БИОХИМИЯ

1.Предмет и задачи на дисциплината.

Биохимията е сравнително млада наука.Оформя се като самостоятелна дисциплина през
втората половина на миналото столетие.Биохимията на растенията изучава химичните
съединения и техните превръщания в растителните организми.Едно от големите постижения на
биохимията е доказването на общите принципи на превръщането на молекулите във всички
живи организми от едноклетъчни до човека.Биохимията на растенията като учебна и научна
област обуславя редица особености на обмяната на веществата и особения химичен състав на
растителните организми.Автотрофното свойство на растенията да синтезират сложни съставки
за себе си и другите организми от простите неорганични молекули на Н2О,минерални соли и
СО2 чрез усвоената слънчева енергия определя разликата в биохимично отношение от
животинските организми.Разлика в биохимията на растенията и животните има и при
катаболитните процеси:взаимните превръщания между въглехидратите,липидите и белтъците в
растителния организъм са по-прости.Основна задача на растениевъдството е чрез растенията да
се получат различни химични вещества-белтъци,мазнини,скорбяла,захар,целулоза,етерични
масла и други използвани за храна от човека и животните.
2.Химичен състав на растенията.
Растенията са изградени от същите химични елементи,които влизат в състава на другите живи
системи.40-50 елемента са намерени в растителните видове,но само 16 са необходими за
растежа и развитието им:C,H,O,P,S,B,Cl,K,Ca,Mg,Fe,Mn,Cu,Zn,Mo.За някои растителни видове
са необходими и други елементи Si,Na I Co.Химичните елементи C,H,O,N,S и P са в състава на
основните химични съединения,изграждащи живата материя,наричат се структурни или
пластидни.Елементите C,O,H и N са 95% от сухото вещество на организмите.Елементите Mg,K,
Ca,Na и др. участват като соли на въглеродната,фосфорната и азотна киселина при
регулирането на осмозата,тургора,pH и стабилността на белтъчните колоиди на клетките. В
сухата маса на растенията C и О са застъпени до 40% ,Н до 8%,а N до 1,5% .Растенията са
бедни на N,съдържат малко Na,някои растения са богати на Ca.Растителните организми
доставят необходимите си химични елементи от неорганични съединения или т.нар. минерални
вещества.Неорганичните молекули,които растенията черпят от околната среда служат за
изграждане на по-сложни органични молекули.Органичните съединения са главната съставна
част на сухата маса на растителния организъм.
3.Въглехидрати-моно-,олиго- и полизахариди.Свойства.
Въглехидратите са органични съединения,които са качествено и количествено застъпени в
растенията.Те служат за резервни вещества,от които се получава енергия,продукти за
биосинтези,скелетен материал за изграждане на клетъчната обвивка.Монозахаридите се
разделят на алдози и кетози,в зависимост от това дали в молекулата им се съдържа алдехидна
или кетонна група.В зависимост от броя на С атоми са триози,тетрози,пентози,хексози и
хептози.От хексозите най-разпространени в растенията са глюкозата,фруктозата, манозата и
галактозата.Глюкозата е най-разпространения монозахарид,среща се в свободно състояние-
плодове,зеленчуци.Монозахаридите възникват при фотосинтезата.Те са безцветни вещества с
кристална структура,добре разтворими във вода.
Хептози-основен междинен метаболит,участват в тъмнинната фаза на фотосинтезата.
Циклични захари-най-разпространен е цикличния хексахидроксихексан,наречен инозитон.
От олигозахаридите по-разпространени в растенията са дизахаридите захароза,малтоза,
трехалоза,тризахаридът рафиноза и тетразахаридът-стахиоза.Дизахаридите са бели кристални
вещества,разтворими.Захарозата е дизахарид и представлява глюкозидно свързана алфа-
глюкопиранова и бета-фруктофуранова ,образува се при фотосинтезата и е запасен
въглехидрат. Малтозата е дизахарид от две молекули глюкоза,среща се в прорастващите семена
където се образува от скорбялата под действие на ензима амилаза.Трехалозата е дизахарид
изграден от гликозни остатъци,свързани с гликозидните хидроксилни групи;среща се в гъби и
някои водорасли.Лактозата се състои от една молекула галактоза и една молекула глюкоза;
съдържа се в млякото на млекопитаещите животни. Рафинозата е тризахарид,съдържа глюкоза,
фруктоза,галактоза;съдържа се в семената на памука и захарното цвекло.Стахиозата е
тетразахарид,състои се от две молекули алфа-лактоза,една молекула алфа-глюкоза и една
молекула бета-фруктоза.
