Отраженията на копнежа

Пак Чан-ук винаги си е падал по триковете. През цялата си кариера той залага на
агресивния си стил, който често включва преувеличени кадри с чудати перспективи
или физически невъзможни движения на камерата, за да разкава историите си за
престъпници, убийства, предателства и отмъщения по един модерно
експресионистичен начин. Новият му филм Decision to Leave („Решение да си
тръгнеш“) съдържа всички тези елементи, но стилът му е по-обран, макар и все толкова
прецизен. Хиперстилизираните кадри тук присъстват, но историята не е целенасочено
разказана чрез тях. За сметка на това режисьорът залага на някои по-семпли трикове,
например с едно най-обикновено огледало.
Първата му и най-важна поява е в сцена на разпит, проведен между заподозряна в
убийство и детектив. След като съпругът на китайската емигрантка Сон Со-ре (Тан
Вей) умира в злополука при планинско катерене, детективът Джанг Хе-джун (Пак Хе-
ил) поема задачата да разследва подозрението, че случилото се всъщност не е
злополука. Разпитът се провежда пред огромно огледало, в което отраженията
обладават кадъра като призраци. Още тук Пак Чан-ук ни показва, че нищо никога не е
това, което изглежда на повърхността. Той толкова се интересува от раздвоението в
човешката душа, че дори разполовява фокуса на камерата – от едната страна го поставя
върху актьора, от другата – върху отражението му, и обратно (един измамно простичък
трик, който в действителност не е физически възможен и е постигнат чрез компютри).
Ефектът е успешен, защото в сцена като тази трябва да сме наясно, че повърхността не
винаги отразява вътрешността. Понякога разсъдъкът дори на най-наблюдателните
може да бъде замъглен, ако забравят това.

Именно тази игра с истинността е постоянен елемент във филмите на корееца.

Режисьор на готически трилъри като „Слугинята“ и „Олдбой“, той винаги е шокирал
публиката с истории за хора, които имат за каузи коварни лъжи и трябва да разберат за
грешките си по възможно най-тежкия начин. Основната концепция на Decision to
Leave е колкото трагична, толкова и брилянтно саморефлексивна – главният герой тук
е човек, който сякаш се е посветил на това да бъде успешен герой от филм на Пак Чан-
ук и винаги да е няколко крачки пред заблудите. Детективът има за цел единствено да
разгадава чуждата реалност за сметка на своята. За да носи значката, той жертва
връзката с жена си, която вижда веднъж седмично, защото живеят в различни градове;
навсякъде в дома му има снимки от неразгадани случаи, жертва дори и съня си –
колкото и контролирано да е поведението му през деня, през нощта страда от хронична
инсомния. За сметка на това всичко в професионалната му сфера е под пълен контрол.
Той така умее да визуализира престъпления само от няколко трудно забележими
улики, че режисьорът дори го поставя като призрачен наблюдател в някои
ретроспекции (или сънища?). Гордостта и достойнството му, както самият Хе-джун
признава в момент на слабост, са толкова свързани с професионалната му
компетентност, че той отказва да види собственото си арогантно лицемерие. На хората
той гледа като на колекции от улики. Разбира най-добре мъртвите, защото те не биха
могли да оспорят убежденията му.
Заподозряната Со-ре напълно разбива представата на Хе-джун за собствената му
самоличност. Какво ще стане, когато обсебеният детектив се изправи пред мистерия,
която не иска да разреши? Може би най-голямата изненада в този полицейски трилър
е, че той всъщност е любовна история. Но както не е твърде напрегнат трилър, така и
любовта в него не е особено мелодраматична. Decision to Leave ни показва един
мълчаливо пречупен живот, в който всичко е под повърхността. Следователно дозата
хаос, която се явява чрез тази нова връзка, също е тиха, но забележима. Емоциите не са
неконтролируеми, но във всяка сцена между Со-ре и Хе-джун се усеща силният
копнеж, който води битка с реалността. Детективът започва да следи всекидневието на
заподозряната – все повече и повече си представя себе си до нея, след което решава
действително да я посети. Те започват да се срещат по-често, да се разхождат, да
вечерят заедно. Тя дори му помага да заспи. Но нито един от двамата не казва на
другия, че го обича. Или може би го прави, без да осъзнае.
Танг Вей е някогашната китайска кинозвезда, която шокира родината си с еротичния
трилър на Анг Лий „Похот, предпазливост“. В онзи филм тя трябваше да играе плахо,
наивно момиче. Сега, много години по-късно, тя умело влиза в противоположната
роля, макар и по много фин начин. Тук тя е мистериозна и пленителна, интригува с
увереността си пред лицето на несигурното бъдеще. Парк Хе-ил играе героя си с
подобаващата комбинация от чар и студенина, не го оставя да рухне, колкото и да се
разклащат основите на живота му. Отношенията между двамата представят
мъчителния копнеж и едно неясно чувство за екзистенциална празнота. Всичко това
трябва да бъде по-скоро усетено, отколкото видяно и актьорите умело изиграват тази
тънка граница.
Режисьорът умело борави с пространствата, развивайки персонажите си чрез
локациите също толкова, колкото и чрез заострения диалог. В късните си, по-сдържани
филми Пак сякаш е заменил ексцентричните ъгли и движения на камерата с по-фин
подход към позиционирането на актьорите в пространството – всяка сцена тук е
цялостно творение, в което движение, звук и композиция работят в синхрон,
изграждайки детайлна визия на човешките отношения. Да не говорим за прекрасните
цветове на изображенията, които улавят нежността в коравите текстури на
криминалния живот. Пак (както и операторът му Ким Джи-Йонг) разбира
ограниченията и потенциала на дигиталните камери по-добре от много други
режисьори и заедно с целия си екип е създал един от най-интересните във визуален
план филми на годината.
Това е историята на една забранената любов. Героите получават множество
възможности да приключат отчаяната си гонитба, така че поне единият от тях (а може
би и двамата) да спечели. И двамата обаче избират да продължат. Тяхната любов не е
спъвана от обстоятелствата, а е подхранвана от тях. Когато всичко в живота ти се води
от шепота на уликите, то може би единственият начин да бъдеш искрен е да разбиеш
всякакви конвенции. Само така можеш да си сигурен, че все още чувстваш. Decision to
Leave не дава категоричен отговор дали копнежът ще постави героите в поредния
трагичен застой, или ще ги поведе към болезнено прераждане. Но красотата се намира
в неизбежното откриване на себе си в другия, което се заражда в самия копнеж. Все
пак понякога най-важното е това, което не можеш да видиш в огледалото.