Източник:

Чавдарова – Костова, С. (2012) Алтруизъм и възпитание. Изд.

„Образование”, С., с.43-47

Измерения на културата като детерминанти на алтруистичното

поведение

Алтруистичното поведение е детерминирано от характера на съответ-

ната култура, в зависимост от акцента, който се поставя по отношение
индивидуалистичното или колективистичното поведение. Като колекти-
вистични се определят тези култури/общества/общности, при които „ин-
тересите на групата имат надмощие над интересите на индивида“, като в
случая се има предвид отчитането на „властта на групата“ /Хофстеде,
2001, с. 68/. Тук значимостта на т. нар. „ние“ група е водеща, тъй като тя „е
основният източник на идентичността на индивида и единствената сигурна
защита срещу трудностите в живота“.
Тогава, когато става дума за „общества, в които интересите на индивида
имат надмощие над интересите на групата“, те се определят като
индивидуалистични. Тук водещото понятие е „аз“, съответната „лична
идентичност“ /Хофстеде, 2001, с. 69/.
Има тясна връзка между формирането на индивидуалистично или ко-
лективистично ориентирано поведение в зависимост от типа семейство, в
което се отглеждат децата: „В повечето колективистични общества
„семейството“, в което израства едно дете, се състои от доста хора, които
живеят „заедно“ – това не са само родителите и другите братя и сестри, а
например баба и дядо, чичо, леля, слуги и други обитаващи същата къща.“
(т. нар. „разширено семейство“); при индивидуалистичните общества
„повечето деца се раждат в семейства, които се състоят от двама родители,
и, евентуално, братя и сестри – в някои общества все повече се увеличава
процентът на семействата с един родител. Роднините живеят на друго мяс-
то и с тях няма чести контакти“ /Хофстеде, 2001, с. 68/ (т. нар. нуклеарно
семейство).
Неслучайно един от акцентите при дефинирането на индивидуализма и
колективизма е свързан с понятието „грижа“, основно в контекста на
алтруизма: „Индивидуализмът е свойствен за общества, в които няма
тесни връзки между индивидите – от всеки се очаква да се грижи за себе
си и непосредственото си семейство. Като негова противоположност
колективизмът е свойствен за общества, в които от раждането си
индивидът е интегриран в силни, споени вътрешни групи, които про-
дължават да го защитават през целия му живот в замяна на безпрекос-
ловна вярност /Хофстеде, 2001, с. 70/.“
 2

При индивидуалистичното поведение, „всеки индивид се стреми да

бъде самостоятелна единица и търси успех и признание на основата на
индивидуално постижение“, всеки човек е „сам за себе си“. Като проти-
воположност, „колективистичните общества поставят ударение на съе-
диняващите семейни връзки, при които индивидите зависят един от друг,
споделяйки заедно изпитания и успех“. Тук „един е за всички и всички за
един“. Естествено това има своите проекции върху различия в „търсещото
помощ поведение“ /Baron, Byrne, 1994, с. 426/.
Интерес в тази насока представлява изследването на Надлер в Израел,
сравняващ двата вида поведение при „градски жители, чиято среда набляга
върху типични западни ценности, такива като самоувереност и индивиду-
ално постижение“, за разлика от жителите в кибуците, „чията среда поста-
вя ударение върху егалитарно-колективистичната идеология“.
Тези, които живеят в кибуците са „зависими един от друг“, което пред-
полага изразяването на „желание за търсене на помощ, когато има нужда
от нея“ – един „очакван и нормативен начин за справяне с проблеми“.
Резултатите от изследването показват, че наистина живеещите в кибуци
изразяват в по-голяма степен „търсещо-помощ“ поведение в сравнение с
живеещите в градовете.
Живеещите в градовете обаче поставят самоувереността като изклю-
чително значима, като с неохота биха се обърнали към някого за помощ,
такива индивиди „биха се чувствали некомфортно по отношение търсенето
на помощ“.
Тези констатации получават потвърждение в допълнителните изслед-
вания, проведени от Надлер с ученици от горна училищна възраст. Той
поставя изследваните лица в различни типове ситуации, в които може да се
наложи търсене на помощ. Една част от изследваните са поставени в си-
туация на работа в група, а други – работят само за себе си, т .е. поставени
са „колективна задача“ и „индивидуална задача“. Изследваните лица имат
право да искат кратък съвет, ако имат нужда от помощ. Учениците, израс-
нали в кибуци, е „по-вероятно да търсят помощ, когато задачата включва
успех за групата, докато градските жители търсят помощ предимно когато
индивидуалният успех е подложен на риск“.
На базата на тези резултати се прави извода, че „социализацията в
различни субкултури в Израел има като последица различия в търсещото-
помощ поведение“ /Baron, Byrne, 1994, с. 426/.
Надлер разширява още своите изследвания по отношение на наскоро
дошли имигранти в Израел от САЩ (индивидуалистично общество) и от
бившия Съветски съюз (колективистично общество) с цел сравняване на
тяхното „търсещо-помощ“ поведение с това на местни жители от кибуци и
градове.
Оказва се, че жителите на кибуците имат най-високи стойности по
отношение на „търсещото-помощ поведение“ от така оформените четири
 3

