ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА НЕСИГУРНОСТТА1

„Трудно е да погледнеш несигурността в очите, без да премигнеш”

Пол Дж.Х.Шумейкър, водещ американски експерт по мениджмънт

„Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово

договаряне”
Чавдар Христов, български юрист - синдикалист

Как реагираме като хора в ситуация на несигурност?

Основни Как реагират в динамично променящия се свят институциите
въпроси на постиндустриалното общество?
Какви са предизвикателствата пред колективните трудови
преговори в несигурност и риск (и за двете страни)?
Какви са капаните на менталните ни (мисловни) рамки?
Предизвикателство ли е наистина животът с двойна визия
за света?

1. „АЗ” и „НИЕ” в един несигурен свят

 На света, в който живеем, му е присъща несигурност. Ние сме потопени в

тази несигурност - от момента на раждането до неизвестния час на смъртта. Но
независимо от това ние не харесваме несигурността, особено по отношение на
бизнеса, независимо от коя страна на „барикадата” се намираме в системата от
отношения, които той поражда - дали от страната на мениджмънта, или от страната на

1 1
Тема I от Учебно пособие: Умение за водене на успешни преговори, Приложение 5А на Модул 5:
Колективно трудово договаряне. Колективни трудови спорове”, С., КНСБ, 2011 г., с.3. Приложението е
достъпно в затворената част на Електронен синдикат на КНСБ /секция „КТД”, раздел II. Успешните
преговори, под раздел 2. Теоретични и учебни разработки, в 2.2…/.
работниците и служителите. По-скоро приемаме несигурността като враг, който ни
пречи да държим нещата под контрол.

Несигурността поражда трудности в процеса на доброто изпълнение на работата

- в генерирането на печалби за бизнеса и за запазването на работните места и
доходите на работниците и служителите. Считаме, че несигурността е нещо, което
следва да бъде победено и изкоренено, а не овладяно и контролирано в наша полза.
Затова по-често игнорираме съществуването й: ”Прибягваме към отрицанието, за да
избегнем несигурността. Издигаме стени между общността и живота си, за да се
опазим от риска. Стремим се към сигурност с такава страст, че много често
изкривяваме действителността, за да съответства на нашите мечти. Вместо да
гледаме в сложната и хаотична супа, която представлява действителността, ние
си създаваме илюзия и се придържаме към нея при кръстосан разпит, независимо че
фактите я опровергават”.2

 При преговори в несигурност желанието ни да не я забелязваме и да я

забравим, често деформира нашите преценки за нещата, които жизнено ни засягат,
като формираме и нереалистични очаквания един към друг.

 Мениджмънта се стреми да намали несигурността. Прави изчисления за

разходите, прогнози за приходите и за поведението на конкурентите, прави
застраховки, създава неадекватни буфери, като много често прехвърля тежестите на
тази несигурност върху гърба на работната сила. Вярва се, че досегашните модели за
правене на бизнес и досегашните модели за регулиране на индустриалните отношения
ще продължат на вършат работа и за в бъдеще. Но като че ли реанимацията на тези
модели не се състоя - фактите за това (които могат да ни „извадят” очите, докато ги
забележим), са навсякъде около нас.

 Несигурността не може да се победи или натика в гората. Тя може да

бъде частично опитомена, а ние трябва да свикваме да живеем с нея ( със звяра). Няма

2
Дж.Х.Шумейкър, Как да спечелим от несигурността, Изд.”Класика и стил”ООД, С., 2005, с.2
как да избегнем изненадите. Вместо това трябва да се подготвим за тяхната поява, да
се научим да ги управляваме.

