застрелял от упор с рязана ловна пушка.
5.4. Признаци за успех в преговорите
За управлението на процеса на овладяването на кризи
със заложници и барикадиране на престъпници е задължително


Описанието е на Чарлз Ремзбърг, дадено в „Тактическо предимство“ - б. а.
42
правилното разпознаване и тълкуване на признаците на прогрес в
преговорния процес.
Важно е да се отчита :
- на „ти“ или на „вие“ говори барикадиралият се;
- сам ли говори или преговаря чрез друго лице;
- има ли наранени и отношението към тях;
- понижаване интензивността на заплахите;
- успокояване на поведението;
- намаляване на претенциите и исканията;
- рационализация на изказванията и действията;
- при изтичане на крайни срокове - неизпълняване на за­
каните;
- увеличаване готовността да се пазари;
- освобождаване на заложници;
- усещане за развитие на отношенията между прегова­
рящите страни;
- загриженост за положението на заложниците;
- признаци за готовност за предаване.
Тези параметри не трябва да се приемат и отчитат формално.
При различните като психика похитители те могат да значат раз­
лични неща. Например при похитители психопати или параноици
говоренето на „вие“ може да не означава нищо положително. Те
могат да разговарят учтиво и спокойно с преговарящия и в същото
време да се отнасят жестоко със заложниците.
Категориите, в които условно могат да бъдат групирани
престъпниците, предприемащи барикадиране и взимане на залож­
ници, са :
А) Психически неуравновесени личности - техните дей­
ствия са импулсивни и подчертано демонстративни. Те се страхуват
от това, което са направили. Демонстрацията на сила в техния слу­
чай често води до по-лесно приключване на инцидента.
Б) Хора с нарушения в психиката (параноици, психопати)
- като правило са труднопрогнозируеми, демонстрацията на сила
е по-скоро вредна. Преговарящият предоставя на такива хора въз­
можност да дадат изход на чувствата си.

43
 В) Обладани от жажда за мъст. Тази категория може да
е много широка - от уволнени от работа до идеологически моти­
вирани терористи и доброволци за смърт. Това са хора, преживели
продължителни неуспехи, унижения, провали и лични драми, в
резултат на което са преосмислили житейските ценности и са пред­
приели радикална промяна, поемайки по нов жизнен път.
Г) Депресивен тип - представителите на този тип изглеждат
безпомощни, неадекватни и са склонни към самоубийство. Дей­
ствията им най-често са с провокативна цел, за да бъдат убити от
полицията.
Д) Антисоциални личности - те са маргинален тип, при
комуникация приемат възраженията като проява на агресия. Прего­
ворите с тях се свеждат до получаване на ултиматуми, което ги
прави много трудни.
Е) Криминални престъпници - те искат да запазят живота
си, а взимането на заложници е в резултат на нарушаване на пре­
стъпния им план.
Ж) Идеологически мотивирани лица - поставяните от
тях искания най-често са неизпълними поради политическия си
характер, което също много затруднява преговорите.
Практическите източници на тази категоризация определят
нейната еклектичност, която не позволява дълбочина на анализа
с цел прогнозиране на възникването и развитието на ситуации с
взимане на заложници. Но на този етап от развитието на методите за
водене на преговори само трупането и описването на казуси и опит
позволяват поне минимално планиране на тактиката и придържане
към определена стратегия в такива ситуации.
В реална ситуация преговарящият е не повече от член на
екипа за овладяване на кризи. Поради това екипът трябва да е
съставен, обучен и синхронизиран така, че всички да могат пъл­
ноценно да изпълняват отговорностите си.
От казаното дотук се налага заключението, че преговарящи­
ят екип не трябва да бъде поредната група психолози, раздаващи
съвети, а оперативно подразделение, което използва диалога като
основен инструмент в своята работа. Екипът може да включва

44
двама до четирима служители, които изпълняват задачите си с раз­
пределени отговорности.
5.5. Техники за водене на преговори
При разговора с барикадиралия се трябва да се търсят не­
говите мотиви и да се определят реакциите на преговарящия.
Нарушителите от групата, определена с думата „внимание“,
са нестабилни, невротични и неадекватни. При тях като че ли ядът
е незначителен фактор. Те се чувстват безсилни, разтревожени,
измамени, слаби, изнервени. Могат силно да раздразнят полицаите
- да усетят, че барикадиралият е „въздух под налягане“ и че трябва
да се занимават с неговите „въздушни проблеми“.
Ядът е основен момент при нарушителите от група „сила“.
Те изглеждат спокойни и сдържани, но ядът е около тях. По този
начин ще провокират и злоба у преговарящите, които могат да
усетят как настоятелният, изискващ нарушител ги кара да правят
нещо, което изобщо не искат.
При „отмъщението“ ядът е преминал в ярост, комбиниран с
болка. Работата е свързана с определено изразено искане за убиване.
Ако с барикадиралия се има някой и полицията е пристигнала
навреме, много е вероятно да е предотвратено убийството на този
човек. При тези случаи преговарящите може да почувстват страх.
При „отчаянието“ настроението е тъжно, пасивно. Обик­
новено барикадиралият се трудно изказва мисли в някаква логична
последователност. Чувството е, че човекът е психически болен.
При всички мотивации, освен отчаянието, нарушителят
поставя куп искания, ако започнат преговори. Тези искания могат
много да помогнат. Ако от самото начало им се обърне внимание, а
се разберат и чувствата, които се крият зад тях, ще дойде моментът,
когато ще се откаже от по-голямата част. Това, за което той най-
много държи и настоява, е свързано с онова, което е най-важно за
него самия и е причина за началото на инцидента.
В „Тактическо предимство“ се дава следният пример: „Осъ­
ден продавач на оръжие се барикадирал с жена си. По време на
осемчасовата барикада искал 4 милиона долара, среща с разни ки­

45
нозвезди, разговор по телефон с Белия Дом и т.н. Въпреки това
той все се връщал към кучкарника си, който му бил отнет, и ко­
гато довели две от крадените животни, той се предал.“
Едно важно психологическо оръжие, което трябва да се из­
ползва, е дълбоко вкорененият инстинкт на хората да се събират, да
бъдат заедно, особено по време на вътрешна криза. Защото, докато
похитителят държи другите хора като заложници, в известен сми­
съл полицията държи него като заложник. Преговарящият трябва
да бъде внимателен, за да не се окаже емоционално свързан с пре­
стъпника.
При избора на варианти за действие трябва непрекъснато
да се помни, че тази работа е доста по-различна от всяка друга
полицейска дейност. В други ситуации полицаите винаги могат
да накарат хората да се съобразят с това, което им казват или
принуждават да правят. Но при барикадирането трябва да се правят
компромиси. Това е по-реалистично, особено ако елементите на
този компромис са приемливи за двете страни.
Използването на описаната тактика и техниките за водене
на преговори трябва да става след квалифицирана oцeнкa на си­
туацията, а техният избор да бъде в съответствие с условията на
всеки един инцидент. Много по-лесно е те да бъдат определени,
отколкото осъществени. Но най-важното за един преговарящ е да
има гъвкав подход и aкo една тактика се окаже неподходяща, да
премине към друга.
Преговарящият трябва да е предварително подготвен за
последствията от дългата работа в условията на стрес и напре­
жение. Това се отнася и за другите членове на групата за преговори.
Възстановителният период и начините за това ще бъдат определени
и ще зависят от обстоятелствата на следкризисната ситуация.
Наложително е обаче ръководителите, семействата и други хора да
помогнат за възстановяването на всички засегнати.
За да се определят общите характеристики на ситуациите с
взети заложници, са проведени много изследвания за тяхното изу­


Става въпрос за известния „Стокхолмски синдром“, който нарушителят да усети
към преговарящия.
46
чаване. Експерти посочват определени психологически аспекти,
присъщи на подобни ситуации. Това служи за основа на описаната
по-горе тактика и изброените техники за водене на преговори.
Познаването и използването на случаи, в които са водени преговори,
е надеждно и проверено средство за решаване на инциденти с ба­
рикадиране и заложници.

§6. Подготовка на операцията

Подготовката на операция за обезвреждане на барикадирали
се лица може условно да се раздели на следните фази: планиране и
организиране; подготовка на силите и средствата; допълнителна
подготовка на силите и средствата; формиране на групи (екипи)
от системата на построението; контрол и помощ за изпълнението
на заповяданите мероприятия.
Планирането на операцията е процес с изключително
творчески характер. Той включва мисловно-аналитична дейност за
последователно определяне на цели, варианти за действие, форму­
лиране на решение и план.
Организирането на операцията е процес на практическа
реализация на планираното разпределение на отговорности, поста­
вянето на задачи и организиране на взаимодействие между групите
(екипите).
Допълнителната подготовка на силите и средствата се
провежда в кратки срокове и обикновено включва непосредствената
подготовка на служителите за действие и подготовка на оръжието,
помощните, техническите и защитните средства за непосредствено
използване. В някои случаи могат да се проиграят определени клю­
чови и сложни моменти от операцията.
Формирането на групи (екипи) включва разпределението
на служителите между групите (екипите) съгласно плана за опера­
цията и тяхното разполагане в определените пунктове, райони или
позиции.
Контролът и помощта за изпълнението на заповяданите
мероприятия се осъществява от определени от ръководителя на
операцията лица, а за ключовите мероприятия - лично от него.
47
 Въпреки разделянето на фази, по време на подготовката на
операцията те най-често се изпълняват паралелно. Имайки предвид
спецификата на операциите, целесъобразно е ръководителят и
оперативният щаб да използват следния ред за подготовка на
операцията:
• запознаване с обстановката и първоначален ана­
лиз;
• определяне целта на операцията;
• определяне и разпореждане на мероприятия за
допълнителна подготовка на силите и средствата и събиране
на допълнителна информация;
• анализ и оценка на обстановката;
• формулиране на варианти за действие (концеп­
ции за провеждане на операцията);
• оценка и избор на вариант за действие (концеп­
ция за провеждане на операцията);
• формулиране на решение за провеждане на опе­
рацията;
• поставяне на задачи на групите (екипите);
• утвърждаване на решенията на ръководителите
на групи (екипи);
• изготвяне (формулиране) на план за операция­
та;
• организиране на взаимодействието и осигурява­
нето;
• прегрупиране (ако е необходимо).
Този ред за работа е целесъобразен за сравнително мащабна
операция, за неутрализирането на барикадирали се лица, взели за­
ложници и въоръжени с огнестрелно оръжие. Редът може да се про­
мени, ако в операцията е привлечено само СТЗБД или заради други
обстоятелства.
Запознаването с обстановката се извършва чрез изслушване
на докладите на първите реагирали при инцидента, оперативния
дежурен, разкази на свидетели и личен оглед. Първоначалният
анализ се състои в изучаване и оценка на събраните до момента

48
данни с цел определяне на: исканията на барикадиралите се, тях­
ното местоположение, заплахите за гражданите, необходимата до­
пълнителна информация, необходимите сили за първоначално реа­
гиране (на управленско и изпълнителско ниво).
След първоначалния анализ могат да се дадат разпореждания
за привличане на допълнително сили за изолиране на района на
инцидента и изпълнение на други задачи.
Целта на операцията представлява крайното желано със­
тояние, резултатите, които трябва да бъдат постигнати за определен
срок.
Целта на операцията следва да отговаря на някои задължи­
телни изисквания: конкретност, измеримост, ориентираност във
времето, достижимост, непротиворечивост.
Конкретна цел означава точно определяне на желаните
резултати - например точно определяне на обектите или отделни
страни от поведението им ,върху които трябва да се въздейства.
Нужно е целта да е конкретизирана по отношение на пространство­
то, времето, количеството на участващите сили.
Измеримостта на целта е свързана с конкретността. Опе­
рациите трябва да се провеждат в рамките на определен времеви
интервал. Той може да се определи като абсолютна или относителна
стойност (продължителност или срокове). Това има значение както
по отношение на разходите на финансови и материални средства,
така и обществено значение. Продължителността и сроковете мо­
гат да се променят при рязка промяна на обстановката в хода на
операцията.
Достижимостта означава формулиране на цели, които са
по силите на участващите формирования (брой, обучение, опит, на­
лични средства и др.) в рамките на определеното време.
Непротиворечивостта се изразява в необходимостта дей­
ствията, провеждани за изпълнението на една задача в операцията,
да не пречат на изпълнението на други задачи. Например, ако една
от задачите е отвличане на вниманието на престъпници, взели
заложници, действията за изпълнение на тази задача не трябва да

49
пречат за изпълнение на друга възможна задача - намаляване на
психическото напрежение чрез водене на преговори.
Определянето на мероприятия за допълнителна подго­
товка на силите и средствата и събиране на допълнителна ин­
формация се основава на първоначалния анализ на обстановката
и определянето на целите на операцията.
Допълнителната подготовка може да включва: въоръжава­
не с дългоцевно оръжие; снабдяване с определени видове помощни
средства; определяне на време и място за тренировка на екипите за
силова намеса и др. Допълнителната информация за обстановката
се налага след сравняване на наличната и необходимата за по­
следващия анализ.
Разпореждането на мероприятия за допълнителна под­
готовка на силите и средствата и събиране на допълнителна
информация се извършва от членове на оперативния щаб след
утвърждаване от ръководителя на операцията или лично от него.
Анализът и оценката на обстановката представлява
изучаване на факторите на обстановката, които оказват влияние
върху подготовката и провеждането на операцията. Тези фактори
са своеобразни заплахи за успеха на операцията, затова този пе­
риод може да се нарече оценка на заплахите, въпреки че се оце­
няват не само опасности, но и възможности. На основата на ана­
лиза се правят изводи по отношение силата на тяхното влияние
(благоприятно или неблагоприятно) върху действията. Обобщените
изводи от оценката представляват идеите за провеждане на опе­
рацията.
Анализът на обстановката трябва да даде отговор на въпроса
какво е нужно да се направи, за да се намали неблагоприятното въз­
действие и да се използва благоприятното влияние на отделните
фактори.
При оценката на обекта за операцията (правонаруши­
телите), ръководителят на операцията трябва да изучи и анали­
зира наличната информация и да даде отговор на въпросите: кой
е (кои са); къде се намира; какво прави в момента; защо го пра­
ви; какви са евентуалните му намерения. На тази основа се фор­

50
мулират хипотези за вероятното поведение на обекта по време на
операцията.
Впоследствие трябва да направи изводи за: силните и сла­
бите страни на обекта; вероятен начин за действие; какви сили и
средства са необходими; какви елементи на построението следва да
се формират; кои са най-удачните тактически способи за провеждане
на операцията; какво въоръжение и технически средства са нужни;
най-подходящото време и място за провеждане на операцията; как­
ви допълнителни данни за обектите са необходими и как ще ги
получи.
Ако барикадирането е съпроводено със вземане на за­
ложници, оценката включва и оценка на взетите заложници. Ръ­
ководителят на операцията трябва да определи техния брой, възраст,
пол, професия, здравословно състояние, поведение до момента
на намесата. При продължително във времето барикадиране той
следва да отчете възможността за развиване на т. нар. стокхолмски
синдром и последствията от него.
„Стокхолмският синдром“ е реакция на заложници, които,
поради несигурността за собствения живот и здраве, изцяло
зависещи от похитителите, възприемат полицията като свой
„враг“, тъй като силовата намеса може да доведе до тяхната
смърт. Заради продължителния престой заедно с похитителите,
те емоционално се свързват с тях.
Наименованието е свързано с инцидент с барикадиране
и вземане на заложници, случил се на 23 август 1973 година в
Стокхолм, Швеция. На тази дата един избягал затворник с един
съучастник влизат в Шведската кредитна банка. Затворникът
изважда автомат, скрит под якето му, и стреля в тавана.
Взема за заложници четирима банкови чиновници - три жени
и един мъж, и се затварят в едно от подземните хранилища
на банката. В продължение на шест дена са водени преговори,
в които престъпниците искат три милиона крони, оръжие, ав­
томобил и „чисто трасе“, за да избягат. През това време под­
лагат заложниците на мъчения: да стоят продължително време

Равни на стойността на 750 хиляди долара по това време.
51
прави с въже около шията, така че ако паднат, да се задушат;
заплахи за разстрел. Въпреки това между заложниците и похи­
тителите възникнала емоционална близост. Стига се дотам,
че по време на преговорите те заявяват по телефона, че имат
доверие в престъпниците, а не вярват на полицията. След края
на инцидента освободените заложници наричали полицията свой
враг. Те считали, че дължат живота си на милостта на пре­
стъпниците.
На основата на анализа на заложниците ръководителят на
операцията на първо място определя какви мерки да се вземат за
оказване на незабавна помощ на заложниците (медицинска помощ,
храна, вода и др.). Впоследствие оценява за кои лица да иска не­
забавно освобождаване по време на преговорите (ако се водят).
Ръководителят трябва да направи изводи за възможността някои
от взетите заложници да окажат съпротива на похитителите или да
направят опит за бягство, като определя ред за действие при такова
развитие на ситуацията.
Оценка на дейността на други сили, провеждана в същия
район или по същите обекти.
Необходимо е да се оцени информацията за всички сили (от
собственото структурно звено или други институции), които може
да действат в района на провеждане на операцията. Те могат да
работят за решаване на собствени задачи или да действат в интерес
на подготвяната операция.
Винаги съществува опасност да се провали операцията
или действия на другите сили, ако липсва обмен на информация.
Необходимо е ръководителят на операцията да направи всичко въз­
можно да избегне сблъсък с такива сили. Той трябва да направи
изводи за: тяхното влияние върху действията; необходимост от
определяне на райони, ограничени за разполагане и действие; необ­
ходимост от организиране на взаимодействие с другите сили.
Районът на операцията се оценява от топографска глед­
на точка, т.е. оценява се местността, местните предмети, харак­


За повече подробности виж http://en.wikipedia.org/wiki/stokholm_syndrom
(20.08.2005)
52
теристиките на сгради, транспортни средства и как те ще влияят на
действията. Изучават се всички елементи на местността в района
на операцията и по маршрутите за движение до него.
На основата на тази оценка се определят благоприятните и
неблагоприятните тактически свойства на местността и обектите.
Ръководителят на операция прави изводи за: най-удобните
пунктове, райони, рубежи за разполагане, направления за такти­
чески действия на собствените сили.
Населението в района на операцията трябва задълбочено
да се оцени. При това е необходимо да се направят изводи за:
мерките за осигуряване на безопасност на населението; мерки за
маскировка (скриване) на действията; най-подходящото време за
провеждане на операцията; други, в зависимост от обстановката.
При оценка на атмосферните условия (метеорологичната
обстановка) се обръща особено внимание на влиянието им върху
видимостта, а ако е планирано използването на някои помощни
средства (химически вещества, вертолети) - скоростта и посоката
на вятъра. В хода на тази оценка ръководителят на операцията
трябва да направи изводи за: мерките за опазване здравето на
участващите в операцията; мерки за намаляване въздействието на
неблагоприятните условия върху действията на собствените сили;
използване на съществуващите атмосферни условия в собствена
полза. Непрекъснато трябва да се следи прогнозата за следващите
часове и дни.
Оценката на другия природен фактор - част от дено­
нощието, е от значение за скритостта на действията, визуалния
и огневия контрол и особено за управлението на формированията
в хода на операцията. Нощем по-лесно се постига внезапност, но
има по-голяма опасност за дезориентация. При всички случаи
ръководителят на операцията трябва да оцени благоприятните и
неблагоприятните условия на различните части на денонощието
и да направи изводи за: най-удобното време за провеждане на
операцията; мерките за използване на средства за осветяване в
необходимите моменти; определяне на сигнали, които да са видими
или чуваеми при ограничена видимост.

53
 При оценката на астрономическите данни се взема пред­
вид времето за изгрев и залез на слънцето и луната. Тези данни
оказват влияние преди всичко на сроковете за водене на операцията,
както и за избор на време, когато има по-голяма или по-малка ви­
димост.
При оценката на собствените сили трябва да се установи
в състояние ли са формированията, включени в операцията, да
изпълнят задачите при дадените условия. Освен това трябва да
се формулират идеи как оптимално да се използват различните
структурни звена. Чрез този анализ ръководителят на операцията
определя силните и слабите страни на собствените сили. За тази
оценката е целесъобразно разделянето й на четири елемента: сили,
средства, тактика, организационна структура.
Оценката на силите (човешките ресурси) следва да се из­
върши от гледна точка на количество, качество (професионална
подготовка и опит), мотивация и психическо състояние.
Необходимо е да се даде отговор на въпросите: кои са си­
лите и средствата, предвидени (необходими) за операцията; къде
се намират; какво правят; степен на подготовка; опит в такъв вид
действия; възможности на средствата на базата на тяхното коли­
чество и качество от техническа и тактическа гледна точка и др.
След оценка на силите ръководителят на операцията трябва
да направи изводи за: достатъчността им; разпределението им по
елементи на построението; какви задачи да се възложат; каква до­
пълнителна подготовка да се проведе.
Средствата се оценяват в технически, тактически и
количествен аспект, при което се правят изводи за: начина за из­
ползване на оръжието и другите средства; тяхната достатъчност;
разпределението им между формированията; ограничения за из­
ползването на едни или други средства.
Тактиката е необходимо да се оценява като степен на овла­
дяване на индивидуално и екипно равнище както по отно­шение на
действия, така и по отношение на тактическо мислене, ръководство


Като технически характеристики.

Като целесъобразност за използване в дадената ситуация.
54
и управление на участващото формирование. Високата степен на
овладяване на тактиката позволява по-гъвкавото използване на
формированията, дава възможност за прилагане на оригинални,
принципно нови решения. Обратно - ниската степен налага придър­
жане към шаблонни действия и оттук по-висока вероятност за
неуспех.
Организационната структура трябва да се оцени от глед­
на точка на приспособимост за изпълнение на предстоящата за­
дача. Ако организационно-щатната структура не е подходяща, тя
се променя чрез формирането на специално построение на силите
за конкретната операция. При това формиране трябва да има стре­
меж за запазване на обичайната (щатна) структура, особено на
ниско йерархично ниво (екип, отделение, взвод), за да се улесни
впоследствие координацията между тях и да се използва тяхната
„тактическа сглобеност“, постигната в учебно-тренировъчната и
практическата дейност.
Оценката на горепосочените и други фактори трябва да се
направи задължително от представители на съответните форми­
рования, участващи в операцията, при това детайлно за всяко едно
от тях.
При оценката на отделните фактори на обстановката (сре­
дата) ръководителят на операцията и оперативният щаб може да
формулират няколко идеи за провеждане на операциите. Някои от
тях могат да прераснат в детайлни варианти за действие (концепции,
замисли), а други да отпаднат.
Формулирането на варианти за действие (концепции,
замисли) представлява изграждане на мислени модели (два или
повече) за провеждане на операцията.
Целесъобразно е всички варианти за действие да включват
няколко задължителни елемента, за да се улесни изборът впослед­
ствие:
• цел на операцията (задължително - обектите на опе­
рацията, времето, района и участващите сили);


От лат. �����������������������������������������������������������������������
conceptio��������������������������������������������������������������
- схващане, разбиране, идея или система от възгледи. Българс­
ки тълковен речник. С., 1997 г., с. 382.
55
 • последователността за използване на тактическите
и други способи;
• вариантите за неутрализиране съпротивата на нару­
шителите;
• построение (разпределение на силите по групи и
екипи);
• мерки за контрол (районите, пунктовете, рубежите,
маршрутите и направленията, които трябва да се заемат и използват
от формированията).
При оценка на вариантите за действие се вземат предвид
предимствата и недостатъците на всеки един от тях. Ръководителят
на операцията и оперативният щаб трябва да прогнозират послед­
ствията от всеки един вариант.
За да се направи правилен избор, е необходимо да се опре­
делят ограничения и формулират критерии за оценка и избор
на вариант за действие. Ограниченията се определят, за да се
прецени реалистичността на вариантите за действие. Те могат да
се разделят на няколко групи: ресурсни (количество сили, защитни
и технически средства, материални и др.); готовност на силите
(обученост, психологическа готовност). Прилагайки системата на
ограниченията, веднага могат да отпадат варианти, които влизат в
противоречие със закони или други нормативни актове, не могат
да се осигурят ресурсно, не са съобразени с подготовката на участ­
ниците в операцията.
Пак в тази връзка ръководителят на операцията трябва да
определи критериите, по които ще направи избора на формулирани
вече варианти за действие. Целесъобразно е тези критерии да се
определят преди възникване на необходимост от провеждане на
операция. Най-добрият вариант за действие е този, който осигурява
в най-голяма степен критериите за избор. Например: внезапност;
скритост; гъвкавост; активност; икономичност; безопасност.
Ръководителят на операцията, с помощта на оперативния
щаб (ако има), избира вариант, от който очаква най-благоприятни
резултати. За нагледност може да се използва таблица.

56
 Таблица 1
Оценка на вариантите (вариант)
Критерии 1 вариант 2 вариант 3 вариант
Безопасност
Внезапност
Скритост
Гъвкавост
Активност
Икономичност
ОБЩО

Всеки вариант се оценява с точки от 1 до 3 за всеки кри­

терий.
Формулирането на решението за провеждане на опера­
цията се извършва на основата на избрания вариант за действие и
следва да включва:
• избрания вариант за действие (концепцията, зами­
съла за операцията);
• задачи на формированията (основни, поддържащи,
осигуряващи);
• фази на операцията, по които ще се организира вза­
имодействието и осигуряването;
• елементи на системата за управление.
Задачите на всеки екип (група) трябва да съдържат отговор на
въпросите: кой, с кого, кога, къде, какво (в каква последователност)
да направи. Задачите може да включват и варианти за действие при
различно развитие на обстановката в хода на операцията.
Съдържанието на задачите обикновено е свързано с пред­
видените за използване способи.
Задачите на формированията за осигуряване трябва да
включват: местоположението им по време на действията; вида на
мероприятията и времето (сроковете), когато се изпълняват.

57
 Фазите на операцията, по които ще се организира взаи­
модействието, се разделят хронологично. Това се извършва, за да
се определят впоследствие насоките за планиране й.
Елементите на системата за управление в решението са:
местоположението на пункта за управление, начинът за свръзка,
заместникът на ръководителя на операцията.
Утвърждаване на решенията на ръководителите на
групи (екипи). След като вземат решение ръководителите на
групи (екипи) го докладват на ръководителя на операцията. Той го
утвърждава или внася корекции, ако е необходимо.
Поставянето на задачи може да стане с устна или пис­
мена заповед или разпореждане. Целесъобразно е заповедта за про­
веждане на операцията да се структурира по следния начин:
• обстановка (обекти на операцията, заложници, ако
има, и други ключови изводи от оценката на обстановката);
• задача на силите (общата задача на всички сили в
операцията);
• изпълнение (концепция, задачи на групите, указания
по взаимодействието);
• осигуряване (разузнаване, използване на помощни
средства, логистично осигуряване, правно осигуряване и др.);
• управление.
След поставянето на задачи ръководителите на групи (еки­
пи) вземат решение за тяхното изпълнение в собствените зони на
отговорност, като използват подходящ за обстановката ред за ра­
бота.
Формулирането (изготвянето) на план за операцията
представлява конкретизиране и детайлизиране на решението за
нейното провеждане.
Планът не трябва да поставя изпълнителите в условия на
неопределеност и да позволява двусмислено тълкуване.
Спецификата на големите по мащаб операции може да
наложи изготвянето на един общ план и няколко частни планове.

Например - „Разузнаване (наблюдение) в района на операцията“; „Движение
към обекта на операцията“; „Влизане в обекта“; „Прочистване на обекта“ или
други фази.
58
 Общият план за операцията са изготвя от най-високото
йерархично ниво в операцията, а частните се изготвят на основата
на общия от ръководителите на групи или екипи, специализирани
за изпълнение на различни задачи - щурмуване, отвличане на
вниманието, логистично осигуряване и др.
Ако мащабът на операцията е малък - например участва
само СТЗБД, малки екипи или отделни служители от други звена
- се изготвя само един план.
За да изпълни предназначението си, общият план за опе­
рацията трябва да съдържа:
• характеристика на обекта на операцията, данни или
хипотези за местоположението и поведението (снимки, схеми и др.
в приложения към плана);
• целите на операцията;
• основания за провеждане на операцията (заповеди
и др. в приложения към плана);
• елементите от системата на построение на силите
и средствата, разпределени по количество и вид (може във вид на
таблица);
• зоните на отговорност на формированията, маршру­
тите, пунктовете, рубежите, районите (може във вид на схема, ски­
ца, върху топографска карта или план);
• предвиденото разполагане на формированията в
района на операцията на всеки етап, фаза и времето (сроковете) за
изпълнение на отделните задачи;
• предвиденото разполагане на поддържащите и оси­
гуряващите формирования и основните мероприятия, които трябва
да изпълнят;
• предвиденото разполагане на пунктовете за управ­
ление на всеки етап и фаза на операцията;
• системата за ориентиране и свръзка;
• планираното взаимодействие вътре в състава на си­
лите и с други държавни органи.

59
 Планът може да се състои от графическа част - нанесен на
карта, план или схема, и текстуална част като приложение към гра­
фическата, които взаимно да се допълват.
Частните планове се ограничават до отделни зони на отго­
ворност, етапи или фази на операцията. Те може да включват по­
дробности по отношение на конкретните цели, задачи, сили, сред­
ства, срокове, мероприятия на различните групи.
Организирането на взаимодействието е практическата
дейност по съгласуване действията на всички елементи от по­
строението по цел, задачи, място и време. Извършва се след утвърж­
даване на решенията на ръководителите на групи и екипи.
В хода на тази дейност се съгласуват действията на форми­
рования от по-долните йерархични нива както по между им, така и
с други участващи звена, съгласно плана за операцията.
Най-подходящият начин за практическото извършване
на тази дейност е под формата на проиграване, като за това се из­
ползват модели (схеми, скици, планове или карти) на района на
инцидента в различните фази на операцията. Ръководителят на
операцията или друг член на щаба може да опише очакваното
състояние на обстановката на всеки един етап и фаза. След това
се изисква всеки ръководител на група (екип) да съобщи своите
действия към дадения момент. При това се уточняват сигналите
(командите), времената, когато започват или се прекратяват пла­
нираните действия.
Прегрупиране се извършва, ако планът изисква част от
екипите или служителите, които са изпълнявали задачи по изола­
ция на района, събиране на информация и др., да заемат други
позиции за изпълнение на нови задачи. Прегрупирането трябва да
се извърши скрито или камуфлирано, ако е необходимо да се прове­
де едновременно с мероприятия за отвличане на вниманието.

60
 §7. Силова намеса за обезвреждане на
барикадирали се лица. Дейност на
ръководителя на специализираното
тактическо звено
Основната форма за силова намеса, която се използва за
обезвреждане на барикадирали се лица, са щурмовите операции.
Детайлното планиране и организиране на такъв вид операции е
отговорност на ръководителя на специализираното тактическо
звено.
7.1. Характеристика
По-голямата част от операциите за силово обезвреждане на
барикадирали се лица са включвали щурм на обекта.
Причината за широкото прилагане на тази форма на операция
е предимството, което осигурява спрямо правонарушителите.
Това предимство се основава на изненадата, скоростта и като
резултат - силното психологическо въздействие, което се оказва
върху обектите. Вследствие на това възможностите за оказване
на съпротива, вероятността от жертви и наранявания рязко нама­
ляват.
Щурмуването (щурмът) следва да се разбира като неутра­
лизиране на заплахи в определен район чрез прилагане на бързи и
решителни действия и техники.
Щурмуването по правило се извършва в закрито простран­
ство (сграда, помещение, транспортно средство).
В основата на щурмуването и атакуването са стремителните
действия на специално подготвени полицейски сили, наречени
щурмови формирования (групи, екипи), изпълняващи точно опре­
делени задачи, при които взаимното осигуряване и стремежът за
създаване на тактическо преимущество са водещи правила.
Щурмовата операция е форма на операция, която включва
изпълнение на задачи по неутрализиране на барикадирали се лица
чрез прилагане на тактическия способ „щурмуване“.

Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев. Специална тактика. С., 1999 г.

