НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПОМАГАТЕ ПЪРВО НА СЕБЕ СИ , ЗА СТЕ ЩАСТЛИВИ

Понякога сме толкова ангажирани да се грижим за другите , че оставяме целия си живот в

изчаквателен режим. Постоянно сме забързани и претоварени и не се наслаждаваме на нито
едно свое занимание . Не поемаме отговорност за своето най-важно задължение – нас самите.
Даваме повече отколкото получаваме, след което се чувстваме използвани и пренебрегнати.
Чудим се защо, след като ние предвиждаме нуждите на другите, никой не забелязва нашите.

Често до това ни води страха   да не бъдем отхвърлени или изоставени и правим безброй
компромиси. Така постепенно се отдалечаваме  от себе си, от собствените си стремежи,
нужди и истини.

Щом винаги се поставяме на последно място, значи не само, че не се ценим, но  предразполагаме

и другите да правят същото с нас. Сякаш им казваме: „ Аз не съм важен, нуждите ми нямат
значение .“ , „  Пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие“. Чувстваме се
недостойни да бъдем обичани и се задоволяваме с това да бъдем нужни. Изпращаме такива
послания, а после се оплакваме че околните не ни зачитат, че са неблагодарни и никога не се
сещат за нас. Тяхното отношение е следствие от собственото ни отношение към себе си.

Много от нас не си дават сметка кои неща са наша отговорност и кои не са. Може би вярваме,
че трябва да изпадаме в паника, когато някой има проблем, защото това е наша отговорност.

Добре е да имаме предвид, че в сърцата на всички спасители се крие демон – ниска самооценка.
Ние помагаме, защото си мислим, че не сме достатъчно добри или ценни. И въпреки че
удовлетворението е мимолетно и изкуствено, обгрижването ни дава временна доза
самочувствие, себестойност и сила.

Често продължаваме да бъдем с някого от съжаление, признателност или чувство за вина.

Жертваме се за него, а не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие
над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. Такъв избор не е воден нито от обич към
нас самите, нито от любов към другия, и е вреден и за двамата.

Правим неща, които не искаме да правим. Казваме „ ДА″, защото не можем да кажем   „НЕ“ на
хора и ситуации, които не са добри за нас . Тогава   отново подхождаме с неуважение към себе
си, пренебрегвайки своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.

Това е така, защото до този момент са ни учили винаги да помагаме  първо на другите, а после
на себе си. Трябва да се грижим  за съпруг, съпруга, деца, родители. Голяма част oт 
родителите смятат за свое задължение да правят жертви заради децата си непрестанно, да
живеят заради тях, пренебрегвайки изцяло себе си .

 Учили са ни, че ТРЯБВА да полагаме грижи и внимание и за приятелите и съседите.

Съществуването на  „важни дела“, които задължително ТРЯБВА да свършим преди да се
погрижим за себе си  ни е вменено от ранна детска възраст. Обществото също   ни  учи да се
жертваме за другите и да ги поставяме на първо място. И тази грижа  винаги е измествала
грижата към самите нас   по важност . 

Ако поставяме винаги другите на първо място, ако първо сме се погрижили за тях, преди да се
погрижим за нас   – в един момент ужасно ще се уморим , ще усетим огромно  изтощение, ще
изгубим  извора си на сили. И въпреки това ще продължим да помагаме първо на другите, докато
изтощението ни расте все повече и повече. Тогава  ще се почувстваме дълбоко разстроени, че
реда ни все не идва и нямаме време за себе си. Къде сме ние? Каква е нашата истина? Кога най-
сетне ще дойде и нашия ред, след всички безкрайни грижи за другите? А умората ще продължи
да нараства и раздразнението ще премине в ненавист . Но какво от това – ние сме програмирани
да помагаме първо на другите  и няма да показваме, че сме неудовлетворени, разстроени   и вече
гневни . Недоумяваме обаче само защо въпреки многото задачи, работа и всеотдайност  не
получаваме  признание…

Често хората не забелязват или се преструват, че не забелязват нашето раздразнение. Друг път
ние самите даваме най-доброто от себе си, за да го прикрием.

Но „програмата“ си върви: ТРЯБВА да помагаме на другите безрезервно , на всяка цена и по

всяко време и то  БЕЗ ДА СЕ ДРАЗНИМ , БЕЗ ДА СЕ ВЪЗМУЩАВАМЕ, че ни няма в картината.
Превърнали сме се в отчаяни  просяци, молещ за одобрение и признание.

 И тогава започваме  да изпитваме дори  ВИНА.

ТРЯБВА да обгрижваме всички тези хора без да се възмущаваме, да ги обичаме перманентно, а у

нас е стаен толкова гняв, обида и възмущение. Безброй  ТРЯБВА – ТА  надничат зад всеки ъгъл.

Самообвиненията продължават да нарастват, а ние мълчим и помагаме ли помагаме…   И в един

момент осъзнаваме, че радостта, която искаме   да ни залива на талази от това…, просто я
няма. Потъваме в  неудовлетвореност и от тези си угризения .

 ИСТИНАТА и РЕШЕНИЕТО при  подобни ситуации всъщност  са  прости. За да ги намерим е

нужно  да сменим фокуса – от  умората, страха, отчаянието и липсата на време – към
самоуважението и обичта към себе си  Защото в противен случай, посланието, което се излъчва
от нас е:  „ Аз не съм достоен за вашата любов и уважение, не съм достатъчно ценен и спешно
се нуждая от доказателство, че това не е така!“

Поемайки по-голям ангажимент към самия себе си обявяваме намерението си да живеем своята
истина, обявяваме  намерението да получим силата, която ни е нужна за да я заживеем. По този
начин заявяваме желанието си да получим  любовта и хармонията, които следват  от тази
истинна сбъднатост .

Поемете ангажимент първо към себе си! Поставете се на първо място! Погрижете се първо за 
самите Вас!

Когато се обичате и се грижите за себе си започвате да изпитвате радост. Когато се

чувствате щастливи, тогава идват истинската любов и вдъхновение. И тогава започвате да се
оглеждате на около и да се питате: „Как да споделя радостта си?   Любовта в мен блика, като
извор и има нужда да се излее навън. Тя е толкова силна, …   на кого да я дам?″

И по това ще разберете, че времето да помагате на другите е дошло.   Само тогава е възможно

да го правите с радост. Оценявате , че околните Ви позволяват да споделите с тях тази любов и
радост. Благодарни сте за възможността да раздавате от това изобилие.

Винаги поставяйте себе си на първо място, защото когато поемете по-голям ангажимент за
самия себе си – тогава се ражда радостта. Тогава ще можете да я отнесете у дома и да
зарадвате семейството си. Тогава ще я споделите възторжено с приятелите си и ще изпитате
истинското уважение и любов и от тях

Затова е време за промяна. Време е просто да се разделите със старите мисловни модели и
навици, които просто вече не Ви служат. Ако връзката с Вас самите е здрава и изпълнена с
обич, ще можете  да се справите с всичко. Живота е пълнота и изобилие.  Ако живеем своята
истина ще получим подкрепа и цялата Вселена ще ни съдейства в начинанията.