КУРС PSYB009: КЛИНИЧНИ

ПЕРСПЕКТИВИ КЪМ
ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛИЧНОСТТА

Лекция 1
 Основни перспективи към
психологията на личността
• Диспозиционна (подход на чертите)
• Бихевиористична (поведенческа)
• Когнитивна
• Биологична
• Еволюционна
• Психодинамична (психоаналитична)
• Хуманистична (феноменологична)

• ДВЕ ГРУПИ:
• 1. “Академични” (изследователски) перспективи
• 2. Клинични - психоаналитична и хуманистична
 Клиничната перспектива
• Развива се от психотерапевтичната
практика.
• Включва цялостни теории за личността,
предложени от отделни учени-
психотерапевти.
• Първа такава теория за личността –
теорията на Зигмунд Фройд (Първа
цялостна теория за личността изобщо.)
 ЧАСТ І: КЛАСИЧЕСКИ
ПСИХОДИНАМИЧНИ ТЕОРИИ
• Психодинамични теории: приемат
съществуването на вътрешно-
психични конфликти в психичния
живот, главно конфликти между
съзнавани и несъзнавани тенденции.
 КЛАСИЧЕСКАТА
ПСИХОАНАЛИЗА

Създател: Зигмунд Фройд

Зигмунд Фройд
(1856–1939)
 Животът на Фройд
• Роден 6 май 1856 във Фрайбург,
Австро-Унгария (днес Пшибор,
Чехия)
• Завършва медицина във Виена,
където живее и работи през целия си
живот.
• През 1938 емигрира в Лондон, където
на следващата година умира.
Родната къща на Фройд в Пшибор, Чехия
 Откриване на несъзнаваното
• Изследване на хистерията (днес:
конверсионно разстройство) чрез хипноза
• Откритие: Разстройствата се причиняват
от забравени травматични преживявания.
След възпроизвеждането им в хипноза
разстройствата изчезват (д-р Йозеф
Бройер – случаят Анна О.).
• Откриване на сънищата като израз на
неосъзнати желания.
• “Тълкуване на сънищата” (1900г.) – първа
теория на психоанализата .
Топографски модел на
психиката
Първа теория на Фройд за структурата
на психиката (топографски модел –
1900 г.)
• Съзнавано: това, което човек възприема,
мисли и чувства в даден момент
• Предсъзнавано: спомените, които не са
обект на внимание в дадения момент, но
могат без проблем да станат
• Несъзнавано: неприятни преживявания,
будещи срам, вина – егоистични,
агресивни, неморални; особено често от
сексуално естество; особено често
свързани с детството; съпротива срещу
осъзнаването им - изтласкване
 Откриване на детската
сексуалност
• Чести съдържания на
несъзнаваното: спомени и желания
от детството
• Особено значение: травматични
преживявания за съблазняване,
които се оказват фантазии.
• Теория за детската сексуалност
(сексуалност в по-широк смисъл –
физическа наслада)
 Фази на психосексуалното
развитие на детето
• Орална (1-ва год.): наслада от сученето,
смученето, хапането; устата – първа ерогенна
зона; майчината гръд – първи обект на
сексуалната потребност.
• Анална (2-ра – 3-та год.): наслада от
отделителните процеси; първи сблъсък със
социалните норми и първо изтласкване
• Фалическа (детска генитална – 4-та – 5-та година):
ерогенни зони – пенисът и клиторът; детска
мастурбация, интерес към сексуалната сфера,
наивни сексуални теории; едипов комплекс
Едипов комплекс при момчето
• Любовно чувство към майката
• Бащата – съперник: вина и страх
• Кастрационен комплекс (Откритие:
липса на пенис у жената)
• Изтласкване на любовното чувство
към майката и на враждебността към
бащата.
• Идентификация с бащата
 Едипов комплекс при
момичето
• Любовно чувство към майката
• Завист към пениса
• Враждебност към майката
• Любовно чувство към бащата
• Съперничество с майката: вина и страх
• Изтласкване на любовното чувство към
бащата и на враждебността към майката
• Идентификация с майката
• Едиповият комплекс често включва
амбивалентни отношения на
влечение и враждебност и към
двамата родители.
• Латентна фаза (5 – 12 год.)
• Пубертет – фаза на зрялата
сексуалност
 Структурна теория на психиката
(1923)
• Три компонента (“психични
инстанции”):
• То (Ид)
• Аз (Его)
• Свръхаз (Суперего)
 То (Ид)
• Вродена и несъзнавана част на психиката
• Съдържание: нагони (англ. instincts = вродени
психични реакции на вътрешни и външни
дразнители, свързани със задоволяването на
биологичните потребности
• Функционира според принципа на
удоволствието. Удоволствието – снемане на
напрежението.
• Начинът на функциониране се определя като
първичен процес: стремеж към незабавно
задоволяване, образно мислене, няма връзка с
езика, липса на логика и чувство за време
 Теории за нагоните
І теория ІІ теория

себесъхранителен нагон към живота

нагон

сексуален нагон
нагон към смъртта

Либидо: енергия на нагона към живота.