Пак там.
61
 Задачите могат да бъдат:
• задържане (обезвреждане) на барикадиралите се;
• освобождаване на заложници (ако има);
• отвличане на вниманието от други сили за силова на­
меса.
В рамките на разглеждания проблем заплахите се отнасят
до точно определени лица, чийто живот и здраве е непосредствено
застрашен от действията на барикадиралите се - граждани, живее­
щи или работещи в района на инцидента.
Щурмова операция може да се проведе при наличие
на достатъчно точни данни за местоположението на обектите,
топографската характеристика и другите елементи на обстановката
в района на целта. Действията се провеждат с относително висока
скорост. Това довежда до по-бърза физическа и психическа умора.
Поради по-голямата динамика командването и управлението са
затруднени.
Основните причини да се използва щурмова операция като
форма на намеса са:
1. Непосредствено е застрашен животът и здравето на
граждани, взети за заложници.
2. Определени обекти се контролират от барикадирали се
лица. Обектите представляват важни съоръжения, елементи на
инфраструктура или територия, от чието използване зависи жи­
вотът и здравето на граждани. Невъзможността за използване на
тези обекти води до големи икономически загуби или затрудняване
на нормалния обществен живот. Незаконният контрол над тези
обекти оказва негативно въздействие върху обществото и застра­
шава правните устои на държавата.
Наред с основанията да се използва щурмова операция,
можем да посочим и редица причини да не се използва тази форма
на намеса:
1. Съществуват възможности барикадиралите се да се пре­
дадат след преговори.
2. Наличните сили, средства и информация (като качество
и количество) не позволяват да се неутрализират сигурно всички

62
заплахи. Съществува извънредно голям риск за живота и здравето
на невинни граждани и участниците в операцията.
3. Възможни са по-безопасни варианти за изпълнение на
задачите.
7.2. Видове щурмуване
На основата на различни критерии можем да направим
няколко класификации на щурмовите операции. По някои критерии
класификациите се припокриват.
Според целта щурмовите операции са:
- за спасяване на заложници и отвлечени;
- задържане на барикадирали се лица.
Операциите за освобождаване на заложници са изклю­
чително сложни. Характеристиките на щурмуването осигуряват
постигане на необходимото тактическо преимущество спрямо
похитителите. Обекти на този вид операции са престъпници
или терористи, които залавят или задържат и заплашват да
убият, да наранят или да продължат да задържат друго лице, на­
речено „заложник“, с цел да принудят трета страна - държава,
междуправителствена организация, физическо или юридическо
лице или група лица, да извърши определено действие или да се
въздържи от такова като пряко или непряко условие за освобож­
даването на заложника.
Провеждането на операцията следва да се възлага само на
специално подготвени (обучени и екипирани) за освобождаване на
заложници формирования. Не всички специализирани тактически
звена са в състояние да проведат такава операция.
Операциите за обезвреждане на барикадирали се са пред­
назначени за неутрализиране на правонарушители, които за по­
стигане на целите си изолират достъпа до сгради, транспортни
средства или определени райони и понякога оборудват позиции

За повече подробности виж: Международна конвенция за борба срещу вземане­
то на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените
нации на 17 декември 1979 г., ратифицирана с Указ ��������������������������
№�������������������������
3418 на Държавния съвет
от 16 декември 1987 г. - ДВ, бр. 98 от 1987 г. Влязла в сила за НРБ на 9 април 1988
година. Обн., ДВ, бр. 41 от 31 май 1988 г.
63
за отбрана. Може да се очаква активна съпротива, включваща из­
ползване на огнестрелно оръжие и други средства.
Според степента на подготовка щурмуването може да се
класифицира като: преднамерено и инцидентно.
Преднамереното щурмуване обикновено е детайлно пла­
нирано. Представлява напълно съгласувани по цел, задачи, място
и време действия, провеждани от определено (щурмово) форми­
рование, във взаимодействие с други формирования за поддръжка
и осигуряване. Този вид щурмуване се характеризира с прецизно
планиране, основано на детайлна информация за обстановката,
задълбочено разузнаване, подготовка на силите и тренировки.
Когато няма възможност за детайлно разузнаване на обек­
тите, щурмуването може да се нарече инцидентно (непланово). Ин­
цидентно щурмуване (атакуване) може да се провежда и в случаи,
когато по време на движението към района на барикадата се срещне
правонарушителят и той окаже съпротива.
Подготовката на инцидентен щурм се провежда при край­
но ограничено време, силите и средствата са сведени до налич­
ните в района на сблъсъка. При инцидентното щурмуване възмож­
ностите за управление са намалени и следва да се разчита на ини­
циативността на изпълнителите. Прикритието (поддръжката) е
трудно. За да се намали риска при провеждането му, е необходимо
да се прилагат предварително тренирани варианти за действие в
различни условия на обстановката.
Следва да се посочи, че в рамките на разглеждания проблем
инцидентен щурм трябва да се избягва, тъй като може да доведе до
загуби на сили и средства.
Когато обектите на операцията са повече от един, щурму­
ването може да бъде класифицирано като едновременно или после­
дователно.
Едновременно щурмуване имаме, когато установяването
на контрол върху всички обекти в района на инцидента започне
по единен сигнал. Този вид щурмуване е за предпочитане, защото
при него изненадата и бързината на въздействие са по едно и също

64
време за всички елементи, което не дава възможност за ефективна
ответна реакция.
Последователно щурмуване e целесъобразно да се прилага,
когато броят на обектите в района на инцидента са повече от броя
на наличните екипи или се намират на голямо разстояние един от
друг. Препоръчително е при последователното щурмуване част от
силите в операцията (прикриващи екипи) да установят визуален и
огневи контрол върху всички обекти в района на целта, след което
с основните сили, по предварително уточнен ред, се щурмуват
един след друг определените обекти.
Според значението си за постигане целите на намесата
щурмовите операции могат да се класифицират като: основни и
за въвеждане в заблуда (за отвличане на вниманието). Такова раз­
деление е препоръчително при провеждане на операции в по-слож­
на обстановка.
Основните операции са предназначени за постигане на
основната цел - обезвреждането на барикадиралите се.
Операциите за отвличане на вниманието се провеждат в
рамките на общи операции, обикновено паралелно с основните.
Те са предназначени да заблудят нарушителя относно времето и
мястото за провеждане на основната операция. Освен това те мо­
гат да се използват за разкриване на позиции (местоположение) и
намерения на барикадиралите се или принуждаване към активни
действия, изгодни за силите, провеждащи основната операция. Тези
операции трябва внимателно да се координират с основните, за да
се избегне опасно взаимно разполагане и неадекватни действия.
Този вид операции могат да се разделят на два подвида: де­
монстративни и имитационни.
Демонстративният щурм е предназначен да заблуди обек­
та относно времето или мястото за провеждане на основната опе­
рация чрез показване на съсредоточаване сили, средства и действия.
Формированията, които провеждат този вид операция, не търсят
пряк контакт с обекта.
Отвличане на вниманието може да се постигне и чрез про­
веждане на имитационни атаки. При този вид операция, чрез

65
активни тактически действия, използване на имитационни средства
(стрелба с халосни патрони, използване на имитационни гранати
и др.) или реални средства (огнестрелно оръжие с бойни патрони
и светлинно-звукови гранати и др.), формированията се стремят да
установят и поддържат контакт с обекта, но избягват решителни
действия спрямо него.
Освен изброените, за щурмовите операции са валидни и
другите класификации за специални операции.
7.3. Условия за успех на щурмуването
За постигане на успех формированията трябва да се упраж­
няват, тренират и проиграват щурмовите действия до постигане на
пълен синхрон. Всеки участник в операцията трябва да разбира и да
може да прилага принципите и правилата за щурмуване. Принципи­
те на щурмуването, посочени в публикации по разглеждания проб­
лем, са: изненада; скорост; шоково въздействие.
Изненадата е ключът за успех на щурмуването. Щурмовите
формирования трябва да постигнат изненада, макар и само за се­
кунди. Това обърква, разконцентрира и потиска обектите.
Скоростта е начин за постигане на по-висока сигурност
при щурма. Тя позволява на щурмуващите да използват първите
секунди на изненада, за да увеличат тактическото си предимство.
Скоростта не трябва да се разбира като бързо тичане, а като „вни­
мателно бързане“.
Шоковото въздействие се постига чрез вербална атака, ре­
спектиране с оръжие и външен вид, установяване на бърз визуален,
огневи и понякога физически контрол, използване на светлинно-
звукови гранати и други помощни средства (служебни кучета, ха­
лосни патрони, устройства за отваряне на помещения).
Трите принципа са взаимно свързани. Шоковото въздей­
ствие, в съчетание със скоростта, увеличава изненадата. От своя
страна изненадата позволява увеличаване на скоростта. Когато
трите принципа се прилагат от добре трениран, добре ръководен

За повече подробности вж.: Станчев, И. Специална полицейска тактика. С.,
2005.

Вж���������������������
. Lonsdale, M. Close ���������������������
Quarter Combat�������
.������
1999.
66
и екипиран екип, тогава вероятността от успех е много висока и
щурмовата операция може да бъде осъществена без използване на
огнестрелно оръжие и без човешки жертви.
7.4. Ред за работа на ръководителя на
специализираното тактическо звено
След пристигане в района на инцидента ръководителят на
звеното се запознава с обстановката, поставя задачи и изпраща
екипи за наблюдение и снайпер-контрол. Определя място за изчак­
ване на останалата част от звеното и може да постави задача на
заместника си (ръководителите на екипи) за разработване на ва­
рианти за незабавно реагиране, ако обстановката го наложи.
Впоследствие участва в работата на оперативния щаб по
анализа и оценката на обстановката и формулирането на общи
варианти за действие.
След като ръководителят на операцията вземе решение и
постави задачи на групите, ръководителят на СТЗБД се запознава
със събраната от екипите за наблюдение и снайпер-контрол инфор­
мация. Анализира детайлно обстановката в зоната си на отговор­
ност и на основата на направените изводи формулира вариант за
действие.
При формулиране на вариант за действие на СТЗБД ръ­
ководителят на операцията трябва задължително да определи:
• вида на щурмуването;
• организационната структура, числеността и от­
говорностите (задачите) на екипите;
• средствата;
• мерките за контрол;
• формата на построението и техниките за при­
движване при подхода към обекта.
Ако обстановката позволява, при вземането на решение
може да се използва редът, описан в т. 3.4. (формулиране на вариант
за действие, оценка и избор на вариант за действие), като привлича
ръководителите на екипи или други служители.

67
 В зависимост от целта на операцията, поставената задача
и другите елементи на обстановката ръководителят определя вида
на щурмуването - за обезвреждане или спасяване на заложници,
едновременно или последователно.
Организационната структура обикновено се състои от
четири елемента, състоящи се от една или повече тактически еди­
ници, предназначени за: управление; щурмуване; прикриване (под­
дръжка); осигуряване.
Конкретната обстановка на различните операции може да
наложи формирането на екипи със специфично предназначение: за
задържане (обезвреждане) на похитители; спасяване и евакуация
на заложници; охрана и др.
Численият състав на тези формирования зависи от броя на
барикадиралите се, тяхното въоръжение, има ли заложници и какъв
е техният брой, както и от другите елементи на обстановката.
Отговорностите на екипите са както следва:
Екипът за управление е предназначен за осъществяване
на командно-управленските функции - планиране, организиране,
контролиране, мотивиране. Състои се от ръководителя на звеното,
неговия заместник (ако има) или един служител за подпомагане на
ръководителя при приемане, предаване на информация, прикритие
по време на активните тактически действия.
Щурмовите екипи са предназначени за непосредствено
неутрализиране на обектите. Състоят се от 2 и повече тактически
двойки или тройки. При наличие на заложници, един или повече
екипи (двойки, тройки) са предназначени за обезвреждане на
похитителите, а други - за спасяване (защита и извеждане) на за­
ложниците.
Прикриващите (поддържащите) екипи са предназначени
за непосредствено прикриване и оказване на помощ на щурмовите
формирования - с огнестрелно оръжие (снайперско и др. дългоцев­
но оръжие), с помощни средства (бронирани машини, вертолети,
химически средства и др.). Те действат в тясно взаимодействие с
екипите от вътрешния периметър.

68
 Осигуряващите екипи са предназначени за наблюдение,
преодоляване и разрушаване на прегради, осигуряване на влизане
с използване на алпийска екипировка и други. Действат непосред­
ствено с щурмовите екипи.
Има случаи, когато е невъзможна или нецелесъобразна спе­
циализацията на различни организационни структури и те да дей­
стват като универсални.
Средствата за използване в операцията зависят от задачата,
числеността и въоръжението на барикадиралите се, особеностите на
сградата (помещенията) и поставените препятствия, прилежащата
местност и други фактори, които включват подходящи за изпъл­
нение на задачата огнестрелни оръжия; помощни средства, защит­
ни средства, технически средства.
Мерките за контрол са предназначени да съгласуват дей­
ствията на участващите формирования и да се увеличи ефектът
от техните тактически възможности. Изхождайки от обстановката,
ръководителите на операции определят само тези мерки (възможния
минимум), които са необходими за успешното приключване на
операцията.
Мерките за контрол, които могат да се определят при щур­
мови операции, са: изходен пункт (район), маршрути за движение,
пункт за разсредоточаване, пункт за начало на щурмуването
(атакуването); време за начало на щурмуването; пункт за до­
стъп; зони за отговорност в обекта за щурмуване, сборен пункт
(пунктове).
Изходният пункт за щурмуване е мястото, откъдето започва
движението към обекта на операцията. Предназначението на из­
ходния пункт е да определи начало на организирано придвижване
в желаното време. Изходният пункт трябва да е място, което осигу­
рява скритост и достигане на обектите за щурмуване в желаното
време. На изходния пункт може да се уточнят задачите и редът за
взаимодействие.
Ако в щурмовата операция участват повече от едно форми­
рование и обстановката налага самостоятелно придвижване към

69
района инцидента, може да се определи повече от един изходен
пункт.
Маршрутите се определят за постигане на бързина, добра
координация и скритост при движението към обекта на операцията.
Освен основни маршрути, трябва да се определят и резервни.
Определянето на маршрути е ограничителна мярка за контрол.
Тя се използва от ръководителите, за да засилят контрола върху
движението на екипите. Определянето на маршрути за движение
в района на операцията - например от пункта за разсредоточаване
до пункта за начало на щурмуване и до пункта за достъп, е пре­
поръчително при действия на повече от един екип, при действия
нощем и при ограничена видимост, както и в други случаи, когато
съществува риск от дезориентация. За определянето (описанието)
на маршрут се използват ориентири, контролни пунктове и други
начини.
Пунктът за разсредоточаване е място, даващо възможност
за скрито наблюдение към обектите, където може отново да се уточнят
задачите и се пристъпва към тяхното изпълнение. Ако е необходимо
тук се уточнява и взаимодействието между формированията.
По време на престоя на този пункт се осигурява кръгова охрана.
Ако операцията се провежда от повече от една група, може да
се определи повече от един пункт за разсредоточаване. От този
пункт формированието се разделя на екипи, които се придвижват
едновременно или последователно към следващите пунктове или
позиции. Ако обстановката налага, пунктът за разсредоточаване
се преминава без да се спира. Задачите се уточняват в движение.
Възможно е пунктът за разсредоточаване да съвпада с изходния
пункт.
Пунктът за начало на щурмуването е целесъобразно
да се избира в непосредствена близост до обекта за щурмуване,
като се използват всички възможности за прикриване, укриване
и маскировка. Това обикновено е най-близкото (последно) скри­
то място до обекта. Ако няма удобно място и обектите са в ак­
тивно състояние, пунктът може да се определи на разстояние,
приблизително равно на ефективния огън на оръжието, с което

70
барикадиралите се разполагат, и може да преодолее балистичната
защита на наличните защитни средства и бронирани машини (ако
се използват). На този пункт се извършва последната подготовка
за щурма на обекта. Тя може да включва кратко спиране за съ­
гласуване на последващите тактически действия, прегрупиране,
за да се приспособи формированието към новосъздалата се
обстановка, и други необходими дейности. От този пункт щур­
мовите групи (екипи) започват своето стремително движение към
обекта. Когато се определят повече от два пункта за начало на
щурмуването (атакуването), те образуват рубеж (линия) за начало
на щурмуването. При действия вътре в сгради този пункт може да
съвпада с пункта за достъп.
Време за начало на щурмуването е моментът, в който първите
формирования напускат пункта за начало на щурмуването. Определя
се при провеждане на едновременни действия за установяване на
контрол в няколко зони на отговорност или за съгласуване с други
операции - например за отвличане на вниманието. Когато определят
времето за начало на щурмуването, ръководителите вземат пред­
вид времето, необходимо на подчинените за преодоляване на раз­
стоянията до пунктовете за достъп и времето за осъществяване на
подготовка за пробив (разрушаване на прегради). В някои случаи е
целесъобразно като време за начало на щурмуването да се определи
заемането на позиции до пункта за достъп.
Пунктът за достъп (мястото за проникване в обекта на
щурмуване - сграда, транспортно средство) трябва да се избира така,
че да осигурява изненада и максимална сигурност при влизане. В
зависимост от особеностите на обекта за щурмуване може да се
определят повече пунктове за достъп. Възможно е пунктът за до­
стъп и пунктът за начало на щурмуването да съвпадат.
Пунктът за достъп се избира по възможност на най-близко
до разположението на барикадиралите се място.
Зоните на отговорност на екипите може да се определят
като територия (част от обекта, района за щурмуване). При нали­
чие на детайлна информация зоните за отговорност може да се
определят по-точно.

71
 Пункт (линия) за край на щурмуването е мястото (условна
линия), което се определя за край на щурмовите (активните так­
тически) действия. Щурмовите формирования не трябва да пре­
минават по-напред от този пункт или линия. Но той трябва да бъде
достигнат от някоя част на формированието (член на екип). За
такъв пункт се избира ясновидим и лесноопределим предмет (за
предпочитана линеен) - стена, улица, сграда, път, врата, прозорец
или др. Пунктът се използва за предотвратяване на риска от
взаимно поразяване с огнестрелно оръжие на участващите екипи.
Друга причина за определяне на този пункт е предотвратяване
на разкъсването на елементите на построението (поддържането
на визуален контакт, когато е необходимо). Може да се използва
и в случаи, когато ръководителят не желае формированията да
осъществяват преследване. Границите на зоните за отговорност
на щурмовите формирования са винаги пункт (линия) за край
на щурмуването, но не винаги пунктът (линията) за край на
щурмуването съвпада с някоя от границите на зоните за отго­вор­
ност. Причината може да е припокриване на част от зоната за
отговорност на щурмови екипи с тази на прикриващи екипи (на­
пример снайперски).
Позициите на екипите (служителите) за поддръжка (при­
критие) и осигуряване се избират в зависимост от задачата и
условията на конкретната обстановка така, че да дават възможност
за:
- надеждно прикритие и маскировка;
- сигурна връзка, взаимодействие и безопасност при изпол­
зване на оръжие и помощни средства;
- добър обзор и обстрел на снайперски екипи (ако има);
- бързо и сигурно неутрализиране на заплахи за щурмовите
екипи.
Сборен пункт (район) е участък от местността, предназна­
чен за съсредоточаване на силите и средствата след приключване на
щурма. Тук се провеждат някои от мероприятията по приключване
на операцията. Сборният пункт (район) трябва да се избира на
място, което осигурява скритост и дава възможност за охрана с

72
малко сили. Освен това трябва да притежава необходимото про­
странство за събиране на целия личен състав, транспортни и други
средства, и задържаните лица. По време на престоя на сборния
пункт (район) се осигурява кръгова охрана.
Сборен пункт може да се определи за събиране на част
или цялото формирование след изпълнение (неизпълнение) на да­
дена тактическа задача в рамките на операцията. На този пункт
се извършва прегрупиране за последващи действия - например
отвеждане на задържани или оттегляне.
Формата на построението (бойния ред) при придвижване
(подход) към обекта зависи от тактическите свойства на мест­
ността (сградата), видимостта (атмосферните условия) и броя, ви­
да и разположението на опасните зони. Ръководителите на групи и
екипи може да използват следните форми на построение: колона;
линия; ешелон (ляв, десен); кутия (квадрат); диамант (ромб);
клин; обратен клин (вилка).
Построението (бойният ред) на групата се определя от по­
строенията на подчинените тактическите екипи. Построението
на екипите се състои от построенията на тактическите двойки
(тройки), а техните се определят от взаимното разполагане на слу­
жителите. Едно формирование (група, екип) може да използва
поредица от построения по време на придвижването. Подчинените
формирования (екипи, тройки, двойки) от общото построение мо­
гат също да използват техни построения съгласно частната им об­
становка.
Когато се определя боен ред за дадена обстановка, всеки
ръководител съобразява предимствата и недостатъците на всяка
форма в зоната му за отговорност в зависимост от направлението на
силово въздействие (използване на оръжие и помощни средства),
възможностите за управление и изискванията за гъвкавост.
Използването от ръководителите на стандартни (трени­
рани) тактически построения позволява бързо да променят постро­
енията от едно в друго, като дават допълнителна гъвкавост за
приспособяване към промяна на обстановката. Това е резултат от
повторния й анализ и оценка по време на действията.

73
 Броят на служителите, тактическите двойки и екипите
има значение при формирането на някои построения - например
тричленен екип или група от три екипа не може да формира боен
ред „ромб“ или „квадрат“.
Колоната е подреждане на служителите (екипите) един
зад друг на интервали, определени от ръководителите или в зави­
симост от обстановката. Формирование се придвижва в колона,
когато ръководителят не очаква (предвижда) скорошен контакт,
обектът за активни так­тически действия е отдалечен и скоростта и
управлението са от значение. Местоположението на поддържащите
екипи (огневи и други средства), включени в колоната, се отразява
на нейната дължина и секторите за стрелба (зоните за огневи досег)
на тези средства.
Използването на колона има следните предимства:
• осигурява бързо придвижване на големи форми­
рования, особено при ограничен брой маршрути и ограничена
видимост;
• установява контакт с обекта на операцията с мал­
ка част от силите, което улеснява управлението и позволява на
ръководителя бързо да съсредоточава сили на изгодно направ­
ление;
• осигурява възможност за бързо престрояване в дру­
ги видове бойни редове;
• удобна е при действия в сгради и труднопроходима
местност.
Недостатъци на колоната са, че:
• по-голямата част от оръжието и помощните средства
може да се използва незабавно само към фланговете на колоната;
• дължината на колоната затруднява придвижването
и използването на благоприятните тактически свойства на района;
• съществува възможност за неволно заобикаляне на
обекта, излагащо (застрашаващо) фланговете на формированията
или действащия отпред екип при нападение от позиции, разположени
успоредно на направлението за движение на колоната.

74
 Линия (редица, верига) е разполагане на служителите
(екипите) един до друг на интервали, определени от съответния
ръководител. В това построение формированията се придвижват
едно до друго („наравно“).
Ръководителите могат да използват този ред, когато е необ­
ходимо съсредоточаване на визуален и огневи контрол по посока
на придвижването. Линията:
• улеснява бързината и психологическото въздей­
ствие при приближаване на обекта;
• позволява покриване на широка зона за отго­
ворност;
• улеснява заемането на позиции за огнева поддръж­
ка и използване на помощни средства;
Съществуват и определени недостатъци на линията (реди­
цата, веригата):
• не осигуряват достатъчна гъвкавост на маньовъра
(придвижването) за разлика от другите видове построения, тъй
като не разполагат екипи (служители) в дълбочина;
• линейното разполагане позволява само ограничен
визуален и огневи контрол на фланговете на формированието;
• ограничен или никакъв резерв;
• ограничени сили за прикриване (поддръжка);
• минимални възможности за управление при трудно­
проходима местност или ограничена видимост.
Лява (дясна) верига (редица) - ръководителят разполага
подчинените си формирования или служители диагонално вляво
или вдясно спрямо направлението за движение. Единиците, дей­
стващи на фланга на едно по-голямо формирование - например
екип (тактическа двойка или тройка) на фланга на група, обик­
новено използват този боен ред. Този вид боен ред има следните
предимства:
• улеснява управлението на открита местност;
• позволява бързо съсредоточаване на визуалния и
огневия контрол пред фронта и на съответния флаг;

75
 • позволява на екипите (служителите), които не са в
контакт с обекта, да осъществят прегрупиране, тъй като не всички
служители ще влязат в контакт по едно и също време;
Основните недостатъци на лява (дясна) верига (редица)
са:
• по-трудно се поддържа управлението над форми­
рования в закрита местност, отколкото при колоната;
• недостатъчна сигурност и трудно прехвърляне на
огневия контрол на противоположната страна на формированието,
построено в такова построение.
Построение квадрат (кутия) - тази форма представлява
подреждане, при което две формирования (двама служители) са
отпред едно до друго и две (други двама) са отзад едно до друго.
Формирование, което се състои от по-малко от три подчинени еди­
ници, не може да формира този боен ред. Когато се придвижва
група, подчинените (съставните) екипи при това построение обик­
новено се движат в колона.
Това построение може да се използва при подход към обект
за активни тактически действия с два пункта за достъп. Предимства
на този боен ред са:
• позволява на формированията да се престрояват
бързо и лесно в друго построение;
• улеснява бързо придвижване, при осигуряване на
визуален и огневи контрол на 360 градуса;
• осигурява добър визуален и огневи контрол по
фронта и на фланговете;
• по-лесно поддържане на управлението в сравнение
с построение „линия“ и „колона“.
Основен недостатък на построение „квадрат“ е, че изисква
достатъчно пространство за разсредоточаване и наличие на два и
повече достъпни маршрута.
Построение „ромб“ - това построение представлява една
тактическа единица (екип, двойка, тройка, служител) отпред, една
отзад и по една единица на фланговете. Ако свържем с мислена

76
линия четирите тактически единици, приблизително се описва
ромб.
Ако се придвижва група, подчинените (съставните) екипи на
„ромба“ обикновено се придвижват в колона. Той е най-ефективен
по време на тактически действия, когато ръководителят има само
обща представа за местоположението на правонарушителите или
съществуват опасни зони от всички страни. Предимствата на боен
ред „ромб“ са:
• позволява реакция във всички посоки, без да е
необходимо първоначално престрояване, независимо кое от със­
тавните формирования е установило контакт с обекта на операцията
(това е главното предимство и разлика между постро­ение „ромб“ и
„квадрат“;
• улеснява установяването на контакт с нарушители­
те с възможно най-малко количество сили, при това поддържа ви­
зуален и огневи контрол на 360 градуса (кръгов);
• осигурява огневи контрол както по фронта, така и
на фланговете (съсредоточаване на огъня на едновременно три еди­
ници във всяка посока, докато при квадрата - на две единици);
• улеснява висока скорост на придвижването при за­
пазена лекота на управлението;
• осигурява една тактическа единица вън от контакт
за резерв.
Основният недостатък на това построение се заключава в
изискванията за:
• достатъчно пространство за разсредоточаване стра­
нично и в дълбочина;
• задължително наличие на четири съставни еди­
ници;
• наличие на два и повече маршрута (достъпни на­
правления за движение);
Построение „клин“ - той представлява подреждане за при­
движване срещу правонарушители (опасни зони), разположени
по фронта и на фланговете. За него са необходими най-малко три­
ма служители или три съставни формирования. Ръководителят

77
използва клин, когато се очаква контакт с обекта, но неговото ме­
стоположение и разполагане е неясно (не добре определено).
Това построение е за предпочитане при придвижване към
обекта, когато има три съставни единици, защото той установява
контакт с едно от тях, докато другите две остават за маневриране в
зависимост от развитието на обстановката. Основните предимства
на клина са:
• осигурява максимален визуален и огневи контрол
по фронта и позволява голяма част от контрола на формированията
(служителите) да бъде използван на фланговете;
• позволява бързо пресичане на открита местност,
когато не се очаква контакт с правонарушителите;
• улеснява управлението;
• улеснява бърза промяна в посоката на движение
(използване на огъня) на силите;
• улеснява бързото престрояване в линия, обратен
клин, колона, лява, дясна верига;
Основните недостатъци на построение „клин“ са:
• изисква достатъчно пространство за разсредоточа­
ване встрани и в дълбочина;
• изисква няколко (най-малко три) маршрута (достъп­
ни направления за движение);
• затруднено управление при действие на закрита
местност и при ограничена видимост.
Построение „обратен клин“ („вилка“) - представлява
разполагане (придвижване) на две (предни) тактически единици
една до друга отпред и една (следваща) тактическа единица отзад.
Това подреждане е добър избор при придвижване срещу една
установена опасна зона по фронта. Предимствата на вилката са:
• осигурява максимален огневи контрол по фронта и
добър огневи контрол на фланговете, но по-малък, отколкото кли­
нът;
• улеснява психологическото въздействие след кон­
такт с правонарушители и бързо установяване на физически кон­
трол;

78
 • позволява бързо престрояване в линия, клин или
колона.
Основните недостатъци на това построение са:
• прави пренасочването на движението по-трудно, от­
колкото клинът;
• прави трудно управлението на закрита местност и
при ограничена видимост;
• изисква достатъчно пространство за разсредото­
чаване встрани и в дълбочина.
Техники за придвижване на тактическата група (екип)
при подход към обекта. Ръководителят на групата (екипа) използва
различните видове построения в съчетание с основните техники за
придвижване:
• Едновременно придвижване;
• Придвижване с прикриване;
• Последователно придвижване.
Техниките за придвижване намаляват уязвимостта на фор­
мированията (служителите) при използване на огнестрелно оръжие
и други общоопасни средства срещу тях, като същевременно им
дава известно тактическо предимство при контакт. На основата на
вероятността от контакт с обекта ръководителят избира подходяща
техника. По време на придвижването служителите използват
условията на местността (сградата) за защита по всяко време,
когато контактът с правонарушители е възможен или очакван. Те
използват естествени и изкуствени предмети (местни предмети)
за прикритие и укритие от наблюдение и огън с огнестрелно оръ­
жие.
Едновременно придвижване (непрекъснато придвижване).
Тази техника се използва, когато е необходима бързина на при­
движването и не се очаква контакт (среща) с правонарушителите.
Всички служители (съставни тактически единици) се придвижват
едновременно. Ръководителите от всички нива са на място, откъ­
дето могат най-добре да наблюдават и управляват. Съставните так­
тически единици могат да се придвижват по успоредни маршру­

79
ти (в успоредни колони), за да се намали общата дължина на
построението и времето за реагиране.
Придвижване с прикриване. Тази техника се използва, ко­
гато е възможен контакт с правонарушители, но скоростта е от
значение. Водещият служител (предното формирование) се дви­
жи постоянно (без спиране), докато следващият служител (фор­
мирование) се придвижва с различна скорост, понякога спира
за прикриване на водещия (следващото формирование). Той съо­
бразява своето придвижване в местността от позиция, откъдето
може да поддържа (прикрива) водещия, ако той е в контакт с про­
тивника. Позицията е на място и разстояние, което няма да по­
пречи на стрелба или придвижване за поддръжка (прикриване) на
водещия служител (предното формирование).
Последователно придвижване. Тази техника се използва,
когато се очаква контакт (среща) с правонарушители. Съществуват
две разновидности на тази техника:
- със смяна на водещия (редуващо се) последователно при­
движване („смяна на водача“);
- без смяна на водещия (изчакващо) последователно при­
движване („следвай водача“).
И при двете разновидности една част от формированието
(един служител) наблюдава и прикрива друга част, която се при­
движва. Прикриващите могат незабавно да поддържат придвиж­
ващите се с използване на оръжие и помощни средства, ако при­
движващите се са установили контакт с правонарушител.
Ако не са срещнали противник по пътя, придвижващите
се използват маршрути, които осигуряват прикритие или укритие,
докато достигнат следващите позиции за установяване на визуален
и огневи контрол.
Дължината на участъците, които се преодоляват, зависи от
тактическите свойства на района и далекобойността на оръжията
или помощните средства за прикритие.


За допълнителни подробности вж. Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев. Специал­
на тактика. С., 1999 г.
80
 При тази техника движението се съобразява със следващата
избрана позиция за поддръжка, която трябва да осигурява поне
някое от следните предимства:
- прикриване или укриване;
- добър обзор и обстрел.
Ако формированието използва редуващо се последователно
придвижване („смяна на водача“), водещата част се придвижва
напред, спира и заема позиция за прикритие (поддръжка). Това се
прави непрекъснато от прикриващата част на формированието. След
това досегашната прикриваща част напредва покрай досегашната
водеща част и заема позиция за прикриване. Първоначалната
водеща част тогава напредва покрай първоначалната водена част
и заема нова прикриваща позиция. Само една част се придвижва
за определено време. Този начин (техника) е обикновено по-бърз,
отколкото изчакващото (без смяна) придвижване.
Ако формированието използва изчакващо („следвай во­
дача“) последователно придвижване, водещата част от форми­
рованието, прикривана от останалата част, напредва и заема
позиция за прикриване (поддръжка). След това другата част на­
предва към следващата позиция за прикриване - до водещата част,
и спира. Водещата част се придвижва до следващата позиция и
движението продължава. Само една част от формированието се
намира в движение и последващата („водената“) част не напредва
пред водещата.
Във варианта за действие ръководителят на СТЗБД може да
включи и други важни за конкретната обстановка моменти.
Ако има време, могат да се разработят и други варианти,
които да бъдат оценени, и да се вземе решение за избиране на най-
целесъобразния.
Решението се докладва на ръководителя на операцията за
утвърждаване.