групи. Изследваните лица от индивидуалистичните култури (имигранти от

САЩ и градски жители) имат значително по-ниски стойности, като не се
различават помежду си. Изненадващи се оказват резултатите, свързани с
имигрантите от бившия Съветски съюз – те показват най-ниски стойности
на „търсещото-помощ поведение“ от четирите групи. Като хипотеза се
изказва предположението, че това най-вероятно се дължи на търсенето на
помощ само от хора, които те чувстват близки, в тесния кръг на
семейството и приятелите (основание за тази хипотеза са резултати от
изследване на Холандер, установяващ ниски степени на „междуличностно
доверие“ сред жителите на тогава съществуващия Съветски съюз) /Baron,
Byrne, 1994, с. 428/.
Допълнителна светлина върху влиянието на културата върху форми-
рането на алтруистични нагласи хвърля изследването на Шен и Шьонд с
работещи родители от китайски произход в Хонг Конг, произхождащи от
различни географски райони и социално-икономически нива. „Въпреки че
китайската култура е често определяна като колективна“, тези автори „ус-
тановяват, че индивидуалните разлики между китайците могат да бъдат
толкова значими, както и различията между културите“. Изследвания
показват, че стратегии за справяне с проблемите от страна на китайците
„включват самоувереност и търсене на помощ“ /Baron, Byrne, 1994, с. 426,
427/.
Резултатите от изследването показват широко вариращи различия в
рамките на „колективната култура“. Очертават се две основни субгрупи,
различаващи се по т.нар. „локус на справяне“. Едната група се справят,
разчитайки на себе си за разлика от другата, която търси помощ от други.
Тези резултати показват, че не трябва да се абсолютизира оценяването на
„културите като представящи определена идеология или набор от
ценности“, тъй като „в действителност всяка култура съдържа подгрупи от
индивиди, които се различават значително един от друг“ /Baron, Byrne,
1994, с. 428/.
Значими различия между културите се наблюдават и в рамките на от-
ношението мъжественост – женственост, разглеждани от Х. Хофстеде не
в контекста на „биологическата разлика“ между половете, а от гледна
точка на „социалните, културно определени роли“, които би трябвало да се
възприемат като „относителни, не абсолютни – един мъж може да се
държи женствено, а една жена – мъжествено“ в зависимост от съответните
„поведенчески модели“, характерни за дадено общество или общност
(например професионална) /Хофстеде, 2001, с. 111/.
Докато „мъжествеността е характерна за общества, в които социал-
ните полови роли са ясно разграничени (т. е. мъжете трябва да се налагат,
да бъдат жилави и да се съсредоточат върху материалния успех, а жените –
да бъдат по-скромни, нежни и загрижени за качеството на живота“, то
„женствеността е характерна за общества, в които социалните
 4