 Сигурността никога не е била по-измамна, отколкото в днешното смутно

време. Технологиите, дерегулацията и други промени в глобалната конкурентна среда
продължават да изменят света по непредвидим начин. Някои от шоковете, които се
случиха в последните години, бяха напълно непредсказуеми. Екстремното поведение
на бизнеса, екстремното използване на работната сила е предизвикателство към
досегашните ценности и мащабно изпробване на всички поведенчески граници,
налагани от институциите на индустриалната епоха, предизвикателство
включително и пред профсъюзите…3

 Предизвикателство за бизнеса в тази неблагоприятна среда е да се

осъзнае потребността и развие умението да извлича печалба от несигурността,
базирани на иновации и стратегии, които отличават дадена компания от конкурентите.
В този контекст печалбата се отличава от печелбарството и целта е не да се печели на
гърба на трагедията или страданието на останалите ( конкуренти, партньори,
работници и служители), а по-скоро от предвиждане на бъдещето, формиране на
споделена със синдикатите визия и подготовката за него. Тази печалба може да е и в
непарична форма, напр. под формата на умели инвестиции в човешките ресурси.
„Договорените в преговорите инвестиции за учене и квалификация, в мобилността на
работната сила, е предизвикателство и за синдикатите, и за работодателите. Това е
потенциал, който им дава възможност в ситуация на несигурност и на изчерпаеми и
невъзстановими ресурси да покрият по-широк спектър на фирмени стратегии за
развитие, инвестирайки в повишаване на знанията и уменията, увеличавайки
вътрешната гъвкавост за сметка на външната гъвкавост - уволнения. При такава
нагласа предприемачът не би трябвало да отделя доброто за бизнеса от доброто за
хората и само умелите и непрекъснати инвестиции в придобиването на нови знания и

3
Алвин и Х.Тофлър, Революционното богатство, Изд.Обсидиан, С.,2007 г.
умения биха създали по-голяма сигурност и възможност за по-голяма обвързаност по
пътя за постигане на целите.4

2. Подготовка на разума за успешни преговори в несигурност

А) НАГЛАСИТЕ и капаните на менталните (мисловни) рамки

„Трябва да опростяваме нещата, но не повече, отколкото е необходимо”

Алберт Айнщайн

Повечето от нас се стремят към сигурността в един несигурен свят.

Въпросът за причините за стремежа към сигурност е сложен и включва както

емоционални и познавателни, така и икономически и културни фактори. Чувството за
контрол върху ситуацията е от жизнено важно значение за душевното ни благополучие,
а някои видове несигурност могат да го нарушат. Ние понасяме по-тежко загубите,
отколкото се радваме на придобивките, така че поначало не предпочитаме излишния
риск. От икономическа гледна точка сме научени, че рискът е негативно явление и
трябва да си направим застраховка, за да се освободим от него. В културно отношение
сме научени в рискова ситуация да действаме предпазливо и с чувство за отговорност
спрямо самите себе си и особено спрямо другите.

Нашият разум не е пригоден към несигурността. Най-общо казано ние

проявяваме късогледство, когато оценяваме риска, и сме в същността си боязливи
души, когато трябва да направим избор между несигурни опции5.

 Късогледството ни стеснява хоризонта и ние не можем да обхванем целия

спектър на несигурността. За този феномен има няколко причини. Една от основните е
свръх самочувствието.

Прекалено сме сигурни в единствения си възглед за Света - за нещата, които се

случват около нас, за бъдещето, за начина, по който трябва да решаваме проблемите

4
Желязко Христов и колектив ”Стратегия за развитие и регулиране на индустриалните отношения”,
КНСБ, С., 2009, с.138-139.
5
Дж.Х.Шумейкър, Как да спечелим от несигурността, Изд.”Класика и стил”ООД, С., 2005, с.285.
си (личните и тези на общността), и... съответно, по тази причина не можем да
преценим добре алтернативните варианти.

Прекалената ни увереност се дължи на неспособността ни да обхванем всички

възможни пътеки, водещи към бъдещето – много често ни липса въображение.

Другата причина е дълбоко заложена емоционална потребност да владеем

положението.

Мениджърите не само чувстват потребност да контролират, но и използват

имиджа си на хора, които държат нещата под контрол, за да могат да влияят на
когото желаят.

По своеобразен начин тази емоционална потребност се реализира и от другата

страна при регулиране на индустриалните отношения – синдикатите в процеса на
социалния диалог и колективното преговаряне.