81
 Таблица 2
Сравнителна характеристика
на техниките за придвижване

Техники Характеристика
за дви- Кога се
използва Управле- Разсредо- Защита
жение Скорост
ние точаване
Малко
вероятна
Непре-
среща с По-добро Най-малко Най-висока Най-малка
къснато
против-
ника
Непре- Възможна
къснато среща с
По-лошо По-голямо По-ниска По-голяма
с прикри- против-
ване ника

Последо- Очаквана
вателно с среща с
Най-добро Най-малко Най-ниска Най-голяма
прикри- против-
ване ника

Впоследствие, на основата на взетото решение, се поставят

задачи на екипите. Задачите се поставят на общ инструктаж на
групата, а когато няма такава възможност - само на ръководителите
на екипи. При поставянето на задачите е целесъобразно да се
спазва следната структура:
Обстановка
- ход на инцидента;
- обекти на операцията - описание на барикадиралите се,
заложници (ако има) и изводи за очакваното поведение;
- организация на силите в района на инцидента;
- ключови изводи от оценка на обстановката.
Задача на СТЗБД - задачата, поставена от ръководителя на
общата операция.
Изпълнение (ред за изпълнение на операцията)
- замисъл за операцията (избраният вариант за действие)
- задачи на тактическите екипи (състав, зона за отговорност,
последователност на действията, кой е ръководител);
82
 - указания по взаимодействието (мерки за контрол за
координиране действията на екипите).
Осигуряване
- система за наблюдение и ориентиране;
- място на екипа за водене на преговори и връзка с него;
- указания за използване на огнестрелно оръжие и помощни
средства;
- указания за снабдяване с боеприпаси и помощни средства
(ако е необходимо);
- медицинска евакуация и долекарска помощ при раня­
ване;
- осигуряване от страна на гражданските власти;
- други (ако е необходимо).
Управление
- начин за връзка (радиостанции, основен и резервен канал
и др. начини за връзка).
- сигнали и позивни;
- указания за докладване и обмен на информация;
- място на пункта за управление на операцията и начинът
за връзка с него;
- заместник.
След поставянето на задачи ръководителите на екипи вземат
решение как ще проведат тактическите действия в определените
им зони за отговорност, като спазват процедурите за предварителна
подготовка. Ръководителят на СТЗБД изслушва решенията на
ръководителите на екипи и уточнява реда за действие по ключови
моменти, като: придвижване към обекта; влизане; отвличане на
вниманието; задържане; извеждане на заложници (ако има). Впо­
следствие ръководителят на СТЗБД участва в процеса на изготвяне
на общия план за операцията, като включва в него собственото
решение за силово обезвреждане на барикадиралите се.
В случай, че на ръководителя на СТЗБД са делегирани права
да ръководи всички сили в инцидента (при операции от малък


Вж. Станчев, И. Тактически действия при високорискови ситуации. С., 2003 г.
83
мащаб), той прилага същия ред за работа, както на ръководителя
на общата операция.
7.5. Особености в подготовката и провеждането
на операции, изискващи незабавна намеса
Възможни са ситуации, когато няма достатъчно време за
детайлно планиране. Например има признаци, че барикадиралият
ще посегне на живота на невинни граждани или на собствения
си, или действията му са изцяло неадекватни (поради психическо
заболяване) и непредвидими. В този случай се прилагат пред­
варително тренирани варианти за действие в такива ситуации.
Редът за работа на ръководителя на СТЗБД по подготовка
на операцията представлява неколкократно повторение на НОРД
цикъла в кратки срокове - лично наблюдение, организирано на­
блюдение от един-два поста за наблюдение и събиране на данни
за обстановката от пристигнали по-рано полицейски служители.
Събраната информация се използва за ориентиране в обстановката
и се оценява. Взема се решение за прилагане на трениран вариант за
действие. Поставят се задачи на екипите. Действа се. При неуспех
цикълът се повтаря.
По такъв начин е работено при инцидент с барикадиране в
София през месец септември 2005 г.`.
Обектът е лице с психически проблеми; извършил убий­
ство преди време, но оправдан като невменяем; живее с баща си;
заплашвал да убие баща си; заплашвал съседи с брадва. Начало на
инцидента - около 14 часа.
Мястото на инцидента представлява едноетажна къща,
състояща се от четири помещения и двор; помещенията са
свързани с тесен коридор; на двора има навеси, вдясно от пъте­ка­
та за входа. Къщата се намира в гъстонаселен квартал в южна­
та част на града.
Първоначалната реакция е от патрули на РПУ. Впослед­
ствие е извикана СТЗБД - 9 човека. Извикан е противопожарен
автомобил.


������������������������������������������
писанието е на ръководителя на операцията.
84
 Обстановка при пристигане на СТЗБД: бащата на обек­
та и патрулите са пред къщата; обектът се е барикадирал в едно
от помещенията на къщата; свалил е вратата и е барикадирал
просвета с нея, като я поставил легнала на единия край; с пружина
на легло е преградил входа; има нож в ръката; неадекватен, не
може да се говори с него.
След пристигане на мястото ръководителят на такти­
ческата група се запознава с обстановката и взема мерки за
блокиране на къщата. Двама служители са разположени от
страната на къщата, където има прозорец на стаята на обек­
та. Двама служители са на позиция на входа на къщата. Един
служител е върху навес (въоръжен с пушка-помпа).
Ръководителят на групата оценява бързо обстановката и
решава да влезе в преговори.
Първият вариант, който е приложен. Ръководителят
влиза в коридора и прави опит да разговаря с обекта. Показва
му, че няма оръжие в ръцете. Човекът обаче е неадекватен. От
време на време започва да говори на френски. Когато му предлагат
цигара, той дава признаци, че има желание да я вземе, но когато
полицаят се приближава, започва да заплашва „Ще те заколя!“.
Това продължава около 15 минути. След неуспеха на варианта
„преговори“ заради неадекватността на барикадиралия се, ръко­
водителят на групата взима решение да приложи силова намеса.
Вторият вариант за действие, който е приложен. Трима
служители са разположени откъм прозореца на помещението, в
което е обектът. Двама служители са на вратата. Чупят про­
зореца и хвърлят светлинно-звукова граната. Двамата на вра­
тата се опитват да влязат, но обектът държи пружината и
вика „Жив съм!“. Вероятно от гранатата се запалва един дюшек.
Стаята силно се задимява. Двамата служители на вратата взе­
мат пожарогасител, трети с палка ги осигурява, но за секунди
изпускат обекта от контрол. Той успява да излезе и влиза в друга
стая (3х4 м). Барикадира вратата с дъски и една печка.


В случая титулярът на групата е отсъствал, действията са ръководени от ръко­
водителя на единия от екипите - б. а.
85
 Третият вариант, който е приложен. Когато служите­
лите натискат вратата и тя се отваря малко, той започва да
хвърля различни предмети по тях. Освен с нож, той се въоръжава
с малка брадва. Членовете на групата поставят противогази. В
стаята последователно хвърлят четири сълзотворни гранати
УГЛ-200. След всяка граната психопатът се затаява, но при
опит за влизане започва да хвърля различни предмети. Прикрива
се зад някакъв бидон.
Четвъртият вариант, който е приложен. Ръководителят
на операцията взема решение да използват патрони с гумени
куршуми (ПКС). Служител започва да стреля през прозореца.
След всеки изстрел служителите чуват, че психопатът вика от
болка. Той разсипва някаква запалителна течност - най-вероятно
газ, и я запалва.
Трима служители се разполагат близо до вратата в го­
товност за влизане. Двама са въоръжени с палки (гумена и теле­
скопична) и един с пистолет със стоппатрони.
Вероятно заради болката и невъзможността на диша,
психопатът пуска ножа и излиза от стаята. В коридора е задър­
жан.
Общата продължителност на инцидента е четири ча­
са, от които един час за операцията на тактическата група.

§8. Особености в подготовката и провеждането на

снайперски операции
Снайперските операции представляват вариант за неутра­
лизиране на барикадирали се лица, които с действията си непо­
средствено застрашават живота на граждани. В общия сценарий
за разрешаване на инцидент с барикадиране, специално обучени
снайперски екипи изпълняват основната задача - обезвреждането
на нарушителите.

86
 8.1. Основи на тактическите действия на
снайперския екип
При провеждане на операция снайперският екип може да
действа в състава на тактическа група или самостоятелно.
При необходимост от прецизно поразяване на престъпници,
събиране и предаване на данни чрез наблюдение, както и за изпъл­
нение на други задачи при високорискови ситуации, снайперският
екип играе ключова роля.
От състава на тактическата група снайперският екип трябва
първи да заема позиции и до началото на активните тактически
действия може да:
• събира и предава данни за обстановката в района на
операцията с особено внимание на данните за местоположението и
действията на обектите на операцията;
• осигурява огнево прикритие (визуален и огневи
контрол) на служители, водещи преговори по време на операция, и
следи за развитието на ситуацията;
• води наблюдение на обекти в района на операцията,
представляващи интерес;
• при операции за освобождаване на заложници обез­
врежда чрез прецизна стрелба похитители;
• прикрива евакуация на граждани или ранени слу­
жители.
При операции в големи помещения - промишлени и складо­
ви халета, големи търговски центрове и др. (разстоянията вътре в
тях могат да бъдат над 100 м), снайперският екип може да действа
като част от състава на група (екип) за задържане.
Снайперският екип се състои най-малко от двама служители
- снайперист стрелец и снайперист наблюдател (накратко снайпе­
рист и наблюдател). И двамата трябва да могат да изпълняват за­
дълженията на партньора. Целесъобразно е през 30-40 минути те
да сменят ролите си (но не и оръжието). Един от двамата ръководи
екипа. Един снайперски екип може да има и повече от една двойка
снайперист и наблюдател.

87
 Отговорностите на снайпериста стрелец са:
• да осигурява огнево прикритие и осигуряване на
участващите в операцията тактически екипи;
• да събира данни за обстановката в пределите на
своя сектор и да я предава на ръководителя на тактическата група
(ръководителя на операцията);
• да поразява престъпници по заповед или в случай
на възникване на ситуации, застрашаващи живота на членове на
тактическата група или на граждани (в условията на неизбежна
отбрана и крайна необходимост);
• да прикрива подхода, влизането и оттеглянето на
тактически екипи.
Отговорностите на снайпериста наблюдател са:
• осигурява прикритие (охрана) на снайпериста стре­
лец;
• води постоянно наблюдение в указания му сектор и
периодично наблюдение в района за провеждане на операцията и
околната местност, като съобщава за обстановката на стрелеца;
• открива цели и ги целеуказва на снайпериста;
• определя приоритети при необходимост от поразя­
ване на няколко цели;
• определя разстоянията до целите и поправките за
стрелба в зависимост от атмосферните условия и коригира огъня
на снайпериста;
• сменя снайпериста, когато е необходима почивка;
• поддържа вниманието на снайпериста;
• пренася и подготвя за работа специално оборудване
(прибори за нощно виждане, далекомери и др.);
• определя маршрута и скоростта за придвижване;
• пренася допълнителното оръжие;
• придвижва се след снайпериста и маскира следите
при необходимост;
• помага в подготовката на огневите позиции (основ­
на, запасна, лъжлива);

88
 • съставя схема на района на действие и огнева кар­
тичка;
• води дневник за наблюдението (или друга докумен­
тация);
• поддържа радиовръзка с ръководителя на тактичес­
ката група и взаимодействащите екипи.
8.2. Екипировка на снайперския екип
Освен обичайната екипировка за всеки служител от СТЗБД,
снайперският екип трябва да има допълнително:
• калъф за оръжието, който да се използва при при­
движване в тежки условия. Той трябва да бъде водонепроницаем и
да предпазва оръжието при удари;
• топли водонепропускливи дрехи, обувки, брезент,
одеала, които се използват в случай, че е необходимо дълго време
да се остава в неподвижно състояние на позиция през студено
време;
• бинокъл с голямо увеличение - 6Х и по-голямо;
• маскировъчни костюми, включително и от вида
„гили“, воал за лицето, камуфлажен крем, маскировъчна мрежа;
• алпийско снаряжение;
• компас;
• няколко вида облекло за действие в различни усло­
вия на денонощието и местността - за градски условия, за гориста
местност и др.;
• торбички с пясък за упор;
• дневник за наблюдение;
• снайперски дневник;
• средства за чертане.
Дневникът за наблюдение трябва да е предварително
разграфен във вид на таблица. Графите, които включва, са (вж.
Табл. 3):
• пореден номер на наблюдаването събитие;
• време на наблюдаваното събитие (дата, час, мину­
та);

89
 • какво е видяно;
• на кого и кога е предадено.

Таблица 3
Дневник за наблюдение (вариант)
№ Време Описание Докладвано на:
Човек, облечен с черно кожено
яке, излезе от зона 1. Зареди
01 11:01-11:06 Началник СТЗБД
пистолет и го постави във въ­
трешния джоб.
Завесата на прозорец № 3 се
повдигна. Силует на човек се
02 11:32-11:34 Началник СТЗБД
появи на прозореца. След 2 ми­
нути завесата се спусна.

Снайперският дневник служи за анализ на ефективността

на стрелбите, който позволява по-добре да се изучи оръжието и
неговите възможности, по-бързо да се адаптира оръжието към
условията в район на операция в реално време. Дневникът трябва
да съдържа два основни раздела:
• стрелби;
• операции.
За всяка учебна и действителна стрелба трябва да се попъл­
ва (вж. Табл. 4):
• дата и час;
• местоположение на позицията (ако е възможно с
точни координати);
• брой изстрели;
• вид боеприпаси;
• условия на стрелбата - видимост, атмосферни усло­
вия и др.;
• вид на целите (за мишените - форма и размери);
• разстояние до целите;
• схема на разположението на целите;
• разпределение на попаденията по целите;
90
 • неизправности на оръжието и боеприпасите (във
вид на чертеж).
Всяка поразена цел трябва да бъде потвърдена с подписите
на стрелеца и ръководителя на тактическата група (операцията).
Таблица 4
СНАЙПЕРСКИ ДНЕВНИК (ИНФОРМАЦИОННА КАРТА) РАЗСТОЯНИЕ ДО ЦЕЛТА 100 м
Стрелбище № оръжие № мерник дата, час мерник странична поправка
Острец СВД 81051 ПСО-1 54418 27.03.07 10.35 използван коригиран използван коригиран
боеприпаси светлина мираж темпер. атм. нал. надм. вис. положение 1 не 0 не
ЛПС Г77 80 слънчево няма 11 норм. 320 пяс. упор

посока на светлината вятър мишена

скорост посока
1 2 м/с 1 юг 1 2
9 3 9 3 3

6 6 21х29 см 5 4
КТ=3 см
изстрел 1 2 3 4 5 бележки
мерник 1 1 1 1 1
стр. попр. 0 0 0 0 0

мерна точка СТП=+1см

R=6 см

място на попаденията

8.3. Построение на снайперския екип

Построението на снайперския екип включва позициите на
снайперистите стрелци и снайперистите наблюдатели (на двойките
снайперист и наблюдател). Позициите обикновено са основни и
запасни. Освен тях могат да се определят временни и лъжливи
позиции.
При операции с голяма продължителност позициите могат
да се оборудват - да се маскират, да се разчисти секторът за обстрел,
да се осигури прикритие или укритие. При оборудването трябва да
се има предвид пробивната сила на боеприпасите, които може да
използват престъпниците.
Когато се действа срещу подвижни обекти или е невъзможно
определянето (оборудването) на позиции (например неподходящи
тактически свойства на местността), те могат да бъдат оборудвани
на автомобили.

91
 Позициите следва да дават възможност за скрито наблю­
дение и поразяване на обекти от две и повече направления. Задъл­
жително е направленията да са под ъгъл 90-120 градуса спрямо
обекта или да се намират на различни нива (височина).
Снайперският екип трябва да бъде готов да се придвижи към
нови, по-удобни позиции, където има възможност за по-ефективно
изпълнение на задачата или други обстоятелства го изискват.
При избора на позиции се налага да се използват колкото
се може повече елементи на обстановката в полза на снайперския
екип. При действия в населено място:
• позиция в сграда трябва да се избира отдясно или
отляво на прозорец и врата, за да се избегне проектирането в тях;
• при разполагане в помещение позицията се избира
в дълбочина с оглед по-добра маскировка;
• трябва да се отварят не само прозорците на помеще­
нията, където се намират позициите, а и на други помещения;
• ако позицията е на прашно място, около нея трябва
да се напръска с вода, за да не се вдига прах, която да затрудни обзо­
ра;
• за оборудване на позицията могат да се използват
мебели;
• позицията трябва да осигурява възможност за скрит
подход и оттегляне при необходимост от смяна на снайперистите;
• при продължителни действия е необходимо да се
избира позиция, която да е удобна както през деня, така и през
нощта.
Разстоянието от позицията до обекта изисква да осигурява
възможност за ефективно изпълнение на задачите и обикновено
е около 100 метра (по статистика на ФБР в САЩ полицейските
снайперисти заемат огневи позиции средно на 65 метра от цел­
та).


Потапов, А. Исскуство снайпера. М., 2001.
92
 Въпреки това трябва да има готовност за поразяване на
цели и от по-голямо разстояние (например в Северна Ирландия е
имало случаи на стрелба над 600 метра).
За ефективното прикриване на района на операцията на 360
градуса е необходимо да се използват най-малко две снайперски
двойки.
За достигане до всяка от позициите се избират маршрути.
Всеки маршрут трябва да осигурява укриване от наблюдението и
огъня на престъпниците и да бъде по възможност най-краткият.
При избора се вземат предвид известните или вероятни места
на престъпниците, естествените и изкуствени препятствия, въз­
можностите за ориентиране, възможностите за демаскиране на дви­
жението (например от кучета, домашни животни и др.).
8.4. Подготовка на снайперската операция
Подготовката на операцията се извършва от ръководителя
на СТЗБД при участието на ръководителя на снайперския екип. В
определени случаи подготовката може да се извърши самостоятелно
от ръководителя на екипа, но се координира с другите действия.
Подготовката включва следните мероприятия:
• изучаване на задачата;
• събиране на данни за обстановката;
• оценка на обстановката;
• вземане на решение (формулиране на варианти за
действие; оценка и избор на варианти за действие);
• поставяне на задачи на екипите (разпределение на
отговорностите между служителите);
• организация на взаимодействието с останалите еки­
пи и осигуряването;
• организация на управлението;
• подготовка на оръжието и екипировката;
• заемане на позиции.
При изучаването на задачата трябва де се разбере целта на
операцията, ролята и мястото на снайперския екип, зоните на от­


За повече подробности вж. Петров, В. Снайперы. Минск, 1997.�
93
говорност, местоположението на останалите тактически и други
екипи, задачите на екипите, с които ще взаимодейства.
За събиране на данни за обстановката се използват всички
възможни източници - лично наблюдение, карти и планове, беседи
със служители на институции, които обслужват района, граждани
и др.
Оценката на обстановката включва оценки на всички еле­
менти на средата, които оказват или могат да окажат влияние на
тактическите действия на снайперския екип:
• цели (престъпници) - местоположение, размери,
динамика, защитеност, въоръжение и др.
• граждани в района на операцията - живеещи или
работещи там, местоположение спрямо и в зависимост от пре­
стъпниците (взети ли са като заложници) и др.;
• район на операцията - тактически свойства на
местността - възможности за маскировка, защита, наблюдение,
ориентиране, проходимост както за снайперския екип, така и за
престъпниците, оценяват се и пространствените размери на района
с особено внимание на разстоянието до възможните цели;
• атмосферни условия - вятър, температура, валежи,
мъгла и др., които оказват влияние на наблюдението и воденето на
огън;
• продължителност на действията (заповядана или
възможна).
На основата на направените изводи след изучаване на
задачата и оценка на обстановката, ръководителят на СТЗБД взема
решение, в което обикновено се определя:
• редът за изпълнение на задачата;
• основните, запасните, временните, лъжливите пози­
ции;
• маршрути за придвижване и маневриране (подход,
оттегляне и смяна на позиции);
• задачите на членовете на екипа;

94
 • мерки за маскировка, използване на прибори за на­
блюдение, нощно виждане, осветяване, транспорт и други въпроси
на осигуряването;
• управление на екипа - начин за осъществяване на
връзката, ред за обмен на информация, сигнали;
• други, в зависимост от обстановката.
Поставянето на задачите (разпределението на отговорнос­
тите), организацията на взаимодействието и осигуряването се из­
вършва на основата на общите препоръки, дадени в предния па­
раграф.
Заемането на позиции става в съответствие с взетото ре­
шение (поставените задачи) едновременно от всички членове на
екипа или последователно, като се използва някоя от техниките
за придвижване. При придвижването се спазват правилата за из­
вършване на тактическо придвижване. Първи при придвижването
обикновено е наблюдателят, втори е стрелецът. Зоната на отговор­
ност на наблюдателя е от 9 до 3 часа. Останалата част е на стре­
леца.
Ако числеността на екипа е по-голяма, ръководителят на
екипа определя реда на движение и зоните на отговорност. Трябва
да се поддържа непрекъснат визуален контакт на отдалечение, не
по-голямо от 20-25 метра. Ръководителят на екипа указва техниките
за придвижване, маршрута и крайния (сборен) пункт.
8.5. Провеждане на снайперската операция
Провеждането на операцията обикновено включва наблю­
дение, предаване на данни, поразяване на цели.
Наблюдението обикновено е главната задача в рамките на
дейността на снайперския екип в ситуации на барикадиране.
Снайперистите трябва детайлно да изучат района на
операцията, с особено внимание на сектора за наблюдение и
стрелба (зоната на отговорност). За изграждането на система за
осъществяване на наблюдението по правило секторът се разделя
на три зони: близка, средна и далечна. На открита местност тези
зони са на разстояние съответно - до 400 м, до 800 м и до пределите

95
на видимостта. В условията на населени места разстоянията са
по-малки. За улесняване на наблюдението всяка зона в сектора
за наблюдение може да се раздели на три по-тесни части - лява,
средна, дясна.
За целеуказване в сектора се определят 4-6 ориентира или
се използва системата за ориентация, определена за всички сили в
операцията.
Когато зоната на отговорност обхваща части от сгради, тя
се разделя на две и повече опасни зони - прозорци, врати, ъгли,
тераси.
Целта на наблюдението при част от операциите е разкриване
точното местоположение на престъпниците. Това се осъществява
чрез предварително и детайлно търсене.
Предварителното търсене представлява бърз оглед на учас­
тъци от района, където е най-вероятно да се намират престъпниците
(целите). Започва се от дясно на ляво, от близката към далечната
зона (в сгради, от долу на горе).
Детайлното търсене представлява системно изучаване на
района, като последователно се оглеждат всички полоси и опасни
зони (близка, средна и далечна). Целесъобразно е да се започне от
най-опасния или най-близкия участък в полосата, а впоследствие
се оглеждат останалите.
При търсенето трябва да се имат предвид четирите качества
на една цел: визуално; слухово (звук); осезателно и обонятелно.
Всеки открит признак усилва възприятието на другите. За усло­
вията на действие на снайперския екип от значение са първите две
- визуалното и звуковото.
Основните демаскиращи признаци на целите са: форма;
сянка; силует; контраст; цвят; движение.
В зоната на отговорност има участъци, където не е необ­
ходимо детайлно наблюдение. Тези участъци се оглеждат с просто
око. Наблюдение с оптически прибори се провежда само в случаи,
когато с невъоръжено око е трудно да се разгледа някакъв предмет.
По-голяма част от времето за наблюдение се отделя за изучаване
на вероятните или разкрити местоположения на престъпниците.

96
 За разкритите цели или ход на събитията в сектора членовете
на екипа взаимно се информират. Например.
Наблюдател: „Бургас“, трети, втора, човек.“
Стрелец: „Виждам. Човек.“
В случая наблюдателят съобщава, че на страна „Б“ на сгра­
дата, на третия етаж, втора зона (прозорец) е видял човешка фигу­
ра. Това се потвърждава от стрелеца.
Наблюдател: „Ориентир две, вляво 100, повече 50, човек
се приближава до обекта.“
Стрелец: „Виждам.“
Тук наблюдателят съобщава, че на 100 метра вляво и на
50 метра по-далеч от избрания за ориентир № 2 предмет (мост) е
видял човек. Това се потвърждава от стрелеца.
Наблюдател: „Арчар, трети, втора, заподозрения, оръ­
жие.“
Стрелец: „Виждам, стрелям.“
Наблюдателят съобщава, че от страната на главния вход
на наблюдаваната сграда (стена А), на третия етаж, втора зона
(прозорец) е видял наблюдавания престъпник с оръжие в ръката.
Стрелецът го е видял и е взел решение да стреля.
Предаването на данни се извършва от наблюдателя, който
обобщава данните от личното наблюдение и наблюдението на снай­
периста. При обстановка с ниска динамика съобщението може
да се извърши под формата на доклад, използвайки записаното в
дневника за наблюдение. Предаването на данни се извършва през
определен от ръководителя на тактическата група (операцията)
период от време. При динамично развитие на обстановката пре­
даването на данни се извършва незабавно. Задължително се пре­
дават данни за откриване или промяна на местоположението на
обектите, за реална заплаха за членовете на тактическия екип или
граждани.
В докладите снайперистите трябва да съобщават и най-
малките детайли в наблюдавания сектор. Всеки детайл може да
се окаже жизненоважен. Резултатите от наблюдението следва да
се съобщават без каквито и да са лични оценки и изводи от ана­

97
лизи (това е приоритет на ръководителя на тактическата група
(операцията).
Поразяване на цели
След като снайперският екип е заел позиция за стрелба,
трябва да се провери за:
• липсата на препятствия пред цевта на оръжието;
• наличието на удобен упор за оръжието;
• естествената точка на примерване и отсъствието на
страничен наклон на оръжието;
• общото състояние на оръжието;
• установения мерник и странични поправки;
• удобството на положението за стрелба.
Според статистиката в повечето ситуации, когато се е нала­
гало стрелба на снайперисти, е било достатъчно да се обездвижат
престъпниците. Съществували са случаи, когато изстрел на снай­
перист е обезвреждал престъпник чрез избиване на оръжието от
ръцете му.
Смъртоносно попадение е необходимо, когато възниква
заплаха за живота на граждани или участници в операцията. В
ситуации със заложници снайперистът трябва да порази похи­
тителите без да му позволи съзнателно или несъзнателно движение,
в резултат на което заложник да получи нараняване или да загине.
За постигане на този резултат трябва да се засегне малкият мозък
- мястото на съединяване на главния мозък с гръбначния мозък. По­
вреждането на този орган изключва каквато и да е съзнателна или
несъзнателна реакция. За да уцели в тази точка, куршумът трябва
да попадне между носа и зъбите (ако целта е с лице към стрелеца),
или в основата на черепа (ако целта е с гръб към стрелеца), или в
ушите (ако целта е разположена странично). Поради много малките
размери на този участък - 25-35 мм, експертите считат, че е малко
вероятно улучването му при разстояние над 100 м. Поразяването
на долната част на черепа (четири пъти по-голяма площ) постига
същия ефект, ако калибърът на куршума е над 5,66 мм.
При стрелба през стъкла (прозоречно или автомобилно) се
променя траекторията на куршума, който освен това губи част от

98
своята енергия. Тази промяна е чувствителна при оръжия с по-малък
калибър. Куршумите с калибър 5,56 мм не се считат за надеждни
за поразяване на цели зад стъкло, тъй като почти всички видове
куршуми от този калибър се разрушават при такива изстрели.
Осколките от разрушения куршум могат да поразят хора, които се
намират в близост до нарушителя. При калибър 7,62 и по-голям
куршумът запазва своето поразяващо действие и отклонението
при среща със стъкло е минимално.
Снайперският екип много рядко може да се окаже в си­
туация, когато престъпник го застрашава лично. Често престъп­
никът не предполага за наличието на снайпер-контрол и не се
опитва да го открие или порази. Но в историята на операциите за
обезвреждане на барикадирали е описан случай, когато престъпник
е убил снайперист с пистолет, тъй като последният не бил добре
маскиран.
Решението за произвеждане на изстрел е лично. Ако има
наложени (заповядани) ограничения от ръководителя на такти­
ческата група (операцията), решението обикновено е ограничено
във времето. Условно моментът, когато може да се порази да­
дена цел (дава се свобода на снайпериста) се нарича „зелена
светлина“. Снайперистът трябва да може правилно да оценява
своите възможности, възможностите на оръжието, боеприпасите
и своевременно да съобщава на ръководителя на операцията за
това, че е готов да произведе точен (и правомерен) изстрел. Това е
необходимо, тъй като често ръководителят на групата (операцията)
не може да си представи реалните възможности на снайпериста.
След като е взето решение за стрелба, снайперистът (на
основата на определеното разстояние и характеристика на целта)
трябва да определи мерника, мерната точка, да заеме устойчива
позиция, да оцени влиянието на вятъра и другите атмосферни
условия в момента и, ръководейки се от законовите правомощия,
да открие огън.


Изпитанията са проведени от корпуса на морската пехота на САЩ - б. а.

Случаят е описан от Чарлз Ремзбърг.
99
 Изстрелът на снайпериста може да е определен за сигнал за
начало на активните тактически действия. Това е ефективен начин
за сигнализация, но изисква добро взаимодействие с тактическите
екипи.
Преди и след всеки изстрел снайперистът трябва да осъ­
ществи мислена проверка на: правилното положение на тялото;
правилното държане на оръжието; дишането; отдалечението на
окото от окуляра на оптическия мерник; контрола на спускането и
спазването на другите правила за стрелба.
Контраснайперски операции се провеждат, ако инциден­
тът е предизвикан от престъпник снайперист.
За да се открие и порази престъпник снайперист, трябва
да се вземат под внимание типичните фактори, които определят
неговата позиция и тактика. Те са:
• условия за маскировка;
• удобство за наблюдение и стрелба;
• близост до целта;
• защита;
• възможност за оттегляне.
В ситуации на барикадиране, престъпниците снайперисти
обикновено избират позиция в близост до места, където има струп­
ване на хора, и достатъчно високо, за да могат да наблюдават по-
широк периметър.
Такъв е случаят с барикадиралия се на покрива на главната
сграда на Тексаския университет в град Остин. По време на този
инцидент престъпникът убива 14 човека и ранява други 31, преди
да бъде застрелян от двама полицаи.
По време на инцидента снайперистът престъпник изпитва
голямо психическо и физическо натоварване, произтичащо от про­
дължителния престой в неудобно положение, умората на очите,
страхът и др. фактори. Всичко това води до допускане на грешки,
като най-важни са очертаването на силуета и движението.


Този инцидент се счита за причина за формирането на SWAT групите в САЩ.

http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Whitman (21.07.2007)
100
 Контраснайперските операции са взаимосвързани със снай­
перските. Те са по-сложен вид операции, провеждани в случаи,
когато престъпници имат опит в снайперската стрелба, получен по
време на служба в армията, полицията или по друг начин.

§9. Особености в подготовката и провеждането

на комбинирани операции
В световната полицейска практика има случаи, когато за
разрешаване на инциденти с барикадиране се комбинират трите
основни варианта - преговори, щурмова операция и операция, съ­
четана със снайперска.
Един такъв пример за съчетаване на разгледаните досега
варианти е проведената през 1991 г. в Сакраменто - Калифорния,
операция за обезвреждане на престъпници, взели заложници и
барикадирали се в един магазин.
На 4 април в един магазин за електроника, наречен „Good
Guys!“, по време на инцидент с барикадиране и вземане на за­
ложници, трима от тях, както и трима от общо четирима
похитители, са убити. Освен това други четиринадесет залож­
ници от общо 41 са ранени.
Малко преди 2 часа следобед на 4 април 1991 г. четирима
виетнамски бежанци - трима братя и техен приятел, влизат
на паркинга на магазин за електроника, в южната част на
окръг Сакраменто, след като вече са извършили опит за грабеж
на друго място. Групата излиза от колата и влиза в магазина,
въоръжена с три пистолета и една гладкоцевна пушка. Те събират
вкупом посетителите и магазинерите, включително един крадец,
опитващ се в момента да излезе от магазина с открадната
вещ, и започват стрелба. Няколко клиенти успяват да избягат и
предупреждават полицията за инцидента.
В 13,35 ч сигналът е получен. Специалната полицейска
команда към Шерифството на окръг Сакраменто, предназначена
за действие в такива ситуации, е била в процес на очакване за
начало на предварително планирана операция срещу наркораз­
пространители. Незабавно се оповестяват дежурните членове
101
на екипа и започва подготовка за силова намеса, съвместно с пре­
говарящия екип от отдела за критични инциденти и други местни
и щатски законоприлагащи служби.
През това време похитителите нареждат някои от
заложниците пред входа като човешки щит.
Съгласно стандартните оперативни процедури командата
получава плана на сградата, който е копиран и раздаден на чле­
новете й. На специалната команда е казано, че има само един
вход, който е без охранително наблюдение - товарният вход
на гърба на магазина. Единствената възможност да се влезе в
зоната със заложниците е през фабричен склад от северната
страна на сградата. Седемчленен екип се добира до входа на
фабричния склад и бавно се придвижва на позиции за влизане.
Заподозрените вероятно чуват движението на полицаите, защо­
то от вътрешността на магазина се чува „Стой далеч от вра­
тата!“.
Един от членовете на екипа премества един капак на
тавана на коридора между двете сгради и вкарва тактическо
огледало, закрепено на един прът. Той наблюдава престъпниците,
които са накарали заложниците да поставят големи кутии
срещу задната врата, за да блокират влизането на полицаите.
След като вратата е барикадирана, този район е напуснат от
похитителите.
Полицейският екип поставя една миниатюрна камера, но
тя е с ограничено използване, заради обстановката в магазина -
показва само част от помещението, близо до вратата.
През това време заложниците са завързани с телефонен
кабел и наредени прави или коленичили пред стъклената врата на
магазина.
За повече от два часа екипът за преговори се опитва да
приключи инцидента. Похитителите започват да показват не­
рационално поведение, искайки неща, като 4 мил. долара, чети­
ридесет 1000-годишни корена от женшен, 50-местен военен
хеликоптер, превозване на всички до Тайван след спиране за пре­
зареждане в Аляска. По време на инцидента похитителите не

102
представят нито едно ясно искане, с изключение на доставянето
на бронежилетки. Бронежилетките са предоставени от поли­
цията, за което са освободени няколко заложници. По този начин
се дава възможност на полицията да придобие информация за
текущата обстановка в магазина.
Един от освободените заложници разкрива, че изстрелът,
който се чува отначало, е бил срещу една камера и никой от за­
ложниците не е засегнат. Скоро след това се чуват още изстрели,
но се разбира, че похитителите изпробват жилетките. Предпола­
га се, че престъпниците са разбрали, че ако не се предадат, по­
лицията ще бъде принудена да разреши обстановката чрез при­
лагане на силови варианти.
В един момент по време на преговорите преговарящият
похитител се съгласява да се предаде, но само ако им позволят
да задържат бронежилетките и оръжията, докато са в
затвора (?). Той оставя телефона и започва да обсъжда об­
становката със своите съучастници. По това време много от
служителите имат чувството, че разговорите може би ще
доведат до споразумение чрез преговори. Внезапно телефонът
прекъсва и преговарящият екип започва опити да възстанови
връзката с магазина. Първоначално телефонът дава заето, след
това един от престъпниците, който се нарекъл „Номер едно“,
отговаря, съобщавайки, че сега той ръководи. От този момент
обстановката започва бързо да се влошава. Отново има изстрели
срещу охранителните камери в магазина.
Приблизително на осмия час от началото на инцидента
похитителите стрелят в крака на един двадесетгодишен за­
ложник, заради неговото искане да бъде освободен. Той трябвало
да достави съобщение от бандитите, в което имало обръщение
към медиите. В него се искало да се привлече вниманието на
обществеността върху неприятностите в тяхната родна страна
и че те са включени в „самоубийствена мисия“.
Полицията се опитва да следи движението на похити­
телите в района чрез представяне на заложниците по новините,

103
но за съжаление този вариант не проработва и накрая на так­
тическия екип е дадена „зелена светлина“.
Съгласно разработения план снайперистът на командата
трябва да даде сигнал за начало на атаката. Той получава раз­
решение да стреля по всеки престъпник, който може да види ясно
в мерника.
Малко по-късно най-възрастният заложник е прострелян
в крака, за да го „накарат да се размърда“. Втора бронежилетка
е доставена пред вратата на магазина от една заложница,
завързана за кръста с кабел и с вързани ръце, която е изпратена
да я вземе. Докато това се случва, похитителите са с насочени
към главите на заложниците оръжия.
Друг заложник е поставен на телефона от похитителите
и той предава на полицията, че престъпниците възнамеряват да
екзекутират заложници.
Щом като вратата се отваря и вързаната жена е на
половината път до жилетката, снайперистът има възможност
за перфектен изстрел по „Номер едно“ и стреля, но куршумът се
отклонява от стъклената врата. Несполучливият изстрел срещу
престъпника е отчасти заради отклонението на куршума от
вратата.
Веднага похитителят започва да бяга от ляво на дясно,
стреляйки в седналите заложници, които са вързани в редица пред
стъклената врата.
Снайперистът предава по радиостанцията „Давай“ и
влизащият екип веднага разбива вратата. Една светлинно-звуко­
ва граната е хвърлена в магазина, а един заложник успява да се
хвърли през отворената стъклена врата на безопасно място.
Похитител „Номер едно“ към този момент е дезориен­
тиран, но успява, клатушкайки се, да се скрие от снайпериста
зад една голяма колона. Оттам веднага започва да стреля срещу
завързаните заложници.
Необходими са около 2-3 секунди на влизащия екип да
проникне в сградата заради барикадирането, направено по-рано.