социополови роли се застъпват, т.е. и мъжете и жените би трябвало да са

скромни, нежни и загрижени за качеството на живота“ /Хофстеде, 2001, с.
114/
От гледна точка на възпитаването в алтруистични нагласи, значение
има дори какъв тип отношение се формира у децата към на популярни пер-
сонажи: „В мъжествените култури децата се научават да се възхищават на
силните – популярните герои, създадени в САЩ, са Батман и Рамбо. В
женствените култури децата се научават да съчувстват на антигероите и
отритнатите /Хофстеде, 2001, с. 123/.“
Като цяло, характерни за „женствените култури“ елементи, свър-
зани с алтруистично ориентираното поведение са: „Господстващите
ценности в обществото са другите и запазването.“; „Хората и топлите
отношения са важни.“; „Съчувствие към по-слабите.“; „Ударение върху
равенството, солидарността“ /Хофстеде, 2001, с. 133/. „Базисна ценност“ за
култури с профил „крайна женственост“ е „грижи за другите, особено
слабите“. В рамките на нейните „седем ключови елемента“ има такива
като: „Доминиращите ценности в обществото са полагане на грижи за
слабите и опазване (например на околната среда).“, „Всеки трябва да е
скромен, внимателен и да съчувства – мъжете и жените в еднаква степен.“;
„Подчертават се равенството, солидарността и качеството на трудовия
живот.“; „Обществото е толерантно.“ „Думи с положителен смисъл“ при
тази култура са „грижовност, солидарност, скромност, компромис, помощ,
любов“, а „думи с отрицателен смисъл“ – „кариера, конкуренция, борба,
агресивен“ /Хофстеде, Пидърсън, Хофстеде, 2003, с. 119/
В зависимост от това доколко тези елементи са характерни за съответно
общество, това има отражение и върху политиките на държавите: „Измере-
нието мъжественост – женственост влияе на приоритетите в следните
сфери:
1. Възнаграждаване на силните или солидарност със слабите.
2. Икономически растеж или опазване на околната среда.
3. Разходи по въоръжаване или помощ за бедните държави.“
„Държавите с мъжествена култура се стремят към общество на успева-
емостта, женствените държави – към социална държава /Хофстеде, 2001, с.
134/.“ Това обяснява разликите в политиките по отношение подпомага-
нето на по-бедните. Като обяснение за по-големите квоти за безвъзмездни
помощи от по-богати към по-бедни страни се посочва „женствената нацио-
нална ценностна система“. Значение има позицията относно причините за
бедността: „много хора в мъжествените държави смятат, че съдбата на
бедните е в собствените им ръце, че ако работеха повече, нямаше да са
бедни и че богатите държави не би трябвало да плащат, за да ги издържат“.
Освен това е установено, че „държавите, които дават малко пари в помощ
на бедните, често дават повече за въоръжаване“ /Хофстеде, 2001, с. 137/.47
 5

Интересен факт е търсенето на връзка между женствеността и кли-

матичните условия. Констатира се, че „женствените култури са някак по-
често срещани при по-студен климат“ („концентрацията на женствени
култури в северозападна Европа (Дания, Финландия, Холандия, Норвегия,
Швеция)“), може би поради факта, че „равното партньорство между мъже
и жени повишава шансовете за оцеляване и прираст на населението при
този климат“ /Хофстеде, 2001, с. 143/.
Посоченото в този параграф насочва вниманието към фактори, които
влияят сякаш по-„невидимо“ върху формирането на алтруистични
нагласи и поведение. Неслучайно влиянието на културата (в различните ѝ
измерения) върху съзнанието и поведението на личността е обект на зна-
чителен изследователски интерес през последните няколко десетилетия,
мотивиран от осъзнаване на нейното силно (но не винаги разбирано и от-
читано) въздействие върху ежедневните поведенчески актове на хората.
Доколкото възпитанието е естествения „механизъм“ на предаване – при-
емане на културата от едно към друго поколение, явно е, че именно чрез
него това „невидимо“ (или по-скоро неосъзнавано) влияние продължава
своето съществуване. Това аргументира значимия статус на възпитанието в
процеса на перманентното поддържане (или не) на алтруистични нагласи у
представителите на една или друга култура/общност.

Литература:

1. Хофстеде, Х. (2001) Култури и организации. Софтуер на ума. Изд.

„Класика и Стил.”, С.
2. Хофстеде, Х. П. Пидърсън, Х. Хофстеде. (2004) Изследване на
културата. Упражнения, истории и синтетични култури. Изд.
“Класика и стил”, С.
3. Baron,R. D. Byrne. (1994) Social Psychology: Understanding Human
Interaction. Massach.