СЪДЪРЖАНИЕ

1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА .

А. ПЪРВОНАЧАЛНО ЗАПОЗНАВАНЕ С ВОЕННАТА СЛУЖБА.

2. МОРАЛНА ПОДГОТОВКА.
А. НРАВОУЧЕНИЕ.
Б. ДИСЦИПЛИНАРЕН УСТАВ И ВОЕННОНАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН.

3. ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА.

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА

А. ПЪРВОНАЧАЛНО ЗАПОЗНАВАНЕ С ВОЕННАТА СЛУЖБА.

Войникът е стража на Отечеството. С оръжие въоръжен той брани Родината от
вътрешни и външни врагове и е готов да даде за нея и живота си.
Войникът е човек, който не живее за себе си, той живее за другите и умира за
тяхното добро.
През цялото време войникът трябва да помни, че преди него много други са бранили и
защитавали страната ни. Той трябва да следва техния пример, да подражава на добрите
им дела и дори да бъде по-добър и по-достоен войник от тях.
Взаимно опознаване между войникът и началниците. Още в първите дни на
службата си войникът ще има нужда от съветите на своите началници. Затова той
трябва да ги опознае добре: кои са, от къде са, колко са служили, имат ли и какви
отличия по службата. Младият войник трябва да изучи другарите си добре, да познава
навиците и характерите им, за да може при нужда да им помага. Войникът влиза в едно
голямо ротно семейство, където заедно с всичките си другари ще се учи, заедно с тях ще
носи тежестите на службата и с тях ще скърби и ще се весели.
Първото нещо, което се струва трудно на младия войник е, че той трябва сам за
всичко да си слугува. Сутрин като стане, трябва сам да си оправи леглото и вещите, а
когато нещо му е скъсало да си го зашие.
Друго нещо, което му прави впечатление, е строгият ред. За всички нужди на
войника е помислено и за всичко е определено точно времето: за обяд, за вечеря, за
учене, за спане и т.н.
Във всички обноски на войника към началниците му трябва да се забелязва
почитание, готовност да служи и да изпълнява заповедите им. Докато се научи
правилно да отдава чест, когато говори с тях, трябва да застава “мирно” и да не маха с
ръце, когато говори нещо, а да стои прилично.
Към другарите си войникът трябва да е много внимателен, услужлив и любезен.
Когато го помолят за нещо, той трябва веднага да им помогне. Всеки съвет, който
получи от по-старите си другари, трябва добре да обмисля. Добрите съвети приемай, но
лошите отхвърляй.
Ако войникът е неграмотен той трябва по време на службата си да се научи да чете и да
пише.
Назначението на войската и идеалите на нашата войска. Въоръжената сила на
държавата е войската. Тя има три свещени задачи:
1. Да пази държавата, нейната независимост и самостоятелност от външни врагове.
2. Да бъде използвана за достигане на националните идеали.
3. Да бъде опора на властта за прилагане на законите към онези, които не зачитат
приетия в държавата ред. Така войската пази държавата и от вътрешни врагове.
Три условия са необходими за съществуването на една войска:
- Закони, които уреждат устройството и.
- Чувството на дълг, което я прави силна.
- Единна воля, която заповядва и обединява действията и.
Най-важната задача на нашата войска е да постигне нашите национални идеали, т.е.
да обедини в границите на българската държава всички българи.

МОРАЛНА ПОДГОТОВКА

А. НРАВОУЧЕНИЕ.

Добродетели. Войнишки добродетели.

Добродетелта е постоянното(а не временното или случайно) извършване на добри

дела. Войникът е преди всичко човек, а след това и войник. Затова той трябва да
притежава най-напред общи човешки добродетели, а заедно с тях и някои особени
такива, които се наричат войнишки добродетели.
Добродетелите и длъжностите на войника са следните:
1. Добродетели и длъжности към себе си;
2. Добродетели и длъжности към другите;
3. Длъжности към семейството;
4. Добродетели и длъжности към Отечеството, народа и държавната власт;
5. Добродетели и длъжности към хората изобщо – човеколюбие.

1. Добродетели и длъжности към себе си.

Нравственост и съвест. Стремежът на човека да върщи само онова, което се смята от