Ние сме прекалено самоуверени, отчасти защото страдаме от „рамкова

слепота”. Мисловните рамки съществуват, тъй като са с много полезно
предназначение, особено в свят с непреодолима сложност. Рамките предлагат
опростяване, което е много съществено за осмислянето на сложните модели
(комплекси от проблеми), които действителността ни сервира. Сред лавинообразно
заливащата ни информация те ни помагат да отсеем някои неща и да се съсредоточим
върху други.

Нашият мозък е склонен да крие пропуските и да запълва празнините в

мисловните ни рамки, така че ставаме жертва на илюзията за компетентност.
Фокусираме се върху онези части от света, които съответстват на представите ни и за
удобство игнорираме, изкривяваме по вкуса си или просто забравяме за онези, които
ни противоречат.

Тази пластичност ни създава проблем да разберем, че светът се е променил и

непрекъснато се променя, тъй като ние изкривяваме реалността, за да съответства на
мисловните рамки, а не обратното. Виждаме света такъв, какъвто искаме да го
виждаме, а не такъв, какъвто е всъщност. Малцина наистина разбират как мисловните
ни рамки изкривяват реалността, филтрирайки това, на което обръщаме внимание.6

 Как рамките изкривяват това, което виждаме?

Менталните (мисловните) рамки ръководят мисленето и ни помагат да
направим полезните връзки и да не се разсейваме от несъществените. Но те могат да
ни изиграят и лоша шега. Ето някои от присъщите за тях опасности:

 Рамките филтрират онова, което виждаме. Те диктуват на коя информация

трябва да се обръща внимание и още по важното – коя е съмнителна. Не забравяйте,
че нито един отделен прозорец не може да обгърне цялата панорама.

 Рамките сами по себе си често са трудно забележими. Както отстъпваме от

прозореца, за да видим, че той съществува, така трябва да „излезем” и от рамката си,
за да разберем, че гледаме света под определен ъгъл.

 Рамките изглеждат цялостни. Рамките опростяват света. Те не обхващат

цялата действителност, оставят празноти, ние дори не забелязваме, че нещо липсва.

 Рамките водят до монополизъм. Типично е да виждаме само една рамка в

даден момент. Все пак е трудно да едновременно да гледаш от прозорците на
северната и западната стена на стаята.

 Рамките могат добре да „прилепнат” и трудно се поддават на промяна.

След като веднъж сме впримчени в рамката, е трудно да излезем от нея, ако не
употребим съзнателно усилие.

 Когато хората са емоционално обвързани с рамките си, промяната им

може да изглежда опасна.7

Всъщност проблемът е в това, че можем да попаднем в капана на тези рамки.

6
Пак там: с.49-51.
7
Пак там, Източник: J. Edward Russo u Paul J.Schfemaker, Winning Decisions: Getting It Right the First
Time (New York: Doubledey, 2002).
Виждаме модели (факти, събития, отношения, рискове и заплахи), когато те всъщност
не съществуват, или не сме в състояние да доловим, че средата се е променила, а ние
продължаваме да действаме, изпълнявайки старите си програми. Когато постъпи
нова информация, ние се стараем да я натикаме в съществуващата рамка, а не да
разширим рамката.

 „Боязливите души”

Хората са склонни към боязън при действие в рискови ситуации. Причина за

това е силната ни неприязън към загубата. От ранно детство мразим да губим неща и
това се запазва при взимане на решения и в зряла възраст. Изживяваме по-тежко
загубите, отколкото се радваме на победите.Тази неприязън към загубата допринася за
неприязънта ни към риска като цяло. Формираме нагласи, ориентирани към сигурни
варианти, изпитани в миналото. Избягваме по-рискови ходове дори ако те биха ни
донесли очаквани по-големи ползи.

Предпочитаме повече „една птичка в ръката”, отколкото „две в храстите”.

Повечето хора не обичат неяснотата, което е различно от неприязънта към

риска. Затова търсят и очакват от другите недвусмислени решения и действия. Човек
предпочита яснотата на по-голям, но добре дефиниран риск, отколкото по-
благоприятна, но двусмислена ситуация на недефинирания риск.

