1

ПРОСТО ЩЕ СТОИШ ТАМ И ЩЕ ГЛЕДАШ?

Елинор Бригс просто не може да устои на изкушението –

гледката на мъжа, живеещ в сградата отсреща, я подлудява.
Тя копнее да остане насаме с него и да почувства докосването
му по кожата си. За да го покори обаче, тя ще трябва да се
отърси от свяна и задръжките си и да се превърне в
съблазнителката, която дори не си е представяла, че може да
бъде. Единственият проблем е да намери подходящ начин да се
запознае с него…

ИЛИ ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИШ В ИГРАТА?

За предприемача милионер Трей Риърдан сексът е

леснодостъпно забавление. Но да открие жена, която да го
развълнува истински, сякаш е невъзможно. Или поне така
изглежда, докато една спокойна вечер, прекарана в четене в
кварталното кафене, не се превръща във влудяващо еротично
преживяване. И всичко това се дължи на красивата брюнетка,
която небрежно оставя бележка на Трей, в която
съблазнително го кани да погледне през прозореца си в
единайсет часа довечера. Но когато моментът на истината
настъпва, нито един от двамата не е подготвен за това,
което ще последва…

С най-дълбока признателност към моя съпруг, който е

непрекъснат извор на романтичното ми вдъхновение и
моя опора.

2
 ПРОЛОГ

Е линор се събуди от дълбок сън в два и половина през

нощта. Дали беше усетила светлината през прозореца на
спалнята?
Може би воайорските ти инстинкти се изострят.
Тя самодоволно се усмихна при тази мисъл. Здравият разум я
накара да се поколебае за момент. В края на краищата Елинор
беше известна като балансиран и здравомислещ човек. Но не
логиката я накара да отхвърли завивките и да прекоси стаята, а
непреодолимото желание да застане до прозореца.
Никакъв звук не се чуваше в апартамента на Кади. Двете със
сестра й бяха стояли до късно, за да украсят коледната елха и да
пият топъл шоколад. Това беше традиция. Без съмнение Кади
спеше дълбоко в спалнята надолу по коридора, без да подозира
за прищявката на сестра си. Ако някога разбереше защо Елинор
толкова обичаше да спи в стаята за гости, отначало би се
шокирала, а после би избухнала в абсурден смях.

3
 Никой не би заподозрял практичната и педантична Елинор в
такова нецензурно поведение.
Тя стоеше на ъгъла на прозореца и надничаше потайно към
съседната многоетажна сграда. Цялото й тяло беше напрегнато.
Там е. Виждам го.
Беше се случвало, макар и рядко през последните няколко
месеца, независимо дали защото по случайност забравяше да
дръпне пердетата, или понеже точно тя спеше в стаята за гости.
Тази вечер звездите бяха благосклонни. Тя наблюдаваше
осветена луксозна спалня и беше свидетел на откровено еротично
сладострастие.
Тя надничаше в друг свят.
Мъжът легна върху голата жена на леглото. Това не беше
същата жена, с която го беше видяла предишния път. Явно
имаше нова любовница. Неговото мускулесто слабо тяло със
златистокафяв тен контрастираше силно с бялата кожа на жената
с черна коса и хубава фигура. Той беше завързал ръцете й за
леглото, но краката й бяха свободни. Жената стисна бедрата си и
започна да се гърчи в отговор на целувките му върху кожата й.
Мъжът сложи ръката си на таза й и я задържа там, докато устата
му се плъзгаше по гърдата й. Елинор дори не знаеше името му,
но в този момент тя усещаше нещо за него – той явно не обичаше
жената да се извива и гърчи, докато прави любов с нея. Искаше
тя да приеме всеки грам удоволствие, което й доставяше.
А той беше способен да достави много удоволствие.
Неговата лъскава кафява коса леко се движеше и Елинор ярко
си представяше мокрия му език и смучещите му устни. Жената
върху леглото изви гръб, сякаш му се предлагаше. Елинор
докосна върха на собствената си гърда и възбудата я прониза. Той
си беше свалил ризата, но още носеше черни панталони. Тъмните
мускули на мощните му ръце се издуха, когато придвижи главата
си надолу по тялото на жената. Устата му се движеше по хълбока
й, докато големите му ръце стискаха кръста й. Едната ръка
погали извивката на бедрото й. Каквото и да правеше с устата си,
това караше жената да се гърчи. Той здраво държеше бедрата й и
продължаваше да я изследва. Когато тя се изви в хватката му,
едната му ръка се плъзна надолу към задника й с алчен жест. Той
я плесна – не силно, но енергично – и после отново я стисна.
Елинор започна леко да стене. Жената отвори бедра върху
леглото и отново предложи плътта си… не, тя молеше за още.
Какво ли бе чувството да си обект на неговия остър глад?
Елинор го беше наблюдавала и преди това как прави любов –
винаги го правеше прецизно. Когато за първи път видя как
майсторски и уверено докосва женското тяло, тя се шокира.
4
Никога преди дори не беше виждала нещо подобно, какво остава
да го беше усещала.
Ръката на мъжа докосваше бедрото на жената и се пъхна между
краката й. Устата му се плъзгаше по корема й, по талията и
бедрото й, докато пръстите му сръчно се движеха.
Елинор излезе от сянката като сомнамбул и стисна с ръце
перваза на прозореца, а цялото й същество вибрираше от похот и
отчаян, безнадежден копнеж.

ГЛАВА 1

Една година по-късно

Е линор Бригс смяташе, че подходящо е избрала празника

на четенето, за да направи своя дебют като сексуално
самоуверена жена – „взимам каквото искам, когато го поискам“.
В края на краищата, нейната работа беше свързана с книгите. Е,
поне тази част, която не изискваше съхранение на исторически
документи, носии или артефакти, и като изключим
проучванията, които биха предизвикали досада у повечето хора.
В книгите се раждаха цели нови светове и напълно нови
личности биваха сътворени чрез силата на въображението. Какво
по-удобно време за нея да се преобрази в прелъстителка и
сексуална партньорка на своята фикс идея – Трей Риърдан? Ако
не беше въображението й, подхранващо копнежа, и може би
нейното проглеждане, след като неочаквано загуби сестра си, тя
никога нямаше да има хладнокръвието да гони своята
неосъществена мечта – Трей.
Тази вечер тя щеше да излезе от сянката и официално щеше да
застане под светлините на прожекторите.
— За четенето ли си тук? – с досада я попита Стейси, докато
слагаше айпад и някакъв телефон в плик, върху който залепи
номер.
Елинор се окуражи от липсата на внимание от страна на
Стейси. Може би тя нямаше да забележи промяната. Стейси беше
помощничка на Джими Гарсия – човека, който отговаряше за
специалните събития в илинойския исторически музей и също
така беше дългогодишен приятел на Елинор. Елинор работеше в
музея като библиотекарка, но в отдела за съхранение на
документи. Вчера Джими неочаквано беше извикан извън града,
което беше добре, защото той беше единственият човек на света,
5
който беше осведомен за нейното влечение към Трей. Дори той
обаче не знаеше за радикалния й план как най-после да привлече
вниманието му.
— Да, затова съм тук – отговори Елинор.
— Имаме строго правило да не се говори по телефона по време
на четенето. Искам да бъдат изключени всички мобилни
устройства, включително таблети и компютри. Това е зона,
свободна от технологии. Искаме единствено да се фокусираш
върху текста в книгата през следващите два часа – поучително
каза Стейси.
— Ах, сега разбрах. Значи, мотото на събитието е „Оставете
настрани всичко, с изключение на книгата“ – каза Елинор под
нос, докато бъркаше в италианската чанта, собственост на сестра
й Кади. При саркастичния й тон Стейси вдигна поглед. Това, че
помощничката на Джими я зяпна невярващо, не й се стори много
хубаво.
— Елинор, това ти ли си?
— Разбира се – мрачно отговори тя и сложи мобилния си
телефон на плота. Със страшно усилие успя да издържи погледа
на младата жена. Нямаше да позволи да се уплаши минути преди
представянето си.
Погледът на Стейси се плъзна по прилепналия велурен корсаж
и подходящото класическо сако. Доколкото Елинор знаеше, Кади
само веднъж беше носила тези дрехи. А тя практически беше
позеленяла от завист, когато видя сестра си да излиза от
апартамента облечена така. Беше по случай тридесет и третия
рожден ден на Кади, в чест на който чикагската певица Саша
Алън направи концерт само за най-близки хора. За Кади винаги
се правеха страхотни, очарователни партита. Късата пола,
тъмнокафявите три-четвърти чорапи и меките бежови ботуши до
коленете говореха за пари, приятно прекарване, смелост и
сексапил. С други думи облеклото носеше отпечатъка на Кади.
Погледът на Стейси се спря върху гърдите на Елинор.
Велуреният корсаж ги обгръщаше съблазнително – някак си
изискано и в същото бреме очебийно. Това не беше просто
плътска покана за Трей Риърдан. Самата Елинор се чувстваше
съблазнена от допира на велура до голите си гърди.
— Страхотни дрехи – невярващо каза Стейси и залепи номер на
телефона на Елинор. – Със сигурност не е типичното ти работно
облекло. По какъв случай?
Елинор вдигна рамене, бръкна в чантата и извади избраната за
четене книга.
— Ще чета много еротичен текст.

6
 В друг случай тя нямаше да има подобна смелост. Облеклото на
Кади я накара да каже това. Тя не обърна внимание на шока на
Стейси относно избора й какво да представи на това сериозно
литературно събитие, а взе билета от ръката й и бързо тръгна към
кафенето. Високите ботуши, които носеше, й придаваха сексапил.
Те не бяха точно ботуши тип „ела да ме чукаш“. Имаха само
половин инчови токчета, но прилепваха плътно по краката й и
подчертаваха формата им. Елинор би ги описала като „гледай си
работата“. Или като „ела да ме чукаш, ако си достатъчно смел“.
Трей Риърдан беше. Тя кръстоса пръсти.
Беше удивително колко лесно можеше да изиграе тази роля,
облечена в дрехите на Кади. Елинор подозираше, че така се
чувстват всички дубльори, когато за първи път се видят в
одеждите на театрална звезда и усетят захласа на публиката.
Нея обаче не я интересуваше публиката, призна си тя, докато
гледаше тълпата и забеляза няколко мъже, които я оглеждаха.
Това я ласкаеше, разбира се. Преди месец би се замаяла от
мисълта мъжете изобщо да я забележат. Това обаче беше, преди
да изпробва дрехите, които беше наследила от Кади, и да види
ефекта им върху хората.
Тя реши да не си поръчва кафе. Знаеше, че е лоша идея да
прибави кофеин към нервното си вълнение. Нервността й се
увеличи, когато не забеляза в тълпата обекта си. Джими й беше
казал още преди месец, че Трей Риърдан бил втори в списъка на
записалите се за литературното събитие в музея. Такова
нетърпение със сигурност означаваше, че не е променил
мнението си, нали? Точно когато сърцето й се сви от
разочарование, тя видя гърба му със златистокафявата коса и
едрите му рамене в светлосиня риза.
Как така го бе пропуснала? Та той беше само на десет крачки от
нея. Явно проблемът беше, че бе свикнала да го вижда отдалече.
Освен това той беше отслабнал още през последния месец.
Кръстът му изглеждаше съвсем тънък в сравнение с широките му
рамене. Очевидната загуба на тегло обаче караше мускулите му
да изпъкват още повече. Елинор се чудеше какво го е накарало да
отслабне толкова.
Той се наведе и извади една книга с кожена подвързия от
куфарчето си.
Ушите й започнаха да пулсират, но тя не знаеше дали това се
дължеше на страх, или на сексуално вълнение. Ще оплескам
нещата. За част от секундата усети порив да избяга. Разбира се,
беше обличала дрехите на Кади няколко пъти, но само Джими и
родителите й я бяха виждали с тях. А с тях беше невъзможно да

7
се дегизира напълно педантичната и практична Елинор – тази,
която всички познаваха.
Още имаше време да избяга вкъщи, да се свие на дивана с
опаковка снакс и да гледа следващия епизод на
„Библиотекарите“.
Страхът я връхлетя, но тя откри, че е приковала поглед във
вълнистата коса на Трей. Не беше дълга, но не беше и късо
подстригана. Тя символизираше неговия непокорен и небрежен
секси стил – беше белегът на корпоративния бунтар. Изглеждаше
толкова мека в сравнение с широките му яки рамене. Дали щеше
да зарови пръсти в тази гъста, разчорлена коса, или щеше да
забие нокти в мускулестия му гръб, докато го подтиква да влезе в
нея?
Господи, надявам се нещата да се получат.
Тя имаше основателна причина да се тревожи. Вече повече от
месец той се прибираше сам в апартамента си късно през нощта.
Гледаше телевизия сам, ядеше сам и спеше сам. Развличаше се
сам. Този спомен щеше да я преследва до смъртта й, така дълбоко
се беше запечатал в главата й.
Все пак Трей Риърдан не беше от типа хора, които остават сами
продължително време. Той беше брилянтното лошо момче. Беше
в центъра на скандала с близначките Скарпети, след като го бяха
снимали с богатите сестри зад кулисите в един луксозен клуб в
Рим. Трей не беше толкова известен, колкото тях двете. Все пак
последните изследвания показваха, че полу-голата му снимка с
прелестните близначки е уникална, защото се ценеше както от
мъжете, така и от жените по цял свят.
Не, мъж като Трей не можеше да остане без партньорка дълго
време. Със своята поява тази вечер Елинор просто искаше да го
окуражи да престане да флиртува със знаменитости, а да се
отдаде на истинските плътски удоволствия отново.
С нея.
Тя се надяваше, че ще е една от тези редки жени, които са
успели да спят с Трей Риърдан повече от веднъж, и едва
сдържаше дъха си. Със сигурност дори един път с този мъж би
бил достатъчен, за да утоли нейния необичаен и неконтролируем
копнеж. Едно нещо беше сигурно – той никога нямаше да има
друга любовница, която да го оцени толкова подобаващо.
Вече повече от година влечението й към него пускаше корени и
разцъфтяваше. Но до ден днешен тя не го беше поглеждала в
очите. И този прост факт я измъчваше.
Тя вдиша и решително издиша. Ботушите й придаваха
наперена походка. Изкачи се по двете стъпала и отиде при
малката маса до прозореца – на около осем крачки пред Трей. За
8
съжаление, всички кресла бяха заети, но може би така беше по-
добре. За разлика от обикновения стол едно кресло можеше да
блокира изпълнението на това, което категорично беше решила
да направи.
Тя сложи чантата си отзад на стола и седна, а сърцето й
пърхаше в гърдите. Поглади разсеяно дългите си къдри,
увиснали на раменете й, сякаш разполагаше с цялото време на
света. Този жест изненадващо я накара да усети върху пръстите
си колко чувствен и еротичен беше допирът им.
Знаеше какво ще стане, когато погледът на Трей се спре върху
нея. Това беше моментът, когато бузите й щяха да се зачервят, а
гърдите й – да се издуят в корсажа. Тя потисна един порив най-
накрая да го погледне право в очите. Внимавай да не се
провалиш, Елинор. Трей Риърдан е бил с някои от най-
нахаканите известни жени. Имаш право само на един опит.
Тя бавно кръстоса крака и усети как полата се повдигна върху
бедрото й. Когато долови полъх върху кожата си, разсеяно
прокара пръсти над чорапите си. Голата й кожа беше гладка и
топла. Клиторът й настръхна. Тя инстинктивно сви бедра, за да
облекчи възбудата си. Може би защото Трей я гледаше, а може би
защото за първи път в живота си не носеше бельо на публично
място, сексуалното желание, което изпита, беше много силно.
Като гледаше скромно надолу, тя се пресегна към чантата си и
извади смъртоносното си оръжие: новозакупен екземпляр на
една книга, предизвикала много присмех и критики напоследък
– културния феномен „Родена да се подчинява“. Като воайор тя
знаеше от първа ръка, че тази тема ще прикове вниманието на
Трей. Отново прокара пръсти по голата си кожа между края на
полата и горната част на чорапите.
Увери се, че Трей е видял корицата, и после отвори книгата на
първата страница.
_________

Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж

трябва да си вземе съпруга.

Трей Риърдан прочете първото изречение на „Гордост и

предразсъдъци“ и самодоволно се усмихна. Не беше осъзнал, че
Джейн Остин има чувство за хумор. Може би точно затова
деветдесет процента от жените, които познаваше, обожаваха тази
книга. Но всъщност не това беше причината. А че жените обичаха
романтиката. Когато заговореха за „Гордост и предразсъдъци“, те
гледаха отнесено и се усмихваха леко като Мона Лиза. Това
изражение той не можеше да свърже със себе си или своите
9
връзки. Във въздействието му върху жените нямаше нищо
мистериозно.
Не че се оплакваше, разбира се. Кой идиот би хленчил от
факта, че обикновената реакция, която предизвиква в една жена,
беше копнеж? Копнеж да я чука, естествено, но очевидно и
копнеж тя да го монополизира, да контролира времето и
вниманието му, да го впримчи в нещо, което не му беше
интересно… да мачка духа му.
Очевидно не привличаше правилната жена.
Или това, или проблемът беше още по-сериозен. Имаше голяма
вероятност той да не бе предопределен за дългосрочна връзка.
Ето защо преди месец съзнателно беше решил да се въздържа
известно време от жени и срещи и да помисли какво, по
дяволите, да прави с живота си. Защото тъжната истина беше, че
той всъщност се оплакваше, нали? Беше разочарован от и
равнодушен към страстните, но незадоволителни връзки.
Любовният му живот беше изстинал като стара пица… и беше
също толкова хранителен за неговото добро здраве.
Повече от десетилетие го съпровождаше успех, изразяващ се в
поток от жени и лесен секс. Той беше спечелил пари и малко
слава като безгрижен младеж, когато пръв създаде уебсайт за
банди – интернет платформа със страници за музиканти и
състави. Сайтът стана популярен сред хора, нуждаещи се от
състав или отделен музикант за дадено събитие. Но заради
сложната търсачка, видеоклиповете, оценките от зрителите и
коментарите сайтът бързо си спечели репутация на агент на
популярната култура. Просто стана добро място за търсачи на
горещи парчета. Нещата потръгнаха и Трей скоро добави нови
апликации и за актьори, художници и филмови режисьори.
Оттогава новосъздадената му компания TalentNet беше станала
световноизвестна. Днес Трей гордо можеше да каже, че десетки
музикални състави, музиканти и артисти са успели чрез неговата
компания да се докоснат до славата.
Но той вече не беше онзи сладкодумен, наперен и възбуден
младеж, който неочаквано беше открил предприемаческата си
дарба. След скорошна загуба на двама приятели и две грозни
раздели една след друга той осъзна колко празен и незадоволен
се чувства след края на връзките си с жените.
Така че си беше обещал полово въздържание.
Почти пет седмици без секс. Беше трудно, разбира се, но
усилията си заслужаваха. Той щеше да разбере, ако не е създаден
за сериозна връзка. Но ако беше? Е, нямаше да постигне
удовлетворение от една здрава връзка, докато не скъсаше със
старите си навици и не разбереше какво наистина иска.
10
 И какво искат жените, разбира се.
Романтика. Предполагаше, че това е отговорът. Не беше
напълно сигурен какво обаче означава тази дума. Не можеше да
отрече, че никога не е разбирал как функционира женският
мозък. Никога не бе имал връзка, подобна на тази между баща му
и майка му или между сестра му и съпруга й. И той като по-
големия си брат Кевин, който също беше ерген, се тревожеше, че
е изпуснал пълноценното обвързване.
Затова беше време за сериозно самоизследване и пълна
промяна. Досега това включваше по един час дневно
допълнително стоене в спортната зала, защото беше ад да се
въздържаш от секс на тридесет и три години. Трябваше да изгори
много сексуална енергия.
Самоусъвършенстването означаваше също да ходи на курсове
по модерно изкуство в Художествената академия и да се запише
на уроци по тай чи за напреднали, понеже там се наблягаше на
медитацията. Програмата се състоеше и от всекидневно свирене
на китара и писане на музика – другите лични неща, които беше
изоставил в процеса на развитието на фирмата в продължение на
десетилетие. Сега се беше заел отново с многобройната си
музикална колекция и се запознаваше със средата, която
обичаше.
Трей също така имаше голяма лична библиотека в дома си. Тя
беше започнала да символизира всичко, което не харесваше в
живота. Напоследък той осъзна, че всъщност не е чел нищо
значимо от почти една година. Библиотеката беше станала
просто украшение, един предмет за разговори, когато показваше
апартамента на посетителите си. Когато беше започнал работата
си по уебсайта за банди преди дванадесет години, той
обикновено изчиташе по три-четири книги седмично: велики
творби по философия, литература и история, както и биографии
на световни личности.
Сега само чистачката бършеше тези книги от прах веднъж
седмично. Господи, това беше тъпо. Наистина.
Ето защо, когато видя обявата „Остави всичко настрани, освен
книгата“, веднага се записа. Това беше тласъкът, който му
трябваше. Концепцията беше, че хората може да поискат да
прочетат определена книга, събирала прах на лавицата. Беше
трудно човек да чете, особено в днешния напрегнат и
технологичен свят. Затова музеят предложи проста идея:
грабваш книгата, която си смятал да прочетеш, оставяш
технологията зад вратата и сядаш на един стол да четеш в
продължение на два часа две вечери седмично в продължение на
две седмици и в компанията на подобни всеотдайни читатели.
11
 Не само заради решението си за самоусъвършенстване, но и с
желанието да разбере по-добре мистерията на женския ум той
беше избрал „Гордост и предразсъдъци“ за това събитие. Никога
не беше чел тази книга въпреки отзивите за нея. Не го беше
привличала. Той често не разбираше жените, но те обичаха тази
творба.
Беше повече от очевидно, че накрая и той трябваше да я
прочете.
В края на първата кратка глава Трей започна да става
оптимист. Още не беше срещнал очарователната Лизи, а да не
говорим за прочутата романтика, но му харесваха вербалните
танци на мистър Бенет пред глупавата му жена. Той премина на
втора глава и тогава нещо се случи.
Вниманието му се разсея за момент – някаква дамска чанта се
разклати в полезрението му. Той погледна разсеяно, а после се
вторачи.
О, не. Не. Това хич не беше добре. Какво беше направил, за да
заслужи това?
Когато осъзна, че е зяпнал, наведе глава, но очите му
продължиха да гледат над очилата. Гледаше, а устата му беше
пресъхнала. Новопристигналата секс бомба, която седеше на
няколко крачки от него, тръсна глава и отхвърли назад къдравата
си кестенява коса. Остана само една непослушна къдрица.
Жената разсеяно прекара ръка по нея и тя падна върху
изкусителната й гърда. Връхлетя го такава похот, че чак се учуди.
Боже господи! Тя носеше прилепнал корсет под якето си като
някаква модерна версия на бюстиетата, с които бяха жените по
кориците на старите романтични романи. Скръсти крака. Той се
вдърви.
Навсякъде.
Краката й бяха стройни и дълги почти километър. Беше обула
чифт прилепнали високи над коленете бежови ботуши. Когато ги
скръсти, се видя ръбът на чорапите й… заедно със златиста,
бляскава кожа. Тя разсеяно поглади с върха на пръстите си края
на чорапите.
Като осъзна, че отново се е втренчил, Трей наведе глава и
погледна изпод вежди лицето й. Не беше стандартната
красавица, но това я правеше още по-поразителна. Уникална.
Екзотична. Това бяха само някои от епитетите, които му дойдоха
наум. Шията й беше дълга и грациозна, а лицевите черти –
деликатни и красиво изваяни. Не можеше да не забележи
оттенъка и гладкостта на кожата й. Тя спокойно можеше да
парадира с нея. Изглежда, лесно беше придобила тен, но явно не
се бе пекла твърде много на слънце. Резултатът беше лъскав
12
бледозлатист загар. Погледът му се спря на кожата на шията й и
невероятно привлекателните й гърди в стегнатия корсаж.
Сигурно бяха много меки, а извивките им щеше да усети като
кадифе върху устните и езика си. Той си представи как откопчава
този корсаж, за да се покаже скритото отдолу, а после как го
хваща с ръце и…
Усети, че е започнал да фантазира. Това някаква шега ли беше?
Как би могъл да се концентрира да чете книга при тази богиня,
седнала на няколко крачки? Беше истинско мъчение, че се беше
отказал от секса за един месец, но тази ситуация си беше направо
жестока.
Той погледна настрани, сякаш очакваше някой да следи
реакциите му. Беше му се случвало. Някакъв човек отляво също
зяпаше жената с леко отворена от учудване уста, а книгата
лежеше забравена в скута му – „Илиада“. Трей потисна импулса
си да се разсмее. А той си мислеше, че само на него му е трудно да
схване дори една дума от четивото си. Един бърз поглед в стаята
му разкри, че жената имаше подобен ефект и върху десетина
други мухльовци.
Забрави. Забрави за нея. Ти си дошъл да четеш. Помни, че
става въпрос за самоусъвършенстване. Фокусирай се.
________

Мистър Бенет беше сред първите, които посетиха

мистър Бингли.

Какво? Кой беше мистър Бингли и кой го е посетил? Какво му

пукаше! Той отново прочете изречението, но очевидно умът му
беше на друга вълна.
Понякога беше трудно да си мъж.
Отново видя движение и без да иска, погледна. Богинята
вадеше книга от скъпата дизайнерска чанта. (Беше купувал
достатъчно дизайнерски чанти като подарък за приятелките си,
за да знае, че тази изобщо не бе евтина.) Погледът му за пореден
път се спря върху краката й. Би трябвало да е висока, щом те бяха
толкова дълги. Метър и седемдесет или и седемдесет и пет? Той
беше метър и деветдесет и обичаше високи жени… обичаше да
усеща тези дълги крака обвити около него как го стискат.
Обичаше да ги вижда разтворени и завързани за леглото.
Обичаше да вижда жена в такава поза. А ботушите? Не, нямаше
да ги събуе, нито пък чорапите.
Тя се намести на стола си и леко помръдна с бедра. Съвсем
небрежно. Чорапите й не бяха дантелени, а матови. В
комбинация с ботушите, късата пола и краката, които сякаш се
13
простираха до подмишниците й, тя му изглеждаше абсурдно
сексапилна. После погледна гладките й, златисти бедра. Умът му
се фокусира върху онова, което се криеше в тъмния процеп
между тях. Тя отново помръдна, сякаш се търкаше там, отдолу.
Не че щеше да стигне до оргазъм на публично място, разбира
се. Просто в мръсния му мъжки мозък пулсираха хормони и той
прекаляваше.
Нали?
Тя сложи книгата на бедрото си и после я отвори, а корицата
беше обърната към него. Той веднага я забеляза, беше станала
култова – „Родена да се подчинява“.
Сигурно се шегува.
Той започна да се поти. Не я беше чел, както и „Гордост и
предразсъдъци“. И двете книги се считаха за женско четиво,
макар да имаха различно съдържание. Разбира се, той и другите
мухльовци в кафенето, на които им течаха лигите, знаеха, че в
тази книга става въпрос за секс. Първичен, груб БДСМ. Трей не се
считаше за експерт по БДСМ, но обичаше да доминира в леглото.
Той знаеше, че тази книга е културен феномен, има огромни
продажби и се дискутира по телевизионните предавания, в ютуб,
в статии във вестници и списания. Но никога не се бе замислял за
нея до тази вечер, когато я видя в ръцете на жената. Тя със
сигурност знаеше за какво става въпрос в книгата. И все пак я
беше взела на това възвишено литературно събитие в музея.
Отгоре на всичко беше облечена в тези секси дрехи. Явно не
беше наивно малко момиче.
После започна да чете, а Трей започна да се чуди. Той имаше
странното усещане, че сериозното и мило изражение, което се
появи на лицето й, докато се фокусираше върху книгата, бе
напълно нормално за нея. Явно така изглеждаше доста често –
сладка, секси и напълно задълбочена в работата си. Сочните й,
пълни устни бяха леко нацупени, а веждите – леко подигнати от
любопитство.
Внезапно тя вдигна поглед и срещна очите му. Той леко се
сепна, когато го хвана на местопрестъплението. Големите й
зеленозлатисти очи – като на котка – го държаха в хипнотичен
капан и му беше невъзможно да погледне встрани. После тя се
усмихна небрежно и секси, а устните й се разтвориха в синхрон с
неговата ерекция.
И той се зачуди как, по дяволите, му бе минало през ум, че е
невинна.

14
 ГЛАВА 2

С ини.
Трей Риърдан имаше най-удивителните светли
кобалтовосини очи. Те сякаш гледаха право през нея.
Елинор беше срамежлива като малка. Като възрастна, тя
предпочиташе да бъде резервирана или много сдържана дори с
тези, пред които се отпускаше. Истината беше, че обикновено се
стесняваше, когато срещнеше погледа на привлекателен мъж.
Сега, на двадесет и седем години, тази нейна характерна черта не
я притесняваше, но не можеше да я премахне. Просто нервно
извръщаше поглед встрани от любопитния мъж.
Цяло чудо беше, че това не се случи с Трей. Вместо това тя
издържа да го гледа директно в очите.
Очилата му с тъмни рамки бяха страхотни. Тя не го беше
виждала да ги носи в спалнята си или когато правеше любов.
Беше виждала негови снимки преди – една в списание Rolling
Stones и друга във Forbes в една статия, озаглавена „Трей
Риърдан и TalantNet разтърсиха онлайн сцената“. Но никога не
го беше виждала да носи очила. Не би могла да знае за
въздействието на очите му от тези снимки или от своето
воайорство, докато го гледаше през прозореца на спалнята. Сега
усещаше в погледа му интелигентност и кристална острота на
ума. Нейната усмивка дойде естествено заедно с вълна от
топлина, която заля крайниците и гърдите й.
И увеличи възбудата й.
Преди да разбере доколко е потънала в очите му, те внезапно се
замъглиха. Разгорещиха. Внезапно осъзна, че си разменя горещи
погледи с Трей Риърдан. Той сякаш също почувства шок, защото
леко трепна. Погледът й отскочи от лицето му. Престани да
бъдеш толкова нервна. Тя трябваше да се представя като смела,
опитна жена, а не като плашлива девственица. Не беше
девствена, разбира се. Макар че понякога се чувстваше почти
такава.
Като се насили да не гледа съвсем встрани от него, очите й се
плъзнаха надолу по неговата мъжествена фигура до книгата,
която държеше върху бедрото си. Той рязко я помръдна няколко
инча, така че да закрие достойнството му. Тя прочете заглавието.
„Гордост и предразсъдъци“? Сигурно се шегува.
Тя си го представяше да чете книга за технологии и за връзката
им с изкуството и креативността, някоя историческа книга или
може би някой роман на Хемингуей. Но тази книга, този символ
на женската фантазия и романтика, а да не говорим, че беше и
любимото й произведение. Беше много объркващо, сякаш той
15
беше дошъл тази вечер с категоричната цел да я съблазни, а не
обратното.
Тя погледна отново лицето му. Той беше свил леко вежди над
очилата си. Тя осъзна със закъснение, че е видял смаяното й
изражение от неговия избор на книга. Като се обезпокои, че се е
издала, Елинор започна да чете книгата си:

Срещали ли сте някога човек, който напълно да ви

промени – до такава степен, че да престанете да бъдете
себе си и да направите нещо скандално? Вълнуващо?
Забранено?
Това се случи с мен, когато за първи път видях шефа си
Ксандър Макена. Погледнах веднъж в очите му, черни и
дълбоки като на самия дявол, и в същата секунда дъхът
ми спря и се превърнах в негова робиня. Подигравайте ми
се, ако искате. Наречете ме безгръбначна или наивна
глупачка. Викайте ми болна нимфоманка, ако така ще се
почувствате по-добре. Но знайте следното: аз съм
свободна сега благодарение на неговия допир и неговите
наказания, на неговите груби заповеди и епична нежност.
А, след като чуете моята истинска история, ви моля
да не ми завиждате.

Тя се въздържа да завърши очи и да се усмихне самодоволно.

„Определено мис Андрея Ст. Хоноре знае как да започне един
роман“, иронично си помисли Елинор. Може и да беше клише, но
беше възбуждащо. Макар да беше развеселена от увода, тя беше и
възбудена. Все пак беше фокусирана повече върху Трей,
отколкото върху това, което четеше. Нейният усет беше като
желязо, а той беше мощният магнит. Сякаш погледът му ги
съединяваше заедно: него, нея и книгата. Всяка клетка в тялото й
беше ориентирана в негова посока.
Тя погледна предпазливо и видя, че той гледа точно в
кръстосаните й крака и между тях. В изражението му се долавяше
чиста мъжка похот.
Той я искаше.
Клиторът й се възбуди. Тя леко помръдна с крака да облекчи
сърбежа си и Трей внезапно я погледна в лицето.
Ти си най-красивият и вълнуващ мъж, когото съм виждала.
Просто искам да те изхрускам.
Чувството зад тази мисъл беше толкова мощно, че Елинор се
почувства, сякаш беше казала на глас истината за своята похот,
така че да я чуе цялата стая. Очите й се разшириха от тревога.
Трей Риърдан знаеше какво си мисли тя. Би трябвало, като се
16
има предвид огромното й желание. Тя гледаше в книгата си, но
не виждаше нищо. Обзета от смущение и възбуда, прескочи
няколко страници, опитвайки се да успокои дишането си.
Продължи нервно да чете.

— Аз не се опитвам да те унижа, Катрин. Но една жена,

която прави такива явни грешки непрекъснато, явно ще
трябва да си изтърпи последствията.
Аз твърдо стоях пред бюрото, но тъмните очи на
Ксандър ме изгаряха дълбоко. Знаех какво ще последва.
Аз копнеех за това, но бях и уплашена.
— Какви последствия? – попитах с вдигната глава.
— Ще те накажа. Ще те сложа в скута си и ще те
напляскам.
Обзе ме похот. Исках да сложа ръка между бедрата си и
да се потъркам, за да успокоя това ужасно желание. Но
не можех. Бях прекалено горда.
— Ще ме напляскаш друг път.
— Сега ще видиш – каза той и стана от бюрото. Тогава
си спомних колко е висок. Колко е страховит… и красив. –
Ела тук.
Вдигна ръка да ме повика. Аз стоях там полудяла от
копнеж, но се страхувах от тайното си желание.
Внезапно твърдото му изражение се промени. Това
съчувствие ли беше. В тези удивителни очи?
— Можеш да си тръгнеш, разбира се – каза той с
дълбокия си груб глас, който караше кожата ми да
настръхне. – Но ти имаш смелост, Катя. Забелязах това
в теб още от самото начало. Поеми дълбоко дъх – Вдишах
на пресекулки. – Добре. Сега ела при мен.
Нещо вътре в мен се събуди, когато ме нарече за първи
път с галеното име Катя. То звучеше като моето име, но
беше различно сякаш бе забелязал в мене някоя друга
жена, сякаш беше видял тайната жена, която се криеше
под кожата ми, една по-вълнуваща жена. Думите в
неговата уста бяха повик… заклинание, което
отключваше нещо дълбоко и мистично в душата ми и
прогонваше страха. Аз открих, че вървя към бюрото му,
без да мога да откъсна поглед от неговите тъмни и
завладяващи очи.
— Вдигни си полата до кръста – каза той.

Някой се изкашля високо и разсея Елинор. Тя вдигна поглед и

видя някакъв мъж с брада в претъпканото кафене, който я
17
гледаше жадно… и малко приличаше на маниак. Той се беше
изкашлял, за да привлече вниманието й. Погледът й се стрелна
към Трей. Той беше обърнат в профил, но вдигна очи в същия
момент. Тя леко се усмихна. Той също й се усмихна.
Тя почувства невероятна еуфория.
Книгата беше възбуждаща, но не колкото размяната на погледи
с Трей. Може би защото тя знаеше доста интимни неща за него,
макар че беше непознат. Веднъж тя беше наблюдавала със свито
гърло как Трей кара една гола и закръглена руса жена да се
наведе на леглото. После започна да я пляска по дупето, докато й
доставяше удоволствие с вибратор.
След това я облада грубо и изцяло. Елинор още си спомняше
отворената уста на жената и израза й на пълно блаженство. Това
я беше възбудило невероятно. Него наистина го биваше в
спалнята, в това нямаше никакво съмнение.
Засега Трей не сваляше поглед от нея. Той имаше някакъв
небрежен и спокоен маниер или поне така изглеждаше. Под
външността му на лошо момче тя усещаше надигащия се интерес.
Осъзна, че голите й бедра са се намокрили от пот и… възбуда.
Погледът му се спря на книгата й. Тя забеляза любопитство… и
малко насмешливост. Погледна многозначително неговото
четиво – той още го държеше на бедрата си, за да крие
достойнството си с него. Тя повдигна вежди. Усмивката му се
разшири и тя разбра, че е забелязал шеговития й
контравъпрос на неговия избор на книга.
После тя потисна усмивката си и се фокусира отново върху
четенето. Трей определено едва поглеждаше своята книга.
Деликатната част беше да го привлече в правилния момент.
Беше доста предизвикателно да чете еротичната сцена, в която
Ксандър държи Катя в скута си и я налага по голия задник,
докато самата тя се гърчеше от възбуда, знаейки, че Трей
Риърдан я наблюдава. Част от нея триумфираше, колкото и
низко да беше това. Колко пъти го беше наблюдавала как кара
други жени да крещят, докато тя трябваше да се насили да гледа!
И да страда.
Сега местата бяха разменени, нали?
Докато свърши сцената с пляскането, бузите й се бяха
разгорещили от възбуда. Ксандър най-накрая даде на Катя това,
което искаше, като в края на наказанието й я накара да получи
оргазъм с ръка.
Четейки главата, откри, че хапе долната си устна. Дали и тя
щеше да вика в екстаз като Катя, когато накрая се изпразни от
удоволствие? Може би, понеже беше загряла достатъчно.

18
 Тя крадешком се озърна наоколо, като още дъвчеше устната си.
Смътно усещаше, че няколко мъжки лица са обърнати към нея,
но тя гледаше само Трей. А той на свой ред я наблюдаваше
открито и погледът му беше по-горещ и по-остър отпреди.
Тя реагира просто по инстинкт. Очарована от това, което
прочете в очите му, бавно разкръстоса краката си и леко обърна
стола в неговата посока. Сега нищо не препречваше гледката му,
макар че и другите бяха свидетели на възмутителното й държане.
Тя отвори бедрата си няколко сантиметра и усети студения
въздух върху голия си и възбуден полов орган.
__________

А Трей тръпнеше от похот. Слава богу, че тази иначе

безполезна книга скриваше частично пакета в дънките му. Кога
друг път бе имал такава бурна ерекция на публично място? Не си
спомняше такова нещо. Понеже в миналото той щеше да направи
нещо по въпроса. Но сега не можеше да помръдне. Той беше неин
заложник. Господи, направо изпитваше болка, докато
наблюдаваше с очарование как жената се е задълбочила в
четивото. Отначало пръстите й си играеха с една къдрица, която
падаше неволно върху издутата й гърда. След минута обаче тя
здраво стисна кориците, сякаш щеше да загуби равновесие по
неравния път.
Разбира се, той знаеше, че тя чете еротична сцена. Знаеше от
начина, по който се зачервиха бузите и вратът й, а дишането й
стана учестено. Докато хапеше долната си устна с малките си
бели зъби и мърдаше с бедра, той за един безумен момент
помисли, че ще се изпразни в панталоните си като някой
възбуден тийнейджър.
Не можеше да повярва колко бързо го бе превърнала в
разгонен шопар, а той имаше съвсем невинни намерения за
идването си тук. В продължение на няколко секунди й беше
ядосан, че го бе накарала да я желае толкова силно.
До мига, в който тя вдигна очи и срещна неговите, и тогава
той видя, че нейната възбуда бе също толкова голяма.
После бавно обърна стола си, сякаш беше в транс, и разтвори
бедра. Полата й се вдигна още малко и сърцето му спря. А членът
му подскочи нетърпеливо.
Малката сладурана не носеше никакво бельо.
Цепката между бедрата й беше тъмна. Той се напрегна, за да
погледне, докато едва сдържаше дъха си. Боже господи! Изтри
потта от горната си устна, докато мозъкът и тялото му буйно
реагираха. Не само че не носеше бельо, а беше и обръсната. Той
успя да види само формата на гладките й срамни устни. После
19
отчаяно се опита да погледне през сенките, но не можа да види
повече подробности. Беглият поглед обаче беше достатъчен.
Даже повече от достатъчен при положението, в което се
намираше. Дали се дължеше на мръсното му подсъзнание, или
тези деликатни части блестяха от възбуда? Тя остави книгата
върху бедрото си и леко помръдна. Въздухът излезе от гърдите й,
а членът му започна да пулсира.
Той я погледна в лицето и видя, че тя леко се усмихва. Леко
изръмжа. А нейната усмивка изчезна. Тази жена го държеше на
въдицата си и го знаеше. Той искаше да я сложи на коляното си и
да й даде това, което заслужава.
Докрай.
Тя ме превърна в сексуален лунатик точно тук, по средата на
мълчаливото литературно събитие.
Той примига изненадан, когато забеляза нетърпение по лицето
й. Раят рязко изчезна от погледа му, защото тя се обърна
вдървено в стола си. После прибра книгата в чантата си. Той се
сепна от рязкото й движение и усети как го заля чувство за вина.
Дали я беше уплашил? Беше й изръмжал, сякаш щеше да я
изяде на един залък. Обърнатото й лице и потайни движения,
докато бъркаше в чантата си, го разтревожиха. Понечи да стане –
не беше сигурен точно какво щеше да каже или направи. Някаква
жена на средна възраст отляво му хвърли един поглед. Очите й се
плъзнаха надолу по голямата издутина в дънките му, след което
се разшириха.
Той седна отново в стола си, отвори книгата на бедрата си, за да
не се вижда уголеменият му пакет. Жената забеляза заглавието.
На лицето й се появи отвращение, което сякаш казваше
„извратен тип“.
„Чудесно“, кипна той. „Сега аз се превърнах в мръсника, който
чете тази почтена женска романтика и се възбужда от нея.“
Той видя как съблазнителката му рязко стана. Сложи си
чантата на рамо. По дяволите. Много рано си тръгваше. А той
просто трябваше да седи тук и да крие голямата си ерекция. Тя
идва насам. Щеше ли да я спре, когато преминаваше? Нямаше
начин да я изпусне. В никакъв случай. Но докато тя
приближаваше с тези дълги крака, той осъзна, че нарочно
избягва да го гледа. Стигна точно пред него.
Направи нещо, идиот такъв.
Тя отпусна ръцете си. Той погледна през рамо, поразен от
бързината на хода й, да не говорим за клатещите се дълги крака и
стегнатото дупе.
С намерението да изтича след нея той се наведе да си сложи
книгата в куфарчето, а скандализираната жена прати на майната
20
й. Когато се наведе, забеляза сгънато парче хартия на ниската
маса за кафе пред него. Нямаше го там преди това. Той бавно се
изправи, взе бележката и я отвори. Имаше само едно изречение,
написано с елегантен почерк.

Погледни през прозореца на спалнята си в единадесет часа

довечера и ще видиш всичко, което сега зърна само за миг.

Прозорецът на спалнята му ли? Какво пък означаваше това?

Той се огледа слисано точно навреме, за да види как жената взе
плика с телефона си от служителката. Докато си вземе куфарчето
и сакото от стола, тя беше излязла от кафенето.
Тръгна право към изхода, като си каза, че по-късно ще дойде за
таблета и мобилния си. Но не можа да я проследи, защото точно
пред вратата един млад чернокос младеж с брада се удари грубо в
него и тръгна напред, без да се извини.
„Спокойно“, каза си Трей и позна кашлящия господин, на
когото преди малко му течаха лигите от сексапилните ботуши.
Мъжът продължи необезпокояван мисията си, като тичаше през
кръглото фоайе на музея и се отправи към стъклените врати,
водещи към улица „Ла Сале“. Трей зърна за миг развятата кафява
коса и крачещите крака, които бяха навън на няколко крачки
пред него.
Разбира се, той беше съпричастен с ентусиазма на всеки мъж да
я догони. Кой не би бил? Но не му харесваше това яростно и
агресивно преследване. Особено когато жената, изглежда, не
искаше да бъде настигната.
— Хей! На теб говоря – извика Трей. Той се затича и хвана за
ръката съперника си точно когато излизаше през стъклените
врати. Той обърна глава и се намръщи, изнервен, че му пречат в
преследването. А Трей сложи крак на дъното на вратата и я
задържа отворена. – Просто я остави, човече.
Пусна господина чак когато тя влезе в едно такси и затвори
вратата. Премести ръката си върху дръжката. Мъжът направи
няколко крачки към улицата, но успя само да види как таксито
потегля от бордюра. Той се обърна към Трей с отворена уста –
вероятно за да започне да го обвинява.
— Тя не иска да бъде хваната. Това не е част от нейната игра –
започна пръв Трей. Той изчака напрегнато, докато мъжът го
измерваше с поглед и вероятно преценяваше шансовете си при
един бой. После Черната брада издиша и леко клюмна.
— Откъде, по дяволите, знаеш какво иска тя? – възмутено
промърмори опонентът му под нос, преди да влезе отново вътре.
Той се отдалечи във фоайето. Трей стисна зъби, за да се успокои.
21
Остана при отворената врата няколко секунди, докато студеният
ноемврийски въздух охлади похотта му и глупавия му импулс за
агресия.
Може би мъжът беше прав. Кой знаеше какво иска една такава
жена? Тя дразнеше не само него, а цялата стая, при това жестоко.
Беше просто поредната манипулаторка и мъжемелачка – точно
от този тип жени, които се опитваше да избягва на всяка цена.
Беше му писнало от женските интриги. Беше му омръзнало
половият му член да диктува живота му. В единадесет часа тази
вечер пердетата му щяха да бъдат плътно затворени. Като
покаяние за малоумието си ще се насили отново да чете от
„Гордост и предразсъдъци“.
В ума му отново изникна образът на жената, четяща онази
нецензурна книга с почти невинно изражение и любопитство.
Спомни си и нейната очевидна, нарастваща възбуда, докато
прелистваше страниците. Господи, беше много сексапилна.
Всички мъже в стаята й бяха в кърпа вързани, но тя избра
точно мен.
Тази мисъл го отрезви. Това означаваше, че не бе успял
напълно да се освободи от въдицата й.
В никакъв случай.
__________

Елинор крачеше нагоре-надолу, докато гризеше нокътя на

палеца си, а ботушите й правеха пътека по дървения под в
кухнята й.
— Само защото почувствах, че внезапно се озовах в трудна
ситуация, не значи, че и Трей е бил наясно. Единственото, което
разбра, е, че излязох рано от събитието. Но пък му оставих
бележка. Всички казват, че мисля прекалено много. Но това
наистина се случи, нали? – мърмореше тя под нос и рязко се
извърна да възобнови краченето.
Намръщи се, защото тишината не й даваше кой знае какъв
отговор. И се притесни, когато осъзна, че напоследък все повече и
повече е започнала да си говори сама. Това обаче не я спираше да
го прави редовно, откакто се премести в апартамента на Кади.
Голямото пространство често я караше да се чувства самотна.
— Това няма значение, нали? – продължи тя трескаво. Работата
беше, че тя всъщност не знаеше нищо за Трей Риърдан, освен че
го желаеше страстно, чак до степен на мания. Да отгатне неговата
мотивация, беше безсмислено упражнение. – Или ще погледне
през прозореца на спалнята си в единадесет часа, защото е
заинтригуван, или няма. А аз от самото начало ще оплескам
нещата.
22
 Тя погледна часовника в кухнята и видя, че е десет и
четиридесет и пет. Усети тръпка в стомаха си.
Той определено беше заинтригуван. Вярно, Елинор имаше
доста развинтено въображение понякога. Това й помагаше да си
помечтае малко, докато беше сама в мазето на музея или в
складовете, а единствената й компания бяха любимите й снимки,
носии и книги. Но не си беше представяла Трей Риърдан да се
възбуди само докато я гледа. Да, да се възбуди. Погледът му
сякаш щеше да пробие дупка в нея.
Тя направи още една крачка назад по лъскавия дървен под и
погледна по дължина разкошния апартамент. Кади се беше
омъжила млада и на двадесет и четири години се разведе.
Съпругът и, Кларк Грийн, беше доста по-възрастен от нея, да не
говорим, че беше и по-богат. Той се раздели с нея с тъжното
чувство на фатализъм, но я осигури добре след развода. Кади взе
апартамента съгласно споразумението заедно с добра издръжка.
Елинор още не можеше да приеме факта, че апартаментът на
сестра й – прелестната изкусителка, е неин. Винаги ли щеше да
се чувства като гостенка тук? Винаги ли щеше да й се струва, че
Кади е заминала по работа или на почивка и всеки момент ще се
завърне да забавлява Елинор с разкази за това как е срещнала
някой известен човек, или за клубовете и ресторантите, които е
посетила?
Някак си не беше толкова лошо да бъде по-малката сестра
библиотекарка, докато кака й беше жива. Разбира се, тя й
завиждаше, но също така ужасно се гордееше с нея. Те бяха много
близки. Беше невъзможно да не обичаш Кади. Всички казваха
така. Дори Кларк Грийн беше стигнал до тъжния извод, че не
може да държи жизнената си млада жена в клетка като рядка
красива птица. Кади беше сърдечна и чувствена, радостна и
готова да се забавлява. Беше създадена да лети свободно.
— Какво би направила на мое място, Кади? – прошепна Елинор
на празния апартамент.
Щях да си разклатя задника. Направи го, Нора. Пусни музика и
се успокой. Достави си удоволствие. Накарай Трей Риърдан да се
изпоти.
При тези думи тя можеше идеално да си представи как
тъмнокафявите й очи блестят дяволито, докато се усмихва
закачливо.
Как бе възможно един толкова жизнен човек да си отиде? Да
изчезне като при някой жесток магически трик? Щом й откриха
рак на яйчниците, той се разви шокиращо бързо. Само след три
месеца Елинор и родителите й останаха поразени и с празни
ръце, чудейки се какво, по дяволите, им се бе случило.
23
 Ясно си спомняше какво й каза Кади в седмицата, преди да
умре, преди да изстинат крайниците й и да стане сънлива и
объркана, сякаш вкусваше смъртта още преди да й се отдаде
напълно.
— Всички ние имаме толкова много време на тази планета –
беше казала тя на Елинор. – Проблемът е, че не знаем кога ще
бъдат последните ни дни. Аз не съжалявам за нищо. Е, поне за
много малко неща – добави, като се засмя пресилено. – Всеки ден
живях пълноценно.
Те се хванаха за ръце над болничното легло. Когато Кади я
стисна за ръката, Елинор знаеше, че иска да я погледне в лицето.
Обаче тя гледаше надолу. Очите й бяха пълни със сълзи и не
искаше Кади да я види, че плаче. Не искаше сестра й да стане
свидетелка на липсата й на смелост.
— Ти можеш да предложиш толкова много, Нора. Защо не
напуснеш работата си? Излез малко на слънце, сладката ми.
Погледни живота в лицето, без да затваряш очи. Поживей си
малко, докато имаш възможност, и тогава си мисли за мен.
Сега Елинор забеляза чашата вино, която си беше сипала,
когато влезе в апартамента. Беше я оставила недокосната. Бавно
я вдигна.
— За теб, Кади – прошепна.
Отпи голяма глътка, излезе от кухнята и бързо отиде във
всекидневната. Натисна един бутон на стереоуредбата и
апартаментът се изпълни с ритъма на музика. Това беше
музиката, на която правеше упражненията си по аеробика.
нейната аеробика, съчетана със стриптийз.
Тя отпи още веднъж от виното. Надявам се да си там, Трей.
Защото аз започвам.
Тя отиде в банята да се подготви за представлението си.
__________

Когато излезе от банята една минута преди единадесет часа, тя

още беше нервна, но и развълнувана от дръзкия си план.
Половин чаша вино и музиката я бяха окуражили.
Отиде във всекидневната и пусна отново песента. Ритъмът
започна да пулсира в главата й, а очевидно и в кръвта й. Вдиша
решително и тръгна надолу по коридора. Косата й беше сресана и
нагласена и си беше оправила грима. Пръсна си парфюм
на врата, въпреки че Трей от апартамента си в съседната сграда
едва ли щеше да усети на какво мирише тя. Но все пак реши да си
сложи парфюма, след като си спомни един съвет на Кади:
„Всички детайли за твоето представяне навън включително и
парфюмът ти трябва да изпипаш само за свое собствено
24
удоволствие. Ако ти си мислиш, че си красива и секси, тогава и
другите ще мислят така“.
В момента тя определено се усещаше секси. Ако Трей Риърдан
не смяташе така, това си беше негов проблем.
Добре.
Тя не обърна внимание на саркастичния глас в главата си.
Музиката я стимулираше.
Беше направила и някои промени в облеклото си. Якето й го
нямаше, така че вратът, ръцете и раменете бяха голи под
велурения корсет. Вместо тъмнокафявите три-четвърти чорапи
сега носеше бели. Беше се упражнявала с тях преди и знаеше, че
няма да се изхлузят по време на танца. Освен това Трей щеше да
гледа от съседната сграда. По-светлите чорапи щяха да изпъкват
по-добре от това разстояние. Беше сменила ботушите със секси
дамски обувки, пристегнати с кожени ремъци на глезените. Тя ги
харесваше за танцуване, понеже определено й създаваха
настроение за аеробика.
Това беше едно от изненадващите неща, които намери, след
като наследи апартамента на Кади и всичко в него. Също така
откри различни упражнения, записани на телевизора в стаята за
упражнения. Когато бяха деца, майка им ги водеше на уроци по
танци. Заедно с Кади понякога репетираха заедно в
гимнастическия салон или се упражняваха, докато гледат видеа.
Но Елинор никога не беше разучавала точно тези упражнения
със сестра си.
Отначало Елинор гледаше очарована аеробиката, съчетана със
стриптийз. Много скоро реши да опита, като наблюдаваше
прогреса си в огледалото на стената под телевизионния екран. До
този момент беше упражнявала своя танц всяка вечер в
продължение на един месец. И откакто разбра от Джими, че Трей
Риърдан се е записал за литературното събитие, замисли този
план.
Най-накрая беше дошло време за представлението.
Сърцето й туптеше в гърлото, докато влизаше в гостната, после
запали светлините, но ги намали, за да светят съвсем интимно.
Докато Кади беше жива, тя спеше в главната спалня – просторна
красива стая с изглед към езеро Мичиган. Сега Елинор спеше в
нея. Преди я беше ползвала като втора спалня, когато гостуваше
на Кади. Това беше стаята, откъдето за първи път видя Трей
Риърдан, а от там насетне го наблюдаваше дори преди да знае
името му.
Високите сгради по „Лейк шор драйв“ бяха строени близо една
до друга. Сградата, в която живееше Трей, беше само на около
седем метра и половина от прозореца на гостната. Кооперацията
25
беше една от онези модерни, гладки сгради, направени от стъкло
и стомана, които бяха типични за архитектурата на Чикаго през
четиридесетте и петдесетте години. Неговият апартамент беше
пентхаус на последните два етажа. Заради луксозното му жилище
Елинор успя да научи името му от Хари, портиера, който пък
беше приятел с портиера в сградата на Трей. Блокът на Кади
беше тридесет и шест етажен, но апартаментът й беше на
деветнадесетия. От гостната по права линия се виждаше
съкровената, вълнуваща вътрешност на спалнята на Трей.
Сестра й никога не спеше в гостната и нямаше идея за
забранените демонстрации на Трей и любовниците му, които се
разиграваха в този пентхаус. Само Елинор спеше там
средно по две-три нощи в месеца. Ето защо гостната на Кади
обикновено беше тъмна и изглеждаше неизползвана. Елинор
смяташе, че липсата на светлина и движение в апартамента е
уверило Трей, че никой не го гледа. Истината беше, че неговите
пердета често бяха дръпнати за нейно разочарование. Той не
беше ексхибиционист. Беше просто човек, но пък затова често
беше небрежен или умислен и не обръщаше внимание на
подробностите. Като например дали пердетата са дръпнати
плътно, когато излиза гол от банята. Или какво става отвън,
когато спи с жена и обладава не само нея, но и Елинор, която
гледа от съседната сграда и изпитва силен копнеж и похот.
Сега тя смело обиколи леглото, но гледаше потайно и
нетърпеливо към прозореца.
По дяволите. В спалнята на Трей беше тъмно. Той беше откачал
поканата й. Тя виждаше отражението си в прозореца. Лицето й
изглеждаше бледо и разочаровано.
Почакай… в стаята не беше напълно тъмно, нали?
Вратата на спалнята му бе отворена, осъзна тя, когато се
приближи до прозореца. Влизаше светлина някъде от коридора.
Когато очите й привикнаха с мрака в спалнята му, тя затаи дъх.
Беше го видяла.
Във всеки случай видя част от него в ъгъла до пердето, което се
спускаше от тавана до пода. Той стоеше неподвижно на една-две
крачки от прозореца. Само половината от тялото му неясно се
виждаше, сякаш още се колебаеше. Нито далечната светлина,
нито градските светлини стигаха напълно до него. Част от него
още оставаше в сенките, готова да си тръгне.
Музиката бумтеше в такт с началото на упражнението й. Тя
вдигна ръцете над главата си, разтвори бедра и се облегна на
хладното стъкло. Наведе се кръшно към прозореца, като завъртя
бедра.
Никъде няма да ходиш, Трей Риърдан.
26
 ГЛАВА 3

Е ротичният танц и знанието, че той я гледа, отново й

припомниха всичко: колко възбудена се чувстваше, докато
четеше сцената с наказанието в книгата си, след като знаеше, че
Трей я държи под око. И я желаеше. На нея й харесваше той да я
наблюдава. От неговото желание усещаше опиянение.
Като гледаше право в далечната фигура и едновременно с това
наблюдаваше отражението си в прозореца, тя продължаваше да
върти бедрата си във въображаеми сексуални движения.
Въздухът сякаш гъделичкаше голата й плът. Тя вдигна едната си
ръка от прозореца в подканващ жест и после я допря отстрани на
шията си, докато усети пулса на биещото си сърце. Бавно започна
да се поклаща в такт с музиката, докато плъзгаше ръка надолу по
голата си шия и по мекия велур на корсета. Хвана с длан една от
гърдите си, усещайки нейната тежест и мекота, преди ръката й да
се плъзне към кръста. Отметна глава назад, а косата й падна
върху раменете. Тя сложи длан върху бедрото си, усещайки
чувствените движения на тялото си.
Музиката сякаш я освободи. Разпали я и тя разцъфна. Ръката й
се спусна надолу до края на късата пола, а върховете на пръстите
й докоснаха гладката кожа на бедрото й. Повдигна ръба по-
високо и усети как подгъвът леко докосва голите й срамни устни.
Тя продължи да се движи, инстинктивно жадуваща лекия допир
на плата върху половия си орган.
Когато наведе глава и отвори съвсем леко клепачи, видя как
пердето на Трей пърхаше. Тъмната му фигура пристъпи напред. С
помощта на градските светлини забеляза, че е опрял едната
си ръка върху стъклото.
Беше се приближил. Значи, се получаваше.
Самоувереността й се увеличи. Тя се завъртя рязко с ръце над
главата, а кръвта й пулсираше от усещането, че той я наблюдава.
Безсрамно го прелъстяваше с полюляващи се бедра, развита коса
и подскачащ задник, зовеше го с танца като сирена. С гръб към
него тя направи няколко крачки до ръба на леглото. Нямаше
нужда да поглежда, за да разбере, че е приковала цялото му
внимание.
Наведе се, сложи ръце на матрака и се просна върху него по
корем с повдигнат задник, като го въртеше чувствено и порочно.
Изпълнението върху леглото й беше любимото. То
беше декадентски еротично, но изискваше и умение. След
27
първоначалната несръчност Елинор започна да го изпълнява
като скъпо момиче на повикване. Тя обичаше да прави тези
движения и да си фантазира, че Трей я наблюдава.
Сега обаче това вече не беше фантазия. Погледът му беше
прикован към нейния полюляващ се задник и това й носеше
удоволствие, каквото не беше изпитвала.
Завъртя се по гръб и вдигна краката с три-четвъртите чорапи
високо във въздуха. Полата й се беше качила още малко нагоре и
едва покриваше голия й задник и вагината й. Изпънала крака, тя
отвори бедра.
Широко.
Започна последователно да разтваря и затваря крака във
въздуха. После ги сви в коленете и започна да размахва
еротичните си обувки, като флиртуваше безсрамно. Движенията
на танца бяха прецизни, но тя го изпълняваше чувствено.
Знаеше, че погледът на Трей не се отлепва от краката й, по-точно
от намиращото се между тях. Усещаше, че е фокусът на
вниманието му, и дори само мисълта за това я изгаряше.
Вагината й реагираше в отговор. Това беше сладко дразнене
както за нея, така и за него.
Докато продължаваше с тези движения, започна да гали
задната част на едното си бедро. Това не беше част от стриптийза,
но й изглеждаше правилно. Хвана с длан едната буза на задника
си и бавно я завъртя в кръг, като караше полата да се повдига и
сваля в ритъма на музиката. Тя му показваше вагината си и това я
опияняваше.
Дръпна ръба надолу и скри половия си орган от него. После
бръкна отдолу и прокара пръста си по продължение на вагината
си. Вкара го във влажния тунел, позволявайки на Трей да види
само движението на ръката й, но не и вагината, докато се
стимулираше.
Стенанието й заглуши музиката.
За един дълъг момент тя се изгуби. В главата й се зароди идеята
напълно да покаже това, което прави. Подтикът беше толкова
силен и изгарящ, че тя се зачуди дали не беше всъщност неговата
мисъл, дали Трей не го искаше безмълвно и не предаваше своята
заповед от разстояние. Но това не беше част от изпълнението й.
Във всеки случай още не.
Тя наведе крака и слезе от леглото. Застана права с лице към
него, като му се показваше изцяло. Сърцето й силно биеше,
докато танцуваше на музиката, галеше тялото си и ставаше
жертва на своята съблазън. Той беше пристъпил още по-близо до
прозореца. Тя различаваше по-добре фигурата му. Беше облечен
само с дънки, които бяха прилепнали по тънките му бедра, и се
28
виждаше великолепното му, стегнато тяло. Господи, какво ли бе
чувството да пипнеш тази твърда мъжка плът?
Сигурно невероятно.
Тя усещаше напрежението в мускулите му. Виждаше скованото
му красиво лице. Той изглеждаше леко разярен, както в кафенето
по-рано. Сега беше сложил двете си ръце върху стъклото на
прозореца и създаваше впечатление за диво животно, затворено
в клетка и готово да скочи. И господи, не мислеше, че
въображението й я лъже – дюкянът на дънките му изглеждаше
съвсем издут.
Като все още кълчеше бедра в ритъма на музиката, тя сложи
ръка върху чувствителната си гърда. С другата си ръка отвърза
връзката на корсета. Той сви лакти и се наведе още по-близо до
стъклото, а мускулите му се издуха. Тя беше приковала напълно
вниманието му и това я остави без дъх.
Сложи пръст под връзката и я извади от първата дупка на
корсета си. Продължи надолу да се разкопчава, докато танцуваше
и го дразнеше. Събличайки се, постави длани върху гърдите си,
като ги притискаше към разширяващия се отвор. Когато напълно
развърза корсета, тя ги притисна към отвора, като криеше
зърната си с велура.
Видя как зъбите му блеснаха, докато ръмжеше. Беше се
уплашила от неговата ярост в кафенето. Но сега го разбираше по-
добре. Сега тя споделяше неговата страст.
Отвори корсета, но веднага покри с ръце гърдите си. Наклони
глава назад и изстена. Тя си играеше със себе си, за да съблазни
Трей, разбира се. Но беше неподготвена за това хубаво чувство.
Зърната на гърдите й се бяха втвърдили в дланите й. Започна
сладострастно да ги масажира, танцувайки в ритъма на музиката.
Покажи ми ги, палавнице.
Тя отвори широко очи. Острата заповед просто се появи в
главата й. Тя ахна леко и погледна към Трей в далечината.
Дотолкова ли се беше концентрирал в нея, че тя четеше мислите
му?
Но това нямаше значение, защото желанието й съответстваше
напълно на неговото.
Тя бавно свали ръцете си и започна да се гали по ребрата.
После ловко се освободи от корсета. Гола до кръста, отиде до
прозореца и още по-кръшно завъртя бедра. Повдигна гърдите си
в безсрамна покана, като ги масажираше и леко стискаше с палец
и показалец настръхналите им зърна.
Той сложи едната ръка на члена си. През нея премина гореща
вълна заради това похотливо и развратно действие. Тя продължи
да се кълчи и масажира, но за момент престана да е в светлините
29
на прожектора, а се превърна в запленен зрител. Той движеше
своята голяма ръка с палец и показалец върху члена си през
тъканта на дънките.
Тя беше виждала и преди члена му от разстояние. Течаха й
лигите от красивата му форма и очебийна мъжественост. Но
никога не беше копняла за него така, както в този момент. Дали
някога щеше да го види отблизо? Дали щеше да го докосне? Да
опита вкуса му?
Ръката му сега се движеше по-бързо, като се търкаше учестено.
Изведнъж тя се усети, че е спряла да танцува. Стоеше
неподвижно на няколко крачки от прозореца с ръце върху
гърдите си. Намираше се в мъгла от страст и похот. Без да го
осъзнае, свали едната си ръка върху голия корем и надолу до
полата си. Повдигна крайчеца й и показа половия си орган.
Пъхна пръст между хлъзгавите си срамни устни. Докато
стенеше дрезгаво, затвори очите си и отново започна да се
движи, като танцуваше и се докосваше едновременно. Сякаш
самият Трей я докосваше… неговият изгарящ поглед я докарваше
до лудост. Тя го усещаше, макар че не можеше да се насили да
срещне очите му в този момент. Почувства как напрежението в
нея започна да расте по-бързо от очакваното. Щеше да се
изпразни. Щеше да свърши от удоволствие, докато стоеше почти
гола пред този прозорец.
А Трей щеше да наблюдава всичко.
Идеята беше непоносимо вълнуваща и все пак… ръката й се
плъзна по голото бедро, а пръстите й намокриха кожата със
соковете й. Тя наведе глава. Изведнъж я завладя интимността на
този момент.
Отвори си очите, глупачке. Погледни какво прави той. Срещни
погледа му и направи всичко, докато го гледаш в очите.
Вместо това краката й я заведоха до леглото, а смущението й не
успя напълно да заличи сексуалната й смелост. Тя гъвкаво се
изви и легна по стомах на матрака. Полата й беше вдигната още
по-високо този път. Задникът й се виждаше, докато люлееше
бедрата си на няколко сантиметра от завивките.
Вдигни докрай тази пола. Веднага.
Този път тя не си даде труд да разбере дали това е негово
желание, или нейно, негова заповед или нейна. Беше се отнесла и
щеше да експлодира от страст. Вдигна полата до кръста и показа
изцяло дупето си. Притисна горещите си бузи и гърди до
хладните завивки, застана на колене и продължи да върти задник
в ритъм с музиката.
Разтвори си бедрата по-широко. Беше прекрачила границата.
Нямаше връщане назад.
30
 Неговият поглед я пронизваше, макар че не можеше да го
погледне директно. Сега той я виждаше цялата. Тя се пресегна и
обхвана с длан половия си орган. Пръстът й се плъзна между
срамните устни към възбудения й клитор. Заби още по-силно
пръсти във вагината си.
Трей.
Краката й трепереха. Тялото й се разтресе. Вълна от
удоволствие замъгли съзнанието й.
Дойде на себе си от звука на острите си писъци. Те утихнаха в
задъхани пъшкания.
Истината за това, което беше направила току-що, бавно
проникна в съзнанието й, докато тя още се гърчеше и трептеше
от удоволствие. Въпреки нежеланата поява на стеснителността й
в момента още плуваше в горещо влажно удоволствие. Продължи
да се търка безсрамно и да стене, докато вторични трусове
разтърсваха тялото й. Беше подгизнала и никога не бе била по-
мокра.
Лежеше с лице надолу върху матрака, с повдигнат нагоре
задник, а краката й бяха разкрачени и показваха влажния й
орган. Трей Риърдан гледаше право там, както и първия път в
кафенето.
Само че този път я гледаше отзад и проникваше чак до сърцето
й.
Тя беше шокирана от това колко близки се чувстваха. Не
трябваше ли споделянето им да бъде далечно, колкото
пространството между тях? Тя малко се уплаши. Мислеше, че ще
бъде в безопасност с това разстояние между тях като зоната
между публиката и изпълнителя.
Вярно, държеше го в дланта си. Сякаш присъстваше при нея в
този момент. Но колкото повече време минаваше, толкова по-
самотна се чувстваше. Тя току-що се беше изпразнила пред един
съвършено непознат човек.
Обзеха я огорчение и нова възбуда. Да, възбуда, защото й
хареса силата да държи приковано вниманието му по собствена
прищявка.
Махна ръката си от вагината. Отпусна я на матрака до лицето
си. За един напрегнат момент тя просто слушаше неравното си
дишане, докато дупето и вагината й горяха. Беше му се показала
цялата преди няколко минути, но всъщност не се беше чувствала
гола.
Нейното сексуално самочувствие бързо се изпаряваше, докато
тялото й изстиваше. Беше поразена от това, което беше
направила и доколко се беше самозабравила. Господи, какво

31
правеше Трей сега? Още ли онанираше, след като тя беше
мастурбирала пред него? Ако е така, дали бе свършил?
Изобщо беше ли още там?
Може би нейната собствена всеотдайна похот я беше накарала
да си представя как погледът му я изгаря.
Завладяна от вълна на безпокойство, тя рязко стана от леглото.
С гръб към прозореца си свали надолу полата и покри задника
си. За момент остана там с наведена глава, пръстите й държаха
подгъва на полата, а в ума й цареше несигурност.
Тя беше извървяла пътя. Беше изиграла ролята си. Но ролята я
беше изоставила като неверен любовник. Остана така като малко
момиче, хванато на местопрестъплението. Бузите и клепачите й
горяха, а тя се чувстваше глупава и засрамена от своята
импулсивност.
От своята огромна нужда от мъж, когото не познаваше.
Гърдите я боляха, когато се опитваше да вдиша.
Беше си обикновената скучна Елинор, която изигра жалкия
финал на своето представление. Бързо тръгна към банята,
прекалено малодушна, за да се обърне и да погледне Трей
Риърдан право в лицето, прекалено стеснителна да отхапе пълен
залък от живота, който толкова копнееше да вкуси.

ГЛАВА 4

В ъв вторник вечерта Елинор довърши своя „костюм“. Беше

прекалено нервна, за да влезе в гостната стая след
скандалния си танц предишната вечер, беше прекалено
уплашена дори да погледне през прозореца. Не знаеше кое щеше
да е по-лошо – да види празната му спалня или да види него.
Въпреки несигурността си бавно беше изградила наново своята
защита по време на работата днес. Тя преднамерено беше
потушила своя срам от неприличната, хедонистична изява.
Стореното не беше смущаващо (или поне така се опитваше да се
убеди). То беше уверено и целенасочено да прелъсти този, за
когото толкова дълго време беше копняла. Тя искаше една славна
нощ на неограничена страст с най-хубавия и желан мъж, когото
беше виждала.
Не виждаше нищо лошо в това да знаеш какво искаш, и да го
преследваш.
Споменът за онзи еротичен танц непрекъснато беше в главата
й, докато работеше през деня в мазето на музея. Тя си припомни
колко възбудена беше, колко силна се чувстваше при вида на
32
очевидната възбуда на Трей, бидейки фокус на неговото
внимание. Още се свиваше от страх при мисълта да го види
довечера на литературното четене в музея. Въпреки това обаче се
подготвяше да отиде.
Идеята, че той може да не се появи и да я избягва, защото в
последствие е сметнал представлението й за смущаващо, я
измъчваше, но и я караше да не се отказва. Как другояче да се
досети за мнението му, освен като отиде довечера в кафенето с
книга в ръка, за да разбере от първа ръка дали той иска да я види,
или не?
Тя беше избрала облеклото си за вечерта от гардероба на Кади
– секси черно боди, черни три-четвърти чорапи и ботуши. Бодито
беше страхотно, с голяма бяла яка, а неговата скромност остро
контрастираше с късата му дължина и провокативния начин, по
който стягаше гърдите, кръста и гръдния й кош. Ботушите бяха
няколко сантиметра над коленете й, от черна кожа, със
седемсантиметрови токчета. Бикините и сутиенът останаха в
чекмеджето й. Бялата яка много хитро падаше надолу и
закриваше зърната на гърдите й, докато прилепналата материя
даваше да се разбере, че под нея няма сутиен. Това беше
предизвикателно облекло, което имаше способността да те кара
да си мислиш… На Елинор страшно й харесваше. Освен това тя
вече беше показала всичко на Трей. Нямаше нужда да се прави
на скромна сега.
Материята на бодито висеше свободно около бедрата й. Когато
стоеше с леко разкрачени крака, усещаше въздуха, който галеше
вагината й. Това чувство я възбуждаше дори повече от първата
вечер, когато не носеше бельо на публично място.
Нямаше никакво съмнение, че тя се превръщаше в безсрамна
ексхибиционистка.
Докато обличаше един къс черен тренчкот от велур и
прекарваше пръсти през дългата си къдрава коса, падаща над
яката от изкуствена кожа, телефонът звънна. Вдигна слушалката
със свито сърце. Само Хари, портиерът, звънеше по вътрешния
телефон, а и той го правеше само когато имаше пратка или някой
посетител. Беше прекалено късно за пратка. Тя подозираше
обаче кой можеше да е посетителят.
— Ало?
— Кади, Хари се обажда. Разкошната ти майка е дошла да те
види – избоботи сърдечно той в слушалката.
Елинор чу остър женски глас на заден план. Отначало не
отговори, беше прекалено изумена, когато чу да я наричат с
името на сестра й. Получи се неловка пауза по линията.

