СОЦИАЛНА ПОДКРЕПА, СТРЕС И ЗДРАВЕ

Има доказателства, че хората, които имат силни мрежи за социална

подкрепа, са по-здрави и живеят по-дълго, отколкото социално изолираните
(Cacioppo & Patrick, 2007; Cohen, 2004).
Да имат социална мрежа и да получават подкрепа от нея е достъпно за
повечето хора в някой момент от живота им, но не се преживява от всички
хора през цялото време.
Какво се има предвид под термина „социална подкрепа“?

Дефиниция, типове и функции на социалната подкрепа

Хората със социална подкрепа вярват, че ги обичат и се грижат за тях,

ценят ги и са част от социална мрежа на общуване и взаимни задължения.
Социалната мрежа подпомага осигуряването на стоки, услуги и взаимна
защита във време на нужда или опасност (Cobb, 1976).
Социалните мрежи (източниците на подкрепа) включват партньора,
близките членове на семейството, приятелите до колеги, членовете на
социална организация, здравните професионалисти и групите за подкрепа,
както и разбира се подкрепа от психотерапевт.
Същевременно хората могат да варират по степента, до която участват в
социалните мрежи и това отразява тяхната социалната интеграция. Липсата
на интеграция, наричина още социална изолация, е признат рисков фактор за
слабо благополучие.
 Социалната подкрепа се разглежда от гледна точка на два компонента –
вида и функциите й (Uchino, 2006).
Видът е например типът подкрепа и размерът на мрежата.

Осигуряващ (изразява Получаващ

се чрез)
Емоционална подкрепа Емпатия Успокоение
Грижи Чувство за комфорт и
Загриженост принадлежност
Подкрепа на самооценката Положително Изграждане на собствената
отношение стойност
Насърчаване на човека Чувство на компетентност
Положително Чувство, че те ценят
сравнение
Инструментална подкрепа Директна помощ Намалено
Финансова/практическа напрежение/притеснения
помощ
Информационна подкрепа Съвет, предложения, Аз-ефективност/чувство за
обратна връзка собствена стойност в
общуването
Приятелска подкрепа Общи преживявания Чувство на принадлежност
Сприятеляване
 Социалната подкрепа може да е действителна (получена подкрепа) или
възприемана.
Повечето изследвания не се опитват да регистрират какво наистина
„получава“ реципиентът от подкрепата, а вместо това приемат, че то е
полезно. ....... (глава 15).
Някои изследвания оценяват възприеманата подкрепа, която е
убеждението на човека, че разполага с подкрепа, докато други проучват
действително получената подкрепа и има доказателства, че това е важно
разграничение, особено където има несъответствие между това, което се
очаква, и това, което се получава (Cutrona & Russell, 1990). Възприеманата
подкрепа често е по-прогностична за резултата, отколкото действително
получената подкрепа, и в действителност необходимостта да се търси, а не
да се получава спонтанно очакваното може да има много силен
отрицателен ефект (E. Lawrence et al., 2008).
Хората, които възприемат подкрепата като силна, е вероятно да
оценяват събитията като по-малко стресиращи, отколкото тези, които не
възприемат, че получават подкрепа (т.е. социалната подкрепа действа като
буфер срещу стреса).

