„Една българка” – аналитичен прочит

Термини: разказ, сюжет, фабула, композиция, художествено време и пространство,

ретроспекция, композиционна рамка
Разказ – кратък по обем епически жанр, особености
-съдържа една история, съставена от една или няколко случки
-историята обикновено протича за кратко време
-действието се случва на едно или няколко места
-участват ограничен брой лица
Художествено време и пространство – за разлика от реалното те са подчинени на
избора на автора, той може да пренася героите от едно място на друго,да връща или да
придвижва времето напред. Вазов предпочита максимална достоверност и конкретност,
обвързва с конкретно историческо събитие – търси близост до историческия факт. В
разказа – действията съвпадат с разбиването на Ботевата чета.
Фабула – реалното протичане на събитията – по хронотопа на времето
Резюме на фабулата
Една възрастна жена тръгва към манастира „Пресвета богородица”, за да се чете
молитва на болното ù внуче. По пътя среща един млад Ботев четник, изпаднал в беда и
майчинското сърце и християнско милосърдие я карат да му помогне.Настойчиво моли
турските заптиета на я пуснат в ладията, за да стигне на отсрещния бряг на Искъра.
Преодолявайки страха от нощния мрак и разочарованието преживяно в манастира,
Илийца успява да се справи с неочакваното премеждие и сама да премина през
придошлата река, за да занесе хляб и дреха на голобрадото момче. Твърдо решила да го
приюти в дома си, тя решава да изчака нощта, защото времето е много опасно и
турците са навсякъде. Междувременно, докато се крие през деня, бунтовникът вижда
турска войска и стреля по нейния предводител, след което слага край на живота си.

Сюжет – ход на действието в епическата творба; отговаря на творческия замисъл на

автора, на идеята, която преследва чрез представените случка и конфликти
Експозиция – представя обстоятелствата и героите преди започването на историята –
1глава
Завръзка – началото на историята, което подтиква героите към действие (променя
ежедневието им, предизвиква конфликти, изправя ги пред перипетии) – напрежението
се усилва – сблъсък с Хасан ага; тъмната нощ; срещата с Евтимий; борбата с кола;
студените ръце на внучето
Развитие на действието – 3 лава (съпоставка между два типа човешко поведение); 5
лава – втолата среща с бунтовника
Кулминация – връхна точка на напрежението в хода на повествованието; главният
герой е поставен в най-трудна ситуация;два кулминационни момента – борбата да
освободи ладията ( 4 глава) и огровното усилие на баба Илийца да понесе мисълта за
мъртвото внуче и все пак да продължи да се грижи за бунтовника ( 5 глава)
Развръзка – разрешение на конфликта – гибелта на бунтовника ( 6 глава)
Епилог – какво се случва с героите след като развръзката е отзвучала във времето
Композиция – подредбата на сюжетните елементи от автора
Ретроспекция – връщане във времето (2 глава) – композиционен похват
Композиционна рамка – композиционен похват – в началото и в края на творбата се
включват едни и същи елементи – разбиването на Ботевата чета – конкретни
исторически личности –Ботев, Джамбалаза
1. Творческа история – разказът е написан през 1889г., но е публикуван през
1899г. Първоначално е бил озаглавен „Челопешката гора”, но очевидно авторът
е преценил, че заглавието не е достътъчно изразително и го променя в „Една
българка” – така акцентът се поставя върху проявите на героинята
Защо ЕДНА?
Една едиствена, изключителна,неповторима или една от всички онези истински
майки българки, които също биха постъпили така самоотвержено и всеотдайно при
среща с чуждата болка; през Възраждането родолюбието е висша нравствена
ценност; според собственото му признание пред проф. Иван Шишманов Вазов чува
трогателната история, описана в разказа, по време на поход, състоял се по повод
годишнина от Априлското въстание и смъртта на великия български поет Хр.
Ботев .Тогава го осенява идеята да увековечи подвига на тази никоме неизвестна
героична българска жена в своя разказ.

Паратекстови внушения
Баба Илийца е една, единствена, изключителна българка; тя е обобщен образ на
българката; една в смисъл на самотна в своета начинание; съсредоточава в себе си
най-представителните добродетили на българската народност
Мотото – „Аферим, бабо, машаллах” – буквално „Браво, бабо, Богда те поживи!”

2. Историко-документална основа на творбата

Априлското въстание – 1876г.; похода на Ботевата чета
Подзаглавие – „Исторически епизод” – отвежда до връзка с историческия факт
Според съвременните исторически проучвания баба Илийца действително е
съществувала и е преживяла разказаното от Вазов.
Джамбалазът също е реален образ – преследвал и кръвожадно избивал Ботевите
четници; Перо – е четник от Ботевата чета
3. Композиция
1 фрагмент – експозиция – точно време и място на действието – 20 май; брегът на
Искър
Смутно време – мъжете са се изпокрили, защото турците са навсякъде
Саможените ходят по кърски работи – те не се съобразяват със страховитите
събития, нямат отношение към бунтовните действия
Отношение на турците – как е предсатвено – речева характеристика – робската
психика
Илийца – портретиране- детайли – висока, кокалеста, мъжка на вид – 60 годишна с
внуче на ръце
Хасан ага – отношение
Аго, чекай, чекай, молим те!
– страхопочитание, просторечие
Портретна, речева, действена характеристика
Бог да ти даде здраве, на теб и на децата ти.; Аго, направи това добро,
помисли,че и ти деца имаш! Ще се молим и за теб! (важни за ключовите
ценности,заложени в образа на Илийца)
Настоятелност, упорство, решителност

2 фрагмент – завръзка
Дрещата с бунтовника; решението да се помогне – „Да сторя това добро клетнику” –
вътрешен монолог(полупряка реч); видът на бунтовника ; ти си добра жена; да
забравиш себе си в грижата за другия; „там е огън сега” – времето е опасно, смутно;
„..българин е, тръгнало е за християнската вяра курбан да става” ; бърза да спаси
два живота

3 фрагмент – срещата с отец Евтимий; природното описание – „Спеше и

манастирът, глух и пустинен”; Евтимий – антагонист на Илийца; дългът срещу
егоизма; „Луда, не луда, ще вървя”; „Бог може всичко”; Как изпълнява
задълженията си калугера?

4 фрагмент – природното описание, Искър – придошъл; преодоляване на

препятствията; забравеното внуче в името на доброто за другия

5 фрагмент – втора среща- речева характеристика; поведението на Илийца; „Как

къде – у дома” ; втора кулминация – внучето; „пак туд да ме чакаш”

6фрагмент – развръзка; епилог; природно описание; рамка на разказа