Полизахаридите са високомолекулни вещества,състоящи се от монозахаридни остатъци.
Според строежа се делят на хомополизахариди и хетерополизахариди.Според биологичните
функции се делят на резервни,скелетни и междинни.Към резервните се отнасят скорбялата,
гликогенът и др.Според химичните свойства и мономера са: глюкани,фруктани и ксилани.
Скорбялата е основен запасен въглехидрат в растенията.В растителните органи и тъкани се
отлага под формата на малки структурни образувания,наречени скорбелни зърна.Имат
специфична форма,различна за всеки растителен вид.Скорбялата не е хомогенно вещество,
състои се от два компонента-амилоза и амилопектин.
Целулозата е високомолекулно еднородно вещество с неразклонена верига от гликозидни
остатъци,неразтворим във вода.
Гликогенът се нарича животинска скорбяла и е основен запасен полизахарид в животинския
организъм.Среща се в гъбите,семената на захарната царевица.Усвоява се добре от човека и
животните,трудно разтворим в гореща вода.
Агароза-високомолекулен полизахарид,добиван от червени морски водорасли.
Пектин-растителен полизахарид.
Хемицелулози-биополимери,изпълняват роля на скелетни вещества,придават твърдост,якост.
Имат метаболитна функция.
Хетерополизахариди:
Мукополизахариди-свързващо вещество.
Хиалуронова киселина-най-разпространен мукополизахарид,гъста вискозна маса,желираща при
ниска температура.
Хондроитинсярна киселина-има опорна и стабилизираща функция.
Хепарин-разтворимо във вода,бяло,прахообразно вещество.
Инулин-бял прах,със сладък вкус,добре разтворим в гореща вода,ценен растителен източник на
енергия,замества скорбялата.
Хитин-опорна функция,изгражда тялото на насекомите.
4.Липиди-структура и свойства.
Липидите са голяма група органични съединения,включваща различни по структура
представители.Не се разтварят във вода,а в органични разтворители(бензол,етер,ацетон). Те са
естери на мастните киселини с алкохоли.Изпълняват разнородни функции:структурна- основни
структурни съставки на биомембраните; енергийна;защитна-предпазват от механични
увреждане,преохлаждане,овлажняване;регулаторна;транспортна-разтварят и пренасят
витамини.Според химичната си структура се делят на:ацилглицероли;восъци;фосфолипиди;
сфинголипиди и стероиди.Липидите се хидролизират от ензими-липази.Разграждат се напълно
след емулгиране.Към характеристиката на липидите спадат:киселинното число; йодно число;
осапунително число.Продължително съхранявани липидите гранясват.Липидите са съставени
от мастни киселини и алкохоли.В липидите на висшите животни и растения са включени
мастни киселини с четен брой С атоми и дължина на веригата от С14 до С22.Съдържат се
наситени-лауринова,миристинова,палмитинова,стеаринова киселини,и ненаситени-
палмитолеинова,олеинова,линолова,линоленова,арахидинова киселини.В ограничени
количества са застъпени мастни киселини с разклонена верига-изовалерианова,
тетраметилдеканоева.В състава на липидите влизат алкохолите-глицерол (тривалентен
алкохол,най-разпространен),серин,инозитол.
5.Ацилглицероли-структура.Восъци.
