Райна Попгеоргиева

Футекова Райна Княгиня

Сияна Михова, 8А
„Тя беше стройна… Руса.
Среден ръст. Бяло-румено
лице, прозрачно – като че ли
можеш да видиш
движението на кръвта й по
бузите… Тя имаше особено
очарование“ – думи на
Стоян Костурков, братовчед
на Райна Футекова.
 Ранни години
Родена е на 18.01.1856г. в
семейството на свещеник Георги
Футеков. Завършва панагюрското
училище.
На 13 годишна възраст
училищното настоятелство я
изпраща да продължи
образованието си в известното
Девическо училище в Стара
Загора.
Петгодишния курс на обучение
Райна завършва за четири, с
отличен успех, похвална грамота
 Учителка в Панагюрище

През учебната 1874/75

година е учителка в
девическото училище в
Панагюрище. Тя е между
инициаторките и
основателки на женското
дружество “Надежда” и
девическото “Китка”,
където жените и девойките
се учат на любов към
българските традиции.
 Ученолюбие, смелост и родолюбие
Райна Попгеоргиева обича и много да чете –
сред притежаваните от нея книги са „По
възпитанието на девойките“ от Фенелон,
„Чесослов“ (църковно-богослужебна книга),
„Показалец“ от Раковски – упътване към
учителите как да се събират народни песни и др.
По време на годишния акт на Девическото
училище в Стара Загора, Райна декламира смело
стихотворението „Стани, стани, юнак
балкански“ – тази нейна младежка дързост
засяга представителите на турската власт, които
я свалят от сцената и изсипват върху нея куп
ругатни и закани.
 Ушиването на знамето...
При подготовката на Априлското
въстание – края на месец март
1876г., Революционният комитет и
Бенковски, й възлагат да извеза
Главното въстаническо знаме. Райна
работи върху знамето почти месец,
а помощ й оказват Цвета Зогравска,
Мария Нейчева и Милка Узунова.
(знамето, което се е развяло на самото Априлско въстание
през 1876 г. не е запазено, затова през 1901 г. Райна
Княгиня, бродира второ, от същия плат като оригинала –
пурпур за лицето и зелено на задната част, като везбата е
двустранна – позитив и негатив.)
 ...и освещаването му
На 22 април знамето е тържествено осветено.
Церемонията започва от къщата на Пенчо
Хаджилуков, превърната в щаб на
Привременното правителство.
Ето как самата Райна описва този
неповторим ден:
“На втория ден от свободата знамето беше
довършено. Тогава. по желание на
гражданите, аз трябваше да го взема в
ръцете си, да препаша сабя, да грабна
револвер и да премина през целия град, като
възвестя на събралия се по улиците народ,
че петвековното турско иго е смъкнато
завинаги, Това беше най-тържествения ден
 След потушаване на въстанието
Райна е арестувана и изпратена в
Пазарджик, а след това в затвора “Имам
Евине” в Пловдив.
На нея, пратеникът на английския вестник
“Дейли нюз” Макгахан, посвещава един Корица от вестник „Дейли Нюз“

от вълнуващите си репортажи за
Априлското въстание, озаглавен
“Панагюрище: .......Със знаме всичко е
Макгахан като
военен
кореспондент
възможно” с дата 10 август 1876г . в Османската
империя

Под натиска на чуждите консули в

Пловдив е освободена на 31 юли.
Изтерзана и болна заминава за Русия.
 В Русия
Настанена е в Страстний манастир в
Москва.
Дълго се лекува в Екатерининската
болница.
Написва своята “Автобиография“,
осигурява стипендии за деца сираци от
въстанието, завършва акушерство и е
една от първите дипломирани акушерки
в България.
 След Освобождението
След Освободителната война, Райна
се завръща в родината.
Три години е преподавателка в
новооткритата девическа гимназия в
Търново, а през лятото на 1882г. се
завръща в родния си град. Тук се
омъжва за Васил Дипчев, участник в
Априлското въстание. В семейството
се раждат петима синове: Иван,
Георги, Владимир, Петър и Асен.
 Последни години
През 1898г. семейството се
премества в София, където същата
година умира съпругът й. По-късно,
при нещастен случай умира и синът
й Петър.
Поборническата пенсия не достига
и тя работи като акушерка, за да
даде образование на децата си.
Скръбта и несгодите бързо стопяват
силите й. Умира на 29 юли 1917
година в София.
Райна Княгиня оставя на
поколенията спомен за един
героичен живот, изпълнен с
преклонение към родината и
пламенно родолюбие.
Затова народът ни създава, пее и
пази песен за нея и нейното
дело.