Цялостна характеристика на образа на Хамлет

I. Увод –
а/ хамлетологията - дял от литературната наука
б/ образът на Хамлет днес
в/ теза

II. Изложение –
1. Външен портрет – няма подробна външна характеристика. Защо? /набляга на
вътрешната/; авторът посочва само, че е около 30-годишен – Защо? /неговата трагичност е
плод не на юношеската му незрялост и неопитност, не на юношеското разочарование от
живота, а на нещо друго – Какво?/
2. Социално положение – принц, син на убития крал на Дания /задължения,
отговорности произтичащи от това/
3. Образование – студент, в първо действие, втора сцена се посочва, че идва от
университета във Витенберг – прочут център на Немския ренесанс, начало на
Реформацията и притегателен център на хуманистите в цяла Европа /малко или много
пребиваването на Хамлет във Витенберг повлиява върху формирането на неговия
характер.
4. Характер –
а/ хуманист – Къде проличава това?

- разговорът му с Хорацио в първо действие, втора сцена – жали за умрелия достоен

човек;
- привърженик на реализма в изкуството – съветите му към актьорите в трето
действие, втора сцена са израз на неговите хуманистични възгледи; реализмът е
основният художествен метод на ренесансовото изкуство, затова и Хамлет в своя
монолог изразява възгледите си за предназначението на изкуството и за
принципите на актьорското майсторство, което трябва да е изградено върху
основата на реализма;
- монологът на Хамлет във второ действие, втора сцена „Какво дивно създание е
човекът! Колко благороден с разума си! Как безграничен по способности! По
форма и движения – колко ясен и възхитителен! Колко подобен в делата си на
ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко
живо! ...“ показва схващанията му за съвършенството на човешката личност;
монологът обаче завършва в края с разочарование от човека – „...Човекът не ме
радва...не, не! Нито мъжът, нито пък и жената – макар че с вашите усмивки вий
като че ли това искате да кажете.“;
- характеристиката на Офелия за Хамлет в трето действие, първа сцена представя
героят като образец на човешката хармония, образец, чийто „благороден дух е
разбит!“ по нейните думи. Права ли е Офелия?
б/ разочарование от човека

- убит е не краля, а идеала му за човек;

- разочарование от майка му;
- разочарование от Офелия, която не може да разбере душевните му терзания и не
може да му бъде съмишленик и опора, защото е „пружинка“, „бездушна машинка“,
„безлично същество“, „оръдие, с което всички действат“ /разсъждения върху тези
определения/;
- разочарование от жената въобще – „ О, слабост, твойто име е жена!“ /репликата на
Хамлет в първо действие, втора сцена и насочена към майка му;
- разочарование от приятелите му Розенкранц и Гилденщерн;
- единствен остава Хорацио, но и той е като Офелия пасивна, съзерцателна, а не
действаща натура и не може да бъде опора и съратник на Хамлет в делата му.

Всичко това довежда Хамлет до кризисно състояние и го определя като трагически герой.

в/ трагичността на образа се изразява в:

Първо - Хамлет е мислител-хуманист. Той е вярвал в човека, в неговите сили и
възможности, в благородните му пориви, но сега той разбира, че злото е много по-голямо:
- „Има нещо гнило в Дания!“ /Марцел и Хорацио в първо действие, четвърта сцена/;
- „Дания е една тъмница!“ /Хамлет, Розенкранц и Гилденщерн във второ действие, втора
сцена/.
Второ - Хората около Хамлет са престъпници, убийци, подлеци, злодеи, Хамлет е
допускал, че има и такива между хората, но не е допускал, че „може някой да ми се
усмихва и пак да е злодей“ /Клавдий/ ; той трябва да убие този злодей, но скоро се
убеждава, че работата не се отнася до лично отмъщение, до премахването на един злодей,
а до борба изобщо със злодейството в света и Хамлет чувства, че се е нагърбил със
задачата да отмъсти за цялото зло в света, да „поправи гнилото“, да възстанови нормалния
ход на живота, но скоро започва да разбира, че поема върху плещите си бреме, което не е
по неговите сили; възбудата преминава, настъпва отрезвяването и започват
размишленията и колебанията:

„Без бряг е времето; о, скръбен дял –

нима аз бих го в брегове сковал?“

В това двустишие се намира ключът към разбиране на цялата трагедия. /Статията на Гьоте
за тълкуване смисъла на двустишието/
Трето - Монологът на Хамлет „Да бъдеш или не – туй е въпросът!“ в трето действие,
първа сцена – кулминация на действието в трагедията. Защо? /Статията на Гьоте за
тълкуване смисъла на прочутия монолог/.

г/ нерешителен и колеблив – Кога? / да убие, да се самоубие, т.е да сложи край на един

човешки живот, което противоречи с ренесансовия му идеал/
д/ енергичен и решителен – Кога? / да спаси един човешки живот, дори той да е
собствения – четвърто действие, писмата/
е/ любовта на Хамлет към Офелия - Способен ли е Хамлет да обича? – трето действие,
първа сцена ; Обичал ли е Хамлет Офелия? – „толкова много, колкото тридесет хиляди
братя не са обичали“; Защо любовта им няма бъдеще?
ж/ лудостта на Хамлет – Защо Хамлет се прави на луд? /Прилича ли лудостта на Хамлет
с лудостта на Дон Кихот?/
5. Хамлет и другите
6. Художествени изразни средства за изграждане на образа /Посочете ги?/

III. Заключение
1. Отношението на Шекспир към героя
а/ любовта към човека
б/ мислеща натура
в/човешко благородство
г/отличава се от останалите, които го заобикалят /По какво?/
2. Вашето отношение към героя / Какво ви привлича и какво ви отблъсква в образа?/
3. Обобщаващ извод – Изпреварил съвременниците си и няма никакви надежди да види
осъществени хуманистичните си мечти и идеали.