33
 — О, господи, страшно съжалявам, Елинор – бързо се извини
Хари. Звучеше много разстроен. Елинор го съжали.
— Всичко е наред – успокои го.
— Набрах номера, докато гледах майка ти, и просто ми се
изплъзна от устата…
— Разбирам те. Наистина. Майка ми е идвала тук стотици пъти
да види Кади. Съвсем естествено е.
Тя погледна надолу към своето секси облекло и се намръщи.
Нямаше да има време да се преоблече, ако искаше да отиде на
събитието. Майка й беше професор по психология. Като дъщеря
на психоложка, тя подозираше, че майка й бе съставила теория
защо се обличаше в дрехите на по-голямата си сестра.
— Прати майка ми горе, Хари – примирено каза накрая.
— Добре. И отново съжалявам за грешката.
Елинор си затвори очите. Знаеше, че портиерът безумно
обичаше Кади.
— Всичко е наред – нежно каза тя. – Смятам, че е комплимент
да ме наричаш с нейното име.
Долови дрезгавия неловък смях на Хари, преди да затвори
телефона.
Катрин Бригс винаги носеше две неща при неочакваните си
посещения у дъщерите си: великолепен руски деликатес и
нежеланите си майчински съвети. Първото помагаше на Кади и
Елинор да изтърпят второто.
Родителите им живееха в Евънстън, където баща им беше
професор по физика в Северозападния университет. Майка им
пътуваше до града за работата си във факултета по психология в
университета „Лойола“. Това означаваше, че Кади и Елинор
дълго време бяха обект на неочакваните й посещения.
— Приготвяше се да излизаш ли? – безцеремонно я попита
Катрин, когато Елинор й отвори вратата минута по-късно. Тя
тъкмо си слагаше ръкавиците, което правеше въпроса излишен.
Усети как острите очи на майка й я огледаха. Облеклото й беше
прикрито от закопчаното палто и опасания колан, но тя добре
знаеше, че майка й не е глупачка. И все пак изглеждаше
убийствено в лъскавите скъпи дрехи на Кади.
— Имам мероприятие в музея – отговори Елинор, като взе
касеролата със стъклен похлупак, която майка й стискаше до
удобното си вълнено палто.
— Ще ходиш в музея облечена така? – неодобрително я попита
Катрин, пристъпвайки вътре, а Елинор затвори вратата зад нея.
Обърна се, за да не я види майка й как завърта очи.
— Да, това е идеята – каза тя с пресилено безгрижие, докато
вървеше към кухнята. – Наистина тъкмо излизах. Какво си ми
34
донесла? Пирожки с месо! Хм. Никога няма да стана балерина,
ако продължаваш да ме храниш така.
— Ти и сестра ти бяхте чудесни танцьорки. Винаги съм казвала,
че е жалко да се прахосат такива таланти.
Това бяха дългогодишни реплики между Елинор, Кади и майка
им, докато тя им даваше някое от вкусните си ястия. Момичетата
се шегуваха, разбира се. Но някак си майка им искрено вярваше,
че те за малко са щели да станат примабалерини, а в същото
време ги хранеше като професионални руски щангисти.
— Защо си в града толкова късно? – попита Елинор, като сложи
касеролата в хладилника.
— Имахме дълго събрание във факултета – майка й
проницателно гледаше през професионалните си очила. –
Надявах се да имаме време да си поговорим тази вечер.
Елинор погледна часовника си.
— Съжалявам. Вече закъснявам. Нека поговорим утре, когато
си дойда вкъщи. Не сме се отказали да сготвим вечеря за Деня на
благодарността, нали?
— Разбира се. Но и баща ти ще е тук. Мисля, че трябва да си
поговорим за това сега – като жена с жена – каза майка й, докато
сочеше с ръка облеклото на Елинор.
— За това? – попита Елинор, като се престори на смутена. Тя
отказваше да говори по тази тема с майка си. Искаше й се да рита
и крещи.
— Да, за това – насочи пръст към Елинор. – За начина, по който

носиш дрехите на Кади напоследък, за начина, по който си

оправяш косата и се гримираш. Това не си ти, Елинор.
— Мамо, нямам време за това сега…
— Аз съм загрижена за теб, миличка. Както и баща ти.
— Тогава защо не искаш той да чува този разговор?
Майка й не й обърна внимание, което беше типично, ако
коментарът не беше по същество.
— Ние никога не сме мислили, че е добра идея да се нанесеш в
апартамента толкова скоро, след като Кади… – все още
хубавото лице на майка й се изкриви от тревога и гласът й
заглъхна. Въпреки раздразнението сърцето на Елинор се сви.
Майка й може да беше властна и арогантна, но Кади беше
нейната любимка, принцесата, предопределена да стане кралица.
На Елинор й беше мъчно да види невъзможността на една такава
силна жена да говори директно за смъртта на дъщеря си.
— Всичко е наред, мамо. Не е това, което си мислиш – каза
Елинор.
Въпреки строгия характер на майка си тя страшно я обичаше и
мразеше да я вижда уязвима.
35
 — Откъде знаеш какво си мисля?
— Ти явно се тревожиш за мен. Но аз съм добре – остро
отговори Елинор, преди да тръгне да излиза от кухнята.
— Плакала ли си някога? Имам предвид истински. Не плака
на погребението. Баща ти и аз всъщност не сме те виждали
никога да го правиш. Това, което си мисля… мислим си с баща ти,
че скърбиш по… неестествен начин.
Елинор се завъртя в коридора, вбесена от дързостта на майка
си.
— Много съжалявам, че не съм ридала и не съм си късала
дрехите достатъчно, за да ви угодя. Освен това в момента
наистина не скърбя, мамо. Опитвам се да живея.
Бръчките върху лицето на майка й ставаха по-дълбоки, докато
вървеше след нея. Господи, на Елинор наистина не й се говореше
за това сега.
— Имам усещането, че се справяш със загубата на Кади, като се
опитваш да се превъплътиш в нея. Имитираш начина, по който
носеше дрехите си, и се правиш на толкова…
— Смела? Красива? Уверена? Да не би Кади да има патент върху
тези неща?
— Разбира се, че не. Но това не си ти, Елинор.
— Благодаря много, мамо.
— Не се преструвай пред мен. Знаеш какво искам да кажа.
— Искаш да кажеш, че не се държа като скучната самотна
библиотекарка, която се слива с околния фон? Нали това реално
имаш предвид?
— Искам да обърнеш внимание на това, което правиш, и
защо го правиш!
— Не ме поучавай от твоя психоаналитичен пиедестал. Знам, че
си мислиш за Кади и ти липсва още повече заради предстоящата
лятна почивка без нея. И на мен ми липсва. Обаче недей да
проектираш своите липси върху мен.
— Напълно грешиш – властно каза майка й.
Елинор посочи към кухнята.
— Пирожки с месо? Те бяха любимите на сестра ми. Ти обичаше
да ги правиш винаги в Деня на благодарността за татко и нея. Не
си ги правила, откакто тя си отиде – тя забеляза: невярващото
изражение на майка си. – Виждаш ли? Не само ти можеш да
правиш психоанализи, мамо.
Катрин вдиша, за да се стегне. Тя се изправи в пълната си
височина от 170 см. Въпреки че Елинор от десетилетие я беше
надминала на ръст, все още се чувстваше като петгодишна,
спомняйки си как майка й заемаше такава величествена поза и
имаше това изражение. Тя издаде един звук на раздразнение.
36
 — Наистина ли искаш да разбереш защо се обличам в дрехите
на Кади? Причината не е, че искам да се превъплътя в нея, или
поне не е най-важната причина.
— Тогава каква е?
— Преди да умре, тя ми заръча да се наслаждавам на всеки ден,
сякаш ми е последен. Каза ми да спра да се страхувам и да си
поживея. Ето защо правя всичко, което правя. Не се опитвам да
върна обратно Кади, държейки се като нея. Опитвам се да приема
съвета, който ми даде на смъртното си легло. Мислиш ли, че
трябва да игнорирам заръката на един умиращ човек, мамо?
Долната устна на Катрин започна да трепери. Елинор веднага
съжали за избухването си. Тя имаше смелостта да изрече думи,
които бяха табу – „умре“ и „смъртно“.
— Не съм сигурна, че приемането на съвета й и
превъплъщаването ти в нея са едно и също нещо – каза майка й
след малко.
— Моля те, мамо…
— Наистина ли ти е казала това?
Сълзи се появиха в очите й, като виждаше колко уязвима
е майка й.
— Как бих могла да лъжа за такова нещо? Разбира се, че ми го
каза – гласът й се пречупи.
— Не съм дошла тук да се караме – тя пристъпи напред и
прегърна Елинор. Последната остана неподвижна в прегръдката
й няколко секунди.
— Ти винаги казваш това, но обикновено се караме –
промърмори Елинор. Въпреки раздразнението и колебанието си
след малко тя също силно я прегърна.
Може да бе вбесяваща, но все пак беше нейната майка, както и
тази на Кади. И тя страдаше много. Как би могла Елинор да не я
обича, знаейки това?
__________

Колкото и да се опитваше да се концентрира, той не можеше да

се задълбочи в книгата. Какво го интересуваха интригите
на един провинциален бал по време на регентския период и
колко пари изкарва мистър Бингли за една година, да не говорим
за информация за тази мижитурка мистър Дарси? Какво го
интересуваха всички тези неща, при положение че мястото й
беше празно?
Хората си имаха навици. Трей беше седнал отново на удобното
си кресло и му се струваше, че повечето от останалите в
претъпканото кафене също бяха седнали на предишните си
места. Също така беше очевидно, че той не бе единственият мъж
37
в стаята, който хвърляше поглед към празния стол до прозореца.
Определено забеляза как Черната брада надничаше над книгата
си да огледа стаята.
На стената, до сложената наскоро елха, имаше часовник.
Секундарникът отброи още една минута. Беше осем и петнадесет.
Неговата съблазнителка – същата жена, която трябваше да
избягва на всяка цена – или закъсняваше, или нямаше да дойде.
Надяваше се на второто.
За негово нещастие, при втория вариант той знаеше, че няма да
си намери място, докато не разбереше защо го отбягва.
Как смееше да го прави?
Каква жена би могла да направи такова шоу като нейното
миналата вечер и да покаже такава невероятна чувственост и
първична еротика, а после да се отдръпне? Тя си беше тръгнала,
просто си беше отишла, след като го бе превърнала в горещ,
неудовлетворен воайор. Той, Трей Риърдан, не гледаше пасивно,
по дяволите. Не и в дългосрочен план. Когато ставаше въпрос за
секс, той участваше. Поемаше инициативата.
Наистина.
Той за хиляден път от миналата вечер насам преживяваше
отново момента, когато тя беше легнала по корем на леглото,
вдигнала хубавия си гол задник нагоре, и се пипаше между
отворените бедра. Знаеше точния момент, когато стигна до
оргазъм. Беше видял как тялото й се вцепени и разтресе и усети
вълната от облекчение и удоволствие, която я заля.
Членът му набъбваше дори само при спомена за това.
Нежелана ерекция съпътстваше мислите му и това никак не
помагаше на усилията му за полово въздържание. Понякога му се
струваше, че не вижда нищо друго в сексуално жадния си ум,
освен нейното гъвкаво, кръшно тяло как се движи еротично,
докато си играе с гърдите си. Беше му адски трудно да се
концентрира днес в работата, а снощи му беше невъзможно да
заспи до прозореца, който тя самата беше превърнала в
гигантски телевизионен екран без копче за гасене.
Тя през цялото време бе знаела къде живее той. Не можеше да
стигне до друго заключение. Виждала го бе вкъщи и преди и е
била много наясно какво прави той, преди да го покани да я
наблюдава.
Идеята го порази.
Тя беше толкова хубава. Толкова разкрепостена, толкова
изкусна и все пак толкова прецизна в съблазняването. Имаше
дарбата да му дърпа конците. Беше господарка на марионетките,
родена да манипулира не само неговия член, но и мозъка му.
Не.
38
 Като се намръщи, той неспокойно се намести на стола си и се
загледа в отворената книга. Беше му писнало да бъде
манипулиран. Не искаше да знае нищо за нея. Стига толкова. Тя
му беше дала възможност да се облекчи с един експлозивен
оргазъм, докато я наблюдава как танцува като Саломе и се
празни, но той нямаше да си загуби ума по нея.
Всъщност всяко облекчение, което беше изпитвал, траеше
прекалено кратко. Тридесет секунди след като си беше тръгнала
и го беше оставила там като идиот с изпразнения си член в ръка,
той я искаше отново. Беше вбесен, но все пак… искаше да я зърне
поне още веднъж.
Жалко.
Нещо в джоба му избръмча.
Той виновно огледа колегите си читатели. Беше дал таблени си
на служителката на входа заедно с един от мобилните си
телефони, но беше задържал резервен в джоба. TalentNet беше в
процес на наемане на един известен програмист от Сингапур, за
да направи уебсайт за бързо развиващия се тихоокеански пазар.
Трей наистина имаше нужда да поговори лично с този човек, но
заради часовата разлика все не успяваха да се свържат. Преди да
си тръгне от офиса тази вечер, беше казал на секретарката си,
Тереза, да даде номера на другия му мобилен телефон на
програмиста и да му каже да му позвъни без значение колко е
часът. Сега трябваше да се скрие в тоалетната и тайно да проведе
разговора. Бизнесът си бе бизнес, колкото и да не съответстваше
на философията и целите на литературното събитие.
Той извади мобилния си телефон от джоба на панталоните,
колкото се може по-дискретно, и го скри зад книгата. Видя на
екрана снимката на една хубава жена. Направи гримаса и
натисна бутона за прекъсване. Едно текстово съобщение бързо се
появи.

Хей! Знаеш ли какъв ден е днес? Навършва се половин

година от началото на нашата връзка. Ще бъда в града
през уикенда. Липсваш ми, Трей. Много. Да се срещнем в
петък в пет на нашето място за по едно питие?
Без ангажименти.

По дяволите. Определено не беше повикване по работа. А

Александра, бившата му приятелка, която срещна в Лондон и с
която имаше напрегната, непостоянна и увяхваща връзка. Реши
да не отговори. И определено нямаше да се срещне с нея в петък.
Тя беше англичанка и не празнуваше Деня на благодарността.
Явно не беше осъзнала, когато му беше пратила съобщението да
39
се срещнат, че празникът е този уикенд. Или пък го бе
съобразила, но бе приела, че Трей ще прекара празника сам. Той
често беше споменавал семейството си пред нея, но разговорите
за родителите му, брат му и семейството на сестра му минаваха
покрай ушите й. Никога не й беше предложил да я запознае с тях,
така че за Александра беше по-лесно да се преструва, че не
съществуват.
Беше забравил, че тя има този номер. Въпреки че не би
трябвало да е забравил, защото причината за това беше свързана
с тяхното скъсване. Тя беше открила другия му мобилен номер
след обстойно преравяне на съобщенията му, докато той взимаше
душ една сутрин, защото беше намерила едно определено
съобщение, в което даваше на Тереза другия си номер. После
започна да го обвинява, че спи със секретарката си. Трей беше
ужасно бесен, че беше ровила в телефона му, и дори не си даде
труд да я опровергае, казвайки, че Тереза е само секретарката му,
а не любовница. Нека си мислеше каквото си иска.
Александра беше разбрала истината по-късно и се разкайваше.
От нея щеше да стане велик детектив. Когато решеше, тя можеше
да потули реалните факти в почти всяка ситуация. Нейните
манипулации можеха да развалят почти всичко – бяха го
направили включително с тяхната връзка.
Тя беше красива, да, страстна и опитна в леглото. Но както
много други жени, с които беше ходил в миналото, беше
прекалено трудно, да не кажем потискащо, да разбереш кое в нея
е истинско и кое – не.
Той пъхаше телефона в джоба си, когато долови движение.
Вдигна поглед навреме, за да види как съблазнителката му със
своите дълги крака и разрошена коса сяда на мястото си на
няколко крачки от него. Тя му хвърли поглед странично и той се
вцепени. Защо го гледаше така закачливо?
Очите й се плъзнаха по тялото му. Той знаеше, че е забелязала
телефона, щом като бързо го погледна в лицето и се
усмихна шеговито и многозначително. Трей откри, че също й се
усмихва съзаклятнически. Прибра докрай телефона в джоба си,
изправи се от стола и я погледна по-внимателно с растящ
интерес.
Беше дошла.
Той се огледа в стаята и забеляза с периферното си зрение
неспокойни движения. Не беше единственият в стаята, който
беше забелязал нейното влизане. Хитруша. Изведнъж страшно се
обезпокои. Не искаше да я дели с другите. Искаше я само
за себе си, както миналата вечер.

40
 Не, искаше я в леглото си, за предпочитане вързана, за да
прави с нея каквото си поиска, докато тя крещи от удоволствие.
Тази игра, която играеха, беше започнала да го дразни, и все
пак…
Той не можеше да откъсне поглед от нея.
Тя отново изглеждаше апетитна. Секси и изискана, но
също така и някак… достижима поради липса на по-добра дума.
Имаше някаква нежност в нея, но и една достъпност, която
му харесваше. Очите й бяха удивителни: големи, особено в
контраст с деликатното й лице. Те светеха като кестенявата
й коса. Въпреки външността и изискаността си тя не
беше самовлюбена и обидчива като толкова други жени, които
познаваше. При нея комбинацията от смелост и свежест беше
неочаквана, необикновена и дяволски привлекателна.
Но имаше ново изражение върху хубавото й лице тази вечер,
което той не можеше да определи. Тя беше зачервена. Дали
защото бе бързала да дойде тук? Или беше от вълнение. Или пък
възбуда?
Тя го погледна неспокойно изпод дългите мигли.
Не, тя беше смутена.
Вероятното му предположение се потвърди, когато тя наведе
глава и остави дългата коса да скрие профила й. Грабна книгата
от чантата си толкова бързо, сякаш тя беше свещена реликва,
която щеше да я спаси. Той почти очакваше да я вдигне пред себе
си като щит, за да се предпази от него.
После скръсти дългите си крака, обути в ботуши, които
неизличимо се бяха запечатали в ума му. И със сбити вежди и
някаква напрегната решителност, която му се струваше
прелестна, тя разтвори страниците. Без дори да си свали палтото,
започна да чете еротичната си книга, сякаш си мислеше, че
съдържа истината за Вселената върху страниците си.
__________

Решителността й все повече намаляваше, колкото по-близо

беше до музея. Ако не го беше хванала да нарушава правилата на
събитието, като потайно поглежда своя мобилен телефон, тя
може би нямаше да има смелостта да остане. Това нарушаване на
правилата я беше върнало към обикновената обстановка и за нея
стана по-лесно да продължи дръзката си игра.
Да се изправи пред погледа му, беше най-трудното нещо, което
бе правила. Да застане лице в лице с един непознат мъж, пред
когото се беше съблякла и беше мастурбирала предишната вечер.
Една смес от смущение и възбуда я накара да се изчерви от

41
спомена. Тя бързо наведе глава и опита да се фокусира върху
текста.

Той ми хвана ръцете зад гърба и насила ме притисна

към предната част на тялото си. Аз се борех и почти се
задушавах от вълнение заради неговото надмощие… и
при очевидното доказателство за неговата възбуда.
— Престани да се дърпаш – каза той, а устата му се
игриви от нетърпение и гняв.
Аз веднага застанах неподвижно. Задъхана погледнах
резките черти на красивото му лице. Гневът изчезна от
лицето му, докато ме изучаваше. Сякаш някакъв огън
блесна в черните му очи.
— Била ли си някога обуздана, Катя? Била ли си вързана
от мъж и наказана? Била ли си чукана много силно
само за негово удоволствие, без да имаш право на друг
избор?
— Не. И не искам – бързо отговорих аз.
— Лъжеш – каза той безстрастно, сякаш
регистрираше очевидното. Погледът му се плъзна по
шията и гърдите ми. Усетих как членът му подскочи към
мен и това накара кръвта ми да бушува. – Пулсът ти е
ускорен, а зърната ти са твърди – строго добави
той, докато гледаше гърдите ми. – Искаш ли да те
целуна? – попита и една лека, убийствена усмивка се
появи на красивата му уста. В този момент го мразех,
презирах го. Защото толкова исках устните му върху
моите, че това желание ме изгаряше.
— Не – гневно отвърнах аз.
Очите му се присвиха, пронизаха ме.
— И без това ще те вкуся. Нали?
Заля ме топлина. Дробовете ми изтръпнаха.
Повдигнах устни към него. Бавно, очарована от
хипнотизиращите му очи, ги отворих. Ярък израз на
триумф премина по лицето му, преди да се наведе, да
положи своите устни върху моите и да пъхне езика си в
устата ми. Целуна ме грубо. Безжалостно. АЗ извиках,
но той ме държеше здраво, като жадно и ненаситно ме
целуваше. Дори ме заболя малко.
А после омекна. Правеше любов с устата ми… само чрез
устата си. Смучеше ме и ме галеше. Предаде ми
желанието си и болката ми се превърна в декадентски
сладка капитулация.

42
 Накрая вдигна глава. Аз треперех пред него напълно
разголена.
— Алекс Джордан трябва да дойде на среща след
няколко минути – отбеляза Ксандър.
Сърцето ми спря да бие.
— Но иди и заключи вратата. Той ще трябва да почака,
докато си получиш заслуженото.
Сърцето ми подскочи. Значи щеше да ме има сега. Щеше
да направи това, което каза: да ме завърже. Да ме
накаже. Да ме чука. Мисълта, че най-накрая ще усетя
члена му в тялото си, ме накара да остана без дъх.
Измъкнах се от прегръдката му и прекосих широкия офис,
докато дишах на пресекулки. Заключих вратата.
Когато се обърнах, видях, че стои зад бюрото си. Взе
някакви ключове от джоба си и се наведе. Отключваше го
– същото чекмедже, което много пъти се бях опитвала
да отворя, докато бях сама в офиса, а сърцето ми
пулсираше в ушите от вълнение, че може да се върне
всеки момент и да ме хване на местопрестъплението.
Чух как забраненото шкафче се отвори.
Той се пресегна в него. Наблюдавах го как първо сложи
един чифт кожени бележници на бюрото, а после още
един. Отново се наведе и извади дървена палка, дълга
около шестдесет сантиметра. Изправи се, срещна
погледа ми, хвана с една ръка палката и започна да гали с
нея дланта на другата си ръка.
— Ти си се опитвала да отвориш това чекмедже, нали,
Катя? – спокойно ме попита той.
Аз понечих да отрека, но очите му не ми позволиха.
— Да.
— Била си любопитна, нали?
— Да – прошепнах аз.
Той кимна веднъж, без да се изненада от моето
признание, и сложи палката до белезниците. Наведе се
отново и извади още нещо, преди да затвори чекмеджето.
Аз потреперих, когато видях какво беше извадил: кутия с
презервативи.
— Доволен съм, че си била любопитна. Това ме радва –
каза и започна да разхлабва вратовръзката си. – Ще
трябва да понесеш последствията от своето
любопитство – тя видя как в очите му проблеснаха
весели искрици. – Това също ще ми достави удоволствие –
каза той. – Сега ела тук, Катя.

43
 О, господи. Елинор потисна импулса да си повее с ръка. Тази
книга определено й помагаше да забрави притесненията и
стеснителността си. Все пак, както и предишната вечер, мъжът,
седнал на няколко крачки от нея, беше изворът на възбудата й.
Тук беше толкова топло! Изведнъж се сети, че беше толкова
нервна заради закъснението си, че не си беше съблякла палтото.
Дали щеше да й хареса да направи нещата, описани в тази
книга? Може би. Но ако Трей го нямаше тук, вероятно сцените
нямаше да й се сторят толкова възбуждащи. Ксандър и Трей
може да обичаха да доминират в секса, но някак си Трей беше по-
различен от скандалния измислен герой. Той беше безкрайно по-
жизнен и енергичен, поне според нея. Беше го наблюдавала
скришом как прави любов шест или седем пъти, което
беше достатъчно, за да стигне до този извод. Това, което най-
много я възбуждаше в него, беше неговата сила в леглото,
начинът, по който уверено и точно слагаше жената в съответната
поза, за да даде или получи удоволствие. Той, изглежда, не се
възбуждаше от болката на любовницата си. Вместо това беше
решителен в своята мисия да предизвиква една жена, да
увеличава удоволствието й.
Елинор не мислеше, че е „родена да се подчинява“ като Катя,
но трябваше да признае, че комбинацията от четенето на
нецензурна книга и Трей, който я наблюдаваше с този тлеещ
поглед и сурово изражение, я караше да се поти.
Тя стисна зъби, сложи книгата с лице надолу върху масата и
стана. Като усещаше погледа му върху себе си, тя съблазнително
разкопча колана на палтото си, докато пръстите й галеха
материята. Спря за момент, а сърцето й силно туптеше. Хрумна й,
че по същия начин беше разкопчала връзките на велурения си
корсет миналата вечер по време на стриптийза.
Погледна странично към Трей. Дробовете я заболяха, когато
издиша. Неговите очи й подсказваха, че той си
припомня същия момент. Погледът му не се отлепваше от ръцете
й на кръста, а изражението му беше сурово.
Тя махна колана и бавно разкопча копчетата на палтото.
Внимателно погледна странично покрай косата си. Когато стигна
копчето между краката си, натисна по-силно, за да достави с
пръсти малко удоволствие на вагината си. Трей леко трепна, а
очите му се пренесоха на лицето й. Изглеждаше толкова
напрегнат. Почакай, ядосан ли беше? Беше прекалила малко. Той
се ядосваше, че го дразнеше.
Може би иска да ме напляска.
Тя мислено завъртя очи от глупавото клише, но въпреки това се
възбуди от тази мисъл. Съблече палтото от раменете с и. Гърбът й
44
леко се изпъна назад. Беше суетно да си го мисли, но знаеше, че
гърдите й изглеждат добре под прилепналата материя –
стегнати, пълни и хубаво оформени. Сложи палтото на гърба на
стола си и отново седна. Прокара върха на пръстите си по подгъва
на бодито и гладката кожа на бедрото си, сякаш дърпаше надолу
плата, но без особен успех.
После погледна наляво. Очите му още бяха приковани в нея и
излъчваха ненаситност. Тя се възбуди. Без да иска. Обичаше да
предизвиква тази реакция в него. Започваше да се пристрастява.
Взе книгата, разкръстоса крака и усети как въздухът я
погъделичка отдолу. С изгарящия поглед на Трей върху себе си
тя продължи да чете.

Съблече ме гола, докато той остана облечен

в костюма си, а разхлабената вратовръзка беше
единственото изключение от първичния еротизъм на
случващото се. Но аз открих, че това ми харесва –
като знак, че той ми е господар. Размяната беше
еднаква, но сексуалната валута беше различна. Кожата
ми стана невероятно чувствителна, когато накрая
застанах гола пред него, а ръцете ми стеснително
прикриваха кръста ми.
— Сложи си ръцете отстрани. Никога не се крий от мен
– каза той. Когато изпълних нареждането му, погледът
му студено се плъзна надолу по мен, като направо ме
изгаряше. Накрая отново ме погледна в лицето. – Много
си красива – може би си въобразявах, но гласът му се
пропука леко. Той взе едните кожени белезници от
бюрото си. Коленичи пред мен и леко потупа левия ми
глезен. – Разтвори си краката – нареди. После закопча
двата ми глезена с белезниците. За тях имаше вързана
верига с дължина около тридесет сантиметра. Той се
изправи, а лицето му беше безстрастно, докато взимаше
другия чифт.
— Сложи си ръцете зад главата – каза и мина зад мен.
Дъхът ми излизаше на пресекулки, докато слагаше
белезниците на китките ми. – Сега подпри на длани
задната част на главата си, за да се задържиш –
продължи. – Ако те заболи прекалено, трябва да ми
кажеш. Твоето наказание е бой по дупето с палката. Не
искам да ти стане неприятно. Разбираш ли? – аз кимнах,
бях останала без дъх, за да говоря. – Съгласна ли си да ми
кажеш, ако не ти харесва?
— Да
45
 — Чудесно – той отиде зад бюрото си. Сърцето ми
подскочи, когато взе дървената палка. Използва я, за да
посочи пода на няколко крачки пред себе си. – Ела и
застани тук.
Чувствах се неловко да вървя гола с бележници на
глезените и ръце зад главата, но по някаква причина
зърната на гърдите ми се втвърдиха от възбуда, когато
застанах пред него. Погледнах несигурно, защото се
почувствах малка в сравнение с неговото високо и силно
мъжко тяло. Бях много възбудена. Той леко изду ноздри.
— Отначало ще се страхуваш малко от палката – каза
той. Той протегна ръката, която държеше
инструмента за моето наказание. Дъхът ми спря, но той
използва върха на полираното дърво да погали отстрани
кръста ми. Въздухът излезе със свистене от гърдите ми.
Той започна да гали гръдния ми кош. После повдигна
едната ми гърда отдолу и плъзна палката отстрани по
нея. Натисна я нежно и после я пусна. Гърдата ми
трепна от този допир. Аз леко изстенах. Той ме
наблюдаваше като ястреб, докато движеше палката по
върха на гърдата ми и нежно обикаляше твърдото ми
като камък зърно. – Но ще започнеш и да я обичаш, Катя.
Ще трепериш от възбуда всеки път, когато я видиш в
ръката ми.
Аз вече треперех. Той леко се усмихна и осъзнах, че знае
това.
Прокара върха на палката надолу по гръдната ми кост
и по кожата на корема. Още по-надолу. Очите ми се
разшириха и аз помръднах с крака.
— Стой неподвижно – остро каза той и очите му
пламнаха. Аз се насилих да не мърдам, а мускулите ми се
напрегнаха.
— Ще те накарам да гориш, Катя. Цялата. Сега се
обърни – направих го, докато той ме направляваше с
ръка на рамото ми. – Наведи се в кръста. Сгъни леко
колене – потупа ме нежно отзад. – Така палката ще те
удря по задника. Добре – измърка той зад мен, когато
заех позата за наказанието ми. Докосна ме с палката по
едното бедро, а после по другото. Дойде отстрани и
сложи ръка на рамото ми, за да ме подпре. Очакването
ме убиваше.
— Дишай. Не забравяй да дишаш – поех дълбоко въздух.
Той притисна палката отзад на дупето ти и леко я

46
 завъртя. Не можех да спра да стена, толкова бях
възбудена.
— Готова ли си да започваме? – попита ме, а дълбокият
му мелодичен глас ме заля и успокои настръхналите
нерви по тялото ми.
— Да – отговорих аз.
Вдигна палката и ме удари. Тялото ми трепна леко от
удара, но Ксандър ме задържа. Силният звук от плясъка
отекна в ушите ми. Палката ми причини болка, но не
това ме накара да скимтя. А допирът и към задника ми,
докато Ксандър еротично я плъзгаше по кожата ми.

Боже господи. Тя усещаше как погледът на Трей я пробиваше

като нажежена стрела. Елинор изтри със задната част на ръката
си горната си устна, където се беше насъбрала пот. Вагината й
също се беше намокрила. Беше настръхнала от възбуда. Дишаше
неравно и нервно прекарваше ръка по голата плът под бодито,
като й се искаше да може да се опипа. Жадният й полов орган
беше на сантиметри от върха на пръстите й. Обхвана я треска.
Притисна ръка към зачервените си устни. Погледна към Трей,
като се чувстваше едновременно смътно виновна, че се е
възбудила на публично място, и неудържимо развълнувана.
Трепна. Ксандър Макена не гледаше толкова изгарящо,
колкото Трей.
Устата му беше стегната в права линия. Изглеждаше бесен. Тя
инстинктивно погледна в скута му – отново беше покрил
ерекцията си с „Гордост и предразсъдъци“. Направи жест с
ръката, с която не държеше книгата. Първо посочи към корема
си, а после – в далечината.
Погледът й премина по лицето му, а очите й се разшириха от
страстното му изражение и неговите святкащи, яростни, сини
очи. Тя погледна натам, накъдето сочеше. Показваше изхода.
А устните му мълчаливо оформиха думата „Тоалетната“.
Очите й се разшириха. Той й казваше да отиде до тоалетната.
Разбира се, че щеше да отиде. Трябваше. Това беше планирала,
нали? Щеше ли да я обладае страстно? От тази мисъл й се
завъртя главата.
Тя рязко стана, сложи книгата си в чантата и непохватно грабна
палтото си. Умът й беше омаян от това, което щеше да се случи.
Трей Риърдан й беше сигнализирал – не, беше й заповядал – да
отиде в тоалетната. Той щеше да се изправи пред нея, щеше да я
заговори…

47
 Беше много вероятно да й се скара, че го възбужда на публични
места и го дразни безмилостно. Тя не можа съвсем
сигурно да разбере от суровото изражение на лицето му какво
планира. Това беше неизследвана територия за нея.
Гръдният кош я стягаше, докато слизаше по двете стъпала до
пода на кафенето. Инстинктивно смени посоката, за да избегне
стола на Трей, сякаш се пазеше от избухнал пожар. Съжали,
когато забеляза, че няколко мъже я следят към изхода с очевидно
вълнение.
По дяволите. Разбира се, тя правеше своето малко
представление за Трей. Но неволно и другите бяха станали
негови свидетели.

ГЛАВА 5

С тейси Мофит се намръщи неодобрително, когато Елинор

задъхано поиска телефона си от рецепцията. Тя беше
говорила с Джими за странното представяне на Елинор по време
на събитието. Макар нейното поведение да беше скандално само
за Трей, то все пак беше необичайно за онези, които я познаваха.
Тя погледна скришом назад към кафенето, сигурна, че Трей ще
я последва – може би с намерение да си отмъсти за това, че бе
посмяла да го дразни. Тази мисъл я възбуди непоносимо. Очите й
се разшириха от тревога, когато вместо Трей видя мъжа с черната
брада да бърза към нея.
— Имаш ли намерение някой път да останеш докрай? – изсъска
Стейси, докато й подаваше плика с телефона.
— Започвам да се съмнявам – промърмори Елинор и грабна
плика. Мъжът с брадата беше стигнал почти до рецепцията. Тя
побърза към изхода, уплашена от неговите блестящи и диви
черни очи.
Беше закъсняла за събитието, а после беше запленена от Трей и
книгата си. Беше забравила за този господин, който я
заглеждаше миналата вечер. Тя ускори крачка, нетърпелива да го
избегне. Токчетата й тракаха бързо по пода на фоайето.
— Хей, върни се! – нареди той.
Тя направо се затича, разтревожена от грубия му глас.
— Върни се, малка курво.
Дъхът й започна да излиза на пресекулки, докато стъпките му
се приближаваха. Той я гонеше. Тя се изплаши от агресивното
му ръмжене и се насочи към вратите, а оттам – към улицата.
Внезапно стъпките спряха. Чу се плъзгане по плочките на пода.
48
 Тя погледна през рамо, докато излизаше навън, а сърцето й
бясно пулсираше в ушите. Видя Трей, който беше хванал
брадатия мъж за ръката, докато последният се опитваше да се
освободи от здравата хватка. Тя спря до вратата и с ужас видя как
опонентът му вдигна ръка за удар. Силно ядосан, Трей хвана
юмрука му и шокиращо лесно предотврати удара. Брадатият
изпсува и продължи да се бори, но Трей го превъзхождаше по
ръст и мускули. Държеше го съвсем лесно с двете си ръце.
Погледна към Елинор, а погледът му я изгори.
— Тръгвай. Махай се оттук. Сега – изръмжа той между
стиснатите си бели зъби.
Тя вдиша рязко и усети думите му като плесник. Той за първи
път й беше проговорил.
А вероятно и за последен.
Би ли могла да оплескаш всичко по-майсторски?
Тя се потопи в ноемврийската нощ, като тичаше слепешката
към бордюра. Само една мисъл я водеше: да избяга. Искаше й се
да затвори очи, за да не вижда бясното изражение на Трей.
Разстрои се, когато осъзна колко натоварен е трафикът. Беше
вторник преди Деня на благодарността. За много хора празникът
вече беше започнал. Забеляза едно такси със зелена светлина и се
втурна към него.
— Единадесет шестдесет и едно, „Лейк шор драйв“ – задъхано
каза, затвори вратата и я заключи. Напрегна се да погледне във
фоайето на музея, но оттук не се виждаше нищо. Какво ли
ставаше вътре? Дали Трей се биеше с този човек? Ами, ако
пострадаше заради нейната егоистична страст?
Таксито бавно тръгна напред. На нея й стана непоносимо.
Трябваше да се измъкне.
— Просто завийте надясно – нареди тя на шофьора.
— Искате да минем по „Северното авеню“? Там е по-задръстено,
отколкото по „Ла Сале“.
— Добре, както искате, просто ме отдалечете оттук.
Видя как шофьорът я погледна подозрително в огледалото за
задно виждане, но на нея не й пукаше. Цялото й съзнание се
беше концентрирало в това да избяга. Таксито зави надясно.
Музеят изчезна от поглед за секунди.
Петминутното пътуване сега им отне четири пъти повече време
заради заобиколния маршрут и натоварения трафик. През целия
път тя се критикуваше наум заради глупостта си. Искаше да
изследва своята сексуалност с Трей и да бъде дръзка в този си
опит.
Но може би беше прекалено неумела, за да забележи
вероятните последици?
49
 Най-накрая таксито спря, за да обърне пред блока й. Тя плати
на шофьора, изскочи от колата и решително пъхна портмонето в
чантичката си. После потрепери и осъзна, че не си бе облякла
палтото. Температурата беше около нула градуса, а тя беше само
по боди и без никакво бельо. Краката й над чорапите, бяха голи и
изложени на мразовития вятър от езерото.
Без да иска, тя си припомни тревожния глас на майка си.
„Това не си ти, Елинор.“
Залята от тъга, бързо се загърна, докато вървеше към сградата.
Вдигна разсеяно поглед и изведнъж замръзна.
Трей Риърдан стоеше пред предните врати на блока й с ръце в
джобовете на черното си вълнено палто. Очите му хвърляха
искри изпод свитите вежди.
— Ще ми кажеш ли, по дяволите, за какво е всичко това? –
хладно попита той.
__________

Тя си отвори устата, но нищо не излезе отвътре, освен някакъв

глупав звук. Преди да успее да измисли нещо правдоподобно,
което да отговори, той направи няколко крачки към нея, а очите
му се присвиха.
— Как се казваш? – попита той.
— А… ъ… Елинор Бригс – успя да изрече, а гласът й прозвуча,
дрезгаво. Езикът й сякаш беше дебел цял фут. Преглътна с
усилие. – Ти добре ли си?
— Какво? – разсеяно попита той. Изучаваше я, сякаш беше
някаква странна и вероятно отровна плесен, която не бе
виждал преди.
— Онзи мъж. Човекът с брадата – каза тя. Погледът му се
премести върху лицето й. Сърцето на Елинор подскочи. Тя
никога не беше стояла толкова близо до него. Очите му
изглеждаха по-тъмни под нощното небе – тъмносини, с точици
от отразени светлини. Устата му беше сурова, но секси. Само
като я гледаше, изпитваше някакво нереално чувство, сякаш
всеки момент щеше да я усети върху себе си. – Той нали не те
нарани? – попита, а очите й загрижено обхождаха лицето му, но
виждаха само идеално изваяните му черти.
Тя говореше с Трей Риърдан! Е, поне се опитваше.
— Не – подчертано отвърна той с извити вежди. – Накрая
разбра, че е по-мъдро да си тръгне. Изненадан съм, честно. Този
път ти наистина страшно го възбуди.
— Съжалявам – избъбри тя. – Не исках това да се случи.

50
 Той се приближи още, докато беше вече на една крачка от нея.
Въпреки че носеше токчета, тя трябваше да го гледа от долу
нагоре.
— Искаш да кажеш, че не си искала да го превърнеш в
сексуално побъркан идиот? – попита я, а тя видя твърдия блясък
в очите му. Той беше ядосан на представлението й. Още й беше
ядосан.
— Разбира се, че не. Той изобщо не ме интересува –
промърмори Елинор неловко. Един порив на вятъра от езерото
Мичиган повдигна няколко кичура от дългата й коса и ги
разпиля по зачервените й бузи. Тя нетърпеливо ги махна с ръка.
— Разбирам.
Тя се сепна.
— Наистина ли?
Той кимна, а лицето му беше напълно сериозно.
— Ти не се опитваше да подлудиш всички мъже в кафенето.
Опитваше се да мъчиш само мен. Така ли е?
— Да – отвърна с облекчение, че е разбрал. После видя как се
изкриви устата му и осъзна колко коравосърдечно е прозвучало
признанието й. Тя широко разтвори очи.
— Слушай, Трей…
— Откъде знаеш името ми?
Тя трепна. След малка пауза бяло посочи техните два блока.
— Съседи сме – прошепна.
Той направи още една малка крачка към нея, а гневът му беше
ясно доловим. Направо се извисяваше над нея.
— Откъде. Знаеш. Името ми? – късо изръмжа.
Тя не можеше да преглътне. Не можеше да диша. Сякаш беше
малко гърчещо се насекомо, а той – някакъв великан, който
щеше да я стъпче.
— Елинор?
Въздухът изсвистя от гърдите й, когато го чу да произнася
името й.
— Портиерите ни са приятели. Хари познава Ралф, твоя
портиер. Наблюдавах те няколко пъти в спалнята ти от моя
апартамент – призна тя, като побледня, докато го гледаше
извинително. Може би щеше да я издаде на полицията, че
шпионира? Фактът, че не можеше да разчете каменното му
изражение, я отчайваше. Нескопосаната й реч, подсилена от
чувство за вина, не спираше да се лее. – Както казах, видях те
няколко пъти и ъ… стана ми любопитно. Да си кажа честно, не
можех да спра да мисля за теб – неспирно бръщолевеше. – Така
че помолих Хари да попита Ралф кой живее в пентхауса отсреща.
И накрая Хари ми каза, че това е Трей Риърдан, основателят
51
на TalentNet, тоест ти – тя най-сетне направи пауза и смутено
преглътна. Забеляза невярващото изражение на лицето му,
докато я наблюдаваше. – И така разбрах името ти – глупаво
завърши разказа си.
В продължение на няколко мъчителни секунди той не казваше
нищо.
— Копелета – изръси накрая. Елинор изненадано примига от
гневното изкривяване на устата му. Със сигурност нямаше
предвид нея.
— Кой?
— Нашите портиери.
— Не им се сърди. Знам, че са нарушили личното ти
пространство, но…
— Не става въпрос за това. След онова твое шоу миналата вечер
аз попитах Ралф дали може да ми каже името на жената, която
живее в апартамента срещу моя. Описах те на него и Хари.
— Така ли? – смаяно попита Елинор.
— Да. Те двамата наистина са много близки. Винаги се
посещават по време на почивките да си клюкарстват, а Хари беше
тук тази сутрин. Но мълчаха като риби, когато попитах за теб.
Изпели са на теб моето име, но се правеха, че си нямат идея за
кого ги питам аз.
— Хари обича да се държи малко покровителствено – застъпи
се за него тя. Все още беше възбудена от новината, че той се е
опитал да разбере коя е след представлението й.
— И след като са ти казали името ми, ти си ме познала на
литературното четене? – попита той.
Тя само кимна с отворена уста. Имаше още към тази история,
но и без това вече беше казала повече, отколкото трябваше. Нов
порив на вятъра отново развя косата й. Той стоеше толкова
близо, че няколко кичура се допряха до раменете и лицето му.
Един от тях направо се закачи на брадичката му. Обзе и трепетно
чувство. Сякаш косата й ги съединяваше. Погледите им се
срещнаха. Тя спря да диша.
Той бавно се пресегна, взе кичура между палеца и
показалеца си. Ръцете му опипваха косата й, докато внимателно я
постави отново на гърдите й. Кожата й настръхна в близост до
пръстите му.
Трей Риърдан за първи път я докосваше.
А вероятно и за последен.
— Голямо шоу беше това миналата вечер. На прозореца –
дрезгаво наруши тишината той.
— О… да.

52
 Тя откри, че гледа широките му рамене, дървото пред сградата
и дори далечната фигура на Хари в будката му във фоайето –
всичко, само не и лицето на Трей.
— Срамуваш ли се?
Тя примигна. Още веднъж той звучеше объркан. Подозрителен.
Трей виждаше през нейната маска. Ще оплескаш всичко, Елинор.
— Не – тя смело срещна погледа му. – А ти?
— Честно да ти кажа, не съм сигурен какво да мисля и какво
чувствам към теб.
В ума й изникна начинът, по който напрегнато я гледаше в
кафенето, и как надничаше от прозореца си. Тя ярко си
припомни, че се притискаше към стъклото и че сложи ръка на
ерекцията си.
— Наистина ли? Нямаш идея какво чувстваш? – предизвика го
тихо.
За секунда той само я гледаше, присвил очи. После се
усмихна и избухна в смях. Поклати глава.
— Да не би да планираш да продължаваш да ме измъчваш?
— Само ако искаш – отвърна тя, доволна колко бързо успя да
му отговори този път. Когато беше толкова близо до него,
усещаше мозъка си замаян и объркан. Той учудващо й
въздействаше по този начин. Поне понякога.
Усмивката му се стопи.
— Аз не съм от онези хора, които обичат да се любуват на жена
от разстояние – погледът му се плъзна по лицето й. Тя усети
тръпка в стомаха си. – Особено жена като теб.
Сърцето й подскочи като риба в гръдния й кош.
Той посочи с глава сградата си.
— Ходила ли си някога в „Златният бряг“? – попита я, имайки
предвид скъпия бар ресторант на приземния етаж на блока си.
Да, много пъти. Най-вече, за да те видя.
— Веднъж-два пъти – каза на глас и усмивката й се разшири от
чудния факт, че говори нормално с него, без да заеква.
— Ще дойдеш ли с мен да пийнем по нещо?
— Разбира се – отвърна, като равнодушно повдигна рамене,
сякаш да пие по нещо с Трей Риърдан, беше най-естественото
нещо на света.
__________

Не можеше да я разбере, призна си Трей половин час по-късно.

Наблюдаваше я, докато отпиваше от червеното вино, а тези
примамливи котешки очи бяха приковани в него над ръба на
чашата. Разбира се, тя беше загадка още от самото начало, но той
много бързо разбираше една жена, след като изследваше
53
характера й. Елинор обаче беше различна. Нейната красота и
сексапил надминаваха всичко. Те бяха даденост. Точно сега
например погледът й беше горещ. Но не в смисъл, че
флиртуваше. А горещ, сякаш си представяше как си отхапва от
него. Тези нейни очи бяха като маяк – златисти и течни, топли
като горещ мед. Той откри, че се топи всеки път, когато го
погледнеше. Някак си тя го размекваше отвътре и едновременно
силно го възбуждаше. Беше образец на сексуална увереност.
Е, невинаги.
Преди тридесет секунди тя събори чашата с вино, когато и
попита какво работи. Изправи я и махна с ръка, сякаш искаше да
прогони въпроса като досадна муха.
— Какво работя? Това изобщо не е интересно. Работата ми не е
като твоята. Да не би да си бил музикант и затова да си създал
уебсайта за бандите? На какъв инструмент свириш? Майка ми
караше сестра ми и мен да свирим на пиано като малки, но не се
получи. Още ли свириш? Тук е горещо, нали?
— На кой въпрос първо искаш да ти отговоря? – попита той
несигурно.
Изобщо не можеше да разбере как е възможно в един момент
да бъде толкова секси и да се чувства комфортно в кожата си на
малка палавница, а в следващия да бъде така несръчна и
разсеяна. Смяташе, че тази непоследователност разкрива
дълбоката истина за нея. Проблемът беше, че той не схващаше
каква е тази истина.
— Все пак защо не ми кажеш с какво се занимаваш и аз ще
реша дали е интересно, или не – предложи той. Очите й се
разшириха и тя с трясък остави чашата си на масата. Разбира се,
беше решила, че е отклонила въпроса му за работата си, и сега
отново се почувства неудобно. Той беше забелязал през
последните няколко минути, че тя имаше нервния навик да си
играе със салфетката. Откри, че докато наблюдава как дългите й
пръсти свиват ъглите, се чувстваше странно възбуден дори от
нейното неспокойствие.
— Няма да ти кажа. Няма да ти се стори интригуващо.
— Опитай – предизвика я той.
Тя вдиша. При което той погледна гърдите й. Красиви гърди.
Апетитни. Не можеше да реши кое му харесва повече: споменът
как за първи път ги разголи за него пред прозореца, или това,
което виждаше сега. Отблизо. Начинът, по който тъмната
материя притискаше сочните им извивки, а краищата на тази
необикновена яка покриваха зърната й – всичко това го
подлудяваше. Не носеше сутиен. А може би пък беше сложила.
Той искаше просто да се пресегне през масата, да хване гърдата й
54
в шепата си и да разбере веднъж завинаги. Стисна зъби при тази
мисъл, а членът му се втвърди.
Със или без сутиен – няма значение.
— Добре – каза тя и прекъсна безумния му мисловен спор. Ето
защо му трябваше почивка от жени. Те го превръщаха в идиот,
фокусира се върху лицето й. Явно й беше дошла някаква идея. Тя
се оживи. – Работя в музея.
— В Илинойския исторически музей?
— Да. Служителка съм там.
— А по-точно? – той имаше чувството, че тя замръзна, докато
умът й трескаво работеше.
— Отговарям за продажбите и членовете.
— Това изобщо не звучи скучно. На мен ми харесва този музей.
Самият аз членувам в него. Моята компания също така прави
дарения всяка година.
— Знам.
Погледът му се изостри.
— Всъщност е вълнуваща работа – продължи тя. – Да ухажваш
дарителите, да поддържаш функционирането на музея, като
постоянно се пазариш, за да осигуриш минимума – на мен ми
харесва, просто не мислех, че и на теб ще ти. Аз обичам да карам
нещата да работят.
Очите му се спряха на зачервените й бузи. Да не би да се бе
изчервила? Какво всъщност беше това момиче – мъжемелачка
или очарователна идиотка? Той не можеше да повярва, че не
знае отговора.
— Нали не се опитваш да получиш по-голямо дарение от мен
или от компанията ми? – подозрително попита той.
— Разбира се, че не – възкликна тя и изглеждаше обидена. –
Ако някога те помоля да дадеш един долар повече, отколкото
даваш сега, имаш моето разрешение да станеш и да си тръгнеш.
— Съжалявам. Но наистина ми изпращаш ужасно смесени
послания – безцеремонно смени темата той и си взе чашата.
Елинор замръзна.
— Така ли?
Трей кимна и отпи. Изчака да вкуси бърбъна с езика си, като
през цялото време разглеждаше лицето й за някакви знаци.
— Направо ме отвя снощи с този танц – каза, след като
преглътна и сложи чашата на масата. – Би могла да бъдеш
професионална танцьорка.
— Ти си вторият човек на тази планета, който мисли така.
Първият е майка ми – каза тя с палава усмивка.
— Взе ми акъла още първия път, когато те видях. С онази секси
книга. Секси дрехи. С начина, по който се движиш. С всичко.
55
 Усмивката й угасна. Брадичката й се разтрепери. Той сложи
лакти на масата и се наведе към нея.
— Това ли те възбужда, Елинор? Някой мъж да те наблюдава.
Това ли ти доставя оргазъм? Ексхибиционизмът ли е твоята
чудатост?
Видя как изящният й врат се напрегна в последвалата тишина.
— Харесва ми – тихо призна тя. Бузите й се зачервиха, но тя не
отмести поглед. – Харесва ми ти да ме гледаш.
— Познавам няколко жени, които имаха подобна склонност. Аз
лично никога не съм си падал по това или по тях, но не мога да
виня човек, който има такива желания. Струва ми се относително
безобидно – мисълта как изглеждаше на онзи прозорец или как
четеше книгата си, изгаряше мозъка му. Както и разпалваше
гнева му. – На теб явно ти доставя удоволствие.
— Исках да ме забележиш.
Той се изправи, сепнат от изблика й на искреност.
— Как може да си мислиш, че няма да те забележа? – открито я
попита. – Нямаше ли да е по-лесно да уредиш среща чрез моя
портиер? А и както каза, аз съм член на музея. Не можеше ли да
дойдеш да се запознаем някой път по време на откриване на
някоя изложба или нещо подобно? Как така ти се прииска да ме
измъчваш? – Господи, тя му беше показала вагината си, когато за
първи път седяха на публично място. Не можеше ли вместо това
да каже „здравей“? Не че се оплакваше от другата форма на
поздрав.
Е, може би другата част от него се оплакваше. Тази, която не
беше чаталът му.
Тя захапа хубавата си долна устна. Това можеше да е просто
нервен жест от нейна страна. А можеше и да е умишлено
съблазняване. В този момент обаче не му пукаше. Резултатът
беше един и същ.
— Направих го, защото и ти ме измъчваше – каза накрая. Той
издаде невярващ звук при неочакваното припламване на очите й.
— Аз съм те измъчвал?
Нейното възмущение изчезна така, както се беше появило. Тя
погледна встрани, а пръстите й започнаха да се движат по-бързо,
докато си играеха със салфетката.
— Не се изразих съвсем правилно. Знам, че не си го правил
нарочно, но все пак си ме измъчвал няколко пъти.
— Елинор? – каза той. Тя го погледна крадешком. – Кога
точно?
Тя стисна устни. Той имаше огромно желание да ги отбори с
езика си. За няколко секунди си помисли, че няма да получи
отговор.
56
 — Всички пъти, в които те виждах гол – отвърна, като гледаше
надолу и почти шепнеше. Тялото му се напрегна. Не можеше да
откъсне поглед от устата й. – Онези пъти, когато те наблюдавах с
други жени.
Нейните едва произнесени думи сякаш се рееха във въздуха
около тях.
— Това е нарушение на моето интимно пространство.
— Осъзнавам го.
— Може би отчасти и аз съм виновен, че не съм дърпал
завесите. Но си могла да не гледаш. Могла си да дръпнеш своите
пердета. Не е трябвало да наблюдаваш.
— Знам. Но го правех.
Тя вдиша на пресекулки, а очите й се отвориха широко, сякаш
думите бяха излезли от гърлото й без нейно разрешение и бяха
изненадали и нея самата.
— Значи, си се изпразвала, докато си ме гледала с други жени?
— Не – отговори тя и бързо поклати глава. Изглеждаше леко
отчаяна. – Искам да кажа, празних се не докато гледах тях, а теб.
Чукането на чаши и тихият говор на другите клиенти се сляха в
пулсиращо бръмчене в ушите му.
— Какво искаш – да ме измъчваш или да правиш секс с мен? –
кратко и ясно попита той, след като му беше омръзнало от цялата
бъркотия и похот.
— Много добре знаеш.
Въздухът изскочи от дробовете му. Той огледа непълния бар,
като почти очакваше някой да снима неговата слисана реакция
от някоя скрита камера. Другите клиенти обаче, изглежда,
изобщо не се интересуваха от него и Елинор. А в момента тя му
споделяше желанията си, без да го лъже.
Той не знаеше как да я разбере, но поне беше искрена в това,
което казваше. Трябваше да й го даде.
— Ако наистина това е желанието ти – каза той, без да крие
смущението си. – Господ ми е свидетел, че същото е и моето.
— О, добре тогава – отвърна тя с облекчение. После се усмихна
весело и секси, както първия път в кафенето. Той реагира по
същия начин, както и тогава – изпоти се и се вдърви като дъска.
Нейният естествен ефект върху него активира червената
лампичка в главата му. Той се наведе внимателно напред.
Изглежда, изражението на лицето му накара усмивката й да
изчезне.
— Но нека се уточним – каза той. – Щом си ме гледала в
спалнята ми няколко пъти, сигурно знаеш, че аз контролирам
нещата. Ти няма да ме дразниш повече. Разбираш ли?
Тя кимна с широко отворени очи.
57
 — Е, поне докато не те помоля – добави той след момент
размисъл. На лицето й отново се появи усмивка и той я усети чак
в чатала си. Не можеше да се сдържи да не й отвърне. Със
сигурност нейното съблазняване беше мъчително, но при
навлизането в нова еротична територия тя трябваше да е наясно,
че той контролира оргазмите в малките й представления.
— Кога искаш да го направим? – попита тя.
— Всъщност аз си обещах да избягвам секса известно време.
Лицето й помръкна.
— Но смятах скоро да започна отново. Например… сега? –
добави той многообещаващо.
Забеляза как пулсът на врата й веднага се ускори. Изведнъж му
се стори, че не може да чака дори още една минута, преди да го
усети с устата си.
— И аз мисля същото. Но не искам да окуражавам някой от
твоите лоши навици.
— О, да. Искаш – мрачно я поправи той. Не, тя не започна да
спори, а само се усмихна за пореден път с онази своя
самодоволна котешка усмивка. – Ти беше откровена с мен, затова
и аз ще бъда честен с теб. Не търся продължителна връзка в
момента. Ако го направим, трябва да го приемем като нещо
неангажиращо.
— Неангажиращо?
Той недоволно въздъхна. Всъщност никога преди не беше
казвал такова нещо на жена и осъзна колко егоистично звучи. Но
просто се опитваше да бъде честен в своите намерения.
— Истината е, че загубих някои хора, на които държах, и
напоследък имах доста тежки раздели. Опитвам се да остана сам
известно време. Да помисля в перспектива.
— Съжалявам да чуя това – каза тя и звучеше искрена.
Той кимна.
— Опитвам се да се анализирам – призна той. – Надявам се на
самоусъвършенстване. Ето защо не се виждам с жени от известно
време. Или би трябвало да не се. Жените напоследък ми действат
някак си… нездравословно – обясни той, вдигна чашата си и
отпи.
— Да не би да се тревожиш, че си се пристрастил към секса?
Той изсумтя в питието си, сепнат от откровения й въпрос.
— Не се бях, но сега по някакъв начин съм се.
Тя едновременно изглеждаше разкайваща се и весела.
— Съжалявам. Не исках да кажа, че си нимфоман. Наистина –
настоя, когато видя съмнението върху лицето му. – Просто сякаш
знаеш много за жените. Каза, че ти действат нездравословно.
— Те ме карат да оглупявам, това е всичко.
58
 — Жените те карат да оглупяваш? – спокойно повтори тя, а
веждите й се свиха в онова сладко любопитно изражение, което
много обичаше.
— Да, права си. Вероятно звуча като идиот. Може би проблемът
е в мен. Може би не съм създаден за продължителна връзка, не
знам. Работата е там, че по един или друг начин се опитвах да
осмисля нещата. И се справях добре, докато не те видях седнала в
онова кафене.
— Караш ме да се чувствам виновна.
— Не искам да се чувстващ така. Казвам ти всичко това, защото,
ако го направим, ще става въпрос само за секс. Не мога да обещая
нищо друго в момента. Това устройва ли те?
— Разбира се. Това искам и аз.
Той се вгледа в лицето й, но успя да види само зачервените й от
възбуда бузи и устни, както и развълнувания й поглед. Най-
накрая щеше да я докосне, да я консумира, да обладае напълно
това същество, което толкова го съблазняваше. Да, отказваше се
от въздържанието.
А това щеше да бъде най-хубавото чукане в света.
— Тогава да вървим – каза той с изражение на окончателна
решителност. Стана, грабна сакото си и се пресегна да я хване за
ръка.

ГЛАВА 6

И злязоха от „Златният бряг“ във фоайето на сградата. – В

моя апартамент става ли? – тихо я попита той.
— Да, разбира се.
Запътиха се натам.
— Здравей, Ралф – каза Трей, когато минаха покрай будката на
портиера.
— Добър вечер, мистър Риърдан.
В тона на Трей се долови някаква острота, а сините му очи
студено проблеснаха, когато минаха покрай възрастния мъж. Той
не беше доволен, че портиерът бе помогнал на Елинор,
нарушавайки личното му пространство, а после беше отказал да
му каже името й. Ралф я погледна и изненадано примига, когато
я позна. Тя наведе глава от краткотрайно смущение.
Само след секунда зашеметяващото вълнение отново обзе
съзнанието й.
Щеше да има Трей Риърдан!

59
 Мисълта беше прекалено невероятна, за да я възприеме. Той
толкова дълго време беше само недостижима фантазия. А сега
стоеше до нея и й говореше, докато отиваха в пентхауса му.
Невероятно.
Вратата на асансьора се отвори. Той влезе и тя го последва, а
когато се обърна, погледът му се спря върху нея. Пресегна се и
сърцето й подскочи. Но после осъзна, че не се беше пресегнал за
нея. В ръката си имаше карта, която прекара по конзолата на
бутоните на асансьора, преди да натисне осемнадесети етаж.
Настъпи неловка тишина, когато вратите се затвориха.
— За какво си мислиш? – тихо попита той.
— Мисля, че е странно.
Той сви вежди.
— Странно? Кое?
— Че ще спя с теб, след като никога дори не сме се държали за
ръце, не сме се целували.
Веждите му се повдигнаха. Той я хвана за ръка. Силно я
придърпа. Предната част на тялото й се блъсна в него. О, господи.
Той беше дори по-строен и як, отколкото си го беше представяла.
Вдиша неговия лек мирис: аромат на гора и нещо неопределено
– мириса на Трей. Повдигна глава към него с широко отворени
очи, като усещаше пулса във врата си, а тялото й се напрегна още
повече.
Той наведе глава и сложи устните си върху нейните, като
отначало нежно я изучаваше. Зъбите му захапаха първо долната
й устна, после горната, а милувката му беше бавна, но
категорична. Вкусна. Стомахът й се сви от напрегнатото
очакване. Не можеше да диша.
После съвсем преднамерено вкара езика си между устните й,
като я опитваше. Отприщи ;се потоп от усещания. Тя леко
изхленчи в устата му. Притисна се към раменете му и усети
силните му мускули под ризата. Тя отдавна се възхищаваше на
неговото високо и хубаво тяло, но най-много беше привлечена от
широките рамене. Усети кръглите напрегнати мускули в дланите
си, докато сръчният му език изследваше устата й. Всичко й
изглеждаше нереалистично.
Той пъхна ръце между палтото и тялото й, а пръстите му
погалиха гърба й, докато я милваше. И двамата обърнаха глави в
унисон. Целувката стана по-дълбока. По-влажна. По-
електрическа.
Едва чуха звука от отварянето на асансьора. Примигаха, за да се
фокусират, когато се отдръпнаха на няколко сантиметра един от
друг.
Това беше страхотна първа целувка.
60
 Той се пресегна покрай нея и тя осъзна, че попречи на вратите
да се затворят.
Не можеше да откъсне поглед от леката му трептяща усмивка.
— Сега направихме и двете – каза той и стисна ръката й. Тя
глупаво го изгледа. Той на свой ред я гледаше остро. Жадно. –
Държахме се за ръце и се целувахме – припомни. После присви
очи. – Ще бъде наистина хубаво, нали?
— О, да – отговори тя, без да може да скрие нетърпението в
гласа си.
Усмивката му се разшири. Като я държеше здраво за ръката, я
изведе от асансьора. Тя изненадано ахна.
— Асансьорът води право в апартамента ти?
— Да – отвърна Трей и се пресегна за палтото й. Тя замаяно го
свали.
Припомни си, че той беше единственият обитател на
осемнадесети и деветнадесети етаж. Намираха се във висок,
елегантен коридор. През един свод се виждаше всекидневната
му. Трей закачи палтата им и отново взе ръката й. Поведе я през
сводестия вход. Тя огледа очарована отвореното пространство.
Никога не беше виждала неговия пентхаус, освен през прозореца
си.
Всекидневната беше огромна и модерно обзаведена с удобни
мебели, тапицирани в бежово, кафяво и бяло. Таваните бяха
високи най-малко три метра и половина. Източната стена беше
от стомана и стъкло и гледаше към „Лейк шор драйв“ и езерото.
Другите стени бяха като фон на фантастична колекция от
произведения на изкуството. Очарована, Елинор си издърпа
ръката. Отиде до центъра на елегантната стая, а Трей остана на
мястото си. Тя бавно се завъртя, за да огледа всички подробности,
като осъзнаваше, че той я наблюдава през цялото време.
— Направо е фантастично. Всичко. Това Лихтенщайн ли е? –
попита тя задъхано и посочи една оригинална картина.
— Да.
— А това е Франк Стела? И Ед Паск – промърмори със
страхопочитание.
— Ти разбираш от изкуство.
— Завършила съм история на изкуството и съхранение на
текстил – отвърна Елинор омаяна, докато вървеше по дължината
на стаята. Картините над бялата мраморна камина се набиваха в
очите й и тя ги гледаше с удивление. – Харесва ми картината на
Хърн с блус музикантите. Оригинална ли е?
— Да. Джанин ми я даде, когато рекламирахме творбите й
преди няколко години.

61
 Тя погледна назад към далечния край на стаята, където стоеше
той. Просто я наблюдаваше сериозно и от изражението му нищо
не се разбираше. Самата тя се беше срещнала с Джанин Хърн на
една изложба в музея, показваща творбите й. Хърн беше
изключително хубава и невероятно талантлива. Тя не само че
беше млад, изгряващ художник, но и свиреше виртуозно на
цигулка – това беше любимата тема на нейните картини:
музиканти по време на концерт. Тя беше точно от този тип жени,
които Елинор си представяше с Трей.
Подозираше, че Хърн беше подарила картината на Трей по
съвсем други причини, а не за това, че й бе помогнал в началото
на кариерата й.
Беше смущаващо да си мисли за брилянтните красиви жени,
които той познаваше… и с които бе спал. Защо смяташе, че тя
може да сравнява с тях – скучната и педантична Елинор?
— Ела тук.
Тя бавно се обърна с лице към него. Той изглеждаше красив и
спокоен, застанал в сянката с мрачна решителност. В този
момент, гледайки го в очите, тя разбра, че нямаше никакво
значение дали й даваше лоша оценка по правене на любов. С
него тя щеше да си изиграе добре ролята. Щеше да стане някоя
друга – някоя по-интересна и по-вълнуваща от себе си. По-
освободена. Единственото, за което можеше да мисли в този
момент, беше най-накрая да го докосне. Плашеше се от мисълта,
че може да го разочарова, но още повече се страхуваше да не
изпусне шанса си.
Тръгна към него със свито гърло. Той също се приближи към
нея и колкото повече се скъсяваше разстоянието помежду им,
толкова повече се ускоряваха крачките им.
Накрая се сблъскаха. Ръцете му се затвориха около нея и я
притиснаха. Устата му се впи в нейната безжалостно.
Най-накрая тя узна силата му. Най-накрая тя потъна в нея.
Усети неговия мирис, вкус, ненаситната целувка, ръцете му,
които се движеха нагоре и надолу по нея, и пръстите му, които
стискаха гърба и бедрото й. Той я опияняваше. Вкара езика си
още по-дълбоко, като я изследваше цялостно и леко я смучеше.
Тя усети как това привличане я възбуждаше, и се замая.
Пръстите му се движеха лакомо отстрани по тялото й,
притискаха плътта й и я опипваха безгрешно. Почувства се малка
в големите му ръце. Женствена. Красива. Дланите му обхванаха
гърдите й и тя изстена, докато се целуваха. Изведнъж той се
отдръпна и изруга.
— Нямаш сутиен. Цяла вечер се чудех – каза и отново жадно се
нахвърли върху устните й. Тя се усмихна, когато видя неговата
62
лека усмивка, но той не спря да я целува и изследва. Отново
хвана с ръце гърдите й и започна леко да ги масажира. Тя усети
възбудения му член върху стомаха си. Очите му блестяха.
— Господи, колко си стегната. Толкова си хубава – каза той
грубо и с такова благоговение, че зърната на гърдите й се
втвърдиха, а финият мъх по гърба й настръхна.
Ръцете му помръднаха и изведнъж намериха ципа отзад на
шията й. Той го свали надолу чак до горната част на задника й с
едно бързо движение. Със строго изражение съблече бодито от
раменете й и го издърпа до бедрата, а после надолу покрай
коленете. Отдръпна се на няколко сантиметра, докато погледът
му я изгаряше.
Сега беше гола, с изключение на чорапите, ботушите и бодито
на глезените. Никога през живота си не бе усещала всяка част от
кожата си, както в този момент. Тя пое дъх и гърдите й се
повдигнаха във въздуха. Едната му ръка се плъзна по извивката
на кръста й, а другата обхвана с длан гърдата й. Тя беше като
хипнотизирана от начина, по който я покоряваше.
— Господи, Елинор. Толкова си красива – каза той омаян,
удовлетворен. После изражението му помръкна. – Ти се появи на
тези литературни четения без нищо, освен кожата си и някакъв
оскъден прилепнал плат. Знаеш ли, наистина си дръзка.
Тя спря да диша, когато видя блясъка в очите му. Не беше
особено доволен от този факт. Възбуден да, но не и доволен.
Но тя нямаше възможност да обясни случая, защото той
внезапно падна на колене пред нея.
Тя изненадано извика. Той притисна лице към корема й, а
устата му се движеше, изгаряше я. Тя усети тръпки по кожата си
и надолу по гръбначния стълб. Устните му се плъзнаха по
чувствителната кожа над влагалището й. Зарови нос във върха на
Венериния й хълм и тя безпомощно извика. Зарови пръсти в
гъстата му коса. Той сложи устни в цепнатината на обръснатите й
срамни устни и вдиша, за да усети аромата й.
— Трей – отчаяно измърмори Елинор, смаяна от дързостта му.
— Всичко е наред – успокои я той, а тя усети топлия му дъх
върху вагината си. Той леко се надигна, като прекарваше устни
по бедрото й нагоре и надолу, сякаш беше хипнотизиран от
плътта й. Тя знаеше, че вероятно я усеща как трепери. – Никога
не съм целувал толкова гладка кожа, толкова мека. Господи,
миришеш хубаво.
Той се изправи пред нея и тя погледна лицето му. Строгото му
изражение една прикриваше първичното му желание, което и
караше да тръпне.
Господи. Каква буря предизвиках?
63
 Той се пресегна към нея. Стисна голото й тяло и краката й се
отделиха от килима. Бодито се плъзна по ботушите и падна на
пода. Той я залюля в ръце, мускулите му силно я стискаха и тя си
припомни сексуалната му дързост и първична сила. Само че сега
тя беше във фокуса му. Стаята се завъртя в периферното й
зрение. Лицето му завладя цялото й съзнание.
— Сега цялата ще бъдеш моя – каза й.
„Аз вече съм твоя“, лудо си помисли тя. Зарови ръце в косата му
и наведе главата му за целувка, като го накара да се спре в дългия
мрачен коридор. Той издаде остър звук с гърлото си и прие
нейната покана. Езиците им се преплетоха. Беше вкусен. Тя си
припомни, че сега трябваше да се наслади докрай.
Това можеше да е единствената й нощ с него.
Тази мисъл увеличи копнежа й. Тя го дръпна по-силно и
задълбочи целувката им. Той пусна краката й и ботушите й с
трясък стъпиха на пода. Тя се намери притисната между стената
и него. Той се наведе като сянка, която с настървение се хранеше
с нея, и това й доставяше наслада. Пулсът на сърцето й в ушите се
смесваше с техните стонове. Ръцете му се движеха отстрани върху
нея, опипваха извивките на бедрата й, на кръста, на гръдния кош
и чувствителните й гърди.
Изведнъж й се стори непоносимо, че той може да опипва
голото й тяло, докато още е облечен. Провря ръце между
притиснатите им тела, а пръстите й френетично потърсиха
копчетата на ризата му. Намериха едно и го откопчаха, но той
внезапно сложи ръце на кръста й. Разтвори ги широко като
голямо V и ги притисна в стената. Не беше груб с нея, но беше
твърд. Тя не можеше да помръдне.
— Не сега. Ще ме накараш да се изпразня в панталоните –
напрегнато промърмори той срещу устните й. Сърцето й започна
силно да пулсира при неговите думи, а неговата уста се плъзна
надолу по врата й, езикът му се спря на пулсиращата й вена.
Елинор изстена, обзета от отчаяние. Той се наведе да целуне и
оближе кожата на гърдите й. Заклещена между него и стената, тя
гледаше надолу, безпомощна и възбудена. Устните му докоснаха
извивката на гърдата й. Зърната й бяха станали толкова твърди,
че я боляха.
— Трей – помоли се тя.
Той прекара топлия си влажен език по зърното й и краката й
почти се подкосиха. Може би беше усетил, че трепери, защото
махна ръце от кръста й, хвана я за гръдния кош и я притисна
силно към стената като еротично нападение. Устата му се затвори
над зърното й и нова гореща вълна я заля. Тя изпъшка. Главата й

64
леко се удари в стената. Устата му беше гореща и мека като
кадифе. Настоятелна.
Той я смучеше и тя усети неговата страст, вече знаеше неговата
искрена, истинска жажда от първа ръка. После сграбчи главата
му, а бедрата й започнаха неспокойно да мърдат от нужда за
натиск върху вагината й. Ръцете му се придвижиха отстрани на
гърдите й. Той ги притисна една към друга и пусна зърното й.
После притисна лице между гърдите й и диво изръмжа. Пръстите
му я опипваха, както си искаха. Наведе глава и захапа едно от
зърната й, което я накара шумно да изпусне въздуха си.
В този момент Елинор знаеше със сигурност, че е била
глупачка, като се е опитвала да дразни Трей Риърдан. Но дори
тази това опасение я възбуди до дъно.
Ръцете му се спуснаха към бедрата й и той без усилие я
повдигна отново. Погледът му срещаше нейния. Тя наклони
глава към устните му.
— Недей, Елинор. Ще ме подлудиш. С това темпо никога няма
да стигнем до леглото – остро каза той и тя се отпусна. След миг я
остави и дупето й се удари в матрака.
Най-накрая беше в леглото на Трей.
— Легни – каза той със строг тон. Тя го погледна едновременно
с тревога и похот.
Сега щеше да понесе последиците заради това, че го беше
дразнила.
Вълна от вина премина през него, когато видя как тя леко
трепна при острата му команда. Не можеше да се сдържи. Никога
не беше изпитвал такова първично влечение към жена. Имаше
нещо в нея зад тези Иизкусителни извивки, екзотични черти и
очи, в които можеше да се удави. Тя беше толкова свежа. Така
неочаквано искрена в страстта си.
И беше толкова вкусна – би желал да види колко дълго ще
оцелее, като се храни само с нея. Три яденета на ден със
следобедни и среднощни закуски – може би никога нямаше да
спре да яде.
Усети силен шум в ушите си при тези еротични мисли, докато
гледаше Елинор легнала в леглото му гола, с изключение на
ботушите и чорапите. Завесите не бяха дръпнати и през
прозореца влизаше достатъчно светлина от града, за да вижда
бледата й кожа на фона на тъмносините завивки и гърдите й,
които се вдигаха и отпускаха така съблазнително като апетитна
плячка. Той отиде до нощното шкафче, запали лампата и я
нагласи да свети слабо. В никакъв случай не искаше да пропусне
някоя подробност от случващото се.

