Мечта и реалност

Ако отворим речника, за да потърсим значението на думата „мечта", ще открием

определението, че това е непреодолимо желание за щастие. Мечтата и щастието
са преплетени в представите ни за времето напред, когато онова, което искаме да
се случи на нас и на близките ни, се сбъдва. Понякога искаме нещо значимо за
човечеството, а понякога трсим лично постижение, нещо малко, но красиво и
изпълващо ни с удовлетворение. На 23 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг
произнася своята 17-минутна реч, в която отеква желанието на хората за равни
права и свободи в един свят, в който всеки ще е зачетен не според цвета на
кожата, а според характера. По друго време, на други географски ширини, т.е. през
XVIII век в Германия, Фридрих Шилер е казал: „Бъдещето принадлежи на тези,
които вярват в красотата на своите мечти." Мечтата винаги е красива, тя е цветна
и примамлива, вдъхновява и води, дава надежда да ни има и след време, за да я
сбъднем.

Можем да продължим да търсим думите на велики творци, политици, уче-ни и ще

откриваме винаги идеята, че мечтата ни прави силни и ни дава куража да
преодоляваме препятствията на живота днес. Така в средата на ХХ век у нас
мечтите за излизане от ограничения свят на тоталитаризъм и цензура са
вдъхновили смелите да се опълчат на системата чрез словото, което открай време
е основно оръжие. В пиесата на Станислав Стратиев „Балкански синдром" можем
да открием картината на света, в който човекьт е дльжен да се съобразява с
наложената норма, да приеме, че всеки има две различни лица - едно за пред
обществото и едно за моментите, когато е с най-близките или само със себе си.
Във време, когато и мечтите са общи, оформени споредклишето за справедливост,
свобода, равенство, единият от героите на пиесата мечтае да обиколи земното
кълбо. Мечта, която още выв времето на Великите географски открития се е
сбъднала за мореплавателите, достигнали нови земи, в годините, за които пише
Стратиев, е невозможна и творде революционна. В думите на Печо: „Ние все към
исканията се присъединяваме!... Другите действат, а ние се присъединяваме...", се
открива иронията на един живот, изпълнен със страх и примирение. Вместо сам да
трси реализация, човекьт се опитва да се скрие сред другите, да не предизвиква
интерес кьм себе си, защото само така може спокойно да съществува.
Егоистичният стремеж за са-мосьхранение влиза в противоречие с представите за
това как трябва да се постъпва с този до теб.

Картината на отвлечения самолет, която очертава героят, показва дълбоките

противоречия между това, косто знае, че се случва по света, и това, което е
типично за българина в съвременността: „Всяка нормална нация, като отвле-че
самолет, какви условия поставя? Да се освободят там пет или шест души, нали? А
наш човек ако отвлече, знаеш ли какви ще са му условията?... Да се вкарат в
затвора поне десет души - колеги, приятели, началници... Всеки си върви със
списъка в джоба." Няма как да не се сетим за времето на Ботев и Левски, когато
идеята за обединение е вдъхновявала българина да участва в
борбата за свобода. Смелостта, гордостта, готовността да се защити родното са
ценности, които знаем, че са съхранени през вековете и са в основата на
националното ни самочувствие. Излиза, че по времето, за което пише Стратиев,
някой сериозно е осакатил представата на българина за себе си и за родовата си
принадлежност. Примерът със снопа пръчки от легендата за хан Кубрат е
пародиран като неуместен вь времето на тоталитаризма. Пиесата разкрива
преобърнати ценности, нелогични и необясними представи за света, за добро-то,
за красивото. Все пак сществува мечта, която крепи човека в скучното му сиво
ежедневие - мечта за околосветско пьтуване.
Стремежът към познание, към откривателство е в основата на човешкото
развитие. Този стремеж е довел до истината за планетите в Слънчевата система,
до откриването на пеницилина, до археологическите разкопки на Перперикон и
други такива победи над ежедневното. Така мечтата е в основата на значими
постижения, тласнала е човечеството напред. Но дали един обикновен човек е в
състояние да постигне своята мечта, зависи единствено от него, от готовността му
да преодолее задръжките, да надмогне страха си от непознатото и да се втурне
сам в неизвестното.
В думите на героя от пиесата на Стратиев „Балкански синдром" се откроява
образът на директора - човека авторитет, който налага правилата и съблюдава за
спазването им. Изправен пред директора, малкият човек не знае как да намери
пътя си за постигане на мечтата. Конфликтът между представителите на
различните социални групи влиза в противоречие с мечтата за свобода,
равенство, братство, която е в основата на идеята за справедлив обществен
строй, какъвто е социализмът според неговите идеолози. В текста на пиесата
откриваме истината за преобърнатите ценности, за разминаването между мечтата
и реалността, за изопачаването на една красива идея. Пародирането на света, в
който живеят героите, води до внушение за невъзможност дълго да остане този
модел на обществени отношения. В края на пиесата героят Печо е готов да трыгне
на птешествие, защото проумява, че светът очаква всеки да поеме своята
отговорност за себе си, да сбъдва мечтите си, да търси начини да се справя с
наложените ограничения. Пред Извънземното - герой в пиесата, всеки разкрива
своята готовност да промени живота си, да следва мечтата си.
Докосването до непознатото провокира желание за промяна, но дали ще се случи,
пиесата не дава отговор, а само насочва размислите ни в тази посока.
Дали мечтата на Мартин Лутър Кинг се е сбъднала? Дали мечтата на Левски за
„чиста и свята република" се е сбъднала? Дали един обикновен малък човек е
осъществил пътуването си през океана? Може би мечтите са по-красиви и
вдъхновяващи от реалността. Всеки се стреми към щастие, но когато го достигне,
дали ще го почувства, или ще разбере, че никога не трябва да спира да мечтае и
да търси, защото животът се случва именно докато се стремим да осъществим
целите си, а самият стремеж вече е щастие.