обществото за добро и да избягва лошите постъпки, се казва нравственост. Човек не
живее сам, той живее в обществото и затова освен задълженията лично към себе си, той
има длъжности и към другите, с които живее. Задълженията към себе си и за доброто на
своите ближни съставляват нравствения дълг на човека. Нравствения дълг стои над
всичко. Изпълнението на нравствения дълг на човека се заповядва от неговото
нравствено съзнание, което се казва съвест. Съвестта е най-главния ръководител в
живота на хората, но тя не е еднакво развита във всички хора. В някои хора тя е слабо
развита, че одобрява и най-лошите (най-безнравствените) дела, стига тези дела да им
допренесат лична, малка и малка полза. Такива хора се наричат безсъвестни, не защото
нямат съвест, а защото тя е твърде слабо развита в тях. Съвестта, макар и дълго време
потискана, съществува във всеки, и когато и да е, макар и късно, ще проговори. Липсата
на добре развита съвест в човека е нещастие, както за самия него, така и за тези, които
живеят около него- за обществото. Напротив, добрата съвест винаги носи щастие за
лицето, което я притежава, радост, полза и добруване за околната среда – обществото.
Нещастие за един народ, ако в неговата среда има хора безсъвестни. Те правят
нещастни себе си и докарват злини на народа си.
Воля се нарича способността на човека да управлява своите желания и да наддделява
над своите страсти. За да си пробием път в живота и да имаме успех, нужно е да
упражняваме твърда воля. Без нея не е възможен никакъв успех, както в частния, така и
в обществения живот. За военния силата, твърдата воля е най-ценното качество. Само тя
може да ни накара да предприемем най-опасните действия, за които хора със слаба воля
не биха дори и помислили, и да ги доведем до успешен край. За да постигнем успех в
една работа, трябва да проявим нашата воля, но преди да започнем изпълнението на
тази работа, нашият разум трябва да прецени:добро ли е това, което ще правим, каква
би била ползата за нас и нашите близки и тогава вече ще приложим всичката наша воля
за изпълнението. Съзнателното изпълнение на волята се нарича характер. Човек, при
когото волята се съобразява със съветите на разума, се нарича човек с характер.
Първото и най-важно качество на човека с характер следователно е силата, твърдата му
воля. Характерният човек знае какво иска, защо го иска, и иска това, което може. Той
влага своята воля за да достигне това което иска. Той надвива себе си, защото отхвърля
желанието за почивка, за удобство, за удоволствие и непременно достига своето
желание. Той успява в своята работа. Безхарактерният човек действа както се случи, но
винаги с оглед на лична полза. Той е неблагонадежден, непостоянен и затова хората не
му се доверяват и го отбягват.
Волята и разума са качества вродени в човека, но както разума, така и волята се
развиват чрез обучението и възпитанието. Войската е опора на държавата. Тя
произхожда от народа. Ако народа е безхарактерен и със слаба воля, такава ще е и
войската му. За да имаме здрава държава, трябва да имаме хора с воля и характер.
Самообладание и умереност. Когато волята на един човек е развита до толкова, че тя
управлява и ръководи неговите действия при трудни и опасни минути, ние наричаме
това състояние на човека самообладание. Без самообладание човек би забравил
човешкото си достойнство и би си подал на първата си прищявка и желание.
Самообладанието на човека се изразява в това, че той е господар на своите действия,
думи и мисли, всякога и навсякъде. Без това той не би бил в състояние да надвие своите
слабости и пороци, които биха се обърнали в престъпления. Самообладанието се
проявява в различни форми, например във въздържане от лоши действия, постъпки,
въздържане от изричане на лоши и оскърбителни думи, въздържане от мислене за нещо
зло, неприлично, престъпно и пр.
Но една от най-главните форми на самообладанието е умереността, т.е. онази
способност на човека, която му дава възможност а задоволява своето влечение към
известно удоволствие само в границите на нужното и допустимото, например умерено
да пие, умерено да яде и пр. Умереността пази човека. Чрез нея той запазва силите,
здравето и живота си. Тя също е и е едно висше качество, една ценна добродетел, която
прави човека силен и способен за работа.
Храброст е тази проява на волята, която ни кара без страх от опасност да отиваме
право към поставената цел. От най-старо време хората са ценили много високо
храбростта. На храбрите са отдавали почит. И днес храбростта се смята за най-голямата
и необходима добродетел на мъжа. Само човек с характер може да прояви истинска
храброст. За това са нужни голямо самообладание, пълно съзнаване на дълга и
готовност да се жертваме за общото благо и благото на другите. В боя, под силния огън
на противника и особено в боя, най-добре се познават храбрите войници. Храбростта се
проявява при хора, които силно обичат родината си и са готови да се жертват за нея.
Силната, безгранична любов към родната земя задушава всички други чувства в човека.
Тя прогонва страха, малодушието, чувството за самосъхранение и създава храбреците,
героите.
Противното на храбростта е страхът. Страхливият човек бяга от отговорност и
опасност. Нищо не унижава човека така като страхливостта. Войникът, който във време
на боя се поддаде на страхът и за да избегне опасността, бяга от полесражението, се
казва беглец – дезертьор. Той винаги бива убит, умира от позорна смърт – застрелване –
позори името на своите близки. На война вероятността да бъдем убити е малка. Знаем
колко души бяха на война и колко са убити, но беглецът бива заловен, съден и
застрелван.
Постоянство е това проявление на волята, което прави човека твърд непоколебим и
упорит за да преодолява всички трудности, които го делят от крайната цел. Големината
на тези трудности и продължителността, през която траят, служат за мярка на
постоянството. Никаква работа без постоянство не може да има успех. Във военния и
обикновения живот постоянството се проявява в ежедневната строго и с точност
изпълнявана работа, която се нарича любов към порядъка.
Противното на порядъка е нередовността. Тя пречи на работата, спъва я, затруднява
я, и кара да се губи време и не да успех. Нередовността е причина да несе свършва
работата в определеното време, а да се отлага. Народната мъдрост казва: “не отлагай
днешната работа за утре”.
Търпение наричаме способността на човека да понася страданията и несгодите без да
отпадне духом. Чрез търпението човек понася болки, страдания, глад, жажда и студ без
да роптай. Той понася спокойно загубите и изхода на несполучливия бой и не се
отчайва.
Търпението и самообладанието са ценни качества, които помагат на човека да се
запази спокоен, трезво да погледне на нещата и лесно да намира средства за
преодоляване на трудностите. Нашата история ни дава примери, във които народа и
армията ни не са търпеливо са дочаквали до края изхода на мирните и военните събития
и по този начин, вместо успех ние сме губели войните и сме пропускали да използваме
благоприятно политически събития.
Трудолюбие ще рече любов към работата, към труда, тоест онзи навик на човека, който
го кара винаги да си намира работа и да изпитва удоволствие от самата работа. Трудът
бива умствен и физически. Те не се изключват един друг, а напротив, пълната и
съзнателна работа се състои в умствения и физическия труд. Външното проявление на
работата е дейността. Само чрез постоянна и неотслабваща дейност може да се постигне
успех в живота. Любовта към труда – трудолюбието и деятелността развиват и укрепват
тялото и възвишават душата. Те осигуряват на здравото тяло и здрав ум. Те съставляват
истинското богатство на човека.
Обратно на трудолюбието и деятелността е бездействието, леността (мързел). Те
правят човека порочен, себелюбец. Карат го да използва труда на другите и да живее на
тяхна сметка.
Чест това е съзнанието на личното достойнство и съвестта в човека. Със своите
постижения човек събужда някои чувства в другите хора, с които той ги кара да го
уважават или презират, да го почитат или да се отвращават от него. Човек с истинска
чест винаги се вслушва в общественото мнение, което се изразява в това което другите
говорят за него. Честният човек се ползва с доверието на хората.
Както отделният човек има своя лична чест, така също семейството, армията и
съсловието имат своя обща чест. Семейната чест обединява всички членове на
семейството и кара всеки един да се стреми да запази доброто име на това семейство,
даже когато членовете му живеят отделно. Войнската чест прави отделния войник да
забрави най-големите опасности и да запази честта на своята част, той извършва
подвизи и предпочита смъртта. Защо? – защото с изгубването на честта човек е
нравствено мъртъв. Неговата съвест не му дава спокойствие: той никъде не намира
съчуствие, навсякъде среща студенина и презрение. Затова честта не трябва никога да се
изгубва. Веднъж изгубена, тя много трудно се възстановява.
Вярност е това чувство, което ни кара да изпълняваме всичко онова, наложено ни от
нашия дълг. Верността на войника му налага точно, ревностно и непоколебимо да
изпълнява своя дълг и го кара да предпочита смъртта пред позора. Войникът обещава
вярна служба на страната си чрез войнишка клетва, нарушението на която, както през
службата под знамената, така и като гражданин съставлява най-тежкото престъпление и
носи безчестие и позор за клетвопрестъпника.
Честолюбие е стремежът на човека да запази своето добро име и чест. Човек трябва да
пози своята чест не с думи, а с дела, като не върши такива работи, които ще повредят на
доброто му име.
Скромност. Смирението – мълчаливото признание на заслугите на другите, трезвата
преценка над себе си, над своите и чуждите дела определя скромността. Смирението е
необходимо качество на човека за да живее в мир и съгласие с обществото.
 Противоположното на скромността е високомерието. То се изразява в голямото
мнение, което някои хора имат за себе си и презрението, което проявяват спрямо
другите. Високомерният човек гледа на другите хора от високо. Той не почита делата
им, като с това мисли че печели повече почит. Той не търсиблизост с хората, а страни от
тях. Подлизурството често е спътник на високомерието. Твърде често човек, който
гледа от високо към тези, които стоят под неговата власт, пълзешком пък се покланя
пред тези, които имат власт над него. Той си служи за да спечели по-богатите, по-
силните и по-влиятелните с ласкателство и с тяхна помощ да добие по-големи облаги и
да се изкачи на по-високо стъпало в обществото. След като постигне това, което желае
той няма никакво чувство на благодарност, отбягва своя благодетел и се прави че не го
познава. Такива хора смятат, че целият свят им дължи, а те на никого нищо.
Най-хубавата форма, в която се проявява честолюбието е скромността. Със своето
поведение скромният човек дава да се разбере, че цени какво мислят другите, но
проявява показност със своето социално положение в обществото. Скромността е едно
от най-ценните качества на семейството, училището, казармата и обществото –
качество, което трябва да притежава както младия и стария.
Знанието е сила, защото богатият със знания човек, може да се справи с всичко, което
се изправи на преднего. При всички случаи той ще знае как да постъпи и няма да се
посрами. Знанието се добива чрез образованието, което започва от семейството и
продължава в училището, казармата и след това през целия живот на човека. Всеки
който е придобил образование в училището и казармата, е длъжен и след това да се
стреми да обогатява и разширява познанията си, като чете полезни и научни книги,
посещава разни научни беседи и се вслушва в по-учените от него хора. Полученото по
този начин образование се нарича самообразование.
Лична самодейност (инициатива). На война, а пък и в мирно време, на войникът често
ще се случи да действа самостоятелно без да бъде ръководен от началниците си. Това
качество на човека, което го кара да предприема известни работи самостоятелно, като се
ръководи от своя ум и разум, от своята съобразителност и досетливост, без
принуждение, се нарича лична самодейност. Самоинициативата е много ценно качество
за войника, ако действията, които той предприема, не са противни на дадената заповед.
За да може да проявява полезна инициатива, войникът трябва да се обучава добре, да
знае как да действа в различни ситуации, да е умен, разсъдлив и с воля.

