ВЕДОМСТВЕНА

СИГУРНОСТ
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ И
ГРУПОВА, КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ Ведомствена сигурност

Групова, колективна сигурност

Сигурност на други видове

общности, групи

Корпоративна сигурност
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ И
ГРУПОВА, КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ

ГРУПОВА,
КОЛЕКТИВНА
СИГУРОСТ

ВЕДОМСТВЕНА
СИГУРНОСТ
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
Какво е „група от индивиди (хора)“?
 Двама или повече индивиди (хора), които се организират в група с цел
удовлетворяване, задоволяване на някакви техни общи или индивидуални
потребности, нужди, желания
 Инструмент на присъствието – човешка среда, която създава подходящи
условия за живот и развитие
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
Условия за група:
 Вътрешно сцепление, консолидация, интегритет (нещо, което ги
обединява): доверие, вяра един в друг, споделеност
 Лоялност и солидарност към групата
 Общи ценности, интереси, цели
 Общи заплахи, страхове и опасности, от които трябва да се отбраняват
 Взаимодействие между индивидите в групата
 Определят себе си като принадлежащи към групата
 Приемат и спазват нормите, правилата и условията на групата
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
 Определение за група (проф. Йончев, по Дейвид Джонсън и Франк
Джонсън)

„….двама или повече индивиди, които се намират в непосредствено

взаимодействие, като всеки съзнава своята и на другите принадлежност
към групата и положителната си връзка с тях
в стремежа им да постигнат групови цели…“
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
Какво не е „група от индивиди (хора)“ в контекста на сигурността?
 Не всяка „група от индивиди“ е „група“ в контекста на сигурността
 Хора – индивидуалисти, които действат самостоятелно и преследват
личните си цели и амбиции
 Хора, които самостоятелно обезпечават нуждата си от сигурност и
безопасност
 Хора, които са 100% независими и нямат нужда от интеграция и
консолидация с други индивиди
 Хора, които не са в състояние да се доверят на себе си и на другите
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
Фактори (мотиватори) на групирането:
 Доверие - „социално лепило“ – най-силният фактор, който „групира“,
обединява групата и я консолидира. То позволява да се осъществи
вътрешна консолидация и преразпределение на ресурси в нея, при което
количеството на ресурсите не се променя, но настъпва качествено
изменение на атмосферата вътре в самата група. Индивидите в групата се
чувстват взаимно зависими
 Религия (вяра) – „социална смазка“; вторият по сила фактор, който
намалява сложността и различията между хората и им позволява да се
чувстват единни, еднакви, сходни помежду си. Така се ражда и понятието
„народ“, т.е. „етносът/етносите“ се обединяват и превръщат в народ
 864 – 865 г. княз Борис I обединява славяни, прабългари и последните траки
като им налага нова, обща религия (християнството), която заменя техните
езически вярвания и утвърждава България като суверенна държава в
Европа!!!
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
Базови функции на групата в контекста на сигурността (AGIL – Толкът Парсънс)
1. ADAPTATION АДАПТАЦИЯ – приспособяване към постоянно променяща се среда, извличане
от нея на необходимите средства за съществуване и приспособяване към промените в нея
2. GOAL ATTAINMENT ЦЕЛЕПОСТИГАНЕ – преследване и постигане на целите на групата
3. INTEGRATION ИНТЕГРАЦИЯ – обединяване на членовете на групата и постигане на
съвместимост между различните дейности в нея
4. LATENT PATTERN MAINTENANCE ЗАПАЗВАНЕ/ПОДДЪРЖАНЕ НА ЛАТЕНТНИ
МОДЕЛИ – непрекъснато възпроизвеждане на същностни модели на групата с цел съхраняването
и запазването им
5. GOAL SETTING ЦЕЛЕПОЛАГАНЕ – поставяне на общи, групови цели с оглед промени в
средата, растеж, развитие и надграждане
6. LEARNING CAPACITY СПОСОБНОСТ ЗА ОБУЧАВАНЕ – умение за отговор на
процеси и събития в средата на сигурност по нов, по-ефективен начин с цел резултатност
II РАВНИЩЕ НА СИГУРНОСТТА –
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
Видове групи (класификационни признаци):
4.1. Според начина на възникване
 Спонтанно възникнали – общности, улична тълпа, хайдушки дружини, паравоенни
формирования, партизански движения
 Организационно възникнали – организации, асоциации, местни инициативни групи