По химичен състав ацилглицеролите и восъците са прости липиди.Първите са естери на
мастните киселини с алкохола глицерол,а вторите естери с едновалентни дълговерижни
алкохоли.Ацилглицеролите в зависимост от броя на естерифицираните групи се делят на:
моно,ди и триацилглицероли.В животинските организми се натрупват в депа и са резервен
енергиен материал.Представителите на групата се различават по естеството и разположението
на трите мастни киселини.Наситените дълговерижни мастни киселини обуславят по-голяма
твърдост и висока температура на топене на липидите,а ненаситените и късоверижните
наситени-обратното.Последните се наричат масла и се съсържат в растителните семена и
рибите.Восъците са разпространени в растителния и животинския свят.Те са защитна смазка
против овлажняване на кожата,перата и вълната.Покриват листата и плодовете на растенията и
външния скелет на много насекоми.От восък се изграждат и пчелните пити.Всички восъци
представляват твърди вещества,често с жълт или зеленикав цвят,неразтворими във вода.
6.Фосфолипиди-структура,биологична роля.
Фосфолипидите са комплексни липиди с две хидроксилни групи от глицерина са
естерифицирани с мастни киселини и една от хидроксилните групи е естерифицирана с
фосфорна киселина,която е свързана с различни азотни съединения-холин,серин или с
въглехидратен компонент,най-често инозитол.Биологичната им функция се изразява в това че
като структурни елементи на клетъчната мембрана изменят нейната пропускливост и участват
при регулирането на обмяната на веществата.Количеството на фосфолипидите в кръвния серум
се увеличава при тежка форма на диабет,анемия и други патологични състояния,а се намалява
при хепатит,атеросклероза,изтощение на организма и др.Фосфолипидите се делят на три групи
в зависимост от това какви са алкохолите участващи в строежа на молекулите им:
глицерофосфолипиди,инозитфосфолипиди и сфингофосфолипиди.Фосфолипидите са твърди,
мастноподобни,безцветни,но бързо потъмняващи на въздух вещества.Разтворими са в мастни
разтворители-бензол,етер,хлороформ,но неразтворими във вода.Образуват комплексни
съединения с белтъците и влизат в състава на всички клетки на живите същества.Участват в
образуването на клетъчните и вътреклетъчните мембрани.
9.Аминокиселини.
Аминокиселините са химични съединения,в молекулата на които присъства аминогрупа и
химична група,придаваща киселинни свойства на съединението.Най-известните
аминокиселини са алфа-аминокиселините,от които са изградени всички белтъци. Алфа-
аминокиселините са хирални съединения и биват L и D форми.Биологично активни са L-
формите.В метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на
заменими(10),незаменими(8) и условнозаменими(2).Основните 20 аминокиселини се делят на
няколко основни категории,според свойствата на R остатъка:
-аминокиселини с алифатни R групи-глицин,аланин,валин.
–неароматни аминокиселини с хидроксилна R група-серин.
–аминокиселини със сярасъдържаща R група-цистеин.
–аминокиселини с киселинни свойства и техните амиди-аспаргинова
киселина,аспаргин,глутаминова киселина,глутамин.
–аминокиселини с базични свойства-аргинин,лизин,хистидин.
–ароматни аминокиселини-фенилаланин,тирозин,триптофан.
10.Физикохимични свойства на аминокиселините.Характерни реакции.
Аминокиселините са безцветни кристални вещества,разтворими във вода,малко разтворими в
етанол и други органични разтворители.Някои от тях имат сладък вкус.Имат висока
температура на топене.Имат две функционални групи-аминна и карбоксилна.Еднакво
образуват соли както с основи така и с киселини.Във воден разтвор се дисоциират,при което
карбоксилната група отдава един протон,а аминната приема един протон. Аминокиселината
функционира като катион и анион едновременно и се означава като двуполюсен йон.
Аминокиселините се проявяват като карбонови киселини и като аминосъединения.При
взаимодействие с киселини образуват соли.Аминокиселините се естерифицират при кипене с
алкохол в присъствие на хлороводород.При нагряване на аминокиселините се губи вода и се
образува цикличен диамид.Според химичния им състав аминокиселините се разделят на
неутрални,кисели и алкални.Характерни реакции за аминокиселините са- нинхидриновата
реакция,биуретова реакция,реакция на Фол за сярасъдържащи аминокиселини,
ксантопротеинова реакция за ароматни аминокиселини,реакция на Адамкевич-Хопкинс за
триптофан,реакция на Сакагучи за аргинин,реакция на Паули за хистидин. Съвременни методи
за разделяне и идентифициране на аминокиселини са хартиената и колонковата хроматография.
