Библията за геноцида

Глава Първа-Зараждането
Всичко започна през далечната 1920година.
Една сутрин в България, област Стара Загора, село
Опан. Местното население на селото попадна на
странна находка, те откриха обект подобен на
метеорит върху неговата повърхност имаше
прикрепени черупки все едно от яйце. Черупките
бяха кафяви на цвят и миришеха на развалено месо.
Навярно космическата скала бе прибрана от
тогавашното правителство.
Ден по късно фермер, който беше също жител на
селото намерил две новородени обезобразени бебета
в кошарата си, странното било че те имали
израснали зъби. Той решил да ги осинови без да
казва на никого. Фермерът ги криел от обществото
заради техния вид, колкото и да се е старал да ги
изкъпе те не му давали, при допир с вода
човекоподобните същества почнали да драскат и
хапят човека до кръв. Човечеца му писнало да се
пробва да ги измие и се отказал. Съществата
постепенно растели, научили се да ходят, имали
окосмяване по целя гръб и полови органи въпреки,
че били на 3 години, все още не могли да говорят и
само издавали произволни звуци. Добрият селянин
все още не могъл да определи какъв е пола на
създанията, едното било сбръчкано и приличащо на
стафида, нямало характеристики нито на момче
нито на момиче, същото е било и при другото, само
дето не било толкова сбръчкано и лицето му
изглеждало много по обезобразено и потресаващо.
Когато техния (доведен) баща решил да провери
техните полови органи, се е наложило да ги обръсне
защото тяхната козина била толкова гъста, че не
можел да види или напипа нищо. След като ги
обръснал установил, че и двете за женски индивиди.
Минали още две години напредъка не бил голям,
зверовете още не можели да говорят с пълни
изречения издавали случайни думи и звуци. Една
вечер фермера се събудил от силен шум на викане
наподобяващо викове на горила. Слязъл на долния
етаж да види какво се случва. Нещото което заварил
го травмирало. Гледка от която учите му почнали да
кървят. Бедният човек видял как сбръчкания
индивид бил изнасилван от неговия
(брат или сестра) виждало се ясно, че на единия от
индивидите му е пораснал пенис, сбръчкания
индивид вид бил в ролята на женско. Човека се
вбесил взел пръчка и почнал да гони съществата.
Успял да ги пропъди от къщата си . Не след дълго
жителите на селото намерили фермера мъртъв,
човечеца се бил самоубил с пистолета си. Освен
sбезжизненото му тяло те намерили и бележка на
която пишело „Така и не успях да ги изкъпя“.
Селяните тогава не разбрали какво е имал предвид
възрастния човек, но им се ще да знаеха за да
можеха да предотвратят нещата които ще се случат
по нататък.

Глава Втора- ЛОВЪТ

Десет години по-късно съществата се бяха укрили

в изоставена сграда. Те усвоиха езика на хората и се
научиха да имитират тяхното поведени, научиха се
да ползват прибори но никога не се научиха да си
взимат душ и да ползват самобръсначки. Успяха да
разберат устройството на едно семейство: БАЩА,
МАЙКА, ДЕЦА. Определиха, че сбръчканото ще
бъде МАМА, а грозното ГОСПОДИНКА. Майката и
Господинка изпълняваха акта на копулация всеки
ден по няколко пъти, но нещо липсваше.
Установиха, че им липсва третото колело в
семейството БАЩА. Трябваше да намерят БАЩА,
за да може копулацията да бъде успешна на тази
планета. Нашите героини тръгнаха за лов на мъж,
решиха Майката да тръгне на лов първа, ако тя не
успееше щеше да дойде ред на Господинка. Ловът
започна, Майката трябваше да се облече по начин, с
който да си прикрие всички окосмения по тялото,
успя да намери начин да си прикрие всички
окосмения освен мустака. Сбръчканото същество се
разхождаше по улицата за да намери нейната
плячка, затичваше се към всички мъже из селото с
думите „Дай кренвирш“. Най- честата реакция на
хората „Махай са дърта маймуно“. Майката се
провали, сега е ред на Господинка. Когато
Господинка излезе на лов, жителите я помислиха за
чудовище и гледаха да я игнорират или да се
отдръпват от нея. Господинка се ядоса и реши
трябва да ловува в буквалния смисъл на думата.
Реши да почака да се стъмни, за да може да улови
месното овчарче. Вечер е, овчарчето си свърши
работата и се бе запътил да се прибира, чу странен
шум в храсталака видя само малко, бедня човек
съзря косматия загорял звяр готов да го разкъса.
Момчета се затича с пълна скорост, Господинка го
подгони, тя скочи и си заби острите нокти в гърба на
момчето. Извади чувал от джоба си и прибра
момчето вътре, и се запъти към бърлогата си.

Глава Трета- РИТУАЛЪТ

Момакът се събуди, той не можеше да види нищо

явно имаше торба на главата си. Беше вързан за
краката и ръцете си , беше неподвижен. Изплашен и
пребледнял момчето не знаеше къде се намира.
Чуваше смехове и звуци сякаш на диви свине, усети
че панталона му е свален, освен изплашен той се
почувства и засрамен. Някой се приближи към него,
усети се миризма наподобяваща развалени яйца.
Усети студените ръце на създанието докосващи
раменете му. Усети отвратителния и дъх във врата
си. Нещата не вървяха на добре. През нишките на
торбата, можеше да види силуетите на единия
похитител. Едното беше клекнало, а другото седеше
зад него докосвайки гърба му и масажирайки го
ноктите си. Изведнъж дръпнаха торбата от главата
му и той бе втората им травмирана жертва.
Господинка седеше на стола без гащи, единственото
нещо което можеше да се види беше космарлак.
Травмираният почна да вика и да плаче, защото
гледката беше потресаваща, отвратително гнусна и
изродска. Той все още не можеше да се движи,
майката го хвана за китката и почна да го избутва
към Господинка. Той усети как половия му орган
потъва сякаш в меча подмишница. Викове се чуваха
от къщата, цялото село се събуди, обаче никой не
обърна такова внимание, защото хората бяха
свикнали оттам да се чуват какви ли не звуци.
Глава Четвърта- ЯЙЦЕТО