65
 Зърната й бяха розови и блестяха от слюнката му. Ареолите
бяха невероятно стегнати и ужасно твърди под езика му.
Тя беше толкова отзивчива и той потисна импулса да се хвърли
върху нея като диво животно.
— Нали няма никого в твоя апартамент, който да гледа как те
обладавам? – попита я язвително. Откъсна поглед от невероятно
еротичната гледка на голите й зачервени срамни устни. Тя щеше
да го умори от прекалена доза похот. Той се насили да се заеме
със събличането си.
Осъзна, че тя се е смутила от неговото изявление.
— Завесите са дръпнати – уточни той. Дори рутинното
разсъбличане беше почти невъзможно, защото тя лежеше там, а
голата й кожа блестеше, гърдите й се повдигаха леко, докато
дишаше тежко, и големите й очи блестяха от вълнение. Тя се
подпря на лакти, откъсна очи от него и погледна над рамото си
към прозореца. В нейния апартамент отсреща беше тъмно.
— Не, не – обърна се към него. – Аз живея сама.
— Радвам се да го чуя – сухо промърмори той.
Свали ризата си и усети как погледът й се плъзна по него.
Стисна зъби, разтревожен от реакцията си, когато очите й
обгърнаха голата му кожа. Толкова силно ритна с крак, че една от
обувките му падна под леглото. Вдигна я и събу единия чорап,
после другия, като леко се препъна, защото не можеше да
откъсне поглед от нея.
Членът му го мъчеше. Не можеше да мисли за нищо друго,
освен да намери блажено облекчение в тази сладка малка вагина.
Той я гледаше и стискаше зъби, докато разкопча дънките си и ги
събу. Еректиралият му член вече агонизираше.
И тогава го освободи, голям и възбуден.
Вече гол, той отвори чекмеджето на нощната масичка и извади
един презерватив. Погледна над рамото си. Тя го гледаше в
профил с отворена от учудване уста. Нейната открита възхита
накара членът му да подскочи във въздуха. Той се стегна и трепна
от страст.
— Легни назад върху леглото, скъпа. Разтвори тези хубави
крака.
Тя изглеждаше леко стресната, но златистозелените й очи
светеха от възбуда. Той коленичи на леглото с члена в ръката си и
я изгледа, докато тя легна по гръб и разтвори бедрата си.
Господи, беше разкошна. Каква гладка, златиста кожа,
какви сочни гърди и тези дълги, дълги крака… и, о, господи. Тази
вагина. Той започна да онанира. Тя го гледаше с широко
отворени очи.
После спря и пусна члена си.
66
 — Вече никакво празнене сам, докато ти ме измъчваш, Елинор.
— А ти… изпразни ли се? – гласът й потрепери. –
Миналата вечер.
— Наистина ли мислиш, че един нормален мъж може да те
гледа, без да се изпразни? – безцеремонно я попита.
Тя не отговори, но Трей беше прекалено възбуден, за да
разгадае изражението й в този момент. Сложи презерватив на
члена си. А той беше толкова твърд, че щеше да го пръсне. После
се намести на леглото между отворените й крака.
— Страхувам се, че този първи път ще стане грубо и бързо –
каза. Погледна я и взе в ръка члена си. – Това е естествена
последица от това, че ме възбуждаш страшно жестоко.
Тя отвори устни, а бузите й почервеняха. Ясно беше, че
казаното я възбуди. Никога ли нямаше да спрат чудесата?
— Отвори си краката още повече – нареди й. – Добре. Сега
сложи ръцете си зад главата и сплети пръсти. И не мърдай.
— Изобщо ли?
— Поне докато свършим. Аз ще те обладая точно сега, скъпа.
Няма друг начин.
Тя направи с нетърпение, каквото поиска той. Тази поза накара
кожата на ребрата й да се опъне, а гърдите й изскочиха напред.
— Господи, толкова си хубава. Отвори си краката още по-
широко, Елинор.
Нейните дълги, леко сгънати крака, се плъзнаха по велурените
завивки, докато практически направи шпагат. Той ясно си
спомняше гъвкавостта й от нощта на стриптийза. Тази вечер,
докато беше разтворена пред него за пиршество, той можеше да
види всяка изумителна подробност, която преди му беше
отказана.
Издаде груб звук с гърлото си и се придвижи напред,
безвъзвратно привлечен от нея. Пресегна се между бедрата й и
усети нейната влага. Мекотата й. Обзе го брутална възбуда.
Започна да движи ръка в кръг, като стимулираше вагината й. Тя
извика от възбуда, но погледът му остана прикован в това, което
вършеше. Каква хубава розова вагина. Проникна в нея със
средния си пръст, докато търкаше клитора й с палеца си. Един
стон изскочи от гърлото й. Сякаш буташе пръста си в тесен канал,
пълен с топъл мед.
— О, господи – промърмори той, подлуден от това чувство.
Искаше да я обладае грубо и бързо първия път, но усещаше, че тя
бе много тясна. Трябваше да бъде или търпелив, или жесток.
Трей можеше да бъде всякакъв, но не и последното.
Време беше да прояви самоконтрола, на който се беше научил в
уроците по тай чи.
67
 Тя размърда бедрата си на матрака. Чу я как изскимтя.
— Добре ли си? – попита, докато масажираше външната част на
вагината й с длан и буташе пръста си още по-дълбоко.
— Господи, да – прошепна тя.
— Защото си много тясна. Не си правила това известно време,
така ли? – попита я той объркан. Загрижен.
Тя се изчерви още повече. Беше я смутил с прямотата си.
— Не искам да те заболи.
— Не ме боли. Чувствам се страхотно – той усещаше как тялото
й трепери до него. Натисна пръста си още по-дълбоко и
продължи да я търка с длан. Тя изпъшка и отвори широко
розовите си устни. Той пожела да вкара езика си между тях,
докато членът му влиза в тясната й хлъзгава вагина.
— Чукай ме, Трей.
Нейният шепот увисна във въздуха между тях. Той се придвижи
напред с члена в ръката си. Това беше молба, на която не можеше
да устои. Наведе се над нея и се подпря на една ръка. Тя го
гледаше, докато той вкарваше главичката на члена си в гладката
й, мокра вагина. Потърка я между срамните устни, като
стимулираше клитора й. Тя изви бедра и започна да пъшка.
— Стой неподвижно.
Тя спря да се движи и захапа долната си устна, докато той
придвижваше главата на члена си в цепката й.
— Ти си приятна и влажна – каза й грубо, като я погледна в
напрегнатото й лице. – Заради мен ли беше мокра на
литературното четене? Защото съм сигурен, че си била. Или беше
възбудена от книгата?
— Заради теб – прошепна тя. – И заради книгата. И двете
наведнъж.
Той изръмжа и бутна леко члена си в канала й.
— А сега? – попита.
— Заради теб. Само заради теб. Моля те – изпъшка тя. Ръцете й
инстинктивно се напрегнаха в китките. Кожата там щеше да
остане зачервена заради големия натиск, когато й позволеше да
си махне ръцете. Готовността й да следва инструкциите му да си
държи ръцете зад главата дори когато й се искаше да ги махне, го
радваше неимоверно. Той гледаше зачервеното й лице и искаше
да види реакцията й, когато влезе в нея за първи път. Затова я
напъна, а викът й проехтя в главата му.
— Господи, колко си тясна – промърмори той, което беше
учудващо по много причини, но в момента най-много го
интересуваше, че вагината й стискаше главата на члена му. Той
не можеше да измести поглед и за секунда, чувстваше се толкова
добре. – Дръпни си бедрата назад, хубавице – успя да каже през
68
свитото си гърло. Тя повдигна бедра няколко сантиметра над
матрака, като му предложи по-удобен ъгъл. Той влезе още малко
и изпъшка от удоволствие. Тя го гледаше шокирано с огромните
си очи.
— Не ме гледай така, Елинор – скара й се той и пъхна члена си
още няколко сантиметра. – Нали това искаше?
Тя кимна и издаде остър звук.
— Добре. Тогава опитай да се отпуснеш. Вдигни си краката още
малко – той се изненада, че звучи толкова спокойно. Зрението по
периферията му се размаза. За вниманието му съществуваше
само тя – една опиянена богиня. Беше решил да стигне до
центъра й. Гледаше я задъхан, докато тя повдигна ботушите си
още по-високо над матрака. Нейната плът поддаде. Един глух
стон излезе от гърлото му, докато проникваше още в нея. Откри,
че стиска единия й крак. Вкара си члена още няколко сантиметра
и после го извади. Господи, чувстваше се страхотно. Тя стисна
зъби и си затвори очите.
— Ако ме искаш вътре, кажи го, Елинор.
Един тънък стон излезе от гърлото й.
— Отбори си очите – остро каза той. – Погледни ме.
Тя си отвори клепачите и с усилие се концентрира върху него.
Лицето и тялото й изглеждаха толкова напрегнати, че го хвана
страх дали не я е наранил. Но беше на ръба.
— Кажи го – заповяда й. Целият свят сега се сведе до устата й.
— Ще свърша.
Той не беше очаквал да чуе това. В никакъв случай. Но напълно
го подлуди.
— Направи го, красавице – дрезгаво извика. Влезе още по-
навътре и в началото усети съпротива. После плътта й се
разтвори около него. Той проникна до сърцевината й. Хвана и
другия й крак и я задържа здраво, докато влезе целия в нея и я
възпламени.
Тя извика с широко разтворени очи. Той усети как го заля
горещина.
И после… е, за момент не беше сигурен какво се случваше.
След това осъзна, че я чука с къси силни тласъци, усещаше
спазмите от оргазма й върху члена си, докато тя пищеше.
Мозъкът, тялото и членът му пращяха от енергия. Сякаш беше
попаднал в Рая в сладко блаженство, докато всеки нерв в него се
напрягаше да стигне до финалната линия.
__________

„Отвори си очите. Погледни ме.“

Тя беше на ръба да свърши, когато той изрече това.
69
 Никога не бе била толкова изпълнена. Не я болеше от големия
му възбуден член в тялото й. Чувстваше се малко неудобно обаче,
а в допълнение беше и крайно възбудена. Индиректният натиск
върху клитора й от проникналия му член не приличаше на нищо
друго, което беше изпитвала.
Тя си отбори очите и се разтрепери още по-силно, когато го
видя. Той още имаше тен от някакво скорошно пътуване
и кожата му беше с красив златистокафяв цвят. По-рано тя
замаяна го беше наблюдавала, докато се събличаше,
хипнотизирана от опънатия му корем, мощните мускули на
гърдите, раменете му и издутите твърди бицепси. Членът му беше
прав и дебел, а главичката – зачервена и добре оформена.
Толкова беше възбуден, че се почувства горда от факта, че може
да му действа така, макар да беше и малко уплашена.
Сега той изглеждаше твърд и концентриран, докато
проникваше в нея. Тя можеше да види всеки напрегнат мускул на
хубавото му тяло. Сякаш се бореше срещу някаква невидима
сила. Очите му блестяха. Изглеждаше толкова силен, докато
гледаше надолу към нея. Стискаше в ръка единия й крак, за да я
държи отворена.
— Кажи го – настоя той, но Елинор си нямаше идея какво иска
да чуе той. Мозъкът й беше залят от усещания.
— Ще свърша – глупаво каза тя и усети вълна от удоволствие.
— Направи го, красавице – изръмжа той.
Гласът му ехтеше в главата й и тя потрепери. Вълна от наслада
премина през нея. Сякаш през голям изолиран пласт тя чу
заплашителното му ръмжене. И внезапно потрепери от оргазъм.
Някакъв фурор разтърси съзнанието й. За момент тя почувства
смесица от опиянително блаженство в комбинация с леко
неудобство. Членът му беше голям и беше влязъл целият в нея.
Това я възбуждаше. Страшно. Тя точно това бе искала. Но »а
момент й дойде прекалено. Не припадна, но възприятието й се
превърна във вихрен хаос.
Окопити се заради факта, че той влиза в нея с къси силни
тласъци, а тазът му се удря в срамните й устни отсечено и
отривисто. Тя пое дъх на пресекулки и се фокусира върху лицето
му.
Трей.
Той повдигна таза й, влезе между бедрата й и неговите
собствени започнаха да се движат ритмично, докато членът му се
плъзгаше като бутало във вагината й. Той знаеше как да чука.
Хвана и другия й крак и я отвори още по-широко, а мускулите на
гърдите и раменете му бяха напрегнати. Господ да й е на помощ,
той изглеждаше толкова мощен и твърд. Толкова решителен.
70
 — В теб се чувствам като в Рая – задъхано каза той през
стиснатите си устни.
— Аз също – успя да отвърне тя.
— Не си махай ръцете – остро й нареди, без да се колебае в
силните си тласъци. Тя замаяно примига. Почти беше забравила,
че й каза да си държи ръцете зад главата. Сега, когато го
наблюдаваше дезориентирана след оргазма, искаше просто да го
докосне. И си беше свалила ръцете. Но при неговото настояване
да ги държи на посоченото място тя можеше единствено да гледа
безпомощно как доставя удоволствие на нея и на себе си. Понеже
определено това правеше. Тя многократно си беше фантазирала
как би се чувствала с него.
Но не беше подготвена да бъде обладана така.
Стисна по-здраво ръцете си. Бедрата й започнаха да се движат в
ритъм с него. Чувстваше се порочно добре. Тялото му блестеше от
пот. Звукът на срещащите се тела отекваше в ушите й.
— Струва ми се, че искаш да те чукат хубаво и силно – каза той.
– Но ще можеш ли да го понесеш, Елинор?
— Ще мога – каза му тя между стиснатите си зъби.
— Отвори хубавата си уста. Достатъчно ме мъчи – нареди й той.
Тя си отвори устни, смутена от думите му, но и възбудена от
напрегнатия му глас.
Трей легна върху нея и вкара език в устата й.
Вкусът му я замая. Защото, докато я целуваше страстно, я
чукаше още по-силно и продължително. Тя извика в устата му,
натискът му я докарваше до екстаз. Той бутна още по-назад
бедрата й и я хвана за прасците. Краката й сега бяха паралелно на
главата. Тя беше изложена на неговата милост.
Челната дъска на леглото започна да се удря остро в стената от
тласъците им. Тя започна да се бори да се освободи от целувката
му, макар че копнееше за нея. Дробовете й горяха. Клиторът й
беше набъбнал. В тази безжалостна поза идеално усещаше как
главата на неговия член прониква в нея и достига още по-
навътре. Можеше да направи само едно нещо.
Нов оргазъм я разтърси отново.
— Харесва ли ти да те чукам? Усещам, че свършваш – дрезгаво
каза той.
Елинор се насили да си отвори леко клепачите, отчаяна да го
види въпреки замаяния си мозък и тяло.
— О, господи.
Членът му продължаваше да влиза в нея. Той го вадеше малко
и после силно го забиваше отново, а по лицето му се разливаше
удоволствие. Започна да ръмжи зловещо. Беше чудесно.
Мускулите му се стегнаха, докато стигаше края.
71
 Той изрева и на свой ред се изпразни.
Погледите им се срещнаха в този момент на
удоволствие, а сините му очи я изгаряха. После той ги затвори, а
лицето му се разтегна от наслада, докато продължаваше
движенията си.
Измина част от секундата, преди Елинор да си отвори широко
очите и да види с учудване как Трей Риърдан почувства
блаженство в тялото й.
За този момент тя беше мечтала цяла година. Това беше
всичко, което бе искала и планирала.
Само дето й се струваше повече. Много повече.
Тя не искаше всичко да спре. Един път с него определено не
беше достатъчен.
Той пусна краката й и падна върху нея. Гръдният му кош се
повдигаше и спускаше от положените усилия. Със затворени очи
и сведена глава той чакаше да се съвземе.
Елинор си освободи ръцете. В края на краищата той каза да ги
държи така, докато свършат. Бавно ги сложи на раменете му и ги
плъзна надолу по ребрата, върху тесните бедра и накрая върху
гладкия му твърд задник. Той беше толкова слаб и корав.
Усещаше как се излъчва сила от всяка част от тялото му. Тя
започна успокояващо да го гали с пръсти. С учудване се
наслаждаваше на тялото му.
Милувките й бяха като боготворене, след като знаеше, че ще го
има за кратко, дори неопределено време.
Всяко страстно докосване можеше да е последно.

ГЛАВА 7

У сещането, че Елинор го гали, бавно проникна в замаяния

му мозък. Ръцете й се опитваха да го успокоят и да охладят
пращящите му нерви. Но имаше и нещо друго в допира й – една
настойчивост, която не можеше да разбере.
Той си отвори очите и видя, че е положил глава на
възглавницата до нея. Членът му още беше вътре. Трябваше да го
извади. Нейната плът го притискаше. Беше толкова топла. Той
изохка, когато нова вълна от удоволствие премина през него.
Вместо да го извади, той изстена и още веднъж влезе дълбоко в
нея. Ръцете й хванаха главата му и го притиснаха към себе си.
Дали и тя бе почувствала този нов порив от желание?

72
 Това нямаше значение. Той трябваше да излезе от нея или
рискуваше тя да забременее. Освободи се и изсумтя недоволно,
че изоставя тялото й.
— Дай ми една минута – наведе се и целуна отворените й устни.
Имаше намерение да я целуне набързо, преди да стане, но
устните й бяха толкова топли. Толкова възхитителни. Отзивчиви.
Отне му минута да осъзнае, че я докосва безразборно с
нарастваща жажда.
После се откъсна от нея и изръмжа от недоволство, макар че не
можеше да каже точно от какво беше недоволен. Стана от
леглото. Вместо да отиде в банята, мина през стаята и си махна
презерватива в тоалетната за гости надолу по коридора. Усещаше
хладния въздух върху потното си тяло, когато влезе в отвореното
пространство на всекидневната.
Беше ожаднял. Напоследък се учеше на самодисциплина,
насилваше се да свири на китара и правеше усилени упражнения,
за да кали мозъка си да се подчинява посредством тай чи. И най-
големият му тест беше да успее да се въздържи с Елинор.
Но въпреки че приложи целия си самоконтрол, все пак я
облада като луд. Чувстваше малко вина заради това, но тя не го
спираше да я иска отново.
И отново.
Влезе в кухнята и се спря, за да погледне през прозореца. Чу в
главата си гласа на Елинор.
„Всичките тези пъти, когато те гледах гол…“
Да се разхожда гол, беше нещо, което той правеше относително
често, спеше гол, дори понякога си преглеждаше имейлите гол.
Не беше нудист, но беше доста нехаен в облеклото си или в това
какво правеше в собствения си дом. Не беше се сещал много за
апартамента отсреща, а и винаги беше мислил, че е празен. Вътре
обикновено беше тъмно, нали така?
Да. Той се взря в отсрещната сграда.
Не му харесваше идеята някой да го шпионира, когато си
мислеше, че е сам, или, докато е с любовница. Но когато Елинор
призна, че е надникнала в неговия личен свят, имаше още нещо в
неговото раздразнение. Искреността й го възбуждаше.
Предполагаше, че това е ентусиазъм от идеята, че една хубава
жена го гледа и се възбужда от него. Сигурно това успокояваше
неговия гняв.
Въпреки че, когато се опитваше да си представи как други
жени, които познава, му правят подобно признание, реакцията
не беше същата.
Имаше нещо в нея, което го възбуждаше, когато тя гледаше
неговия свят с тези големи, изразителни очи.
73
 Тя объркваше представите му и той не беше сигурен как да
приеме това. Той искаше да доминира в секса. Искаше неговата
любовница да изпитва силно вълнение и удоволствие, но той да
контролира какво правят, докато накрая стигнат до оргазъм.
Искаше той да е на челната позиция. С нейния ексхибиционизъм
и признание, че е воайорка, Елинор му беше отнела този
контрол. Нейните признания го възбуждаха. И то невероятно.
Но той се вълнуваше повече от представата да я има под себе –
напълно зависима от неговата милост.
Това би било невероятно.
Когато влезе в спалнята минута по-късно с две чаши
вода в ръце, видя как Елинор се надига от леглото. Тя остана в
седнало положение на края на леглото, когато го видя. Очите й
бяха широко отворени, сякаш я беше хванал да прави нещо
нередно.
„Може би иска да избяга“, мрачно си помисли той.
— Къде отиваш? – попита я и сви вежди, докато вървеше към
нея. Тя беше прелестна, а дългата й коса беше разчорлена и
падаше върху гърдите. Изглеждаше развратна. И страшно секси.
— Никъде – задъхано отговори.
Помисли си да я попита дали иска да си отиде вкъщи да поспи.
Може би на сутринта трябваше да стане рано и да отиде на
работа? Това беше логично предположение, нали? Но после
очите й жадно се спряха на голото му тяло. Кожата му настръхна
под погледа й. Членът му се раздвижи, което едновременно му
достави удоволствие и го разтревожи.
И вместо да й предложи да си отиде, той кимна с глава към
възглавниците.
— Студено е. Лягай под завивките.
Тя с готовност се подчини, което погъделичка малко егото му.
Когато се зави, той остави чашите с вода на шкафчето.
— Елинор.
Тя отправи към него широко отворени очи, а той погледна
многозначително към подаващия се ботуш.
— Ох – измърмори тя. Сложи крака на ръба на леглото. Като се
подсмихваше, той клекна и свали циповете на ботушите един по
един. Наслаждавайки се на следващата част, той пъхна пръсти
под горния край на чорапите й и ги събу от тези дълги крака, а
пръстите му докосваха гладката й кожа повече от необходимото.
Той не беше излъгал преди, когато бяха разгорещени – тя имаше
забележителна кожа.
Той се изправи и веселото настроение за това, че си беше
легнала с обувките, се смеси с нов сексуален интерес. Тя

74
вдигна краката си, легна и се покри със завивките чак до
брадичката, като гледаше смутено.
— Не ми се смей – каза му и една усмивка се появи на
устните й. – Ти ми отне здравия разум.
Той се наведе, хвана края на завивките и ги издърпа от нея. Тя
го погледна втрещена.
— И смелостта ли? – попита той и вдигна предизвикателно
вежди. Усмивката му помръкна, докато разглеждаше голото и
тяло. Погледът му се спря на вагината й, където се забелязваше
влага по гладките й срамни устни. Внезапно тя помръдна от
свитата си поза, бедрата й се разтвориха и заеха поза „ела тук“.
Гореща вълна премина през него. Членът му се събуди. Очите му
се взряха в лицето й. Там беше онази малка секси усмивка, която
казваше „Аз държа всички карти“.
— Не цялата ми смелост – увери го тя.
Той поклати глава и седна на края на леглото.
— Наивно момиче или вещица – това искам да знам –
промърмори той на себе си, като легна назад.
— Вещица? – попита тя и се надигна на лакът. Той забеляза, че
е намръщена, затова скри усмивката си и посегна към чашата с
вода. – Така ли наричате… знаеш… сексуално уверените жени? –
попита.
— Не – спокойно отговори той и се обърна към нея. – Така
наричам теб.
Тя примига и лицето й се разведри.
— Седни. Пийни малко вода – спокойно каза той. Тя изпълни
нареждането му, седна и се подпря на възглавницата, макар че
още беше замаяна. Объркана. Раздразнена? Покри с чаршаф
гърдите си. Той се намръщи на това действие, но тя не му обърна
внимание и се пресегна за чашата.
— Защото според моя опит мъжете винаги правят това –
продължи Елинор, пое една голяма глътка вода и преглътна. –
Разделят жените или на курви и девственици, или на кучки и
ангели.
— Така ли мислят мъжете според твоя опит? – попита той
безстрастно и отпи от водата.
— Точно така – потвърди тя и очите й блеснаха.
Той се подпря върху възглавницата.
— Трудно ми е да си представя мъж, който би могъл да мисли
въобще, след като в един момент му показваш вагината си на
публично място, а в следващия бягаш като уплашен заек.
Тя го погледна с отвращение заради сарказма му.
— Ти изобщо не разбираш.

75
 — Мисля, че бях доста ясен относно това още от самото начало
– той сложи на масичката чашата си, обърна се към нея и реши
да смени темата. Никога преди не беше изпитвал такова нещо –
това, че не одобряваше нейния ексхибиционизъм и дързост, по
някакъв начин се смесваше с факта, че го превръщаше в
разгонено животно. – И така… какво ще правиш в Деня на
благодарността?
— Ще го прекарам с мама и тате в Евънстън.
— Само тримата?
Тя кимна.
— Ами ти?
— Аз ще отида с колата в Рокфорд за един дълъг уикенд.
— Със…
— Родителите ми са там. Там съм отрасъл, в една ферма извън
града. Сестра ми и семейството й също ще бъдат там. Мисля, че и
брат ми ще дойде от Ню Йорк.
— Значи, имаш брат и сестра? А родителите ти още ли са
заедно?
— О, да. Те се обичат след четиридесет и четири години брак.
— Наистина ли? – попита тя. – Това е чудесно.
— Да.
— Звучи толкова… нормално.
— Нормално ли? Какво би трябвало да означава това? – учуди
се той.
Тя го погледна малко виновно.
— Не знам. Ти си толкова екстравагантен. Очаквах да прекараш
уикенда за Деня на благодарността по някакъв по-екзотичен
начин.
— Това ли мислиш – че съм ненормален?
— Не. Смятам, че си необикновен.
Той примига от изненада при нейния изблик. После се наведе
по-близо и усети чистия й аромат на цветя, примесен с мирис на
секс.
— Аз съм едно обикновено момче от Средния запад –
промърмори той, запленен от блясъка в златистозелените й очи.
Забеляза съмнителния й поглед. – Сериозно ти говоря. Може да
съм се забавлявал на екзотични места – той направи пауза,
когато тя завъртя очи – но в сърцето си винаги съм си
бил просто обикновено момче от Средния запад. Не ми ли
вярваш?
— Нека кажем, че може да си всякакъв, но не и обикновен.
Той се засмя. Издърпа чаршафа, който закриваше гърдите й.
Тя се опита да го вземе обратно. За един миг си играха на
дърпане на въже. После той я погледна леко раздразнен и
76
търпеливо я изчака. Тя бавно отпусна пръсти. Той преднамерено
свали чаршафа, като дразнеше сетивата й. Откри
бледозлатистите гърди и после розовите зърна. Те бяха в едно
състояние между възбуда и отпускане. Изглеждаха зачервени,
дебели и сочни. Той искаше да ги направи отново твърди като
камъчета.
— Ти имаш най-красивите гърди – каза, като открито им се
възхищаваше. Нежно прокара върха на пръстите си по
едно от зърната. Тя остро вдиша и гърдите й се надигнаха. Той я
погледна. Изглеждаше леко объркана. – Моля те, не ги крий от
мен. Никога.
Видя как гърлото й се сви, когато преглътна.
— Елинор?
— Да? – тихо прошепна тя.
— Можеш ли да ми обясниш отново мотивите си да ме
превърнеш в разгонено животно в стая, пълна с изискани
сериозни хора?
Очите й изглеждаха огромни на фона на малкото й артистично
оформено лице. Тя вдигна чашата и решително отпи. Когато
съдържанието свърши, вече нямаше друго извинение, за да не му
отговори.
— Казах ти защо го направих – неуверено отвърна.
— Понеже си ме наблюдавала от твоя апартамент и си решила
да ме имаш? – попита той, опитвайки се да прикрие сарказма си.
Но видя изражението й и разбра, че не е успял. Тя агресивно се
наведе към него и сложи чашата на масичката с трясък.
Изглеждаше доста раздразнена, затова явно ненарочно прокара
зърното си по ребрата му. Това обаче не промени неговото
възхищение.
— Защо ти е толкова трудно да го повярваш? Искам да кажа…
виждал ли си се отстрани? – попита тя с недоверчивост и махна
надолу към тялото му. – Просто преследвах това, което исках.
Това не означава, че съм уличница. Или курва.
— Добре. Щом така казваш.
— Да, точно това казвам.
— Добре, добре – каза той с примиренчески жест. Едва успя да
не се засмее, защото знаеше, че ако го направи, тя ще откачи. – И
така… хареса ли ти книгата?
Гневът я напусна. Тя го погледна с празен поглед.
— „Родена да се подчинява“ – подсказа й той.
— А… да – тя се окопити, гласът й прозвуча пискливо.
— Това ли четеш обикновено?

77
 — Искаш да кажеш еротика? – попита тя, като изправи гръб и
решително срещна погледа му. – Да. Най-вече това чета. На теб
харесва ли ти?
— Еротиката?
Тя кимна със сериозно изражение.
— Не мога да кажа, че съм чел подобно нещо. За какво става
въпрос? – сериозно попита той, за да е в тон с нея.
— О, знаеш.
Той любезно повдигна вежди.
— За секс, разбира се – каза тя и завъртя очи.
— Така ли?
— Е, не… искам да кажа… става въпрос за двойка – Ксандър и
Катя.
— Хубави имена.
Тя остро го изгледа.
— Човек на име Трей няма голямо основание да се присмива на
други хора.
Той само се усмихна и зачака търпеливо продължението на
разказа.
— Е, всъщност той е нейният шеф. Тя е секретарката му и… –
бузите й се зачервиха, погледна го респектиращо. – Не гледай
така самодоволно. Знам, че звучи като клише, но книгата е доста
хубава. По-хубава, отколкото си мислех. Във всеки случай те
започват връзка господар – роб.
— Връзка? – попита той несигурно.
— Да, връзка. На места има настина приятно вземане-даване
между тях.
— Сексуално?
— Да, и емоционално. Защо ти е толкова трудно да повярваш?
— Не съм казал такова нещо – защити се той. – Просто те
подтиквам да ми споделиш. И ти се възбуди. Искам да кажа,
когато я четеше.
Тя примига при смяната на темата.
— Беше възбудена, нали? Какво се случваше в книгата?
Отначало тя изглеждаше раздразнена. После съвсем бавно по
устните й се появи усмивка. Членът му подскочи под чаршафа.
Не можеше да реши кое беше по-секси в лицето й: големите й
изразителни очи или нейната сладка порочна уста.
— Защо просто не прочетеш книгата и не разбереш? Имам
чувството, че ще ти хареса.
Той се изправи върху възглавницата и се наведе към нея.
— Какво искаш да кажеш, Елинор? – попита я той съм
съмнение в гласа.

78
 — Просто я прочети и виж – каза му тя и повдигна брадичка. И
въпреки че се правеше на надменна, го погледна странично с
любопитство. – Ами ти? Хареса ли ти „Гордост и
предразсъдъци“?
Той вдигна рамене и отново взе чашата с вода разочарован, че
тя не му разказа никакви мръсни подробности
— Не знам – отвърна и отпи от водата. – Беше ми трудно да се
концентрирам с теб там. Но не мисля, че ми харесва.
Устата й остана отворена.
— Не харесваш „Гордост и предразсъдъци“? – попита тя
скандализирана.
Ето пак. Женското оскърбление. Той изстена и сложи чашата
върху шкафчето. Обърна се в леглото, пресегна се към нея и я
придърпа към себе си, а голата им кожа се докосна. Това й хареса.
Тя ахна и започна да се гърчи, изненадана от рязкото му
действие. Това хареса и на него. Много. Сложи ръка на бедрото й
да я задържи. Когато се успокои, той плъзна разтворената си
ръка по топлата мека извивка на бедрото й и стигна до кръста й.
Разбира се, това беше мръсен начин за уреждане на разногласия,
но изглежда проработи. Очите й станаха огромни върху
зачервеното й лице.
— Не ми изнасяй лекция за тази книга. Ако искаш да чуеш, че е
дълбока и романтична, ще ти го кажа.
Тя примига и за момент имаше чувството, че е забравила за
какво говорят. После усети как го пипна отзад по бедрото и тази
колеблива ласка му се стори шокиращо еротична. Една вълна от
удоволствие се разля по гръбначния му стълб чак до слабините.
Членът му се възбуди и се допря до мекия й напрегнат корем.
— Но ти всъщност не мислиш така? Че е добра, искам да кажа?
– упорито не се отказваше тя.
— Добра? Със сигурност е добре написана. Не разбирам обаче
защо жените смятат, че е романтична. Дарси е мижитурка.
— Не е мижитурка – възкликна тя. Той я погледна с ням въпрос
в очите „Сериозно ли?“. – Е, може би в началото е. Но ти не си
прочел достатъчно. Точно това е интригата в книгата.
Те се преценяват погрешно по време на първите срещи, а после
и двамата трябва да преодолеят гордостта си, за да признаят
истинското си мнение. „Аз охотно бих простила неговата гордост,
ако той не беше наранил моята“.
Той плъзна ръка по гърба й и я придърпа по-близо до себе си, а
членът му се притисна към стомаха й.
— Да не би да я цитираш? – попита той и я погледна
невярващо, доволен по някаква причина. Тя изглеждаше някак
си надуто, когато го каза. Възбуждаше го начинът, по който в
79
един момент беше палава, а в другия звучеше като учителка от
неделно училище.
— И какво, като цитирам?
— Преди малко каза, че четеш само еротика – комично й
припомни той.
— Е, може да съм преувеличила малко – промърмори тя и
огледа стаята.
— Да. Само понякога го правиш, нали? – констатира той
безстрастно. Караше го да иска да я напляска. Също така го
възбуждаше като нерез. – Прави го по-често – изръмжа той и се
наведе да я целуне по носа и после по устните. Те бяха хладни от
пиенето на вода, но се усещаше горещината под повърхността. –
По-добра е от мръсните приказки.
— Не трябва да се подиграваш с „Гордост и предразсъдъци“ –
скара му се тя, но леката усмивка, която се показа от устните й,
само го окуражи.
— Не е моята Библия.
— Защо я четеш тогава? – попита тя и леко се отдръпна.
— Понеже всички жени я взимат на сериозно. Опитвах се да
разбера тайната й, това е всичко – каза той, без да може да
отдели поглед от устните на Елинор, като ги усещаше меки и
закръглени. Невероятен задник… какви неща би искал да
направи с него. Харесваха му тихото й пъшкане и после
очевидният й опит да бъде отново сериозна.
— Няма никаква тайна. Тази книга е забавна и развлекателна.
Елизабет се подиграва сама на себе си, казвайки изречението,
което цитирах преди малко. Ти каза, че се интересуваш от нещо
по-леко – припомни му тя. – Е, „Гордост и предразсъдъци“ може
да бъде и леко четиво. Просто не трябва да подхождаш толкова
сериозно.
Той помисли една минута.
— Може би си права – отстъпи накрая. – Казах ти, че имах
проблем да се концентрирам. Ти беше причината да бъда
разсеян. Затова нямаш право да се ядосваш, че не съм схванал
нюансите – каза той, преди да завре нос в ухото й и да вдъхне
мириса й. Хвана с ръка едната й гърда и прекара палец по
зърното й. Тя потрепери. – Цитирай ми още нещо, Елинор –
изръмжа той в ухото й, преди да го захапе.
— Няма – каза тя и обви с ръце врата му. Той я бутна и я
претърколи по гръб. После легна върху нея. Тя се усмихна с
усмивка на вещица. – Защо да си правя труда? Ти си невеж.
— Поне не го отричам – каза той и захапа сочната й долна
устна.
— Поне? – измърмори тя.
80
 — Да. Ти зае отбранителна позиция, когато те нарекох вещица
– припомни й той и наведе глава към хубавите й гърди. Прекара
устни по меката й кожа. Тя изскимтя и заби пръсти в косата му.
Трепереше ли ръката й? Толкова ли се възбуждаше само от
разговори в леглото? Може би не трябваше да се шокира, защото
и той беше възбуден. Ноктите й драскаха по скалпа му. Кожата му
настръхна.
— Виждаш ли – обясни той с дрезгав глас, докато движеше
устни по гърдата й и смучеше зърното й, – аз съм доволен от себе
си, затова се съгласявам, когато ме наричат така – завърши той,
преди да я хване за гръдния кош и да я повдигне до устата си, за
да й се наслади.

ГЛАВА 8

К огато Елинор се събуди, навън още беше тъмно. Тя беше

обърната на една страна с лице към огромния прозорец,
който се извисяваше от пода до тавана. Вместо да се
дезориентира, че се събужда на чуждо място, веднага разбра къде
се намира. Беше странно да гледа апартамента си от изцяло нов
ъгъл.
Беше преминала през огледалото. Сега беше вътре в света на
Трей Риърдан.
Вагината я болеше, но приятно. Не беше правила секс повече от
година до снощи, но това не обясняваше напълно нейното
деликатно състояние. Трей беше страстен, опитен, взискателен…
и потентен любовник. Бяха правили секс три пъти, преди накрая
да заспят изтощени. Всеки следващ път беше по-вълнуващ от
предишния.
Това беше безпрецедентно за нея – тя нямаше предишен опит,
който дори бегло да я подготви за него. Само мисълта какво й
беше правил в това легло – и нещата, които й предложи да
направят в бъдеще – я накара да помръдне с ръка под чаршафа.
Внимателно, за да не го събуди, тя сложи ръка на вагината си и
затвори очи, припомняйки си станалото.
Трей я беше прегърнал отзад. Беше като фурна. Тя искаше да се
свие в него като доволна котка. Заради вълнуващите спомени и
дългото му здраво мъжко тяло, което я притискаше отзад заедно
с ръката му на вагината й, тя изпадна в отпуснато състояние на
сладострастна възбуда.
След като правиха за втори път страстен секс и той отново
облада тялото и душата й, я подържа в тъмното известно време.
81
Никой от тях не проговори, но тя усещаше, че е буден, защото
галеше с ръка бедрото й. Тишината й се стори странно запълнена.
Отпускаща. Приятна. Преди да се унесе в здрав сън, той беше
проговорил дрезгаво до ухото й. Сега тя си спомни всяка
подробност от този разговор, а сърцето и сетивата й се бяха
събудили преди ума й.
— Елинор?
— Да? – прошепна тя.
— Когато ми каза, че трябва да прочета „Родена да се
подчинява“, Защо мислеше, че ще ми хареса? Да не би да
намекваш, че си видяла нещо, докато си гледала в спалнята
ми?
Клепачите и се отвориха.
— Какво имаше предвид? – той погали бедрото й и после
задника и в напрегнатата тишина, която последва. –
Виждала ли си ме да връзвам жена, да я пляскам по дупето или
да я бия с палка?
Тръпки пробягаха по гръбначния и стълб.
— Да – призна тя накрая, докато усещаше как гали дупето й.
Напрегнато чакаше неговия отговор; но той просто
продължаваше да я милва.
— Знаеше ли предварително, че ще бъда на литературното
четене, след като работиш в музея? Затова ли избра тази
книга?
— Мислех, че може да ти привлече вниманието – задъхано си
призна тя.
Отново тишина, този път пълна с неизказани неща.
— Харесват ли ти такива неща? Като от книгата? –
попита той след известна пауза.
Тя се поколеба. Разбира се, знаеше, че с него трябва да играе
ролята на сексуално разкрепостена и смела жена. Но страшно
копнееше да бъде и честна.
— Искаш да кажеш дали искам да бъда връзвана, пляскана по
дупето… и такива неща?
— Да.
— Харесва ми да чета за това, докато ти ме гледаш. Но
подчинението или връзването не са били в сферата на моето
познание или интерес в миналото – внимателно призна.
Той стисна дупето и, преди нежно да я смъмри с пляскане. Тя
подскочи от изненада и леко изписка.
— Добре. Сферата на твоето познание е воайорството.
Ексхибиционизмът. Подлудяването на един мъж – констатира
той, вместо да пита, и по мрачния му тон тя усети, че се е
намръщил. Така ли мислеше? Че е експерт по нещо в секса?
82
Няколко пъти тя остана с впечатлението, че той е неубеден
заради нейните действия, но по този въпрос беше странно
сигурен. Обзе я вълнение, когато осъзна, че го е измамила
напълно поне в едно нещо. Тя се фокусира, за да не провали
ролята си.
— Точно така. Обичам да наблюдавам. И да ме наблюдават –
прошепна. Пропусна факта, че е била неука във воайорството
и ексхибиционизма, преди да го види. Той беше нейната
мотивация, а не някакво сексуално предпочитание, което и
беше вродено. Но ако той я смяташе за експерт в някоя сфера
– е, това само ще помогне на нейното изпълнение.
По-важното беше, че това я поставяше на едно ниво с него –
нещо, което тя силно искаше, що се отнасяше до секса. Той
беше много по-опитен от нея. Тя знаеше, че понякога се
празнеше ненавреме като някаква глупачка. Затова той да
предполага, че е експерт във воайорството и ексхибиционизма?
Цяло чудо е, че не се съмняваше.
Трей продължи да я гали в тишината. Елинор почти чуваше
мислите му.
— Не съм сигурен какво да мисля за воайорството и
ексхибиционизма. И ти казваш, че си начинаеща във
връзването или подчинението – макар че, съдейки по начина,
по който реагираш на тази книга или в леглото, си много
обещаваща – сухо добави той под нос. Тя започна да се гърчи до
него, защото думите му я направиха неспокойна. Той я
хвана за ръка, за да я успокои, и сложи члена си между двете
части на задника й. Тя изскимтя. Беше започнал да се
втвърдява.
Отново.
Ами заради този разговор, който водеха?
Говореше право в ухото й и дрезгавият му глас изпращаше
тръпки надолу по врата и гръбначния и стълб.
— Може би ще споделим един с друг какво знаем… и ще
направим малък експеримент заедно – като един вид
предизвикателство.
— Искаш да кажеш да се съглася – тя тежко преглътна – на
сценарий, който ще има предвид нашите предпочитания?
— Да. Но не става въпрос само за това. Както си се убедила
досега, аз нямам нужда от някаква ексцентричност, за да се
възбудя. Когато става въпрос за теб, определено мога да се
фокусирам върху основното и да бъда щастлив – той премина
с ръка по дупето й и бутна бузите и към члена си. Тя леко
изпъшка. – Много щастлив. Но може да е интересно да смесим
малко прищевките си – стисна дупето й. – Господ ми е
83
свидетел, че когато ме дразниш, винаги си представям как ти
връзвам ръцете зад гърба, навеждам те и те пляскам по
дупето, докато порозовее, преди да те чукам силно, за да
ти дам урок за рисковете от това, да се държиш жестоко към
мъжете.
Тя леко се възбуди от думите му.
— Аз не се опитвам да бъда жестока – възрази тя. – Мислех,
че това ти харесва.
— Да – отвърна той, но звучеше гневен. – Защо иначе
се отказах от въздържанието, без дори да погледна назад?

След интензивния разговор те отново правиха любов в същата

поза, в която си говориха – и двамата легнали на една страна, а
той зад гърба й. Това беше горещ, страстен секс и някак си нежен.
Тя му се беше отдала без задръжки, а той се беше напрегнал да й
отвърне.
След бурния секс Елинор беше спала дълбоко и без да сънува
цели два часа.
Но сега беше време да си върви. Не беше сигурна как да се
измъкне. Никога преди не беше правила подобно нещо – да
участва в сексуална връзка, която е само такава по предварително
взаимно съгласие. Но трябваше да иде на работа след няколко
часа. Страхуваше се от мисълта, да го събуди, или от някоя
неловка ситуация, която можеше да последва. Може би той щеше
да се почувства задължен да я покани на кафе или закуска, а в
същото време да си мисли за предстоящата работа през деня и
щеше да му се иска тя да си е тръгнала. Не искаше да го дразни с
присъствието си. По-добре беше да си отиде и да го остави със
спомените от прекараната нощ.
Винаги оставяй мъжете така, че да искат още.
Тя много внимателно се измъкна от прегръдката му. Сърцето й
спря за момент, когато той неспокойно помръдна, а тялото му се
наклони към нея с няколко сантиметра, сякаш му липсваше
топлината й. Но после остана неподвижен и изглежда, отново
заспа.
Тя вдиша дълбоко, за да поеме неговата лека уникална
миризма… в комбинация с нейната. Искаше да я запази като
спомен.
Само една нощ с него и вече мразеше чувството, че напуска
ръцете му.
__________

Във вторника, следващ след Деня на благодарността, щеше да

се открие изложба, посветена на Мери Тод Линкълн. Като
84
библиотекарка от сектора „Документи и консервация“ Елинор не
само отговаряше за излагането на писмата и личните вещи на
Мери Тод Линкълн, но също така трябваше да се увери, че се
борави съвсем внимателно с всяка вещ, дадена им от частни
колекции и други музеи.
Тя беше открила нещо по време на организацията на
изложбата, което много я вълнуваше, макар да знаеше, че едва ли
някой щеше да обърне внимание на това. Един частен дарител
беше донесъл няколко белетристични, религиозни и философски
книги, които са били притежание на Мери Тод Линкълн. След
като изследва колекцията, Елинор откри написани на ръка
бележки отстрани в полето. Анализът на почерка потвърди, че
той е на бившата първа дама. Елинор направи обширни
изследвания за бележките в контекста на историческия,
семейния и личния живот на Линкълн.
Никого не го беше грижа за нейните усилия с изключение на
приятеля й Джими, който като директор, беше главен
организатор на специалните събития. Те двамата знаеха, че
именно „ефектните“ експонати, както ги наричаше Елизабет,
продаваха билетите и се появяваха по заглавията във вестниците,
а не изследването на привидно рутинни драсканици в стари
книги. В нейната професия тя трябваше да приема такива неща
като даденост. Отдавна се беше научила да се гордее с малките си
постижения, макар малцина да ги забелязваха.
Също така се радваше, че е договорила да вземе от
Националния музей по американска история дрехите, обувките и
бижутата на съпругата на Ейбрахам Линкълн. Те бяха голям хит.
В този ден, преди да си тръгне от работа за празничните дни,
целият персонал на музея, бордът на директорите и членовете на
пресата се събраха на неофициално представяне. Почти всички
включително Джими, шефът на Джими и Елинор бяха на
мнение, че изложбата ще има огромен успех. Така че, когато тя
си тръгна от работа за дългия празничен уикенд, беше в добро
настроение.
Беше решила да отиде направо в къщата на родителите си в
Евънстън. С цялата суетня в този ден и докато караше през
натоварения трафик, тя нямаше време да мисли за или да се
тревожи какво става с Трей Риърдан.
Чак когато вечерта стигна до познатия спокоен квартал, където
беше израснала, я заляха спомени за предишната нощ.
Изглеждаше правилно и зряло от нейна страна да се измъкне в
зори, без да му се обади.
Но сега това й стори страхлива и глупава постъпка.

85
 Той каза, че иска да ме види отново… и че ще изследваме
заедно своите сексуални предпочитания. Но дори няма номера
на мобилния ми телефон. Как да ми се обади, ако поиска? Защо
не оставих някаква обикновена бележка на нощното шкафче с
номера си? Защото съм глупачка, затова.
Размишленията й я обезпокоиха. Защо се чувстваше, сякаш
нещо велико между нея и Трей беше на ръба да се случи, а тя
можеше да оплеска напълно нещата? В действителност вероятно
се намираше в сивата зона между двете, където един глупав ход
от нейна страна може да го обърка или да го накара да вдигне
рамене и да си тръгне.
Спомените й за нощта с него бяха съвсем ясни и реални, но в
същото време имаше чувството, че са от някой друг живот.
Музеят представляваше светът на Елинор – архивите в мазето,
постоянната температура в складовете за съхранение,
безкрайните стаи, пълни с красиви експонати. А мястото, на
което се намираше в момента, също беше нейният свят – или
някога е бил, мислеше си тя, докато караше надолу по улицата с
дървета отстрани и с привлекателни стари къщи.
Спря в алеята за коли и паркира. Остана така една минута, като
гледаше през предното стъкло дома от детството си. От това на
нея и Кади.
След смъртта на сестра си преди четири месеца Елинор ходеше
всеки ден до къщата за период от няколко седмици. Много малко
роднини бяха останали там през последните дни на Кади и после
за погребението. Елинор идваше да помага на родителите си, да
готви, да кара с кола гостите до аерогарата и болницата, да
пазарува – всички тези незначителни подробности, които бяха
рутинна част от деня и помагаха на хората да се концентрират
върху нещо друго, а не върху предстоящата смърт. След като
Кади си отиде, къщата беше разчистена и Елинор продължи да се
връща често. Тревожеше се колко празен изглежда родният й
дом и как може да те смаже с крещящата си тишина.
През изминалите два месеца обаче тя беше започнала да идва
по-рядко. Явно нямаше голяма нужда от нея. Родителите й се
бяха върнали към рутинните си занимания и нормалния живот.
Поне така изглеждаше.
Но ето, че днес беше празник. И внезапно Елинор разбра с
абсолютна категоричност защо психолозите казваха, че първите
празници и годишнини без любимия човек са най-трудни.
Миналата година в сряда преди Деня на благодарността Кади
седеше тук. Тя си спомни как сестра й обсъждаше предимствата и
недостатъците на предложената й работа в една адвокатска
кантора в Лос Анджелис.
86
 — Да, чудесна заплата, и страхотна възможност… но хайде
сега – шегуваше се, докато Елинор паркираше колата.
— Какво? – смутено попита Елинор.
— Аз? В Лос Анджелис? Това не е за мен – отвърна Кади, като
се усмихваше, докато си взимаше чантата и хвърли чашата си
от кафе. Тя забеляза смущението на сестра си. – Добре,
първото хрумнало ми нещо – хората в Лос Анджелис ходят с
коли навсякъде. Аз обичам да пия, Нора, но не мога да пия и
да карам. Там никой не ходи пеша. Никой дори не се вози с
градски транспорт.
— И няма да приемеш тази фантастична работа, защото
обичаш да пийнеш нещо, като си навън? – разбира се, Елинор
знаеше, че не това беше причината. Сестра и вероятно имаше
страшно много други доводи, за да откаже работата. Но Кади
не обичаше да обсъжда досадни подробности и да бъде
сериозна… дори когато ставаше въпрос за важна тема като
тази.
Кади само шеговито завъртя очи и отвори вратата на
колата.
— Отказвала съм работа и за по-маловажна причина. О, ето,
че идва Екатерина Велика – изсъска над рамото си. – Не казвай
нищо на мама за Лос Анджелис. Тя ще захапе този въпрос и ще
го чопли чак до петък, когато си тръгнем. Няма да имам избор,
освен да приема проклетата работа само за да я опровергая.

Елинор тъжно се усмихна при този спомен. Кади винаги

намираше весел начин да каже истината.
Беше традиция в този ден Елинор и Кади да гледат мача Далас
– Детройт с баща си, докато майка им разчиства масата след
ядене. На празниците Катрин Бригс изваждаше хубавите си
съдове и никой на света не можеше да ги измие и нареди, както
тя иска, освен тя самата. Кади, Елинор и баща им отдавна се бяха
научили да я оставят да се суети с кристалната и порцелановата
си посуда, докато те намираха спасение пред телевизора.
Днес столът, на който обикновено седеше Кади в семейната
стая, изглеждаше почти неприлично празен.
— Ще дойда след няколко минути – силно извика майка й над
тракането на чиниите и виковете на публиката по телевизора. –
Ще гледаме едно видео, което намерих на тавана.
Елинор погледна баща си с изражението „О, не!“. Той й
направи гримаса, че споделя мнението й.
— Намерила е на тавана едно старо видео с балетен спектакъл и
настоява да го гледаме, докато си тук – промърмори баща й.
87
 — На мен и сестра ми ли е? – попита Елинор тихо.
— Така каза майка ти – отговори той примирено и увеличи
звука на телевизора.
От снощи до днес някаква аларма беше започнала да пищи в
главата на Елинор във връзка с баща й. Дейвид Бригс съвсем не
изглеждаше шеговит и брилянтен, както преди, а в него се
забелязваше една неясна депресия, която нарастваше след
смъртта на Кади. Цветът на лицето му изглеждаше сив. Елинор се
тревожеше, че от тях тримата баща й е приел най-зле загубата на
сестра й. Елинор винаги беше тиха, сериозна и педантична.
Енергията на Катрин и нейната страст бяха неугасими. Ведрият
характер на баща й се доближаваше най-много до този на Кади с
неговата способност да се шегува или да намери оптимизъм в
най-критичната ситуация. Тази черта от характера му сякаш
увяхваше след смъртта й.
Баща й беше физик, така че много хора предполагаха, че е
страшно скучен. Той обаче винаги ги опровергаваше. Беше
изискан и разбираше от всичко – от изкуство до поп култура,
добра храна и приятно забавление. Като възпитаник на
училището и дългогодишен професор беше голям любител на
спорта. Някои от най-ранните спомени на Елинор бяха как се
забавляват заедно на многолюдни партита преди футболните
мачове, а баща й с удоволствие играеше ролята на главен готвач,
докато печеше на грила домашно направените руски колбаси на
майка й и своите бургери.
В Деня на благодарността Елинор забеляза, че баща й не се
смееше така често, както преди. Той беше малко по-лаконичен и
рязък с жена си.
— Няма нужда да гледаме това видео – каза Елинор след
момент и взе едно списание от масата, като се престори, че се
интересува от корицата. – Ще й кажа, че това ще ме разстрои.
— Така ли? – попита баща й, а зелените му очи остро я
изгледаха иззад очилата с телени рамки.
— Не. Имах предвид… мислех, че ти не искаш да го гледаш.
Баща й се усмихна и отново се обърна към телевизора.
— Не търси извиненията в мен, бръмбарчето ми – Елинор
започна наслуки да разлиства списанието, а галеното име, което
употреби баща й, звучеше в ушите й и караше очите й да сълзят.
– Но благодаря, че предложи – нежно добави той след малко.
Тя вдигна поглед и те се усмихнаха един на друг.
Нейната тревога за здравето на баща й беше прекъсната от
майка й.

88
 Тя влезе енергично в гостната, стиснала кутия в ръцете си.
Сложи я на масата и извади един стар видеоплейър от нея.
Докато говореше, бързо го свърза с телевизора.
— Това страшно ще ти хареса, Елинор. Никога не си го гледала.
Това е спектакълът на Кади от седми клас. Мисис Кандивър го е
записала, не ние с баща ти – каза тя, имайки предвид учителката
им по балет. – Тя ми даде записа преди години, защото смятала,
че много ще ми хареса, но аз не й обърнах внимание. Мислех, че
ми го дава, защото Кади е звездата на спектакъла, но аз знаех, че
имаме запис от по-добър ъгъл в сравнение с този, баща ти го
направи. Така че тази касетка е останала в кутията на табана.
Открих я миналата вечер, когато извадих коледната украса.
Майка й натисна един бутон и на екрана се появи образ на осем
малки балерини, които се движеха в синхрон с началните тактове
на „Спящата красавица“ от Чайковски. Мисис Кандивър беше
заснела спектакъла от дясната страна на сцената. Господи, ето я
тази стара сцена от полиран дъб, където репетираха, прашните
червени завеси от кадифе… и ето я Кади, отпред в центъра,
мършава, но необикновено грациозна за единадесетгодишно
момиче.
— Ти каза, че и Елинор е заснета – каза баща й.
— Имай малко търпение и гледай – отвърна майка й със
самодоволна усмивка.
Точно тогава Елинор осъзна, че ъгълът на камерата
позволяваше да се види отляво на сцената. Там стоеше малко
момиче с кафява конска опашка и бретон, седнало на пода между
двете завеси с повдигнати колене и книга в ръка.
Една усмивка трепна на устните й от неочаквания образ. Това
беше тя – Елинор – шестгодишна и останала след урока да гледа
спектакъла на сестра си. Мисис Кандивър й беше позволила да го
наблюдава иззад сцената. За разлика от момичетата на сцената,
облечени в бяло, Елинор носеше черно трико, чорапогащи,
кецове и яркочервен пуловер. Докато танцът продължаваше,
малкото момиче между завесите сложи книгата на пода.
— Спомняш ли си това, Нора? – попита баща й и тя усети
усмивка в гласа му.
Кимна.
— Смътно. Но някои неща помня съвсем ясно. Например
музиката и танца на Кади. Тя репетираше нонстоп цяло лято.
Дори помня коя книга четях – замислено продължи. – „Елоиз в
Москва“.
— Типично за теб е да помниш книгата. Знаеш ли какво става
по-нататък? – попита майка й, която беше седнала отляво.
Елинор поклати глава развеселена.
89
 Докато музиката продължаваше да звучи, малкото момиче зад
сцената стана.
— Виж колко си сериозна – каза нежно баща й.
Елинор широко се усмихна. Малката й версия явно не знаеше,
че я снимат. Имаше сериозното отнесено изражение на дете,
което мечтае.
Изведнъж тя си спомни за какво мечтаеше в онзи момент – да
бъде примабалерина като Кади.
Малката Елинор се съживи, вдигна се на пръсти и се завъртя в
ограниченото пространство между завесите. Баща й се засмя на
нейното импровизирано представление. Майка й изгука.
— Не е ли забавно? Казах ви, че ще ви хареса. Виж колко си
талантлива. И то само на шест години!
— Стига, мамо – промърмори Елинор.
— Спомняш ли си как се учеше да танцуваш със сестра си? –
продължаваше майка й.
Елинор вдигна рамене.
— Предполагам. Споменах, че тя репетираше всеки ден цяло
лято. Аз бях винаги с нея. Логично е да прихвана различни неща
от танца. Винаги исках да правя, каквото правеше тя, и винаги
исках да съм добра, колкото нея…
Тя млъкна, като изведнъж се смути. Един потаен поглед й
разкри, че майка й я гледа тъжно и многозначително – Елинор се
страхуваше от това. Спомни си изявленията на майка си, че
напоследък се облича като Кади и се прави на безгрижна,
сексуално самоуверена и смела жена, защото това е нейният
начин да скърби за загубата.
— Я се виж – подтикна я майка й. Против волята си Елинор
погледна към екрана. – Ти си точно толкова талантлива, колкото
сестра ти.
— И определено си по-решителна – пошегува се баща й.
Малката Елинор започна да се върти и скача толкова яростно, че
ритна завесите и накара лампата над танцуващите балерини да
трепне. Баща й избухна в смях. Елинор не можа де не се усмихне
на това искрено забавление. – Сякаш си мислиш, че твоят танц
ще промени движението на планетата.
— Това е страст, Дейвид – поучи го майка й.
Елинор завъртя очи, притисна ръце към горящите си бузи и се
засмя.
— Това си е чисто и просто лудост, мамо.
— Глупости – възкликна Катрин. – Бях горда, когато за първи
път гледах тази касетка вчера. Горда от твоя талант и устрем.
— Устрем? Та аз танцувам между завесите. Не преувеличавай
нещата.
90
 — Смущаваш я, Катрин – включи се баща й.
— Величествена си – допълни майка й, а златистокафявите й
очи блестяха
— Трябва да се съглася, бръмбарчето ми – каза баща й и я
погледна с извинителна усмивка. – Прелестна си. Това е голямо
откритие, Катрин. И двете ни момичета танцуват заедно.
Кади в центъра на сцената, а Елинор зад сцената… както
винаги. Само че центърът вече беше празен.
Дали по този начин майка й не се опитваше да й намекне, че
сега тя танцува в центъра в отчаян опит да прикрие зеещата
дупка от отсъствието на Кади?
— Мамо, така ли се опитваш да докажеш своята версия от
вчера?
— Каква версия от вчера? – попита баща й.
— Разбира се, че не. Точно обратното – настоя майка й, като
изглеждаше драматично оскърбена от обвинението на Елинор. –
Мислех, че видеото доказва твоята гледна точка. Ти винаги си
била толкова мотивирана и страстна, колкото и Кади, а може би
дори повече. След като снощи помислих малко, осъзнах, че
сестра ти е била права, като ти е казала да се гмурнеш в… да се
възползваш от възможностите и да се радваш на живота…
— Някой ще бъде ли така добър да ме осведоми какво става в
този разговор? – попита баща й. Елинор потисна един стон. Ето
го доказателството, че не баща й беше изпратил майка й при
Елинор да изкаже „тяхната“ загриженост. Е, тя беше подозирала
това от самото начало. Майка й често споменаваше баща й в
своите пледоарии, за да звучи правдоподобно. Трябваше да я
извика отвън. Но последното нещо, което искаше, беше семеен
конфликт. Чувстваше се уязвима.
През целия ден те сякаш бяха сключили мълчалива сделка да
се държат все едно всичко е наред, понеже тримата празнуваха
Деня на благодарността и се стремяха да не забелязват
крещящото отсъствие на Кади. Сега майка й сякаш разваляше
сделката – махаше превръзката от раната.
— Всичко е наред, татко – промърмори Елинор на баща си. –
Мама дойде в апартамента вчера и имахме малко
неразбирателство, това е всичко.
— Което се надявах, че ще се разреши с това видео и нещата,
които казах – отвърна майка й, която продължаваше да изглежда
много обидена.
— Защо винаги последен научавам за тези неща? – попита
баща й.

91
 — Споменах ти в понеделник, че правя пирожки с месо за
Елинор и ще й ги занеса след работа – отбеляза раздразнено
Катрин.
— Това не обяснява вашата караница.
— Не беше караница. Наистина. Всичко е наред – опита се да ги
успокои Елинор, като отчаяно се мъчеше да сложи отново
превръзката върху раната. – Благодаря, че ми показа видеото,
мамо. Съжалявам, че за разлика от на вас на мен не ми хареса да
видя колко непохватна съм била като малка – пошегува се тя в
опит да скрие неудобството си. В този момент тя искаше да не е
във фокуса на вниманието им.
По дяволите, Кади. Защо трябваше да умреш и да ме оставиш
сама да се справям с нея на празници? Обикновено си
защитавахме гърбовете. Сега аз трябва да поема всички удари.
Тя стана и грабна празната си чаша.
— Елинор…
— Някой да иска нещо? Аз ще си сипя още топъл шоколад –
бързо промърмори тя и прекъсна майка си. Тръгна към кухнята.
Няма да ми навреди да намеря бутилката с шнапс. Мама я крие
зад кутията с брашно в килера.
Елинор прикри усмивката си и се почувства добре по някаква
причина. Това беше нейна мисъл, разбира се. Но гласът в главата
й звучеше като на сестра й.

ГЛАВА 9

Т рябваше да излезе с приятеля си Джими Гарсия в петък

вечерта, след като се завърне в града. Джими отсъстваше
по семейни причини до деня на пресконференцията във връзка с
изложбата на Мери Тод Линкълн. Понеже и двамата бяха
страшно заети с работата, нямаха много време да си поговорят.
Тя подозираше, че Стейси Мофит е клюкарствала с него за
нехарактерното секси облекло на Елинор по време на
литературното четене. Джими знаеше за интереса й към Трей
Риърдан, както и за решението й да присъства на мероприятието
точно защото той ще бъде там. Вероятно много искаше да я
разпита защо е избрала да го преследва по такъв нетипичен и
агресивен начин.
Джими се обади в петък следобед, докато тя влизаше в
апартамента претоварена с куфара си и две чанти, пълни с
неизядена храна, която майка й настоя да вземе вкъщи.

92
 — Още ли искаш да се срещнем довечера за по едно питие? –
попита я, докато тя се опитваше да отвори вратата на
хладилника.
— Да, но може ли да е по-рано? Двете вечери в Евънстън
направо ме изцедиха.
— Значи, Екатерина Велика е била във форма, така ли? –
попита Джими. Той познаваше майка й и баща й. Но след като не
беше член на семейството, имаше привилегията да се шегува със
странното поведение на майка й.
— Украсихме коледната елха тази сутрин – отвърна Елинор.
Тежката въздишка на Джими й подсказа, че това изречение
обяснява всичко. Това беше друга традиция на семейство Бригс,
която Елинор обичаше – четиримата да украсяват коледната елха
в петъка след Деня на благодарността, преди двете сестри да се
върнат в града. – Екатерина Велика непрекъснато бърбореше –
каза тя, продължавайки да нарича майка си с прякора, който й
беше измислила Кади много отдавна. – Държеше се, сякаш нищо
не се е случило и най-забавното нещо на света е да украсяваш
елхата. Кълна се, Джими, направо измъчи баща ми. Той само си
седеше в стола и гледаше елхата. Не сякаш я вижда, а сякаш
демони са му изсмукали душата и той е само една празна
черупка. А майка ми все питаше дали да сложим бели светлини,
или цветни и дали тази година да поръчаме новите гирлянди от
цветарницата, или пък от интернет?
Тя тресна вратата на хладилника и потръпна.
— Съжалявам, Елинор. Горкият ти баща. И горката Катрин –
промърмори Джими съчувствено. – Справя се по единствения
начин, който знае.
— Знам – съгласи се тъжно Елинор.
— Знам, че знаеш. Но това не прави нещата по-лесни, нали?
— Ни най-малко – тя въздъхна и завъртя очи. – Хубавото е, че
бях подготвена колко труден ще бъде първият празник. Не че
това помогна кой знае колко, но поне не бях изненадана, след
като се бях подготвила за пълна катастрофа.
— Трябва ти едно питие. Можем да продължим темата довечера
– утеши я Джими.
— Не, достатъчно говорихме за това. Стигат ми толкова
негативни емоции – твърдо отговори тя. – Но искам да се
срещнем. Какво ще кажеш за пет часа?
— За мен е окей. Но ако няма да говорим за Деня на
благодарността у вас, тогава обещай да ми разкажеш подробно за
Трей Риърдан?

93
 Елинор сериозно се съмняваше, че ще му опише всички
детайли от своето скандално съблазняване, но наистина дължеше
на Джими малко мръсни истории.
— Има един бар в съседната сграда – „Златният бряг“. Става ли
да се чакаме там в пет? – попита. Докато се връщаше от къщата
на родителите си, беше сътворила план как да даде на Трей
номера си. Щеше да остави кратка, невинна бележка за него при
Ралф, портиера му. И щеше да го направи, след като пийнат по
едно с Джими.
— Това не е ли точно неговият блок? Да не би да го очакваш
там?
— Не, шегуваш ли се? Той е извън града за уикенда. Не бих
отишла там, ако съществуваше възможност да го срещна. В
никакъв случай – промърмори тя.
— Защо? Но какво се случи, Елинор?
— Ще ти разкажа довечера.
Тя затвори. Върна се в кухнята и усети познатото влечение към
гостната. Загаси светлините в апартамента и тръгна по коридора.
Влезе в тихата стая. Все още облечена с палтото, отиде до
прозореца и погледна към пентхауса на Трей. Беше тъмен,
разбира се.
Тъмен и празен.
Но за разлика от преди, когато само беше гледала неговия
апартамент, сега знаеше какво е чувството да си в неговата
спалня. Гледните точки се бяха променили. Тя беше лежала в
леглото на Трей, в неговата прегръдка и беше гледала насам –
към познатия свят на нейния апартамент, към мястото, където
беше изпитвала похот толкова пъти и беше копняла страстно. Тя
замръзна.
Всичко изглеждаше толкова странно. Толкова забранено и
вълнуващо…
Така нетипично за нея.
И нещо друго се е променило, осъзна тя, докато гледаше през
прозореца. Нещо фундаментално. Нейното възприятие за Трей.
Той вече не беше недосегаемият, красив и невероятно секси
плейбой.
Беше станал триизмерен. Напълно.
Като се почувства изморена от мислите си, от празника със
самотното си семейство, от всичко, тя отиде в главната спалня.
Съблече се и си легна.
Когато се събуди след час и половина, беше отпочинала и
доволна.
Докато не забеляза колко е часът.

