включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София. Площта му е 20 306 km², а населението – около 2 133 406 души (2011). Това е най-гъсто заселеният район в страната, като населението е съсредоточено в големите градове. В района е разположена и столицата, която е демографски, икономически, административен, образователен и културен център. Географското положение на региона е много благоприятно. Тук се кръстосват важните международни пътища №4, 8 и 10 от Централна Европа през Белград, Ниш и София за Азия; от Лом и Видин през Петроханския проход и Искърския пролом за София и по долината на Струма за Солун; от Русе през прохода Витиня за София-Кюстендил-Гюешево. Други пътища улесняват връзките на региона на север със Северозападния регион, на изток – с Южния централен регион и Черно море, на юг и запад – с Гърция, Македония и Сърбия. Северната граница минава по билото на Западна Стара планина. но включва територии северно от него (Ботевградско и Етрополско), които икономически са свързани със София. Същата тенденция се забелязва и при общините Берковица и Вършец. На изток границата започва от Копривщица и в меридионална посока включва Ихтиманска Средна гора, Долнобанската котловина, Рила и поречието на р. Места и стига до гръцката граница по родобския рид Дъбраш. От Освобождението границата се измества на изток. Тя е с най- голямо значение за областта. Южната граница е най-къса и съдейства за развитието на крайграничните територии. Откри се нов ГКПП с Гърция – Илинден. Западната граница съвпада с държавната. Тя е предимно планинска и слабо овладяна. Проектира се прокарване на ЖП отсечка Гюешево-Куманово за Македония. Изградени са няколко ГКПП, като с най- голямо значение са Калотина на държавната граница с Република Сърбия и Гюешево с Република Македония.