Следващата сутрин МЛАДЕЖА се събуди в

студено и влажно място , това не за което си
мислите. Това е мазето, хлапето се огледа и видя в
единия ъгъл нещо със фигурата на яйце. Яйцето
миришеше отдалече, приближи се и яйцето леко
помръдна и младежа се отдръпна. Минаха няколко
дни, бедното момче умираше от глад, пиеше вода от
локвите в мазата. Често му минаваше мисълта да
изяде яйцето, но миризмата му го отблъскваше
прекалено много. Чуваха се само горилските звуци
от тавана: ръмжене, викане и крещене. Бедният
хлапак бе толкова объркан, какви са тези грозни
създания от къде се взеха, защо му причиниха това,
откъде се взе това яйце? Въпроси на който не можа
да си отговори. На следващия ден яйцето се бе
пропукало и пода около него беше в слуз, явно
зверовете още спаха. Момчето седеше в другия ъгъл
на помещението и наблюдаваше какво ще излезе от
пропуканата черупка, навсякъде смърдеше на
екскременти и урина беше отвратително.
Изведнъж съществото почна да се показва и излиза,
най-отвратителното същество което очите на
момчето, писателите, вашета фантазия и очи,
вселена, България, планетата Земя, училище, Опан,
Стара Загора и общежитието са виждали.
Отвратителна конструкция на лицето, плоско с
девствен мустак. НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, КОЕТО
УМА ВИ МОЖЕ ДА ВЪИЗПРОИЗВЕДЕ ИЛИ
ВЕЧЕ ВИДЯЛ! Но още нищо не сте усетили, когато
то изрева, този рев прозвуча като най- гейското
нещо което ушите на вселената са чували и
усещали. Първите му думи бяха „ Искам да ям на
тати….“. БЕДНОТО МОМЧЕ СМЕНИ НЯКОЛКО
ЦВЯТА НА ЛИЦЕТО, ПОВЪРНА НЯКОЛКО
ПЪТИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ БЕШЕ ЯЛО НИЩО.
Изродското същество пълзеше към момчето, скочи
върху лицето му и почна откъсва парчета от носа
му. Хлапака беше изяден навярно от сина си. Отгоре
се чуваше как зверовете викат „ДИМИТЪР,
ДИМИТЪР“. Изрода остави нагризаното и
разкъсано тяло на бедния юноша. Когато Мама и
Господинка отидоха да зърнат детето си и на тях им
се повдигна, те не очакваха този резултат.
Господинка се разгневи до такава степен, че хвана
ДИМИТЪР за врата и се опита да го прибере
обратно в счупеното яйце.

Глава Пета- Истината

Година 1925, България, Град Стара Загора

 Морис е 30 годишен мъж, съпруг и баща,
отгледан е в село Опан, той е полу сирак отгледан е
само от баща си. След като е завършил осемнадесет
годишна възраст Морис е зарязал семейния бизнес и
е заминал в града за да изгради кариера на
счетоводител. Днес му съобщиха , че баща му се е
самоубил. Морис не можа да повярва, че баща му е
направил такова нещо. Отчаяният син и баща на
едно дете, отиде да посети къщата на баща му и се
опита да разбере какво се е случило. Баща ми беше
щастлив човек- си викаше Морис.
Морис и семейството му пристигнаха в Опан,
когато стигнаха родната му къща, сиракът погледна
дома си и въпреки, че не е екстрасенз Морис усети,
че енергията е различна. Когато прекрачи прага на
дома си Морис можеше да усети присъствието на
баща си, въпреки че той не беше там. Морис видя и
бележката за сбогом, която баща му беше оставил.
Тази глупост нямаше никакъв смисъл „Така и не ги
изкъпах“ нямаше никакъв смисъл викаше Морис.
Къщата беше така оставена сякаш не е живял
самотен старец а цяло семейство, масата беше
оставена с нагласени прибори и ползвани чинии,
сякаш бяха яли около 3 човека, но това е нормално
може да е канил гости. Тогавашната му спалня беше
подредена, все едно някой е нощувал тук, имаше
момичешки украси и кукли, странно. Наложи се той
и семейството му пренощуват в къщата защото на
следващия ден беше погребението. Преди да заспи
мъжът размишляваше дали баща му не е посегнал на
живота си защото сина му не го е посещавал често,
какво направи Морис, баща ти те е отгледал и
възпитал сам самичък, а ти го заряза. Силен шум от
прозореца прекрати мислите на гузният човек. Той
стана от леглото си и погледна през прозореца, той
видя как едно малко космато обезобразено същество
бяга и се скрива в шумата. Морис не знаеше какво
да мисли и легна да спи. На следващия ден той
претърсваше къщата на баща си, в едно от
чекмеджетата Морис намери снимка на баща си с
две уродливи същества, той се обърка още повече.
Съществото което Морис видя вчера, приличаше на
онова от снимката, дали баща му бе живял таен
живот с тези две създания? Но как? Когато Морис
посещаваше баща си, баща му никога не е
споменавал за тези същества, нещо не е наред си
каза то. Започнах да събирам всички доказателства
които намерих, може би някой ден ще успея да
разгадая мистерията.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