КОСАЧИ

/план за сбит преразказ/

1. Лятна нощ над Тракийското поле

2. Петимата косачи край огъня
3. Приказката на Благолажът
а/ разговор за истината и измислицата
б/ силата на приказките
4. Разговори край огъня
а/ Лазо е впечатлен от приказката
б/ укорът на Стамо, че Лазо е оставил Пенка сама
в/ тревогите на Лазо
г/ нощни звуци и видения
6. Благолажът и Стамо за любовта и изневярата
а/ песента за невярната булка Стояница
б/ размислите на Лазо
8. Утро – косачите разбират, че Лазо се е върнал при Пенка
 Косачи
/сбит преразказ/

Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна

тайнственост. Група косачи са дошли от загорските краища да търсят работа в далечна
Тракия. Те седят край огъня, уморени и омаяни от вълшебството на звездното небе.
Лазо - сух, слабичък момък разпалва огъня. Най-старият, петдесетгодишен мъж,
със здрави, жилести ръце пуши замечтано. Срещу него стои Благолажът – рус мъж, с
хитри и умни очи, който умее да разказва увлекателно. Другите двама мълчаливо се
наслаждават на почивката.
И тази вечер Благолажът започва очакваната приказка – за красива царска
дъщеря, която омайвала сърцата на мъжете. Лазо не вярва в такива измислици.
Разказвачът се опитва да му обясни, че истините от живота са тягостни, а приказките
са чудновати, но хубави. Те помагат на хората да се измъкнат от истината, за да се
почувстват по-добре. Лазо недоумява, а Благолажа продължава да разказва за
красивата, но коварна царкиня.
Младият косач се заслушва в приказката. Би приел дори смъртта от такава
красавица. Един от другарите му напомня, че и той има златокоса невяста у дома.
Разговорът се пренася към Пенка, жената на Лазо. Скоро са се оженили, а той вече я е
оставил. Стамо изказва съмнение във верността на Пенка, защото останала сама, тя би
си намерила някой друг. Лазо е смутен, съмнение пробожда сърцето му. Всички се
умълчават. Тайнствената нощна тишина става някак зловеща. Една звезда пада,
прерязвайки небето с огнена черта.
Напрежението в Лазо нараства. Той тежко въздъхва, а Благолажа му припомня
народната песен за невярната Стоянова булка. Лазо, огорчен от закачките се умълчава.
Думите на другарите му се забиват като остри игли и спират дъха му от мъка. Той знае,
че Пенка го обича, но очи, които не се виждат, лесно се забравят.
Скоро косачите един след друг заспиват. Само Лазо е буден и неспокоен.
Мисълта го отнася назад към дома. Привиждат му се мъчителни картини и той не
издържа. Става и тръгва към селото, където е неговата Пенка.
Рано сутринта косачите виждат, че Лазо си е отишъл.