САМСАРА

June 17, 2007

МАЛИН МАРИНОВ
II-ри курс ДРАМАТУРГИЯ
НАТФИЗ “ Кр. Сарафов “
17.06.2007 год.

САМСАРА
иlи Криzата на Чоvечеstвото в кrая на ХХ век

“ Нирвана не съществува, всичко това са само думи, начин на изразяване. “

“ МИЛАРЕПА “ – Ерик-Еманюел Шмит, Париж 1997

Bащата на Zивота Oстаря & чака някъде в безграничната прерия на човешкoto

подсъзнание да zавали dъжdа на uмоpомrачениеtо. Sам. Iзtощен. Безpомощен.
Pроклеt от еdинsтvения си син, заченат в утробите на водата и светлината.
Nо nеговото tворение – божеstvената загадка, все още, прилича на красива
блудница. Тя е синя и жълта. Червена и черна. Бяла и зелена. Цветно
противоречие. Изпълнена, с драматизъм, любовна връзка между господарят на
вълните, покровителят на червения дявол, плодородната усойница и … майката на
Адам … необяснимата сила - дъщеря на Хаоса.
Времето отдавна не и обръща внимание, пясъкът в пустинята няма история.
Тя е вечност и мираж на хоризонта на щастието, където армия от черно-бели
облаци мрачно цитира крилатите фрази на езичниците от Рим :
“ CARPE DIEM @ carpe.diem !!! “

В търсене на нестандартността ( в смисъл на различност ), така характерна за

Постмодернистичното явление или състояние на човечеството, аз бях впечатлен от
изключително достоверния и актуален мироглед на съвременните философи и
теоретици, като Жан Бодрияр ( теория за симулакрума ) , Жил Дельоз ( теория за
детериториализацията и ретериториализацията ), Жак Дерида ( теория за
деконструкцията ) .
Темите и въпросите, за живота на човека в съвременните общества, силно ме
развълнуваха и заинтригуваха, защото припознах, в интерпретациите на
гореспоменатите личности, собствените си неосъзнати усещания и разбирания за
настоящето, като проблематика и актуален мироглед, а едно от изследванията на
Ихаб Хасан, окончателно оформи в мен представата за ПОСТМОДЕРНИЗЪМ , като
неизбежното развитие на човечеството, пътуващо към своята Мокша ( “ пълното
освобождаване “ на човека, при което се осъществява сливането на
индивидуалния дух АТМАН със световния ( космическия ) дух БРАХМАН ).
Постмодернизмът е понятието за взаимопроникващите се съвкупности от
парадигмите на съвременните човешки взаимоотношения, след 60-те години на ХХ
1
 САМСАРА

June 17, 2007

век, и тези от “ Зората на човечеството “, както в културно, така и в

икономическо, социално, религиозно, философско и политическо отношение.
Съвременните обществени организации са изчерпали ресурса си за изграждане
на някаква по-стройна философско-идеологическа система, която да обясни
живота на хората.Всичко това се дължи на презадоволяването, или Хипертелията
( “ неестествено разрастване “ на предметното, сексуалното, политическото,
културалното ... ), според социалната диагноза на Бодрияр.
В следствие на шокиращо новите технологични и икономически предпоставки и
обстоятелства от края на ХХ век, като Интернет-комуникациите, Свободния стоков
и паричен обмен, липсата на двуполюсно изградена Световна политика,
преосмисляне на обществените системи и революционните открития, в сферата на
генното инжинерство и астро-физиката, съвременната форма на човешката
цивилизация се мултиплицира и започна да губи истинската си идентичност.
Идеята за глобализма се оказа, както провокация за развитие на материалните
взаимоотношения, така и капан за духа на човечеството.Човека от развитите и
напреднали общества ( особено САЩ ) мутира и се превърна само и единствено в
консуматор.Хората загубиха индивидуалността си и попаднаха под абсолютната
власт на обекта, което според Бодрияр, е най-големият проблем на нашето време,
защото смисъла и значението започнаха да се губят.Духовността се обезценява,
а ... “ социалните и информационни “ свръх “ - натрупвания превръщат
света в гигантска маса, където противоположностите се неутрализират,
границите се заличават, определимостта изчезва. “ ( Ив.Райнова )
И така, проблема за личностната идентификация на съвременния човек постави
пред мен няколко важни и генерални въпроса.
1.Има ли смисъл да се търси нещо, след което отново ще се стигне до вечно-
актуалният въпрос : “ What are you doing after the orgy ? Това е проблемът на
Америка и чрез нея на целия свят . “ ( Бодрияр )
2.Защо трябва да усложняваме прекалено условния свят, като непрестанно се
опитваме да го подредим и оразмерим според собствените си представи? Не
можем ли просто “ да се оставим на течението “ и да излезем от “ ужасно-
досадната рамка на живота “ ?
3. Къде е истината и има ли БОГ ?
4.Какво ще стане, ако “ ВАВИЛОНСКАТА КУЛА СЕ СРУТИ “ ?
5.Има ли сили съвременният човек да устои на неизкоренимото си желание да
бъде Буда, Христос или Някой друг, само защото погрешно е схванал кода на
Цивилизацията, наложила една лицемерно-фалшива форма на поведение, за да
задоволи единствения си нагон, този на РАЗВИТИЕТО ?
С така поставената теза, че човек е роб на собствената си представа за света, аз
избрах за адаптация, два коренно различни по структура, стилистика и тематично-
съдържание текста, в които открих един съществено важен, особено за
съвременния човек, въпрос : Има ли край безкрайността ?