Б) Нагласата „ДВОЙНА ВИЗИЯ ЗА СВЕТА”

„Визията е изкуството да видиш невидимото.”

Джонатан Суифт

„Мъдрият човек си създава възможностите, а не ги търси.”

Сър Френсис Бейкън, английски философ

Избирателното приспособяване към бъдещи събития при човек се запазва под

формата на нагласа.
 Избирателността ни по отношение фактите на реалността се определя в
голяма степен от субективната ценност на събитията. Това е обусловено от стоящите
пред него задачи, насочеността на неговите интереси, от вероятните характеристики и
признаците на обектите и фактите от действителността. На основата на познанието на
ситуацията човек формира у себе си особена система на очаквания. Ако тази система
не се потвърди в практиката, то тя бива сменена.

Нагласата облекчава възприятието на фактите и тяхното опознаване,

но понякога може да доведе до грешки. Например, ако разгледаме изображението
от горния ред на Илюстрация 1 отляво надясно, то последното от тях
възприемаме като фигура на седяща жена. Ако разгледаме изображенията от
втория ред по същия начин, то последното от тях възприемаме като мъжко лице.
Така под влиянието на непосредствените ни нагласи едни и същи факти водят до
съставянето на различни представи за света около нас и непосредствено влияят
при формиране на нашите решения за действие. Нагласата определя цялата
система от възприятия и преценки за нещата. Способността на човек да
възприема сигналите от външния свят в най-достъпни и желани от него
категории, блокира способността му да използва други, по-недостъпни категории и
може да породи грешки в преценките от неправилното възприемане. Когато
събитието е желано, оценката за неговата вероятност винаги се повишава.

Може в голяма степен да се каже, че нашите възгледи се определят от

нагласите.
 Илюстрация1: Влияние на нагласите за възприемане и познание8

Възприемането на рисунките от Илюстрация 2 по два различни начина

представлява визуален пример на феномена за рамките.

Илюстрация 2: (а) (б)

а/ Когато възприемаме бялата чаша, не възприемаме двата човешки профила , и

обратно.

б/ На тази фигура възприемаме ту образ на млада жена, ту образ на старица.

Това са неясни фигури, които могат да се интерпретират по няколко начина –

както постоянно изменящата се действителност, с която се сблъскваме всеки ден.

Това е същата онази действителност в онзи относително кратък период от

време, в който две страни, с различен поглед върху нея, на масата на преговорите
търсят съгласие по спорни и жизнено важни за тях неща...

Нека разгледаме по-внимателно и едно от изображенията на Илюстрация 1.

8
От книгата: Kagan I., Havemann. E. Psychology dna introduction, New York, 1972.
 Илюстрация 3 Илюстрация 4

Какво виждате тук?... А тук - мишка или човек ?...

(„мишок”) (Човек)

Повечето хора виждат в изображението на Илюстрация 3 или човешко лице, или

мишка. Ако са се ограничили само и единствено в една рамка, могат и да не видят
другата възможност. Мисълта на човек, търсейки значение и смисъл, се фокусира
върху изображението (проблема). И когато придаде значение на една неясна картина
( на един сложен проблем), един неуловим и до голяма степен подсъзнателен процес
започва да действа и да подчертава особеностите, които подхождат на придаденото
значение и смисъл, и същевременно да потиска онези, които не им подхождат. Това е
лошата новина, доколкото се ограничава визията ни. Добрата новина е, че можем да
променим менталното (мисловното) изображение, ако целенасочено поработим върху
него.

Чрез потискане на някои от особеностите на фигурата и подчертаване на други

можем да променим конфигурацията или значението на рисунката. На Илюстрация 4 е
показано едно друго значение, което и придаваме. Ако сте внимателни, ще забележите
как само с няколко точни промени в детайлите (които съставляват по-малко от 5% от
цялата рисунка) могат радикално да променят значението от човек до мишка, и
обратно.
 Ами ако не става дума за символно изображение, а за сложна картина от факти
и събития в конкретна ситуация на двустранни колективни преговори, в които всяка от
страните вижда по свой начин тази картина и търси значението и смисъла и прави
интерпретация, съобразно своите мисловни рамки, поддържани от ценности,
насоченост на интереси, поставени цели и задачи, и от илюзии...