94
 — По дяволите – промърмори тя и скочи от леглото. Имаше
само двадесет минути да си вземе душ и да се приготви за
срещата си с Джими.
Може би защото знаеше, че ще обърне само малко внимание на
косата и грима си за ограниченото време, тя реши да носи
дрехите на Кади като компенсация. Избра чифт дизайнерски
дънки, които плътно очертаваха дългите й крака, бедрата и
дупето й като втора кожа, една бяла блуза и привидно скромен
пуловер с бели копчета, който обаче не беше съвсем невинен
заради начина, по който подчертаваше кръста и гърдите й.
Чувствайки се свежа от съня и душа, избра чифт червени обувки с
токчета и направи косата си бухнала. Беше необичайно топло,
когато по-рано си беше тръгнала от къщата на родителите си,
затова остави палтото си в килера. Грабна чантичката си и бързо
излезе от апартамента.
Когато стигна, веднага видя Джими през прозорците на
фоайето. Той проверяваше телефона си, вероятно търсеше
текстово съобщение от нея, което да обясни закъснението й.
— Съжалявам, че закъснях – задъхано извика тя, след като
влезе през въртящите се врати. Джими вдигна поглед от
телефона си.
— Елинор?
Тя се спря на място върху гранитните плочки на пода с
отворена уста от объркване. Някой беше произнесъл името й, но
устните на Джими не се бяха раздвижили. Тя погледна по посока
на гласа.
Трей Риърдан стоеше до будката на портиера. Беше се подпрял
на гишето, а високото му тяло беше отпуснато, сякаш си беше
говорил с Ралф, преди тя да нахлуе.
По дяволите.
В продължение на една дълга секунда просто го гледаше
глупаво. Той бавно се изправи и се обърна с лице към нея.
— Мислех, че планираш да си в Рокфорд през уикенда –
вдървено каза тя, когато той тръгна към нея. Изгледа я, а през
нея премина тръпка, когато видя колко суров и сериозен беше и
колко е напрегнат погледът му. Изглеждаше невероятно – със
светлокафяв тен и гъвкаво тяло, косата му беше секси разчорлена
и беше небрежно небръснат. Носеше дънки и дълго черно зимно
палто. Сините му очи блестяха върху мургавото му лице.
— Върнах се по-рано – той си отвори устата да каже още нещо,
но вместо това погледна разсеяно вдясно. Тя осъзна, че Джими се
е приближил.
— О, това е Джими Гарсия. Джими, Трей Риърдан – успя да
каже тя. Видя как Джими й хвърли кратък смаян поглед, преди
95
да протегне ръка да се здрависа с Трей. Трей остана с каменно
изражение, докато се ръкуваха. Елинор знаеше, че има
внушителна фигура, но бързо осъзна, че може да бъде и
заплашителен. Както беше сърдечен и отпуснат на моменти, така
можеше да стане хладен и опасен. Предполагаше, че това е
логично. Не току-така беше създал от нищото мултимилионна
компания. В момента той гледаше объркания дружелюбен
Джими с присвити очи.
Последва неловка пауза. Елинор помръдна неспокойно с
токчетата си и настръхна от погледа на Трей.
— Е, нямам намерение да преча на срещата ви – дрезгаво каза
Трей най-накрая. – Вие двамата в „Златният бряг“ ли ще ходите?
— О, това не е среща…
— Трей? Ето те. Стори ми се, че чух гласа ти.
Елинор примига от изненада, когато отговорът й беше
прекъснат от друг твърд женски глас с британски акцент.
Погледна между високите тела на Трей и Джими и видя една
красива руса жена. Контрастът между нейните аристократични
студени черти и сексапилните й кожени панталони беше доста
впечатляващ. Сърцето на Елинор се сви, когато я видя как жадно
гледаше Трей. Погледът й се отмести да види неговата реакция от
тази неочаквана английска сексбомба. Напрегна се, но не видя
никакви признаци върху красивото му лице. Ако трябваше да
гадае, би казала, че се насили да си придаде равнодушно
изражение.
— Александра – каза той.
Това не е възможно. Върнал се е в града по-рано заради
някаква среща. Тук, в „Златният бряг“. А може би просто ме е
излъгал, че ще бъде с родителите си по време на празника.
Трябваше да се досетя, че неговото представяне като просто
обикновено фермерско момче, обичащо семейството си, е
абсурдно.
Русата жена посочи към заведението.
— Запазила съм маса за нас.
— Добре – отвърна Трей. Александра пристъпи към тях и
изглеждаше смутена, когато Трей не я посрещна веднага. Или
дистанцирана, помисли си Елинор.
— Това твои приятели ли са? – попита, като местеше поглед от
Джими към Елинор.
Трей ги представи и те всички се здрависаха, сякаш всичко
беше съвсем нормално. И може би за другите беше така. Що се
отнасяше до Елинор обаче, свитото й сърце започна да се издува,
докато гледаше знойната красавица, и накрая стана толкова
голямо, че неприятно започна да притиска гръдния й кош.
96
 — Много е претъпкано тук – каза Александра на Трей и
направи жест към „Златният бряг". – Може би е по-добре да се
качим в твоя апартамент.
— Нали каза, че си запазила маса – прекъсна я Трей.
Александра примига.
— Можем да я отменим. Може би приятелите ти ще я харесат?
— Ще седнем всички заедно – отговори Трей, а гласът му беше
напрегнат и безапелационен.
— Разбира се – отговори Александра и отстъпи назад с
токчетата си. Елинор се съвзе от замръзналото си състояние,
когато Трей я докосна по гърба, за да я насочи към ресторанта. Тя
го погледна стреснато. Той просто я наблюдаваше с
непроницаемо изражение и остър поглед. Единственото, което
със сигурност усети в този момент, беше обичайното му
внимание, което я пронизваше.
Така тя се оказа седнала на уютна маса в бара със запалени
свещи на нещо като двойна среща с Трей Риърдан.
Толкова абсурдно нещо може да се случи само на мен.
Имаше само една утеха. Поне не го беше виждала да прави
любов с Александра. Ако го беше наблюдавала, не смяташе, че ще
може да седи тук, без да й прилошее.
Александра и Джими не обръщаха внимание на мрачния Трей
и шокираната Елинор и запълваха тишината с разговор.
Александра говореше за очарователната си работа като водеща
на предаване в телевизията ВВС, а Джими описваше работата си
в музея. Когато питиета пристигнаха, Елинор и Трей бяха казали
едва двадесетина думи за цялото време, а Джими се впусна
ентусиазирано да описва новата им изложба. Той беше добър
приятел. Знаеше от една година за увлечението на Елинор по
Трей и усещаше неловката ситуация. Опитваше се да привлече
към разговора Елинор, като я хвалеше, че е договорила да им
дадат дрехите и бижутата на Мери Тод Линкълн.
— Ти ми каза, че отговаряш за членството и даренията в музея
– безцеремонно ги прекъсна Трей.
— Всичко, което правим в музея, е насочено към разширяване
на кръга от членове. Това е действителността – опита да обясни
Елинор с нервен смях. Джими си отвори устата – без съмнение,
да я попита какво, по дяволите, иска да каже. Но тя го ритна под
масата. Това беше най-доброто, което можеше да направи, за да
го накара да млъкне. Той нямаше да разбере защо Елинор не
иска Трей да узнае, че тя е просто една скучна библиотекарка,
занимаваща се с консервация в мазето. „Имам предвид… виж с
какви жени се среща“, помисли си тя, като гледаше Александра и
се опитваше да не се намръщи.
97
 — От колко време ходите? – попита Александра и отпи от
мартинито, като изглеждаше дразнещо прекрасна.
— Ние не сме гаджета. Добри приятели сме от много години –
откакто се срещнахме на лятна бригада в колежа, където
реставрирахме картини в Института по изкуство. Не беше много
вълнуваща работа, така че трябваше да намерим начин да се
забавляваме – каза Джими и се усмихна на Елинор.
Вероятно я беше чул как отрече по-рано, когато Трей си беше
помислил, че са на среща, и сега се опитваше да оправи нещата.
Но в момента на Елинор й хрумна, че Трей бе предположил, че тя
има среща, защото той самият е имал такава. Дружелюбните
думи на Джими сякаш увиснаха във въздуха над масата.
Александра се намръщи и погледна крадешком към Трей.
— Съжалявам, погрешно съм разбрала. Мислех, че сте двойка –
оправда се тя. После се пресегна през масата и стомахът на
Елинор се сви. Беше сложила ръка на бедрото на Трей. – Трей и
аз се срещнахме в Лондон. Преди шест месеца, нали, скъпи? –
попита тя и погледна стоическия профил на Трей.
Елинор внезапно почувства, че не може да издържа повече и
бутна стола си назад.
— Извинете ме за минутка – неловко промърмори и излезе.
Трей наблюдаваше как тя върви през претъпкания бар, и усети
надигащо се раздразнение. Защо се налага винаги да я гледам
как се измъква? Дънките, които носеше, сякаш бяха нарисувани
върху нея. Дългата й вълниста коса прелъстително се развяваше
на сантиметри от дупето й, докато вървеше през стаята.
Червените обувки с токчета и кожени ремъци на глезените
направо го убиваха. Въпреки изумителната гледка отзад, която се
откриваше, докато тя изчезваше надолу по коридора, в ума му се
бяха запечатали тревогата в големите й очи и безучастното
изражение на обикновено оживеното й лице.
Той беше изумен, когато се събуди сам в сряда сутринта, а после
се ядоса. Може би беше арогантно от негова страна да се дразни,
че една жена се е измъкнала от леглото му. Но истината беше, че
не си спомняше да му се е случвало такова нещо. А още по-
тревожно беше, че се чувстваше ограбен заради нея.
Той искаше да се събуди до тази свежа, неочаквана, смущаваща
и умопомрачително сексапилна жена. Копнееше да разкрие още
от тайните й.
Да, вярно, че й беше казал, че не иска сериозна връзка. Затова
при тази констатация нямаше право да се ядосва на нейното
бягство.
Това обаче не променяше факта, че се.

98
 — Извинете и мен – рязко каза той. Не обърна внимание на
Александра, която силно го стисна за бедрото и въпросително
извика името му. Той се потопи в тълпата около бара. По
дяволите, Александра.
По дяволите цялата глупава ситуация.
Добре, отчасти и сам си беше виновен. Напълно беше забравил
за имейла на бившата си, която го канеше да правят секс без
никакви ангажименти. Те бяха вечеряли и пили няколко пъти в
„Златният бряг“, така че очевидно тя квалифицираше
заведението като тяхното място, макар той никога да не го бе
приемал така. Не беше отговорил на имейла й и наистина беше
забравил за нейната покана, докато не я видя застанала на прага
на заведението преди двадесет минути с изражение, сякаш беше
очаквала тъкмо него.
Всъщност беше си дошъл по-рано от Рокфорд, понеже беше
обезумял там. Не беше единственият мрачен в къщата на
родителите си. Брат му Кевин беше в лошо настроение и
отказваше да сподели причината на обичайните си довереници –
майка им и Трей. Сестра му Кейси и Кевин имаха дългогодишно
съперничество. Лошото настроение на Кевин се предаде и на
Кейси, така че и тя стана нервна. Като се прибави и фактът, че
Джейсън, синът на сестра му, беше настинал ужасно и постоянно
хленчеше и искаше нещо, на Кейси изобщо не й се празнуваше.
Самият Трей беше необичайно нервен и ядосан от внезапното
тръгване на Елинор. Ясно беше, че искаше да я види отново.
Дали не се беше изнизала така, защото вече беше изгубила
интерес, след като бе постигнала целта си да спи с мъжа, когото е
шпионирала?
Той се опита да си спомни дали му бе казала, че ще остане и
през уикенда при родителите си, или ще се върне в града след
празника. Но тя не беше споменала нищо, иначе щеше да помни.
Защо не я беше попитал, по дяволите?
Защото си мислех, че имам достатъчно време да разбера.
Евънстън не беше далече. Ако си тръгнеше по-рано от Рокфорд,
може би щеше да успее да накара Ралф да убеди портиера на
Елинор за номера й? Може би още имаше шанс да я види този
уикенд.
Той правеше точно това, когато погледна през рамо и видя
самата Елинор, прелестна и облечена убийствено, да нахлува във
фоайето. Трябваха му няколко секунди да стигне до неприятния
извод, че идваше на среща с висок симпатичен тъмнокос мъж,
застанал до входа на „Златният бряг“.

99
 Сега Трей се беше подпрял на стената и чакаше в мрачния
коридор, а Елинор излезе от тоалетната минута по-късно. Тя се
сепна, когато го видя, и рязко спря.
— Защо си тръгна, без да ме събудиш онази сутрин? – попита
той без никакво встъпление.
Тя се изненада за момент, преди да се окопити. После повдигна
брадичка.
— Не мислех, че ме искаш. Ти спеше. Опитах се да бъда
деликатна. Опитах се връзката ни да остане несериозна.
Той се оттласна от стената и пристъпи към нея, докато стигна
на няколко сантиметра. Тя трепна в своите секси обувки, сякаш
искаше да се отдръпне, но не отстъпи. Погледна го с някаква
смесица от безпокойство и предизвикателство и това го накара да
стисне зъби. Силно. Той може да бе преживял моменти от
тяхната нощ повече, отколкото искаше да си признае, но
спомените не съответстваха на реализма в очите й. Тя вероятно
имаше най-удивителните, изразителни и секси очи, които беше
виждал.
— Струва ми се, решихме, че имаме още работа заедно. Исках
да ме събудиш – изръмжа той.
Изражението й се втвърди от неговата безцеремонност. После
тя изправи гърба си и направи малка крачка към него, така че
лицата им бяха на сантиметри едно от друго.
— Съжалявам, че нямах време да науча всичките ти
предпочитания. Може би трябва да помоля приятелката ти
Александра да ми направи списък, шефе – отвърна тя с нисък,
вибриращ глас, пълен със сарказъм.
— Тя не ми е приятелка.
Елинор примига.
— Така ли?
— Беше. Скъсахме преди два месеца. Именно този случай е една
от грозните раздели, които споменах. Казах ти, че те ме накараха
да се откажа от жените.
— Но тогава какво прави тук? Защо се срещаш с нея?
— Не се срещам с нея. Забравих, че ми изпрати имейл да се
видим тази вечер. Никога не съм й казвал да се срещнем тук,
просто по случайност бях във фоайето, а тя е приела, че чакам за
срещата. Когато ти се появи, просто се мъчех да подкупя Ралф да
накара твоя портиер да ми даде номера ти.
Той оглеждаше с любопитство изуменото й лице. Дали му
вярваше?
— Щеше ли да има значение, ако ми беше приятелка? – попита
я Трей.

100
 Тя стисна решително устни в права линия – тази възхитителна
уста, за която имаше най-неприлични и ярки фантазии.
— Щеше ли да има значение, ако бях на среща с Джими? –
контрира го Елинор.
Той осъзна, че беше заобиколила въпроса му, но беше
прекалено хипнотизиран от нацупените й устни и блестящите й
очи, за да му пука. Сложи ръце на извитите й бедра. Една вълна
от възбуда се спусна по гръбначния му стълб. Той я придърпа към
себе си и усети как тя ахна срещу устните му. Той леко сви колене
и се притисна към нея, като усети гъвкавото й меко тяло с члена
си. Хвана с длани извивката на дупето й и поклати глава, така че
устните им се докоснаха леко.
— Нямаше да има значение. Пак щях да те искам. Нищо не се е
променило. А може би всъщност се е – призна той и нежно
захапа долната й устна. – Вместо да те искам по-малко, те искам
още повече. Дори ако ме преследваш само за да вземеш по-
голямо дарение за музея.
— Казах ти, че не правя такова нещо – кипна тя.
Той се усмихна, когато тя отново се ядоса, и вкара езика си
между устните й. Зарови едната си ръка в дългата й мека коса.
Хвана с пръсти главата й и я наклони назад, за да я целуне. Тя
изхленчи в устата му и отвърна на целувката. Хвана го за кръста,
стисна го, а пръстите й се забиха в гърба му. Нетърпеливите й
движения му се сториха необуздани.
Отчаяни.
Задоволство и възбуда го обзеха, когато тя отговори на неговия
копнеж. Той се наведе над нея и целувката им стана още по-
дълбока. Какво право имаше тя да го кара да я иска толкова
много, да го кара да бъде ядосан и неспокоен по време на
празника със семейството му, когато всъщност трябваше да си
почива?
Тя се притисна в него, изстена и леко се отдръпна. Той сложи
ръка на брадичката й, за да я задържи, докато й се насити. Но
после усети как решително се отдръпна, а звукът от
приближаващи стъпки прекъсна неговата страст. Осъзна, че е
чула преди него, че някой идва.
Но продължи да я целува, без да я пуска. Видя как тя хвърли
нервно поглед над рамото му. Една врата се отвори зад тях.
— Беше някаква жена – прошепна тя. – Но не Александра.
Той още я държеше за косата. Дръпна я нежно и тя вдигна
поглед.
— Нямаше да има значение, дори да беше Александра. Не съм я
канил тук тази вечер. Това, което ти казах, е абсолютната истина.
— Както и това, че не те преследвам заради дарение.
101
 — Не съм си го помислил сериозно – в по-голямата си част това
беше истина. Въпреки че тя по някаква причина беше много
уклончива по отношение на работата си. Но дълбоко в себе си
Трей не смяташе, че на някакъв по-късен етап ще поиска пари.
Устните й трепнаха, издавайки любопитство и объркване. Той
искаше да накаже отново тази нейна прелестна уста за това, че
ужасно го съблазняваше.
— Ето какво ще направим – тихо каза той, като взе решение. –
Ще се върнем обратно. Ти ще кажеш, че не се чувстваш добре, и
ще си отидеш вкъщи. После аз ще се извиня на Александра и ще
се кача в апартамента си.
— Но те ще разберат, че ги лъжем – констатира тя и очите й
блеснаха.
— Не ми пука дали ще разберат. А на теб? – предизвика я той.
Тя бавно затвори уста и поклати глава. – Джими ми изглежда
добър приятел, мисля, че ще те разбере. Той хетеросексуален ли
е? – попита разсеяно.
— Какво?
— Попитах дали Джими е обратен.
— Не е – отвърна тя и объркано го погледна.
— Може би трябва да го предупредиш за Александра, преди да
си тръгнеш. Ще се превърне в истинска кучка, когато се извиня и
си тръгна. Има петдесет процента шанс да скочи на Джими
заради наранената си гордост.
— Той може да се грижи за себе си – Елинор се намръщи. –
Освен ако не се опитваш да ми кажеш, че има някаква ужасна
заразна болест или нещо такова.
— Не. Не става въпрос за това. Тя просто е самонадеян и надут
човек, това е всичко. Но няма значение. И двамата са възрастни
хора. Това, което има значение, е – той погледна часовника си, –
че в пет и четиридесет и пет ще бъдеш на онзи прозорец.
— Моля?
Той кимна веднъж, докато се любуваше на внезапния прилив
на кръв в бузите й и на сащисаното й изражение.
— Ще направиш отново това, което направи първата вечер.
— Ти… искаш… да ти танцувам отново?
— По дяволите, да – промърмори той, пусна косата й и стисна
бедрото и дупето й. Целуна я по устните. – Направи ми едно
хубаво шоу, Елинор.
— Сериозно ли?
Той я придърпа към себе си и притисна члена си към долната
част на корема й.
— Изглеждам ли ти сериозен?
— Да – изписка тя.
102
 — Тогава се извиняваш и излизаш първа. Не ме чакай. Просто
си тръгни.
— Добре – той я пусна и тя тръгна покрай него, като стъпваше
несигурно на краката си.
— Елинор?
Тя погледна през рамо.
— Още две неща – напрегнато каза той. – Първо, накарай
портиера си да се съгласи да ме пусне у вас. Остави номера на
апартамента си и му кажи, че скоро ще дойда. Не заключвай
входната врата. Тази вечер няма да стоя като идиот с член в ръка,
разбираш ли? А ще те накажа за това, че ме дразниш.
Очите й се разшириха. Тя изглеждаше прекрасна, но той
изобщо не се умилостиви.
— И второ – той посочи краката й. – Искам да носиш само тези
обувки, когато дойда.

ГЛАВА 10

С ърцето на Елинор трепкаше в гърдите й и тя дишаше

тежко, когато влезе в апартамента си и затвори вратата,
като си припомни да не я заключва. Беше обзета от нервно
вълнение. Още не можеше да повярва, че Трей ще бъде тук и че
съвсем сериозно настояваше да изпълнят плана си да споделят
предпочитанията си точно в този момент. Въпреки неочаквания
развой на събитията тя знаеше точно какво ще направи за него
по време на представлението си.
По-рано тази година музеят показа един специален експонат от
международния панаир в Чикаго през 1933 г. Елинор беше
организирала изложба на очарователната актриса и танцьорка
Сали Ранд, която беше скандализирала Чикаго със своя
провокативен танц с ветрило от пера по време на панаира. Сали
танцувала с две големи ветрила и прелъстявала публиката, като
плъзгала ветрилата по привидно голото си тяло. Елинор
трябваше да покаже два чифта от тях на Сали заедно с други
артефакти, снимки и разни дреболии, но се изискваше и
допълнителна декорация. Затова беше намерила един магазин,
откъдето да купи още ветрила, и тогава й хрумна да вземе две и
за себе си. Беше запленена от мекотата на перата, а може би и от
идеята на Сали Ранд. Възхищаваше се на нейната смелост. Дори
преди да открие своята склонност към ексхибиционизъм, Елинор
беше забелязала колко силно владее публиката Сали Ранд,

103
докато я дразни безкрайно с танците си. Разбира се, всичко е
било само илюзия. Тя всъщност не е била гола.
Но Елинор щеше да бъде.
А на Трей щеше да му прилошее. Но щеше и да му хареса.
Идеята, да прикове цялото му внимание, да го докара пак до
лудост, накара кръвта й да кипне. Той каза, че ще я накаже за
това, че го дразни. Това я изпълваше с леко безпокойство, но не
достатъчно, за да задуши вълнението й.
Въпреки че той каза тя да се появи след десет минути на
прозореца, а й оставаха още пет, все пак реши да си вземе горещ
душ. Тази вечер щеше да го съблазнява от разстояние, но накрая
все пак той щеше да се появи. Искаше да е идеална. След душа тя
се намаза с лосион от бергамот и праскова, който щеше да
придаде лек блясък на голото й тяло. Сложи си пеньоар и отиде
във всекидневната да избере музика.
Усмихна се при първите тактове на секси парчето – Going down
slow – което започна да свири. Както винаги, правилната музика
беше като глътка силно уиски – придаваше й настроение. И я
правеше по-смела, отколкото беше. Сложи си отново червените
обувки с токчета, завърза кожените ремъци около глезените си, а
сърцето й пулсираше в ушите, когато си припомни колко
напрегнат и заплашителен беше Трей, докато я инструктираше
да носи само тях при неговото появяване.
Тя погледна часовника и очите й се разшириха, когато видя, че
е шест без десет. Закъсняваше за представлението си. Но това
щеше да засили нетърпението на Трей, нали така?
„И ще увеличи наказанието ти“, прошепна един мрачен глас в
главата й.
Тя изтръпна от вълнение при тази мисъл. Отне й време, докато
направи обемна висящата си коса, после си сложи руж, червило и
очерта очите си. Минута по-късно намери ветрилата в шкафа в
стаята за тренировки. Те бяха направени от бели пера и имаха
формата на палмови листа – около деветдесет на деветдесет
сантиметра. Застанала пред огледалото в цял ръст, тя съблече
пеньоара. Като държеше за дръжките ветрилата, ги прекара по
тялото си. Хареса й чувственият допир на перата по голата й
кожа и се възхити на начина, по който изглеждаха върху тялото
й. Тя никога не беше опитвала танц с ветрила, но беше гледала
дузина пъти как го прави Сали Ранд.
Трикът беше да боравиш добре с тях, докато се движиш, и да
прекарваш по гърдите, дупето или между краката си едното,
докато си вееш с другото.
Целият танц беше една страхотна еротика.
„Мога да го изиграя.“
104
 „Но можеш ли да понесеш последствията?“
Елинор беше сигурна единствено, че щеше да разбере.
Докато с едното ветрило игриво прикриваше предната си част,
а с другото – дупето си, тя тръгна по коридора към гостната стая.
„Къде, по дяволите, се бави?“
Трей стоеше до прозореца, който се издигаше от пода до
тавана, и усещаше как започват да го обхващат раздразнение и
нетърпение. Стаята отсреща още беше тъмна. Той погледна
часовника си. Оставаха няколко минути до шест часа.
„Продължавай да ме дразниш, Елинор“, мрачно си помисли
той. Цялото му тяло трептеше от възбуда. Не можеше да повярва,
че й позволяваше да го манипулира така.
Но пък тя го правеше майсторски добре.
Някаква светлина се появи в стаята. Той се напрегна и цялото
му внимание се фокусира върху далечната фигура. Пристъпи по-
близо до прозореца, като напълно забрави, че си беше обещал да
стои назад и да наблюдава представлението й сдържано.
Тя беше гола, бледозлатистата й кожа на раменете и краката
блестеше на светлината на лампата. Държеше нещо бяло пред
гърдите, корема и таза си – някакво ветрило. Докато той
разглеждаше ветрилото, тя започна да танцува и да движи
съблазнително бедрата си.
По дяволите. То беше направено от пера. Разбра го от
движенията й, докато тя танцуваше и го плъзгаше по кожата си.
Освен това перата бяха прозрачни. Докато пристъпваше към
прозореца и кълчеше бедра, той осъзна, че вижда контурите на
красивото й тяло, което се движеше примамливо в ритъма на
някаква недоловима музика. Наблюдаваше омагьосан.
Тя се завъртя няколко пъти близо до прозореца и показа тялото
си отстрани, като даваше ясно да се разбере, че е напълно гола.
Членът му набъбна. Той се намръщи от възбуда и разочарование.
Тя държеше друго ветрило върху задника си.
Каква палавница.
Гледаше танца й, докато беше с гръб към него. Държейки
ветрилото пред дупето си, тя наведе другото ветрило и започна да
гали с него задната част на краката си, като се движеше в такт с
музиката. Дългата й коса сексапилно се вееше покрай кръста й,
докато прокарваше ветрилото по бедрото си.
После се обърна и погледна свенливо над рамото си. Този
поглед стигна чак до мозъка на костите му.
— Елинор – предупредително изръмжа той. Можеше да се
закълне, че тя се усмихна. Нямаше време да разбере със
сигурност, защото тя внезапно се изправи на дългите си крака,
наведе се в кръста и вирна дупето си нагоре. Той сложи ръка на
105
стъклото на прозореца, а цялото му внимание беше приковано в
нея. Тя движеше едновременно двете ветрила, а уменията й го
изненадваха. Докато плъзгаше едното ветрило надолу по бедрото
си, другото повдигаше нагоре, за да прикрие задника си и да му
пречи да вижда.
Той стисна зъби, докато тя го държеше като заложник. Не
можеше да помръдне или да диша. Единствено можеше да точи
лиги, да страда и да се моли да успее да зърне това, което криеше
от него.
После тя започна да върти задник, докато продължаваше
провокативното си представление. Движеше бедра в ритъма на
музиката и той зърна голата й увиснала гърда. Беше виждал
много гърди през живота си, но тази неясна гледка от разстояние
го наелектризира. Той хвана члена си през дънките и изстена. Тя
сви колене и започна да клати бедрата си в кръг, докато галеше
голата си кожа с перата и го провокираше безжалостно.
Това беше. Той щеше да отиде в апартамента й веднага. Щеше
да напляска това хубаво дупе и да я обладае безжалостно, защото
го дразнеше.
Но после тя се изправи, завъртя се на няколко крачки от
прозореца и той замръзна, завладян от нея. Тя се обърна с лице
към него, а косата й висеше покрай раменете. Той усети нейната
възбуда, видя зачервените й бузи и леката, но дръзка усмивка.
Пипна члена си през дънките и направи гримаса. Тя знаеше, че
ще бъде там, където го иска.
Добре, Елинор. Забавлявай се. Защото ще те имам точно както
си искам, след няколко минути.
С единия крак свит в коленете и вдигнат напред тя
продължаваше да си играе с перата и да гали тялото си. Той
предполагаше, че й харесва допирът до зачервената й
настръхнала кожа. Беше сладострастница.
Беше родена за стрийптийзьорка.
Той гледаше втренчено хубавите й голи гърди, докато
ветрилата галеха голата й кожа и му се присмиваха. Преглътна с
мъка. Виждаха ли си зърната им, или не?
По дяволите, покажи ми ги сега, Елинор.
Тя преживяваше нарастващото му напрежение като нейно и
усещаше възбудата му. Харесваше й да го възбужда.
Също така й харесваше допирът на перата по корема й, по
твърдите й чувствителни зърна и по срамните й устни. Лицето й,
отразено в стъклото, изглеждаше много доволно. Доставяше й
удоволствие да го съблазнява, но прелъстяването не беше
едностранно. Без да може да издържа повече, тя махна ветрилото
от гърдите си и му ги показа. Започна да се кълчи на музиката,
106
докато прекарваше ветрилата по себе си. Още не му показваше
вагината си, а го оставяше да зърне само голите й гърди,
въртящите се бедра и корема й. Наблюдаваше го през цялото
време, завладяна от суровите черти на лицето му и ръката му,
която се движеше все по-бързо и напрегнато върху чатала му.
Погледът му върху нея беше като светкавица, така беше
наелектризирал плътта й.
Тя си затвори очите, като ставаше все по-безсрамна и опиянена
от силата си. Танцът я завладя.
Завъртя се да го съблазни със задната си част, като му позволи
този път да зърне голия й задник. От вълнение сърцето
пулсираше в ушите й, а вагината я сърбеше непоносимо.
Накрая се наведе, махна ветрилото от задника си и започна да
плъзга перата нагоре и надолу по задната част на бедрата си в
порочен ритъм. През цялото време въртеше задника си
безсрамно – като покана да й се случи нещо. Тя се изгуби в
някакъв екстаз.
Внезапно усети ръце върху китките си, които спряха
движението й. Тя ахна от уплаха, обърна глава назад и косата
падна от гърба й.
— Трей – извика тя, когато видя фигурата му да се извисява над
нея. Колко време беше изминало? Реалността в негово лице
сякаш й удари шамар. Сините му очи блестяха от възбуда. Лицето
му изглеждаше сурово. – Аз… не те чух, че идваш – тя се опита да
стане, но той стисна китките й зад гърба и я задържа в наведено
положение.
— Това е, защото се забавляваш прекалено много, нали? –
попита той със стиснати устни, а равният тон на гласа му не
съответстваше на напрежението в тялото му и дивия му поглед. –
Да. Беше хваната на местопрестъплението. Обичаш да ме
подлудяваш – като държеше китките й с една ръка, той взе
едното ветрило от нея. Внезапно тя усети перата да се плъзгат
между бедрата й и да докосват мократа й вагина. Клиторът й се
възбуди. Тя изстена и потрепери, докато той търкаше с ветрилото
вагината й, а неговите действия бяха по-дръзки от нейните по
време на танца. Тя прехапа устни. – Знаеш ли, не мисля, че съм
виждал друг човек, който толкова да се радва да измъчва друго
човешко същество. Сега е време да си платиш, Елинор.
Той махна ветрилото измежду бедрата й, после взе и другото
ветрило, което държеше. Тя чу как дръжките се удариха в
килима, когато той ги хвърли. Пресегна се към задния си джоб.
Тя тръсна глава, за да махне косата от лицето, отчаяна да види
какво прави. Очите й се разшириха, когато разбра, че е извадил
черни белезници.
107
 — Ще ти завържа ръцете зад гърба и ще те напляскам по
дупето. Знаеш какво ще се случи след това.
Погледът й се спря на чатала му. От този ъгъл ерекцията му
изглеждаше безсрамна и страшна.
Той сви вежди. Пристъпи към нея и махна напълно косата от
лицето й.
— Не ме гледай така, Елинор – нареди той, но тя се изненада
колко нежно говореше. Наклони глава и срещна погледа му.
Задържа дъха си. Нещата, за които говореше и които правеше, я
караха да се чувства едновременно развълнувана и неспокойна.
Когато погледна в пламналите му очи, се окуражи. – Няма да ти
направя нищо лошо. Само ще накарам дупето ти да гори. Ще те
накарам цялата да гориш, както направи и ти с мен – каза той и
стисна устни. – Искаш ли това?
— Искам – неуверено отвърна тя. – Просто… не съм го правила
преди.
Той кимна разбиращо.
— Тогава ще ти обясня какво ще направя. Ще ти сложа
белезниците и ще те пипам, където си поискам. Ще те напляскам
по дупето, защото си го заслужила, но ще те накарам също така
да се чувстваш добре. Казах ти, че ще трябва да си понесеш
последствията, нали?
Тя усети топлина в бузите си при спомена за танца си. Спомни
си колко безсрамно беше танцувала и как беше стигнала до
опиянение. Вагината я сърбеше, а зърната на гърдите й тръпнеха
в неспокойно очакване.
— Елинор?
— Да – прошепна тя.
Той пристъпи към нея. Тя гледаше наведена в килима, докато
той връзваше китките й отзад. След като приключи, й стана
трудно да диша нормално – толкова беше напрегната от нервно
очакване. Дали щеше да я боли? Мразеше даже да й правят
инжекция. Тя потрепери. После той пристъпи по-близо и
притисна члена си към бедрото й. Въздухът изскочи от дробовете
й, когато усети голямата му ерекция.
— Шшт, малката – успокои я той и после ръцете му се оказаха
върху нея – едната се плъзгаше по гръбначния й стълб, а другата
галеше кръста й. – Ти имаш голямо въображение, нали? – през
бръмченето в мозъка си тя се чудеше как е отгатнал тревожните й
мисли. – Няма нищо страшно – чу топлия му глас, докато
трескаво поемаше дъх. – Виж – каза той и сложи голямата си
длан върху бузите на дупето й. После вдигна ръка и леко я удари
с длан. Тя се сепна и изписка.
— Не беше лошо, нали?
108
 — Ъ… – отне й няколко минути да реши как всъщност беше –
толкова напрегнати бяха умът и тялото й. Дупето й настръхна,
където я беше ударил. Сега топлата му ръка беше там и търкаше
щипещата плът, а тя се почувства хубаво. – Да – прошепна тя, –
не беше лошо.
Той сложи една ръка на бедрото й и притисна члена си към нея,
докато с другата непрекъснато галеше дупето й. Тя изстена.
— Господи, страхотна си. Имаш ли някаква идея какво ми
причини на този прозорец, Елинор?
— Опитвах се да те възбудя – отвърна тя раздразнено.
Той я плесна отново по дупето.
— И успя – каза той лаконично. – В голяма степен – млъкна и
тя усети как ръката му се придвижи по цепката на дупето й. Той я
потупа леко по вътрешната част на бедрото й. – Разтвори си
малко бедрата. И свий още малко коленете. Точно така – Трей
сложи ръка на лявото й рамо. – Стой така, докато те удрям. Аз ще
те държа. Разбираш ли?
— Да – неуверено отговори тя.
— Ще те ударя петнадесет пъти – каза той, докато търкаше
задника й. – Но знай, че заслужаваш повече.
— Така ли?
Той допря члена си до бедрото й и изстена.
— Заслужаваш да те боли задникът цяла седмица заради този
танц. Беше невероятен.
— Значи, ще ме накажеш за него? – попита тя невярващо.
— О, да.
Тя нямаше време да реагира на грубия му отговор, защото той
стисна рамото й и я плесна толкова силно по дупето, че въздухът
излезе от дробовете й.
— Ох – извика тя. Ръката му започна да търка горещата плът.
Тя потрепери от вълнение, когато усети как това успокоява
опънатите й нерви.
— Казах ти, че това е наказание, а не игра. Опитай се да стоиш
неподвижно и да не подскачаш – нареди й, но тя усети шеговита
нотка в тона му. Той вдигна ръка и тя се напрегна. Удари я по
другата буза, а звукът от пляскането проехтя в ушите й. Не
помръдна този път, но тялото й се наклони напред. Той я стисна
по рамото. После отново направи пауза и разтърка горещата
плът. – Ще се зачервиш хубаво – констатира мрачно и тя знаеше,
че я наблюдава, докато я гали. – Господи, страхотна си. Това дупе
е само за пляскане. То трябва да бъде наказано, защото ти ме
възбуди безжалостно – довърши той с груб тон. Вдигна ръка и
отново я удари по двете бузи. Тя усети как членът му подскочи

109
срещу бедрото й и изстена. Горещината от дупето й сякаш се
спусна до вагината й.
— Добре ли си? – попита я след малко.
Тя трепна. Имаше нужда да потърка вагината си. Коленете й
леко се свиха и тя вирна задника си.
— Какво не е наред? – попита той.
— Трябва да си стисна бедрата – успя да каже тя през зъби.
— Защо?
— Защото ме сърби – отвърна тя раздразнено.
Той издаде яростен звук като съскане. Притисна здраво
ерекцията си към нея и я плесна още три пъти.
— Изправи се, Елинор. Само си свий коленете, както ти казах –
рязко продължи той. Тя изпълни нарежданията и направи
гримаса. Вагината страшно я сърбеше. Той потърка дупето й още
по-похотливо и стисна с ръка плътта й. – Не мърдай краката си.
Ще получиш удовлетворение, когато му дойде времето – тя
нещастно изпъшка. – Харесва ти това, нали? – попита той и тя
усети лек триумф в гласа му.
— Толкова, колкото на теб ти харесва да ме гледаш как
танцувам – промърмори тя.
Той избухна в смях и на нея й стана ясно, че идеално разбира
агонизиращото й удоволствие. Като я държеше близо до тялото
си, я плесна още два пъти.
— В такъв случай ще ти хареса още повече – промърмори той. –
Дупето ти се е зачервило. Боли ли те?
— Кожата ми гори – призна тя със стиснато гърло.
Той леко се отдръпна. Тя се опита да се огледа, липсваше й
топлината му, както и умопомрачителното усещане на члена му,
който пулсираше срещу плътта й. Той бързо се притисна отново
към нея, но този път отстрани на дупето й. Използва ръката си да
стисне двете бузи и да ги притисне към издатината в дънките си.
— Господи – промърмори той. После усети как част от перата се
плъзна по дупето й и увеличи сърбежа й.
— Ох – извика тя. Той някак си декадентски безсрамно галеше
настръхналата й кожа.
— Харесва ли ти така?
Тя кимна усилено, а от гърлото й излезе един писък. Той
продължи да докосва задника й и вътрешната част на бедрото й,
а това накара клитора й да се разпали. Тя стисна зъби и изпъшка
от безсилие.
— Сега знаеш какво е чувството, нали, Елинор? – чу го тя през
шума в ушите си. Той потърка с перата вагината й. Всеки нерв в
тялото й сякаш щеше да пусне искри. Тя стисна клепачи и
изписка.
110
 — Докосни ме – помоли се тя. – О, господи. Моля те.
Внезапно голямата му топла ръка хвана една от увисналите й
гърди. Пръстите му опипаха зърно й. Тя изпъшка и тялото й
потръпна. Не беше това докосване, което беше очаквала. Членът
му трепна върху дупето й.
— Зърното ти е твърдо като камък – каза той през зъби.
Тя изстена.
— Не мога повече.
— Можеш – каза той. Чу тупкане и осъзна със замаяния си
мозък, че ветрилото се е ударило в пода. Той го беше хвърлил.
Стисна я по рамото. – Ще се наложи – продължи. После я плесна
силно по задника. – По мои сметки имаш още четири удара –
пръстите му се плъзнаха към вагината й. – Зачервила си се.
Задникът ти гори – тя безпомощно изпъшка от възбуда. Големят
му член отстрани на бедрото и горящото й дупе направо изгаряха
съзнанието й. – Помоли ме за последните четири удара.
— Какво? – каза тя въпросително, а умът й беше замъглен от
похот.
Той стисна по-силно бузата на задника й.
— Помоли ме за последните четири удара.
— Аз… Удари ме още четири пъти. Бий ме.
— Добро момиче – промърмори той и тя долови усмивка в
гласа му, пълен със страст. – Ще си махна ръката от рамото ти,
така че си свий още малко коленете да се задържиш – каза той,
когато тя само изпъшка. Беше толкова възбудена, че почти не
разбираше какво й говорят. Той повтори инструкцията си и тя
направи, каквото й каза. – Точно така. Дръж се.
Стисна едната й буза с ръка, а с другата я удари. Тя изненадано
извика.
— Прекалено силно ли е? – попита той напрегнато.
— Не – успя да отговори, но това беше лъжа. Вагината и дупето
й горяха и нищо не можеше да намали напрежението й. Тя щеше
да се запали и от най-малката искра. Щеше да полудее.
— Добре. Още три пъти.
Сърцето й сякаш биеше в гърлото, докато чакаше. Той
енергично я удари. Въздухът изскочи от дробовете й. Тя
нещастно изстена.
— Още два пъти – каза той и тя разбра от напрежението в гласа
му, че е възбуден, колкото нея. – Брой, Елинор – силно я плесна.
— Четиринадесет – изпъшка тя.
— Сега последен път.
Една гореща вълна я заля, когато удари отново горящия й
задник.
— Пет…
111
 Но преди да свърши да брои, ръката на Трей я хвана за рамото
и я повдигна от наведеното й положение. Изведнъж се намери
притисната към него. Устата му се впи в нейната и тя потъна.
Сякаш целуваше фурна. Той я смазваше. После ръката му се
намери на вагината й. Тя затаи дъх и очите й се разшириха.
— Господи, цялата си мокра – каза той с усилие. Пръстът му се
плъзна по срамните й устни и потърка клитора й. Елинор се
напрегна и изскимтя. Това беше ситуацията, която чакаше
толкова дълго, но й беше отказана със завързани ръце отзад и в
разкрачена й поза. Въздухът изскочи от дробовете й, когато я
заля вълна от удоволствие. Той бутна пръста си в нея, докато
търкаше вагината й. Другата му ръка стискаше горящата буза на
задника й. Започна да я масажира още по-усилено с пръсти.
Тя извика и избухна. Заля я вълна от страст.
Когато се осъзна, усети брадясалото лице на Трей върху врата
си. Устните му се впиха отново жадно в нейните. Ръката му
продължаваше да търка вагината й и след оргазма. Тя бавно си
отвори очите и зениците й се разшириха, когато видя как
пламтяха сините му очи.
— Добре ли си? – попита той.
Тя кимна, пъшкайки.
— Тогава ела тук – каза той и устата му се сви в една линия.
Обърна я в ръцете си, поведе я няколко крачки и спряха точно
пред прозореца. Тя виждаше тяхното отражение. Замаяният ум
на Елинор осъзна, че докато тя е гола, той още беше напълно
облечен с дънки и закопчана риза. Отвори си устата да
коментира това несъответствие, но той нежно я бутна по гърба и
раменете.
— Наведи се – каза той и тя чу напрежението в гласа му. Беше
на ръба да избухне. И щеше да избухне върху нея… в нея.
Тя се наведе пъргаво, а тялото й още пулсираше от
преживяното удоволствие. Нищо че се беше изпразнила, още
беше нетърпелива за това. В стъклото тя видя как той скъса
копчетата отпред на дънките си от бързане. Посегна в задния си
джоб и извади един презерватив, после дръпна до коленете
дънките си. Членът му подскочи освободен – дебел и дълъг, а
главата му беше голяма и сочна. Той го потърка по горящото й
дупе. Тя усети силата му, напрегнатата му възбуда.
— Трей – каза тя неуверено.
Видя как той вдигна глава. Очите им се срещнаха в
отражението.
— Ще те чукам силно, Елинор. Толкова си хубава. Направо ме
подлудяваш.

112
 Тя не знаеше как да отговори на това крещящо желание. Само
виждаше в прозореца, че ловко си сложи презерватива, а тя
дишаше на пресекулки. Сложи си едната ръка на дупето й и
стисна с палец плътта й. Застана зад нея.
— Дупето ти е зачервено – промърмори той. Взе в ръка члена
си. – Дали и вагината ти е топла, колкото задника?
Тя усети главата на члена му в отвора си и изпъшка. Той
проникна в нея, а стоновете му отекнаха в ушите й.
— О, да. Даже още по-топла – изстена той, като си отговори на
въпроса. Стисна по-силно дупето й и я притисна с бедра. Влезе
още в нея, а плътта й се разтвори около твърдия му член. Той го
заби докрай. Виковете й се смесиха с гърлени стонове.
— Тихо – каза той и се нагласи зад нея. Елинор осъзна, че е
викала твърде силно, затова млъкна и пое въздух. Никога не се
беше усещала толкова пълна. Толкова гореща. Палците му се
забиха дълбоко в наплясканото й дупе. – Това е от мен, Елинор.
Това ще ти се случва всеки път, когато ме дразниш. Ще си го
получаваш. Сега се дръж и поемай.
Той си извади члена. Елинор обърна глава и видя как се
наблюдава в отражението, докато я чука. Отново сложи главата
на члена си в нея и после го ръгна дълбоко, карайки въздуха да
излезе от дробовете й.
И после я почна. Чукаше я с плавна безмилостна прецизност,
без да я пуска. Тя го зърна в огледалото със свалени боксерки,
докато членът му се движеше като бутало в нея. Лицето му беше
твърдо и свирепо.
После търкането стана толкова голямо от неговото безмилостно
обладаване, че тя вече не можеше да се фокусира върху образа
му. Съзнанието й беше разтърсено. Тя се загледа невиждащо в
килима, като само пъшкаше и стенеше. Усещаше парене всеки
път, когато се забиваше в нея, тазът му пляскаше върху дупето й,
а големият му член я… препълваше.
Хрумна й, че той разтърсва света й и в буквалния смисъл, не
само в преносен. Чукаше я толкова силно и с такова сумтене и
ръмжене, че цялото й тяло се тресеше и накланяше напред.
Държеше я за бедрата, но дупето й продължаваше да бъде
неподвижна мишена. Накрая спря за малко и дишането му леко
се успокои от силните тласъци. Тя пъшкаше, сякаш беше тичала
на състезание. Той пусна дупето й и тя усети как ръцете му се
придвижиха до белезниците. След миг ги разкопча и ръцете й
паднаха напред, а белезниците останаха прикрепени само към
дясната й китка.
— Сложи си ръцете на коленете, Елинор, и се дръж – каза той, а
гласът му прозвуча остро в писналите й уши.
113
 Когато направи, каквото й каза, той отново започна да я чука с
още по-големи тласъци. Тя за пореден път оцени от първа ръка
неговото добро физическо състояние и изключителна сила.
Докато влизаше в нея, плясъкът върху дупето й стана силен като
гърмеж на оръдие. Възможно ли беше един мъж да чука толкова
бързо, толкова силно и толкова добре?
Очевидно да.
Един писък излезе от гърлото й и тя започна да се празни.
— Господи, Елинор. Ти, малка…
Тя се изгуби в циклона от чувства и почти не знаеше какво й се
случва. Внезапно ръцете му я хванаха под лактите и повдигнаха
предната част на тялото й, без той да спира резките си тласъци.
Дръпна я назад, като притисна предната си част към раменете й и
извития й гръб. Сви колене под нея и започна силно да я пляска
по дупето с таза си, докато продължаваше с всичко останало. А
през цялото време членът му не спираше безмилостно да
похищава плененото й тяло.
Тя го усещаше голям в себе си и после чу дълбокия груб глас на
Трей, който зловещо каза в ухото й:
— Ще се изпразня в твоята малка палава вагина, Елинор.
Той хвана с длан едната й гърда и смени темпото с малки
тласъци, които разтърсваха тялото й. Ръмженето му звучеше
свирепо. Възбуждащо. Дни по-късно щеше да си спомня този
напрегнат електрически момент и да пламва неудържимо. Той
изрева, когато се изпразни, задържа я за момент неподвижно, а
после започна отново да влиза в нея, докато се изпразни до
крайната си степен, като я стискаше за едната гърда. Тя
подскачаше напред-назад и едва си поемаше дъх, напълно
разбита.
Бавно той отпусна хватката. Накрая спря да я чука и мускулите
му се освободиха от напрежението. Тя едва се съвземаше от
неговата сила и издръжливост. Беше обвил с ръце кръста й, а
членът му все още беше забит дълбоко в нея. Наведе глава върху
рамото й. Тя усещаше топлия му дъх върху кожата си, докато той
тежко дишаше.

ГЛАВА 11

Н аправо ме обърна наопаки – промърмори той до

плешката й.
— Ти ли казваш това? Виж мен – промърмори тя през
вцепенените си устни.
114
 Тогава той се напрегна и я изправи заедно със себе си. Членът
му се изплъзна от тялото й.
— Не – промърмори тя уморено.
— Ела тук – тихо каза той, хвана я за ръка и я поведе към
леглото. Паднаха тежко на матрака, а пружините изскърцаха от
тежестта им. Той сложи ръка под главата й и тя се сви в него.
Няколко секунди двамата само дишаха тежко, докато телата им
се успокояваха и възстановяваха.
Лицето й беше притиснато към силните му гръдни мускули.
Докато минутите отминаваха, тя свикна с повдигането и
спадането на гърдите му и с допира на памучната му риза до носа
и устните си. После бавно започна да откопчава дрехата му. Той
допря задната част на ръката й с върха на пръстите си и за
момент тя помисли, че иска да я спре. Обаче не го направи. Само
галеше опакото на ръката й, която се движеше надолу по гърдите
и корема му. Тя отвори ризата и прекара ръка по великолепното
му голо тяло, по мускулестия корем, повдигащия се гръден кош и
мощните гърди. Малък слой пот покриваше дебелата му кожа.
Една вълна от възбуда леко я изненада. През цялото време той
държеше ръката си допряна до нейната и тя имаше
необикновеното чувство, че той преживява начина, по който тя го
докосваше в момента. Усещаше съвършена хармония с него. Тя
напипа едното зърно на гърдата му, докосна го с върха на пръста
си и пое дълбоко въздух, когато то се втвърди.
Той хвана здраво ръката й с неговата.
— Отново ме възбуждаш – прошепна, а тонът му беше
едновременно прям и леко невярващ.
Тя освободи ръката си от неговата, повдигна се на лакът и го
погледна. Той изглеждаше великолепно – лъскавата му кафява
коса беше разчорлена, бронзовото му мускулесто тяло беше голо,
а сините му очи пламтяха въпреки отпуснатото му състояние. Тя
можеше да го помирише, долавяше лекия мирис на афтършейва
му, примесен с миризмата на секс. Искаше да го усети още
повече, затова притисна нос към гръдния му кош и вдиша. Той
промърмори нещо – не беше сигурна какво – и вплете пръсти в
косата й.
Тя прекара върха на пръстите си от ключицата надолу по
кафявите косми на гърдите му до гладкия му корем. Гръдният му
кош остана неподвижен и тя разбра, че е сдържал дъха си.
Харесваше й начинът, по който плоският му корем подскачаше
при допира й. Членът му лежеше диагонално на таза и корема, а
боксерките и дънките още висяха от бедрата му под тестисите.
Презервативът изглеждаше много хлъзгав от нейните сокове.
Една вълна от топлина я заля.
115
 Трей беше умопомрачителен.
Можеше да лежи така с часове и да го докосва, а очарованието
й никога нямаше да изчезне. Можеше да чувства растяща
възбуда, но скука?
Никога.
Тя помръдна глава и притисна устата си отстрани на кръста му.
Заби леко зъби в гладката кожа на плътта му. Той подскочи и
стисна с пръсти косата й. Кожата му почервеня под устните й.
— По-спокойно, хубавице. Ако си гладна, ще поръчаме нещо.
Тя се ухили и устните й се плъзнаха по кожата му. Целуна го
игриво и се наведе над него.
— Всъщност май съм гладна, като се замисля.
На нея й харесваше как погледът му се плъзгаше по лицето й,
както и леката му многозначителна усмивка.
— Тогава да вземем нещо за ядене.
— В хладилника имам достатъчно ядене за цяла армия – каза
тя. – Тоест, ако харесваш печена гъска или руска храна.
Той повдигна вежди.
— Руска храна?
— Да – пелмени, блини и пирожки.
Тя се усмихна, когато той я погледна неразбиращо.
— Кнедли, палачинки и пай с месо – преведе. – Заедно с много
сметана, която е основната съставка на диетата за запушени
артерии.
— Любимият ми продукт – каза той, обърна се настрани и
подпря глава на възглавницата. Това действие го доближи още.
Тя се наведе напред и прекара устни по ребрата му. Той изстена,
зарови пръсти в косата й и я отметна върху гърба й. – Косата ти
ме гъделичка – измърмори той и продължи да движи ръка по
дължината й. – И е много мека – тя издаде гърлен звук на
задоволство и зарови лице в твърдите му гръдни мускули.
— Сигурно ядеш само зеле, сурова риба и печено пиле, за да
имаш такова тяло – каза тя, зарови лице в гърдите му и стисна
големия му бицепс през ризата. – Но си отслабнал, нали? Не че
се оплаквам. Изглеждаш напълно здрав – всъщност
феноменален. – Но нарочно ли си свалил килограми?
— Просто работя като луд. Особено напоследък – той прокара
ръка по голия й гръб и тя въздъхна при допира му.
— Значи, си прекарал много време в гимнастическия салон?
— Налагаше се.
Тя повдигна глава и го погледна подозрително.
— Заради новия ми режим за самоусъвършенстване. Е,
предишния очевидно не го спазвам – погледът му се спря
похотливо на гърдите й.
116
 — Така ли? Напълно си се отказал от самоусъвършенстване
само защото си спал с мен?
— Не одобряваш ли? – попита той, а гласът му беше дрезгав,
нисък и чудесен. Хвана я с две ръце за главата, придърпа я и я
целуна по устата. Държеше я до себе си, притиснал чело в
нейното. – По мое мнение ти си заслужаваш.
— Не искам да съм виновна, че преча на твоето развитие. Няма
причина да не може едновременно да се усъвършенстваш и да
спиш с някого – настоя тя.
— Може би за повечето хора е така. Аз, изглежда, съм
изключение – каза той и я пусна.
— Защо?
Трей небрежно вдигна рамене, но изражението му беше
сериозно. Тя съжали, че е развалила игривото му настроение с
въпроса си, но беше любопитна.
— Предполагам, че съм се фокусирал върху кариерата си през
последните дванадесет години. Когато започвах някаква връзка,
тя беше като странично занимание.
— Странично занимание?
Той направи гримаса.
— Прозвуча зле, нали? Искам да кажа, че TalentNet ангажира
цялото ми внимание. Компанията се превърна в целия ми живот.
Заради предпочитанията ми, но най-вече от необходимост.
Връзките с жените се свеждаха до…
— Секс – довърши тя вместо него.
— Да – призна той. – Понякога исках да стане нещо повече. Но
не се получаваше. Започнах да се чудя дали някога ще се получи
– тя осъзна, че той следи отблизо реакциите й, и направи опит да
изтрие безпокойството от лицето си. В края на краищата, искаше
да го увери, че няма нищо против връзката им да бъде на чисто
сексуална основа. Той присви очи. – Да не би да се чудиш дали
съм сексманиак? – попита той.
— Не. Никога не съм мислела това – отвърна тя и се засмя. –
Наистина. Нямаше да съм с теб, ако мислех такова нещо.
Той я погледна леко успокоен.
— Връзките ми, изглежда, са пълни със страст, но
краткотрайни.
— Буйни и неконтролируеми, а после бързо изгарят така, както
са се зародили? – попита тя с престорена лекота. Нещо като това,
което се случва с нас? Какво ще стане накрая?
Чувство на страх започна да се оформя в нея.
— Горе-долу така, да – замислено каза той, а пръстите му галеха
скалпа й. – Трябва да кажа обаче… че това нещо с теб е
необикновено.
117
 Тя го погледна невярващо.
— Наистина ли?
— Да – каза той, свил замислено вежди. – Ако предишната ми
връзка може да се опише като гореща, то ти си по-скоро като
огромна експлозия. Не мога да повярвам как изигра танца с
ветрилата – замислено каза той. После се фокусира върху лицето
й. – Беше невероятно.
Тя се изчерви.
— Благодаря.
— Ти си различна. Чувствена. И много честна.
Елинор се сепна и я обзе нелогично чувство на вина.
— Така ли?
— Да. Абсолютно пряма си за това, което искаш – той сви устни,
– дори да ме манипулираш, за да си го получиш. Ти си малка
палавница и направо се самозабравяш, натискаш всичките ми
копчета… но поне си честна.
Тя наведе глава, внезапно уплашена, че той ще види
преструвката й със своите очи, подобни на лазер. Той махна
нежно една къдрица от косата й и тя трябваше да срещне погледа
му.
— Често ли ходиш по срещи?
— Питаш ме дали често правя стриптийз? – попита го тя, като
издържа на погледа му, решена да не мигне.
Той присви очи.
— Аз ти разказах за моя лош късмет с жените. Просто се чудех
за твоя опит с мъжете. Прекалено нахално ли е да питам?
— Имало е мъже в живота ми – тя мъчително преглътна. – Не
много.
Той докосна бузата й. Тя остана съвсем неподвижна, а кожата й
настръхна от допира на пръстите му.
— Изглеждаше като въплъщение на секса с този танц.
Сигурно… – той сви вежди – си го практикувала доста – каза той
след пауза, а устата му се стегна.
Тя затаи дъх. Не знаеше какво да отговори. Той намекваше, че е
играла този танц и преди, за да съблазни други мъже. За да
поддържа образа на сексуално разкрепостена ексхибиционистка,
за каквато се представяше, трябваше да потвърди, че доста го е
практикувала. Вместо това й се прииска да му признае, че й е
било за първи път и че той е изворът на нейното вдъхновение.
Но изведнъж той се усмихна криво.
— Няма значение. Ти си права. Не искам да знам колко пъти си
танцувала този танц. По-добре да се преструваме, че си го играла
само за мен. Освен това аз нямам право да те измъчвам заради

118
миналото. Още повече, след като признавам, че се срамувам от
собствената си репутация.
— Трей…
Той рязко поклати глава, сякаш искаше да я накара да замълчи
и едновременно с това да избистри мислите си. После затвори
очи. Тя разглеждаше сериозното му изражение. Наистина й
харесваше да говори с него. Той беше интересен, оригинален…
сложен. Искаше да разбере повече за него.
Единственият проблем беше, че сякаш вървеше през минно
поле, като се имаха предвид тънките параметри на техния флирт.
И като се имаше предвид непочтеният начин, по който криеше
коя е в действителност.
— Въпросът, свързан с жените, наистина те тревожи, нали? –
внимателно го попита тя. Той не отговори няколко секунди.
Накрая си отвори очите.
— Просто ми се струва, че в един момент се забавлявам с една
жена, радвам се на компанията й, когато успеем да сме заедно, и
в следващия…
— Тя изведнъж иска повече, а ти не, така ли?
— По-различно е. Докато времето минава, аз усещам как
маската изтънява и не ми харесва това, което виждам отдолу.
Стига се до етапа, в който започвам да усещам, че много от
нещата, които казва, независимо че са хубави и ласкателни за
мен, представляват тактически ходове.
— И на теб ти е дошло до гуша от това – каза тя, разбирайки
напълно. – Затова искаш да се откажеш от секса и връзките.
— Аз съм виновен – каза той грубо след малка пауза. – Или
поне отчасти. Така започвам да си мисля. Разбира се, че е
естествено една жена да очаква повече с течение на времето. В
повечето случаи аз просто нямам желание да й го дам.
— Така ли? Естествено е една жена да иска повече?
— А не е ли така?
— Звучи все едно се опитваш да кажеш, че това е някакъв тип
поведение, тясно свързано с Х-хромозомата – каза тя, легна по
гръб и се загледа в тавана. – Не мисля, че това е вярно.
— Не е ли истина, че колкото повече време трае връзката,
неминуемо толкова повече започваш да искаш от един мъж?
— Във всеки случай не неминуемо – настоя тя. Това не беше
лъжа. Наистина беше ходила с мъже, с които бе искала все повече
с течение на времето, но и обратното се беше случвало. С Трей
непременно щеше да иска повече, но той не я беше попитал това.
Поне технически.
Независимо дали бяха верни, или не гледните точки, които
обсъждаха, този разговор започна да я кара да се чувства
119
ограбена. Да не говорим за плана й да се преструва на кучка, за да
задоволи егоистичните си фантазии.
Той издиша и също се обърна по гръб.
— Всичко, което знам, е, че имам склонност да се забърквам с
този тип жени, които поначало не са искрени в желанията си.
Когато не им дам, каквото искат, стават манипулативни,
подмолни. Непочтени. Но може би си права. Те вероятно усещат
моето нежелание за ангажиране, моята неспособност да се
фокусирам върху тях. Ето защо започват да се държат по този
начин.
Тя избухна в дрезгав смях.
— Никога не съм казала, че ти си виновен те да станат
манипулаторки. А и да съм, не знаеш дали това е вярно. Май
наистина не знаеш какво да мислиш за жените, нали?
— Нямам си идея – каза той и я погледна странично. –
Спохождат ме мисли, че нещо не е наред с мен, Елинор.
Заля я вълна от нежност към него. Разкритията му бяха много
различно и неочаквано изживяване в сравнение с обичайния му
сексуален глад и типичната твърда решителност.
Тя се пресегна и го погали по брадичката. После обърна глава
на матрака.
— Мисля, че си много строг към себе си – нежно каза.
— Може би. А може би не съм достатъчно строг.
— Наистина ли мислиш, че ще намериш отговори на
страниците на „Гордост и предразсъдъци“? – попита тя и една
усмивка се появи на устните й. Не можа да се сдържи. В края на
краищата, това беше Трей Риърдан – самоуверен, смятан за
пионер в сферата на бизнеса, технологията, изкуството и
популярната култура. Той беше разширил представата й за
нейната сексуалност, да не говорим, че я беше превърнал в
трепереща сладникава маса. И все пак беше истински объркан в
отношенията си с жените извън сферата на секса и приятното
прекарване.
— Не съм казал, че тя съдържа някакъв златен ключ към
истината, но смятам, че търсенето няма да ми навреди.
Тя се разсмя. Той мрачно я погледна.
— Съжалявам – искрено каза тя и се пресегна да прибере назад
косата му. – Търсенето ти изглежда трогателно. А да не говорим
за твоята програма за самоанализ и себеусъвършенстване, така че
заслужаваш да намериш отговора. Това наистина е достойно за
възхищение – усмивката й угасна и ръката й спря да се движи.
Погледите им се срещнаха. – Надявам се да откриеш това, което
търсиш, Трей.
— Благодаря – каза той.
120
 Гледаше я толкова сериозно. Нещо в начина, по който се
взираше в нея, накара сърцето й да подскочи.
— Защо руска храна? Бригс не е руско име, нали? – рязко
попита той след малко.
Тя се засмя най-вече на себе си, понеже помисли, че ще каже
нещо друго, нещо многозначително. Разбира се, той искаше
нещата да вървят непринудено. Беше казал от самото начало
какво очаква от тяхната връзка. Тя обаче трябваше да признае, че
ако това между тях беше несериозно, то тогава изобщо не
можеше да си представи какво означава сериозно.
Елинор без всякакво съмнение играеше роля извън зоната си
ма комфорт.
— Не, Бригс е английско име. Моите предшественици са дошли
най-вече от Англия и Шотландия. Но майка ми е сто процента
рускиня – брилянтна, властна, винаги права и освен това
приказна готвачка. Наричаме я Екатерина Велика или просто
Джи за по-кратко. Вместо да се обижда, на нея й харесва
прякорът. Вероятно й се иска това да не е шега, а да е
официалната й титла – усмихнато му обясни Елинор.
Наслаждаваше се на ведрата му усмивка и звука на грубия му
смях. – Искаш ли да опиташ малко? От храната й, искам да кажа.
Прати ме тук с огромни количества след Деня на благодарността.
— Да – каза той и се повдигна на матрака. – Искам. Но какво
ще кажеш да я изядем за закуска?
— Какво? – попита тя объркана. – Сега не си ли гладен?
— Нека излезем на разходка – каза той и стана. Очите й се
разшириха от кратката гледка на голото му дупе, преди ризата да
падне отгоре. – Още е рано – каза той, като махна бельото и
дънките си. – Ще те заведа да вечеряме някъде.
— Наистина ли? – попита тя и се изправи до седнало
положение.
Той я погледна над рамо и сви вежди.
— Знам, че ти разказах истината за отвратителните ми връзки с
жените, но не бива да ме гледаш така шокирано, Елинор. Не съм
толкова лош. Харесвам те. Искам да прекарам повече време с теб,
да вечеряме. А също и да закусим, ако и ти искаш.
— Но мисля, че каза – и аз се съгласих, – че това между нас е
просто така – тя махна вяло с ръка към разхвърляните ветрила на
пода и мястото, където я беше напляскал и после я беше скъсал
от чукане.
— Мисля, че току-що установихме, че през половината време не
знам какво говоря – промърмори той под нос. – Ако не искаш да
излезеш, всичко е наред. Това ли е банята? – той кимна към
вратата отдясно.
121
 — Да – каза тя, а сърцето й падна чак до пъпа. Отново ще
оплескаш нещата, Елинор. Но как би могла да не загуби, когато
дори не разбираше правилата на играта… играта, която всъщност
тя беше започнала?
Той направи движение към чатала си и тя осъзна, че си маха
презерватива. После тръгна към банята.
— Трей – извика тя нетърпеливо, когато видя гърба му.
Той спря, погледна през рамо и леко се намръщи.
— И аз не знам какво говоря през половината време. Но искам
да изляза на разходка с теб – изтърси, преди да успее да се спре.
Строгото му изражение се стопи. Тя видя как той леко се
усмихна, когато се обърна. Още изпитваше приятна възбуда от
неговата секси усмивка, когато чу бръмчене. Беше от телефона в
джоба му. Вниманието му се отклони. Той тръгна към банята.
— Ще се върна след минута – каза.
За няколко секунди тя просто остана така да се наслади на
неочаквания обрат на нещата, като не вярваше на късмета си, че
ще прекара повече време с него. Дори и без секс. Това беше
повече, отколкото се бе надявала, а какво оставаше да го бе
очаквала.
Внезапно усети прилив на енергия, скочи, грабна един шал от
края на леглото и зави голото си тяло с него. Чу звук от течаща
вода в банята. Изчака, като си мислеше да каже на Трей, че и тя
ще си вземе душ преди разходката и вечерята.
Той излезе след няколко минути по панталони и с телефон в
ръка. Погледна към нея. Но ентусиазмът й се стопи бързо. Имаше
нещо в изражението му…
— Наистина съжалявам, но може ли да отложим вечерята? –
попита той.
— Разбира се. Всичко наред ли е?
Той погледна към телефона си и изглеждаше разсеян и леко
изумен.
— Аз съм добре. Става въпрос за брат ми – каза той.
— Какво за него? – попита Елинор, като тръгна към него,
докато прикриваше гърдите си с шала.
— Там е работата, че не знам. Нещо го мъчеше, докато бяхме
при мама и татко по време на Деня на благодарността, но не
искаше да ни каже. Сега ми изпрати съобщение, че е на няколко
километра от Чикаго и иска да говори с мен. Помоли да се
срещнем в моя апартамент.
— Мислиш ли, че е нещо сериозно? – попита Елинор.
Трей поклати глава и сложи телефона в задния си джоб.
Започна да си закопчава ризата. Тя наблюдаваше движещите се
пръсти и силното му тяло с мъчително чувство. Закопчаването на
122
копчетата повече от думите му й показваше, че той наистина ще
си отиде.
— Предполагам, че да – сухо каза той.
— Защо мислиш така?
— Въпреки че аз и брат ми сме близки, той никога не е идвал в
апартамента ми. Нито веднъж, откакто съм станал пълнолетен.
Той е с десет години по-голям от мен. Аз съм се родил много по-
късно от него и сестра ми Кейси. Кевин е пилот. Когато има
престой в Чикаго или когато аз съм в Ню Йорк, се срещаме по
ресторанти и барове. Но той летеше до Европа доста през
последните години, така че това все по-рядко се случваше.
Обикновено се виждахме по празници при мама и татко. Той е
доста независим човек. Някои хора го наричат саможив – Трей
направи пауза и се намръщи. – И определено никога не е идвал с
кола в Чикаго, за да говори с мен.
Блестящият му поглед се спря на нея, докато тя стоеше на
няколко крачки от него и държеше тежкия шал на гърдите си.
Лицето му помръкна. Той направи две дълги крачки до нея и
зарови пръсти в косата й. Главата й се наклони назад. Той
прекъсна ахването й с устата си.
Неговата целувка я накара да съжалява, че си отива. Или поне
такова беше усещането й, когато той беше близо и мирисът и
вкусът му я изпълваха.
Когато Трей беше до нея и усещаше устата му върху своята,
нямаше място за съмнение.
Но когато го нямаше…
Е, това беше друга история.

ГЛАВА 12

К евин Риърдан изглеждаше изключително добре за своите

четиридесет и три години. Повечето хора предполагаха, че
беше само с пет години по-голям от Трей, нищо че бяха почти
единадесет. И двете момчета имаха ръста на баща си и сините
очи на майка си, но Кевин беше по-мургав от Трей.
Трей винаги се беше учил от брат си. Като дете го обожаваше и
за него той беше герой. Когато порасна, започна искрено да му се
възхищава заради уменията и куража му като пилот от
военноморската флота, за неговото непринудено държане с
другите мъже – които много го тачеха – и дори за естественото му
поведение към жените, които обикновено го боготворяха.

123
 Докато Трей влизаше тази вечер във всекидневната и видя в
гръб фигурата на Кевин, който гледаше замислено към улицата,
една необикновена мисъл му хрумна за първи път в живота му –
че Кевин не беше просто саможив. Но и самотен.
Трей си прочисти гърлото и брат му се обърна. Той му подаде
чашата с бърбън, която беше поискал.
— Благодаря – каза Кевин и веднага отпи. Трей затвори очи и
въздъхна. – Господи, чудесен е. Няма нищо общо с онзи боклук,
който майка ми държи във фермата.
Трей се подсмихна, седна на дивана и сложи чашата си с ледена
вода на масата за кафе.
— Щом мислиш така, трябва да й занесеш по-хубаво пиене –
каза Трей.
Кевин седна на един стол.
— Да, прав си. Аз съм непоносим гост. Татко и Кейси ясно ми го
казаха преди няколко часа, когато си тръгнах от Рокфорд.
— Всички знаехме, че нещо те мъчи – искрено каза Трей.
— И ти не беше в много добро настроение.
Той вдигна рамене в потвърждение. При мисълта, че е бил
неспокоен по време на Деня на благодарността, в главата му
веднага изникна образът на Елинор – застанала пред него преди
половин час с шал, завит около гърдите, с разрошена коса и
блестящи златистозелени очи. Защо беше толкова сериозна,
докато го гледаше?
По дяволите, иска ми се да мога да я разбера.
Кевин направи гримаса и си потърка очите. Имаше бръчки от
напрежение около устата и очите му, които Трей не беше виждал
преди.
— Знам, че се държах като глупак. Извиних се на татко и мама,
преди да си тръгна. Кейси, Майк и Джейсън вече си бяха
заминали, така че на тях не можах да се извиня – той трепна. –
Господи, очите ми парят. Напоследък не мога да спя.
— Започваш да ме плашиш. Да не си болен или нещо такова?
Кевин го погледна невярващо.
— Да не ти изглеждам болен?
— Хм… да, малко. Мама се тревожеше, защото ти изобщо не яде
от нейната плънка, нито от тиквеника.
Кевин изведнъж избухна в груб смях и се наведе назад в стола.
— Не, не съм болен. Поне не е това, което си мислиш. По
дяволите – промърмори той и поклати глава, сякаш искаше да
пропъди някаква отвратителна шега от ума си. Отпи още веднъж
от бърбъна и започна да се смее като луд.
— Какво? – попита Трей. – Какво, по дяволите, става с теб?
Кевин огледа пентхауса и усмивката му помръкна.
124
 — Господи, какъв страхотен апартамент! Малкият ми брат е
милиардер.
— Не съм милиардер – каза Трей и се намръщи, защото Кевин
беше сменил темата.
Той отново се засмя невярващо.
— Но ти си доста по-близо до богатството, отколкото аз някога
ще бъда. Това е смешно. Кейси и аз непрекъснато се
надпреварвахме, а е трябвало през цялото време да завиждаме на
теб.
— И какво щяхте да спечелите? – кисело попита Трей.
— Аз щях да си почина от сестра ни и тя от мен.
Трей се засмя. Брат му се присъедини към него. После отново
присви очи и огледа апартамента.
— Огромен е. Обаче не става за семейство.
— Откога си започнал да се тревожиш за това?
— От около месец.
Трей замръзна изумен, както се пресягаше за водата. Не
можеше да повярва на това, което чу току-що, защото Кевин беше
голям плейбой.
— Сериозно ли? – тихо попита той.
Кевин само кимна, а замаяното му изражение ясно показваше,
че и на него му е трудно да повярва.
— Ти си се влюбил? – опита се да изясни Трей. – Затова си в
лошо настроение, не можеш да спиш и…
— Затова изглеждам болен – мрачно довърши Кевин. – Да. За
това става въпрос – той отпи и преглътна. – Тревожа се, че съм се
в непоправима степен.
Трей изсумтя. Кевин му хвърли остър неспокоен поглед.
— Защо се оплакваш? – чудеше се Трей. – Това е хубаво нещо.
Влюбил си се.
Той поклати глава с изумление, когато Кевин не оспори
твърдението му.
— Каква е тя? – попита Трей.
— Положението не е добро – горчиво каза Кевин и сложи
чашата си на масата.
— Кое не е добре? Тя ли не е добра?
— Тя е фантастична – поправи го брат му, а сините му очи
блеснаха.
Трей вдигна ръце, че се предава.
— Добре, добре. Обясни на малоумните. Защо тогава си толкова
разстроен?
— Ти не знаеш какво е – продължи Кевин и неспокойно се
наведе в стола. Трей видя в очите му някаква лудост, която не
беше забелязвал преди. – Не мога да спра да мисля за нея.
125
Пропътувал съм почти целия свят през по-голямата част от
пълнолетния си живот й никога не съм мислел за разстоянията.
Сега изведнъж мразя всяка проклета миля, която ни отдалечава
един от друг. А работата е, че тя не е за мен.
— Защо?
— Първо, е прекалено млада. На двадесет и седем е.
— Звучи ми като една съвсем зряла жена.
Кевин му се присмя.
— Да, Елизабет е родена много по-зряла от мен.
Трей се усмихна. Беше странно да вижда брат си толкова
разстроен заради влюбване.
— Добре. Трябва ти някой да те държи под контрол, да те
балансира.
Кевин му хвърли мръсен поглед.
— И това го казваш ти, мистър Сексвидео.
— Елизабет – чудеше се Трей и нарочно не обърна внимание на
язвителната забележка на Кевин за онова вбесяващо видео с
глупавите сестри Скарпети. Не, той е бил глупакът в този случай.
Какво, по дяволите, си бе мислил? Изобщо не беше мислил, това
бе проблемът. Той все още се гърчеше вътрешно от съжаление и
смущение всеки път, когато се сетеше, че майка му може да го е
видяла. Освен това баща му скоро й беше купил компютър. Той
беше споделил на майка си откровено за клюките относно
видеото отпреди две години, защото искаше да я уведоми, преди
да е чула от някоя приятелка или братовчедка. Но ако тя
наистина го бе гледала?
— Харесва ми това име – реши Трей. – В него има съдържание.
Като Елизабет Бенет от „Гордост и предразсъдъци“.
В името Елинор също има съдържание.
Кевин го погледна така, сякаш си е загубил ума при тази мисъл,
дошла отникъде.
— Точно такава е – каза Кевин, очевидно прекалено разсеян да
забележи моментната странност на Трей. – Толкова пълна е със
съдържание, че ще има да научавам нещо ново за нея всеки ден.
— Значи, ще те държи до полата си през целия ти безполезен
живот. Какво те тревожи в такъв случай?
Кевин се поколеба. За Трей беше повече от странно да види
наперения си брат толкова несигурен.
— Ами, ако един ден науча нещо за нея, което не ми хареса?
— В смисъл, ако откриеш, че не е перфектна? – попита Трей и
се намръщи.
Кевин сепнато го погледна.
— Не, не става въпрос за това. Не си мисля, че тя е перфектна.
— На мен ми изглежда обратното.
126
 — Сякаш ти не искаш жената, с която излизаш, да е идеална –
промърмори Кевин и завъртя очи.
— Не – защити се Трей. – Искам само да е искрена.
— Да, искрена за своите недостатъци. Колко хора познаваш,
които ще ти признаят грозните си тайни на първа среща?
— Дошъл си да говорим за моя любовен живот или за твоя? –
контрира го Трей.
Кевин сякаш се сви. В този момент той му се стори безпомощен
и по-уязвим, отколкото някога го бе виждал. Трей се разтревожи.
Това ли причиняваше любовта?
— Наистина ли я обичаш? – попита го, като си помисли, че е
най-добре да започнат от основното.
Кевин го погледна право в очите.
— Обичам я лудо.
— Ясно. Виж, ти знаеш, че не съм експерт в тези неща.
Напоследък и аз си задавам подобни въпроси.
— Знам, че не си експерт. Може би точно затова си
единственият човек, с когото мога спокойно да говоря по този
въпрос – навъсено каза Кевин. – Всички други щяха да ме гледат
снизходително.
Трей силно издиша и се облегна назад. Радваше се, че брат му
се чувства комфортно да разговаря с него в момента, но в същото
време не можеше да не усеща това като двусмислен комплимент.
Те мрачно замълчаха. Сякаш бяха ходили на погребение и сега се
бореха с тъжните си мисли. Смъртта те кара да се чувстваш сам
със своите съмнения и несигурност. Може би това правеше и
любовта. Реакцията на братя Риърдан при тяхната първа среща с
истинската любов би се сторила на Трей едновременно жалка и
смешна, ако нещата не бяха толкова сериозни.
— Значи, за това се тревожиш най-много? – попита той най-
накрая. – Че ще намериш нещо в нея, което няма да ти хареса?
— Така предполагам. А има и по-лошо – може би тя ще намери
нещо в мен, което няма да й хареса, и няма да може да живее
така.
— Да, разбирам те – съгласи се Трей, когато всичко му се
изясни. Няколко секунди те мълчаха, всеки зареян в собствените
си мисли. Нещо дойде наум на Трей.
— Знаеш как татко издава онези отвратителни странни звуци с
гърлото си през цялото време, докато гледа вечер телевизия?
Защото синусите му се възпаляват, щом седне да си почине от
работата през деня.
Кевин премига.
— Да.