104
След това те правят 30-метров спринт през магазина. Екипът е
въоръжен с картечни пистолети МП5.
Една тактическа двойка прочиства западната страна на
магазина, друга двойка - източната част, докато трета двойка
преминава през средата. Седмият член на екипа е в позиция на
ариергард. Щом като тактическият екип започва своето движе­
ние през магазина, останалите похитители незабавно започват
да стрелят срещу полицаите и заложниците.
Един член от екипа стъпва върху кабела, за който е за­
вързана заложницата, изпратена да вземе бронежилетка. Точно
в този момент тя е грабната от полицаите отвън, причинявайки
падането на служителя точно в момента, когато един похитител
стреля с пушка по него. Колегите му погрешно смятат, че е
ударен в лицето от изстрела. След като той започва да се изправя
на краката си, една тактическа двойка се опитва да излезе във
фланг на престъпника с пушката, който стреля един път срещу
тях преди да бъде ликвидиран.
Едновременно тактическата двойка и ариергардът в за­
падната страна на магазина убиват един от престъпниците
преди да може да реагира. Веднага след това един от тях се
примерва във втори въоръжен престъпник и стреля по него, но
той изчезва в хаоса от паникьосани заложници. Приблизително
три секунди по-късно „Номер Едно“ е ликвидиран от многобройни
попадения на полицаите.
До този момент тактическият екип преброява трима от
престъпниците и незабавно започва систематично претърсване
за четвъртия. Една тактическа двойка открива невъоръжен мъж
с азиатски черти, облечен с бронежилетка и лежащ на пода. След
като тялото е обърнато те откриват, че има входна рана, и така
отчитат смъртта на всичките четирима похитители.
По време на атаката престъпниците убиват трима и
раняват 11 заложници. Трима други заложници са ранени от счу­
пени стъкла.

105
 Четиримата престъпници са ликвидирани от тактичес­
кия екип. Трима от тях - от един и същ полицай, който успява да
рани и четвъртия престъпник по време на престрелката.
Никой от влизащия екип не е пострадал.
Редът за подготовка на операция, в която се съчетават
трите основни варианта за обезвреждане на барикадирали се лица,
следва основните моменти, разгледани в предните параграфи
(анализ на обстановката, формулиране на вариант за действие,
оценка и избор на вариант за действие, формулиране на решение и
план). Ключовата особеност е във формулиране на варианта за дей­
ствие, който се структурира в три части: преговори; използване на
снайперисти и щурмуване.
Те могат да се развият като три последователни алтернативни
фази на операцията. Например водене на преговори - при успех -
приключване на операция, при неуспех - провеждане на снайперска
операция. Снайперска операция - при успех - приключване, при
неуспех - провеждане на щурмова операция.
Друг начин е планирането и провеждането на преговори,
които да осигурят възможност за подготовка на силовата намеса.
Намесата може да съчетава едновременното използване на снайпе­
ристи и щурмуване на барикадиралите се.
Независимо от избрания вариант, действията на преговаря­
щия, снайперските и щурмовите екипи следва внимателно да
се съгласуват. При това задължително се предвиждат резервни
варианти при неуспех в действията на някои от екипите. Прила­
гането на резервните варианти се уточнява при даване на указания
по взаимодействието.
Описаните основни варианти за силова намеса са примерни.
Ръководителите на операции и екипи не трябва да се ограничават
само до тях. Всяка ситуация е уникална заради уникалното съче­
таване на различните елементи на обстановката, което изисква и
уникален вариант за провеждане на операцията.
В ситуации, когато времето за подготовка е ограничено,
следва да се прилагат предварително тренирани варианти за дей­
ствие. Те се разработват и проиграват в хода на обучението на
106
СТЗБД. От изключително значение за техния успех е внимателното
планиране на обучението, в което да се спазват изискванията на
специфични принципи и използването на ефективни методи и
форми на обучение.
Доброто обучение закономерно води до по-висока ефек­
тивност на операциите и в крайна сметка до спасяването на чо­
вешки живот.

§10. Особености в използването на помощни

средства в операциите за обезвреждане на
барикадирали се лица
В операциите за обезвреждане на барикадирали се лица мо­
гат да се използват всички предвидени в Закона на МВР помощни
средства: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови,
щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества,
утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни
- кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и
шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни
средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и
звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухо­
струйни машини; бронирани машини и вертолети. Използват се
при стриктното спазване на Наредбата за употреба на помощни
средства и Методическите указания за използване и съхранение
на помощните средства.
Използването на помощни средства от тактическа гледна
точка е свързано преди всичко с динамичния аспект на тактиката
- намеса в ситуацията, която включва три основни компонента:
тактическо мислене, физическо и психологическо въздействие.
Отнесено към разглеждания проблем, това означава на основата на
определени принципи, правила и модели за мислене и поведение
да се формулират варианти за действие (използване на помощни


Обн., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г.

№ Із-1231 от 17.08.2006 г.

За повече подробност и вж. Станчев, И. Тактически аспекти на използване на
помощните средства. Бюлетин „Полиция“, бр. 24/2008, с. 90-105.�
107
средства), които да съчетават разнообразните начини за физическо
и психологическо въздействие.
Изборът на вариант за използване на помощни средства се
извършва на основата на тактическо мислене и включва избор на
конкретно помощно средство и подходящо съчетание от физическо
и/или психологическо въздействие с него, предназначени за намеса
в конкретна ситуация.
Това следва да се извърши на основата на наличната инфор­
мация за обстановката, като се спазват изискванията на тактическите
принципи, правила и процедури в рамките на регламентираните
законови правомощия по отношение използването на сила.
Информацията за обстановката, в която може да се изпол­
зват помощни средства, обикновено се придобива визуално от слу­
жителя, който трябва да се намеси. В операциите има случаи, когато
служителят, използващ помощни средства, не може да наблюдава в
цялост развитието на ситуацията и пристъпва към използване след
разпореждане на старшия началник. Например служител, който е
снабден с устройство за изстрелване на химически гранати, може да
е на десетки метри от ситуация, позволяваща тяхното използване,
но да не може да я наблюдава непосредствено. Възможно е негови
колеги и ръководителят на операцията да са в непосредствена бли­
зост и да виждат необходимост и основания за използване на хи­
мически вещества. В този случай, след заповед на ръководителя,
той трябва да изстреля нужния брой гранати на указано разстояние
и посока. Информация за обстановката може да се събере и от
други източници - съобщения на други служители, граждани и др.
Служителят трябва внимателно да оценява тази информация, за да
установи: има ли основания за използване на помощни средства;
необходимо ли е и какво помощно средство може да използва;
има ли условия за използване на избраното помощно средство
(разстояние, степен на въздействие, наличие на граждани и др.).
Тактическите принципи - психологическо въздействие,
контрол на зрителното поле, избор на позиция, контрол на свет­

108
лината и контрол на звука, са валидни и в ситуации при използване
на помощни средства.
Психологическото въздействие при използването на помощ­
ни средства се прилага с цел забавяне или прекъсване мисловния
процес на правонарушителите, намаляване волята им за съпротива
чрез предупреждения, разпореждания, демонстрация на средствата,
висока организираност на действията.
Използването на помощни средства изисква непрекъснат
контрол на зрителното поле, за да се наблюдават всички опасни
зони в района на действие. Визуалният и физическият контрол
(той включва използването на помощни средства) трябва да се раз­
пределят между служителите така, че никой да не бъде прето­варен
излишно или пък излишно да се съсредоточават няколко души
върху една опасна зона.
Както и при другите тактически действия, изборът на по­
зиция за използване на помощни средства изисква разполагане на
място, което осигурява добър обзор, възможност за неутрализиране
на заплахи, насочени срещу служителя, други членове на екипа или
граждани. Разликата в предназначението и тактико-техническите
характеристики на различните помощни средства не позволява
избор на позиция, която е универсална за всички видове. Ясно
е, че помощни средства, за чието използване е необходима къса
дистанция до правонарушителя (белезници, усмирителни ризи,
палки), изискват позиции в непосредствена близост до него, дока­
то такива, които могат да се използват на големи разстояния (хи­
мически вещества, светлинни и звукови устройства за отвличане
на вниманието и др.), ще позволяват избор на позиция далеч от
правонарушителите.
Изискванията на този принцип оказват влияние върху избора
на вид и форма на построение на полицейските формирования при
екипни действия.
Контролът на светлината е принцип, според който прилага­
нето на помощни средства трябва да се извършва при използване


За повече подробности вж.: Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев. Специална
тактика. С., 1999.
109
на всички естествени и изкуствени светлинни източници, за да се
разкрие местоположението на правонарушителя и да се заслепи.
Това дава възможност да се избегне случайно използване на по­
мощни средства срещу невинни граждани и да се засили психоло­
гическото въздействие върху правонарушителите.
Контролът на звука изисква постоянно слушане и анали­
зиране на шумове и звуци в района на действията с цел разкриване
местоположението на правонарушителя и неговото състояние.
Този тактически принцип трябва да се използва както преди, така
и по време и след прилагане на помощното средство.
Използването на помощни средства е необходимо да се
предшества от предупреждение за намерението за тяхното изпол­
зване. Служителите трябва да предоставят достатъчно време за
изпълнение на дадените разпореждания, освен в случаите, когато
забавянето създава непосредствена опасност за живота и здравето
на граждани или полицейски служители. Такава типична ситуация
е намеса в инцидент със заложници.
Предупреждението може да бъде направено на глас, а на
голямо разстояние или при обръщане към голяма група хора -
чрез високоговорител или други устройства за усилване на гласа.
Предупреждението се прави на български език или на езика на
правонарушителите. Целесъобразно е устното предупреждение
да се дублира с демонстрация (показване) на помощното сред­
ство, което ще се използва. Такава демонстрация е възможна за
по-голямата част от помощните средства - белезници, палки, хими­
чески вещества, бронирани машини, служебни животни.
В ситуация, когато използването на помощни средства е
неизбежно, полицейските служители са длъжни да проявяват сдър­
жаност, да действат в съответствие със създадената обстановка,
поставената задача и целта, която трябва да бъде постигната, свеж­
дайки до минимум възможността за причиняване на материални
щети и нанасяне на телесни повреди.
След използването на помощни средства е необходимо да
се ликвидират последиците от употребата им, като преди това се
окаже помощ на пострадалите. В тази връзка трябва да се осигури

110
долекарска помощ на лицата, получили телесни повреди, и да се
уведомят във възможно най-кратък срок техните роднини. Затова
при мащабни операции е целесъобразно да се привличат служители
на Медицинския институт на МВР или на медицинските служби на
териториалните поделения. Когато няма такава възможност, трябва
да се направи искане до съответните местни или общински власти
с цел привличане на медицински работници от други здравни
заведения.
След използването на помощни средства е необходимо да
се извърши оглед на помещенията и местността за откриване на
пострадали, събиране на несработили помощни средства (особено
такива, с характеристика на боеприпаси), откриване на възможни
огнища на пожар и повреди на обекти от критичната инфраструктура
(предназначена за осигуряване нормалното функциониране на
живота), установяване и отстраняване на негативни последствия.
При необходимост след използване на химически вещества се
провежда дегазация от органи на Гражданска защита или Минис­
терството на отбраната.
Най-често използваните помощни средства в операции за
обезвреждане на барикадирани са: белезниците и усмирителната
риза; устройствата за отваряне на помещения; електрошоковият
пистолет; служебните кучета; светлинно-звуковите гранати. При
мащабни операции и висока степен на обществена опасност могат
да се използват бронирани машини и вертолети.
Белезници се използват с цел ограничаване движението
на крайниците на правонарушителя и недопускане възможността
да нарани други лица или себе си. В разглежданите ситуации по­
ведението на лицата налагат поставянето на белезниците да се
извършва:
• на колене;
• легнал с лице към земята.
Тук е мястото да отбележим важността на позицията на
полицаите спрямо правонарушителя, спазването на правилото на


Станчев, И. Тактически аспекти на използване на помощните средства. Бюлетин
„Полиция“, бр. 24/2008. с. 90-105.
111
триъгълника, дистанцията, комуникацията между тях самите и
лицето, на което се поставят белезници, подхода на служителя,
който ще постави белезниците. Спазва се правилото, че минимум
двама полицаи поставят белезници на едно лице.
Ако се неутрализира лице с явни психически отклонения
и подаването на разпореждания е без резултат, поставянето на бе­
лезници се извършва едновременно с прилагането на ключове за
обездвижването му.
Ако ситуацията налага използването на електропреносен
пистолет (ЕПП) TASER Х 26, служителят, който го държи, извиква
високо и ясно „Тейзър“, неутрализира правонарушителя и дава
сигнал на партньора си да му постави белезниците.
Усмирителни ризи се използват за овладяване състоянието
на буйстващи лица, които с агресивното си поведение могат да
навредят на себе си, други граждани или полицейски служители.
Поставянето се извършва от трима полицейски служители, като
двама неутрализират физическата съпротива на лицето, а третият
поставя усмирителната риза.
В случай на сериозна съпротива може да се използва ЕПП
TASER 26, като се препоръчва правонарушителят да бъде поразен
в долните крайници.
Палките, които се използват в операциите, са:
• изработени от пластмасова суровина;
• каучукови палки;
• палки за индивидуална защита (Тонг-фа);
• щурмови палки.
Пластмасовата палка се използва за защита от удари, нана­
сяне на удари, прилагане на „ключ“ за принудително подчиняване
на правонарушителя. При работа с нея не се допуска нанасянето
на мушкащи удари с върха или дръжката и прилагането на „ключ“
на врата на човека.
Каучуковите палки са предназначени за въздействие, като
се използват върху мускулите на крайниците на нарушители, за­
страшаващи служители или други граждани. Не се допускат удари
в областта на главата и врата.

112
 Палката тип „Тонг-фа“ се състои от ръкохватка с издъл­
бани спираловидни улеи, ограничител и тяло. Конструкцията й по­
зволява защита от удари и прилагане на ключови техники.
Химически вещества се използват при задържане на ба­
рикадирали се лица и освобождаване на заложници по заповед на
ръководителя на операция и при стриктно спазване на нормативите
за всеки конкретен вид и правилата за безопасност.
Химически вещества са поставени във:
• сълзотворни гранати (УГЛ-200 и ЛГЛ);
• газови патрони (12-ти калибър и 26 мм газов патрон);
• аерозолни спрейове (SABRE RED МК3).
При употреба на открито трябва да се имат предвид след­
ните фактори:
• скорост и посока на вятъра;
• температура на въздуха;
• разстояние до нарушителите;
• характер на местността (градски условия, равнинна или
пресечена местност).
При употреба в закрито помещение полицейските служители
трябва да бъдат с поставени противогази, тъй като са подложени на
същото химическо въздействие, както и правонарушителите.
Защитните средства при използване на химически вещества
са: филтриращият противогаз и ампула с противодимна смес (по­
ставя се в лицевата част на противогаза).
Симптоми на обгазяването са: парене и болки в очите;
произволно мигане, свиване на клепачите и сълзене, болезнено
парене в устата, носоглътката и горните дихателни пътища, което
затруднява дишането.
Сълзотворната граната УГЛ-200 се използва в затворени
помещения и на открито, като може да бъде изхвърлена ръчно на
разстояние до около 40 метра или с ръчно изхвърлящо устройство
РВГЛ-3 на разстояние до 100 метра. След запалване гранатата има
време на закъснение от 3 до 6 секунди и време на димене от 10 до
15 секунди .

113
 Една граната е в състояние да задими до непоносимост по­
мещение с обем от 200 кубически метра.
Сълзотворна граната ЛГЛ се изстрелва с изстрелващо
устройство ТВГЛ-150 на разстояние до 150 метра. След запалване
тя има време на закъснение от 4 до 7 секунди и време на димене от
25 до 30 секунди.
Преди употреба на гранатите се разпорежда поставяне на
противогазите от всички служители, действащи в района, опре­
делен за обгазяване.
Газовите патрони 12 кал. и 26 мм се използват за създа­
ване на газов облак на открито и в затворени помещения при неу­
трализиране на правонарушители. Газови патрони 1 2 кал. се из­
стрелват с гладкоцевна пушка 12 калибър, а 26 мм газов патрон се
изстрелва с ракетен пистолет на дистанции от 20 до 250 метра.
Един патрон е в състояние да задими до непоносимост
помещение с обем 20-25 кубически метра.
При използване не се насочват към тялото!
Разпознаването на химическото вещество в тях става по
надписа върху венеца на гилзата или по нарязаната пластмасова
тапа!
Аерозолните спрейове SABRE ����RED ���
МКЗ използват хими­
ческо вещество „Олеорезин Капсикум“ (лют пипер) и са предназ­
начени за употреба като индивидуално средство за обезвреждане
на правонарушители.
Времетраенето на въздействието върху обекта и посоката
на насочване на струята е под контрола на използващия спрея.
Струята се насочва към външния ъгъл на дясното око на
нарушителя. Спреят се движи от външния ъгъл на дясното око през
лицето по посока на лявото око. Ако се пропусне прицелната точка
на окото за насочване на струята, то тя трябва да се освободи в
посока на очите на обекта от дясно на ляво. Този процес се повтаря
до достигане правилната зона за насочване на струята. В случай, че
обектът носи очила, се използва същата техника за нанасяне през
челото, след което се насочва към носа и устата. Спреят трябва да
бъде освобождаван чрез пръсвания по една секунда.

114
 Конична струя се насочва към носа на обекта. Изстрелващият
механизъм се натиска, за да се освободи спреят с коничната струя.
Спреят се движи в посока нагоре и надолу около центъра на лицето
на нарушителя. Този процес се повтаря до достигане правилната
зона за насочване на струята. Спреят трябва да бъде пръскан по
една секунда.
Пяна струята се насочва към очите на обекта. Изстрелващият
механизъм се натиска, за да се освободи спреят. Насочва се с кръгови
движения около центъра на лицето. Този процес се повтаря до до­
стигане правилната зона за насочване на струята. Спреят трябва да
бъде освобождаван чрез пръсвания по една секунда.
Мерки за безопасност при боравене с аерозолни спрейове:
• да не се излага на температура над 48°С;
• да не се пробива или запалва;
• при разпръскване на малки количества се избърсва
с абсорбиращ материал; при разпръскване на големи количества
се използва защитен костюм, за да се избегне раздразване, и се съ­
бират абсорбентните материали;
• след употреба се проветрява помещението, а след
абсорбиращия процес се измива мястото със сапун и хладка вода.
При транспортиране и носене спреят да се държи с включен
предпазител; следи се за ефекта от въздействието, като се взема
решение за засилване на интензивността или прекратяване на из­
ползването му.
Спреят се държи така, както оръжието. „Стрелящата ръка“
(работещата със спрея) е по-близо до тялото, а другата е изпъната
напред така, че да може да отблъсне евентуално нападение.
Мерки за оказване на първа помощ при използване на хи­
мически вещества:
• изведете пострадалия от замърсената площ на свеж
въздух;
• отстранете замърсените дрехи;
• изплакнете обилно с чиста вода най-напред очите на
пострадалия, след това лицето, ръцете и другите части на тялото;

115
 • промийте кожата с хладка вода; измийте с мек
сапун и вода;
• при поглъщане изплакнете устата с вода;
• ако симптомите не изчезнат, потърсете лекарска по­
мощ.
Електропреносен пистолет TASER Х-26 е електрошоков
прибор на въоръжение в СТЗБД от 2005 г. Той представлява елек­
тропреносно оръжие, което с помощта на проводници провежда
електрически импулси, които въздействат върху нервната система
и довеждат до пълно обездвижване и обезвреждане на поразения
(вж. Фиг. 1.1.).

Фиг. 1.1.

Човешката нервна система се състои от три части: цен­

трална нервна система, сетивна и двигателна (вж. Фиг. 1.2.). Пър­
вата включва мозъка, включително и гръбначния. Тя взема решения
и задава командите на тялото.
Сетивна нервна система - съвкупност от нервни клетки,
разположени в близост до епидермиса. Те регистрират усещането
за допир, температура и др. и предават информацията на мозъка.

116
 Двигателна нервна система - съвкупност от нервни клетки,
които предават командите на мозъка към мускулите за контролиране
на движенията.

Нервната система
Централна нервна сис те ма
Главният и гръбначният мозък; обработва
информацията и “взема решения”

Сетивна нервна сис те ма

Пренася информация от тялото към
централната нервна система
Първото и второ поколение ел. ус тройства
влияят само върху нея

Двигателна нервна с исте ма

Пренася информация от централната нервна
система към мускулите и контролира
движенията
Третото поколение ел. устройс тва влияят и
върху сензорната и въ рху двигателната
нервна сис тема.

Фиг. 1.2.

Чрез новите електропреносни оръжия по-мощните елек­

трически вълни проникват не само под кожата, а достигат и по-
дълбоко - до рецепторите от двигателната нервна система. По този
начин новото оръжие влияе не само върху сетивната нервна сис­
тема, но и ДИРЕКТНО върху поведението на мускулите на човека
и задължително води до тяхната контракция, т.е. до падане на зе­
мята.
ЕПП TASER Х-26 работи с 50000 волта напрежение, но
амперажът му е слаб - 0,0021А. Важно е да се знае, че амперажът
убива, а не напрежението. В електрическата мрежа имаме напре­
жение 220V и ампераж 10А.
Тестовете на оръжията „Тейзер“ показват незначителен
ефект върху сърдечния ритъм и кръвното налягане. Правени са
тестове върху експериментални животни, като Тейзър е прилаган
директно в сърдечната област. Резултатите показват, че сърцето

117
продължава да работи нормално. От 100 000 доброволци в 99% от
случаите има моментално обезвредяване за по-малко от секунда.
Към този електрошоков прибор се подхожда както към ог­
нестрелно оръжие. Обучението за боравене с него се извършва в
АМВР от инструктори, притежаващи необходимия сертификат.
Спазва се правилото, че огнестрелното оръжие (пистолета)
и ЕПП се носят противоположно на колана и никога от една и съща
страна.
Абсолютно се забранява прицелването в главата!
Служебните кучета (СК) са ефикасно помощно средство
за обезвреждане на барикадирали се лица.
Тактическото използване на СК се определя от ръководителя
на операцията по предложение на водача на СК. То се използва за
задържане и за откриване на правонарушители.
Избор на човек, укрил се в група от хора, се извършва при
наличие на вещи или негова следа, която не е смесена с други вещи
и следи.
При употреба на химически вещества служебните кучета
трябва да бъдат изведени извън зоната на тяхното въздействие.
При използване на СК за задържане на правонарушители
се вземат мерки за опазване на живота и по възможност здравето
на тези лица.
Използването на СК се преустановява незабавно след по­
стигане целта на приложената мярка.
На лицата, наранени от служебни кучета, незабавно се
оказва първа помощ и се осигурява медицински преглед.
Когато е използван TASER Х-26 срещу правонарушител,
докато тече 5-секундният цикъл, трябва да се внимава с кучето,
тъй като при евентуално захапване челюстите му могат да попад­
нат между двата електрода, забити в тялото на нарушителя, по
които тече ток с напрежение 50000 волта, и животното може да се
стресира.
Халосните патрони се използват в съответствие с калибъра
и възможностите на щатното оръжие в звената.

118
 Употребяват се за психологическо въздействие върху пра­
вонарушителите, за отвличане на вниманието и за подаване на
предварително уговорени сигнали.
Патроните с гумени, пластмасови и шокови куршуми
се използват при задържане и обезвреждане на барикадирали се
лица.
Стоппатрони калибър 9x18 мм, калибър. 38 „Специал“, „Ко­
мар“ и „Оса“ са предназначени за поразяване на правонарушители
в помещения, транспортни средства и на открито.
Действието на куршумите се характеризира с шоков ефект и
временно извеждане на обекта от възможност за противодействие.
9 мм стоппатрон и патронът калибър. 38 „Специал“-„Оса“
имат ефективно действие на дистанция от 11 до 20 м, а патронът
калибър. 38 „Специал“-„Комар“ - от 8 до 16 м.
При използване на разстояния, по-малки от 8 м за патроните
калибър. 38 „Специал“-„Комар“ и по-малки от 11 м за стоппатрона
калибър 9x18 мм и патроните калибър 38 „Специал“-„Оса“,
куршумът предизвиква проникващо нараняване с увреждания на
вътрешните органи.
Патроните 12 кал. с каучукови сачми (ПКС) и каучукови
куршуми (ПКК) при използване на дистанции, по-малки от 20 м
за ПКК и 7 м за ПКС, могат да предизвикат тежки наранявания и
смърт.
Патроните ПКС и ПКК могат да се използват за стрелба с
всички видове гладкоцевно оръжие 12-ти калибър.
26 мм патрони с гумени сачми се изстрелват с ракетен пи­
столет на разстояние 30-40 м. Минимално разстояние за употреба
- не по-малко от 7 м.
Патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми се из­
ползват при стриктно спазване на следните изисквания:
• да не се комплектуват в един пълнител или барабан с
бойни патрони;
• оръжието да не се насочва към главата на правонару­
шителите.

119
 Устройствата за отваряне на помещения са механични,
хидравлични, пневматични, пиротехнически, взривни, електро­
магнитни и други съоръжения, прибори и химически вещества,
предназначени за въздействие върху заключващи механизми и
разрушаване на прегради, входове на помещения и превозни сред­
ства. Те се използват за проникване при задържане на правонару­
шители и освобождаване на заложници.
В операциите се използват пиротехнически и механични
устройства за отваряне на помещения.
Пиротехническите средства представляват линейно офор­
мен заряд (изделие резач). Поставят се в издълбани насочващи
гнезда в равни плоскости, стени от стомана, бетон, тухли и други.
Инициирането се изпълнява чрез:
• електродетонатор;
• капсул-детонатор;
• система „Нонел“.
Зарядите могат да бъдат съединени чрез:
• детониращ шнур;
• да се свържат в мрежа с електродетонатори;
• да бъдат събрани в сегменти с гъвкава връзка.
За намаляване на осколките изделието е монтирано в поли­
уретанова пяна с технологично заложен отвор за поставяне на де­
тонатор.
Устройство „Секрет“ служи за бързо отваряне на врати
на жилищни и административни сгради, за екстрено откриване
на отвор или вход във врати, люкове и прегради в транспортни
средства, а също така за бързо отваряне на помещения чрез счупване
на катинари, куки или други затварящи устройства с разрязване на
материала за преграда в зоната на закрепване.
Тактико-техническите данни (ТТД) на устройство „Секрет“
са:
• тегло - 80-100 грама;
• вид на използваното взривно вещество - хексоген и ни­
тропента;
• скорост на детонация - 6900 м в секунда;

120
 Взривното вещество е поставено в мек материал (гумен
маркуч) с дължина 300-350 мм, с възможност за присъединяване и
увеличаване на дължината.
Устройствата „Туба-50“, „Туба-100“, „Туба-150“ имат съ­
щото предназначение, както „Секрет“, и следните ТТД:
• общо тегло - 60-70 г (110-120 г/160-170 г);
• вид на използваното взривното вещество - пластит „Тан­
грит“;
• вид на срязваната среда - дърво.
Взривното вещество е поставено в подходяща опаковка
(туба за лепило, паста за зъби и др.).
Механичните средства са чук, таран, метални въжета,
флекс, бормашина и други.
Железният чук трябва да има следните характеристики:
- тегло - около 5 кг;
- дължина на дръжката - над 70 см.
Съхранява се в дървен сандък заедно с „кози крак“ и длето.
Служителят, който го ползва, трябва да е оборудван с предпазни
очила и ръкавици. При разбиване на врати се използва в качеството
на таран.
Таранът представлява метална тръба с диаметър над 8
см, запълнена изцяло с цимент или с подвижни метални сфери с
малък диаметър, които заемат вътрешното пространство. Перпен­
дикулярно на тръбата се поставят гумирани дръжки. Общо тегло
- над 8 кг; дължина - над 70 см. Съхранява се в дървен сандък.
Служителите, които го използват, трябва да поставят пред­
пазни очила и ръкавици. Веднага след разбиването на вратата
таранът се оставя на земята и се изважда оръжието. Служителите,
които го използват, остават отвън, или ако влизат в помещението,
са последни.
Метални въжета, завършващи с куки, се използват за от­
къртване на метални решетки и прегради, като в единия край с
куките се закача решетката, а другият край се закача на автомобил,
с който се издърпва решетката.

121
 Освен това се употребяват и следните инструменти: клещи
и ножица за рязане на метал; флекс и бормашина; хидравлични
режещи и разпъващи инструменти; брадва; приспособления за ря­
зане на стъкло и др.
Светлинни и звукови устройства с отвличащо въздей­
ствие.
Светлинните и звуковите устройства с отвличащо въздей­
ствие са боеприпаси и пиротехнически, механични и други прибо­
ри, предназначени за дезориентация и отвличане на вниманието
на правонарушителите. Те се използват при проникване в сгради
и помещения, където има барикадирали ли се лица, и при освобож­
даване на заложници.
В операциите се използват следните устройства с отвличащо
въздействие.
Заслепяващи устройства: С�����������������������������
L����������������������������
-12 с мощност 750 кандела и
захранване 12 V към гнездото за запалка на автомобил; С 56-5 с
мощност 400 кандела, преносим, с акумулаторна батерия.
Светлинно-шоковите ръчни гранати тип LS-G са предназ­
начени за операции по освобождаване на заложници в открити и
закрити помещения, кораби, самолети и други превозни средства.
Те са зашеметяващи, но нетоксични, не нанасят травми върху
лицата, подлежащи на обезвреждане.
Гранатите от тип LS-G се произвеждат в пет модифи­
кации:
- LS-G - 80;
- LS-G - 100;
- LS-G - 120;
- LS-G - 150;
- LS-G - 200.
Служителят, който ще действа с гранатата от горепосочения
тип, се доближава до мястото, откъдето тя ще се хвърли (от врата,
счупен прозорец или друго подходящо избрано място). С едната ръ­
ка се натиска ръкохватката към корпуса на гранатата, а с другата се
изправя шплентът на халката. При постоянен натиск на ръкохватка­

122
та се изтегля шплентът чрез халката, след което гранатата е готова
за хвърляне.
След хвърляне капсул-детонаторът на взривателя ДВМ-
ИМ възпламенява експлозивно-светлинната смес след около 1,5-
2 секунди. При това се получава мощен гръм, генерира силен
блясък. Двете реакции вървят заедно, като светлинно-шумовият
ефект предизвиква дезориентация на незащитени хора за около 20-
40 секунди, което време е достатъчно за тактически екип да неу­
трализира правонарушителите.
За взривяване се ползват също електродетонатор или систе­
ма за взривяване „Нонел“. Тези видове взриватели се обозначават с
буквите „Е“ (LS-G - Е) и „�����������������������������������������
N����������������������������������������
“ (LS-G - N�����������������������������
������������������������������
), съответстващи на използва­
нето на електродетонатор или чрез системата „Нонел“.
Мерки на безопасност:
• при работа с гранатите е необходимо да се ползват ин­
дивидуални защитни средства;
• гранатите трябва да се пазят от пряка слънчева светлина;
• за работа с гранатите се допускат служители, които са пре­
минали практическо обучение за боравене с тях;
• преди започване на операцията се провежда инструктаж
на личния състав, който ще използва гранатите.
Не се допуска пренасянето на гранатите заедно с други за­
палителни материали, капсул-детонатори и др.
Вертолетите се използват за:
• осъществяване на контрол и наблюдение ;
• превозване на служители от СТЗБД;
• десанти по стоварителния способ;
• превозване на болни и ранени;
• отвличане на вниманието на правонарушителите.
Вертолетите се натоварват съгласно товарителен план, раз­
работен от командира на екипажа.
Служителите подхождат към вертолета и отхождат от него
придружени от бордния техник. Не се допуска приближаването до
опашния винт.