13.Класификация и номенклатура на белтъците-прости и сложни белтъци.
При хидролиза част от белтъците се разграждат на аминокиселини(прости),а други на
аминокиселини и небелтъчна съставка(сложни или протеиди).Протеините се делят на:ж
протамини-силно алкални белтъци с ниско молекулно тегло,съдържат голямо количество
аргинин и не съдържат сяра; хистони-алкални белтъци,съдържат малко аргинин,намират се в
ядрата свързани с ДНК.
Албумини-кисели белтъци,разтворими във вода и в разтвори на неутрални соли,утаяват се при
насищане на разтвора с амониев сулфат.
Глобулини-разтворими в разтвори от неутрални соли,утаяват се при полунасищане на разтвора
с амониев сулфат.
Протеидите са сложни белтъци и в зависимост от простетичната група в молекулата им се
делят на:нуклеопротеиди,хемопротеиди,фосфопротеиди,гликопротеиди и липопротеиди.
Хемопротеидите са белтъци,чиято простетична група се нарича метилпорфирин, към тази група
спадат хемоглобина,миоглобин и др.Фосфопротеидите са белтъци съдържащи фосфорна
киселина.Гликопротеидите са белтъчни съединения на белтъци с въглехидрати.
Липопротеидите са комплексни съединения на белтъци с липиди,изграждат клетъчните
мембрани.
14.Нуклеинови киселини-видове,състав.
Те са високомолекулни вещества,изградени от голям брой свързани мононуклеотиди.
Мононуклеотида е изграден от азотна база,пентоза и фосфорна киселина.В зависимост каква
пентоза съдържа молекулата на мононуклеотидите изграждащи нуклеиновите киселини,те
биват рибонуклеинова-ако съдържат рибоза,и дезоксирибонуклеинова-ако съдържат
дезоксирибоза.Азотната база в мононуклеотида може да бъде пуринова или пиримидинова. В
състава на мононуклеотидите влизат две пуринови бази-аденин и гуанин, и три пиримидинови-
урацил,цитозин и тимин.Съединението получено от свързването на азотната база и пентозата се
нарича нуклеозид,а съединението от свързването на нуклеозида с фосфорната киселина-
нуклеотид.Молекулата на ДНК е образувана от две полинуклеотидни спирали вплетени една в
друга.Спиралите са фиксирани една спрямо друга с връзки между базите от двете спирали.
Пуриновата база от едната спирала се свързва с пиримидиновата база от другата спирала.
Аденина с тимина с двойна водородна връзка,и гуанина с цитозина с тройна водородна връзка.
РНК бива информационна,транспортна и рибозомна.
15.Структура на ДНК и РНК.Физикохимични свойства на нуклеиновите киселини.
Молекулата на ДНК е спирална структура,изградена от две полинуклеотидни вериги с
противоположен ход,свързани по правилото за допълнителност на базите. Полинуклеотидните
вериги имат склонността да се спирализират-те се усукват по 2 по строго определен начин.Това
е вторичната структура на ДНК.Свързването на базите не е произволно,те са насочени навътре
от захарофосфатния скелет на молекулата и са свързани помежду си с водородни връзки. Една
пуринова база от едната спирала се свързва с пиримидинова база от другата верига.
Последователността на базите в едната верига определя последователността на базите в другата
верига от молекулата на ДНК. А+Т/Г+Ц се нарича коефициент на специфичност.
РНК се състои от верига от ковалентно свързани нуклеотиди.Тя се отличава от ДНК по
наличието на допълнителна хидроксилна група,свързана с всеки пентозен пръстен,както и по
използването на урацил вместо тимин.Тя е по-нестабилна в сравнение с ДНК заради
допълнителната хидроксилна група.РНК се дели на рибозомна,транспортна и информационна
или матрична.РНК е неразклонена верига от линейно свързани нуклеотиди съединени с
фосфодиестерни мостове.