127
 — Чух веднъж мама да казва, че когато редовно виждаш
храчките на един човек и въпреки това продължаваш да го
обичаш, чак тогава може да си сигурен, че любовта е истинска.
Една усмивка бавно се появи по лицето на Кевин.
— Звучи ми като мама.
Трей се засмя в съгласие.
— Значи, ми казваш, че трябва да очаквам и храчки от
Елизабет заедно с всички прелестни, сладки и секси неща?
— Казвам ти да не се страхуваш – Кевин повдигна вежди на
това изречение, а Трей продължи: – Понеже и недостатъците са
част от нея. Колкото до твоите храчки – е, надявам се, че тя ще е
по-великодушна от теб.
Кевин просто го гледаше напълно изумен.
Трей безпомощно вдигна рамене.
— Хей, ти дойде при мен. Какво, по дяволите, разбирам аз?
Брат му дрезгаво се засмя и част от напрежението напусна
тялото му. Той се пресегна за чашата си.
— Може би знаеш повече, отколкото си мислим и двамата –
каза той, преди да стане и отново да отиде до прозореца, но този
път леко се усмихваше.
__________

В събота сутрин Елинор стана рано и си взе душ. Беше решила

да излезе от апартамента и да направи нещо съдържателно.
Прекара дълга неспокойна нощ. Не искаше неприятните
усещания да продължат и през деня, докато гледа „Нетфликс“,
гуляе с руска храна и си мисли за внезапната раздяла с Трей, или
се чуди кога ще го види отново. Едно нещо беше сигурно – щеше
да полудее от разговорите наум, ако си ги позволеше.
Ами, ако съобщението изобщо не беше от брат му? Ами, ако
просто му трябваше извинение, за да си тръгне? Дали пък не е
искал да се махне и да поднови връзката си с Александра? Добре,
сега вече изпадаш в параноя. А дали наистина е параноя? Колко
мъже познаваш, които ще се откажат от жена като Александра
заради теб?
Един. Трей. Направи го миналата вечер. Но пък още беше рано,
когато си тръгна…
Господи, мразеше тази подла кучка в главата си.
Освен това тя дори нямаше право да се безпокои, че той спи с
друга. Беше се съгласила с него на безусловно споразумение –
само да си доставят взаимно удоволствие.
Да, но когато се съгласи, беше по средата на представлението,
нали? Малката уличница в теб, на която се преструваш, сигурно
няма нищо против. Но истинската ти сигурно се е стреснала.
128
 Точно такива диалози искаше да избегне, когато излезе от
сградата в единадесет часа.
Беше се обадила на Джими и той се беше съгласил да се видят
на ранен обяд в едно любимо кафене на „Логан скуеър“.
Дължеше му извинение за внезапното тръгване миналата вечер.
Освен това умираше да разбере как е реагирала Александра,
когато тя и Трей си бяха тръгнали с разлика от няколко минути.
Засрами се малко, че беше толкова доволна, когато приятелят й
й разказа как английската красавица внезапно се превърнала в
ръмжаща кучка, когато Трей станал съвсем спокойно, хвърлил
една стодоларова банкнота на масата, подал ръка на Джими, а на
нея казал, че се надява да се прибере в Лондон жива и здрава.
— Обаче се успокои след малко – каза Джими, след като им
сервираха обяда.
— Трей предположи, че има петдесет процента вероятност да ти
скочи, след като той я отреже. Направи ли го?
— Не. Но останахме и изпихме по две питиета заедно. Всъщност
не е лоша.
— Имам чувството, че не ми казваш всичко – каза Елинор,
докато гледаше как Джими внезапно се фокусира да слага
гарнитура на чийзбургера си.
— Мога да се грижа за себе си.
— Това казах и аз на Трей. Но все пак… внимавай. Сериозно
говоря. Той каза, че Александра е труден човек.
— Понеже не е добра за Риърдан, не значи, че не е интересна.
— Да не говорим, че е отвратително хубава – саркастично
промърмори Елинор. Джими я погледна накриво.
— Стига толкова за нея. Ти си тази с голямата история. Дай ми
малко мръсни подробности. Какво стана с Трей? Започни от
самото начало – настоя Джими.
Тя му дължеше някаква история. Като неин най-близък
приятел, той беше наясно с манията й към Трей още откакто
разбра името му от портиера. А и той беше човекът, който й каза,
че Трей се е записал за литературното мероприятие.
Тя схематично изложи какво се е случило между тях двамата,
като изпусна повечето от подробностите за своите нетипични и
дръзки ексхибиционистични прояви. Във всеки случай Джими
вероятно нямаше да повярва, ако му беше разказала цялата
история.
— Значи, след като си тръгнахте, сте отишли в твоя апартамент
и сте правили фантастичен секс? – попита той за трети път, след
като ометоха чиниите си и започнаха да пият кафе.
Елинор завъртя очи.

129
 — Колко пъти трябва да ти повторя? Защо всички са толкова
изненадани, когато аз направя нещо секси? – оплака се тя. –
Наистина ли съм толкова скучна?
— Не, просто… Трей Риърдан. Той е доста голяма риба – каза
Джими и повдигна вежди многозначително.
— И като си помисля – каза тя комично, – че казах на Трей, че
не си обратен – Джими се засмя. – Сериозно, и ти ли мислиш, че
това е странно?
— Кое?
— Че Трей ме намира за привлекателна. Секси – добави тя
колебливо.
— Защо ще мисля такова нещо? – попита колегата й и се
намръщи.
— Ти не мислиш за мен по този начин. Почти никой не го
прави. Аз просто не изглеждам секси, нали?
Джими остави с трясък чашата си с кафе на масата.
— Сериозно ли говориш? Ти си красива, Елинор. Никога не си
била наясно с това, но то е част от твоето очарование. Да не би да
си просиш комплименти?
Той изглеждаше толкова изумен, толкова невярващ – най-вече,
когато я попита няколко пъти дали тя и Трей са правили секс
миналата вечер. Елинор смяташе да смени темата. Джими
нямаше да разбере.
Особено след като тя самата не разбираше.
Разбира се, тя знаеше, че изглежда добре и може да бъде
привлекателна, ако се постарае. Просто не беше в нейната
природа да избере да положи усилия и да губи време заради
външния си вид.
Но трябваше да признае, че напоследък беше започнала да
разбира защо някои жени се интересуваха от дрехи, козметика за
коса и обувки. Може би индустрията на красотата не беше само
един мултимилионен лек за ниското самочувствие на жените,
както си мислеше в миналото. Може би Кади беше права, като
казваше, че трябва да изглеждаш добре за свое собствено
удоволствие.
— Елинор? – попита Джими и прекъсна мислите й. – Всичко
това заради Кади ли е?
— Моля? – попита тя поразена. Откъде знаеше, че си мисли за
сестра си? О, не. Първо мама, а сега и Джими. Тази тема я караше
да се гърчи в собствената си кожа от ужасно притеснение.
Сърцето започна да пулсира в ушите й.
Джими сигурно беше забелязал паниката в изражението й.

130
 — Просто… откакто тя почина, започна да си правиш различни
прически, да се гримираш, да се обличаш по-така, нали
разбираш?
— Секси?
— Да. И страшно ти отива, наистина.
— Ти всъщност не мислиш така. Не смяташ, че ми отива, нали?
– глухо попита тя, като си спомни забележката на майка си. „Това
не си ти, Елинор“. – Смяташ, че се правя на Кади.
— Не, не е така. Не мисля, че се опитваш да се преструваш на
сестра си.
— Наистина ли? – попита Елинор и се сепна от увереното му
отричане.
— Да. Не те лъжа. Новият ти стил ти отива страшно много.
Сигурен съм, че повечето хора ще се съгласят. Не забеляза ли как
всички мъже те гледаха похотливо миналата вечер в „Златният
бряг“? Вероятно не си, след като Риърдан беше един от тях, а ти
имаше очи само за него.
Тя се изчерви, хваната неподготвена заради твърдението, че
Трей я е гледал страстно.
— Тогава какъв е проблемът?
Джими вдигна рамене и взе чашата си с кафе.
— Проблемът е, че ти, изглежда, не вярваш достатъчно в новия
си външен вид.
— Добре. Значи, работя по самочувствието си. И какво общо
има това с Кади?
— Промяната в теб се появи, след като тя почина.
Елинор направи гримаса.
— Казах ти защо. Тя ми каза да си живея живота, да изляза от
сянката и да спра да се страхувам – отговори с тих глас.
Джими кимна.
— Знам. И се радвам, че ти е вдъхнала кураж. Тя беше
удивителна сестра.
Елинор кимна със свито гърло.
— Но, работата е, че тя не ти заръча да бъдеш друг човек.
— Със сигурност не – една сълза неочаквано се отрони от очите
на Елинор. Джими се сепна от тази нетипична реакция.
— Господи, Елинор. Съжалявам, не предполагах, че…
— Да не си говорил с майка ми? – тя нервно изтри бузата си. –
Тя мисли, че скърбя по неестествен начин.
Приятелят й се пресегна през масата и хвана едната й ръка.
— Миличка – тя примига, за да спре сълзите, и неохотно
срещна погледа му, – разбира се, че не съм говорил с Катрин за
теб. Мислиш ли, че бих го направил зад гърба ти?
Тя поклати глава.
131
 — Не смятам, че има нещо неестествено в теб или твоята скръб,
или дори в новия ти външен вид. На мнение съм, че на Кади
щеше да й хареса, че носиш дрехите й. Просто си мисля, че би
искала да се чувстваш комфортно с това, което правиш. Би
искала да си себе си.
— Вместо да се превземам? – подсмръкна Елинор. – Е, Рим не е
изграден за един ден. Нито Елинор ще бъде.
Джими гледаше, сякаш искаше да каже още нещо, но явно след
това размисли. Пусна ръката й и се облегна назад.
— Може би си права. Всичко изисква време, за да се получи –
призна той. – Добре, кога ще се видиш отново с Риърдан?
Елинор направи пауза, за да се съвземе. Какво не беше наред с
нея, че да стане внезапно толкова емоционална? Изглежда, тази
история с Трей я караше да се чувства страшно чувствителна. А
може би се тревожеше, че майка й е права и тук наистина
всъщност става въпрос за Кади. За скръб.
Тя вече не разбираше собствената си мотивация.
— Не знам. Трей все някога ще разбере, че не съм честна с него
– нещастно призна изведнъж.
— За какво говориш? – попита Джими. – За кое не си честна?
За всичко.
Тя избухна в смях.
— Първо го накарах да повярва, че съм коравосърдечна като
Александра. Казах му, че съм съгласна на сексуална връзка без
ангажименти.
Джими остро я изгледа над чашата си с кафе.
— Това целеше ти, нали? Да изкачиш връх Риърдан и да забиеш
там флага си.
Вълна от огорчение премина през нея.
— Не ми напомняй. Звучи ужасно да го чуя. Не съм била по-
добра от човек, стремящ се само към едно нещо – сексуално
завоевание.
— И това не ми харесва.
— Да, но знаеш, че е вярно. И точно ти си този, който ме
предупреди да не се заблуждавам, че мъжете не мислят за секс
дори когато казват „здравей“ – контрира го Елинор. Джими
смутено вдигна рамене. Тя се засмя. – И аз бях точно толкова
повърхностна в желанията си спрямо Трей – добави, но веселото
й настроение изчезна. – Поне преди бях.
— Преди какво?
— Преди да го познавам.
— Мислиш ли, че е толкова специален? – тихо я попита Джими.
Тогава внезапно й хрумна колко много е нагазила в дълбоките
води. Толкова, че дори вече не виждаше брега.
132
 — Не мисля. Знам, че е така – призна тя с безпомощна
въздишка.
— Недей да прекаляваш с разсъжденията – промърмори
Джими след кратка пауза.
Тя се изправи.
— Това ли правя според теб?
Разбира се, че това правиш. Винаги правиш така.
— Според мен Риърдан те привлича много, а и ти го
привличаш. Вие двамата не можехте да свалите поглед един от
друг миналата вечер. Но смятам и че не трябва да бързате. И,
Елинор, опитай се да не си навредиш, като уж си мислиш само за
необременяващото приятно прекарване.
__________

След обяд тя и Джими отидоха да гледат филм и да пият кафе.

Докато тя се прибере вкъщи, беше станало тъмно. Апартаментът
изглеждаше по-голям и по-мрачен отпреди. Когато се облече в
работни дрехи, осъзна, че се опитва да избегне един факт –
предстоеше уикендът, в който тя и Кади обикновено украсяваха
елхите си в двата апартамента.
Прониза я пристъп на загуба. Тя седна тежко на леглото в
стаята си. Отне й няколко минути да си поеме дъх и да се стегне.
Не можеше да понесе тази година да украси елхата сама.
Внезапно се усъмни, че някога изобщо ще успее да се справи с
това емоционално занимание без сестра си.
Насили се да се отърси от своята скръб и да стане. Беше добре,
че не вярваше в призраци, защото в противен случай празният
апартамент и мъртвешката тишина щяха да я потискат страшно.
После се обади на майка си. А след това силната музика и
упражненията заглушиха тревожните мисли за родителите й, за
липсващата коледна елха, за това, което Джими беше споменал
за Кади…
За това, че по време на обяда осъзна колко специален бе Трей.
Щеше ли да го види отново преди литературното четене в
понеделник вечерта? Тридесет секунди след като се опомни от
неговата целувка за довиждане и след като вратата се затвори зад
него, тя осъзна, че още не си бяха разменили телефонните
номера.
Сега просто пусна музиката си за аеробика и започна да прави
упражнения, когато чу, че вътрешният телефон звънна. Тя
изтича да го вдигне.
— Ало? – каза задъхано в слушалката.
— Елинор, удобно ли е?

133
 — Здравей, Хари. Удобно е – каза тя, като позна гласа на
портиера.
— Трей Риърдан е тук и иска да те види. Попълнила си
формуляр, че му разрешаваш да те посещава до края на месеца,
но това се е случило в смяната на Алън. Аз нямам доверие на този
човек – безцеремонно каза Хари, имайки предвид относително
новия колега за през нощта.
Обзе я вълнение, което скоро беше заменено от смущение. Трей
несъмнено стоеше точно до будката и слушаше как Хари говори
по телефона. А той беше изтърсил, че Елинор е попълнила
графата „един месец“ на формуляра, с който му разрешаваше да
влиза, а не „само веднъж“. За момент усети срам. Какво щеше да
си помисли Трей за нейната наивна импулсивност?
— Елинор? Може ли да се качи горе? – сепна я Хари.
Трябваше да намери извинение. Не искаше Трей да я види така
изпотена.
— Ъ… да, разбира се.
Страхотно. Очевидно не беше в природата й да му откаже.
Тя затвори и обезумяла огледа кухнята. Въпреки че обикновено
беше подредена, точно сега цареше безпорядък. Освен това
самата тя беше по шорти и мокра от пот тениска.
А Трей щеше да се качи всеки момент.
Отчаяна, отиде до мивката и бързо си изми ръцете, преди да си
наплиска лицето да се разхлади. Когато чу звънеца, хвърли
наслука някакви неща в чекмеджето, за да изчисти плотовете, и в
същото време избърса мокрото си лице с кърпата.
Трей звънна отново.
— По дяволите – възбудено промърмори тя и тръгна по
коридора.

ГЛАВА 13

В ратата рязко се отбори. За секунда той остана слисан от

нейната безцеремонност. Беше облечена в сиви шорти и
тениска, леко мокра около врата и между гърдите. Той отмести
поглед от налетия й бюст, плътно обвит с памучната тъкан. Не
носеше сутиен и този път, това беше очевидно. Беше леко
задъхана, а гладката й златиста кожа беше влажна от пот.
Дългата й коса беше сплетена на две плитки.
Изглеждаше прелестна и страшно секси. Но му се виждаше
разтревожена.
— Какво не е наред? – напрегнато попита той.
134
 Златистозелените й очи се разшириха.
— Няма нищо.
— Съжалявам, че първо не се обадих. Още нямам твоя…
— Номер. Знам. Няма проблем.
— Да не съм те хванал в неподходящ момент? – попита той и го
заляха съжаление и разочарование. Посочи към асансьора и
отстъпи. – Ще си тръгна.
— Не!
Той примига и спря при рязката й команда. Тя потръпна от
смущение.
— Защо да си тръгваш? Току-що дойде.
— Явно наистина не е удобно точно сега.
Тя поклати глава.
— Не. Точно свърших с упражненията си.
Той изчака малко, докато Елинор го гледаше със своите големи
изразителни очи.
— Освен това още не си ме поканила вътре – подчертано добави
той.
Очите й се разшириха и тя се отдръпна назад.
— Съжалявам. Бях малко изненадана. Влез.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно – настоя тя.
Както често се случваше, той получаваше странни смесени
сигнали от нея. Как така можеше да бъде опитна съблазнителка
понякога, а друг път да се държи като непохватна секси
тийнейджърка? Сега изглеждаше невинна и съсипана. Усети лека
вина, че беше почувствал похот към нея и в момента, както,
когато го беше прелъстила безмилостно.
Той я последва по късия коридор до кухнята.
— Искаш ли нещо за пиене? Аз ще си взема малко вода –
предложи тя.
— И за мен, ако може.
Той я наблюдаваше, докато тя се движеше в кухнята, и й се
възхищаваше. Тя наля вода от гарафата във втора чаша. Само че
водата преля и измокри плота, а тя се отдръпна изненадана. Той
взе една кърпа от печката и отиде да я забърше.
— Ето – каза. Тя се обърна към него. Трей хвана ръката й и
избърса и китката й. После спря, когато забеляза, че го гледа
неспокойно. – Защо си толкова нервна, Елинор? Пак питам –
искаш ли да си тръгна?
— Не – за пореден път заяви тя и така силно поклати глава, че
плитките подскочиха на раменете й.
— Тогава защо си толкова притеснена? – тихо попита той и
хвана с две ръце ръката й.
135
 — Така ме караш да се чувствам понякога.
После прехапа устната си, сякаш съжаляваше за казаното.
Той настръхна. Нейното признание го заинтригува. Достави му
удоволствие. Не можа да не се усмихне от облекчение, защото се
тревожеше, че тя не го иска тук.
— Обаче не през цялото време – промърмори той и пристъпи
по-близо. Усети мирис на сладка пот и на нейния аромат. Беше
привлечен като пчела от мед. Нещо блесна в хубавите й очи.
— Не – дрезгаво отвърна тя. Главата му се сведе към вдигнатото
й нагоре лице. – Не през цялото време.
— Няма причина да се притесняваш в моята компания.
— Откъде знаеш? – усмивката му трепна, когато тя се намръщи.
— Понеже съм те виждал гола и съм правил скандални неща с
теб. А и ти също се държеше доста разкрепостено – припомни й
той, преди да потърка уста в леко нацупените й устни. Напрегна
се от вълнение, когато тя си отвори устните.
— Трей, защо си дошъл?
Той примига и излезе от транса. Дали питаше, защото си
мислеше, че е дошъл да й скочи като разгонено животно? Ако е
така, значи, нищо не разбираше.
— Дойдох да те попитам дали искаш да наваксаме разходката,
която пропуснахме вчера – отговори той. Реши да бъде честен.
Това беше единственото му намерение да дойде тук. Поне докато
не видя големите й очи, плитките и тениската, която покриваше
хубавите й голи гърди като втора кожа. – Надявах се да те заведа
на вечеря.
— Наистина ли?
— Да – отговори той сериозно, като си помисли, че е по-
разумно да пусне ръката й и да отстъпи една крачка, за да не
излезе наяве първичното му мъжко желание.
— Добре, но първо трябва да си взема един душ – каза тя, като
подсъзнателно махна надолу към тялото си.
— Добре, ще те изчакам – отговори той, взе едната чаша и отпи
вода, за да се разхлади. Беше му необходимо. – Тоест, ако нямаш
нищо против.
Тя поклати глава. Беше доволен, че този път видя само
вълнение в очите й.
— Ако искаш нещо за ядене или пиене, просто…
— Всичко е наред.
— Ще дойда след минута – обеща тя и излезе от кухнята.
— Няма защо да бързаш.
__________

136
 — Готова съм – чу гласа й десет или петнадесет минути по-
късно. Преди миг той беше влязъл в хола й. Оглеждаше рафта с
книги, когато се обърна.
— Четеш само еротика, а? – иронично попита и посочи
голямата разнообразна колекция от книги.
Тя се ухили.
— Казах ти, че малко преувеличих по този въпрос.
Усмивката му бавно угасна, докато я гледаше.
— Какво? – попита тя и се намръщи.
Елинор носеше дънки, тъмнозелен пуловер, шал, черно палто и
чифт меки ботуши. Дългата й коса беше хваната на конска
опашка. Беше измила лицето си от потта, но доколкото виждаше,
или се беше гримирала много малко, или изобщо нямаше грим.
А не носеше и бижута. По този начин изглеждаше много свежа.
Прелестна.
— Не знам какво да очаквам от теб – каза той и се доближи до
нея. Пристъпи съвсем близо. Тя го погледна с тези огромни
сантиментални очи, които бяха започнали да го преследват наяве
и насън. Той приглади назад една къдрица на слепоочието и.
Пръстите му докоснаха деликатното й меко ухо. Обичаше начина,
по който тя потръпваше при неговия допир.
— Всичко… наред ли е? Подходящо ли съм облечена? – той
примига при колебанието в гласа й и се фокусира върху лицето й.
Целуна я, за да изтрие безпокойството й, и за момент се изгуби в
меките й отзивчиви устни.
— Разбира се, че е наред – увери я той. – Прелестна си.
— Но ти каза, че ще ме водиш на вечеря. Може в ресторанта да
изискват официално облекло? – тя го огледа. – Ти изглеждаш
страхотно.
— Нося дънки, ботуши и палто също като теб – шеговито
промърмори той и захапа долната й устна.
— Но успяваш да си по-изискан от мен – тя помръдна с крака. –
Май ще е добре да се преоблека.
Той я хвана за раменете и не й позволи да помръдне. После я
целуна силно и бързо. Когато вдигна глава, тя вече имаше онова
замаяно и зачервено изражение, което го правеше доволен до
мозъка на костите му.
— Плановете могат да се променят, но не и ти. Ти си идеална –
каза с изразителен поглед. После я потупа по гърба в посока
вратата.
Щом излязоха от сградата и тръгнаха на юг, той дори не си даде
труд да закопчае палтото си.
— Сигурно е над нулата. Днес е по-топло от вчера – каза той на
Елинор.
137
 — Нямах възможност да попитам как е брат ти – рязко смени
темата тя.
— Добре е. Тръгна си за Ню Йорк тази сутрин. Нищо страшно
не се е случило. Но все пак е нещо, което ще промени живота му.
Виждайки въпросителния й поглед, й разказа за своя брат
плейбой, който се е влюбил, и как това го измъчваше.
— Той е на четиридесет и три и никога досега не се е влюбвал,
така ли? – попита Елинор, когато той свърши.
— Знам, че е трудно да се повярва, но е истина.
— Това е прекалено дълго време, без да се влюбиш – каза тя
замислено. Той изучаваше профила й, докато пресичаха улица
„Дивижън“. За какво ли мислеше? Отвори си устата с намерение
да попита на колко години всъщност е тя и дали се е влюбвала.
Но тя го изпревари.
— О, виж. Сложили са коледна украса – каза, имайки предвид
лампичките по дърветата в пазарната част на авеню „Мичиган“.
— Тук е от цяла седмица – каза той едновременно облекчен и
раздразнен от смяната на темата. Какво го караше да има нужда
да й зададе такъв интимен въпрос? Обикновено избягваше тази
тема с жените. Усмивката на Елинор беше изпълнена с копнеж и
прикова цялото му внимание.
— Обичам Коледа в града. Обикновено да ходя на светлинното
шоу, въпреки че тази година не съм – каза тя, имайки предвид
годишното събитие в началото на коледните празници.
— А защо не си?
Сянка помрачи лицето й.
— Предполагам, че бях прекалено заета. И работата ми е в
обратната посока, така че не съм забелязала украсата.
Пропуснала съм я.
— Мислех, че една модна икона като теб няма да пропусне да се
разходи по авеню „Мичиган“.
— Предполагам, че обичам дрехите, но чак модна икона?
— Обичаш да се обличаш предизвикателно, нали? – тихо я
попита той и я погледна отстрани.
Тя леко се усмихна.
— Знам какво харесваш в дрехите ми. Офисът ти в квартал
„Луп“ ли е?
— Да, на „Саут уекър драйв“ – отговори той и осъзна, че тя
отново беше сменила темата. Пресегна се за ръката й.
Изглеждаше съвсем естествено от негова гледна точка, но тя го
изгледа сепнато при този фамилиарен жест.
— Какво? Не може ли да те държа за ръката? След всичко, което
се случи между нас? – попита я.

138
 — Да. Искам да кажа… разбира се, че може – промърмори тя и
се изчерви. Навън беше тъмно, но уличните светлини бяха
достатъчни, за да се виждат един друг.
Тя му беше играла умопомрачителни представления. Бяха
правили горещ секс, при това няколко пъти. И според него много
й беше харесало. Но сега се беше стреснала и изчервила, когато я
беше хванал за ръка.
Те се спряха заедно с половин дузина пешеходци да погледат
светлините по „Оук стрийт“. Той се наведе и тихо прошепна в
ухото й:
— Ще те разгадая, Елинор.
Очите й го погледнаха изумено, когато вдигна поглед към него.
Или тревожно?
— Какво искаш да кажеш? Какво да разгадаеш?
Той се намръщи.
— Твоята мистерия – промърмори мрачно, преди светлините да
се сменят и те да продължат по улицата.
Сърцето на Елинор започна лудо да бие, когато Трей прозаично
каза в ухото й, че смята да разкрие нейната мистерия. Защо беше
излязла от ролята си? Трябваше да се облече по-съблазнително и
да си сложи грим, преди да излязат. Имаше такава възможност.
Истината бе, че беше изпълнена с надежда в апартамента. Той
беше привлечен от нея, въпреки че беше потна и разчорлена.
Споходи я романтичната мисъл, че я харесва и без допълнително
разкрасяване.
А това е много опасна надежда, нали?
Защото такова нещо не се предвиждаше между нея и Трей. Тя
искаше само да отхапе онази апетитна хапка от живота, която си
беше обещала след смъртта на Кади. Беше само въпрос на време,
докато той откриеше, че не бе толкова смела и дръзка, за колкото
се представяше пред него, с цел да прикове вниманието му.
Понякога си мислеше, че вече е разбрал това. Част от нея
очакваше той всеки момент да я зареже и да се разделят за добро.
Погледна го крадешком, докато вървяха, но той я хвана, че го
гледа. Усмивката му я разтопи. Това беше усмивка, която те
караше да забравиш всичко и да се насладиш на момента. Джими
беше прав – тя трябваше да престане да обмисля нещата твърде
много.
Вървяха по претъпканото авеню „Мичиган“, а Елинор се
наслаждаваше на хубавата празнична атмосфера. Когато по-рано
осъзна, че светлините и коледната украса вече са факт, за момент
я обзе тъга. Тя, Кади и най-добрата приятелка на Кади, Сандра
Банкс, която живееше до „Оук стрийт“, имаха традиция да
присъстват на светлинното шоу всяка година. След това
139
обикаляха малко по магазините и после отиваха в бар „Четирите
сезона“ да отпразнуват тържествения ден с по едно питие. Сега
беше странно да вижда веселото оживление по улицата. Това й
припомни, че животът продължаваше.
Със или без Кади.
Но празничната атмосфера на улицата също така разпръсна
меланхолията й. Това, както и мъжът до нея. Туристи и местни
хора се тълпяха по тротоарите, влизаха и излизаха от магазините,
за да се възползват от ранните коледни разпродажби преди
празниците. За нея беше нетипично да се намира на публично
място и да върви ръка за ръка с толкова хубав и вълнуващ мъж.
Странно и чудесно.
Беше се сепнала по-рано, когато я беше хванал за ръка. Да се
държат за ръка на публично място, й изглеждаше много мило.
Романтично. Невинно. Тя си беше мислила, че той не се
интересува от такива сантиментални прояви, но сега беше
развълнувана от постъпката му. Спомни си, когато й беше казал,
че дълбоко в сърцето си е просто обикновено момче от Средния
запад. Дали беше вярно?
А после в главата й излезе сцената как същата ръка, която в
момента невинно държеше нейната, беше пляскала дупето й
предишната вечер, докато почервенее, и я беше докосвала между
краката, докато избухне в оргазъм. Усети възбуда от този спомен.
Не, Трей не беше обикновено фермерско момче.
Една група тийнейджърки се зададе срещу тях и ги накара да
пуснат ръце и да я заобиколят. Трей беше толкова висок, че
главата му стърчеше над тълпата. Елинор отвърна на усмивката
му, когато отново се намериха един до друг, и беше запленена от
блестящите му сини очи. Тя отново протегна ръка и неговата
беше готова да я поеме. После наведе глава, смутена от вълната
радост, която премина през нея от този прост жест. Ако не
внимаваше, той щеше да забележи, че е ухилена и глупава като
тийнейджърките, които отминаха, и тогава какво щеше да стане с
нея?
Когато приближиха река Чикаго, изведнъж задуха силен вятър.
Тя потрепери и Трей забеляза. Затова я накара да влезе в
преддверието на един мол.
— Става студено. Закопчай си палтото. Обичаш ли топъл
шоколад?
Тя кимна енергично. Всъщност това беше любимата напитка на
нея и сестра й още от деца.
— Със сметана?
— О, да.

140
 Усмивката му й говореше, че е очаквал отговора й. Тя
обикновено компенсираше чувството си за вина, че обича сладко,
като си купуваше горещ шоколад без захар и с ниско съдържание
на мазнини, но тази вечер й се искаше да празнува.
— Почакай тук, ще се върна след минутка – каза той и тръгна да
се качва по едно стълбище, докато палтото му се развяваше зад
високото му тяло. Когато се върна, държеше два топли шоколада
в ръцете си. Тя не можа да скрие усмивката си. Стояха лице в
лице и отпиваха от топлата напитка, докато клиентите вървяха
покрай тях, потънали в своя свят – така, както Елинор беше
потънала в очите на Трей.
— Знам един хубав малък италиански ресторант близо до
работата ми. Няма да бъде толкова претъпкано в този квартал –
надвика звъна на Дядо Коледа Трей, когато отново излязоха на
тротоара. – Но ти по-рано каза, че си гладна, а има още много
ходене пеша. Искаш ли да вземем такси?
— Добре съм. Нека повървим – настоя тя. Да не би да се
шегуваше? Как може да не съм добре, след като вървя по улицата
ръка за ръка с теб? Тя можеше да върви така чак до центъра на
щата Илинойс, ако той бе до нея.
Приближиха моста на „Мичиган авеню“ и тя погледна над
перилата надолу към реката. Видя един знак на стълбите, водещи
към кея.
— Виж. Това е последната седмица за водно такси, преди да
затворят за зимата. Винаги съм искала да се повозя, но никога не
съм го правила.
— Има спирка близо до ресторанта, където отиваме. Трябва да
те предупредя обаче, че вероятно ще отнеме повече време,
отколкото ходенето пеша. Движи се много бавно и спира на всяка
спирка, нищо, че никой не иска да се вози по реката толкова
късно през ноември.
— Освен нас? – попита тя с надежда. Обичаше звука на ниския
му гърлен смях.
— Освен нас – съгласи се той и я поведе за ръка надолу по
стълбите.
Те наистина бяха единствените пътници на голямото водно
такси. Трей беше прав. По водата беше по-студено, отколкото
горе, на улицата, и хората не използваха воден транспорт по това
време на годината.
Намериха заслон от вятъра в едно вътрешно отделение на
горната палуба, когато водното такси потегли от кея.
— Ела при мен – извика му Елинор. – Има подово отопление.
Тук е хубаво и топло.

141
 Те седнаха един до друг на лъскава дървена пейка, а Елинор
още стискаше горещата си чаша с шоколад, за да топли
ръцете си. Имаше прозорци от всички страни и това я караше да
се чувства, сякаш се носеха в свой собствен атриум с панорамна
гледка към светещия град около тях. Тя завъртя глава и погледна
през прозореца над рамото на Трей.
— Погледни тези коледни светлини покрай реката. Никога не
можеш да ги видиш от улицата или тротоара – шепнешком каза
и си разви шала.
— Да. Тук, долу, е изцяло нов свят.
Тя го погледна в лицето, като си мислеше колко правилно го
беше назовал – когато беше с него, сякаш целият свят забавяше
хода си заради тях.
Сериозно, Елинор? Не бъди такава романтична идиотка!
Наистина трябваше да внимава. Беше опасно да се чувства така
фантастично. Толкова щастлива. Но не можеше да направи
нищо. Моментът беше магичен.
А може би беше Трей.
— Каза, че обичаш Коледа – започна той.
Тя кимна. Не искаше да развали момента, като му каже, че тази
година за първи път в живота си се страхуваше от Коледа.
— Точно така. А ти? – продължи тя.
— Винаги е било голям празник във фермата на семейство
Риърдан – отговори той. – Мама е луда по украсата вкъщи, а
баща ми – по външното осветление. Мисля, че сметката им за
електричество за месец декември се равнява на сметката за
всички други единадесет месеца от годината.
Те се усмихнаха един на друг.
— Благодаря, че ме доведе на водното такси. Не знам защо
никога преди не съм се качвала на него – призна тя, докато
гледаше замислено през прозореца. – Живея тук от десет години,
а никога не съм го ползвала.
— Такъв е понякога животът в града. Минаваш покрай толкова
неща, чуваш за такива вълнуващи събития, но на повечето от тях
не ходиш. Животът не ти позволява и ти никога не се
наслаждаваш, както би трябвало.
— Точно така – тя звучеше леко задъхана и осъзна, че това е
заради начина, по който той втренчено гледаше устата й. – Но ти
явно си се качвал и преди.
— Да – той остави чашата си с топъл шоколад на пейката.
Пресегна се и взе нейната чаша. – Но никога не е било с теб.
При това тя затаи дъх. Той спокойно се обърна към нея и я
хвана за ръката.
— Ела – подкани я.
142
 Тя ахна от изненада, но скоро разгада какво иска. Седна в скута
му с колене на пейката и лице към него. Преди да успее да каже
нещо, той хвана краищата на шала й и я придърпа към себе си.
Устата му се впи в нейната.
Имаше нещо в целувките на Трей. Те бяха или всичко, или
нищо. Той я запленяваше с устата си. Нямаше начин да не му
отговори.
Елинор изстена разтреперана и се разтопи до него. Устните му
бяха студени и твърди, но целувката му беше топла и имаше вкус
на шоколад. Ръцете му се плъзнаха отстрани по краката й и под
палтото. Хвана с длани бедрата й, а после и дупето. Усети как
тялото й се загря. После я притегли, а тя се плъзна по твърдите
му бедра, обвила с ръце врата му, и целувката им стана по-
дълбока. Тя разтвори бедра и притисна вагината си към неговия
член, нетърпелива да го усети. Той изръмжа и я стисна за дупето.
Ръцете му се движеха между тях и тя осъзна, че разкопчава
палтото й. Отдели устни от неговите и остана, притиснала челото
си в неговото.
— Какво правиш? – прошепна близо до устата му.
— Мъча се да бъда оригинален.
— Как? – попита тя, когато ръцете му леко я бутнаха. Той беше
хванал края на пуловера й и го повдигаше над гърдите й.
— Никога не съм флиртувал във водно такси. А ти никога
не си се качвала на водно такси – той докосна с върха на пръстите
си горната част на гърдите й. Изражението му стана сериозно.
Градските светлини се отразяваха в очите му. Пръстите му се
плъзнаха под сутиена й и го издърпаха под гърдите. – Според
всякаква логика това е необикновен момент и за двамата – каза
той, после се наведе и засмука едното й зърно с уста.
Елинор ахна от удоволствие. Гледаше безучастно през
прозореца как градът отзад бавно отминава. Трей нежно я
смучеше. Тя усети сърбеж във вагината си, сякаш беше свързана с
невидима струна към гърдите й. Започна да се гърчи в скута му от
нужда да се потърка. Пръстите й се вкопчиха в косата му.
Стискаше го, докато той си играеше със зърното й със своя топъл
сръчен език.
— Трей – изстена жално тя, докато притискаше вагината си към
набъбналия му член.
Той пусна гърдата й.
— Обичам как произнасяш името ми – дрезгаво каза той, а
дъхът му се плъзна по мокрото й зърно.
— И как го правя? – прошепна тя.
— Някак си неуверено. Малко изненадано, сякаш наистина
не си го очаквала. Поне на мен така ми се струва.
143
 Дъхът й секна. Да не би да се тревожеше, че тя не е искрена в
желанието си? Повдигна главата му и видя отражението на
светлините в черните му очи.
— Защото наистина ме изненадваш – тихо прошепна.
— Това е хубаво. Защото и всичко, което ти правиш, изненадва
мен по най-добрия начин.
За няколко секунди те просто се гледаха в своя малък личен
свят, докато градът минаваше край тях. А после, като още
сдържаше дъха си, Елинор се отдръпна от скута му и се плъзна по
краката му, докато коленете й докоснаха пода.
— Какво, по дяволите, правиш?
Тя се пресегна под палтото му и сложи ръка между бедрата му.
— Изненадвам те – страстно отговори. Лицето му беше в сянка,
но тя видя как усмивката му бавно се смрази, когато тя придвижи
ръка по члена му, където се притискаше към дънките. Искаше й
се да ликува, когато усети как набъбва под дланта й.
Изпълнена с желание, тя бързо откопча долните копчета на
палтото му и се зае с ципа на дънките. Внезапно той я хвана за
ръката, сложи пръсти отзад на главата й и я спря. Тя го погледна
с разширени очи.
— Не сега, Елинор.
— Защо не? – учуди се тя, защото идеята да го изпразни с уста в
тази романтична среда, я изгаряше. Искаше отново да го държи в
плен, да зависи от нейната милост. Тя видя как стисна челюсти.
— Понеже не искам да се чувствам напрегнат. Искам да имам
достатъчно време и да се насладя, когато за първи път видя как
членът ми влиза между твоите хубави устни.
— Не искаш да го направя на публично място, така ли? –
попита тя, останала без дъх, след като се съвзе от безсрамното му
описание.
— Не става въпрос за това. Сами сме тук. Но не искам да ми го
направиш за първи път набързо и при лошо осветление –
прозаично каза той и се пресегна за нея. Повдигна я да седне на
пейката до него. – Искам го. Повярвай ми, наистина искам –
дрезгаво каза. – Просто моментът не е подходящ.
Тя го погледна с надежда, а неговият отговор едва успя да
успокои срама и обидата й, че й беше отказал.
Той поклати глава.
— Ти си различна, нали знаеш?
Пъхна ръка под палтото и погали гръдния й кош. Пуловерът
още беше вдигнат над гърдите й. Топлата му ръка галеше
настръхналата й кожа и зърната й се втвърдиха. Той наведе глава
и проговори до устните й:
— Харесва ти да контролираш нещата, нали?
144
 — Не е така – прошепна тя. – Няма как да не знаеш колко
много ми хареса, когато ти… направи онова миналата вечер.
Полуусмивката му накара нещо да се свие в стомаха й.
— Надявах се да ти харесва толкова, колкото изглеждаше.
— О, да – призна тя. – Не искам да контролирам нещата.
Просто… искам да те направя щастлив.
— И това означава да ме мъчиш? – ръката му се плъзна под
блузата й. Зърното й беше над сутиена. Той стисна гърдата й, и
върховете на пръстите му търкаха зърното й.
— Не. Означава да те възбудя – изскимтя тя.
— И наистина го правиш. Но обичаш и да виждаш
доказателството за това. Не ме лъжи, знам какво те побърква,
Елинор.
Тя стисна упорито устни, но се беше фокусирала върху ръката
му, която масажираше гърдата й. Той се намръщи, когато тя
отказа да отговори.
— Ако наистина искаш да ме изпразниш, тогава ще правиш,
каквото ти кажа – проговори отново. – Искам аз да ти кажа кога
да го направиш. Искам да наблюдавам как отваряш тези устни, за
които фантазирам постоянно. Искам аз да контролирам ритъма.
Искам да се изпразня, когато съм готов, а не по-бързо, защото
стигаме спирката. Съгласна ли си?
Обзе я неспокойна възбуда.
— Да.
Тя видя как блеснаха белите му зъби. Търкаше с длан гърдата
й и прилагаше лек натиск върху втвърденото й зърно.
— Не мога да повярвам, че нямаш опит със сексуално
доминиращи мъже или като покорна изпълнителка.
— Защо?
— Защото – промърмори той и целуна отворената й уста – по
природа си покорна и уникална. И защото ме подлудяваш.
Тя не отместваше поглед от твърдите му топли устни.
— А сега хвани двете си гърди. Притисни ги една към друга.
Тя веднага направи, каквото й каза. Хвана ги с длани и ги
притисна. Той хвана с показалец сутиена й и го издърпа два
сантиметра по-надолу, докато се откриха чувствителните й зърна.
— Чудесно – промърмори одобрително. После мушна ръка
между стиснатите й бедра и наведе глава.

ГЛАВА 14

145
 Н еговата топла смучеща уста, сръчният му език и
търкащата му ръка накараха всеки нерв в тялото й да
потръпне. Тя зарови ръце в косата му.
Той вдигна глава, а ръката между краката й спря да масажира
копнеещата й плът.
— Казах да си държиш гърдите стиснати заради мен.
Елинор издаде звук на раздразнение, но отново хвана гърдите
си пред него. Той продължи своя пир, а ръката му – хода си
между бедрата й. Търкаше я силно, сякаш знаеше, че трябва да
приложи допълнително сила заради покритието от дънките и
бикините. От време на време неговите груби стонове и нейните
пъшкания от удоволствие се смесваха със звука на машините на
кораба. Трей очевидно беше експерт по стимулирането на жени.
Трудно беше да се спори с резултата. Тя гледаше през далечния
прозорец искрящата черна река и колите, които караха по „Лоуър
уекър“ в далечината, и усещаше как в тялото й се натрупва
напрежение.
Той повдигна глава и преглътна, когато пусна зърното й.
— Дръж ги притиснати – твърдо заповяда само на сантиметри
от чувствителните й гърди. Елинор се подчини. После устата му
беше навсякъде, ближеше и смучеше и двете й зърна. Тя извика
неуверено и автоматично направи това, за което жадуваше
тялото й – стисна гърдите си още по-силно, за да усети лакомата
му уста, която й доставяше удоволствие. Той търкаше вагината й
все по-бързо и тя откри, че се спуска под повърхността на
ежедневната светска реалност.
Започна да се гърчи в горещото и врящо море на емоциите си.
Трей отново вдигна глава. На опиянения й мозък му
отне един миг да забележи неприятната липса на устата му.
Зърната леко я боляха от неговата лакомия, но това само се
смесващо с голямото й удоволствие и добавяше страст.
Увеличаваше желанието й.
Тя замаяно си отвори очите. Осъзна, че корабът приближаваше
моста на улица „Вашингтон“.
— Разкопчай си дънките и ги свали няколко сантиметра под
дупето си – каза той.
— Какво? – глупаво попита тя, а голямата й възбуда я караше
да бъде много бавна.
— Разкопчай си дънките и ги свали под бедрата си – повтори
той, ръмжейки. Похотливият му тон малко проясни мозъка й. Тя
побърза да изпълни инструкциите му, като разкопча дънките си
и размърда бедра, за да паднат надолу.
— Така е добре – напрегнато каза Трей. – И продължавай да си
държиш гърдите.
146
 Тя затаи дъх, когато усети как дългите му пръсти се пъхнаха под
бикините й. Той захапа едното й зърно в същия момент, когато
върхът на пръста му потърка хлъзгавия й клитор.
— О, не. О, господи – цялото й тяло се сви и потрепери. Тя се
отпусна и инстинктивно повдигна таза си към търкащите му
пръсти. Ръката му се движеше ритмично между краката й.
Настойчиво.
Болеше я. И тя се чувстваше божествено.
Започна да движи бедра срещу ръката му, докато гледаше над
наведената му глава. По-късно си спомни, че е видяла осветената
опера като в трескав сън. После сянката му блокира изгледа. Със
свободната си ръка той хвана бедрото й и я притисна към
пейката.
— Спри да се гърчиш, малката.
Тя изстена измъчено и остана с отворена уста. Мощната му
ръка я търкаше умело и силно, докато в същото време другата му
ръка я държеше неподвижно. Тя издаде задавен звук от безсилие.
— Ще се изпразниш ли?
Тя само кимна веднъж, без да може да отговори, изправена
пред вълна от оргазъм.
— Искам да те усетя.
Чу го през някакво бучене. Пръстът му влезе в нея, а палецът
му се озова на клитора й. Точно когато оргазмът я разтърси, той
покри устата й с неговата, задушавайки отчаяните й викове от
удоволствие.
След известно време дойде на себе си и усети как той я целува.
Вдиша неуверено и се опита да се ориентира, но й беше трудно,
защото нервите й още бяха изтръпнали от оргазма. Тя видя над
главата на Трей светлините на небостъргачите на далечния бряг
на реката.
— Всички да слязат. Това е последната спирка!
Тя подскочи в шок при звука на мъжкия глас, който викаше
отдолу. Беше капитанът на корабчето.
Инстинктивно покри гърдите си с реверите на палтото.
— Спокойно – каза Трей, който още не беше извадил пръста си
от нея.
Тя примига при звука на гласа му. Тонът му беше спокоен, но се
долавяше и лека възбуда.
— Няма да качи толкова бързо двата реда стъпала, за да ни
изгони. Не бързай. Видя ли го, когато влязохме?
Елинор бегло си спомняше стария набит мъж, който им взе
парите.
— Но ние…

147
— Шшт – изсъска той и тя видя решителен блясък в очите му.
Той се отдръпна от нея. После усети, че притиска върха на
пръстите си към устните й. Тя инстинктивно ги отвори. Той
сложи пръстите си върху езика й, докато я гледаше в очите. Тя
изхленчи и затвори уста.
Пръстите му бяха лепкави от соковете й.
— Смучи, Елинор.
Тя го направи, без да мисли, каквото поиска той, и вкуси своите
сокове за първи път. Той издаде груб звук от задоволство с
гърлото си. Преди да предвиди намерението му, той ги отдръпна.
След това тя само учудено наблюдаваше как той пъхна същите
два пръста в собствената си уста. После я целуна силно и дълбоко,
за да сподели остатъка.
Капитанът извика отново и този път гласът му прозвуча по-
близо. И по-тревожно.
Трей рязко стана, като я сепна от замаяното й състояние. Хвана
я за двете ръце, помогна й да се изправи и веднага вдигна
дънките й. В далечината се чуха бавни и тежки стъпки по
стълбището. Той продължи да й помага да си оправи облеклото, а
действията му бяха методични, не френетични като нейните.
Твърдата линия на устата му създаваше впечатление, че грубите
думи, с които щеше да ги скастри капитанът и тяхното бавене,
няма да го засегнат. Той беше получил това, което искаше.
И съвсем не съжаляваше.
__________

Елинор изглеждаше разсеяна по време на вечерята. Ако

ставаше въпрос за друга жена, с която беше излизал, това щеше
да е негативно качество. Кой мъж иска да излезе с разсеяна
жена? Но никак си при нея беше очарователно.
Може би „разсеяност“ не беше правилната дума. Тя
изглеждаше замаяна, но щастлива. На него му харесваше да си
мисли, че тази лека усмивка и блясъкът в очите й имат нещо
общо с него. Защото беше сигурен, че червенината по бузите и
устните й е заради нещата, които й беше правил във водното
такси. При този спомен и него го заливаше горещина. Той
гледаше с присвити очи как тя вдигна чашата с вино до розовите
си леко подути устни и отпи от течността, докато го наблюдаваше
над нея. Беше целувал до полуда тези устни в таксито.
И планираше да им се наслади още преди да свърши нощта.
Може би тази перспектива го разсейваше най-много.
Отне му един момент да осъзнае, че всъщност са излезли на
среща, макар че от самото начало беше дал да се разбере, че не се
интересува от нова връзка. Кога беше станала тази промяна?
148
 И какво мислеше Елинор за това? Той откри, че му се искаше
да разбере отговора, но в същото време се страхуваше от него.
— На какво се мръщиш? – весело го попита тя.
Той примига.
— На нищо. Не ядеш много – каза той, без да откъсва погледа
си от нея над запалената свещ на масата. Беше си поръчала
салата и блюдо фетучини. Хапваше по малко, докато оглеждаше
ресторанта и после спираше погледа си на него. Фетучините още
бяха недокоснати. Ако трябваше да отгатва, той би казал, че беше
нервна. Двамата се гледаха един друг като човешки версии на
Лейди и Скитника и затова тя често извръщаше поглед встрани.
На него също не му харесваше да се държат като влюбени на
публично място.
Но и не можеше да разбере защо изпитва безпокойство всеки
път, когато тя откъснеше очите си от него, както направи в
момента.
— И ти не ядеш много – отбеляза тя и кимна към
полуизядената чиния пиле с пармезан. Той обичаше звука на
гласа й – нисък и леко дрезгав. И дяволски секси. – Предполагам,
че не сме толкова гладни, колкото си мислехме.
— А може би просто не е за храна.
Тя завъртя очи при този му коментар, но той се беше
фокусирал върху сочната й уста. Бутна назад чинията си, сложи
лакти на масата и се наведе леко напред.
— Защо си толкова замислена? – попита той.
Тя остави вилицата в чинията си и отпи от водата.
— Предполагам, че си мисля за…
Тя не завърши, а захапа долната си устна.
— За водното такси?
Тя се разсмя и бузите й се зачервиха още.
— Да, очевидно – Трей на свой ред се усмихна. Чувстваше силен
импулс да отиде откъм нейната страна на масата, да я бутне върху
възглавниците на пейката и да скочи върху нея като животно.
Само леко подутите й устни можеха да го превърнат във вълк, а
като добавим блясъка в големите й очи, нейното хубаво
деликатно лице, пълните гърди зад пуловера й, спомена за
сладката й уста или невероятната отзивчивост на зърната й под
езика му и…
Е, просто беше чудно, че може да се държи като цивилизован
човек в ресторанта.
— Но мислеше и за нещо друго, нали? Давай, казвай –
подкани я той.

149
 — Мислех за твоя лош късмет с жените и как си решил да си
починеш от тях – погледът й се плъзна по него и отново се върна
към неизядената салата. – Искам да кажа… преди всичко това.
— Искаш да кажеш, преди ти да влезеш в онова кафене, нали?
— Така предполагам. Просто…
Тя млъкна и мъчително преглътна.
— Какво, Елинор? – настоя той, а трепетът в гласа й го направи
по-любопитен.
— Ами… става въпрос… за прозореца. Виждала съм те седем,
може би осем пъти през последната година. Не че съм те
шпионирала всяка нощ или нещо такова. Но напоследък си сам.
И обикновено пердетата ти са дръпнати…
— Да, добре – каза той, когато тя отново млъкна. Не се
чувстваше удобно да обсъжда с нея темата, че го е гледала
да прави секс с други жени, но това беше част от нейната
истории. Той приемаше, че тя има склонност към воайорство,
въпреки че повече му харесваше нейният ексхибиционизъм.
Поне когато му се показваше на него.
— Просто… съм те виждала само два пъти да спиш с една
и съща жена.
— И се чудиш дали съм способен да бъда моногамен, така ли? –
сухо я попита и се облегна назад.
— Не. Чудех се, като се има предвид твоята репутация,
дали наистина се интересуваш от дългосрочна връзка, или се
заблуждаваш, че се интересуваш, защото все попадаш на жени,
които се опитват да те манипулират. И когато покажат
истинската си същност, ти просто имаш готово извинение да…
— Да ги отрежа? – попита той, когато тя млъкна.
Тя кимна.
— Значи, мислиш, че всичките ми проблеми с жените се
коренят в мен.
— Не. Не се опитвам да направя нещата черно-бели.
Обикновено е по-сложно.
Той вдигна рамене и хвърли салфетката си на масата.
— Може би си права. Това е едно от нещата, които се мъча да
разбера. Но факт е, че за мен честността е много важна. Знаеш ли
защо скъсах с последната си приятелка?
— Имаш предвид Александра?
— Не. Имаше още една след Александра. Джейми. Това беше
последната капка.
— Ами – каза тя и си прочисти гърлото, – малко ме е страх да
попитам. Какво е направила?
— Хванах я да продупчва с игла презервативите ми.

150
 Елинор пребледня и се наведе назад в стола си. Изглеждаше
искрено ужасена, а може би й се гадеше и според Трей съвсем не
се преструваше.
— Това е отвратително.
Той вдигна рамене в знак на съгласие и отпи от водата си.
— В такъв случай не съм изненадана, че си се отказал от жените
– каза тя накрая. Той вдигна глава и срещна погледа й. – За да
съм честна, съм шокирана, че искаш да си с мен.
— Аз също съм немалко шокиран. Но тази работа с теб, цялата
ситуация… е по-различна от всичко досега – бавно призна той.
— Защото съм толкова безсрамна ли?
— Може би.
Той видя как гърлото й се сви, докато преглътна.
— Обикновено, когато разбера, че една жена лъже, това ме
отвращава. Вече не я виждам в същата светлина. А може би това
за мен е извинение, за да скъсам с нея.
— Не мисля, че ти е трябвало извинение, за да скъсаш всякаква
връзка при случая с Джейми.
— Да, но тя беше изключение. Повечето жени не са толкова
безочливи. Както казах преди, може би аз съм този, който ги
окуражава да действат непочтено, защото съм прекалено разсеян
от други неща. Какво не е наред? – попита той, когато тя направи
физиономия, която той не разбираше.
— Значи, ти искаш жена, която да е напълно честна с теб. Ако
ти признае директно, че иска сериозна, дълготрайна и моногамна
връзка, ще си доволен, така ли?
— С брат ми сте се наговорили. Той ми каза нещо подобно
вчера. Не, както споменах, аз съм готов да поема част от вината.
Може би трябва да се опитам да се интересувам само от секс,
когато става въпрос за жени – той направи пауза. – Но работата е
– бавно добави, – че ще излъжа, ако кажа, че в момента е така.
— Наистина ли? – тихо попита тя.
Той направи гримаса.
— Преди няколко месеца началникът на човешки ресурси
покани една вдъхновена ораторка на еднодневен семинар с
персонала. Аз влязох следобед за няколко часа да послушам.
Като част от мотивационно упражнение тя караше хората да
напишат две версии на своя некролог.
— Некролог?
— Да. Едната версия е какво би писало в него, ако умреш
днес. А другата – какво се надяваш да пише в него в идеалния
случай.
— Звучи ми интересно.

151
 — Във всеки случай беше много поучително. И всъщност
страшно ме разстрои.
Тя въпросително повдигна вежди.
— Не можех да спя, защото непрекъснато мислех за това.
Работата е, че в професионалната сфера съм точно където искам
да съм. Не съжалявам за нищо.
— Ти си на светлинни години пред повечето хора на твоята
възраст в своята област – каза тя.
— Благодаря. Но в личен и семеен план не съм. И го осъзнах. И
аз искам това, което имат родителите ми, както и сестра ми и зет
ми. Някой ден. Наистина страшно се успокоих миналата вечер,
когато чух, че Кевин се е влюбил. Бях започнал да се чудя дали
мъжете от това поколение в рода Риърдан не сме се родили с
дефектни гени, или нещо такова.
Тя остави на масата вилицата си. Слушаше го с голямо
внимание, а очите й блестяха на меката светлина.
— И ти със сигурност искаш семейство, така ли?
— Във всеки случай бях започнал да си мисля така – честно си
призна той. – Просто не знам как да го постигна. Не съм сигурен,
че имам това, което жените искат. Или по-лошо – аз не мога да
им го дам. Това се опитвах да разбера, когато спрях да излизам по
срещи. И сега ето ни тук двамата.
Тя леко се сепна.
— Какво искаш да кажеш?
Трей вдигна рамене.
— Преди малко си помислих, че излизането ни всъщност
страшно прилича на среща. Вечеря. Вино. Разговор на
светлината на свещ. Харесва ли ти? – попита той, като следеше
отблизо реакциите й.
— Разбира се.
— Защото… не се бяхме разбрали така в началото, нали?
— Не – съгласи се тя, останала без дъх. Той беше отишъл
прекалено далеч. Тя направо не можеше да повярва.
— Господи, та ние сме двойка – промърмори той. – Но аз не
знам дали имам необходимото за дългосрочна връзка, а и ти
предпочиташ нещата от безопасно разстояние. Например – от
съседната сграда.
Елинор удари по масата.
— Така ли смяташ? Че обичам – тя се поколеба –
ексхибиционизма, понеже ме е страх от близка връзка с някого?
— Мина ми тази идея през главата – призна той. Чувстваше се
леко виновен от нейното изумено – или обидено – изражение. –
Не ме гледай така, Елинор. И какво, като имаме страх от близка и
сериозна връзка? Казват, че повечето хора го имат.
152
 Тя смаяно отвори уста.
— Страх от близка връзка? Аз нямам такъв проблем.
— Наистина ли? – попита той, без да може да скрие своето
неверие, а и малката си доза гняв. Тя го превръщаше в животно
със своите секси танци, но също така полудяваше да я държи на
разстояние. За няколко секунди той си помисли, че бе прекалил
със сарказма си. Тя изглеждаше, сякаш някой й беше ударил
силен плесник.
Но после се съвзе. Поклати глава и се засмя дрезгаво.
— Какво? – попита той.
— Просто всичко е толкова странно – да разговарям с теб и да
слушам как мечтаеш да се задомиш. И как се бориш със страха си
от близост.
— Защо ти се вижда странно? Да не мислиш, че не ставам за
сериозна връзка?
— Не – тя му хвърли един от своите погледи. – Ти очевидно си
брилянтен. Просто… си много по-различен, отколкото
предполагах.
— Да не съм те разочаровал? Защото всъщност е доста трудно
истински да познаваш някого, като си градиш представа за него
изцяло от интернет или като го шпионираш от съседната сграда.
За няколко секунди тишината между тях сякаш звънеше в
ушите им. После в очите й се появи огън. Тя се наведе напред.
— Да не би да мислиш, че имам предубеждения спрямо теб? Да
ти кажа ли нещо? И ти имаш своите предубеждения, когато става
въпрос за мен. Не съм студена властна кучка. Невинаги ми
харесват нещата от разстояние. Харесва ми, че се бориш със
страховете си. Естествено, не искам да страдаш – изтърси тя и
завъртя очи от чувство на безсилие да се изкаже, – но те харесвам
повече, когато изразяваш чувствата си. Изглеждаш… по-човечен.
— Аз съм прекалено човечен, когато става въпрос за теб.
Тя се сепна и изглеждаше толкова изненадана от коментара му,
колкото и той от думите си. Господи, на моменти го подлудяваше.
Той се пресегна през масата и я хвана за ръка. Тя трепна от
действието му. По някаква причина цялото раздразнение го
напусна. Той поклати глава и се усмихна невярващо.
— Кога ще свикнеш да те държа за ръка?
— Не знам – и нейното раздразнение сякаш изчезна толкова
бързо, колкото и неговото. Усмивка затрептя на хубавата й уста. –
Трудно е да се свикне с нещо… толкова… хубаво.
Той стисна ръката й при този малък, но убедителен
комплимент. Тя страшно го объркваше. Можеше да бъде толкова
кокетна понякога, друг път много смела или нервна, а понякога и
много… сладка. Много всеотдайна.
153
 — Нямам всички отговори – тихо каза той. – И не се
преструвам, че ги имам. Затова престанах да излизам с жени – за
да се помъча да схвана какво става вътре в мен.
— И това е причината да повдигна този въпрос сега – призна
тя, като се наведе напред със сериозно изражение. – Не казвам,
че аз съм наясно. Просто искам… – тя мъчително преглътна – да
прекарвам повече време с теб. Много искам. Но не желая да те
разсейвам от целите ти. Започвам да се чувствам като голяма
егоистка, знаейки всичко това.
— Недей. Не се тревожи. Аз мога да се грижа за себе си.
— Добре – каза тя задъхано.
Те продължиха да се гледат, когато келнерът пристигна и ги
попита дали искат кафе или десерт. Елинор поклати веднъж
глава, без да сваля поглед от Трей. Нервите му бяха опънати до
крайност. Стомахът му се сви от някакво предчувствие. Той даде
кредитната си карта на сервитьора, нетърпелив да приключат с
вечерята.
Много нетърпелив.
— Казват, че фантазията и реалността рядко се припокриват –
дрезгаво проговори той, когато останаха отново сами на масата.
— Защо ми казваш това? – тихо попита тя.
— Защото в твоя случай съвпадат – видя от вената на врата й
как пулсът й се ускори, и разбра, че и тя усещаше същото
обаяние. – Ти практически си една фантазия, оживяла за мен,
откакто те видях да влизаш в онова кафене – изневиделица
призна той.
— Искаш да кажеш сексуална фантазия?
Той кимна.
— А когато те видях на онзи прозорец, фантазията ми стана
реалност. Беше като магия.
Тя не отговори, само го гледаше с големи блестящи очи.
— Нали нямаш нищо против да съм честен с теб?
Тя кимна.
— Направо полудявам само като стоиш отсреща на масата и аз
не мога да те докосна.
Тя примига.
— Наистина обичаш откровеността.
— Нали всичко е наред?
Тя отново кимна. Той харесваше начина, по който изглеждаше
смутена, но доволна. Елинор го погледна изпод дългите си
клепачи. Ето. В този единствен поглед се намираше целият й
парадокс: сладка и любопитна. И едновременно с това
възхитително сексапилна. Той се наведе напред и тихо й каза:

154
 — Искам да те заведа вкъщи по най-бързия възможен начин.
Имам планове за теб.
— Какви например? – прошепна тя.
— Ти ми показа колко си невероятна, когато ми организира
шоу от отсрещната сграда. Как ти се струва да го направиш,
докато съм в същата стая с теб? Мислиш ли, че ще ти хареса, при
положение че много добре ще знаеш какво ще ти се случи, когато
представлението свърши?
Тя нямаше възможност да отговори на неговите
многозначителни въпроси. Келнерът за пореден път дойде и
Трей се погрижи за сметката. После стана и й протегна ръка.
През цялото време в ума й се въртяха неговите въпроси и
увеличаваха тревогата и вълнението й.
Защото истината беше, че тя се уплаши от предложението му.
Много. Въпреки че по-рано отричаше, сега осъзна, че по време на
танците си черпеше смелост да е разкрепостена от разстоянието
помежду им. Преди имаше възможност да планира всичко.
Значеше ли това, че той беше прав по-рано тази вечер,
когато й каза, че тя иска да е на челната позиция?
И че имаше проблем с близостта?
Не мислеше, че ще се изгуби в танца, както го правеше, когато
той беше в отсрещната сграда и си го представяше почти като
бегъл познат. Но това всъщност не беше честно спрямо Трей,
нали? И дори към нея не беше правилно да продължава да
си го представя като далечен недостижим обект, плод на нейните
сексуални фантазии.
Почтено или не, умът й блокираше от тревога, когато се
опитваше да си представи как би протекло представлението с
него, застанал пред нея.
Те взеха такси от улица „Мънроу“. Трей й задържа вратата
отворена и се качи след нея. Елинор си отвори устата да каже на
шофьора адреса си, но Трей я изпревари и даде своя адрес.
Сърцето й се сви. Той искаше не само тя да му се покаже
директно пред него, а да го възбуди в относително непознатата
територия на неговия дом, не в нейния.
Щом седна в таксито, той взе ръката й и я сложи върху бедрото
си, а този жест увеличи още повече нейното възприятие и
възбуда. Ами, ако замръзнеше, когато се озовеше в центъра на
вниманието му? Щеше да получи сценична треска, да се затрудни
и да се изложи като глупачка.
По едно време тя забеляза, че той се наведе към нея, но
погледна притеснен към предната седалка и шофьора. Нямаше
преграда между задната и предната част на таксито. Той си
затвори устата и отново се загледа напред.
155
 Не проговори, докато не влезнаха в асансьора на сградата му.
Тогава в нея започна да бушува буря от безпокойство.
— Какво не е наред? – попита той.
Тя се сепна.
— Няма нищо.
— Изглеждаш уплашена, откакто ти казах, че имам планове.
Искаш ли да се поразходим малко? – тихо попита той.
— Не става въпрос за това.
— Тогава какво има, Елинор? – каза той, докато тя гледаше
навсякъде другаде, само не и лицето му. Вратата се отвори
директно в пентхауса му. Тя излезе преди него. Той я хвана за
ръката в антрето й я обърна с лице към себе си. – Какво има?
Кажи ми! – заповяда й.
Обхвана я смущение, но не можеше да измисли какво да каже,
освен истината.
— Далеч не ми е толкова лесно, колкото си мислиш.
Той повдигна озадачено вежди.
— Какво имаш предвид?
— Не знам. Може би си прав. Може би наистина обичам да
контролирам нещата. Аз да избирам музиката, какво да облека,
аз да реша кога да започна…
— Добре, разбрах. Нямах идея, че това е толкова важно за теб.
Няма нужда да го правим, беше просто една моя приумица –
настоя той. – Не исках да те лиша от контрол.
— Всъщност не разбираш. Не става въпрос, че не искам секс.
Искам. Но нямам никакви дрехи тук. Нямам никакъв… нали
знаеш… – тя беше наясно, че бузите й горят, но нямаше какво да
направи. – Реквизит – довърши.
— Реквизит? – по лицето му се четеше недоумение. – Искаш да
кажеш нещо като ветрилата?
Тя кимна.
— В такъв случай предполагам, че разполагаш с цял килер,
пълен с реквизит за танците си?
— Не – сърдито каза тя, като долови лек сарказъм в тона му.
Той смяташе, че е изпълнявала еротични танци пред тълпа от
мъже. – Аз не съм професионална стриптийзьорка. Нито пък
курва – почти изкрещя Елинор.
Той пребледня.
— Господи, знам това.
— Така ли? – в този момент тя искаше страшно много да
постави нещата на мястото им. Изглежда, че с всяка минута,
която прекарваше с него, затъваше все повече в емоциите си.
— Да – изръмжа той.
Изглеждаше ядосан. Тя мъчително преглътна и се окопити.
156
 — Все пак имам повече опции, отколкото тук – каза тя
неуверено и разстроено. – Виж как съм облечена. Това изобщо не
е секси – влезе от антрето във всекидневната, защото й беше
трудно да срещне леко недоверчивото му изражение в момента.
— Грешиш. Изглеждаш фантастично. Цяла вечер ме
побъркваш – каза той зад нея. Тя се обърна разстроена.
— Благодаря. Но ти убягва смисълът. Това не е облекло за
стриптийз!
— Окей – промълви той и вдигна ръце, че се предава. – Няма да
правим такива неща тогава. Искаш ли да гледаме филм, или
нещо друго?
— Не – извика тя раздразнено. – Искам да те накарам да се
чувстваш добре, както го направи ти във водното такси.
— Добре – бавно и внимателно каза той, явно разтревожен да
не я разстрои отново. – Може би трябва да отидем в твоя
апартамент, където ще се чувстваш по-уверена.
— Не става дума и само за мястото. Никога не съм го правила,
докато някой присъства в стаята с мен – каза тя разстроена, че не
може да изрази с думи дилемата си. Това не беше тема, която бе
свикнала да дискутира. И се тревожеше, че не може да изкаже
притесненията си. Изненада се, когато видя неговото несигурно,
но доволно изражение. – На теб това ти харесва, нали? Че не съм
правила стриптийз близо до някого? – смаяно попита тя.
Той вдигна рамене.
— Обичам неизследваните пътеки. Поне с теб. Или така ми се
струва – шеговито добави.
Тя го изгледа за момент и вниманието й беше привлечено от
неговата малка секси усмивка.
— Виж, съжалявам, че още не разбирам всички детайли и
нюанси на твоите представления. Не казвам, че не искам да ги
науча – тихо каза той и направи стъпка към нея.
— Благодаря ти за това – прошепна тя и като си припомни
техния разговор, се изпълни със съжаление. – Това означава
много за мен. Наистина. Съжалявам, ако ти се струвам
истерична. Не мога да изразя с думи как се чувствам.
— Не ми изглеждаш истерична – промърмори той и прибра
един кичур на слепоочието й. Кожата й настръхна от неговия
допир. – Просто не те разбирам и това те изнервя. Нали?
Тя кимна.
— Искам да те възбудя. Контролът, който искам, се отнася до
теб.
Пръстите му се спряха над ухото й. Ето. Беше го казала.