2. Добродетели и длъжности към другите.

Любов към истината и правдата. За да можем да съдим правилно за нещо, трябва да

знаем истината. Тази добродетел, която кара човек да не се откланя от истината, когато
говори или действа, си казва правда. Когато човек говори истината и постъпва съгласно
нея, той служи на правдата. Лъжата е съзнателно извършване на една неправда с цел да
се заблуди някого. Лъжата е голям порок. С нея си служи само безчестният човек,
подлецът, измамникът и клеветникът. Друга по-лоша форма на лъжата е клеветата –
лъжа чрез която се разпространяват несъществуващи обстоятелства или действия
опозоряващи честта на някого. Това деяние съставя престъпление и се наказва строго от
закона.
Друга форма на лъжата е лъскателството, което е лъжливо приятелство и почит. Лъжа
също е и лицемерието. То е лъжа, която се потвърждава с най-тържественото уверение
от страна на лъжеца, че той говори истината.
В известни случаи лъжата може да се оправдае, а в други даже тя се явява
наложителна – това са случаите, в които чрез лъжата се иска да се направи добро. Към
този вид лъжа спада и военната хитрост във време на война. Тогава всеки войник е
длъжен да заблуди противника относно собствените си сили, намерения и позиции. За
да можем да изненадаме противника трябва да го заблудим. Устройването на засади,
маскировката, съобщаването на неверни сведения и прочие – това са средства на
военната хитрост. Ако попаднеш в плен, при разпита, или мълчи или задължително
давай неверни сведения.
Състраданието е това чувство, което кара човека да взима участие да се притича на
помощ в скърбите и страданията на своите близки и околни хора. Състраданието е едно
от най-благородните чувства на човека. Състраданието развива другарското чувство и
вътрешната връзка в частта и войската.
Справедливостта е добродетел, която прави от човека безпристрастен съдия и при
всяко обстоятелство му дава възможност правилно и вярно да определя достойнствата и
заслугите на другите хора, а според това да им отдаде заслуженото - почит,
състрадание, награда или наказание. Справедливостта създава условията за мир, ред,
лично и обществено добруване. И понеже никой не може да бъде напълно справедлив,
трябва да развием в нас стремеж да бъдем справедливи. Един от признаците на
справедливостта е да съзнаваме собствените си грешки и да се стремим поправяме
техните последствия.
Любовта на ближния е една от първите длъжности на добродетелния човек. Любовта
към ближния е основа, проявление на доброжелателност, състрадание, на участие към
ближния, които имат за цел да улеснят и подпомогнат живота на тези, които
действително се нуждаят. Любовта към ближния създава чувството на привързаност, на
задължение един към друг. Благодарение на нея човек гледа с доверие на бъдещето и
знае, че каквото и да стане с него той не ще да е сам. Противно на любовта към ближния
е егоизма, който се проявява в това, че във всяко свое деяние егоистът мисли само за
себе си, за благата които той има. Егоизмът отчуждава човека от другите. Любовта към
ближния довежда до мир, радост и благоденствие, а егоизмът – до
свада, неприятности и злополучия.
Другарство. Човек не живее постоянно в семейството си. Извън него той се събира още
от младини с сприятели и познати. Много често в живота на човек се случва точно тези
хора да продължават да присъстват в него. И в радост и в тъга се обръщаме към своя
приятел и споделяме с него. Общите цели , като например благото и защитата на
Родината, сближават хората. Невидимата връзка, която прави от отделните войници,
взвода, ротата, дружината, полка, армията, е военното другарство. Като едно голямо
семейство, където всички са братя и всички трябва да се обичат и да си помагат.
Истинското другарство задължава войника:
1. Да обича и уважава истински другарите си и да се отнася с пълно доверие към тях,
като се старае в същото време и да спечели и тяхната обич, уважение и доверие. За тази
цел той трябва да избягва всичко, с което може да ги наскърби.
2. Да прави добро, да помага и услужва на другарите си с всичко, скоето може: било
то с дела, думи или съвети.
3. Да помага с всички сили на другарите си в боя, за да се достигне общата цел –
поражението на неприятеля. В случай, че някой от тях се намира в опасност, да му се
притече на помощ незабавно и да е готов за саможертва за да го спаси от явна гибел.
Другарството задължава войника да обича братски не само другарите си от своята
част, но и войниците от другите частии от другите войски, защото назначението и
службата на всички войници са еднакви.