123
 На лицата, които се намират на борда, се забранява да се
намесват в действията на екипажа, движението по време на полета.
Те притягат привързващите колани преди излитането и кацането
по команда на бордния техник.
Стоварването на СТЗБД може да стане: кацане на площадка;
от зависнало положение, като се използват щатните приспособления
на вертолета (въжени стълби, лебедки и др.); по парашутен способ
или чрез спускане на рапел.
По време на престоя на временна площадка за излитане
- кацане началникът, в чието разпореждане е придаден вертолет,
организира неговата охрана.
Бронираните машини, използвани в операции за неутра­
лизиране на барикадирали се лица, могат:
• да водят нощно наблюдение чрез щатните му при­
бори за нощно виждане;
• преодоляване на заграждения и прегради;
• да служат за балистична защита на полицейските
екипи;
• да създават проходи в помещения с барикадирали
се лица със или без заложници;
• транспорт и тактическо прикритие на щурмови
екипи;
• извозване на ранени и задържани лица от щур­
мувания обект;
• отвличане вниманието на правонарушителите.
БТР 60 ПБ превозва максимум 10 човека. На купола може
да се монтира транспортен пусков гранатомет ТВГЛ 150, който
е предназначен за стрелба със сълзотворни гранати ЛГЛ 100 на
разстояние до 150 метра. При стрелба с автоматично оръжие от
БТР задължително се поставя гилзоотражателен щит, като при
пълненето на оръжието цевта се насочва навън през бойниците на
страничния борд.
В обучението на СТЗБД задължително трябва да се включ­
ва използването на всички помощни средства, което води до усъвър­
шенстване на тактическите умения на служителите.

124
 При разработването и проиграването на варианти за дей­
ствие в ситуации на барикадиране е необходимо да се включва упо­
требата на помощни средства като алтернатива на използването на
огнестрелно оръжие.

125
 Глава втора

ОСНОВИ НА ОБУЧЕНИЕТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА

ОПЕРАЦИИ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА
БАРИКАДИРАЛИ СЕ ЛИЦА
§1. Система на обучението
1.1. Обща характеристика
Обучението за действие в операции за обезвреждане
на барикадирали се лица е задача на всички специални учебни
дисциплини, но с особено значение са стрелковата подготовка,
личната полицейска защита и специалната тактика. В настоящата
разработка се акцентира върху тактическите аспекти на обучението.
Независимо че се обръща особено внимание на операциите за
обезвреждане на барикадирали се лица, изложените постановки
могат да се използват в обучението за действие в други видове
високорискови операции.
Обучението по специална тактика е неразделна част от
общата система за обучение на служителите от СТЗБД. То се
провежда в учебните заведения на МВР в курсовете за специа­
лизация и актуализация на професионалната подготовка и в обу­
чението без откъсване от работа в съответствие с изискванията на
Заповед № 195/2003 г. и Инструкция № 197/2003 г.
Системата трябва да осигурява специфичното и комплексно
обучение за придобиване на умели и съгласувани действия за про­
веждане на специални операции в условия, максимално близки
до реалните. За постигане на този резултат обучението трябва да
се провежда в разнообразна, сложна и бързо изменяща се обста­
новка.
Имайки предвид сложността на този вид подготовка, как­
то и специфичната структура и задачи на СТЗБД, обучението е
разделено на три етапа: индивидуална подготовка; подготовка на
тактически екип; подготовка на тактическа група (специализираното


Категориите курсове са определени в Наредба за професионално обучение, Рег.
№ I-1011/04.07.2006 г.
126
тактическо звено за бързи действия). Подготовката на специалисти
(снайперисти; водачи на автомобили; пиротехници и др.) следва да
се провежда паралелно с подготовката на тактическия екип.
Към момента е регламентирано индивидуалната тактическа
подготовка на ръководителите на СТЗБД и служителите, които ги
заместват, да се провежда по време на специализирани курсове в
Академията на МВР, на останалите служители - в центровете за
първоначална професионална подготовка, а след приключване на
обучението - от ръководителите на звена в териториалните служби.
В поделенията индивидуалната тактическа подготовка трябва да се
усъвършенства непрекъснато в занятия, провеждани периодично
от ръководителите на екипи, под общото ръководство на началника
на СТЗБД.
За ефективно провеждане на подготовката на тактическите
екипи и групи ръководителите на СТЗБД и техните заместници
получават методическа подготовка на специализирани курсове в
Академията на МВР или ЦСППП.
Индивидуалната тактическа подготовка се провежда в
началото на обучението по специална тактика. През това време
служителите от СТЗБД придобиват навици и умения да действат
самостоятелно във високорискови ситуации. Степента на индиви­
дуалната подготовка трябва да се проверява на контролни практи­
чески занятия в края на етапа. Служителите, които показват слаби
резултати, следва да се пренасочат към други звена.
Подготовката на специалисти (снайперисти, пиротехници,
водачи на автомобили) се извършва след индивидуалната подготовка
чрез специализирани курсове в центровете за първоначална профе­
сионална подготовка. В курсовете следва да се провежда обучение
за осъществяване на снайпер-контрол, пиротехнически пробив,
средства за отвличане на вниманието, управление на автомобил в
сложни условия и други умения.
Имайки предвид ограничения брой подготвени служители
в посочените области, за обучението на специалисти трябва да се
привличат обучители от всички служби на МВР по предложение
на ректора на Академията на МВР.

127
 Подготовката на тактическия екип е следващият етап от
обучението по специална тактика и се провежда след подготовката
на специалисти. Имайки предвид, че ръководителите на звена са
отговорни за изпълнението на поставените задачи, обучението
на тактическите екипи трябва да се извършва от ръководителите
на СТЗБД и техните заместници. Основна цел на този етап е так­
тическото сглобяване на екипа. Етапът завършва с контролни
практически занятия, които проверяват възможностите за прилагане
на основните тактически способи от всеки екип самостоятелно.
Подготовката на тактическата група (СТЗБД) е третият
основен етап от обучението по специална тактика и се осъществява
от ръководителя на СТЗБД след тактическото сглобяване на екипа,
а за прилагането на основните тактически способи - паралелно с
подготовката на екипа, но в различно учебно време (часове). Так­
тическото сглобяване на групата е целесъобразно да завършва
с контролни тактически занятия и учения за провеждане на спе­
циална операция.
След приключване на първоначалната подготовка по
специална тактика, уменията на служителите и тактическата
сглобеност на екипите и групата (СТЗБД) се усъвършенстват и
поддържат чрез провеждане на занятия по специална тактика - не
по-малко от един-два пъти седмично (ако оперативната обстановка
в обслужвания район позволява).
В рамките на курсовете за специализация на професио­
налната подготовка и обучение без откъсване от работа обучението
за действие в разглежданите операции е в рамките на третия етап
- „Обучение на тактическата група (СТЗБД)“. Отделни периоди,
фази, специфични действия и техники могат да бъдат включени и
в другите етапи.
Обучението за провеждане на операции за обезвреждане
на барикадирали се лица се извършва в рамките на общата сис­
тема за професионално обучение и в частност - в рамките на
обучението по специална тактика. Тази система включва: обучи­


Вж. Програма Рег. № 202/2004 г.

Известна още като „педагогическа система“ - б. а.
128
тели (преподаватели); обучаеми; цели на обучението; учебно
съдържание; методика на обучение; средства за обучение (вж. Фиг.
2.1.).
Методиката на обучение по специалната полицейска так­
тика включва принципите, методите и формите на обучение.
Всички елементи на системата се намират във взаимна
връзка и всички оказват влияние върху ефективността на обучението
за действие във високорискови операции.
Обучителите, използвайки методика и средства за обучение,
предават учебното съдържание на обучаемите за постигане целите
на обучението.

ОБУЧИТЕЛИ

УЧЕБНО
СЪДЪРЖАНИЕ

МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕ
СРЕДСТВА
ЗА
ОБУЧЕНИЕ
ЦЕЛИ НА
ОБУЧЕНИЕТО

ОБУЧАЕМИ

Фиг. 2.1. Система за обучение

1.2. Цели на обучението

Ключов елемент в системата за обучение са целите на обу­
чението, т.е. „крайното желано състояние“. Правилно определе­


Обучител - служител с правоспособност да провежда обучение; преподавател
- длъжност в учебните структурни звена на МВР.
129
ните цели оказват влияние върху ефективността на обучението.
Основните цели на обучението се определят в учебните програми,
а специфичните за всяка тема - в плановете за провеждане на за­
нятията.
Целите определят какво трябва да се учи и да се оценява. Не
е възможно да се оцени ефективността на обучението, когато не е
ясно какви резултати трябва да се постигнат. Целите на обучението
са свързани с постигането на такова ниво на компетентност (уме­
ния) от обучаемите, което да им позволява да изпълняват задачи в
реалните операции.
Целите трябва точно да определят какво трябва да могат
да правят обучаемите в края на всяко занятие, етап или цялост­
ното обучение. Само при точна формулировка е възможно да се
отчетат резултатите и да се оцени ефективността на обучението.
Например формулировката на следната цел: „Обучаемите да
разбират същността и характерните черти на високорисковите
ситуации“ не дава ясна определеност за последващо оценяване,
тъй като всеки обучител може да определя различно смисъла на
думата „разбират“. Според някои това означава обучаемият да даде
определение на понятията, а според други - да даде примери от
практиката. Далеч по-ясна е следната формулировка: „Обучаемите
да знаят определението за високорискови ситуации и да изброят
видовете и техните характерни черти“.
Друг пример за точно формулиране на цел: „Тактическите
двойки да могат да изпълняват три техники за влизане в по­
мещение за време, не повече от 2 секунди. Изпълнението трябва
да бъде както описанието на техниките, дадено на страница 21
от учебното пособие „Специална тактика“. В този пример се
описва точно това, което обучаемите (в състава на точно определена
структурна единица) трябва да покажат, и дава на обучителя точни
критерии за оценка на знанията и уменията, както и степента
на постигане целите на обучението. Това трябва да е правило при
определянето на целите.
Примерната цел, посочена по-долу, е формулирана на
основата на това правило: „Ръководителите на тактически екипи

130
да осъществяват подготовката, провеждането и приключването
на операция за неутрализиране на барикадирало се лице, за не
повече от два часа“.
В случая целта включва параметри, които дават отговор на
въпросите: какво да се направи?; с какви сили да се направи (кой
да го направи)?; до кога (за колко време) да се направи?
При определянето на цели трябва да се спазва правилото:
„Постигане на по-високи нива на познание (познавателна
дейност) - на по-късните етапи на обучение“. Нивата (от ниските
към високите ) са:
• знание (възпроизвеждане на фактическа информация);
• осмисляне (разбиране на смисъла);
• прилагане (умение да се използва получената информация
в практиката);
• анализ (разделяне на информацията на съставни части за
улесняване на разбирането);
• синтез (разбиране чрез разглеждане на явлението като
цяло);
• оценка (ценностни съждения, сравнителни оценки).
Тези нива може да се опишат със следните формулировки
на цели.
Знание (възпроизвеждане на заучен учебен материал) -
„Обучаемите да знаят принципите и правилата на специалната
тактика, определенията и съдържанието на техниките, процедурите,
тактическите действия и способи, използвани във високорисковите
операции“;
Осмисляне (обвързване на учебен материал от различни
области на знанието) - „Обучаемите да могат да включват зако­
новите процедури за прилагане на принудителни полицейски
правомощия в подготовката и провеждането на тактическите дей­
ствия“.


Това е виждане на американския педагог Мейджър. Вж.: Mager, R. F. Preparing
instructional objectives, Palo Alto, 1984.

Bloom, B.S., Engelhart, M.B., Furst, E.J., Hill, W.H. Krathwohl, D.R. Taxonomy of
educational objectives: handbook 1, New York, 1956.
131
 Прилагане на изучените принципи, правила, действия, тех­
ники и процедури в конкретни ситуации - „Обучаемите да могат да
прилагат основите принципи на специалната тактика при избор на
техники, тактически действия в ситуации с барикадиране“.
Анализ на даден проблем (дадена обстановка) - „Обучаемите
да могат да анализират обстановката в процеса на планиране на
операциите“.
Синтез - „Обучаемите да могат да формулират варианти
за действие (концепции) за операции за обезвреждане на барика­
дирали се лица“.
Оценка - „Обучаемите да могат да оценяват степента на
риск, вариантите за действие, плановете и проведените действия
на основата на предварително определени критерии“.
Когато трябва да се формулират специфични цели за
всяка тема и занятие, може да се използва виждането, че целта е
придобиване на нови способности (умения и навици) като конкре­
тен резултат от обучението.
Съществуват пет типа способности: интелектуални; способ­
ности за изразяване (вербални); отношение; моторни навици и
познавателни (когнитивни) стратегии. Това виждане, приложено
към целите на обучението, може да се изрази със следните примерни
формулировки.
Интелектуални способности - „Обучаемите да могат да
определят заплахите в ситуации на барикадиране, да ги класи­
фицират по вид и да ги степенуват по важност“.
Вербални (способности за изразяване) - „Обучаемите да
могат да докладват обстановка и вариант за действие, използвайки
стандартната тактическа терминология и структура“.
Познавателни (когнитивни) стратегии - „Обучаемите да
могат да изработват собствен ред за работа (процедури) за решаване
на тактически задачи“.
Отношение - „Обучаемите да предпочитат екипната работа
при решаване и изпълнение на тактически задачи“.

Gagne, E. D. The cognitive psychology of school learning. Boston, 1985; Gagne, E.
D. Condition of learning, New York, 1985; цит. от Guy R. Lefrancois. Psychology for
teaching. 2000.
132
 Моторни навици - „Обучаемите да могат да поставят бе­
лезници денем, нощем и при ограничена видимост за не повече от
три секунди“.
Ако се използва описаният вариант за определяне на спе­
цифични цели за всяка тема и занятие, ефективността на обучението
за всяко занятие или етап може да се определи чрез сравняване на
резултатите от овладяване на новите способности (знания, умения
и навици) с желаните.
Независимо от това какъв вариант за определяне на цели се
използва, в основата на целеполагането трябва да стои стремежът
за изработване на такива умения у служителите, които да им позво­
ляват да участват в реални операции.
Целите могат да се разглеждат като своеобразни степени
за достигане на необходимия реализъм в обучението. Колкото
разликата в обстановката между реалните и учебните операции
е по-малка, толкова разликата между уменията, придобивани в
учебни операции, и необходимите умения за реалните операции
ще бъде по-малка.
Върху ефективността на обучението оказва влияние под­
ходът за постигане на целите. Възможни са три основни подхода:
равномерно нарастване на натоварването, първоначално плавно и
последващо рязко натоварване и първоначално рязко и последващо
намаляване на натоварването.
Първият подход представлява равномерно нарастващо
натоварване в рамките на разрешеното (възможно) време за обу­
чение. Този подход осигурява сравнително плавна адаптация на
повечето служители към реализма на ситуациите. Целите на обуче­
нието ще бъдат изпълнени от по-голямата част от тях.
Вторият подход представлява неравномерно натоварване,
като в началото на обучението то е бавно, по-плавно нарастващо,
а в края на периода рязко нарастващо. Този подход позволява по-
плавна адаптация на повече служители към реализма на ситуациите.
Може да се очаква, че целите на обучението ще бъдат изпълнени от
голяма част от служителите, но вероятно по-малко, отколкото при
първия подход.

133
 Третият подход също представлява неравномерно натовар­
ване, но в началото на периода е рязко нарастващо, с плавно пони­
жение в края на периода. Този подход позволява адаптация на по-
малък брой обучаеми, но с по-високи психо-физически качества.
Целите за обучението ще бъдат изпълнени от по-малка част от
служителите, но по-добре ще се адаптират в реалните операции.
1.3. Обучители и обучаеми
Другите ключови елементи на системата за обучение са
обучителите (преподавателите) и обучаемите.
За постигане целите на обучението водещо значение има
подготовката на обучителя (преподавателя). Той трябва да при­
тежава достатъчно добро ниво на педагогическа подготовка,
която да му позволява да въздейства ефективно върху всички
елементи на учебния процес. Професионалният опит в сферата на
високорисковите операции е задължителен. Съгласно указанията
за подбора и подготовката на служителите от СТЗБД, обучението
по специална тактика се осъществява от ръководителя на звеното
и ръководителите на тактически екипи.
Нивото следва да е такова, че да могат да прилагат всички
методи и организационни форми за обучение.
Обучаващите се служители представляват обект на въз­
действие. От изключително значение за ефективността на обуче­
нието е тяхната мотивация и предварително ниво на подго­товка.
Обикновено по-високата мотивация води до по-високи резул­
тати, следователно по-висока степен на постигане на целите.
Недостатъчната вътрешна мотивация налага прилагане на мерки
за активизиране на служителите. Начините, който се използват за
мотивиране по време на обучението, варират - от награда за добри
резултати (поведение) и наказание за лоши резултати (поведение)
до активизиране на вътрешните потребности на обучаемите.
В редица случаи (особено при по-младите обучаеми) на­
градите и наказанията могат да доведат до стремеж за имитиране


���������������������������������������������������������������������
ипични за поведенческия (бихевиористичен) подход в обучението - б. а.

����������������������������������������������
ипични за хуманния подход в обучението - б. а.
134
на желаното поведение и създаване на отрицателно отношение към
обучителите и обучението въобще.
Мотивацията чрез активизиране на вътрешните потреб­
ности, обикновено дава по-добри резултати. Вътрешните потреб­
ности са: физиологичните потребности, потребност от безопасност,
потребност от съпричастност и любов, потребност от уважение;
естетически; познавателни; потребности от самореализация.
В обучението за действие във високорискови операции за
мотивиране на обучаемите може да се активизират както някои от
основните потребности, така и по-висшите. Например потребността
от безопасност - физическа и психологическа, е заложена в същ­
ността на разглежданото обучение, тъй като придобитите знания,
умения и навици в основата си са „животоспасяващи“ и естествено
пораждат висока мотивация.
Нивото на първоначална тактическа, правна, стрелкова,
физическа и др. подготовка оказва влияние върху обучението по
следния начин. Наличието на предварителна подготовка позволява
по-бързо адаптиране на обучаемите към изискванията за реализъм,
както и възможност за намаляване на времето за обучение. Освен
това по-високата предварителна подготовка позволява включване
на повече и по-сложни методи и форми на обучение.
Върху степента на постигане на целите на обучението
влияе числеността на обучаемите. Оптималният брой служители
под ръководството на един обучител е 5-7 човека. В тази цифра
не се включват хора за имитиране действия на правонарушители,
граждани и др.
1.4. Учебно съдържание и методика на обучение
Учебното съдържание е елемент на системата за обу­
чение, което се определя в учебните програми и тематичните


За повече информация вж. Maslow, A. H. Motivation and personality. New York,
1970.

Последните три са т. нар. метапотребности - б. а.

Вж. Момов, Б. Оценката на новоназначени сержанти от Национална служба
„Полиция“ за обучението в ЦСПП - гр. Варна към Академията на МВР. Бюлетин
„Полиция“, бр. 22/2006, с. 120-152.�
135
планове. Като се има предвид, че операциите за обезвреждане на
барикадирали се лица са елемент на специалната подготовка на
СТЗБД, основен учебно-планов документ е Програмата по спе­
циална тактика за СТЗБД. От нея се избира тематиката и учебните
въпроси, като ръководителите на СТЗБД (обучителите) могат
да формулират и други теми и учебни въпроси. При подбора на
тематиката обучителите трябва да се съобразяват със следните
фактори: приоритетите в изпълняваните от тях задачи и дейности;
особеностите на оперативната обстановка; квалификационна и
длъжностна характеристика на обучаемите; ниво на предварителна
подготовка на обучаемите (вкл. наказателноправна, наказателно-
процесуална, полицейско-правна, специална; педагогически и
професионален опит на обучителите; наличната материална база
(тактически полигон и учебно-тренировъчни средства). Избраните
теми се включват в тематичните планове (вж. примерен тематичен
план в Приложение № 1). Съдържанието на всяка тема включва:
постановки в закони и подзаконови актове, регламентиращи дей­
ности по конкретната тема; теоретични възгледи, изложени в изда­
дени от МВР учебници и учебни пособия; анализи и обзори на си­
туации с барикадиране; практически опит.
Методиката на обучение е елемент на системата за обу­
чение, която включва определянето на задачите, принципите, ме­
тодите и организационните форми на обучение.
Задачите на методиката са в зависимост от целите, опре­
делени в учебните програми. Те могат да се формулират по следния
начин:
• да подбере и групира учебния материал по модула
и отделните теми по такъв начин, че да се усвоят задълбочено всич­
ки учебни въпроси;
• да определи съотношението, връзките и последова­
телността на теоретическото и практическото обучение за действие
в операциите;


Рег. № 202/2004 г.
136
 • да свърже процеса на обучение по действие в си­
туации на барикадиране с другите високорискови операции и други
учебни дисциплини, имащи връзка с тези операции;
• да изследва ефективността на различните методи и
форми на обучение.
Принципите на обучение са основна категория в системата
за обучение. Необходимо е да се разбират като изисквания, които
трябва да се прилагат във всички случаи, във всяко занятие.
Основните принципи са: реализъм на обучението, целесъобразност
на обучението, перспективност; екипност; законност, обучение за
постигане на „автоматизъм“ в действията; нагледност; достъпност;
системност и последователност; твърдост на знанията, уменията и
навиците.
Методите за обучение представляват начините, по които
обучителите предават определени знания. Те трябва да се усвоят
и превърнат в умения, навици или да променят отно­шение. Ос­
новните методи са: устно и визуално излагане на учебния мате­
риал; обсъждане на изучавания материал; показ (демон­страция);
упражнение и повторение; практическа работа; проверка и оцен­
ка.
Формите на обучение представляват организационната
страна на обучението. Те обхващат правилата, по които се провежда
обучението, степента на активност на обучаваните и обучителите,
съотношението между индивидуалното и колективното обучение.
Формите на обучение са теоретични и практически. Основ­
ните теоретични форми, които могат да се използват за обучение за
действие в операции за обезвреждане на барикадирали се лица, са:
лекциите; беседите и дискусиите. Основните практически форми
са: тактическите упражнения; тактическите занятия; тренировъч­
ните занятия; тактико-стрелковите занятия; учебните операции;
тактическите учения.

137
 §2. Методика на обучението (принципи, методи и
форми на обучение)
2.1. Принципи на обучение
Принципите на обучение са основна категория в системата
за обучение. Разбират се като изисквания, които трябва да се при­
лагат във всички случаи, във всяко занятие.
Специфични принципи, чието спазване осигурява пости­
гането на целите на обучението по специална тактика, са: реализъм
в обучението; целесъобразност на обучението; перспективност на
обучението; екипност; обучение за постигане на „автоматизъм“ в
изпълнението на действията (техниките и процедурите); законност
на обучението.
Реализмът на обучението изисква максимално прибли­
жаване на условията на обучение към действителността, към реал­
ността на операциите. Реализмът в обучението има много аспекти.
Най-важните от тях са:
• пресъздаване на характерните черти на високорис­
ковите ситуации в учебната обстановка;
• доближаване на основните параметри на тактичес­
ките действия, провеждани в учебна обстановка, до реалните.
Пресъздаването на характерните черти на високорис­
ковите ситуации в учебната обстановка означава по време
на занятията да се създават условия, в които обучаемите да са
подложени на (вж. Фиг.2.2.): високо физическо и психическо
напрежение; уникалност на всяка ситуация; неопределеност в об­
становката; кратки срокове за провеждане на действията; висока
степен на обществен контрол; ограничени законови рамки; неравно­
поставеност спрямо правонарушителите.

138
 Кратки Високо физическо
срокове за и психическо
Уникалност на
провеждане напрежение
ситуациите
на действята
правонарушителите

законови рамки
Предимство на

Ограничени
ОБУЧАЕМИ

Решителност Неопределеност в Висока степен на

обстановката обществен контрол

Фиг. 2.2. Характерни черти на високорисковите ситуации

За усвояването на начините за действие в обстановка на

риск, овладяването и управлението на ситуацията, ефективното
неутрализиране на съпротива е необходимо детайлно разглеждане
и пресъздаване на условията, в които се прилага високорисковата
(специалната) тактика. Знанието за характерните особености на
високорисковите ситуации е само част от съдържанието на обуче­
нието. Необходимо е пресъздаване на тези особености в рамките
на практическите занятия.
Високата степен на риск в операциите се обуславя от
заплахата за живота и здравето на участниците. В учебните занятия
няма реална заплаха за живота на обучаемите. Това означава, че
трябва да се създават изкуствено условия, които да доведат обу­
чаемите до състояние, близко до реалния стрес. Например преди
пристъпването към изпълнение на определена практическа задача,
обучаемите да бъдат подложени на физическо и психическо нато­

139
варване (спринтово бягане, пренасяне на тежка екипировка, изпъл­
нение на точно определени действия по сигнал и др.).
Операциите за обезвреждане на барикадирали се лица се
характеризират с наличие на конфронтация между две страни. То­
ва означава, че в учебна обстановка винаги трябва да присъства
фигурата на обекта на операцията. По този начин обучаемите
винаги ще поддържат готовност за реакция, включително защитна,
изискваща използване на оръжие или помощни средства.
Пространството, в което съществува риск, е ограничено от
разстоянието, на което могат да се нанасят вреди върху участниците
в събитието. Това разстояние се колебае в големи граници и зависи
от много фактори - използвани средства (огнестрелно или хладно
оръжие, физическа сила, други общоопасни средства), местност,
време. За да се създават навици за определяне пространството на
риска, в рамките на учебната тактическа обстановка на обучаемите
трябва да се съобщава какъв вид оръжие притежават обектите на
операциите. Освен това, преди началото на всеки учебен въпрос и
нова ситуация ясно и точно да определят опасните зони в района
(като вид и степенуване по важност).
Времето, в което съществува риск, се определя от възмож­
ностите на който и да е от участниците да използва общоопасни
средства. То зависи преди всичко от физическите възможности
на участниците и тактико-техническите характеристики на сред­
ствата (количество боеприпаси, количество общоопасни средства).
Обучаемите трябва да свикнат с мисълта, че в района на провеж­
дане на занятието (извън времето за подготовка) във всеки един
момент за тях съществува „риск“. За тази цел обучителите могат
да симулират „внезапно нападение“ от неочаквана посока, по нео­
чакван начин, включително извън рамките на тренираната ситу­
ация.
Обучаемите трябва да разберат още в учебна обстановка,
че операцията е обстановка на реални и потенциални заплахи за
живота и здравето на участниците в нея.
Високото психическо и физическо напрежение във високо­
рисковите операции се обуславя от потенциалната или реална въз­

140
можност в ситуацията да използват оръжие, физическа сила или
други средства за нападение, което създава опасност за живота и
здравето на всички участници. Наличието на смъртна опасност
предизвиква една естествена реакция - страх. При недостатъчен
опит условията могат да предизвикат неконтролируем страх и
дори паника. Единствено мобилизацията на нравствените сили,
както и задълбочената специална подготовка, позволяват на човека
да приложи напълно своите знания, навици и умения.
Освен това активните тактически действия са съпроводени с
остър дефицит от време за адекватно реагиране, непълна и неточна
информация за обстановката, което допълнително натоварва човека.
Физическото напрежение е предизвикано както от необходимостта
в редица случаи буквално да се преодолява физическата съпротива
на обектите, така и от необходимостта продължително време да
се носи тежка защитна екипировка, оръжие, технически и други
средства при неблагоприятни атмосферни условия. Когато в за­
нятията се създават условия високото физическо и психическо
напрежение да се изпитат реално, обучаемите постепенно ще
успеят да овладяват страха, ще понасят все по-леко напрежението
и като краен резултат - ще бъдат подготвени да се справят в реална
операция.
Друга характерна черта, която трябва да бъде пресъздавана
в обучението, е неравнопоставеността на противостоящите
страни.
Двете противоборстващи страни във високорисковите си­
туации не са равнопоставени. Обектът (престъпникът) винаги има
предимство. То се изразява в липсата на задължения по спазването
на правните ограничения за използване на сила и оръжие.
Полицейският служител е строго ограничен в това отношение и
всички институции зорко следят дали изпълнява десетките изиск­
вания по отношение спазването на правата на гражданите, като
до доказване на противното престъпникът е от тази категория -
гражданин. Всеки правонарушител може да извърши нападение
без предупреждение, при това с всякакъв вид оръжие - цялата гама
на хладно и огнестрелно, или използвайки физическа сила. При

141
това престъпниците „не са длъжни по възможност да пазят живота
на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота
и здравето на други лица!“ Това „лице“ може да е гражданин, за­
държан като заложник, или полицейски служител, който изпълнява
определена задача в операцията.
Основно предимство на престъпника е възможността по-
рано от полицейския служител да вземе решение за извършване на
нападение. По-ранното решение води до изпреварващо действие,
докато юридическите правила изискват от полицаите защитата да
започне след нападението.
По-голямата част от ситуациите с барикадиране се провеж­
дат в населени места. Наред със сложните топографски условия е
необходимо съобразяване и с постоянното наличие на граждани,
което значително ограничава възможностите за прилагане на сила
от страна на законоприлагащите институции. Това е допълнително
предимство за правонарушителите, които могат да използват граж­
даните като „жив щит“, включително задържайки ги като залож­
ници.
Изложените предимства на правонарушителите трябва
да бъдат често пресъздавани в учебна обстановка, за да бъдат
принудени обучаемите постоянно да се стремят да постигат
тактическо предимство спрямо правонарушителите чрез прилагане
на варианти за действие, основани на спазването на принципите на
специалната тактика. Допускането на грешки в тази насока трябва
да бъде преодолявано чрез анализ на всяка ситуация, където са
допуснати, предлагане и обсъждане на нови решения и тяхното
проиграване.
Уникалността (неповторимостта) означава, че няма ситуа­
ция, която да има точен аналог в развитието си като процес и в
крайното си състояние като резултат. Съчетаването на въздействието
на многобройни фактори създава безкрайно много комбинации, ко­
ито не се повтарят.
Това означава, че в обучението трябва да се избягват
„шаблонни“ обстановки. Всяко учебно занятие трябва да бъде в
обстановка, различна от предната. Трябва да се търсят начини за

142
внасяне на колкото се може по-голямо разнообразие в занятията
чрез промяна на мястото, времето, наличните средства и другите
елементи на обстановката. Повторение на едни и същи условия
е допустимо само в процеса на първоначално овладяване на про­
цедури, техники и отделни тактически действия.
Неопределеността като следваща характерна черта се из­
разява във факта, че дори и подробното познаване на структурата,
възможностите, функциите на участващи в ситуацията организа­
ционни структури и психологическите особености на обектите на
операциите не позволява да се определят еднозначно възможните
им реакции в хода на конфронтация. Трудно е да се предскаже точ­
но поведението на участниците в следващия интервал от време.
Глав­ната причина е наличието на две противоборстващи страни
- полицейски служители и правонарушители, които са човешки
същества. Реакциите на различни хора, независимо от близостта на
условията, в които се намират, не са еднакви и са труднопредвидими.
При това двете страни постоянно си противодействат.
Неопределеността се засилва и от факта, че в редица ситу­
ации липсват или са недостатъчно данните за някои елементи
на обстановката - планировка на сгради, осветеност и т.н. Еле­
ментите на обстановката с природен характер - местност, атмо­
сферни условия, също се намират в сложно взаимодействие и
не могат да се прогнозират точно. Състоянието на всеки един
фактор (човек, средство, местност, атмосферни условия) определя
моментното състояние на обстановката. Съответно състоянието
на всеки отделен фактор може да заеме две и повече положения.
Комбинацията от тези състояния е огромно число. Това прави нео­
пределеността много висока. За да се намали тя, е необходимо
голямо количество информация, но за нейното събиране, обработка
и предаване е необходимо време, през което факторите променят
своето състояние. Следователно, независимо от бързината за съби­
ране, обработка и използване на данни, ситуацията ще бъде във
висока степен неопределена.
Обучаемите трябва да приемат неопределеността като
същностна черта на обучението и практиката. При описание на

143
обстановката за провеждане на занятията, при поставяне на задача
обучителите винаги трябва да съобщават ограничени данни, за
да се пресъздава неопределеността на реалните операции. Това
обикновено води до стремеж от страна на обучаемите към само­
стоятелно търсене на липсващата информация и развива инициа­
тивността им.
Ситуации с барикадиране са епизодични по своя характер.
Обикновено възникват в хода на охранителната и оперативно-
издирвателната дейност на полицейските служби, т.е. заемат под­
чинено положение спрямо тях.
Това означава, че в хода на обучението учебните обстановки
трябва да пресъздават условията на провеждане на високорискова
операция в рамките на оперативно-издирвателната и охранителната
дейност на полицията.
В разглежданите операции участват предимно полицейски
органи, които може да прилагат принудителни (репресивни)
правомощия поради активно или очаквано противодействие на
обектите. Това съществено ги отличава от останалите кризисни
ситуации, където също съществува елемент на риск - възникнали,
поради природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и
др. Единствено, прилагайки принудителни правомощия, може
да се постигне установяване на контрол върху определен обект.
В зависимост от степента на заплаха и в съответствие с основ­
ните принципи за употреба на сила и огнестрелно оръжие (закон­
ност; необходимост; пропорционалност), се прилагат и всички
правомощия с принудителен характер (разпореждане, предупреж­
дение, призоваване, проверка за установяване на самоличност,
отвеждане, личен обиск, проверка на лични вещи, проверка на
превозно средство, проверка на помещения, използване на физи­
ческа сила, използване на оръжие).
За постигане на ефективност в обучението за действие в
такива ситуации е необходимо детайлно познаване на процедурите
за прилагане на принудителни полицейски правомощия. Въпреки


Де Ровер, К. В служба и защита на обществото. Женева, 1998, с. 334.

