Пенчо

Славейков
1866-1912
БИОГРАФИЯ
• Роден е на 27 април 1866 г. във Велико
Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка
му, Пенка, умира при раждането, а детето е
спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков,
Рачо Чехларя, е от Банско . Заради убийството
на турчин, който го принуждавал да го
пренася на гръб през река Глазне, е принуден
да избяга и се преселва в Търново. Бащата на
Петко също е наречен Рачо, но се заема с
казанджийство. Той е слабо образован, но е с
горд български дух.
Семейството
на Пенчo Славейков 

•  Пенчо
Славейков е най
малкото осмо дете в
семейството на Петко Рачов
Славейков и Ирина
Райкова.Има братя - Христо,
и Иван,Рачо, Райко и сестри-
Донка,Пенка.
Ученически години
• Пенчо Славейков продължава
образованието си в Пловдив. През
1883 г. е един от начинателите и
водителите на ученическия смут в
Пловдивската реална гимназия против
лошото преподаване на предметите.
Tежко заболяване
• През януари 1884 г., след като заспива
върху заледената Марица след
невинна детска игра, заболява тежко.
Въпреки продължителното лечение в
Пловдив, София, Лайпциг, Берлин,
Париж, за цял живОТ остават
поражения затруднен вървеж (движи
се с бастун), пише с усилия и говори
трудно.
Живот в Трявна
•  Славейковатакъща е строена
около 1879 г. Тя е подарък за
сватбата между Петко Славейков
и тревненката Ирина Райкова. В
този малък, но уютен дом се
раждат 9-те деца на Петко и
Ирина, от които 7 остават живи:
Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо,
Пенчо, Пена. Споменът за него
пазят малката масичка, на която
децата се учат да четат и пишат,
кошовете, в които Петко носел
книги при всяко свое завръщане.
 • През 1889 г. Славейков става учител
във Велико Търново, но за
написаното „Прославило се Търново
със славни гръцки владици" е
Просветна и изгонен. Става учител в други села и
литературна градове Трявна, Видин, Враца,
Плевен, Преподава по
дейност взаимоучителния метод като
продължава да чете. Работи като
учител в Лясковец, Бяла, Елена и др.
първото класно училище в Елена и
му дава името Даскалоливница.

•
 • Сред оставеното за поколенията ни
от Пенчо Славейков творчество са
Просветна епическите произведения „Ралица“,
„Бойко“ и „Неразделни“, събрани в
и литературна  книгата „Епически песни“.
Творческото му наследство достига
дейност своя връх през 1906 г. с лирическата
му книга „Сън за щастие“. Четири
години по-късно издава и сборника
„На острова на блажените“.