Стела Дерменджиева • Петър Стоянов Стела Дерменджиева • Петър Стоянов

Атанас Дерменджиев • Петя Събева Атанас Дерменджиев • Петя Събева

Николай Попов Николай Попов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
по ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
учебник за профилирана подготовка
11.. КЛАС
КНИГА
модули
ЗА
УЧИТЕЛЯ
2-4

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg

ISBN 978-954-01-4031-5

Цена 15,00 лв.

Стела Дерменджиева • Петър Стоянов
Атанас Дерменджиев • Петя Събева
Николай Попов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
по ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
учебник за профилирана подготовка

11. КЛАС

модули 2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ОБЩЕСТВЕНА

2-4
КУЛТУРА
3. СЪВРЕМЕННО ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ
4. ЕВРОПА, АЗИЯ И БЪЛГАРИЯ

ПРОСВЕТА
София
В изданието са използвани снимки от Shutterstock.

© Стела Малчева Дерменджиева, Петър Михайлов Стоянов, Атанас Харалампиев Дерменджиев,

Петя Димитрова Събева, Николай Любомиров Попов, 2020 г.
© Бояна Иванова Павлова– художник на графичния дизайн, 2020 г.
© Лало Николаев Николов– художник на корицата, 2020 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–4031–5
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД /
I. НОРМАТИВНА РАМКА НА
ПРОФИЛИРАНАТА ПОДГОТОВКА ПО
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА / 6
II. ПРИМЕРНО ТЕМАТИЧНО
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ
И ИКОНОМИКА ЗА 11. КЛАС –
ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА / 28
1. Модул 2. Геополитическа и обществена
култура / 28
2. Модул 3. Съвременно икономическо
развитие / 35
3. Модул 4. Европа, Азия и България / 41
III. ДИДАКТИКО-ГЕОГРАФСКИ РЕСУРСИ
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И
ИКОНОМИКА В 11. КЛАС / 49
1. МОДУЛ 2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И
ОБЩЕСТВЕНА КУЛТУРА / 49
1.1. Уроците за нови знания в модул 2 / 49
1.1.1. Политическа география и геополитика / 49
1.1.2. Геополитически и икономически концепции за
развитие на обществото / 51
1.1.3. Геополитика и икономическо развитие / 53
1.1.4. Електорална география / 55
1.1.5. Демографски процеси / 58
1.1.6. Демографски проблеми и демографска
политика / 60
1.1.7. Селища / 62
1.1.8. Урбанизация и урбанизационни процеси / 62
1.1.9. Съвременна политическа и икономическа
организация на регионите в света / 64
1.1.10. Критерии и показатели за класификация на
страните / 65
1.1.11. Типология на страните / 67
1.1.12. Международни проблеми и регионални
конфликти / 68
1.2. Уроците за дейности в модул 2 / 70
2. МОДУЛ 3. СЪВРЕМЕННО
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ / 75
2.1. Уроците за нови знания в модул 3 / 75
2.1.1. Съвременни процеси на икономическото
развитие / 75
2.1.2. Модели на съвременното стопанство / 77
2.1.3. Международна икономическа интеграция / 78
2.1.4. Външноикономически връзки / 79
2.1.5. Динамично развитие на международния
туризъм / 80
2.1.6. Съвременно състояние и развитие на
енергетиката / 82
2.1.7. Големи енергийни проекти в света / 84
2.1.8. Високите технологии и световното
стопанство / 85
2.1.9. Транснационални корпорации / 88
2.2. Уроците за дейности в модул 3 / 90
3. МОДУЛ 4. ЕВРОПА, АЗИЯ
И БЪЛГАРИЯ / 95
3.1. Уроците за нови знания в модул 4 / 95
3.1.1. Географска идентификация на Евроазиатския 3
регион / 95
3.1.2. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Северна Европа / 97
3.1.3. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Западна Европа / 99
3.1.4. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Южна Европа / 101
3.1.5. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Централна
Европа / 104
3.1.6. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Източна Европа / 106
3.1.7. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Централна Азия / 112
3.1.8. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Далечен изток / 113
3.1.9. Териториална диференциация на
Евроазиатския регион. Среден изток / 116
 ериториална диференциация на
3.1.10. Т
Евроазиатския регион. Близък изток / 117
3.1.11. Вътрешнорегионална икономическа
интеграция / 120
3.1.12. Интеграционните процеси на Балканите / 122
3.1.13. България в регионалната интеграция / 124
3.1.14. Бъдещето на Евроазиатския регион / 125
3.2. Уроците за дейности в модул 4 / 128
Примерна скала за оценяване в уроците
за контрол / 135
 УВОД
„Географията не е просто професия – тя е начин за разбиране на света.“
Образованието, адаптирано към съвременните со-
циални изисквания, предполага перманентно надграж-
дане на знания, умения и компетенции с цел оптимал-
ното развитие на потенциалния ресурс.
В концептуалната си същност профилираната под-
готовка по география и икономика е естествено про-
дължение и обвързана с общообразователната, в ре-
зултат на което се целят надграждане и разширяване,
дидактическа еволюция и структурно-съдържателно
разгръщане на компетентостите. Основополагащато ѝ
значение за целостта и спецификацията на системата
на географското обучение се допълва от факта, че е
обвързана директно или индиректно със съдържание-
4 то на образователната география в прогимназиалния и
гимназиалния етап чрез фундаменталните знания, уме-
ния и компетенции, които формира.
Учебният предмет география и икономика подготвя
учениците за активен граждански живот, за успешно
справяне на пазара на труда в общество, базирано на
знание. Това произтича от нейния предмет, който дава
възможност да се формират знания и умения не само
за природата или социума, но и за връзките и взаимо-
действието между природата, обществото и стопан-
ство. Географията, като междинна наука и своеобразен
мост между природния и обществения блок науки, раз-
полага с най-голям потенциал за взаимно проникване
и интегриране на знания, принципи и теории с други
науки. Разполагайки с този арсенал и прилагайки под-
ходящи методи, географското образование може да
обогатява представите на учениците, да преструктури-
ра използваните от обучаемите начини на мислене, да
формира нови личностни особености, да създава нова
мотивация, ново отношение към действителността.
Безспорна е необходимостта от групите ключо-
ви компетентности в динамично променящия се свят,
закодирани в Европейската референтна рамка за
осигуряване на качество в професионалното образо-
вание и обучение и проявени в конкретни природно-ге-
ографски, социално-икономически и образователни
измерения. Въвеждането на проблема за подхода за из-
граждане на компетентност при преподаването по гео-
графия и икономика е предвидено от необходимостта
да се променят концептуалните подходи към съдържа-
нието на профилираната подготовка и прогнозирането
на резултатите от нея.
Преди десетина години в „Урокът по география“
отбелязахме, че урокът е огледало на географското
обучение. В него в концентриран вид се отразяват спе-
цификите на географската и методическата (дидикти-
ческата) наука. Зад повърхността му остават всички
обективно или субективно предопределени „кръсто-
1
Дерменджиева, С., П. Събева, Б. Димитрова. Урокът по география. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2012, с. 280.
2
Дерменджиева, С. Методика на изследователската дейност по регионална география. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Мето-
дий“, 2001, с. 328.
Жаклин Божо-Гарние
пътища“ на учителя. Пред учителя се изправят поко-
ления, различни и еднакви. И все по-критични. Какво
виждат? Само патината на времето и фината пая-
жина от пукнатини? Или виждат отвъд... хоризон-
та?!
Ако целта е..., то как бихме могли да подходим
към достигането ѝ?1
Целите на географското образование в последните
десетилетия се свързват с формирането на географ-
ската култура на учениците. Целите на обучението са
променлива, динамична категория. Те се изменят в за-
висимост от потребностите и изискванията на общес-
твото. Целите трябва да бъдат „най-бързата реакция,
предусещаща промените в обществената структура и
отношения, за да могат учениците да реализират своя-
та „образованост“ в момента, когато напуснат учили-
щето и засилят своята социална активност“2.
Съвременните обществени реалности формират
нова гледна точка към стойността на географското зна-
ние и познание, към значението на географската обра-
зованост като част от общата култура и стил на соци-
ално поведение и преформулират компетентностите и
ценностите като очаквани резултати от обучението.
Съдържанието на книгата за учителя за профили-
рана подготовка по география и икономика за модули
2, 3 и 4 съответства на съвременните достижения на
методическата наука по отношение на дидактическите
основи на обучението, формите на организацията му,
същността и структурата на различните дидактически
средства и типове уроци и изискванията за провеждане
на съвременния урок по география и икономика.
Целта ни е да предложим научен дидактико-методи-
чески код за възможните вариативности с цел качест-
вено организиране на учебния процес, водещ до реални
постижения на учениците.
Конструирането на модела на книгата на учителя за
профилирана подготовка по география и икономика –
модули 2, 3 и 4, е естествено продължение на систем-
но-структурния подход, който отразява структурата и
взаимовръзките между елементите в системата на гео-
графското образование.
Потърсени са опори за иновативно решение на ос-
новата на научно-методическите изследвания по гео-
графия. Новите образователни реалности – закон, на-
редби, учебни планове и учебни програми, определят
училищната рамка на профилираната подготовка по
география и икономика в модули 2, 3 и 4.
Книгата за учителя се състои от три части.
В първата част са представени концептуални
рамки на профилираната подготовка по география и
икономика в модули 2, 3 и 4. Потърсени са опори и
предпоставки за реализиране на ключовите компетент-
ности в учебните програми на тези модули. Изведени
са някои идеи за реализиране на целите на обучението
и междупредметните връзки и дейности.
Теоретичните концепции, използвани при разработ-
ването на учебниците по модули 2, 3 и 4, са обвързани
с учебната документация чрез конструктивен анализ
на нормативната рамка, която по презумпция изразява
концепцията за параметрите на съвременното географ-
ско образование в българското училище. Най-задъл-
бочен е той на ниво учебна програма. Системообра-
зуващият характер, логичността и изведените ключови
характеристики на специфичното географско познание
във всеки учебен модул се интерпретират критично в
зависимост от съвременната образователната среда. Те
са най-константните опори, на които се базират идей-
ните решения за реализиране на обучението в цялост
и на всяка отделна урочна единица в частност в отдел-
но обособените модули. Използван е и интегралният
подход, предимно на вътрешнопредметно и вътрешно-
курсово равнище. Вътрешнопредметният синтез, като
форма на приложение на интегралния подход, е насо-
чен към задълбочаване на връзката между областите
на компетентностите.
Във втората част са разработени: тематично раз-
пределение по география и икономика за 11. клас: мо-
дул 2 „Геополитическа и обществена култура“; модул
3 „Съвременно икономическо развитие“; модул 4 „Ев-
ропа, Азия и България“. Тематичното разпределение
за тези модули представлява дидактически план за ра-
бота на учителя през учебната година с цел постигане
на очакваните резултати от обучението за придобиване
на профилирана подготовка в съответствие с учебна-
та програма. То има съществена роля за ритмичното
разпределение на учебното съдържание по съответния
модул, за планирането на съответстващите учебни дей-
ности, свързани с преподаването на нов учебен мате-
риал, с преговор, както и за гарантирането на изпълне-
нието на учебната програма. Тематичното разпределе-
ние има следната структура: разпределение на темите/
тематичните области по модули и компетентности като
очаквани резултати от обучението според учебната
програма по съответния модул; типове уроци; методи
и форми на оценяване.
Третата част е опит да окажем професионална и
практико-приложно ориентирана подкрепа на учителя
в профилираната подготовка по география и икономи-
ка, като изградим взаимно допълващи се дидактически
ресурси. В зависимост от личната мотивация и форми-
раната оценъчна компетентност за многообразието от
ситуации, които ежедневието поставя, учителят по ге-
ография и икономика може да ситуира своето решение
спрямо конкретните теми в отделните модули. Научна-
та обосновка е на основата на разработеното учебно
съдържание и представя основните цели на учебния
процес, очакваните резултати от него и някои конкрет-
ни съвети как да се насърчават активността, самостоя-
телността и творческото начало в дейността на учени-
ците. При оптимално съчетаване на необходимите ди- 5
дактически ресурси (детайлно проучване на учебната
документация и съобразяване с нейните изисквания;
подходящ избор на учебни ресурси и средства, инфор-
матизиране и технологизиране, съобразени със специ-
фиката на конкретната училищна среда) и прилагане на
принципите на хуманизиране, социологизиране, дина-
мизиране на взаимодействието между учител и учени-
ци в хода на учебно-познавателната дейност, биха се
постигнали социалните очаквания към профилираната
подготовка по география и икономика.
При разработването на концепцията за книгата ав-
торският колектив се базира на иновативен и рефлек-
тивен модел на търсене на постиженията както на ге-
ографските, така и на дидактическите изследвания и
добрите практики. Опитахме се да развием ресурсна
осигуреност за учителите според разбиранията ни за
ефективност, ефикасност и качество на организацията
на обучението и средата на учене.
 I. НОРМАТИВНА РАМКА НА ПРОФИЛИРАНАТА ПОДГОТОВКА
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

Образователната реформа в България се реализира върху въвеждане на новите държавни образователни

поетапно и цели плавен и целенасочен, организиран и
управляван процес на установяване на образователни-
те промени чрез нови закони и техните подзаконови
нормативни актове. Законовата инфраструктура е из-
раз на новото мислене, на глобалните образователни
тенденции, на европейските образователни рамки и
ценности, на географското образование, на концепция-
та за образованието като първостепенен приоритет, на
образователната интеграция и политики на българско-
то училищно географско образование.
Установените нормативни промени са фокусирани
стандарти (ДОС), учебните планове и учебните про-
грами, както и върху одобрените учебници по геогра-
фия и икономика.
В общодидактически план променящата се обра-
зователна среда, фокусирана върху установяване на
новите държавни образователни стандарти (ДОС),
учебните планове, учебните програми и върху учеб-
ниците по география и икономика, е разгъната общо
в 6 учебни години – 4 учебни години за обучението в
задължителната подготовка и 2 години за обучението в
профилираната подготовка (фиг. 1).

6 VI и VIII VII и IX
V клас X клас XI клас XII клас
клас клас

2016 – 2017 2017 – 2018 2018 – 2019 2019 – 2020 2020 – 2021 2021 – 2022

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПОДГОТОВКА ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

Фиг. 1. Хронологично-хорологична линия на образователната реформа при въвеждане на учебните програ-

ми за училищното географско образование3

Необходимостта от синхронизиране на глобалното дължителен общообразователен и профилиращ учебен

образование, на Европейската образователна рамка и
на националното образователно богатство е важна за
повишаване на качеството на образованието, на успе-
ваемостта и мотивацията на обучаемите.
От 2016 г. обучението по география и икономика
е поставено в нови образователни конфигурации. За-
предмет в българското училище и при новите реалнос­
ти остава география и икономика, като един от 20-те
учебни предмета на задължителната общообразовател-
на подготовка и един от 15-те учебни предмета на про-
филираната подготовка (фиг. 2).

3
Дерменджиева, С., Т. Драганова. Конструктивный анализ меняющейся образовательной среды посредством новых учебных
программ по географии и экономике в Болгарии. – В: IV Всероссийская научно-практическая конференция „Современное геогра-
фическое образование: проблемы и перспективы развития“, 02.11.2019 г., Москва: Перо, 2020, с. 19 – 23.
 ОСНОВНА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ СРЕДНА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ
НАЧАЛЕН, ПРОГИМНАЗИАЛЕН И ПЪРВИ ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП
ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕ

УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ

1. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

1. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
2. ЧУЖД ЕЗИК 7. ГЕО-
2. ЧУЖД ЕЗИК ГРАФИЯ И
3. МАТЕМАТИКА
3. МАТЕМАТИКА ИКОНОМИ-
4. КОМПЮТЪРНО МОДЕЛИРАНЕ
4. ИНФОРМАТИКА КА XI и XII
5. ИНФОРМАТИКА клас
5. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
9. ГЕО- 6. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ГРАФИЯ И 6. ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
7. ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО
ИКОНОМИ- 7. ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
8. ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
КА V – X 8. ФИЛОСОФИЯ
клас 9. ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
9. БИЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ
10. ФИЛОСОФИЯ
10. ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ
11. ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ
11. ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА
12. ОКОЛЕН СВЯТ СРЕДА
13. ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА 12. МУЗИКА
14. БИЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ 13. ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
15. ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ 14. ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО 7
16. ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА 15. ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ
СРЕДА
17. МУЗИКА ПРОФИЛИРАНИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ
18. ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
19. ТЕХНОЛОГИИ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
20. ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ
ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ УЧЕБНИ
ПРЕДМЕТИ

Фиг. 2. Макрорамка на мястото на учебния предмет география и икономика в системата на общообразо-

вателната и профилираната подготовка4

Изследването на нормативните плоскости между В системата на предучилищното и училищното об-

общообразователната и профилираната подготовка по
география и икономика разкрива съществени специфи-
ки5, 6, 7, 8, 9, 10, част от тях традиционни за българското
училищно образование, а други са нововъведени в ре-
зултат на образователната реформа от 2016 г.
Общообразователната подготовка в училищното
образование се придобива чрез изучаване на едни и
същи общообразователни учебни предмети, в хода на
цялото училищно обучение, по девет групи ключови
компетентности, които са относими и към профилира-
ната подготовка.
Обучението по профилирана подготовка като със-
тавна част на училищното образование е процес, кой-
то включва обучение, възпитание и социализация на
фона на единната държавна образователна политика и
факта, че образованието e национален приоритет.
разование са въведени общо 19 държавни образовател-
ни стандарта (ДОС), като „съвкупност от задължи-
телните изисквания за резултатите в системата...
и за условията и процесите за тяхното постигане“11.
Петият от тези общо 19 ДОС е за профилираната под-
готовка.
Училищното образование според подготовката е
общо, профилирано и професионално, като „профи-
лираното образование се осъществява в средната
степен чрез общообразователната и разширената
подготовка – в първи гимназиален етап, и чрез об-
щообразователната и профилираната подготовка
– във втори гимназиален етап, където може да се
осъществява и чрез разширената подготовка“12.
Училищната подготовка според съдържанието „е
общообразователна, разширена, профилирана, про-

4
Dermendzhieva, S., T. Draganova. Geography of the surrounding countries of Bulgaria in the school content of the secondary stage.
6th International Scientific Conference GEOBALCANICA 2020, 12 – 13 May 2020, Ohrid, North Macedonia.
5
Събева, П., С. Дерменджиева и др. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас. С.: Просвета, 2016.
6
Дерменджиева, С., П. Събева и др. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас. С.: Просвета, 2017.
7
Дерменджиева, С., П. Събева. Книга за учителя по география и икономика за 7. клас. С.: Просвета, 2018.
8
Дерменджиева, С., П. Събева и др. Книга за учителя по география и икономика за 8. клас. С.: Просвета, 2017.
9
Дерменджиева, С., П. Събева. Книга за учителя по география и икономика за 9. клас. С.: Просвета, 2018.
10
Дерменджиева, С., П. Събева. Книга за учителя по география и икономика за 10. клас. С.: Просвета, 2019.
11
ЗАКОН за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм., бр. 108
от 29.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
12
ЗАКОН за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.; изм., бр. 108
от 29.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
 фесионална и допълнителна“13.
В Закона за предучилищното и училищното обра-
зование (ЗПУО) е нормативно разписан обхватът на
профилираната подготовка – „задълбочени компе-
тентности в даден профил, определени с държавния
образователен стандарт за профилираната подго-
товка“, като профилът „е комплекс от профилиращи
учебни предмети, два от които се определят с дър-
жавния образователен стандарт..., а останалите се
определят от училището с училищните учебни пла-
нове и са едни и същи за ХI и ХII клас“14, 15.
С НАРЕДБА № 716 се определя държавният образо-
вателен стандарт за профилираната подготовка, както
и: 1) структурата на учебните програми по профилира-
щите учебни предмети; 2) структурата на годишното
тематично разпределение.
Държавният образователен стандарт за профили-
раната подготовка е съвкупност от изисквания за ре-
зултатите от обучението по всеки профилиращ учебен
8 предмет в края на гимназиалния етап на образование и
определя:
1. целите, съдържанието и характеристиките на
профилираната подготовка;
2. профилиращите учебни предмети и тяхното раз-
пределение по профили;
3. задължителните модули по всеки профилиращ
учебен предмет и изискванията за резултатите от обу-
чението по тях за придобиване на профилираната под-
готовка.
Профилираната подготовка се отличава със спе-
цифики по отношение на структурата, съдържанието,
значението и практико-приложното влияние на курса
върху личностното развитие и светогледа на ученици-
те, за тяхната професионална ориентация и реализация
в живота.
Държавните образователни стандарти (ДОС) за
общообразователна и профилирана подготовка са съв-
купност от изисквания за резултатите от обучението в
края на всеки етап от съответната степен за общообра-
зователните и в края на гимназиалния етап на образо-
вание – на профилиращите, учебни предмети, които
определят целите, съдържанието, характеристиките и
резултатите от обучението за придобиване на общо-
образователната и профилираната подготовка (Закон17,
2015, с. 7 – 23; Наредба № 518, 2015, с. 1 – 2; Наредба
№ 719, 2016, с. 1).
География и икономика е задължителен общо-
образователен и профилиращ учебен предмет, който
гради основите на социалните и гражданските компе-
тентности в интегративен синтез с други учебни пред-
мети от обществения цикъл – околен свят, човекът
и общес­твото, история и цивилизации, философия,
гражданско образование.
Обучението по география и икономика обхваща три
етапа на две образователни степени, в които констати-
раме връзки и взаимодействия, зависимости и интегра-
ционна обвързаност между обучението за общообра-
зователната и за профилираната подготовка.
Профилите в училищното образование са общо 11:
1) чужди езици; 2) хуманитарни науки; 3) обществени
науки; 4) икономическо развитие; 5) софтуерни и хар-
дуерни науки; 6) предприемачески; 7) математически;
8) природни науки; 9) изобразително изкуство; 10) му-
зика; 11) физическо възпитание и спорт.
Профилиращите учебни предмети, които се оп-
ределят от ДОС за изучаване към даден профил, са
общо 15: 1) български език и литература; 2) чужд език;
3) математика; 4) информатика; 5) информационни
технологии; 6) история и цивилизации; 7) география
и икономика; 8) философия; 9) биология и здравно
образование; 10) физика и астрономия; 11) химия и
опазване на околната среда; 12) музика; 13) изобрази-
телно изкуство; 14) предприемачество; 15) физическо
възпитание и спорт.20
Профилираната подготовка се отличава с конкретни
характеристики, които много ясно и точно дефинират
структурната и съдържателната визия на профилира-
ната подготовка и по география и икономика (фиг. 3).

13
Пак там.
14
Пак там.
15
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г., изда-
дена от министъра на образованието и науката.
16
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г., изда-
дена от министъра на образованието и науката.
17
ЗАКОН за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 18.07.2017 г.
18
НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование. Обн. ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.
19
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.
20
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.
 СРЕДНА РАЗДЕЛ Б.
СТЕПЕН НА (ИЗБИРАЕМИ УЧЕБНИ
ВТОРИ ОБРАЗОВАНИЕ ЧАСОВЕ) НА УЧЕБНИЯ
ГИМНАЗИАЛЕН ПЛАН
ЕТАП
ПРОФИЛИРАЩ
ОБЩИЯТ БРОЙ УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ
ПРИНАДЛЕЖНОСТ
ЧАСОВЕ ЗА ПРОФИЛИРАНА КЪМ ПРОФИЛ
ПОДГОТОВКА Е НАЙ-МАЛКО
18 ЧАСА И НАЙ-МНОГО 20 ЧАСА
СЕДМИЧНО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЕТАП ПРОФИЛЪТ Е СЪВКУПНОСТ
НА ОБУЧЕНИЕ. ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ПРОФИЛИРАНАТА ОТ 3 ИЛИ 4 ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ
ПОДГОТОВКА ПО ПРЕДМЕТА.
ПРОФИЛИРАЩ ГЕОГРАФИЯ И
УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ. РАЗДЕЛ Б ИКОНОМИКА
(ИЗБИРАЕМИ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ) 2 СЕ ОПРЕДЕЛЯТ НА
НА УЧЕБНИЯ ПЛАН НАЦИОНАЛНО НИВО.

ВСЕКИ 2 СЕ ОПРЕДЕЛЯТ С
ПРОФИЛИРАЩ ПРЕДМЕТ СЕ УЧИЛИЩНИТЕ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ.
ИЗУЧАВА С НЕ ПО-МАЛКО ОТ 4 УЧ.
ЧАСА И НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 8 УЧ. ЧАСА
СЕДМИЧНО. ПРОФИЛИРАЩИЯТ
УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ СЕ СЪСТОИ 9
ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ И ИЗБИРАЕМИ
МОДУЛИ.

Фиг. 3. Общи характеристики на профилираната подготовка, относими и за профилирания учебен пред-

мет география и икономика в XI и XII клас21

Процедурно профилираната подготовка е локали- лираната подготовка, както и за структурата на учеб-

зирана за придобиване във втори гимназиален етап на
средното образование, като се изучават профилиращи
учебни предмети по дадения профил и се обхващат за-
дълбочени за определен профилиращ предмет и ком-
плексни за даден профил компетентности.
От 2016 г. в България има въведен ДОС за профи-
ните програми, които са в отговор на държавната об-
разователна политика и последица от образователната
реформа и които регламентират обучението, включи-
телно по география и икономика като профилиращ уче-
бен предмет (фиг. 4).

ЦЕЛИТЕ, СЪДЪРЖАНИЕТО
И ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА
ПРОФИЛИРАНАТА ПОДГОТОВКА ДОС ЗА
СТРУКТУРАТА НА
УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ
ПО ПРОФИЛИРАЩИТЕ
ПРОФИЛИРАЩИТЕ УЧЕБНИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ
ПРЕДМЕТИ И ТЯХНОТО
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ПРОФИЛИ
Я
Л

ДОС ЗА ПРОФИЛИРАЩАТА
ДЕ

ПОДГОТОВКА Е СЪВКУПНОСТ
РЕ

ДОС ОТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА
П

за РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
О

профилираната ПО ВСЕКИ ПРОФИЛИРАЩ УЧЕБЕН

подготовка ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА СРЕДНАТА
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ МОДУЛИ ПО ВСЕКИ
ПРОФИЛИРАЩ УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ И
ИЗИСКВАНИЯТА ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ
ОБУЧЕНИЕТО ПО ТЯХ ЗА ПРИДОБИВАНЕ
НА ПРОФИЛИРАНАТА ПОДГОТОВКА

Фиг. 4. Обща схема на ДОС за профилираната подготовка

21
Dermendzhieva, S., T. Draganova. Geography of the surrounding countries of Bulgaria in the school content of the secondary stage.
6th International Scientific Conference GEOBALCANICA 2020, 12 – 13 May 2020, Ohrid, North Macedonia.

2. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.

 Учебният предмет география и икономика е про-
филиран за класовете на втория гимназиален етап и
се състои от задължителни и избираеми модули, но
задължителните модули се определят с ДОС. На осно-
вата на ДОС за профилираната географска подготовка
са утвърдени учебни програми за задължителните мо-
дули.
Избираемите модули осигуряват придобиване на
компетентности, определени в учебни програми, кои-
то се разработват и утвърждават на ниво директор на
училище.
Профилираните учебни предмети са отнесени към
профилите и обхващат „задълбочени за определен
профилиращ предмет и комплексни за даден профил
компетентности“ към раздел Б на учебния план. Има
и специфика по отношение на общия брой часове при
профилираната подготовка – „най-малко 18 часа и
най-много 20 часа седмично през целия етап на обу-
чение“22, 23.
10 Важен момент в ситуационния анализ е да се иден-
тифицира мястото на профилиращия учебен предмет
география и икономика, т.е. към кои профили е детер-
миниран за изучаване на национално ниво, а не чрез
училищните учебни планове. Процедурните характе-
ристики и специфики на профилиращия учебен пред-
мет са следните:
■ изучава се във втори гимназиален етап на сред-
ното образование;
■ профилиращите учебни предмети в даден про-
фил са едни и същи за ХI и за ХII клас;
■ всеки профилиращ предмет се изучава с не
по-малко от 4 учебни часа и не повече от 8 часа
седмично;
■ задължително два профилиращи учебни предме-
та са определени на национално ниво.
Нормативна специфика на профилираната подго-
товка, която е развитие на образователната политика
за продължващото образование, е възможността ре-
зултатите от обучението по конкретни задължителни
модули за придобиването на профилираната подготов-
ка да се признават като натрупани кредити във висше-
то образование (по решение на висшето училище).
Ясна е линията на приемственост, надграждане и
професионално развиване на училищните знания към
академичните при интегриране на учебния процес и
преход към следващата образователна степен на уче-
ници, които имат интерес към географската наука.
Учебният предмет география и икономика е част от
три профила (от общо 11), в които императивно е един
от двата задължителни профилиращи учебни предмета
(фиг. 5).

ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ

ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
ИЛИ
ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
ФИЛОСОФИЯ

ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ 1

ИК
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ОН
ОБЩНАУКИ

МАТЕМАТИКА РА ОМ
ИЛИ ЗВ И
2 ИТ ЧЕ
ЕСТ

ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ ИЕ СК

О
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ВЕН

ЧУЖД ЕЗИК
И

3
ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ ПРЕДПРИЕ-
МАЧЕСКИ ВА
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
Н И ТЕ ДАЩИ
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ВЕТ ЛИР
С ЪОТПРОФИ О ДОС
ИЛИ И И НИ ЕТА П
ПРОФИЛИРАЩИ УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ ФИЛ ТЕЛ М
ПРОЪЛЖИ ПРЕД
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО А Д Б Н И
З
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА УЧЕ

Фиг. 5. Нормативно локализиране на профилиращия учебен предмет география и икономика по трите

процедурно допустими профила на изучаване24

22
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.
23
НАРЕДБА № 4 oт 30.11.2015 г. за учебния план, 2015.
24
Dermendzhieva, S., T. Draganova. Geography of the surrounding countries of Bulgaria in the school content of the secondary stage.
6th International Scientific Conference GEOBALCANICA 2020, 12 – 13 May 2020, Ohrid, North Macedonia.
 Безспорен е фактът, че профилиращият предмет ге- всеки от профилите на училищния учебен план. Тази
ография и икономика е определен на национално ниво, вариативност е в полза на всеки профилиращ учебен
заедно и в съвкупност с други профилиращи учебни предмет, но той е подложен на влиянието на много и
предмета, които са част от един профил, защото „про- разностранни фактори при изборността му на ниво ин-
филът е съвкупност от три или четири профилира- ституция – училище, а изборът е под въздействието на
щи учебни предмета, два от които се определят на субективни и не толкова на обективни причини.
национално ниво, а останалите – с училищните учеб- Профилите, в които географията присъства като
ни планове“25. един от двата задължителни профилиращи предмета,
Присъствието на учебния предмет география и ико- са общо три (фиг. 6):
номика в задължителния модул на даден профил не го ■ Обществени науки;
затваря в рамките само на тези три профила, а в дейст- ■ Икономическо развитие;
вителност ДОС дава възможност един профилиращ ■ Предприемачески.
учебен предмет да е част и от избираемите модули във

ПРОФИЛИ

1. ЧУЖДИ 3. ОБЩЕСТВЕНИ 5. СОФТУЕРНИ И 9. ИЗОБРАЗИТЕЛНО 11. ФИЗИЧЕСКО

ЕЗИЦИ НАУКИ ХАРДУЕРНИ НАУКИ 7. МАТЕМАТИЧЕСКИ ИЗКУСТВО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ

2. ХУМАНИТАРНИ 4. ИКОНОМИЧЕСКО 6. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ 8. ПРИРОДНИ 10. МУЗИКА

НАУКИ РАЗВИТИЕ НАУКИ
11
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
МАТЕМАТИКА
ФИЛОСОФИЯ

ЧУЖД ЕЗИК
ИЛИ

ИЛИ

ИЛИ

Фиг. 6. Профили

Профилите и съответните два задължителни про- задължителни профилиращи учебни предмети инфор-
филиращи учебни предмета са, както следва: матика и информационни технологии;
1. Профил „Чужди езици“ със задължителни про- 6. Профил „Предприемачески“ със задължителни
филиращи учебни предмети двата чужди езика, изуча- профилиращи учебни предмети предприемачество и
вани в първия гимназиален етап; информационни технологии или предприемачество и
2. Профил „Хуманитарни науки“ със задължи- география и икономика;
телни профилиращи учебни предмети български език 7. Профил „Математически“ със задължителни
и литература и история и цивилизации или български профилиращи учебни предмети математика и инфор-
език и литература и философия; матика или математика и физика;
3. Профил „Обществени науки“ със задължител- 8. Профил „Природни науки“ със задължителни
ни профилиращи учебни предмети география и ико- профилиращи учебни предмети биология и здравно об-
номика и история и цивилизации или история и циви- разование и химия и опазване на околната среда или
лизации и философия; химия и опазване на околната среда и физика и астро-
4. Профил „Икономическо развитие“ със задъл- номия;
жителни профилиращи учебни предмети география и 9. Профил „Изобразително изкуство“ със задъл-
икономика и математика или география и иконо- жителни профилиращи учебни предмети изобразител-
мика и чужд език, изучаван в първия гимназиален но изкуство и чужд език, изучаван в първия гимназиа-
етап; лен етап, или изобразително изкуство и информацион-
5. Профил „Софтуерни и хардуерни науки“ със ни технологии;
25
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.
 10. Профил „Музика“ със задължителни профили-
ращи учебни предмети музика и чужд език, изучаван в
първия гимназиален етап, или музика и информацион-
ни технологии;
11. Профил „Физическо възпитание и спорт“ със
задължителни профилиращи учебни предмети физическо
възпитание и спорт и биология и здравно образование.
Всеки профилиращ учебен предмет се състои от за-
дължителни и избираеми модули.
Единственният профил, който гарантира безуслов-
ното присъствие и константност на профилиращия
учебен предмет география и икономика за профили-
раната подготовка, е профил 4 – „Икономическо раз-
витие“. Другите два профила – „Обществени науки“ и
„Предприемачески“, предлагат изборност и вариатив-
ност, при които в един от двата варианта не се предлага
профилиращият учебен предмет география и икономи-
ка. Или при избор на един от тези два профила няма
гаранция за изучаване на два профилиращи предмета, в
12 които да се съдържа и география и икономика.
Нормативна възможност за изучаването на геогра-
фия и икономика са разширената и допълнителната
образователна подготовка, композирани в училищни-
те учебни планове. Условно училищата чрез своите
училищни учебни планове предоставят една специ-
фична визия при изучаването на географията, което
предполага регионални специфики в резултат от вида
на училищната институция.
Образователните политики на регионално ниво спря-
мо разширената и допълнителната подготовка по геогра-
фия и икономика имат голяма условност и несигурност
при въвеждането ѝ за конкретни училища. Възможност-
та за прилагането на двата вида подготовка е рамкирана
от много детерминанти с различни измерения – образо-
вателни, социални, икономически, транспортни, инфра-
структурни, културни, научни и др.:
■ възможностите и инициативността на ръковод-
ството на училището да предложи образовате-
лен продукт с нова визия и съдържание;
■ съществуването на лобита в педагогическите ко-
лективи по отношение на дадени профили;
■ квалификацията и образователният ценз на учи-
телите;
■ професионалната възможност на педагозите за
създаване и разработване на иновативни, интег­
ративни и специфични за конкретното училище
планове и програми;
■ доброто познаване на нормативната база за със­
тавяне на училищни учебни планове – характе-
ристики, съдържание, структура и друг процеду-
рен реквизит;
■ обсъждане и приемане от Педагогическия съвет;
■ образователните традиции в конкретното учили-
ще и значимостта на институцията за региона;
■ възможностите на училището по отношение на
материално-техническата база, локацията, авто-
ритета и др.;
■ проявеното желание и интерес от ученици, роди-
тели, настойници и обществената необходимост
от такъв вид обучение, което да е актуално, из-
исквано от обществените потребности и пазара
на труда;
■ личностната мотивация на учители, ученици и
ръководството на училищната институция, ос-
мислянето и осъзнаването на предимствата на
такъв тип обучение;
■ съгласуване с Обществения съвет в училището
при условията и реда на ЗПУО и др.
За цялостното разкриване на дидактическите аспекти
в обучението по география и икономика в профилирана-
та подготовка е от значение нормативно конструираната
структура на ДОС за специфичните цели, задължи-
телните модули и областите на компетентности и
очакваните резултати от обучението (фиг. 7).
Дидактическият модел на обучението по география
и икономика по образователни степени и етапи „раз-
крива логически и системно обвързана линия по об-
ластта на компетентност, с ясно откроена прием-
ственост и задълбочаване на структурно-съдържа-
телното и методико-дидактическото равнище“26.

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО

ПО СЪОТВЕТНИЯ ПРОФИЛИРАЩ УЧЕБЕН
ПРЕДМЕТ

СТРУКТУРА
НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МОДУЛИ ОТ СЪОТВЕТНИЯ
ДЪРЖАВНИЯ УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ И ОБЩ БРОЙ ЧАСОВЕ ЗА
ОБРАЗОВАТЕЛЕН ИЗУЧАВАНЕТО НА ВСЕКИ ОТ ТЯХ ВЪВ ВТОРИ
СТАНДАРТ ЗА ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП
ПРОФИЛИРАНА
ПОДГОТОВКА
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ, ОТНОШЕНИЯ) ПО
ВСЕКИ ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ МОДУЛИ ЗА СЪОТВЕТНИЯ
ПРОФИЛИРАЩ УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА ВТОРИЯ
ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Фиг. 7. Структурен модел на ДОС за всеки профилиращ учебен предмет, включително по география и
икономика
26
Dermendzhieva, S., Т. Draganova. Conceptual analysis of the geography training of the countries in the Bulgarian school. – In:
KNOWLEDGE International Journal with Global Impact Factor, Vol. 34.2. Scientific Papers – EDUCATION, Institute of Knowledge
Management, September, 2019, pр. 555 – 561.
 Изискванията за резултатите от обучението по ге- дидактически моделирани за усъвършенстване на зна-
ография и икономика за придобиване на профилирана ния и умения, за развиване на географската култу-
подготовка са предявени в ДОС със специфични цели, ра и формиране на модели на поведение (фиг. 8).

СПЕЦИФИЧНИ ДА РАЗШИРИ И ЗАДЪЛБОЧИ

ЦЕЛИ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА ДА РАЗВИЕ ГЕОГРАФСКАТА
ОБУЧЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА ДА ФОРМИРА МОДЕЛИ НА
КУЛТУРА ЗА РАЗБИРАНЕ
ПО ПРИРОДНИ, ДЕМОГРАФСКИ, ПОВЕДЕНИЕ ЗА АКТИВНА
И РАЗУМНА ДЕЙНОСТ
ГЕОГРАФИЯ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ, ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ НА
В ГЕОГРАФСКОТО
ИКОНОМИКА В ИКОНОМИЧЕСКИ И УЧЕНИКА
ПРОСТРАНСТВО
ПРОФИЛИРАНА ОБЩЕСТВЕНИ ЯВЛЕНИЯ И
ПОДГОТОВКА ПРОЦЕСИ

Фиг. 8. Специфични цели на обучението по география и икономика – профилирана подготовка

ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТИ СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ

География на природата Географска грамотност

География на обществото 13
Географска компетентност
География на регионите и страните
Модели на поведение
География на България

Географска информация Отношения и ценности

Фиг. 9. Области на компетентности и специфични цели

Всеки задължителен модул на обучението по гео-
графия и икономика съдържа очакваните резултати от
обучението за знания, умения и отношения – общо 42,
като цяло, с по една област на компетентност с изклю-
чение на модул 2, който обхваща две области на ком-
петентност – География на обществото и География
на регионите и страните, които самостоятелно са във
фокуса на модул 3 и модул 4 (фиг. 9, 10).
Очакваните резултати са детерминирани чрез ак-
тивни глаголи – общо 48, но с различна повторяемост
и преобладаваща основна функция на изискваното
действие – продуктивност. Областите на компетент-
ност са пренос от същите по ДОС, но за задължителна-
та подготовка от V до Х клас.
 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
МОДУЛ 1 МОДУЛ 2 МОДУЛ 3 МОДУЛ 4 МОДУЛ 5 МОДУЛ 6 МОДУЛИ

ГЕОГРАФИЯ
ГЕОГРАФИЯ ГЕОГРАФИЯ ГЕОГРАФИЯ ГЕОГРАФИЯ ГЕОГРАФ-
НА РЕГИ- ОБЛАСТ НА
НА ПРИРО- НА ОБЩЕС­ НА ОБЩЕС­ НА БЪЛГА- СКА ИН-
ОНИТЕ И КОМПЕТЕНТНОСТ
ДАТА ТВОТО ТВОТО РИЯ ФОРМАЦИЯ
СТРАНИТЕ
ГЕОГРАФИЯ
НА РЕГИ-
ОНИТЕ И 6 6 6 3 БРОЙ ОЧАКВАНИ
СТРАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ
8
диференцира систематизира обяснява подбира
13 сравнява познава познава систематизира
прогнозира събира провежда трансформира АКТИВНИ ГЛАГОЛИ
обяснява
проследява оценява анализира изследване познава
познава познава, дава коментира представя представя
доказва примери, генерира оценява
диференцира, прогнозира предлага ОБЩО 4 БРОЙ НА АКТИВНИТЕ
изследва ГЛАГОЛИ
посочва подбира, ОБЩО 6 оценява решения
оценява систематизира, дискутира коментира
дискутира изразява мнение,
коментира,
14 избира, познава, ОБЩО 9 ОБЩО 7
ОБЩО 8 интерпретира,
доказва,
класифицира,
критикува
(приема или
отхвърля)
изказва
аргументирано
мнение

ОБЩО 14

Фиг. 10. Графичен модел на задължителните модули, очакваните резултати и активните глаголи за про-
филирана подготовка по география и икономика на ДОС

От значение за придобиването на компетентности, ■ изразява аргументирано мнение по важни меж-

необходими за успешната личностна и професионална
реализация, за активен граждански живот в съвремен-
ните общности, активно и отговорно гражданско учас-
тие, както и на способността на учениците да прилагат
усвоените компетентности на практика, са следните
очаквани резултати от обучението по география и ико-
номика:
■ проследява еволюцията на идеята за устойчиво
развитие на планетата и дискутира проблемите
на устойчивото развитие;
■ доказва взаимовръзката между природни, демо-
графски и социални процеси;
■ изразява мнение за демографски проблеми и за
демографска политика на глобално и регионално
равнище;
■ коментира хипотези за геополитическото разви-
тие на света;
■ избира модел на активна гражданска позиция
при решаване на значим обществен проблем;
■ интерпретира проявлението на глобални пробле-
ми на регионално равнище и влиянието им върху
развитието на обществото;
■ критикува, приема или отхвърля алтернативни
хипотези за бъдещото развитие на избрани стра-
ни или региони;
дународни проблеми и конфликти;
■ сравнява различни модели на съвременното ико-
номическо развитие в региони на света;
■ прогнозира развитието на енергетиката в света и
на големи енергийни проекти;
■ прогнозира влиянието на високите технологии
върху световното икономическо развитие;
■ оценява международната икономическа интегра-
ция като фактор за сближаване и за преодолява-
не на различията в стопанското развитие;
■ коментира развитието на транснационални кор-
порации; дискутира модели на лично поведение
в условията на интегрирането на България в Ев-
ропа;
■ провежда географско изследване за район по из-
бор;
■ представя проблемите на района/селището, в
което живее;
■ оценява съвременния геополитически потенциал
на България като фактор за развитие на страна-
та;
■ предлага решения за преодоляване на пробле-
мите на национално, регионално и локално ниво;
■ подбира основни методи за изследване на гео-
графски процеси и явления и др.
 Всички очаквани резултати по ДОС и шестте задъл-
жителни модула са разгърнати и представени в учеб-
ните програми по география и икономика за профили-
раната подготовка по теми на учебното съдържание,
очаквани резултати и нови понятия.
Методическата интерпретация на профилираната под-
готовка по география и икономика във втория гимназиа-
лен етап сме представили в логическа матрица (фиг. 10).
Учебните програми за профилирана подготовка по
география за всеки модул включват: главна цел, учебно
съдържание по теми, очаквани резултати и нови поня-
тия, годишен брой часове, допълнителни уточнения,
специфични методи и форми за оценяване на постиже-
нията на учениците, дейности за придобиване на клю-
човите компетентности и междупредметните връзки.

Таблица 1. Логическа матрица на методико-дидактическо трансформиране на задължителните модули

от ДОС в учебните програми по география и икономика при профилираната подготовка27

МОДУЛ МОДУЛ МОДУЛ МОДУЛ МОДУЛ МОДУЛ МОДУЛ

1 2 3 4 5 6
7 12* 9 1 9 6 ТЕМИ
57 83* 47 33 78 58 ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
47 53 60 5 8 27 НОВИ ПОНЯТИЯ
7 7 7 7 7 7 ДЕЙНОСТИ ПО КК**
4 4 4 4 4 4 МЕЖДУПРЕДМЕТНИ
ВРЪЗКИ ПО КК** 15

* Модул 2 включва две области на компетентност; ** КК – ключови компетентности.

В следващите две учебни години влизат в сила
учебните програми за профилираната подготовка по
география и икономика в XI и XII клас:
■ 2020 – 2021 учебна година: учебна програма по
география и икономика за XI клас;
■ 2021 – 2022 учебна година: учебна програма по
география и икономика за XII клас.
Задължителните модули по ДОС са общо 6:
■ Модул 1. Природноресурсен потенциал. Устой-
чиво развитие (36 часа);
■ Модул 2. Геополитическа и обществена култура
(36 часа);
■ Модул 3. Съвременно икономическо развитие
(36 часа);
■ Модул 4. Европа, Азия и България (36 часа);
■ Модул 5. България и регионална политика (62
часа);
■ Модул 6. Географска и икономическа информа-
ция (62 часа).
Императивно нормативната рамка налага задължи-
телните модули да се изучават в ХI клас със 144 учеб-
ни часа годишно и в ХII клас – със 124 учебни часа
годишно. Фиксираните годишни хорариуми от учебни
часове за двата класа на втория гимназиален етап са
рефлексия и необходимост за покриване на изисква-
нията на модулите.
Специфика на ДОС за модули 2, 3 и 4, както и за
останалите задължителни модули, е само фиксиране
на областта на компетентност и очакваните резулта-
ти за знания, умения и отношения от обучението по
география и икономика. В сравнение с ДОС за общо-
образователна подготовка, при ДОС за профилирана
подготовка липсват съотнасяне, обвързаност и връзки
с деветте групи ключови компетентности28, 29.

МОДУЛ 1
Природноресурсен потенциал. Устойчиво развитие

Област на Знания, умения и отношения

компетентност В резултат на обучението си ученикът:
ГЕОГРАФИЯ НА Обяснява възможности за опазване и възстановяване на природноресурсния потенциал на
ПРИРОДАТА Земята.
Проследява еволюцията на идеята за устойчиво развитие на планетата.
Познава основни методи за географско изследване.
Доказва взаимовръзката между природни, демографски и социални процеси.
Изследва природни, демографски и социални проблеми.
Посочва примери за приложение на концепцията за устойчиво развитие.
Оценява природноресурсния потенциал като фактор за развитие на стопанска дейност.
Дискутира проблеми на устойчивото развитие в контекста на политиките на ЕС.

27
Dermendzhieva, S., T. Draganova. Geography of the surrounding countries of Bulgaria in the school content of the secondary stage.
6th International Scientific Conference GEOBALCANICA 2020, 12 – 13 May 2020, Ohrid, North Macedonia
28
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.
29
НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование. Обн. ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.
 МОДУЛ 2
Геополитическа и обществена култура

Област на Знания, умения и отношения

компетентност В резултат на обучението си ученикът:
ГЕОГРАФИЯ НА Познава геополитически и икономически концепции за развитието на обществото.
ОБЩЕСТВОТО Дава примери за влиянието на геополитиката върху икономическото развитие.
Диференцира тенденции в демографското и в геополитическото развитие на глобално и
регионално равнище.
Подбира и систематизира информация за демографско и селищно развитие.
Изразява мнение за демографски проблеми и за демографска политика на глобално и
регионално равнище.
Коментира хипотези за геополитическото развитие на света.
Избира модел на активна гражданска позиция при решаване на
значим обществен проблем.
ГЕОГРАФИЯ НА Познава съвременната политическа и икономическа организация на регионите и
РЕГИОНИТЕ И типологията на страните.
СТРАНИТЕ Интерпретира проявлението на глобални проблеми на регионално равнище и влиянието
им върху развитието на обществото.
Доказва различия в развитието и съвременното състояние на регионите и на страните.
Класифицира страни по определени показатели.
16 Критикува, приема или отхвърля алтернативни хипотези за бъдещото развитие на
избрани страни или региони.
Изразява аргументирано мнение по важни международни проблеми и конфликти.
МОДУЛ 3
Съвременно икономическо развитие

Област на Знания, умения и отношения

компетентност В резултат на обучението си ученикът:
ГЕОГРАФИЯ НА Диференцира основните процеси на съвременното икономическо развитие: глобализация,
ОБЩЕСТВОТО регионализация и интеграция.
Сравнява различни модели на съвременното икономическо развитие в региони на света.
Прогнозира развитието на енергетиката в света и на големи енергийни проекти.
Прогнозира влиянието на високите технологии върху световното икономическо развитие.
Оценява международната икономическа интеграция като фактор за сближаване и за
преодоляване на различията в стопанското развитие.
Коментира развитието на транснационални корпорации.
МОДУЛ 4
Европа, Азия и България

Област на Знания, умения и отношения

компетентност В резултат на обучението си ученикът:
ГЕОГРАФИЯ НА Систематизира знания за интеграционните процеси и регионалните организации в Европа
РЕГИОНИТЕ и Азия.
И СТРАНИТЕ Познава основни аспекти на националната политика за интегрирането на България в
Европа.
Събира, анализира и представя географска информация за развитието на регионите от
различни източници.
Генерира хипотези и прогнозира бъдещото развитие на Европа и Азия.
Оценява влиянието на демографските, политическите и икономическите промени в
регионите върху устойчивото развитие на света, Балканите и България.
Дискутира модели на лично поведение в условията на интегрирането на България в
Европа.
 МОДУЛ 5
България и регионална политика

Област на Знания, умения и отношения

компетентност В резултат на обучението си ученикът:
ГЕОГРАФИЯ НА Обяснява демографски, икономически, социални и екологични проблеми на национално,
БЪЛГАРИЯ регионално и локално ниво.
Познава основни аспекти на регионалната политика и местното
самоуправление на България.
Провежда географско изследване за район по избор.
Представя проблемите на района/селището, в което живее.
Оценява съвременния геополитически потенциал на България като фактор за развитие на
страната.
Предлага решения за преодоляване на проблемите на национално, регионално и локално ниво.
Коментира развитието на районите на планиране и селището, в което живее, в контекста на
европейските политики, националните приоритети и местното самоуправление в България.
МОДУЛ 6
Географска и икономическа информация

Област на Знания, умения и отношения

компетентност В резултат на обучението си ученикът: 17
ГЕОГРАФСКА Подбира основни методи за изследване на географски процеси и явления.
ИНФОРМАЦИЯ Систематизира и трансформира географска и икономическа информация от различни
източници.
Познава модели на личностно и кариерно развитие.
Обучението за придобиване на профилирана под- ната подготовка, който е свързан с учителя, е свобода-
готовка по всички задължителни модули на профи- та, която той има за самостоятелно планиране на „ди-
лиращия учебен предмет география и икономика се дактическата си работа за практическо изпълнение
осъществява по учебни програми, утвърдени от ми- на заложените цели на обучението и за постигане на
нистъра на образованието и науката. В ДОС са проце- очакваните резултати в съответната учебна прог-
дурно заложени изискванията към учебната програма рама за придобиване на профилирана подготовка в
за съответния задължителен модул да конкретизира съответствие с предвидените учебни часове по уче-
компетентностите като очаквани резултати от обуче- бен план“.
нието на учениците в края на класа. Дидактическото планиране и решенията на учителя
Учебните програми са задължителен за приложение зависят от неговата професионална подготовка и лич-
оперативен документ, но в контекста на новите идеи за на мотивация и имат съществена роля за ритмичното
стимулиране на креативността на учителите, за насо- усвояване на учебното съдържание за даден клас и „за
чено към ученика обучение, за учене през целия живот осъществяване на съответстващите учебни дейнос-
те трябва да се възприемат само като рамка, която за- ти, свързани с преподаване на нов учебен материал,
дава стандарта и общите параметри на съдържателния упражнения, преговор, както и за гарантиране на из-
обхват. пълнението на цялата учебна програма“31.
Те притежават функционалните характеристики на Всеки учител преподава учебното съдържание в
съдържателна, структурна и дидактическа „мяра“ за профилираната подготовка съобразно изискванията
съставителите на учебници и учебни помагала, както и на ДОС и учебната програма, като има възможността
на всички формати на външен контрол, за да има ста- да прави авторски интерпретации и тълкувания в кон-
билна обективна основа за съпоставимост на резулта- кретната училищна среда, вид на училището, според
тите.30 интересите на учениците, професионалната широта на
Изискването на ДОС за учебната програма за про- когнитивните познания и умения, както и оценъчната
филирана подготовка като структура има тримодулна компетентност при различните ежедневни ситуации.
визия, която определя последователността, структура- Изграждането на ключови компетентности, рамки-
та и съдържанието по предмета: рани в учебната програма за модул 2 „Геополитичес­
■ кратко представяне на учебната програма; ка и обществена култура“ насочва обучението към
■ учебно съдържание (теми, компетентности като разширяване и задълбочаване на знанията и уменията
очаквани резултати от обучението, нови поня- на учениците, свързани с геополитическата структура и
тия); организация на обществото, с концепции за развитието
■ специфични методи и форми за оценяване на му и с регионални особености на електоралните, соци-
постиженията на учениците. ално-демографските, културните и селищните процеси
Дидактически аспект на обучението в профилира- и проблеми; с политико-икономическата структура и

30
Дерменджиева, С., П. Събева. Книга за учителя по география и икономика за 10. клас. С.: Просвета, 2019.
31
НАРЕДБА № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка. Обн. ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.

3. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.

 организация на регионите; с различията в типологията
и общественото развитие на страните и произтичащите
на тази основа конфликти.
Обучението в модул 2 в XI клас създава възмож-
ности за изграждане на ключови компетентности,
свързани с развитие на географската култура за разби-
ране и разумна дейност в географското пространство,
с изразяване и аргументиранe на мнение по важни
регионални и международни проблеми и политики, с
анализиране на информация от различни източници, с
коментиране на хипотези за бъдещото развитие на све-
та и глобалните проблеми, с формиране на модели на
поведение за активна гражданска позиция на ученика.
Учебната програма за модул 2 „Геополитическа и
обществена култура“ може да се интерпретира по-ско-
ро като стимул, а не като бариера пред възможността
да се разгърне професионалната инициатива на учите-
ля в зависимост от неговата компетентност и стил, съ­
образени с индивидуалните особености на учениците
и с възможностите, които предлага конкретната учи-
лищна среда.
Учебната програма, не на последно място, може
да се оцени като ресурс за съвместяване/адаптиране
на академичния характер в училищното обучение и
изграждане на връзка между учебното съдържание и
все по-динамично променящата се реалност, която за-
обикаля учениците. Предполага даване на знания за
важни геополитически и обществени процеси, насочва
ученика към дейности, свързани с анализирането на
информация от различни източници, за формиране на
активна гражданска позиция по глобални проблеми на
човечеството и проблеми на общественото развитие.
Разпределението на задължителните учебни часове
е препоръчително при следното съотношение:

18 • за нови знания до 22% • за контрол и до 6%

оценка
• за практически
дейности и • за преговор и
до 60% дискусии до 12% обобщение

Фиг.11. Разпределение на задължителните учебни часове

Учебното съдържание в учебната програма е композирано в 12 теми и 15 подтеми (таблица 2).

Таблица 2. Структурно-съдържателна и понятийна рамка на обучението по модул 2 на профилираната

подготовка по география и икономика

№ Тема Подтема Брой нови

понятия
1 2 3 4
І. ГЕОГРАФИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
1. Политическа география и геополитика Същност и развитие на политическата география 4
и геополитиката
2. Геополитически и икономически Геополитически и 4
концепции за развитие на обществото икономически концепции за развитие на
обществото
3. Геополитика и икономическо развитие Глобализация на политическите процеси 3
Глобализация на икономическите процеси 3
4. Електорална география 4
5. Демографски процеси Езикови семейства и езикови групи в света
Географско разпространение на основните 2
религии в света
Социално-демографски процеси 1
6. Демографски проблеми и демографска Демографски преход. Глобални и регионални 3
политика тенденции в демографското развитие на света
Демографски проблем 2
Демографска политика 2
7. Селища 4
 1 2 3 4
8.Урбанизация и урбанизационни процеси Развитие на 3
урбанизацията в света
Урбанизационни процеси и градско развитие 4
ІІ. ГЕОГРАФИЯ НА РЕГИОНИТЕ И СТРАНИТЕ
9. Съвременна политическа и 4
икономическа организация на регионите
в света
10. Критерии и показатели за класификация 8
на страните
11. Типология на страните
12. Международни проблеми и регионални Международни и регионални конфликти на 3
конфликти етнорелигиозна основа
Регионални конфликти
Регионални аспекти на глобалните проблеми
Общо 12 15 54

Развитието на творческите способности при сти- интегрирано с географското познание за при- 19

мулирането на самоизразяването, самореализацията
на учениците като активни, равноправни и свободни
личности, извеждането на преден план на хармонични
и хуманни взаимоотношения и взаимодействия в учеб-
но-възпитателния процес по география и икономика са
едни от съществените приоритети и тяхното реализи-
ране предполага моделирането на желания резултат в
три основни измерения:
■ познавателно измерение, изразяващо се в: овла-
дяване на система от знания, умения и модели
на поведение за съзнателно и добре мотивирано
вземане на решения и извършване на работа в
екипи, като учениците се приучват към „сътруд-
ничество и съгласуваност, обсъждане на идеи,
приемане на критика и на факта, че не същест-
вува само един-единствен начин за решаване на
даден проблем“32;
■ морално измерение, изразяващо се в: създава-
не на възможности за изграждане на ценностна
система, която стои в основата на хуманното
отношение към човека и природата; усвояване
и използване на норми и образци на позитивно
ориентирано поведение, основаващо се на уни-
версалните ценности и осигуряващо подготовка
за отговорен начин на живот; насочване на уси-
лията към усвояване и използване на умения за
сътрудничество и партньорство, определени от
такава базова ценностна ориентация, при която
групата се осъзнава като общност, и съдейства-
ща за изява на индивидуалността и творческата
неповторимост; изграждане на система от вза-
имоотношения с хуманна детерминация, която
родната география да съдейства за правилно от-
ношение към действителността;
■ афективно измерение, чиято същност се изразя-
ва в: постигане и поддържане на най-благопри-
ятно съотношение и единство на рационалното
и емоционалното в процеса на формиране и раз-
витие; анализиране и разрешаване на възниква-
щи емоционални противоречия и конфликти в
контекста на обществените и междуличностните
отношения; насочване на усилията към интегри-
ране на позитивните влияния, на творческото
самоизразяване.
Синтезът на посочените аспекти предполага богат-
ство от подходи на реализация.
Особено благоприятно е използването на дейности,
в които ученикът се поставя в конкретни практически
ситуации: да се включва в дискусии или да работи в
екип; да се създава възможност за изява на личните
му качества чрез разработване на отговори на научни
въпроси, решаване на географски казуси, разработва-
не на проекти и модели; да се развиват творческите му
търсения; оптимално да се използва „груповият потен-
циал“; да се стимулират географското мислене, създа-
ването на атмосфера на откритост и сътрудничество;
да се учи чрез търсене и откриване.
Модул 3 „Съвременно икономическо развитие“
съдържателно обхваща моделите и процесите (глобализа-
ция, регионализация, интеграция) на съвременното ико-
номическо развитие, развитието на енергетиката в света
и на големи енергийни проекти, влиянието на високите
технологии, международната икономическа интеграция и
развитието на транснационалните корпорации (фиг. 12).

32
Дерменджиева, С. Методика на изследователската дейност по регионална география. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Мето-
дий“, 2001, с. 328.

ОБЛАСТ НА
КОМПЕТЕНТНОСТ
ДИФЕРЕНЦИРА ОСНОВНИТЕ ПРОЦЕСИ
НА СЪВРЕМЕННОТО ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ,
РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ.
СРАВНЯВА РАЗЛИЧНИ МОДЕЛИ НА
СЪВРЕМЕННОТО ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ В РЕГИОНИ НА СВЕТА.
ПРОГНОЗИРА РАЗВИТИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В СВЕТА И НА ГОЛЕМИ
ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ.
20 Фиг. 12. Систематизирано-обобщителна макрорамка на очакваните резултати за знания, умения и отно-
шения от обучението по география и икономика по модул 333
В ДОС са разписани нормативно общо шест очак-
вани резултата, които са въведени чрез пет активни
глагола по таксономията на Б. Блум – диференцира,
сравнява, прогнозира, оценява и коментира (фиг. 7).
Честотата на глаголната повторяемост е с модел 1 – 1
– 2 – 1 – 1, като налага изискването от педагозите за
насърчаване и използване, прилагане и анализ на прог­
нози за развитието на енергетиката в света, на големи
енергийни проекти, за влиянието на високите техно-
логии върху световното икономическо развитие. По
равнища на усвоеност активните глаголи са относими
към разбиране, анализиране, синтезиране и оценяване,
като обхващат групите на концептуалното, процедур-
ното и метакогнитивното знание.
Обясними са дидактическото проектиране и логи­
ческото присъствие на продуктивната конструкция в
изискваните очаквани резултати към учениците, за-
щото има по-висока степен на сложност на учебното
съдържание, развиване на интелектуалните, практиче-
ските и творческите умения, на критическото мислене,
оригиналността и активността на мисленето, на са-
мостоятелното и независимото оценяване на конкретни
икономически проблеми и ситуации, на коментирането
на съвременните икономически процеси и явления.
Дидактически аспект със съвременно звучене и ак-
туалност, системност и насоченост на развитието е въ-
просът за тенденциите в световното географско обра-
зование и конкретно – регионализацията, като важна
33
Dermendzhieva, S., T. Draganova. Didactic aspects of Geography and economy training in modul „Modern economic development“.
– In: Acta Pedagogica Naturalis (APNat), Bulgaria, 2019, vol. 5, pp. 25 – 35.
ГЕОГРАФИЯ НА
ОБЩЕСТВОТО
ОЧАКВАНИ КОМЕНТИРА РАЗВИТИЕТО НА ТНК.
РЕЗУЛТАТИ ЗА
ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ
И ОТНОШЕНИЯ ОТ
ОБУЧЕНИЕТО
ОЦЕНЯВА МЕЖДУНАРОДНАТА
ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
КАТО ФАКТОР ЗА СБЛИЖАВАНЕ И ЗА
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА В
СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ.
ПРОГНОЗИРА ВЛИЯНИЕТО НА
ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ВЪРХУ
СВЕТОВНОТО ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ.
стъпка в познаването, разбирането и реализирането
на сравнения между регионите в света на основата на
моделите за съвременното икономическо развитие. В
резултат на международната икономическа интеграция
учениците трябва да оценяват различията в стопанско-
то развитие и последиците за отделните региони.
Учебната програма за XI клас на профилираната
подготовка по география и икономика в задължителен
модул 3 е със съдържателен обхват развитие на светов-
ното стопанство, преодоляване на енергийния проб­лем
и оценяване на международната икономическа интег-
рация. Обучението допринася за:
■ изграждане на географски и икономически
ключови компетентности на ученика и спо-
собността му самостоятелно да аргументира,
дискутира, коментира и оценява различни идеи
и концепции;
■ изразяване на критично мислене, използване на
справочна литература и самостоятелно разра-
ботване на научна теза;
■ формиране на модели на поведение за активна
гражданска позиция на ученика.
Учебното съдържание в учебната програма е ком-
позирано в 9 теми и 17 подтеми (таблица 3). Струк-
турно-съдържателната рамка и последователността на
темите следват изискванията и съдържателния обхват
на ДОС за профилирана подготовка по география и
икономика за модул 3.
 Таблица 3. Структурно-съдържателна и понятийна рамка на обучението по модул 3 на профилираната
подготовка по география и икономика

№ Тема Подтема Брой нови

понятия
1. Съвременни процеси на Глобализацията и регионализацията като основни процеси на 1
икономическо развитие съвременното икономическо развитие
Интеграцията – основна форма на организирано –
сътрудничество
2. Модели на съвременното Организация на стопанската дейност в различните модели 7
стопанство Пазарното стопанство – развитие и бъдеще –
3. Международна Международните икономически организации – фактор за 13
икономическа интеграция преодоляване на стопанските различия
4. Външноикономически Структура на външноикономическите връзки 5
връзки Нововъзникващите пазари – основен двигател на бъдещото –
икономическо развитие
Подготовката на кадри – съвременна форма на 2
външноикономически връзки
5. Динамично развитие на Международният туризъм – съвременна форма на стопанско – 21
международния туризъм развитие
6. Съвременно състояние и Световна енергийна система – електропроизводство и 5
развитие на енергетиката топлоенергетика
Атомната енергетика – фактор в световната геополитика –
7. Големи енергийни проекти Електропроизводство от възобновяеми източници и 10
в света перспективи за развитие на енергийните проекти
8. Високите технологии и Съвременни приложения на високите технологии в развитие 10
световното стопанство на стопанството
Териториално разпределение на производството на високи –
технологии в света
Перспективи за развитие на високите технологии като основен –
фактор за съвременно стопанско развитие

9. Транснационални Транснационалните корпорации – продукт на процеса 6

корпорации глобализация
Проблеми и бъдеще на ТНК –
Общо 9 17 59

В учебната прорама са включени общо 59 нови по-
нятия от съставни и единични понятия. В системата
на училищното географско образование вече са поло-
жени когнитивните понятийни основи и системата от
географска терминология (от V до Х клас) в резул-
тат на вертикалната интрадисциплинарна интеграция.
Профилираната насоченост на обучението в XI клас
предполага учениците свободно да прилагат географ-
ската понятийна система и да я надграждат и разширя-
ват. Най-много нови понятия са локализирани за теми
3, 7 и 8 – общо 33 нови понятия. Идентифицираме само
една тема, при която няма въведено нито едно ново по-
нятие – тема 5.
В учебната програма се съдържа препоръчител-
но процентно разпределение на задължителните
учебни часове (фиг. 13).
Дидактическа специфика е наименованието на ти-
повете уроци, които се различават по наименование от
тези в общообразователната задължителна подготовка,
но са обясними и в отговор на възрастовите характе-
ристики на учениците, профилираната подготовка, за-
дълбоченото и комплексно изучаване на учебното съ-
държание. Особеност на процентното препоръчително
съотношение е условността, с която е определено с
„до“ съответното процентно съотношение – до 60%,
до 22%, до 12%, до 6%.
 60%

22%
12% 6%

ЗА НОВИ ЗНАНИЯ ЗА ПРАКТИ- ЗА КОНТРОЛ ЗА ПРЕГОВОР

ЧЕСКИ ДЕЙНОС- И ОЦЕНКА И ОБОБЩЕНИЕ
ТИ И ДИСКУСИИ

Фиг. 13. Препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове по география и ико-
номика в профилирана подготовка

Съотношението при формиране на срочната
оценка на учениците в обучението по география и
икономика в профилирана подготовка е специфичен
дидактически аспект в полза на оценките от контролни
22 работи и в по-малка степен – на текущите оценки от
работа в клас, участие в групови обсъждания и диску-
сии, както и от практически задания в клас. По 10% си
поделят формирането на оценки от домашни работи и
от работа по проект (фиг. 14).

40% 20% Текущи 20% Текущи

10% 10%
Оценка от оценки от оценки от работа
практически в клас, участие в Текущи оценки от Оценки от работа
контролни домашна работа по проект
работи задания в клас групови обсъждания
и дискусии

Фиг. 14. Съотношение при формирането на срочна оценка на учениците34

Иновативен и важен дидактически момент в учебната ■ създаване на условия за работа в екип;

програма, който е нормативно разписан, е възможността
учениците да бъдат оценявани от работата си по домаш-
ни работи и проекти, което има сборно съотношение при
формирането на срочната оценка – 20%. Изключително
високо е процентното съотношение при формирането на
срочната оценка, отредено на оценките от контролни ра-
боти.
Няма обективно методико-дидактическо и педагоги-
ческо обяснение за този голям процент на контролните
работи с преувеличено значение на обратната връзка.
Единствен аргумент за присъствието на този голям про-
цент на контролните работи са изборът на учебния пред-
мет география и икономика като профилиращ предмет и
предполагаемостта за неговата изборност от учениците
на предстоящите държавни зрелостни изпити.
Важен дидактически аспект на профилираната подго-
товка по география и икономика в модул 3 са дейностите,
към които учителите трябва да насочат работата на уче-
ниците в учебно-познавателния процес:
■ интерпретиране на географски и икономически
знания за развитие на световното стопанство;
■ формиране на активна гражданска позиция по ос-
новни икономически проблеми на човечеството;
■ поставяне на учениците в конкретни практически
ситуации;
■ включване на учениците в дискусии;
34
Dermendzhieva, S., T. Draganova. Didactic aspects of Geography and economy training in modul “Modern economic development”.
– In: Acta Pedagogica Naturalis (APNat), Bulgaria, 2019, vol. 5, pp. 25 – 35.
■ създаване на условия за изява на личните качества
на всеки ученик чрез разработване на географски
и икономически реферати и проекти;
■ развиване на творческите търсения на ученика.
В учебната програма са детерминирани дейностите
за придобиване на ключови компетентности и между­
предметни връзки.
Дейностите са композирани по общо седем от деветте
групи ключови компетентости. Не е обоснована липсата
на останалите две групи ключови компетентности. Лип-
сата на групата умения за общуване на чужди езици де
факто и де юре обслужва пряко повечето от новите поня-
тия. Доказателство за необходимостта от присъствието в
учебната програма на тази група е разписаното на чужд
език „средна котировка на сорта Brent“.
В очакваните резултати има нормативно определени
на чужд език наименования за соларен проект в пустиня-
та „Softbank“ и добив на петрол от пясък – проект „Kearl“.
Друго доказателство е съдържанието на модула, кой-
то се отнася изцяло за съвременното икономическо раз-
витие на света и обхваща теми, за които в информацион-
ното пространство няма голям обем от информация на
български език, което предполага използването на чужди
езици. Аргумент за пряката необходимост от прилагане-
то на уменията за общуване на чужди езици е част от ге-
ографската терминология – шистов газ, зелена енергия,
валути и валутни приходи, международни организации,
безмитен внос, търговия с патенти, регионална интегра-
ция, мегакорпорации и др. Значим аргумент за присъст-
вието на втората група ключови компетентности е сбор-
ното съотношение (20%) за оценяване на учениците от
домашните работи и работата по проекти, като добавим
и актуалността и масовостта на работата по проекти в
повечето български училища по европейски програми,
които се реализират именно в гимназиалното обучение,
както и реализираните обучителни практики по програма
„Еразъм +“ при професионалното образование и други
проекти.
Участието в национални и международни проекти и
програми, изпълнението на домашните работи и практи-
ческите задания в клас, изработването на картосхеми на
водещите държави и райони на производство на високи
технологии и научни изследвания, както и на картосхе-
ми на съвременните туристически потоци и световните
туристически дестинации са пряко обвързани с прилага-
Таблица 4. Структурно-съдържателна и понятийна рамка на обучението по модул 4 на профилираната
подготовка по география и икономика
нето на умения от другата липсваща група на ключовите
компетентности – културна компетентност и умения
за изразяване чрез творчество.
Междупредметните връзки са отнесени към общо че-
тири групи ключови компетентости (1., 2., 3. и 4. група)
и релевантните им учебни предмети: български език и ли-
тература, чужд език, математика, история и цивили-
зации, технологии и предприемачество, информацион-
ни технологии.
Очакваните резултати от обучението за знания, уме-
ния и отношения са утвърдени и въведени чрез активни
глаголи – общо 47, при които преобладават активните
глаголи с продуктивен характер на изискваните резулта-
ти.
Учебната програма за XI клас на профилираната под-
готовка по география и икономика в задължителен модул
4 „Европа, Азия и България“ регламентира 1 тема –
География на регионите и страните, и 6 подтеми.
23

№ Тема Подтема Брой нови

понятия
1. География на Географска идентификация на Евроазиатския регион
регионите и Териториална диференциация на Евроазиатския регион.
страните Подрегиони – Северна Европа, Западна Европа, Южна Европа, Централна
Европа, Източна Европа, Централна Азия, Далечен изток, Среден изток,
Близък изток
Вътрешнорегионална икономическа интеграция 5
Интеграционни процеси на Балканите
България в регионалната интеграция
Бъдещето на Евроазиатския регион
Общо 1 6 5

Учебната програма регламентира нормативно страни- зация, екологизация, икономизация, технологизация и

те за изучаване с прилагане на традиционния географски
алгоритъм за характеризиране на страна: географско по-
ложение и граници; геополитическо влияние в региона и
света; природоресурсен потенциал; геодемографски про-
цеси; селищно развитие и урбанизация; икономическо
развитие.
Характеризирането на избрани страни в регион в XI
клас е конструирано на регионално-териториален и ти-
пологичен принцип: Северна Европа (Швеция), Запад-
на Европа (Великобритания), Южна Европа (Испания),
Централна Европа (Полша), Източна Европа (Украйна),
Централна Азия (Казахстан), Далечен изток (Индонезия),
Среден изток (Иран), Близък изток (Израел).
Профилираното обучение в XI клас съдейства за раз-
витие на способностите на учениците самостоятелно да
аргументират, дискутират, коментират и оценяват раз-
лични идеи и концепции, което да разшири географската
култура за разбиране и разумна дейност в географското
пространство.
В обучението по география и икономика на профили-
раната подготовка са заложени актуалните и съвремен-
ните тенденции на географското развитие – регионали-
социологизация.
Учебната програма детерминира обучението по реги-
онална география, като се акцентира на формирането у
ученика на умения за: изразяване на критично мислене,
анализиране на информация от различни източници, раз-
работване на научна теза, избор на съвременни модели на
поведение и проява на активна гражданска позиция, дис-
кутиране на основните вътрешнорегионални проблеми,
изработване на картосхеми на подрегионите, анализира-
не на информация от различни източници, разработване
на отговор на научен въпрос или решаване на географски
казус.
Интеграционният интрадисциплинарен синтез е из-
следван за обучението по география на страните по нор-
мативни документи – ДОС и учебни програми по област
на компетентност География на континентите и на
страните (прогимназиален етап, основна степен), Гео-
графия на регионите и на страните (първи гимназиа-
лен етап, средна степен) и задължителен модул 4 – Ге-
ография на регионите и страните (втори гимназиален
етап, средна степен). Контентанализът на ДОС за геогра-
фия на регионите и страните по образователни степени и
 етапи разкрива логически и системно обвързана линия по ност и задълбочаване на структурно-съдържателното и
областта на компетентност, с ясно откроена приемстве- методико-дидактическото равнище (фиг. 15).

24

Фиг. 15. Дидактически модел на обучението по география на страните

ДОС за основната степен съдържа допълнителен ди-
дактически ресурс и указание за връзките на очакваните
резултати (за знания, умения и отношения) по област
на компетентност с отделни групи ключови компетент-
ности, които не се идентифицират при модулното про-
филирано обучение. Не е коректна липсата на връзки
с групите ключови компетентности 2, 4 и 7, защото те
пряко са относими и имат обосновано присъствие в обу-
чението именно по регионална география (таблица 5).
Обучението по география на страните в първия
гимназиален етап е конструирано на опорните знания
от V, VI и VII клас, като вертикални връзки по темата
География на континентите и страните с осигурена
емпирична база, която в IX клас е обобщена, разшире-
на и задълбочена (фиг. 16).35
Чрез вертикалните връзки е гарантирано системно-
то надграждане на знанията, уменията и компетенци-
ите в обучението по география на страните, доказва-
що модела на учебната програма при конструиране на
учебното съдържание – смесен модел.

6. Гео­ 1. Тема: Гео­ 1. Тема: Гео­ 2. Тема: Гео­

графия на графия на кон- графия на кон- графия на кон-
континентите тинентите тинентите тинентите
и страните и страните и страните и страните

1.8. Страни в Южна 2.1. Регионална

Америка география.
6.9. Страни в 1.16. Страни в 1.10. – 1.12. Страни Европейски регион
Африка Северна Америка в Европа 2.2. Региони – Азия,
6.10. Антарктида 1.24. Страни в Азия 1.16. Балкански Северна и Южна
1.26. Население. страни Америка, Африка и
Австралийски съюз Австралия и Океания
1.27. Океания

V клас VI клас VII клас IX клас

Фиг. 16. Вертикални връзки на обучението по география на страните

35
Драганова, Т. Историографски преглед на правила за характеризиране на страна в училищното географско образование. – В:
International Scientific Refereed Online Journal with Impact Factor, January 2018, issue 41, рp. 36 – 46.
 В по-тесен смисъл и в контекста на географията
на страните „не е обосновано изключването на уме-
нията за общуване на чужди езици при изучаване на
страните и извеждането на техните специфични
особености“, както и работата с различни източници
на географска информация и особено при прилагане на
ИКТ в образователната среда и съвременните тенден-
ции на глобалното и географското образование.36
Хорологичното развитие на синтезираната струк-
турно-съдържателна рамка на ДОС извежда обучение-
то от география на континентите и страните към
география на регионите и страните, с ясно открое-
ни териториални единици – континент, океан, регион,
страна. С изучаването на географията като самостоя-
телен учебен предмет в V клас се поставят научно-гео-
графските основи за континентите, океаните и страни-
те в света, като дидактически ситуирано продължение
на географското познание и за следващите два класа на
основната образователна степен.
Акцентите на държавно-процедурната рамка на
ДОС изискват прилагането в обучението по областта
на компетентност: алгоритми за характеризиране на
страна и представяне на особеностите на континен-
тите и регионите; характеризиране по детерминирани
географски показатели на избрани страни; прилагане
на типологичния и регионалния принцип за изучаване
на страните, в следната последователност: природен,
демографски и стопански облик на страна, с типичен
представител на региона в света; установяване на йе-
рархически обвързани стъпки и конкретно разписани
конструкти; познаване на регионалната подялба и ти-
пологията на страните, както и класифициране на стра-
ните по определени показатели; познаване на съвре-
менната политическа и икономическа организация на
регионите и страните; систематизиране на знанията и
оценяване на значението на интеграционните процеси,
международните и регионалните организации; оценя-
ване на идеята за устойчиво развитие и проявлението
на глобалните проблеми на регионално равнище, както
и влиянието върху развитието на обществото, изразя-
ване на аргументирано мнение по важни международ-
ни проблеми и конфликти; оценяване на съвременното
състояние и географската информация за развитието
на регионите и избрани страни; критикуване на алтер-
нативни хипотези за бъдещото развитие на избрани
страни и региони (таблица 5).
Идентифицираме дедуктивно-индуктивен холисти-
чен нюанс на завършване на регионалното обучение за
страните, което започва от общото и завършва с изуча-
ването на родната страна в модул 4 (с продължение и в
модулите на XII клас).
По критерия брой на очакваните резултати се на-
блюдава завишаването им в профилираната подготов-
ка по география и икономика, което има обективно
обяснение с вида на подготовката, образователната
степен и етап, както и с възрастовите особености на
учениците. Очакваните резултати имат структурен мо-
дел 4 + 4 + 12 (6 + 6), или 8 очаквани резултата за об-
щообразователната подготовка и 12 очаквани резулта-
та за профилираната подготовка от два задължителни 25
модула, 2 и 4. Географията на страните се откроява с
конкретизиране на примери за типични представител-
ки по региони в учебната програма в XI клас, което
поставя вниманието само на модул 4 и следователно
регламентираните шест очаквани резултата.
Цялостната гама на таксономичност на активните
глаголи е доказателство за плавно и логическо ситу-
иран репродуктивно-продуктивен модел на развитие и
разширяване на географското познание за света съо-
бразно различните тенденции на глобалните измере-
ния – регионализация, икономизация, социологизация,
екологизация, технологизация и др. Общо са приложе-
ни 20 активни глагола за легитимиране на очакваните
резултати от обучението, които във вертикален срез от
прогимназиалния етап към втория гимназиален етап са
следните: определя, описва, характеризира, назовава,
демонстрира, познава, оценява, коментира, интер-
претира, доказва, класифицира, критикува, изразява
мнение, систематизира, събира, анализира, предста-
вя, генерира, прогнозира, дискутира (таблица 4).

Таблица 5. Синтезирана структурно-съдържателна макрорамка на обучението за страните в общообра-

зователната и профилираната подготовка по география и икономика

Очаквани резултати за знания, умения и отношения в резултат на обучението

Основна степен на Средна степен на образование
образование
1 2
Прогимназиален етап Първи гимназиален етап Втори гимназиален етап
Модул 2. Геополитическа Модул 4. Европа, Азия и
и обществена култура България
Определя какво изучава Описва регионалната Познава съвременната Систематизира знания за
географията и описва подялба на света: назовава политическа и интеграционните процеси и
важни открития за признака за подялба и икономическа организация регионалните организации
опознаването на света и определя географското на регионите и типологията в Европа и Азия.
развитието на географското положение на съответните на страните.
познание. региони.

36
Draganova, G. Conceptual analysis of the training on „Geography of countries“ in the new realities by curricula – IX-th grade. – In:
Оnline Journal with Impact Factor SocioBrains, 2018, Issue 41, p. 32.

4. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.

 1 2
Характеризира Демонстрира знания за Интерпретира Познава основни аспекти
географското положение и политическите промени проявлението на глобални на националната политика
границите на континентите,в континентите; познава проблеми на регионално за интегрирането на
океаните и избрани страни.дейността на международни равнище и влиянието България в Европа.
организации и оценява им върху развитието на
значението им. обществото.
Характеризира Характеризира по Доказва различия в Събира, анализира и
особеностите на природата алгоритъм специфични развитието и съвременното представя географска
на континентите и на особености на регионите в състояние на регионите и информация за развитието
океаните. света. на страните. на регионите от различни
източници.
Характеризира Коментира особеностите Класифицира страни по Генерира хипотези и
политическата карта, в природния, демографския определени показатели. прогнозира бъдещото
населението, стопанството и стопанския облик развитие на Европа и Азия.
в континентите и в избрани на страни, типични Критикува, приема или Оценява влиянието
страни. представителки на региони отхвърля алтернативни на демографските,
в света. хипотези за бъдещото политическите и
развитие на избрани страни икономическите промени
или региони. в регионите върху
26
устойчивото развитие
на света, Балканите и
1, 3, 5, 6, 8, 9 1, 3, 4, 5, 6, 8, 9 България.
Изразява аргументирано Дискутира модели
Групи ключови компетентности мнение по важни на лично поведение в
международни проблеми и условията на интегрирането
конфликти. на България в Европа.
География на География на регионите и Задължителен модул 2. Задължителен модул 4.
континентите и на на страните География на регионите и География на регионите и
страните страните страните
Област на компетентност
Наредба № 5, 2015, с. 71 – 76; Наредба № 7, 2016, с. 46 – 49

По-голямата част от активните глаголи са с еди- По-голяма остава повторяемостта на активните

нично присъствие в детерминирането на очакваните глаголи в прогимназиалния етап, където се полагат ос-
резултати с изключение на 5, които са с повторяемост новите на географската грамотност и култура, които
между 2 и 4 пъти: характеризира – 4 пъти; познава – 3 се доразвиват и доусъвършенстват в профилираната
пъти; определя – 2 пъти; описва – 2 пъти; оценява – 2 подготовка, където е засилена ролята на оценъчното и
пъти (фиг. 17). критичното мислене.
БРОЙ

1 АКТИВНИ
ГЛАГОЛИ
ПОЗНАВА

ОПИСВА

НАЗОВАВА

ОПРЕДЕЛЯ

ИНТЕРПРЕТИРА

ДОКАЗВА

ДЕМОНСТРИРА

СЪБИРА

ПРЕДСТАВЯ

ХАРАКТЕРИЗИРА

КЛАСИФИЦИРА

АНАЛИЗИРА

ГЕНЕРИРА

СИСТЕМАТИЗИРА

ПРОГНОЗИРА

КОМЕНТИРА

ДИСКУТИРА

КРИТИКУВА

ИЗРАЗЯВА
МНЕНИЕ

ОЦЕНЯВА

Фиг. 17. Обобщен модел на активните глаголи в обучението по География на регионите и страните за
общообразователната и профилираната подготовка
 Видимо е съхранена образователната традиция за
продължаване на „надграждането на знанията, уме-
нията и компетенциите за общата и регионална ге-
ография“, както и за „структурно-съдържателния
модел на учебното съдържание при изучаване на гео-
графската картина на света“37.
Обучението за страните в профилираната подго-
товка се отличава със специфика на своето модул-
но конфигуриране, защото регионално-теоретичната
част е поставена в модул 2, а в модул 4 са откроени и
конкретно са разписани континентите Европа и Азия,
както и родната страна – България.
В ДОС за общообразователна и профилирана под-
готовка по география не се съдържа нито един при-
мер за страна, препоръчана за изучаване – обяснимо с
макровизията на такъв държавен образователен доку-
мент, определящ общата рамка на учебното съдържа-
ние по етапи и степени на образование.
Специфика в ДОС при задължителните модули на
профилираната подготовка по география и икономика
е важната интрадисциплинарна основа между двата
модула, 2 и 4, която разкрива необходимостта от по-
знаването, разбирането и оценяването на съвременна-
та политическа и икономическа организация на регио-
ните и типологията на страните за изучаването на те-
риториалната диференциация на Евроазитския регион.
Подлежи на критичен анализ мястото на изучаване-
то на страните, трансформирани от модул 4 на ДОС в
учебната програма, тъй като те имат своето научно и
дидактически обосновано място и в учебната програма
при модул 2 в съдържателния контекст на теми 10, 11 и
12, трансформирани от ДОС.
Разработен е модел на вертикален географски
синтез и интеграция за обучението по география на
страните38, който очертава многопластовия вектор на
разгъване на вертикално- интеграционната и структур-
но-съдържателната визия, но само за задължителната
подготовка по география и икономика в българското
училище.
В учебните програми по география и икономика по
изследваната тема се съдържат конкретни примери за
37
Dermendzhieva, М. S., G. T. Draganova. Normative framework (preconditions) in the training of geography and economics in 9-th
grade – logic and challenges. 4rd International scientific conference GEOBALCANICA 2018, Ohrid, Macedonia, рp. 637 – 644.
38
Дерменджиева, С., Т. Драганова. Обучението по география на страните – вертикални връзки и съдържателна макрорамка по
новите учебни програми в българското училище. – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Том 12. В. Търново,
с. 253 – 256.
страни, типични представителки за даден континент
или регион. Общо за V клас (2 страни), VI клас (10
страни), VII клас (10 страни), IX клас (10 страни) и XI
клас (9 страни) са нормативно разписани 41 страни за
изучаване, като част от тях се повтарят по образовател-
ни степени. От регламентираните общо девет държави
за изучаване в профилираната подготовка седем не фи-
гурират в учебните програми до XI клас и не са изуча-
вани в предходите класове, етапи и степени, а само две
се повтарят в VII клас – Швеция и Великобритания. В
XI клас обучението за страните е позиционирано само
за един регион (Евроазиатски регион) и девет подре-
гиона, към които са разписани само по една страна за
изучаване, като типичен представител за региона.
От V до XI клас в учебните програми е детерми-
нирано, че изучаването на страните е по правило (за
V – IX клас) и по алгоритъм (за XI клас) за характери-
зиране на страна (учебни програми: 2015, 2016, 2017,
2018).
Правилата са сходни в задължителната подготов- 27
ка, а при профилираната подготовка алгоритъмът има
принципно същия съдържателено-последователен
контекст, но се откроява с различна формулировка
на стъпките в алгоритъма: географско положение и
граници; геополитическо влияние в региона и света;
природноресурсен потенциал; геодемографски про-
цеси; селищно развитие и урбанизация; икономическо
развитие.
Между двете образователни степени на прогимна-
зиалния етап и първия гимназиален етап на общообра-
зователната подготовка идентифицираме нормативно
определени страни за изучаване, които не се повтарят
(14 на брой): Египет, Аржентина, Канада, Турция, Ре-
публика Корея, Индия, Нова Зеландия, Швеция, Вели-
кобритания, Италия, Румъния, Сърбия, Северна Маке-
дония, Гърция, както и такива, които се изучават и в
двата образователни етапа (9 на брой): РЮА, Брази-
лия, САЩ, Япония, Китай, Австралийски съюз, Гер-
мания, Франция, Русия (учебни програми: 2015, 2016,
2017, 2018).
 28
II. ПРИМЕРНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 11. КЛАС
– ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

МОДУЛ 2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ОБЩЕСТВЕНА КУЛТУРА

Годишен брой часове за изучаване – 36 часа.
От тях:
– нови знания – 22 часа;
– практически дейности и дискусии – 8 часа;
– за обобщение и преговор – 2 часа;
– за контрол и оценка – 4 часа.

№ по Учебна Тема на урочната еди- Очаквани резултати от обучението Методически насоки Бележки/
ред седмица ница коментари
по ред Урочна единица за:
1 2 3 4 5 6
1 10 География на общес- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Използване на различни средства за онаг­
твото, регионите и клас, модул 2. ледяване; умения за попълване на схеми,
страните – урок за пре- таблици, текст; четене на изображения и
говор работа с въведени правила.
2–3 10 І. ГЕОГРАФИЯ НА Познава същността на политическата география и мястото ѝ сред Анализиране на информация от различни
ОБЩЕСТВОТО другите науки. източници – текст, картосхеми. Интерпре-
Идентифицира понятието „геополитика“. тиране на значението на ВГО. Коментира-
ПОЛИТИЧЕСКА ГЕ- Разбира приносите на древните народи за организация на държа- не на предимствата на морските държави.
ОГРАФИЯ И ГЕОПО- вата и обществото.
ЛИТИКА Интерпретира значението на Великите географски открития за
политическото и икономическото развитие на света.
Същност и развитие Познава идеите на Алфред Маън и Халфорд Макиндер за разви-
на политическата гео- тието на политическата география.
графия и геополитика- Коментира предимства на морските държави спрямо континен-
та – урок за нови знания талните.
Анализира съвременните промени на политическата карта на света.
Анализира информация от различни източници.
4 10 Геополитическото Анализира съвременните промени на политическата карта на Групово изпълнение на познавателни зада-
положение – истори- света. чи, свързани с тълкуване на факти, анализ
ко-географски „отпе- Анализира информация от различни източници. на географска и статистическа информа-
чатък“ на настоящето Разработва отговор на научен въпрос или решава географски ция, съставяне на оценка и аргументиране
– урок за практически казус. на екипно решение. Решаване на географ-
дейности и дискусии ски казус.
5 11 ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ Познава основни геополитически концепции и модели за раз- Анализиране на информация от различни
И ИКОНОМИЧЕСКИ витие на света: концепцията за световната власт, мондиализма, източници – текст, таблица, схеми.
КОНЦЕПЦИИ ЗА евроазиатството.
РАЗВИТИЕ НА ОБ-
ЩЕСТВОТО
1 2 3 4 5 6
Геополитически кон-
цепции и модели за
развитие на общество-
то – урок за нови знания
6 11 Икономически кон- Познава основни икономически концепции и модели за територи- Анализиране на информация от различни
цепции и модели за ална организация на стопанството – на Йохан фон Тюнен, Алфред източници – текст, схеми и картосхема.
развитие на света – Вебер и Валтер Кристалер.
урок за нови знания Назовава водещите локализационни школи в света. 
7 11 Локализация и лока- Познава основни икономически концепции и модели за територи- Изработване на писмен модел на еволю-
лизационни школи в ална организация на стопанството – на Йохан фон Тюнен, Алфред цията на теорията за локализацията. Оце-
света – ретроспекция Вебер и Валтер Кристалер. няване на местоположението на стопански
и проекция – урок за Назовава водещите локализационни школи в света.  обект. Представяне на информация в таб-
практически дейности лица. Изразяване на мнение, дискутиране
и дискусии и оценяване на различните локализацион-
ни школи.
8 11 ГЕОПОЛИТИКА И Обяснява политическите процеси и промени, довели до глобали- Анализиране на информация от различни
ИКОНОМИЧЕСКО зация на съвременния свят. източници – текст и картосхема.
РАЗВИТИЕ Назовава идеите на Самюъл Хънтингтън за бъдещия модел на
Глобализация на по- световен конфликт – „сблъсък на цивилизациите“, ролята на Запа-
литическите процеси – да „Западът срещу останалия свят“ и глобализацията.
урок за нови знания Познава идеите и на други значими геополитици от XX век, пред-
ставители на различни школи.
9 12 Глобализация на ико- Познава интеграционни модели на икономическо развитие през Анализиране на информация от различни
номическите процеси ХХ и началото на ХХІ век. източници – текст, таблица, картосхема.
– урок за нови знания Доказва значението на международното политическо и иконо- Доказване на теза.
мическо сътрудничество при решаване на глобалните проблеми
– международния тероризъм, търговията с оръжие и наркотици,
трафика на хора.
10 12 ЕЛЕКТОРАЛНА ГЕО- Дефинира същността на електоралната география. Сравняване на избирателните системи.
ГРАФИЯ Съпоставя видовете избирателни системи. Дискутиране на правото за участие в из-
Електорална геогра- Дискутира упражняването на избирателно право. бори.
фия и електорално Обяснява основните географски фактори, влияещи върху електо-
поведение – урок за ралното поведение на хората.
нови знания
11 12 (Не)предвидимите Съпоставя видовете избирателни системи. Индивидуални и групови задачи, свързани
променливи в електо- Дискутира упражняването на избирателно право. с критичен анализ на систематизирани
ралното поведение на Обяснява основните географски фактори, влияещи върху електо- статистически данни, на графично и кар-
европейците – урок за ралното поведение на хората. тографски представена информация. Из-
практически дейности числителни задачи с решения в абсолютни
и дискусии стойности и относителен дял.
29
 30
1 2 3 4 5 6
Полярна дискусия по лично значима за
учениците тема. Формулиране и аргумен-
тиране на предположения.
12 12 Политическа геогра- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно, диагностично оце-
фия, геополитически клас, модул 2. няване. Решаване на задачи, създаване на
и икономически кон- текст по зададени въпроси, представяне на
цепции, електорална знания в картосхема.
география – урок за
контрол
13 13 ДЕМОГРАФСКИ Познава основните езикови семейства в света: индоевропейско, Изработвне на картосхема на територи-
ПРОЦЕСИ кавказко, уралско, алтайско и семито-хамитско. алното разпространение на езиковите
Езикови семейства и Изработва картосхема на териториалното разпространение на семейства и езиковите групи в Европа.
езикови групи в света езиковите семейства и езиковите групи в Европа. Анализиране на информация от различни
– урок за нови знания Анализира информация от различни източници. източници – текст, схема и картосхема.
14 13 Географско разпрос- Съпоставя основните признаци на религиите в света: християн- Сравняване на основните признаци на
транение на основните ство, ислям, будизъм, индуизъм, юдаизъм, и техните ценности. изучаваните религии. Доказване на връз-
религии в света – урок Познава основните религиозни течения (направления): католици- ката между религията и демографските
за нови знания зъм, протестантство, източно православие, сунити, шиити, алиани. особености. Анализиране на информация
Доказва връзката „религия – демографски особености на населе- от различни източници – текст, таблица,
нието“. картосхема.
Анализира информация от различни източници.
15 13 Социално-демограф- Познава основните характеристики на социално-демографските
Анализиране и интерпретиране на инфор-
ски процеси – урок за процеси. мация от различни източници – статистиче-
нови знания Дискутира взаимното влияние на демографските и социалните
ска информация, схеми, таблица. Дискути-
процеси. ране на взаимното влияние на демограф-
Интерпретира информация от различни източници. ските и социалните процеси.
16 13 География на религи- Доказва връзката „религия – демографски особености на населе-
Дискутиране на проблеми със значима
озните факти – урок за нието“. социална проекция. Решаване на гео-
практически дейности Анализира информация от различни източници. графски казус. Разбиране и прилагане на
и дискусии Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
математически, статистически и информа-
казус. ционни методи на географското познание.
Използване на ИКТ за интерпретиране,
представяне и споделяне на информация.
Анализ и интерпретиране на информация
с цел достигане на консенсусно групово
решение. Изграждане на стратегия.
17 14 ДЕМОГРАФСКИ Дефинира демографския преход и връзката с типовете възпроиз- Анализиране на информация от различни
ПРОБЛЕМИ И ДЕ- водство. източници – текст, схеми, статистически
МОГРАФСКА ПОЛИ- Проследява развитието на демографския преход. таблици.
ТИКА Анализира демографската ситуация на глобално равнище.
1 2 3 4 5 6
Демографски преход. Дава примери за регионални различия в изменението на основ-
Глобални и регионал- ните демографски показатели.
ни тенденции в демо- Анализира информация от различни източници.
графското развитие
на света – урок за нови
знания
18 14 Демографски проблем Обяснява основните характеристики на демографския проблем Анализиране на информация от различни
– урок за нови знания чрез демографски показатели. източници – текст, статистически таблици.
Доказва регионални различия на демографския проблем. Доказване на регионалните различия на
Анализира информация от различни източници. демографския проблем.
19 14 Демографска полити- Обяснява демографската политика като инструмент за решаване Анализиране на информация от различни
ка – урок за нови знания на демографския проблем. източници – текст, картосхеми, статис-
Познава видовете демографска политика. тическа таблица, схема. Разработване на
Посочва примери за успешна демографска политика на регионал- отговор на научен въпрос.
но равнище.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
казус.
20 14 Демографската поли- Анализира информация от различни източници. Работа по двойки и групова работа с ло-
тика като „социален Разработва отговор на научен въпрос или решава географски гично свързани и тематично групирани
лифт“ за младите хора казус. географски понятия. Изказване на аргу-
– урок за практически ментирано лично мнение. Решаване на
дейности и дискусии географски казус. Креативно тълкуване на
текст.
21 15 Демографски процеси, Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно, диагностично оце-
проблеми и демограф- клас, модул 2. няване. Решаване на задачи. Анализиране
ска политика – урок за и коментиране на проблеми и изображение
контрол в текст. Представяне на знания в схеми и в
картосхема.
22 15 СЕЛИЩА Разграничава типовете селища в исторически и пространствен Анализиране на информация от различни
Съвременните селища – аспект. източници – текст, картосхеми. Предста-
урок за нови знания Познава признаците за дефиниране на съвременните селища в вяне на информация за функционалната
различните региони. класификация на градовете. Изработване
Представя информация за функционалната класификация на гра- на модел на съвременен град.
довете.
Изработва модел на съвременен град.
23 15 УРБАНИЗАЦИЯ И Обяснява регионалните особености и тенденции на урбанистич- Анализиране на информация от различни
УРБАНИЗАЦИОННИ но развитие: европейски, северноамерикански, японски тип. източници – текст, картосхеми, статис-
ПРОЦЕСИ Дефинира съвременните форми на урбанизация. тическа таблица. Изказване на мнение за
Развитие на урбаниза- Изказва мнение за бъдещото развитие на агломерациите. бъдещото развитие на агломерациите.
цията в света – урок за
нови знания
31
 32
1 2 3 4 5 6
24 15 Урбанизационни про- Познава модели на градско развитие. Анализиране на информация от различни
цеси и градско раз- Коментира проблеми на урбанизираните и селските територии. източници – текст, снимки. Коментиране
витие – урок за нови Прогнозира развитието на високо урбанизираните и селските на проблемите и прогнозиране на разви-
знания територии. тието на урбанизираните и селските тери-
тории.
25 16 Кодовете на социално Изработва модел на съвременен град. Групово изпълнение на проектна дейност
поведение в съвре- Изказва мнение за бъдещото развитие на агломерациите. от ролева позиция. Анализ на информация
менния град – урок за Прогнозира развитието на високо урбанизираните и селските с цел оценка на изказано мнение. Комен-
практически дейности територии. тиране на съвременни проблеми на урба-
и дискусии Разработва отговор на научен въпрос или решава географски низираните територии. Аргументиране на
казус лично мнение по проблемен въпрос.
26 16 Селища, урбанизация Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
и урбанизационни про- клас, модул 2. няване. Решаване на задачи. Сравняване и
цеси – урок за контрол изказване на мнение в текст. Представяне
и самоконтрол на знания в таблици. Изработване на мо-
дел на съвременен „умен“ и „зелен“ град.
27 16 ІІ. ГЕОГРАФИЯ Познава основни политически и икономически организации в Дискутиране на значението на регионални-
НА РЕГИОНИТЕ И регионите. те организации за развитието на региони-
СТРАНИТЕ Назовава страни членки, основни инициативи и центрове на ор- те. Анализиране на информация от различ-
СЪВРЕМЕННА ПО- ганизациите. ни източници – текст, картосхеми, снимки.
ЛИТИЧЕСКА И ИКО- Дискутира значението на регионалните организации за развитие-
НОМИЧЕСКА ОРГА- то на регионите.
НИЗАЦИЯ НА РЕГИ- Анализира информация от различни източници.
ОНИТЕ В СВЕТА
Политическа и иконо-
мическа организация
на регионите в света –
урок за нови знания
28 16 КРИТЕРИИ И ПОКА- Дефинира понятията „критерий“ и „показател“. Съотнасяне на показателите със съот-
ЗАТЕЛИ ЗА КЛАСИ- Познава основните групи критерии: културно-политически, ико- ветните групи критерии. Подбиране на
ФИКАЦИЯ НА СТРА- номически, социално-демографски. показатели за характеристика и класифи-
НИТЕ Съотнася показателите със съответните групи критерии. кация на страни. Анализиране на текст и
Класификация на Подбира показатели за характеристика и класификация на стра- статистическа информация. Представяне
страните – критерии ни. на информация по основни критерии и
и показатели – урок за Представя информация по основни критерии и показатели. показатели.
нови знания
29 17 ТИПОЛОГИЯ НА Познава типологията за изучаване на страни в света: малки при- Сравняване на страни от изучените типо-
СТРАНИТЕ вилегировани нации; страни на преселнически капитализъм; Г-77 логични групи. Анализиране на информа-
Типология на страните (Клуб на бедните). ция от различни източници – текст, статис-
в света – урок за нови Сравнява страни от изучените типологични групи. тически таблици, снимки.
знания Анализира информация от различни източници.
 1 2 3 4 5 6
30 17 В началото е терито- Познава основните групи критерии: културно-политически, ико- Систематизиране на знания за типологизи-
рията, а днес – предиз- номически, социално-демографски. ране на страни по критерии и показатели.
викателствата – урок Подбира показатели за характеристика и класификация на стра- Индивидуална работа, по двойки и четвор-
за практически дейнос- ни. ки, свързана с групиране на понятия, със­
ти и дискусии Познава типологията за изучаване на страни в света. тавяне на комплексен географски анализ
Сравнява страни от изучените типологични групи. и идентифициране на проблемни области
Анализира информация от различни източници. чрез съчетаване на различни източници на
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски информация. Защитаване на обосновано
казус. аргументирана позиция. Отговор на нау-
чен въпрос.
31 17 Съвременна полити- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оценя-
ческа и икономическа клас, модул 2. ване. Решаване на задачи. Представяне на
организация на регио- знания в таблици. Доказване на твърдение
ните в света. Типоло- с примери.
гия на страните – урок
за контрол
32 17 МЕЖДУНАРОДНИ Групира международните и регионалните конфликти на етноре- Анализиране на информация от различни
ПРОБЛЕМИ И РЕГИ- лигиозна основа. източници. Групиране и локализиране
ОНАЛНИ КОНФЛИК- Обяснява основните причини за възникването им. на международните и регионалните кон-
ТИ Локализира международните и регионалните конфликти на етно- фликти на етнорелигиозна основа.
Международни и реги- религиозна основа на политическата карта.
онални конфликти на
етнорелигиозна основа
– урок за нови знания
33 18 Регионални кон- Коментира причините за възникването на регионални конфликти Анализиране на информация от различни
фликти – урок за нови и последиците от тях. източници. Коментиране на причините за
знания Локализира територии на регионални конфликти на сушата и в регионалните конфликти. Локализиране на

5. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.

Световния океан. териториите на регионални конфликти.
Анализира информация от различни източници.
34 18 Регионални аспекти на Интерпретира проявлението на глобални проблеми и влиянието Интерпретиране на проявлението на гло-
глобалните проблеми – им върху развитието на обществото в регион по избор. бални проблеми в Северна Ирландия и
урок за нови знания Коментира алтернативни хипотези за бъдещото развитие на из- Кипър. Коментиране на алтернативни хи-
брана страна или регион. потези за бъдещото развитие на Северна
Анализира информация от различни източници. Ирландия и Кипър. Анализиране на ин-
формация от различни източници.
33
 34
1 2 3 4 5 6
35 18 Отвъд „черно-бяло- Локализира територии на регионални конфликти на сушата и в Анализиране на географска информация,
то“ в проявленията Световния океан. представена чрез текст, графични и рас-
на етнорелигиозните Коментира причините за възникването на регионални конфликти терни изображения. Изграждане на логи-
конфликти – урок за и последиците от тях. чески връзки със знанията за регионални-
практически дейности Анализира информация от различни източници. те проявления на конфликтите на етноре-
и дискусии Разработва отговор на научен въпрос или решава географски лигиозна и етнополитическа основа. Обо-
казус. собяване и локализиране на проявленията
на регионални конфликти. Представяне на
варианти за решение на проблеми и оцен-
ка на тяхната ефективност. Формулиране
на предложения за действия, свързани с
предотвратяване на конфликти.
36 18 География на общес- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуални и групови учебни дейности,
твото, регионите и клас, модул 2. свързани с анализирането на информация
страните – урок за от различни източници, за формиране на
обобщение активна гражданска позиция по глобални
проблеми на човечеството и проблеми на
общественото развитие.
 ПРИМЕРНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 11. КЛАС – ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

МОДУЛ 3. СЪВРЕМЕННО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Годишен брой часове за изучаване – 36 часа.
От тях:
– нови знания – 22 часа;
– практически дейности и дискусии – 8 часа;
– за обобщение и преговор – 2 часа;
– за контрол и оценка – 4 часа.