Чл. 62-80 от ЗМВР и чл. 40 от ЗОВСРБ.
144
че се изучават от други учебни дисциплини, единствено в рамките
на тактическата подготовка те се прилагат практически и цялостно.
Обучаемите се поставят в трудни условия, тъй като трябва да
съчетават знанията и уменията по наказателно право, наказателно-
процесуално право, полицейско право, стрелкова подготовка,
лична защита и физическа подготовка с тези по специална тактика.
Многократното повторение на ситуации, където трябва да използват
принудителни полицейски правомощия, довежда до създаване на
навици за спазване както на юридическите, така и на тактическите
правила и процедури.
Решителността е характерна черта, която се обуславя от
острия характер на сблъсъците, често изключващи компромиси.
При тези сблъсъци от едната страна са полицейските служители,
чиято цел е установяване на контрол върху правонарушителите и
възстановяването на реда, а от другата страна (техният противник)
са правонарушители, които създават препятствия пред постигането
на тази цел.
В обучението е целесъобразно редовно да се пресъздават
ситуации, където „барикадиралите се“ показват висока степен
на решителност, изразяваща се във невъоръжени и въоръжени
нападения на всеки един период от операцията. По този начин
се създават навици за бърза адекватна реакция на основата на
тренирани варианти за действие. Те осигуряват оцеляването на
полицейските служители при реални нападения срещу тях.
Кратките срокове за провеждане на активните такти­
чески действия се определят от стремежа на полицейските слу­
жители да постигнат изненада и чрез висока скорост на дей­ствията
да задържат инициативата в свои ръце. Обикновено актив­ните
тактически действия са с продължителност до 15 минути. Това
означава, че в рамките на обучението тренираните активни так­
тически действия трябва да се ограничат до обичайната продължи­
телност в практиката. По този начин обучаемите придобиват умения
да се справят с ограниченото време за подготовка и провеждане


Данни от емпирично социологическо изследване на тема „Операции за задържане
на извършители на престъпления“, 2000 г.
145
на действията. Те постепенно преодоляват стреса, предизвикан
от дефицита на време, както за осъществяване на процедурите по
подготовка на действията, така и за бързото реализиране на цикъла
„наблюдение, оценка, решение, действие в хода провеждане“.
Ограничените законови рамки и висока степен на общест­
вен контрол се изразяват в обстоятелството, че независимо от
извършването на правонарушения, не винаги е възможно прилагане
на принуда (прилагане на сила) за пресичане на престъпление или
друго нарушение. Освен това, независимо от сравнително голямото
количество и разнообразие на средства на тактическите звена,
могат да се използват тези от тях, за които има правно основание в
конкретната ситуация.
За да се възпита у обучаемите респект към правната регла­
ментация, целесъобразно е на всяко занятие да се припомнят
правните основания за прилагане на сила във всичките й аспекти
(физическа, помощни средства, огнестрелно оръжие). В занятията е
удачно назначаването на 1-2 обучаеми, които да изпълняват ролята
на „адвокати“ на правонарушителите или „прокурори“. В края или
по време на занятието те трябва да съобщят на колегите си какви
нарушения са забелязали и да бъдат обсъдени и проиграни отново
действията, при които са били нарушени правни норми.
За разглежданите операции е характерен големият интерес,
с който те се следят от обществото и медиите. Той е породен от
спецификата на задачите, които се изпълняват в тях, и голямата роля
на дейността на законоприлагащите институции в обществения
живот. Обществото, и особено средствата за масова информация, с
голямо внимание следят тези ситуации.
Този интерес може да бъде пресъздаден в определени
занятия чрез присъствието на странични лица (други служители),
които в края на учебната ситуация да кажат като обикновени
граждани какво е тяхното мнение за проведените действия. Изпъл­
нението на роля на „граждани“ или „журналисти“ може да се осъ­
ществи със същата цел и от някои от обучаемите.
Реализъм в обучението за постигане на по-висока ефектив­
ност може да се постигне и чрез доближаването на основните

146
параметри на тактическите действия, провеждани в учебна
обстановка, до реалните. Това означава, че учебните занятия
трябва да се провеждат при съобразяване с продължителността,
обичайните места, брой на участващи служители и други характе­
ристики на изследваните операции.
Повечето от операциите се провеждат в условия на населе­
ни места и особено в жилищни помещения и обществени заведе­
ния. Следователно целесъобразно е учебните ситуации да бъдат
разработени за условията на населените места.
Имайки предвид времето, в което са се провеждали опера­
ции за обезвреждане на барикадирали се, практическите занятия
следва да се планират със същите възможни времена. По този
начин обучаемите най-пълно ще се доближат до условията на прак­
тиката.
По същото правило може да се постъпва и по отношение
на други параметри на високорисковите операции, свързани с дру­
гите етапи - разузнаване, планиране и др. Като се имат предвид
обичайните източници за информация за правонарушителите и
района на операцията, целесъобразно е преподавателите да създа­
ват условия, в които обучаемите да използват предимно тези из­
точници.
Можем да обобщим за разглеждания принцип, че прак­
тическото обучение, преодоляването на реални трудности, пре­
дизвикани от местността, атмосферните условия, частта от дено­
нощието и др., психологически приближават обучаемите към
действителната обстановка на високорисковите операции. Това
в крайна сметка води до повишаване на ефективността на обуче­
нието.
Целесъобразността на обучението е специфичен принцип,
който изисква провеждане на занятия за овладяване на знания,
навици и умения, свързани с възможните изпълнявани задачи и
възможните сценарии.
За да се разбере дали дадена тема, учебен въпрос или сце­
нарий са целесъобразни, може да се види от анализа на определени

147
параметри на инцидентите с барикадиране и операциите за обез­
вреждане на барикадирали се.
Изискване на принципа за целесъобразност е пълното съот­
ветствие между оръжието и екипировката, използвана в обучението,
с тази, използвана в реалните операции. В практическите си
занятия служителите от специализираните тактически звена за
бързи действия трябва да бъдат с пълна защитна екипировка (каска,
бронежилетка, наколенници, ръкавици и др.), автомат или картечен
пистолет, пистолет в тактически (бедрен) кобур, тактическа жилетка
с поставени в нея помощни и технически средства. По този начин
се създават и навици за носене и използване на полицейската
екипировка, което може да се окаже животоспасяващо в реалните
операции.
Използването на неспецифична екипировка и оръжие може
да доведе до объркване в практическата дейност, което да коства
скъпо.
Перспективността е принцип, чието спазване води до ико­
номия на ресурси. Една от характерните черти на нашето съвремие
е динамичното развитие на обществените отношения, науката и
техниката. Придобитите знания ще се използват в следващите 1-2 и
повече години. Следователно настоящото обучение е предназначено
за бъдещо прилагане. Ако този момент се пренебрегне, ще бъдат
необходими допълнително време и средства за последващо обуче­
ние в новите условия.
Полицейската работа става все по-интелектуална. Все
по-широко навлизат високите технологии както в дейността на
полицията, така и в дейността на престъпния контингент. Това
важи с пълна сила и за разглежданите операции. Инфрачервените,
топловизионните прибори за наблюдение, системите за навигация,
компютрите и разнообразен софтуер все повече се използват във
високорисковите операции.
За да се изпълнят изискванията на този принцип, е необхо­
димо много тясно взаимодействие с дирекция „Материално-тех­
ническо осигуряване и социално обслужване“. Снабдяването с
новопостъпило на въоръжение в МВР оръжие, помощни и техни­

148
чески средства следва да е приоритетно (по отношение на срокове)
за специализираните тактически звена.
Екипност. Тъй като в операциите служителите действат
обединени в екипи и групи, основно място в обучението трябва
да заеме постигането на съгласуваност, сплотяване на екипа (гру­
пата).
Всеки член на екипа, независимо от специализацията си,
трябва да бъде обучен за бърза замяна на колега с друга специа­
лизация или отговорности и изпълнение на неговата задача. За да
се получи желаният резултат, екипите, които се обучават, трябва да
са в относително постоянен състав. Всеки член трябва да има ясни
и точно определени отговорности за всяка ситуация. По този начин
се развива чувството за отговорност и организаторските качества
на служителите.
Обучението за постигане на „автоматизъм“ в действия­
та е принцип, който изисква създаването у служителите на на­
вици за рефлексивно изпълнение на онова, което трябва да се
върши в условия на висока степен на риск. Тогава те няма да имат
възможност и време за детайлно обсъждане на ситуацията и се
налага много често да действат веднага, вземайки самостоятелно
решение.
Практическата дейност изисква от служителя по-голяма
бързина и точност при извършване на различни пресмятания и
преценки (умствен навик), при наблюдаване на проблемни зони
(сензорен навик), при изпълнение на различни тактически действия
(двигателен навик). Без да се овладее определен обем от умствени,
сензорни и двигателни навици е невъзможно да се постигне успех
в операциите. Действие, което е станало навик, се изпълнява по-
бързо, по-леко, с най-малко напрежение и най-висок резултат.
Постигането на „автоматизъм“ е гаранция за оцеляването на поли­
цейските служители в конфронтации с правонарушителите.
Законността на обучението следва да се разбира като прин­
цип, който изисква всяка обстановка в занятията, всяка препоръка,
всеки вариант за действие, взето решение и план за операция да
бъде съобразен със законите на нашата страна и особено с регламен­

149
тацията за използване на сила, помощни средства и оръжие.
Това ще допринесе за повишаване на чувството за отговорност у
служителите, които получават правото да отнемат най-ценното -
човешки живот и здраве. За да се изпълнят изискванията на този
принцип, е целесъобразно всички учебни ситуации да бъдат обсъж­
дани със специалисти в областта на наказателното и полицейското
право.
Научността е принцип, който изисква от обучителите поз­
наване на закономерностите в усвояването на учебния материал и
научнообоснована методика и организация на процеса на обучение.
За спазването на този принцип е необходимо учебното съдържание
да включва само тези техники, процедури, действия, способи и
форми на операции, които са достоверно установени. В процеса на
обучение трябва да се използват само приетите в науката термини,
като овладяването на понятията, използвани в специалната тактика,
е важна задача на обучението.
Системността на обучението е принцип, който изисква
учебният материал да се отразява в съзнанието на обучаемите
като цялостна система от свързани помежду си основни знания
и умения. Разработената система на специалната полицейска так­
тика, в която високорисковите операции са един от елементите,
изпълнява напълно изискванията на този принцип.
Принципът на достъпност на обучението осигурява успеш­
ното овладяване на нови знания и умения. Той изисква изучаването
на нови теми или въпроси след установяване и припомняне на вече
сформирани знания, умения и навици. Установяването може да се
извърши чрез входящ тест (желателно практически). Прилагането
на принципа на достъпност изисква спазването на следните основни
изисквания: спецификата и сложността на решаваната тактическа
задача трябва да съответства на степента на правната, тактическата,
стрелковата, психическата и физическата подготовка; обучаемите
трябва да разбират логиката на изучаваната техника, процедура,
действие или способ, и да могат да съсредоточават вниманието си
върху ключовите моменти в изпълнението.

150
 Нагледността е принцип, който изисква: показването
на ситуации, техники, действия, процедури да бъде съпроводено
със словесен коментар; осигуряване на наблюдение от единични
особености на действията към цялостни процедури, техники, так­
тически действия, способи и форми; при усвояването на дадени
техники обучаемите трябва не само да видят, но и да почувстват
особеностите на изпълнението на техниката, да сформират двига­
телна представа за него, да обединят образа на двигателното
усещане с думата, която го обозначава.
На практика това означава поставянето на обучаемите в
условия, където могат да получат знания чрез непосредствено на­
блюдение на изучавания материал.
Съзнателност и активност на обучението. Този прин­
цип е свързан с мотивацията на обучаемите. За прилагането му
преподавателят трябва: системно да активизира интереса към
учебния материал, да формира познавателни потребности и да
повишава емоционалното ниво в обучението; да познава потреб­
ностите на всеки обучаем и на тази основа да мотивира; да изисква
осъзнато изпълнение от обучаемия на всички действия; активно да
формира мотиви за учене, като се стреми постоянно да определя
връзките между изучавания материал и изискванията на практиката.
Сценариите, в рамките на които се провежда обучението, трябва да
са мотивиращи. Това означава включване в обучението на задачи,
които са сложни, интересни, но по силите на обучаемите.
Решаваните задачи следва да принуждават обучаемите да
мислят критично, постоянно да правят оценка на проведените дей­
ствия и собствената ефективност.
Във връзка с принципа е необходимо да се установяват спе­
цифични цели за обучаемите. Те ще прогресират по-бързо и по-
забележимо и ще участват по-активно, ако знаят целите, към които
трябва да се стремят.
Опитът показва, че активизирането на служителите е по-
лесно, когато обучителят дава личен пример.
За повишаване на активността и съзнателността обучителят
трябва редовно да наблюдава и оценява всички обучаеми - инди­

151
видуално или като екип. Контрол е нужен на всяко занятие, за из­
пълнението на всеки учебен въпрос. Оценки се дават в края на всяко
занятие, а понякога и на всеки учебен въпрос. Това обикновено
активизира обучаемите.
Твърдост на знанията, уменията и навиците означава
възможност за продължително съхранение на получените зна­
ния, умения и навици в паметта. Върху продължителността на
съхраняване на учебния материал влияят много фактори (усло­
вия на обучението, режим на живот и др.). Спазването на този
принцип в обучението означава необходимост от: отделяне на
главното от второстепенното в учебния материал, това, което отра­
зява най-съществените особености в него; изучаваните знания
трябва да бъдат включени в системата от възгледи и убеждения на
обучаемите, за да станат негова вътрешна същност; осигуряване на
постоянна връзка между теорията и практиката на високорисковите
операции.
Благоприятната среда за учене, в която са създадени усло­
вия за междуличностно общуване, доверие между обучаемите и
обучителите, поддръжката на колегите при вземане на сложни ре­
шения, допринася за изпълнение изискванията на разглеждания
принцип.

2.2. Методи за обучение

Методите за обучение представляват начините, по които
обучителите предават определени знания, които трябва да се усво­
ят и да се превърнат в умения, навици или да променят отно­шение.
В зависимост от степента на участие на обучаемите в учебния про­
цес, методите за обучение могат да се класифицират като пасивни,
активни и интерактивни (вж. Фиг. 2.3.).

152
 МЕТОДИ

ПАСИВНИ АКТИВНИ ИНТЕРАКТИВНИ

МЕТОДИ МЕТОДИ МЕТОДИ

Фиг. 2.3. Класификация на методите за обучение

При пасивните методи основната роля е на обучителя

(преподавателя), който е единствен източник на информация
(знания), а обучаемите са получатели (вж. Фиг. 2.4.).

ПАСИВНИ МЕТОДИ

УСТНО И ВИЗУАЛНО ПОКАЗ УПРАЖНЕНИЕ

ИЗЛОЖЕНИЕ

Фиг. 2.4. Видове пасивни методи за обучение

Основните пасивни методи са: устно и визуално изложение

на учебния материал, показът, упражнението.
Лекцията е най-широко използваната разновидност (форма)
на устното изложение на учебния материал.
Връзката на преподавателя с обучаемите се осъществява
чрез изпитване, контролни и самостоятелни работи, тестове и др.
Пасивните методи често се наричат класически. Семинарните
занятия и упражненията също могат да се разглеждат като разно­
видност на тези методи.
Чрез пасивни методи могат ефективно да се постигнат цели­
те на обучението, свързани с първите две равнища на йерархията -
153
възпроизвеждане на заучен учебен материал и обвързване на нови
знания с получени вече от други области. Лекциите и семинарните
занятия не могат по никакъв начин да осигурят желания реализъм
на учебния процес. Упражнението може да се използва предимно
за придобиване на умения и създаване на навици за прилагане на
техники и процедури.
Въпреки че от гледна точка на съвременните педагогически
технологии пасивните методи се оценяват като най-малко ефек­
тивни, те имат и някои положителни качества. На първо място,
относително по-лека подготовка от страна на преподавателя. Вто­
ро, възможност да се поднесе сравнително голямо количество уче­
бен материал за сравнително малко време.
Активните методи осигуряват включването на обучаеми­
те в учебния процес. Обучителите (преподавателите) и обучаеми­
те взаимодействат помежду си, като обучаемите са равноправни,
активни участници в занятията. Активните методи се свързват с
т. нар. активно обучение, за осъществяването на което са формули­
рани специфични принципи: индивидуализация на обучението;
гъвкавост (многовариантност на подготовката); елективност (въз­
можност на избор на теми, учебни въпроси); контекстен подход
(подчиняване на съдържанието и логиката на интересите на бъде­
щата професия); развитие на сътрудничество; мотивация.
Активните методи се подразделят на: имитационни мето­
ди (имитират професионална дейност) и неимитационни (про­
фесионален стаж, проблемна лекция, програмирано обучение и
др.) Имитационните методи се подразделят на игрови и неигрови.
Игровите методи са: делови игри; обучителни (дидактически) игри;
игрови ситуации; игрови техники и процедури (вж. Фиг. 2.5.).

154
 АКТИВНИ МЕТОДИ

ИМИТАЦИОННИ НЕИМИТАЦИОННИ
МЕТОДИ МЕТОДИ

ИГРОВИ СТАЖ

НЕИГРОВИ ПРОБЛЕМНА ЛЕКЦИЯ

Фиг. 2.5. Видове активни методи

Деловите игри реализират всички принципи за активизация

на обучаемите. Те имитират процеса на вземане на решение от
ръководители на действия или експерти от различен мащаб. Осъ­
ществява се по зададени правила от отделен човек или екип в ре­
жим на диалог.
Отличителни черти на деловите игри са: моделиране на
процеса на професионална дейност и специално процеса на вземане
на решение за действие; реализация на процеса „верига от решения“
(всяко решение, взето на по-ранен етап от играта, въздейства върху
модела на ситуацията и го променя. Изменението на състоянието
води до промяна на получаваната информация и се зачита при
вземането на решение на следващите етапи); разпределение на
отговорностите между участниците; различие на целите на отдел­
ните играещи обучаеми при вземане на решението, което способ­
ства за възникване на противоречия между участниците; наличие
на управляемо емоционално напрежение; взаимодействие между
участниците; обща цел на всички играещи.


Делова игра се използваше в курсовете за повишаване на квалификацията „Ви­
сокорискови полицейски операции“ и „Тактика на групите за бързи действия“ -
бел. авт.
155
 В обучението на останалите категории обучаеми се изпол­
зват елементи на деловата игра в рамките на учебните тактически
операции. Методът „делова игра“ дава възможност за създаване
на реализъм за постигане на целите, свързани с овладяването на
равнищата: анализ, синтез, прилагане.
Обучителните (дидактически) игри представляват регла­
ментирана дейност на обучаемите, активизирана на основата на
игрова ситуация. В основата на игровата ситуация са действи­
телни случаи от полицейската практика. Дейността на обучаемите
е подчинена на ясни правила, оценяват се на основата на пред­
варително определени критерии. Учебните тактически операции,
използвани в обучението по тактика, включват всички елементи
на обучителната игра. Този метод се доближава най-много до
изискванията за реализъм на обучението, тъй като при него се
провеждат в пълен обем всички етапи и фази на полицейските
операции, прилагат се подходящи за обстановката процедури,
техники, тактически действия и способи на всички йерархични
нива (ръководство на операцията и изпълнители). Методът дава
възможност за постигане на целите, свързани с всички равнища в
йерархията на обучението: възпроизвеждане;, обвързване; анализ;
синтез; прилагане; оценка.
Игровите ситуации са средство за активизация на два и пове­
че принципа на активното обучение. При тях липсва формализира­
на структура, правила за поведение и регламент. Пример за игрова
ситуация са дискусионните занятия с непланирани изказвания и
опониране без предварително разпределение на отговорностите
и др. В обучението по тактика в рамките на упражненията за
овладяване на техники и процедури могат да се включват игрови
ситуации. - например „въоръжено нападение от престъпник при
придвижване“, „намеса на граждани в процес на проверка за уста­
новяване на самоличност“.
Игровите техники и процедури са средства за осъществяване
на отделни принципи на активното обучение. Обикновено представ­
ляват своеобразно съчетание на пасивни и активни методи. Те са:
лекция - дискусия; лекция - анализ на ситуация; лекция с планирани

156
грешки; лекция от двама преподаватели (екип от преподаватели);
проблемна лекция, лекция - прес-конференция и др. В тези ви­
дове (форми) са включени игрови процедури и техники с цел акти­
визация на лекциите и другите традиционни форми на обучение.
Активността се стимулира чрез използване на естествения стремеж
на човека към самореализация и самоутвърждаване.
В рамките на обучението по специална тактика са използвани
лекция - анализ на ситуация; лекция от двама преподаватели; лек­
ция - дискусия и лекция - пресконференция. Тези методи са прила­
гани в курсовете за повишаване на квалификацията.
Неигровите методи са: анализ на конкретни ситуации;
действия по инструкции (проиграване на процедури); разбор на
деловата поща на ръководителя; „кошче с боклук“ и др. В обуче­
нието по тактика те могат да се използват за анализ на конкретни
високорискови ситуации и проиграване на процедури. Тези ме­
тоди спомагат за овладяване на анализа, синтеза, прилагането и
оценката.
Най-често използваният вид активен метод е дискусията и
нейните разновидности. Други методи са: учене чрез преподаване,
дискусия в малки групи, мислене и споделяне по двойки, къси
писмени упражнения, творчески задания.
Ученето чрез преподаване (от самите обучаеми) е метод,
който осигурява във висока степен овладяването на нивото възпро­
извеждане на учебния материал, тъй като обучаемият е поставен
в ролята на обучител.
Интерактивните методи са сходни на активните, но
са ориентирани към по-широко взаимодействие не само между
обучаеми и преподаватели, но и между самите обучаеми. В
интерактивните методи доминира активността на обучаемите.
Дейността на преподавателя е насочена към насочване на дейността
на обучаемите за достигане целите на занятието.
Основната съставна част на интерактивните занятия са
интерактивните упражнения и задачи, които се изпълняват от обу­

Метод, използван до 2002 г. в курсовете за първоначално обучение на служители
от жандармерията и в курсовете за повишаване на квалификацията по „Тактика на
групите за бързи действия“ - б. а.
157
чаемите. Чрез тяхното изпълнение те по-често усвояват нови знания
и умения и по-рядко затвърждават изучен вече учебен материал.
Не може да се направи точно разграничение между ак­
тивни и интерактивни методи. Много често едни и същи методи
се определят като активни и интерактивни - например дискусия в
малки групи, мислене и споделяне по двойки, творчески задания.
Все пак, като типични интерактивни методи могат да се
посочат симулационните и ролевите игри и екипната работа (вж.
Фиг. 2.6.).

ИНТЕРАКТИВНИ
МЕТОДИ

ЕКИПНА РАБОТА СИМУЛАЦИОННИ ИГРИ РОЛЕВИ ИГРИ

Фиг. 2.6. Интерактивни методи

Симулационните игри представляват имитация на реални

събития - например имитация на престрелка, на проверка, на
задържане и др. Прилагат се, защото е твърде опасно да се позволи
на обучаемите да използват истинско оръжие и екипировка. В
тактиката се правят т.нар. живи симулации, в които обучаемите
(живи хора) използват симулативна (учебно-тренировъчна) еки­
пировка в действителна обстановка (включваща реална местност
и местни предмети).
За имитация на използване на огнестрелно оръжие може да
се ползват учебни оръжия от системата „FX“ или „Strikeball“ (вж.
параграф 3 на Глава втора).

Копия на пистолет „Glock“, които използват патрони с намален барутен заряд,
с пластмасов проектил (куршум). При удар се разтваря и маркира с цветен прах
- б. а.

Представляват точни копия, наречени още „реплики“ (като форма и габарити)
на огнестрелни оръжия, които чрез сгъстен газ изстрелват пластмасови топчета
- б. а.
158
 В хода на някои учебни операции може да се провежда т.
нар. конструктивна симулация. При нея се имитират действия на
служители и екипи в изцяло имитирана обстановка - например при
организация на взаимодействието на схема или макет.
Ролеви игри - вид игра, в която участниците приемат ролята
на измислени личности и в сътрудничество изграждат или пресъз­
дават някаква случка. В основата на ролевата игра стои конфликтна
ситуация. Участниците в нея се стремят в процес на общуване да
разрешат конфликта. Те определят поведението си в зависимост
от отличителните особености на характера, който изиграват, като
поведението се определя като успешно или неуспешно на основата
на формална система от правила и инструкции. В рамките на
правилата играчите могат свободно да импровизират. Техният избор
очертава направлението и изхода на играта. Тъй като ролевата игра
е близо до театралното изкуство, за да се проведе е необходимо да
има добри „артисти“, „сценаристи“ и „режисьори“.
Характерни отличителни черти на ролевите игри са: нали­
чие на модел на конфликтна ситуация (свързана с полицейската
работа); наличие на индивидуални роли; несъвпадение на ролевите
цели на участниците в играта, които изпълняват различните роли;
взаимодействие между ролите; наличие на обща или еднаква цел в
целия игрови колектив; многовариантност на решенията; наличие
на система за групово или индивидуално оценяване на дейността
на участниците в играта (от качествен характер); наличие на управ­
ляемо емоционално напрежение.
В обучението за действие във високорискови операции роле­
вата игра може да има място в курсове за актуализация - например за
пресъздаване на ситуации, където е необходим диалог; изразяване
на емоции - например водене на преговори с барикадирали се лица
и др.


Детската игра „Стражари и апаши“ е една проста форма на ролева игра.

www.wikipedia.org/wiki/игровые ситуации
159
 2.3. Форми на обучение
Като основни теоретични форми на обучение на СТЗБД
могат да се посочат лекциите, дискусиите, самоподготовката.
Като целесъобразни практически форми за обучение по
специална тактика могат да се определят:
- тактическите упражнения;
- тактическите занятия;
- тренировъчните занятия;
- тактико-стрелковите занятия;
- учебните тактически операции;
- тактическите учения.
Имайки предвид характера на дейността на СТЗБД и из­
следвания световен опит в обучението на тази категория, може да
се твърди, че основно е практическото обучение.
При всяка една форма на обучение може да се използват
няколко метода. По-подробна характеристика на посочените форми
за обучение е направена в параграф четвърти на Глава втора.
Всички методи могат да се използват в организационните
форми за провеждане на занятия. Това се отнася както за „кла­
сическите“ методи на обучение - устно и визуално изложение,
обсъждане, показ, упражнение, самостоятелна работа, така и за
активните и интерактивните методи.
Това съчетаване се отнася както за практическите, така и за
теоретичните форми на обучение. Например класическата лекция
може да се превърне в лекция - дискусия, лекция - анализ, лекция
- пресконференция, лекция - провокация, проблемна лекция.
Едно практическо занятие, под формата на тактическо
упражнение, може да съчетава: показ; упражнение; учебна (дидак­
тическа) игра; игрова ситуация; игри - провокации и игри - ек­
сперименти; оценка и самооценка.

§3. Средства за практическо обучение

Средствата за практическо обучение са ключов елемент в
системата за обучение за действие във високорискови операции и
в частност в операциите за обезвреждане на барикадирали се. Не
160
е възможно постигането на целите на обучението, изпълнението
на изискванията на принципите за обучение, ако няма подходящи
средства. За постигане на необходимия реализъм и в същото време
осигуряване на необходимата степен на безопасност, в занятията
следва да се използват подходящи учебно-тренировъчни средства
- имитатори на огнестрелни оръжия.
Изискванията на гражданите към полицейските органите,
както и тези, предявявани от нашите и европейските институции,
изискват промяна в подходите за обучение на полицейските
служители.
На първо място е необходимо обучение, в което служителите
са подложени на напрежение, стрес, натоварване и натиск, както
в реална ситуация. Това най-вече се отнася за обучението на слу­
жителите от СТЗБД, тъй като всеки служител на тези звена почти
ежедневно попада във високорискови ситуации. По този начин
те ще се научат да реагират правилно, без паника и опасност за
живота и здравето на околните.
Във връзка с усложнената оперативна обстановка, в
обучението на СТЗБД е въведена системата FXR на фирмата
производител SIMUNITION. Тази система е създадена само за
нуждите на полицията и армията. Основното предимство е, че
създава 80% реалистично обучение на полицаите, учи ги да мислят
правилно, бързо да се ориентират в обстановката, да използват
оръжието си законосъобразно, да пестят боеприпасите си. Чрез
нейното използване в голяма степен се преодоляват отрицателните
моменти от полицейската практика, свързани с използване на
оръжие: „тунелното зрение“; високи нива на пулса (сърдечния ри­
тъм); затруднен мисловен процес.
Например от статистическите данни, получени от изслед­
ване, проведено в САЩ, се вижда, че: при рискови ситуации,
създадени до 3 метра разстояние, убитите полицай са 90%; 58%
от полицаите не са успели да извадят оръжието си, за да стрелят;
27% са извадили оръжието си, стреляли са, но не са улучили пра­

Данните са посочени от Робърт Томас - председател на Международната
полицейска тактическа асоциация, по време на курса, проведен в АМВР на 22-
23.09.2005 г.
161
вонарушителя; едва 15% са извадили оръжието си, стреляли са и
са поразили целта.
Една от причините за тези резултати е така нареченото
тунелно виждане, което има следната обща характеристика: опасно
отслабване на слуха; загуба на моторните реакции; съсредоточаване
на зрението в една точка. Положителна черта при системата за
обучение FXR е възможността чрез тренировки да се преодолее
„тунелното зрение“.
При този вид подготовка може да се подпомогне контро­
лирането на пулса на служителите. Пулсът в рискови ситуации
трябва да се поддържа в рамките на 140-150 удара в минута. По
време на операция той често достига до 200 удара в минута, което
е неприемливо, тъй като състояние с пулс над 150 удара в минута
води до хаос в мисленето и действията на полицаите.
Тренирането на мисловния процес е също много важен
елемент от обучението по горепосочената система. В рискови си­
туации се препоръчва прилагането на НОРД цикъла, включващ:
наблюдение (на обстановката); оценка (на обстановката); реше­
ние (за действие); действие (за изпълнение на решението). Реа­
листичното пресъздаване на ситуации от практиката със симули­
ране на престрелка постепенно довежда служителите до състояние,
когато те могат „рефлекторно“ да прилагат НОРД цикъла.
Системата FX спомага за развитие на самоконтрол на пси­
хическото състояние на полицаите. Схематично тяхното психи­
ческото състояние може да се опише по следния начин:
• „бяло“ - нормално състояние - служителят е споко­
ен, намира се в дома си;
• „жълто“ - състояние, при което служителят тръгва
на работа, излиза на улицата;
• „оранжево“ - състояние, при което се случва инци­
дент по време на работа (например проблем с пиян или употребил
наркотични вещества човек);
• „червено“ - състояние, при което пиян (дрогиран)
човек извършва нападение (например вади нож);

Вж. Станчев, И. Специална полицейска тактика. С., 2005 г.
162
 • „черно“ - състояние, при което реакциите на поли­
цая напълно блокират (т. нар. замръзване).
Една от задачите на обучението е да не допусне достигането
на състояние „черно“. Тжво може да се постигне чрез създаване на
учебни ситуации, които да доведат служителя до състояние, близко
до реализма, до реалните престрелки.
Системата FXR е предназначена да доближи учебните си­
туации, в които се използва огнестрелно оръжие, максимално
близко до действителните, като при това осигури необходимата
безопасност за участващите служители.
Добрата тренировка със системата се основава на: реали­
зъм, повторение, добре подготвени инструктори по специална
полицейска тактика, познаващи гореупоменатата система за обу­
чение.
FXR е тренировъчна система, която включва огнестрелни
оръжия - копия на реални, използващи боеприпаси с намалена
енергия (барутният заряд е намален и проектилът е изработен с
пластмасова ризница, а ядката е заместена с прахообразно ве­
щество). Системата има следните качества:
• шумът от изстрелите на оръжието с FX боеприпаси
е достатъчно силен, за да се идентифицира в помещения;
• използваното оръжие има необходимия откат както
при бойното;
• работи се спокойно в помещения, сгради, няма
опасност от рикошети;
• занятията се водят с късоцевно и дългоцевно авто­
матично оръжие, пълно копие на бойното.
С използването на системата обучаемите ще се научат на
основните правила, които трябва да се спазват при престрелка:
• да мислят;
• да спазват безопасна за тях дистанция от право­
нарушителите;
• да търсят добро прикритие;
• да пазят тила си;
• да пестят боеприпаси при възникнала стрелба;

163
 • при възникнала ситуация, при която се налага
използване на оръжие, да се действа хладнокръвно. Дори и да
бъде прострелян полицай, да се отвърне на стрелбата. Тук важи
правилото „Бий се до край!“;
• да преодолява „тунелното виждане“;
• тренира се използването на късоцевно и дългоцевно
оръжие.
При използването на системата в обучението следва да се
обръща особено внимание на следните правила:
• преди да стреляш, първо идентифицирай;
• стрелбата е последното решение на полицая;
• бързата стрелба е предимство, но по-важното е да
се порази целта.
Боеприпасите, използвани при работа с FX системата, са
9мм с намален заряд и проектили с различни цветове, за да се
идентифицират пораженията при работа с различните по цвят
униформи по време на тренировка.
Най-разпространени са маркиращите патрони FX, които
индикират удари, използвайки водоразтворим, яркооцветен пре­
парат в червен, син, зелен, оранжев или жълт цвят, и т. нар SECU­
RIBLANK (секюрибланк), които са халосни.
На бойното оръжие, което се използва за стрелба с тези бое­
припаси, се монтира специален адаптор, ако е пистолет, и адапторни
пластини, ако е револвер. Адаптор се поставя и при работа с бойно
дългоцевно оръжие.
За тренировка с FX патрони е предназначен и учебният 9
мм пистолет Glock-17Т, с основен отличителен белег - син цвят
(международен знак за спортно и учебно оръжие).
Преди началото на всяко занятие по системата FX, освен
общите за тактическите занятия мерки за безопасност, обучаемите
винаги се инструктират за специфични за системата мерки на
безопасност. Те се отнасят за защитната екипировка: маска с пред­
пазни очила, защитна яка, защита на слабините и ръкавици.