157
 Неговото изражение се втвърди. Внезапно й се стори по-близък
отпреди, а лицето му беше на сантиметри от нейното. Тя Видя
блясъка в сините му очи.
— Това, което каза, е много хубаво.
Тя се усмихна боязливо и вълна от топлина я заля. А може би
той всъщност отлично разбираше желанията й. Трей разтвори
ръка отстрани на главата й и потърка устните си в нейните. Тя
въздъхна, пристъпи по-близо и сложи длани на гърдите му.
— Ще ти кажа какво искам. Можем или да отидем в
апартамента ти. Или…
— Или? – попита тя възбудено.
— Мога да ти дам пълен контрол над спалнята ми. Тя ще бъде
сцената ти и можеш да я подредиш, както искаш – тихо каза той,
хапейки долната си устна. – Дори ще ти отворя килерите и
гардеробите да си търсиш реквизит. Можеш да използваш
всичко, което ти харесва.
— Наистина? Ще ми позволиш ли?
Той хвана ръката й и я поведе в посока на коридора.
— Разбира се, готов съм на жертви в името на изкуството.
Тя се разсмя. Той се обърна и й се усмихна над рамо. Сърцето и
подскочи. Господи, беше страшно секси.
— Ще те разведа да ти покажа и после ще те оставя. Какво ще
кажеш? Ако не намериш нищо, което да те вдъхнови, ще отидем в
твоя апартамент.
Те прекосиха прага на неговата спалня и той запали
осветлението. Спря до леглото и се обърна към нея. За секунда тя
разглеждаше луксозната мъжка спалня и малкия кът за сядане.
— Не съм сигурна дали ще намеря нещо полезно в мъжка
спалня.
— Може би трябва да погледнеш и тук – поведе я към огромен
килер с рафтове и редици закачени дрехи.
— Господи, и ти наричаш мен модна икона – промърмори тя
развеселена и прокара ръка по реверите на една редица закачени
костюми.
— Използвай каквото ти харесва. Може да намериш
вдъхновение и тук. Искам да кажа, ако се чувстваш достатъчно
смела – тя долови нещо в тона му, което я накара да повдигне
вежди.
Той излезе от килера и отиде до един голям шкаф в къта за
сядане. Отвори го – Имам Techilicious тук…
— Techiliciousi – възкликна тя развълнувана и си подаде
главата да погледне в шкафа. – А, това е аудио система – той се
ухили на нейното разочарование.
— А какво мислеше, че ще ти покажа?
158
 — Не знам – промърмори тя и се изчерви. Намръщи се, когато
усмивката му се разшири, а после на свой ред не можа да устои да
не се усмихне, когато видя веселите пламъчета в очите му. –
Мислех си, че държиш нещо… неприлично тук.
— Ах – каза той. – Мразя да те разочаровам.
Отвори едно дълбоко чекмедже. Очите й се разшириха. Той не
каза нищо, докато тя гледаше вътре, изтръпнала и затаила дъх.
Видя няколко кутии със секс играчки, още белезници и вериги,
кожени палки и камшик с ресни в единия край и кожен ремък в
другия. Вълна от горещина я заля. Сърцето й започна да пулсира
в ушите.
— Ти наистина си извратен – каза, като продължаваше да гледа
в чекмеджето.
— Така ли? – попита той, като се пресегна и я хвана за
брадичката. Прекара пръсти по бузата й и тя разбра, че е усетил
топлината й. – Не се плаши, Елинор.
— Мисля, че ме искаш уплашена.
Той бавно повдигна лицето й, докато срещна погледа му.
Всички следи от веселие бяха изчезнали от хубавото му лице.
— Не. Не искам това от теб. Но ще бъда честен. Харесва ми,
когато си малко нервна, както в момента. Очите ти изглеждат
толкова хубави. Толкова секси. Господи, нямам търпение да
погледна в тях, когато сложа моя… – той замлъкна, когато една
вълна от възбуда премина през нея и тя потрепери. – Шшт –
успокои я. Потърка с палец отворените й устни. Гърдите й се
повдигнаха и тя вдиша мириса му. – Най-вече това искам,
Елинор. Искам да си възбудена. Искам да гледам, докато
безпокойството ти се заменя с удоволствие и похот.
Сложи ръка на врата й. Тя мъчително преглътна и разбра, че е
усетил с дланта си ускорения й пулс.
— Всичко в тази кутия е ново и никога не е било използвано –
тихо й каза след малко. После кимна към чекмеджето. – Нещата
в тази пурпурна чанта никога не са били отваряни. Дори не съм
сигурен какво има вътре. Дадоха ми я като подарък на едно
моминско парти, на което бях поканен от Абигейл Чейзън II един
клуб в Лондон.
— Наследницата на веригата хотели? – попита задъхано
Елинор, като гледаше любопитно. – Слуховете разправят, че е
много необуздана.
— Ами слуховете са верни. Може би трябва да провериш какво
има вътре – сухо каза той.
— Вие двамата нали…
— Шегуваш ли се? Тя бе омъжена за Джералд Стърджис, вокала
на Easy Blood. Джералд и аз бяхме приятели.
159
 Една студенина я заля.
— Но той не почина ли наскоро? – попита, като загрижено
изучаваше лицето му. Не беше много запозната с пънк и рок
бандите, но й се струваше, че е чела по вестниците за смъртта на
колоритен и скандален британски рок певец.
Той кимна. В момента тя не виждаше тъгата му, а по-скоро я
усещаше.
— Да. Миналата пролет от свръхдоза наркотик. Той беше
уникален. Бандата Easy Blood триумфира на уебстраницата ми и
така се запознах с него. Не бяхме най-добри приятели или нещо
такова, но той беше от онези хора, които ти въздействат. Не
знаеше как да се пази и никога не мислеше за бъдещето, а за
мимолетните удоволствия, но беше изключително талантлив.
Винаги усмихнат. Още ми се струва странно. Беше толкова
жизнен.
— И после един ден… вече го няма – прошепна тя. – Наистина
съжалявам, Трей – тя осъзна, че внезапната смърт на Стърджис
вероятно беше една от причините той да изпадне в
екзистенциална криза и да се чуди какво означава животът.
Двамата мъже бяха различни, разбира се, но и бяха водили
изискан и невъздържан живот. Можеше да си представи как Трей
гледа на Стърджис – като на една по-силна и по-голяма версия
на това, което е бил като млад.
— Не искам да си създадеш грешно впечатление – каза той. –
Не бяхме много близки. Виждахме се веднъж или два пъти
годишно. В моя бизнес срещам много хора – някои велики и
талантливи личности. Това е естествено. И все пак той не беше
просто познат покрай работата. Беше приятел. Боли по-дълбоко,
когато всичко се случва толкова непредвидено, както при него.
— Не ми създаваш погрешно впечатление – нежно каза тя. –
Означавал е нещо за теб. И смъртта му е една от причините да
преразгледаш живота си, нали?
Той кимна веднъж. За момент не каза нищо. Тя слушаше как
сърцето й пулсира в ушите. Моментът се разтегна. Тя преглътна
мъчително.
— Искаш ли…, или вече не? – махна нетърпеливо към
отвореното чекмедже.
Той примига.
— О, искам, да – усмивката й се разшири от неговата
категоричност. – Освен ако ти не искаш да правиш нещо друго?
— Не – тя се засмя. – Не съм си променила мнението.
Той изглеждаше леко облекчен.

160
 — Добре. Както казах, вземи всичко, което ти харесва. Но не е
необходимо да използваш тези неща от чекмеджето. Ти
решаваш. Сега ми дойде наум, телефонът ти в тебе ли е?
Тя кимна и бръкна в задния си джоб. Подаде му телефона си.
Той набра номера си, преди да й го върне.
— Ще се кача горе – тихо каза. – Ти подреди нещата, както
искаш. Напиши ми съобщение, когато си готова, и аз ще сляза.
Тогава ще започнем. Добре ли ти звучи?
Тя само кимна, прекалено завладяна от неговия нисък секси
глас, замъгления му поглед и близостта му.
Той свиреше на китара, докато чакаше на втория етаж. Но беше
прекалено разсеян, за да напише някоя сериозна песен, мислеше
твърде много за Елинор долу в спалнята – как пипа дрехите му,
подрежда сцената… а може би (нека се надяваме) щеше да избере
и нещо от шкафа. Припомни си как се разшириха очите й, когато
й показа съдържанието на чекмеджето, и как беше отворила
зачервените си устни. Беше направо абсурдно колко искаше да
поеме члена му в устата си, докато го гледаше с тези големи
златистозелени очи. Откакто я спря по-рано да му духа във
водното такси, това се превърна в негова фиксидея. Искаше я в
негов плен, безпомощна да му откаже, както и той на нея.
Вдигна ръка от струните на китарата, опипа ерекцията си
между бедрата и трепна. Погледна часовника. Вече от половин
час беше сама там, долу. Какво, по дяволите, правеше? Да не би
да превръщаше спалнята му в Чикагския театър?
В този момент телефонът му избръмча на масата до него. Той
скочи, взе го и прочете новото съобщение.

Не ми се сърди. Правя всичко възможно. Честно. Засега,

ако искаш да гледаш своето шоу, ще трябва да отидеш до
прозореца на спалнята си.

Той трепна. Какво? Да не би да си бе тръгнала от апартамента,

докато той седеше тук и самодоволно си представяше, че всичко е
под контрол? Стисна зъби, когато осъзна, че към съобщението е
прикрепена и снимка. Знаеше, че ще съжалява, но не можеше да
устои и затова я отвори.
Трябваха му няколко секунди да осъзнае, че сигурно гледаше
ококорен и поразен като нея, когато видя онова чекмедже.
По дяволите, тя имаше начин да преобърне нещата.
Мислеше, че я е уговорил да танцува за него отблизо и в негово
присъствие. Трябваше да признае, че дори егоистично се
радваше, че ще бъде малко неспокойна от тази перспектива,
защото никога не го беше правила пред друг мъж.
161
 Но типично в свой стил тя отново беше взела поводите от
ръцете му.
Това беше снимка на нейното лице отблизо. Очите на Елинор
светеха и в тях се долавяха палави искри. Устните й бяха
разтворени и нацупени. Тя притискаше един вибратор към устата
си и горната му част докосваше розовия й език.
Членът му подскочи от скандалната прецизност на еротичната
снимка. Никога не беше виждал този виждал този вибратор
предполагаше, че го е взела от подаръчния пакет на Абигейл.
По дяволите нейното шоу, трябва отиде веднага у тях.
За радост, онази вечер беше разбрал, че има достъп до нейния
апартамент в продължение на цял месец. Да, това щеше да
направи.
Но, разбира се, когато отиде на долния етаж любопитството му
надделя и краката му не го заведоха до асансьора. Откри, че
влиза в спалнята си, а тялото му вече беше се стегнало от
раздразнение и възбуда заради предстоящото мъчение.
Намръщи се ужасно, когато видя празната стая – част от него
още се надяваше, че тя не си е отишла – и тогава изгаси
осветлението и отиде до прозореца. Почти веднага лампата се
запали в апартамента на Елинор.
Той замръзна на място, когато я видя права в далечния край на
стаята. Вече познаваше стаята. Тя стоеше до вратата към банята.
Въпреки че се бе измъкнала от неговия апартамент, беше взела
дрехи от гардероба му. Носеше една от неговите памучни ризи,
закопчана до долу, а белият плат контрастираше с
бледозлатистата й кожа. В допълнение имаше черна вратовръзка,
вързана хлабаво около врата, и кожен колан, пристегнат на
кръста. Ризата стигаше до половината на бедрата и, а дългите й
секси крака бяха голи.
Тя внезапно се раздвижи и косата на гърба й се разви. Той успя
само да зърне краката й, преди тя да се приближи до прозореца,
но и да не ги беше видял, пак щеше да разбере по наперения
начин, по който стъпваше, че носи обувки с високи токчета.
Краката и го хвърляха в транс всеки път, когато бяха обути в
ботуши или обувки с високи токчета. Той не чуваше музиката,
разбира се, но я усещаше, докато я гледаше. Ритамът сякаш и
преобразяваше в друг човек.
Или пък в истинската версия на нея самата.
Тя разтвори дългите си крака и започна танца си, като
кършеше бедра и галеше с ръце извивките на тялото си. Той
усещаше ритъма от движението на таза и крайниците й.
И мъчението започна.

162
 Сложи двете си ръце на корема и започна да люлее тялото си по
много еротичен начин, като през цялото време правеше по
няколко крачки към прозореца. Ръцете й се придвижиха нагоре
към гръдния кош, обхванаха гърдите й, а пръстите й се мушнаха
между тях и копчетата.
— Хайде, Елинор – изръмжа той.
Тя разтвори ризата и се показа вътрешната част на гърдите й.
Още не беше свършила, когато с лека усмивка се обърна и
започна да го дразни със задните си части. Никога не беше
виждал жена да движи задника си като Елинор. Беше мъчително
да гледа кълчещите се бедра, а движенията й му напомняха
колко добре се движеше с члена си дълбоко в нея.
Използваше ръцете си да придърпа ризата над задника си, но
това не помагаше много. Той стисна зъби, пристъпи по-близо до
прозореца и се опита да погледне под памучната риза. Никога
нямаше да може да я носи отново, без да получи ерекция.
Внезапно черният кожен колан се разхлаби и се плъзна по
задника й. Застанала с разкрачени крака, тя държеше колана
върху дупето си и се кълчеше безсрамно. Възбуденият му член
започна да пулсира, сякаш си имаше собствен ум, и
протестираше, че не му дават това, което иска. Той инстинктивно
се хвана за тестисите и члена си.
Тя мърдаше черния колан и повдигаше ризата все по-високо,
докато се движеше през цялото време. Танцува така около
минута и беше толкова сръчна, че той би се заклел, че е играла
този танц поне стотина пъти.
А дали не е?
Този прост въпрос го извади от транса му. Той си спомни колко
объркана беше тази вечер в антрето, докато се мъчеше да му
обясни притесненията си.
Не. Незнайно защо, но не мислеше, че се е упражнявала да
танцува така, макар понякога да му се струваше, че е.
Нямаше време да постави под съмнение логиката или мислите
си, или това животинско удоволствие, породено от танца й.
Елинор най-накрая показа закръгления си задник изпод ръба на
бялата му риза.
— Господи, имаш още една минута, момиче – изръмжа той, а
ръката му започна усърдно да се движи между бедрата му. Тя се
наведе, плъзна колана под голото си дупе и започна да люлее
задника си нагоре и надолу.
Той изсъска. Това беше последната капка. Тръгна заднешком,
без да може да откъсне поглед от абсурдно еротичната гледка как
движи черния колан върху голия си задник. Сега го отвори под
дупето си, а бузите на задника й подскачаха нагоре и надолу,
163
докато играеше в ритъма на музиката. Къде, по дяволите, беше
научила това? Беше скандално. Тя внезапно пусна единия край
на колана и се плесна по задника. Той видя как тя леко подскочи
и разбра, че коженият колан я е опарил.
Трей замръзна.
Тя отново го държеше като заложник. Беше напрегнат като
струна на пиано. Нямаше търпение да види какво друго щеше да
направи с този колан.
Една мисъл го извади от транса му.
Дали беше взела онзи вибратор от снимката? Ако е така, какво
мъчение планираше за него?
Тази мисъл му даде мотивацията, от която се нуждаеше. Той
мрачно се обърна и тръгна към шкафа. Извади пурпурната торба
да потърси и друг реквизит.
__________

Тя замахна с кожения колан и ахна, когато усети пареща болка

върху горната част на бедрата си. Болеше я, но клиторът й
трептеше от удоволствие. Паренето бързо се превърна в сърбеж и
това я окуражи. Изправи се, повдигна задната част на ризата до
кръста си и сгъна на две колана в ръката си. Като клатеше бедра в
такт със силната музика, тя се пресегна зад кръста си и се плесна
по дупето.
Ох, колко хубаво.
Изгуби се в бликналата топлина. Ударите върху голия задник и
бедрата й не бяха силни, но съживяваха нервите й и ги караха да
настръхват. Тя се измъчваше, като си мислеше за Трей, който я
наблюдаваше, и си го представяше как кипи от желание. Беше
непоносимо. Не можеше повече.
Все още с гръб към прозореца тя пусна частично ризата над
парещото си дупе. Плъзна колана между бедрата си и започна да
го движи напред и назад, за да стимулира с кожата мократа си
вагина. Пъшкаше силно, а ритъмът на музиката и пулсиращата й
кръв я караха да продължи. Движеше бедра и търкаше вагината
си върху опънатата кожа на колана. Със затворени очи беше
напрегната от възбуда. Усети, че скоро ще получи оргазъм.
Чувстваше се божествено, но не беше планирала това да бъде
връхната точка на танца й.
Един бумтеж прониза пълното й блаженство. Тя си отбори
очите и силно издиша. Вратата на спалнята се беше отворила с
трясък. Този звук беше чула. Трей стоеше в основата на леглото и
изглеждаше напрегнат, ядосан и великолепен.
И страшно възбуден.

164
 Преди да се осъзнае, той се пресегна с ръка и хвана китките й.
Накара я да се изправи.
— Пусни – напрегнато й нареди. Пръстите й се разтвориха и
той взе от нея сгънатия на две колан. Плъзна го между краката й.
Тя го погледна, докато дишаше на пресекулки. Очите му горяха
върху суровото му лице. Музиката продължи да свири около тях,
но те сякаш стояха в някакъв вакуум. Усети бучене в ушите си.
Той се пресегна и разтвори ризата с едно рязко движение. Тя
ахна и усети как копчетата паднаха в краката й.
— Имаш ли си идея какво правиш, Елинор? – просъска той.
— Това беше твоята риза – възкликна тя. – Не аз я скъсах.
— По дяволите, проклетата риза – изръмжа той. Погледът му
жадно огледа предната част на голото й тяло. Той собственически
хвана едната й гърда и прокара палец по зърното й. Елинор
потръпна от тази нежна милувка след гневното скъсване на
ризата и той забеляза това. Очите му се плъзнаха по лицето й.
— Не можеш да спреш, нали?
— Какво не мога да спра? – прошепна тя, неспособна да откъсне
очи от горещия му поглед и движещите се устни. Почувства
завладяващ импулс да се прилепи към мъжкото му тяло и да го
притисне към себе си.
— Да ме измъчваш.
Тя осъзна, че нещо гладко и твърдо се плъзга по зърното й.
Затаи дъх, когато разбра, че е коланът.
— Не мърдай – нареди той.
Елинор замръзна, когато долови раздразнение във властния му
тон. Един трепет разтърси тялото й. Беше го изиграла.
Отново.
— Стига си се усмихвала така.
Въпреки че видя как устните му леко се извиха в усмивка, тя
реагира на пламъка в очите му. Изтри всякакъв знак на
задоволство от лицето си. Той я погледна и задържа погледа й в
плен, докато плъзгаше колана отстрани по ребрата й и после по
стомаха. Тя толкова се вълнуваше, че беше като гъба, която
попива всеки негов жест, и жадно поемаше цялото удоволствие,
което той й доставяше.
Господи, беше невероятен.
Тя спря да диша, когато коженият колан се плъзна по-надолу.
Бедрата й леко помръднаха.
— Казах ти да не мърдаш – повтори той.
Напрегнатите мускули на лицето й се свиха. Двамата втренчено
се гледаха в продължение на един мъчителен и вълнуващ
момент, докато той търкаше срамните й устни с кожения колан.
После погледна между краката й, като не спираше с движенията
165
си. Тя изскимтя, а мускулите на бедрата й се свиха. Той вдигна
колана и я потупа няколко пъти по вагината.
Тя подскочи и издаде гърлен звук от възбудата, която я
прониза. Погледът му се спря на лицето й.
— Обърни се – мрачно каза той.
— Но…
— Просто го направи, Елинор.
Тя се обърна бавно, като усещаше сърцето си в гърлото. Той
повдигна ризата над задника й. Тя чу как той изстена зад нея.
Хвана едната й буза.
— Зачервила си се отзад. Толкова си лоша, нали? – дрезгаво
каза Трей, докато похотливо масажираше дупето й. Внезапно я
перна с колана по задника. Тя подскочи и изпищя. Коланът я
удари отново и накара кожата й да гори. Тя инстинктивно се
помъчи да отскочи, но той я хвана за раменете и я задържа.
Ръцете му се протегнаха към китките й. Хвана ги зад гърба й с
голямата си ръка, за да не може да помръдне.
— Можеш да мъчиш другите, но не можеш да понесеш ти да
бъдеш измъчвана – продължи той и въпреки грубия му глас тя
долови задоволството му.
Погледна го предизвикателно над рамото си.
— Мога да го понеса – увери го.
— Добре. Защото се държа много, много лошо, Елинор. Твоето
дразнене излезе извън контрол – сърцето й подскочи при тези
думи. – Наведи се напред, но съвсем леко. Повдигни си задника.
Сигурен съм, че знаеш как да го направиш – саркастично каза
той, имайки предвид танца й преди малко. Нежно прокара
сгънатия колан по дупето й, а тя вдигна ризата няколко
сантиметра и му предостави задника си. Той силно изстена и я
перна с колана.
Тя изхленчи и потрепери. Усети пареща болка, но всъщност той
не я удряше по-силно, отколкото тя се беше удряла по време на
стриптийза. Сложи брадичка на рамото си и захапа долната си
устна, докато го наблюдаваше. Той вдигна ръка и я плесна с
колана още няколко пъти. Държеше китките й и продължаваше
да я пляска, докато дупето й започна да гори, а краката й
отмаляха.
Тя отново беше обект на властното му държане в спалнята –
заради начина, по който уверено я караше да заеме поза, и
поради това, че я наказваше и доставяше удоволствие на плътта
й. Когато гледаше строгото му лице, докато я удряше с кожения
ремък, тя се възбуждаше нетърпимо. Беше разочарована –
наистина разочарована – когато той й каза да се обърне с лице

166
към него. Тя му се подчини, докато дупето й гореше, а клиторът я
сърбеше.
Той повдигна вежди.
— Къде е вибраторът? – попита я. Погледът й трепна към
масата и стола отляво и я издаде. Той вдигна ръка. Коженият
колан погали чувствителната й кожа. Тя се разтрепери още
повече. Той нежно потупа срамните й устни с колана точно над
клитора. Въздухът излезе от дробовете й. Тя започна да трепери
неконтролируемо.
Той направо я убиваше.
Посочи с брадичка към стола, където беше оставила вибратора.
— Иди и го вземи – нареди.
Тя отиде до стола и взе гумения полов член. Успя да не се
мръщи, докато се връщаше при него. Една усмивка трепна на
устните му.
— Разочарована ли си? Смяташе да го използваш в танца си, за
да ме измъчваш. Още не си свикнала с него, нали?
Тя спря на няколко крачки от него и се насили да се усмихне.
— Нямаше ли да ти хареса? – попита и поглади с пръсти
вибратора по дължина. Пръстите й се спряха върху главата на
изкуствения член. Усети триумф, когато видя Трей да я гледа с
присвити очи как милва играчката.
— Това ще ми хареса повече. Ела тук. Застани пред мен.
Поради строгия му тон краката й тръгнаха автоматично,
забравяйки за всякакво предизвикателно държане. Той бръкна в
предния джоб на дънките си и извади нещо като малко шишенце.
Отвори го и бръкна с пръст вътре.
— Ах – извика Елинор, когато той се пресегна между краката й
и започна да маже клитора й с крем. Тя потръпна от удоволствие.
— Какво правиш?
— Стой неподвижно – каза той. – Това е сенсибилизатор за
клитор.
Тя изпъшка безумно в ръцете му, защото още докато го
казваше, усети как нервите й започнаха да тръпнат и горят под
пръста, с който я търкаше.
— Господи, ти си хубава и влажна. Обичаш да дразниш, нали?
Или ударите с колана по дупето те нагорещиха толкова? –
изръмжа той до ухото й. Тя се беше фокусирала прекалено много
върху търкащия му пръст, за да отговори. Ако продължаваше
така, скоро щеше да свърши. – Елинор? – рязко каза той, понеже
тя мълчеше.
— И двете – успя да изрече тя.
— Така си и мислех. Хубаво ли ти е? – попита.

167
 Докато гледаше невиждащо в гърдите му, тя кимна. Той издаде
гърлен звук на задоволство и махна ръката си.
— Хей…
— Обуй това – прекъсна я и бръкна в задния си джоб. За нейна
изненада й подаде нещо като чифт черни копринени прашки. Тя
се поколеба. – Не се тревожи. Чисто нови са, подарък от Абигейл
Чейзън. Сложи си ги, Елинор.
Тя се пресегна. Почти автоматично усети, че има нещо тежко в
коприната и погледна объркано. Той отново бръкна с ръка в
джоба си и извади малко черно механично устройство.
— Вибриращи са. Време е да сърбаш, каквото си надробила,
Елинор.

ГЛАВА 15

Да,дотягуша
беше очарователна и сексапилна, но му беше дошло
да му отнема контрола. Той беше толкова
възбуден, че изобщо не й съчувстваше, когато й каза какво ще
направи, докато очите й се ококориха от неувереност и възбуда.
Гледаше как прекара прашките през черните си обувки и после
ги вдигна върху дългите си крака. Тя още държеше вибратора,
което правеше сцената още по-подлудяваща. Изчака, докато ги
нагласи, после пристъпи напред и бръкна между бедрата й да се
увери, че са наместени добре за максимална стимулация. Тя из-
скимтя от допира му, което накара ерекцията му да подскочи.
Отстъпи назад и срещна погледа й.
— Клекни.
Видя как мъчително преглътна в следващите напрегнати
секунди. За миг той се зачуди дали ще го направи. Тя беше най-
уникалната и чувствена жена, която беше срещнал, но не беше
типична робиня. Накрая обаче се предаде.
— Ако искаш да знаеш – тихо й каза той, – мъчението ще бъде
голямо и за мен.
Това помогна, както и очакваше. По-рано му беше казала, че
главната й цел е да го възбуди, докато и той я възбужда.
Бавно коленичи пред него. Той откъсна поглед от
умопомрачителните й голи гърди и се концентрира върху
бутоните на дистанционното в ръката си. Настрои го на средна
степен и вдигна поглед да види реакцията й. Тя леко се сепна,
коленичила на пода, и после устните й се разтвориха. Бузите й се
зачервиха още повече. Едно замаяно изражение се появи на
лицето й.
168
 Бедрата й пулсираха леко в ритъма на музиката.
— Това е… – тя учудено замълча, захапа долната си устна и
изстена.
Вълна от първично удоволствие премина през него от нейната
необичайна спонтанна реакция. Беше съвсем ясно, че не е
изпитвала такова нещо преди. Сега беше негова така, както беше
поискал.
— Да. Чувствителен е към звук. Вибрира в ритъма на музиката.
Придава нов смисъл на твоите танци, нали? Сега ми покажи
какво искаше да направиш с вибратора – грубо нареди той,
тиквайки го пред лицето й.
— Моля?
— Покажи ми какво щеше да направиш с вибратора по време
на танца си.
Той долови колебанието й. Но видя и предизвикателния блясък
в прекрасните й очи, когато го погледна.
— Направи го, Елинор.
Погледът й слезе надолу към ерекцията в дънките му. Той устоя
на силния импулс да онанира пред нея и вместо това увеличи
скоростта на вибрациите с още една степен. Тя изхленчи, цялото
й тяло леко се тресеше, а гърдите й трепереха. Зърната им
изглеждаха твърди и невероятно вкусни.
Тя вдигна вибратора към устата си. Бедрата й леко се клатеха и
после тя ги завъртя в такт с музиката. Той изстена.
Тя го убиваше.
Гледаше я като ястреб, когато започна да лиже главата на
вибратора. Тя го повдигна малко и прекара езика си – розов,
влажен и гъвкав – по дължината му до тестисите.
Обзе го първична възбуда. Той се хвана за тестисите, които го
боляха от еротичната гледка.
— Господи, Елинор.
Видя искрите в очите й и знаеше, че неговата реакция я
окуражи още повече. Тя си затвори устните и бутна вибратора
през тях, като ги накара да се отворят широко. О, господи. Той
разкопча копчетата на панталона си. Щеше да експлодира.
Гледаше като омагьосан, докато тя вкарваше гумения член
няколко сантиметра в устата си, после го вадеше и силно
смучеше. Виждаше се по издутите й бузи. Вибраторът беше по-
къс от неговия член, но диаметърът му беше подобен.
Предстоеше му истинска агония.
Той пъхна ръка в боксерките и хвана члена си. Извади го от
боксерките, без да сваля поглед от Елинор, която ритмично
пъхаше вибратора през нацупените си устни.
— По-бързо – настоя той.
169
 Тя започна да го пъха и вади в такт с музиката. Бедрата й
продължаваха да се движат в същия ритъм. После той изстена и
започна да онанира.
След момент пусна члена си и пристъпи към нея. Тя издаде
неуверен звук, когато той дръпна вибратора от стискащите й
устни. Ококореният й поглед накара члена му да подскочи във
въздуха. Това беше очаквал толкова нетърпеливо. Той сложи
длан отстрани на главата й и поглади зачервените й бузи с
палеца си.
— Малка вещица – каза. Пъхна гумения член между
зачервените й устни и започна да го движи навътре и навън,
докато се наслаждаваше на еротичната гледка и усещаше как
възбудата пулсира в него.
— Следващия път ще трябва да ти завържа очите – каза той и
извади играчката от смучещата й уста. – Карат ме да се изпразня
по-бързо, отколкото искам.
Хвърли вибратора на пода и пристъпи към нея. Очите върху
лицето й бяха огромни. Той хвана отдолу члена си и прекара
главата му по бузата й.
— Толкова си гореща – промърмори напълно замаян. – Отвори
си устните, Елинор.
Тя си отвори устата. Той натисна един бутон и настрои
вибрациите в прашките на най-висока скорост, преди да хвърли
дистанционното на пода. Чу как тя невярващо изстена от
удоволствие, преди да пъхне члена си между устните й и върху
влажния й език. Обзе го върховно удоволствие. Той на свой ред
силно изстена.
Тя започна да го смуче по-дълбоко. Той нежно хвана главата й
и докато буташе члена си в устата й, за момент усети пълно
блаженство. Те и двамата се мъчеха постепенно да вкарат члена
по-дълбоко при всяко влизане. Той беше доволен, когато тя си
затвори очите – бяха почти толкова еротични, колкото нейната
мека топла смучеща уста.
Докато го лижеше, той пипна тестисите си и с раздразнение
откри, че боксерките частично ги покриваха. Като направи
гримаса, се отдръпна назад и извади члена си от рая на устата й.
Тя си отвори очите и замаяно го погледна – изглеждаше
прелъстителна и хубава. Той си свали обувките и после дънките,
без да отделя поглед от нея. Осъзна, че сега е напълно гол, докато
тя тежко дишаше и цялото й тяло леко трепереше. После се сети.
— Ще свършиш ли? – тя гледаше недоверчиво. Той също
никога преди не беше използвал с партньорката си прашки с
вибрации. Очевидно това беше пропуск. Все пак се радваше, че

170
беше открил техния потенциал с Елинор. Еротизмът на момента
беше голям.
— Не знам – замаяно каза тя. – Чувствам се добре.
Той изруга и пристъпи към нея. Пъхна члена си в устата й. Тя
изстена и после устните й здраво се затвориха около него. Устата
й беше толкова розова и мека, но беше и силна. Той ръмжеше,
докато влизаше и излизаше от нея. А тя го посрещаше и главата й
се движеше в бърз ритъм напред и назад. Нетърпеливо го
поемаше, без да спира. Той усещаше нейната разпаленост,
възбудата й. Това подхранваше собствената му страст, докато
вече не знаеше къде свършваше неговото желание и къде
започваше нейното. Усети трепета на тялото й. Не беше като от
оргазъм, но представляваше продължителен процес. Беше
стигнала до необичайна степен на възбуда.
Както и той.
Хвана главата й и бутна още по-силно члена в устата й.
— Помагай си с ръка, Елинор – посъветва я той.
Ръката й стисна члена му и започна да се движи бързо нагоре и
надолу по него, докато го поемаше с уста. Той направи гримаса.
Господи, беше страхотно. Щеше да се изпразни. Тя изкрещя
върху члена му и наруши ритъма.
— Елинор? – напрегнато извика. Една тръпка премина през
тялото й. Той хвана члена си и го издърпа, като мислеше, че
прекалено силно го е вкарал. Гледаше я запъхтян, докато
гладката червена глава на члена му беше притисната към
разтворените й устни. Забеляза, че дъхът излизаше
неравномерно от устата й. Тя го погледна, а очите й бяха замаяни
и бляскави, докато тялото й се тресеше от оргазма.
Това беше най-еротичната гледка, която беше виждал.
Един вик се изтръгна от устата му. Той отново влезе в устата й,
като отчаяно искаше да се зарови в нея. Докато бързо се
движеше, започна да се празни. Тя изобщо не беше готова за
него. Той се разтресе и изстена, когато го заля удоволствие.
Понеже тя го държеше хлабаво в устата си, спермата се разля по
подпухналите й устни.
Той я хвана отзад за главата и изпъшка, защото още не беше
свършил. Внезапно устата й се стегна около члена му. Той леко
подскочи и пое дъх.
Те се гледаха втренчено, докато тя го довърши.
После се строполиха на леглото прекалено изтощени, за да се
пъхнат под завивките. Лицето й беше притиснато към гърдите
му, а ръцете му обгръщаха тялото й. Чувстваше се едновременно
и в рая, и в ада. Продължаваше да диша тежко дори след като
дишането на Трей се успокои. Тя се гърчеше срещу него, защото
171
трескавото й тяло се нуждаеше от стимулация. След минута той
се изправи на лакът и повдигна брадичката й от гърдите си.
Огледа я внимателно. Лицето му стана загрижено. Тя се взираше
в него замаяна и объркана.
Той бързо се надигна и дръпна прашките върху бедрата й.
Елинор силно изпъшка, когато я лиши от тях. Беше спряла да
разсъждава след големия оргазъм и не беше осъзнала, че той още
стимулираше напрегнатото й тяло. Тя изпъшка от облекчение, но
нещо продължаваше да я мъчи.
— Съжалявам, скъпа. Никога не съм използвал тези прашки
преди. Не исках да те наранят – мърмореше той, докато сваляше
обувките й. После легна на една страна, хвана тялото й със
силните си ръце и го повдигна върху себе си. Сега лицата им бяха
на сантиметри едно от друго. Той внимателно я разучавате.
Внезапно пръстите му се озоваха на вагината й.
— Нека те довърша още веднъж – промърмори.
Ръката му започна да се движи, а търкането му беше по-
силно от това на прашките. Тя пъшкаше от удоволствие.
Пръстите му милваха зачервената й буза, докато той я
наблюдаваше как отново стига до оргазъм. Някак си Елинор
знаеше, че докато остарее, няма да забрави нежността, с която я
гледаше, докато тя гореше в ръцете му.
Момент по-късно тя се разтресе от оргазъм. Той я целуна по
слепоочието и промълви в ухото й:
— Ти си най-красивото нещо, което съм виждал.
Тя изстена, залята от чувства.
— Това беше…
— Невероятно – довърши той вместо нея. После нежно целуна
устните й. Дали забеляза, че са малко възпалени? Той не беше
много груб с нея, но беше взискателен. На нея това й харесваше.
Целувката му беше страшно сладка след оргазма. Тя откри, че
иска още. Беше като жадно пиене след края на напрегнато
състезание. Момент по-късно той я хвана за главата, отдръпна се
леко и започна да изследва лицето й отблизо.
— Добре ли си? – попита я, а дълбокият му дрезгав глас беше
като балсам за напрегнатите й нерви.
— Много съм добре.
Очите му разглеждаха лицето й.
— Просто не знам как го правиш.
— Мога да кажа същото за теб – прошепна тя.
Една лека усмивка се появи на устните му. Сърцето й спря за
момент.
— Е, и това е нещо.

172
 — Какво искаш да кажеш? – промърмори тя, когато той се
наведе и разхлаби вратовръзката на врата й. Измъкна я през
главата й и през дългата коса и после я захвърли. Съблече ризата
от нея, а тя му помагаше.
— Хубаво е да знам, че не е едностранно, това е всичко – каза
той, изтегна се на възглавницата и я прегърна.
— Кое? – попита тя задъхано.
— Тази мания – отговори той, докато я галеше. Тя го погледна,
за да види изражението му. Нямаше и следа от хумор.
— Така ли наричаш случващото се между нас? – тихо го попита.
Той не отговори веднага, но ръката му продължаваше да гали
чувствителната й кожа. Накрая се наведе леко над нея и я
притисна към матрака. Изглеждаше толкова красив в този
момент с разрешената си коса, паднала на челото му, и с
кобалтовосините си очи, в които гореше огън. Тя затаи дъх,
докато го гледаше.
— Не знам как да го нарека. Ти знаеш ли? – сериозно я попита.
Тя поклати глава, без да може да отговори заради невидимия
балон в гърдите й.
— Просто не прилича на нищо, което съм преживявал досега,
Елинор.
Наведе се и нежно я целуна, а тя отчаяно изхленчи.

ГЛАВА 16

Т е лежаха така, целуваха се, галеха се и тихо си говореха,

докато телата им се успокоиха. Когато милувката му
отстрани по ребрата я накара да потрепери, той се протегна, за да
ги завие.
— Чух те да свириш на китара на втория етаж по-рано, когато
си тръгнах от апартамента ти – замечтано каза тя, докато галеше
гърдите му. Обичаше да усеща меката кожа над твърдите му
мускули. – Ти си невероятен – каза тя, като си спомни сложната
му творба. Той имаше истински талантливи ръце и пръсти. Колко
добре знаеше това! – Какво свиреше? Не познах парчето.
— Просто нещо, върху което работя.
Тя повдигна глава.
— Не знаех, че композираш музика.
Той кимна разсеяно, докато махаше с пръсти дългата коса от
лицето й.
— Не композирам и не свиря толкова често, както навремето.
Това е едно от много неща, от които се отказах, когато
173
създадох TalentNet. Но напоследък се опитвам да намирам малко
повече време за него.
— Звучеше едновременно като класическо и като рок парче. В
един момент беше меланхолично, а после – вълнуващо и буйно.
Наистина беше хубаво, Трей.
Ръцете му спряха да я галят.
— Благодаря – каза той малко сепнат, но доволен от оценката й.
Внезапно повдигна вежди. – Колко време ме слуша?
Тя наведе глава.
— Пет или десет минути.
Той се разсмя дрезгаво и продължи да я гали.
— А аз през цялото това време изгарях от желание да сме
заедно.
Тя понечи да каже нещо, но се спря.
— Какво?
— Не знам дали ще ти хареса да го чуеш, но това, което
свиреше, беше много… – тя наведе глава да скрие смущението си
– романтично.
— Романтично? Наистина ли?
— Защо изглеждаш изненадан? – попита тя и го погледна.
Трей се усмихна иронично.
— Никога не съм чувал подобно описание за мен или за това,
което правя.
— Това е правилната дефиниция според мен – скромно каза тя.
– Имаш ли запис как свириш?
— Всъщност да. Разполагаме с две записващи студия във
фирмата.
— Може ли да го чуя?
— Разбира се, ако искаш.
— Искам. И не те лаская излишно. Наистина ми хареса. Беше
разтърсващо като музиката в някой епичен филм. Накара ме да
почувствам…
Тя преглътна мъчително и за момент беше объркана. Беше
стояла в дъното на стълбите и беше слушала с благоговение
няколко минути, докато нотите, носещи се във въздуха, караха
духа и да се превръща в буйна река. Свиренето му я беше
изпълнило с копнеж. Тя го усети и сега, докато Трей я
прегръщаше.
Осъзна, че пръстите му бяха под брадичката й, и неохотно го
погледна в очите.
— Какво те накара да почувстваш? – попита той.
— Копнеж – колебливо прошепна, като крадешком погледна
лицето му.

174
 За момент той просто сериозно я изучаваше. После се наведе и
я целуна толкова нежно по устата, че Елинор усети тази целувка
като мълчалива благословия.
__________

След това те лежаха тихо известно време – и двамата будни, и

двамата замислени. Елинор се чувстваше затоплена и
изключително доволна в неговата прегръдка, докато вдишваше
мириса му и усещаше как сърцето му бие до бузата й.
Стомахът й започна да курка. Трей се засмя и погали корема й.
— Знам, че не яде достатъчно на вечеря – дрезгаво каза той.
Тя повдигна глава от гърдите му.
— Нека нападнем хладилника – развълнувано предложи.
— Храната на Екатерина Велика?
— Трябва да изядем поне малко от нея. Не съм я пипнала,
откакто ми е дадена. А тя е достатъчна за цяла армия – Елинор
отхвърли завивките. – Майка ми понякога може и да ме
подлудява, но готвенето й компенсира това. Наистина.
Той си обу дънките. Тя си сложи ризата, с която беше правила
стриптийз.
Докато топлеше храната, Трей излезе от кухнята. За момент тя
почувства безпокойство. Опита се да разбере защо е разстроена и
после се сети.
Всекидневната й беше смътно осветена, но имаше семейни
снимки в далечния шкаф за книги до прозореца. Ако Трей ги
видеше, вероятно щеше да зададе въпроси.
А тя не беше споменала Кади пред него. Дали защото майка й и
Джими бяха намекнали, че свободното й дръзко поведение
напоследък е свързано с внезапната смърт на Кади? Ами, ако
всичко – включително това нещо с Трей – се дължеше на скръбта
по сестра й?
Ами, ако тя, както каза майка й, наистина страдаше по
неестествен начин? Ами, ако имаше страх от близост? Искаше и
се Трей да не го беше изричал. Звучеше й като някаква
неизлечима хронична болест.
Нямаше да си позволи да се разболее от нея. И все пак още не
беше готова да разисква темата за Кади с Трей. Особено когато
нещата между тях вървяха толкова прекрасно. Тя побърза да
излезе от кухнята с надежда да отвлече вниманието му от
снимките, като му каже, че храната е готова. Спря се, когато
стигна всекидневната. Тайната й беше в безопасност.
Още не беше стигнал далечния край на стаята, където бяха
снимките. Вместо това сериозно изучаваше съдържанието на
близката библиотека. Смътната светлина от коридора
175
позлатяваше слабото му тяло, облите му рамене и мускулести
ръце. За секунда тя само се любуваше на чудото, че той беше на
няколко крачки от нея и разглеждаше колекцията й от книги.
После той погледна встрани, забеляза я и издърпа една книга
от лавицата.
— „Гордост и предразсъдъци“ – каза и тръгна към Елинор. –
Личи си, че доста е четена.
— Това е любимата ми книга – призна тя. – Затова бях
шокирана, когато те видях да я четеш на литературната вечер.
— Така ли? – дрезгаво попита той и се наведе да докосне с устни
слепоочието й. Тя потрепери от удоволствие и го погледна.
— Тогава ми се стори изненадващо. Но откакто съм с теб, все
по-малко ми се струва такова – прошепна тя и се повдигни на
пръсти да притисне устните си към неговите.
— Значи, вече не мислиш, че съм невежа? – тихо попита той,
след като се отделиха един от друг.
— Може би невежа с потенциал – заключи тя.
Устните му шеговито се извиха. Той вдигна книгата.
— Напоследък бях нехаен към ангажимента си да я прочета.
Може би ти ще ми я прочетеш… и ще ми я обясниш.
— Не знам дали имам сили да направя това.
Усмивката му се разшири, преди да се наведе и да й даде
поредната си целувка.
— Започвам да мисля, че ако някой е способен на това, то това
си ти, Елинор.
__________

Решиха да ядат в леглото. Елинор напълни по един поднос за

двамата и тръгнаха към спалнята.
— Хей – извика тя, когато той тръгна надясно в коридора. Трей
погледна над рамото си. – Къде отиваш?
Той погледна несигурно към коридора.
— В спалнята.
— Ох – тя се сети, че никога преди не беше влизал в
главната спалня. – Всъщност това не е моята спалня, а гостната
стая – каза и наклони глава наляво. – Ето тук.
Той я последва в главната спалня.
— Хубава е – каза той и се огледа, когато тя запали светлините.
Отиде до далечния край на леглото й и седна с подноса си. Когато
и двамата бяха вече на леглото, тя забеляза, че беше повдигнал
вежди. – А използвахме през цялото време онази стая, защото…
— Има гледка – довърши Елинор, без да вдигне поглед, за да не
долови той объркването й.

176
 Започнаха да ядат, а Трей с всяка минута ставаше по-
ентусиазиран и поглъщаше храната като вълк. Тя не можеше да
не се чувства горда от вкусотиите на майка си, когато го видя как
лакомо яде.
— И как тогава ме забеляза? – попита той, щом направи пауза,
за да изпие половин чаша вода.
Тя замръзна, протегнала ръка с пелмени към устата си.
— Какво?
— Как ме видя през прозореца, при положение че спиш тук? –
попита отново.
Сърцето й се разтуптя.
— Всъщност по случайност. Искам да кажа първия път. След
това… проверявах – той я гледаше въпросително, докато
дъвчеше. Тя потърси правдоподобен отговор. – Родителите ми
останаха тук за един уикенд миналата година. Аз им дадох моята
стая, защото има по-голямо легло, и останах в гостната. Тогава се
случи – каза тя и се престори, че отново се е фокусирала върху
яденето. За няколко секунди си помисли, че ще й зададе още
въпроси. Но после той се пресегна и взе последната палачинка от
подноса. Тя кимна към протегната му ръка и иронично го
окуражи. Той се усмихна и потопи палачинката в нейната
сметана. После я захапа и изстена.
— Господи, тази храна е страхотна.
Тя се засмя.
След като се нахраниха и прибраха съдовете, Трей настои тя да
му чете от „Гордост и предразсъдъци“.
— Сериозно ли? – попита го тя невярващо, когато се върнаха в
леглото и той й подаде книгата.
— Напълно – безизразно отвърна той. После отвори книгата на
последната страница, която беше чел, и й я подаде, като се
просна назад върху възглавниците. Елинор си отвори устата да
протестира, но после видя хубавото му тяло, изтегнато на леглото
с ръце под главата. Изглеждаше напълно отпуснат и уязвим. Тя
бързо смени мнението си за четенето.
Ако се заинтересуваше достатъчно от тази книга, може би щеше
да й позволи да го докосва до насита, докато чете. Във всеки
случай звучеше като план.
След десет минути четене обаче той рязко хвана ръката й,
докато тя го галеше по корема над дънките, а пръстите й се
пъхаха под колана му. През цялото време усещаше напрежението
в него, така че не беше изненадана. Отдели очи от текста и го
погледна.
Той вдигна глава от възглавницата. Сините му очи възбудено
светеха.
177
 — Не ме гледай така невинно, Елинор.
Тя скри усмивката си. Наистина го беше галила безсрамно,
докато четеше. Той грабна книгата от ръката й и я захвърли на
нощното шкафче.
— Никога няма да успея да довърша тази книга – каза той и се
пресегна за нея. Пръстите му я погъделичкаха по ребрата. Тя се
изкикоти и се сгърчи до него. – И ти си виновна за това. Ти
трябваше да ме научиш как да я възприема. Трябва да се
засрамиш.
Той зарови пръстите си по-дълбоко и тя се задави от смях. Трей
се ухили още повече. Тя го погъделичка между ребрата, за да си
отмъсти, и за момент започнаха да се боричкат.
След малко тя се предаде, прегърна го зад врата и придърпа
главата му на сантиметри от своята.
— Предаваш ли се? – попиша я той с наперен вид.
Тя се притисна към него. Беше толкова силен. Усещаше го
чудесно.
— Не съвсем – доволно въздъхна тя, когато отворената му ръка
погали голото й бедро и задника й и всички признаци на
дразнене изчезнаха. Тя изви гръб до него, жадна за страстта му. –
Просто съм съгласна. На кого му трябват измислици, когато
истинските неща са под ръка? – тихо попита, преди той да впие
устни в нейните.

ГЛАВА 17

Е линор направи омлет за закуска. Трей от своя страни

препече филийки и свари кафе. След като се нахраниха,
прекараха една ленива сутрин в леглото, гледаха
телевизия и правиха любов. Тя обичаше всяко ново нещо, което
научаваше за него без значение колко малко или безсмислено
изглеждаше. Например, че беше фен на тайландска, италианска,
германска и японска храна. Макар да добави и руска храна в
списъка на любимите си след тяхното ядене миналата вечер, на
Елинор и стана смешно, когато откри, че само при споменаването
на хайвер на него му се повръщаше.
Докато учил в колежа, той свирел в някаква рок банда, чийто
барабанист Адам Кийс по-късно станал член на известната банда
„Комютър тос“. Адам Кийс завършил компютърни науки и
споделял интереса на Трей към онлайн културата. Той също така
изиграл голяма роля в живота му, защото му помогнал да развие
уебсайта си за рок банди. Сайтът по-късно на свой ред се
178
отблагодарил на Адам и неговата банда чрез стигане на върха на
класациите.
Още когато бил дете, интересите на Трей били разностранни.
Бил фен както на американския, така и на английския футбол.
Когато навършил седем години, вече можел да язди кон, а на
тринадесет карал комбайн. Бил единственото момче в
гимназията, което играело два вида футбол, членувало във
фондация „Бъдещите фермери на Америка“, участвало в кръжок
за технологии и свирело в новосъздадена джаз банда. През
последната година, след като се изтощил от толкова дейности в
училище и от работата във фермата, учителят му го посъветвал да
се откаже от нещо.
— И направи ли го? – попита го Елинор, докато лежаха,
прегърнати в леглото. Тя обичаше да слуша звука на дълбокия му
глас до ухото си, докато притискаше глава към гърдите му.
— Да, спрях да излизам с момичета – тя повдигна глава и го
изгледа поразена. – Само за няколко месеца – преди и по
време на изпитите. Взимах стипендия и не исках да я изгубя –
Елинор повдигна вежди, а той я изгледа подозрително. – О,
разбирам. Знам какво си мислиш. Че в такъв случай това в
момента не е прецедент, нали?
— Връзките с жените са отпаднали първи дори тогава. Ние
веднага трябва да бъдем зачеркнати от списъка с важните неща –
промърмори тя.
Умишлено го дразнеше, така че беше шокирана, че той стана
сериозен.
— Права си – каза след малко. – Никога не съм се замислял за
това преди.
— Защо мислиш, че жените са най-лесно заменими?
Той замълча за няколко секунди.
— Всъщност не е честно това да се отнася за всички жени.
— Така ли?
— Да. Джанис Хофман, с която ходих миналата година, беше в
дъното на списъка. Но не можем да поставим всички жени под
общ знаменател. Нали?
— Не можем… – бавно се съгласи тя.
— Определено има едно „но“ в това „не“, Елинор.
Тя се усмихна.
— Прави ми впечатление, че често описваш жените, с които си
ходил, като изискващи много грижи. Може би ти считаш
връзките си за работа вместо за удоволствие – просто още един
проект от твоя списък. Не е ли възможно, след като виждаш
връзките по този начин, да привличаш жени, които имат същата
представа?
179
 — Ти да не би да си любител психолог? – попита той, завря
ръце в косата и погали скалпа й. Тя си затвори очите и изпъшка
от удоволствие.
— Много добро описание за дъщеря на психолог. Просто мисля,
че връзките, сексът и романтиката не трябва да са толкова
сериозни, колкото ти ги виждаш.
— По-забавни ли трябва да са според теб? – тихо изръмжа той и
целуна края на устата й. После я обърна по гръб и се качи върху
нея.
— Във всеки случай на тях не бива да се гледа като на
неприятна работа – подразни го тя.
Той се засмя, сви крака и потърка растящата си ерекция по
корема й. Тя се пресегна и заби нокти във врата и раменете му.
Господи, обичаше да се чувства така. Навсякъде. Видя познатия
блясък в сините му очи и разбра, че и той се радваше на допира й.
Хвана двете й гърди и прекара палец по едното зърно. Усмивката
му изчезна.
— Няма никакъв проблем ти да си на първо място в списъка ми
със задачи – дрезгаво каза. – Можеш да ми се довериш за това,
Елинор.
Наведе глава да я целуне. Изглеждаше секси и дразнещо,
докато бяха в леглото, и когато изричаше тези думи, тя не видя и
сянка от ирония по лицето му.
__________

Трей искаше да отиде на фитнес този следобед, а после

смяташе да се отбие до офиса, където имал неотложна работа.
Елинор каза, че също има задачи за вършене.
— Освен това обещах на мама да й върна посудата – замислено
каза тя, докато стояха до входната врата. Тя се чувстваше малко
нервна от разделянето им. Този път времето им заедно беше
много еротично, интимно и… специално. Беше минало
денонощие, което искаше да й се случи отново. И беше малко
тъжна, че всичко така бързо беше свършило.
— Да, изглежда ометох храната на майка ти, нали?
Тя го потупа силно по стомаха и самодоволно се усмихна.
— Кой да знае, че количество за цяла армия ще бъде изядено от
Трей Риърдан.
Той я взе в ръце и доближи лицето си до нейното. Ниският му
смях й харесваше, докато устните му се движеха по врата й и
стигнаха до нейните устни. По-рано тя му беше дала да използва
нова четка за зъби, след като се изкъпе. Сега миришеше ма мента
и на чиста мъжка кожа.

180
 — Благодари на майка си от мое име. Кажи й, че храната беше
фантастична. Мисля, че съм се пристрастил към нея – каза той,
докато гледаше Елинор.
Пулсът й започна да тупти от тези думи, но тя реши, че трябва
да изглежда спокойна.
— Повярвай ми, тя знае, че е фантастична, но все пак ще й
предам.
Трей я целуна още веднъж.
— Почини си добре тогава – каза той, но не даваше признаци
да си тръгва.
— Ти също – каза тя с надежда той да не усети колко бързо бие
сърцето й. То се сви, когато той я целуна за последно и се отдели
от нея.
Секунда по-късно се спря до отворената входна врата.
— Може ли да те заведа на вечеря довечера? – попита през
рамо.
Обзе я такова облекчение, че го усети физически.
— Ще се радвам.
— Добре. Защото истината е, че…
— Да? – задъхано го подкани да продължи тя, когато замлъкна.
— Не ми се иска да си тръгвам.
Тя примига при неговото признание. Звучеше малко
изненадан, че го е казал, сякаш в този момент беше осъзнал този
факт.
— И аз не искам да си тръгваш.
Той леко се усмихна и се върна при нея. Целуна я по устата.
— Всъщност това го прави по-лесно. Не много, но мъничко. Ще
ти се обадя по-късно и ще решим по кое време да се срещнем.
Тя кимна. Той я изгледа за още една секунда, преди да се
обърне и да си тръгне.
Беше прав. След признанията им се почувства по-добре, докато
го гледаше как си тръгва.
Не много, но поне мъничко.
Елинор не можеше да повярва колко различен беше Трей в
действителност от статиите в списанията и дори от нейните
очаквания, направени на база шпионирането на интимния му
живот. Той беше учудващо откровен и приятен за компания. На
нея започна да й става все по-ясно, след като беше прекарала
повече време с него, че го е виждала в едномерната светлина на
сексуалната му привлекателност.
На копнежа си.
Честността му го правеше още по-привлекателен, но също така
увеличаваше вината й.

181
 Въпреки че тя не беше съвсем сигурна, че трябва да се чувства
виновна. Той от началото й беше предложил сексуална връзка
без никакви ангажименти и тя беше приела. Оттогава бяха
започнали да навлизат във все по-дълбоки води, но все пак това
си оставаше нещо, за което и двамата се бяха съгласили, – че се
дължи единствено на необичайното физическо привличане.
Така че какво от това, че се правеше на по-вълнуваща,
отколкото е? Поведението й на сексуално уверена жена само
добавяше пикантност и вълнение към тяхната връзка.
А може би целият размисъл беше, защото миналата вечер по
време на вечерята той беше намекнал, че нещата между тях са
по-сериозни, отколкото изглежда на пръв поглед. И колкото
повече се задълбочаваха, толкова по-съдбоносна ставаше
честността.
„Стига с това премисляне на нещата“, каза си тя поне половин
дузина пъти този следобед, докато взимаше дрехите си от
химическо чистене и караше към къщата на родителите си в
Евънстън. „Нещата с него вървят страхотно. Ти вече вкусваш
онова голямо, сочно и сладко парче от живота, за което те
окуражи Кади. И това, че не му казваш всичко, не те прави като
онази жена, която е пробола с игла презервативите му. Всеки се
преструва малко в началото на връзката. Просто се наслаждавай,
докато можеш.“
Лекцията, която си изнесе наум, проработи малко, защото,
когато дойде време да се приготви за срещата си с Трей –
всъщност това наистина си беше любовна среща, – се почувства
малко по-спокойна и положителна. Повече от положителна.
Развълнувана.
Трей се обади около три и половина и каза, че е резервирал
места за седем часа в „Парк грил“, но щял да дойде да я вземе в
пет, ако успее да се приготви дотогава.
— Пет? Защо в пет?
— Подготвям нещо за дългия уикенд и финализирахме
подготовката, докато бях в офиса. Ще бъде много вълнуващо –
каза той по телефона.
— Какво е? – попита тя, а любопитството й растеше.
— Няма да ти кажа, изненада е. Говорихме си как не се
възползваме от събитията в града. И това е шанс да го направим.
Мислиш ли, че ще си готова до пет часа?
Тя му отвърна, че ще се опита.
— Носи удобни обувки и топло палто – каза й той, преди да
затвори.

182
 Имаше нещо в неговия тон, което я накара да си помисли, че
наистина я очаква мистериозно събитие. Това само разпали
вълнението й.
Заради факта, че явно щяха да бъдат навън за известно време,
тя избра да носи чифт дънки, меки ботуши над коленете, дебел
бял пуловер и бялото палто от изкуствена кожа на Кади, което
беше не само модерно, но и много топло. Върза косата си на
опашка заради дебелата яка на пуловера и си сложи малко грим.
Когато се приготви, видя в огледалото колко елегантна и
самоуверена изглежда.
Отвътре обаче сякаш рояк пчели беше затворен в корема й.
Щом Хари се обади да съобщи за пристигането на Трей, тя се
напръска с любимия парфюм и отиде да си вземе чантата.
Момент по-късно изпълнена с вълнение отвори вратата след
почукването му. Разбра по топлия му възхитен поглед, че не беше
забелязал нервността й.
— Изглеждаш фантастично!
— Ти също – каза му тя. Меко казано. Той беше страшно красив
в черните дънки, снежнобялата памучна риза с висока яка, шала
в цвят ръжда и черното си палто. Имаше набола
брада по челюстите му, а косата му беше секси разрошена.
Искаше й се да го изяде.
Той се усмихна, пристъпи към нея и я целуна по устата. После
вдиша и я помириса зад ухото.
— Миришеш хубаво – дрезгаво каза и накара кожата й да
настръхне от удоволствие. Притисна устни към врата й и
въздъхна.
Тя усети, че слага нещо в ръката й.
— Какво е това? – попита, погледна и видя флашка.
Той смутено вдигна рамене.
— Запис на мое изпълнение. Взех го, когато бях в офиса. Но
имай предвид, че аз съм изпълнителен директор на компания,
която представлява най-талантливите музиканти на планетата,
не и един от тях.
— И за секунда не вярвам в това – сериозно настоя тя. – Чух те
да свириш и знам, че можеш. Ако решиш да станеш музикант, ще
бъдеш толкова успешен, колкото си и като директор на TalentNet.
Той се усмихна самодоволно и я целуна по устата.
— Хубаво е да знам, че ако реша да се развивам в това
направление, ще има още един човек, освен майка ми, който ще
купи албума ми – тя го изгледа печално и той се усмихна. –
Хайде. Ще закъснеем. Вече има голям трафик. Колата ни чака.
Тя сложи флашката на масата във фоайето и го последва до
вратата.
183
 — Трафик за какво?
— Ще видиш.
Тя се засмя и побърза да го настигне надолу по коридора.
Беше тиха вечер, а температурата беше около нулата. Черна
кола ги чакаше на алеята пред блока.
— Елинор, това е Били – каза Трей, когато се качиха в колата. –
Той често ме кара.
Елинор и мъжът на средна възраст се поздравиха.
— Съобщиха по радиото, че „Лейк шор драйв“ вече се е
напълнил с коли – каза шофьорът, като се готвеше да тръгва.
— Закарай ни, колкото може по-близо, до парка, а останалия
път ще изминем пеша – нареди Трей, след като си погледна
часовника.
— За какво е този трафик? – попита отново Елинор. Той само се
усмихна, а очите му светеха в сянката, докато взе ръката й.
Били зави по оживеното авеню „Мичиган“ и Елинор забеляза,
че тълпата по тротоарите вървеше на юг. Въпреки че кварталните
улици не бяха претъпкани, и там имаше много хора, запътили се
към парка. Когато стигнаха улица „Рандолф“, тълпата вече беше
станала гъста.
— Затворили са улицата – каза тя, като видя полицейски коли,
спрели отдясно. – Какво става? – попита, умряла от любопитство,
докато излизаха от колата, за да се присъединят към
множеството. Тя видя огромната осветена елха във вътрешността
на парка. Долови далечна музика. Чувство на вълнение и
оживление се излъчваше от тълпата.
— Това е концерт изненада – каза Трей, докато я дърпаше. –
Съобщиха го по социалните медии преди няколко часа, а сега
Вече върви по радиото и телевизията.
— Концерт изненада ли? – задъхано попита Елинор. – Кой ще
свири?
Но върволицата стана още по-гъста, а музиката се чуваше по-
силно. Трей не можа да й отговори, трябваше да проправи път.
Продължаваше да я държи за ръка и да я тегли през тълпата.
След минута се освободи пространство, когато тръгнаха надолу
към седалките и тревистата площ на амфитеатъра.
— О, господи, виж колко хора – промърмори тя, ококорена от
удивление. Седалките вече бяха заети, а тревистата площ беше
пълна. Музиката идваше от около петнадесет танцуващи и пеещи
жени на сцената. Трей я поведе към огромния павилион.
Звучеше джаз версията на „Санта бейби“ и на тълпата страшно
й харесваше. Големи екрани от двете страни на сцената
позволяваха сцената да бъде видяна и от най-далечната точка на
парка. Елинор гледаше представлението, докато Трей
184
продължаваше да я води нанякъде. Краката й започнаха да се
влачат, когато стигнаха съвсем близо до павилиона и тя загуби от
поглед изпълнителите.
— Хайде – бяха стигнали отстрани на сцената. – Сега ще
излязат.
— Кой ще излезе? Къде отиваме? – тя се смееше невярващо.
— Отзад – чу го да казва и после се намериха пред една врата с
няколко души отпред. Той бръкна в горния джоб на палтото си.
Един мъж започна да разглежда бележката, която Трей му даде,
със сериозно изражение. После човекът от охраната вдигна глава
и се усмихна.
— Насладете се на шоуто, мистър Риърдан. И благодаря, че го
уредихте. Изглежда, ще дойдат много хора.
— Благодаря – каза Трей и охраната отвори вратата за тях.
После се насочиха нагоре по някакви стъпала, докато сърцето
на Елинор лудо биеше от вълнение. Чу в далечината глас по
високоговорителя, който беше леко заглушен от тропота по
металните стълби и виковете на тълпата. Сърцето й подскочи при
експлозията от аплодисменти.
Дали беше разбрала правилно?
Трей я заведе в една тъмна част. Над рамото му тя видя блясъка
на светлините между завесите. Началните ноти на Sock it to me,
Santa прозвучаха около тях и накараха пода да кънти. Преди
Трей да я отведе почти до сцената, тя го дръпна. Той се спря.
— Бруно Марс и Сам Смит ли казаха? – невярващо извика тя
над шума. В този миг те започнаха да пеят и нямаше нужда Трей
да й отговаря. Тя се усмихна широко, той също й се усмихна.
Наведе се и проговори до ухото й:
— Импровизирано празнично представление. TalentNet и
Magnificent Mile Association го уредиха с певците. Ела – каза.
Тя нетърпеливо го последва зад сцената. Обзе я
страхопочитание, докато гледаше ярко осветената сцена с
двамата енергични и талантливи изпълнители, както и групата
от поддържащи вокалисти. Почти можеше да докосне
танцьорите и усещаше топлината на сценичното осветление.
Погледна към Трей. Той я забеляза и сърдечно й стисна ръката.
Тя се засмя и една вълна от щастие я заля. Разбира се,
вълнението й се дължеше отчасти на необичайното стоене зад
сцената съвсем близо до изпълнителите.
Но най-вече изпитваше чиста радост, че стои до него в
момента. Той правеше всичко толкова колоритно и пълно с
живот.
Караше я да се чувства, сякаш светът беше едно ново чудесно
място.
185
 __________

Вълнението й продължи и по-късно, когато седнаха в „Парк

грил“. Умът и тялото й още бяха развълнувани от изненадващия
концерт.
— Не ми трябва шампанско – каза тя на Трей, когато вдигнаха
за тост чашите си. Гледаше го със светнали очи. – Кой се нуждае
от шампанско след такава вечер? Вътрешно всичко в мен кипи.
Благодаря ти. Беше невероятно.
Той наведе глава към нея.
— Знаеш ли, че точно сега грееш? Наистина – прошепна и
погледът му се спря на лицето й.
— Зачервена съм от танцуването. Беше горещо под сценичното
осветление – отвърна тя. Още не можеше да повярва, че накрая
на концерта те бяха излезли отпред заедно с другите хора, които
наблюдаваха иззад сцената. Винаги щеше да помни как беше
танцувала с Трей на незабравимото парче Santa Claus Is Coming
to Town, докато тълпата припяваше и лудееше.
Тогава за първи път осъзна, че никога преди не се бе влюбвала.
До този момент.
И още летеше в облаците от това откритие. В периферията на
съзнанието й витаеше страх, една тревога, че е направила
фаталната грешка да се привърже. Но точно сега сияеше. Още
усещаше еуфория, докато гледаше Трей.
Той се наведе и докосна устните й със своите.
— Грееш, защото си хубава – каза той. – Отвътре и отвън –
сърцето й подскочи от това, което прочете в очите му.
След вкусната вечеря Трей я заведе в апартамента си. Още щом
слязоха от асансьора, те започнаха да се събличат. Нямаха
търпение да се наситят един на друг.
След като правиха любов, останаха в леглото, а Елинор се
загледа през отворения прозорец към своя апартамент отсреща.
Клепачите й все повече натежаваха.
— Трей? – тихо го повика и наруши тишината.
— Да? – отвърна той, докато я галеше по рамото.
— Защо не ми каза, че си толкова добър танцьор?
Той изсумтя.
— Щом не се спъвам в такта на музиката, значи, съм добър
танцьор?
— Справи се много по-добре – настоя тя и притисна устни към
гърдите му. – Благодаря ти отново.
Той дрезгаво се засмя.
— Вече десет пъти ми благодари. Пак заповядай. Но не беше
кой знае какво. Аз ходя много по концерти. Това ми е работата.
186
Ти направи този концерт приятен, така че аз трябва да ти
благодаря. Ще те заведа на колкото концерта поискаш –
довърши той и я целуна по главата.
Сърцето й подскочи, както винаги, когато той намекнеше, че
ще бъдат заедно в бъдеще. Беше много чувствителна по този
въпрос – особено след тази вечер осъзна, че е влюбена в него.
Все пак той не разбираше напълно какво имаше предвид тя.
— Не. Не исках да кажа само това – каза тя, сгуши се по-близо
до топлото му силно тяло и въздъхна доволно. Целият адреналин
от тази вечер изчезна и я надви умора.
— Какво имаше предвид тогава?
— Не ти благодаря, само че ме заведе зад сцената на такъв
чудесен, невероятен концерт. Никога не съм танцувала точно под
прожекторите и пред такава огромна публика – уморено каза тя.
– Беше малко страшно. Но бях с теб – прошепна. Сложи длан на
гърдите му и усети пулса на сърцето му. – Така че всичко е наред
– промърмори Елинор и потъна в дълбок спокоен сън.

ГЛАВА 18

Н а другата сутрин закъсня за работа, защото не й се

тръгваше от обятията на Трей. Единствената й утеха
беше, че и той неохотно я пусна. Едно беше сигурно: голямото им
физическо привличане ставаше все по-силно.
Въпреки това тя нямаше друг избор, освен да си тръгне. Не
само че графикът й за работа беше претрупан след празниците,
но имаше и литературно четене вечерта. Двамата се бяха
уговорили да вечерят по-късно. Заради предстоящото на
следващия ден откриване на изложбата днес имаше доста работа.
Като добавим, че си беше наумила да излезе от музея преди
шест часа, за да си иде вкъщи и да се облече секси за четенето
вечерта, задачите ставаха още повече. Искаше да подлуди Трей
по време на мероприятието и после да му предаде контрола.
Беше рисковано от нейна страна, но пък щеше да бъде
вълнуващо. Нямаше търпение.
Беше излязла тази сутрин от апартамента си в не съвсем
приличен вид – косата й беше хваната на кок, носеше
всекидневна рокля и чифт удобни обувки, за да не я болят
краката, докато отиде пеша до музея, както правеше всеки ден.
Макар да се чувстваше малко нервна, че е закъсняла, не
можеше да изтрие усмивката от лицето си тази сутрин, докато
помагаше на Джими с подготовката на изложбата. Всеки път,
187
когато си помислеше за предишната вечер с Трей – всеки път, в
който изобщо се сетеше за Трей, – цялата грейваше от щастие.
— Някой е влюбен – подразни я Джими на обяд в кафенето
същия ден. Тя му беше разказала всичко за концерта изненада, за
пропуска на Трей, с който се качиха отзад на сцената, и как бе
танцувала с него и танцьорите на шумния незабравим финал.
Опитваше се да си изтрие глупавата си усмивка, но все не
успяваше.
— Кое те накара да кажеш това? – попита тя и се престори на
равнодушна, не я интересуваше обаче дали й се получаваше.
— Не знам. Може би защото реши, че корсажът на роклята на
Линкълн трябва да се свали, за да се реставрира материята,
вместо да раздаваш команди наляво и надясно, както
обикновено, и да се панираш, че изложбата ще бъде открита след
по-малко от двадесет и четири часа. За разлика от всички други
пъти днес беше любезна и усмихната и успя да свършиш всичко
за рекордно време. Ако това се дължи на любовта, искам и аз да
се влюбя.
Джими повдигна вежди. Той все я подпитваше за любовта и
искаше тя да захапе въдицата. Но чувствата й към Трей бяха
прекалено нови. Сурови и мощни.
Прекалено плашещи.
Ако започнеше да разказва за тях на Джими, може би щяха да
станат дори по-реални. Сигурно щеше да се наложи да признае,
че като се има предвид споразумението в началото на връзката
им, сега й беше невъзможно да каже колко дълбоки или
дълготрайни ще са нещата между тях. Трябваше да признае, че
не е съвсем сигурна какво ги очакваше в бъдеще. И че се страхува
дали всичко няма да се разпадне при случаен удар от страна на
съдбата.
Разискването на връзката й можеше да развали магията, а това
беше нещо, което тя не желаеше да се случва.
— След като вече всичко е готово за изложбата на Мери Тод
Линкълн, имаш ли нещо против да се оттегля долу за останалата
част от следобеда? – попита тя Джими, като заобиколи въпроса
му. – Току-що получихме онази частна колекция, която включва
балната рокля на Маргарет Харисън, а може да ми помогне само
Бетси, и то до четири часа днес.
Приятелят й се съгласи.
Двете момичета започнаха да разопаковат, записват и
складират костюмите, снимките и другите дреболии. Колекцията
беше от последните двадесет години на деветнадесети век и беше
свързана с политическите и социалните събития в Чикаго –

188
любимата тема на Елинор. Чудесна възможност напълно да
загуби представа за времето.
Когато се осъзна, Бетси отдавна си беше тръгнала, а тя чуваше
приглушения глас на Джими, който я викаше в далечината.
Примига, изтри си очите под очилата и се върна замаяна в
реалността.
— В стая „Д“ съм, Джими – извика тя от вратата. Работното й
място в мазето се състоеше от много стаи и включваше дузина
помещения с различна температура, складове, работни кабинети
и студия за произведения на изкуството. Тя погледна часовника
си и невярващо изруга под нос. Беше го направила отново, беше
се изгубила в историята. Започна внимателно да опакова
снимките, които беше изучавала и които бяха свързани с
убийството на популярния кмет на Чикаго – Картър Хенри
Харисън.
Беше шест без двадесет, а тя планираше да си тръгне, преди да
е станало шест. Добре, че Джими я беше извикал. Тя оправи
очилата, които бяха паднали на носа й. Стая „Д“ беше склад за
оригинални снимки, така че беше студена и слабо осветена.
Студът проникваше през дрехите й, но не го беше усетила, докато
разглеждаше снимките. Сега я разтресе. Треперейки, тя се
загърна със стария вълнен пуловер, който държеше в офиса си, и
побърза да отиде до затворената врата.
— Джими – извика тя и отвори вратата, – идвам…
Изведнъж рязко млъкна. Джими идваше по коридора към нея,
а точно зад него беше Трей. Какво, по дяволите, прави тук? Тя се
подразни, че забелязва само него от всички хора в подземното си
царство. Светлината в коридора беше по-силна от тази в склада.
Тя видя сините му очи, втренчени в нея. За част от секундата
осъзна как изглеждаше в този момент. Косата й беше паднала от
кока на главата й. Носеше безформена сива пола и се беше
загърнала със стар пуловер.
Страхотно. Всъщност имаше вид на раздърпана музейна
мишка.
Усети внезапна алергична реакция. Вратът и езикът й сякаш се
бяха подули. Така и не беше обяснила на Трей истината относно
работата си в музея – че не беше никакъв мениджър по
продажби.
Той щеше да открие, че го е излъгала.
А знаеш колко мрази нечестните хора!
Сякаш подът се разтвори под нея. Всичко щеше да свърши, а тя
още не беше готова за това.
— Виж кого намерих да пита за теб на рецепцията – каза
Джими и широко се усмихна. Тя му хвърли един безпомощен
189
поглед, който казваше „Ще те одера жив“. Двамата мъже се
спряха пред нея. Тя крадешком погледна към Трей. Той
изглеждаше невероятно. Сигурно бе имал някаква среща днес,
защото носеше сив костюм под дългото вълнено палто. А може би
така се обличаше за работа всеки ден. Какво, по дяволите, знаеше
тя за рутинните занимания в живота му?
Още нещо – беше се подстригал. Тя си мислеше, че няма да й
хареса да види вълнистата му секси къса коса, но всъщност
промяната го правеше да изглежда още по-интересен и
привлекателен. Изглеждаше някак си по-стар. По-изтънчен.
Почти като някого, когото не познава…
Или това впечатление идваше от нейното състояние на паника?
Той сви вежди, докато я разглеждаше.
— Надявам се, че нямаш нищо против – каза Трей. – Мислех да
хапнем нещо преди литературното четене вместо след това – той
погледна надолу към пуловера, който тя стискаше с ръце. – Но
очевидно си заета.
Тя също сведе очи надолу, където се беше спрял погледът му.
— Ами – промърмори тя през свитото си гърло. Бързо свали
памучните ръкавици, които носеше, за да пипа снимките, –
тъкмо свърших – каза с безчувствени устни.
Получи се неловка пауза. Джими си прочисти гърлото.
— Аз ще тръгвам тогава – промърмори и направи жест надолу
по коридора.
— Благодаря, че ме доведе – каза Трей.
— Няма проблем – усмивката на Джими замръзна, когато
погледна към Елинор. Сигурно му бе хвърляла отчаяни погледи,
защото той изглеждаше все едно се разкайва.
— Е, ще се видим на литературното четене.
— Ще бъдеш ли там? – попита го Трей.
— Да, просто ме нямаше в града миналата седмица – отвърна
Джими и леко им махна. Внезапно нямаше търпение да си
тръгне. И двамата проследиха хода му по коридора, а
напрежението в гърлото и гърдите на Елинор се увеличаваше с
всяка секунда. Трей накрая се обърна към нея и срещна погледа
й.
— Тук ли работиш? – тихо я попита той.
Тя преглътна буцата в гърлото си.
— Да.
Той огледа вратите, водещи към огромния коридор.
— Много е внушително. Нямах си идея – продължи. – Много
хора ли имат офиси тук, долу?
Тя си прочисти гърлото.