29.Ултраструктура и функция на растителната клетка.
Растителната клетка е основната структурна единица на растителните организми.В нея са
локализирани процесите на обмяна на веществата,асимилация и дисимилация.Всички клетки
имат едни и същи съставни части:протопласт-отнасят се живите съставни части на клетката
(цитоплазма,ядро и клетъчни органели);парапласт-отнасят се съставните части,които са
продукт от жизнената дейност на протопласта (клетъчна обвивка,вакуола,запасни хранителни
вещества).Процесите,които протичат в клетките се подчиняват на законите на физиката и
химията.Клетката обменя с околната среда не само енергия,но и вещества.Клетката има сложно
устройство и е възникнала в определен период от еволюцията на живата материя от по-прости
доклетъчни структури.Според структурата си клетките биват еукариотни и прокариотни,
според начина на добиване на енергия-автотрофни и хетеротрофни,според формата и
големината-прозенхимни и паренхимни.
30.Метаболизъм-общи аспекти.
Под метаболизъм се разбират непрекъснатите химични и енергийни изменения,които
съпътстват процесите на постоянен контакт и обмяна на веществата и енергия на живия
организъм с околната среда.При разглеждане на метаболизма са необходими данни за
химичните свойства на участващите вещества,наричани метаболити,за химичните реакции в
които участват метаболитите,за ензимите,катализиращи тези реакции,и за регулаторните
механизми определящи скоростите на последователните ензимни реакции,в които даден
метаболит се превръща в друг.Съвкупността от такива последователни реакции е метаболитния
път на превръщане.Метаболизма на даден организъм се състои от регулираното съвместно
функциониране на многобройни и разнообразни метаболитни пътища.
32.Особености на окислително-редукционните процеси,протичащи в биосферата.
Молекулите на различните химични съединения в растителната клетка при окислително-
редукционните реакции приемат или отдават кислород,водород или електрони.Типични за
живите организми са окислително-редукционните процеси,които засягат функционални групи
като алкохолна,карбонилна,аминна и др.При автотрофните организми се окисляват
неорганични вещества като амоняк,сероводород,йодиди,нитрити,сулфиди.В растителната
клетка широко разпространен е окислителния процес при който от дифеноли се получават
хинони.За клетката са характерни реакциите при които една част от молекулата се окислява за
сметка на друга част от същата молекула.Реакциите на окисление и редукция протичат
спрегнато.Електроните или водорода,които се отделят от окисляващите вещества се свързват с
други химични съединения,които се редуцират или окисляват.Почти всички окислително-
редукционни процеси в клетката се катализират от ензими.Те регулират скоростта и придават
специфичност на реакциите.В зависимост от условията,при които протичат реакциите,
оксиредуктазите биват:анаеробни дехидрогенази,аеробни дехидрогенази,пероксидази,
оксигенази и хидроксилази.
38.Гликогенеза и гликонеогенеза.
Биосинтезът на въглехидратите в човешкия организъм се нарича гликогенеза,ако синтеза на
въглехидратите става за сметка на продукти от разграждането на въглехидрати, и
гликонеогенеза,ако синтеза става за сметка на продукти от обмяната на други вещества. Главен
източник за синтеза на глюкоза са продуктите от гликолитичната верига-млечна киселина и
пирогроздена киселина.Синтезирането става по обратен път на гликолитичната верига,като
необратимите реакции се преодоляват по странични пътища или процесите протичат със
съдействието на специфични ензими.Синтезът на гликоген в живия организъм може да бъде
осъществен като за изходни продукти служат хексози или продукти от разграждането на други
вещества(мазнини,белтъци).Когато синтеза на гликогена става за сметка на хексози,процеса се
нарича гликогенеза. Когато синтеза се извърши от разградени продукти на други вещества
процеса е гликонеогенеза.
39.Гликолиза.Енергетичен баланс.