164
 При тренировка маската се сваля само с разрешение на ин­
структора. Като предпазна мярка се препоръчва минимум 1 метър
безопасна дистанция при стрелба с 9 мм FX и кал. 38 FX маркиращи
боеприпаси. Забранява се при участието в такива занятия обуча­
емите да са въоръжени с лично, служебно, огнестрелно или хладно
оръжие.
Тъй като системата FX е относително скъпа и съществува
недостиг както на учебни оръжия, така и на боеприпаси, тя може
да бъде заместена от системата „Strikeball“ (страйкбол). При нея
се използват точни копия на огнестрелни оръжия, като проектилът
представлява 6 мм пластмасови топчета. Те се изстрелват чрез газ
под налягане, пружинен или електрически механизъм. Сравнението
на двете системи е дадено в Табл. 5.
Освен реплики на огнестрелни оръжия, в системата „Страйк­
бол“ са включени и гранати, гранатохвъргачки, като „осколките“
също представляват пластмасови топчета.
От методическа гледна точка е целесъобразно тренировките
да започнат с използване на системата „Страйкбол“, а впоследствие
да се премине към „FX“. Тази последователност води и до икономия
на финансови средства.


Известна е още като „Air-soft“ - б. а.
165
 Таблица 5

№ Характеристики „Simunition“ „Strikeball“

Закон за контрол на
взривните вещества, Свободна продажба и
1. Режим за контрол огнестрелните използване
оръжия и боеприпаси

Несмъртоносни
наранявания, Драскотини, ако
2. Краен ефект изгаряне или кожата не е защитена
драскотини, ако
кожата не е защитена.

Препоръчително За лице, очи, гърло и

3. Очила
защитно облекло слабини.

4. Начална енергия 2,6-5,5 джаула 0,7-3 джаула

Сгъстен газ или

5. Заряд барут пружинен механизъм
Средна начална
6. 90-150 м/с 90-120 м/с
скорост

Срок за съхранение
7. на патрона 1 година Без ограничения
(проектила)

полимерни:
немаркиращи,
Видове полимерни
8. маркиращи,
„боеприпаси“ маркиращи трасиращи, звукови,
екологични
70-200 лева (работещ
9. Цена на пистолет 600 лева със сгъстен газ)
10
80– 600 лева
Цена на дългоцевно 800-1500 лева (електрически
оръжие механизъм)
11
Цена на 1,5 лева 0,05 лв.
„боеприпаса“

166
 §4. Практически форми на обучение за операции
за обезвреждане на барикадирали се лица
Обучението за действие в операции за обезвреждане на
барикадирали се лица е практическо. Основните практически фор­
ми на обучение са: тактическо упражнение; тактическо занятие; тре­
нировъчно занятие; тактико-стрелково занятие; учебна тактическа
операция; тактическо учение. За проверка степента на овладяване
на действията се използват контролни практически занятия.
Всяко занятие включва следните етапи: предварителна под­
готовка и провеждане на занятието.
Предварителната подготовка включва: определяне (уточ­
няване) на изходните данни за занятието; разработване на регламен­
тираните документи за провеждането на занятието; организиране
на материално-техническото осигуряване на занятието; подготовка
на ръководителя на занятието и обучаемите (служителите).
Изходните данни за занятието са: темата; учебните цели;
учебните въпроси; времето и продължителността; мястото. Тема­
та и продължителността са определени в тематичния план за
служебната учебна година. Учебните цели, времето и мястото се
определят от ръководителя на занятието. Учебните въпроси се
избират от Програмата по специална тактика на СТЗБД или се
определят от ръководителя на занятието.
Документите, които трябва да се разработят, зависят от
вида на занятието. За всички занятия се разработва план-конспект.
Примерни план-конспекти за тактическо упражнение и тактическо
занятие са дадени в Приложение 2 и 3. За тактико-стрелковите
занятия, освен план-конспект трябва да се разработи и схема на
мишенната обстановка (вж. Приложение 4). За учебните тактически
операции освен план, се разработва и задание, което включва обща
и частна обстановка, справочни данни и приложения (вж. При­
ложение 5).
Организирането на материално-техническото осигуряване
включва: определяне на необходимото въоръжение, боеприпаси,
помощни и технически средства, друга екипировка и имитационни
средства; изготвяне на нареждане и заявки за снабдяване със
167
средствата; поставяне на задачи на служителите за получаване и
проверка изправността на средствата; подготовка (проверка) на
района за провеждане на занятието.
Подготовката на ръководителя на занятието включва:
изучаване на теоретичните положения по темата; изучаване на
теоретичните положения, свързани с планираните за използване
методи и форми на обучение; инструктаж на служители, определени
да играят ролята на правонарушители или граждани; указания на
обучаемите служители за времето, мястото и непосредствената им
подготовка за занятието.
Подготовката на обучаемите служители е свързана със: из­
пълнение на указанията на ръководителя на занятието; изучаване
на препоръчана литература и нормативни документи; подготовка
на оръжието и другите предвидени за използване средства.
Занятието включва подготвителна (непосредствена подго­
товка), основна и заключителна част. Провеждането на всеки
вид практическо занятие е разгледано по-детайлно в следващите
параграфи.
4.1. Тактическо упражнение
Тактическото упражнение може да се използва като ос­
новна форма за индивидуално и екипно обучение за действие в
операции за обезвреждане на барикадирали се лица.
Индивидуалното обучение, обучението на тактическите
двойки (тройки) се провежда от ръководителите на екипи. Обу­
чението на екипите се извършва от ръководителите на специали­
зираните звена или техните заместници.
Занятията се организират и провеждат за овладяване, раз­
витие и усъвършенстване на тактическите и психологическите
качества и трябва да осигурят базовите умения, необходими за
действие в ситуации с барикадиране.
Занятията се провеждат в следната последователност:
- подготвителна част;
- основна част;
- заключителна част.

168
 Подготвителната част има за задача да организира
обучаемите за занятието, като ги информира за темата, целите,
продължителността, учебните въпроси, реда за провеждане на
занятието и мерките за безопасност. Другата задача е да подготви
обучаемите за по-напрегната работа в следващата (основна) част
на занятието. Тя се изпълнява чрез упражнения за заемане на
различни тактически позиции, тактическо придвижване със средно
темпо на дистанции 100-300 м, тактическо влизане и други такти­
чески действия.
Основната част обикновено има следните задачи:
 да се усвоят нови техники или действия;
 да се развият тактически и психологически качества;
 да се повиши устойчивостта на служителите към вли­
янието на неблагоприятните фактори, които възникват по време на
реални операции;
 да се изгражда способност за прилагане на усвоените
техники и действия в сложни условия.
Заключителната част има за задача да приведе обучаемите
в нормално състояние, да се отчете постигането на целите и да се
поставят задачи за самостоятелна подготовка.
Занятията по специална тактика се провеждат с висока ин­
тензивност и достатъчно физическо натоварване, което може да се
постигне чрез:
 съкращаване на времето за подготвителната част и вре­
мето за придвижване до мястото на занятието;
 кратко и ясно разясняване;
 едновременно и поточно изпълняване на упражненията
от всички обучаеми;
 увеличаване на времето за непрекъснато изпълняване
на тренираните техники (ако се провежда тактическо упражнение
или тренировъчно занятие);
 прилагане на кръговия и състезателен метод (при про­
веждане на тактически упражнения и тренировъчни занятия);
 най-пълно и целесъобразно използване на наличната
материална база и екипировка.

169
 Овладяването на техниките и тактическите действия в
рамките на едно тактическо упражнение е целесъобразно да се
провежда в последователността: запознаване, разучаване, трени­
ровка.
Запознаването спомага за създаване на правилна представа
за изучаваната техника или тактическо действие. Необходимо е да
се назове техниката (тактическото действие), след което да се по­
каже правилно и цялостно. Впоследствие е удачно да се обяс­нят
условията, в които може да се приложи. Накрая техниката (дей­
ствието) трябва да се покаже още един път (разделена на части) с
внимание върху детайлите.
Разучаването се провежда, за да се създадат у обучаемите
нови навици. В зависимост от подготовката им и от сложността
на техниката (действието) се използват различни начини за разу­
чаване:
- цялостно изпълнение, ако то не е сложно и е достъпно
за изпълнение или ако неговото изпълнение по елементи е невъз­
можно;
- по части, ако техниката (действието) е сложна и може да
се раздели на части;
- на подразделения, ако техниката (действието) е сложна за
разучаване както цялостно, така и на части, и може да се изпълнява
със спирания (паузи);
- чрез подготвителни упражнения, ако цялата техника
(действие) не може да се изпълни поради трудността й, а да се раз­
дели на части е невъзможно.
След усвояването по части, техниката (действието) се
изпълнява цялостно.
В процеса на обучение се установи, че тренировката
в рамките на тактическото упражнение е целесъобразно да се
състои в системно и многократно повтаряне на разучаваната
техника (действие), с постепенно усложняване на условията за
нейното изпълнение и с повишаване на физическото натовар­ване.
Тренировката е удачно да се проведе в следната последовател­
ност:

170
  изпълняване на техниката (действието) в проста обста­
новка - може без оръжие и екипировка, а впоследствие с тях;
 изпълняване на техниката (действието) след създаване
на значително физическо натоварване;
 изпълняване на техниката (действието) в комплекс с
други изучени действия в различни условия;
 изпълняване на техниката (действието) в условия на
ограничена видимост или нощем.
Занятията за овладяване на тактическото придвижване
към обекта на операцията от тактическа двойка например, могат
да започват с показване на придвижването с използване на ва­
рианта едновременно придвижване с визуален контрол на 360
градуса цялостно. След това е целесъобразно последователно да
се покажат отделни моменти от придвижването: заемане на пози­
ция за начало на придвижването, техники за оглед на района, опре­
деляне на заплахите, разпределение на отговорностите, избор на
маршрут, начин, вид, построение при движението, осъществяване
на придвижването в различни условия. След показването на всеки
елемент обучаемите започват действия за многократно изпълне­
ние на елементите поотделно в показаната последователност. Из­
пълнението на всеки следващ елемент започва след овладяването
на предходния. След изучаването на всички елементи започва
цялостно изпълнение на придвижването чрез използване на по­
казаните техники. В същата последователност се изучават и оста­
налите техники за придвижване.
Тактическите упражнения следва да се провеждат в рам­
ките на разглежданата операция, ако някои от действията не са
овладени в достатъчна степен или екипите не са достатъчно сгло­
бени. Освен това тактическите упражнения трябва да развият
ключови тактически качества, необходими за ефективните действия
в операции за обезвреждане на барикадирали се лица: независимо
творческо мислене; инициативност и находчивост; способност
за концентрация, устойчивост на вниманието и способност за
неговото широко разпределение (развитие на периферното на­
блюдение) и превключване; емоционална устойчивост и способност

171
да се контролират чувствата; настойчивост и упоритост; хлад­
нокръвие и самообладание и др.
Това се постига чрез включване в занятието на специално
подбрани упражнения и създаване на специфични условия.
За развитие на такова качество като независимо творческо
мислене е целесъобразно обучаемите да се поставят в условия,
при които изолирано от други хора трябва да вземат решение за
провеждане на тактически действия. Освен това е нужно да се
поощряват за вземане и изпълнение на необичайни (оригинални)
решения даже в случаи, когато техните изводи противоречат на
общопризнатите истини. Условията, в които се поставят за взе­
мане на решение, трябва да се отличават с ограничени данни
за обстановката, недостиг на сили и средства, бърза промяна в
обстановката.
За развитие на инициативността и находчивостта се
изпълняват упражнения, които изискват вземане на самостоятелни
решения (действия при внезапно подадени команди и сигнали,
тактическо придвижване с ориентиране на местността, действия
при контакт с учебни „правонарушители“, „граждани“ и др. ли­
ца).
За формиране на способност за концентрация, устойчи­
вост на вниманието и способност за неговото широко разпределе­
ние (развитие на периферното наблюдение) и превключване се
изпълняват упражнения и допълнителни задачи, изискващи дей­
ствия при сигнал и команда в бързоизменяща се обстановка.
Тясно свързано с тази задача е развитието на зрителната
памет, затова особено внимание трябва да се обръща на включването
на упражнения в тази връзка - описание на местност, сграда, човек
или снимка, показани за определено време. Възпроизвеждането
във вид на схема или с думи може да се извърши веднага или след
известен период от време (1 до 3 часа).
За възпитаване на емоционална устойчивост и способност
да се контролират чувствата трябва да се изпълняват трудни
упражнения с елементи на риск в условия на силни емоционални
напрежения, за възпитаване навици за самоконтрол на емоцио­

172
налното състояние, преодоляване на сковаността, контрол на ди­
шането.
За формиране на психическа устойчивост е целесъобразно
изпълнението на упражнения в сложни ситуации (изстрели, викове,
внезапни команди, противоречиви съобщения), в условия на нервно-
психическо напрежение, при наличие на опасности (преодоляване
на запалени съоръжения, водни прегради, препятствия на големи
височини, изпълнение на техники за задържане в усложнени
условия).
За формиране на смелост и решителност трябва да се
изпълняват упражнения с елементи на риск и опасност при из­
менение и усложняване на условията за тяхното изпълнение
(придвижване на значителна височина по тясна опора, рапел,
преодоляване на широки и дълбоки препятствия, спускане по
стръмни склонове, слизане и качване в транспортно средство от
движение).
За постигане на настойчивост и упоритост се изпълняват
упражнения, свързани с големи и продължителни физически нато­
варвания, съчетани с нервно-психическо напрежение, особено в
условия на занятия с елементи на състезания (например включващи
ускорено тактическо придвижване на разстояния 300-1000 метра,
вдигане на тежка екипировка или член на екипа, упражнения,
изискващи сила, изпълнявани многократно - 10-15 пъти вдигане
на таран).
За развитие на хладнокръвие и самообладание се изпълня­
ват упражнения, които изискват точно и бързо действие в условия
на физическо натоварване и нервно-психическо напрежение:
преодоляване на сложни препятствия (естествени и изкуствени),
впоследствие разглобяване на оръжие за отстраняване на задръжки,
използване на огнестрелно оръжие с халосни или стоппатрони,
съпроводено с презареждане и смяна на оръжието, хвърляне на
светлинно-звукови гранати и др.
Ако в рамките на специалната тактическа подготовка трябва
да се развива общата издръжливост, целесъобразно е изпъл­
нението на упражнения в умерено и средно темпо, включващи

173
активна дейност на цялото тяло - продължително тактическо прид­
вижване, съчетано с преодоляване на естествени и изкуствени
препятствия.
При необходимост да се развие силата и силовата
издръжливост е нужно многократно изпълнение на упражнения,
които осигуряват максимално физическо напрежение (повдигане
и пренасяне на „таран“, пренасяне на „ранен“ партньор, много­
кратно изпълнение на отделни техники за задържане на правона­
рушител).
За развитие на скоростна издръжливост е необходимо
да се изпълняват продължителни упражнения за тактическо прид­
вижване чрез бягане и преодоляване на препятствия (огради,
канавки и др.) чрез бягане, както и многократно тактическо прид­
вижване на къси разстояния с кратки почивки.
Бързина в тактическите действия може да се постигне при
изпълнение на упражнения, изискващи бърза реакция по команди
и сигнали, с максимална честота на отделните движения, със ско­
ростни и скоростно-силови действия; при ускорено тактическо
придвижване на разстояние до 100 м, при скокове, хвърляния,
преодоляване на препятствия, симулиране на ръкопашен бой.
За развиване на ловкост, пространствена ориентация и
двигателна координация е необходимо да се изпълняват упраж­
нения, свързани със сложна координация на движенията, с бързо
преминаване от едни точно съгласувани действия към други и с
решаване на внезапно възникнали тактически задачи: пълнене и
презареждане на оръжие, смяна на един с друг вид оръжие или с
помощно средство, резки промени на направлението за движение,
техники за задържане.
4.2. Тактическо занятие и тренировъчно занятие
Тактическите занятия се използват за тактическо сгло­
бяване на екипите и цялото СТЗБД. Те могат да се използват за
придобиване и усъвършенстване на управленските умения и нави­
ците на ръководителите на звена и екипи.

174
 Същността на тактическите занятия се заключава в изпъл­
нението на учебните въпроси при единна тактическа обстановка
(т.е. всички учебни въпроси се изпълняват без да се променя
обичайният ход на тактическите действия). Тактическите действия
не се спират и повтарят. Само при груби грешки и слабости може
да се изисква повторението им.
Темата на тактическото занятие би трябвало да включва
само тактически действия, характерни за конкретния вид операция
или способ - например „Придвижване и заемане на позиция за
наблюдение/снайпер-контрол“, „Осигуряване подхода, влизането
и оттеглянето на щурмови екип“ или „Наблюдение, събиране и
предаване на данни за обстановката в района на инцидента“.
Тактическите занятия се провеждат в такава последо­
вателност, както и тактическите упражнения: подготвителна
част; основна част и заключителна част. Подготвителната и заклю­
чителната част имат същите задачи. В подготвителната част, след
съобщаване на целите, продължителността, реда за провеждане на
занятието и мерките за безопасност, се съобщава и тактическата
обстановка, при която ще се провежда. При това се съобщават:
данни за „барикадиралите се“ и данни за другите основни елементи
на обстановката; задачата на СТЗБД; задача на екипите; указания
по взаимодействието, осигуряването и управлението.
Основната част на тактическите занятия има за задача да
обедини усвоените процедури, техники, тактически действия в
единно цяло в рамките на характерна за ситуации на барикадиране
обстановка.
Целесъобразно е действията на обекта (барикадирали се
лица или групи) да се изпълняват от предварително инструктирани
обучаеми или да се обозначават с мишени или имитационни фигури
(чучела). За имитация на стрелба се използват халосни патрони
и пиротехнически средства, а за предпазване от наранявания - за­
щитни средства (каски с предпазни стъкла, леки бронежилетки и
др.).
Занятията се провеждат на подготвен участък, който при­
тежава топографските характеристики на районите, където въз­

175
никват инциденти с барикадиране, или учебен полигон. Продъл­
жителността им трябва да е съобразена с нормалната продъл­
жителност на реалните операции, без прекъсване за почивка. За
да се компенсира липсата на обичайното физическо и психическо
напрежение на реалните операции, времето на занятието може
да се удължи или служителите да се натоварят физически преди
началото на занятието.
За управление се осигуряват радиостанции, фенери, изпол­
зват се визуални и звукови сигнали.
Тренировъчните занятия могат да се използват за поддър­
жане и усъвършенстване на тактическите навици на служителите.
За разлика от тактическите занятия, тренировъчните не дават нови
знания, не формират нови навици и умения, а само поддържат и
повишават нивото на вече придобитите. Темите на тренировъчните
занятия трябва да са същите като на тактическите, но обстановката,
в която се провеждат, да е различна и по-сложна.
4.3. Тактико-стрелкови занятия
Тактико-стрелковите занятия се провеждат както за
усъвършенстване на тактическото сглобяване на двойките, екипите
и на специализираните тактически звена на изпълнителско и
ръководно ниво при необходимост от използване на огнестрелно
оръжие за поразяване на цели, така и за повишаване на психо­
логическата устойчивост на служителите.
Ръководителите на екипи, съвместно с ръководителя на
звеното, подготвят занятието, като обръщат особено внимание
на планирането и организирането на системата за използване
на оръжие. В системата се планира използването на наличното
огнестрелно оръжие за поразяване на точно определени цели, за
водене на прикриващ огън, смяна на отговорностите между слу­
жителите, действия при раняване на отделни служители, и поради
това - необходимост от динамично преразпределение на зони за
отговорност.

176
 Занятието се организира в три части: подготвителна, ос­
новна и заключителна, чието съдържание е както на тактическо
занятие.
Тактико-стрелковите занятия се провеждат с обозначаване
действията на извършителите на престъпления с мишени, плакати
с човешки фигури, чучела или манекени, върху които са поставени
фигури или макети, имитиращи огнестрелни и хладни оръжия.
Преди провеждане на тактико-стрелковите занятия с бойни
патрони, се извършват тактически упражнения и тактически занятия
в обстановката, предвидена на тактико-стрелковото занятие,
с халосни патрони, учебно-тренировъчни системи („FX“ или
„Страйкбол“) с пълна защитна екипировка. Тактико-стрелковите
занятия с бойни патрони се провеждат на стрелбища при спазване
на изискванията по отношение на мерките за безопасност и
организацията на стрелбите.
Служителите се упражняват бързо да установяват визуален
и огневи контрол върху зони на отговорност, да ги степенуват по
важност, да поразяват правонарушителите ефективно и в рамките
на законовите правомощия, да съчетават използването на оръжието
с другите тактически действия.
4.4. Учебна тактическа операция
Учебните тактически операции могат да се определят
като основна форма за обучение на СТЗБД за действие в ситуации
с барикадиране.
В рамките на тази учебна форма служителите практически
изпълняват всички етапи, периоди и мероприятия, включени в
съдържанието на реалните операции, но само в рамките на звеното.
Поставените задачи се изпълняват в обстановка, максимално
близка до тази на реалните операции. В учебните операции
трябва да участват всички екипи на звеното. Основната разлика
с друга известна форма за обучение - тактическо учение, е, че
ядрото на концепцията за учебната операция са действията на
СТЗБД. Тактическата обстановка, при която се провежда учебната

177
операция, трябва да изисква възможно най-активно участие на
всички служители и екипи.
Първите учебни операции е целесъобразно да включват
методите: делова игра, последвана от оценка; ситуационна игра,
в някои случаи игрови ситуации или ролеви игри; самооценка и
оценка на края на занятието.
Последващите учебни операции могат да преминават из­
цяло като ситуационни игри.
Учебните операции се провеждат под ръководството на
ръководителя на СТЗБД. Ако има възможност, занятието се фил­
мира.
В подготвителната част на занятието ръководителят, освен
обичайните елементи, инструктира определените служители за
изпълнението на ролята на барикадирали се и граждани. Основ­
ната част включва реалистично пресъздаване на ситуация с ба­
рикадиране и отговарящите действия на СТЗБД.
При изпълнение на първия етап на операцията - разуз­
наване, на обучаемите се предоставят определено количество
(недостатъчно) данни за обстановката, като в зависимост от сте­
пента на инициативност на учебните екипи тези данни се попълват.
При искане от екипа ръководителят на занятието предоставя
допълнително информация. Формата, под която се предава инфор­
мацията, е като обичайната в полицейските служби - справки
от АИФ „Български документи за самоличност“, полицейски
регистрации, контрол на общоопасните средства и др.
Служителите трябва да преминат през всички фази и ме­
роприятия на етапа. В рамките на събиране на данни за обста­
новката ръководителят на занятието формира система за разуз­
наване за целенасочено събиране на данни за елементите на об­
становката, които имат значение за учебната операция. В системата
задължително включва постове за наблюдение и снайпер-контрол.
Впоследствие определя ръководител на екип, който да сис­
тематизира данните по елементи на обстановката: обекти; топо­
графска и инфраструктурна характеристика и др. Подлага ги на
критичен анализ с цел определяне на тяхната важност. Следва

178
подбор на важните за операцията данни и тяхното обобщаване за
създаване на логическа картина; хипотеза за поведението на обекта
на операцията и влияние на обстановката върху предстоящите
тактически действия.
Обикновено, паралелно с разузнаването се провежда и
подготовката на учебната операция. Ръководителят на занятието,
по избран от него ред за работа, провежда мероприятията от
планирането, организирането, подготовка на силите и средствата.
Ръководителите на екипи, с помощта на ръководителя
на СТЗБД, анализират обстановката (желателно с разпределени
отговорности) за: обекти на операцията; топографска и инфра­
структурна характеристика; атмосферни условия; част от деноно­
щието; граждани и др. елементи, които могат да окажат влияние
върху действията.
На основата на направените изводи ръководителят на
занятието изисква да се формулират поне три варианта за дей­
ствие, които подлага на оценка на основата на предварително
определени критерии и ограничения. Следва избор на основен ва­
риант за действие и неговото развитие в по-детайлно решение за
операцията. При наличие на достатъчно учебно време се изготвя
план за операцията.
След изготвянето на плана се пристъпва към организиране
на операцията. Формират се елементите на построението (такти­
ческите и другите екипи), поставят се задачи.
След като се даде известно време ръководителите на
екипи да вземат решение за изпълнение на поставените им задачи
(обикновено 10-15 минути), се пристъпва към организация на
взаимодействието.
Под ръководството на ръководителите на екипи, следва до­
пълнителна подготовка за провеждане на операцията. Служителите
проверяват изправността на техническите и помощните сред­ства,
радиовръзката и заемат нови позиции (пунктове), ако е необ­
ходимо.
Провеждането на тактическите действия се извършва
под внимателния контрол на ръководителя на занятието, който

179
лично инструктира всички обучаеми за мерките за безопасност,
проверява оръжието и определя ограничения по отношение на
пространството и времето за водене на действията.
Екипите последователно или едновременно заемат опре­
делените им пунктове и позиции и съгласно плана или по раз­
пореждане на ръководителя на операцията установяват контрол в
определените им зони за отговорност.
В зависимост от развитието на ситуацията, изпълняващите
ролята на обекти на операцията имитират изненада или оказват
съпротива на учебните тактически екипи.
След установяването на контрол в зоната на операцията
ръководителите на екипи докладват на ръководителя на учебната
операция за резултатите. Той следва да разпореди поставянето
на оръжието на предпазител и прибирането му, да организира
оказването на медицинска помощ на „пострадалите“, да осигури
влизането в района на „дознател“ или „следовател“ и поемни
лица (свидетели). Впоследствие организира извеждането на „за­
държаните“ и тяхното конвоиране до сборния пункт.
По време на действията ръководителят на занятието следи
за тактическите действия на обучаемите, разпоредителността на
ръководителите на екипи и спазването на мерките за безопасност.
Действията се прекъсват единствено при нарушаване на мерките
за безопасност.
След приключване на учебната операция обучаемите се
събират на определения сборен пункт, проверява се оръжието и
екипировката и се пристъпва към заключителната част на занятието.
Действията се оценяват в следния ред. Първо се дава думата на
служителите, които са изпълнявали ролята на „правонарушители“
и „граждани“. Те съобщават фактите такива, каквито са видели,
и дават оценки по отношение спазването на принципите на спе­
циалната тактика.
След това ръководителите на екипи дават оценка на дей­
ствията на подчинените им екипи и правят сравнение между
планираните и реално проведените действия.

180
 Крайната оценка на действията прави ръководителят на
операцията, като се ръководи от принципите на специалната
тактика и планираното изпълнение.
Ако занятието е било филмирано, ръководителят, след
края на занятието, трябва да прегледа заснетия материал и да го
анализира. При наличие на време филмът се наблюдава от участ­
ниците и се поставят за обсъждане проблемни моменти от учебната
операция.
4.5. Тактически учения
Тактическите учения на СТЗБД са висша форма на
обучение, най-важното средство за повишаване на специалната
тактическа подготовка на служителите. Предназначени са за усъ­
вършенстване уменията и навиците на ръководителите от всички
нива и изпълнителите за разузнаване, подготовка, провеждане и
приключване на операция. Регламентирано е да се провеждат не
по-рядко от един път годишно.
Ръководствата на службите, оперативните (кризисни)
щабове и звената се обучават съвместно за изпълнението на зада­
чи във високорискови (кризисни) ситуации по обща тема и единен
замисъл. Действията са на фона на постоянно развиваща се так­
тическа обстановка в разнообразни условия и в съответствие с
решенията и разпорежданията на обучаемите ръководители на
звена.
СТЗБД участват в ученията в пълен състав, щатно въо­
ръжение, екипировка и транспортни средства. Всички учения се
провеждат по комплексни теми, предвиждащи отработването на
различни видове операции. В тактическото учение се привличат
други звена или отделни екипи на националната или териториалната
служба, с които обикновено взаимодействат в операциите. На
отделни тактически учения трябва да се привличат СТЗБД на други
национални и териториални служби за съгласуване на действията
при съвместни операции.


Указание на министъра за подбора и подготовката на служителите от СТЗБД към
националните и териториалните служби на МВР, № 63/2004 г.
181
 Съвместното обучение на формирования от различни служ­
би позволява те да изпълняват задачите в тясно взаимодействие
и да се формира единство на възгледите по провеждане на висо­
корискови операции.
По-голямата част от времето в ученията се предвижда за
динамика на тактическите действия, като не по-малко от половината
от тях се провеждат нощем или при ограничена видимост.
Темите на тактическите учения трябва се определят от
директора на националната или териториалната служба, в чие­то
подчинение е СТЗБД, по предложение на ръководителя на зве­
ното.
Подготовката и провеждането на ученията се организира
от началника, в чието подчинение е СТЗБД. За оказване на помощ
при изготвянето на плана за учението могат да се привличат
преподаватели от Академията на МВР.
Подготовката включва: планиране на учението; подготовка
на ръководството и посредниците (наблюдателите); подготовка на
участващите формирования; подготовка на района на учението.
Планирането е ключов момент и включва: определяне на
целите и задачите на учението; избор и изучаване на мястото на
провеждане; разработване на документи. Целесъобразно е раз­
работването на следните документи: план за учението; указания до
участниците; планове на посредниците (наблюдателите).
Основен документ е планът за учението, в който се отра­
зяват: темата, учебните цели, времето и мястото на провеждане
на учението; съставът на звената, привлечени в учението; разре­
шеният разход от гориво, имитационни и помощни средства; из­
ходната обстановка; задачите на участващите формирования;
схема на свръзката; етапите на учението, тяхното съдържание и
продължителност; съставът на ръководството и посредниците
(наблюдателите).
Указанията до участниците определят: времето за про­
веждане на учението и състава на ръководството; участващите
формирования; основното съдържание на допълнителната подго­
товка; въоръжение, техника, помощни и други средства, които

182
ще се използват; мероприятия по осигуряване на безопасността
на участниците и гражданите; мероприятия по материално-техни­
ческото осигуряване при подготовката и в хода на учението. В ука­
занията не се съобщава темата и районът на учението.
Плановете на посредниците (наблюдателите) включват:
темата и учебните цели на учението; етапите на учението; общата
обстановка и задачите на формированията; начина за свръзка
с ръководството на учението; работата на посредника на всеки
етап (за посредниците); организацията на наблюдението на дей­
ствията на ръководителите на групи, екипи, формирования и опе­
ративния (кризисен) щаб (за наблюдателите); други данни при
необходимост.
За учението се създава обстановка, съобразена с условията,
в които действа СТЗБД и другите полицейски звена, включваща
елементи на внезапност и риск, способстващи за повишаване на
психическата устойчивост на служителите, готовност да поемат
големи физически натоварвания и да преодоляват трудностите на
реалните операции.
Учението може да започне с подаване на сигнал за възник­
ване на инцидент с барикадиране или вземане на заложници.
Ръководството и посредниците (наблюдателите) контролират
работата на оперативните дежурни и другите участващи длъжностни
лица. След поставяне на задачи за изолиране на района, събиране
на допълнителна информация и подготовка на операцията, започва
дейността на ръководителите на формирования (оперативен щаб,
групи, екипи) по организиране на разузнаването, планиране и
организиране на операцията. Посредниците (наблюдателите) кон­
тролират тяхната дейност и следят за изпълнение на мероприятията
в пълен обем.
Ръководителят на учението изслушва и утвърждава лично
решенията (плановете) на ръководителите на групи (екипи). Ако
решенията (плановете) не съответстват на обстановката или може
да доведат до нарушаване на мерките за безопасност, ръководителят
на учението внася корекции.

183
 Тактическите действия се провеждат на всеки етап на
учението въз основа на решенията на съответните ръководители
на групи (екипи).
В хода на тактическите учения не се допуска подмяна на
служители, ръководители на екипи или групи и намеса в тяхната
работа по управление и осъществяване на тактическите действия.
Не е целесъобразно провеждане на тактическите действия
по предварително разработени, проиграни варианти.
След приключване на операцията ръководителят на уче­
нието дава указания за проверка на оръжие и екипировка и
прибиране в поделенията. Посредниците (наблюдателите) изготвят
своите анализи и ги предават на ръководителя на учението. След
тяхното обобщаване, в подходящо време се прави разбор на
учението, на който присъстват всички участващи ръководители на
групи (екипи). Те съобщават основните моменти от общия разбор
на служителите от звената, които ръководят, и изготвят собствен
анализ.
4.6. Контролни занятия
Контролните занятия са форма за оценяване на ефектив­
ността на обучението и готовността на СТЗБД за провеждане на
реални операции за обезвреждане на барикадирали се лица.
Може да се провеждат след края на всеки етап от курс за
специализация или актуализация или в определен от ръководителя
на СТЗБД момент.
Чрез тях се изпълняват следните основни моменти от обуче­
нието:
• събиране на данни за резултатите от обучението;
• оценка на постигането на целите и изпълнението
на задачите;
• оценка на адекватността на прилаганата методика
за обучение;
• оценка на необходимостта от промени в методиката
на обучение, промени в тематиката или в съдържанието на отдел­
ните занятия.

184
 Целесъобразно е контролните занятия да се провеждат по
реда, характерен за учебните тактически операции, но екипите
действат в рамките на общия сценарий последователно, за да се
наблюдават и оценят по-добре действията на служителите.
Освен посочените основни методи и форми за практическо
обучение, може да се използват и други - например работа с изо­
ставащи в подготовката служители или екипи, при спазване на опи­
саните принципи за обучение.
Целенасоченото обучение, внимателно подбраните теми
и детайлно подготвените занятия водят до повишаване на мотива­
цията на служителите, допринасят и за изграждането на качества
като чувство за отговорност и дълг, изпълнителност, деловитост,
дисциплинираност, точност, взискателност.
Резултатът от доброто обучение са добрите професионални
резултати и по-конкретно - ефективни операции, което означава
СПАСЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ.

