ВАСИЛ АПРИЛОВ

(1789 – 1847)
българинът, даряващ знание
 БИОГРОФИЯ
Васил Евстатиев Априлов е български стопански и
просветен деец, дарител, писател от времето на
Българското възраждане. Роден е на 21 юли 1789г. в
Габрово. С търговия се занимават двамата братя на
Васил, които пътуват често и прекарват особено дълго
време в Москва. Едва на 11-годишна възраст Васил
губи баща си Евстатий и веднага след това трагично
събитие напуска българските земи, изведен от по-
големия си брат Христо при едно от техните пътувания
към Москва. Впоследствие Априлов завършва
гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във
Виена . По това време Васил се изявява като елинофил,
ходи и на частни уроци по гръцки. Последвалата
трансформацията от убеден гръцки патриот в деец на
българското Възраждане никога няма да може да бъде
докрай изяснена.
 През 1808 година той се установява в Одеса. Заедно с брат си Христо
засаждат 300 ябълкови дръвчета, а няколко години по-късно овошките
започват да дават плод, който Априлов използва за суровина при
производството на калвадос и захар. През 1821 година те изграждат
фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други
потребителски стоки. Васил Априлов натрупна голямо състояние като
търговец. Някъде към 1828 година по здравословни причини Априлов се
отказва от търговската си дейност, като се смята, че вероятно е измъчван
от туберкулоза.
 Преломен момент във възгледите
на просветителя се оказва срещата
му с Юрий Венелин и по-точно –
запознаването с неговото
съчинение „Древните и сегашните
българи“, което до голяма степен
преобръща представите на Априлов
за произхода му. Познанството с
украинския българист поражда и
фолклорния и етнографски интерес
у българина, материализиран в
сборник „Български песни“, който
остава в ръкопис. Васил Априлов
се превръща в първия български
фолклорист.
АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ
Габровецът е сред първите толкова високо образовани българи по
това време. Запознат с взаимоучителния метод на обучение на
учените Бел и Ланкастър, Априлов постепенно стига до идеята да
създаде училище в родния си град. Идеята му е предметите да се
изучават на български език и мястото да служи за нуждите на
българите от цялата османска Турция. През 1832 година Априлов и
неговият най-близък съмишленик в тази благородна инициатива
Никола Палаузов откриват в Одеса книга за дарения.

Никола Ст. Палаузов

 „Школата е обща – и открай света
да дойдат, нека се учат“
С това послание на Васил Априлов първото българско светско взаимно
училище отваря широко своите врати на 2 януари 1835 година.
Априловска гимназия, наричана тогава просто „Габровското училище“,
е открита тържествено от Неофит Рилски, който става и първия учител
в нея. Палаузов и Априлов обещават да внасят по 2000 гроша годишно
до края на животите си. А братя Мустакови превеждат много руски
книги за целите на училището
Неофит Рилски
 През 1840 г. Габровското училищеот взаимно се превръща в класно. През 1872 г. училището
прераства в средно. Зрелостниците от гимназията с лекота постъпват в елитните европейски
колежи и университети. През 1881 г. училището официално е прекръстено на Априловска
гимназия.

Чужденците учители в
Априловската гимназия днес
Априловската гимназия
 През следващите години Васил Априлов насърчава
създаването на цяла мрежа модерни български
училища, захранвайки ентусиастите с всякакви
консумативи и пособия, нужни за учебния процес. Той
е патрон на още над 30 училища из България. Друга
основна кауза за Априлов е подготовката на
квалифицирани учители, които да достигнат до
максимален брой ученици. През 40-те години
просветната дейност на Васил Априлов продължава да
Регионална библиотека се разраства. Той и Палаузов даряват на училището
Априлов-Палаузов множество книги, с които през 1840 година се открива
и първата българска библиотека.
Книжовна дейност на Васил Априлов

„Денница на „Допълнение „Мисли за

новобългарското към сегашното
образование“ (1841) „Денницата“ българско
(1842) учение“ (1847)
Васил Априлов решително настоява
новобългарският, а не църковнославянският
или гръцкият език да бъде основа на
светското образование в България. Той
пише и две писма до сестра си Кера през
30-те години на ХІХ век. В писмата се
откриват факти, които разкриват целите му
за съхраняване на българските традиции.
Априлов напътства сестра си да търси
песни за годеж, любов и сватба. Насочва я
от кого може да ги намери и казва, че ако
става въпрос за бедни жени, то да им бъде
заплатено. В тези писма е споделена и
идеята да се създаде училище за момичета
в Габрово.
България губи просветителя,
извел народа от мрака на
незнанието. През 1847 г. Априлов посещава Габрово.
На връщане за Одеса умира в Галац от
мъчилата го дълги години туберкулоза.
Първоначално е погребан в Галац, а
впоследствие останките му са пренесени в
двора на Априловската гимназия.

Пренасяне костите на Васил Евст. Априлов в Габрово и

погребението им в двора на Априловската гимназия. 2
окт. 1897г.
 ЗАВЕЩАНИЕТО
Той продължава да се грижи за сънародниците си и
след смъртта си, завещавайки цялото си състояние на
габровската община за построяване на нова сграда на
училището. Негова основна цел е да подпомогне
българчета, които искат да изучават високи науки в
чужбина. Завещанието предвижда пълно опрощаване
на средствата, ако след като завърши, студентът се
върне да преподава или работи в България.
Наполовина се опрощават и парите, дадени от фонда,
ако студентът преведе ценни книги на български
език.
Гробът на Васил Априлов
Снимка на Тома Попвърбанов с учителите и учениците от VІІ
"а" клас на Априловската гимназия – Габрово. 1910 г.
Паметникът на Васил Априлов в Габрово
Този паметник на Васил Априлов в гр. София се намира в
двора на 38-мо основно училище на улица „Шипка”, което
носи и името на именития възрожденец.
 „Тези, които не правят благодеяния,
не трябва да бъдат извеждани на
сцената, тяхната участ е забравата“

Васил Априлов
 БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!

ИЗГОТВИЛ: СИМОНА