№ по Учебна Тема на урочната Очаквани резултати от обучението Методически насоки Бележки/

ред седмица единица коментари
по ред Урочна единица за:
1 2 3 4 5 6
1 19 СЪВРЕМЕННИ ПРО- Обяснява взаимното влияние и проявлението на глобализацията Анализиране на информация от различни
ЦЕСИ НА ИКОНОМИ- и регионализацията в света. източници – текст, изображения, статисти-
ЧЕСКО РАЗВИТИЕ Сравнява съвременното икономическо развитие на полюсите на чески таблици. Сравняване на съвремен-
Глобализацията и ре- световното стопанство. ното икономическо развитие на полюсите
гионализацията като Познава макрорегионите в света (Американски, Евроазиатски, на световното стопанство.
основни процеси на Азиатско-Тихоокеански, Африкански) и перспективите за тяхното
съвременното икономи- развитие.
ческо развитие – урок за
нови знания
2 19 Макрорегионализация Познава макрорегионите в света (Американски, Евроазиатски, Анализиране на информация от различни
на света – урок за нови Азиатско-Тихоокеански, Африкански) и перспективите за тяхното източници – текст, схема и картосхеми.
знания развитие.
3 19 Интеграцията – основ- Разбира интеграцията като форма на организирано сътрудни- Анализиране на информация от различни
на форма на организи- чество. източници. Дискутиране на проблемите,
рано сътрудничество Дискутира проблемите, възникнали в резултат на съвременните възникнали в резултат на съвременните
– урок за нови знания процеси на развитие – глобализация, регионализация и интеграция. процеси на развитие – глобализация, реги-
Анализира различни източници на географска и икономическа онализация и интеграция.
информация.
4 19 Научните и технологич- Дискутира проблемите, възникнали в резултат на съвременните Работа в малки групи. Работа с географ-
ните паркове – модел процеси на развитие – глобализация, регионализация и интегра- ска и икономическа информация, предста-
за развитие, базирано ция. вена чрез текстови и графични източници,
на иновациите – урок за Анализира различни източници на географска и икономическа с цел тълкуване на основни понятия, до-
практически дейности и информация. казване на взаимовръзки, определяне на
дискусии Разработва отговор на научен въпрос или решава географски достоверността на факти, анализиране на
казус. данни, изказване на аргументирано пред-
положение.
35
 36
5 20 МОДЕЛИ НА СЪВРЕ- Обяснява съвременната обществена организация на стопанска Анализиране на информация от различни
МЕННОТО СТОПАН- дейност в различните икономически системи. източници – текст, изображения, статисти-
СТВО Разграничава основни икономически показатели на стопанство- чески таблици. Разграничаване на основни
Организация на сто- то. икономически показатели.
панската дейност в раз-
личните модели – урок
за нови знания
6–7 20 Пазарното стопанство Анализира механизмите на пазарното стопанство и значението Анализиране на механизмите на пазарно-
– развитие и бъдеще – на пазарното регулиране. то стопанство и значението на пазарното
урок за нови знания Познава „китайския модел“ на икономическо развитие. регулиране. Разработване на отговор на
Анализира различни източници на географска и икономическа научен въпрос.
информация.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
казус.
8 20 Сигурна работа и ико- Анализира различни източници на географска и икономическа Работа по двойки или екипи, свързана с
номически растеж – бъ- информация. решение на географски казус. Учебните
деще време в миналото Разработва отговор на научен въпрос или решава географски дейности предполагат разпознаване на
– урок за практически казус. противоречия, оценка на проблем, форму-
дейности и дискусии лиране на варианти за решение, опреде-
ляне на необходимите ресурси за тяхното
реализиране, обмисляне на последици.
9 – 10 21 МЕЖДУНАРОДНА Определя основните потоци на стокообмен и инвестиции в света. Анализиране на различни източници на
ИКОНОМИЧЕСКА Познава целите и структурата, както и регионите на интеграция географска и икономическа информация
ИНТЕГРАЦИЯ на важни икономически организации. – текст, диаграми, статистически таблици,
Международните ико- Анализира различни източници на географска и икономическа схема.
номически организации информация.
– фактор за преодоля-
ване на стопанските
различия – урок за нови
знания
11 21 Съвременни процеси и Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
икономическо развитие клас, модул 3. няване. Решаване на задачи, анализиране
Модели на съвременно- на графично изображение, разработване
то стопанство. на отговор на научен въпрос.
Международна иконо-
мическа интеграция –
урок за контрол
12 21 ВЪНШНОИКОНОМИ- Познава структурата на външноикономическите връзки. Анализиране на различни източници на
ЧЕСКИ ВРЪЗКИ Дава примери за различия във външната търговия на региони в географска и икономическа информация –
Структура на външно- света. текст и изображения.
икономическите връз- Анализира различни източници на географска и икономическа
ки – урок за нови знания информация.
13 22 Нововъзникващите па- Обяснява влиянието на нововъзникващите пазари в света. Анализиране на различни източници на
зари – основен двигател географска и икономическа информация –
на бъдещото икономи- текст и картосхеми. Съставяне на таблица
ческо развитие – урок за с основни икономически показатели на
нови знания страните от БРИКС.
14 22 Подготовката на кадри Дискутира световните тенденции в кариерното развитие и фор- Дискусия за световните тенденции в кари-
– съвременна форма на мирането на професии на бъдещето. ерното развитие. Анализиране на географ-
външноикономически ска информация.
връзки – урок за нови
знания
15 22 Виртуалните валути – Познава структурата на външноикономическите връзки. Проследяване на причинно-следстве-
парите на бъдещето в Дава примери за различия във външната търговия на региони в ни връзки и изпълняване на логически
ерата на „Индустрия света. процедури, свързани с навлизането на
4.0“ – урок за практи- Анализира различни източници на географска и икономическа криптовалутите на пазара. Разграничаване
чески дейности и дис- информация. на основна тема и опори за разсъждения,
кусии формулиране на прогноза за бъдещо раз-
витие на процесите.
16 22 ДИНАМИЧНО РАЗВИ- Обяснява факторите, които определят международния туризъм Анализиране на различни източници на
ТИЕ НА МЕЖДУНА- като „туристическа индустрия“. географска и икономическа информация.
РОДНИЯ ТУРИЗЪМ Локализира съвременните туристически потоци в света. Локализиране на съвременните турис-
Международният ту- Изработва картосхема на съвременните туристически потоци и тически потоци в света. Изработване на
ризъм – съвременна световните туристически дестинации. картосхема на съвременните туристически
форма на стопанско потоци и световните туристически дести-
развитие – урок за нови нации.
знания
17 23 Съвременният туризъм Локализира съвременните туристически потоци в света. Дейностите са свързани с определяне на
– емоционално и рацио- Изработва картосхема на съвременните туристически потоци и влиянието на туристическия бранд като
нално за модерността световните туристически дестинации. фактор за развитие на международния
на пътуванията – урок туризъм; съставяне на картосхема, чрез
за практически дейнос- която да се локализират туристически
ти и дискусии потоци от и за България; прилагане на
балансовия метод в географските и ико-
номическите изследвания за учебни цели;
интерпретиране на публицистичен текст
за географски тенденции.
18 23 Външноикономически Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
връзки и международен клас, модул 3. няване. Решаване на задачи, локализиране
туризъм – урок за кон- върху карта на туристически обекти. Раз-
трол работване на отговор на научен въпрос.
37
 38
19 23 СЪВРЕМЕННО СЪС- Познава промените в добива на горива и формирането на Дискутиране на бъдещото развитие на
ТОЯНИЕ И РАЗВИ- нови енергийни региони. енергетиката чрез конвенционални и ал-
ТИЕ НА ЕНЕРГЕТИ- Дискутира бъдещото развитие на енергетиката чрез конвенцио- тернативни енергийни източници.
КАТА нални и алтернативни енергийни източници. Анализиране на различни източници на
Световна енергийна географска и икономическа информация.
система – електропро-
изводство и топлоенер-
гетика – урок за нови
знания
20 23 Атомната енергетика Изказва мнение за предимствата и опасностите от развитието на
Изказване на мнение за предимствата и
– фактор в световната ядрената енергетика. опасностите от развитието на ядрената
геополитика – урок за Проучва различни източници на географска и икономическа ин- енергетика. Проучване на различни из-
нови знания формация. точници на географска и икономическа
Защитава проект за възможните решения на енергийния проб­ информация. Защита на проект за възмож-
лем в света. ните решения на енергийния проблем в
света.
21 24 Предимства и опаснос- Дискутира бъдещото развитие на енергетиката чрез конвенцио- Индивидуална и екипна учебна дейност,
ти пред развитието на нални и алтернативни енергийни източници. която предполага проучване на източници
ядрената енергетика Изказва мнение за предимствата и опасностите при развитието на географска и икономическа информа-
– урок за практически на ядрената енергетика. ция с цел заемане на позиция „за“ или
дейности и дискусии Защитава проект за възможните решения на енергийния проблем „против“ развитието на ядрената енерге-
в света. тика. Съвместно изследване на същест-
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски вени решени и нерешени проблеми пред
казус. развитието на ядрената енергетика.
22 – 24 ГОЛЕМИ ЕНЕРГИЙ- Коментира стратегии и политики за реализиране на съвременни Коментиране на стратегии и политики
23 НИ ПРОЕКТИ В СВЕ- енергийни проекти. за реализиране на съвременни енергий-
ТА Познава световни проекти за електропроизводство от въз- ни проекти. Дискутиране на световното
Електропроизводство обновяеми източници: Китай (ВЕЦ „Трите клисури“); Мексико пот­ребление на енергия и промените в
от възобновяеми източ- (производство на чиста енергия от слънчеви колектори); Африка околната среда. Анализиране на различни
ници и перспективи за (Египет, Мароко, РЮА, Етиопия, Кения, Тунис) – строителство източници на географска и икономическа
развитие на енергий- на вятърни паркове; Индия (хибридна вятърна и слънчева цен- информация.
ните проекти – урок за трала); Япония и Саудитска Арабия (соларен проект в пустинята
нови знания Softbank); Индия (вятърен енергиен парк „Мупандал“); Чукотка,
Русия (плаваща АЕЦ); САЩ (добив на природен газ от шисти);
Канада (добив на петрол от пясък, проект Kearl).
Дискутира световното потребление на енергия и промените в
околната среда.
Анализира различни източници на географска и икономическа
информация.
24 24 Енергийните проекти Анализира различни източници на географска и икономическа Индивидуални, екипни и общокласни
на бъдещето – от проб- информация. учебни дейности, свързани с диференци-
лема към възможни- Представя енергиен проект на бъдещето по избор. ране на понятия като ключови за разра-
те решения – урок за ботването и реализирането на енергийни
практически дейности и проекти; създаване на идеен проект за
дискусии ефективно енергопроизводство, аргумен-
тиран в технически, политически, иконо-
мически, социален и екологичен аспект.
25 25 Съвременно състояние Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено, общокласно диагностично оце-
и развитие на енергети- клас, модул 3. няване. Решаване на задачи, локализиране
ката. Големи енергийни върху карта на съвременни енергийни
проекти в света – урок проекти, разработване на отговор на нау-
за контрол чен въпрос. Представяне на енергиен про-
ект на бъдещето.
26 25 ВИСОКИТЕ ТЕХНО- Проследява възникването и развитието на високите технологии. Анализиране на различни източници на
ЛОГИИ И СВЕТОВ- Определя стопанските отрасли с най-голяма приложимост на географска и икономическа информация.
НОТО СТОПАНСТВО високите технологии.
Съвременни приложе-
ния на високите тех-
нологии в развитие на
стопанството – урок за
нови знания
27 – 25 Териториално разпре- Изработва картосхеми на водещите държави и райони на произ- Анализиране на различни източници на
28 деление на производ- водство на високи технологии и научни изследвания. географска и икономическа информация.
ството на високи техно- Изработване на картосхеми на водещите
логии в света – урок за държави и райони на производство на
нови знания високи технологии и научни изследвания.
29 26 Перспективи за разви- Познава успешни модели на стопанско развитие чрез прилагане Проучване на различни източници на гео-
тие на високите тех- на високите технологии. графска и икономическа информация.
нологии като основен Проучва различни източници на географска и икономическа ин- Изразяване на мнение за развитието на ІТ
фактор за съвременно формация. сектора.
стопанско развитие – Изразява мнение за развитието на ІТ сектора.
урок за нови знания
30 26 Високите технологии – Изработва картосхеми на водещите държави и райони на произ- Анализ на модели за стопанско развитие,
предвидими предизви- водство на високи технологии и научни изследвания. представени чрез различни източници на
кателства пред човеш- Проучва различни източници на географска и икономическа ин- географска и икономическа информация.
кото развитие – урок за формация. Локализиране на специализирани в разви-
практически дейности и Изразява мнение за развитието на ІТ сектора. тието на високите технологии държави в
дискусии света. Изказване на аргументирано мне-
ние относно икономическите тенденции,
резултат на нарастващото влияние на IT
сектора върху световното стопанство.
39
 40
31 26 ТРАНСНАЦИОНАЛ- Проследява възникването, развитието и структурата на ТНК. Анализиране на различни източници на
НИ КОРПОРАЦИИ Обяснява връзката между ТНК и информационните технологии. географска и икономическа информация.
Транснационалните Познава модел на развитие на ТНК по избор. Изработване на картосхема на простран-
корпорации – продукт Изработва картосхема на пространственото проявление на ТНК ственото проявление на ТНК по избор.
на процеса глобали- по избор.
зация – урок за нови
знания
32 26 Проблеми и бъдеще Дискутира влиянието на ТНК върху развитието на националните Дискутиране на влиянието на ТНК върху
на ТНК – урок за нови стопанства. развитието на националните
знания стопанства.
33 27 Транснационалните Познава модел на развитие на ТНК по избор Екипно решение на географски казуси,
корпорации в търсене Дискутира влиянието на ТНК върху развитието на националните свързани с реални проблеми. Учебните
на по-добра конкурен- стопанства. дейности са свързани с идентифициране и
тоспособност развитие Разработва отговор на научен въпрос или решава географски систематизиране на факти, обосноваване
– урок за практически казус. на икономически и социални решения,
дейности и дискусии определяне на мотивирана лична и екип-
на позиция, изказване на аргументирани
предположения за бъдещо развитие.
34 – 27 Съвременно икономи- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуални и групови учебни дейности
35 ческо развитие – урок за клас, модул 3. и задачи, свързани с интерпретирането
обобщение на географски и икономически знания за
развитие на световното стопанство; фор-
миране на активна гражданска позиция
по основни икономически проблеми на
човечеството.
36 27 Съвременно икономи- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
ческо развитие – урок за клас, модул 3. няване. Решаване на задачи.
контрол
 ПРИМЕРНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 11. КЛАС – ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

МОДУЛ 4. ЕВРОПА, АЗИЯ И БЪЛГАРИЯ

Годишен брой часове за изучаване – 36 часа.
От тях:
– нови знания – 15 часа;
– практически дейности и дискусии – 12 часа;
– за обобщение и преговор – 5 часа;
– за контрол и оценка – 4 часа.

№ по Учебна Тема на урочната Очаквани резултати от обучението Методически насоки Бележки/

ред седмица единица коментари
по ред Урочна единица за:
1 2 3 4 5 6
1 28 География на региони- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуална и групова работа. Решаване
те и страните – урок за клас, модул 4. на задачи.
преговор
2–3 28 ГЕОГРАФИЯ НА РЕ- Очертава границите на Евроазиатския регион. Групиране на държави в региона по
ГИОНИТЕ И СТРА- Обяснява значението на географското положение на Евроазиат- определени географски показатели с по-
НИТЕ ския регион. мощта на статистически данни в таблица.
Географска идентифи- Групира държави в региона по определени географски показа- Анализиране на информация от различни
кация на Евроазиат- тели (площ, население, гъстота на населението, брутен вътрешен източници – статистически таблици, кар-
ския регион – урок за продукт на човек от населението). тосхеми, текст. Индивидуална и групова
нови знания Демонстрира ролята на отделни държави в геополитическите и работа. Разработване на отговор на нау-
геоикономическите процеси в региона. чен въпрос или решаване на географски
Анализира основните културно-политически и стопански харак- казус.

6. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.

теристики на Евроазиатския регион.
Интерпретира ролята на региона в глобалната политика и ико-
номика.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
казус.
4 28 Географска идентифи- Очертава границите на Евроазиатския регион.
кация на Евроазиат- Обяснява значението на географското положение на Евроазиат-
ския регион – урок за ския регион.
практически дейности и Групира държави в региона по определени географски показа-
дискусии тели (площ, население, гъстота на населението, брутен вътрешен
продукт на човек от населението).
Анализира основните културно-политически и стопански харак-
теристики на Евроазиатския регион
Затвърждаване на основни географски
понятия. Локализиране на географски
обекти върху картна основа. Изпълняване
на познавателни задачи за Евроазиат-
ския регион чрез индивидуална и екипна
дейност, свързана с тълкуване и система-
тизиране на географска и статистическа
информация.
41
 42
1 2 3 4 5 6
5 29 ТЕРИТОРИАЛНА ДИ- Анализира информация от различни източници. Извличане на информация от вербални
ФЕРЕНЦИАЦИЯ НА Разработва отговор на научен въпрос или решава географски и графични източници на информация.
ЕВРОАЗИАТСКИЯ казус. Индивидуална и екипна организация на
РЕГИОН познавателната дейност. Формиране на ак-
Териториална диферен- тивна гражданска позиция по проблемите
циация на Евроазиат- на Евроазиатския регион чрез аргументи-
ския регион – урок за ране отговор на научен въпрос.
практически дейности и
дискусии
6 29 Териториална диферен- Анализира по алгоритъм основните подрегиони в Евроазиатския Анализиране на подрегион по алгоритъм.
циация на Евроазиат- регион: географско положение и граници; геополитическо влия- Характеризиране на избрана страна.
ския регион. Северна ние в региона и света; природоресурсен потенциал; геодемограф- Дискутиране на основни вътрешноре-
Европа – урок за нови ски процеси; селищно развитие и урбанизация; икономическо гионални проблеми. Изработване на
знания развитие. картосхема на подрегиона. Анализиране
Характеризира избрани страни в подрегионите: Северна Европа на информация от различни източници.
(Швеция), Западна Европа (Великобритания), Южна Европа (Ис- Разработване на отговор на научен въпрос
пания), Централна Европа (Полша), Източна Европа (Украйна), или решаване на географски казус. Инди-
Централна Азия (Казахстан), Далечен изток (Индонезия), Среден видуална, групова и екипна работа.
7 29 Териториална диферен- изток (Иран), Близък изток (Израел). Анализиране на подрегион по алгоритъм.
циация на Евроазиат- Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми. Характеризиране на избрана страна.
ския регион. Западна Изработва картосхеми на подрегионите. Дискутиране на основни вътрешноре-
Европа – урок за нови Анализира информация от различни източници. гионални проблеми. Изработване на
знания Разработва отговор на научен въпрос или решава географски картосхема на подрегиона. Анализиране
казус. на информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус. Инди-
видуална, групова и екипна работа.
8 29 Териториална дифе- Анализиране на подрегион по алгоритъм.
ренциация на Евроази- Характеризиране на избрана страна.
атския регион. Южна Дискутиране на основни вътрешноре-
Европа – урок за нови гионални проблеми. Изработване на
знания картосхема на подрегиона. Анализиране
на информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус.
Индивидуална, групова и екипна работа.
1 2 3 4 5 6
9 30 Териториална диферен- Анализиране на подрегион по алгоритъм.
циация на Евроазиат- Характеризиране на избрана страна.
ския регион. Централна Дискутиране на основни вътрешнореги-
Европа – урок за нови онални проблеми. Изработване на кар-
знания тосхема на подрегиона. Анализиране на
информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус.
Индивидуална, групова и екипна работа.
10 30 Териториална диферен- Анализиране на подрегион по алгоритъм.
циация на Евроазиат- Характеризиране на избрана страна.
ския регион. Източна Дискутиране на основни вътрешнореги-
Европа – урок за нови онални проблеми. Изработване на кар-
знания тосхема на подрегиона. Анализиране на
информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус.
Индивидуална, групова и екипна работа.
11 30 Подрегиони в Европа Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми. Решаване на географски казус.
– урок за практически Анализира информация от различни източници. Условието предполага реализирането на
дейности и дискусии Разработва отговор на научен въпрос или решава географски анализ, дискусия и формулиране на ар-
казус. гументирани съждения в обвързаност с
географски и икономически познания за
подрегионите в Европа.
12 30 Евроазиатски регион. Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуална работа. Решаване на зада-
Подрегиони в Европа – клас, модул 4. чи. Формулиране на обобщени изводи.
урок за обобщение
13 31 Евроазиатски регион. Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
Подрегиони в Европа – клас, модул 4. няване. Решаване на задачи,
урок за контрол
43
 44
1 2 3 4 5 6
14 31 Териториална диферен- Анализира по алгоритъм основните подрегиони в Евроазиатския Анализиране на подрегион по алгоритъм.
циация на Евроазиат- регион: географско положение и граници; геополитическо влия- Характеризиране на избрана страна.
ския регион. Централнание в региона и света; природоресурсен потенциал; геодемограф- Дискутиране на основни вътрешноре-
Азия – урок за нови ски процеси; селищно развитие и урбанизация; икономическо гионални проблеми. Изработване на
знания развитие. картосхема на подрегиона. Анализиране
Характеризира избрани страни в подрегионите: Северна Европа на информация от различни източници.
(Швеция), Западна Европа (Великобритания), Южна Европа (Ис- Разработване на отговор на научен въпрос
пания), Централна Европа (Полша), Източна Европа (Украйна), или решаване на географски казус. Инди-
Централна Азия (Казахстан), Далечен изток (Индонезия), Среден видуална, групова и екипна работа.
15 31 Териториална диферен- изток (Иран), Близък изток (Израел). Анализиране на подрегион по алгоритъм.
циация на Евроазиат- Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми. Характеризиране на избрана страна.
ския регион. Далечен Изработва картосхеми на подрегионите. Дискутиране на основни вътрешнореги-
изток – урок за нови Анализира информация от различни източници. онални проблеми. Изработване на кар-
знания Разработва отговор на научен въпрос или решава географски тосхема на подрегиона. Анализиране на
казус. информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус.
Индивидуална, групова и екипна работа.
16 31 Териториална дифе- Анализиране на подрегион по алгоритъм.
ренциация на Евроази- Характеризиране на избрана страна.
атския регион. Среден Дискутиране на основни вътрешнореги-
изток – урок за нови онални проблеми. Изработване на кар-
знания тосхема на подрегиона. Анализиране на
информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус.
Индивидуална, групова и екипна работа.
17 32 Териториална дифе- Анализиране на подрегион по алгоритъм.
ренциация на Евроази- Характеризиране на избрана страна.
атския регион. Близък Дискутиране на основни вътрешнореги-
изток – урок за нови онални проблеми. Изработване на кар-
знания тосхема на подрегиона. Анализиране на
информация от различни източници.
Разработване на отговор на научен въпрос
или решаване на географски казус.
Индивидуална, групова и екипна работа.
1 2 3 4 5 6
18 32 Подрегиони в Азия – Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми. Екипна дейност, при изпълнението на
урок за практически дей- Анализира информацията от различни източници. която се обособяват вътрешнорегионални
ности и дискусии Разработва отговор на научен въпрос или решава географски проблеми, дискутират се възможни реше-
казус. ния, оценяват се тенденции, съставят се
прогнози за бъдещо развитие, сравняват
се регионалните проявления на геоде­
мографски, социални и стопански процеси
в Азия.
19 32 Териториална диферен- Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми. Индивидуално изпълнение на познава-
циация на Евроазиат- Изработва картосхеми на подрегионите. телните дейности с акцент върху ин-
ския регион – урок за Анализира информацията от различни източници. терпретирането на тематично подбрана
практически дейности и статистическа информация. Изработване
дискусии на картосхеми като резултат на възпроиз-
веждане и приложение на знания и умения
в система.
20 32 Евроазиатски регион – Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуална работа. Решаване на зада-
урок за обобщение клас, модул 4. чи. Формулиране на обобщени изводи.
21 33 Евроазиатски регион – Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
урок за контрол клас, модул 4. няване. Решаване на задачи.
22 33 ВЪТРЕШНОРЕГИО- Дефинира основните характеристики на вътрешнорегионалната Индивидуална и групова работа.
НАЛНА ИКОНОМИ- икономическа интеграция. Анализиране на информация от различни
ЧЕСКА ИНТЕГРА- Дава примери за съвременни организации на вътрешнорегио- източници.
ЦИЯ налната икономическа интеграция.
Вътрешнорегионална Свързва създаването на познати организационни структури с
икономическа интег- основните цели на вътрешнорегионалната икономическа интегра-
рация – урок за нови ция.
знания Анализира информация от различни източници.
23 33 Вътрешнорегионална Дава примери за съвременни организации на вътрешнорегио- Дейностите са свързани с разбиране и
икономическа интег- налната икономическа интеграция. приложение на знания за ключови геог­
рация – урок за прак- Анализира информация от различни източници. рафски и икономически понятия.
тически дейности и Сравнение на същността и ролята на ико-
дискусии номическата интеграция и дезинтеграция.
Демонстриране на умения за използване
на ИКТ за търсене и интерпретиране на
информация в изпълнение на конкретна
задача.
45
 46
1 2 3 4 5 6
24 33 ИНТЕГРАЦИОННИ Очертава главните политически и икономически аспекти на ин- Анализиране на информация от различни
ПРОЦЕСИ НА БАЛ- теграцията на Балканите. източници. Индивидуална и групова рабо-
КАНИТЕ Групира балканските страни във връзка с участието им в ОЧИС та. Групиране на балканските страни във
Интеграционни проце- и Пакта за стабилност. връзка с участието им в ОЧИС и Пакта
си на Балканите – урок Коментира ролята на международните инфраструктурни проек- за стабилност. Коментиране на ролята на
за нови знания ти за развитието на Балканите. международните инфраструктурни проек-
Дискутира ролята на балканските страни членки на ЕС за бал- ти на Балканите. Дискутиране на ролята
канската интеграция. на балканските страни членки на ЕС за
Представя ролята и мястото на Румъния в интеграционните про- балканската интеграция.
цеси на Балканите.
25 34 Ролята на международ- Коментира ролята на международните инфраструктурни проек- Комплексен анализ на ролята на пред-
ните инфраструктурни ти за развитието на Балканите. ставените чрез текст и изображения ин-
проекти за развитието фраструктурни проекти за развитието на
на Балканите – урок за Балканите в производствен, технически и
практически дейности и социален аспект.
дискусии
26 34 Ролята и място на Представя ролята и мястото на Румъния в интеграционните про- Реализиране на групова академична по-
Румъния в интегра- цеси на Балканите. лемика и пленарен дебат относно ролята
ционните процеси на и мястото на Румъния в интеграционните
Балканите – урок за процеси на Балканите при използването
практически дейности и на разнообразни източници на информа-
дискусии ция.
27 34 Икономическа интегра- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуална работа. Решаване на зада-
ция – урок за обобщение клас, модул 4. чи. Формулиране на обобщени изводи.
28 34 Икономическа интегра- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Писмено общокласно диагностично оце-
ция – урок за контрол клас, модул 4. няване. Решаване на задачи.
29 35 БЪЛГАРИЯ В РЕГИО- Идентифицира ролята и мястото на България в интеграционните Дискутиране на ролята на България в бъ-
НАЛНАТА ИНТЕГРА- структури. дещи интеграционни процеси на
ЦИЯ Обяснява промените в геополитическото ѝ положение като ре- Балканите. Изразяване на мнение за мяс-
България в регионална- зултат от участието на България в основните регионални органи- тото и ролята на България в интеграцион-
та интеграция – урок за зации. ните процеси на Балканите. Разработване
нови знания Обяснява промените в социално-икономическото развитие на на отговор на научен въпрос или решава-
България като резултат от балканската ѝ интеграция. не на географски казус. Индивидуална и
Дискутира ролята на България в бъдещи интеграционни процеси групова работа.
наБалканите.
Изразява мнение за мястото и ролята на България в интегра-
ционните процеси на Балканите.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
казус.
1 2 3 4 5 6
30 35 България в регионална- Идентифицира ролята и мястото на България в интеграционните Индивидуално или по двойки изпълнение
та интеграция – урок за структури. на дейности, свързани с определяне на
практически дейности и ролята и мястото на България на Балкани-
дискусии те в икономически, политически, социален
и културен аспект.
31 35 Социално-икономи- Обяснява промените в социално-икономическото развитие на Анализ на един от аспектите в промяната
ческото развитие на България като резултат от балканската ѝ интеграция. на социално-икономическото развитие
България като резул- на България в резултат на ангажираното
тат от балканската ѝ участие на страната в програми за тран-
интеграция – урок за сгранично сътрудничество. Демонстри-
практически дейности и ране на умение за прилагане на истори-
дискусии чески подход с цел оценка на съвременни
политически, икономически и социални
процеси.
32 35 БЪДЕЩЕТО НА ЕВ- Коментира перспективите във вътрешнополитическата диферен- Индивидуална и групова работа.
РОАЗИАТСКИЯ РЕ- циация на Евроазиатския регион. Коментиране на перспективите във
ГИОН Коментира перспективите на интеграционните процеси в реги- вътрешнополитическата диференциация
Бъдещето на Евроази- она. на Евроазиатския регион и перспективите
атския регион – урок за Сравнява стопанското развитие на региона със Северноамери- на интеграционните процеси в региона.
нови знания канския регион. Сравняване на стопанското развитие на
Анализира информация от различни източници. региона със Северноамериканския регион.
Анализиране на информация от различни
източници.
33 36 Сравнение на стопан- Сравнява стопанското развитие на Евроазиатския регион със Комплексен географски анализ на два от
ското развитие на Ев- Северноамериканския регион. регионите на основата на причинно-след-
роазиатския със Север- Анализира информация от различни източници. ствена взаимовръзка между природноре-
ноамериканския регион сурсни, демографски и историко-полити-
– урок за практически чески особености, социален и икономи-
дейности и дискусии чески потенциал, съвременно развитие и
вътрешни регионални контрасти и пробле-
ми с цел открояване на общи тенденции и
регионалните специфики.
34 36 Бъдещето на Евро- Коментира перспективите във вътрешнополитическата диферен- Групова дискусия, свързана с проучване
азиатския регион в циация на Евроазиатския регион. и обсъждане на информация от различни
глобалната политика Коментира перспективите на интеграционните процеси в реги- източници. Демонстриране на умения
и икономика – урок за она. за учене и на социални и граждански
практически дейности и Анализира основните културно-политически и стопански харак- компетентности: умения да се изслушва,
дискусии теристики на Евроазиатския регион. анализира и да се сравняват различни
Интерпретира ролята на региона в глобалната политика и ико- гледни точки; самостоятелност, отговор-
номика. ност и толерантност при участие в диалог
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски и дискусии. Достигане до консенсусни
казус. решения.
47
 48
1 2 3 4 5 6
35 36 Европа, Азия и Бълга- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Индивидуални и групови дейности, свър-
рия – урок за обобщение клас, модул 4. зани с анализирането на географски и
икономически знания за география на ре-
гионите и страните; формиране на активна
гражданска позиция по проблемите на
Евроазиатския регион и България.
Проверка и самооценка чрез задачи на
обобщението.
36 36 Европа, Азия и Бълга- Съгласно учебната програма по география и икономика за 11. Решаване на задачи. Писмено общокласно
рия – урок за контрол клас, модул 4. диагностично оценяване.
 III. ДИДАКТИКО-ГЕОГРАФСКИ РЕСУРСИ НА ОБУЧЕНИЕТО
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 11. КЛАС

1. МОДУЛ 2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ОБЩЕСТВЕНА КУЛТУРА

1.1. Уроците за нови знания в модул 2

І. ГЕОГРАФИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

1.1.1. ПОЛИТИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ И ГЕОПОЛИТИКА

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Същност и разви- Познава същността на политическата география и мястото ѝ сред другите геополитическо
тие на политичес­ науки. положение,
ката география и Идентифицира понятието „геополитика“. европоцентризъм,
геополитиката Разбира приносите на древните народи за организация на държавата и об- атлантизъм, евра-
ществото. зийство
Интерпретира значението на Великите географски открития за поли-
тическото и икономическото развитие на света.
49
Познава идеите на Алфред Маън и Халфорд Макиндер за развитието на
политическата география.
Коментира предимства на морските държави спрямо континенталните.
Анализира съвременните промени на политическата карта на света.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
План
2. – 3. Същност и развитие на политическата ге- нето на голям европейски „комплекс“ (или единството
ография и геополитиката на Европа) вероятно ще бъде извършено под егидата
1. Основни геополитически теории на Германия.
2. Географско пространство, геополитическо поло- Последната теза на Келен за „необходимостта от
жение и държавни граници обединяването на Европа и ключовата роля на Герма-
3. Формиране и съвременна структура на политиче- ния“ всъщност е и основната идея в геополитическата
ската карта на света му теория. Той доразвива геополитическите принципи
на Ратцел по отношение на конкретната историческа
Географски и методически щрихи ситуация в тогавашна Европа, довеждайки до логичес-
кия им завършек идеите му за „континенталната дър-
Допълнителни текстове и информация по те-
жава“ по отношение на Германия, като доказва, че в
мата
контекста на Европа именно Германия е онова прос-
● Рудолф Келен и раждането на геополитичес- транство, притежаващо необходимата „осова динами-
ката наука ка“, което е призвано да структурира около себе си
Геополитиката дължи името си на шведския учен останалите европейски държави.
Йохан Рудолф Келен (Челен) (1864 – 1922) – извес- Така Келен интерпретира Първата световна война
тен юрист, изкуствовед и професор в университетите като естествен геополитически конфликт между дина-
на Гьотеборг и Упсала. В трудовете му се съдържат мичната експанзия на Германия (държавите от Оста) и
основните принципни постановки на геополитическата противодействащите ѝ периферни европейски (и неев-
наука. Според него мощта е дори по-важен фактор за ропейски) държави (Антантата). Именно различието
гарантиране на съществуването на една държава, от- в геополитическата динамика на ръста – която е низ-
колкото законът, защото последният може да бъде на- ходяща за Великобритания и Франция и възходяща за
ложен само със сила. Германия – предопределя разпределението на силите
В книгата си „Великите държави“ (1910) Келен се в този сблъсък. При това според него Германия про-
опитва да докаже, че поради географското си поло- дължава да се отъждествява в геополитически план с
жение малките страни са обречени на зависимост от Европа въпреки поражението си в световната война.
„големите“ (или „великите“), които пък – пак поради За първи път Келен използва понятието „геополи-
своята „географска съдба“ – са натоварени с мисията тика“ в книгата си „Държавата като форма на живот“
да ги обединят в големи географски и икономически (1916). В нея той (подобно на Ратцел) концентрира ос-
„комплекси“. Келен посочва, че подобни „комплекси“, новното си внимание върху природата на държавата:
и в частност САЩ, Британската и Руската империя, се „Държавата не е случаен или изкуствен конгломерат,
оформят още през ХVІІІ – ХІХ век, докато формира- обединяващ различните страни на човешкия живот и

7. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.

 съществуващ само благодарение на формулираните
от юристите закони. Тя е дълбоко вкоренена в истори-
ческите и конкретните реалности, присъщ ѝ е органич-
ният ръст, т.е. държавата е биологично образувание,
или живо същество“. И като такова, то се подчинява
на законите на ръста: „силните, жизнеспособни дър-
жави, разполагащи с ограничени пространства, се под-
чиняват на категоричния императив за разширяване на
собственото пространство по пътя на колонизацията,
сливането (обединението) или завоеванието“. Държа-
вата намира най-пълното си изражение в империята –
като общност на териториите и пространствата. Оттук
и изводът, че геополитиката (като политическа наука)
следва да даде своя принос за изясняване на същността
на държавата. За разлика от геополитиката политиче-
ската география изучава местообитаването на човеш-
ките общности във връзка с останалите елементи на
Земята. Келен приписва на държавата „преди всичко
инстинкт за самосъхранение, тенденция към нараства-
50 не и стремеж към власт“ и смята, че цялата история
на човечеството представлява борба за пространство,
стигайки до извода, че „великата държава, опирайки се
на военната си мощ, предявява претенции и простира
влиянието си далеч отвъд пределите на собствените си
граници“. Той открито заявява, че „великите държави
са експанзионистки по презумпция“, и заключава, че
пространството на вече поделения днешен свят може
да бъде преразпределено само със сила. Но ако Ратцел
разглежда държавата като „нисш тип организъм“, срав-
нявайки я с водораслите, Келен смята, че „държавите,
взети в историческото си развитие, представляват, по-
добно на хората, чувстващи и мислещи организми“. И
тъй като според него борбата за съществуване е в ос-
новата на живота на всеки организъм, то и държавите
се развиват в съответствие с нейните правила. Според
Келен в живота на държавата борбата за съществуване
е борба за пространство. Той подчертава: „жизнеспо-
собните държави, чието пространство е ограничено,
са подчинени на категоричния политически императив
да разширят територията си по пътя на колонизацията,
обединението или завоеванието. Някога пред подобно
предизвикателство е била изправена Англия, днес пред
него са изправени Япония и Германия. Както се виж-
да, тук не става дума за някакъв инстинктивен стремеж
към завоевание, а за естествен и необходим ръст, по-
роден от необходимостта за оцеляване“.
Разбира се, Келен не отрича, че в хода на „неизбеж-
ното нарастване на държавата“ под въпрос се оказва
бъдещето на малките държави, тъй като „появата на
все повече велики (или просто големи) държави става
за сметка на малките“. В резултат от което „малките
държави или биват изтласквани към периферията, или
се съхраняват в граничните зони, или просто изчез-
ват“, като подобно развитие се намира „отвъд общо-
приетите представи за справедливо и несправедливо“.
Според Келен икономиката на държавата не може
да бъде нито чисто аграрна, нито изцяло индустриална.
Като решение на проблема той предлага своеобразен
автархичен модел, при който обаче не става дума за
затваряне на границите с митнически (или други) бари-
ери, а за автархия, заменяща системата на „отворените
врати“ със система на „затворените сфери на влияние“.
Споделяйки тезата на Ратцел за ключовото значе-
ние на физическите условия на външната среда при
формирането на държавата, Кьелен добавя към него и
такива аспекти като културата, икономиката, народа,
формата на управление и т.н.
В книгата си „Държавата като форма на живот“ Ке-
лен се опитва да анализира анатомията на държавната
мощ и нейния географски фундамент. Той посочва не-
обходимостта от органично съчетаване на петте вза-
имносвързани елемента на политиката, в най-широкия
смисъл на това понятие. Според него в този контекст
държавата се състои от пет жизнени сфери: държавата
като географско пространство, държавата като народ,
държавата като икономика, държавата като общество и
държавата като управление.
Що се отнася до геополитиката, Келен я дефинира
така: „това е наука за държавата като пространствено
въплътен географски организъм“. Впрочем освен „ге-
ополитика“ той лансира още четири нови понятия, с
които според него би трябвало да се обозначат основ-
ните раздели на политическата наука:
● икономическа политика (изучаваща държавата
като икономическа сила);
● демополитика („изследване на динамичните им-
пулси, които народът предава на държавата“ –
т.е. своеобразен аналог на „антропогеографията
на Ратцел);
● социополитика (изучаване на социалния аспект
на държавата);
● кратополитика („изучаване на формите на управ-
ление и на властта и взаимоотношенията им с
правните проблеми и социоикономическите фак-
тори“).
Макар че в повечето западноевропейски страни
(включително в родната му Швеция) геополитическите
идеи на Келен не предизвикват кой знае какво внима-
ние, те много бързо стават популярни в Германия.
Ю. Тихонравов, „Класическата геополитика“,
сп. „Геополитика“, 2006, бр. 3
 1.1.2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Геополитически Познава основни геополитически концепции и модели за развитие на света: еднополюсен,
концепции за раз- концепцията за световната власт, мондиализма, евроазиатството. двуполюсен, мно-
витие на общес- Познава основни икономически концепции и модели за териториална ор- гополюсен модел,
твото ганизация на стопанството – на Йохан фон Тюнен, Алфред Вебер и Валтер щандортни теории
Икономически Кристалер.
концепции и моде- Назовава водещите локализационни школи в света.
ли за развитието
на обществото
План
5. Геополитически концепции за развитие на г) геоикономическата концепция – Фриц Рьориг,
обществото Фернан Бродел;
1. Основни геополитически концепции: д) евроазиатство (евразийство) – Н. Трубецкой, П.
а) концепцията за световната власт; Савицки, Г. Флоровски и др.;
б) мондиализъм; е) неоевразийство – Александър Дугин – идеята за
в) нов мондиализъм или неомондиализъм: „третия път“ (съвместяване на капитализма и социа-
– футурологичната геополитическа концепция – лизма), евразийството като телурократия, противос-
Карло Санторо; тояща на атлантическата англосаксонска таласократия 51
– „оптимистичният мондиализъм“ – Франсис Фу- и на съветския консерватизъм (Съветският съюз като
куяма; евразийска държава).
– „Световно правителство“ – по средата между 2. Основни геополитически модели:
мондиалисткия оптимизъм на Франсис Фукуяма а) реална политика;
и атлантическия песимизъм на Самюъл Хън- б) еднополюсният модел;
тингтън; в) двуполюсният (биполярният) модел;
– Жак Атали – настъпването на т.нар. Трета ера г) многополюсният (многополярният) модел;
– ерата на парите, като универсален еквивалент д) теорията за неореализма;
за ценност; е) „цивилизационната теория“.

План
6. Икономически концепции и модели за разви-
тието на обществото
1. Концепции за поляризираното икономическо
развитие – „център – периферия“:
а) модели на моноцентричното развитие;
б) модели на полицентричното развитие;
в) модели на основата на хомогенни региони.
2. Щандортни теории:
а) модел на локализацията на земеделието;
б) модел на локализацията на индустрията;
в) модел на локализацията на обслужващата сфера.
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Неомондиалистката геополитика
Има няколко детайлизирани версии на неомондиа-
лизма. Сред по-известните е футурологичната геопо-
литическа концепция, разработена от Института за
международни политически изследвания (ISPI) в Ми-
лано под ръководството на проф. Карло Санторо.
Според модела на Санторо съвременното човечест-
во преживява преход от биполярния свят към мондиа-
листката версия на мултиполярността (която според
Жак Атали следва да се разглежда изключително в
геоикономическия си аспект). Международните ин-
ституции (ООН и т.н.), които според „оптимистичния
мондиализъм“, изповядван от Фукуяма, изглеждат дос-
татъчно развити, за да станат ядро на бъдещото „Све-
товно правителство“, се разглеждат от Санторо като
„недействителни“ и отразяващи остарялата логика на
двуполюсната геополитика.
Нещо повече, целият свят носи в себе си устойчивия
отпечатък на Студената война, чиято геополитическа
логика продължава да доминира. Според Санторо оба-
че подобна ситуация може да приключи с настъпване-
то на период на цивилизационни катастрофи. В своята
концепция той лансира и възможния сценарий на въп­
росните катастрофи:
● по-нататъшно отслабване на ролята на междуна-
родните институции;
● нарастване на националистическите тенденции
в държавите, членували навремето във Варшав-
ския пакт, както и в тези от Третия свят, което
провокира хаотични процеси;
● дезинтеграция на традиционните блокове (което
не засяга Европа) и прогресивно разпадане на съ-
ществуващите държави;
● начало на епоха на войни с ниска или средна
интензивност, в резултат от които се формират
нови геополитически образувания;
● заплаха от планетарен хаос, която кара различ-
ните блокове да признаят необходимостта от
създаването на нови международни институции,
притежаващи огромни пълномощия, което на
практика означава създаване на Световно прави-
телство;
 ● окончателно формиране на планетарна държава
под егидата на новите международни институции
(т.е. на Световното правителство).
Мястото на този модел е някъде по средата между
мондиалисткия оптимизъм на Франсис Фукуяма и ат-
лантическия песимизъм на Самюел Хънтингтън.
Впрочем сред европейските геополитици има и пряк
аналог на теорията на Фукуяма. Така Жак Атали, който
дълги години е личен съветник на покойния френски
президент Франсоа Митеран, а по-късно ръководи Ев-
ропейската банка за възстановяване и развитие, ланси-
ра сходна теория в книгата си „Линиите на хоризонта“.
Атали смята, че днес сме свидетели на настъпване-
то на т.нар. „Трета ера“ – ерата на парите като универ-
сален еквивалент за ценност, тъй като, приравнявайки
вещите към материален цифров израз, те могат да бъ-
дат управлявани най-лесно и рационално. Самият Ата-
ли свързва този подход с настъпването на т.нар. меси-
анска епоха, като последната се разглежда от него в
52 своя кабалистичен контекст (по-подробно този аспект
е развит в друга негова книга, специално посветена на
месианската идея и озаглавена „Той ще дойде“). Това
го отличава от Фукуяма, който разсъждава в рамките
на строгия прагматизъм и утилитаризъм.
Жак Атали лансира собствената си версия за бъде-
щето, „което вече е настъпило“. Тоталното господство
на единната либерално-демократична идеология и на
пазарната система, заедно с развитието на информа-
ционните технологии, води до това, че светът става
единен и еднороден, а геополитическите реалности,
доминиращи през цялата история на човечеството, с
настъпването на „Третата ера“ минават на заден план.
Тоест геополитическият дуализъм изчезва.
Все пак новият „единен“ свят получава и нова гео-
политическа структуризация, базираща се този път
на геоикономиката. За първи път геоикономическа-
та концепция е развита от историка Фриц Рьориг и е
популяризирана от Фернан Бродел. Геоикономиката
е специфична версия на мондиалистката геополитика,
която анализира приоритетно не географските, кул-
турните, идеологическите, етническите, религиозните
и т.н. фактори, представляващи същността на геопо-
литическия подход, а чисто икономическата реалност
от гледна точка на отношението ѝ към пространството.
За геоикономиката въобще няма значение какъв народ
обитава конкретната територия, какви са неговата ис-
тория, културни традиции и т.н. Всичко се свежда до
това къде са разположени центровете на световните
борси, полезните изкопаеми, информационните цен-
трове и големите производства. Геоикономиката под-
хожда към политическата реалност така, сякаш „Све-
товното правителство“ и единната планетарна държава
са вече факт.
Въз основа на геоикономическия подход Атали
очертава трите най-важни региона, които в рамките на
единния свят ще се превърнат в центрове на нови ико-
номически пространства:
● Американското пространство, обединило окон-
чателно двете Америки в единна финансово-ин-
дустриална зона;
● Европейското пространство, възникнало след ико-
номическото обединение на Стария континент;
● Тихоокеанския регион, зона на „новия проспери-
тет“, с няколко конкуриращи се центъра – Токио,
Тайван, Сингапур и т.н.
Според Атали между тези три мондиалистки
пространства няма да има никакви съществени раз-
личия или противоречия, тъй като и икономически-
ят, и идеологическият им тип при всички случаи
би бил тъждествен. Единствената разлика е чисто
географското разположение на най-развитите цен-
трове, които концентрично ще структурират около
себе си по-слаборазвитите региони, разположени в
пространствена близост с тях. Подобна концентрич-
на реструктуризация е възможна само ако дейст-
вително настъпи „краят на историята“, или казано
другояче – ако отпаднат традиционните реалности,
диктувани от геополитиката. Тоест цивилизацион-
но-геополитическият дуализъм изчезва, а липсата на
противоположен на атлантизма полюс води до ради-
кално преосмисляне на пространствата. Настъпва
ерата на геоикономиката.
В модела на Атали намират окончателния си из-
раз идеите, формиращи основата на дейността на
т.нар. „Трилатерална комисия“, която е и концепту-
ално-политическият инструмент, разработващ и реа-
лизиращ подобен тип проекти.
Йошихиро Франсис Фукуяма е роден на 27 ок-
томври 1952 г. Франсис израства в Манхатън като
единствено дете в семейството, имал е малък кон-
такт с японската култура и не е изучавал японски
език. Получава бакалавърска степен по класическа
филология и странознание в Университета „Корнел“
в Итака, щата Ню Йорк, където изучава политическа
философия. Защитава в Харвардския университет,
Кеймбридж, щата Масачузетс, докторска степен по
политология, посветена на съветските заплахи за на-
меса в Близкия изток, под ръководството на Самюъл
Хънтингтън.
Фукуяма е известен най-вече с книгата си „Кра-
ят на историята и последният човек“ (1992), в която
твърди, че в световен мащаб разпространението на
либералните демокрации и свободния капиталисти-
чески пазар на Запад е знак за крайна точка на соци-
окултурната еволюция на човечеството и вероятно
окончателна форма на човешко управление.
В своята книга „Краят на историята и последният
човек“ Фукуяма защитава тезата, че либералната де-
мокрация е „крайна точка в идеологическата еволю-
ция на човечеството“, „финална форма на човешко
управление“, лишена от фундаментални вътрешни
противоречия, които биха довели до разпадането
ѝ. Според него идеалът за либералната демокрация
не подлежи на усъвършенстване. Тя се основава на
родствените принципи на свобода и равенство, от
непълното осъществяване на които следват и ней-
ните проблеми. Срещу оптимистично-еволюционния
сценарий на Фукуяма са отправени четири основни
критики:
1. Ислямът като препятствие пред демокрацията;
 2. Проблемът за демокрацията на международно
равнище;
3. Автономността на политиката;
4. Непредвидените последици от технологиите
Следващата му книга, „Социалните добродетели и
създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на
позицията му, че културата не може да бъде отделе-
на от икономиката. Фукуяма е свързан и с възхода на
неоконсервативното движение, от което след това се
дистанцира.
„Идентичност“ е навременна и необходима книга от
автора на световните бестселъри „Краят на историята
и последният човек“, „Политически ред и политически
упадък“ и „Произход на политическия ред“. Предла-
га провокативен анализ на съвременната политика на
идентичността: на нейния произход, еволюция и после-
дици за либералната демокрация и световния ред.
Искането за признаване на собствената идентич-
ност обединява много от случващото се днес в светов-
ната политика. Универсалното признаване на достойн-
ството на всяко човешко същество, на което се гради
либералната демокрация, все по-често се оспорва от
нови, по-ограничени форми на идентичност, основава-
щи се на нация, религия, раса, етнос или пол. Искането
за признаване е в основата на днешната вълна от ан-
тиимигрантски популизъм, радикален ислямизъм и бял
национализъм, а възходът на политиката на идентич-
ността е едно от основните предизвикателства, пред
които са изправени модерните либерални демокрации.
https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/88-2007/
broi2-2007/1102-savremenni-zapadnoevropeyski-
geopoliticheski-shkoli Тихонравов, Ю. „Съвременни
западноевропейски геополитически школи“, сп.
„Геополитика“, 2007, бр. 2.

1.1.3. ГЕОПОЛИТИКА И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Теми Очаквани резултати Нови понятия 53

Глобализация на Обяснява политическите процеси и промени, довели до глобализация на цивилизационен
политическите съвременния свят. регион, Студената
процеси Назовава идеите на Самюъл Хънтингтън за бъдещия модел на световен война, нов
конфликт – „сблъсък на цивилизациите“, ролята на Запада „Западът срещу световен ред
останалия свят“ и глобализацията.
Познава идеите и на други значими геополитици от XX век, представители
на различни школи.
Глобализация на Познава интеграционни модели на икономическо развитие през ХХ и западен
икономическите началото на ХХІ век. интеграционен
процеси Доказва значението на международното политическо и икономическо модел, световен
сътрудничество при решаване на глобалните проблеми – международния интеграционен
тероризъм, търговията с оръжие и наркотици, трафика на хора. модел, нов
икономически ред
План
8. Глобализация на политическите процеси а) ролята на Запада;
1. Политически процеси и промени, довели до гло- б) критика на концепцията.
бализацията на съвременния свят: 3. Други значими геополитически възгледи през
а) Чейс-Дън – пет разпознаваеми аспекти на глоба- ХХ век:
лизацията; а) Франсис Фукуяма;
б) цивилизационен регион; б) Ръдиард Киплинг;
в) Студената война; в) Збигнев Бжежински;
г) глобализация и политика/управление. г) Халфорд Макиндер;
2. Самюъл Хънтингтън и бъдещият модел на свето- д) Зигмунд Бауман;
вен конфликт: е) Мирко Гръчич и Николай Слука.

