Тъгата е онова неприятно чувство на самота, недоволство или липса, което
понякога изпитваме. Тя е неизменна част от човешкия живот. Проявява се още в първите дни на бебето чрез неговия плач, дължащ се на нужда, която то не може да изрече – липсва му нещо или е разделено от своята така важна и любима майка. Това не означава обаче, че човек, когато порасне, не е тъжен. Напротив, чувството на тъга ни преследва през целия ни житейски път. Променят се единствено причините за това състояние. В лирическата миниатюра на Верлен тъгата е представена чрез живописна есенната картина на природата. Лирическият говорител обръща основно внимание на тъгата си по отминалите времена, отминалите младост и безгрижие. Сравнението е породено от настъпващата есен, предхождаща зимата, символизиращо настъпващата старост, предхождаща неизбежния край.