И точно тук е предизвикателството – умението да се видят алтернативите за

решение на един проблем.

Чрез съзнателно изследване, анализ и договорени промени на важни за

страните детайли от действителните проблеми, вплетени в различни тенденции,
видове несигурност и рисковете за в бъдеще да се очертае една картина, водеща до
общи стратегии, които би трябвало да се преследват за решаване на проблема. Но, в
резултат на същите тези действия може да се появи друга картина, очертаваща друга
тенденция, друг вид несигурност и рискове за в бъдеще, което от своя страна изисква
други стратегии.

Балансът на интересите в процеса на преговори би се постигнал по-успешно, ако

чрез обсъждане на различни алтернативи за действие представителите на страните
внимателно проучат бъдещето и приложат стратегии и решения, които са смислени за
всички алтернативи, както и които са уникални само за един вид бъдеще.

Необходими са нови инстинкти за бързо приспособяване към динамичната

среда. Страните могат да го правят и поотделно и, конфронтирайки се, но могат да
положат усилия за постигане на обща, споделена визия за бъдещето, да разработят
общо различни сценарии за решаване на проблемите. Този процес изисква да се
определят ясно алтернативите, различните гледни точки9 и да се осмислят
последиците и за двете страни от разумни или неразумни действия в едно

9
За алтернативите, за гледните точки на другата страна - работодателите и техните
ценности и интереси, за стратегиите им в преговорите със синдикатите и за подходите им за
постигане на своите цели (за възможността да се върви по различни пътища в този процес,
включително и чрез конфронтация, или да се избере пътят на компромиса и съгласието) - виж повече:
Д.Шопов, Д.Каменов и колектив,” Наръчник по управление на човешките ресурси”, гл.ХІІ, ИК”Труд и
право”,С., 2002, гл.ХІІ, с.446 -448.
„симулирано” бъдеще. Целта е заедно да се видят повече от една благоприятна
възможност.

Визуалната аналогия, която направихме по-горе, подчертава силата на рамките.

Те ни карат да се ограничим в едно специфично изображение на действителността като
например мишка или човек. Но по-благоприятните възможности произтичат от
способността ни да виждаме повече моделите на света и да откриваме и двете
изображения едновременно, от способността ни да си представим няколко модела
за развитие на света, като на всички отдадем значение.

Предизвикателство е да се живее с двойна визия. И когато повечето от

подробностите си дойдат на мястото, можем по-бързо да видим и да се възползваме
от всяка една от появяващите се картини (възможности).

С други думи, образно казано, въпросът е да имаме визия в преговорите как

действаме, ако се появи „мишка”, и как действаме, ако се появи „човек”. А как
действаме, ако се появят и двете възможности... ?

Отговор на този въпрос дава непрекъснатото наблюдение на средата,

планиране на различни варианти за бързо действие. Това е организационен процес,
който трябва да подготви колективния ( корпоративния) разум за успех, независимо от
изненадите на бъдещето.

Вместо да се страхуваме от несигурността или да я избягваме, е необходимо да

я приемем, да я „прегърнем”, като чрез Закона успеем да осигурим необходимите
„острови” на стабилност и сигурност в регулиране на индустриалните отношения, а
чрез гъвкави колективнодоговорни стратегии, адекватни на предизвикателствата пред
бизнеса, се възползваме от несигурността така, както се готви да се възползва от нея
и самият бизнес.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Динамичен мониторинг на променящата се среда.

 „Всяка истина предизвиква скандал”

Маргьорит Юрсенар „Спомените на Адриан”

„Понякога можеш да се спънеш в истината, но да я подминеш и да си

продължиш по пътя”

Уинстън Чирчил

 Трудности, свързани с психологическите ни нагласи при осмисляне на

нова информация

По-горе изяснихме, че това, от което следва да се опасяваме, е склонността ни

да придаваме твърде голямо значение само на един възглед на света. Поради тази
причина систематичният мониторинг от различни гледни точки е от жизненоважно
значение, защото често не умеем да възприемаме света обективно.

