Парк Кайлъка край Плевен: Един ден не стига

Парк "Кайлъка" е разположен само на 6 км южно от Плевен, в живописния пролом на

река Тученица и заема площ от 10 000 декара. Той е обграден от високи отвесни скали
и е дом на богата флора и фауна. В "Кайлъка" обитават многобройни представители
на флората и фауната, някои от които са редки и застрашени видове. Това важи с
особена сила за определени видове растения, а също така за доста птици и бозайници,
част от които са включени в Червената книга на България.
Решението красивата местност да се облагороди и да се превърне в място за отдих и
туризъм на хората от града е взето през 1946 година по инициатива на генерал Иван
Винаров. Ръководството на начинанието е поверено на строителен комитет
"Кайлъка", а първи проектант е архитект Тихолов. Изграждането и благоустрояването
на района, в които взема участие цялата общественост на град Плевен, продължава
цели 25 години.

Сега паркът е притегателно място както за плевенчани, така и за гостите на града. Той
предлага на посетителите си отлични условия за почивка, спорт и развлечения. За
атрактивността му допринасят и историческите забележителности в района. Тук се
намира римската пътна станция Сторгозия, около която е израснало средновековното
селище, предшественик на Плевен. Също така могат да бъдат видени и останките от т.
нар. "Тотлебенов вал", който в момента е част от малък язовир.

В парк "Кайлъка" се помещава и Плевенската зоологическа градина. През последните

години са изградени допълнителни атракции като плувни басейни, детски площадки,
тенис кортове и изкуствено езеро с лодки и водни колела. Гостите имат възможност
също така да се позабавляват в няколкото ресторанта и кафе-аперитива.
Интересен туристически обект, разположен на територията на парка, е Музеят на
виното, който се намира в естествена пещера. Той разкрива пред посетителите си
интересни експонати, сред които древни съдове за производство, съхранение и
консумиране на вино, 100 бъчви от френски дъб и различни предмети от инвентара на
винарите. Музеят е построен със съвместните усилия на български и френски
архитекти. За негов дом е избран именно Плевен, защото градът е възприеман като
първия център на винарската индустрия на територията на България. Именно тук през
1890 година е открито училище по лозарство и винарство, а през 1902-а е създаден и
първият Национален институт на виното у нас.