3. Длъжности към семейството.

Семейството е началото на обществото и на обществения живот. Без семейството

човечеството не би могло да съществува, да се развива и да има напредък. Глава на
семейството е мъжът. Жената е неразделен негов другар. Главните длъжности към
семейството са:
1 – Съпружеска вярност.
2 – Отглеждане на здрави деца и тяхното добро възпитание. В това отношение още
от семейството трябва да се вкоренят всички добродетели и длъжности към самите тях,
към близките, към Отечеството и народа.
3 – Грижа за благосъстоянието на семейството чрез неуморен и чест труд с цел да
бъде добре осигурено в материално отношение.

4. Добродетели и длъжности към Отечеството, народа и държавната власт.

1 – Любов към Отечеството, отечествен дълг. Отечеството е нашата обща родина

където са живели нашите прадеди, където живеят нашите сънародници, където говорят
нашия език. Това е земята, където желаем да живеем, да работим и умрем. Скъпо и мило
е Отечеството за човека! Там се е родил, в него е прекарал най-щастливите си дни.Мило
е Отечеството ни затова, че запазва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави
и обичаи, пази свято родния ни език, скъпия спомен за сладкото минало и сладката
надежда за великото бъдеще на народа ни, за велика единна България! Скъпо е
Отечеството ни и за това, защото и ние самите сме част от него и с него ни свързват
хиляди неразривни връзки.
Отечестволюбието и патриотизмът е вродено чувство в човека. То е извънредно
силно – то кара човека да се отрече от самия себе си, от своя живот, за благото на
Отечеството. Безграничната любов към Отечеството е способна на всякакви жертви. Тя
е в състояние да убие и задуши в душата на войника всякакъв страх, малодушие и
чувство за съмосъхранение и да го направи от последен страхливец в най-отчаян
храбрец. Ето защо войникът ще може да изпълни с достойнство дълга си към
Отечеството само тогава, когато бъде изпълнен от истинска любов към него.
Отечественият дълг е свещен. Той трябва да бъде изпълнен докрай, до последния
дъх. Само така той ще бъде действително изпълнен. Дългът към Отечеството е личен
дълг. Всеки трябва да го изпълни сам за себе си, без да обръща внимание, че накой
безсъвестник не го изпълнява така, както трябва.
Нашата история е препълнена с множество примери на възвишена любов към
Отечеството. На кого например не са известни великите дела на отечестволюбците –
Раковски, Любен Каравелов, Левски, Ботев и др. А не беше ли единствено
отечестволюбието, което караше стотици и хиляди наши родни братя да проливат
кръвта си по време на войните, които води българския народ? Те умираха с усмивка на
лицето си единствено заради Отечеството, заради България!
2 – Любов към народа. Национално чувство и национална гордост. Национално
чувство е – да чувстваме в душата си в съзнанието си своя племенен произход, своето
потекло, своята народност. А национална гордост – да ценим високо своята народност и
да се гордеем с нея. Нашият народ е здрав, жизненоспособен, жилав, предприемчив,
трезвен, напредничав и свободен. Но трябва да се знае, че той притежава и някои лоши
качества, някои недостатъци , които спъват силно неговото развитие и обезсилват
благотворното му влияние на добрите му качества. По-главните от тези отрицателни
качества са: себелюбие, завист, липса на сговор, слабо развито чувство на родолюбие и
национална гордост, слабо съзнание на отечествен дълг и пр. Поради тези свои
отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развитото чувство на родолюбие
и на дълг към общото Отечество, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към
своята народност, към своя език и своето минало, както и слабо почита своите народни
герои и народни светини.
Изхождайки от тези факти за нашия народ, ние трябва да знаем, че както
притежаваме неговите добри качества, също така имаме и лошите му качества. И ние
трябва да се стремим да увеличаваме първите, а вторите – лошите качества постепенно
да премахнем от себе си. Най-главно да обичаме България и всичко българско.
Попаднем ли между чужденци да не забравяме, че сме българи и да се гордеем, че сме
такива и потомци на славни прадеди.
Подчинение на закона и уважение на властта. Чрез законите се създава ред и
управление в държавата, запазват се най-добре интересите и спокойствието на
гражданите и се създават най-благоприятни условия за преуспяването и
благоденствието на народа. Законите дават добри резултати и постигат целта си само
тогава, когато гражданите съзнават тяхната полезност, когато се отнасят с нужното
почитание към тях и ги изпълняват най-съвестно и доброволно. Освен това гражданите
трябва да се отнасят с нужното почитание и към властите, които са поставени да
прилагат законите и да следят за изпълнението им от страна на гражданите, трябва да се
подчиняват на техните заповеди и разположения и да ги изпълняват.
Войникът трябва да бъде образец в изпълнението на всички закони и нареждания.
Без значение дали е в отпуск той не може да върши нарушения на обществения ред.
Обич към българското. Всеки съзнателен българин трябва да обича всичко онова,
което е плод на неговата родина и което е сътворено от ума и ръката на неговите братя-
българи. Нашата страна е богата във всяко едно отношение и е дълг на всички българи
да ценим своето, да не го отхвърляме, а винаги да го предпочитаме. Така ние ще си
помогнем още повече да се увеличи народното ни благосъстояние.

5. Длъжносткъм хората изобщо.

Човеколюбие. Първата човешка длъжност на всеки е да обича хората като братя и да

им помака. Тази длъжност налага на войника да се отнася към хората любезно,
прилично и вежливо; да избягва всякаква несправедливост, произволи, насилия и
беззакония; да почита личността, честта, имота и живота им и да помага на болните,
немощните и страдащите. Той е длъжен още да пази хорската чест и интереси от
посегателството на другите. Човеколюбието налага на войника да държи по същия
начин не само към населението на своята страна, но и също към мирното неприятелско
население във военно време, както и към безвредните неприятелски ранени и пленени.