План
9. Глобализация на икономическите процеси
1. Интеграционни модели на икономическото раз-
витие през ХХ и началото на ХХI век:
а) глобализация и интегриране на световната ико-
номика;
б) новият световен икономически ред;
в) световен интеграционен модел;
г) западен интеграционен модел.
2. Значение на политическото и икономическото
сътрудничество при решаването на глобалните проб-
леми:
а) международна търговия;
б) сътрудничество за контролиране на търговията с
оръжие и наркотици;
в) сътрудничество за контрол на трафика на хора.
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Самюъл Хънтингтън и сблъсъкът на цивилиза-
циите
Съвременната геополитическа ситуация в света
предполага анализ от гледна точка на различни концеп-
ции. Най-нашумяла напоследък е теорията на Самюъл
 Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите и неговото
влияние върху формирането на социалното простран-
ство и държавите.
В трудовете си след 1993 г. и особено с моногра-
фията „Сблъсък на цивилизациите и преобразуването
на световния ред“ американският политолог Самюъл
Хънтингтън изгражда катастрофичен образ на неспо-
койно съжителство между култури и цивилизации в
един бъдещ анархистичен свят на етнорелигиозни кон-
фликти.
Напреженията се генерират в контактните зони
между седем цивилизационни региона в съвременния
свят, които Хънтингтън нарича „културни кръгове“.
Те са следните: Западен (Европа и Северна Америка),
Китайски (Конфуциански), Японски, Ислямски (араб-
ските страни заедно с Турция, Иран, Пакистан и Индо-
незия), Хиндуистки, Славянско-православен (включва
славяните в Източна и Южна Европа, също Гърция и
Румъния) и Латиноамерикански. Тази класификация
54 не отрича подялбата на света на развит Запад, постко-
мунистически Изток и Трети свят (т.нар. развиващи се
страни), но за разлика от нея отчита не само икономи-
ческите показатели, а преди всичко културно-цивили-
зационната специфика и засебеност (вътрешна близост
в рамките на региона).
Западният регион включва културния кръг на като-
лицизма и протестантството. Той е преминал апогея
на своя демографски и стопански растеж. Същото се
отнася и за Япония, която представлява един изолиран
цивилизационен регион. Конфуцианският регион се
характеризира с колосален човешки потенциал и из-
ключителен стопански динамизъм. Ислямският регион
е богат на енергийни ресурси, но има огромен човешки
потенциал от „излишни хора“, задвижвани не толкова
от стопански идеи, колкото от религиозен фундамента-
лизъм. Няма определен модериращ (успокояващ) цен-
тър, какъвто е например Ватиканът за западния свят.
С голям човешки потенциал, но слаб в икономически
аспект и като културен модел е Хиндуисткият регион.
Славянско-православният свят до голяма степен се
идентифицира с колапса на комунизма и СССР. Него-
вите основни конфликтни зони са с исляма и с конфу-
цианския модел (в Сибир). Латиноамериканският кръг
– испаноезичен и католически, обхваща южните части
на САЩ и цяла Средна и Южна Америка.
Африка, както и някои други по-малки и отдалечени
от основните културни кръгове зони попадат извън се-
демте цивилизационни региона. Тези територии са по-
лигон на враждуващи домогвания от страна на Запада,
ислямския свят и в по-малка степен – на конфуциан-
ския и хиндуисткия цивилизационен ареал.
Констатациите и анализите на културните кръгове
довеждат Хънтингтън до формулировката на следните
тези:
1. Гигантските миграции на хора променят разби-
рането за свързаност между територии и етнос. Та-
кива глобални феномени като съвременен транспорт,
стопанска интеграция, ядрена и радиационна сигур-
ност промениха самото понятие „суверенитет“. Днес
и най-мощната държава не е напълно сигурна дори в
собствения си дом. Икономиката на практика е отделе-
на от държавата, щом мощни наднационални концерни
за минути пренасят от страна в страна своите инвести-
ции и свързаните с тях работни места.
2. След дълъг период на двуполюсно противопос-
тавяне „Изток – Запад“ светът е станал едновремен-
но многополюсен и поликултурен. Западното вече не
е непременно израз на съвременност и прогресивност.
Модернизацията на обществото и икономиката не оз-
начава по необходимост създаване на универсална
световна култура, нито пък прозападна ориентация
на другите култури. Европейският модел, възприет от
Америка, е основно изчистен от задържащи фактори и
развит на ново равнище.
Нарушено е равновесието между цивилизационни-
те региони. Ислямският свят преживява демографска
експлозия с дестабилизиращ ефект вътре в страните и
заплашващ техните съседи. Страните извън кръга на
Запада все повече се ориентират към собствената си
ценностна система, което обикновено се свързва с връ-
щането към традициите.
3. Постепенно се създава нов световен ред, опиращ
се главно на културна близост и споделяни ценности.
Опитите за прехвърляне в друг цивилизационен ре-
гион (например кемалистка Турция) рядко завършват
успешно. Страните, които играят ролята на културно
ядро на дадена цивилизация, обединяват около себе си
граничните общества и стават водачи на групи страни.
Универсализмът на Запада все повече го проти-
вопоставя на другите цивилизации и преди всичко на
Китай и исляма. Войните по периферията на културни-
те региони предизвикват хомогенизация и сплотяване
в рамките на региона и опасност от „втвърдяване“ и
ескалация на конфликтите. Те са неминуеми и ще се
развихрят още от началото на XXI век.
При тези условия оцеляването на Запада ще зависи
до голяма степен от това дали Америка ще потвърди
своята западна идентичност – нещо не много сигурно,
като се има предвид разширяването в американската
култура на азиатския, афро-американския и латиноаме-
риканския компонент. Западът започва да разбира, че
неговата култура, макар и уникална, не е универсална.
След упадъка на големите идеологии на XIX и ХХ
век народите се стараят да намерят отговор на въпроса
„Кои сме?“ по най-традиционен начин – чрез произход,
религия, език, ценностни критерии, обичаи, навици,
институции. В цял свят се отбелязва възход на религи-
ите и сектите. Китайската цивилизация, която цял век
бе смятана за нереформируема религиозна обремене-
ност, днес вижда своето цивилизационно превъзход-
ство именно в конфуцианството.
4. Виждането за хармоничния свят, за глобалното
село, обединено от джинси, кока-кола, еднаква младеж-
ка музика и реклами, е една наивна заблуда. Глобално-
то партньорство е също толкова химера, колкото „но-
вият световен ред“ на Джордж Буш от 1991 г. Изчезна
двуполюсният модел на света, разделението на наши и
ваши, на добри и лоши. В света има около 180 държа-
ви, които не се вместват в никаква дихотомична матри-
ца. Става ясно, че колкото по-силна е глобализацията
на икономиката и електронните медии, толкова по-сил-
на е съпротивата срещу нея. Националната държава ще
продължи да е главен актьор на международната арена,
а това ще засилва анархията в международните отно-
шения.
5. Хънтингтън не крие, че върви по следите на Шпен-
глер, Тойнби и Бродел. Западът губи играта. Големите
световни идеологии: либерализъм, социализъм, анар-
хизъм, корпорационизъм, марксизъм, национализъм,
фашизъм, комунизъм, социалдемократизъм, консерва-
тизъм, са наистина продукти на западната култура, но
тази култура никога не е създавала големи религии. В
това отношение тя плагиатства от Изтока. По израза
на А. Тойнби Западът е провинциален и непостоянен.
Дълго се е смятало, че модернизацията и западната
ориентация на азиатските култури ще доведе в крайна
сметка до изкристализиране на универсална световна
култура. Наистина съществува нещо като „култура на
Давос“ на елитите, обменящи на английски информа-
ция в областта на управлението, икономиката и при-
родните науки. Те контролират международните ин-
ституции и големите наднационални корпорации. Но
тази общност не обхваща дори 1% от човечеството
(не повече от 50 млн. души). Количествено днешната
lingua franca – английският, бавно губи позиции. Два
пъти повече хора говорят китайски, наравно с англо-
езичните са говорещите испански и хинду, като послед-
ните се увеличават значително по-бързо. Бързо расте
делът на арабския, значението на руския език намаля-
ва. Наистина английският език е инструмент за глобал-
ни контакти, нещо от рода на метричната система или
Григорианския календар, но ролята му като средство за
влияние върху незападните култури намалява. Опитът
показва също, че консумацията на идентични блага не
създава универсална култура.
6. Западът се оказва все повече сам, изолиран и не-
обичан. Но самият Запад е хетерогенен – той няма общ
език, най-важните му характеристики са отделянето на
светската от духовната власт, наличието на граждан-
ски общества и правова държава, политически плура-
лизъм, чийто резултат е представителната демокрация.
Негова същностна черта е индивидуализмът. За Хън-
тингтън Западът не предлага универсална система и за-
това не може да наложи своите принципи като общова-
лидни. Още повече че другите цивилизации са в период
на връщане към собствените си извори и заменят дос-
1.1.4. ЕЛЕКТОРАЛНА ГЕОГРАФИЯ
Теми Очаквани резултати
Електорална Дефинира същността на електоралната география.
география и Съпоставя видовете избирателни системи.
електорално Дискутира упражняването на избирателно право.
поведение Обяснява основните географски фактори, влияещи върху
електоралното поведение на хората.
План
10. Електорална география и електорално пове-
дение
1. Електорална география – същност и ретроспек-
ция
корошното си чувство на малоценност с нова гордост
и самочувствие. Ред, дисциплина, семейна привърза-
ност, работливост, колективизъм, въздържание – тези
качества позитивно отличават китайската култура на
фона на западната невъздържаност, мързел, индиви-
дуализъм, корумпираност, ниска образованост, неува-
жение към авторитетите и душевна закостенялост.
За разлика от японския и конфуцианския културен
модел, базиращи се на стопанско превъзходство, иден-
тичността на исляма се изразява в огромна религиозна
виталност и фундаментализъм, на който устояват все
по-малко народи от мюсюлманския регион. Тези стра-
ни нямат свой център (такава роля не могат да изпълнят
нито сунитските Индонезия, Саудитска Арабия, Либия
или Пакистан, нито шиитски Иран). Но ислямските
държави имат кървящи граници със своите съседи. От
59 етнически конфликта в света през 1993 – 1994 г. 28
са в ислямски страни, като само 7 от тях са с други
ислямски страни.
7. И така фронтът на исляма и конфуцианството със 55
западната цивилизация, от една страна, и със славян-
ско-православната цивилизация – от друга, ще бъде
главното полесражение в задаващия се сблъсък на ци-
вилизациите от началото на XXI век.
Цивилизационните кръгове, разбира се, не са моно-
литни. Някои общества гравитират едновременно към
два и повече центъра. Някои страни – напр. Япония,
Етиопия и Хаити, Хънтингтън определя като самотни,
тъй като се намират в чуждо цивилизационно обкръ-
жение. Други държави, като Русия, Турция, Мексико и
Австралия, страдат от раздвоение. Те принадлежат към
даден културен кръг, но нямат сигурност в своя път,
изпитват страх от препрограмиране на цивилизацион-
ния им модел от техните колебаещи се елити.
Хънтингтън определя източната граница на Запа-
да като предел на западното християнство. Гърция не
се отнася към Запада. Ключово е мястото на Украйна,
прорязана от цивилизационна граница между католи-
цизма и православието. Но Западът и Русия днес не са
противостоящи, напротив, те имат общи глобални ин-
тереси и проблеми. Те са всъщност големите губещи в
сблъсъка на цивилизациите.
М. Бъчваров, „Враждебни цивилизации или съжи-
телство на различни култури през XXI век“, в „Ге-
ополитически анализи“, София: Захари Стоянов,
2001
Нови понятия
политически сили,
мажоритарна избирателна система,
пропорционална избирателна
система,
смесена избирателна система
2. Електорално пространство и политически партии
3. Изборен процес и избирателни системи
 Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
Електоралното поведение: изследователски пара-
дигми
1. Електоралното поведение (поведението на
гражданите на изборите и във връзка с тях) се смята
за основен елемент на политическото поведение. Пър-
вите изследвания на политическото поведение имат за
предмет поведението на изборите (в търсене на отго-
вор на въпроса какво кара хората да изберат един или
друг кандидат, една или друга партия).
2. Исторически са се развили два типа подходи
към изследване на електоралното поведение. Те са
свързани с достъпността и развитието на методите от
различни научни области (статистика, демография, со-
циална география, социология):
2.1. Екологичен подход. Под „екология“ в поли-
тологията се разбира анализ не само на влиянието на
56 околната среда на дадена територия върху социалното
поведение, но в общ смисъл изучаването на това пове-
дение на основата на информацията, която се получава
от териториално организираните общности. Подходът
приема за обект на изследване общността с нейните
териториални, географски, социални и исторически
характеристики и на тази основа се опитва да обясни
разпределението на подадените за различните полити-
чески сили гласове на изборите. Целта е да се намерят
по-трайни и значими връзки между общите характе-
ристики на изследваната териториална общност и ней-
ните различни съставки и политическия избор. Първа
изледователска работа от такъв характер е книгата на
французина Андре Зигфрид „Политическа картина на
Западна Франция през Третата република“ (1913 г.).
2.2. Психосоциален подход. С развитието на техни-
ките на социологическите анкети (главно след Втората
световна война), които позволяват да се събере пред-
ставителна за общността информация на основата на
допитване до отделни индивиди, възникват нови въз-
можности за обяснение на електоралното поведение.
Обект на изследване е индивидът със своите харак-
теристики, на чиято основа се диференцират различ-
ни ценностни системи. Целта е да се покаже връзката
между аналитично обособените ценностни системи и
политическия избор. Първите работи в тази парадигма
принадлежат на американци (Колумбийската школа –
Пол Лазарсфелд; Мичиганската школа – Ангъс Кем-
пбел и др.).
3. Екологични модели. Те не са „отживели“ време-
то си и днес много изследователи си служат с обясни-
телни модели, основани на екологичния подход.
3.1. Моделът на социалната география
От 1871 г. във Франция се установява дълъг пери-
од на многопартийни избори, които дават възможност
за съдържателни изследвания. Андре Зигфрид се зае-
ма в началото на ХХ век с изучаването на един триде-
сетгодишен период на избори във Франция и открива
зад многообразието неочаквани закономерности: по-
ведението на избирателите се оказва силно зависимо
от социогеографския контекст (пейзажа, типа селища,
системата от обществени отношения). Методът на Зиг­
фрид се състои в това да съпостави разпределението на
гласовете за отделните партии и пространствено дифе-
ренцираните социални структури (общности и отноше-
ния). Той открива редица връзки между политическия
темперамент и географските дадености. Зигфрид из-
пробва метода си в департамента Вандея. Той откри-
ва две геоложки структури: северен гранитен масив и
южна варовикова равнина, върху които почти изцяло
се наслагват две отграничени политически зони. Зиг­
фрид заключава: „Гранитът гласува надясно, варови-
кът гласува наляво“. Обяснението на това той вижда в
различния тип пейзаж (открит или затворен), в произ-
тичащите от това различни типове селищни образува-
ния (затворени в долините или отворени към равнина-
та), в различния тип собственост (едра, концентрирана
или дребна, разпиляна), в различния тип произтичащи
от това социални структури (традиционно-йерархични
и затворени в себе си или плуралистични и индиви-
дуалистични, отворени към света) и в различната роля
на католицизма (силен на север, слаб на юг). Впослед-
ствие Зигфрид прилага метода си към по-обширната
територия на Западна Франция и създава първия обяс-
нителен модел на политическото поведение: геология
– тип селища – тип собственост – социални структури
и религиозни практики – политически ориентации.
3.2. Моделът на историческата травма
Натъквайки се на множество изключения в модела
на Зигфрид, друг френски социолог – Пол Боа – изтък-
ва, че моделът се нуждае от допълнение. Според него
народните маси имат собствени традиции (политиче-
ски рефлекси), които се определят от историческия им
опит, а не толкова от географската рамка на тяхното
съществуване.
Боа прави микроизследване в департамента Сарт
(1960) и открива две политически зони, които са разде-
лени не по географски, а по исторически признак: на-
селението в двете зони е изживяло по различен начин
национализацията на църковните имоти по време на
Френската революция (1789). Богатите селяни от Запа-
ден Сарт очакват да си присвоят тези земи, но остават
излъгани и се превръщат в противници на революция-
та; бедните селяни и занаятчии от Източен Сарт, свър-
зани с градовете, приемат положително тази мярка и
остават привърженици на революцията. Този спомен
според Боа за дълги години напред ще влияе върху по-
литическото поведение на жителите на двете зони.
4. Двата модела фактически откриват значението
на историческия и социалния контекст върху полити-
ческото поведение, което оттогава нататък се разглеж-
да като хаотичен индивидуален избор, неподвластен на
някакви закономерности. Двата метода се обединяват
в работи на съвременни политолози, занимаващи се с
географията на изборите.
5. Напоследък особено силно развитие има коли-
чествената екология: факторни, типологични, йерар-
хични анализи на връзката между социогеографския
контекст и политическото поведение. Факторният ана-
лиз позволява да се извлекат от множеството онези
променливи (фактори), които в най-голяма степен мо-
гат да служат за обяснение на политическото поведе-
ние. Типологичният анализ класифицира териториите
според разпределението на гласовете за политическите
сили.
Йерархичният анализ строи скали на териториал-
ните единици според определени политически призна-
ци. Последното, допълнено със сложни статистически
методи (регресионни анализи, корелационни анализи),
позволява да се оценява и трансферът на гласове от
едни избори към други.
6. Екологическите подходи имат своите граници
на обяснение. С урбанизацията и модернизацията на
обществата влиянието на традиционните структури (и
мотивации на политическото поведение) отслабва зна-
чително. На основата на горните методи днес се при-
лага т.нар. контекстуален анализ, който се стреми да
строи модели на основата на множество обяснителни
променливи, изведени от контекста (включително со-
циален състав на населението, дял на социопрофесио-
налните групи, равнище на образование и т.н.).
7. Психосоциални модели. Те възникват и се раз-
виват заедно с техниките на социологическите анкети.
7.1. Колумбийската школа
Първите анкети са проведени от социолога Пол
Лазарсфелд от Колумбийския университет във Ва-
шингтон през 1940 г. във връзка с влиянието на кам-
панията върху изхода от изборите в едно полуселско
шерифство в Охайо. Изследователите съставят списък
от представителна извадка, която анкетират през равни
интервали от време преди, по време на и след кампа-
нията.
Изследването установява:
– силна зависимост между социалния статус и по-
литическите предпочитания (тясна връзка между
политическото и социалното мислене);
– ограничен ефект на кампанията (социален детер-
минизъм, който прави избирателите по-чувстви-
телни към онова, което вече очакват да чуят);
– силно влияние на междуличностните контакти
върху политическите предпочитания (особено в
микросоциалното обкръжение: семейство, съсе-
ди, приятели).
7.2. Мичиганската парадигма
Паралелни анкети се провеждат и от изследователи
в Мичиганския университет (1948 г., Кемпбел, Милър
и др.). Те се отнасят критично към социалния детерми-
низъм на Лазарсфелд и смятат, че не е достатъчно да
се установи, че католиците, евреите или тъмнокожите
гласуват по-често за демократите, а че е необходимо
8. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
да се разбере същността на такъв избор. Според тях
изповядваната религия, социалното положение или ет-
ническата принадлежност не могат да обяснят електо-
ралните движения в краткосрочен план. Затова те нас-
тояват върху индивидуалната психология и политиче-
ските разбирания повече, отколкото върху груповата
принадлежност или социокултурните характеристики
на избирателите.
Резултатите са публикувани в често цитираната
книга „Американският избирател“ (1960).
Открояват се два главни фактора на електоралното
поведение:
– партийната самоидентификация (емоционалната
привързаност към партия, програма, кандидат);
– електоралният контекст (тип избори според из-
борния залог и основните теми на политическата
борба).
Тези изследователи установяват, че огромната част
от американците всъщност никак не се интересуват от
политика и реагират на политическите стимули по-ско- 57
ро емоционално, а не рационално.
8. Мичиганската парадигма доминира в САЩ и
Великобритания почти двадесет години. Тя има и кри-
тици, които изтъкват, че за това време партийната са-
моидентификация силно намалява, а в политическия
дебат навлизат съвсем нови политически теми, около
които се формират нови вододели в общественото мне-
ние. Според изследователи като V. O. Key, S. Verba и др.
избирателят вече не е пасивен, подвластен на полити-
чески внушения, а все повече проявява индивидуална
активност. Електоралното поведение се определя все
повече от залога на изборите, от действително диску-
тираните политически теми. Тези изследователи пре-
откриват една по-скоро обяснителна схема, произлязла
от идеята на Anthony Downs за активния консуматор.
Според схемата, избирателят се държи като консума-
тор в една ситуация на широко предлагане. Така граж-
данинът действително избира „политическата стока“
на основата на множество мотивации. Избирателят е
рационален, той винаги пресмята ползите и загубите.
9. Напоследък повечето изследователи на електо-
ралното поведение смятат, че съществуващите пара-
дигми като цяло вече са недостатъчни за обяснение на
мотивациите на политическото поведение. От години
работи международна изследователска група (френ-
ско-американска), която си поставя за цел да анализира
критично изследователските подходи в обяснението на
политическото поведение и да предложи нов подход.
А. Тодоров, по N. Meyer, P. Perrineau, „Le
comportement politique“, P. Armand Colin, 1992
 1.1.5. ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Езикови Познава основните езикови семейства в света: индоевропейско, кавказко, етническо
семейства и уралско, алтайско и семито-хамитско. самосъзнание,
езикови групи в Изработва картосхема на териториалното разпространение на езиковите етническо
света семейства и езиковите групи в Европа. самоопределение
Анализира информация от различни източници.
Географско Съпоставя основните признаци на религиите в света: християнство, ислям,
разпространение будизъм, индуизъм, юдаизъм, и техните ценности.
на основните Познава основните религиозни течения (направления): католицизъм,
религии в света протестанство, източно православие, сунити, шиити, алиани.
Доказва връзката религия – демографски особености на населението.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Социално- Познава основните характеристики на социално-демографските процеси. икономически
демографски Дискутира взаимното влияние на демографските и социалните процеси. неактивно
процеси Интерпретира информация от различни източници. население
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.

58 План
13. Езикови семейства и езикови групи в света 3. Етнос и етническа общност
1. Етногеография и география на езиците 4. Основни езикови семейства и групи
2. Култура и цивилизация

План
14. Географско разпространение на основните 4. Юдаизъм – особености, развитие и разпростра-
религии в света нение
1. Същност и класификация на религиите 5. Будизъм – особености, развитие и разпростране-
2. Християнство – особености, развитие и разпрос- ние
транение 6. Индуизъм – особености, развитие и разпростра-
3. Ислям – особености, развитие и разпространение нение

План
15. Социално-демографски процеси
1. Основни характеристики на социално-демограф-
ските процеси:
а) социална структура;
б) социална стратификация;
в) икономическо разслоение;
г) социална мобилност;
д) социално неравенство
2. Взаимно влияние на социални и демографски
процеси:
а) безработица;
б) икономически неактивно население;
в) капанът на безработицата;
г) бедност
3. Главни средства за решаване на социално-де­
мографските проблеми
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Етнокултурни региони в света
Всяка утвърдена от географските норми територия
като геополитическо понятие и реалност е своеобразна
палитра от контрасти, които отразяват разнообразни
процеси – социални, етнопсихологически, религиозни,
културни, езикови и пр. По правило регионите привли-
чат значителни човешки ресурси и населението им се
отличава с относителна етническа и езикова хетероген-
ност. На базата на комплексни предпоставки те фор-
мират собствени стереотипи в ценностната система,
които се проявяват отчетливо както в представата за
самите себе си, така и в регламентирането на взаимо-
отношенията с другите.
Съставът и формиралите се етноси, плод на смес-
ване на заварено автохтонно население с придошли
заселници, или чистият му хомогенен състав придават
специфична картина на цялостния му цивилизационен
облик. Възходите и спадовете, приливите и отливите
на междусъседски отношения, периодите на широко-
обхватна интеграция или на продължително открита
враждебност са основните типологични характерис-
тики на историческите връзки, които „произвеждат“
конкретни – в областта на политиката и икономиката,
и опосредствани – в сферата на духовността, крайни
резултати.
На базата на интердисциплинарния подход и в тяс-
на връзка с другите обществени науки трябва да бъ-
дат подложени на обяснение редица актуални въпроси,
като: възникване, същност, трансформации, територи-
ален обхват, буферни зони, взаимоотношения, тенден-
ции в развитието и изменението на световния етнос и
религии.
 Проблемът за взаимоотношението „култура – ре-
лигия“ влияе върху социокултурните и обществе-
но-политическите особености в развитието на страни
и региони. Религията е елемент на обществената сис-
тема и културен феномен. Религиозните представи и
убеждения въздействат върху душевния мир на всеки
индивид. Те регламентират битието му. В лоното на
религията се зараждат множество базови елементи на
материалната и духовната култура.
Въздействието на религията, като една от най-раз-
пространените форми на духовната култура, е пряко
и косвено. От една страна, религиозните норми непо-
средствено регулират социалните процеси, а от друга,
влияят върху тях чрез други направления на културата
(морално-етично съзнание, естетическо възприятие и
пр.).
Всеки опит да се обхване в пълнота взаимоотно-
шението „култура – религия“, би претърпял неуспех,
ако не се анализират двете страни на процеса: първо,
без изключение всички прояви на религиозен живот са
включени в културата на човечеството, и второ, ако
религията се възприеме като част от културата, то ак­
с­иологически – в ценностен и оценъчен аспект, те са
равноправни (равнопоставени).
От гледна точка на културната география е важен
въпросът за прокарването на граници между етнокул-
турните региони. Това е доста сложен процес в съвре-
менния свят, където все повече се говори за унифика-
ция на културата.
В условията на житейска динамика, при конверген-
ция на културата, различните етнокултурни елементи
(език, религия, бит и пр.) постепенно стават достояние
на цялото човечество. Понастоящем географията на
отделните културни елементи не съвпада с географи-
ята на етносите.
Това не означава обаче, че традиционната култура
изчезва. Дори в толкова динамичен неин сегмент като
женската мода тя съхранява етническата си специфика.
И ако в Европа и Северна Америка този процес не е
толкова осезателен, в Азия, Латинска Америка и Аф-
рика той има много по-устойчиви национални форми.
Твърде дискусионен е въпросът дали територията
налага културата, или обратно. Отговорът му се пре-
допределя в диапазона от географския детерминизъм
(всичко, което е култура, се определя от природата) до
географския нихилизъм (човекът е обществен елемент,
върху който влиянието на природните фактори е нез-
начително).
Един от подходите при райониране на културата
е свързан с формирането на природно-културно-гео-
графски комплекси. Границите на културните региони
се формират в ранния стадий на тяхното възникване и
по същество са природогеографски (брегове, планини,
реки, пустини и др.).
Според друг подход обхватът на културните реги-
они се определя предимно от изповядваната религия. 59
Поради това етнокултурните региони се определят
по конфесионален признак. Такъв подход използва
Самюъл Хънтингтън, както и ЮНЕСКО.
Ядро на етнокултурните региони твърде често са
древни цивилизации, формирани в процеса на интен-
зивни взаимоотношения на различни етноси.
Една от задачите на районирането е определянето
на такива ядра – центрове със световно значение при
обособяването на цивилизациите. Те могат да бъдат
разположени върху компактни територии (индуистка,
православна) или върху разпръснати територии (про-
тестантска в Европа, Северна Америка, Южна Афри-
ка, Австралия и Нова Зеландия).
Само силна култура с мощна религиозна маса е в
състояние да формира етнокултурен регион.

Таблица 1. Етнокултурни региони на света

№ по Етнокултурен Пространство, което заема Религиозен Ядро на

ред регион фундамент етнокултурния
регион
1 2 3 4 5
1 Римо-католически Южна Европа, Латинска Америка, католицизъм Рим
Филипините
2 Протестантски Северна и Средна Европа, Северна протестанство Няма. Характеризира
Америка, Южна Африка, Австралия, се с разпръснатост.
Океания
3 Славянско- Източна Европа, Балканите, Сибир, православие Константинопол, от
православен Северът на Далечния изток, част от XV век – Москва
Закавказието
4 Арабско- Предна и Средна Азия, част от Южна ислям Мека и Медина
мюсюлмански и Югоизточна Азия, Северна Африка
5 Будистки Централна и Югоизточна Азия будизъм Тибет
6 Индуистски Индия, Непал, индуизъм долината на Ганг
Северната част на Шри Ланка
7 Конфуциански Източна Азия конфуцианство, Голямата китайска
даоизъм и будизъм равнина
8 Шинтоистки Япония шинтоизъм и будизъм Японските острови
 1 2 3 4 5
9 Африкански Тропическа Африка местни традиционни –
(потенциален) вярвания;
неокатолицизъм,
протестантство и
ислям
А.  Дерменджиев, „Социална и културна география. Анализ(и), контексти(и), (с)мисли“, Велико Търново,
ИВИС, 2018, 400 с., с. 308 – 312

1.1.6. ДЕМОГРАФСКИ ПРОБЛЕМИ И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Демографски Дефинира демографския преход и връзката с типовете просто
преход. Глобални и възпроизводство. възпроизводство,
регионални тенденцииПроследява развитието на демографския преход. стеснено
в демографското Анализира демографската ситуация на глобално равнище. възпроизводство,
развитие на света Дава примери за регионални различия в изменението на основните разширено
демографски показатели. възпроизводство
Анализира информация от различни източници.
60 Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Демографски проблем Обяснява основните характеристики на демографския проблем чрез фертилна възраст,
демографски показатели. коефициент на
Доказва регионални различия на демографския проблем. плодовитост
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Демографска Обяснява демографската политика като инструмент за решаване на стимулираща
политика демографския проблем. демографска
Познава видовете демографска политика. политика,
Посочва примери за успешна демографска политика на регионално лимитираща
равнище. демографска
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски политика
казус.
План
17. Демографски преход. Глобални и регионал- 2. Глобални и регионални тенденции в демограф-
ни тенденции в демографското развитие на света ското развитие на света
1. Демографски преход и демографска ситуация

План
18. Демографски проблем в) коефициент на плодовитост;
1. Основни характеристики на демографския проб- г) демографска криза;
лем: д) демографска стагнация
а) демографски взрив; 2. Регионални различия на демографския проблем
б) фертилна (детеродна) възраст;

План
19. Демографска политика
1. Видове демографска политика:
а) стимулираща демографска политика;
б) лимитираща демографска политика;
в) либерална демографска политика
2. Демографска политика на регионално равнище
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Застаряващите страни в Азия
Страхът от застаряване на нацията накара Китай
да се откаже от политиката, според която едно семей-
ство не бива да има повече от едно дете. Пред сходни
демографски проблеми са изправени и други азиатски
държави.
Разпространеният преди години страх от експло-
зия на световното население междувременно отстъпи
място на страха от намаляването на населението. И то
не само в Европа, а и в Китай и други развити азиат-
ски страни, като Япония. Броят на възрастните хора
се увеличава вследствие на нарасналата продължи-
телност на живота. И в бъдеще това ще бъде сериозно
предизвикателство пред социалните системи. Основна-
та причина за това развитие е промяната в раждаемост-
та. В повечето индустриални, а отскоро и в бързо раз-
виващите се страни, с изключение на Индия, жените
раждат средно по-малко от 2,1 деца. А това е квотата
на раждаемост, необходима за запазване на население-
то. Много правителства се опитват да оказват влияние
върху развитието на населението по различни начини.
Китай след края на „политиката на едното
дете“
След ерата на Мао Китай въведе политика, според
която едно семейство не биваше да си позволява пове-
че от едно дете, тъй като неконтролираното увеличава-
не на населението не съответстваше на стремежите на
Дън Сяопин за увеличаване на благосъстоянието. Ки-
тайските плановици все пак стигнаха до извода, че при
намаляваща раждаемост най-гъстонаселената страна в
света ще се сблъска с тежки социални трудности.
Разходите дори само за едно дете са много големи.
Ето защо през 2015 г. Китай официално се сбогува
с политиката на едното дете и вече разрешава по две
деца в семейство. Очевидно Пекин иска в бъдеще да
се откаже изцяло от ограниченията за броя на децата,
както се вижда от новия проектозакон за семейното
право, който бе гласуван през 2020 г. За да насърчи
раждаемостта обаче, Пекин трябва да облекчи жените,
за да могат те да съчетават професията и семейството.
Много китайски фирми гледат с недоволство на нова-
та семейна политика и се опитват да назначават все
по-малко жени, които искат да раждат, за да пестят раз-
ходи. И обратно: много китайски семейства са доволни
от политиката на едното дете, тъй като разходите за
възпитание и обучение на подрастващите са огромни.
Търсят се добри идеи
За това говори и фактът, че раждаемостта в Китай
през 2019 г. не е нараснала, както се очакваше след
края на политиката на едното дете. В страната са се
родили 1,3 млн. вместо очакваните 3 млн. деца. По-
следното предложение, за цялостно премахване на
ограниченията, е дело на двама социолози. Според
него трудещите се над 40 години без деца би трябвало
да внасят определена част от заплатата си в специален
фонд за новородени. След раждането на две деца те ще
имат право на детски надбавки от този фонд. Ако оба-
че семейството остане с по-малко от две деца, ще има
право на детски надбавки при навършване на пенсион-
на възраст. Държавната китайска телевизия коментира
предложението като „пълно безумие“. Правилното ре-
шение било подобряване на държавните условия, за да
бъдат насърчени младите жени да раждат повече деца,
а не да бъдат затормозявани допълнително. Пекински-
ят педагог Ксян Бинги пък настоява за създаването
на образователен фонд и на фонд за насърчаване на
раждаемостта. „Какво би било, ако държавата поеме
част от разходите за образование, медицински услуги
и прехрана от раждането до навършването на пълно-
летие? Създаването на едно дете е безплатно, но след
това излиза скъпо. Този модел може да бъде изпробван
първоначално в слаборазвитите региони“, казва той.
Иран: Колебания в семейната политика
Иран също изпробва различни модели на семейно
планиране. Раждаемостта в Иран намалява със същите
темпове, с каквито и в Китай, макар и без принудител-
ни мерки за ограничаването ѝ. По времето на шаха съ-
ществуваше модерна политика на семейно планиране,
която беше подкрепяна от САЩ. Тази програма обаче
не оказа влияние върху намаляването на раждаемостта.
По време на ислямската революция през 1979 г.
иранските жени раждаха по шест деца. А през 80-те
години на ХХ век раждаемостта достигна своя апо-
гей – до 6,5 деца. Всъщност това беше патриотична-
та реакция на призива на аятолах Хаменей по време
на Иракската война да бъде създадена 20-милионна
армия. След войната изтощената икономика и проб-
лемите на нарастващото младо население принудиха
президентите реформатори Рафсанджани и Хатами да
променят курса. Беше създадена държавна програма и
семействата с две деца се превърнаха в норма. Тази
програма за семейно планиране се натъкна на неодо-
брението на консервативния хардлайнер Ахмадине-
джад. Многото деца в едно семейство бяха обявени
за благословия, а семейното планиране – за страте- 61
гия на Запада за отслабване на Иран. Духовният во-
дач аятолах Хаменей също обяви семейната политика
на предишните правителства за грешка, която трябва
да бъде коригирана. До 2014 г. в Иран бяха въведени
редица мерки за насърчаване на раждаемостта. Беше
прекратена продажбата на противозачатъчни средства.
Правителството насърчаваше финансово раждането на
повече деца. Беше ограничен достъпът на жените до
определени специалности. Всички тези мерки обаче не
можаха да променят броя на новородените. На всяка
жена в Иран се падат по около две деца.
Япония залага на изкуствения интелект
Япония вече е сравнително „застаряваща“ страна.
Една четвърт от населението е над 65-годишна въз-
раст. Тенденцията е възходяща при същевременно на-
маляване на населението от 128 млн. понастоящем до
прогноза за 112 млн. през 2045 г. През 2005 г. в Япония
беше създадено Министерство за повишаване на раж-
даемостта. Преди няколко години експертите направи-
ха предложения за премахване на „брачните бариери“,
които включват и финансова подкрепа при търсенето
на партньор. Всички тези мерки обаче не успяха да по-
вишат раждаемостта сред японските жени. За разлика
от други държави, като Индия и Иран, в Япония има
повече вакантни работни места, отколкото търсещи
работа хора. Много японски фирми привличат работ-
на ръка не само с по-високи заплати, а и с оферти за
прекарване на свободното време и за гъвкаво работно
време. Някои от фирмите дори дават консултации по
семейно планиране и платени отпуски по време на май-
чинството. Това вероятно няма да промени значително
демографското развитие, тъй като някои фирми вече
изцяло въведоха роботизирани производствени линии.
Япония залага на изкуствения интелект и роботиката,
включително в сферата на грижите за възрастни и бол-
ни хора.
https://www.dw.com/bg
 1.1.7. СЕЛИЩА

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Селища Разграничава типовете селища в исторически и пространствен аспект.
Познава признаците за дефиниране на съвременните селища в различните
региони.
Представя информация за функционалната класификация на градовете.
Изработва модел на съвременен град.
План
22. Съвременните селища
1. Специфика и особености на селищата
2. Селски и градски селища
3. Класификация и типология на градовете
4. Териториална структура на градовете
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
62 мата:
● Абстрактни видове структури за планиране
на градовете
Днешните градове са изградени като саморазвива-
щи се форми. На някои места се появява центърът и
около него започват да се образуват все повече микро-
райони. В зависимост от ландшафта, терена и местопо-
ложението на производствените мощности градовете
се саморазвиват под една или друга форма, от радиал-
ни (Москва) до градове с „една улица“ (Кривой Рог).
Радиално-пръстеновидните градове (Москва) се
формират главно на кръстовището на транспортни
пътища и речни разклонения. Предимствата на такива
градове са равномерният растеж и подобреното прос-
транствено разширяване, както и по-голямата достъп-
ност до центъра на града. Днес тази подредба се смята
за най-мобилната форма на устройството на града
 Шахматна, или кръстосана, подредба (Чикаго,
Пекин, Киото) се среща главно в пресечната точка на
два сухопътни маршрута, които определят бъдещото
разположение на улиците. Развивайки се, такъв град
започва да оформя функционалните характеристики на
определен микрорайон, разделяйки ги на правоъгълни-
ци (спален сектор, индустриална зона, зона за отдих).
Тази подредба е по-взискателна към социалните изчис-
ления, но по-проста при планирането.
Стрийт-линейна, или линейна, структура (Ротер-
дам, Волгоград, Сан Франсиско) се среща главно там,
където има някаква пречка за формирането на кон-
центричен град (например планинска верига, широко
радиална
(звездообразна)
планировка,
правоъгълна
планировка, надлъжна
планировка, градска
инфраструктура
речно корито или морски бряг). Има и производствени
причини за образуването на линейни градове, напри-
мер разработване на мини или кариери (Кривой Рог).
Линейната структура не е най-привлекателната за раз-
витие, тъй като транспортирането в рамките на града
до различни негови функционални части отнема много
време и се изискват допълнителни разходи.
Многопътна, или звездна, структура (Париж) е
вид радиална конструкция, но пресичанията на улиците
в него придобиват Y-образни форми. Най-често това
се дължи на желание за опазване на природните зони.
Подобна структура е по-характерна за старите градове
(квартали) с неплътни сгради и може да няма отчетли-
ви пръстеновидни маршрути. Образуването на такива
градове е същото като радиалното. Недостатъци са
малката гъстота на населението и големите размери на
такива градове.
Многоядрена, или лобова, структура (Стокхолм,
Брянск, Киев) се появява в онези градове, които са
комбинирани от няколко малки населени места. Така се
създават няколко центъра (ядра) в града, около които
се осъществява по-нататъшно развитие. Подобна кон-
струкция има по-ниска концентрация на населението (в
сравнение с радиалната) и също води до неравномерно
развитие.
Неправилна (спонтанна) структура (Истанбул)
най-често възниква в страни от Третия свят, в които
градовете започват „от казарми“. Казармите са изгра-
дени стихийно и с развитието на града са преустроени
в капитални структури, влияейки върху непланомер-
ния характер на улици и квартали.
Градовете на бъдещето ще бъдат създадени органи-
зирано, с предварително планирана инфраструктурна
форма на развитие. Този подход ще позволи първо-
начално да се планира всичко необходимо – социално
устройство, комуникации, системи и капацитет за под-
държане на живота, транспортни мрежи и производ-
ство на енергия.
https://footyclub.ru/bg

1.1.8. УРБАНИЗАЦИЯ И УРБАНИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

1 2 3
Развитие на Обяснява регионалните особености и тенденции на урбанистично агломерационни ядра,
урбанизацията в света развитие: европейски, северноамерикански, японски тип. агломерационни
Дефинира съвременните форми на урбанизация. ареали,
Изказва мнение за бъдещото развитие на агломерациите. конурбация
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
 1 2
Урбанизационни Познава модели на градско развитие.
процеси и градско Коментира проблеми на урбанизираните и селските територии.
развитие Прогнозира развитието на високоурбанизираните и селските
територии.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
казус.
План
23. Развитие на урбанизацията в света
1. Същност на урбанизацията
2. Съвременни форми на урбанизация
План
24. Урбанизационни процеси и градско разви-
тие
1. Концепции и модели на градско развитие
2. Градско планиране и проектиране
3. Проблеми на урбанизираните и селските терито-
рии
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Световните мегалополиси
Градовете по света са притегателен център за ми-
лиони хора. Те не само предлагат качествена среда за
живот, но са и възможност за пълноценна почивка или
място с открояваща се културно-познавателна значи-
мост. Градовете са сложен социално-икономически
организъм, културно-историческо образувание, както
и сцена на историята на човечеството. Мегалополисът
представлява съчетание на множество агломерации,
които образуват свръхурбанизиран район. Това е го-
ляма по площ, добре организирана зона, обикновено с
полосовидна форма. Мегалополисът се формира пос-
тепенно в резултат на срастването на многобройни
агломерации. Той може да се определи и като верига
от приблизително съседни градски райони. Можем да
направим обобщението, че мегалополис е много голям,
гъстонаселен урбанизиран комплекс, който се състои
от няколко големи града и предградия, граничещи един
с друг.
Появата на мегалополиси в повечето случаи е след
Втората световна война. Важна особеност на съвре-
менните мегаполиси е фрагментарният характер на
системата на управление на агломерациите. Агломера-
циите от своя страна представляват сливане на градове
и по-малки селища в една урбанизирана територия и
образуване на една непрекъсната градска зона. Тер-
минът „мегалополис“ е въведен от Жан Готман, френ-
ски географ от украинско-руско-еврейски произход,
през 50-те години на XX век с цел обозначаването на
силно урбанизирани територии в САЩ, като се визи-
ра територията от Северна Вирджиния до Южен Ню
Хемпшир.
Броят на страните, смятани за силно урбанизирани,
се е увеличил драстично през последните десетилетия
3
рурурбанизация,
„умни“ градове,
„зелени“ градове,
„свиващи се“ градове
3. Регионални особености и тенденции на урбани-
зационното развитие
4. Тенденции в развитието на агломерациите и ур-
банизационните територии
и се очаква да продължи да нараства през следващите.
През 1950 г. от 233 страни или територии само 24%
имат нива на урбанизация, по-големи от 50%, и само
8% са с градско население над 75%. През 2014 г. 63%
от страните са с повече от 50% градско население, а 63
една трета – с повече от 75%. До 2050 г. над 75% от хо-
рата по света ще бъдат градски жители. Дотогава едва
14% в богатите държави ще живеят извън градовете, а
в бедните – 33%. Светът навлиза в епоха на устойчива
урбанизация.
Мегалополисите обикновено представляват урбани-
зирани територии с население над 25 млн. души. Едни
от най-известните мегалополиси в САЩ са по крайните
градове на територията, в която се простират: Босваш
(коридор от Бостън на север, до Вашингтон на юг, с
дължина 750 км), Чипитс (Чикаго – Питсбърг), Сансан
(в Западна Калифорния по Тихоокеанския бряг, между
градовете Сан Франсиско и Сан Диего, с население над
35 млн. д.), Токайдо (Токио – Осака) в Япония, Ранщад
(Нидерландия), Рейн – Майн в Германия; Английски
(Лондон – Ливърпул) във Великобритания, Сан – Рио
(Сао Паулу – Рио де Жанейро) в Бразилия, Делтата на
Яндзъ с агломерациите на Шанхай, Нанкин, Ханджоу
в Китай. В научната литература съществуват и т.нар.
мегаградове – с население над 10 млн. души. През пос-
ледните 65 години броят им се е увеличил 14 пъти, от 2
през 1950 г., 3 през 1970 г., 10 през 1990 г. до 28 през
2014 г. В тях живеят 453 млн. души. Населението като
цяло нараства в резултат на два фактора: нарастване на
населението в съществуващите градове и/или включва-
не на нови градове към територията на мегаграда. Към
2030 г. се прогнозира в света да има 41 мегаградове.
Броят на градовете с над 500 хил. души се е увеличил
почти шесткратно от 1950 г. насам – от 304 на 1729.
В Китай броят на мегалополисите нараства от 3 през
2000 г. на 13 през 2020 г.
Мегаполисите по света се сливат в мегарегиони,
които могат да се простират на стотици километри и да
приютяват над 100 млн. души. При подобна тенденция
в развитието на градовете има голяма вероятност да за-
почнем да говорим не за мегалополиси, а за „безкраен
град на бъдещето“.
В програмата на ООН за населените места „Хаби-
тат“ се твърди, че т.нар. „безкраен град“ може да се
окаже един от най-значимите феномени и проблеми
 през следващите 50 години по отношение на начина на
живот и икономиката. Най-голям е регионът Хонконг
– Шенчен – Гуанджоу в Китай, населяван от 120 млн.
души. Подобни мегарегиони са се образували в Япо-
ния и Бразилия, формират се в Индия, Западна Африка
и другаде по света.
В Япония се формира урбанизираната територия
Нагоя – Осака – Киото – Кобе, която към момента има
население около 60 млн. души и продължава да расте.
В Бразилия се формира мегарегионът Рио де Жанейро
– Сао Паулу, с население 43 млн. души. Формират се
бързо разрастващи се „градски коридори“ – в Запад-
на Африка 600 км урбанизирана територия, свързва-
ща Нигерия, Бенин, Того и Гана, е и основна движеща
икономическа сила в региона. В Индия подобна зона
се формира между Мумбай и Делхи. В Източна Азия
се свързват 4 мегалополиса и 77 отделни града с на-
селение 200 млн. души в територията между Пекин и
Токио, Пхенян и Сеул.
Според Едуардо Морено развитието на подобни ме-
гаградски региони е като цяло положително, тъй като
именно те, а не държавите, привличат най-големите ка-
питали. 40-те най-големи мегарегиона в света заемат
много малка част от обитаемата зона на планетата и в
тях живее по-малко от 18% от световното население,
сочи докладът „Състоянието на планетата 2016: Може
ли един град да бъде устойчив?“. В тях обаче се из-
вършва 66% от цялата икономическа дейност и около
85% от технологичния и научния прогрес.
http://geography.bg/images/Izv_BGD/tom%2039/5.
pdf

ІІ. ГЕОГРАФИЯ НА РЕГИОНИТЕ И СТРАНИТЕ

64 1.1.9. СЪВРЕМЕННА ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РЕГИОНИТЕ В СВЕ-