Социална подкрепа и болест. Социална подкрепа и смъртност

Ще разгледаме връзката между социалната подкрепа и здравните
резултати.
Проведени са изследвания в САЩ, които показват почти двукратно
увеличен риск от смъртност за мъжете и жените с по-малко социални връзки,
дори когато се контролират здравният статус и самоотчетеното рисково
поведение за здравето.
Социалната изолация (а именно ниски нива на социална подкрепа и
социална активност) е свързана със смъртност вследствие на сърдечносъдова
болест сред мъже на средна възраст, проследявани до 10 години. Проведено
15-годишно изследване на 2603 лица в зряла възраст показва, че социалните
мрежи много значимо прогнозират смъртността от исхемична болест на
сърцето, рак и инсулт.
Изследване по време на пандемията от Ковид-19 и свързаните с нея
анти-пандемични мерки намери значителна връзка между социалната
подкрепа и увеличения риск от депресия и влошаване на качеството на съня.
Изледвани са 2020 лица в социална изолация. Използваните инструменти са
Многодименсионна скала на възприеманата подкрепа (MSPSS), Скалата на
генерализирано тревожно разстройство (GAD-7), Пациентския здравен
въпросник (PHQ-9), Краткият тест за измерване на раздразнителността (BITe) и
Скалата за измерване на самота (UCLA-LS). Изследването установява, че
лицата в самоизолация изпитват значително по-високо ниво на депресия в
сравнение с тези, които не са подложени на самоизолация. Рискът от
повишени нива на депресивни симптоми е с 63% по-нисък в лицата, които
отчитат по-високи нива на социална подкрепа в сравнение с тези с ниско ниво
на възприемана социална подкрепа. Тези с висока социална подкрепа
отчитат 52% по-нисък риск от лошо качество на съня в сравнение с тези с
ниска социална подкрепа (Иън Грей и колеги, 2020 г.).

Като цяло данните от проучвания на възрастното население в САЩ

показват, че благоприятните социални условия (социалната подкрепа, като
ниска степен на самота и високо ниво на подкрепа от семейство, приятели и
социални групи) са важни предиктори на изхода от заболяването както за
хората с европейски произход, така и за тези с латиноамерикански (Joe
Tomaka, Sharon Thompson, 2016).
Строуб и колеги проверяват широко приетото допускане, че социалната
подкрепа действа като буфер срещу влиянието на загубата след овдовяване в
изследването си на 1532 наскоро овдовели хора на над 65-годишна възраст
(Stroebe et al., 2005). Те откриват ограничени доказателства, че подкрепата
действа като буфер срещу загубата или че подпомага общото
„възстановяване“, когато оценяват участниците 6, 18 и 48 месеца след траура.
Това, което откриват обаче, е че социалната подкрепа има благотворен
ефект върху нивата на депресия. Това съответства на резултатите, че
социалната подкрепа играе ролята на буфер за въздействието на депресията
върху смъртността след инфаркт на миокарда (Frasure-Smith et аl., 2000)

Има много доказателства, че социалната подкрепа на практика

намалява дистреса във времена на стрес и нещо повече: липсата на социална
подкрепа във времена на нужда може сама по себе си да е много
стресираща, особено за хора със силна потребност от социална подкрепа, но
недостатъчни възможности да я получат, например хората в напреднала
възраст, наскоро овдовелите и други жертви на внезапни, тежки и
неконтролируеми житейски събития.

Предложени са две теории за това как може да действа социалната

подкрепа:
Хипотеза за преките ефекти: социалната подкрепа е благотворна
независимо от количеството стрес, което хората изпитват, а липсата й е
вредна за здравето дори при отсъствия на стрес. Високите й нива осигуряват
по-силни връзки с другите и по-силно чувство за принадлежност и
самооценка в сравнение с ниските нива на социална подркрепа, пораждайки
по-здравословен начин на живот. Тя има физиологичен път към здравето или
чрез намалената реактивност на кръвното налягане или чрез засилените
функции на ендокринната и имунната система, макар че по отношение на
второто има по-малко непротиворечиви резултати. Учино (Uchino, 2006)
прави преглед на физиологичните пътища, засегнати от социалната подкрепа
и подчертава засегнатите сърдечно-съдова реактивност, както и
невроендокринни и имунни реакции. Търнър-Коб и колеги (Turner-Cobb et al.,
2000) откриват връзката между кортизола и социалната подкрепа.
Също така брачната подкрепа е от полза за здравето на брачния партньор,
макар че връзката е по-силна при мъжете, отколкото при жените, което
вероятно отразява полови различия в способността да се търси и да се
осигурява нужната подкрепа, а също и в реакциите на нея.
Хипотеза за буфера: социалната подкрепа защитава човека от силния
стрес чрез: - когнитивните оценки на човека за ситуацията, така че той да
възприеме ресурсите си като по-големи, за да посрещне заплахата; - промяна
на реакциите за справяне със стресора, след като той е бил оценен като
стресиращ (т.е. той не се бори сам) (Cohen & Wills, 1985; Schwarzer & Leppin,
1991).
Търсенето на социална подкрепа се смята за активна стратегия за
справяне, независимо от това дали тя се търси по информационни и практични
причини или с цел емоционална подкрепа. Млади хора в рамките на два
месеца от развитието на рак търсят информация за болестта
(информационна подкрепа) и терапията от здравни професионалисти, а
емоционална подкрепа- от семействата си.