190
 — Не. Не много – като се възползва от факта, че той не я
гледаше, се опита да си оправи косата, докато още държеше
памучните ръкавици. Той обърна очи към нея и я огледа отблизо.
— Не знаех, че носиш очила.
Тя замръзна при неговата забележка.
— Това са просто увеличителни стъкла, когато разглеждам
нещо отблизо – махна ги и смутено ги сложи в джоба на пуловера
си. В този момент се чувстваше като под микроскоп пред погледа
му.
— Какво не е наред, Елинор? – остро я попита той.
— Няма нищо.
— Преча ли ти? – попита той и направи една крачка към нея.
Тя невярващо го погледна в лицето.
— Разбира се, че не. Просто… не те очаквах.
Трей кимна. Новата прическа правеше лицето му по-ъгловато и
по-твърдо, а очите му – по-забележителни. Той внезапно поклати
глава и присви очи.
— Как така в един момент имам чувството, че винаги сме се
познавали, а в следващия се питам дали изобщо ме забелязваш.
И по-лошо – чудя се дали не ти се иска отдавна да съм си отишъл.
Дълбокият му глас проехтя в главата й в продължение на
няколко секунди, преди устата му да премине в твърда линия.
— Това ли си мислиш? Че искам отдавна да си си отишъл? –
нейният висок писклив глас го накара да мигне от изненада.
Реакцията му увеличи отчаянието й. – Не искам да си отидеш.
Просто ми е неудобно, че ме виждаш така – тя погледна надолу и
махна с ръка. – Освен това аз ти казах, че съм служителка в
отдела за клиенти – прошепна, а гласът й леко трепереше. – А
очевидно не съм там, след като работя тук с колекциите и
архивите.
Той леко завъртя очи.
— Да, но ти също така ми каза, че четеш най-вече еротика.
Някак си се научих да приемам малко скептично това, което чуя
от теб.
Тя затрептя като току-що ударен гонг. Дали беше сериозен?
— Когато бяхме с Джими и той спомена как си водела
преговори за дрехите на Мери Тод Линкълн, си помислих, че не
искаш да кажеш истината за работата си. Това не ми звучеше
като мениджър по продажбите. Освен това защо мениджърът по
продажбите в музея ще е завършил история на изкуството и
съхраняване на текстил? Малко странно би било.
— Защо не каза нищо? – в гласа й се долавяше шок.
Той вдигна широките си рамене, които много й харесваха.

191
 — Сметнах, че по някаква причина не искаш да знам какво
точно работиш тук. Аз също съм казвал на хората по различни
причини, че съм програмист или мениджър, или момче за всичко
в TalentNet. И от някаква гледна точка всичко това е вярно –
добави той и леко се усмихна. – Казаното от теб в „Златният бряг“
ми звучи смислено. Всяка работа в този музей е свързана с
обществеността. Да образовате, да забавлявате – той се наведе
напред. – Да се вземат парите на хората, за да може това място да
бъде платежоспособно и вратите да бъдат винаги отворени. Няма
проблем, че не ми каза точно каква позиция заемаш – явно
забеляза нейното удивление. – Аз се интересувам от теб. А не от
длъжността ти, Елинор.
Тя не можеше да повярва. Представяше си, че той ще се вбеси,
когато открие, че го е подвела. А сега с учудване осъзна, че няма
да я остави заради лъжата й, и се замая от облекчение. Дали
някога щеше да спре да я изненадва?
Той погледна затворените врати.
— Добре де, лъжа те. Всъщност съм любопитен. Това място
изглежда удивително. Във всеки случай какво правиш тук, долу?
– попита той и пристъпи по-близо, а сините му очи се впиха в
нея. – И защо искаш да го пазиш в тайна от мен?
__________

Той видя как елегантната й шия се сви, когато преглътна. Ако

трябваше да отгатне, изглеждаше му най-вече шокирана. Тя
толкова често го вадеше от равновесие. Може да бе егоистично,
но той беше доволен да разбере, че и той понякога й действаше
по същия начин.
Лъскави къдрици от кафявата й коса падаха покрай бузите и по
раменете й, а кокът й се беше изместил надясно. Когато излезе от
стаята преди малко, тя имаше онова сладко, любопитно и
напрегнато изражение, което странно му напомняше за първия
път, когато я видя на литературното четене и когато извади да
чете „Родена да се подчинява“. Той си спомни как му мина
привидно случайната мисъл, че тя често има такова изражение.
И ето го доказателството – беше я хванал неусетно, докато беше
напълно погълната от работата си.
Той не можеше да разбера защо това я смущаваше.
— Елинор? – подкани я, когато тя нацупи устни и отвори
хубавата си уста, но не излязоха никакви думи. – Джими ми каза,
докато слизахме тук, че отговаряш за реставрацията и
консервацията на експонатите. Защо не искаш да знам това?
— Аз… ъ… не мисля, че ще ти се стори интересно. Тази работа
трудно може да бъде обяснена на хората – каза тя накрая.
192
 — Значи, мислиш, че съм прекалено глупав, за да разбера? Или
прекалено повърхностен?
— Не, разбира се, че не – отвърна тя и очите й светнаха от срам,
преди да наведе глава. – Просто помислих, че няма да ти се стори
вълнуващо.
— Е, грешиш – небрежно каза той. Погледна надолу по дългия
коридор. – Мисля, че твоята работа е далеч по-интересна,
отколкото да привличаш членове и да молиш компаниите за
дарения. Ще ме разведеш ли?
Тя остана с отворена уста.
— Искаш да те разведа наоколо?
— Ако може. Всички тези затворени врати ме правят
любопитен. Това сякаш е коридор към някакви съкровища. Би
могло да има всичко зад тези врати.
Той примига от нервния й смях. Извитите й устни го
разгорещиха.
— До голяма степен е вярно. Е, какво искаш да видиш?
— Каквото и да е.
— Хм – тя се замисли и веждите й се сбръчкаха. През цялото
време погледът й се плъзгаше по лицето му.
— Харесва ми косата ти – каза тя и го изненада.
— Благодаря.
— Защо я подстрига?
— Помислих, че й е време.
— Какво означава това? Косата ти беше запазената ти марка на
лошо момче – каза тя и шеговито изви вежди.
Той комично я погледна.
— Ако това е вярно, тогава съм двойно по-доволен, че я отрязах.
— Новата прическа ти стои много добре.
Той остана неподвижен, като видя топлината в очите й.
Направи една крачка към нея – напрягаше се да не я докосне от
първия момент, в който я зърна тук. Тя изглеждаше толкова
разрошена, разсеяна и секси, когато излезе през вратата по-рано.
Когато го видя обаче, замръзна. Точно това го караше да се
въздържа.
Тъкмо щеше да пристъпи напред и да я вземе в ръце, когато тя
внезапно щракна с пръсти.
— Знам какво може да ти хареса. Донесоха ни ги преди няколко
седмици. Последвай ме.
Тя го заведе до една затворена врата. Влезе и светна мъждивото
осветление. Той я последва и видя стая, пълна с метални полици
и рафтове с дълги метални кутии. Минаха надолу между
рафтовете и той видя, че белите кутии бяха надписани.
— Ето – каза тя и се спря. – Помогни ми с тези три отгоре.
193
 Той държеше единия край на кутиите, а тя – другия. Елинор
кимна към посоката, в която искаше да отидат. На откритото
пространство сложиха трите кутии на дълга маса. Тя започна да
повдига капака, докато той й помагаше от своята страна. Трей се
спря над наполовина отворената кутия с капака в ръце, когато
видя какво има вътре.
— Боже господи – промърмори. – Това да не е…
— Екипът на Джим Макмахън от „Чикаго Беърс“. Носил го е…
— През 1985 г. на мача за суперкупата – довърши Трей. –
Присъствал съм само две години, когато я печелиха, но брат ми
Кевин е бил дванадесет пъти. Двамата с баща ми са големи техни
фенове. Кълна се, че съм се заразил от техния ентусиазъм още в
утробата и съм се родил фен на „Чикаго Беърс“. Майка ми
настоява, че съм бил прекалено малък, за да помня суперкупата
от 1985 г., но дали от стари клипове, или защото Кевин ми е
разказвал много за това, имам спомен как стоя в хола и гледам
този мач. Брат ми няма да повярва, когато му кажа, че съм видял
това.
— Кажи му да дойде, когато поиска, и ще му го покажа и на
него. Ще го държим тук още известно време. Ще правим голяма
спортна изложба следващата есен – обясни Елинор.
Той вдигна поглед и срещна усмивката й.
— Наистина ли?
В смеха й долови задоволство и лека изненада.
— Наистина.
Той погледна отново към кутиите. Обзе го вълнение, когато
видя етикета на долната.
— Няма начин. Това да не е екипът на Уолтър Пейтън?
— Да. Искаш ли да го видиш?
— Разбира се, че искам – тя се разсмя и му помогна да
преместят другите две кутии. Момент по-късно той гледаше
екипа на любимия си играч.
— Имаш най-интересната работа на света – той вдигна поглед
навреме, за да види смаяното й изражение. – Предполагам, че
няма да мога да…
— Искаш ли да го пипнеш?
— Естествено. Но щях да попитам дали мога да си направя
снимка с него.
— Ще ти кажа какво – каза тя, отиде до един шкаф и издърпа
едно чекмедже. – Вдигни го и аз ще ти направя снимка. После
можеш да я изпратиш на Кевин и баща си.
Тя му подаде чифт памучни ръкавици като тези, които беше
използвала по-рано. Накара го да включи камерата на телефона

194
си. Няколко секунди по-късно той изпрати снимка как, ухилен до
уши, е вдигнал високо екипа.
— Страшно ще ми завидят – каза й Трей няколко минути по-
късно, когато напуснаха студената, мъждиво осветена стая. Тя се
обърна към него, щом отново се намериха в коридора.
— Сега накъде? – попита го. Опита се да си оправи прическата,
докато той мислеше за колекцията от спортни екипи на другите
легенди. Сега гъстата й дълга коса отново беше хваната на
безформен кок. Трей имаше голямо желание да развали усилията
й и да разпилее косата по хубавото й лице и надолу по гърба.
Прочисти си гърлото и се напрегна да се фокусира.
— Не знам. Ти ми кажи.
— Просто избери една стая.
Разсеян от нейните извити розови устни, той вдигна ръка и
посочи наслуки.
— О, не тази – каза тя. – Това не е колекция. По-скоро е работна
стая и склад за разни останали неща от изложбите и…
— Не ме интересува – каза той и тръгна покрай нея към
вратата. Беше очарован от работата й. – Нека погледнем – тя
дойде след него. Той отвори вратата. В стаята беше тъмно като в
рог.
— Запали осветлението. Тук, отдясно – каза тя зад него.
Той намери ключа на лампата, натисна го и се сепна от
изненада. Зад него Елинор се разсмя на реакцията му. Той я
погледна осъдително над рамото си.
— Ти я избра. Предупредих те – подчертано наруши тишината
тя.
Голямата стая беше пълна със стотици манекени в различни
пози, на някои от тях им липсваха ръце и глави, а други бяха
просто тела, легнали на пода. Трей се сепна, когато видя армията
от манекени да се появява от тъмнината.
— За какво служат? – попита той и пристъпи в голямата стая.
— За проба и изложби на костюми – каза тя. Той чу как вратата
се затвори зад тях. – Някои от тези манекени са на повече от сто
години и водят началото си от музея. Винаги съм казвала на
Джими, че можем да направим изложба само на манекени.
Някои от лицата на старите манекени са много изискано
нарисувани и дори само разликата в ръста през вековете е
достойна за изучаване. Погледни този – каза тя и отиде в единия
ъгъл. Той я последва и разгледа старинната, но все още
непокътната фигура. За разлика от съвременните манекени без
свои физиономии този имаше красиво изрисувано женско лице с
глупаво кукленско изражение.

195
 — Произведение на изкуството, което говори много за
комерсиализацията на жените, а също така и за възприемането
им от хората на времето, нали? – промърмори Трей. Той се беше
спрял близо зад Елинор. Наведе глава да долови свежия мирис
на цитрус от косата й. – А защо всички съвременни манекени
изобщо нямат лица? – разсеяно попита.
— Според мен, за да не се разсейва човек, а погледът му да е
съсредоточен само върху костюма – тя се обърна и леко се сепна,
а големите й очи се спряха на лицето му. Не беше разбрала, че е
толкова близо. Устните й се разтвориха. Той се концентрира
върху тях. – Мисля, че манекенът трябва да е едновременно
всекиго и да е никого.
— Ти си много умна – каза той и наведе глава, привлечен от
мириса й.
— Благодаря – тихо отговори тя. – Ти също.
— Макар че мислеше, че съм прекалено повърхностен, за да
оценя какво работиш?
Устната й потрепери.
— Трей, не мисля, че си посредствен. Това е абсурдно.
— Обясни ми тогава защо не ми каза с какво точно се
занимаваш?
— Защото работата е скучна – отново заяви тя в изблик на
безсилие. – А ти си точно обратното – динамичен, обигран и
земен човек. Редовно се срещаш с известни и талантливи хора на
изкуството. А аз съм щастлива тук, долу, прегърбена и вторачена
в някакви прашни стари снимки или заета да разшифровам
драсканиците в някоя книга, или да подреждам стари панталони.
За бога, аз съм…
— Прелестна – каза той, пристъпи напред и я прегърна. Тя
сепнато се спря. – Ти си прелестна – повтори той, а погледът му я
предизвикваше да възрази. – И страшно секси – без да може да
устои повече, се наведе и я целуна по сочните разтворени устни.
Наклони глава и проникна с език в устата й. Тя тихо изстена и
нейният език се преплете с неговия. Той простря ръце да опипа
тънкия й кръст и облите й бедра. От гърлото му излезе стон.
А вкуса й – той всеки път беше смаян от него. Сякаш умът му не
можеше да си спомни точно колко е вкусна – спомените бяха
бледи в сравнение с действителността.
Тя се притисна към него, а ръцете й шареха по гърба и кръста
му. Целувката им стана по-буйна и дълбока. Той усещаше
гърдите й срещу ребрата си. Пъхна ръка под големия раздърпан
пуловер, който носеше. Изглежда, библиотекарският й вид го
възбуждаше дори повече от изящните модни облекла и
стриптийз костюмите. Той можеше да мисли само за топлата
196
мека плът и гладката гола кожа под безформената материя.
Роклята й беше относително тънка. Той опипа грациозните й
извивки и усети топлината й. Кръв нахлу в слабините му. Усети се
възбуден за секунди. Вероятно и тя също, защото скимтеше и се
търкаше в тялото му. Той рязко вдиша и се отдръпна.
— Господи. Много бързо ме възбуждаш – каза до отворените й
устни.
— И ти мен – задъхано прошепна тя. Прекара ръка по гърдите и
стомаха му. Дъхът му спря, когато сложи ръка на члена му и
започна да я движи нагоре и надолу по дължината му. Той
изсъска и я хвана за кръста. Щеше да й каже да се въздържи, но
видя страст в големите й очи.
— Тази врата заключва ли се? – напрегнато попита той.
— Единствено тази врата се заключва отвътре.
Той вдигна вежди.
— Значи, наистина съм избрал стаята със съкровищата –
промърмори той, преди да отиде да врътне ключа.
__________

Докато се върне при нея, дишането й беше станало учестено от

вълнение. Един глас вътрешно й казваше, че е луда да прави
подобни глупости в работата си, но й се искаше. Реално почти
целият персонал си беше тръгнал. Рискът беше минимален.
Никой не идваше редовно тук, долу.
Но това бяха повърхностни размисли.
Единствената логика да се държи толкова импулсивно, беше
неговата прическа, която го правеше по-изискан. По-силен.
Караше я да го желае още повече.
— Къде? – дрезгаво я попита той.
Тя преглътна заради нарастващата възбуда и огледа стаята.
Посочи към единствения възможен вариант – огромна маса за
каталогизиране с десетки чекмеджета и купчина стари експонати
върху нея. Той погледна, накъдето посочи тя, и безмълвно я
хвана за ръката. Когато стигнаха до дървената маса, той бутна
настрани информационни табели, някакви спрейове с боя и
разни други боклуци. Съблече дългото си палто, сложи го на
масата и се обърна към нея. Преди Елинор да отгатне
намерението му, той я вдигна и я сложи на масата върху
проснатото палто. Набързо свали сакото си и го хвърли до нея на
масата.
Без повече суетене й разтвори коленете и издърпа роклята до
бедрата й. Пристъпи между краката й и започна да разкопчава
копчетата на роклята.

197
 — Исках да направя това, откакто те видях по-рано в коридора.
Изглеждаш много секси.
— Да не си луд?
Погледът му се плъзна по лицето й.
— Това е по-хубаво от всичките ти костюми за стриптийз –
безцеремонно й каза.
— Това?! – невярващо попита тя, като погледна надолу към
ръцете му, които се движеха до гърдите й.
— О, да. Не съм знаел, че имам фетиш към библиотекарки, но
явно е така. Господи, какво е това? – попита той, като се спря на
кръста й. Прекара ръка по ребрата й, покрити с атлаз. Очите му
се разшириха.
Обзе я смущение. Опита се да придърпа роклята си. Той я хвана
за китката, спря колебливия й опит и продължи да разкопчава
копчетата.
— Да не би да носиш боди? – попита той, като звучеше изумен.
Най-накрая му омръзна нейното съпротивление, хвана я за
китките и широко разтвори ръцете й. – Още ли се носят такива
неща? – попита.
— Става студено в стаите за съхранение на експонати. Там
температурата е под контрол. Затова нося бодита под роклите си
– за да ме топлят. И какво от това? – попита тя.
Той я погледна в лицето.
— Как какво? Ще ти кажа. Ужасно секси е – после я хвана отзад
с една ръка и я повдигна с лекота. Елинор изпищя от изненада. С
другата си ръка той смъкна роклята й под дупето и надолу под
бедрата. После я сложи да седне по задник на масата и измъкна
роклята изпод краката й. Тя го гледаше, когато небрежно я
хвърли настрани, като почти ръмжеше. Елинор затаи дъх. Той
изглеждаше почти ядосан.
Сложи ръце на бедрата й, вдигна нагоре атлазеното боди,
докато се показа бельото й. В същия момент Елинор усети паника
и огромно смущение. Не се беше облякла подходящо, за да го
прелъсти. Всъщност точно обратното. Носеше чорапи до над
коленете и чифт удобни памучни гащи. Не беше чак старческо
бельо, но беше точно обратното на секси. Топлата ръка на Трей се
плъзна по голата й кожа над чорапите. Той втренчено я гледаше
между краката. Вълни на унижение и възбуда преминаха през
нея.
Той се пресегна. Тя импулсивно се опита да го спре. Той
спокойно преодоля съпротивлението й и мушна ръка между
стиснатите й бедра. Тя изненадано изхленчи, когато той потърка
сладострастно вагината й.
— Господи, Елинор, ще бъдеш чукана здраво.
198
 Тя видя извитата му уста, която се спусна към нея. Целуна я
силно и почти вкара езика си през устните й. Вълнуващата му
декларация проехтя в главата й. Той не й се нахвърли грубо, но
беше близо до това. Сложи едната си ръка на гърба й да я подпре,
наведе се над нея, като страстно я целуваше, докато пръстите му
търкаха вагината й през памучните гащи. За момент тя се
забрави в целувката му, хвана го за главата и заби пръсти в
гъстата му подстригана коса. Усещането я възбуди неимоверно.
Той продължи да се притиска към нея, докато тя вдигна колене и
размаха крака във въздуха.
Нямаше нищо по-опияняващо на света от това, да бъдеш
обладана от Трей.
Той отлепи устните си от нея и тя замаяно примигна. Махна си
ръката от гърба й и тя сложи ръце на масата, за да се подпре. Със
строго изражение Трей започна да смъква презрамките на бодито
й. Пръстите му го издърпаха до кръста. После той постави ръце
на гърба й и махна сутиена от гърдите й. Хвърли го настрани, без
да откъсва поглед от нея.
— Виж се само – пресегна се над главата й и махна фибите.
Косата й се спусна надолу по гърба й. После мушна пръсти в нея
и я разпиля около раменете й.
Тя нямаше възможност да се чуди как и защо бе толкова
възбуден. Само знаеше, че е така – възбудата му беше осезаема.
Погледът му бавно се плъзгаше по тялото й. Тя се почувства като
храна, с която щяха да пируват. Не можеше да диша. Той вдигна
ръце. Тя изскимтя в очакване.
Той започна да гали голите й гърди, като нежно прокарваше
пръсти по кожата й. Тя стенеше от деликатния му допир.
И от копнежа, който виждаше изписан на лицето му.

ГЛАВА 19

— К ато топла коприна си. Ти си най-нежната жена –

прошепна той, докато я гледаше прехласнат. Прокара
палци по зърната на гърдите й. Възбудата я прониза чак до
костите. Зърната й набъбнаха. – И си толкова твърда тук – добави
той, докато ги търкаше. Тя стисна зъби и неспокойно помръдна
бедра на масата, като бутна напред таза си, за да почувства члена
му.
Той движеше ръце точно под мишниците й, хвана я за гръдния
кош и я задържа неподвижно. Наведе глава и започна да смуче
гърдата й. Тя усети неговата страст и извика, когато той засмука
199
зърното й с езика си. Хвана в ръце и двете й гърди и започна
здраво да ги масажира. Елинор само го гледаше, пъшкаше и
изгаряше вътрешно.
От желание.
Неговата кожа беше мургава в сравнение с бледите й гърди.
Той си затвори очите, докато я галеше и смучеше.
— Трей – изстена тя. Той движеше уста от едното зърно към
другото. Тя можеше само да продължава да се подпира на масата
и да приема всичко, което той й даваше. По едно време той пусна
гърдата й и се изправи. Сложи ръце под бедрата й и дръпна
тялото й към себе си. – Наведи се назад – заповяда. Нямаше
достатъчно място на масата, за да се излегне Елинор изцяло.
Освен това кой не би искал да наблюдава Трей в този момент?
Така че тя се отпусна на лакти, без да сваля очи от него. Той
гледаше между краката й. Бедрата й се стегнаха, когато той
отново се пресегна небрежно и започна да масажира вагината й.
Тя ахна. Той присви устни.
— Гореща си, Елинор – изръмжа той и я погледна в лицето, а в
очите му се четеше триумф. – Добре ли се чувстваш?
— Да – изстена тя и го гледаше омагьосана, докато леко
разтвори бедра, за да почувства натиска на търкащите пръсти.
Той внезапно хвана с ръце бедрата й и я издърпа на масата. Тя
извика от изненада, падна по гръб и главата й се удари. Той
продължи да държи долната част на тялото й с ръка върху
бедрото.
— Нека те освободим от това – промърмори той, като дърпаше
надолу гащите й със свободната ръка. Успя да ги провре между
телата им и да ги издърпа от краката й. Преди тя да разбере
какво да очаква, той вкара пръст в цепката й. Тя извика.
Видя как оголи зъби.
— Цялата си мокра – каза той, докато движеше пръста си назад
и напред и бързо проникваше в нея. – Кой би отгатнал, че си
гореща като вулкан под тези безформени дрехи? – тя стенеше и
повдигаше бедра при натиска на ръката му. – Кой, Елинор?
— Ти – изпъшка тя.
— Дяволски си права – промърмори той, после присви колене и
бутна бедрата й назад, а цялата й тежест падна върху масата. –
Разтвори ги широко – нареди и тя разтвори краката си още
повече. Ръцете му държаха задната част на бедрата й, а той
наведе глава. Прекара върха на езика си по срамните й устни и тя
издаде див сподавен вик. Той започна да търка силно клитора й с
езика си. Тя потръпна.
Устата му й доставяше чиста наслада.

200
 — О, господи – изстена тя. Ръцете й безпомощно стискаха
подплатата на палтото му. Тя отчаяно повдигна глава да го види.
Сега той я ближеше, забравил за всичко. Твърдите му устни бяха
притиснати към срамните й устни, докато езикът му се движеше
по клитора й. Тя захапа устната си, за да не извика. Неговият
напън и първичният му глад я завладяха изцяло. Без да мисли, тя
стискаше главата му и само смътно осъзнаваше, че постоянно
стене. Ходилата й горяха. Клиторът й набъбваше под езика му.
Той вкара пръст във вагината й, докато я търкаше още по-
силно. Тя полудя, стискаше главата му и въртеше бедра на
масата. Той ръмжеше в нейната плът, като я държеше с една ръка
за бедрото и я караше да приеме фронтално удоволствието си.
Момент по-късно тя изстена и потрепери от оргазма. Той не
спря. Дори продължи още по-безмилостно действията си,
въпреки че тя се празнеше – вкара дълбоко пръста си, а с ръка
търкаше срамните й устни. През цялото време силно ближеше
клитора й, докато вълни от оргазъм преминаваха през нея. Той
искаше тя да изпита удоволствието докрай, а тя му се
подчиняваше, без да мисли. Никога не се беше празнила толкова
дълго.
Той изстиска всеки грам сила от нея.
Накрая тя остана на масата замаяна, отпусната и задъхана.
Смътно усещаше как той се изправи и остана между разтворените
й крака. После ръцете му отново бяха на бедрата й и той я
нагласяваше по своя небрежен начин.
— Добре ли си, Елинор? – попита я.
Тя повдигна глава и примига бавно, докато се фокусира.
Лицето му беше напрегнато, а очите – пламенни, докато гледаше
надолу към нея. Тя си прехапа устната да потисне един стон на
нова възбуда. Твърдите му устни, брадата и носът му блестяха от
нейните сокове.
— Да – прегракнало каза тя.
— Добре, защото сега е мой ред.
Тя знаеше какво означава това. Той я гледаше като гладен
вълк. Тя усети члена му до срамните си устни. Ръцете му хванаха
бедрата й и ги бутнаха назад, докато краката й увиснаха във
въздуха. Той насочваше члена си с ръка. Влезе в нея бавно, но
решително. Тя стенеше немощно от чувството, че я разтваря. Че я
изпълва.
Той притисна тестисите си към срамните й устни и направи
въртеливо движение с бедра. Един вик се изтръгна от устата й. О,
господи, толкова е хубаво. Тя по инстинкт се притисна към него.
Той изръмжа.

201
 — Нямаш си идея колко секси изглеждаш сега – очите му
блестяха. – Ще те чукам, докато не можеш повече – той хвана с
големите си ръце бедрата и кръста й, отдръпна се леко и после
отново потъна в нея. – Има ли някаква причина да внимаваме да
не вдигаме шум?
— Ъ? – изстена тя, прекалено завладяна от усещането как
големият му член пулсира в нея.
— Може ли някой да ни чуе в това мазе? – уточни той.
Тя поклати глава върху масата.
— Всички, които работят тук, са си отишли.
— Добре.
Той сложи ръце под коленете й и вдигна краката й на раменете
си. Отдръпна се, докато вътре остана само главата на члена му, и
после силно влезе в нея, докато тазовете им се сблъскаха.
— Господи, фантастично е – изръмжа той.
И почна с плавни и силни тласъци, които й бяха станали
познати до болка, да влиза и да излиза от нея. Елинор се клатеше
на масата, разтърсена до мозъка на костите си. Не можеше да си
поеме хубаво дъх. Той беше безмилостен, мускулите на лицето и
тялото му се бяха напрегнали, докато членът му се движеше все
по-бързо. Тя се хвана за ръкавите на ризата му, като отчаяно
търсеше опора в тази буря. Той хвана здраво китките й, държеше
ги близо до бедрата й, без да спира безмилостните си атаки.
След като хвана ръцете й, тя се стабилизира. А през цялото
време той я гледаше и блестящите му очи проникваха в душата й,
както членът му – в плътта й.
Той започна толкова силно да я блъска, че старата маса започна
да се удря в стената. Някаква тенекиена кутия падна и се
изтърколи по пода. Но той не спираше. Поне докато главата й не
започна да се удря в нещо зад нея. На нея не й пукаше, защото
беше запленена от непрекъснатия натиск на члена му.
Но очевидно на него му пукаше.
Той рязко излезе от нея, докато тя извика от изненада и
възмущение. После я повдигна на масата и я накара да се обърне.
— Наведи се – каза той. Тя беше леко дезориентирана. Липсата
на неговия член беше ужасна. Всичко, за което мислеше, беше
да го почувства отново в себе си. Когато тя реагира съвсем бавно,
той я насочи какво да прави: – Наведи се и се стегни.
Пляс.
Тя леко подскочи от острия звук и паренето на задника си. Той
вдигна нарочно бодито й до кръста, докато дупето й се показа
напълно. Стисна двете му бузи едновременно. После я шляпна
още два пъти.

202
 — Ох – изхленчи тя, докато умът й се проясняваше и ръцете й
намериха края на масата. Тогава тя се наведе за него и се
предостави на ръката му. На члена му. Готова за всичко, което
той искаше да й даде. Чу как той доволно изсумтя.
Трей разтвори бузите на задника й и отново влезе в нея. Тя
отвори уста и един стон излезе от гърлото й. Усещаше го много
голям от този ъгъл. Той започна да я ръга дълбоко с такава сила,
че тя чуваше шляпането по кожата си в един постоянен, но
напрегнат ритъм. Смътно осъзнаваше, че стене и пъшка. Както
винаги, той я изпълваше с чувства.
Той спря с члена си в нея и силно я плесна по бузата на дупето,
преди да се пресегне и да намери безгрешно клитора й. Тя
затвори очи, а тялото й се напрегна от неговия допир, докато от
гърлото й излизаха стонове.
— Това е, защото си много хубава, Елинор, и дяволски секси… –
каза той, преди да продължи да я чука със силни тласъци. Тя
имаше странното и неясно чувство, че той се опитва да накара
думите му да проникнат в нея, тя да започне да им вярва.
После силно експлодира. Удоволствие се разля по цялото й
тяло.
Дрезгавият глас на Трей проникна в съзнанието й.
— Дръж се, Елинор. Стегни се – викаше той и хвана с ръка
лакътя й, за да й покаже какво иска. Тя още се разтърсваше от
оргазъм, но успя да се подпре на ръце.
Той започна да влиза в нея още по-силно и по-мощно отпреди,
ако това бе възможно. Тя стисна зъби и стегна мускулите си,
докато се движеше в контраритъм. Само с главата на члена си в
нея той спря и силно стисна бузите на задника й.
— Не мърдай, скъпа. Ще се изпразня – грубо каза.
Членът му влезе в нея за пореден път и тя изпъшка.
Замъгленият й мозък долови един силен трясък. Сега масата се
удряше още по-силно в стената. Тя отвори очи, докато тялото й се
тресеше напред и назад, а той пъшкаше от удоволствие.
Той я блъскаше с бедрата си, докато членът му проникваше в
нея. Устата й се отвори и от гърлото й излезе нов приглушен стон.
Тазът му се удряше в дупето й. Той я държеше здраво и тя го
усещаше в себе си.
Един гигантски трепет премина през тялото му и той изрева.
Косата й настръхна от този звук.
После той започна отново, а тялото й се тресеше напред-назад,
докато масата се удряше в стената. Имаше чувството, че изгаря. А
после нещо наистина падна върху нея, удари я отзад по главата,
по раменете и гърба.
— По дяволите. Господи, Елинор?
203
 Нещо голямо се беше откачило и се беше ударило отзад в
масата. За секунда тя усети неудоволствие, че членът на Трей
излезе от нея.
— Трей, не – нещастно извика тя и отвори очи. – Не го вади.
Но нямаше смисъл. Сега той беше до нея и повдигаше
дървената рамка, която беше паднала върху нея, докато масата се
тресеше. Тя се вдигна и стана, а атлазеното й боди се смъкна
надолу.
— Добре ли си? – каза той.
— Да, добре съм – увери го тя и замаяно се пипна по гърба.
Шперплатът явно не е бил тежък.
— Нека погледна.
Тя леко се обърна. Усети пръстите му върху раменете и гърба
си, докато я докосваше.
— Кожата ти не е разранена – каза накрая. – Мислех, че това
нещо е прикрепено към стената. Дори не вдигна толкова шум
като другите вехтории, струпани отпред. Рамка с някакъв плакат
или нещо такова е. По дяволите – промърмори Трей. – Скъсан е,
съжалявам.
— Аз също – каза тя, все още раздразнена, че той излезе от нея,
и сега се чувстваше празна. – Мразя това глупаво нещо.
Той я погледна напрегнато.
— Не се тревожиш за това, така ли? Може да е рядка снимка
или подобно? – той вдигна рамката със снимката, която беше с
размери метър на метър, и я сложи на мястото й на стената.
Елинор стана и се наведе през масата.
— Едва ли. Не се тревожи за това. Казах ти, че тази стая не е с
колекции. Няма предмети на изкуството или артефакти тук. Това
е снимка, която показахме на изложбата за сексуалната
революция през 60-те години на миналия век – тя повдигна
скъсания плакат на черно-бялата снимка, за да го огледа. После
весело впери очи в Трей.
Бавната му усмивка накара нещо в стомаха й да трепне.
Господи, луда съм по него.
Той силно се разсмя, когато и двамата познаха на фотоса
плейбоя Хю Хефнър, заобиколен от група закръглени хубавици.
— Каква ирония, точно старият Хю да ни прекъсне в този
момент. Предател – весело каза тя.
— Поне беше достатъчно почтен да изчака до финала.
— Едва ли.
— Довери ми се, знам какво говоря.
— Винаги съм мразела проклетото нещо. Сега имам още една
причина – промърмори тя.

204
 Неговият нисък гърлен смях накара чувствителната й кожа да
настръхне. Той се обърна и я прегърна, а в сините му очи
трептяха весели искри. Тя обви ръце около кръста му. Той се
наведе и я целуна. Устните им се сляха жадно дори след
експлозивния секс.
— Знаеш ли, мисля, че и аз мразя Хю – замислено каза той,
докато тя усещаше дъха му по устните си. – Разбрах, че не обичам
нищо да ме разделя от теб, Елинор.
Обзе я вълнение. Искаше й се да вярва на това, което виждаше
в очите му в момента, но й се струваше прекалено невероятно,
сякаш фантазираше.
Усети, че вдигна ръка, и осъзна, че гледа часовника си.
— Минава седем и петнадесет. Още ли искаш да отидем на
литературното четене? – тихо я попита той.
— Няма начин. Трябва да се измия и преоблека. Няма време.
— Добре. Тогава какво ще кажеш аз да ти сготвя вечеря? Трябва
да си поговорим.
Тя замръзна. Какво, по дяволите, иска да каже с това?
— Трябва ли? – глухо попита тя, а сърцето й започна да пулсира
в ушите.
Той кимна. Наведе се и я целуна по зачервената буза.
— Добре – прошепна тя.
А после той я целуна отново дълбоко и буйно и любопитството
и тревогата й изчезнаха. Беше й ясно, че плува в дълбоки води.
Преди Трей тя си нямаше идея, че потъването може да е
толкова хубаво.

ГЛАВА 20

В таксито се разбраха Елинор да отиде в своя апартамент, да

се изкъпе и преоблече, а после да дойде в неговия
пентхаус.
— Наистина ли можеш да готвиш? – попита го тя, докато
таксито караше по „Лейк шор драйв“.
— Изненадана ли си?
Тя поклати глава и се усмихна. Техният неочакван страстен
секс в мазето още я караше да усеща еуфория, пълно опиянение.
Не можеше да възприеме факта, че той не само не й се беше
ядосал, задето го бе подвела за работата, но и намираше
дейността й за интересна. Това беше невъзможно!
— Не съвсем – отговори. – Започвам да мисля, че си способен
на всичко.
205
 Той въпросително повдигна вежди.
— Днес бях убедена, че ще се ядосаш, когато ме видиш долу, в
мазето – импулсивно му каза тя. – Че не се, ме изненада най-
много.
Усмивката му угасна. Тя видя как светлините на града се
отразяваха в очите му.
— Искаш да кажеш, понеже не си била честна с мен относно
работата си?
Гърлото й се сви. Тя погледна напред да се увери, че кабинката
на шофьора е затворена, така че да не ги чуе.
— Мислех, че няма да ме сметнеш за толкова вълнуваща, за
каквато се представях на литературното четене – тихо призна тя,
доволна, че тъмнината на нощта ще прикрие зачервените й бузи.
– Затова те подведох.
— Знам, че ти казах, че много ценя честността – продължи той
след малка пауза, докато стомахът й се беше сбил от тревога
заради това, което щеше да чуе. – И това не се е променило.
Работата е там, че…
— Че какво? – задъхано попита тя, когато той млъкна, сякаш
търсеше правилните думи.
— Това, че ми каза, че си мениджър по продажбите вместо
музеен работник, отговарящ за опазването на експонатите, е
лъжа, която не ме засяга – лицето му беше сериозно, но на нея й
се стори, че видя весели искри в очите му. Той погледна към
кабината на шофьора, но оттам се долавяше музика. Имаше
много малка вероятност разговорът им да бъде чут. – Отначало се
съгласихме това да бъде само сексуална връзка, така че не мога да
те виня, че си се опитала да ми се сториш секси, нали? – сърцето
й се сви в гърдите при думата „секси“. Не осъзнаваше ли той, че
тя само се преструва на такава? – Ти не ме познаваше в началото
достатъчно добре и нямаше как да предположиш, че бих намерил
истинската ти работа за много по-интересна – и привлекателна,
като стана дума за това, – отколкото измислената.
Тя затаи дъх, когато той се наведе към нея с жаден поглед на
лицето си. Подскочи, когато мобилният й телефон звънна в
джоба на палтото й в същия момент, в който таксито спря пред
блока. Тя погледна извинително Трей и бръкна в джоба да си
вземе телефона, докато той плащаше на шофьора.
Трей беше излязъл и държеше вратата отворена, когато тя
прочете полученото съобщение. Беше от майка й.

Ела в спешното отделение на болницата в Евънстън,

колкото се може по-бързо. Баща ти получи сърдечен удар.

206
 Тя потрепери.
— Елинор? – чу как Трей извика името й, но като през мъгла.
Мигаше дезориентирана, докато го гледаше. Неговото
присъствие я върна в реалността със страшна сила.
— Става въпрос за баща ми. Получил е сърдечен удар – каза тя
вдървено.
Той я изкара от колата и затръшна вратата. Взе телефони от
ръцете й. Тя гледаше сериозното му лице, докато четеше
съобщението. После й подаде обратно телефона и я хвана за
свободната ръка.
— Обади се на майка ти и разбери какво става.
Тя започна да набира, но точно в същия момент и майка й я
набра.
— Мамо, какво става? – попита Елинор, докато Трей я дърпаше
по тротоара.
Тя слушаше как майка й неуверено обясняваше, че баща й
паднал в коридора на път към банята. Дошла линейка, той още
бил в съзнание, но бил много замаян. Майка й тръгнала с колата
си подир линейката.
— Докторите от спешна помощ казаха, че е сърдечен удар. Сега
чакам да излязат резултатите от лабораторията – разтревожено
каза Катрин. – Защо се случи това? Не мога повече…
— Не е същото, мамо. Татко ще се оправи – успокои я Елинор,
знаейки, че майка й има предвид внезапното разболяване на
Кади и хоспитализацията й. Елинор не искаше да й позволи да
мисли за това. – Сега ще взема колата и до един час ще бъда в
болницата. Само ми прати съобщение къде точно да дойда. И се
обади на доктор Чевиц да му разкажеш какво се е случило – каза
тя, имайки предвид семейния им лекар. – Може да си е вкъщи и
да дойде при нас, в болницата. А аз ще се обадя… – тя се сепна.
Щеше да каже, че ще се обади на Кади. Внезапно в гърдите й се
отвори още по-голяма дупка, когато осъзна пълната
невъзможност да се свърже със сестра си в момента. – Ще се
обадя на леля Джоан – поправи се тя, като имаше предвид
сестрата на баща си, която живееше в Милуоки. – Скоро ще се
видим. Всичко ще се оправи – решително каза накрая.
Тя приключи разговора. Започна да мига разколебано, когато
се огледа и не можа да разбере къде я беше завел Трей
междувременно. Бяха в гараж, но това не беше нейният гараж.
Всичко изглеждаше мъгливо и необяснимо, докато Трей не се
обърна и не я погледна през рамо. Сините му очи разсеяха
мъглата.
— Къде сме? – попита тя. – Трябва да отида…

207
 — Ще отидем с моята кола. Ще те заведа в болницата – каза
той.
— Аз мога да карам. Няма нужда ти да идваш – извика му тя, но
той продължи да върви напред, а ръката му още стискаше
нейната. Елинор беше прекалено разтревожена, за да се опита да
го спре. – Майка ми се е побъркала – каза накрая, докато той я
водеше към тъмносиния лъскав автомобил. Отвори й вратата.
— Баща ти имал ли е проблеми със сърцето преди?
Тя седна. Той й издърпа колана и я изчака, докато го вземе от
него. Тя гледаше металната закопчалка, сякаш я виждаше за
първи път в живота си.
— Не, винаги е бил здрав. Обаче мисля, че не изглеждаше
добре в Деня на благодарността. Трябваше да го накарам да иде
на лекар още тогава – вълна от страх премина през замаяната й
глава. Мисълта за баща й как лежи рухнал и безпомощен в
коридора, я смаза. Какво щеше да се случи? – О, господи –
изпъшка тя, а паниката я заля като вълна, която щеше да я
задуши.
Започна да мига, когато Трей я хвана за рамото.
— Всяко нещо с времето си – решително каза той. – Първо си
сложи колана, Елинор.
Главата й се избистри. Тя несигурно вдиша и кимна,
благодарна за неговия допир, за присъствието му. Той беше
нейната опора.
Пътуването до болницата мина като в мъгла. Мозъкът й
работеше мудно. Беше вцепенена. Сякаш нещо в нея
автоматично беше спряло да работи. Не искаше да мисли какво
щеше да стане, ако загубеше баща си. Мозъкът й просто изключи.
__________

Половин час по-късно Трей спря колата точно пред входа на

бърза помощ.
— Ти влез, докато аз намеря място да паркирам – инструктира
я.
— Няма нужда да идваш. Ще се върна с градския транспорт.
— Не ме ли искаш тук? Ще ти преча ли? – сухо я попита той.
— Не става въпрос за това, просто не искам да те безпокоя
повече…
— Не ме безпокоиш – той се пресегна и й отвори вратата.
— Хайде. Майка ти гори от нетърпение да те види. Ще дойда
след минута. Но ако не те видя в чакалнята, ще почакам. Не се
безпокой за мен.
Тя го погледна в очите.
— Благодаря ти много – каза, преди да излезе от колата.
208
 Веднага забеляза майка си до регистратурата. Обикновено
безупречната й коса изглеждаше разчорлена, а лицето й беше
бледо от тревога. Тя веднага се хвърли с разперени ръце към
Елинор.
— Знам, че ме смяташ за виновна. Цялата тази изобилна храна,
която му давам – терзаеше се майка й, докато здраво се
прегръщаха.
— Няма значение какво мисля аз, мамо. От значение са
тестовете и какво ще кажат докторите. Ако храната е виновна,
тогава ще трябва да я промените и да наблягате на упражнения.
Хората го правят всеки ден, това не е краят на света – увери я
Елинор през стиснатото си гърло. Отдръпна се от майка си и
разгледа лицето й отблизо. – Какво казват докторите? Какво
става?
— Състоянието му е стабилно.
— Слава богу.
— Видях го преди минута, след като му направиха
електрокардиограма. Беше изтощен, така че може да е заспал
сега. В момента му правят терапия с кислород и нитроглицерин.
Ще започне да взима и лекарства.
— Значи, със сигурност е било сърдечен удар?
Майка й кимна. Сърцето на Елинор се сви от притеснение при
потвърждението. Майка й я хвана за ръцете.
— Но е било малък удар, скъпа. Докторите казаха, че е
предупредителен симптом.
— Предупреждение, значи. Може ли да го видя?
— Така мисля. Скоро ще го преместят в обикновена стая. Ела с
мен – каза тя, взе ръката на Елинор и я повече през две летящи
врати.
__________

Четиридесет и пет минути по-късно тя и майка й се върнаха в

чакалнята. Беше голямо облекчение да види баща си и дори за
малко да поговори с него. Той изглеждаше необикновено малък в
болничното легло за човек, който се считаше за голям и силен
гигант, а и цветът на лицето му беше обезпокояващо сив. Но се
усмихна, когато я видя, и каза:
— Не се тревожи, бръмбарчето ми. Не е толкова зле. Чувствам
се като при лошо храносмилане.
— Да, сърцето ти показва съвсем ясно, че не харесва начина ти
на хранене – подразни го Елинор, преди да го целуне по
слепоочието. Смехът му беше слаб и дрезгав, но тя никога не е
била толкова радостна да го чуе.

209
 Някакъв човек пристигна с легло на колела да закара баща й в
болнична стая. Елинор имаше възможност да поговори за малко
с дежурния лекар и после за по-дълго със семейния, който беше
достатъчно любезен да дойде до болницата след обаждането на
майка й. Доктор Чевиц им помогна да разберат данните от
лабораторията, обясни състоянието на баща й, както и
прогнозата с ясни термини. Неговото присъствие страшно
успокои майка й. Когато двете излязоха от болничното
отделение, майка й отиде до банята, среса си косата, сложи си
малко червило и привидно възвърна типичния си царствен вид.
Елинор веднага видя Трей, когато влязоха отново в чакалнята.
Той седеше на един диван, протегнал напред дългите си крака и
със списание в скута ръце. Изглеждаше малко нереален в скъпия
си костюм – нейната дългогодишна, недостъпна фантазия точно
по средата на суровата реалност на семейния спешен случай. Без
да каже нищо на майка си, тя отиде при него. Усети неудобство,
че той беше там, но в същото време беше страшно благодарна за
присъствието му.
Той вдигна глава, видя я и стана.
— Как е той? – попита я.
— Ще се оправи. Ще остане тук за през нощта. Преместиха го в
обикновена болнична стая. Казаха ни да почакаме малко, преди
да се качим, за да го настанят. Няма големи поражения на
сърцето. Ще трябва да прави повече упражнения, да взима
лекарства и да промени начина си на хранене, но скоро ще бъде
като нов.
— Предполагам, че мислиш, че цялата вина е моя – Елинор
примига, когато чу майка си да говори зад нея. Не беше осъзнала,
че я е последвала.
— Не виня теб – уморено отговори Елинор и се обърна. –
Просто предавам какво ни казаха докторите – това, което вече
знаеш. Трей, това е майка ми, Катрин Бригс. Мамо, запознай се с
Трей Риърдан.
Трей остави списанието и протегна ръка към майка й. Вместо
да се здрависа кратко, тя пое ръката му и я задържа. Елинор
завъртя очи наум заради типичния царски жест на Екатерина
Велика.
— Съжалявам, че се запознаваме при такива обстоятелства –
каза Трей. – Но се радвам да чуя, че съпругът ви ще се оправи.
Катрин се усмихна, докато погледът й обходи преценяващо
Трей.
— Трей беше достатъчно любезен да ме докара дотук – каза
Елинор, като долови въпросите, които се оформяха зад
любезното, но въпросително изражение на майка й. Не беше
210
имала възможност да й разкаже за Трей. – Бяхме излезли заедно,
когато ти ми изпрати съобщението.
— Колко хубаво. Не знаех, че се виждаш с някого специален,
скъпа.
Елинор усети, че се изчервява.
— И на моя баща се случи нещо подобно преди две години –
смени темата Трей. – Знам какъв шок изживях, когато разбрах.
Не мисля, че Елинор би могла да кара в това състояние, освен ако
не бе напълно наложително.
— Колко мило от твоя страна – одобрително каза майка й и
най-накрая пусна ръката му. – Той как е? Баща ти, имам предвид
– загрижено се обърна към Трей майка й. – В момента добре ли
е?
— Добре е. Оплаква се непрекъснато от храните с ниско
съдържание на мазнини и холестерол, но не е бил толкова здрав,
откакто бях дете.
— Днес всички изцяло са се фокусирали върху диетата и
упражненията – каза майка й на Трей съвсем конфиденциално,
сякаш Елинор я нямаше там. – Това, на което докторите в спешна
помощ не обръщат внимание, е психологическият аспект на
нещата. Бащата на Елинор винаги е бил здрав като бик. Но
загубихме сестрата на Елинор тази година. Предполагам, че ти е
споменала. Дейвид прие това много зле. Както и всички ние. Така
че тук най-вероятно е виновна скръбта, а не моите пирожки с
месо – каза майка й и хвърли проницателен поглед на Трей. –
Помни думите ми. Смъртта на Кади разби сърцето на Дейвид.
— Мамо – смутено промърмори Елинор. Ушите й започнаха да
пищят. Тя забеляза как Трей я погледна странично. Какво ли си
мислеше? Внезапно всичко й изглеждаше непоносимо с Трей,
изложен на властното самодоволство на майка й и на семейната
им уязвимост.
Нейната собствена уязвимост.
— Видях един знак за кафене. Искате ли да изпием по нещо? –
попита Трей и сложи ръка на гърба на Елинор. Тя го погледна,
сепната от спокойното му предложение. От подкрепящия жест.
Докато майка й ентусиазирано се съгласи, Елинор се опита да
разгадае изражението му.
Не знаеше какво бе направила, за да заслужи това, но нещо в
топлия твърд поглед на Трей я уверяваше, че това е истина – през
тази трудна, тревожна нощ той щеше да бъде до нея.
__________

Минаваше един часът сутринта, когато Трей спря колата в

клетката на гаража и загаси двигателя. Елинор само седеше на
211
пътническата седалка, като се чувстваше капнала от случилото се
тази вечер, но и странно бодра. Въпреки изтощението тя много
ясно долавяше близостта си до Трей, докато се връщаха в града.
Тази вечер тя беше научила нещо важно.
Трей Риърдан наистина беше мъжът от фантазиите й. Той не
беше плод на въображението й. Или поне не беше само това.
Беше нещо повече.
Тя беше впечатлена от неговото внимание и вежливост не само
към нея, но и към майка й. Трябваше да се уверят, че баща й е
настанен в новата си болнична стая. Точно преди полунощ
пристигна леля й Джоан. Тя каза, че ще остане в Евънстън с
майка й, а тази подробност донесе огромно облекчение на
Елинор.
Когато стана ясно, че баща й ще спи през нощта, Елинор се
съгласи да си тръгнат. Тя обеща на майка си да се върне в
болницата рано сутринта. Едва тогава Трей я докара вкъщи
въпреки факта, че Елинор поне дузина пъти го увери по време на
безкрайната вечер, че може да си тръгне и сама.
Сега той сложи ръце на волана и я погледна със сериозно
изражение.
— Изглеждаш изтощена – каза той.
— Да. Но и странно бодра.
— Това е от адреналина. Той създава странни ефекти.
Обхвана я вълнение заради неговия нисък интимен тон в
ограниченото пространство на колата. Тя се опита да го
преглътне.
— Харесва ми майка ти. Властна натура е. Разбирам защо я
наричате Екатерина Велика.
— Обичам я страшно много, но не мога да отрека, че е труден
човек – уморено се засмя Елинор.
— Това е точната дефиниция на семейството като цяло.
Роднините ни знаят нашите бутони и ги натискат като експерти.
— Тя също те хареса. Всъщност мисля, че те обожава.
Съжалявам, ако те е смутила с някои от своите предположения
относно нас – каза тя и леко трепна от спомена как тя гордо беше
представила Трей на леля й Джоан като приятеля на Елинор. В
този момент Елинор беше успяла да потисне лошия импулс да
изтърси, че двамата с Трей само спят заедно.
— Не съм се притеснил.
Тя примига при неговия решителен тон. Бавно отвърза колана,
тъй като й беше трудно да го погледне в момента. Започна да
усеща неприятна тежест в гърдите.
— Помогна много с присъствието си тази вечер. Беше много
мил и изигра ролята на буфер. Обикновено се подкрепяме един
212
друг при общуването с мама, но сега татко е извън строя, а… – тя
млъкна внезапно и се загледа в сключените си пръсти върху
бедрото.
— Защо не ми каза за сестра си?
Неговият тих въпрос увисна във въздуха между тях и продължи
да ехти в главата й. Беше се появил и в болницата. Но там
нямаше възможност да го зададе, защото майка й и Джоан бяха
наблизо.
Досега.
Тя преглътна мъчително и вдиша, за да си вдъхне кураж.
Обърна се към него и срещна погледа му.
— Не съм ти казала много неща за себе си. Не изглеждаше
необходимо предвид нашата уговорка какви да бъдат
отношенията ни.
За момент той не проговори. Не помръдна. Какво ли си
мислеше? Тя изпита див импулс да вземе думите си назад, но
после той извади ключа от таблото, махна си колана и отбори
брата на колата. Тя побърза да излезе от колата и да го последва.
— Трей, нямах предвид…
— Всичко е наред – кратко каза той и се пресегна зад себе си да
заключи колата с дистанционното. – Не казваш нищо
изненадващо. Наистина от самото начало се съгласихме връзката
ни да не бъде сериозна.
— Но… – тя се намръщи, осъзнавайки, че говори с гърба му.
Затича се да го настигне. Той отвори една врата и тя я задържа.
После се забърза след него по някакви стъпала. Когато стигнаха в
луксозното фоайе на сградата му, беше останала без дъх. Той
натисна бутона на асансьора, а тя неспокойно се въртеше около
него. Застана пред него, за да я погледне в очите. – Тогава защо
ми се сърдиш? – попита сподавено.
— Не ти се сърдя.
Тя вдигна невярващо вежди.
— На себе си се сърдя. Добре де, може би малко и на теб –
призна той тихо, погледна към будката на портиера и се
намръщи. Ралф седеше там и се преструваше, че не ги слуша. –
Но не би трябвало.
— Не би трябвало? – озадачено прошепна тя.
Той стисна устни.
— Аз съм този, който предложи връзката ни да не бъде
сериозна. Нямам право да се ядосвам, че просто ми напомни
това. Не си била длъжна да ми разкажеш историята на живота си.
Тя направи крачка назад като ужилена.
— Разбирам – успя да каже и се пребори да се окопити. –
Благодаря ти отново за всичко, което направи тази вечер. Беше
213
повече, отколкото предполагаха отношенията ни. Очевидно –
горчиво добави. После тръгна към предните врати на фоайето, но
той рязко я спря с ръка на рамото. Гледаше я свирепо.
— Ела горе с мен.
Тя отбори невярващо устни. Не можеше да разбере желанието
му.
— Само да си починеш. Това е всичко – кратко обясни той. –
Изглеждаш изтощена.
— Но…
— Не е съгласно уговорката ни. Знам, Елинор – каза той през
стиснати зъби. – Въпреки това ела.
Тя го гледаше с отворена уста, изпаднала в шок. Вратата на
асансьора се отбори. За момент Елинор остана там замаяна и
осъзна, че е на път да прекрачи прага на някаква неопределена
зона между сигурността и опасността, що се отнасяше до сърцето
й. Но после Трей протегна ръка и тя я пое, без да мисли,
привлечена от погледа му. От решителността му. От неговия
ентусиазъм.
Беше безспорен факт, че бе влюбена в него.
Все пак се бе опитала да е предпазлива.
— Трей, не искам да говорим за нищо сериозно повече тази
вечер – колебливо каза тя. Не можеше да понесе мисълта, че ще
трябва да обяснява защо не му се беше разкрила досега, защо
никога не беше споменала Кади. Чувстваше се прекалено
неподготвена по тази тема. Прекалено уязвима.
— Осъзнавам, че точно сега нямаш нужда от тежки разговори.
Нуждаеш се от малко почивка. След няколко часа ще трябва да
станеш и да отидеш отново в болницата. Но искам да си при мен,
Елинор. Искам да се уверя, че си добре. И какво, като нарушим
някое правило от споразумението ни? – напрегнато каза той. –
Просто се качи, съгласна ли си?
— Да – прошепна тя. Ръката му хвана нейната и тя го последва
в асансьора.
Когато се качиха в неговия апартамент, той я попита дали иска
нещо от кухнята. Тя пожела студена вода. Докато той се суетеше в
кухнята, тя обикаляше голямата всекидневна. Имаше няколко
кашона, подредени на купчина до прозореца, които не бяха тук
при последното й посещение.
Без да запали лампата, тя се загледа навън в колите и черното
протежение на голямото езеро на хоризонта. Опита се да
изпразни ума си така, както изглеждаше езерото в мрака, но не
успя. Колкото и да беше изтощена, долавяше движенията на
Трей зад себе си. Нещо се беше променило тази вечер.
Нещо голямо.
214
 Тя не беше циничен играч. Никога не е била. Работата беше, че
нея я устройваше връзката им да се свежда само до секс.
Договорката беше едновременно много вълнуваща и някак си
предсказуема. Тя усещаше, че владее положението поне през по-
голямата част от времето. Но сега се беше влюбила в него.
И внезапно, вместо да контролира ситуацията, тя се почувства,
сякаш падаше свободно надолу и вече предугаждаше очакваната
болка след резкия сблъсък.
Задната част на врата й настръхна, когато го чу, че идва. Тя
наблюдаваше отражението му в огромния прозорец и попиваше
контурите на мъжката му красота. Беше махнал вратовръзката и
сакото и беше навил ръкавите на ризата си. Тя отново се запита
дали някога ще се умори да го гледа.
Той спря зад нея и тя погледна странично. После се усмихна.
— Какво е това?
— Студена вода за теб и топъл шоколад за мен.
— Мирише хубаво – промърмори тя и се обърна към парещата
напитка в лявата му ръка.
— Тогава го вземи. Всъщност за теб го направих. Аз ще пия
студената вода.
Тя го погледна изненадано.
— Сигурен ли си?
— Знам колко много обичаш топъл шоколад. Мислех, че ще ти
помогне да се отпуснеш малко. Ела да седнеш – каза той и кимна
към дивана.
Момент по-късно тя отпи от сладкия шоколад и въздъхна
уморено. Раменете и бедрата им се допираха, защото седяха един
до друг. Усетът за солидното му тяло до нея беше невероятно
хубав в замаяното й състояние. Останаха за момент мълчаливи,
докато Елинор се наслаждаваше на шоколада и оглеждаше
хубавата стая. Тя забеляза някакви снимки в рамки на
библиотеката в далечината. Никога не ги беше разглеждала
отблизо.
— Това семейни снимки ли са? – тихо попита.
— Да – каза той, като проследи погледа й.
— Каза ми вече, че брат ти е пилот. Какво работи сестра ти? –
зачуди се тя, докато намираше успокоение в гласа му.
— Кейси е вицепрезидент по човешки ресурси в един завод за
часовници. Страшно енергична е – работи на пълно работно
време, гледа племенника ми Джейсън, освен това е доброволец в
куп проекти. Брат ми и аз винаги сме били лениви в сравнение с
нея.
— Ясно. Значи, сте големи мързели – саркастично промърмори
Елинор.
215
 — Знаеш как е при братята и сестрите.
— Искаш да кажеш, че си съперничат ли?
Той вдигна рамене.
— Аз съм най-малкият. Понякога си мисля, че ми е било по-
лесно, отколкото на тях двамата. Те винаги се съревноваваха кой
да бъде под светлините на прожекторите.
Елинор леко се подсмихна и отпи от шоколада.
— Какво? – попита той.
— Трей. Сега разбрах – отпусна глава назад върху дивана и
обърна лице към него. – Името ти. Защото си роден трети.
Ниският му смях облекчи умореното й съзнание. По някаква
причина звукът от него я караше да се чувства спокойна – все
едно потъваше в дивана. В него. Клепачите й натежаха.
— Майка ми има чувство за хумор – каза той.
— А баща ти?
— Той обича да играе карти. Три е любимото му число.
Тя избухна в смях. Този момент й се стори сладък и безгрижен
по някаква причина.
— За какво са тези кашони? – попита тя след малко и кимна
към прозореца.
— Коледната елха и украсата са в тях. Прислужницата ги е
извадила тази сутрин. Утре ще подреди и украси елхата.
Тя примига от изненада и за да спре напиращите сълзи.
— Не я украсяваш ти?
— Не ми носи радост да го правя сам – отвърна той и отпи от
водата.
— Да – съгласи се тя, а гърлото й се сви. – Обикновено там ли
стои? На прозореца с лице към „Лейк шор драйв“?
— Да.
Елинор се размърда на дивана и си вдигна краката, преди да
осъзнае, че е с обувки. Отпусна се назад, прекалено уморена да се
събуе. Трей забеляза. Той сложи чашата с вода на масичката за
кафе и небрежно се наведе да свали едната й обувка.
— Тази година аз изобщо няма да имам коледна украса – каза
тя през вдървени устни.
— Защо?
— Защото винаги слагахме елхите заедно със сестра ми в
апартаментите си. Беше традиция.
Трей замръзна, докато сваляше втората й обувка. През мъглата
от умора тя забеляза, че го е стреснала. Всъщност беше
изненадала и себе си, повдигайки въпроса за Кади, при
положение че искаше да го избегне на всяка цена. Споменаването
на неговата коледна елха беше отворило раната.

216
 — Правехме го в първата седмица след Деня на благодарността.
Пиехме топъл шоколад, слушахме коледни песни и украсявахме
– дрезгаво продължи тя. – Не мисля, че мога да го направя сама
– примига и се фокусира върху лицето му. – Ето – каза тя
шепнешком. – Разказах ти нещо за Кади.
— Обичала си сестра си страшно много, Елинор.
Преди да се усети, от очите й потекоха сълзи при тази проста
констатация. Той беше прочел истината по лицето й. Колкото и
да се мразеше за това, защитните й сили се предаваха в момента.
Той внезапно я прегърна и притисна устни към слепоочието й.
Вълна от емоции разтърси тялото й.
— Шшт – каза той и устните му докоснаха ухото й. – Държа те.
Ако беше използвал някаква банална фраза от рода на „Всичко
ще се оправи“, тя вероятно щеше да успее да се съвземе. Но това,
че беше в безопасност, и тези две думи отприщиха нещо в нея.
Ридания разтърсиха тялото й и тя започна да плаче без
задръжки, както не го беше правила, откакто Кади почина. Той
не проговори, но жестовете му значеха много. Просто я държеше,
докато изплаче мъката и страха си, своята скръб и загуба. По
някое време я пусна, за да вземе от нея чашата топъл шоколад и
да я сложи до водата на масата. Тя беше забравила, че изобщо
държи нещо. Мълчаливо той взе опаковка кърпички от масата в
края на дивана, извади няколко и й ги подаде. Сълзите й
продължиха да напират. Но той, изглежда, нямаше нищо против.
Само отново я прегърна и здраво я стисна.
В следващите петнадесет минути тя успя да изразходи почти
всички кърпички.
Накрая само увисна в ръцете му съвсем изтощена. Издуха си
шумно носа. Той взе разпръснатите кърпички от скута й и
протегна ръка в очакване на последната. Елинор направи
гримаса, като видя влажните смачкани салфетки в ръката му.
— Гнусно е – дрезгаво измърмори.
— Не. Не е.
Тя усети слабото му тяло, наведено над себе си. Сепна се и го
погледна в лицето. Странно, но той се усмихваше. Тя осъзна, че се
разтриса от неадекватен смях. Той забеляза озадаченото й
изражение и изтри усмивката от лицето си.
— Съжалявам. Спомних си нещо. Дай ми я, Елинор – настоя
кисело и кимна към ръката й.
Неохотно тя се опита да сложи употребената кърпичка върху
другите, но той небрежно я грабна с две ръце. Стана и отиде да
изхвърли купа. Върна се след минута.
— Наведи се назад – нареди й той със своя дълбок дрезгав глас,
който проникна в нея през немощното й състояние след плача.
217
Тя изпълни казаното, без да мисли или да се колебае, и потъна в
дивана. Той легна до нея, така че се намериха лице срещу лице, а
главите им лежаха на една и съща възглавница. Той хвърли една
завивка върху тях и внимателно я пъхна зад гърба й. Елинор
отвори очи, когато той хвана брадичката й с голямата си ръка.
Една неспокойна мисъл премина през бавния й мозък и тя
отбори уста да я изкаже.
Той сложи пръст на изтръпналите й устни.
— Аз съм настроил алармата на моя часовник. Ще те събудя
навреме, така че да се върнеш рано в болницата – тихо каза.
Тя облекчено въздъхна, трогната от факта, че той е предвидил
нейното опасение и се е погрижил. С такава лекота.
Последното нещо, което почувства, преди да заспи, беше
нежната и сладка целувка по устните й, която не искаше нищо от
нея.
Само даваше.

ГЛАВА 21

С ъбуди се със същото усещане. Устата на Трей се движеше

върху нейната.
Беше тъмно и тя усещаше топлина. Чувстваше се в безопасност.
Притисна се към неговото дълго солидно тяло. Копнееше за
силата му. Импулс от възбуда премина през нея. Той изстена,
когато тя задълбочи целувката им, а голямата му ръка я галеше
отстрани по извивките на тялото.
Отчаяният й копнеж се увеличи.
Тя започна да откопчава копчетата на ризата му. Раздразнена
от непохватните си пръсти, реши първо да събуе панталона му.
Той беше зает да издърпва роклята през кръста й. Най-важното в
момента беше да се слеят.
Няколко секунди по-късно той беше легнал отгоре й върху
дивана, а членът му проникваше в нея. Тя гледаше голямото му
тяло в мрака, забила нокти в гладките мускули на раменете му.
Той я изпълни изцяло. Толкова перфектно. Не само членът му.
Тя преливаше от чувства. Не можеше да направи нищо, освен да
мисли за това, че той й пасваше идеално.
Трей замря между бедрата й. Наведе се напред и я целуна
някак почтително.
После продължи да се движи в нея, да вика името й,
предизвиквайки в нея все повече и повече емоции, докато накрая

218
тя избухна. Той не спря и докато тя свършваше и дрезгаво каза на
ухото й:
— Приеми го, Елинор. Приеми всичко. Защото имам още много
да ти дам.
__________

През останалата част от деня тя често се сещаше за начина, по

който той развълнувано й каза тези думи, докато тялото й се
разтърсваше от удоволствие. В главата си преживяваше отново и
отново този момент.
Утринният им секс беше много страстен. Много емоционален.
И беше по-дълбок от всичко, случило се между тях. Това беше
любов, по-силна от всичко, което Елинор беше преживяла през
живота си.
А може би пък беше самозалъгване от нейна страна. Но тогава,
в онзи трогателен момент, тя имаше чувството, че той й споделя
нещо много ценно.
__________

Беше и изненадана, и доволна, когато видя колко по-добре

изглежда баща й в болницата тази сутрин. Той седеше в леглото,
закусваше и говореше с майка й и Джоан, които бяха
пристигнали преди Елинор.
— Как се чувстваш? – попита го тя, след като го целуна и взе
ръката му в своята.
— Добре съм, само се чувствам малко глупаво – каза й той.
— Няма защо да се чувстваш така – настоя Елинор.
— Може би си права – призна баща й. – Сега обаче, след като
знам как стоят нещата със сърцето ми, ще поемам отговорност за
в бъдеще. Не е нещо, което да не може да се оправи, скъпа – каза
баща й, потупа я по ръката и многозначително я погледна.
— Знам – увери го Елинор. – Не се тревожа за това. Ще влезеш
във форма.
— Къде е Трей? – попита майка й.
Бузите на Елинор се зачервиха. Вчера предположението на
майка й, че с Трей са двойка, я объркваше. Днес всичко
изглеждаше другояче, въпреки че ситуацията не беше много по-
различна. Нямаше казани думи, нито обещания.
И все пак миналата вечер й изглеждаше изумителна – красива
и деликатна.
Тяхна.
— На път за работа, предполагам – безгрижно отвърна Елинор.
– Докара ме дотук тази сутрин – след като правиха любов, Трей

219
настоя да я закара до болницата и вечерта да я вземе от къщата
на родителите й.
— Той много ми допада – каза Джоан, а очите й искряха от
топлина. – Не срещаш често мъж, който да е толкова грижовен,
колкото и красив. А Катрин ми каза и колко е преуспял – Елинор
погледна майка си и завъртя очи. Тя беше изкопчила всички
важни подробности за професионалния живот на Трей само
докато стигнат до касата на кафенето миналата вечер. – Имал
собствена компания, Дейв. Истински доходен бизнес – поясни
Джоан на брат си. – Мисля, че ще го одобриш.
— Не предвещава нищо хубаво това, че когато за първи път
трябваше да се срещна с приятеля на дъщеря си, бях в
безсъзнание – промърмори баща й.
— Преувеличавате за мен и Трей – почувства се длъжна да
поясни Елинор. Баща й стисна ръката й и я погледна. Не можа да
не се усмихне, когато прочете разбиране в зелените му очи. Те
двамата винаги са си били необикновено близки. Той споделяше
щастието, което се излъчваше от нея, но и съпътстващата я
несигурност.
Денят минаваше бързо, докато разговаряха с кардиолога и
сестрата ги осведомяваше за бъдещата диета, взимането на
лекарства и грижата за болния. Баща й изглеждаше толкова
стабилен, че Елинор се чудеше дали не си въобразява. Насаме
сестрата я увери, че при леки сърдечни удари възстановяването
може да стане много бързо. Баща й напусна болницата същия
следобед на собствените си крака. Ако не беше бледият цвят на
лицето му, Елинор никога нямаше да предположи какво му се бе
случило.
След като стигнаха дома на родителите й и се настаниха, тя и
Джоан излязоха да купят лекарства и да напазаруват храна,
съобразена със състоянието му. Когато се върнаха вкъщи и
сложиха всичко в хладилника, вече беше станало тъмно. Елинор
приготви вечерята заедно с майка си, за да се увери, че се
придържа към диетата с ниско съдържание на мазнини.
След вечеря баща й се почувства уморен и заедно с майка й
отидоха да си легнат. Тя и Джоан разчистваха в кухнята, когато
изведнъж на вратата се позвъни. При ненадейния звук един
тревожен трепет на очакване премина през нея.
— Аз ще отворя – каза Елинор, избърса си ръцете и остави леля
си в кухнята.
Някакво предчувствие се разрастваше в гърдите й, докато
вървеше към предната врата. Знаеше, че е Трей още преди да
отвори. Тя затаи дъх, когато го видя застанал на портата – с

220
широки рамене, сини очи, втренчени в нея, и ръце в джобовете
на черното палто.
За нея никога не бе имало по-желана гледка от него, застанал
на портата на родния й дом.
— Надявам се, че нямаш нищо против – каза той. – Адресът на
родителите ти е достъпен в интернет и забелязах колата на
алеята.
— Нямам против. Току-що приключихме с вечерята. Щях да ти
се обадя. Благодаря, че дойде. Радвам се да те видя – каза му тя
искрено. Отвори широко вратата и се отдръпна да влезе.
Погледът й отново с учудване обходи лицето му. Сякаш го
виждаше за първи път. Тя знаеше, че го усеща и със сърцето си,
но не можеше да контролира своя стремеж да го гледа. –
Трябваше да се обадя по-рано, но цял ден все изникваше нещо –
продължи. – Дай да ти взема палтото.
— Как е баща ти? – попита Трей, когато тя го въведе във
всекидневната няколко секунди по-късно.
— Направо фантастично – лампичките на елхата светеха. Тя
запали осветлението. – Ако не знаех със сигурност, че е преживял
сърдечен удар предния ден, никога нямаше да повярвам, след
като го видях днес.
— Радвам се – каза той и погледът му се спря на лицето й. – Ти
също изглеждаш по-добре. По-спокойна си.
— Благодаря. Изпитах истинско облекчение, когато го видях в
толкова добро състояние днес – каза тя и се изчерви от
удоволствие заради блясъка в очите му, докато я разглеждаше
отблизо. Замисли се как беше стоял до нея миналата вечер и как
я беше държал, докато буря от скръб я помиташе. За момент се
почувства неловко. Той някак си смаляваше размерите на
познатата всекидневна. Изглеждаше толкова голям, застанал
насред нея, толкова жизнен. Толкова възхитителен.
— Трей? Стори ми се, че чух гласа ти.
Елинор примига и вдигна глава, когато видя Джоан. Леля й
стоеше на другия край на антрето и се усмихваше. Трей я
поздрави.
— Току-що вечеряхме. Пиле, печени картофи и броколи. Лека
храна, здравословна. Да ти стопля ли нещо? – попита го Джоан.
— Не, вече ядох. Но благодаря.
Елинор се усмихна, когато той отново я погледна.
— Такъв му е късметът – каза тя на Джоан. – Тъкмо опита от
храната на майка ми за Деня на благодарността и страшно хареса
руската кухня. Сега ще спрат руските пирове.
— Сигурна съм, че ще има възможност да опитва известните
готвени ястия на майка ти поне на празниците, ако не всеки ден.
221
Във всичко трябва да има мярка. Връщам се при чиниите в
кухнята – каза Джоан и махна с кърпата, която държеше в ръка.
— И така – дрезгаво каза Трей, когато отново останаха сами.
Огледа уютната всекидневна. – Значи, тук си израснала. Хубаво
е.
— Да. Това беше моят дом в продължение на осемнадесет
години.
— Домът от детството винаги си остава твой дом.
Погледът му се плъзна по нея и той внезапна изруга. Пристъпи
към нея и я прегърна. Наведе се и я целуна силно по устата.
Елинор обгърна с ръце врата му и отвърна на целувката.
— Кога ще спре това? – попита той момент по-късно и потърка
устните си в нейните. Тя го целуна горещо по устата, преди да
отговори.
— Кога ще спре кое? – зачуди се, разсеяна от мириса му, от
допира на тялото му до своето и от езика му.
— Тази неловкост, когато се виждаме – промърмори той и
захапа долната й устна. – Предлагам да престанем отсега.
— Добре – съгласи се тя. – Ще се опитам. Никаква неловкост
повече.
Той се наведе назад и я огледа отблизо.
— Обещаваш ли?
— Да.
Устата му се изви в усмивка. Той гледаше надолу към масата.
— Това ти ли си? – попита.
После я пусна и пристъпи към края на масата. Взе една семейна
снимка в рамка и я разгледа.
— Да. Там съм на дванадесет – каза тя, като погледна покрай
него към снимката, която държеше. Смесено чувство на
удоволствие и смущение я обзе от мисълта, че Трей я вижда на
тази възраст. Тя потисна глупавия импулс да грабне снимката от
ръцете му.
А можеше да си помисли, че е глупава дори и сега – на двадесет
и осем години. На дванадесет тя беше по-висока от другите деца в
класа си. Изглеждаше като недохранен пубертет с брекети. За
разлика от Кади, която беше невероятно красива и на
седемнадесет години.
— Толкова си сладка – промърмори той. Тя завъртя очи. Той
вдигна снимката по-близо до лицето си.
— Някои неща не заслужават да се гледат прекалено отблизо –
весело му каза тя. Но после забеляза напрегнатото му изражение
и свитите му вежди.
Той вдигна глава и погледна към лавицата с книги в далечната
част на стаята. Остави снимката на масата.
222
 — Трей?
Някакво странно чувство я обзе, докато го наблюдаваше как
отива до лавицата. Той взе друга снимка. Разгледа я отблизо,
както предишната. Елинор се доближи до него отзад, а в нея се
надигна едно чувство на тревога, което не можеше да обясни.
— Трей? – глухо повтори тя, когато стигна до него. Погледна
снимката, която държеше. На нея бяха заедно с Кади и беше
направена, когато сестра й завърши правния университет.
— Сестра ти е била юрист? – попита той, като гледаше снимката
с присвити очи.
— Да – бавно отвърна тя, все още озадачена. Разглеждаше
снимката за някакво доказателство, че Кади се дипломира от
правния университет, но не видя такова. Просто носеше
абсолвентска шапка и тога, но по това не се разбираше какво
точно завършва. – Откъде знаеш? – попита го тя. Не го бе
споменала миналата вечер, сигурна бе в това. Може би майка й
му бе казала в болницата, докато Елинор е била в тоалетната или
някъде другаде?
Той обърна глава, а сините му очи я изгаряха.
— Аркадия Грийн ли е сестра ти?
Кожата по врата и ръцете й настръхна.
— Да. Винаги сме я наричали Кади за по-кратко, а Грийн е
фамилията на мъжа й. Откъде…
Тя млъкна, когато той рязко сложи снимката на лавицата и се
обърна към нея.
— Познавах я. Познавах сестра ти, Елинор – каза Трей.
Изведнъж в главата й внезапно и шокиращо изникна образът
на Трей и Кади заедно. Биха били такава поразителна двойка –
и двамата наперени и красиви, и двамата благословени с топлина
и първичен чар, който би им отворил всички врати в живота…
… и двамата, способни да озарят една стая.
Това беше прекалено много и прекалено неочаквано. Невидима
сила стегна гърдите й.
О, господи. Не мога да дишам.
__________

Елинор просто го гледаше няколко секунди с отворена уста, а

големите й очи блестяха. Той се почувства, сякаш й беше ударил
шамар. Шокът й беше осезаем. Усети някакъв шум, сякаш покрай
ушите му свистеше вятър.
Всъщност може би и той беше в шок. Когато видя първата
снимка, всичко беше просто предположение. Той познаваше
Аркадия само през последните няколко години. Имаше голяма
разлика между изтънчената и опитна жена, която беше срещнал,
223
и красивото младо момиче на първата снимка. Втората снимка
обаче не остави съмнения.
— Ела – каза той и се пресегна за ръката на Елинор. Не обърна
внимание на неподвижното изумено изражение на лицето й. –
Ела да седнем.
Тръгна към дивана, но тя остана неподвижна и ръката й се
съпротивляваше.
— Какво искаш да кажеш с това, че познаваш Кади? – попита.
— Познавам я от работата. „Добсън, Мейър и Питърсън“ ни
консултираха в TalentNet – обясни той. Имаше предвид правната
консултантска фирма, в която работеше Кади. – Явно сестра ти е
човекът, с когото контактувахме там. Искам да кажа, беше –
поправи се той и лицето му се сви в гримаса. Сподави една
ругатня. Елинор изглеждаше още по-съсипана, отколкото
миналата вечер, когато разбра за сърдечния удар на баща си. –
Нека седнем, а?
— Колко добре я познаваше? – не се отказваше Елинор.
— Доста добре – искрено отговори той. – Работехме заедно за
създаването на легалната инфраструктура на TalentNet като
отделна правна единица от уебстраницата за банди. Познавам
сестра ти от самото начало на фирмата ми.
— Не ти вярвам.
Той примига, стреснат от директния й отговор.
— Съжалявам. За мен също беше шок да осъзная това. Нямах
идея, докато не видях тези снимки преди малко.
— Тя никога не те е споменавала. Кади би ми казала за теб. Ако
не за теб, тогава за TalentNet.
— Имената на всичките си клиенти ли ти е споделяла?
За няколко секунди тя не отговори. Той усети как пресява
информацията в главата си, търсейки смисъла.
— Не – призна след момент. – Но някои все пак ми е. Сигурна
съм, че би споменала теб – тя пристъпи напред и се фокусира
върху него. – Това ли е всичко между теб и Кади? Само делови
отношения ли сте имали? – несигурно го попита.
Той се поколеба. Беше трудно да формулира каква точно беше
връзката му с Аркадия Грийн. Тя беше специална, в това беше
сигурен. Той никога не бе имал толкова уникална връзка с жена,
каквато имаше с Аркадия.
— Не. Не бяха само делови отношения. За мен тя беше
приятелка – той безпомощно вдигна ръце. – Господи, това е
абсурдно – каза и огледа уютния привлекателен дом с други очи.
Тук ли беше израснала Аркадия? Точно тук, в тази къща… с
Елинор? Беше прекалено невероятно, за да го осъзнае.