ТА

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Съвременна Познава основни политически и икономически организации в ОЧИС,
политическа и регионите. ОССЕ,
икономическа Назовава страни членки, основни инициативи и центрове на МЕРКОСУР,
организация на организациите. Африкански съюз
регионите в света Дискутира значението на регионалните организации за развитието
на регионите.
Анализира информация от различни източници.
План
27. Политическа и икономическа организация Бразилия, Парагвай и Уругвай. Сключеното през май
на регионите в света 2019 г. споразумение ще обхваща население от 780
2. Международно сътрудничество и регионална ин- млн. души и ще гарантира тесните политически и ико-
теграция номически отношения между ЕС и МЕРКОСУР. То
3. Световни икономически и военно-политически представлява ясен ангажимент от страна и на двата ре-
организации гиона за основана на правила международна търговия
4. Регионална и субрегионална икономическа ин- и ще предостави на европейските дружества сериозна
теграция преднина на пазар с огромен икономически потенциал.
То ще бъде стабилна основа за важните икономически
Географски и методически щрихи реформи и процеса на модернизация в държавите от
МЕРКОСУР. В споразумението се поддържат най-ви-
Допълнителни текстове и информация по те-
соките стандарти по отношение на безопасността на
мата:
храните и защитата на потребителите, както и на прин-
● ЕС и МЕРКОСУР постигат споразумение за ципа за предпазни мерки за безопасността на храните и
търговия правила в областта на околната среда, и се съдържат кон-
Европейският съюз и МЕРКОСУР постигнаха по- кретни ангажименти по отношение на трудовите права и
литическо съгласие за амбициозно, балансирано и все- опазването на околната среда, включително изпълнение-
обхватно споразумение за свободна търговия. Новата то на Парижкото споразумение относно изменението на
рамка за търговия – част от по-широко споразумение климата и свързаните с него правила за прилагане.
за асоцииране между двата региона – ще консолидира ● Основни характеристики на търговско спо-
тяхното стратегическо политическо и икономическо разумение между ЕС и МЕРКОСУР
партньорство и ще създаде значителни възможности за Междурегионалното споразумение между ЕС и
устойчив растеж и за двете страни, като същевремен- МЕРКОСУР ще премахне по-голямата част от митата
но се опазва околната среда и се запазват интересите върху износа на ЕС към МЕРКОСУР, което ще уве-
на потребителите в ЕС и чувствителни икономически личи конкурентоспособността на предприятията в ЕС,
сектори. като им спести 4 млрд. евро от мита годишно.
ЕС е първият голям партньор, който постига търгов- ● По отношение на промишлените сектори на ЕС
ски пакт с МЕРКОСУР – блок, включващ Аржентина, това ще допринесе за стимулиране на износа от ЕС
 на продукти, за които досега са се прилагали високи
и понякога възпиращо високи тарифи. Те включват
автомобили (тарифа от 35%), автомобилни части
(14 – 18%), машини (14 – 20%), химични продукти
(до 18%), фармацевтични продукти (до 14%), об-
лекло и обувки (35%), трикотажни тъкани (26%).
● Хранително-вкусовата промишленост на ЕС ще
се възползва от намаляването на съществуващи-
те високи мита, прилагани от МЕРКОСУР върху
износа на ЕС на захарни изделия и шоколадови
продукти (20%), вина (27%), алкохолни напитки
(20 – 35%) и безалкохолни напитки (20 – 35%).
Освен това споразумението ще предостави без-
митен достъп, подлежащ на квоти, за млечни про-
дукти на ЕС (понастоящем тарифата е в размер
на 28%), по-специално за сиренето.
Държавите от МЕРКОСУР ще въведат правни га-
ранции за защита от имитации на 357 висококачествени
европейски хранителни продукта и напитки, признати
като географски означения (ГО), като например Tiroler
Speck (Австрия), Fromage de Herve (Белгия), Münchener
Bier (Германия), Comté (Франция), Prosciutto di Parma
(Италия), Polska Wódka (Полша), Queijo S. Jorge (Пор-
тугалия), Tokaji (Унгария) или Jabugo (Испания).
Споразумението ще разкрие нови възможности за
стопанска дейност в държавите от МЕРКОСУР за дру-
жествата от ЕС, които извършват продажби въз основа
на държавни поръчки, и за доставчиците на услуги в
областта на информационните технологии, телекому-
никациите и транспорта, наред с други области. То ще
улесни граничните проверки, ще намали бюрокрация-
та и ще ограничи използването на експортни такси от
държавите от МЕРКОСУР. По-малките предприятия
от двете страни също ще извлекат ползи благодарение
на нова онлайн платформа, предоставяща лесен достъп
до цялата съответна информация.
Паралелно с осигуряването на значителни икономи-
чески ползи споразумението насърчава и високите стан-
дарти. ЕС и МЕРКОСУР се ангажират с ефективното
изпълнение на Парижкото споразумение за климата.
Специална глава, посветена на устойчивото развитие,
ще обхване въпроси като устойчивото управление и
опазването на горите, спазването на трудовите права и
насърчаването на отговорно поведение на стопанските
субекти. Също така на организациите на гражданското
общество се предоставя възможност активно да наблю-
1.1.10. КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРАНИТЕ
Теми Очаквани резултати
Критерии и Дефинира понятията „критерий“ и „показател“.
показатели за Познава основните групи критерии: културно-
класификация на политически, икономически, социално-демографски.
страните Съотнася показателите със съответните групи
критерии.
Подбира показатели за характеристика и
класификация на страните.
Представя информация по основни критерии и
показатели.
Разработва отговор на научен въпрос или решава
географски казус.
9. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
дават изпълнението на споразумението, включително
във връзка с правата на човека, социалните и екологич-
ните проблеми. Споразумението освен това ще предос-
тави нов форум за тясно сътрудничество за по-устой-
чив подход към селското стопанство и като част от
политическия диалог в рамките на споразумението за
асоцииране ще вземе предвид правата на коренното на-
селение. Споразумението също така гарантира на ЕС и
МЕРКОСУР правото да регулират в интерес на общес-
твото и запазва правото им да организират обществени-
те услуги по начин, който сметнат за подходящ.
Строгите стандарти на ЕС за безопасност на храните
ще останат непроменени и целият внос ще трябва да от-
говаря на тях, както е понастоящем. Договорените раз-
поредби на споразумението в областта на безопасността
на храните, здравето на животните и растенията ще за-
силят сътрудничеството с органите на държавите парт-
ньорки и ще ускорят потока от информация за всякакви
потенциални рискове посредством по-пряка и ефектив-
на система за информация и уведомяване. По този на- 65
чин споразумението ще повиши нашата ефикасност при
осигуряването на безопасността на продуктите, обект
на търговия между ЕС и държавите от МЕРКОСУР.
Търговското споразумение е част от всеобхватно
ново споразумение за асоцииране, в процес на дого-
варяне между ЕС и държавите от МЕРКОСУР. То се
състои от политически стълб и стълб за сътрудничество
– по които преговарящите вече постигнаха общо съгла-
сие през юни 2018 г. в Монтевидео – и стълб в областта
на търговията. Наред с търговията споразумението ще
засили и политическия диалог и ще задълбочи сътрудни-
чеството в области като миграцията, цифровата иконо-
мика, научните изследвания и образованието, човешки-
те права, включително правата на коренното население,
корпоративната и социалната отговорност, защитата на
околната среда, управлението на океаните, както и бор-
бата срещу тероризма, прането на пари и престъплени-
ята в киберпространството. То ще предостави и повече
възможности за сътрудничество на многостранно рав-
нище. Споразумението за асоцииране ще завърши из-
граждането на мрежата от споразумения за асоцииране
в Северна, Централна и Южна Америка и ще консоли-
дира отношенията с важните партньори в региона, под-
крепяйки позициите на ЕС по редица глобални въпроси.
https://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/eu-mercosur-
association-agreement/
Нови понятия
расово-етническа
принадлежност,
темп на нарастване на БВП,
производство на електрическа енергия/
човек,
темп на нарастване на населението,
доходи,
консумация на електрическа енергия на
глава от населението,
индекс на човешко развитие,
жизнен стандарт
 План
28. Класификация на страните – критерии и по-
казатели
1. География на страните
2. Критерии и показатели за класификация и групи-
ране на страните в света
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Класификация на страните по брой на мили-
онерите в тях
Световното персонално богатство се е увеличило с
14 трлн. долара и е достигнало 317 трлн. долара. Спо-
ред експертите на швейцарската банка Credit Suisse,
които съставят всяка година анализ за глобалното бо-
гатство (Global Wealth Report), Съединените щати про-
дължават да са на първо място по брой на милионери-
66 те. Китай е на второ място.
Според анализаторите на швейцарската банка общо
хората с богатство до 50 млн. долара са се увеличили
до 149 890 души. Общият ръст на персоналното богат-
ство е 4%; 50 230 души имат състояние над 100 млн.
долара, а 4390 – най-малко 500 млн. долара.
Credit Suisse прави и класация на страните, където
живеят повечето милионери:
10-о място – Австралия, 2910 милионери. Нари-
чана още „зеленият континент“, Австралия е една от
най-развитите страни, 13-а по големина икономика в
света и се нарежда на 6-о място по БВП на човек от на-
селението. С втория по големина индекс на човешкото
развитие Австралия заема лидерски позиции в много
области, като качество на живот, здравеопазване, об-
разование, икономическа свобода, защита на граждан-
ските свободи и политически права. Като се вземат
предвид и благоприятните климатични условия, става
ясно защо много богати хора избират тази страна за
постоянно пребиваване.
9-о място – Канада, 3010 милионери. Една от
най-богатите страни в света, с висок доход на човек от
населението, членка на ОИСР и на „Голямата седмор-
ка“ (Г-7), основен търговски партньор на САЩ. Кана-
да е страна на имигрантите, с репутация на силно раз-
вита, без етнически размирици и конфликти, където е
възможно да се отглеждат деца в спокойна атмосфера,
което допринася за постоянното нарастване на имигра-
цията в тази втора по територия държава в света.
8-о място – Франция, 3040 милионери. Силно раз-
вита страна, ядрена и космическа сила, нейната ико-
номика е доминирана от сектора на услугите, в който
работи 76,7% от икономически активното население.
Франция е определяна като „голяма“ страна, а нейна-
та икономическа тежест ѝ позволява да играе ключова
роля на международната сцена. Тя има голямо култур-
но наследство, разнообразна е, отразява широки регио-
нални различия, както и влиянието на имиграционните
вълни от различни епохи.
7-о място – Италия, 3220 милионери. Развита ин-
дустриално-аграрна страна; нейната икономика тра-
диционно се характеризира с големи регионални раз-
личия по отношение на доходите и икономическата
специализация: промишлено развитите индустриални
и постиндустрилни територии в северната част кон-
трастират на изостаналия Юг, с висок дял на сивата
икономика, и на стагнацията на централните региони.
Богатото културно наследство и благоприятният кли-
мат оказват съществено влияние върху избора на бога-
тите да изберат Италия за постоянно място за живеене.
6-о място – Индия, 3400 милионери. През послед-
ните две десетилетия средният годишен ръст на БВП
е 5,5%, което прави индийската икономика една от
най-бързо развиващите се в света.
Напоследък Индия, благодарение на присъствието
на голям брой говорещи английски професионалисти,
се превърна в аутсорсинг дестинация за множество
мултинационални корпорации и обект на медицински
туризъм. Азиатската страна е значителен износител на
софтуер, както и на финансови и технологични услуги.
Не е изненадващо, че в Индия има множество богати
хора, тъй като икономиката на страната се разраства.
5-о място – Япония, 3580 милионери. Развита
страна с много висок жизнен стандарт и очаквания за
най-голямо дълголетие, с едно от най-ниските нива на
детска смъртност. Банковите услуги, застраховането,
недвижимите имоти, транспортът, търговията на дреб-
но, телекомуникациите и строителството играят важна
роля в икономиката на страната. Япония разполага с
големи производствени мощности и няколко от най-го-
лемите производители на моторни превозни средства,
електроника, машини, стомана, кораби, химикали,
текстил и хранителни продукти. Секторът на услугите
представлява три четвърти от БВП.
4-то място – Великобритания, 4670 милионери. Ус-
лугите са основният сектор на икономиката на страна-
та, представляващ около 75% от БВП. Добре развити-
ят банков сектор и либералната му регулация, най-ве-
че Лондонското сити, привличат световния финансов
елит, но и престъпници, които перат пари, получени в
целия свят по незаконен начин, както и укриват данъ-
ци. На постоянно пребиваващи във Великобритания
богати хора британското правителство предоставя
преференциално данъчно облагане.
3-то място – Германия, 6320 милионери. Страната
с най-голямата и динамично развиваща се икономика в
света, световен лидер в редица промишлени и техноло-
гични сектори и трети по големина износител и вноси-
тел на стоки в света. Германия е развита страна с висок
стандарт на живот, поддържа високи нива на социално
осигуряване, има универсална система за здравеопаз-
ване, за опазване на околната среда и за безплатно ви-
сше образование.
2-ро място – Китай, 16 510 милионери. Икономи-
ката на най-многолюдната страна в света през послед-
ните 30 години непрекъснато нараства. Китай развива
собствена образователна система, плаща обучението
на студенти в чужбина (предимно САЩ и Япония),
насърчава внасянето на технологии, които позволяват
развитието на сектори на икономиката като софтуерно
производство, нови материали, телекомуникационна
индустрия, биотехнологии и здравеопазване.
1-во място – САЩ, 70 540 милионери. Силно раз-
вита индустриална страна с първа икономика в света
по номинално изражение на БВП и втора по покупа-
телна способност. Въпреки че населението на страна-
та е само 4,3% от общото в света, то притежава около
40% от цялото световно богатство. Съединените щати
заемат водеща позиция и по редица социално-икономи-
чески показатели, като заплати, индекс на човешкото
1.1.11. ТИПОЛОГИЯ НА СТРАНИТЕ
Теми
Типология на страните Познава типологията за изучаване на страни в света: малки привилегировани нации;
страни на преселнически капитализъм; Г-77 (Клуб на бедните).
Сравнява страни от изучените типологични групи.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
План
29. Типология на страните в света
1. Регионална география и географски региони
2. Типология на страните и типове страни
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
Критерии и показатели за типологична класи-
фикация на страните
Сходствата и различията между страните позволя-
ват те да се класифицират в различни типове. В този
смисъл типологичната класификацията трябва да се
разбира като един от основните методи на изследване
в географията на страните.
Всяка класификация изисква използването на спе-
цифични критерии и показатели. Критериите са приз-
наци, чрез които се обозначава конкретният облик на
всяка страна. За да се характеризират страните по оп-
ределен критерий, е необходимо да се използват под-
ходящи показатели.
За типологизация на страните се използват гео-
графски, културно-политически, социално-икономиче-
ски и други критерии. Едни от най-разпространените
географски критерии са географско положение, голе-
мина на територията, природноресурсен потенциал на
страната, състояние на околната среда и др. Географ-
ски показатели са географските координати, площта,
пространствената достъпност, хидроклиматичните,
почвено-растителните характеристики и др. В по-ши-
рок смисъл географските критерии изискват използва-
нето и на универсални демографски, икономически и
политически показатели.
Сред най-важните културно-политически критерии
се открояват цивилизационното наследство, култур-
но-политическите традиции, значимостта на страната
за световното развитие, обществено-политическите
отношения, стереотипите в поведението на население-
то и др. Типологията на страните по тези критерии е
условна, тъй като те трудно се измерват с конкретни
развитие, БВП на човек от населението и производи-
телност на труда. Въпреки че американската икономи-
ка е постиндустриална, характеризираща се с преоб-
ладаващ сектор на услугите и икономика на знанието,
производственият сектор на страната остава вторият
по големина в света.
http://www.infostock.bg/infostock/control/world/
news/91469-top-10-na-stranite-v-sveta-kadeto-zhiveyat-
najbogatite
Очаквани резултати
67
показатели. Относително добра представа за култур-
но-политическата типологична класификация на стра-
ните дават показатели като форма на управление, мо-
дел на културно-политическо развитие, расово-етниче-
ска принадлежност на населението, език, религия и др.
Икономическите критерии са едни от най-използ-
ваните при съвременните типологични класификации
на страните. Чрез тях се характеризират моделът на
развитие, потенциалът и водещите сектори на стопан-
ството, производствената специализация, външната
икономическа активност и др. От икономическите по-
казатели най-често се използват БВП, БНП, темпове
на нарастване на брутния продукт, търговски баланс,
външен дълг, инвестиции и др.
Социално-демографските критерии дават възмож-
ност за типология на страните според техния демограф-
ски потенциал, движение и структура на населението,
жизнен стандарт и др. Най-използваните социално-де-
мографски показатели са брой, движение, темпове на
нарастване, структура, доходи, покупателна способ-
ност на населението и др.
Голяма част от посочените критерии и показатели
са условно разграничени помежду си. За да се добие
по-реална представа за спецификата на определена
страна, е необходимо използването и на относителни
показатели. Те се изчисляват като отношение между
традиционните абсолютни показатели. Примери за
това са демографската гъстота, икономическата плът-
ност, доходите на населението, икономическата ефек-
тивност на стопанството, относителната консумация
на енергия, степента на автомобилизация и др.
Все по-важни за съвременното развитие критерии
са осигуреността с природни ресурси, степента на ан-
тропогенен натиск върху природните системи, еколо-
гичната ефективност на стопанството, образоваността
на населението, средната продължителност на живота
и др. Един от модерните показатели при типологията на
страните е индексът на човешко развитие (ИЧР). Чрез
него се придобива по-реална представа за жизненото
равнище и достигнатата степен на социално-икономи-
 ческо развитие в отделните страни. Посочената група
показатели имат специфично значение от гледна точка
на концепцията за устойчиво развитие, която играе ро-
лята на модерен комплексен критерий при съвременна-
та типологизация на страните.
Типологизацията на страните само по един кри-
терий или показател, колкото и съвършен да е той, не
дава задоволителни научни резултати. За по-голяма
достоверност е необходимо оптимално съчетание от
критерии и показатели. Един от реалистичните подхо-
ди в това отношение е извеждането на едни критерии
за определянето на главните типове страни и на дру-
ги – на подтиповете. Например като най-общ критерий
може да се определи културно-политическата принад-
лежност на страните към един от цивилизационните
региони в света – Западна Европа, Източна Европа,
Евразия, Източна и Югоизточна Азия и др. Впослед-
ствие като конкретни критерии могат последователно
да се прилагат политическо устройство, степен на ико-
номическото развитие, природноресурсен потенциал,
екологични проблеми и много др.
Една от най-разпространените типологизации
на страните в света се базира предимно на финансо-
во-икономическите критерии и показатели. Най-голя-
мо е приложението им в специализираните институции
на ООН. Често те се съчетават и с някои културно-по-
литически и социално-демографски критерии и показа-
тели.
М. Русев, „Обществена география“, София, 2008

1.1.12. МЕЖДУНАРОДНИ ПРОБЛЕМИ И РЕГИОНАЛНИ КОНФЛИКТИ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

68 Международни и Групира международните и регионални конфликти на етнорелигиозна етнически
регионални конфликти основа. конфликт,
на етнорелигиозна Обяснява основните причини за възникването им. религиозен
основа Локализира международните и регионалните конфликти на конфликт,
етнорелигиозна основа на политическата карта. международен
конфликт
Регионални конфликти Коментира причините за възникването на регионални конфликти и
последиците от тях.
Локализира територии на регионални конфликти на сушата и в
Световния океан.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Регионални аспекти на Интерпретира проявлението на глобални проблеми и влиянието им
глобалните проблеми върху развитието на обществото в регион по избор.
Коментира алтернативни хипотези за бъдещото развитие на избрана
страна или регион.
Анализира информация от различни източници.
План
32. Международни и регионални конфликти на 2. Етнически и религиозни конфликти в Европа
етнорелигиозна основа 3. Етнически и религиозни конфликти в Азия, Аф-
1. Международни конфликти рика и Америка

План
33. Регионални конфликти 3. Регионални конфликти в Азия, Африка и Аме-
1. Видове и проявление на регионалните конфликти рикa
2. Регионални конфликти в Европа

План
34. Регионални аспекти на глобалните пробле-
ми
1. Кипърският проблем
2. Ирландският национален въпрос
3. Сравнителен анализ между кипърския и ирланд-
ския конфликт
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● След Каталуния: eто кои области в Западна
Европа също искат независимост
Референдумът за независимост на Каталуния може
да подгрее сепаратистките настроения в Европа. След
разпадането на Съветския съюз и Югославия, в Източ-
на Европа се създадоха много нови държави. В Запад-
на Европа, напротив, стабилността на националните
държави изглеждаше непоколебима. В действителност
жителите на някои западноевропейски региони в тече-
ние на много години се стремяха към независимост.
Каталуния е за отцепване 
Никъде в Западна Европа призивът за независи-
мост не е звучал толкова силно, както в Каталуния.
По време на диктатурата на Франсиско Франко, който
управлява Испания в периода от 1936 до 1975 г., ка-
талунският език е забранен. Но в края на 70-те години
на ХХ век Каталуния получава голяма културна и по-
литическа автономия и има собствен регионален пар-
ламент, който заседава в Барселона. Това обаче днес
не е достатъчно за мнозинството от 7,5 млн. каталунци.
На референдума от 1 октомври 2019 г. те гласуваха за
отделяне от Испания. Местните жители искат да видят
Каталуния независима, преди всичко по икономически
причини – заради страховете, че Испания изстисква
всички сокове от техния регион, който има най-висо-
кия жизнен стандарт в кралството. Около 20% от БВП
на Испания се произвежда в Каталуния. И въпреки че
след финансовата криза от 2008 г. испанската иконо-
мика се възстанови, броят на привържениците на отде-
лянето на Каталуния през всички тези години нараства.
Войнствените баски  тутът на Брюксел, където се намират централите на ЕС
Страната на баските, която винаги е била смятана
за едно от основните огнища на сепаратизма в Европа,
отстъпи на Каталуния палмата на първенството в бор-
бата за независимост по редица причини. Едно време
баското малцинство беше настроено далеч по-войн-
ствено. Езикът на баските също беше забранен по
време на диктатурата на Франко. А от 1961 до 2011 г.
баската сепаратистка организация ЕТА, която се боре-
ше за независимостта на региона от Испания, уби 800
души, но в крайна сметка се отказа от насилието. Нито
терористичните актове, нито политическите преговори
обаче предизвикаха провеждането на референдум за
независимост на Страната на баските. Според испан-
ската конституция референдум по този въпрос може да
проведе само централното правителство. Но Мадрид,
както и в случая с Каталуния, отхвърля този вариант,
смятайки го за незаконен. В икономически план Стра-
ната на баските е по-слаба от Каталуния, но в същото
време се ползва от отстъпки – особен данъчен режим.
Тя самостоятелно управлява данъците си и плаща в
бюджета на Испания само малка част, за разлика от
Каталуния. За баските националисти постигането на
независимост днес не е приоритет. Те се стремят само
към разширяване на своята автономия.
Шотландия е за членство в ЕС  регион може да се разпорежда с по-голямата част от
Въпреки че политическият и икономическият съюз
между Шотландия и Англия съществува от повече от
300 години, шотландците винаги са се стремили към
голяма независимост. Те имат собствен парламент, но
шотландското правителство би желало пълна автоно-
мия. При това 55% от шотландците гласуваха на рефе-
рендума за независимост, който се проведе през 2014
г., срещу отделянето от Великобритания. Духът на
сепаратизма се възроди след юнския референдум през
2016 г. за излизане на Великобритания от Европейския
съюз. Тогава 62% от жителите на Шотландия, за разли-
ка от англичаните и уелсците, не подкрепиха Брекзит.
А националистите от Шотландската национална партия
се върнаха към идеята за референдум за независимост-
та на региона, за да запазят членството на Шотландия
в ЕС и европейския вътрешен пазар. Допитванията до
общественото мнение показват, че новият референдум
може да повтори резултатите от предишния през 2014
г., когато мнозинството шотландци не подкрепиха раз-
кола с Великобритания.
Фландрия – особеният случай 
Парламентарните избори в Белгия през 2014 г. бяха
спечелени от националистическата партия Нов фла-
мандски алианс. Нейният лидер Бард де Вевер е убе-
ден, че Белгия като държава ще изчезне „скоро“. Вевер
иска чрез преговори да спечели самостоятелност и не-
зависимост за развитие на северния регион Фландрия,
където неговата партия има най-силни позиции. Фла-
мандският сепаратизъм е особен случай. Белгия се
състои от Фландрия, където говорят на фламандски
език, френскоговореща Валония, в която влиза и нем-
скоговореща общност, и Брюксел с два официални ези-
ка – фламандски и френски. Ако Фландрия се отдели,
Белгия ще загуби над половината от населението си и
икономическата си мощ. Под въпрос ще се окаже и ста-
и НАТО. За момента дебатите за излизане на Фландрия
са прекратени и разпадането на Белгия не се случи.
Процъфтяващият Италиански север 
Опитите за отделяне на северните части на Италия 69
са по чисто икономически причини. За сметка на индус-
триалния и банков сектор северните области Ломбар-
дия, Пиемонт, Лигурия, Венето, Емилия-Романя имат
значителен принос за БВП на Италия. Много местни
жители смятат, че парите, които са спечелени от тях
с много труд, се прахосват от централните и южните
области. Още през 90-те години на миналия век Север-
ната лига се бореше за пълно отделяне на тази част на
Италия, която се нарича Падания. Днес исканията на
партията са по-умерени: успешните северни райони
трябва сами да разполагат със 75% от своите доходи, а
не да ги внасят в държавния бюджет, за да се компен-
сират последиците от продължителната икономическа
криза в Италия.
Южен Тирол е за „свобода от Рим“ 
До края на Първата световна война (1914 – 1918)
говорещият немски Южен Тирол е част от Австро-Ун-
гария, след което става италиански. След Втората све-
товна война (1939 – 1945) той получава още по-голяма
политическа и езикова автономия. Този процъфтяващ
своите доходи, което дълго време удовлетворяваше
южните тиролци. Разразилата се дългова криза в ев-
розоната подхрани сепаратизма. След Гърция Италия
е втората страна по размер на дълга. Нейната иконо-
мика демонстрира слаби показатели. Много жители на
Южен Тирол, където икономиката е в подем, не желаят
да им прехвърлят проблемите на цяла Италия. Затова в
техния регион все по-често звучи призивът: „Свобода
от Рим!“.
Корсика: „непокорният остров“ 
Френските власти дълго време се опитваха да из-
тласкат корсиканския език от обществения живот и
местните училища на този средиземноморски остров и
потискаха опитите на корсиканците да се отцепят. Се-
паратистката организация „Фронт за национално осво-
бождение на Корсика“ с оръжие в ръка много години
се опитваше да извоюва автономията на региона от
Франция и особен статут. За целта извършваше дивер-
сии против представителите на държавата или напада-
ше курортните вили на французите. Предложенията на
 френското правителство при премиера Лионел Жоспен
през 2000 г. по въпросите на автономията на Корсика
бяха посрещнати на нож от консервативната опози-
ция, която се страхуваше, че и други френски области
– Бретан, Елзас и Прованс – също могат да поискат
по-голяма независимост, което ще заплаши единството
на Франция. Едва през 2014 г. сепаратистите от ФНОК
се отказаха от въоръжената борба. Но вероятността от
нови конфликти не е изключена.
Бавария: живот отделно от Германия?  Шарнагъл се обявява за излизане от ФРГ. Но подоб-
Баварците най-малко от всички останали сериозно
са се замисляли за създаването на собствена държава.
В края на краищата тази федерална провинция офици-
ално се нарича Република Бавария. Тя е най-голямата и
1.2. Уроците за дейности в модул 2
2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ –
ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКИ „ОТПЕЧАТЪК“
70 НА НАСТОЯЩЕТО
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Анализира съвременните промени в политическата карта на света.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Дейност 1. Основните аспекти на проблема, пред-
ставени чрез различни източници, са:
Историографски – размито значение на терми-
на „Македония“; позовавания на античната история
в търсене на доказателства от двете страни; гръцките
историци приемат, че антична Македония съответства
териториално на съвременната административна об-
ласт Македония в рамките на Република Гърция.
Културологичен – „страх от славяните“ в север-
ните райони на Гърция; „славяните“ чрез самото си
съществуване застрашават гръцката национална иден-
тичност; македонското правителство твърди, че спорът
за името е спор за националната идентичност; вербал-
на агресия между двете страни.
Политически – демонстрации; правителствена
пропаганда; протестите предизвикват правителствени
кризи; активно включване на десни популисти и нацио-
налисти в протестите и демонстрациите; използване на
политически средства за разпалване на конфликта; ре-
шение за договореност между двете страни.
Юридически (международноправен) – съдебни
процедури в Международния съд в Хага; необоснова-
ни юридически становища; двустранен договор за име-
то Северна Македония.
Икономически – търговско (икономическо) ембар-
го.
Дипломатически – дипломатическа офанзива; раз-
нообразни дипломатически искания; затвърждаване на
дипломатически позиции на Балканите.
Социологичен – семейните спомени на гърците,
които са свързани с чувството, че териториалната ця-
най-благополучната област на Федералната република.
Тук живеят почти 13 млн. души – повече, отколкото в
Швеция или Португалия. Но стремежът към отцепване
се появява и у баварците, смятащи, че за тяхна смет-
ка се компенсира икономическата слабост на бедните
региони. Бавария иска да плаща по-малко в общата
хазна. За това активно се бори журналистът и член на
ХСС Вилфрид Шарнагъл. През 2012 г. беше издадена
книгата „Бавария може да се справи и сама“, където
ни сепаратистки настроения не намират масов отклик
сред населението.
Кристоф Хаселбах, ttps://slivensega.wordpress.
com/2017
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
лост на страната им е застрашена от северните съсе-
ди; периодично активиращо се социално напрежение в
двете страни; социален вот при референдума в Маке-
дония (нисък вот) и др.
Дейност 5. Проблемът може да се обвърже с всяка
от основните геополитически теории. Конкретните съ-
бития потвърждават принципите и подходите, които са
в основата на тяхното формулиране: пространственият
фактор и най-вече географското положение (геополи-
тическото положение) са водещи при обясненията на
историческите и политическите процеси на определено
пространство (в случая – държава); културно-цивили-
зационният подход, тъй като основна част от пробле-
ма е свързана с исторически наследеното напрежение
между два културно-цивилизационни региона. С кате-
горичното значение на първия принцип е свързано и
заглавието на урочната единица.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ https://nova.bg/news/ – „Името на Македония –
един спор с дълга история. Какъв е залогът и как
темата е свързана с България?“
■ https://www.dw.com/bg/ – „О, Боже, как ще живе-
ем без спора за името на Македония?“
■ https://news.bnt.bg/bg/a/27-godini-spor-za-imeto-
na-makedoniya – „27 години спор за името на
Македония“
■ https://news.bg/int-politics/vazelat-s-imeto-na-
makedoniya-spor-mezhdu-sebepodobni.html –
„Възелът с името на Македония – спор между
себеподобни“
 ■ http://legalworld.bg/16679.sporyt-za-imeto-na-
republika-makedoniia-%E2%80%93-izkustven-
no-udoben.html – „Спорът за името на Република
Македония – изкуствен, но удобен“ (публикация
на Атанас Попов, специалист по международно
право)
7. ЛОКАЛИЗАЦИЯ И ЛОКАЛИЗАЦИОННИ
ШКОЛИ – РЕТРОСПЕКЦИЯ И ПРОЕКЦИЯ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (с.,

Познава основни икономически концепции и модели за териториална организация на
стопанството – на Йохан фон Тюнен, Алфред Вебер и Валтер Кристалер.
Назовава водещите локализационни школи в света.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Пространствени модели и теории за организа-
ция на пространството. – В: Геополитика, 2018, бр.
3, https://geopolitica.eu/2018/169-broy-3-2018/2855-
prostranstveni-modeli-i-teorii-za-organizatsiya-na-
prostranstvoto (Пространственият модел на Август
Льош; Пространственият модел на Валтер Кристалер;
Пространственият триъгълник на Алфред Вебер).
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ Тонкова, С. Локализационният избор. Теоретич-
нии модели и родходи за реализация. В. Търно-
во: Абагар, 2002, с. 384.
■ Стаменков, И. Преглед на съвременната кон-
цепция за централните места в Австрия. – В:
Социална и културна география. Пространство
– Общество – Култура. София: Атласи ООД,
№ по ред)
с. 30, зад. 1;
с. 33, зад. 1;
с. 31, зад. 2
с. 31, зад. 1;
с. 33, зад. 2
2019, с. 151 – 162, https://drive.google.com/file/
d/0BxrLtmM5QLp6bElyTjFWal9GeEU/edit
■ Стойчев, К. Локализационни подходи за регио-
нално развитие. София: УИ „Св. Климент Ох-
ридски“, 2012, с. 327.
■ Стоянов, П. Регионална география. Част І. Тео- 71
рия и методология. София, 2019, с. 210.
■ Стоянов, П. Немската „Организация на прос-
транството“. София: Атласи ООД, 2009, с. 439.
■ h t t p s : / / w w w. u n i - s o fi a . b g / i n d e x . p h p / b u l /
universitet_t/fakulteti/geologo_geografski_
fakultet/oficialni_izdaniya
11. (НЕ)ПРЕДВИДИМИТЕ ПРОМЕНЛИВИ В
ЕЛЕКТОРАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ
НА ЕВРОПЕЙЦИТЕ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Дискутира упражняването на избирателно право. 2, 5
Обяснява основните географски фактори, влияещи върху електоралното 1, 3
поведение на хората.
Анализира информация от различни източници. 1, 4
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 1

Страна Активност по години (%) Разлика Страна Активност по години (%) Разлика
2009 2014 2019 (%) 2009 2014 2019 (%)
Белгия 90,39 89,64 88,47 –1,92 Чехия 28,22 18,20 28,72 0,50
Дания 59,54 56,32 66,00 6,46 Естония 43,90 36,52 37,60 –6,30
Германия 43,27 48,10 61,38 18,11 Кипър 59,40 43,97 44,99 –14,41
Ирландия 58,64 52,44 49,70 –8,94 Литва 20,98 47,35 53,48 32,50
Франция 40,63 42,43 50,12 9,49 Латвия 53,70 30,24 33,53 –19,47
Италия 66,47 57,22 54,50 –11,97 Унгария 36,31 28,97 43,36 7,05
Люксембург 90,76 85,55 84,24 –6,52 Малта 78,79 74,80 72,70 –6,09
Нидерландия 36,75 37,75 41,93 5,18 Полша 24,53 23,83 45,68 21,15
Великобри- 34,70 35,60 36,90 2,20 Словения 28,34 24,55 28,89 0,52
тания
Гърция 52,54 59,97 58,69 6,15 Словакия 19,64 13,05 22,74 3,10
 Испания 44,87 43,81 60,73 15,86 България 38,99 35,84 32,64 –6,35
Португалия 36,77 33,67 30,75 –6,02 Румъния 27,67 32,44 51,07 23,40
Швеция 45,53 51,07 55,27 9,74 Хърватия – 25,24 29,86 9,02
Австрия 45,97 45,39 59,80 13,83
Финландия 38,60 39,10 40,70 2,10 Общо ЕС 42,97 42,61 50,62 7,65

Страни с най-висока амплитуда при електоралното поведение на гражданите

Нарастване (%) Намаляване (%)

Литва 32,50
Румъния 23,40
Полша 21,15
Германия 18,11
Испания 15,86
Австрия 13,83
Условие 4. Данните показват, че делът на жените
72 сред членовете на Европейския парламент (ЕП) непре-
къснато нараства през годините, макар че все още ос-
тава по-нисък от този на мъжете.
Между 1952 и 1979 г. само 31 жени са били членки
на ЕП. При първите избори за Европейския парламент
през 1979 г. делът на избраните жени е бил 15,2%. От-
тогава той се увеличава и е достигнал връх от 40,4%
към момента.
Делът на жените сред българските представители в
ЕП в началото на мандата 2019 – 2024 г. е 29%.
Броят на жените на висши позиции в ЕП също рас-
те. В парламентарния мандат 2019 – 2024 г. осем от
14-те заместник-председатели на Парламента са жени,
както и 12 от 22-мата председатели на комисии. През
предишния мандат е имало 5 жени заместник-предсе-
датели и 11 председатели на комисии от общо 23 ко-
мисии.
Равнопоставеност между двата пола се отчита в
представителството на Малта, Франция, Словения, Ав-
стрия, Латвия и Нидерландия в ЕП. При всички остана-
ли страни, с изключение на Швеция (55%), относител-
ният дял на жените е по-нисък.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
Латвия –19,47
Кипър –14,41
Италия –11,97
Люксембург –6,52
България –6,35
Естония –6,30
■ Русев, М., П. Владимирова. Електорална геогра-
фия на България. София: 2010.
■ Русев, М., П. Владимирова. Поведенческа и елек-
торална география. – В: Геополитика, 2006, бр.
5, https://geopolitica.eu/2011/broi12011?id=1030
■ Русев, М. и др. Ретроспектива и перспектива в
електоралната география: прогноза за местните
избори 2019, https://geopolitica.eu/aktualno/3062-
retrospektiva-i-perspektiva-v-elektoralnata-
geografiya-prognoza-za-mestnite-izbori-2019
■ Янков, Р. Устойчивостта на електоралните на-
гласи в България – елемент на социокултурната
регионализация. – В: Социална и културна гео-
графия, Том 1, 2004, с. 233 – 248.
■ h t t p s : / / w w w. o x f o r d b i b l i o g r a p h i e s . c o m /
v iew / do c u me nt / ob o - 9 7 8 0 1 9 9 7 5 6 2 2 3 / ob o -
9780199756223-0093.xml – „Съвременните из-
бори и поведението на гласоподавателите в Ев-
ропа“.
■ https://www.eui.eu/ – Изборни и парламентарни
данни.
16. ГЕОГРАФИЯ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ФАКТИ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Доказва връзката „религия – демографски особености на населението“.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Дидактически ресурси (възможности за допъл- конфликти. – В: Реторика и комуникации, http://
ване на условията и/или обосноваване на отгово- rhetoric.bg
рите) ■ Християнство, ислям и източни религии: норма-
■ Кържилов, А. Религията в зората на Третото хи- тивен текст и социокултурен контекст (съста-
лядолетие. – В: Геополитика, 2004, бр. 3, https:// вител Симеон Евстатиев). София: Изток-Запад,
geopolitica.eu/2007/broi32007?catid=17:broi3- 2011.
2007&id=655:realistichnata-sreshtu- ■ https://www.coe.int/bg/web/compass/religion-and-
idealistichnata-geopolitika- belief – публикация в портала на Съвета на Ев-
■ Попова, Д. Религиозният фактор в етническите ропа за религията и вярата.
 20. ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КАТО
„СОЦИАЛЕН ЛИФТ“ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Анализира информация от различни източници.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Условие 1
Изображение 1. Семейно планиране
Изображение 2. Демографско остаряване
Изображение 3. Преки мерки на демографската по-
литика на ЕС
Изображение 4. Младежка безработица
Вариант 1. (логическа верига) Демографска кри-
за – демографско остаряване – младежка безработица
– демографска стагнация – стеснено възпроизводство
– темп на нарастване на градското население – проме-
нен характер на трудовата заетост – основен източник
на проблеми – преразпределение на квалифицирана
работна ръка – пространствена мобилност на населе-
нието – преки мерки на демографската политика (огра-
ничаване или стимулиране на миграциите) – ефективна
демографска политика – нестандартни социални и де-
мографски мерки – семейно планиране – Европейски
макрорегион – благосъстояние на населението.
Вариант 2. (графично представено групиране на
понятията и словосъчетанията)
Демографски процеси и проявление на проблеми
● Основен източник на проблеми
● Демографска криза
● Младежка безработица
● Демографско остаряване
● Демографска стагнация
Мерки за прилагане на демографска политика
● Променен характер на трудовата заетост
● Пространствена мобилност на населението
● Европейски макрорегион
● Преки мерки на демографската политика (огра-
ничаване или стимулиране на миграциите)
● Семейно планиране
● Ефективна демографска политика
● Нестандартни социални и демографски мерки
● Преразпределение на квалифицирана работна ръка
● Темп на нарастване на градското население
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Изработва модел на съвременен град.
Изказва мнение за бъдещото развитие на агломерациите.
Прогнозира развитието на високоурбанизираните и селските територии.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Условие 1. Етимологията на понятието „модел“
може да се проследи в различни контекстни значения.
В условието е използвано в смисъл на пример, който
10. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
Познавателна задача (№ по ред)
2,3
1,4
● Благосъстояние на населението
Условие 4. Заглавието на урока обвързва демо-
графската политика с метафората „социален лифт“.
Използвана е в контекста на целенасоченост, ангажи-
раност, публичност, обратна връзка за ефективност-
та на прилаганите мерки, граждански контрол върху
тяхното приемане и институционалната отговорност
спрямо младите хора, на които трябва да се осигурят
подходящите условия за професионална реализация и
развитие. Лифтът има лимитирано движение – нагоре
и надолу. В този смисъл демографската политика спря-
мо младите хора може да е двупосочна – положителна
73
(конструктивна) или негативна (деструктивна) спрямо
тяхното бъдеще.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ h t t p : / / m p e s . g o v e r n m e n t . b g / D o c u m e n t s /
Documents/Strategii/strategy_youth_2010-2020.
pdf – Национална стратегия за младежта 2010
– 2020 г.
■ https://ec.europa.eu/regional_policy/bg/policy/
what/glossary/e/europe-2020-strategy – Европа
2020.
■ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/
HTML/?uri=CELEX:42018Y1218(01)&from=
BG – Стратегия на Европейския съюз за младе-
жта за периода 2019 – 2027 г.
■ https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/
youth-employment/ – Информация за младежката
заетост на Съвета на ЕС.
25. КОДОВЕТЕ НА СОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ
В СЪВРЕМЕННИЯ ГРАД
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
Познавателна задача (№ по ред)
1
2
2, 3
заслужава да бъде последван или имитиран (възпроиз-
веден). В социалните науки моделът се възприема като
опростено представяне, често формализирано, на про-
цес или система, което позволява да се отчетат негови-
те променливи на базата на съгласуваност и баланс. По
 аналогия „градския модел“ се определя като простран-
ствена проекция, образ на града, който едновременно е
примерен и възпроизводим.
Дидактически ресурси (възможности за допълва-
не на условията и/или обосноваване на отговорите)
■ https://smartcities-infosystem.eu/ict/mobile-
applications-citizens – „Мобилни приложения за
граждани“.
■ https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/
en/stay-informed/citizens-app – „Европа в дланта
ви, където и да се намирате“.
■ https://www.smartcitiesdive.com/news/8-city-
mobile-apps-driving-citizen-engagement/442952/
– 8 „Градски мобилни приложения, управляващи
ангажираността на гражданите“.
■ https://www.skylife.com/en/2014-12/being-a-
good-digital-citizen-on-social-media – „Измере-
ния на цифровото гражданство“.
30. В НАЧАЛОТО Е ТЕРИТОРИЯТА, А ДНЕС –
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Познава основните групи критерии: културно-политически, икономически, 1
социално-демографски.
Подбира показатели за характеристика и класификация на страни. 1
Познава типологията за изучаване на страни в света. 2
74 Сравнява страни от изучените типологични групи. 3
Анализира информация от различни източници. 4, 5
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус. 4, 5
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 1

Групи критерии и показатели Класификационен белег Страна – типичен представител

(пример)
пространствени вътрешноконтинентална Беларус
крайбрежна Чили
политически монархия Великобритания
федеративна Австралийски съюз
унитарна Япония
теократична Иран
културни ислямска Мавритания
славянска Словакия
демографски висока степен на заселеност Сингапур
ниска степен на урбанизираност Непал
социални висока степен на образованост Република Корея
наличие на гражданско общество Франция
икономически висока безработица Камерун
ниска покупателна способност Колумбия
висока екологична ефективност на Швейцария
стопанството

Условие 3

Ниска 6 4 5 3 1 2 Висока
степен на степен на
сходство сходство
Дидактически ресурси (възможности за допълва- velikobritaniia.438624 – „Въпрос на време е
не на условията и/или обосноваване на отговорите) Шотландия да се отдели от Великобритания“.
■ https://unctadstat.unctad.org/en/classifications.
html – класификация на страните в света. 35. ОТВЪД „ЧЕРНО-БЯЛОТО“ В
■ https://nova.bg/news/view/ – „Шотландия иска ПРОЯВЛЕНИЯТА НА ЕТНОРЕЛИГИОЗНИТЕ
нов референдум за независимост от Великобри- КОНФЛИКТИ
тания“. Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
■ h t t p s : / / w w w. d n e s . b g / wo r l d / 2 0 2 0 / 0 2 / 1 0 / зултати от обучението и условията на познавателните
vypros-na-vreme-e-shotlandiia-da-se-otdeli-ot- задачи
 Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)
Локализира територии на регионални конфликти на сушата и в Световния океан. 1
Коментира причините за възникването на регионални конфликти и 2
последиците от тях.
Анализира информация от различни източници. 1,2
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус. 2
Отговори на подбрани учебно-познавателни за- Дидактически ресурси (възможности за допъл-
дачи ване на условията и/или обосноваване на отгово-
Условие 1 рите)
Изображение 1 – конфликт за независимост ■ https://www.dw.com/bg – „Забравените кон-
Изображение 2 – конфликт за политическа автоно- фликти на света“.
мия ■ https://www.svobodnaevropa.bg/a/background-of-
Изображение 3 – мирни протести на малки етниче- the-kashmir-conflict-in-photos/29825067.html –
ски общности „Земя на разделението: Конфликтът в Кашмир“.
Изображение 4 – конфликт за културна автономия ■ Богомилова, Н. Етноси и политики: дебати и
социални практики, http://notabene-bg.org/read.
php?id=349.
75
2. МОДУЛ 3. СЪВРЕМЕННО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
2.1. Уроците за нови знания в модул 3
2.1.1. СЪВРЕМЕННИ ПРОЦЕСИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Глобализацията и Обяснява взаимното влияние и проявлението на глобализацията и регионална
регионализацията регионализацията в света. интеграция
като основни процеси Сравнява съвременното икономическо развитие на полюсите на
на съвременното световното стопанство.
икономическо развитие Познава макрорегионите в света (Американски, Евроазиатски,
Макрорегионализация на Азиатско-Тихоокеански, Африкански) и перспективите за тяхното
света развитие.
Интеграцията – основна Разбира интеграцията като форма на организирано сътрудничество.
форма на организирано Дискутира проблемите, възникнали в резултат на съвременните
сътрудничество процеси на развитие – глобализация, регионализация и интеграция.
Анализира различни източници на географска и икономическа
информация.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
План
1. Глобализацията и регионализацията като 3. Регионализацията като основен процес
основни процеси на съвременното икономическо 4. Съвременно развитие на полюсите на световното
развитие стопанство
1. Глобализацията като основен процес 5. Развитие на „трите полюса на световната иконо-
2. Роля на технологиите мика“ днес

План
2. Макрорегионализация на света 2. Макрорегиони и критерии за тяхното установя-
1. Макрорегионализацията в регионалната геогра- ване
фия 3. Основни характеристики на макрорегионите

План
3. Интеграцията – основна форма на организи-
рано сътрудничество
1. Международно сътрудничество
2. Международна интеграция
3. Етапи на икономическата интеграция
4. Проблеми, възникнали в резултат на съвремен-
ните процеси на развитие – глобализация, регионали-
зация, интеграция
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Глобализация и регионализация
 Глобализацията и информационната революция
са основните тенденции, чрез които се описват проме-
ните в съвременния свят през последните години. Те
 водят до значителни промени в сферата на представи-
телната демокрация, националния суверенитет, иден-
тичността, до бързо намаляване на възможностите за
маневрирание на държавите в областта на макроико-
номическата политика. Капиталовите пазари започ-
ват рязко да ограничават възможностите на полити-
ците и да заличават предходни различия между ляво
и дясно. Парите се движат свободно из целия свят,
променяйки капитализма в посока, която нерядко се
характеризира като „казино капитализъм“. Разгръщат
се глобални финансови кризи, но страните от капита-
листическия център засега успяват да ги прехвърлят
главно извън себе си и към периферията и полупе-
риферията на световната капиталистическа система,
където десетки държави имат днес по-ниско жизнено
равнище и БВП на човек от населението в сравнение
с преди десет години.  За успешното реализиране на интеграционните
Самата структура на националната държава пре-
търпява криза, проявяваща се в затруднения в управ­
76 ляемостта на различни процеси. Това води до остри
дебати за бъдещето на държавата, в които се сблъск-
ват различни гледни точки за нейния заник и край,
за нейното възраждане или за нейната трансформа-
ция. Като резултат тя започва да се люшка, от една
страна, между повече бюрократизация и нарастваща
неефективност, водещи в крайна сметка до разпад, и
от друга, опита да преразпредели част от прерогати-
вите си към други равнища и да промени начина си
на функциониране, да се адаптира към новите реал-
ности на глобализацията и информационната рево-
люция.
Регионализацията е една от посоките на такава
адаптация. Тя е стимулирана от развитието на глоба-
лизацията и сама дава тласък на глобализацията. И
едната, и другата са свързани с отслабващата роля на
националната държава, с разхлабването на границите.
Но регионализацията е средство, чрез което се пари-
рат деструктивни, дезинтегриращи процеси, процеси
на отслабване на управляемостта изобщо, плод на гло-
бализацията. При нея разхлабването на националните
граници на всяка от отделните държави се компенси-
ра с установяването на все по-строги външни грани-
ци, за охраната на които се хвърлят повече средства
и все по-модерна техника. В края на 90-те години има
договорености за около 180 регионални групировки, в
които са включени почти всички членове на СТО, тър-
сещи по този начин спасение от негативните въздейст-
вия на глобализацията. Така глобализацията ускорено
стимулира регионализма като основна стратегия за
увеличаване на икономическата и политическата сила
на държавите.
Европейският съюз възниква като част от двупо-
люсната система и неговото развитие е стимулирано
от общото противопоставяне „Изток – Запад“. От края
на 80-те години обаче неговата по-нататъшна съдба
може да бъде разбрана само като част от процеса на
глобализация. Функциите на националната държава се
предават все по-ускорено на наднационални органи и
именно в него се експериментират форми на ръковод-
ство и отношения, за които няма предишни образци.
Там регионалните процеси на интеграция достигат
най-висока степен и той служи като стимул, предизви-
кателство, образец за регионализацията в останалата
част на света.
В. Проданов, „Глобализация и евроинтеграция“,
в „Balkans’21“, 2003, volume 3
● Икономическа интеграция
Икономическата интеграция е процес на икономи-
ческо взаимодействие на отделните страни, насочен
към сближаване, взаимно приспособяване и срастване
на националните икономики.
Икономическата интеграция е процес, в който
участващите стопанства обединяват управленските си
институции и законодателства в областта на икономи-
ката и политиката. Страните възприемат общи правила
и във взаимоотношенията си се съобразяват с тях.
процеси са необходими следните условия:
– близост в равнището на икономическото разви-
тие на интегриращите се страни;
– развитие на инфраструктурата за преместване
на производствените фактори;
– общност, която да решава макроикономически
задачи;
– съответствие в постигането на икономически и
политически решения на правителствата;
– географска близост на интегриращите се страни.
Терминът „икономическа интеграция“ се използва
за характеризиране на различни сфери на междуна-
родните икономически взаимоотношения и процеса на
приобщаване на отделни икономики за осъществяване
на свободна търговия. По специфичен начин иконо-
мическата интеграция се отнася до премахването на
дискриминационните бариери в търговията между оп-
ределен брой страни и установяването на елементи на
сътрудничество между тях.
Икономическата интеграция обозначава нараства-
щото икономическо взаимодействие между държавите.
Тя се осъществява постепенно, с крайна цел сливането
на икономическите интереси. Процесът на икономи-
ческата интеграция може да бъде представен в три ос-
новни фази:
Първа фаза: Взаимодействие – при тази фаза
просперитетът на икономиката на отделната държава
става все по-зависим от процесите, които се развиват
в икономиките на другите страни. Интензивността на
взаимодействието се определя от развитието на тър-
говските връзки, от взаимните преки чужди инвести-
ции, от движението на капитали и работна сила между
държавите.
Втора фаза: Взаимозависимост – икономическият
просперитет е взаимнозависим до такава степен, че ако
някоя държава вземе решение да осигури предимства
за своите национални предприятия за сметка на чуж-
дестранните, това може да доведе до търговски загуби
и за едните, и за другите.
Трета фаза: Интеграция – в тази фаза се изгражда
определена обща политика или се взема определено ре-
гулаторно решение, с което се формализира общността
на интересите.
 ● Потенциални ползи от икономическата ин-
теграция
На равнище зона за свободна търговия и митничес-
ки съюз се наблюдават следните основни резултати:
– Нараснала ефективност на производството бла-
годарение на увеличената специализация;
– Увеличени равнища на производството в резул-
тат на по-добра експлоатация на икономиите от
мащаба, осъществени поради нарасналия размер
на пазара;
– Подобрена международна пазарна позиция по-
ради по-добрите условия за търговия;
– Промени в ефективността в резултат на конку-
ренцията между фирмите;
– Промени в стойността и качеството на произ-
водствените фактори поради технологични про-
мени.
При по-напреднала икономическа интеграция се
наблюдават следните резултати:
– Намаляване на разходите в резултат на коорди-
ниране на паричната и фискалната политика;
– Постигане на по-добри макроикономически по-
казатели в резултат на обединяване на усилията
на държавите участнички.

2.1.2. МОДЕЛИ НА СЪВРЕМЕННОТО СТОПАНСТВО

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Организация на Обяснява съвременната обществена организация стопански ресурси,
стопанската дейност на стопанска дейност в различните икономически регулирана пазарна икономика,
в различните модели системи. паричен капитал,
Разграничава основни икономически показатели инфлация, пазарна рецесия,
на стопанството. икономически инструменти на държавата 77
– данъци и такси, външен дълг
Пазарното Анализира механизмите на пазарното стопанство
стопанство – и значението на пазарното регулиране.
развитие и бъдеще Познава „китайския модел“ на икономическо
развитие.
Анализира различни източници на географска и
икономическа информация.
Разработва отговор на научен въпрос или
решава географски казус.
Географски и методически щрихи По правило означава намаляване на държавния
контрол на това как да се води бизнес в една или дру-
Допълнителни текстове и информация по те-
га област, например за стимулиране на свободната
мата:
конкуренция на пазарите. Но не бива да се бърка с
● Система на общности „данвей“ в КНР до ре- либерализацията (като цяло при нея има малко регу-
формите лиращи закони, но независимо от това се стимули-
До реформите „данвей“ (трудова единица) е ра ефективността на производството и се защитават
най-малката социална единица в КНР след семейство- правата на потребителите, например чрез антимоно-
то. Например, когато предприятията предоставят ра- полистично законодателство). Привържениците на
ботнически жилища на своите служители, ги получава строгия контрол от страна на държавата спрямо пред-
данвей („единицата за живеене и труд“). Един факул- приемаческата дейност посочват различни аспекти, в
тет в университета също формира една данвей. Една които свободният нерегулиран пазар може да нанесе
селска община или села никога не са разглеждани като вреди на обществото, сред които най-често са: защита
данвей, но една държавна фабрика може да бъде, дори на правата на потребителите (например при банкрут
да е в селски ареал. В големите градове има следова- на банки); стимулиране на конкуренцията; опазване
телно подобни на села „миниобщности“. на околната среда.
Характерно за данвей е премахването на анонимнос- Пример за дерегулация е Airline Deregulation Act
тта. Данвей трябва да подпомага идентичността, напри- (ADA), или Законът да дерегулиране на въздушните
мер по телефона човек се представя винаги първо с името линии, приет на 28 октомври 1978 г. в САЩ. Преди
на своята данвей и едва тогава – със собственото си име. това е подписан от американския президент Джими
Данвей е не само място за труд, но и социална и полити- Картър. Цел на закона е дерегулиране на комерсиалния
ческа единица, която регулира и контролира живота на въздушен транспорт, който бива оставен на законите
своите членове. Тя поема и редица функции на социал- на пазара.
ни грижи, като осигуряване за старост, медицинско об- ● За да се прокарат по-лесно реформите, се прибяг-
служване, политически и социален контрол (до избора на ва до афоризми и пословици:
партньор), изграждане на детски градини, а в по-големите – „Не е важно дали котката е черна, или бяла, ва-
данвей – на училища. Най-важната социална функция на жното е да лови мишки“ (аргумент за съчетава-
данвей е гарантирането на труд през целия живот. нето на социализма с пазарната икономика);
● Дерегулацията е отмяна или съкращаване на – „Да отворим прозорците, но да не пуснем кома-
държавното регулиране в определена сфера на рите вътре“ (аргумент за „отварянето на Китай“,
обществените отношения.
 в частност за изграждане на специални иконо-
мически зони по крайбрежието, където да се
2.1.3. МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Теми Очаквани резултати
Международните Определя основните потоци на
икономически стокообмен и инвестиции в света.
организации Познава целите, структурата и
– фактор за регионите на интеграция на важни
преодоляване икономически организации.
на стопанските Анализира различни източници
различия на географска и икономическа
информация.
План
9. – 10. Международните икономически орга-
низации – фактор за преодоляване на стопанските
различия
78 1. Стокообмен и инвестиции в света
2. Международни икономически организации
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Офшорните зони в света
Кои държави са третирани като офшорни зони от
ЕС и са обект на ограничения и контрол от страна на
европейското законодателство?
Европейската лига за икономическо сътрудничест-
во има сред своите задачи да следи за ясното прилагане
на нормите, включително правните, икономическите и
финансовите изисквания на ЕС, във всяка от страните
членки. Ето защо правната рамка трябва да бъде много
ясно зададена и оповестена.
През 2017 г. ЕС в лицето на Съвета на министрите
на финансите включва в официален списък 26 страни,
които са обявени със статут на офшорни зони. Съще-
временно ЕС приема, че във връзка с въведените от
редица страни нови изисквания за контрол на финансо-
вите потоци срещу прането на пари и пр. този списък
трябва да се редуцира.
След 2017 г. в официалния списък на ЕС броят на
офшорните зони е редуциран наполовина спрямо 2016 г.
През 2018 г. финансовите министри на ЕС се съгла-
сяват да извадят още 8 държави (включително добила-
та известност Панама) от „черния списък“ на страните
с офшорен статут спрямо изискванията на ЕС. Освен
Панама от списъка са извадени също ОАЕ, Тунис, Ма-
као, Гренада, Барбадос, Република Корея и Монголия.
Аргументът според министрите на ЕС, че посочените
страни са изразили официално съгласие да приемат
стандартите на ЕС за данъчна прозрачност.
Списък на офшорните зони:
1. Антигуа и Барбуда; 2. Бруней; 3. Вирджинските
острови (САЩ); 4. Гренада; 5. Остров Гуам (САЩ); 6.
Доминиканската република; 7. Кооперативна репуб-
лика Гаяна; 8. Лабуан (Малайзия); 9. Макао; 10. Нова
Каледония; 11. Обединени арабски емирства; 12. Общ-
допусне ограничено навлизане на чуждестранен
капитал).
Нови понятия
мита, безмитен внос, офшорни компании,
смесени компании, мениджмънт, маркетинг,
фирмено разузнаване,
Световна търговска организация (СТО),
Световна банка за развитие, Световен
икономически форум, Международен валутен фонд,
Организация за икономическо сътрудничество и
развитие, Азиатско-Тихоокеанско икономическо
сътрудничество (АПЕК)
ността на Бахамските острови; 13. Оман; 14. Остров
Рождество (брит.); 15. Острови Кук (новозел.); 16.
Питкерн; 17. Република Вануату; 18. Република Либе-
рия; 19. Република Малдиви; 20. Република Маршал-
ски острови; 21. Република Палау; 22. Република Па-
нама; 23. Република Фиджи; 24. Сарк (фр.); 25. Сейнт
Лусия; 26. Хонконг (Китай).
Бранимир Ботев – директор на EISA, https://
offnews.bg/analizi-i-komentari/es-iasno-opredelia-
ofshornite-zoni-koi-sa-te-palen-spisak-703458.html
● Признаците на офшорната зона включват:
– преференциално данъчно облагане или без да-
нък;
– липса на контрол върху валутните трансакции;
– поверителност на бизнеса, поради което е труд-
но да се проследят истинските собственици на
компанията;
– лекота на финансовото отчитане;
– разрешени операции в различни чуждестранни
валути;
– минимални изисквания и условия за поддържане
на резултатите на компанията.
Офшорните зони може да бъдат разделени на ня-
колко вида в зависимост от данъчните условия:
1. Малки държави, чиято икономика е на ниско ниво
на развитие, но политическата стабилност е доста висока.
Такива състояния или не изискват отчитане, или управле-
нието на документи е доста опростено. Фиксирана такса
се дължи като данък. Анонимността на компанията е на
високо ниво. Офшорните компании се използват за нат-
рупване на средства и извършване на трансакции. Бахам-
ските острови, Вануату, Британските Вирджински остро-
ви и др. принадлежат към такива територии.
2. Държави, в които едновременно съществуват
както офшорни зони, така и офшорни компании. В
този случай се предоставя освобождаване от данък,
ако дружеството на територията на тази страна не из-
вършва стопанска дейност. За да потвърди дейността
си, компанията е длъжна ежегодно да представя отчети
и да извършва одит, в противен случай данъчното об-
лекчение ще бъде премахнато. Тези държави включват
Кипър, Люксембург, Швейцария и др.
3. Чуждестранни държави, чиято територия може
да бъде обект на преференциално данъчно облагане
при определени условия, например при регистрация на
дружество в правната рамка, даваща право на обезще-
тения. Правенето на бизнес е прозрачно за регулатор-
ните органи. В други случаи е необходимо да се пла-
щат данъци на обща основа, за да се предаде регули-
рана отчетност. Тези държави включват САЩ, Канада,
Великобритания и др.
https://dompelican.ru/bg/chto-znachit-ofshornaya-
kompaniya-chto-takoe-offshory-prostym-yazykom-
shemy-raboty-s/