4.2. Според устойчивостта си

 Постоянни – организации, асоциации, местни инициативни групи
 С ограничена продължителност – местни инициативни групи
 Краткотрайни, инцидентни – улична тълпа

4.3. От гледна точка на легитимността на групата

 Легитимни – с регистрация в правния мир съгласно приложим закон
 Полулегитимни – с частична регистрация съгласно някакво общоприето правило (религиозни
общности)
 Нелегитимни – хайдушки, партизански, пиратски и паравоенни дружини, чети, отряди…
 ГРУПИ

ОБЩНОСТИ ОРГАНИЗАЦИИ

Устойчиви Легитимни Нелегитимни

Неустойчиви Държавни Частни

Потребители на
Със стопанска цел
сигурност

Генератори на
С нестопанска цел
сигурност
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ И ГРУПОВА,
КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ
ГРУПОВА СИГУРНОСТ
 Сигурност на легитимна държавна
или частна организация;
 Генератор на сигурност (поражда
и поддържа сигурността в
пространството около себе си);
 Потребител на сигурност
(използва както сигурността,
която сама си е генерирала, така и
тази, генерирана от държавата);
 Сигурността произтича от
дисциплинарната природа на
съответната организация;
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ
 Сигурност на легитимна държавна
или частна организация;
 По-често е потребител на
сигурност, генерирана от държавата
или от друг субект;
 По-рядко е генератор на сигурност,
но може да поражда и поддържа
сигурност в рамките на
пространството около себе си;
 Сигурността произтича от
автономната природа на
съответната организация/ведомство
по отношение на пораждането и
поддържането на собствената
сигурност
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ И ДЪРЖАВНА
СИГУРНОСТ
 Гарантиране на сигурността като обществено благо
 Гарантиране на сигурността като обществена услуга

ДЪРЖАВНА
СИГУРНОСТ

ВЕДОМСТВЕНА
И
КОРПОРАТИВНА
СИГУРНОСТ
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ И
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ОБЩЕСТВЕНО БЛАГО
 Всеки гражданин/служител
на ведомство получава от
благото „Сигурност“
определена част, до степента,
до която държавата/
ведомството може да му
гарантира и обезпечи без да
пада под критичния минимум
(долен праг на сигурност)
 Действа социалният принцип
 Критерий – социално
равенство
ОБЩЕСТВЕНА УСЛУГА
 Всеки гражданин/служител на ведомство
получава от благото „Сигурност“
толкова, колкото може да си купи, т.е. за
колкото може да плати

Действа пазарният принцип
 Критерий – платежоспособност
 Продава се само на платежоспособен
клиент, който е в състояние да си купи от
политиката за сигурност и защита на
държавата/ведомството
 Хората, които не купуват извън тази
система/договор за защита, не са
защитени и не са защитавани
ВЕДОМСТВЕНА СИГУРНОСТ И
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ
ОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ
 Частни медицински заведения (болници,
клиники, медицински центрове и др.)
 Частни образователни институции
 (детски градини, училища, университети,
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
образователни центрове, школи)
 ОБРАЗОВАНИЕ  Частни охранителни фирми, частни
 СИГУРНОСТ пожарни, частна армия (доброволни
 СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ отряди), частни корпорации в областта
на охраната и сигурността, спасителни
отряди
 Частни хосписи, социални патронажи,
домове за възрастни хора
РОЛЯ НА ВЕДОМСТВЕНАТА СИГУРНОСТ
 Все повече ще изземва функциите на държавата в областта на сигурността
доколкото държавата се оттегля от своите задължения в областта на сигурността
 Засилва ролята на пазарния механизъм и преследването на печалбата (частните
структури, които заменят държавата, правят само това, което е печелившо, т.е.
това, което оправдава вложените разходи за сигурност и с което не биха били на
загуба)
 Може ли частната пожарна да изгаси горящата къща на бедняк?
 Може ли частната линейка да откаже транспортирането на социално слаб пациент?
 Може ли частната СОТ компания да НЕ охранява беден клиент?