Б. ДИСЦИПЛИНАРЕН УСТАВ И ВОЕННОНАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН.

1. Върховен вожд.

За да има единомислие и единодействие в армията, необходимо е едно лице, което да

заповядва, ръководи и обединява действията и.
Държавният глава, който е и Върховен вожд, е лицето с най-големите права, но и с
най-големите отговорности, защото в негови ръце е силата и самата държава. Това
положение му възлага много грижи и задължения. Той се грижи за уредбата,
заздравяването и замогването на държавата, за подготовката, обучението и
възпитанието на войската. Във военно време той я командува.Следователно от него
зависи съдбата на държавата и нейната самостоятелност. Ето дащо съзнателният,
родолюбивият и честният човек, войник или гражданин, трябва да обича и почита
Държавния глава, както обича своята Родина, защото той олицетворява нашето
Отечество и е носител на отечествените идеали.
Клетва – Службата във войската е върховен отечествен дълг. Няма по благородна
длъжност от тази да отдадеш най-ценното човешко благо – живота си за защита на
Отечеството. Когато младият войник се подготви да може да действа с оръжието си, за
да защитава Отечеството, той дава своята войнишка клетва. Клетвата е тържествено
обещание пред хората, другарите и началниците, че войникът ще изпълни всичко,
каквото се поиска от него в името за доброто на Родината, че той честно ще изпълни
своя войнишки дълг.
Честно служи този, който винаги и навсякъде неотклонно изпълнява своята служба,
който е искрен и съвестен, който работи добросъвестно, който не чака похвали и
награди за своята служба и се ръководи само от желанието да изпълни войнишкия си
дълг, също и има за свидетел и съдия само своята съвест.
А вярно служи този, който за нищо на света не отстъпва от дадените обещания пред
Отечеството, началниците и другарите.
За безчестния, безсъвестния и лошия клетвата е само думи, но за истинския, добрия,
честния, с будна съвест войник, клетвата е много отговорно нещо. Няма нищо по-
страшно от това да престъпиш клетвата си, защото като прегази клетвата си,
клетвопрестъпникът лъже началника си, другарите си, себе си, своите близки и най-
много Родината си, която го е откърмила и се надява на него за запазване на свободата и
независимостта си.
Знаме – Знамето служи за водач на войските на бойното поле. Около него се групират
всички и начело с него побеждават. Още най-старите народи са имали знамена. Нашите
прадеди от времето на Цар Аспарух са носели за знаме конска опашка, прикована на
прът. По време на робството ни, нашите възстаннически чети са носели знамена от скъп
плат, на който имало лъв и надпис: ‘’Свобода или смърт’’. Тези знамена са били
почитани като светиня.
След освобождението нашият народ си избра народно знаме: плат от три цвята – бял,
зелен и червен, поставени хоризонтално. Там където то се развява, там се простира
властта на държавата и там е българското. Затова дългът към родната земя ни налага да
пазим знамето си така, както пазим зеницата на окото си. Пазейки него, неговата чест
ние пазим името и честта на родината си.
Освен народното знаме съществува и военното, самарското (1877-1878г.) – в началото
на Освободителната руско-турска война. Самарското знаме е първото българско военно
знаме и е трицветно: малиново, бяло и синьо. С това знаме опълченските дружини взеха
най-живо участие в Освободителната руско-турска война. На 19 юли 1877г., при Стара
Загора, 1-а, 2-а, 3-а, 5-а опълченски дружини, 3 конни полка, 1 конна батарея и 6
планински оръдия – всичко около 4.000 опълченци заели позиция на южния край на
града. Сюлейман паша с около 30.000 войска атакувала позицията. В петчасов бой
опълченците издържали мъжествено няколко турски атаки, хвърлили се на нож,
отблъснали турците и им нанесли големи загуби.
В този бой Самарското знаме носено от 3-та дружина, едва не попаднало в ръцете на
турците, под него обаче паднали шест души знаменосци. Заедно с последния
знаменосец паднало на земята и знамето, дръжката му била пробита от куршум.
Турците били съвсем близо и щели да го грабнат и тогава командирът на дружината
полковник Калитин решил да се пожертва, но да спаси знамето и да пробие път на
дружината си. Грабнал знамето и извикал: “След мен юнаци”! Но два неприятелски
куршума го пронизали в гърдите и шията и Калитин паднал от коня заедно със знамето.
Турците, които били много близо, се възползвали и се нахвърлили върху знамето. Но
опълченците се върнали и ги посрещнали. Започнал страховит бой с ножове. Турците
налитали ожесточено за да вземат знамето, но опълченците проявили отчаяна храброст
и спасили знамето си, с което спасили честта на опълченските дружини, а с това и
честта на България.

Народното знаме.

Самарското знаме.

2. Военна дисциплина.

Военна дисциплина наричаме съзнателното и задължително подчиняване волята на

военнослужещия на волята на Върховния вожд, в името на положената клетва и в името
на доброто за родната земя. В изпълнение на тази дисциплина военният е длъжен да
остави всички свои навици и пороци и да нагоди своя живот така, както искат
специалните нужди и особености на службата и живота на войската. Тези особености
правят военната дисциплина строга. Военната дисциплина ни задължава:
1. Строго и точно да пазиме приетия във войската ред.
2. Точно и безпротиворечиво да изпълняваме заповедите на началника.
3. Строго да пазиме военното чинопочитание.
4. Да имаме доверие и преданост към началниците.
5. Строго да пазиме приетия в казармата ред.
6. Строго, но справедливо да се отнасяме към подчинените и младшите.
 7. Добросъвестно да се отнасяме към службата и служебния си дълг.
8. Търпеливо и безропотно да понасяме несгодите и лишенията на военният живот.
9. Началнически и другарски да въздействаме на подчинените и равните ни, за
изкореняване на порочните им наклонности.
10. Да почитаме личността, честта и имота на населението.
11. Да не оставяме грешките на подчинените си без наказание.

3. Подчиненост.