2.1.4. ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Структура на външноикономическите Познава структурата на търговия с патенти,
връзки външноикономическите връзки. кредитиране,
Дава примери за различия във външната валути и валутни
търговия на региони в света. приходи, БРИК,
Анализира различни източници на географска рейтингови системи
и икономическа информация.
Нововъзникващите пазари – основен Обяснява влиянието на нововъзникващите
двигател на бъдещото икономическо пазари в света.
развитие
Подготовката на кадри – съвременна Дискутира световните тенденции в кариерното широкопрофилно
форма на външноикономически връзки развитие и формирането на професии на образование, МВА
бъдещето. (Магистър по бизнес 79
администрация).
План
12. Структура на външноикономическите връзки
1. Същност на външноикономическите връзки
2. Форми на външноикономическите връзки

План
13. Нововъзникващите пазари – основен двигател на бъдещото икономическо развитие
1. Нововъзникващите пазари
2. БРИКС

План
14. Подготовката на кадри – съвременна форма
на външноикономически връзки
1. Световни тенденции в кариерното развитие и
формирането на професии на бъдещето
2. Бизнес администрацията – нова и актуална про-
фесия
3. Какво се изучава в специалност „Бизнес админи-
страция“?
4. Къде да се учи бизнес администрация в чужбина?
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Тенденции в развитието на международната
търговия
Глобализация на международната търговия, тър-
сене на партньори от целия свят
Проявяват се тенденции към бързо нарастване на
търговията с държавите от ЕС, Турция, САЩ и др. От
гледна точка на вноса две главни средства позволяват
да се ограничи или избегне международната конкурен-
ция: тарифните и нетарифните ограничения, които це-
лят ограничаването на притока на чужди стоки и услу-
ги и насърчаването на националното им производство.
Международните споразумения обаче стимулират
либерализирането на международната търговия. „От-
варянето“ на националните граници задължава нацио-
налните фирми да произвеждат с еднакви или по-ниски
разходи от чуждестранните конкуренти, да повишават
качеството и да засилват конкурентоспособността на
местните стоки.
Засилване на ролята на технологичния трансфер
Под „трансфер на технологии“ се разбира пренася-
нето или прехвърлянето на знания за взаимодействие-
то на факторите на производството, което рефлектира
върху произвежданите стоки и услуги. Основните ка-
нали за трансфер на технологии са:
– преки инвестиции – включват не само доставка-
та на оборудване, машини, полуфабрикати и пр.,
но и специфичните средства за трансфер, осъ-
ществени посредством останалите три основни
форми;
– износ на наукоемки изделия – за наукоемка се
смята продукцията, произведена в т.нар. нау-
коемки отрасли. Това са отраслите, които оп-
ределят основните направления на научно-тех-
ническия прогрес и концентрират в себе си
значителен обем от разходите за научни изслед-
вания и разработки, както и специалистите, за-
ети с изследователска и развойна дейност;
– търговия с патенти, лицензи, ноу-хау и др. –
най-широко разпространена е продажбата на
лицензи;
 – техническа помощ за повишаване на квалифика-
цията на местните кадри – основен доставчик на
техническа помощ е Франция, следвана от САЩ
и Япония. Помощта намира израз в изпращане
на специалисти, подготовката им в развитите
страни, приемане на стажанти и студенти за обу-
чение; подготовка на ръководни кадри.
Трудно е да се прецизира относителната важност на
различните канали за технологичен трансфер. Тя вари-
ра в зависимост от естеството на произвежданите сто-
ки, от използваната техника и технология на производ-
ството, от страните и периода, през който се извършва
трансферът.
По-бързото развитие на „невидимата“ в сравне-
ние с „видимата“ външна търговия
Сравнителните предимства на отделните национални
икономики в значителна степен се преместват от мате-
риалното производство в сферата на услугите. Те стават
първостепенен фактор за конкурентоспособността, за
80 установяването на ново международно разделение на
труда, за либерализирането на международния обмен,
средство за засилване на износа на стоки и капитал. По-
ради спецификата си услугите не могат да се складират,
съхраняват и транспортират като материалните блага.
Международният пазар на услуги изисква едновремен-
ното присъствие на доставчика и потребителя.
При класификацията на международните операции
с услуги от международните организации се използват
два основни термина. Първият е „нонфактор сървиз“, с
което се обхващат услуги, които не изразяват функции
на производствени фактори, а само търговия: услуги
на водния транспорт и на другите видове транспорт,
Университет Специалност
University of Twente BSc in International Business
Administration
University of Groningen MSc in Business Administration
VU University Amsterdam MSc in Business Administration
Saxion University of BBA in International Business &
Applied Sciences Management Studies
Erasmus University BSc in International Business
Rotterdam Administration
2.1.5. ДИНАМИЧНО РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ
Теми
Международният туризъм – съвременна форма на
стопанско развитие
План
16. Международният туризъм – съвременна
форма на стопанско развитие
1. Същност на туризма
2. Основни етапи в развитието на туризма
включително пристанищните и въздушните транспорт-
ни услуги, туристическите услуги, деловите пътува-
ния, посредническите и други услуги. Вторият термин
е „фактор сървиз“. С него се изразяват услуги, свър-
зани с преки инвестиции и доходи в чужбина. С него
се обхващат специфични международни икономически
отношения, изразяващи обслужващи операции между
жителите на дадена страна и чужди граждани.
Осезателно е значението на новите информационни
технологии за международната търговия с услуги. Уве-
личават се възможностите за такава търговия; постига
се по-голяма скорост на търговското обращение; на-
маляват се разходите и цените на услугите; нарастват
икономиите поради мащабите на обслужването.
Увеличен значителен дял на бартерните сделки по-
ради кризисните сътресения, дефицитите в платежните
баланси, дестабилизирането на множество валути и др.
Засилена взаимозависимост на националните
икономики
Все повече се търсят наднационални решения на
най-острите икономически проблеми.
Развитието на външната търговия днес бележи нов
етап в международното разделение на труда.
● В САЩ колежите предлагат двугодишни програ-
ми Associate degree in Business administration,
които обаче се предназначени за заемането пре-
димно на секретарски длъжности и такива от
най-ниските нива на йерархията в бизнес компа-
ниите. С такъв тип диплома годишната заплата в
САЩ е около 30 хил. долара.
● В холандски висши училища се предлагат след-
ните програми по бизнес администрация:
Език на Степен Продължителност
преподаване
холандски, бакалавър 3 години
английски
холандски, магистър 1 година
английски
холандски, магистър 1 година
английски
английски бакалавър 4 години
английски бакалавър 3 години
Очаквани резултати
Обяснява факторите, които определят международния
туризъм като „туристическа индустрия“.
Локализира съвременните туристически потоци в света.
Изработва картосхема на съвременните туристически
потоци и световните туристически дестинации.
3. Фактори за развитие на туризма и туристически
ресурси
4. Основни туристически региони и дестинации в
света
 Географски и методически щрихи две години приходите на Североизточна и Югоизточна
Азия нарастват с по около 1/4, а на Южна Азия – с
Допълнителни текстове и информация по те-
над 30%, превръщайки региона в най-динамично раз-
мата:
виващия се в света. Африканският регион разполага с
● Развитие на международния туризъм в пър-
богати и разнообразни туристически ресурси, които са
вото десетилетие на ХХI век
усвоени в много ниска степен. Той има най-нисък па-
Динамиката в развитието на международния тури-
зарен дял както в международните пристигания (5%),
зъм по региони се характеризира с голямо разнообра-
така и в приходите от тях (3%). Субрегионът на Се-
зие и някои противоречиви тенденции. Те се открояват
верна Африка има значително по-бавен количествен
при противопоставянето на „старите“ туристически
ръст в сравнение със Субсахарска Африка. Особено
региони Европа и Америка на „новите“ региони – Ази-
фрапираща е разликата между тях през 2011 г., когато
атско-Тихоокеанския, Африка и Близкия изток. „Ста-
в Субсахарска Африка и пристиганията, и приходите
рите“ региони, формирани още в средата на ХХ век,
нарастват с над 6%, докато в Северна Африка спадът
включват предимно страни, достигнали висока степен
на пристиганията е с 9%, а на приходите – със 7%. Без-
на икономическо развитие, за които е характерен отно-
спорно най-важната причина за това са политическите
сително бавен ръст на икономиката като цяло и на ту-
кризи, засегнали основно Тунис и Либия. Регионът на
ризма в частност. Това е особено показателно за Евро-
Близкия изток се очертава като най-проблематичният в
пейския туристически регион и неговите субрегиони,
последно време. През първото десетилетие на ХХІ век
при които средният годишен ръст на международните
той се отличава с най-високите темпове на растеж, как-
пристигания за периода 2005 – 2011 г. варира в много
то по отношение на международните пристигания, така 81
тесни рамки – от 1% за Северна Европа до 3% за Южна
и по отношение на приходите от тях. Това е единстве-
Европа и Източното Средиземноморие при 2,3% за ре-
ният регион, който реализира ръст на приходите дори
гиона като цяло. Страните от Американския регион се
през кризисната 2009 г., а през 2010 г. тяхната сума
отличават с по-голяма нееднородност в икономическо-
нараства с цели 17%. Принос за това имат както утвър-
то си развитие. Това обяснява и значителната диферен-
дени дестинации като Египет (ваканционен и културен
циация между субрегионите по отношение на средния
туризъм) и Саудитска Арабия (религиозен туризъм),
годишен ръст на международните пристигания – от
така и новите лидери в шопинг и конгресния туризъм,
около 2% в Северна Америка и Карибите до 5 – 6% в
като ОАЕ и Катар. Нестабилността на Близкоизточния
по-слабо разработените Централна и Южна Америка.
регион е опасна и за съседните региони.
По отношение на приходите тенденциите са по-различ-
Размествания в позииците на водещите между-
ни – спадът от годините на кризата е компенсиран в Се-
народни туристически дестинации
верна и в Южна Америка, докато в Централна Америка
По отношение на пристиганията Франция и САЩ
и особено в Карибите резултатите от 2008 г. все още не
запазват първите две места, като разликата между тях
са достигнати. Безспорно негативен ефект тук оказват
постепенно се съкращава. През 2010 и 2011 г. Китай
честите природни бедствия и по-бавното възстановя-
за първи път измества Испания от третото място. Ита-
ване от цялостната икономическа криза на малките и
лия стои твърдо на пето място, далеч както от първите
политически нестабилни страни в двата субрегиона.
четири, така и от следващите я страни. По-динамична
„Новите“ туристически региони реализират над
е картината в подреждането на страните от втората
1/2 от прираста в международните пристигания. Това
петица. Турция изпреварва последователно Мексико
кореспондира в значителна степен с по-голямата ди-
и Германия през 2008 г. и Великобритания през 2011
намика, характерна за развиващите се икономики.
г., увеличавайки за шест години пристиганията с 44%.
Aзиатско-Тихоокеанският регион категорично се ут-
С най-забележителен прогрес е Малайзия (51%), която
върждава като един от изявените лидери в съвремен-
от 2009 г. измества Мексико от деветото място. Турция
ния международен туризъм. През първото десетилетие
и Малайзия са единствените страни от челната десетка,
на настоящия век той изпревари Американския регион
в които пристиганията растат и през годините на криза-
както по брой на международните пристигания, така
та. Около средния за света е ръстът в Германия, САЩ
и по приходи от тях, достигайки и по двата показате-
и Китай, докато в Мексико, Франция, Великобритания
ля дял около и над 1/4 от света. Особено впечатляващ
и Испания той е почти символичен. За да бъде картина-
е ръстът на пристиганията в Южна и в Югоизточна
та пълна, трябва да отбележим, че ако към пристигани-
Азия, който за периода 2005 – 2011 г. е в рамките на
ята в Китай се добави техният брой в специалните му
7 – 8% годишно. По показателя среден приход от едно
административни райони – Хонконг (23 млн.) и Макао
пристигане регионът държи първото място в света с
(13 млн.), то през 2011 г. страната би заела първото
1330 US$ за 2011 г. В голяма степен това се дължи на
място в света с над 90 млн. пристигания.
извънредно високата стойност на Океания (3560 US$),
Резултатите на десетте водещи страни по показа-
но и при останалите субрегиони тя е над средната за
теля приходи от международни туристически присти-
света. Високите цени на туристическите услуги и осо-
гания са по-динамични. Утвърден световен лидер са
бено на транспортните разходи ограничават ръста на
САЩ. Техният пазарен дял (11%) от началото на ХХІ
пристиганията в Океания до 1% годишно за периода
век намалява, но все още е два пъти по-голям от дела
2005 – 2011 г. При това той е единственият туристиче-
на страните, заемащи второ и трето място (Испания
ски субрегион в света, който търпи спад в приходите и
и Франция). Към 2011 г. петте големи европейски ту-
през 2010, и през 2011 г. За разлика от него за същите

11. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
 ристически дестинации (Испания, Франция, Италия,
Германия и Великобритания) все още не са достигнали
обема на приходите си от предкризисната 2008 г. За
разлика от тях значителен ръст точно през кризисните
години реализират Австралия, Макао и Хонконг. Тук
отново може да се направи уговорката, че ако приходи-
те на последните две се добавят към тези на Китай, той
би заел второто място в света с пазарен дял около 10%.
Прогнозите на СТО за развитието на международ-
ния туризъм през следващите две десетилетия са за
устойчив ръст, но с постепенно намаляващи темпове.
Очаква се броят на международните пристигания да
достигне 1,8 млрд. през 2030 г. Предвижданият среден
годишен ръст в развитите страни е 2,2%, а в развива-
щите се – 4,4%, включително 4,6% в Близкия изток,
5% в Африка и 4,9% в Азиатско-Тихоокеанския реги-
он. Трудно е да се очаква висока степен на точност при
средносрочните и особено дългосрочните прогнози, но
е ясно, че предстоят още съществени промени в балан-
са на основните движещи сили в развитието на между-
народния туризъм.
https://uard.bg/files/custom_files/files/documents/
New%20knowledge/year2_n1/paper_levkov_y2n1.pdf

2.1.6. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Световна енергийна система – Познава промените в добива на горива и световно енергийно
електропроизводство и формирането на нови енергийни региони. потребление,
топлоенергетика Дискутира бъдещото развитие на енергетиката условно гориво,
чрез конвенционални и алтернативни енергийни средна котировка на
82 източници. сорта Brent,
Разработва отговор на научен въпрос или решава шистов газ,
географски казус. зелена енергия
Атомната енергетика – фактор в Изказва мнение за предимствата и опасностите от
световната геополитика развитието на ядрената енергетика.
Проучва различни източници на географска и
икономическа информация.
План
19. Световна енергийна система – електропроизводство и топлоенергетика
1. Промени в добива на горива. Нови енергийни райони
2. Бъдещото развитие на енергетиката

План
20. Атомната енергетика – фактор в световната
геополитика
1. Особености на атомната енергетика
2. Предимства на атомната енергетика
3. Недостатъци на атомната енергетика
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Атомните електроцентрали в света
В световен мащаб сe експлоатират 212 атомни
електроцентрали с 438 реакторни блока в 30 страни – с
обща инсталирана мощност 374 814 MW.
Следващи 64 с обща мощност от 62 754 MW са в
строеж, между тях и 10, които се строят от повече от
15 години.
125 реакторни блока с обща инсталирана мощност
от 37 794 MW са изведени от експлоатация по различ-
ни причини.
През 2017 г. в света се експлоатират 450 реакторни
блока.
Първата атомна централа е пусната в експлоатация
в СССР на 26.07.1954 г. Следващата е във Великобри-
тания („Calder Hall“) – 27.08.1956 г.
Електроцентралата „Кашивазаки-Карива“ в Япо-
ния със 7 блока и обща мощност 8200 MW в момен-
та е най-мощната в света, а двата блока на централата
„Civeaux“ във Франция с мощност по 1561 MW всеки
са най-мощните ядрени реактори в света.

Страни с най-голямо производство на ядрена електроенергия

Място Страна Брой АЕЦ Брой блокове Мощност MW

1 САЩ 65 104 106 000
2 Франция 20 59 66 000
3 Япония 17 54 49 000
4 Германия 12 17 21 500
5 Република Корея 4 20 18 300
6 Украйна 4 15 13 800
7 Канада 5 18 13 400
 Африка
В този континент АЕЦ има само в една държава –
РЮА – 1 АЕЦ с 2 блока и обща мощност 1888 MW
(7% от цялата произвеждана електроенергия в страна-
та).
Азия
В континента действат 37 АЕЦ със 113 блока и мощ-
ност 87 046 MW. Сега се строят още 37 блока с обща
мощност 39 360 MW. 8 блока с мощност 2502 MW са
изведени от експлоатация.
● Армения – 1 АЕЦ с 1 блок с мощност 408 MW
(42%).
– Китай – 4 АЕЦ с 12 блока и обща мощност 10
000 MW. Строят се още 23 блока с 25 700 MW
(2%).
– Индия – 6 АЕЦ с 18 блока и мощност 4500 MW.
Строят се още 4 блока с 2700 MW (3%).
– Япония  – 17 АЕЦ с 54 блока и мощност
49 000 MW. Строи се още 1 блок, а 6 блока са
затворени. (30%).
– Пакистан – 2 АЕЦ с мощност 462 MW и се
строи нова с 325 MW (3%).
– Република Корея – 4 АЕЦ с 20 реактора с мощ-
ност 18 300 MW. Строят се нови 2 с 6 блока и
мощност 6800 MW (39%).
– Тайван  – 3 АЕЦ с 6 блока и мощност
5178 MW. Строи се нова АЕЦ с 2700 MW (22%).
Европа
В 18 страни работят 93 АЕЦ със 196 блока и мощ-
ност 179 000 MW. В 5 страни се строят нови 13 блока с
14 000 MW. Изведени от експлоатация са 84 блока в 13
страни с мощност 26 000 MW.
– Белгия – 2 АЕЦ със 7 блока и мощност 6100 MW
(54%).
– България  – 1 АЕЦ с 2 блока и мощност
2000 MW. Спрени са 4 реактора с мощност
1760 MW. Строежът на АЕЦ „Белене“, с 2 блока
и мощност 2000 МW, е под въпрос (44%).
– Германия – 12 АЕЦ със 17 блока и мощност
21 500 MW. Спрени са 19 блока с 6300 MW
(48%).
– Финландия – 2 АЕЦ с 4 блока и мощност
2780 MW (28%).
– Франция – 20 АЕЦ с 59 блока и мощност
66 000 MW (78%).
– Литва – 1 АЕЦ с 2 блока и мощност 1300 MW
(70%).
– Холандия – 1 АЕЦ с 1 блок и мощност 515 MW
(4%).
– Румъния – 1 АЕЦ с 2 блока и мощност 1400 MW
(9%).
– Русия – 10 АЕЦ с 31 блока и обща мощност
23 200 MW. Строят се 8 нови блока с 6200 MW
(16%).
– Швеция – 3 АЕЦ с 10 блока и мощност 9400 MW
(48%).
– Швейцария – 4 АЕЦ с 5 блока и мощност
3400 MW (40%).
– Словакия – 2 АЕЦ с 5 блока и мощност 2200 MW
(57%).
– Словения – 1 АЕЦ с 1 блок и мощност 730 MW
(40%)
– Испания – 6 АЕЦ с 8 блока и мощност 7700 MW
(20%).
– Чехия – 2 АЕЦ с 6 блока и мощност 3800 MW
(32%).
– Украйна – 4 АЕЦ с 15 блока и мощност 13
800 MW (48%).
– Унгария  – 1 АЕЦ с 4 блока и мощност
1900 MW (38%).
– Великобритания – 9 АЕЦ с 19 блока и мощност
11 900 MW (19%).
Северна Америка
В 3 страни действат 71 АЕЦ със 124 блока и мощ-
ност 120 000 MW.
– Канада – 5 АЕЦ с 18 блока и мощност 13 400 83
МВ (16%).
– Мексико – 1 АЕЦ с 2 блока и мощност 1360 MW
(5%).
– САЩ – 65 АЕЦ със 104 блока и мощност
106 000 MW (19%).
Южна Америка
В 2 страни в експлоатация са 3 АЕЦ с 4 блока и
обща мощност 3000 MW.
– Аржентина – 2 АЕЦ с 2 блока и мощност
1000 MW (7%).
● Бразилия – 1 АЕЦ с 2 блока и мощност 2000 MW
(3%).
След ядрената катастрофа във Фукушима се заго-
вори за край на атомните централи, дори някои дър-
жави излязоха с конкретни дати за извеждането им от
експлоатация. Няколко години по-късно светът мисли
различно. Днес директорката на Световната ядрена
асоциация (СЯА) Агнета Ризинг заяви, че в момента
се строят 55 ядрени реактора. Целта е до 2050 г. 25%
от цялата електроенергия в света да се произвежда от
АЕЦ. Тази цел е предвидена в план „Хармония“, който
СЯА е разработила. За да се постигне тази цел, строи-
телството на ядрени централи трябва да се утрои.
За първи път се строят атомни електроцентрали в
Турция, Беларус, Бангладеш и ОАЕ, добави Ризинг.
По думите ѝ атомната енергия е втората по разпрос-
транение след хидроенергетиката. „Няма устойчиво
развитие без атомна енергия, тъй като атомните тех-
нологии се използват не само за производство на елек-
троенергия, а и в медицината, селското стопанство и
зареждането на електромобили“, изтъкна директорката
на СЯА.
http://iliaganchev.blog.bg/novini/2010/11/03/
atomnite-elektrocentrali-v-sveta.629031
 2.1.7. ГОЛЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ В СВЕТА

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Електропроизводство от Коментира стратегии и политики за реализиране на фотоволтаична енергия,
възобновяеми източници съвременни енергийни проекти. слънчеви топлинни
и перспективи за Познава световни проекти за електропроизводство от централи,
развитие на енергийните възобновяеми източници: Китай (ВЕЦ „Трите клисури“); офшорни вятърни
проекти Мексико (производство на чиста енергия от слънчеви проекти,
колектори); Африка (Египет, Мароко, РЮА, Етиопия, Кения, наземни вятърни
Тунис) – строителство на вятърни паркове; Индия (хибридна инсталации,
вятърна и слънчева централа); Япония и Саудитска Арабия осмотична енергия,
(соларен проект в пустинята „Softbank“); Индия (вятърен транспортни горива –
енергиен парк „Мупандал“); Чукотка, Русия (плаваща АЕЦ); етанол,
САЩ (добив на природен газ от шисти); Канада (добив на нефтени пясъци,
петрол от пясък, проект „Kearl“). битумен нефт,
Дискутира световното потребление на енергия и промените в емитери на въглероден
околната среда. диоксид, генерирани
Анализира различни източници на географска и икономическа емисии на парникови
информация. газове
Представя енергиен проект на бъдещето по избор.

84 План
22. – 23. Електропроизводство от възобновяеми
източници и перспективи за развитие на енергий-
ните проекти
1. Стратегии и политики за реализиране на съвре-
менни енергийни проекти
2. Световни проекти за електропроизводство от
възобновяеми източници
3. Световното потребление на енергия и промените
в околната среда
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Първата плаваща атомна електроцентрала
„Академик Ломоносов“
Въпреки критиките на природозащитниците пър-
вата плаваща атомна електроцентрала в Русия е факт.
Може ли да издържи на цунами? И дали е по-адекватно
тя да се сравнява с „Чернобил“, или с атомен ледораз-
бивач?
„Плаващият Чернобил“, или „Чернобил на лед“ –
първата плаваща атомна електроцентрала в историята
на Русия вече се появи на първите страници на запад-
ния печат и предизвика критики от страна на междуна-
родни организации за защита на околната среда. Цен-
тралата на име „Академик Ломоносов“, която е първа-
та по рода си, ще осигурява електроенергия за руския
далекоизточен Чукотски автономен окръг и може да
обслужва и други държави по цял свят.
Според критиците този проект не само създава риск
от още една ядрена катастрофа, но и допринася за про-
мяната на климата, като доставя електроенергия за въ-
глищните мини в района. Но дали той е толкова опасен,
колкото изглежда на пръв поглед?
Повече от десетилетие работа
„Академик Ломоносов“ се заражда като част от ам-
бицията на Русия да развие Арктика, Северния морски
път и богатия на минерали Чукотски автономен окръг.
Разработката на централата е поръчана от „Росенер-
гоатом“ (част от „Росатом“) на базирания в Санкт
Петербург „Балтийски завод“ – една от най-големите
корабостроителници в Русия. Строителството и изпи-
танията ѝ продължават повече от десетилетие – от на-
чалото на 2007 г.
Тази година централата най-накрая премина всички
тестове и бе предадена на „Росенергоатом“ в начало-
то на юли. Компанията притежава лиценз да оперира
атомната електроцентрала за период от десет години
до 2029 г. Плановете са плаващото съоръжение да
бъде транспортирано до пристанището в Певек, Чукот-
ка, през август и да започне да произвежда първите
киловатчасове електричество през декември 2019 г.,
след като преминат всички тестове на поддържащата
инфраструктура.
Платформата с дължина 144 m, на която са разпо-
ложени два атомни реактора КЛТ-40, може да произ-
вежда до 70 MW електричество и 50 Gcal/h топлоенер-
гия – достатъчно, за да задоволи нуждите на 100 000
души (това се равнява на около 7% от средното произ-
водство на голям комерсиален реактор в САЩ).
Чукотка не е толкова гъстонаселена (в окръга жи-
веят около 50 хил. души, а в Певек населението е око-
ло 5000 души), но електроцентралата ще захранва и
пристанището в Певек, и фирмите за добив на природ-
ни ресурси в региона. Планира се плаващата атомна
електроцентрала да замени съществуващите производ-
ствени мощности на енергийния хъб „Чаун – Билиби-
но“ (Чаунската ТЕЦ в Певек и Билибинската ТЕЦ в
Билибино).
„Академик Ломоносов“ е единствената плаваща
атомна електроцентрала в света – поне засега. „Роса-
том“ вече работи по плаващи атомни електроцентрали
от второ поколение – по-малко и оптимизирано пла-
ващо съоръжение с два атомни реактора РИТМ-200W
и капацитет по 50 MW всеки. Според „Росатом“ вече
има интерес от потенциални клиенти от Близкия изток,
Северна Африка и Югоизточна Азия.
Не е „Чернобил“?
Критиците твърдят, че плаващата атомна електро-
централа е лоша идея сама по себе си: тя е уязвима
към цунами и терористи и ще съхранява радиоактивни
отпадъци и гориво, което е опасно, ако съоръжение-
то например се сблъска с друг плавателен съд. Според
„Грийнпийс“ може би щеше да е по-евтино инвестира-
ните средства да се вложат във възобновяема енергия
(например вятърни електроцентрали) в района, вместо
в поддържането на плаваща електроцентрала.
Други експерти обаче отбелязват, че плаващият яд-
рен реактор не бива да е причина за тревога – атом-
ните реактори захранват подводници от десетилетия,
а самата идея не е нова – американски военен кораб от
Втората световна война е включен към мрежата на Па-
нама, където осигурява електричество както за цивил-
ни, така и за военни цели чак до 1976 г.
Да се сравнява плаващата атомна електроцентра-
ла с „Чернобил“, е тактика за сплашване, смята Дейл
Клайн, бивш ръководител на Комисията за ядрено ре-
гулиране при американския президент Джордж Буш.
„Целта е хората да се накарат да си помислят за няка-
къв инцидент. Няма научна основа – целта на подобни
изявления е хората просто да се уплашат“, казва той.
Руските разработчици на проекта са съгласни с това
мнение и твърдят, че е напълно неоправдано тези два
проекта да се сравняват. Според тях централата е по-
строена така, че да устои дори на цунами от 9-а степен.
„Това са безпочвени твърдения, просто начинът, по кой-
то работят самите реактори, е различен“, обясни пред
CNN главният инженер на „Ломоносов“ Владимир
Ириминку, който отговаря за опазването на околната
среда. „Разбира се, случилото се в Чернобил не бива да
се повтаря... А и плаващата електроцентрала ще е пози-
ционирана в арктическите води, така че постоянно ще се
охлажда и няма да има липса на студена вода.“
Решение за отдалечените райони
Що се отнася до предложението за алтернативата с
вятърната енергия, руските експерти са на мнение, че
тя има недостатъци. „Генераторите на вятърна енергия
са ефективни за захранването на отделни домакинства,
но не могат да захранят с електричество цяла една об-
ласт в индустриален мащаб“, твърди главният анали-
затор от TeleTrade Пьотър Пушкарьов. „В Европа има
и хора, които повдигат въпроса за екологичния аспект
на вятърните генератори: има твърдения, че техните
вибрации въздействат върху локалната флора и фауна
и нарушават екосистемата. Това може да е още по-ви-
2.1.8. ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО
Теми Очаквани резултати
1 2
Съвременни приложения Проследява възникването и развитието на
на високите технологии в високите технологии.
развитието на стопанството Определя стопанските отрасли с най-голяма
приложимост на високите технологии.
димо в Арктика, а и ще е скъпо и по-трудно физически
там да се инсталират вятърни електроцентрали.“
„Основното предимство на тази централа е в нейна-
та мобилност и възможността тя да работи в продълже-
ние на 15 години без почивка. Освен това няма да има
радиоактивни отпадъци на земята, след като тя приклю-
чи своята експлоатация“, смята експертът от Междуна-
родния финансов център Гайдар Хасанов. „Въпреки че
е по-скъпа за поддръжка от алтернативните енергийни
генератори, трябва да разберем, че в централната част
на Русия 1 kW/h енергия струва 6 рубли ($ 0,095), а
в Чукотка цената му е около 17 рубли ($ 0,27), което
прави централата интересна за районите без изградени
електроснабдителни мрежи.“
Непотопяем шлеп?
Разработката на проекта отнема повече от десетиле-
тие и сега ще е далеч по-рационално и лесно той прос-
то да бъде тестван в действие, вместо да се водят дис-
кусии дали изобщо е нужен, смята Пьотър Пушкарьов.
„Разбира се, той трябва да бъде тестван в отдалечен 85
район, където е трудно да се доставят големи обеми
енергия, които не могат да се произведат на местно
ниво – казва той. – Това трябва да се направи в район,
който е нужно да се развие и където хората чувстват
необходимост това да се случи.“
Като физик по образование, експертът твърди още,
че идеята за плаваща атомна електроцентрала може да
се окаже по-безопасна от която и да е атомна електро-
централа на Земята. „Ако плаващата атомна електроцен-
трала бъде стабилизирана на водата и бъде подсигурена
адекватно технически, тя ще работи с по-малко рискове
от всяка АЕЦ на Земята. Вълните, водните течения и
дори цунамитата в океана няма да са никакъв проблем
за блока“, твърди той. Според него заплахата от каквото
и да било разрушение или екстремни външни условия
в този случай се минимизира, за разлика от ситуации,
където реакторът например би могъл да стане жертва
на земетресение. „Това няма да се случи в океана, ако
„Ломоносов“ е проектиран правилно, както твърдят раз-
работчиците му. Неслучайно нашият флот от атомни ле-
доразбивачи служи надеждно и непрекъснато в Арктика
още от съветски времена. А „Академик Ломоносов“ на
практика е непотопяем шлеп със същото атомно „сър-
це“ като руските атомни ледоразбивачи.“
https://bg.rbth.com/economics/330979-ruska-
plavashta-elektrotsentrala
Нови понятия
3
автоматизация,
роботизация,
силициева долина,
уеббазирани технологии,
технопарк,
мобилни технологии,
нанотехнологии,
субституция,
генно инженерство,
електронно правителство
 1 2 3
Териториално Изработва картосхеми на водещите държави и
разпределение на райони на производство на високи технологии и
производството на високи научни изследвания.
технологии в света
Перспективи за развитие Познава успешни модели на стопанско развитие
на високите технологии чрез прилагане на високите технологии.
като основен фактор за Проучва различни източници на географска и
съвременно стопанско икономическа информация.
развитие Изразява мнение за развитието на ІТ сектора.
План
26. Съвременни приложения на високите техно- 2. Стопански отрасли с най-голяма приложимост на
логии в развитие на стопанството високите технологии
1. Възникване и развитие на високите технологии

План
27. – 28. Териториално разпределение на произ- 2. Водещи държави и райони на производство на
водството на високи технологии в света високи технологии
86 1. Научни изследвания и високи технологии

План
29. Перспективи за развитие на високите техно-
логии като основен фактор за съвременно стопан-
ско развитие
1. Силициевата долина като успешен хайтек регион
2. „Еърбъс“ като успешна хайтек индустрия
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Високите технологии
Мотор за развитието на високите технологии са
транснационалните компании (ТНК), които оперират
върху големи територии, със значителни капитали и
пазари. Те имат най-голяма възможност да осъщест-
вяват значими фундаментални и приложни разработки
чрез мрежа от корпоративни изследователски звена и
да създават и налагат на пазара принципно нови изде-
лия и производства. За последните 30 години броят на
ТНК се е увеличил повече от девет пъти и е достиг-
нал 63 хил. Те реализират половината от световното
промишлено производство и търговия и контролират
над 80% от световната интелектуална собственост –
патенти, търговски марки, лицензии за нова техника и
ноу-хау. Обемът на продажбите на ТНК достигна 7000
млрд. долара, което им позволява да влагат огромни
средства за създаване и придобиване на нова интелек-
туална собственост. Благодарение на това те са заели
трайно горната част на технологичната стълба – висо-
ките технологии. Средните и ниските технологии се
оставят на тези, които не могат да се качат така високо
по тази стълба – главно на милионите малки и средни
предприятия.
Тъй като ТНК се създават и базират преди всичко в
развитите страни, тези страни са разделили помежду си
пазара на високите технологии – от 50 водещи макро-
технологии те контролират 46 и произвеждат 80% от
високотехнологичните изделия. От тези макротехно-
логии 22 са разработени и контролирани от САЩ, 8
– 10 – от Германия, 6 – 8 – от Япония, по 3 – 5 – от Ве-
ликобритания, Русия и Франция, и по една от Италия,
Швейцария, Норвегия, Швеция.

Дял на някои страни във високотехнологични производства

Страна Относителен дял

от световното
производство (в %)
Аерокосмическа промишленост
САЩ 36
Великобритания 17
Германия 14
Франция 14
Електронна промишленост
САЩ 21
Япония 18
Южна Корея 11
Великобритания
Производство на компютри и офис техника
САЩ
Япония
Нидерландия
Великобритания
Фармацевтична промишленост
Белгия
Германия
САЩ
Ирландия
Инструментално производство
САЩ
Германия
Япония
Франция
Източник: OECD, Main Science and Technology Indicato
И с невъоръжено око се вижда безспорното лидер-
ство на САЩ в тези технологии – те са генерирали по-
вече от половината от крупните иновации в развитите
страни, имали са водеща позиция както в обработване-
то на съществуващите знания, така и в предоставянето
на разнообразни информационни услуги. В аерокосми-
ческите технологии като цяло САЩ изпреварват Япо-
ния и Европа с около десет години. На тази страна при-
надлежи 1/3 от световния високотехнологичен сектор.
Възможно най-значимата висока технология, съз-
дадена в САЩ през последните десетилетия, е обоб-
щеният финансово-икономически инструментариум
от гаранционни и рискови фондове, чрез които се
осъществяват ефективни разработки и внедрявания на
иновации и високи технологии в материалното произ-
водство и услугите. Тук този инструментариум дос-
тигна своето съвършенство и измести на втори план
грантовите схеми, които широко се практикуваха след
Втората световна война. Изцяло пазарен, този инстру-
ментариум е прецизен метод за разпределяне между
няколко стопански субекта както на рисковете, така и
на евентуалните значителни печалби – напълно в духа
на американския манталитет за правене на бизнес. И
в Япония, и в ЕС този метод активно се стимулира и
използва, но засега не толкова широко и не толкова ус-
пешно, както в САЩ.
Второ място след САЩ във високите технологии
уверено заема Япония със своите постижения в об-
ластта на електронната промишленост, оптоелектро-
никата, биотехнологиите, дигиталната медицина, ин-
формационно-комуникационните технологии (ИКТ)
– общо 15 – 17% от световните високотехнологични
пазари. В началото на 90-те години на миналия век се
очакваше Япония да догони САЩ в областта на висо-
ките технологии. Вместо това Япония навлезе в про-
дължителна рецесия и догонването не се състоя. В
момента в Япония се извършват сериозни реформи в
банковата, финансовата и законодателната сфера с ог-
9
20
13
12
9
15
11
10,5
10,5
25
15
14
6
87
лед създаване на такива условия за изява на фирми и
отделни творци, които да са аналогични на условията
в САЩ.
Третото място принадлежи на Европа, чийто висо-
котехнологичен „влак“ е по-бавен в сравнение с пред-
ходните два региона. Не бива обаче да се подценяват
европейските възможности. Европейският съюз с 51%
е абсолютен лидер в енергоспестяващите технологии,
контролира 32% от биотехнологиите. Неговите пости-
жения в гражданското самолетостроене са впечатлява-
щи. Във високите технологии Германия, Великобри-
тания и Франция играят ролята на динамично ядро в
европейската иновационна икономика. В областта на
ИКТ към това ядро може да бъдат присъединени ре-
дица скандинавски държави. Известни са 12 приори-
тетни научни направления, в които Германия е съсре-
доточила своите усилия – сред тях са електронните
технологии, цифровата медицина, гъвкавите дисплеи,
фотониката, вакуумният ултравиолет и др. Ако ЕС ус-
пее сравнително бързо да достигне заветния дял 3% от
БВП за нуждите на науката и технологичното разви-
тие, шансовете му да скъси дистанцията, която го дели
от САЩ и Япония, ще се увеличат. Във всички случаи
изходът от тази конкурентна борба ще се реши на по-
лето на високите технологии.
Забележителен прогрес във високотехнологичното
производство показват т.нар. нови индустриални дър-
жави от Югоизточна Азия – Република Корея, Синга-
пур, Малайзия, Тайван и др. В момента техният общ
дял в това производство достига 15%. Последното де-
сетилетие на миналото столетие се превърна във вре-
ме за утвърждаване във високите технологии на двете
гигантски държави – Китай и Индия. За този период
обемът на продукцията от високотехнологичните от-
расли на Китай е нараснал 27 пъти и това най-добре
се вижда от стремителния ръст на китайската аерокос-
мическа индустрия и машиностроене. В областта на
високите технологии Китай също следва специфичен
 път. Събраните значителни средства от ниско- и сред-
нотехнически производства се насочват към неголеми
крайбрежни райони, където се осъществяват изследва-
не, развитие и внедряване на високотехнологични из-
делия и технологии. Обединяването на такива „остро-
ви“ в единна високоефективна мрежа е крайната цел на
централизираните национални програми в областта на
аерокосмическото и точното машиностроене, фарма-
цевтиката, биотехнологиите и др. Засега преобладава
закупуването на технологии, но се инвестира в бъде-
щето чрез широки образователни програми и интен-
зивна изследователска дейност.
Постиженията на Индия в разработването и про-
изводството на военна техника, както и в областта на
софтуера също са значими – разработката и продаж-
бата на индийски софтуер надхвърля 30 млрд. щ. дол.
Много страни започнаха да обсъждат и да прилагат
ефективния „бангалорски“ модел за развитие на соф-
туерната индустрия. Индия стартира също със закупу-
88 ване на отбранителни високи технологии, след което
осъществи свой национален атомен и ракетен проект.
Освен ИКТ тя вече разработва и внедрява високи тех-
нологии в редица невоенни области на материалното
производство и услугите.
От малките държави трябва да се отбележи Израел,
където развитието на високите технологии след 1967
г. е забележително. И тук се започна с отбранителни
високи технологии с активно използване на опита на
развитите страни. През 90-те години на миналия век
положителна роля изигра опитът по разработването и
изпълнението на националната програма „YOZMA“ и
създадените на нейна основа специфични гаранцион-
ни и рискови фондове, които контролират 5,5 млрд. щ.
дол. от общо 10 млрд. щ. дол. рисков капитал в Израел.
През последните години се наблюдава активно и ус-
пешно участие на израелските фирми във високотех-
нологичните борси на САЩ и ЕС – дейност, която им
гарантира нови средства, нови пазари и висока добаве-
на стойност на единица продукция.
От азиатските по-малки държави заслужава да се
отбележат успехите на Република Корея във високи-
те технологии. Те се базират изцяло на гражданските
отрасли на производството на стоки и услуги – автомо-
билостроене и точно машиностроене, биотехнологии,
електроника и уредостроене. В тази страна за разви-
тие на високите технологии най-активно се използват
различни мрежи от изследователски и иновационни
центрове – долината на Даедук, Поханг и др., в които
са разгънати различни клъстери – биотехнологични,
електронни, по ИКТ и др. При реализацията на перс-
пективни високотехнологични проекти партньори на
иновационните фирми са университети – 38,9% от
проектите, държавни лаборатории – 20%, национални
корпорации – 35,2%, и чуждестранни фирми – 5,9%.

2.1.9. ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОРПОРАЦИИ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Транснационалните Проследява възникването, развитието и структурата на ТНК. монопол, антимонопол,
корпорации – Обяснява връзката между ТНК и информационните технологии. концерн, централизация на
продукт на процеса Познава модел на развитие на ТНК по избор. капитала, мегакорпорации,
глобализация Изработва картосхема на пространственото проявление на ТНК либерализация на пазарите
по избор.
Проблеми и Дискутира влиянието на ТНК върху развитието на
бъдеще на ТНК националните стопанства.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски
казус.
План
31. Транснационалните корпорации – продукт 2. Връзката между ТНК и информационните техно-
на процеса глобализация логии
1. Възникване, развитие и структура на трансна- 3. Политика на действие и централизация
ционалните корпорации

План
32. Проблеми и бъдеще на ТНК
1. ТНК в световната икономика
2. ТНК и националните икономики
3. ТНК – оценки и тенденции
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● ТНК – рейтинг и перспективи
Рейтинг
В световната класация на най-активните и влия-
телни компании мултинационалните корпорации в
САЩ са начело. Списъкът съдържа в следващите пози-
ции страни като Китай, Япония, Индия, Германия, Ру-
сия, Обединеното кралство, Бразилия, Франция и Ита-
лия. Бюджетът на някои компании надвишава бюджета
на цели държави: например обемът на продажбите на
световноизвестните General Motors през 90-те години
надвишава БВП на скандинавските страни, Саудитска
Арабия и Индонезия; японската Toyota има два пъти
по-голям БВП от Мароко, Сингапур и Египет.
Разбира се, днес ситуацията малко се промени: ня-
кои от регионите значително увеличиха икономичес-
ката си мощ, но в същото време ТНК продължават да
надвишават БВП на развиващите се страни.
 Списък на най-големите компании по пазарна
стойност
– Apple (САЩ)
– Exxon Mobile (петролен бизнес, САЩ)
– Microsoft (САЩ)
– IMB (САЩ)
– Wall-Mart Store (най-голямата търговска верига
в света, САЩ)
– Chevron (енергия, САЩ)
– General Electric (производство на локомотиви,
електроцентрали, газови турбини, двигатели на
самолети, медицинско оборудване, осветителна
техника, САЩ)
– Google (САЩ)
– Berkshire Hathaway (инвестиции и застраховане,
САЩ)
– AT&T Inc (телекомуникации, AT & Inc)
Интересен факт е, че Apple е лидер няколко години
подред, докато следващите позиции непрекъснато се
променят. Например след 2014 г. General Electric успя
да се изкачи от девето на седмо място, а Samsung беше
изтласкана от тази класация.
Към днешна дата водещите ТНК в света са амери-
кански.
Списък на най-големите компании в света по
отношение на чуждестранните активи (т.е. делa
на чуждестранните държави в капитала на ком-
панията)
– General Electric (енергия, САЩ)
– Vodafone Group Plc (телекомуникации, Велико-
британия)
– Royal Dutch / Shell Group (петролен и газов сек-
тор, Холандия/Обединеното кралство)
– Petroleum Company Plc (нефтен и газов сектор,
Великобритания)
– Exxon Mobile (петролен и газов сектор, САЩ)
– Toyota Motor Corporation (aвтомобили, Япония)
– Общо (нефтен и газов сектор, Франция)
– Electricite de France (жилищни и комунални ус-
луги, Франция)
– Ford Motor Company (автомобилна, САЩ)
– E.ON AG (жилищни и комунални услуги, Герма-
ния)
Тук ситуацията вече е малко по-различна от класи-
рането на най-богатите компании: географията е много
по-обширна, а областите на интерес са различни.
Има ли транснационални корпорации в Русия? Спи-
съкът с местни компании от такъв мащаб не е много го-
лям, защото в Източна Европа ТНК едва сега започват
да се развиват, но тук вече има пионери.
Заслужава да се отбележи, че съветските предпри-
ятия, чиито клонове бяха разпръснати из целия Съвет-
ски съюз, бяха нещо като съвременни мултинационал-
ни компании, така че някои от тях, поддържайки пре-
дишното ниво, лесно влязаха в категорията на мулти-
националните компании. Сред най-известните такива
компании днес са:
– „Ингосстрах“ (финанси);
12. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
– „Аерофлот“ (пътуване със самолет);
– „Газпром“ (нефтена и газова промишленост);
– „Лукойл“ (горивна промишленост);
– Alrosa (добив на диаманти).
Според експерти най-голям потенциал имат руските
нефтени и газови компании, които поради наличието
на ресурси могат лесно да се конкурират със световни-
те лидери в тази индустрия, продавайки им суровини и
позволявайки им да извличат ресурси от собствените
си кладенци. Заслужава да се отбележи, че много гло-
бални ТНК имат клонове в Руската федерация.
Горивни ТНК
Според прогнозите на руски експерти най-обеща-
ващи са многонационалните горива. Лидери в тази об-
ласт са:
– Exxon Mobilе (САЩ);
– PetroChina (Китай);
– Petrobras (Бразилия);
– Royal Dutch Shell (Великобритания);
– Chevron (САЩ); 89
– „Газпром“ (Русия);
– Общо (Франция);
– BP (Великобритания);
– ConocoPhillips (САЩ);
– CN00C (Хонконг).
Присъствието на руска компания сред най-голе-
мите ТНК в света увеличава вероятността и други кор-
порации да преминат към това ниво, като „Транснефт“,
която е една от най-богатите компании в света, но все
още не е достигнала международното ниво.
Перспективи за развитие
Какви перспективи за развитие имат ТНК по света?
Списъкът от сфери на тяхното влияние е огромен. Око-
ло половината от промишленото производство, почти
70% от търговията, почти 85% от изобретенията и 90%
от чуждестранните инвестиции зависят от тях.
Търговията със суровини е собственост на ТНК:
под тяхна власт купуват и продават пшеница (90%),
кафе (90%), царевица (90%), тютюн (90%), желязна
руда (90%), мед (85%), боксит (85%) и банани (80%).
Освен това в САЩ повече от половината сделки,
свързани с износа, се контролират от ТНК, във Вели-
кобритания броят на тези трансакции е 80%, Сингапур
по принцип се изгражда върху парите на чуждестран-
ните инвеститори – 90%. 30% от световната търговия е
пряко или косвено свързана с дейността на ТНК.
И в бъдеще с развитието на глобализацията сила-
та на ТНК ще се увеличава. Въпреки трудностите те
ще продължат да обхващат нови територии и пазари.
Следователно държавите, към които ТНК се стремят,
могат или да им помогнат, като реализират печалба от
пристигането на нов предприемач в страната, или да
се защитят чрез политика на протекционизъм, като по
този начин може би причинят недоволство у граждани-
те, принудени да купуват продуктите на транснацио-
нални корпорации от други пазари.
https://tues.ru/bg/mnogonacionalnye-korporacii-vidy-
mezhdunarodnyh-korporacii-i-i
 2.2. Уроците за дейности в модул 3

4. НАУЧНИТЕ И ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-

ПАРКОВЕ – МОДЕЛ ЗА РАЗВИТИЕ, зултати от обучението и условията на познавателните
БАЗИРАНО НА ИНОВАЦИИТЕ задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача

(№ по ред)
Дискутира проблемите, възникнали в резултат на съвременните процеси на развитие – 1
глобализация, регионализация и интеграция.
Анализира различни източници на географска и икономическа информация. 2, 4
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус. 3, 5
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 2

външна
търговия

90 Традиционни създаване на
международна
транспортна
инфраструктура
Форми на
международно с производствен
икономическо характер
съвместно
сътрудничество производство
Специални външнотъргов-
икономически ски
смесени зони
Нови предприятия
функционални
други (технологични
научно-
техническо паркове и др.)
сътрудничество

Китайската асоциация на зоните за промишлено development of innovation). – В: Научни трудо-

развитие отбелязва, че зоните за развитие на високо-
технологични производства са „концентрирани зони,
създадени с цел максимален пренос на научните и тех-
ническите достижения в практическото производство
чрез достъпната в местните условия функционална и
физическа оптимизация с ориентиране към местните
и чуждите пазари и към развитието на китайската ин-
дустрия върху научните постижения“. Предприятията
в тези зони могат да имат някои митнически и данъчни
облекчения.
Условие 4
Стълбчестата диаграма показва, че общия брой на-
учни паркове в 24-те европейски страни, обхванати в
статистиката, е 231. В абсолютна стойност 123 (53,3%
в относителен дял) от тях са концентрирани във Ве-
ликобритания и Франция. Следвани са от Финландия,
Германия и Швеция. Най-много на брой са страните,
които имат изграден по един научен парк – България,
Литва, Люксембург, Португалия, Турция, Австрия и
Естония.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ Иванова, Р. Научните и технологични пар-
кове като структура за развитие на иновации
(Science and technology parks as a structure for the
ве на Русенския университет, том 55, серия 5.1,
2016, с. 146 – 150.
■ https://www.iasp.ws/ – Международна асоциа-
ция на научните паркове и области на иновации
(независима неправителствена организация с
нестопанска цел със специален консултативен
статус към Икономическия и социален съвет на
ООН).
■ http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/
s c ie n c e - t e c h n olo g y / u n i ve r s i t y - i n d u s t r y -
partnerships/science-parks-around-the-world/
science-parks-in-europe/ – Научни паркове в Ев-
ропа, панел „Научна политика и изграждане на
капацитет“ на ЮНЕСКО.
■ https://www.economic.bg/bg/news/11/sofiya-teh-
park-naukata-sreshta-biznesa.html – София Тех
Парк – науката среща бизнеса.
8. СИГУРНА РАБОТА И ИКОНОМИЧЕСКИ
РАСТЕЖ – БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
 Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)
Анализира различни източници на географска и икономическа 1
информация.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус. 2, 3, 4
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 1. В текста са описани механизми за държавно регулиране на пазарната икономика, които се отнасят
към групата на бюджетно-данъчната (фискална) политика (вж. схемата).
Механизми
за държавно
регулиране на
икономиката

Бюджетно- Парично-
данъчна кредитна
(фискална) (монетарна)
политика политика

Дейност на Регулиране на Регулиране Контрол на Регулация на

държавата в държавните на държавния паричните кредитните 91
областта на разходи бюджет средства процедури
данъците

Дидактически ресурси (възможности за допъл- ница на Департамента по икономически и соци-

ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ https://www.ilo.org/ – официален сайт на Между-
народната организация на труда (МОТ), която
е единствената тристранна агенция на ООН от
1919 г. и обединява правителства, работодатели
и работници на 187 държави членки за опреде-
ляне на трудовите стандарти, разработване на
политики и програми, насърчаващи достойния
труд за всички хора.
■ https://money.bg/about/ikonomicheski-rastezh –
актуални данни, анализи и научни публикации
на водещи специалисти, свързани с икономиче-
ския растеж на страни и региони.
■ https://www.un.org/development/desa/youth/
world-programme-of-action-for-youth.html – стра-
ални въпроси на младежта към ООН с инфор-
мация за Световната програма за действие за
младежта (WPAY), приета от Общото събрание
на ООН през 1995 г.
■ h t t p s : / / e c . e u r o p a . e u / s o c i a l / m a i n . j s p ?
langId=en&catId=950 – информация за полити-
ки и дейности на ЕС „Европейска стратегия за
заетост“, свързани с инвестиране в младежта на
Европа.
15. ВИРТУАЛНИТЕ ВАЛУТИ – ПАРИТЕ НА
БЪДЕЩЕТО В ЕРАТА НА „ИНДУСТРИЯ 4.0“
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Познава структурата на външноикономическите връзки. 1
Дава примери за различия във външната търговия на региони в света. 2
Анализира различни източници на географска и икономическа информация. 1, 2, 3
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 1. Структурата на външноикономическите ангажирани участници и дейности, групирани най-об-
връзки в съвременността включва сложна система от що в четири основни направления (вж. схемата).
Външноикономически връзки

валутно- производстве- други

финансови и търговски ни трудови отношения
кредитни

валутни кредитни международ- внасяне и валутни други

операции, операции ни и парични изнасяне операции на операции с
свързани с (кредитиране, преводи на валутни граждани нетърговски
разплащания лизинг) ценности характер
 Криптовалутата е определяна като част от виртуална
счетоводна книга с хиляди копия по света, която се об-
новява на всеки 10 минути. От въвеждането на първата
децентрализирана криптовалута (биткойн) през 2009 г.
до днес влияе все по-агресивно на валутно-финансовите
и кредитни отношения, респективно на външноикономи-
ческите връзки. Прогнозите за ролята на криптовалутата
в бъдещите икономически връзки са противоречиви, но
по-голяма част от анализаторите смятат, че влиянието им
като разплащателно средство ще продължи да нараства.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ https://cointelegraph.com/bitcoin-for-beginners/
what-are-cryptocurrencies – „Какво е криптова-
лута. Ръководство за начинаещи“.
■ https://www.etoro.com/ – водещата платформа за
социална търговия в света – „Добрата страна на
криптовалутата: потенциалните, положителни-
те, глобалните ефекти на криптовалутата“.
■ https://www.investopedia.com/tech/most-important-
cryptocurrencies-other-than-bitcoin/ – „10-те
най-важни криптовалути, различни от биткойн“.
17. СЪВРЕМЕННИЯТ ТУРИЗЪМ –
ЕМОЦИОНАЛНО И РАЦИОНАЛНО ЗА
МОДЕРНОСТТА НА ПЪТУВАНИЯТА
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Локализира съвременните туристически потоци в света. 1, 3, 4
Изработва картосхема на съвременните туристически потоци и световните 2
92 туристически дестинации.
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 1
Фиг. 1. Историческата област Кападокия в Центра- Фиг. 4. Част от крепостните стени на Кремъл и хра-
лен Анадол (Турция) мът „Св. Василий Блажени“ в Москва (Русия)
Фиг. 2. Базиликата „Санта Мария дела Салуте“ (Santa Фиг. 5. Пагодата „Ясака“ в историческия квартал
Maria della Salute) и Канале Гранде във Венеция (Италия) „Хигашияма“ в Киото (Япония)
Фиг. 3. Карнавалът в Рио де Жанейро (Бразилия) Фиг. 6. Бранденбургската врата в Берлин (Германия)

Условие 3

Страна Посещения на Пътувания на Баланс на Вид баланс

чужденци в български граждани туристическите
България (в брой) (в брой) пътувания
(в брой)
Бразилия 7037 Липсват данни. – –
Германия 850 096 422 268 427 828 активен
Италия 157 743 242 301 115 442 пасивен
Русия 511 701 59 080 452 621 активен
Турция 625 254 1 515 894 890 640 пасивен
Япония 11 365 3536 7829 активен
Дидактически ресурси (възможности за допъл- туризма, 2014 – 2030 г.“.
ване на условията и/или обосноваване на отгово- ■ http://fairbulgaria.com – публикации, свързани с
рите) маркетинга в туризма.
■ Дъбева, Т. и др. Конкурентни позиции на дес-
тинация България в глобалния туризъм – В: Из- 18. ПРЕДИМСТВА И ОПАСНОСТИ ПРЕД
вестия на съюза на учените – Варна, кн. 1, 2016, РАЗВИТИЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГАТИКА
с. 184 – 196. Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
■ h t t p : / / w w w. s t r a t e g y. b g / F i l e H a n d l e r . зултати от обучението и условията на познавателните
ashx?fileId=9400 – „Проект на актуализирана задачи
национална стратегия за устойчиво развитие на

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Дискутира бъдещото развитие на енергетиката чрез конвенционални и алтернативни енергийни източници.
Изказва мнение за предимствата и опасностите пред развитието на ядрената енергетика.
Защитава проект за възможните решения на енергийния проблем в света
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
 Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Възможни аргументи за заемане на полярни позиции относно развитието на ядрената енергетика:
ДА
Производството на електроенергия е свързано с
ограничени емисии на въглероден диоксид.
Ядрената енергия отделя по-малко радиация в
околната среда, отколкото всеки друг основен
енергиен източник.
Надежден отговор на повишаващото се търсене на
електроенергия в глобален мащаб.
Осигурява значителен брой работни места,
включително за висококвалифициран труд.
Ограниченост на външни политически влияния,
свързани с осигуряването на енергийни ресурси.
Относителна стабилност на цената на ядрената
енергия.
Атомните електроцентрали работят с много по-висок
капацитет от електроцентралите, които използват
възобновяеми енергийни източници или изкопаеми
горива.
Проучванията показват, че дори най-лошата възможна
авария в ядрена централа е по-малко разрушителна от
другите големи промишлени аварии.
Изхвърлянето на ядрени отпадъци, макар и
продължаващ политически проблем, вече не е
технологичен проблем.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ https://www.iaea.org/ – информационен портал на
Международната агенция по енергетика (МАЕ)/
International Atomic Energy Agency (IAEA).
■ https://e360.yale.edu/features/why-nuclear-
power-must-be-par t- of-the-energy-solution-
environmentalists-climate – Ричард Роудс (2019).
„Защо ядрената енергия трябва да бъде част от
енергийното решение“
■ официален сайт на Световната ядрена асоциа-
ция. Статистическа и графична информация за
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Анализира различни източници на географски и икономическа информация.
Представя енергиен проект на бъдещето по избор.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Условие 1
Ключови думи: източник на енергия – произ-
водство – генериране на енергия – слънчева енергия
– фолтоволтаични панели – соларни електроцентрали
– космически слънчеви централи – цена на слънчевата
електроенергия – термодинамични електроцентрали.
Проблеми: Значителни инвестиции (интелектуал-
ни, финансови) в разработването на научни и техноло-
гични иновации, свързани с производството и разпре-
делението на електроенергия.
НЕ
Риск от аварии със значителни екологични последици.
Липсва качествен контрол върху депонирането на
енергийните отпадъци.
Риск от изтичане на радиоактивни материали и
деградиране на природните ландшафти.
Значителни инвестиции за изграждане на производствени
мощности, обезопасяване на района и депониране на
остатъчните продукти от производството.
Нерешени проблеми за защита от земетресения,
наводнения, екстремни климатични условия или големи
аварии в електропреносната мрежа
93
ядрената енергия в света.
■ https://www.eia.gov/energyexplained/nuclear/
nuclear-power-and-the-environment.php – „Ядре-
ната енергия и околната среда“ (официален сайт
на Американска администрация за енергийна ин-
формация).
24. ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРОЕКТИ НА БЪДЕЩЕТО
– ОТ ПРОБЛЕМА КЪМ ВЪЗМОЖНИТЕ
РЕШЕНИЯ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
Познавателна задача (№ по ред)
1
2, 3, 4
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ https://power.nridigital.com/future_power_
technology_yearbook_2018/the_biggest_renewable_
energy_projects_around_the_world – „Най-големите
проекти за възобновяема енергия в света“.
■ https://www.goodenergy.co.uk/about-us/ – „Из-
граждане на по-чисто, по-екологично бъдеще
за всички нас“ (проекти на Good Energy – бри-
танска компания за възобновяема електроенер-
гия).
 ■ https://www.illinoisgreenfleets.org/the-future-of- CanWEA – Канадската асоциация за вятърна
renewable-energy-8-interesting-projects/ – „Бъде- енергия).
щето на възобновяемата енергия: 8 интересни
проекта“. 25. ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ –
■ https://www.world-energy.org/ – Организация за ПРЕДВИДИМИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД
световно енергийно сътрудничество. ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ
■ https://canwea.ca/about-canwea/ – „Защо хибрид- Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
ните проекти могат да бъдат бъдещето на въз- зултати от обучението и условията на познавателните
обновяемата енергия“ (информационен сайт на задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Изработва картосхеми на водещите държави и райони на производство на
високи технологии и научни изследвания.
Анализира различни източници на географска и икономическа информация.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Условие 1. Сегментите на научноизследователска-
3
1, 2, 4
та и развойната дейност са представени графично (вж.
схемата). Те са представени чрез различни източници
на географска и икономическа информация в текста.