Основния монозахарид в животинския и растителния организъм е глюкозата,от там и
наименованието на този централен катаболитен път-гликолиза.Разграждането на
въглехидратите може да протече анаеробно и аеробно.И в двата случая този процес протича
идентично до получаването на пируват-път на Ембден-Майерхоф.След пирувата единия
метаболитен път се разклонява или до лактат или до ацетил КоА,който влиза в цикъла на
Кребс,при аеробни условия.Гликолизата се смята за универсална за всички организми като се
различава единствено по крайните продукти.Енергетичния баланс на гликолизата показва
сравнително ниска ефективност.Общата печалба на химичната енергия под формата на АТФ е
2mol. на една молекула глюкоза .Образувания лактат в мускулите се трансформира в черния
дроб до глюкоза.Този обменен път се нарича път на Кори и отразява прехвърлянето на
метаболитното натоварване от мускулите към черния дроб.
41.Обмяна на липидите.Липогенеза.
Обмяната на липидите се осъществява за сметка не само на мастните метаболити,но и от такива
на въглехидратите,аминокиселините,както и екзогенните глицерол и мастни киселини.
Мастния метаболизъм е взаимосвързан процес и включва две направления: анаболитно-
биосинтеза на мастни киселини,биосинтеза на алфа-глицеролфосфат; катаболитно- разграждане
на мастни киселини,разграждане на глицеролфосфат.Липогенезата е процес чрез който се
синтезират мазнините от ацетил КоА и е източник на енергия за живите организми.
44.Биосинтеза на аминокиселини,свързани с гликолитичната верига.
За изграждането на въглеродния скелет на аминокиселините се използват малък брой
източници на въглерод.Въз основа на тях биосинтезите на аминокиселините могат да се
причислят към три групи.Едната група е свързана с гликолитичната верига-пируват, 3-
фосфоглицерат и активен ацетат.Така се синтезират аминокиселините глицин, аланин, серин,
треонин,цистеин,метионин,валин,левцин и изолевцин.
Метионинът е една от двете аминокиселини,в която се съдържа сяра.Установена е връзка
между метионина с обмена на фолиевата киселина и витамини В6 и В12.Има важна роля при
формирането на ДНК и РНК.Съдържа се в риба,ядки,месо,млечни продукти.
Треонин-участва в изграждането на много протеини(еластин,колаген).Има липотропно
действие,контролира мастното отлагане в черния дроб.
Левцин-аминокиселина с разклонена верига.Съдейства за укрепване на костите,кожата и
мускулната тъкан.Създава условия за продължително отделяне на инсулин.Среща се в месото и
млечните продукти.
Валин-третата аминокиселина с разклонена верига.Стимулира разстежа,мускулната маса,
възстановяването на тъканите.Служи за източник на енергия,със съхраняващ глюкозата ефект.
Аланин-лесно се превръща в пируват,важен метаболит на глюкозата.Регулира кръвната захар и
доставянето на енергия.
Изолевцин-играе ключова роля в синтеза на хемоглобина,дава енергия на мускулите и намалява
умората,стабилизира нивата на кръвната захар.
Цистеин-сяросъдържаща аминокиселина,важен структурен елемент на протеини и ензими,
действа като антиоксидант и може да се свързва с тежки метали.
Глицин-най-малката аминокиселина с важна роля в обмяната,участва в синтеза на
нуклеиновите киселини,доставя азот за синтеза на други аминокиселини.
Серин-има важна роля в активните центрове на редица ензими,участва в биосинтеза на
пуринови и пиримидинови бази.
45.Биосинтеза на аминокиселини,свързани с цикъла на Кребс.Орнитинов цикъл.
Втората група биосинтези са свързани с някои метаболити от цикъла на трикарбоксилните
киселини-оскалацетат,алфа-кетоглутарат и фумарат.Към тази група спадат аминокиселините
лизин,глутамат,аспартат,аргинин и пролин.
Лизин-важен градивен елемент на скелетната мускулатура и съединителната тъкан,подпомага
усвояването на калция,необходим е за синтеза на карнитин,който е жизнено важен за
нормалния метаболизъм.