185
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Успехът в операциите за обезвреждане на барикадирали се

лица изисква съсредоточаване на умствени, душевни и физически
сили на голям брой служители. Това включва използване на
минал опит, разработване на принципно нови идеи, търпение и
професионални качества, насочвани чрез умело ръководство и
прилагани от добре обучени служители.
Целите на операциите - приключване на инцидента без
човешки жертви, могат да бъдат постигнати чрез повишаване
на знанията и уменията на полицейските служители за действие
в такива ситуации. Това неизбежно води до увеличаване на
тактическите възможности на полицейските формирования. Това
може да се осъществи единствено при поддържане на тесни връзки
между полицейските служби и Академията на МВР. Нито една от
тези институции не може да изпълни задачите си самостоятелно.
Постигането на целите е, и ще бъде, резултат от доброто
взаимодействие на екипите, участващи в операцията, независимо
към коя служба принадлежат. За това е необходимо използването на
единен език за обмен на тактическа информация, единен понятиен
апарат, което е задача на обучението.
Ръководителите на всички нива, както и останалите поли­
цейски служители, трябва да подобряват своята подготовка, за да
изпълнят основното си задължение към гражданите - опазване на
техния живот.

186
ПРИЛОЖЕНИЯ
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1
УТВЪРЖДАВАМ:
Директор на ...
_____________________

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН
ПО СПЕЦИАЛНА ТАКТИКА
за Специализираното тактическо звено за бързи действия към ОДП .....
за служебната учебна 200... година
Организационни форми и часове
теоретични и практически занятия
№ НАИМЕНОВАНИЕ практически занятия
по НА
ред ТЕМАТА
В
С О
И Б
Ч

лекции
занятия
занятия
Щ
изпити
изпити

дискусии
състезания

тренировъчни
О

тактически занятия
учебни операции
подготовка за

тактико-стрелкови
тактически учения
контролни занятия

тактически упражнения
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
Операции за обезвреждане на барикадирали се
1. лица 2 2 4 4
Тактическо придвижване на екип в ситуация на
2 3 1 4 4
барикадиране
Влизане в сграда в ситуация на барикадиране
3 2 1 3 3
Придвижване в сграда в ситуация на
4 2 1 3 3
барикадиране
Действия на щурмови екип в операции за
5 2 2 1 2 1 8 8
обезвреждане на барикадирали се лица
Действия на снайперски екип в операции за
6 обезвреждане на барикадирали се лица 1 1 2 2 2 2 1 11 11
Операция на СТЗБД за обезвреждане на
7 1 1 2 2 1 2 2 4 15 6 21
барикадирали се лица
ВСИЧКО: 4 4 13 6 7 6 2 2 4 48 6 54

Забележка: даденият тематичен план е примерен

РЪКОВОДИТЕЛ НА СТЗБД:

Отп. в 5 екз.
N 1, 2 - КД (категория, име, фамилия )
N 3 - ДЧР
N 4, 5 - СТЗБД
Изп./нап.: И.С./М.Д. СЪГЛАСЕН:
Приморец, 15.12.200... г.

(категория, име, фамилия )

189
 ПРИЛОЖЕНИЕ 2

УТВЪРЖДАВАМ:
………………………

ПЛАН-КОНСПЕКТ
за провеждане на занятие по специална тактика
ТЕМА: Екипни тактически действия
ЗАНЯТИЕ: Тактическо придвижване на тактическа двойка (тройка) за влизане
в сграда.
КАТЕГОРИЯ Служители от специализираното тактическо звено за бързи действия
ОБУЧАЕМИ: (СТЗБД).
Обучението се извършва.
ЦЕЛИ: В края на занятието обучаемите да могат да:
- извършват
�����������������������������������������������������������
тактическо придвижване към обекта за активни так­
тически действия, използвайки подходящи техники;
- извършват
���������������������������������������������������������
тактическо придвижване в състава на тактическа
двойка, прилагайки целесъобразни форми на построението.
УЧЕБНИ 1. Заемане на изходно положение.
ВЪПРОСИ: 2. Оценка на заплахите. Контрол върху зоните на отговорност.
3. Излизане от прикритие.
4. Придвижване към пункта за достъп (сградата).
5. Действие при възникване на заплаха.
6. Завършване на движението.
МЕТОДИ: Показ; упражнение; обсъждане.
ФОРМИ: Тактическо упражнение.
МЯСТО: Тактическият полигон (северно от новостроящата се сграда на
РПУ).
ВРЕМЕ: 2 учебни часа.
МАТЕРИАЛ�- Пистолети, защитни жилетки, тактически жилетки, каски, защитни
НО ОСИГУРЯ- очила (маски), белезници - за всеки обучаем; 7,62 мм автомати
ВАНЕ: „Арсенал“ (ARSF) - 5 бр.; гладкоцевни пушки 12 кал. -2 бр.; учебни
гранати - 2 бр.; 7,62 мм обр. 43 халосни патрони - 200 бр.; УЗРГ-
М- 10 бр.; патрони 12 кал. ПКК (ПКС) - 10 бр.; учебни (дървени)
ножове - 8 бр.
МЕРКИ ЗА Проверка на оръжието в началото на занятието и преди всеки учебен
БЕЗОПАС- въпрос лично от всеки обучаем и от партньора в тактическата
НОСТ: двой­ка. Упражненията се изпълняват с поставени средства за за­
щита. Използване на оръжието с халосни патрони срещу хора при
разстояние над 10 метра. Използването на оръжие с патрони с гу­
мени куршуми срещу хора се забранява. Тактическите двойки и
екипи се упражняват само в определената от РЗ зона на отговорност.
При необходимост от използване на сила - удари и блокове само се
маркират.
190
191
192
193
194
195
 ПРИЛОЖЕНИЕ 3

УТВЪРЖДАВАМ:
………………………

ПЛАН-КОНСПЕКТ
за провеждане на занятие по специална тактика

ТЕМА: Екипни тактически действия

ЗАНЯТИЕ: Щурмуване на сграда.

КАТЕГОРИЯ Служители от специализираното тактическо звено за бързи
ОБУЧАЕМИ: действия (СТЗБД)
ЦЕЛИ: В края на занятието тактическите екипи да могат да:
- Осъществяват последователно щурмуване за задържане
на лице, което се е барикадирало;
- Установяват контрол върху две помещения за не повече
от 10 секунди;
- Осъществяват щурмуването във взаимодействие със
снайперски екип.
УЧЕБНИ - Поставяне на задача.
ВЪПРОСИ: - Подготовка на щурмуването.
- Провеждане на щурмуването.
- Приключване на щурмуването.

МЕТОДИ: Симулационна игра; делова игра; екипна работа; упраж­

нение; обсъждане
ФОРМИ: Тактическо занятие
МЯСТО: Тактическият полигон. (изоставена сграда ).

ВРЕМЕ: 2 учебни часа

196
МАТЕРИАЛНО Пистолети, защитни жилетки, тактически жилетки, каски,
ОСИГУРЯВАНЕ: защитни очила (маски), противогази; белезници - за всеки
служител; 7,62 мм автомати „Арсенал“ (ARSF) - 4 бр.;
гладкоцевни пушки 12 кал. -1 бр.; СВД - 1 бр; учебни
гранати - 6 бр.; 7,62 мм обр. 43 халосни патрони 120 бр.;
7,62 мм обр. 903 г халосни патрони - 5 бр; УЗРГ-М - 12 бр.;
радиостанции - 4 бр; РВГЛ - 1 бр; УГЛ-200 - 2 бр.

МЕРКИ ЗА Проверка на оръжието и помощните средства в началото

БЕЗОПАСНОСТ: на занятието и в края на занятието от ръководителя на
занятието. Проверка на оръжието и помощните средства
при всяко приключване на щурмовите действия лично от
всеки обучаем и от ръководителя на тактическия екип.
Действията се провеждат с поставени средства за защита.
Използването на оръжие с халосни патрони срещу хора
при разстояние под 4 метра се забранява. Тактическите
двойки и екипи действат само в определената от РЗ зона
на отговорност. При необходимост от използване на фи­
зическа сила - удари и блокове само се маркират. При
осъществяване на огневи контрол се забранява насочване
на оръжие срещу главите и вратовете на хора.

197
198
199
200
201
 ПРИЛОЖЕНИЕ 4

202
 ПРИЛОЖЕНИЕ 5

ПЛАН
за провеждане на занятие по специална тактика
ТЕМА: Обезвреждане на барикадирали се лица
ЗАНЯТИЕ: Провеждане на операция, изискваща незабавно реагиране.
КАТЕГОРИЯ Ръководители на СТЗБД (ако обучението се провежда в
ОБУЧАЕМИ: учебните заведения на МВР);
Личният състав на СТЗБД (ако обучението се провежда в
поделенията).
ЦЕЛИ: 1. За ръководителите на СТЗБД:
- Да разберат необходимостта от разработване и прилагане
на тренирани варианти за действие;
- Да придобият навици за използване на НОРД цикъла в
сложни ситуации при съкратени срокове.
2. За ръководителите на екипи:
- Да придобият навици за бърза оценка на заплахите и
вземане на решение;
- Да могат да поставят задачи на служителите от екипа за
не повече от 3-4 минути.
3. За служителите:
- Да могат да извършат непосредствената подготовка за
операцията за не повече от 10 минути;
- Да използват тренираните варианти за действие в об­
становка, която не е детайлно изучена.
УЧЕБНИ ВЪПРОСИ: 1. Получаване, изучаване и анализ на задачата и обста­
новката.
2. Вземане на решение (избор на трениран вариант за
действие).
3. Поставяне на задачи на екипите и служителите.
4. Провеждане на операцията (прилагане на трениран
вариант за действие).
МЕТОДИ: Делова и ситуационна игра; екипна работа; упражнение.
ФОРМА: Учебна тактическа операция
ВРЕМЕ: 2 часа (90 минути)
МАТЕРИАЛНО Пълна екипировка и въоръжение на СТЗБД. Халосни па­
ОСИГУРЯВАНЕ: трони - 150 бр; пистолети FX - 8 бр.; симулативни патрони
„Simunition“ - 80 бр; УЗГМ - 6 бр.
МЕРКИ ЗА Съгласно Заповед № .... (цитира се заповедта за мерките
БЕЗОПАСНОСТ: за безопасност в съответното поделение).

203
 ХОД НА ЗАНЯТИЕТО
Задачата се състои от тактическо задание, в което е описана
общата и частната обстановка, при която трябва да се проведе учеб­
на операция, разпореждане за провеждане на операцията, справоч­
ни данни и приложения.
Задачата е разработена на основата на реални инциденти
с барикадирали се лица. Различни моменти от тези инциденти са
обединени в общ замисъл. За представянето на обстановката е из­
ползвана схема на реално съществуваща местност. Преди занятие­
то обучаемите се запознават с общата обстановка и се инструктират
служителите, които ще играят роля на правонарушители и други
лица, въвлечени в „инцидента“.
В подготвителната част се проверява оръжието. Ръководите­
лят на занятието (РЗ) обявява темата, целите и учебните въпроси.
Съобщава мерките за безопасност.
В основната част РЗ съобщава частната обстановка и какви
са исканията към обучаемите. Припомня, че всички дейности се
извършват в реално време. Обявява начало. Имитационната група
действа съгласно описания сценарий. Ръководителят на СТЗБД,
ръководителите на екипи и служителите изпълняват процедурите,
определени и тренирани за такива ситуации. Всички действия се
заснемат (или се фотографират ключови моменти).
След приключване на операцията се проверява оръжието,
прави се кратък разбор и при наличие на време цялата учебна опе­
рация или основни моменти от нея могат да се повторят след смяна
на отговорностите на екипите.
Заключителната част на занятието се разделя на две части.
Първата се осъществява на мястото на провеждане на занятието и
включва проверка на оръжие и екипировка и анализ на най-важните
моменти (подход, влизане, задържане). Втората част се извършва
след преглед и анализ на филмираните (заснетите) действия от
РЗ и ръководителите на екипи. Впоследствие заснетите действия
и изводите от проведената операция се представят на всички слу­
жители.

204
 ОБЩА ОБСТАНОВКА
Оперативно време (определя се от ръководителя на заня­
тието).
Органите на МВР в Средногорска област изпълняват произ­
тичащите от законодателството на Република България задачи.
На територията на СРЕДНОГОРИЕ са разположени след­
ните поделения на Национална служба „Полиция“.
- ����������������������������
областна дирекция „Полиция“;
- ��������������������������������
1 районно полицейско управление;
- ��������������������������������
2 районно полицейско управление;
- ��������������������������������
3 районно полицейско управление.
Местоположение на поделенията и граници на територията,
която обслужват - съгласно изходна обстановка - Приложение А.
Оперативната обстановка се характеризира със следното.
В периода 01.12. - 01.02. рязко са се увеличили взломните
кражби в магазини в южната част на града. Извършителите са
успявали да неутрализират сигнално-охранителната техника там,
където е инсталирана.
На пътя СРЕДНОГОРИЕ - ЧЕРНОМОРЕЦ, в района на
прохода ВАРВАРА, за предните три месеца са станали четири въо­
ръжени грабежа на чужди граждани. Грабежите са извършвани от
три лица. Те винаги са били с маски на лицата, облечени с черни
дрехи, въоръжени с автомати „Калашников“.
През последната седмица в центъра на Средногорие се
провеждат протестни митинги на учителите. Те се организират все­
ки ден във времето от 16.00 до 18.00 ч. Два взвода от полицейски
сили за охрана на областната дирекция охраняват митингите.

ЧАСТНА ОБСТАНОВКА
В 04.00 ч на 07.02. секретен пост от трима служители на
сектор „Криминална полиция“, разположен на улица МАРИЦА 23,
прави опит за задържане на две лица, проникнали с взлом в магазин.
В хода на тактическите действия единият от престъпниците из­
важда пистолет и произвежда четири изстрела по посока на поли­
цейските служители. В резултат на стрелбата двама от служителите
205
са ранени. Единият от ранените служители е улучен най-малко
с два куршума в областта на корема и крака и остава да лежи в
един коридор на магазина. Другите двама полицаи се изтеглят на
прикрити позиции и не позволяват на престъпниците да избягат.
Старшият на секрета докладва за случилото се на опе­
ративния дежурен в 3 РПУ. Дежурният докладва на началника
на РПУ и оперативния дежурен в областната дирекция. Всички
полицейски наряди в града са уведомени за обстановката. На два от
нарядите е разпоредено да окажат помощ на секрета, на останали­
те е разпоредено да отцепят района на инцидента.
Пристигналите на помощ служители, под ръководството
на полицейски командир от 3 РПУ, правят опит да изтеглят тежко
раненият служител, но срещу тях е хвърлена граната. При взрива е
ранен един служител, който не е успял да се изтегли и се е укрил в
малко сервизно помещение. С него се поддържа радиовръзка.
Групата за управление на силите при кризисни ситуации е
започнала да функционира.
Към 06.20 ч директорът на областната дирекция е запо­
вядал следното на началника на специализираното тактическо
звено:
1. Вследствие на възникналата престрелка на улица МА­
РИЦА тежко е ранен един служител и по-леко още двама. Пре­
стъпниците са показали решителност и без колебание използват
оръжие. Организира се началото на преговори, но животът на два­
ма служители е в опасност.
2. СТЗБД, във взаимодействие с полицейските наряди в ра­
йона на инцидента, незабавно да проведе операция за спасяването
на ранените служители и задържането на двамата престъпници,
барикадирали се в магазина на улица МАРИЦА.
3. Началникът на групата до 15 минути да предложи реше­
ние за провеждане на операцията.

206
 СПРАВОЧНИ ДАННИ
1. Състав, въоръжение и екипировка на СТЗБД съгласно щата.
2. Схема на района на инцидента съгласно Приложение Б.
3. От всички източници на информация е известно още следното:
♦ най-вероятно двамата престъпници са Емил Кирилов
Петрунов и Наско Велков Чернев;
♦ данни за престъпниците съгласно Приложение В;
♦ оръжието, с което разполагат, най-вероятно са пистолети
„Макаров“;
♦ на улицата, в непосредствена близост до района на ин­
цидента живеят пет семейства, които в момента се ева­
куират;
♦ според лекари, ако в близките 20-30 минути на тежко ра­
нения служител не се направи хирургическа операция, съ­
ществува опасност за живота му;
♦ вторият пострадал служител е ранен от осколките на гра­
натата в областта на лицето, шията и гърдите и има обилно
кръвотечение;
♦ евакуацията на ранените служители до болницата ще отне­
ме 5-10 минути.
4. Метеорологична обстановка и астрономически данни за 07
февруари.

ИСКА СЕ:
1. Ръководителят на СТЗБД и ръководителите на екипи да изучат
изходната обстановка и поставената задача.
2. Да оценят обстановката и изберат трениран вариант за дей­
ствие.
3. Да поставят задачи на екипите и проведат операцията.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
№ А - Изходна обстановка
№ Б - Схема на района на инцидента
№ В - Данни за престъпниците

207
208
209
 ПРИЛОЖЕНИЕ В

ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

1. Справка за лице - български гражданин в АИС-БДС - Емил

Кирилов Петрунов

2. Справка за лице - български гражданин в АИС-БДС - Наско

Велков Чернев

210
 Страница 1 от 2

14.01.200… 10:25 СПРАВКА ЗА ЛИЦЕ - БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН В АИС-БДС

Условие за справката: РАЗШИРЕНИ СПРАВКИ ЗА БГ, ИМЕ: ЕМИЛ,

ПРЕЗИМЕ: КИРИЛОВ, ФАМИЛНО: ПЕТРУНОВ
Справката е изготвена от: МИНА ИВАНОВА ДОЙКОВА

Снимка от документ за самоличност <Дата: 08/09/200.> АКТУАЛНИ ДАННИ

Имена: ЕМИЛ КИРИЛОВ ПЕТРУНОВ Актуални данни

ЕГН: 7010297664 Гражданство: България Др. гражданство:

Месторождение: Актуални данни Държава (в чужбина):

Населено място: с. БИСЕР Община: ВЪРШЕЦ Област: ПРИМОРЕЦ

Постоянен адрес на лицето: Актуални данни Въведен на дата: 09.10.200.

Община: ВЪРШЕЦ Област: ПРИМОРЕЦ Населено място: БИСЕР
Улица: ЛОЗЕН Номер: 21 Вход: А Етаж: 1 Ап. 1

Местожителство: Актуални данни Въведен на дата: 09.10.200.

Населено място: с. БИСЕР Държава:

Настоящ адрес на лицето: Актуални данни Въведен на дата: 09.12.200.

Община: ВЪРШЕЦ Област: ПРИМОРЕЦ Населено място: БИСЕР
Улица: ЛОЗЕН Номер: 21 Вход: А Етаж: 1 Ап. 1

Данни за лицето: Въведен на дата: 09.10.200. Актуални данни

Сем положение: ЖЕНЕН/ОМЪЖЕНА

Нас. място на акт за ражд.:

СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ

Вид документ Серия Номер Поделение издало Дата изд. Дата вал. Статус
ЛИЧНА КАРТА 197807615 РДВР ПРИМОРЕЦ 27.09.200. Безсрочен ВАЛИДЕН

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА 159756252 ПП КАТ РДВР ПРИМ. 27.09.200. 27.09.201. ВАЛИДЕН

УПРАВЛЕНИЕ НА МПС-БГ

Документ: ЛИЧНА КАРТА Номер: 197807615 Серия:

Издаден от служба: РДВР ПРИМОРЕЦ На дата: 29.10.200. Валиден: 29.10.205.
ЕГН на лицето: 7010297664 Имена по документ: ЕМИЛ КИРИЛОВ ПЕТРУНОВ
Имена на латиница: EMIL KIRILOV PETRUNOV
Ръст на лицето в см: 179 Цвят на очи: КАФЯВИ Особени белези:
Издаден със заявление№: 266576 Рег. дата: 29.09.200. От поделение: РДВР ПРИМОРЕЦ РПУ 02
Статус на документа: ВАЛИДЕН Обявен на дата: 29.10.200.
Служба, обявила статуса: РДВР ПРИМОРЕЦ Причина:

Връчен документ: На дата: 30.10.200.. На лице: ЕМИЛ КИРИЛОВ ПЕТРУНОВ ЕГН: 7010297664
211
 Страница 2 от 2

14.01.200… 10:25 СПРАВКА ЗА ЛИЦЕ – БЪЛГАРСКИ ГПАЖДАНИН В АИС БДС

Документ: СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС-БГ Номер: 162756153 Серия:

Издаден от служба: ПП КАТ РДВР ПРИМОРЕЦ На дата: 19.07.200. Валиден до:19.07.201...

Егн на лицето: 7010297664 Имена по документ: ЕМИЛ КИРИЛОВ ПЕТРУНОВ
Имена на латиница: EMIL KIRILOV PETRUNOV
Ръст на лицето в см: 179 Цвят на очи: КАФЯВИ Особени белези:
Издаден със заявление№: 19331115 Рег. дата: 29.06.200. От поделение: ПП КАТ РДВР ПРИМОРЕЦ
Статус на документа: ВАЛИДЕН Обявен на дата: 29.07.200.
Служба, обявила статуса: ПП КАТ РДВР ПРИМОРЕЦ Причина:

Връчен документ: На дата: 20.07.200. На лице: ЕМИЛ КИРИЛОВ ПЕТРУНОВ ЕГН: 7010297664

Роднински връзки:
Роднини Имена Дата на раждане Гражданство ЕГН ЛНЧ -

Съпруг(а) ЕЛЕНА НИКОЛОВА ПЕТРУНОВА 25/05/1972 БЪЛГАРИЯ 7205252442

Деца ВАЛЕНТИН ЕМИЛОВ ПЕТРУНОВ 10/10/1993 БЪЛГАРИЯ 9310102647

212
 Страница 1 от 2

14.01.200… 10:31 СПРАВКА ЗА ЛИЦЕ – БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН В АИС БДС

Условие за справката: РАЗШИРЕНИ СПРАВКИ ЗА БГ, РОДНИНСКА ВРЪЗКА

БРАТ НА ЛИЦЕТО: ДИМИТЪР ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ

Справката е изготвена от: МИНКА ИВАНОВА ДОЙНОВА

Снимка от документ за самоличност <Дата: 08/09/200.> АКТУАЛНИ ДАННИ

Имена: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ Актуални данни

ЕГН: 6911067564 Гражданство: България Др. гражданство:

Месторождение: Актуални данни Държава (в чужбина):

Населено място: гр. ВЪРШЕЦ Община: ВЪРШЕЦ Област: ПРИМОРЕЦ

Постоянен адрес на лицето: Актуални данни Въведен на дата: 09.12.200.

Община: ПРИМОРЕЦ Област: ПРИМОРЕЦ Населено място: ПРИМОРЕЦ
Улица: СТАРА ПЛАНИНА Номер: 26 Вход: А Етаж: 1 Ап. 3

Местожителство: Актуални данни Въведен на дата: 09.12.200.

Населено място: гр. ПРИМОРЕЦ Държава:

Настоящ адрес на лицето: Актуални данни Въведен на дата: 09.12.200.

Община: ПРИМОРЕЦ Област: ПРИМОРЕЦ Населено място: ПРИМОРЕЦ
Улица: СТАРА ПЛАНИНА Номер: 26 Вход: А Етаж: 1 Ап. 3

Данни за лицето: Въведен на дата: 05.11.1999 Актуални данни

Сем положение: ЖЕНЕН/ОМЪЖЕНА Образование: СРЕДНО

Нас. място на акт за ражд.:

СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ

Вид документ Серия Номер Поделение издало Дата изд. Дата вал. Статус
ЛИЧНА КАРТА 137807935 РДВР ПРИМОРЕЦ 19.10.200. 19.10.2001. ВАЛИДЕН
ПАСПОРТ 211170116 РДВР ПРИМОРЕЦ 19.10.200. 19.10.200. ВАЛИДЕН

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА 161758131 ПП КАТ РДВР ПРИМ. 29.08.200. 29.08.201. ВАЛИДЕН

УПРАВЛЕНИЕ НА МПС-БГ

Документ: ЛИЧНА КАРТА Номер: 137807935 Серия:

Издаден от служба: РДВР ПРИМОРЕЦ На дата: 19.10.200.
Валиден: 19.10.205.
ЕГН на лицето: 6911067564 Имена по документ: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ
Имена на латиница: NASKO VELKOV CHERNEV
Ръст на лицето в см: 181 Цвят на очи: ПЪСТРИ Особени белези:
Издаден със заявление №: 406488 Рег. дата: 18.10.200. От поделение: РДВР ПРИМОРЕЦ РПУ 04
Статус на документа: ВАЛИДЕН Обявен на дата: 19.10.200.
Служба, обявила статуса: РДВР ПРИМОРЕЦ Причина:

Връчен документ: На дата: 21.10.200. На лице: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ ЕГН: 6911067564

213
 Страница 2 от 2

14.01.200… 10:31 СПРАВКА ЗА ЛИЦЕ – БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН В АИС БДС

Документ: ПАСПОРТ Номер: 211170116 Серия:

Издаден от служба: РДВР ПРИМОРЕЦ На дата: 19.10.200. Валиден: 19.10.200.
ЕГН на лицето: 6911067564 Имена по документ: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ
Имена на латиница: NASKO VELKOV CHERNEV
Ръст на лицето в см: 181 Цвят на очи: ПЪСТРИ Особени белези:
Издаден със заявление №: 406488 Рег. дата: 18.10.200. От поделение: РДВР ПРИМОРЕЦ РПУ 04
Статус на документа: ВАЛИДЕН Обявен на дата: 19.10.200.
Служба, обявила статуса: РДВР ПРИМОРЕЦ Причина:

Връчен документ: На дата: 21.10.200. На лице: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ ЕГН: 6911067564

Документ: СВИДЕТЕЛСТВО ЗАУПРАВЛЕНИЕ НА МПС-БГ Номер: 161758131 Серия:

Издаден от служба: ПП КАТ РДВР ПРИМОРЕЦ На дата: 29.08.200. Валиден до:29.08.201.
ЕГН на лицето: 6911067564 Имена по документ: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ
Имена на латиница: NASKO VELKOV CHERNEV
Ръст на лицето в см: 181 Цвят на очи: ПЪСТРИ Особени белези:
Издаден със заявление №: 24331016 Рег. дата: 18.07.200. От поделение: ПП КАТ РДВР ПРИМОРЕЦ
Статус на документа: ВАЛИДЕН Обявен на дата: 29.08.200.
Служба, обявила статуса: ПП КАТ РДВР ПРИМОРЕЦ Причина:

Връчен документ: На дата: 01.09.200. На лице: НАСКО ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ ЕГН: 6911067564

Роднински връзки:

Роднини Имена Дата на раждане Гражданство ЕГН ЛНЧ

Майка МАРИЯ ИВАНОВА ЧЕРНЕВА 26/05/1943 БЪЛГАРИЯ 4305262532
Баща ВЕЛКО ХРИСТОВ ЧЕРНЕВ 12/07/1941 БЪЛГАРИЯ 4107122541
Съпруг(а) ЛИДИЯ МИЛАНОВА ЧЕРНЕВА 28/08/1971 БЪЛГАРИЯ 7108282530
Деца ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ ХРИСТОВ 12/12/1989 БЪЛГАРИЯ 8912122569
Брат ДИМИТЪР ВЕЛКОВ ЧЕРНЕВ 19/11/1971 БЪЛГАРИЯ 7111192666

214
 ЛИТЕРАТУРА

1. Закон за Министерството на вътрешните работи. Обн.,

ДВ, бр. 17/24.02.2006 г.
2. Правилник за прилагане на Закона за МВР. Обн., ДВ, бр.
47/09.06.2006 г.
3. Наредба за употреба на помощните средства от поли­
цейските органи, рег. № Із-1231/17.08.2006 г.
4. Наредба за професионалното обучение на служителите
от МВР, рег. № І-1011/04.07.2006 г.
5. Заповед № 195/2003 г. относно Създаване и дейност на
специализирани тактически звена за бързи действия в национални­
те и териториалните служби на МВР.
6. Инструкция № 197/2003 г. за организацията и дейността
на специализираните тактически звена за бързи действия в нацио­
налните и териториалните служби на МВР.
7. Указание на министъра за подбора и подготовката на
служителите от СТЗБД към националните и териториалните служ­
би на МВР, № 63/2004 г.
8. Международна конвенция за борба срещу вземането на
заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обе­
динените нации на 17 декември 1979 г., обн., ДВ, бр. 41 от 31 май
1988 г.
9. Програма по специална тактика за СТЗБД, рег. № 202 от
2004 г.
10. Антонов, И., С. Куртев, И. Станчев. Специална тактика.
С., 1999.
11. Бижков, Г., В. Краевски. Методология и методи на педа­
гогическите изследвания. С., 2002.
12. Бубнов, И. и колект. Военна топография. С., 1971.
13. Видрин, И. и колект. Военна педагогика. С., 1974.
14. Герганов, Е. Класически и съвременни форми и методи
на обучение. С., 2006.
15. Гергинов, А. Коментар на Наказателния кодекс. С.,
1999.

215
 16. Гергинов, А. Неизбежната отбрана и крайна необхо­
димост. С., 1993.
17. Григоров, П., К. Костов. Червените барети. С., 1998.
18. Доспевски, С., И. Станчев. Основни резултати от емпи­
рично изследване на тема „Организация и тактика за задържане на
извършители на престъпления“. Годишник XVI на Академията на
МВР, С., 2003.
19. Дойков, Н. Личната безопасност в полицейската служба.
С., 2007.
20. Дойков, Н. Основни препоръки и правила за поведение
при терористични заплахи. С., 2008.
21. Жере, Ф. Доброволци за смърт. История на самоубий­
ствените атентати. С., 2004.
22. Кирова, Л. Обучение според принципите на постмодер­
ното мислене. С., 2001.
23. Комуникация в кризисни ситуации за редови служители
на служба „Полицейска охрана на реда“. Прага, 2002.
24. Лефрансуа, Ги. Психология для учителя. Санкт Петер­
бург, 2005.
25. Марков, М., Хр. Иванов, Н. Арабаджийски. Полицейско
право. С., 1995.
26. Миланов, И. Банковите обири. С., 2007.
27. Момов, Б. Оценката на новоназначени сержанти от На­
ционална служба „Полиция“ за обучението в ЦСПП - гр. Варна
към Академията на МВР. Бюлетин „Полиция“, бр. 22/2006.
28. Николов, В. Тактическо обучение на полицейските
служители по системата за тренировка FX за противодействие на
феномените „активен стрелец“ и „терорист самоубиец“. Бюлетин
„Полиция“, бр. 23/2007.
29. Петров, В. Снайперы. Минск, 1998.
30. Потапов, А. Исскуство снайпера. М., 2003.
31. Преговори за освобождаване на заложници. Организа­
ционен и тактически наръчник. Ню Йорк, 1992.

216
 32. Стаменов, Л. Система за обучение и подготовка на слу­
жители за службите за сигурност. Сб. „Подготовка на кадри с вис­
ше образование за МВР през ХХІ век“, 2000 г.
33. Станчев, И. Операции на специализираните тактически
звена за бързи действия - характеристика и изводи за обучението.
Годишник на АМВР № 21, С., 2006.
34. Станчев, И. Тактически аспекти на използване на по­
мощните средства. Бюлетин „Полиция“, бр. 24/2008.
35. Стратегия на Академията на МВР. С., 2006.
36. Тарас, А., Ф. Зарубецкий. Подготовка разведчика.
Минск, 1998.
37. Тимчев, Л. Използване на оръжие от полицейските орга­
ни. С., 1998.
38. Трифонов, Т., Св. Славов. Теоретични проблеми на ра­
зузнаването, първа и втора част, С., 2000.
39. Търкаланов, Ю. Разузнавателният анализ. С., 2006.
40. Томпсон, Л. Антитерор, Руководство по освобождению
заложников. М., 2005.
41. Хрусанов, Г., Д. Денев, И. Иванов, С. Чернев, М. Андре­
ев. Педагогика. С., 1976.
42. Андрагогия. С., 1990.
43. Adams, R., Т. McTernan, Ch. Remsberg. Street Survival,
Tactics for Armed Encounters, Northbrook, 1980.
44. Cirtkova, L. Psichologicke aspekty situace rukojmich, Kri­
minalicticky sbornik, 3/2003.
45. Kraska, P. Militarizing American Police: The Rice and nor­
malization of Paramilitary Units, 1997.
46. Lindsay, M. & Lester D. 2004, Suicide by Cop: Committing
Suicide by Provoking Police to Shoot You.
47. Lonsdale, M., CQB, A Guide to Unarmed Combat and
Close Quarter Shooting, Los Angeles, 1999.
48. Greiner, A. Zugrifftrupes - kleine aber feine Spezialeinheiten,
1997.
49. Pen, K. SWAT Base, USA, 1998.
50. Remsberg, Ch. The Tactical Edge, Northbrook, 1986.

217
 51. Scalton, J. Publication in Executive, 2001.
52. Stanford, A. Fight at Night, Colorado, 2000.
53. Tactics, Field manual, Washington, 2001.
54. Training for the real world, Qwebec, Canada, 2004
55. White, Terry. Fighting skills of the SAS end Special forces.
London, 1997.
56. www.geocities.com\specialnataktika
57. www.specialoperations.com\domestic
58. www.simunition.com
59. www.wikipedia.org

218
 Иван Д. Станчев
Валентин Н. Николов
Сергей В. Куртев

ОПЕРАЦИЯ ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ
НА БАРИКАДИРАЛИ СЕ ЛИЦА

Редактор К. Димчева
Коректор К. Димчева
Формат 60х84/16 Тираж
___________________________________________

Група „Редакционно-издателска дейност“ към

отдел „Учебна и информационна дейност“
Академия на МВР

219