Влияние на пола върху търсенето на подкрепа

Смята се, че полът е солиден прогностичен фактор за използването на

социалната подкрепа и много емпирични изследвания откриват, че жените са
по-склонни както да търсят, така и да осигуряват социална подкрепа и в
резултат съобщават за по-широки социални мрежи, отколкото мъжете.

Женската социализация може да доведе до обгрижване, както и до

сприятеляване във времена на стрес, при която обгрижването на любимите
хора или търсенето и поддържането на подкрепящи мрежи са характерни
поведения на справяне.

В брачните взаимоотношения мъжете обикновено получават подкрепа от

съпругите си, а жените – от приятелките и роднините си.
 Съществуват културни различия в нормите по отношение на търсенето на
подкрепа и във възприятията на наличната подкрепа: азиатските култури,
които имат колективистична, а не индивидуалистична ориентация,
обикновено не търсят и не очакват подкрепа (V. Lawrence et al., 2008; Kim et
аl., 2009). Както заявяват Ким и колеги (Kim et al., 2009) „хората в по-
колективистичните култури може да са относително по-предпазливи по
отношение на запознаването на околните с личните си проблеми с цел
привличане на помощта им, тъй като споделят културното допускане, че
хората не бива да натоварват социалните си мрежи и че другите споделят
същото социално задължение“. Разликата като че ли лежи в „търсенето“ на
подкрепа: азиатците проявяват нежелание да разстройват
взаимоотношенията, като говорят за личен проблем и търсят експлицитна
подкрепа. Тейлър и колеги (Taylor et al., 2007) откриват, че в азиатските
култури възприятието за разполагането с „имплицитна подкрепа“
(напомняне, че принадлежат към социална мрежа със съответните роли,
включително и със задължения) от другите е по-приемливо, отколкото явното
търсене или получаване на подкрепа, тъй като то не налага разкриването на
проблемите пред другите. Имплицитната подкрепа е биологично и
психологически ползотворна за американците от азиатски произход, което се
вижда съответно в редуцираните кортизолови реакции и намалените
резултати на стрес. Европейците предпочитат и имат по-голяма полза от
експлицитната подкрепа (търсене и използване на съвети и емоционална
подкрепа). Ким и колеги са направили обзор на изследванията, свързани с
това важно културно различие (Kim et al., 2009) и той подчертава
необходимостта при обмисляне на интервенции да се вземат предвид
културните норми, като например осигуряването на експлицитна подкрепа.
Съответно в азиатската култура ползата от социалната подкрепа е по-ниска,
отколкото в европейската.
Линкълн и колеги например установяват обратното – че чернокожите
американци се обръщат към семейството в по-голяма степен, отколкото
американците от европейски произход.
 Ще разгледаме едно изследване от 2021 г. на Bedaso и колеги за
взаимоотношението между социалната подкрепа и проблемите с психичното
здраве по време на бременността. Бременността е време на големи
психически и емоционални промени, както и на риск от психични
заболявания. Ниското ниво на социална подкрепа корелира значително с
риска от депресия, тревожност и самонараняване по време на бременността.
Законодателната власт, както и работещите в сферата на майчинството трябва
да се насочат към разработване на програми за социална подкрепа, с цел
намаляване на проблемите с психичното здраве на бременните жени.
Сред бременните жени рискът от развиване на проблеми с психичното
здраве е завишен, като за него допринасят финансовите проблеми и
проблемите във взаимоотношенията. Отделни проучвания отчитат
тревожност по време на бременност (която касае притеснения и страхове
относно бременността, раждането, здравето на детето и бъдещите
родителски роли) между 14 и 59%. Метаанализи са оценили тревожността на
34.4% в държавите с нисък и среден доход и 19.4% в държавите с висок
среден доход.
Най-често срещаният психично-здравен проблем сред бременните жени е
депресията, която се характеризира със симптоми като понижено настроение,
ниско самочувствие, загуба на интереси, чувство за безполезност,
раздразнителност, загуба на апетит, чувство за умора и лоша концентрация,
като изчисленият процент възлиза на 15-65%.
Една често препоръчвана стратегия, която да помогне за предотвратяване
или намаляване на усложненията при бременност, е предоставянето на силна
социална подкрепа на бременните жени. Тя се характеризира от степента, до
която социалните взаимоотношения осигуряват определени нужди (н.р.
емоционална, инструментална подкрепа, осигуряване на любов и
привързаност и материална социална подкрепа) или степента на социална
интеграция.
 Различни епидемиологични проучвания са разкрили, че ниската социална
подкрепа е значително свързана с депресия, тревожност и самонараняване
по време на бременност (Bedaso et al.).
Прегледът на множество проучвания в изследването установява, че
бременните жени, които получават ниска социални подкрепа с по-голяма
вероятност развиват психични заболявания в сравнение с бременните, които
получават добра социална подкрепа. Мнозинството от проучвания отчитат
значителна положителна корелация между ниската социална подкрепа и
депресията, тревожността и самонаранавянето на време на бременност.
Бременните с ниски нива на социална подкрепа може да нямат някого, с
когото да споделят, от когото да получат важна информация/съвети или който
да им помогне за намаляване на отрицателните емоции, свързани с
дистресираща ситуация, в резултат на което може да са изложени на стрес и в
последствие да развият депресия и тревожност.