Насочване на либидото към обект: катексис.
 Нагонът към смъртта
• Израз на всеобща тенденция на живата
материя да се завръща към неживото
състояние.
• Обяснява явленията, противоречащи на
принципа на удоволствието (“Отвъд
принципа на удоволствието”, 1920) –
садизъм и мазохизъм, безсмислена
агресия, прояви на жестокост,
самоубийство
• Двата нагона се преплитат (напр.
сексуалните престъпления)
 Аз (Его)
• Развива се след раждането в резултат от
взаимодействието с реалността и
съзряването.
• Задоволява нагоните според реалните
възможности – функционира според
принципа на реалността.
• Включва съзнанието, логичното мислене
и реалистичното възприемане на света –
вторичен процес.
• Осъществява изтласкване на
потребности и желания, които не могат да
бъдат задоволени.
Два вида несъзнавано според
структурната теория
• Вроденото съдържание на То. Част
от него не се осъзнава никога.
• Изтласканото
 Свръхаз (Суперего)
• Съдържа усвоените морални норми.
• Решаващо развитие през ранното детство, във
фалическата фаза (идентификацията с родителите).
• Функции: съвест, его-идеал
• Защо е отделна инстанция?
• Отчасти несъзнавано (напр. чувство за вина) и
несъответстващо на принципа на реалността
функциониране (наказва еднакво строго и помисли, и
реално поведение).
• Влияе върху функциите на Аз-а, който изтласква
нагонни прояви, несъответстващи на усвоените
норми.
 Научен статус на структурните
понятия
• Елементите на психиката =
конструкти, описващи функции с
наблюдаеми прояви (предполагаеми
функционални „модули“)
Структурен модел на психиката
 Конфликти и страх
• Аз-реалност – реален страх
• Аз-То – невротичен страх
• Аз-Свръхаз – страх от съвестта
(морален страх)
 Защитните механизми
• Възможности на егото да реагира на нагонните
желания:
– Задоволяване
– Отлагане на задоволяването (ако реалността
го изисква)
– Пълно или частично недопускане до
съзнанието (ако влиза в противоречие с
нормите) – психична защита
• Защитен механизъм: начин на разрешаване на
конфликт между нагоните и нормите чрез пълно
или частично недопускане до съзнанието на
нагонните желания.
Видове защитни механизми
• Изтласкване (repression): изместване на нагонни
желания в несъзнаването - основен механизъм.
• Формиране на противоположна реакция (reaction
formation): изтласканите чувства и желания се
заместват със силни противоположни – например
омразата със силна любов и загриженост.
• Изместване (displacement): задоволяване чрез
друг обект – например човек, който прилича на
родителя.
• Идентификация с човек, който преживява
желаното.
• Сублимация: символично задоволяване чрез
социално полезни дейности – например
допустими форми на агресия в спорта.
 Дезадаптивни защитни
механизми
• Рационализиране: обосноваване на социално
неприемливо поведение с приемливи мотиви
• Проекция: собствените неприемливи нагонни
желания се възприемат като присъщи на друг
човек.
• Регрес към форми на задоволяване от по-ранните
равнища на развитие.
• Отричане на реалността
• Отменяне: символично премахване на действие
или желание.
• Конверсия: трансформиране на преживяване в
телесно разстройство, което символизира
задоволяване на несъзнавано желание.
Хистеричен припадък
 Литература
• З. Фройд. Очерк по психоанализа. В сборника: З.
Фройд. Изкуството на психоанализата. С.,
„Евразия“, 1994
• З. Фройд. Лекции за въведение в психоанализата.
София, „Колибри“, 2013 (за структурната теория –
лекция ХХХI); същото произведение: Въведение
в психоанализата. С., „Наука и изкуство“, 1990. (И
като електронен ресурс)
• Чарлс Бренър. Психоанализа. Основен курс.
София, „Отворено общество“, 1993; същото
произведение: Увод в психоанализата. Основен
курс. „Планета 3“, 1999. И като електронен ресурс.