Домашна работа на Димо Табаков 11В N16

Просвещенски идеи в одата „Паисий”

Интерпретативно съчинение

Паисий Хилендарски е български национален будител ,духовник и светия. В творбата си „Паисий”

Вазов възхвалява човека, който поставя началото на Българското Възраждане.

В началото на творбата поетът описва как един монах в “тъмнини дълбоки” пише история “пред
лампа жумеща”. С това съпоставяне иска да покаже ,че в тъмнината се случва нещо свято, което
ще накара народа да “светне”. Лирическият говорител изобразява настоящето, в което Паисий
създава книгата си. Мракът се свързва с невежеството и забравата, а светлината “лампа” с
просвещението и знанието. Вазовият текст иска да каже ,че за да може да се “пробуди” народа,
той трябва да знае своята славна и велика история.

В одата “Паисий” има противопоставяне на срам и слава. Срамно е българите да се отказват от

корените си и рода си и да се самоопределят като гърци.Славно е да са горди че са българи,
въпреки всичките трудности през които трябва да минат - богослужение на гръцки и
непризнаването им като народ. Българите имат велика история и трябва да я отстояват. Това че
имаме велико минало,означава че ще имаме и велико бъдеще, тази идея се показва с израза
“нека той познае от мойто писание,че голям е той бил и пак ще стане, че от славний Будин до
светий Атон бил е припознаван нашият закон”. С този стих лирическият герой иска да събуди
читателите и да вдъхне кураж на народа - че го очакват и по-светли дни и да му остави надежда да
вярва.

Друга идея ,която се описва в одата е, че националната ни памет ни сплотява, обединява и ни

прави по-силни. С израза “от днеска нататък българският род история има и става народ!”
изразява точно тази негова идея. Без история нямаме настояще, а без настояще нямаме бъдеще -
точно заради това българите трябва да уважаваме корените си и да помним славното си минало -
как преди време сме били на 3 морета ,как сме побеждавали византийците и как сме били първи
сред балканските народи.

Освен това се изразява и идеята за новото сътворение на българският народ.Как ние наново ще се
издигнем и ще покажем на другите кой сме всъщност. Независимо от това че сме били под
робство, ние сме наследили от предшествениците си велика сила и дух и сме забравили
чувството да се откажем.Другите неща които ни мотивират са славното ни миналото, борбеният
ни дух и омразата към поробителят.С израза “четете и знайте кой бе цар Шишман и как нашто
царство сториха го плян; кой би Иван Рилски, чийто свети мощи чудеса се славят до тоя ден
йоще;как се Крум преславний с Никифора би и из черепа му руйно вино пи и как Симеон цар
угрите прогони и от Византия приема поклони” лирическият говорител припомня удивителната
ни история.

С одата “Паисий” Вазов иска да благодари и увековечи човека ,който поставя началото на
българското Възраждане ,на човека който първи е опитал и успял да отвори очите на българите и
ги е вдъхновил да се борят за свободата си, като им е показал колко велики са били, колко силни
ще бъдат и колко специални са всъщност.