Силата ни на хора е в умението ни да откриваме тенденции в комплексността

на света. Но ние сме се усъвършенствали и да придаваме смисъл на несъизмерими
данни - виждаме тенденции, които не съществуват и им вярваме повече, отколкото
трябва (какъвто е случаят с изображението човек/мишка по-горе). Виждаме ред в
хаоса, защото сме устроени да търсим смисъл. И след като се вкопчим в един възглед
за света, често насила пригаждаме новата информация към съществуващия модел. И
освен че виждаме тенденции там, където не съществуват, способностите ни за
наблюдение са намалени поради различни присъщи ни ограничения:10

 Иформацията ни е взаимозависима. Много често е трудно да се събере

достоверна информация, както и правилно да се интерпретира, тъй като източниците
ни на информация са взаимозависими, макар че не го осъзнаваме.11 Удивително е в

10
Пол Дж.Х.Шумейкър, Как да спечелим от несигурността, Изд.”Класика и стил”ООД, С., 2005, с.187-
190.
11
Пак там: За илюстрация на този проблем Пол Дж.Х.Шумейкър разказва следния анекдот:
Индианците в отдалечен резерват питат своя вожд дали им предстои студена зима. За съжаление
модерният вожд е загубил способността си да предсказва времето и за собствено успокоение им
казва, че зимата ще е студена и трябва да събират дърва за огрев. Малко по-късно решава да провери
колко много организации хората разговарят един с друг и си правят изводи от една и
съща информация, докато не остане никой, който да оспори общия им възглед за
света.Те всички заедно пътуват на „Титаник” и дори не допускат възможността да се
ударят в айсберг, защото на мостика няма никой , за да наблюдава.

 Достоверността на информацията не е пълна. На нас често ни липсва

обратна информация, за да оценим станалите ни достъпни факти и да вземем
правилните решения.

 Често търсим само и единствено подкрепящи теорията ни (възгледите

ни) данни. В информационната ера не е трудно да се намерят данни, които да
потвърдят мнението ни дори то да е погрешно. Можем да се заблуждаваме по далеч
по-изтънчен начин и да станем жертва на човешката склонност да търси само
доказателствата, които подкрепят мнението ни, а не го опровергават.

 Ако измъчвате фактите достатъчно дълго, те ще си признаят...

Пол Дж.Х.Шумейкър

5. Въпроси за дискусия, размисъл и самоподготовка

1. Какви асоциации предизвиква във вашето съзнание изразът „шок от

бъдещето” - фраза по едноименната книга на Алвин и Х.Тофлър12?

2. Какви са вашите наблюдения за типични действия в ситуация на

неопределеност и повишен риск – на бизнеса, на работници и служители и на техните
представители (синдикатите)?

предсказанията си и се обажда на Националната метеорологична служба. Метеорологът казва на

вожда, че изгледите са за студена зима, така че след това вождът кара племето да събира още повече
дърва. Малко по-късно отново се обажда на метеоролога, за да направи още една проверка. „Наистина
ли сте сигурен, че зимата ще е студена?-” попитал той. „Вярвайте ми, зимата ще е много, много
студена”- отговорил му метеорологът. „Откъде знаете”? - попитал вождът. „Е”- казал
метеорологът - „индианците събират дърва като луди.”
12
Алвин и Х.Тофлър – изтъкнати американски футуролози , (кн.:”Шок от бъдещето”, „Третата вълна”,
„Новата цивилизация.Политиката на третата вълна”, „Революционното богатство” и др.)
 3. Опитайте се да откриете своите ментални (мисловни) рамки, които ви
създават проблеми в общуването с другите и при решаването на важни за вас
проблеми.

4. Открийте и анализирайте неадекватни, според вас, мисловни рамки на един

политик, на един работодател, на един синдикалист.

5. Посочете няколко съществени причини, пречещи на човек да поддържа

динамична „двойна визия за света”.

Николай Недев – национален секретар на КНСБ