Self и нарцистични защити

С името на Хайнц Кохут (Kohut) е свързано едно интересно разклонение в американската

психоанализа - психология на личността (self psychology). Според него изследването на
нарцистичната личностова патология, развива цялостна и кохерентна теоретична основа за
разбирането на дисфункциите на личността. Вместо за психичния конфликт и нагоните Кохут
открива темите за дефицитите на личността и арестите на развитието, които водят до провали в
самочувствието и връзките между представите за себе си (self) и себеобектите (selfobjects).
Себеобектът е личност от обкръжението на човека, която играе съществена функция за
развитието на собствената личност. Прототипните себеобекти са родителите, които чрез
емпатичното отразяване и грижи подпомагат или не развитието на чувството за себе си. От
огледалното отразяване на грандиозното и ексхибиционистично представяне на ранната
личност, чрез възхищение и емпатия, през постепенното интернализиране на идеала за себе си
и идеалните себеобекти, засилващи чувството за удоволствие и щастие, до възприемането на
себеобектите като други личности с отделни психологически характеристики. Основата на тази
перспектива е положена в понятието за личността (себе си), което се разглежда като психична
структура, която организира себеизживяването.

Личностната патология като модел е свързан с провали във функциите на себеобектите.

Провалили се в отразяването и задоволяването на нарцистичните нужди на детето в най-ранна
възраст родители формират величествено чувство за себе си и засилват в максимална степен
свръхидеализацията на родителството и това като съществен дефицит води до задръжки в
развитието.

Най-голяма е загубата на чувство за себе си и фрагментирането на личността (Kohut, 1971).

Кохут и Волф (Kohut & Wolf, 1978) описват четири основни типа патология на личността:
1) недостатъчно стимулираната личност с неадекватни реакции на себеобектите е отегчена,
апатична и търси възбуда и стимули чрез патологични средства (зависимости, перверзни и др.);
2) неотзивчивостта на себеобектите поражда фрагментиране на личността, която реагира със
соматизации на емоционалните преживявания; 3) сериозната липса на емпатия и неподходящи
за фазите на развитие отговори от себеобектите могат да доведат до свръхстимулиране на
личността, която не успява да получи удовлетворение от успехите си и блокира креативността
си, защото никога не достига нивото на фантазиите си за величие;
4) неспособността на ранните себеобекти да осигурят чувство за симбиотична свързаност
блокира интернализацията на самоуспокоителната и себерегулираща функция и води до
усещания за съществуване, претоварено от тревожност и понякога от параноидни възгледи за
другия човек.

Има някои отличителни и характерни черти често срещани сред хероинозависимите. В

предишни части на тази работа се представят Его механизмите, обслужващи личностната
организация и адаптация. В този раздел се обръща внимание на нагласите към себе си и другите
и начините, по които тези нагласи са включени в характеровите черти.

Kohut (1971) и Kernberg (1975) разработват това как пропуските и грешките в отглеждането на
децата, особено за подкрепата и зависимостта по отношение на нуждите може да доведе до
нарцистични отклонения в зряла възраст. Kohut и Kernberg посочват, че нито нарцистичната
патология обрича със сигурност определени лица на пристрастяване, нито системно проучените
отношенията между нарцистичните нарушения и зависимостите.

Wurmser прави съществен принос чрез разширяване на тази работа и внимателно

преразглеждане на нарцистичните основи за дефицити на афективните защити, нарушения в
формацията на Его идеала, патологична зависимост, и огромните проблеми, които зависимите
имат със своите гняв, срам, болка и самота. Wurmser (1974) поставя акцент върху
нарцистичната декомпенсация и ролята, която наркотиците играят в потискането и
противодействието на болезнените преживявания и въздействието на нарцистични сътресения,
които са резултат от преживяваните кризи в живота на човека.

В тази работа се търси идентифициране и разбиране на някои от уникалните и характерни

компенсаторни черти на наркозависимите, които са свързани с нарцистични процеси и
нарушения. По-конкретно, в психотерапевтична работа със стабилизирани наркозависими (т.е.
след деинтоксифиция или при метадон асистирано лечение) могат да се открият някои
специални качества и проблеми, проявяващи се при зависимите в процеса на задоволяване на
техните потребности. Независимо от техните напълно или относително свободни от наркотици
отношения, екстремния и често променлив модел на реакциите по отношение на тяхното
удовлетворение на нуждите персистират.

В терапевтичните взаимоотношения, най-често наблюдаваната характеристика е степента, до

която тези пациенти са склонни към отстъпчивост и сътрудничество, и най-вече това, колко
малко е склонен пациентът да се възползва от терапевта за много дълъг период от време.
Най-често това се прави в такива форми като пасивност, безразличие, себеходатайстване,
отричане и самодостатъчност. Понякога такива пациенти, отпадат и показват друга част от себе
си, за пример най-неподходящо и натрапчиво нахлуване в живота и дейността на терапевта с
предположението, че любопитството им или ще трябва да бъде удовлетворено или по други
поводи въпреки, че тяхна молба да звучи повърхностно, невинено и непретенциозно, но
всъщност разкрива огромен смисъл относно вярването им и пълната липса на оценка на
степента и чувствителността по отношение на тяхно искане. Такъв модел съществува и във
всекидневния живот на зависимите.

В някои случаи пациенти реагират с масирани взривове на гняв и безсилие, в резултат на

рискуване с предявяване на някое желание или искане и след това изпитват масивно
разочарование.

Kernberg (1975) отбелязва механизмите на разцепване и отделяне като примитивни нарцистични

нарушения, когато, например, на пръв поглед противоположни нагласи на Егото като
срамежливост и арогантност могат да проявяват едновременно.

Kohut подчертава, масови потискания и отричане на потребностите, описвайки как

нарцистичната личност се опитва да се защити срещу пасивни желания и искания.

Наркозависимите са в постоянен страх, че тяхното неустойчиво равновесие ще бъде

прекъснато. Защити, които обикновено се използват за поддържане на такова равновесие
включват отричане и отхвърляне. Пасивни копнежи и желания често се защитават срещу
предприемане действия и с защитно активизиране на агресивните нагласи. При отдаване на
желанията и исканията се преживява опасността и риска от разочарование, неудовлетвореност,
гняв, и нарцистична декомпенсация. Защитите са заети на работа в услуга на съдържащия
диапазон от копнежи и желания, по специално тези, свързани със зависимостта и нуждите от
подкрепа. Това е поради масовото потискане на тези нужди.

Предполага се, че неспособността наркозависимите да признаят и да продължат активността си

е свързано с необходимоста да се възхищават от тях, сферата - да обичаш и да бъдеш обичан ги
направи уязвими за връщане към наркотичната зависимост по най-малко две основни причини.