Колкото е по-високо равнището на групова (фирмена, ведомствена) сигурност,

толкова по-висока ще бъде сигурността в обществото. Процесът на
„приватизация на сигурността“ не бива да е за сметка на качеството на
общественото благо „сигурност“ и превръщането му в услуга.
РОЛЯ НА ВЕДОМСТВЕНАТА СИГУРНОСТ
ЧАСТНИ ОХРАНИТЕЛНИ
КОМПАНИИ
 Участват в разширяване на полетата за
приложна дейност в сферата на
вътрешната и външна сигурност
 Възползват се от намаляващите
способности на обществените
структури в сигурността да намират
адекватен отговор на предизвикател-
ствата в трансформационната среда на
сигурността
 За тях сигурността е „услуга“, не
„благо“
 Водени са от Закона за търсенето и
предлагането
 Гражданите плащат повече за по-малко
сигурност
ЧАСТНИ ВОЕННИ
КОМПАНИИ
 Участват в разширяване на полетата
за приложна дейност в сферата на
сигурността и отбраната
 Възползват се от намаляващите
способности на обществените
структури в сигурността да намират
адекватен отговор на предизвикател-
ствата пред отбраната на държавите
 За тях отбраната е „услуга“, не
„благо“
 Водени са от Закона за търсенето и
предлагането
 Гражданите плащат повече за по-
малко сигурност
РОЛЯ НА ЧАСТНИТЕ ВОЕННИ КОМПАНИИ
 Оказват широк кръг услуги по сигурност: логистика, обучение и тренировка,
охрана на персонала, кетъринг услуги, военномедицинско оборудване и
персонал, оборудване и сгради, събиране и предоставяне на информация (вкл.
разузнавателна и контраразузнавателна), предоставяне на наемни работници и
служители в разпореждане на държави, организации, движения, продажба на
военна техника и оръжие (Боинг, Локхийд Мартин, Рейтиън, Отокар и др.)
 Участват в т.нар. „Приватизирани войни“
 2003 г., Войната в Ирак срещу Садам Хюсеин, Първа приватизирана война;
съотношение 10:1 между военослужещи и наети служители на частни военни
компании (контрактори)
 1991 г., Войната в Залива – съотношение 50:1 между военослужещи и наети
служители на частни военни компании (контрактори)
МАРКЕТИЗАЦИЯ НА СИГУРНОСТТА
 Приватизирани военни фирми, движени от стремежите за печалба и занимаващи се с
дейности, свързани с войната, нейното водене и следвоенните действия
 Кой какво купува на пазара на военната индустрия се решава от това кой колко пари има!
 Държавата става зависима от тези компании и постепенно изгубва монопола си върху
войната, агресията, насилието, сигурността
 Променя се политиката на войната, променя се лицето на войната; променят се играчите във
войната, променя се територията на войната
 Приватизацията и маркетизацията на сигурността (вътрешна и външна сигурност) са реална
заплаха за приватизацията и сигурността на държавата като цяло
 Ликвидация на щети от природни и техногенни бедствия, аварии, катастрофи, спасителни и
издирвателни операции, построяване или ремонтиране на инфраструктура (болници, мостове,
училища, сонди), охрана, патрулиране, доставки за въоръжените сили е един от най-бързо
растящите сектори на икономиката на услугите в САЩ!
МАТЕРИАЛИ ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ
 Корпоративната сигурност като елемент на системата за национална
сигурност https://geopolitica.eu/2010/1110
 Активната корпоративна сигурност и иновациите в колективното
договаряне
https://ssi.blog.bg/drugi/2007/06/25/aktivnata-korporativna-sigurnost-i-inovaciite-v-kol
ektivnoto.84290

 Мода или необходимост е активната корпоративна сигурност?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4219727
 Учебник „Активна корпоративна сигурност“ (издание от 2014 г.)
https://www.7print.bg/aktivna-korporativna-sigurnost-teoriya-i-praktika-tsanov-petrov-
2014g

 3 различни цвята листчета