Аргинин-участва при изграждането на мускулната тъкан,необходим за хипофизната и
задстомашната жлеза,като стимулира хормоните им,за новородените и малките деца е
незаменима аминокиселина.
Глутамат-глутаминовата киселина в организма се превръща в оксалацетат и алфа-
кетоглутарат; градивен елемент в синтеза на белтъците.
Пролин-участва в изграждането на всички белтъчни структури,но основно на колагена и
съединителната тъкан,има важно значение за ставите.
Аспартат-аспарагиновата киселина се превръща в оксалацетат и алфа-кетоглутарат- двете
дикарбонови киселини,важни участници в цикъла на Кребс,обезврежда амоняка, участва в
изграждането на имунната система,в синтеза на ДНК и РНК,както и в преобразуването на
въглехидратите в енергия.
Орнитиновия цикъл е цикъл от биохимични реакции,срещат се при много животни
произвеждащи урея като краен продукт от азотния метаболизъм.Това е първия открит
метаболитен цикъл.При организмите,който не могат да отстранят образувания амоняк, се
налага да го преобразуват в урея или пикочна киселина,които са по-слабо токсични. Орнитовия
цикъл се състои от 5 реакции:две протичащи в митохондриите и три в цитозола.Цикъла
конвертира две амино групи,една от NH4 и една от аспаргинова киселина и въглерод от HCO3
до крайния продукт урея.
47.Катаболизъм на аминокиселини-общи пътища.
Основната класификация на аминокиселините е според това дали могат да бъдат синтезирани в
организма и според крайните продукти от катаболизма им .По първия признак се разделят на
заменими и незаменими,по втория-гликогенни,кетогенни и смесени.При катаболизма на
аминокиселини се образуват метаболити,които могат да се превърнат в глюкоза или да се
окислят.Въглеродния скелет на 20-те аминокиселини може да се преработи и се образуват:
пируват,ацетил КоА,ацетацетил КоА,алфа-кетоглутарат,сукцинил КоА,фумарат и оксалацетат.
Аминокиселините които се разграждат до ацетил КоА,ацетоацетил КоА са кетогенни защото
могат да бъдат превърнати в кетонови вещества.Аминокиселините които се превръщат в алфа-
кетоглутарат,сукцинил КоА,фумарат и оксалацетат гликогенни защото могат да се превърнат
във фосфоенолпируват и след това в глюкоза.Аминокиселините изолевцин,триптофан,
фенилаланин и тирозин са смесени.От влизащите в състава на белтъците 20 аминокиселини 14
са гликогенни,4 са смесени.Съществуват общи крайни метаболитни пътища,чрез които
аминокиселините се превръщат в съответните продукти.
С2 и С3 семейство-аланинът,серинът и цистеинът се превръщат в пируват.До пируват стигат и
глицин и триптофан при разграждането си.
С4 семейство-аспартатът и аспаргинът се превръщат в оксалацетат.Аспартатът може да се
превърне във фумарат чрез урейния цикъл.
С5 семейство-глутаминът,пролинът,аргининът и хистидина се превръщат в алфа- кетоглутарат.
50.Биосинтеза на алкалоиди.
Алкалоидите са група химични съединения широко разпространени в растителния свят.Те са
азотсъдържащи,хетероциклични алкално действащи съединения.Съдържат се в растения от
определени семейства.Често алкалоидите се съдържат като смес от подобни алкалоиди под
формата на соли на органични и неорганични киселини.Пропановите алкалоиди се образуват от
глутаминова киселина и ацетат в различни растения-татул.Основните алкалоиди в тези
растения са атропин,кокаин.Атропина,кокаина и аналозите им в малки количества действат
възбуждащо,болкоуспокояващо и наркотично.Никотиновите алкалоиди се образуват в корените
на тютюна и се натрупват в листата.Хинолизидиновите алкалоиди,наречени лупинови,се
срещат в бобовите растения.Образуват се от лизин.Изохинолиновите и бензилизохинолиновите
алкалоиди са производни на тирозина.Срещат се в семената на мака.Амариловите алкалоиди се
образуват от фенилаланин или тирозин.Индолните алкалоиди се образуват от триптофан.