2 – 1 Секуларизация и разомагьосване на света

I. Реформация и модерност
 Модерността1 е сложен процес в западноевропейската история и култура.
1. Граници на модерността
 Според някои автори нейното начало започва през Ренесанса, развива се през
Просвещението и завършва с началото на Втората световна война през 30-те години
на XX век.
 Други автори смятат, че модерността е пряка последица от Реформацията и
определят нейния край през 80-те и 90-те години на XX век.
2. Реформация
 След като Мартин Лутер окачва списъка със своите 95 тезиса на вратите на
дворцовата църква във Витенберг през 1517 г., той полага основите на едно ново
течение – Реформацията2.
 Реформацията позволява откъсването на множество държави от политическото
влияние на Рим, което води след себе на материални процеси като нарастване на
градското население, поява на редица нови форми на материалното производство и
на духовната култура. Това ново течение открива пътя към еманципация от
външните за него авторитет на религията, проповядван от Римокатолическата
църква, пред индивидуалното човешко съзнание.
3. Възгледи на Макс Вебер за модерността
 Вебер твърди, че същинската модерност започва именно през Реформацията и се
характеризира преди всичко с все по-силно изразена доминация на разума, която е
подкрепено от успехите на експерименталните науки, развитието на математиката и
физиката, създаването на нови парадигми в естествознанието, развитието на
техниката, производството и търговията.
 Вебер дава следното определение за модерност: Модерността е процес на всеобща
рационализация на обществения живот. Рационализацията освобождава човека,
утвърждава демокрацията в публичния и благосъстоянието в личния живот на
хората.
 Процесът на рационализация обаче има и негативна страна. Според Калвин Бог е
отредил вечен живот на едни хора, а други е проклел. Тази теория дава силен
тласък на стремежа към спасение, което започва да се обвързва с личното
благосъстояние на човека. Целта на обществения прогрес се обезсмисля от
желанието за печалба, което води до превръщането на човека от еманципирано от
външните авторитети свободно същество в егоист. Парадоксът на модерността е в

1
Модерност – етап от европейската култура, в който религиозните представи се изместват от
рационализация на човешкото мислене и социалните отношения.
2
Реформация – движение в началото на XVI в., което засяга много политически, икономически и духовни
аспекти на човешкия живот. Реформацията се свързва най-силно с налагането на протестантската религия в
някои страни в Европа.
 това, че тя колкото развива човешкия интелектуален потенциал, толкова и
репресира духовните му възможности.
 Процесът на тази еманципация и рационализация Вебер разглежда под общото
понятие секуларизация3.
II. Сукеларизация
 Определението за секуларизация за първи път е дадено от Вебер (виж бележка 3).
 Вебер изследва развитите на стопанските отношения на териториите с
протестантски общности в книгата си „Протестантската етика и духът на
капитализма“. Той излага редица доказателства в подкрепа на тезата си, че в
гореспоменатите територии преходът от феодализъм става значително по-бързо,
което се свързва с новата ценностна нагласа на протестантите.
 Протестантството приема практикуването на определени професии за
богоизбраност, което подпомага разделянето на труда, много важен и
основополагащ фактор за капиталистическото производство.
 Такива процеси се наблюдават и в политическата сфера. Религиозната идея за
естественото право, която е основополагаща за модерната държава, е форма на
секуларизация на религиозното разбиране за свободата на съвестта, съществувала
като основна нагласа през Средновековието. Това позволява секуларизацията да се
тълкува като процес на трансформация на доминиралите през Средновековието
религиозни представи в нови, светски форми.
N.B! В този процес религиозното не се губи напълно, а по-скоро се адаптира към
социалните условия на развиващата се модерност!
1 Разомагьосване на света
 В по-широк план секуларизацията води до това, което Вебер нарича „разомаьосване
на света“. Това е процес, който предполага извеждането на индивидуалното
човешко поведение от границите на традиционните привички и емоции в рамките
на едно ново социално действие, което отговаря на очакванията на другите
участници в обществото.
 Вебер определя четири типа социални действия:
 Целерационално – ако в основата му лежи очакване на определено
поведение на предметите във външия свят и други хора и използването на
това очакване в качеството на „условия“ или „средства“ за постигането на
своя рационално поставена на промислена цел
 Ценностно-рационално – основано на „вярата в безусловната естетическа,
религиозна или всякаква друга-самодостатъчна ценност на определено
поведение като такова, независимо от това до какво довежда то“
 Традиционно – основано на „продължителния навик“
 Афективно – емоционално действие, обусловено от „афекти или
емоционални състояния на индивида“

3
Секуларизация – процес на трансформация на религиозните ценности, в рамките на който те придобиват
светски измерения.
 Друг важен момент от разомаьосването на света се изразява в това, че за разлика от
феодалното общество в зараждащото се капиталистическо общество личната
зависимост, в която връзките между хората са основани на зависимост.
 Но личната и вещната зависимост са все още форми на несвобода. Действително
освобождаването на хората от съсловните им определения, които са дадени по
рождение, е голяма крачка, която модерността осъществява по отношение на
човешката свобода. От друга страна, вещната зависимост създава нови форми на
неравенство. Така Просвещението и модерността очертават един сложен и
противоречив процес в западноевропейската история, който все още не е завършил
и поставя актуални проблеми пред човешката мисъл.

Кристина Пальова XIб №14