Основата на военната служба е подчинеността. Без нея е немислимо да се крепи

истинския военен живот. Ако в отделната къща, н отделното семейство е необходим
известен ред, за да има преуспяване, това е още по-необходимо в армията, където има
стотици хора с различни желания и характери. Ето защо във войската също трябва да
има послушание, а за да има такова трябва да има определени хора, които да упътват и
които да се слушат, да се изпълняват техните нареждания. Под подчиненост ще
разбираме безусловното и безропотно послушание и пълната покорност, която
военният, поради особените условия на службата и дисциплината, дължи към своите
началници.
Тази подчиненост прави войската силна, сплотена и страшна за врага, защото само
така волята на командването, която се изразява в заповеди, ще се изпълни и ще се
постигне успех и победа. Няма ли в войската строг ред и пълно послушание, тогава тя
няма дисциплина и е обречена на неуспехи и поражения, дори и всички войници в нея
да са смели и храбри. Трябва да се запомни, че в послушанието и в пълната
добросъвестна и съзнателна покорност лежи успеха на войската. Думите добросъвестна
и съзнателна покорност трябва да се разбират, че войникът е длъжен не само да
изпълнява дадените му нареждания с така нареченото просто изпълнение, но и да вложи
самодейност и желание за работа, съобразно с дадената заповед, в името на общото
добро и преуспяването на войската.
Подчиненият винаги трябва да изпълнява дадените му заповеди. Даже и когато
заповедта не се отнася до службата, или когато го оскърбява или унижава, подчиненият
пак трябва да я изпълни, а после да се оплаче. За последиците от заповедта отговаря
само началникът, който я е издал, а не и който я е изпълнил. Подчиненият е отговорен
само, когато е превишил заповедта, или я е изпълнил без старание. Превишение на
заповедта означава когато войникът извърши нещо повече, отколкото му е заповядано,
когато превиши властта иправата, които му са дадени в заповедта.
Заповеди против клетвата са такива заповеди, с които се заповядват действията
против безопасността и интересите на Отечеството, т.е. против тези за които войникът
се е клел, че ще ги защитава до смърт.
Заповеди против верността на службата. Служебният дълг налага на войника да бъде
безгранично верен и предан на службата и да не върши нищо, което е против честта и
интересите на службата и армията. Ето защо заповеди насочени да накърнят тази
вярност не трябва да се изпълняват.
 Ако войникът получи две противоречиви заповеди от двама началници, изпълнява
заповедта на по-големия началник.
Началник се нарича всеки военен, на когото постоянно или временно е поверена една
част, една команда или едно лице, за деятелността, възпитанието, дисциплината, за
които той е длъжен да се грижи и отговаря.
Старши на войника са: всички ефрейтори, подофицери, фелдфебели и офицери,
включително и военните лекари от цялата българска войска. Между редниците за
старши се смята този, който е назначен за такъв от началството. Ако подобно
назначение не е имало, то старши е този, който е по-стар в службата.

4. Чинопочитание.

Всеки възпитан младеж дължи обич и уважение към своите родители и към всички
по-стари от него. Това уважение не е подхранвано в неговата душа от някакъв страх, а
защото чувства, че той дължи нещо за положените грижи и усилия от страна на
родителите му. Уважението трябва да расте не само към близките хора, но и към тези,
на които са поверени съдбите и интересите на държавата. А като имаме предвид, че
началникът на войската е поставен за да се грижи за храната, облеклото, образованието,
възпитанието и подготовката на войника, явно е, че последният му дължи еднакво
уважение с това към своите родители. Но интересите на войската налагат това уважение
да го има не само към началника, но и въобще към старшия, без значение дали
последният изпълнява служебната си длъжност или не. Това уважение военният
изразява с почитта, която оказва към старшите и началниците по установена външна
форма, която се нарича отдаване на чест. Според различните положения, в които се
намира отдаващия чест, тази външна форма е различна. Във всички случаи обаче той
стои мирно, обръща главата си към началника (старшия) и го гледа смело и радостно в
очите. С това подчиненият (младшия) изразява почитта, послуштостта и предаността се
към началника (старшия).
Вежливост към началника и старшия. Уважението си към началника и старшия
войникът показва не само с отдаването на чест, но и с готовността си да им услужи с
вниманието си към тях, с приличното си държание, с добрите си обноски и др. всичко
това извършено доброволно от войника към началника и старшия се нарича вежливост.
Поздравът дори е знак за вежливост и уважение. И във войската са узаконени поздрави
еднообразни за всички. Но поздрава винаги се отговаря.

В. ГРАЖДАНСКО УЧЕНИЕ

1. Как са живели хората в най-старо време.

Семейство, род, племе и народ. В най-старо време хората живеели осамотени на

отделни челяди(семейства). С течение на времето челядите започнали да се опознават и
да се сближават. Влизали в роднински връзки и образували отделни родове. След време
видели, че това е от полза за тях и започнали да се събират на по-големи групи,
наречени племена и образували цели села, а след това и градове. С това те подобрили
живота си още повече. Родството, нуждата и общият интерес принудили постепенно
сродните племена, които живеели близо и говорели еднакъв език, да живеят задружно и
да принадлежат на едно по-голямо цяло, което било наречено народ. по този начин са се
образували различните народи.
Така че, народът е сбор от много хора, които живеят в една страна, говорят един
език, имат еднакви обичаи, еднакви чувства, еднакво минало и еднакви стремежи и
идеали.

2. Какво е държавата и как се образува тя?

За да има мир между хората, трябвало да има една власт, на която всички да се
подчиняват. Селата и градовете, които се намирали наблизо, се съединявали помежду си
и започнали да се подчиняват на една власт. Образували се малки държави, които били
заобиколени повечето пъти от големи планини и реки, които ги пазели от външни
нападения. Така съединени и защитени, хората можели вече да живеят мирен и спокоен
живот, научили се да четат и пишат, заедно с това те започнали да боравят с търговията.
Занимавали се с наука и изкуство и след време започнали да се появяват учени хора,
които измислили средства за по-лесно обработване на земята. Постепенно се появили и
превозните средства, с помощта на които пренасянето на стоки и пътуването на хората
станало по-лесно и бързо, а търговията се развила много. Много от малките държави,
които искали да се засилят още повече, започнали да се съединяват помежду си и да
образуват още по-големи държави, каквито ги виждаме в днешно време. Всяка държава
има своя земя и свое население, своя вътрешна уредба, свои закони и своя върховна
власт. Но понеже държавите не са останали непроменени, а техните граници често са се
сменяли, затова и населението във всички почти държави не е от един народ, а една част
от него е от други народности. Тези други народности съставляват т.н. малцинства.
Видове държави. Според състоянието на властта, държавите биват няколко вида.
1- Държава, която е пълноправна и самостоятелна, както във вътрешните си така и
във външните си работи, т.е. тази, която е образувана от един народ, обединен в
територията на държавата под едно общо централно управление.
2- Държава, която представлява сбор от две или повече държави. Това произлиза от
различните обединения и съюзявания, в които влизат държавите помежду си с цел
да образуват една по-силна държава. Когато съединението между такива държави
е пълно, получава се една нова единна държава на мястото на съставящите я
държави, които изчезват.
3- Държава, която се получава с вътрешна свобода, но в международно отношение е
подчинена на друга държава. В този случай тя е полунезависима.