224
 Спомни си шока, който изживя, когато преди няколко месеца
научи, че Аркадия е починала. Беше му невъзможно да си
представи, че тази жизнена, забавна и умна жена си е отишла
завинаги.
Но докато гледаше твърдото и бледо лице на Елинор, осъзна, че
каквато и болка да беше изпитал той, тя със сигурност бе
изпитала хиляди пъти по-силна.
— Много съжалявам, че не можах да дойда на погребението й –
тихо каза той. – Пътувах в Китай по това време. Докато се върна
вкъщи, нея вече я нямаше. Погребението беше свършило. Дори
не бях разбрал, че е болна…
— Когато за първи път се срещнахме, ти спомена, че се опитваш
да разбереш смисъла на живота си, защото неочаквано си
загубил важни за теб хора. Кади един от тях ли беше?
Той не отговори за момент, само гледаше в златистозелените
очи на Елинор. Обзе го едно необяснимо, стремително чувство.
Точно тази сутрин се беше почувствал много близък с нея.
Надяваше се само да си станат още по-близки. Миналата вечер
най-накрая беше осъзнал дефиницията на това ново невероятно
нещо, което се случваше между тях. Вътре в себе си я беше
почувствал.
Той се беше влюбил в нея. До полуда.
Но внезапно тя сякаш отлиташе далеч от него, въпреки че
стоеше точно отпред. Беше му съвсем ясно, че без да знае, е
попаднал на гнездо от стършели. И нямаше идея как да оправи
нещата.
— Елинор, нека седнем – настоя той и кимна към дивана.
— Просто ми отговори, Трей.
Нямаше измъкване.
— Да – отвърна той. – Смъртта на сестра ти силно ме разтърси.
Тя беше… много специална.
— Спяхте ли заедно?
Той се спря, докато се пресягаше към нея, защото въпросът й го
шокира. Шепотът й увисна във въздуха между тях.
— Няма значение. Можеш да не ми отговаряш – вдървено каза
тя и мина покрай него.
— Елинор, почакай – извика той. Това беше грешка. Беше го
разбрала неправилно. Той щеше да оправи всичко. – Елинор, не,
не сме. Не бях свързан по този начин с Кади.
Тя рязко се обърна. Стомахът му се сви. Очите й плуваха в
сълзи. Изглеждаше съкрушена.
— Когато се запознахме, бяхме привлечени един от друг – в
него се надигна паника, когато очите й се разшириха и една сълза
се търкулна по бузата й. – Но беше само първоначално
225
привличане – побърза да поясни. – Това е всичко. Кълна се, че
нищо не се получи. Опознахме се само докато работехме. И се
уважавахме прекалено, за да рискуваме да изгубим изграденото.
На нея й вървеше с мъжете така, както и на мен с жените. Но ти
сигурно знаеш това. Не искахме да съсипем отношенията
помежду ни. Затова се разбрахме да бъдем само приятели и да се
виждаме само по време на работа.
— Значи, сте били приятели. Но сте изпитвали влечение един
към друг.
— Казано така, не звучи особено добре. Опитвам се да бъда
честен. Искам да кажа… – той махна безпомощно към снимката
на масата. – Нямах идея, че ти е сестра.
— Мисля, че е по-добре да си тръгваш – изведнъж отсече
Елинор.
Почувства се, все едно го бяха блъснали.
— Не. Няма да си тръгна. Това е недоразумение.
Тя така непреклонно поклати глава, че няколко сълзи се
търкулнаха по бузите й.
— Не е недоразумение. Цялата тази работа между нас… –
замаяно махна към тях. – Не е наред. Трябваше да знам, че има
нещо странно във факта, че ме искаш.
— Няма нищо странно в това, че те искам – свирепо изръмжа
той. Тръгна към нея, твърдо решен да оправи нещата още на
мига. Тя трепна и залитна назад. Той спря, потресен от
изражението на лицето й. Тя изглеждаше отчаяна.
— За какво говориш? Какво общо може да има с нас това, че
Аркадия Грийн ти е сестра?
— Бил си привлечен от мен, защото си мислил, че съм като нея.
Но аз не съм. Наистина. Не разбираш ли? Не съм опитна
ексхибиционистка или воайорка. Никога не бях правила
стриптийз на някого през живота си допреди онази нощ.
Преструвам се на дръзка, секси и самоуверена, нося дрехите на
Кади, живея в нейния апартамент – през цялото време се опитвах
да бъда някого, който да те привлече. И ти повярва на
представлението. Но всичко беше една огромна лъжа.
— Моля? – апартаментът на Елинор е бил на Аркадия? –
Никога не съм знаел, че тя живее в съседната сграда – решително
каза той. – Виждаш ли, Елинор? Това трябва да ти докаже, че
отношенията ни бяха само делови.
— Тръгвай си, Трей – нещастно каза тя. – Просто си върви.
Моля те.
— Господи – изсъска той. Беше озадачен. – Какво, по дяволите,
става?

226
 — Не знам – прошепна тя. Звучеше много колебливо и той
осъзна, че в този момент бе също толкова озадачена, колкото и
той. – Вече нищо не знам. Може би просто майка ми е била права
през цялото време – може би съм скърбяла по неестествен начин
– тя подсмръкна и изтри бузата си с опакото на ръката. – Виж,
съжалявам. Знам, че си бил път дотук, за да ме вземеш. Но мисля
тази вечер да остана с родителите си. За последен път те моля да
си вървиш.
— Елинор? – извика той, но вече говореше на гърба й. Излезе
след нея в коридора, но спря, когато я видя да изчезва нагоре по
стъпалата. Момент по-късно чу трясък от врата.
За минута остава така – съвсем замаян, сякаш някой силно го
беше ударил по главата без никаква причина.

ГЛАВА 22

Т я се върна в града на смрачаване на следващия ден.

Сутринта температурите бяха паднали. Студен вятър
духаше от оловносивото езеро Мичиган. Влизането в
апартамента беше като влизане в студена гробница.
Тя завъртя термостата, за да пусне отоплението. Мина през
студения апартамент и се спря да погледне през прозореца към
трафика по улицата. Тогава се сети, че си беше представяла как
пита Кади за съвет за прелъстяването на Трей. Но нито веднъж не
й беше минало през ума, че Кади всъщност може да го познава
много по-добре от нея. Беше толкова странно, когато се замисли,
че бе съществувала такава съдбоносна нишка от живота на сестра
й, за която тя никога не бе предполагала. Според логиката в това,
разбира се, имаше смисъл. В ежедневната си работа всеки общува
с десетки, дори стотици хора, за които семействата и близките
никога не са чували.
Но неочакваната връзка – специалната връзка, както той я
беше нарекъл – между Кади и човека, в когото беше влюбена, я
остави безмълвна.
Сякаш сърцето й кървеше.
Това ревност ли беше? Това ли беше изпитала?
Отчасти може би. Беше й трудно да преглътне това хапче, да
осъзнае, че сестра й и Трей са имали специална връзка дълго
преди тя да се появи на сцената. Но не това я измъчваше най-
много.
А фактът, че го беше лъгала. Беше се преструвала на нещо,
което не е. Признанието на Трей, че е имал влечение към Кади,
227
че тя за него е била специална, беше като нож в гърба й, но също
така беше разбираемо. Кади беше страстна и вълнуваща, красива,
брилянтна. Не беше трудно да си ги представиш двамата заедно.
Всъщност беше потресаващо, ужасно лесно.
Озадаченото изражение на Трей от предишната нощ не
изчезваше от паметта на Елинор. Разбираемо защо тя беше
шокирана до дъно от признанието му, но и той беше потресен.
Смъртта на Кади очевидно му беше причинила голяма болка.
Спомни си изражението на лицето му, когато й каза, че е загубил
друг свой приятел – лошото момче, рокера Джералд Стърджис,
умрял от свръхдоза.
От смъртта на сестра й изглеждаше още по-съкрушен.
Трей се беше опитал да й се обади няколко пъти след миналата
вечер, но тя не беше отговорила на повикванията му. С натежало
сърце прекрати на рецепцията разрешителното да влиза при нея.
Само при мисълта, че той чука на входната й врата и че ще й се
наложи да се изправи срещу него, сърцето й се свиваше. Не
можеше да се насили да говори с него. Беше й трудно да обясни
защо.
Чувстваше се като първия път, в който му беше правила
стриптийз. Тогава толкова се беше разгорещила по време на
представлението, че се беше загубила в ролята си. След като се
беше изпразнила, внезапно бе осъзнала, че е мастурбирала пред
непознат. И досега срам я заливаше всеки път, когато си
помислеше колко открито и егоистично го беше прелъстила.
Нейната потребност я огорчаваше. Наистина ли беше толкова
отчаяна, че да започне безумна, гореща и безразсъдна връзка с
Трей просто за да забрави скръбта си?
Сега обаче подозираше, че е вярно. Майка й е била права. Тя се
бе преструвала, беше се държала като дръзка, страстна
плеймейтка – като Кади, – защото е имала нужда да запълни
зеещата дупка в гърдите си.
Сестра й я беше посъветвала да отхапе една вкусна хапка от
живота, да спре да се страхува. Но включително тя, какво остава
за Трей и майка й, дори самата Елинор – всички те не са
разбирали колко неподготвена е била тя да изиграе тази роля.
Когато научи, че Трей и Кади са се познавали от години, че са
изпитвали влечение един към друг, някак илюзията се изпари,
очарованието на това, което се случваше между нея и Трей,
изчезна. Миналата вечер тя беше останала пред него истински
гола – всичките й недостатъци и лъжи бяха изложени пред очите
му.
Тихият безмълвен апартамент погълна звуците от задавения й
плач.
228
 __________

Седмица по-късно тя вдигна поглед, когато чу почукване на

отворената си врата на офиса.
— Избягваш ме, откакто се върна – каза Джими и пристъпи
през прага.
— Не – тя махна към бъркотията по бюрото си. – Зарината съм
с работа, откакто се върнах.
По-точно тя нарочно се беше потопила в работата, нетърпелива
да се фокусира върху нещо друго извън факта, че дните и нощите,
през които не се виждаше с Трей, се увеличаваха. Телефонните
му повиквания вече не бяха толкова чести. Тя се мъчеше да се
убеди, че точно това иска, но се лъжеше.
Всеки ден, в който не го виждаше, и всяка нощ, прекарана сама,
сякаш увеличаваха болезнената дупка в гърдите й. Така че й
оставаше да работи и да се опитва да забрави.
— Обаче нищо не се получава – призна си тя, докато гледаше
как Джими сяда на стола пред бюрото й.
— Как е баща ти? – попита той.
— С всеки ден се справя все по-добре. Докторът му каза да
прави редовно упражнения и заедно с мама се записали в
здравен клуб. Намерили са такъв с кардиолог в персонала.
Снощи, когато ги посетих, татко си показваше новото спортно
облекло и говореше за неща, като вдигане на тежести, коремни
преси и оптимизиране на кардиологичните упражнения.
Джими се засмя.
— Страхотно. Трябва да дойда с теб в Евънстън някой ден.
Искам да ги видя.
— Ще бъде чудесно – каза тя, сложи химикалката на масата и се
протегна.
— А как вървят нещата с Риърдан?
Тя замръзна, после въздъхна и отпусна рамене.
— Не вървят, ако трябва да съм честна – продължи след малка
пауза. Тя наистина отбягваше Джими – най-вече защото не
искаше да проведе този разговор. Но може би беше време да
започне да приема истината.
— Трей и аз повече няма да се виждаме – заяви тя, колкото се
може по-спокойно. – Всичко приключи.
— Защо? – попита Джими и се наведе напред в стола си.
Тя вдигна рамене и се престори на равнодушна.
— Ти нали не си мислеше, че това между мен и него ще трае
вечно?
Той примига и леко се сепна.

229
 — Не мога да кажа такова нещо. Но от начина, по който се
гледахте онази вечер в „Златният бряг“, ми се струваше, че между
вас има достатъчно страст, за да продължите доста дълго време.
Какво стана?
— Това е дълга и отегчителна история – каза тя презрително и
започна да подрежда документите по бюрото си, за да избегне
погледа му.
— Елинор? – тя вдигна поглед и видя повдигнатите му вежди. –
Разполагам с достатъчно време.
Тя въздъхна примирено.
Отначало истината излизаше мъчително. Когато стигна до
признанието, че Трей и Кади са се познавали с години и са
сключили споразумение да нямат романтична връзка въпреки
влечението си един към друг, думите й вече се лееха нетърпеливо
от устата.
— Това е – завърши задъхано след няколко минути. – Явно
такъв ми е късметът, нали? Точно те да се познават и да се
харесват. Навремето, когато се срещнахме за първи път, Трей ми
каза, че се е отказал от връзки, че се опитва да преосмисли
живота си. Той го нарече „екзистенциална криза, причинена от
няколко грозни раздели и загубата на близки приятели“ –
Елинор срещна тъмните очи на Джими. – Един от тези приятели
е била сестра ми.
Джими поклати глава.
— Това е невероятно. Но пък не е изненадващо. Все пак са
живели един до друг.
— Всъщност това е едно от най-странните неща. Според Трей те
не са знаели, че са съседи. Твърди, че връзката им била строго
професионална. Че са се виждали само по време на работа.
— И също така ти е казал, че заедно са решили да не излизат по
срещи и да нямат любовна връзка?
Тя кимна със сведени очи.
— Каза, че са се споразумели, защото прекалено се уважавали и
са знаели за лошия си късмет в любовта. Така че са решили да
бъдат просто приятели.
— Уау – каза Джими и се наведе назад. – Вярваш ли му?
— Какво искаш да кажеш? – попита тя и кожата на врата й
настръхна.
— Вярваш ли, че той и Кади не са спали заедно?
— Да – глухо каза тя. – Да не би да смяташ, че не бива да му се
доверявам?
Приятелят й колебливо вдигна рамене.
— Ти го познаваш по-добре от мен. Би ли излъгал за такова
нещо?
230
 Тя остана с отворена уста, докато осмисляше въпроса му.
— Не – отвърна след известна пауза. – Трей не е такъв. Той не
лъже. Поне за основните неща. Честността означава много за
него.
Джими кимна.
— Но… – той направи жест, с който искаше да каже „и въпреки
това“ – това, че си сестра на Кади, го притеснява.
— Не – възкликна тя. – Наистина беше шокиран, когато разбра,
че с Кади сме сестри, но не бих казала, че това го притеснява.
— Тогава защо няма да се виждате повече?
— Понеже притеснява мен – открито заяви тя.
— Безпокои те фактът, че Кади и Трей са били приятели?
— Да. Не. Искам да кажа… Ти не разбираш – раздразнено каза
тя. Вдигна поглед неспокойно, докато въртеше химикалката си.
Разбира се, Джими изглеждаше объркан. – Виж, мама се
тревожеше, че изживявам скръбта си, като нося дрехите на Кади
и се правя на самоуверена. Ако знаеше, предполагам, че би
включила към тези неща и дръзкото съблазняване на Трей
Риърдан. Изглежда, и ти мислиш така. Ти направо си го призна
онзи ден на обяд – припомни му тя. – Сега, като си помисля,
Трей вероятно се е увлякъл по мен само защото съм се държала и
съм била облечена като жена, която той би уважавал и харесвал с
години. С други думи той е почувствал влечение заради
приликите между мен и Кади, намерил е такива подсъзнателно.
Вероятно дори някои от дрехите върху мен са му били познати –
промърмори тя и се отпусна на стола, съкрушена от тази идея.
— Хей, почакай малко – каза Джими и вдигна ръце. – Никога
не съм казвал, че се държиш като Кади.
— Напротив. Поне го загатна.
— Всъщност казах точно обратното – защити се той. – Че не се
преструваш на сестра си. И че новият ти външен вид не е свързан
с нея.
— Но спомена, че носенето на нейните дрехи и това между мен
и Трей – че всичко това неслучайно се случва след смъртта й.
— Да, така казах – съгласи се той.
— А също и че се превземам!
— Това вече не – възрази той и тъмните му очи блеснаха. –
Имах предвид, че когато Кади ти е предложила да се насладиш
на живота и да живееш пълноценно, тя е искала да изживееш
своята собствена страст, а не нейната.
Елинор трепна.
— Добре – каза след момент със свито гърло. – Но с мама
мислите, че буквално съм влязла в обувките на Кади, за да го

231
направя. Логично е затова Трей да е почувствал влечение към
мен.
— Не – извика Джими. Той вдигна ръце, очевидно му беше
дошло до гуша от нея. Тя унило се отпусна в стола си. – Виж, не
знам точната причина, поради която Трей те харесва – продължи
Джими с по-спокоен тон. Тя рядко го беше виждала толкова
сериозен. Въпреки вълнението си откри, че слуша всяка негова
дума. – Според мен Кади е знаела, че имаш свой огън, но по
някаква причина го държиш заровен. Скрит. И ти е казала да го
освободиш. Да го изживееш, защото животът е прекалено кратък.
И може би ти си открила този свой огън и си го пуснала на
свобода, като междувременно си носила дрехите на Кади и си
поела рискове, които обикновено не би поела, след като си се
преместила в нейния апартамент. Но това не значи, че
действията и чувствата ти са преструвка. Мисля…
—Какво? – прошепна Елинор, изцяло фокусирана върху него.
— Мисля, че това е била твоята страст през цялото време. И че
нея е видял Риърдан. Тя го е привлякла. Може би Кади ти е дала
възможността да използваш нейния стил на живот, гардероба й и
частица от нейната самоувереност – но само като трамплин, за да
намериш своята страст – Джими вдигна ръце. – Не смяташ ли, че
е дошло време напълно да си я припознаеш?

ГЛАВА 23

В ечерта, когато се върна вкъщи от работа, тя видя до

будката на портиера огромна сложна украса от цветя,
състояща се от бели лилии, прясно откъснати
лютичета и обикновени ралици.
— Някой се опитва да покаже на някоя жена, че я харесва –
каза Хари, когато Елинор изкоментира колко хубави са цветята.
— И аз мисля така – съгласи се тя и вдигна очи от букета. –
Някакви пратки за мен?
— Само това – отвърна портиерът и кимна към цветята.
Тя примига невярващо.
— За мен ли са?
— Да. Както и това.
Хари стана и отвори вратата на килера зад будката. Елинор го
зяпаше изумена, когато той й донесе също толкова прекрасен и
шарен букет от прясно откъснати диви цветя. Сърцето й подскочи
в гърдите. Развълнувана го прие. Пръстите й напипаха прикачен
плик. Тя извади една картичка, която гласеше:
232
 Цветарката ме попита кой 6ykem ще ти приляга по-
добре. Казах, че искам да изпратя и двата. Попита ме
наистина ли не съм сигурен кой от двата да избера, а аз
казах „не“. И двата ми напомнят за теб.
Няма да се откажа, Елинор. Само ми дай шанс да
поговоря с теб.
Ако не искаш да ми се обадиш, поне погледни през
прозореца си довечера в десет. Искам да ти дам нещо.

Трей

— Мина оттук преди петнадесет минути. Надяваше се да си

вкъщи – продължи Хари. Тя замаяно вдигна поглед и видя
кафявите очи на портиера, втренчени в нея. Гледаха я
добродушно и загрижено.
— Така ли? – дрезгаво попита. „Ако не искаш да ми се обадиш,
поне погледни през прозореца си довечера в десет.“
Усети туптенето на сърцето си в ушите. Портиерът кимна
сериозен.
— Изглеждаше много разочарован, когато му казах, че още не
си се върнала от работа.
— Благодаря – дрезгаво отвърна тя. – Не мога да кача всичко в
момента – каза и погледна тежкия си куфар. – Мога ли да се
върна след малко, за да си взема голямата украса?
— След няколко минути ще пратя Алекс да ти я донесе – увери
я Хари, имайки предвид човека по поддръжката.
Написаното съобщение не излизаше от главата й.
„Няма да се откажа, Елинор.
Ако не искаш да ми се обадиш, поне погледни през прозореца
си довечера в десет.“
Тя си спомни как му беше писала подобно съобщение, когато
през първата вечер в кафенето го покани да гледа нейния
стриптийз. Сякаш беше толкова отдавна! Споменът я накара да
почувства едновременно копнеж и срам.
Мотивацията й в началото беше толкова користна. Но
копнежът й се беше увеличил значително оттогава. Сексуалната
привлеченост беше прераснала в напълно безнадеждна любов.
Нейните причини да го покани да погледне в нейния свят през
онази първа нощ, бяха целенасочено сексуални и егоистични.
Какви можеха да бъдат неговите да я покани да погледне в
неговия дом?
Алекс качи великолепната украса, докато тя слагаше букета с
полски цветя във вода. Момент по-късно тя се отдръпна назад и
233
започна да се любува на двата букета върху кухненския плот, а в
гърлото й се оформи буца. Трей беше прав, разбира се. Трудно й
беше да каже коя аранжировка й харесва повече – полските и
непретенциозни цветя или изисканите и чувствените.
Букетите сякаш й се присмиваха и я изкушаваха почти колкото
затворената врата на гостната надолу по коридора. Чувстваше се
объркана и неспокойна, но реши да облече чифт йога панталони,
суитшърт и да си сложи обувки за тенис. Една бърза разходка
щеше да проясни главата й. Може би така щеше да открие
отговора какво да направи в десет часа тази вечер.
За своя голяма изненада откри, че след няколко минути
решително зави по „Оук стрийт“. Влезе във фоайето на един блок
и отиде при портиера.
— Тук съм, за да се видя със Сандра Банкс – каза Елинор на
портиера. – Аз съм Елинор Бригс. Обаче тя не ме очаква. Дори не
съм сигурна дали си е вкъщи.
Но портиерът вече звънеше на най-добрата приятелка на Кади.
Самата Елинор още беше леко изумена, че се намира във фоайето
на този блок. Откакто Кади почина, тя избягваше поканите на
Сандра да излизат заедно и този факт сега я измъчваше и
объркваше, докато чакаше.
Идеята й дойде отникъде, докато вървеше надолу по улицата.
Бидейки нейна сестра, Елинор смяташе, че познава Кади по-
добре от всички на този свят. Но като нейна кака, Кади винаги се
беше отнасяла покровителствено с Елинор.
Нямаше съмнение, че сестринската връзка и връзката между
най-добри приятелки са две съвсем различни неща.
Портиерът говореше по телефона. След малко приключи
разговора.
— Тя не е тук в момента. Но каза, че се намира на няколко
пресечки и ако искате, може да я почакате.
Елинор кимна приветливо и седна на един стол във фоайето.
След минути Сандра влезе през предните врати, натоварена с
пазарски чанти и куфарчето си. Една широка усмивка се появи
на лицето й, когато видя, че Елинор стана да я поздрави.
— Страшно се радвам да те видя. Каква изненада – тя хвърли
небрежно чантите си на килима и изтича към нея. Двете здраво
се прегърнаха, а Елинор се засмя, въодушевена от радостта на
другата жена. – Не сме се виждали от…
— Погребението – довърши Елинор и усмихната се отдръпна
назад. Сандра изглеждаше здрава и успешна, а бузите и носът й
бяха зачервени от студения вятър, духаш от езерото. – Как си?

234
 — Заета. Работа, а сега празници. Знаеш как е – каза Сандра и
кимна към пазарските чанти на пода, пълни с подаръци. – Как са
родителите ти?
— Добре – тя направи физиономия. – Всъщност имам новини
за тях. Може ли да ти разкажа на по едно питие?
— Страхотно, много ще се радвам. Премести ли се в
апартамента на Кади? – попита Сандра.
— Да.
— Мислех, че ще се виждаме по-често. Живея само на няколко
пресечки. А интересното е, че повече те виждах, докато живееше
на площад „Логън“, отколкото сега, когато практически сме
съседи.
— Да… – Елинор вдигна рамене и те размениха бърз
многозначителен поглед. И двете знаеха, че единствената
причина да се виждат редовно, беше връзката им с Кади.
— Липсва ми – тихо каза Сандра след малка пауза.
— И на мен.
— Разбира се. Вие двете бяхте много близки. Онази вечер
срещнах Шрьодер с някакви колеги в бара. Казах им да си
поръчат „Кади Грийн“ – тя се засмя, като имаше предвид
специалното мартини, което барманът приготвяше за Кади. –
Знаеш ли, че официално са го именували на нея и са го
включили в менюто?
— Не – отвърна Елинор и усмихнато поклати глава. – Но това…
— Не ме изненадва – довърши Сандра и двете те се засмяха. –
Права си. На Кади все такива неща й се случваха – тя започна да
си събира пазарските чанти.
— Имаш ли време да пием по едно сега? – попита Елинор. –
Има нещо, което искам да те питам.
— Разбира се – отвърна Сандра, а бързият й отговор и широката
й усмивка само увеличиха чувството за вина на Елинор, че все
търсеше извинения, когато Сандра се обаждаше. Чак сега осъзна,
че се е страхувала да се види с нея, защото това щеше да
подчертае отсъствието на сестра й.
— Нека отидем в „Четири сезона“ – предложи Сандра. –
Изпуснахме светлинното шоу тази година, но още можем да
спазим част от традицията – празничното питие. На Кади щеше
да й се хареса, нали?
— Да – съгласи се Елинор. – И аз така мисля.
__________

Двадесет минути по-късно те седяха в хубавия елегантен бар на

хотел „Четири сезона“ с напитките пред себе си.

235
 — И така, каза, че искаш да ме питаш нещо? – поде Сандра,
след като двете жени си разказаха какво са правили през
изминалите няколко месеца, а Елинор й сподели за сърдечния
удар на баща й и неговото възстановяване.
— Ъм… да – отвърна Елинор и я обзе смущение. Беше си
повтаряла през последните няколко минути, че ще намери начин
да повдигне темата за Кади и Трей, но сега директното питане я
завари неподготвена. – Става въпрос за Трей Риърдан.
Сандра замръзна, докато си вдигаше чашата, и погледна
втренчено Елинор.
— Значи, Кади ти е казала за него? – попита с приглушен весел
тон.
— Ами…
— Да ти призная, изненадана съм – каза Сандра, остави чашата
си на масата и я погледна замислено. – Кади можеше да бъде
голям парадокс. В един момент безсрамна, а в другия – уязвима.
Елинор усети странно чувство в стомаха си.
— Кади? Уязвима? – попита смаяно тя.

ГЛАВА 24

С андра се усмихна на изумената й реакция.

— Разбира се, дори Кади можеше да бъде уязвима. За
някои неща. Много малко неща, ако трябва да съм точна. Трудно
можеше да се бъде смутена сестра ти. Самоувереността й не беше
преструвка. Не съм изненадана, че никога не си я виждала
разколебана. Тя искаше по-малката й сестра да мисли, че винаги
контролира всичко. Че е щастлива. Безгрижна. Държеше се
покровителствено, нали разбираш – каза Сандра, като бъркаше с
клечка за зъби в питието си. – Затова съм малко изненадана, че
ти е споделила за Трей Риърдан. Той беше едно от нейните слаби
места – Сандра се отърси от спомените и се фокусира върху нея. –
Защо ме питаш за него?
— Двамата се запознахме – импулсивно отвърна Елинор.
— Така ли? – попита Сандра и в погледа й проблесна интерес. –
Аз никога не съм имала тази чест. Виждала съм го само на
снимки по вестници и списания. И разбира се, на онази
скандална снимка с близначките Скарпети. Но нея кой не я е
виждал! – Сандра завъртя очи и се засмя. – Естествено, съм
чувала за него от Кади. Според нейното описание той е дяволски
интересен.

236
 Елинор поклати глава, опитвайки се да прогони
нереалистичното чувство, което я беше обзело.
— Наистина не мога да повярвам, че е говорила с теб за него –
призна тя. – Преди да се разболее, никога не ми бе и споменала,
че го познава.
Сандра вдигна рамене и отпи.
— Както казах, тя избягваше теми, които я карат да се чувства
уязвима или слаба, или нещо друго, освен страхотна, защото
искаше светът да я вижда само като успешна, самоуверена
светска личност.
Елинор замръзна.
— Да не би да казваш, че тя не е била всички тези неща? Че се е
преструвала?
Сандра я погледна загрижено.
— Разбира се, че Кади беше всички тези неща. Тя беше най-
преуспялата, сърдечна, енергична и самоуверена жена, която съм
виждала, и едва ли ще срещна друга такава. Тя беше най-добрата
ми приятелка – прочувствено я увери Сандра. За момент я заля
вълнение. Тя подсмръкна и за малко си затвори очите. – А и кой
носи слабостите си на ревера, така че да са видими за всекиго?
Това имах предвид, Елинор. Знаеш колко обожавах сестра ти.
Елинор кимна и преглътна тревогата си.
— А Трей… е бил едно от слабите й места, така ли?
— Така смятам, да – каза Сандра. Тя сви вежди, докато я
гледаше отблизо. – Чакай малко, Кади ти е разказала за Трей,
нали? Не съм разбрала погрешно тази част?
— Тя ми каза много неща, когато умираше. Неща, които не ми
бе споменавала преди – отбягна въпроса Елинор, разтревожена,
че Сандра може да млъкне внезапно. Тя не искаше
приятелката на Кади да спре да й споделя ценна информация,
преди Елинор да успее да разбере, каквото й беше нужно. Би
било непоносимо. – Научих – предпазливо продължи Елинор,
като осъзнаваше, че всеки момент може да направи погрешна
стъпка, – че Кади и Трей са се споразумели да нямат романтична
връзка.
— Кади се е съгласила, но идеята не е била нейна, а на Риърдан.
— Наистина ли?
— Да. Не ти ли е споменала това? – попита Сандра с широко
отворени очи. – Той я караше да се чувства особено ранима. Тя
наистина го харесваше. При това много.
— Но той предложил…
— Отношенията им да са на строго професионална основа. Това
измъчваше малко Кади. Чудесно си спомням вечерта, когато
стана дума за него. Никога не съм я виждала така да се терзае
237
заради мъж. Тогава малко се изненадах. Разбира се, съчувствах й.
Кади никога не беше съжалявала за връзките си, след като се
разведе с Кларк. Поне аз не бях чула. Беше приела идеята, че не е
от типа жени, които могат да се задомят. Независимостта беше
нейният отличителен белег. Но онази вечер, след като Риърдан й
казал, че иска да подържат само делови отношения, тя
съжаляваше. Репутацията й на кучка я беше изпреварила. И беше
накарала Трей да бъде предпазлив. Това беше и единственият
път, когато я чух да казва, че й се иска нещата да са по-различни,
що се отнася до любовните връзки. След онази вечер тя отново
заключи чувствата си в себе си. Когато ставаше въпрос за него, се
държеше безгрижно и спокойно. Всеки, който не я познава добре,
щеше да си помисли, че тя и Риърдан са просто познати от
работата, които се уважават. Ако не бях видяла колко беше
разстроена онази вечер, дори аз никога нямаше да предположа,
че той за нея е нещо повече от случаен познат.
Елинор отпи голяма глътка вино, докато гледаше равнодушно
цветните бутилки зад бара. Беше й странно да приеме, че Кади е
била уязвима ако разбира се, че е била! Беше малко смущаващо,
когато осъзна, че тя всъщност никога в съзнанието си не е
позволявала на сестра си да има недостатъци.
Да бъде човек.
Може би случилото се беше неизбежно. Ракът ги беше лишил
от възможността да разкрият една на друга тези сестрински
тайни, които животът рано или късно щеше да извади наяве.
— Значи, Трей я е наранил – сковано каза Елинор. Тази идея я
смущаваше почти толкова, колкото идеята, че той е имал
уникална връзка със сестра й.
— Да – отвърна Сандра. Елинор вдигна поглед при откровения
й тон. – Но не нарочно или жестоко. Не беше нещо по-различно
от това, което правим, когато открием, че не ни е писано да
имаме романтична или сексуална връзка с някой човек. Това,
което съм разбрала от случайните подмятания на Кади, е, че той
винаги се е отнасял сърдечно и почтително с нея. Изглежда, че в
крайна сметка имаха чудесни делови отношения.
— Да. И аз така мисля. Но… преди да си отиде, Кади ми каза
още нещо – че не съжалява за начина, по който е живяла – тя
погледна Сандра прямо в очите, решена да разбере истината. –
Мислиш ли, че е съжалявала за чувствата си към Трей? Мислиш
ли, че е била силна само защото е знаела, че идва краят, и
не с искала аз да си помисля, че не е доволна от себе си?
— Не – отговори Сандра с тиха решителност. – Мисля, че
всичко, което ти е казала, беше вярно. Може би си останала с
погрешно впечатление. Сестра ти не беше от типа жени, които
238
биха паднали духом, ако някой мъж не ги хареса. Тя беше силна.
Ясно е, че преди да се разболее, с Трей бяха на равна нога. Но тя
имаше няколко връзки с други мъже и след увлечението си по
него. Кади не беше от онези, които се топят от скръб, нали
разбираш – каза Сандра и направи физиономия.
Елинор не можа да се сдържи да не се усмихне. Обзе я
облекчение. Да, не можеше да си представи Кади, заключена в
апартамента си, как линее и мокри със сълзи снимката на Трей.
Може и да нямаше пълна картина за личността на сестра си, но
тази версия на Кади беше абсурдна.
— Значи, така наричаш чувствата й към Трей? Увлечение? –
попита Елинор.
Сандра се замисли за момент.
— Предполагам, че да. Но тя беше толкова страстна, че дори
тази дума значи много, когато става въпрос за нея. Нали
разбираш какво имам предвид?
Елинор кимна, напълно съгласна.
— Тя беше жизнена и сложна натура – въздъхна Сандра. –
Обичаше да казва, че всички сте такива. Смяташе, че
това с руската кръв във вас.
— За кого се е отнасяло? – сепнато попита Елинор.
— За семейството ви – Сандра се усмихна тъжно. – Е, поне
майка ти, тя и ти. За баща ви казваше, че е като права здрава
мачта, която ви направлява в правилната посока.
Няколко секунди Елинор само гледаше Сандра. После избухни
в смях.
— Наистина ли е казвала това?
— О, да, няколко пъти – отвърна приятелката й и се усмихна на
неочаквания изблик на смях.
Елинор поклати глава невярващо и в същото време беше
доволна. Лицето й пламна.
— Защо си толкова изненадана? – попита Сандра.
— Защото мислех, че би ме причислила към праволинейната и
скучна част от семейството, а не към страстната. Благодаря ти за
това – каза тя в изблик на откровеност. – Благодаря, че се срещна
с мен и сподели своето мнение за Кади.
Сандра махна с ръка.
— Не е голяма работа. За мен беше удоволствие.
— Разбира се, че е голяма работа – настоя Елинор. –
Съжалявам, че не се виждахме след смъртта на сестра ми – тя
срещна погледа на Сандра. – Нека го правим по-често. Кади би
искала ние да поддържаме контакт. Аз също.
— И аз.

239
 — Тогава да останем и да си поговорим още малко? – попита
Елинор с надежда.
— Разбира се – съгласи се Сандра, хвана ръката й и сърдечно я
стисна.
_________

Започна да вали гъст сняг, докато се връщаше вкъщи тази

вечер.
Тя се спря на тротоара пред сградата на Трей, а погледът й беше
привлечен към горния етаж на сградата и прозореца му. Имаше
далечни светлини във всекидневната и втория етаж, но не
виждаше елхата му, сложена до прозореца. Това беше странно.
Прислужницата му трябва да я бе сложила досега. Може би си бе
променил плановете и нямаше да е тук по време на празниците.
От тази мисъл се почувства празна.
Част от нея – по-голямата част – искаше просто да влезе вътре,
да помоли портиера да му се обади и да се качи в апартамента му.
Но силният й копнеж беше примесен с известна несигурност.
Изпита облекчение, когато тази вечер научи, че самият Трей бе
сложил граници на връзката си със сестра й.
Той определено не е изпитвал някаква тайна несподелена
любов към Кади. И слава богу. Щеше да е прекалено необяснимо
от много гледни точки.
Освен това от всичко, което Елинор беше чула и разбрала, Кади
с времето бе преодоляла увлечението си по Трей. Връзката между
тях наистина е била специална, но не е клоняла към типа
отношения, които Елинор се ужасяваше, че са имали.
Тя продължи надолу към блока си, а краката й оставяха пресни
отпечатъци върху падналия сняг. Обаче беше факт, че тя съвсем
не беше уверена във връзката си с Трей и преди да открие, че той
и сестра й са били приятели. Противно на очакваното,
осъзнаването, че те двамата са били свързани по някакъв начин,
беше дозата реалност, която изведнъж избистри всичко в главата
й.
Нейният вътрешен конфликт придоби ясна форма.
Бяха започнали отношенията си с ясна мотивация – сексуално
задоволяване. Ако погледнеше през прозореца си тази вечер,
както я беше помолил Трей в бележката си – а тя копнееше като
луда да го направи, – какво щеше да стане, ако той планираше
нещо, което да ги върне обратно към тази мотивация? Нещо
чудесно и първично, но все пак само от сексуално естество?
Идеята я изплаши малко. Но също така я привличаше. Част от
нея искаше да се върне обратно към егоистичното споразумение,

240
което бяха сключили в началото, защото поне щеше да бъде с
него. Да го обича, макар и мълчаливо.
И това я плашеше. Сама вървеше към това, да се подложи на
толкова много мъка, на толкова много душевни болки само за да
види лицето му отново или да го докосне още веднъж.
Никой не й беше казал, че влюбването е толкова болезнено.
Толкова опасно. А и да я бяха предупредили, тя нямаше напълно
да ги разбере до този момент.
Елинор влезе в апартамента си, а сърцето започна лудо да
тупти в ушите й. Тя цяла вечер беше мислила колко е часът.
Оставаха няколко минути до десет.
Тя постоя в коридора цяла минута, слушаше как умът й
крещеше да внимава, а туптящото й сърце искаше точно
обратното.
И очевидно сърцето победи. Елинор просто осъзна, че върви
надолу по коридора към тъмната гостна като сомнамбул.
Пръстите й се спряха върху ключа на лампата. Кръвта бушуваше
във вените й.
Ключът щракна. Празната стая се освети. Усети сърцето си в
гърлото, докато вървеше към прозореца. Десетки сценарии
преминаха през ума й относно това, което щеше да види в
спалнята на Трей.
Но нито един от тях не включваше тъмна стая с нищо за
гледане.
Тя вдиша на пресекулки и усети как я обзема разочарование.
И после се случи: светлините в тъмната стая се запалиха. И тя
съзря на прозореца… огромна светеща коледна елха!
Не можеше да повярва на очите си.
Като примига да задържи сълзите си, тя пристъпи по-близо до
прозореца и сложи ръка на студеното стъкло. Невярващо се
любуваше на гледката. Той беше поставил коледната елха в
спалнята си.
За нея. Със сигурност беше за нея.
После различи едно леко движение вдясно от огромната елха. В
мекото сияние на светлината забеляза високата му фигура.
Сърцето й започна още по-силно да бие, когато го видя да излиза
от сенките. Той сложи ръка на стъклото, а позата му беше
огледален образ на нейната.
Трей.
Връзката с него, която усещаше в момента, я прониза чак до
костите. Това беше чувство, което заличаваше празното
пространство между тях и предишната егоистична мотивация. В
този момент тя ясно го виждаше. И забеляза в очите му себе си –

241
така, както я виждаше той – с цялата й дефектна, многопластова
и непонятна сложност.
И работата беше, че на нея й харесваше това, което си мислеше,
че чете в очите му.
Тя вдиша на пресекулки, докато я обзе облекчение, хладно и
свежо като буйна река.
Когато я гледаше, той не намираше нищо фалшиво в нея. Дори
докато беше убедена, че играе някаква роля, той бе открил
истинската й същност. И беше сложил коледната си елха, за да
може тя да я види. Защото му беше казала, че й е прекалено
трудно да си представи украсяването без Кади. Това не бяха
действия на човек, който се интересува само от секс или от
приликата със сестра й. Нямаше никаква друга възможна
причина, освен една.
Той я обичаше.
Тя вдигна ръка и с жест го повика. Напрежението сякаш
напусна тялото му и тя видя как кимна веднъж, преди да се
обърне и да излезе от стаята си.

ГЛАВА 25

Н икога не беше очаквала с такова нетърпение почукването

му на входната врата. Беше й студено и беше настръхнала
от нерви. Усещаше едновременно надежда и несигурност.
Продължаваше да мисли за коледната елха. Това беше най-
сладкият подарък. Направо я порази.
Ръката й трепереше, когато натисна дръжката.
Задържа отворена вратата, докато възприемаше образа му.
Чувстваше се, все едно умира от глад и само той би могъл да я
нахрани. Трей беше облечен в чифт избелели дънки, които
прилягаха на тесните му бедра и дългите крака по небрежен и
секси начин, и раирана риза, закопчана догоре. Черното му палто
беше разтворено, сякаш не си бе дал труда да го закопчае, след
като тя го бе повикала.
Сините му очи блестяха, докато я оглеждаше, и накрая се
спряха на лицето й. Устата й се отвори. Усещаше толкова много
неща, но не знаеше какво да каже. Той се намръщи и прекрачи
прага. Бутна я в коридора и остави вратата да се затвори зад тях.
Големите му ръце я хванаха за лицето и после започна да я
целува с онзи открит безсрамен копнеж, който тя обичаше и
който я разгорещяваше до дъното на душата й.

242
 — Мисля, че се съгласихме да сложим край на тази неловкост
между нас – тихо изръмжа той след малко близо до устните й.
Устата му се движеше по нейната и той попи една сълза, която се
стече по бузата й.
— Благодаря ти, че си украсил коледната елха – колебливо
промърмори тя.
— Направих го за теб. И за мен.
— Много е красива. Беше страшно мило от твоя страна.
Очите му блеснаха.
— Ще ти дам много повече – дрезгаво каза той. – Само да ми
позволиш, Елинор.
Тя кимна към всекидневната.
— Може ли да седнем? – попита тя. – Искам да ти кажа нещо.
Лицето му стана безизразно при молбата й, но той я последва
във всекидневната. Седнаха заедно на дивана на няколко
сантиметра един от друг; Тя се опита да намери точните думи,
докато тишината кънтеше в ушите й.
— Дължа ти извинение – каза тя накрая, докато гледаше ръцете
си върху бедрата.
— Защо?
— Защото не ти говорих повече от седмица – тя мъчително
преглътна. – И за други неща – насили се да срещне погледа му.
– Откакто започнахме да спим заедно, страшно ме беше страх, че
ще разкриеш истината за мен.
— Каква истина? – попита той с присвити очи.
— Че изобщо не съм толкова смела, самоуверена или
вълнуваща – отвърна тя с трепет в гласа. – Че се преструвах, за да
привлека вниманието ти – притеснено си прочисти гърлото. – И
както ти казах, преди го правех целенасочено. Беше страшно
егоистично от моя страна – обзе я срам. Не можеше да се насили
да срещне погледа му. – Майка ми каза, че според нея съм
правила всичко това от скръб по Кади. Че съм се опитвала да
бъда като нея, за да запълня празнотата от липсата й – ето, това
беше, беше му казала всичко.
— Вярно ли е? – попита той. – От скръб ли ме съблазни?
— Не – прошепна тя и срещна погледа му през сълзите си. – Не
мисля така. Поне в началото. Когато Кади умираше… – тя
изпъшка и замълча няколко секунди да се съвземе, – ми каза, че
не съжалява за нищо. Че е живяла пълнокръвно всеки ден.
Помоли ме да опитам да направя и аз така с живота си, да
изживея своята страст – тя подсмъркна и изтри една сълза от
бузата си. – И аз го направих – продължи и срещна погледа на
Трей. – Откакто те видях за първи път преди една година, ти
стана мишена на моето желание. Не можех да спра да мисля за
243
теб. Бих направила всичко – гласът й пресекна и тя пое дъх, – за
да бъда с теб. Така че замислих този план, за да те прелъстя. Не
съм планирала какво ще се случи след това. Беше целенасочено
действие от моя страна, при това егоистично, съжалявам.
Отказвах да се замислям по-сериозно, така че не разбирах
истински собствените си мотиви.
— А сега разбираш ли ги?
Тя се опита да разгадае изражението му, но не можа. Нямаше
си идея сега как ще реагира на нейната изповед, но в този момент
нямаше нищо друго под ръка, освен честност. Нищо друго не
можеше да й помогне. Беше стигнала до края на пиесата, що се
отнасяше до ролята й.
— Мисля, че се влюбих, колкото и невероятно да изглежда.
Просто докато гледах твоя свят, докато те наблюдавах как
дишаш, спиш, как се движиш и съществуваш – тихо каза тя. –
Някак накрая това бе единственото, което имаше смисъл. Знам,
че ме смяташ за опитна ексхибиционистка и воайорка, но
всъщност никога не бях правила нещо подобно преди. Аз не съм
от типа жени, с които си свикнал – тя дрезгаво се засмя на
признанието си. – Не съм смела или опитна, или секси…
— Грешиш.
Тя примига и го погледна, сепната от острия му тон.
— Ти си невероятно секси. И може да не искаш да си го
признаеш, Елинор, но си ексхибиционистка. И то невероятна. Не
мога да откъсна поглед от теб, когато танцуваш.
Долната й устна започна да трепери.
— Никога преди не съм мислела за себе си по този начин. Аз
бях най-скучната в семейството. Книжен червей. Докато те
съблазнявах, се чувствах, сякаш излизам от кожата си. И се
превръщам в нещо различно – тя умолително срещна погледа му.
— Но трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че не съм се
преструвала на сестра си, за да преживея скръбта си. Не беше
така.
— Тогава защо се разстрои, когато се усъмни, че с Кади сме
имали връзка?
— Не съм сигурна какво си мислех тогава – каза тя сковано.
— Всичко ми се стори много странно.
— Да – мрачно изрече той. – И на мен.
— Реално, беше повече от учудващо. За минута се почувствах
като Пепеляшка, докато принцът я гледа облечена в парцали. В
момента, в който осъзнах, че със сестра ми сте били свързани,
магията сякаш изчезна.
— Магия?

244
 — Да, илюзията, която си бях създала за теб, се изпари – тя
подсмръкна и изтри една сълза.
— Защо точно тогава? – попита Трей. Тя усети объркването в
тона му и буцата в гърлото й стана по-голяма. – Защо е изчезнала
именно когато чу, че съм познавал Кади?
— Защото тя беше истинската принцеса, а аз – просто
дубльорката. Така се чувствах през по-голямата част от живота
си, макар че сега вече не се чувствам така – излезе от гърлото й.
Тя вдиша на пресекулки, когато видя смаяното му изражение.
— Особено когато става въпрос за нас.
Трей се замисли за момент върху думите й.
— Сестра ти беше наистина специална жена. Харесвах я много.
Знаеш ли, че с нея сме на една и съща възраст и сме се
дипломирали по едно и също време?
— Не съм се замисляла за това – отговори Елинор и по някаква
причина въпросът му я натъжи.
— А знаеш ли, че секретарката ми обичаше да й носи топъл
шоколад, когато работехме заедно по някакъв проект в офиса ми?
– попита той и леко се усмихна. Гърлото й се беше свило
прекалено, за да отговори, така че поклати глава. – Нещо, което и
двете обичате. Сестрите Бригс и техният топъл шоколад. И зная
за това от първа ръка – той се пресегна, взе ръката й и сърдечно я
стисна. – Мислих много през изминалите две седмици. Ужасно е,
че Аркадия си отиде толкова млада. Но се радвам, че я познавах,
докато беше тук. Радвам се, че я познавах, заради теб. Тя е била
специална за теб. И знам защо. И това означава много, Елинор.
Той беше прав. Тя смаяно си помисли какво щастие е, че
човекът, в когото беше влюбена, бе познавал Кади, преди тя да си
отиде от този свят. Той пусна ръката й и докосна брадичката й. Тя
усети пулса в гърлото си, когато обърна глава, за да срещне
погледа му.
— Възхищавах се на сестра ти, Елинор. Но не бях влюбен в нея.
Съвсем не.
— Вече знам това – увери го тя. – По-рано тази вечер говорих за
вас със Сандра Банкс, най-добрата приятелка на Кади.
Предполагам, че ми трябваше чуждо мнение. Тя ми разказа, че
предложението с Кади да поддържате само професионални
отношения, е било твое. Не си искал да оплескаш нещата с нея и
да провалиш съвместната ви работа.
— Това успокоява ли те?
Тя открито срещна погледа му и кимна. Пръстите му се
преместиха на бузата й.
— Не знам какво да кажа относно факта, че си се преструвала и
не си била честна с мен. Да не би да искаш да ми кажеш, че си
245
симулирала привързаност? Или реакциите си в леглото? Или
чувствата си към мен по принцип?
Тя усети една гореща вълна.
— Господи, не. Никой не може да бъде толкова добър актьор –
възкликна тя.
Той издиша и поклати глава. Премести ръка и приглади косата
на слепоочието й. Кожата й настръхна от допира му.
— Тогава въобще не си се преструвала.
— Оказва се – промълви тя невярващо, – че е така. Това се
опитвах да разбера. Мислех, че толкова съм те желала, че съм
искала да направя представлението на живота си. Но очевидно…
— Си истински смела, дръзка и по-гореща от барут? – довърши
той с лека усмивка.
— С теб – прошепна тя. – За теб.
Този път, когато се наведе да я целуне, тя беше готова за него.
Ръката му се плъзна отзад на главата й. Пръстите му се заровиха в
косата й. Тя усети сексуален глад в тази целувка, но и нещо
повече. Усети неговата голяма потребност. Или поне се
надяваше, че е това.
— Имаш ли идея колко възбуждащо е това? И какъв хубав
подарък представлява? – каза той до устните й момент по-късно.
— Кое? – попита тя, сепната от неговата настоятелност.
— Казваш ми, че имам нещо общо с това, че си открила
собствената си страст. Това е невероятно! Защото аз видях този
твой огън. Усетих го. И ако имам поне някакъв принос към
освобождаването му, тогава аз съм най-щастливият човек на
света.
— Наистина ли?
Той завъртя очи и вплете пръсти в косата й.
— Да, наистина. Искаш ли да знаеш до какви изводи стигнах аз
през последната седмица?
— До какви? – тихо попита тя.
— Не съм емоционално негоден, нито имам фобия към
връзките, нито пък съм неспособен в интимната сфера.
— Така ли?
Той поклати глава.
— Да. Не това е моят проблем с жените, Елинор.
Тя за момент не можа да проговори.
— А какъв е тогава? – успя да прошепне накрая.
— Много просто. Не бях срещнал правилната жена.
Думите му проехтяха и се завъртяха в главата й. Тя усети едно
странно, чудесно вълнение, докато гледаше светналите му очи.
— Но сега я срещнах – дрезгаво каза той и се наведе към нея. –
Тя е много сладка и малко шантава. Страшно е умна и изглежда
246
очарователно и в къса пола, и облечена като музеен работник. Тя
е неподправена, красива и толкова секси, че понякога се тревожа
дали ще издържа в леглото.
— Трей – смъмри го тя и впи устни в неговите с нова жар.
— Ти, Елинор, си прелестна – каза той, наведе се назад и я
огледа. – И аз се влюбих в теб. А знаеш ли кое беше най-
странното?
Тя замръзна с отворена уста. Не можеше да повярва на ушите
си. И в същото време това изглеждаше като най-естественото
нещо на света – сякаш цял живот беше чакала този момент.
— Не ми беше никак трудно, Елинор – той издиша, а погледът
му се плъзна по лицето й. – Когато го осъзнах онази вечер, след
като се върнахме от болницата, ми се стори най-нормалното
нещо на света. Според мен една от причините, че не го разбрах
по-рано, е, че някак си започнахме от средата, нали разбираш?
Химията между нас кипеше, затова не беше трудно да си
представя, че всичко е само секс, да се убедя в началото, че става
дума само за това. Но щом очите ми се отвориха, вече беше лесно.
И хубаво. Поне докато не избяга от мен при родителите си –
добави той с повдигнати вежди. – Тогава всичко се превърна в
кошмар, от който не можех да се събудя.
— Съжалявам. Наистина. Когато това се случи, част от мен се
тревожеше, че майка ми е била права: че действията ми бяха
резултат от някаква странна комбинация от сестринска
надпревара и запълване на празнината от загубата на Кади.
Струваше ми се толкова абсурдно, като си мислех за теб и Кади,
както и за ситуацията, в която се намирах. Това увеличи
страховете ми. Несигурността ми. Просто трябваше да подредя
нещата в главата си, преди да ти призная.
— Да ми признаеш какво? – мрачно попита той.
— Че съм влюбена в теб – прошепна тя.
Той се усмихна и нежно я целуна. Елинор имаше чувството, че
сърцето й е станало толкова голямо, че ще излезе от гръдния й
кош.
— Значи, сме в една и съща ситуация – попита той и тя усети
топлия му дъх.
— Трей, обичам те.
— Аз също те обичам – изръмжа той.
Хвана лицето й с голямата си ръка, доближи я към себе си и
притисна челото си в нейното.
— Моля те, чуй какво ще ти кажа, Елинор. Наистина ме чуй.
Няма друга като теб. Никоя друга не ме е карала да се чувствам
така. Слаба богу, че те намерих, иначе и двамата щяхме да
продължим да живеем с погрешно разбиране за истинската си
247
същност – промърмори той, преди устата му за пореден път
собственически да се впие в нейната.
Останаха с часове на дивана да си говорят, да се докосват и да
затвърждават връзката си. Най-накрая Елинор го хвана за ръка и
го заведе в гостната. Не запали осветлението и те седнаха на края
на леглото в тъмнината. Трей я прегърна и те се загледаха в
отсрещната сграда и във великолепно осветената коледна елха,
поставена на прозореца.
— Един от първите пъти, когато те видях от този прозорец,
беше по време на коледните празници – промълви тя след
известно мълчание.
— Не ми се иска да питам какво точно съм правил – сухо каза
той.
— Толкова хубав ми се струваше още от самото начало –
продължи тя, заровена в мислите си. – Беше изумителен, но най-
вече бях очарована от начина, по който се движеше. Беше
толкова самоуверен в кожата си, толкова жизнен… толкова секси.
Той зарови нос в слепоочието й. Тя обърна глава да го
погледне. Лицето му изглеждаше като изваяно в тъмнината, а
уличните светлини се отразяваха в очите му.
— Това е хубаво описание за начина, по който аз се почувствах,
когато за първи път те видях в онова кафене – дрезгаво каза той.
— Наистина ли? – прошепна тя.
— Да. Когато влезнеш някъде, сякаш започваш да се движиш
заедно с ритъма на света, нещо такова. А когато танцуваш,
изцяло се забравяш. Невероятно е. Още не мога да осмисля
факта, че не си го правила преди. Естествено, радвам се, че никой
не те е виждал така – той прокара върха на пръста си по
слепоочието й и тя видя, че се усмихва. – Караш ме да изпадам в
екстаз. Искам те само за себе си. Но това не оспорва факта, че си
родена да танцуваш. Направо ме подлудяваш – тихо добави той.
Устните й се разтвориха от учудване.
— Съжалявам, че изпуснахме литературното четене миналата
седмица – прошепна тя.
— Аз също – пръстът му се движеше по брадичката й. – Но този
път може би ще те убедя да ми прочетеш остатъка от „Гордост и
предразсъдъци“.
Тя се усмихна.
— Само ако ти ми почетеш от „Родена да се подчинява“.
Той изви вежди.
— Имаме сделка.
Тя се разсмя, но една тръпка премина през нея от мисълта да
чуе секс сцените между Ксандър и Катя, прочетени от дълбокия
завладяващ глас на Трей.
248
 — Бях планирала нещо за онази вечер, когато дойде в музея, но
накрая се озовахме в болницата.
— Какво? – попита той, докато галеше брадичката й с върха на
пръста си.
Тя се поколеба за секунда, преди да стане.
— Ще ти покажа. Ти остани тук. Облегни се на възглавниците и
се отпусни.
Няколко минути по-късно тя натисна един бутон на
стереоуредбата и звуците на мелодичното изпълнение на Трей на
китарата изпълниха стаята. Тя обичаше това парче. То я беше
карало да изпитва болка отново и отново в периода, когато не се
виждаше с него. Това обаче не я беше спряло да го слуша безброй
пъти.
Сърцето й туптеше бясно, когато тръгна по коридора. Беше се
преоблякла в прозрачна нощница и подходящ пеньоар. Носеше
любимите си обувки за танцуване.
И прашките.
Наистина ще направиш това. Най-накрая. Ще му се съблечеш,
докато той е там.
Щеше да му танцува само на няколко крачки от него. Щеше да
го прелъсти… и после щеше да му предаде контрола. Това щеше
да бъде предизвикателство за нея, един краен акт на интимност.
Но мъжът в съседната стая беше Трей и тя беше готова за това
изпитание.
Когато влезе в гостната момент по-късно, тя видя, че той се е
излегнал на леглото със свалени обувки и се е опрял на
възглавниците. Не запали осветлението. Влизаше достатъчно
улична светлина, за да се виждат един друг в тъмнината.
Докато звуците от неговото изпълнение на китара пулсираха
във въздуха и я съблазняваха, тя отиде до леглото и протегна
ръка към него.
— Ето – прошепна тя. – Прави каквото искаш с него. Прави
каквото искаш с мен… когато поискаш. Имам ти доверие.
Тя му подаде малкото дистанционно за прашките, които
носеше. Зърна за момент изненаданото му изражение, преди да
се обърне и да започне да танцува в ритъма на музиката.

ЕПИЛОГ

Четири месеца по-късно

249
 Е линор пристигна в офиса на Трей няколко минути след пет
часа. Едва успя да размени няколко думи със секретарката
му Тереза, когато той влезе в офиса, а държанието му беше
странно напрегнато.
— Трябва да тръгваме – каза той на Елинор, хвана я за ръката и
я издърпа настрани от бюрото. – Ще се видим по-късно, Тереза.
Елинор завъртя очи назад.
— Явно закъсняваме за това мистериозно събитие – каза тя,
докато се мъчеше да догони Трей. Тереза широко се усмихна и
махна на Елинор. – Ти си й казал, нали? – попита го, докато
чакаха асансьора, хванати за ръце. Имаше нещо
многозначително в усмивката на секретарката му преди малко.
— Какво съм казал? – безизразно попита Трей.
— За мистериозното събитие – отвърна Елинор и се пресегна да
оправи вратовръзката му. Подходящо извинение, за да го
докосне. Той изглеждаше фантастично в тъмносиния си костюм,
раираната вратовръзка в синьо и бяло и бялата риза, която
подчертаваше златистокафявия тен, придобит по време на
скорошното им пътешествие до Фиджи. Импулсът да го захапе,
който имаше още от деня, когато за първи път го видя отблизо в
кафенето, само беше станал по-силен през последните няколко
месеца. Понякога Елинор на шега се чудеше дали има такова
нещо като сексуален канибализъм. И в момента с усилие се
въздържаше да не го захапе.
— Сигурно и майка ми знае за тази мистерия. Явно си разказал
на всички жени в живота си, с изключение на мен.
Вратата на асансьора се отвори и Трей бързо я бутна вътре.
— Какво има? – тя не можеше да спре да задава въпроси, а
любопитството й се увеличаваше още повече заради неговото
замислено изражение. – Да не искаш да ме заведеш в Лондон за
някой друг концерт изненада? Или ще вечеряме с някоя друга
знаменитост? Надявам се да харесва италианската кухня. Аз
умирам от глад – каза тя и докосна празния си стомах. – Вместо
да обядвам, работих върху изложбата за писателите от Илинойс.
— Няма да бъде и наполовина толкова интересно. Но ще има
храна.
— Е, това ме радва. Не съм в настроение да се подмазвам на
знаменитости. Не искам нищо специално тази вечер. Трей, защо
се мръщиш? – внезапно попита тя, когато една сянка премина по
лицето му.
— Нищо. Само се надявам…
Той внезапно млъкна и тя изпадна в още по-голямо неведение.
Защо той беше в такова напрегнато странно настроение?

250
 Излязоха от сградата на офиса му и тръгнаха пеш в
прекрасната ранна пролетна вечер. Времето беше в унисон с
нейното настроението. Тя знаеше, че е глупаво от нейна страна да
си мисли, че трябва да е постоянно усмихната, но такава беше
почти винаги, откакто Трей стана постоянна част от живота й. Да,
все още преживяваше трудни моменти, когато страшно й
липсваше Кади. Но това беше естествено и тя се научи да скърби
и да изживява нещата, вместо да се бори с тях.
През по-голямата част се чувстваше, сякаш всеки ден е пълен с
приключения. Животът й имаше златен блясък и тя дължеше
всичко на динамичния, секси и замислен мъж до нея.
Обаче какво му имаше тази вечер?
— Къде отиваме? – отново попита Елинор, когато завиха
надолу по „Медисън авеню“ и тръгнаха към моста. Беше
започнала да свиква с прелестните изненади, които животът с
Трей Риърдан й предлагаше – ходене със самолет до Лондон или
Париж за делови ангажименти, които обикновено включваха
среща с изключителни музиканти и гледане на представленията
им, или многозначителни подаръци без особена причина като
рядко първо издание на „Гордост и предразсъдъци“, красива
огърлица от злато и перли, а дори и чифт от любимите й
оригинални ветрила на Сали Ранд, с които е танцувала. Тях вече
ги бяха използвали.
— Скоро ще разбереш къде отиваме – промърмори Трей и
продължи да я дърпа след себе си. Поведе я надолу по едни
стъпала.
— Това не е ли входът за водното такси? Нали те още не се
движат?
— Технически от утре ще започнат – каза той. В момента, в
който слязоха, ярко жълто такси спря до кея. Елинор го погледна
изумена.
— Почакай, това да не е…
— Да. Същото, на което се возихме миналия ноември –
довърши Трей. Двамата се доближиха до стар набит мъж и Трей
се ръкува с него. – Елинор, това е Реджи. Реджи, това е
госпожицата, за която ти говорих.
— Радвам се да се видим отново, госпожице – каза любезно
мъжът.
— Ти беше нашият капитан миналия ноември – отбеляза
Елинор, като се усмихна невярващо и се почувства леко смутена.
Бледите сини очи на Реджи блещукаха под шапката му.
— Точно така. Този път обаче мистър Риърдан ми плати да не се
качвам горе да ви безпокоя – Елинор се изчерви, когато си
спомни как ги беше прекъснал по време на предишното им
251
пътуване. – Качете се на борда. Всичко е готово за отплаване –
обърна се той към Трей.
Тя последва Трей на заградената палуба. С почуда видя, че една
малка маса беше приготвена за тях. Върху нея имаше кошница,
ваза с полски цветя, кофа с изстудено шампанско и две чаши.
— Ти ли планира всичко това? – попита тя, когато той я заведе
точно на същите места, където бяха седели миналия ноември.
Видя леката му усмивка, преди да се обърне и да започне да
пълни чашите с шампанско.
— Не беше лесно да издиря нашия капитан и да се уговоря с
него – каза той, докато наливаше. – Но точно заради
неприятностите, които му създадохме, ни е запомнил – добави
той, а очите му шеговито блестяха, докато й подаваше чашата.
После седна до нея. Тя леко се засмя, чувствайки се толкова
изпълнена. Толкова щастлива. Таксито напусна кея и тръгна по
реката. Около тях започнаха да преминават различни гледки, но
тя имаше очи само за него.
— Знаеш ли, за някого, който твърдеше, че не разбира нищо от
романтика, когато за първи път се срещнахме, станал си
истински експерт – каза тя и отпи от шампанското.
Той се наведе назад до нея, а очите му излъчваха смях и
топлина.
— Така ли мислиш?
Тя погледна към очарователния пейзаж, към цветята и
шампанското… и към него, като го виждаше със сърцето си.
— Ето, че чудеса се случват – каза той и се наведе към нея, така
че тя долови мириса му. Той я целуна, а устните му бяха ласкави
и твърди. Смели. Сладки. Тя затвори очи. Никога нямаше да се
измори от целувките му. Те всеки път я разтапяха.
Момент по-късно той отдели устни от нейните, но тя продължи
да държи очите си затворени, все още приятно затоплена и
замаяна от целувката му. Изведнъж усети нещо студено и твърдо
до устните си. Повдигна тежките си клепачи.
Сърцето й невярващо подскочи. Мъхът върху ръцете й
настръхна. Трей нежно галеше долната й устна с диамантен
пръстен. Очите му топло блестяха, докато я гледаше.
— Ти си единствената жена, която може да ме превърне в
романтик, Елинор. Бях безнадежден случай, преди ти да се
появиш. Никога няма да те пусна да си тръгнеш. Това ще бъде
гибелно за мен в романтичен план. Изобщо ще бъде гибелно.
Устната й трепереше, а очите й започнаха да парят.
— Знаеш ли, откакто дойде в живота ми, всеки път, когато се
събудя, се чувствам най-щастливата жена на света – тихо каза тя.

252
– Когато за първи път те видях, ти беше просто моята невероятна,
недостижима фантазия.
— А сега фантазията взе да избледнява, така ли?
— Не. Става все по-прекрасна. Ти наистина си мъжът на моите
мечти. Само че реалността е по-хубава от илюзията. Обичам те,
Трей.
— Аз също те обичам. Много. Още не мога да повярвам, че
чувствата ми стават все по-силни и дълбоки.
— Знам – съгласи се тя.
— Това означава ли, че ще се омъжиш за мен? – дрезгаво
попита той.
— Не мога да те оставя да пропаднеш в романтичен план или
изобщо. Нали? – тихо прошепна Елинор.
Тя видя неговата мигновена бляскава усмивка. Усети студения
метален пръстен на пръста си и тогава Трей я целуна. Свирката
на водното такси изсвири силно и проехтя в тунела под
небостъргачите. За Елинор тя прозвуча като радостен вик на
сърцето й.

Beth Kery – Looking inside (2016)

Бет Кери – Поглед навътре
Превод: Володя Първанов
Редактор: Мирела Сашкова
Корекция: Васил Койнарев
Корица: Пламен Вълчев
Комп. обработка: Пламен Вълчев
Издател: „Арт Етърнал Синема“ (2020)
ISBN 978-619-191-556-9

253