2
 САМСАРА

June 17, 2007

Вече изведен, въпросът сам по себе си предполага безброй много отговори,

защото както окръжността има безброй много точки, съставящи илюзията за нещо
цяло и непрекъснато, така и човешката мисъл е способна само да проектира, но не
и да познае, една безмерна истина, каквато е смисълът на живота.
Кои са, все пак, избраните произведения ?
На първо място искам да поставя философските размисли на Жан Бодрияр в
“АМЕРИКА “, където под формата на специфично структурирани разкази-есета, той
представя световните взаимоотношения ( САЩ – Останалият Свят ), като
конспиративно-инсценирани, често симултативно-еуфорични, но най- вече
безмилостно-манипулативни.
Интересното, обаче, и същевременно най-обяснимо, е че именно на територията
на най-развитата държава в света, най-ясно се проявяват съвременните проблеми
на човечеството, като свръх-консумацията, псевдо-идентификацията,
мумифицираната мечта за щастие и успех или изпразнените от съдържание
опаковки “ Made in USA “.
И все пак, път към Нирваната трябва да има, защото човечеството има нужда от
спасение, или най-малкото - да вярва, че ще бъде спасено.
А postмоdernizмът предлага или е проява, именно на това търсене на пътя към
спасението.За всеки пътят е различен.Големите религии се оказаха
остарели.Човекът, с изключение на по-примитивните обществени организации,
загуби вярата си в Непознаваемото.Постмодернизмът, за пръв път, постави
човечеството в “ knock down “, като му отне жизнено-важните ориентири на
времето и пространството.Липсата на граници, спомагащи функционирането на
човешкия мозък се оказват фатални за човека.Блокиралите системи започват
rendering на информацията и с това забавят за неопределено време приемането
на евентуално нова информация.Какво е решението, в такъв случай ?
Текста-новела “ МИЛАРЕПА “ от Ерик – Еманюел Шмит, в който проблема за
непознатата или загубена душевност е загатнат, но не напълно изчерпан, под
формата на притча-изповед.
И докато “ субективната “ документалистика на Бодрияр засяга повече
проблема за проекцията на човека в материята, то Шмит “ бърка в раната,
наречена Вечен Свят “, и оставя отворен въпроса за правото Някой да налага
представата за собствения си свят на Другите.
И с това слагам началото на идеята-проект за една евентуална бъдеща
екранизация, която да провокира съзнанието на така наречените консуматори от
развитите страни, на фанатично отдадените на примитивните си разбирания за
съществуване хора от посткомунистическите общества, развиващите се страни от
Африка, Латинска Америка, и не на последно място, на тези от изоставащите
държави в средна Азия.
И така, подходът към двете произведения ще е специфична смес между
буквалната компилация на текстовете и съответната им интерпретация.Формално
погледнато, екранизираният сценарий ще е игрален филм, наситен с
3
 САМСАРА

June 17, 2007

документалност и философски подплътен от тезите и размислите на Жан Бодрияр :

1. Глас зад кадър 2. Реплики на персонажите или 3. Субтитри
Като цяло филмовото произведение ще е съставено от няколко части-
теми.Съпоставянето на различни гео-политически, културно-икономически и
религиозно-философски пространства и реалии ще е в основата на
Постмодернистичната картина, в която техниките на колажа и бриколажа ще са от
първостепенно значение за материализацията на идеята, която има за цел да
ескалира у зрителя неповторимото му субективното възприятие и да го
предразположи към една максимално обективна, личностна интерпретация за
състоянието на съвременния свят.
Драматизмът на историята ще е изразен, не само в игралните сцени, но и в
екстериорните природни забележителности, като Американските пустини,
Големите каньони, Тихоокеанските бури, Високите Хималаи, Антарктида и др.
Богатството на човешки генотип ще е друг интересен момент от цялостната
картина на кинопроизведението, чието времетраене най-вероятно ще надхвърли
два часа.
Документалните моменти-интервюта ще са разиграни, като сблъсъците и
конфликтите между персонажите ще представляват моментите на признания,
размисли, желания, възмущения или духовни търсения характеризиращи
съвременния човек в основните му открояващи се същности и проявления.
А въпросът-рефрен ще е :

Има ли Смисъл да търсим Смисъла на Смисъла ... ?

Библиография :
“ АМЕРИКА “ – Жан Бодрияр , 1986
“ МИЛАРЕПА “ – Ерик-Еманюел Шмит , 1997
“ Към понятието за ПОСТМОДЕРНИЗЪМ “ - Ихаб Хасан