3. Видове (форми) държавни управления.

 Управлението на всички държави не може да бъде еднакво. Всяка държава си има
собствено управление, което е най-подходящо за сигурността и напредъка на нейния
народ. Съществуват следните видове (форми) на държавно управление:
 република
 президентска република
 парламентарна република
 полупрезидентска република
 монархия
 абсолютна монархия
 конституционна монархия
 дуалистична монархия
 парламентарна монархия

4. Управление на нашата държава.

България е парламентарна република с еднокамарен парламент (Народно събрание) от

240 народни представители с 4-годишен мандат. Народното събрание е върховен
постоянно действащ орган, единствен ПРЕДСТАВИТЕЛ на законодателната власт.
Народното събрание в Република България има право и възможности за упражняване на
парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт. Държавен глава на
републиката е президентът, който се избира чрез пряко гласуване за срок от 5 г. Той
олицетворява единството на нацията, представлява Република България в
международните отношения и е върховен главнокомандващ въоръжените сили.
Централен орган на изпълнителната власт е Министерският съвет. Избира се от
Народното събрание по предложение на министър-председателя, на когото президентът
възлага съставянето на правителство. Министерският съвет ръководи и осъществява
вътрешната и външната политика на държавата в съответствие с конституцията и
законите на страната. Основен закон в България е конституцията, приета
през 1991 година.

Герб на Република България.

Държавният печат на РепубликаБългария.

ВЪРХОВЕН СУВЕРЕН НА ЦЯЛАТА ВЛАСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е САМО И

ЕДИНСТВЕННО НЕЙНИЯТ НАРОД КОМУТО СА ПОДЧИНЕНИ ВСИЧКИ ДРУГИ
ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ВЛАСТИ!

5. Администрация и административни управления в държавата.

За да се облекчи вътрешното управление на държавата и да се осигури контрола по

изпълнение на законите и правителствените разпореждания, държавата се разделя на
окръзи и общини. Това деление се нарича административно деление на държавата.
Управлението на тези общини е поверено на специално назначени лица, които имат
свои общински управления. Администрацията, а също така и надзора върху общините,
се ръководят от Министерството на вътрешните работи.

6. Министерства в България.

 Министерство на външните работи;

 Министерство на вътрешните работи;
 Министерство на отбраната;
 Министерство на финансите;
 Министерство на правосъдието;
 Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
 Министерство на здравеопазването;
 Министерство на земеделието и храните;
 Министерство на културата;
 Министерство на образованието, младежта и науката;
 Министерство на околната среда и водите;
 Министерство на регионално развитие и благоустройството;
 Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
 Министерство на труда и социалната политика;
 Министерство на физическото възпитание и спорта.

8. Длъжности и права на гражданите.

Всички лица без разлика във възрастта, пола, вярата и народността, които живеят в
страната, се наричат граждани или поданици на държавата. Така като държавата е
закрилница на народа и на неговото свободно и мирно съществуване, нейните граждани
са натоварени с известни длъжности към държавата си. Строгото и искреното
изпълнение на длъжностите към държавата съставлява най-важната добродетел на всеки
гражданин и най-сигурното средство за общия народен напредък.
Най – важните длъжности на гражданина са:
1. Съзнателно да признава държавната власт и да е готов да се жертва за своята
държава и за своя народ.
2. Да се подчинява на законите в страната и да изпълнява наредбите на законната
власт.
3. Да плаща определените му данъци.
4. Да изпълнява установената трудова или военна повинност, ако има такава в
държавата.
5. Да изпраща децата си да се изучат за да са полезни на себе си и държавата.
6. Да взема участие в управлението на държавата, окръга и своята община, като
директно и пряко упражнява всички свои права и власт като Суверен,
включително и по чрез редовно провеждани общонародни, областни и
общински референдуми
Всички длъжности на гражданите произлизат от общото добро на народа и
държавата. Поради това неизпълняването им се счита за обществено зло. Който
умишлено не изпълнява своите граждански длъжности, или подбужда
околните си към това, вреди на другите и се явява като враг на държавата и на
народа.

Основни човешки права

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са

надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

 Равнопоставеност на всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език,
религия, политически или други възгледи, национален или социален произход,
материално, обществено или друго положение.
 Право на човека да не бъде дискриминиран.
 Право на живот, свобода и сигурност.
 Право да не бъде държан в робство. Всеобща забрана на робството и търговията с
роби.
 Право да не бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или
унизително третиране или наказание.
 Право на признаване на неговата правосубектност.
 Равенство пред закона и право на еднаква закрила от закона.
 Право да не бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
 Право да бъде считан за невинен до доказване на противното.
  Право да не бъде съден за действие или бездействие, което в момента на
извършването му не е съставлявало престъпление.
 Право на свободно движение.
 Право на убежище.
 Право на гражданство.
 Право на навършилите пълнолетие да сключват брак и да образуват семейство.
Това следва да става само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи;
Закрила на семейството от страна на обществото и държавата.
 Право на собственост и гарантиране на собствеността.
 Право на свобода на мирни събрания и сдружения.
 Право на свобода на мисълта, съвестта и религията; право да смени
религията/убежденията си и да ги изповядва свободно.
 Право да участва в управлението на своята държава.
 Право на социална сигурност.
 Право на труд и право на почивка. Включва право на свободен избор на работа, на
благоприятни условия на труд, на закрила срещу безработица, както и на равно
възнаграждение за равен труд.
 Право на жизнено равнище, което е необходимо за поддържане на неговото и на
семейството му здраве и благосъстояние. Майките и децата се ползват с особени
грижи и подпомагане.
 Право на образование и равен достъп до такова.
 Право на участие в културния живот и в научния напредък. Право на защита на
авторските права.
 Право на социален и международен ред.

Истински богато е, и има бъдеще това общество, в което има граждани или всички
негови членове имат достойнство на граждани.

ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА

Пълна с отговорност войнишката служба изисква здраве, сила и издръжливост, защото

макар че средствата за борба се усъвършенстват, войникът пак ще бъде този, който ще
реши победата във време на войната.
Съвременният бой изисква от войника продължително и трайно напрежение на
волята и физическите сили, наред със съзнаването на необходимостта да умре за
Отечеството.
За да бъде българската войска могъща, да действа успешно при всяка обстановка и да
е готова да понася всички трудности при поход и бой, необходимо е преди всичко,
съставящите я бойци да бъдат издръжливи и физически годни, за да могат лесно и с
готовност да изпълнят всички бойни задачи.
 Целта на физическата подготовка е:
- С оглед нуждите на войната и боя да формира бойци със закалено здраве, сила,
ловкост, воля, съобразителност, солидарност, решителност и хладнокръвие.
Също така тези бойци трябва да умеят лесно да преодоляват естествените и
изкуствени препятствия и да са способни да извършат бързи и продължителни
походи.
- Да осигури здравето на войника, чрез нормално развиване на всичките му
органи, особено дихателната система.
- Да научи войника да използва икономично жизнената си енергия при всички
обстоятелства на живота и службата.
- Да създаде у войника впечатление към физическите упражнения и наклонността
да работи в тази посока и след службата си , та по този начин да подпомогне за
общото заздравяване на българския народ.

1. Обща (основна) подготовка.

Общи физически упражнения. Те служат за обща подготовка на войника. Те са от

голямо значение, защото с тях войникът ще заякне и засили организма си, за да може да
се радва на добро здраве, също и ще се научи да преодолява всички естествени и
изкуствени препятствия, които би срещнал през време на занятията и боя и ще добие
добра издръжливост, както и ще го направят по - работоспособен и по – полезен за
службата и за себе си. Общите физически упражнения се състоят от следните видове
упражнения: подготвителни, същински и успокоителни.
Подготвителните упражнения служат за затопляне на тялото на войника, да го
подготвят за да може безвредно да пристъпи към най-важния вид упражнения –
същинските (приложните) упражнения.
Същинските упражнения са най – важния вид упражнения и се състоят от естествени
упражнения, които войникът би срещнал през мирновременните занятия, когато се
намира вън от казармата, и във време на война. На тях трябва да се обръща най – голямо
внимание, защото те са които ще имат най – голямо приложение през военната служба и
ще развият качествата на сила, ловкост, издръжливост, воля, съобразителност,
решителност, мъжество, упоритост и др.
Успокоителните упражнения служат да успокоят напълно организма на войника, след
умората от горните упражнения.
За да може войникът да постигне горните цели, да засили тялото и да развие
всестранно всички части и дейност на организма, начинът на работа трябва да бъде
такъв, че всеки час (урок) да започва с подготвителни упражнения, да се минава на
същинските упражнения и да се завършва с успокоителните упражнения.
Трите вида упражнения, с които работи войникът, са събрани в няколко групи:

- Подготвителните упражнения:
1. Ходене. 4. Упражнения за краката.
 2. Упражнения за главата. 5. Упражнения за гърба.
3. Упражнения за ръцете.

- Същинските упражнения:
1. Ходене. 6. Бягане.
2. Равновесие и пълзене. 7.Противодействие.
3. Опори – увисване и катерене. 8. Хвърляне и хващане.
4. Скачане. 9. Малки игри.
5. Вдигане и носене.

- Успокоителните упражнения:
1. Дихателни упражнения. 2. Маршировка с песни.

Всеки урок по физическа подготовка трябва да се състои от по две упражнения от

всички групи на трите вида упражнения, като се обръща по-голямо внимание на
същинските упражнения. Физическата подготовка се извършва ежедневно без
прекъсване.

2. Специална подготовка.

Със специалните физически упражнения войниците доразвиват тялото и душевните си

качества. Те се:
- Отборни игри
Волейбол, футбол и др. – с тях се възпитава във всеки другарство, дисциплина,
съобразителност, упоритост, настойчивост и смелост.

- Леката атлетика

С леката атлетика се доразвиват мускулите, нервите, сърцето, белите дробове,

кръвообръщението се подобрява и се свиква към най-големи напрежения и
издръжливост. Та развива още и сръчност, съобразителност,. Леката атлетика обхваща
всички видове: - бягания – по равна местност, по равна местност с препятствия и по
разнообразна местност; - скачания – без и със засилване, на височина и дължина,
овчарски скок, трикратни скачания и др.; - хвърляния – на разни тежести.

- Плуване

Плуването засилва всички мускули на тялото, калява кожата, развива

самообладанието и изчиства тялото. Има няколко вида плуване:
- кучешко, моряшко, гръбно, коремно (жабешко), странично, ножично и бързо.
 - Борба
Снея войникът засилва във всяко отношение тялото и духът си. Той става става силен,
издръжлив, самоуверен и храбър. Борбата, която практикува войникът, е така
наречената гръмо - римска. Тя е една от най-старите наши упражнения за телесно
развитие.

- Юмручен бой

Юмручният бой е едно от средствата за самоотбрана, което засилва организма и се

придобива сръчност, точност в действията, съобразителност, решителност и най-главно
издръжливост. Обучението по юмручния бой е едно от най-добрите средства да
подготви боеца за борба при ръкопашния бой. То се състои от упражнения за бой,
пренасяния, нанасяне прави, свити и със замахващи удари и защита от ударите.

- Слаб срещу силен (жиу - жицу)

Това е изкуството на слабия да може да се справи със силния, когато е нападнат и е

ефикасно средство за да може по-слабия чрез поставяне на различните части на тялото в
неестествено положение, чрез ритане, дишане, удряне в чувствителните места на
противника, както и чрез лесен начин за отнемане на противниковото оръжие (нож,
пистолет, пушка и др.) да го подчини на волята си. Това е едно лесно приложимо
средство срещу буйстващите лица.

- Саблен бой (фентовка)

Сабленият бой е едно от най-ефикасните средства, чрез които се добива максимална

сръчност, издръжливост и съобразителност в действията. Упражненията на сабления
бой са: разните положения и движения, минаванията от едно в друго положение,
съчетанията, мушканията и измамите.

- Спускане със ски

Пързалянето със ски, освен че засилва тялото и духа на войника, но то се използва и

за бързо движение по снежни места през зимата, например по нашите планини и по
границата. Има няколко видове: на равна и слабо наклонена местност, изкачванията,
спусканията и скачанията.
Ние, сме изправени срещу една система, която е трудно да бъде преборена. Точно тя е
основният проблем и ние трябва да променим тази система.Светът, в който живеем, е
изправен пред многобройни социални, политически, икономически и екологически
проблеми. Всеки от нас е свидетел, че те дават своето отражение и върху собствения му
живот. Освен това не е достатъчно да бъде намерено дадено решение, то трябва да се
приложи и на дело. Само обединените ни усилия биха успели да преобърнат хода на
негативните ефекти, които ние самите сме задвижили. А в момента е поставена под
въпрос самата ни способност да оцеляваме.