Може ли социалната подкрепа да е лоша?

Има някои примери, в които високите нива на социална подкрепа може да

са вредни. Например при пациенти с болка е установено, че силната социална
подкрепа от гледна точка на осигуряването на практическа помощ при
всекидневни задачи води до слаба адаптация чрез оперантното обуславяне
(например Gil et al., 1987). Свръхгрижовността може да е причина
обгрижваният да стане свръхзависим и прекалено пасивен по отношение на
собственото си възстановяване. Типът подкрепа може не винаги да се
оценява като подкрепяща или да не съответства на нуждите на пациента:
например инструменталната подкрепа е полезна, ако аспекти на събитието са
контролируеми; емоционалната подкрепа може да е полезна, когато нещата
са неконтролируеми, например след смъртен случай (Cutrona & Russell, 1990).
 Възражение в изследванията върху социалната подкрепа
Те разчитат на самоотчетите.
При събирането на данни от самоотчет е вероятно променливи на
индивидуалните различия, например невротизъм, да влияят не само върху
възприятията на човека за природата и нивото на социална подкрепа, която
получава, но и в удовлетворението му от нея.
Освен това личността или емоционалното състояние може да пречи да се
извлече полза от подкрепата.

Използвана литература:
1. „Въведение в здравната психология“, Вал Морисън и Том Бенет (2006 г.)
2. The Relation of Social Isolation, Loneliness, and Social Support to Disease
Outcomes Among the Elderly, Joe Tomaka, Sharon Thompson, 2016
3. „Ролята на възприеманата социална подкрепа за нивата на депресия и
качеството на съня по време на пандемията от Ковид-19“, Иън Грей и
колеги, 2020
4. The relationship between social support and mental health problems during
pregnancy: a systematic review and meta-analysis, Bedaso et al.,
Reproductive health, 2021