94 Разработване
на продукти Пазарна реали-
Предприятий- зация на проду-
ни изследвания кти/услуги

Фундаментал- По-нататъшно
ни изследвания развитие

Сегменти на
научноизсле- Експеримен-
Приложни дователската тално разра-
изследвания и развойната ботване
дейност

Условие 3. Световните класации нареждат сред ■ http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/15810.

десетте иновативни държави следните: Южна Корея,
Германия, Финландия, Швейцария, Израел, Сингапур,
Швеция, САЩ, Япония, Франция.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ „Новият световен ред: Световни лидери за пла-
нетата и нейното бъдеще“, София: Труд, 1999.
■ ht t p s : / / w w w. g f m a g. c om / g lob a l - d a t a / non -
economic-data/best-tech-countries – Глобални но-
вини и представяне на корпоративните финанси
по страни и региони.
■ https://www.sme.government.bg/?p=40912 – Из-
пълнителна агенция за насърчаване на малките
и средните предприятия към Министерството на
икономиката на Република България.
pdf – „Бъдещето на труда“, издание на Фондация
„Фридрих Еберт“ (ФФЕ).
■ https://www.un.org/en/chronicle/article/closing-
technology-gap-least-developed-countries – „Пре-
одоляване на технологичното изоставане в
най-слаборазвитите страни“.
■ h t t p s : / / u n e s d o c . u n e s c o. o r g / a r k : / 4 8 2 2 3 /
pf0000091813 – Дигитална библиотека на
ЮНЕСКО – „Наука и технологии в развиващите
се страни: стратегии за 90-те години“.
33. ТРАНСНАЦИОНАЛНИТЕ
КОРПОРАЦИИ В ТЪРСЕНЕ НА ПО-ДОБРА
КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Познава модел на развитие на ТНК по избор. 1, 2
Дискутира влиянието на ТНК върху развитието на националните стопанства. 4
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус. 3, 5
 Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Условие 2. Описаните в текста транснационални
корпорации се отнасят към 2-ро и 4-то поколение.
Те съответстват на петте основни критерия за тран-
снационалност:
■ броят на страните, в които корпорацията опери-
ра, да бъде най-малко пет;
■ броят на страните, в които корпорацията раз-
полага с производствени мощности, да бъде
най-малко три;
■ да има водеща позиция на ключов пазар;
■ делът на чуждестранните операции в приходите
или в продажбите на корпорацията да е най-мал-
ко 1/4;
■ съставът на персонала и висшето ръководство
на корпорацията да са международни.
■ Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отго-
ворите)
■ http://www.fao.org/3/y4671e/y4671e0e.htm – „Ро-
лята на транснационалните корпорации“.
■ https://www.globalpolicy.org/empire/47068-a-
brief-history-of-transnational-corporations.html
– Д. Гриър, К. Синг, „Кратка история на транс-
националните корпорации“, 2000 (публикация в
Глобалния политически форум).
■ h t t p s : / / w w w. e c o n o m i s t . c o m / g r a p h i c -
detail/2012/07/10/biggest-transnational-companies
– „Най-големите транснационални компании“.
■ https://www.worldeconomicsassociation.org/
newsletterarticles/transnational-corporations/ –
„Транснационални корпорации и икономика“,
публикация на Световна икономическа асоциа-
ция.
■ https://www.cetim.ch/transnational-corporations-
tnc-and-violations-of-human-rights/ – „Трансна-
ционални корпорации (ТНК) и нарушения на
правата на човека“ (информационен бюлетин
на CETIM – център за проучване, изследвания
и информация). 95

3. МОДУЛ 4. ЕВРОПА, АЗИЯ И БЪЛГАРИЯ

3.1. Уроците за нови знания в модул 4
3.1.1. ГЕОГРАФСКА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН

Теми Очаквани резултати

Географска Очертава границите на Евроазиатския регион.
идентификация на Обяснява значението на географското положение на Евроазиатския регион.
Евроазиатския регион Групира държави в региона по определени географски показатели (площ, население,
гъстота на населението, брутен вътрешен продукт на човек от населението).
Демонстрира ролята на отделни държави в геополитическите и геоикономическите
процеси в региона.
Анализира основните културно-политически и стопански характеристики на
Евроазиатския регион.
Интерпретира ролята на региона в глобалната политика и икономика.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
План
2. – 3. Географска идентификация на Евроази- произход. Това са „Европейската харта за местното са-
атския регион моуправление“ от 1985 г., „Европейската рамкова кон-
1. Географско положение и граници на Евроазиат- венция за трансграничното сътрудничество“ от 1980 г.
ския регион и „Европейската харта за регионално самоуправление“
2. Групиране на държавите в Евроазиатския регион от 1996 г.
по географски, културно-политически и икономически Хартата за местното самоуправление е приета въз
критерии основа на обемистия доклад, озаглавен „Регионалните
3. Геополитически и геоикономически процеси в организации в Европа“, и доклада на германския юрист
Евроазиатския регион Алфред Галет. В него се посочва, че местното самоу-
4. Ролята на региона в глобалната политика и ико- правление следва да се разшири във всички сфери: по-
номика литическата, административната, финансовата и т.н.,
но основното е, че действайки чрез своите органи за
Географски и методически щрихи местно самоуправление, етническите групи имат пра-
вото да установяват собствени териториални граници
Допълнителни текстове и информация по те-
и сами да определят административните си структури
мата:
(чл. 5), както и да сътрудничат със сходни институции
● Федерализацията и регионализацията на Ев- на други държави (чл. 6), а междурегионалното сътруд-
ропа ничество представлява ценен и необходим принос за
Значението на принципа на федерализацията за дей- изграждането на единна Европа (чл. 11). Чл. 13 пък
ността на европейските институции се базира на три задължава европейските институции да се съобразя-
документа, които са със смесен немско-европейски ват със съществуването на региони вътре в държавите
 членки при формулирането и реализацията на европей-
ската политика, както и да стимулират участието на ре-
гионите във вземането на решенията в рамките на ЕС,
с посредничеството на Конгреса на местните и регио-
нални власти в Европа (и неговата Камара на региони-
те) и на Комитета на регионите на ЕС. При това приз-
наването на регионите не трябва да ерозира лоялността
им към техните държави или да води до оспорване на
суверенитета и териториалната цялост на последните
(чл. 13, 14).
В текста на самата Харта (т. 1, чл. 5) се препоръч-
ва изпълнението на регионално равнище на задачите,
засягащи компетенцията на държавата, да се възлага
на регионалните органи. В рамките на трансгранично-
то сътрудничество регионите имат право да създават
съвместни съвещателни или изпълнителни органи (чл.
10), както и свои представителства в други региони или
към международните организации (и в частност – към
общоевропейските) с цел защита на собствените си ин-
96 тереси (чл. 11).
Твърде показателно е съдържанието на т. 1 от чл.
13: „Регионите имат право, когато тяхната държава
преговаря за сключването на международен договор
или какъвто и да било друг документ в рамките на
някоя европейска организация, който може непосред-
ствено да засегне тяхната компетенция или жизнените
им интереси, да се консултират по този въпрос с на-
ционалното си правителство... Националните прави-
телства могат да привличат регионите към процеса на
преговори, включвайки техни представители в нацио-
налните делегации“. Чл. 30 пък предвижда възможност
за присъединяване към Хартата на всяка европейска
държава дори ако тя не е член на ЕС.
Целта на този документ е същата като на предиш-
ния – изграждането на система от региони – държави,
които да разполагат с наддържавни пълномощия и да
поддържат пряк контакт с европейските институции.
Увеличаването на политическите пълномощия на реги-
оните се осъществява паралелно с налагането на етно-
езиковата идеология. В „Хартата за регионално самоу-
правление“ се казва, че регионите са длъжни да спазват
правата на малцинствата, живеещи на тяхна територия.
Тоест в основен принцип на евроепейската национална
политика се превръща етнорегионализмът.
Ръководството на ЕС смята, че регионализацията
ще позволи създаването на по-демократична и гъвка-
ва система за управление, като се изключи от нея „из-
лишното“ междинно звено – националната държава.
Преките контакти между регионите с органите на ЕС
срамежливо биват дефинирани с евфемизма „парадип­
ломация“. Пионер на регионалната парадипломация е
британският град Бирмингам, който още през 1984 г.
откри свое представителство в Брюксел. На следваща-
та година в централата на ЕС се появиха представи-
телства на германските федерални провинции, чийто
пример беше последван и от други британски, както
и от френските региони. Сред първите, открили свои
представителства в Брюксел, бяха регионите, претен-
диращи за отделяне от своите държави: Каталуния,
Страната на баските, Уелс, Шотландия и Северна Ир-
ландия. През 2000 г. към ЕС вече функционираха офи-
циални представителства на 32 британски, 24 френски,
21 германски, 18 италиански, 12 австрийски, 12 датски,
9 холандски, 10 шведски и 7 финландски региона. Бяха
открити представителства на региони дори от държави,
които все още не бяха станали част от ЕС. Представи-
телствата на големите и богати региони представляват
своеобразни минипосолства, в които са ангажирани
експерти от най-различни сфери, пример за което е
регионалното посолство на Каталуния. Сред задачите
на тези представителства не са само формулирането на
политическия курс и лобирането на регионалните инте-
реси, но и осъществяването на хоризонтални контакти
с другите регионални „посолства“. В момента броят на
регионалните представителства в ЕС е над 300.
М. Марусенко, в „Геополитика“, 2015, № 4
Дифузна типология на европейските страни
Дискусионните въпроси за вътрешните и външните
културно-политически граници на Европа, както и ти-
пологичните класификационни аспекти на съвременна-
та континентална социално-икономическа мозайка са
предмет на разнопосочни изследователски акценти. В
историко-географски план те могат да бъдат подчине-
ни на два основни вектора на пространствено дифузно
движение на идеи през Модерната епоха – от запад на
изток и от север на юг. От природна гледна точка прос-
транствените типологични изменения в характеристи-
ките на страните в посочените направления имат ясно
изразен градиентен хидроклиматичен и почвено-био-
тичен характер. Известни деформации предизвикват
само особеностите в хоризонталното и вертикалното
разчленение на релефа.
Резултативен аналог на природната зоналност и
диференциация в Европа са дифузните социокултур-
ни изменения в посока Запад – Изток или Север – Юг.
По-ясно изразени вътрешноконтинентални цивилиза-
ционни граници са езиковите, религиозните, икономи-
ческите, политическите. За индикация на постепенните
дифузионни обществени процеси може да се използват
редица традиционни и нови показатели. Например по
осовия за континента 50-и паралел изпъкват десет-
ки постепенни индикативни изменения, доказуеми с
разнообразни критерии, като демографска гъстота,
урбанизационни процеси, инфраструктурна мрежа,
икономическа активност, жизнен стандарт, културна
идентичност, степен на технологично развитие, както и
съответните им показатели. Очевидна е тенденцията с
увеличаване на географската дължина в източна посока
качественитете показатели на отделните европейските
страни да са все по-ясен белег за социално-икономи-
ческа изостаналост. Такава пространствена тенденция
е валидна и за вътрешните регионални контрасти на
много от европейските страни. С по-ниска демограф-
ска и социално-икономическа относителна тежест на
източните си региони се отличават Германия, Полша,
Украйна, Словакия, Унгария, както и периферно раз-
положените Русия и Турция.
Широчинната пространствена социално-икономи-
ческа дифузия в Европа има по-ясно изразена природ-
на детерминираност. В приатлантическата континен-
тална дъга, от Норвегия до Португалия, е налице без-
спорна социално-икономическа доминация на Севера
над Юга. В Средна Европа центро-периферният модел
се видоизменя чрез постепенно увеличаване на отно-
сителната тежест на умерените географски ширини за
сметка на отличаващите се с все по-неблагоприятни
екстремни климатични условия субполярни географ-
ски ширини.
В Руската равнина корелационните връзки меж-
ду природноресурсен потенциал и степен на социал-
но-икономическо развитие се трансформират в теглови
съотношения между северната и южната част на уме-
рения пояс, от една страна, и субтропичните-тропични
географски ширини, от друга.
Освен за Европа като цяло, посоченото дифузно
превъзходство на умерения Север над субтропичния
Юг е отличителна черта и за вътрешните простран-
ствени съотношения в много от европейските страни.
С по-ниска демографска и социално-икономическа от-
носителна тежест на южните си региони се отличават
Португалия, Испания, Франция, Италия. В транскон-
тинентален средиземноморски план тази тенденция се
запазва и към южната периферия на европейското ци-
вилизационно послание – субтропичната и тропичната
част на Северна Африка.
М. Русев, „Дифузна типология на европейските
страни и културно-политически аспекти на конти-
ненталната и националната сигурност“, в „Геопо-
литика“, 2010, № 6

3.1.2. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. СЕВЕРНА ЕВРОПА

Теми Очаквани резултати

Териториална диференциация на Евроазиатския регион Анализира по алгоритъм основните подрегиони 97
Северна Европа в Евроазиатския регион: географско положение и
граници; геополитическо влияние в региона и света;
Западна Европа природоресурсен потенциал; геодемографски процеси;
селищно развитие и урбанизация; икономическо развитие.
Южна Европа Характеризира избрани страни в подрегионите: Северна
Централна Европа Европа (Швеция), Западна Европа (Великобритания),
Южна Европа (Испания), Централна Европа (Полша),
Източна Европа Източна Европа (Украйна), Централна Азия (Казахстан),
Централна Азия Далечен изток (Индонезия), Среден изток (Иран), Близък
изток (Израел).
Далечен изток Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми.
Изработва картосхеми на подрегионите.
Среден изток Анализира информация от различни източници.
Близък изток Разработва отговор на научен въпрос или решава
географски казус.
План
5. Териториална диференциация на Евроазиат- – транспорт;
ския регион. Северна Европа – туризъм;
1. Подрегион Северна Европа: – външнотърговски баланс
а) геополитическо влияние в региона и света;
б) природноресурсен потенциал; Географски и методически щрихи
в) геодемографски процеси;
Допълнителни текстове и информация по те-
г) селищно развитие и урбанизация;
мата:
д) икономическо развитие;
е) вътрешнорегионални проблеми ● Швеция
2. Швеция: Швеция е високоразвита промишлена страна с ин-
а) географско пространство: тензивно селско стопанство. Аграрната държава тръгва
– релеф; по пътя на индустриализацията, когато в Европа про-
– полезни изкопаеми; мишленият преврат като цяло е приключил. Решаваща
– климат; роля за страната изиграват големите запаси на желез-
– води; ни руди и горски масиви, към които се насочва бързо
– почви; развиващият се европейски пазар. Търговията с дър-
– гори; вен материал има такова важно значение за Швеция,
б) историческо развитие и политическо управление; каквото е имало търговията с текстил за стопанското
в) общество, урбанизация и стопанство: развитие на Англия. Голямо значение за развитието
– брой и гъстота на населението; на националното стопанство през следвоенния период
– движение на населението – ЕП; има обстоятелството, че страната не е пострадала от
– структури на населението; военните действия през Втората световна война.
– аграрно стопанство; Голяма известност имат шведският кибрит, дина-
– производство на електроенергия; мит, цимент „Итонг“, шведската стомана, режещите
– проимишленост; инструменти, автобусите „Скания вабис“, „Астра“ ме-

13. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
 дикаментите, съчмените лагери и др. Дърводобивната,
дървопреработващата и целулозно-хартиената промиш-
леност са едни от основните стопански отрасли. „Икеа“
е световноизвестна верига от мебелни къщи, създадена
през 1943 г. от Ингвар Кампрат (тогава на 17 години).
Предприятието се разраства с филиали в много страни.
Швеция е страна с традиции в социалното дело.
Обща пенсия се дава от 1913 г., работната седмица е
ограничена на 48 часа още през 1919 г., а през 1938
г. работещите получават право на две седмици годи-
шен отпуск. Осигуряването при болест е въведено през
1953 г, а през 1963 г. годишният отпуск е увеличен на
четири седмици. През 1971 г. е установена 40-часова
работна седмица, а през 1979 г. е гарантиран петседми-
чен годишен отпуск. Изключително високи са данъците
върху големите доходи. Страната се отличава с висок
жизнен стандарт и с незначителна безработица – 1,5%.
Шведска Лапландия се смята за най-дивото място в
Европа. От 1997 г. селището Падиеланта е в списъка
98 на ЮНЕСКО.
През ХХ век Швеция се превръща в модерна соци-
ална държава. Това става възможно благодарение на
положителното политическо и икономическо развитие
на скандинавските страни.
През Първата и Втората световна война Швеция
запазва неутралитет, въпреки че неутралитетът ѝ през
Втората често е поставян под въпрос. Тя встъпва в
концесии и с двете страни – Швеция тайно разрешава
на шпиони от Алианса да работят на нейна територия,
но също така снабдява нацистка Германия с желязна
руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро
наложени от нацистите и са смятани за неизбежни за
запазване на неутралитета. След края на войната Шве-
ция е част от плана „Маршал“, но и по време на Сту-
дената война тя не е привлечена към някой лагер и не е
член на никоя военна организация.
След Втората световна война Швеция се възползва
от природните си богатства и липсата на разрушения и
развива индустрията си, за да покрие нуждите на въз-
становяващата се от войната Европа. С това си поведе-
ние тя скоро става водеща в света държава. През 1946
г. е приета за членка на ООН. В следвоенния период е
управлявана от Шведската социалдемократическа пар-
тия, която обезпечава социалния статус на населението
чрез политиката „благоденствие за всички“. Тази по-
литика в началото на 90-те години довежда до рецесия
и някои от социалните линии на поведение са изоста-
вени.
Швеция е конституционна монархия, но кралската
институция има символични функции. Вследствие на
конституционната промяна от 1974 г. кралят не разпо-
лага с политическа власт, като правомощията са прех-
върлени на председателя на парламента. Крал Карл
XVI Густав е държавен глава с представителни функ-
ции. Традиционно кралят раздава Нобеловите награди
с изключение на Наградата за мир, която се връчва
в Осло. Докато кралската фамилия е извън страната,
председателят на парламента изпълнява функциите
на държавен глава. През 1980 г. се прави промяна на
правилата за наследяване, така че и жени да могат да
наследяват короната, с което наследник на трона става
кронпринцеса Виктория.
● Финландия
На фински език името на Финландия е Суоми –
„страната на езерата“. Тя е най-богатата на езера дър-
жава в света (около 87 000). В релефа ѝ преобладават
низините и равнините, а климатът е предимно умерен.
Финландия е много богата на гори. Те заемат поч-
ти 70% от територията ѝ, като по този показател тя е
най-залесената европейска страна. Изградена е гъста
мрежа от национални паркове и резервати – по площ
на защитените територии Финландия е на първо място
в Европа. Най-ранните жители, които заселват страна-
та, са лапландците (саамите) и фините (суомите). Вър-
ху историческото развитие на Финландия съществено
влияние оказат Швеция и Русия. Тя става независима
държава през 1917 г., а от 1995 г. членува в ЕС (от
2002 г. валута е еврото). По форма на управление Фин-
ландия е република. Населението се отличава от дру-
гите скандинавски народи по етническия си произход.
Официалните езици са два – фински и шведски. Почти
цялото население изповядва протестантството (луте-
ранство). Столицата Хелзинки възниква в средата на
ХVI век. Градът, разположен на Финския залив, е ос-
новен икономически център, главно морско пристани-
ще и седалище на финландския парламент (Едускунта).
Икономиката е стимулирана от добива на дървесина и
запасите от минерални ресурси. Специализиращи от-
расли са горското стопанство, черната и цветната ме-
талургия, машиностроенето (производство на кораби и
платформи за добив на нефт). Финландия е световен
производител на хартия. При производството на елек-
троенергия важно значение има торфът, добиван от
блатата в Лапландия. Бивша финландска компания е
„Нокиа“.
● Норвегия
В превод Норвегия означава „северен път“. Край-
брежието е с дължина над 21 хил. km. Много характе-
рен е фиордовият бряг. Страната притежава няколко
острова, сред които архипелага Свалбард (с остров
Шпицберген). Тя е типична морска държава – най-от-
далечените от брега селища са разположени на не по-
вече от 50 km. В Норвегия се намират най-северната
точка в Европа (нос Норкин) и най-високият връх на
Скандинавските планини – Галхьопиген. На нейна те-
ритория е и най-големият ледник на континента – Йос-
тендал. Релефът е предимно планински, с многобройни
високи плата (фиолди). Съществено влияние върху
климата оказва топлото Северноатлантическо течение
(Гълфстрийм). Страната е богата на води (реки, езера)
и гори. В Норвегия се намират пет от десетте най-ви-
соки водопада в света, включително водопадът Юти-
гард – най-високият в Европа. Историята на Норвегия
се свързва с викингите, чиито морски пътувания са
описани в прочутите литературни произведения саги.
Кралство Норвегия се обособява като независима дър-
жава в началото на ХХ век, когато се отделя от Швеция.
Парламентът се нарича Стортинг. Норвегия не члену-
ва в ЕС. Тя е сред най-рядко населените европейски
държави. Столица, основен стопански и пристанищен
център е Осло. Норвегия е сред най-силно развитите
страни в света, като по Индекс на човешкото разви-
тие има най-много първи места. Тя притежава големи
запаси на нефт и природен газ в шелфа на Норвежко
и Северно море. ВЕЦ осигуряват почти цялото произ-
водство на електроенергия. Силно развити са горското
стопанство, металургията и машиностроенето, специа-
лизирано в производството на кораби. Важно стопан-
ско значение има и риболовът. Обработваемите земи
са силно ограничени. Много добре развит е туризмът.
● Исландия
Исландия („ледената страна“) заема най-големия
вулканичен остров на Земята. Поради тази причина
в релефа ѝ се открояват много активни и затихнали
вулкани. Типични са ледниците (които покриват 15%
от острова), горещите минерални извори и гейзерите.
Климатът е субполярен, а растителността – тундрова,
торфено-блатна и ливадна. Заради северното разполо-
жение и отдалечеността от континента Европа Ислан-
дия е късно заселена и усвоена. През 930 г. в страната
е учреден най-старият действащ парламент в света –
Алтинг. Исландия възниква като независима държава
през 1944 г., когато се отделя от Дания. По форма на
управление е република. Тя не членува в ЕС и е един-
ствената страна в света без собствена армия. Ислан-
дия е най-рядко населената европейска държава. 99%
от населението са исландци (протестанти). Официал-
ният исландски език е близък до норвежкия. В превод
името на столицата Рейкявик означава „димящ залив“.
Тя е най-северната столица в света и концентрира над
половината от населението в страната. Икономиката е
силно развита и е специализирана в риболова, рибно-
консервната промишленост, производството на рибо-
3.1.3. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. ЗАПАДНА ЕВРОПА
План
7. Териториална диференциация на Евроазиат-
ския регион. Западна Европа
1. Подрегион Западна Европа:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
2. Великобритания:
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Великобритания
Името Великобритания на английски е Great Britain.
Защо Британия (Britain) e велика (great)? Някой може
да си помисли, че британците се вземат за прекалено
ловни кораби, износа на риба и рибни продукти. Бла-
годарение на големите водни и геоенергийни ресурси
Исландия е сред водещите страни по производство на
електроенергия на човек от населението. Важно значе-
ние има оранжерийното растениевъдство. В Исландия
няма жп линии. Страната е най-големият износител на
питейна вода в света след Канада.
● Дания
Дания е най-малката скандинавска държава. Полу-
остров Ютланд заема по-голямата част от територията
ѝ. Сред островите най-голям е Зееланд (Шеланд), къде-
то се намира столицата Копенхаген. Единствената дър-
жава, с която Дания граничи, е Германия. Тя има излаз
на Северно и Балтийско море, които са свързани чрез
протоците Йоресунд, Категат и Скагерак. Дания прите-
жава остров Гренландия и Фарьорските острови, които
имат самоуправление. Страната се отличава с малка
надморска височина, като типичен е умереният оке-
ански климат. Името ѝ произлиза от племената дани.
През Средновековието тя израства като най-силната 99
държава в Северна Европа. Дания е член на ЕС от 1973
г., но не е в еврозоната, тъй като запазва националната
си валута – датската крона. По форма на управление е
кралство, парламентът се нарича Фолкетинг. Дания е
най-гъстонаселената скандинавска държава. Етнорели-
гиозният състав е еднороден. В приграничния район на
юг живее германско малцинство. Икономиката е силно
развита, а стандартът на живот е висок. При производ-
ството на електроенергия важно значение имат ветро-
вите централи. Съществена е ролята на аграрното сто-
панство, специализирано в животновъдството. Дания е
световен износител на млечни и месни продукти.
важни и поради това са нарекли държавата си „велика“.
Истината е, че името е дадено не от британците и
първоначално се отнася за Британските острови.
Гърците първи разграничили двата най-големи
британски острова (British Isles). Географът Птоле-
мей нарича по-големия остров megale Bretannia, което
може да се преведе като „Голяма Британия“, или Great
Britain на английски. На този остров са днешните Ан-
глия, Уелс и Шотландия. По-малкият остров Птолемей
нарича mikra Bretania, или „Малка Британия“. Днес на
този остров е Ирландия.
Римляните наричат днешните британски острови
Albion (Албион).
След римляните англосаксонците започнали да на-
ричат по-големия остров Britannia major (което може
да се преведе като „по-голяма Британия“, на английс-
ки Greater Britain), отново за да го разграничат, но не
от ирландския остров, а от френската област Британи,
която наричали Britannia minor (или „Малка Брита-
ния“, на английски Lesser Britain).
Преди да се появи държавата Великобритания, на
едноименния остров са средновековните кралства на
Англия, Шотландия и Уелс. Великобритания (Great
 Britain) става официално име на новата държава, съз-
дадена от съюза на кралствата Англия и Шотландия
през 1707 г.
През 1801 г. се създава Обединеното кралство Ве-
ликобритания и Ирландия (United Kingdom of Great
Britain and Ireland), когато кралство Ирландия, дото-
гава под контрола на британците, се присъединява на-
пълно към британската държава.
В началото на ХХ век в резултат на независимост-
та на Ирландия и създаването на Република Ирландия
(Ейре) името на Обединеното кралство се променя и
става Обединено кралство на Великобритания и Се-
верна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and
Northern Ireland).
https://bulgariansinlondon.com/
В Англия, Шотландия и Уелс действат около 200
японски предприятия. Те произвеждат леки коли и
пуловери, електронни чипове и рибарски принадлеж-
100 ности, телевизори и бисквити. Над 40 хил. британци
получават заплатите си от японски фирми. Японските
инвеститори са „искри в мрака“ за промишлеността на
Великобритания. „По-добре японски работни места,
отколкото английски опашки за безработни“, казват на
Острова.
Недоволни се предимно съседите, начело с Фран-
ция. Там наричат Обединеното кралство „троянски
кон на японците“ и „японски самолетоносач“. Благо-
дарение на „Нисан“, „Тойота“ и „Хонда“ Великобри-
тания ще стане отново голям износител на автомобили.
Нови собственици от Далечния изток имат най-голе-
мият британски производител на компютри Ай Си Ел,
прочутите текстилни предприятия за конфекция „Лора
Ашли“ и „Акваскутум“, шотландският дестилатор на
уиски „Томатин“, прославеният универсален магазин
„Дакс Симпсън Пикадили“ и други реномирани фирми.
Японците се настаняват и във финансовата сфера. В
Лондон са представени над 50 японски банки.
За разлика от други европейски страни островното
кралство прие охотно японските инвеститори. Англий-
ският език и начин на живот не са сериозна пречка пред
японците. За японските мениджъри голфът е нераздел-
на част от качеството на живот. Двете хиляди британ-
ски игрища са допълнително предимство.
Разбира се, британската отзивчивост не е просто
проява на прословутата учтивост. „Бившата „фабрика
на света“ срещаше все по-големи затруднения с кон-
курентоспособността на промишлените си изделия. Тя
се нуждаеше от японските инвеститори, но още повече
– от японските идеи, знания, организация на производ-
ството и качество на продукцията.
● Република Ирландия
Ирландското име на Република Ирландия е Ейре,
което означава „западна земя“. Тя обхваща по-голямата
част от остров Ирландия (без Северна Ирландия). Пре-
обладава низинно-равнинният релеф, с отделни хъл-
мисти възвишения и ниски планини, достигащи 1000
m. Типичен за него е умереният океански климат, като
съществено влияние оказва топлото Северноатланти-
ческо течение. Речната мрежа е гъста, а растителнос-
тта – предимно торфена и ливадна. Поради преоблада-
ващата зеленина Ирландия е известна като „изумруде-
ният остров“. Национален символ на страната е чети-
рилистната детелина. Предци на днешните ирландци са
келтите. Въпреки силното британско културно влияние
ирландската нация успява да съхрани своята култура.
Важно значение има християнството (католицизмът) –
свети Патрик е националният светец и покровител на
ирландците. От ХII век датират опитите на Англия да
завладее острова, поради което много ирландци са при-
нудени да мигрират към Северна Америка. През 1949
г. Ирландия е провъзгласена за независима държава, а
от 1973 г. е членка на ЕС. От 2002 г. официална валута
е еврото. 99% от населението са ирландци (католици).
Официални езици са английският и ирландският, който
е с келтски произход. Извън страната живеят прибли-
зително толкова ирландци, колкото и в нея. Столица,
главен икономически и пристанищен център е Дъблин.
Основна туристическа забележителност в града е ка-
тедралата „Свети Патрик“. В миналото Република Ир-
ландия е била предимно аграрна държава, силно зави-
сима от производството на картофи. Приемането ѝ в
ЕС оказва благоприятно влияние върху стопанството
и брутният ѝ вътрешен продукт нараства с бързи тем-
пове („ирландско икономическо чудо“). Поради тази
причина тя е известна като „келтски икономически ти-
гър“. Днес икономиката на страната е специализирана
в електрониката, високите технологии и химическата
индустрия. Добре развит е риболовът. Страната при-
влича голям брой туристи.
● Нидерландия
Името Нидерландия означава „ниска земя“. Около
половината от територията ѝ е висока до 1 m, а 40%
от нея е под морското равнище. Чрез пресушаването
на Северно море площта на страната постепенно на-
раства. Климатът е умерен океански, с висока влаж-
ност, мека зима и прохладно лято. В Нидерландия се
намират устията на реките Рейн, Маас и Шелда, които
са свързани чрез речни канали. Горите заемат ограни-
чена площ. Нидерландия има важна роля в историята
на Европа чрез свободното развитие на градовете, ак-
тивната търговия и религиозната свобода. През ХVII
век Амстердам израства като най-голямото европейско
пристанище. В днешен Манхатън нидерландците из-
граждат колонията Нови Амстердам, а от Южна Аф-
рика извличат големи количества злато и диаманти.
Бивши колонии на Нидерландия са Индонезия и Сури-
нам. През 1948 г. Белгия, Нидерландия и Люксембург
учредяват Общ пазар и митническия съюз – Бенилюкс.
Страната е съучредител на ЕС, а през 2002 г. еврото
заменя като валута нидерландския гулден. По форма на
управление Нидерландия е кралство, парламентът се
нарича Генерални щати. Нидерландия е гъстонаселена
държава, като демографската плътност е най-голяма
в историко-географската област Холандия – иконо-
мическото ядро на страната. Много висока е степента
на урбанизация – 90% градско население. Градовете
Амстердам, Ротердам, Утрехт, Харлем и Лайден обра-
зуват силно урбанизираната зона Рандстад, която кон-
центрира половината от демографските ресурси. 80%
са нидерландци, в приграничния район с Белгия живе-
ят фламандци, а на север – фризи. Официален език е
нидерландският, който е разпространен също в Белгия
и Суринам. Изповядват се католицизъм и протестант-
ство. Нидерландия има две столици – Амстердам и
Хага. Вторичен стопански център е Ротердам на река
Рейн – най-голямото пристанище в Европа. Нидерлан-
дия е една от най-силно развитите европейски дър-
жави. В икономиката ѝ господстват транснационални
корпорации като „Филипс“, „Роял Дъч Шел“ и др. Съ-
ществено влияние оказват запасите на нефт и природен
газ. Специфична роля има обработването на скъпоцен-
ни камъни, главно диаманти. Аграрното стопанство е
специализирано в животновъдството (особено говедо-
въдство) – Нидерландия е световен производител на
млечни продукти. Тя е първа в света по производство
на оранжерийни зеленчуци. Прочут е националният
символ на страната – лалето.
● Белгия
Белгия отстъпва по площ на Нидерландия. Тя има
малък излаз на Северно море, където са разположени
едни от най-големите пясъчни дюни в Европа. Релефът
е предимно равнинен, а климатът – влажен. През те-
риторията на страната протичат реките Маас и Шелда.
Белгия е поделена на два културно-географски реги-
она: Фландрия (на север) и Валония (на юг). Името ѝ
се свързва с келтските племена белги и римската про-
винция Белгика. Тя се отделя от Нидерландия като са-
мостоятелна държава през 1830 г. До 1960 г. владее
Демократична република Конго (Заир) в Африка. През
1957 г. Белгия е сред шестте държави, основали днеш-
ния ЕС. По форма на управление е монархия – Крал-
ство Белгия. Тя е сред най-урбанизираните страни в
света – делът на градското население е 97%. Офици-
алните езици са три – фламандски (нидерландски диа-
лект), валонски (френски диалект) и немски. Столицата
Брюксел представлява „валонски остров сред фламанд-
ско море“. Градът е седалище на ЕС, Бенилюкс, НАТО
3.1.4. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. ЮЖНА ЕВРОПА
План
8. Териториална диференциация на Евроазиат-
ския регион. Южна Европа
1. Подрегион Южна Европа:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
2. Испания:
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
и Евратом. Други важни урбанистични центрове са
пристанищните градове Антверпен и Брюж (Брюге).
Белгия е сред най-рано индустриализираните държа-
ви в Европа. Промишлеността ѝ е специализирана в
цветната металургия, машиностроенето, електрони-
ката, химическата индустрия и нефтопреработването.
Специфично значение има ювелирната промишленост,
свързана с шлифоването на диаманти. Голяма част от
производството на електроенергия се осигурява от
атомните електроцентрали. Белгия е страната с най-
гъста железопътна мрежа в света.
● Люксембург
В превод от немски език Люксембург означава
„малка крепост“. Официалното ѝ име е Велико хер-
цогство Люксембург. Тя няма излаз на море. Въпреки
малката площ релефът е разнообразен. През терито-
рията на страната протича река Мозел. Значението на
Люксембург за културно-историческото развитие на
Стария континент е голямо. Страната се отделя от Ни-
дерландия в края на ХIХ век, но губи по-голямата част 101
от територията си в полза на Белгия, където е обосо-
бена провинция Белгийски Люксембург. През 1948 г.
се обединява с Белгия и Нидерландия в Бенилюкс. Тя
е една от шестте държави, основали днешния ЕС. Люк-
сембург е членка и на НАТО. В едноименната столица
на страната се намират сградите на Европейския съюз,
Европейския парламент, Европейската инвестиционна
банка и Европейската общност за въглища и стомана.
По-голямата част от населението са люксембургци.
Официални езици са френският, немският и люксем-
бургският, който е близък до нидерландския. Люксем-
бург е една от най-силно развитите държави в света, с
много висок стандарт на живот, международен банков
и финансов център. Промишлеността е специализи-
рана във високите технологии и екологично чистите
производства. Многобройните средновековни замъци
допринасят за развитието на туризма.
● Испания
Испанският народ е смесица от местните народи от
Иберийския полуостров и народите, които завладяват
и окупират полуострова за много дълго време. Това
прибавя етнологични елементи от римляните, среди-
земноморски народ, и от суевите, вандалите, вестготи-
те. Семитски елементи също присъстват. Няколко ет-
нически групи в Испания са запазили своята културна
и езикова идентичност. Повечето от хората в Испания
говорят кастилски испански. Освен това на североиз-
ток се говори каталонският, галацийският се говори на
северозапад, а баският – на север. Испанският език е
четвъртият най-говорим език в света след китайския,
английския и хинди, като за около 340 млн. души той
е роден език.
Култура
Испания е страна с богат принос в европейската и
световната материална и духовна култура. Огромно
 е влиянието на религията върху испанската култура
и върху живота на хората. Високата степен на въз-
действието на римокатолицизма идва от мистичните
елементи в изкуството и литературата на Испания, от
внушителния списък на светци и големия брой религи-
озни паства и заповеди. Католическият брак е основата
на семейството, което на свой ред съставлява испан-
ското общество.
Националната библиотека в Мадрид, открита през
1712 г. като Кралска библиотека, е най-голямата в
страната. Тя съдържа повече от 4 млн. тома. Рядко
срещани книги, карти, печати и великолепната „Сала
де Сервантес“, посветена на творбите на великия ис-
пански новелист Мигел де Сервантес Сааведра, са сред
специалните колекции в нея.
Малага дължи славата си и на това, че тук е място-
то на свещените за испанците борби с бикове. Всеки
август празненствата събират на Plaza de Toros хиляди
почитатели на коридата.
102 Обичаи
Испанците са темпераментен, весел и сърдечен на-
род. Фиестите (фестивали) са характерна черта от ис-
панския живот. Те обикновено започват със събиране
на множество от хора на едно място, след това има тър-
жествено шествие, в което почитани образи са носени
на рамената на участниците. Музика, танци, поезия и
пеене често оживяват тези пъстри празници. Фиестата
във Валенсия, Априлският панаир в Севиля и Фиестата
„Сан Фермин“ в Памплона са няколко от най-важните.
Обратното, празненствата на Корпус Кристи в Толедо
и Гранада и обредите по време на Свещената седмица
във Валядолид, Замора и Куенка са тържествени праз-
ници. Боят с бикове, така важна част от испанските
традиции, се нарича fiesta brava. Той е много повече
от обикновен зрелищен спорт. Феновете аплодират
не само смелостта на тореадорите, но и тяхната сръч-
ност и артистичност. „Томатина“ е ежегоден фестивал,
провеждащ се в последната сряда от месец август в
испанския град Буньол, в автономна област Валенсия.
Десетки хиляди идват на фестивала всяка година от
различни части на света, за да участват в „сражение“, в
което повече от стотици тонове развалени и негодни за
ядене домати се хвърлят по улиците.
Национална кухня
Испанската кухня отразява културните, географ-
ските и климатичните особености на различните регио-
ни. Всеки регион има своите специалитети. Испанската
кулинарна традиция е силно повлияна от средиземно-
морската и мавританската кухня.
Наред с рибните деликатеси се консумират свинско,
агнешко, телешко и птиче месо. Зехтинът е основната
мазнина за готвене. Лукът, чесънът, бобът, доматите
и картофите са сред най-използваните зеленчуци в ис-
панската кухня. Любима подправка е шафранът.
Особено популярни национални ястия са тортиля
(tortilla) и паеля (paella). В заведенията се сервират та-
пас (tapas) – различни хапки за мезе към питие. Типич-
на местна супа е гаспачото.
http://europe.avala.bg/ispania.html
Виното
Сангрията е само една сантиментална черта от ви-
нената култура на иберийците. Испания с нейните бли-
зо 1 млн. хектара засадена с лозя площ (за сравнение,
в България има около 60 хил. хектара) е първа във ви-
нарския бизнес, изпреварвайки фаворитите Франция и
Италия със значителна преднина.
Испанските вина предлагат по нещо за всеки вкус:
пенлива кава, която по нищо не отстъпва на класичес­
кото вино от Шампан, шери от Андалусия и Риоха,
леки и ароматни бели вина, класически червени, отле-
жавали в бъчви, подсилени, десертни. Както във Фран-
ция, така и в Испания на етикетите на вината не е посо-
чен сортът, а регионът, от които произхождат. Затова
любителят на виното трябва да знае малко повече за
сортовете, така че, посягайки към Риоха, да е наясно,
че консумира червеното темпранийо, а зад мехурчета-
та на Кава се крият сортовете „Чарел-ло“, „Парейада“
и „Макабео“.
Испания е едновременно традиционна и модерна.
От историческа гледна точка тук се произвежда
вино от преди 1100 г. пр.Хр., когато финикийците за-
почват да отглеждат лозя за вино в Кадис, Андалусия.
Това е и първият испански винен регион, който поради
горещия си климат е подходящ за подсилени (шери) и
десертни вина, които да могат да бъдат съхранявани по
време на път. Те са уникални и до днес заради техноло-
гията на произвеждането и отлежаването им. Тези вина
са били любимата испанска стока, транспортирана по
море до съседните Гърция, Картагена и Рим.
Климатът на Иберийския полуостров варира в раз-
личните региони. Централна Испания например е мно-
го гореща през лятото и студена през зимата, докато в
Северна Галисия е вечно зелено и постоянно влажно.
На юг е ветровито, но и горещо. Това прави Испания
толкова интересна по отношение на вината.
Хубавото в испанските вина е, че стигат до потре-
бителя едва тогава, когато са отлежали достатъчно:
„Гранд Резерва Риоха“ например по закон няма право
да напуска избата преди да е била съхранявана там пет
години, от които поне две – в бъчва. Така се създава
интелигентната винена култура и съответно – адек-
ватната клиентела. „Ховен“, „Крианца“, „Резерва“ и
„Гранд Резерва“ са типично испански категории, които
посочват точно колко едно вино е отлежавало в бъчва
и в бутилка, преди да бъде пуснато на пазара. Като част
от ЕС, Испания има сходно етикетиране с Франция и
Италия. Denominación de Origen (DO) е аналогична с
френската Appellation d’Origine Contrôlée (AOC), като
всеки регион има собствени категории, сортове и изиск-
вания. Най-реномираната категория – Denominación de
Origen Calificada (DOCa, DOC или DOQ), е достояние
само на два от повече от 70-те региона в Испания, а
именно на Риоха и Приорат. Всички 17 администра-
тивни области в Испания произвеждат вино, дори Ка-
нарските и Балеарските острови. Най-многобройни са
избите в Кастия Ла Манча, а най-елегантните и извест-
ни вина идват от Галисия, Каталуния, Андалусия, Кас-
тия, Леон и Риоха.
Главните сортове по брой насаждения в Испания са
червеното „Темпранийо“ и белият „Айрен“.
 Сортът „Темпранийо“ е главният виновник за сла-
вата на два емблематични региона: Риоха и Рибера дел
Дуеро, като в различните региони се нарича по раз-
личен начин: „Тинта дел паис“, „Сенсибел“, „Тинто
фино“, „Тинто дел торо“. Вината са структурирани,
отлежават дълго и развиват нотки на сушен касис и
червена череша, както и на пушек, кедър и кожа. От
белите най-разпространеният сорт е „Айрен“ (Кастия
Ла Манча), който се използва предимно за трапезни
вина. „Макабео“, „Албариньо“ и „Виура“ са по-изра-
зителните бели сортове, с които Испания категорично
и с достойнство се нарежда на картата на винения свят.
https://viavinera.bg/
● Андора
Княжество Андора е миниатюрна държава, раз-
положена в Пиренеите, без излаз на море. Релефът е
планински, с надморска височина до 3000 m. Андора
е членка на ООН от 1993 г. и няма собствен държавен
глава – управлява се съвместно от Испания и Франция.
Официален език е каталунският. Столицата Андора Ла
Виеха е най-високо разположената в Европа. Иконо-
миката е специализирана в търговията, туризма и овце-
въдството. От 2002 г. парична единица е еврото.
● Португалия
Името Португалия произлиза от латинския израз
„пристанищна крепост“. Страната има сравнителна
малка територия, но широк излаз на Атлантическия
океан. В Португалия се намира най-западната точка на
континента – нос Кабо да Рока. Тя притежава Азор-
ските острови и острови Мадейра. На нейна територия
са устията на реките Тежу (Тахо) и Дору (Дуеро), къ-
дето са разположени столицата Лисабон и град Пор-
то. Според географското си положение Португалия е
атлантическа страна, а според климата и растителнос-
тта – средиземноморска. Португалия има съществена
роля в епохата на Великите географски открития. Тя е
владяла държави като Бразилия, Ангола и Мозамбик, в
които официален език е португалският. Португалия и
португалскоезичните държави членуват в Лузосферата
(от старото име на страната – Лузитания). „Революци-
ята на карамфилите“ от 1974 г. прекратява диктатурата
на Антонио Салазар, след което страната е приета за
членка на ЕС (1986 г.). През 1999 г. Португалия губи
и последната си колония – Макао (Аомън) в Китай.
Почти цялото население е съставено от португалци,
които са католици. Има и голям брой мигранти от бив-
шите колонии. В град Коимбра функционира един от
най-старите европейски университети. По степен на
икономическо развитие Португалия изостава от пове-
чето западноевропейски държави. Страната е на пър-
во място в Европа по запаси на волфрамова руда и е
най-големият производител на корк в света. Сред воде-
щите отрасли на промишлеността е корабостроенето.
Аграрното стопанство е специализирано в растени-
евъдството. Застъпени са лозарството и производство-
то на вино. Важно значение има риболовът – морските
продукти са типични за португалската национална кух-
ня. Португалия е една от най-посещаваните европей-
ски страни.
● Монако
Княжество Монако е миниатюрна държава, разпо-
ложена на Лазурния бряг на френската Ривиера. Един-
ствената по-малка от нея страна е Ватиканът. Тя въз-
никва като независима държава през 1861 г. Смята се
за най-гъстонаселената държава в света. Етническият
състав е много разнообразен, като местните жители
(монегаски) са малцинство. Княжеството е съставено
от четири слети градчета – Монако, Монте Карло, Ла
Кондамин и Фонтевил, в които живеят някои от най-бо-
гатите хора на планетата. Монако е световен банков и
застрахователен център. Важно влияние върху иконо-
миката оказват туризмът, казиното, игралните домове,
спортните прояви. В Океанографския музей се намира
един от най-големите аквариуми в Средиземноморието.
● Италия
Италия обхваща Апенинския полуостров и включва
най-големите острови в Средиземно море – Сицилия
и Сардиния. В релефа ѝ се открояват планините Алпи
и Апенини, както и плодородната Паданска низина, 103
през която протича река По – най-дългата в страната.
В северната част на Италия са образувани красиви лед-
никови езера. Климатът и растителността са предимно
средиземноморски. Въпреки че Италия е страна с мно-
говековна история, тя възниква като независима дър-
жава едва през втората половина на ХIХ век. Същест-
вена роля в този процес има Джузепе Гарибалди. Сред
многобройните племена, допринесли за етногенезиса
на италианската нация, особено важна роля имат етрус­
ките. Италия е ядро на Римската империя и център на
Ренесанса. Тя е сред страните основателки на НАТО и
ЕС. Почти цялото население е съставено от италианци,
които са католици. Столицата Рим е най-големият град
в страната, със запазено място в световната история,
но основните икономически центрове са разположени
на север – Милано, Торино, Генуа. Северна Италия е
значително по-силно развита икономически от Южна
Италия, където главен град е Неапол. Италия е сред
най-силно развитите държави в света, като според обе-
ма на БВП отстъпва в Европа само на Германия, Фран-
ция и Великобритания. Въпреки че е бедна на полезни
изкопаеми, промишлеността ѝ е много добре развита,
като основни индустриални центрове са пристанищни-
те градове. Важно значение за развитието на стопан-
ството има автомобилостроенето. Италия е световен
производител на тестени изделия, вино, зехтин, масли-
ни, домати, ориз и цитруси. Силно развит е риболовът.
Транспортната мрежа се отличава с голяма гъстота. В
Италия е изградена първата автомагистрала в света.
Функционира и високоскоростна железница (дирети-
сима). Пристанището на Генуа е сред най-големите в
Европа. Италия е една от най-посещаваните страни в
света.
● Сан Марино
Сан Марино е най-малката и най-старата републи-
ка в света, както и най-рано възникналата европейска
държава – през 301 г. Разположена е в подножието на
Апенините, близо до Адриатическо море. Местните
жители се наричат санмаринци: езикът им е италиан-
ски, а религията – католицизъм. Стопанството е обвър-
 зано с това на Италия. Страната получава приходи от
издаването на пощенски марки, продажбата на суве-
нири и монети. Главен икономически отрасъл е тури-
змът, стимулиран от красивата природа, мекия климат
и средновековните замъци. Най-близкото пристанище
и летище са в италианския град Римини.
● Ватикан
Ватиканът е най-малката по площ страна в света, но
има огромно политическо и религиозно влияние. Тя е
разположена в рамките на италианската столица Рим и
е наследник на Папската държава, като възниква през
1929 г. Тук се намират резиденцията на римския папа и
прочутата базилика „Свети Петър“. По форма на упра-
вления Ватиканът е теократична монархия. Население-
то е съставено предимно от духовници и швейцарски
гвардейци. Използват се италиански и латински език.
Развитието на страната се определя от Института за
религиозни дела, дарения от вярващите, туристически
посещения, продажба на пощенски марки и др. Инвес-
104 тиции се получават също от папските имоти в Европа и
Латинска Америка. Във Ватикана има жп гара.
● Малта
Малта е островна страна с централно географско
положение в Средиземно море. Климатът е средизем-
номорски, а растителността – бедна и сухолюбива. До
1964 г. островът е владение на Великобритания, след
което става независима държава. По форма на управ-
ление е република, а от 2004 г. е членка на ЕС. Почти
цялото население е съставено от малтийци, които са
католици. Официални езици са малтийският и англий-
ският. Столицата Валета е основен икономически цен-
тър и главно морско пристанище. Най-важно значение
за развитието на стопанството имат корабоплаването,
търговията и туризмът. Малта е държава с „удобен
флаг“.
● Кипър
Името Кипър се свързва с богатите находища на
медна руда. Надморската височина на острова дости-
га близо 2000 m, а климатът е типично средиземно-
морски. Страната е бедна на води и гори. До 1960 г.
Кипър е владение на Великобритания, а след 1983 г. е
поделен на две части: гръцка (2/3 от площта) и турска,
която е призната за независима държава единствено
от Турция. Двете части са отделени чрез „Зелена ли-
3.1.5. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
План
9. Териториална диференциация на Евроазиат-
ския регион. Централна Европа
1. Подрегион Централна Европа:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
2. Полша:
а) географско пространство;
ния“, която се охранява от войски на ООН. На острова
функционират две британски военноморски бази. През
2004 г. гръцката част на Кипър се присъединява към
ЕС. Страната е република, с президент кипърски грък
и вицепрезидент кипърски турчин. 80% от населението
са кипърски гърци (източноправославни), а 18% – ки-
пърски турци (мюсюлмани). Официални езици са гръц-
кият и турският. Столицата Никозия също е поделена
на гръцка и турска част. След падането на Берлинската
стена тя остава единствената разделена столица в све-
та. Икономиката се базира главно на туризма. В стра-
ната функционират многобройни офшорни компании,
които генерират значителни приходи. Кипър също е
страна с „удобен флаг“. На острова няма жп линии.
● Гърция
Гърция е средиземноморска и балканска държава,
която включва голям брой острови. Климатът и рас-
тителността са типично средиземноморски. Тя е сред
най-рано населените страни в Европа. На нейна тери-
тория възниква древногръцката (елинската) цивилиза-
ция. По-късно Гърция се утвърждава като ядрото на
Византия. Тя е първата държава от Балканския полу-
остров, която получава независимост от Османската
империя, и е първата балканска страна, присъединила
се към ЕС. В нейните граници се намира монашеската
република Атон (Света гора). Почти цялото население
е съставено от гърци, които изповядват православното
християнство. Столицата Атина формира агломерация
с Пирея – най-голямото морско пристанище в страна-
та. Солун е втори по значение икономически център и
главен град на Северна Гърция. Атина и Солун концен-
трират около половината от населението в страната.
Въпреки че е сред относително по-слаборазвитите дър-
жави в Западноевропейския регион, Гърция е най-сил-
но развитата страна на Балканите. Сред отраслите на
промишлеността важно значение има цветната мета-
лургия и по-конкретно производството на алуминий,
тъй като Гърция е богата на боксит. Основен подот-
расъл на аграрното стопанство е растениевъдството.
Ключова роля за търговско-икономическите връзки на
страната има морският транспорт. Гърция разполага с
многобройни природни и културно-исторически забе-
лежителности за развитие на туризма.
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Германоезичният „суперрегион“
Германоезичният еврорегион с население над 90
млн. души, който е икономически най-мощният в Евро-
па, се превръща в силен притегателен център, а всички
заобикалящи го територии се оказват в зависимост от
него. Това е равносилно на възраждането на Свещена-
та Римска империя на германската нация, но в новите
политически условия. Именно с тази цел Външното ми-
нистерство в Берлин дискретно подкрепя поне стотина
автономистки движения в различни европейски държа-
ви, включително в новите страни членки на ЕС. Само
във Франция например с подобна подкрепа се ползват
бретонското, елзаското, фламандското и савойското
националистическо движение.
Подкрепата от ЕС за националните малцинства и
регионалните диалекти поражда нееднозначна реакция
в различните държави членки на Съюза. Така, през
май 2008 г. Националната асамблея на Франция прие
поправка към чл. 1 на Конституцията, с която регио-
налните диалекти бяха обявени за национално достоя-
ние. Това обаче накара Френската академия да излезе
с официален протест срещу въпросната поправка, тъй
като подобна формулировка представлява заплаха за
националната идентичност и републиканския модел.
Членовете на Академията посочиха, че споменаването
на регионалните диалекти в чл. 1 предшества това на
френския език, за който се говори в чл. 2 на Консти-
туцията: „Официален език в Републиката е френски-
ят“. Те смятат, че „поставянето на регионалните ези-
ци преди официалния език на Републиката е в разрез
с всякаква логика, оскърбява Френската република и
ерозира основните принципи, формиращи нацията“.
Еврорегионите, разположени по германско-полска-
та и германско-чешката граница, частично обхващат
територии, които до 1945 г. са част от Германия. Така
на чешка територия тези еврорегиони покриват тери-
торията, населена навремето от т.нар. судетски немци,
депортирани оттам по заповед на президента Едуард
Бенеш през 1945 – 1946 г.
В течение на векове за Германия е характерен стре-
межът да колонизира териториите на източноевропей-
ските държави. Резултат от тази политика е наличието
на многочислени германски малцинства на територия-
та на Централна и Източна Европа, включително в Ру-
сия и държавите от ОНД. Днес тези малцинства, които
получават финансова подкрепа от Германия, предста-
вляват своеобразни „опорни точки“ на германското
влияние в евразийския континент.
Самата Германия, която в момента е най-мощна-
та икономически и най-населената държава в Европа,
продължава континенталната политика, която провеж-
да от периода на обединяването си през 1848 – 1871
г. до повторното обединяване на двете Германии през
1990 г. и която предполага колонизацията (под една
или друга форма) на цяла Централна и Източна Евро-
па. През цялата си история Германия се стреми да съх-
рани връзките на немската диаспора с метрополията, в
рамките на държавите, където живеят нейните предста-
вители. Падането на Берлинската стена и обединяване-
то на Германия ѝ даде възможност да продължи поли-
тиката си на конструиране на регионални и етнически
малцинства „над“ границите на националните държави.
Според известния френски етнолог Еманюел Тод
съвременна Германия представлява мащабен, но не
и най-успешният национален проект, защото в нея
14. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
твърде остро стои въпросът с раждаемостта. С това
се обяснява и позицията на Берлин в украинския кон-
фликт: колкото по-тясно Украйна бъде обвързана със
Запада, толкова по-голям брой експерти и високооб-
разовани кадри ще емигрират в Европа. Тоест разчита
се, че украинците ще покрият потребностите на гер-
манската икономика от квалифицирана работна ръка,
както и демографските ѝ нужди.
Нарастването на германската мощ сложи край на
илюзията, че интеграционният локомотив „Берлин –
Париж“ ще продължи и занапред да определя развитие-
то на Европа. ЕС не се превърна в съюз на свободни
и равноправни нации, както обещаваха основателите
му на европейските граждани. Напротив, той придо-
бива йерархична структура, доминирана от Германия,
която е най-мощната икономика в рамките на Съюза.
Днес Европа напълно се контролира от Берлин. Ма-
кар че ЕС не разполага със собствена армия, той има
свой „върховен главнокомандващ“ в лицето на Герма-
ния. Навремето колебанията на Берлин между разум- 105
ния подход и мегаломанията водят до Първата светов-
на война. Днес в германската политика се наблюдава
същия дуализъм. Германия все повече се ориентира
към силова политика и завоалирана експанзия. Една от
проявите ѝ е разклащането на нестабилните държавни
структури в Европа.
Сред резултатите от тази политика са: крахът на
бивша Югославия, разпадането на Чехословакия, въз-
можното разделяне на Белгия, ерозията на Испания
посредством центробежните тенденции, демонстрира-
ни от нейните региони. Сега пък дойде ред на Украй-
на. В перспектива това може да доведе до сецесията на
периферните райони на Франция, отделянето на Ита-
лианския север, независимост на келтските региони на
Великобритания и т.н.
М. Марусенко, в „Геополитика“, 2015, № 4
● Швейцария
Швейцария е вътрешноконтинентална държава с
изразен алпийски релеф. В страната са разположени
прочутият връх Матерхорн и най-големият ледник в
Алпите – Алечкият. През територията ѝ протича река
Рейн. Тя е богата на ледникови езера, като на граница-
та с Франция е красивото Женевско езеро. Най-ранни-
те племена, заселили днешната територия на страната,
са хелветите, които са с келтски произход. Швейцария
възниква като независима държава в края на ХIII век.
По форма на управление е република, като мандатът
на президента е само една година. Швейцария е кон-
федерация, поделена на кантони, за която е характерна
пряка демокрация (т.нар. „швейцарски модел“). Стра-
ната поддържа неутралитет, като е член на ООН едва
от 2002 г. и не членува в ЕС. Швейцария е мултикул-
турна държава с четири официални езика – немски,
френски, италиански и реторомански. Столица е Берн,
а най-голям град – Цюрих. Тя е сред най-силно разви-
тите държави в света, международен банков и финан-
сов център. Прочута е с производството на часовници,
млечни продукти и шоколад. Въпреки планинския си
релеф се отличава с гъста шосейна и железопътна мре-
жа. Съществена роля за стопанството има туризмът.
 В Швейцария се намират най-дългият кабинков лифт и
най-високата лифтова станция в Европа. Страната е се-
далище на важни световни организации – Европейско-
то представителство на ООН, Международния Червен
кръст, Световната здравна организация и др.
● Лихтенщайн
Името Лихтенщайн означава „светещ камък“. Стра-
ната е разположена между Австрия и Швейцария, без
излаз на море. Територията ѝ попада в обхвата на Ти-
ролските Алпи. Тя е част от немскоезичното простран-
ство в Европа, с икономика, тясно свързана с тази на
Швейцария. Столица е Вадуц. Лихтенщайн е сред дър-
жавите в света с най-висок стандарт на живот, между-
народен финансов център и важна офшорна зона. Тя
няма собствено летище, най-близкото е в Цюрих. Па-
рична единица е швейцарският франк.
● Австрия
На немски език Австрия се произнася „Йостеррайх“,
което означава „източно царство“. Тя е вътрешнокон-
106 тинентална, алпийска, дунавска и немскоезична страна.
Австрийските Алпи обхващат 70% от територията ѝ. В
Източен Тирол се намира най-големият национален парк
в Европа – „Хое Тауерн“. Австрия е част от империята на
Хабсбургите и Австро-Унгарската империя. След края на
Първата световна война е провъзгласена Австрийската
република, която през 1938 г. се обединява с Германия
в общ съюз (аншлус). Независимостта ѝ е обявена през
1955 г. В 1995 г. тя се присъединява към ЕС. Според дър-
жавното си устройство Австрия е федеративна държава.
По-голямата част от австрийците са католици. Столицата
Виена е основен икономически и културен център. Ав-
стрия е една от най-силно развитите държави в света.
Важно стопанско значение има туризмът.
● Унгария
Наименованието на Унгария се свързва с угорски-
те племена „мадяри“ (маджари). Поради тази причина
тя се нарича на унгарски език „Мадярорсаг“. Унгария
е вътрешноконтинентална държава с преобладаващ
низинно-равнинен релеф и умереноконтинентален кли-
мат, с горещо лято и студена зима. През територията ѝ
протича река Дунав. В Унгария се намира най-голямото
езеро в Средна Европа – Балатон. Значителен е броят
на минералните извори. В миналото Унгария е била в
пределите на Хабсбургската, Османската и Австро-Ун-
гарската империя. Тя се превръща в независима държа-
ва след края на Първата световна война, като част от
земите, населени с унгарци, остават в съседни държа-
ви – днешните Сърбия, Румъния, Словакия, Хърватия
и Австрия. Между 1946 и 1989 г. в страната е наложен
комунистически режим (Унгарска народна република).
От 1999 г. тя е членка на НАТО, а от 2004 г. – на ЕС.
Парична единица е унгарският форинт. Официален език
е унгарският. Столица, основен икономически център
3.1.6. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. ИЗТОЧНА ЕВРОПА
План
10. Териториална диференциация на Евроази-
атския регион. Източна Европа
1. Подрегион Източна Европа:
и главно речно пристанище е Будапеща, разположена
на двата бряга на река Дунав. Най-прочутата туристи-
ческа забележителност в града е сградата на унгарския
парламент. Унгария е страна със средна степен на ико-
номическо развитие. Територията ѝ е богата на боксит,
поради което промишлеността е специализирана в про-
изводството на алуминий и машини. Силно развито е
земеделието с производството на пшеница, царевица,
слънчоглед, ябълки, пипер и др. Важно икономическо
значение има туризмът.
● Чехия
Чешката република е вътрешноконтинентална стра-
на с кръстопътно географско положение. В релефа ѝ
преобладават платата, хълмистите възвишения, ниски-
те и средновисоките планини. Тя е богата на минерални
води – Карлови Вари и др. Чешката република е поде-
лена на три историко-географски области: Чехия (Бохе-
мия), Моравия и Силезия. Била е част от Хабсбургската
и Австро-Унгарската империя. След края на Първата
световна война се обединява със Словакия в обща дър-
жава (Чехословакия), която се разпада през 1993 г. От
1999 г. Чешката република е членка на НАТО, а от 2004
г. – на ЕС. Парична единица е чешката крона. Преобла-
дават чехите, но в страната живеят също моравци, сло-
ваци, поляци, немци и др. С многобройните си църкви и
замъци столицата Прага е сред най-красивите европей-
ски градове. Разположена е на река Вълтава. Най-голям
град в Моравия е Бърно, а в Силезия – Острава. Раз-
витието на промишлеността е стимулирано от богати-
те запаси на полезни изкопаеми. Специфична роля има
производството на бижутерийни, порцеланови и стък-
ларски изделия, учебни и канцеларски пособия („Кох-и-
нор“), обувки („Бата“) и бира („Пилзенско пиво“).
● Словакия
Словакия е разположена в географския център на
Европа. Отличава се с предимно планински релеф. В се-
верната част се намират Татрите, най-високият масив на
Западните Карпати. През Словакия протича река Дунав.
На нейна територия е образуван най-големият дунав-
ски остров – Житният. Между 1867 и 1918 г. Словакия
е в унгарската част на Австро-Унгария, след което се
обединява с Чешката република в Чехословакия. Тя се
разпада в 1993 г., когато възниква Република Словакия.
От 2004 г. страната е членка на ЕС, а от 2009 г. парична
единица е еврото. Преобладават словаците, сред малцин-
ствата най-голямо е унгарското. Столицата Братислава е
дунавски град. След рухването на комунистическия ре-
жим Словакия осъществява структурни промени в ико-
номиката си, но те са съпътствани от сериозни проблеми.
Водещи функции изпълняват химическата индустрия, ме-
талургията и машиностроенето. Словакия е с традиции в
земеделието и текстилната промишленост. В планините
има отлични условия за развитие на туризма.
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
 г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
2. Украйна:
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Какво даде ЕС на Източна Европа?
От падането на Желязната завеса изминаха вече
30 години. Какво се случи със страните от бившия
социалистически блок? Как изглежда там демокра-
цията? Според „Зюддойче Цайтунг“  политическата
равносметка е твърде потискаща. „Техните правител-
ства, почти без изключение, поддържат куха национа-
листическа реторика, в по-голяма или по-малка степен
се стремят да отменят свободата на печата, да подко-
паят устоите на правовата държава, да регламентират
всичко в обществото, а и отказват да си сътрудничат
с останалите европейци, когато не виждат възможност
да прелеят пари от ЕС в собствените си каси“, пише
изданието.
Благосъстоянието на Изток расте, но...
В икономическо отношение обаче бившите страни
от Източния блок просперират, констатира на свой
ред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Изда-
нието твърди, че никой друг регион в Европа не е пре-
живял по-дълбоки промени от Източна и Югоизточна
Европа, и дава за пример Полша, където доходите на
глава от населението са се увеличили петорно от 1990
г. насам. Словакия, Естония и Литва междувременно
достигат 80% от благосъстоянието в Европа, а Чехия
и Словения – дори 90%. „Единствените изоставащи са
онези, които се присъединиха по-късно към ЕС – Бъл-
гария, Румъния и Хърватия. Но дори и те днес стоят
по-добре, отколкото източноевропейските държави,
които не членуват в Общността.“ По-нататък ФАЦ
констатира, че парите все пак не са единственият зна-
чим фактор, и посочва, че хората имат и друго мерило
за благоденствие – образование, здравеопазване, здра-
вословна храна, чиста околна среда.
Източноевропейските страни постигнаха голям
напредък, но с цената на големи жертви от страна на
местните хора, посочва ФАЦ. Изданието споменава във
връзка с това политическата и икономическа несигур-
ност по време на прехода от планова икономика към
пазарна, закриването и приватизирането на държавната
собственост, заливането на източноевропейските паза-
ри със западни стоки, както и появата на редица иконо-
мически авантюристи и съмнителни инвеститори.
Западът печели от свободата на придвижване  ки партньори“, са не само външните геополитически
Затова коментаторът на „Зюддойче Цайтунг“
Карл-Маркус Гаус апелира: „Нека този път не питаме
какво допринесоха източните страни членки на ЕС за
демокрацията в Общността, а обратното – какво им
донесе ЕС“. Свободата на придвижване е действително
голяма ценност, но тя донесе най-вече ползи на Запа-
да, а на Изтока по-скоро навреди, отбелязва авторът.
Ето как се аргументира той: „Хиляди лекари напуснаха
България и Румъния, което помогна да се смекчи не-
достигът на медици на Запад. Не бива да виним тези
хора, че търсят по-добър живот за себе си и своите се-
мейства, но сега те липсват там, където едно време са
получили своето университетско образование. А тях-
ната липса на свой ред принуждава други хора да миг-
рират. България днес има милион и половина жители
по-малко, отколкото през 1989 г., а Румъния – почти
четири милиона по-малко. И това са все дейни, добре
образовани хора“.
Друг проблем на хората в Източна Европа според
ФАЦ е „убеждението на мнозина, че Брюксел, или
най-общо казано Западът, нито ги взема на сериозно,
нито ги разбира – например относно бежанската по-
литика или в отношението им към Русия. Тъкмо това
недоволство обяснява донякъде успеха на популист-
107
ките и евроскептични течения във Варшава, Будапе-
ща и други места. 30 години след падането на Стената
сме принудени трезво да отчетем, че икономическата
интеграция невинаги вървеше ръка за ръка с поли-
тико-идеологическата“, пише в заключение ФАЦ. 
https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%8
7%D0%B0%D0%BB%D0%BE/s-10257
● Геополитически сценарии за Украйна
Вземайки под внимание етническата и езиковата
структура на населението на Украйна и моделите на
историческа политика и междуетнически отношения,
във фундамента на които лежат диаметрално проти-
воположни идеали, ценности и интерпретации на ук-
раинската история и разбиранията за бъдещето на ук-
раинската нация, са възможни пет сценария за нейното
геополитическо бъдеще.
Първият сценарий за бъдещето на държавата, же-
лан от украинските патриоти както на изток, така и на
запад от Днепър, е съхраняване на нейната терито-
риална цялост и единство в резултат на балансирана
стратегия и обединяване на социално-политическите
групи около фундаментални национални ценности и
интереси. Именно сближаването на украинските иден-
тичности по модел на мирно съжителство и демократи-
чен консенсус предоставя възможност за запазване на
териториалния интегритет на страната. Върху такава
база Украйна би размила до известна степен функ-
цията си на буфер между Запада и Русия – Евразия и
би се утвърдила като независим и вътрешно сплотен
международен субект, който провежда относително
самостоятелна, последователна и предвидима външно-
политическа линия.
Основни препятствия пред реализацията на този
първи вариант за Украйна – вариант на многовектор-
ната политика, насочена към множество „стратегичес­
центрове – Русия, ЕС, НАТО, Полша, Турция и др.
Геополитическото положение на Украйна се формира
и от вътрешнополитическата и икономическата неста-
билност, поредицата от кризи, неуспешните опити за
 етническа, конфесионална и езикова консолидация от
изминалите 18 години на държавна независимост. Въ-
преки богатите си историко-географски, политически и
културно-цивилизационни традиции на обединител на
земи и народи в източнославянските земи, Киев демон-
стрира хронична слабост в мисията си да консолидира
регионите на Украйна, чрез постоянни отстъпки и чрез
неумение на централната власт да балансира между ин-
тересите на различните регионални групировки. Този
сценарий е малко вероятен.
Вторият сценарий за Украйна е проруска ориента-
ция и приоритетно участие в интеграционните струк-
тури, развити в постъветското пространство от Русия,
Беларус, Казахстан. Такъв вариант остава приемлив за
по-голямата част от етническите руснаци и за част от
рускоезичните украинци, особено от средните и стари-
те поколения, за които „тяхната“ държава е единстве-
но СССР. За съхраняването на съветската менталност
свидетелства техният сантимент към Русия и Беларус,
108 изразяван в социологическите проучвания.
Значителният дял на руснаците и на рускоезичните
украинци, съседното географско положение, тясната
историческа обвързаност, енергийната и икономичес-
ката зависимост от Москва са фактори, които нате-
жават в полза на нейната славяно-руска ориентация.
Между двете най-големи славянски държави не съ-
ществува рязка граница, украинските и руските земи
остават тясно обвързани в икономическо, комуника-
ционно и етнокултурно отношение. Св. Денисенко
твърди, че „извън всякакво съмнение славянската идея
е продуктивна за украинската държава и общество“,
макар че засега Украйна остава в числото на „неопре-
делилите се по отношение на своя интеграционен век-
тор“. Независимо от европейския избор на държавно-
то ръководство значителна част от гражданите все още
не е готова за присъединяване към Европа, причината
за което е очевидна: западният вектор стереотипно се
разглежда сред част от населението като алтернатива
на сътрудничеството с Русия и като възможна причина
за влошаване на отношенията с нея.
Проруската опция обаче е крайно неприемлива за
проевропейския (предимно униатски Запад) и за де-
мократичните сили, подкрепили Виктор Юшченко и
„оранжевата революция“ през 2004 г. Именно на за-
пад от Днепър този трети сценарий за Украйна, насо-
чен еднозначно към интеграция в ЕС и към членство в
НАТО, има своите най-последователни поддръжници.
Тези сили получават непрекъснати стимули от глобал-
ните ядра на атлантизма, които още от началото на 90-
те години оценяват стратегическото географско поло-
жение на Украйна между Централно-Източна Европа
и Евразия. Стратезите на американско-атлантическата
експанзия възприемат украинската територия като ва-
жен геополитически инструмент и възможност за оказ-
ване на натиск върху Русия с цел отслабване на во-
енностратегическите ѝ позиции в Централно-Източна
Европа и в Черноморско-Каспийския регион.
Гравитирането на Украйна около западната сфера
на влияние се осъществява посредством привличането
на Киев към инициативи на НАТО, не само „Партньор-
ство за мир“, но и участие на украински контингенти
в Ирак, Афганистан и други чуждестранни мисии на
Алианса, а отскоро и посредством Източното парт-
ньорство на ЕС. При такъв вариант възможно член-
ство в ЕС, съчетано с активно културно и икономичес-
ко взаимодействие с Русия, е напълно допустимо, но
евентуално приемане в НАТО и изграждане на военни
бази на Пакта на украинска територия ще лишат стра-
ната от геостратегически суверенитет, а тя ще бъде из-
цяло погълната от структурите на Запада.
Четвъртият сценарий за геополитическото разви-
тие на Украйна предвижда териториално разцепление,
каквото редица анализатори чертаят вече близо две де-
сетилетия. Тезата за политическо разцепление на стра-
ната по етнорегионален признак е обединена около
два варианта: разпадане на Украйна на самостоятелни
държави или поглъщането им (или на част от тях) от
съседни страни – от Русия, Полша и дори Румъния. Ак-
тивна подстрекаваща роля в този процес имат външни-
те сили, имащи трайни интереси и разполагащи с ор-
ганизационни лостове за влияние върху политическия
и стопанския елит, а също и върху етнокултурните и
конфесионалните общности в страната. Една от пос-
ледните геополитически постановки на проблема е на
италианския анализатор Синати. В статия за извест-
ното геополитическо списание „Limes“ той помества
карта на „Трите Украйни“, разграничени според силата
и дълбочината на руското влияние: русофилска – отде-
ляща източните украински територии по линията Оде-
са – Николаев – Днепропетровск – Харков; смесена –
централните територии с център Киев; националисти-
ческа украинофилска – отделяща западните територии
по линията Каменец Подолски – Хмелницки – Ровно.
От геостратегическа гледна точка, според Синати, при
евентуално разделение на Украйна Русия отново би
имала най-печеливши позиции сред останалите геопо-
литически конкуренти, понеже източните части с Крим
ще се влеят в държавния ѝ организъм, а съществува и
голяма вероятност и средните, смесените, да се инте-
грират към нея. Разгледаният четвърти вариант обаче
е най-нежелателен и най-неизгоден не само за мира и
стабилността в цяла Евразия, но и от гледна точка на
всички украиноезични или рускоезични граждани, жи-
веещи в Донецк или Лвов, в Харков или Киев, всички
гледащи на Украйна като на своя родина.
Петият възможен сценарий за Украйна е при-
емственост с модела, утвърден след обявяването на
държавна независимост през 1991 г., с противосто-
ящи една на друга етнорегионални групи, политически
фракции и олигархични кланове, съпровождани с про-
менливост и неопределеност на външнополитически-
те приоритети. Значението на този фактор проф. Вл.
Дергачев оценява така: „социокултурната биполярност
и граничност на украинския народ прави невъзможна
консолидацията на обществото около една от двете
културно-исторически традиции – западноевропейска-
та или проруската. Отсъства и политическа партия или
движение с реална консолидираща програма“.
В. Михайлов, „Украйна – етнополитически про-
фил“,
 http://www.sgd.org.rs/publikacije/globus/34/07_
Mihajlov.pdf
● Сърбия
След 2006 г. Сърбия се превърна във вътрешнокон-
тинентална държава. Тя е балканска и дунавска страна,
която граничи с голям брой държави. В северната част
се намира автономната област Войводина. Релефът е
съчетание от низини, равнини, котловини, речни доли-
ни, ниски и средновисоки планини, като най-високата
точка е на границата с България – връх Миджур в Ста-
ра планина. Дължината на река Дунав в Сърбия е близо
600 km. Името на страната се свързва със славянски-
те племена сърби, които се заселват през VI век. След
битката при Косово поле (1387 г.) Сърбия е завладяна
от Османската империя, от която придобива независи-
мост след Руско-турската война (1877 – 1878). С при-
съединяването на територии от България (Вардарска
Македония и др.) и Албания (Косово) територията на
Сърбия се разширява. След края на Първата световна
война възниква Кралството на сърби, хървати и сло-
венци, което по-късно се трансформира в Социалис-
тическа федеративна република Югославия (СФРЮ).
Тя се разпада през 1991 г. Съвременните граници на
Сърбия са оформени в началото на ХХI век с отделяне-
то на Косово и Черна гора. По-голямата част от насе-
лението са сърби (източноправославни). Сред малцин-
ствата най-много са унгарците във Войводина. Много
българи живеят в Западните покрайнини – общините
Босилеград и Цариброд (Димитровград). Столицата
Белград е главен икономически център и основно реч-
но пристанище. Градът е разположен при вливането на
река Сава в Дунав. Други големи градове са Нови Сад
(във Войводина) и Ниш (на река Нишава). Сърбия е
средно развита икономически страна, която извършва
преход към пазарно стопанство. Запасите на полезни
изкопаеми допринасят за развитието на редица отра-
сли от тежката промишленост – черна и цветна мета-
лургия, машиностроене, химическа индустрия. Важно
значение имат също аграрното стопанство и туризмът.
● Хърватия
Хърватия има специфична пространствена форма
и широк излаз на Адриатическо море, с голям брой
острови. Бреговата линия е силно разчленена, с харак-
терен далматински тип бряг. Релефът е разнообразен,
а климатът – умереноконтинентален (във вътрешност-
та) и средиземноморски (по крайбрежието). Днешна
Хърватия е била част от Римската, Византийската,
Османската и Австро-Унгарската империя. След края
на Първата световна война влиза в състава на Крал-
ството на сърби, хървати и словенци (по-късно Юго-
славия). През 1991 г. Хърватия обявява независимост-
та си, което води до война със Сърбия, приключила
през 1996 г. Тя е най-новата държава членка на ЕС.
Почти 80% от населението са хървати (католици), а
сред малцинствата най-много са сърбите. Официален
език е хърватският. Столицата Загреб е най-големият
град в страната, а главно морско пристанище – Сплит.
Хърватия е една от най-силно развитите републики на
бивша Югославия. Икономическата ѝ структура има
индустриално-аграрен характер. Сред най-важните от-
расли на стопанството е туризмът. Основни туристи-
чески забележителности са морските курорти (особено
Дубровник), Плитвичките езера и др.
● Словения
Словения е балканска, алпийска и адриатическа
държава. Релефът е предимно планински, като много
характерни са карстовите процеси и форми. В страната
се намира една от най-големите пещери на Балканския
полуостров – Постойна. Словения е богата на гори и
води – през територията ѝ протичат реките Сава, Драва
и Мура. Името на страната произлиза от славянските
племена словени. Тя е единствената балканска държа-
ва, която не е завладяна от Османската империя. Важна
роля върху културно-историческото ѝ развитие оказ-
ва Австро-Унгария в периода 1282 – 1867 г. Словения
възниква като самостоятелна държава чак след отде-
лянето си от Югославия през 1991 г., към която е из-
куствено присъединена след края на Първата световна
война. През 2004 г. тя влиза в ЕС, а от 2007 г. валута е
еврото. Около 90% от населението са словенци, които 109
изповядват католицизъм. Официален език е словен-
ският – най-слабо разпространеният славянски език.
Столица и най-голям град е Любляна, разположена на
река Сава. Втори по значение икономически център е
Марибор, а основно морски пристанище – Копер. Сло-
вения е най-силно развитата държава в постюгослав-
ското пространство. Икономиката ѝ е стабилна и ба-
лансирана – добре развити са индустрията, аграрното и
горското стопанство, туризмът. Сред най-важните от-
расли на промишлеността е електротехниката – фирма
„Горене“.
● Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е балканска държава с ма-
лък излаз на Адриатическо море – чрез коридор през
територията на Хърватия. Релефът е разнообразен,
а климатът – умереноконтинентален. През страната
протича река Сава. Спецификата на географското по-
ложение оказва съществена роля върху историческото
и политическо развитие на Босна и Херцеговина и е
причина за сложното ѝ административно-териториално
устройство. Тя е бивша югославска република, която
обявява независимост през 1991 г. Това води до избух-
ването на кървава война между Босна и Херцеговина,
Сърбия и Хърватия. Тя завършва през 1995 г., когато
са оформени политическите граници на страната. Бос-
на и Херцеговина се управлява от президиум, който
включва трима членове – сърбин, босненец и хърва-
тин. Населението е съставено от босненци (мюсюлма-
ни), босненски сърби (православни) и хървати (като-
лици). Официални езици са босненският, сръбският и
хърватският. Столицата Сараево е разположена на въ-
трешната граница, която поделя страната на две части:
босненска и сръбска. Най-голям град в сръбската част
е Баня Лука, а в областта Херцеговина – Мостар, на
река Неретва. Босна и Херцеговина е една от най-сла-
боразвитите държави в Европа, със силно разрушено
от войната стопанство, което бавно се възстановява.
● Северна Македония
Името Северна Македония се използва от 2019 г. Тя
е балканска държава без излаз на море. Страната заема
 Вардарска Македония – една от трите съставни части
на историко-географската област Македония, заедно
с Пиринска (в България) и Егейска (в Гърция) Маке-
дония. Релефът е разнообразен, а от реките най-важно
стопанско значение има Вардар. На границата с Ал-
бания се намира Охридското езеро, което е най-дъл-
бокото в Европа. За дълги периоди днешна Северна
Македония е част от етническите земи на Българската
държава. След края на Първата световна война тя вли-
за в състава на Кралството на сърби, хървати и сло-
венци, по-късно Югославия и СФРЮ. Независимост-
та е обявена през 1992 г. Около 2/3 от населението се
определят като македонци (православни), а почти 1/4
са албанци (предимно мюсюлмани). Официален език в
страната е т.нар. македонска литературна норма (запа-
ден диалект на българския). Столица и най-важен ико-
номически център е град Скопие, разположен на река
Вардар. Северна Македония е индустриално-аграрна
държава, която извършва преход към пазарна иконо-
110 мика. Тя се стреми към активно членство в ЕС.
● Черна гора
Черна гора е предимно планинска страна с мал-
ка територия, но широк излаз на Адриатическо море.
Бреговата линия е силно разчленена, с голям брой
заливи и пристанища. Климатът е влажен – в клима-
тичната станция Църквице е измерено максимално-
то количество валеж в Европа. Поради тази причина
страната е богата на води. Черна гора съществува като
самостоятелна държава или в съюз със Сърбия, който
се разпада окончателно през 2006 г. Тогава е проведен
референдум и е обявена независимостта на страната.
В етническата структура на населението преобладават
черногорците и сърбите. По-голямата част от тях са
православни, но е разпространен и ислямът. Официа-
лен език е черногорският, който е диалект на сръбския.
Столицата Подгорица е най-голям град в страната и
главен икономически център. Черна гора има добри
перспективи за развитие на стопанството и за присъе-
диняване към ЕС, валута е еврото. Един от най-важни-
те отрасли на икономиката е туризмът.
● Косово
Косово е най-малката страна на Балканския полуос-
тров и най-новата държава в Европа. Тя няма излаз на
море, а релефът ѝ е съчетание от планини и котловини.
Съществуването на Косово е главна причина за вло-
шените отношения между Албания и Сърбия. Терито-
рията му е населена предимно с албанци, но от 1912 г.
е автономна област в състава на Сърбия (подобно на
Войводина). Косовската криза избухва през 1999 г. и
предизвиква военната намеса на ООН. Косово е обя-
вено за независима държава през 2008 г., което не се
приема от Сърбия, Русия и редица други страни. САЩ
и почти всички държави от ЕС (включително Бълга-
рия) признават нейната независимост. Около 90% от
населението (косовари) са косовски албанци, които са
предимно мюсюлмани. В югозападната част на стра-
ната (областта Гора) живеят много българи, наречени
горани. Официални езици са албанският и сръбският.
Столица и най-голям град е Прищина. Косово е една от
най-бедните държави в Европа.
● Албания
Албания е разположена в югозападната част на
Балканския полуостров и има излаз на Адриатическо
море. Името ѝ на албански език „Шчипърисъ“ означа-
ва „страна на орлите“. Релефът е предимно планински,
а климатът – влажен, което обуславя изобилието от
води и гори. Най-ранните племена в Албания са илири-
те. През ХV век страната е завоювана от Османската
империя и по-голямата част от населението възприема
исляма. Албания е независима държава от 1912 г., а
през 1946 г. е превърната в социалистическа републи-
ка. Комунистическият режим води до икономическа и
политическа изолация. През 1990 г. започва демокра-
тичен преход. Почти цялото население е съставено
от албанци, които са основно мюсюлмани, но има и
християни. Албанците са поделени на две етнографски
групи – геги и тоски. В Северен Епир живеят извес-
тен брой гърци. Срещат се и много българи, офици-
ално признати като етническа общност от албанското
правителство. Значителен е броят на албанците извън
страната – в Италия, Гърция и др. Официален език е
албанският. Столица е Тирана, а главно морско прис-
танище – Дуръс. Албания разполага с големи запаси
на полезни изкопаеми (включително нефт и природен
газ) и е сред водещите страни в света по залежи на
природен асфалт (катран). Въпреки това тя е една от
най-слаборазвитите държави в Европа. Все още голяма
част от населението се занимава с аграрно стопанство,
структурата на индустрията е в период на формиране,
а туризмът не е добре развит.
● Румъния
Румъния се характеризира с кръстопътно географ-
ско положение между Централна, Източна и Югоиз-
точна Европа. Тя е балканска, дунавска и черноморска
държава. Основни геоморфоложки области в страна-
та са Карпатите, Трансилванското плато и Долноду-
навската низина. Типичен е умереноконтиненталният
климат. Река Дунав се влива в Черно море на румън-
ска територия чрез делта, съставена от три ръкава,
най-северният от които очертава границата с Украйна.
Днешна Румъния е била обитавана от различни племе-
на. Сред тях най-важна роля имат даките, които са с
тракийски произход. Румънската държава се развива
около княжествата Влахия и Молдова, които формират
нейното историко-географско ядро. Независимостта
ѝ от Османската империя е обявена през 1877 г., след
което тя присъединява някои територии, като Северна
Добруджа (от България), част от Трансилвания и др.
През 1947 г. в страната е наложена комунистическа
диктатура, която е прекратена през 1989 г. От 2004 г.
Румъния е членка на НАТО, а от 2007 г. – на ЕС. Около
90% от населението са румънци, а сред малцинства-
та най-многобройни са унгарците, циганите, немците
и украинците. Много българи живеят в Източен Ба-
нат, Влахия и Северна Добруджа. Официален език е
румънският, от групата на романските езици. Столица
и главен икономически център е Букурещ (където се
намира огромната сграда на румънския парламент), а
най-голямо черноморско пристанище е Констанца. Ру-
мъния извършва плавен преход от цантрализирано към
пазарно стопанство. Тя е богата на въглища и мине-
рални суровини, които стимулират развитието на теж-
ката индустрия, а за развитието на леката промишле-
ност допринася аграрното стопанство, специализирано
в растениевъдството. Постепенно нараства ролята на
туризма.
● Молдова
Молдова е разположена между Украйна и Румъния,
в непосредствена близост до Черно море. През стра-
ната протичат река Днестър (Нистру) и 500 m от река
Дунав. Молдова е завладяна от СССР през 1940 г., а от
1991 г. е независима. В границите ѝ съществуват една
автономна република (Приднестровие) и една авто-
номна област (Гагаузия). По-голямата част от населе-
нието са молдовци, а останалите са руснаци, украинци
и гагаузи. В Южна Молдова живеят много бесарабски
българи. Официален език е молдовският, който е диа-
лект на румънския. Столица е град Кишинеу (Киши-
нев). Молдова е сред най-бедните страни в Европа.
Икономическият преход в страната се осъществява
много трудно и бавно. Запасите на полезни изкопае-
ми са ограничени, а транспортната инфраструктура е
недостатъчно развита. Най-важно стопанско значение
имат растениевъдството и хранително-вкусовата про-
мишленост.
● Беларус
Беларус е вътрешноконтинентална държава с ни-
зинно-равнинен релеф. През територията ѝ протича
река Припят, десен приток на Днепър. Страната е бо-
гата на езера и блата. Между 1922 и 1991 г. тя е в пре-
делите на СССР, след което се отделя като независима
държава. Населението е съставено предимно от бела-
руси, които са със славянски произход и изповядват
православното християнство. Официален език е бела-
руският. Столица и най-голям град е Минск. Беларус е
индустриално-аграрна държава, която извършва бавен
преход към пазарна икономика. Традиционно развити
са машиностроенето, химическата индустрия, горското
стопанство и лененотекстилната промишленост.
● Литва
Името Литва означава „страна, богата на дъжд и
вода“. Името ѝ се свързва с Летуванис (бог на дъжда)
и Летува (богиня на свободата). Тя е най-южната от
прибалтийските републики. По крайбрежието ѝ има
много находища на кехлибар – вкаменена смола на иг-
лолистни реликти, която намира приложение в бижуте-
рията. Релефът е съставен от моренна равнина с хъл-
мисти възвишения и максимална височина близо 300
m. Страната е богата на реки, езера и блата. В минало-
то Литва е била обединена с Полша в една от най-могъ-
щите европейски държави (Жеч Посполита). По време
на втората световна война е завладяна от СССР, като
получава независимост през 1991 г. От 2004 г. члену-
ва в ЕС, а валута е еврото. Освен литовци в страна-
та живеят също руснаци и поляци. Официален език е
литовският, а доминираща религия – католицизмът.
Столица и най-голям град е Вилнюс, а главно морско
пристанище – Клайпеда. Литва е средно развита про-
мишлено-аграрна страна, която извършва преход към
пазарно стопанство.
● Латвия
Територията на Латвия се характеризира с равнин-
но-хълмист релеф. Тя е богата на води (реки, езера,
торфени блата) и гори. По крайбрежието ѝ се откроява
Рижкият залив, където е разположена столицата Рига
– основното морско пристанище в страната. Същест-
вено влияние върху културно-историческото развитие
на Латвия имат Германия, Русия, Полша и Швеция. По
време на Втората световна война тя влиза в състава на
СССР. Назависимостта ѝ е обявена през 1991 г. През
2004 г. Латвия става членка на ЕС, а по-късно влиза и в
еврозоната. Етнорелигиозният състав на населението е
разнообразен – латвийци (латиши), руснаци, беларуси,
украинци, поляци, литовци и др. Изповядват се протес-
тантство, православие и католицизъм. Латвия е държа-
ва с промишлено-аграрна структура на стопанството,
която осъществява преход към пазарна икономика.
Един от най-важните икономически отрасли е горското
стопанство.
● Естония 111
Естония е най-малката и най-северната прибалтий-
ска република. Тя има широк излаз на Балтийско море
и притежава голям брой острови (Сааремаа, Хийумаа
и др.). Релефът е равнинно-хълмист, а климатът – уме-
рен, преходен от морски към континентален. Естония
е богата на води и гори. На границата с Русия се на-
мира Чудското езеро, което е сред най-големите в Ев-
ропа. Географската и културната близост на Естония
с Финландия определя спецификата на историческото
ѝ развитие. Името на страната произхожда от племе-
ната ести („народът от блатистите местности“). След
края на Втората световна война тя става република
на СССР. Става независима през 1991 г. От 2004 г. е
членка на ЕС, след което през 2011 г. влиза и в евро-
зоната. Преобладават естонците, но има и значител-
но руско малцинство. Официален език е естонският,
от угро-финската група. Основни религии са протес-
тантството и православието. Столица и главно морско
пристанище е красивият град Талин. Естония е страна
с индустриално-аграрна структура на стопанството,
която извършва плавен преход към пазарна икономи-
ка. Важно значение за развитието на енергетиката имат
запасите на торф и горивни шисти.
● Грузия
Грузия (на грузински език „Сакартвело“) дължи
името си на свети Георги, покровител на грузинците.
Тя има излаз на Черно море, а релефът е предимно
планински, като най-високите върхове в Кавказ над-
вишават 5000 m. Страната е богата на водни и горски
ресурси. В миналото днешна Грузия е била част от Ви-
зантия, Персия, Османската и Руската империя. Меж-
ду 1922 и 1991 г. е в състава на СССР, след което при-
добива независимост. На територията ѝ са обособени
две автономни републики – Абхазия и Аджария, и една
бивша автономна област – Южна Осетия. Етнически-
ят състав на населението не е еднороден – около 70%
са грузинци, които изповядват източно православие.
Сред малцинствата се срещат арменци, руснаци, азери,
осетинци, абхазци и др. Поради тази причина възник-
ват редица етнополитически конфликти. Официален
 език е грузинският. Столица и най-важен икономиче-
ски център е Тбилиси. Грузия е в тежка икономическа
криза. Най-важно значение за стопанството има произ-
водството на чай, вино и тютюн.
● Армения
Армения е най-малката по площ бивша съветска
република. Разположена е в обхвата на Арменското
плато (Малък Кавказ, Източен Тавър и др.) и няма
излаз на море. Тя е наследник на великата арменска
държава, съществувала през Античността. През 301
г. Армения става първата страна в света, възприела
християнството като официална религия. През 1922 г.
тя е присъединена към СССР. Получава независимост
през 1991 г. Тогава избухва конфликтът за Нагорни
Карабах (република Арцах) – област, населена с арме-
нци, която е разположена в Азербайджан. Етнически-
ят състав е еднороден, официален език е арменският.
Извън страната живеят много арменци, включително
в България. Столица е един от най-древните градове
112 в Европа – Ереван. Икономиката е специализирана в
тежката промишленост (машиностроене, цветна мета-
3.1.7. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
План
14. Териториална диференциация на Евроази-
атския регион. Централна Азия
1. Подрегион Централна Азия:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
2. Казахстан:
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Централна Азия
В политическо и икономическо отношение Цен-
трална Азия не е хомогенен регион. Докато Туркме-
нистан остава една от най-авторитарните държави в
света, с ужасяваща история по отношение на правата
на човека, Киргизстан се откроява с по-напредналата
си демокрация. Неотдавнашните събития в Киргизстан
обаче показват, че демократичното развитие и положе-
нието с правата на човека са в опасност. Политическа-
та ситуация в Казахстан, Узбекистан и Таджикистан
се характеризира с различна степен на авторитарно
управление, сериозни недостатъци в областта на пра-
вата на човека и липса на независими медии и незави-
сима съдебна власт.
При управлението на новия узбекски президент
Шавкат Мирзийоев, който встъпи в длъжност през
лургия, химическа индустрия), а водещ подотрасъл на
аграрното стопанство е растениевъдството.
● Азербайджан
Азербайджан е най-голямата по площ закавказка
държава. Известна е като „земята на огъня“. Отделена
от нея е автономна република Нахичеван. Въпреки че
има излаз на Каспийско море, Азербайджан е вътреш-
ноконтинентална държава. Тя се намира между Персия
(Иран) и Русия, което определя спецификата на геопо-
литическото ѝ положение. До 1991 г. е част от СССР,
след което е обявена за независима държава. Азерите
изповядват исляма, поради което броят им нараства
много бързо. Те са с кавказко-персийски произход, но
езикът им е тюркски. В пределите на страната се на-
мира арменската република Арцах (Нагорни Карабах),
населена с етнически арменци. Много азери живеят в
Северен Иран. Столица и главен икономически център
е Баку. Икономиката на Азербайджан се развива с бър-
зи темпове. Тя е специализирана в добива и преработ-
ката на нефт.
2016 г., се забелязва известно положително развитие,
като освобождаването на редица политически затвор-
ници. В Казахстан президентът Назърбаев подаде ос-
тавка през март 2019 г. след три десетилетия на власт,
но запази значително влияние и официални правомо-
щия при управлението на новия президент Касим-Жо-
март Токаев.
Казахстан отбеляза най-високия икономически рас-
теж в миналото, превръщайки се в държава с по-висок
среден доход. Таджикистан и Киргизстан обаче, със
своите свързани с предизвикателства географски осо-
бености, продължават да бъдат най-бедните държави в
региона, със значителна зависимост от парични прево-
ди, предимно от Русия, както и от чуждестранни инвес-
тиции и отпускане на заеми, по-специално от Китай.
В продължение на години взаимоотношенията меж-
ду държавите от Централна Азия бяха като цяло лоши
поради гранични спорове и конфликти във връзка с
ресурси. Въпреки това положението се промени бързо
след смяната на ръководството в Узбекистан през 2016
г., с което се разкриха нови възможности за регионал-
но сътрудничество.
Всички държави от Централна Азия провеждат раз-
ностранни външни политики, като се опитват да под-
държат баланс в отношенията си преди всичко с Русия,
Китай, ЕС и САЩ. Отношенията им с Турция и Иран
също играят важна роля. Туркменистан обаче до голя-
ма степен е затворен за външния свят, а статутът му
на „постоянен неутралитет“ дори се признава от ООН.
Търговията с ЕС, главно в областта на минералните ре-
сурси, има значителен обем с Казахстан и бележи въз-
ход с Узбекистан, не на последно място, благодарение
на приемането на Протокола между ЕС и Узбекистан
по отношение на текстилните изделия, който Парла-
ментът одобри през 2016 г. ЕС приветства също така
присъединяването на Киргизстан, Таджикистан и Ка-
захстан в СТО. Казахстан и Киргизстан членуват и в
Евразийския икономически съюз.
Отношенията между ЕС и Централна Азия
Казахстан е важен източник на доставки на нефт в
ЕС (около 8%), а Туркменистан има значителен потен-
циал за бъдещи доставки на природен газ, ако бъде по-
строен Транскаспийският газопровод. По отношение
на намиращия се в съседство Афганистан и свързаните
с него предизвикателства в областта на сигурността
ЕС подпомага централноазиатските партньори в упра-
влението на сигурността на границите и борбата с тра-
фика на наркотици.
Държавите от Централна Азия получават финан-
сиране от Инструмента за сътрудничество за разви-
тие (ИСР). Помощта е насочена към образованието,
регионалната сигурност, устойчивото управление на
природните ресурси и социално-икономическото раз-
витие. Казахстан и Туркменистан вече не отговарят на
условията за участие в двустранните части на ИСР, тъй
като придобиха статут на държави с по-висок среден
доход, но продължават да имат достъп до регионалните
програми. Европейският инструмент за демокрация и
права на човека действа във всички държави с изклю-
чение на Туркменистан, където организациите на граж-
данското общество са прекалено малко на брой, твърде
слабо организирани и много строго контролирани.
https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/
sheet/178
● Казахстан – водещата икономическа сила в
Централна Азия
Казахстан е единствената страна от региона с ясен
облик в световен мащаб. Тя е най-голямата страна по
територия и втора по население, с експортно ориенти-
рана нефтена промишленост (над 60% от експорта на
страната е нефт). Казахстан е водещата икономическа
сила в Централна Азия. От друга страна, държавата
среща редица трудности в икономически аспект и ръ-
стът ѝ се е свил до 1%, което е значително по-ниско
спрямо съседните ѝ страни. През последните години
Казахстан се възстановява от ударите на световните
тенденции за спадане на цените на нефта и неговите
производни, както и на някои други природни ресурси,
които са имали значителен принос за страната. Въпре-
ки тези трудности целта е до 2050 г. Казахстан да влезе
в топ 30 на развитите страни в света. Икономиката се
преструктурира, като държавната подкрепа към бизне-
са е в посока преработваща промишленост и развитие
на логистичната мрежа, с цел да се намалят разходите
и да се постигне по-добра конкурентоспособност в на-
ционален мащаб.
3.1.8. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. ДАЛЕЧЕН ИЗТОК
План
15. Териториална диференциация на Евроази-
атския регион. Далечен изток
1. Подрегион Далечен изток:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
15. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
Потреблението на вносни продукти намалява, но
потенциал за внос все още съществува – в страната се
търсят по-евтини заместители на италиански, френски
и други западноевропейски продукти, които са с ви-
соки цени. Приоритетното развитие на хранителната
промишленост дава възможност за навлизане на техно-
логични компании в областите млекопреработване, ме-
сопреработване, производство на среден и висок клас
вина. Преминаването на икономиката на страната към
по-голяма самостоятелност и стремежът за намаляване
на зависимостта от нефта са възможност за бизнес в
редица направления. Страните от Централна Азия са
далеч по-достъпни като пазар в сравнение с пазара на
Руската федерация поради по-ниската конкуренция на
световни лидери и местни утвърдени играчи на пазара.
Анализатори и бизнес стратези от Република Корея
и Сингапур смятат, че следващата географска зона с
бърз растеж ще е именно Централна Азия.
Република Казахстан е почти изцяло разположена в
Азия, много малка част от нея се намира в Европа. Тя 113
е една от най-големите държави в света, граничи с Ру-
сия, Китай, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан.
Казахстан е президентска република. Страната е раз-
делена на 14 области и 3 града от републиканско зна-
чение – столицата Нурсултан (бивша Астана), бившата
столица и най-голям град Алмати, както и Байконур,
който заедно с космодрума е взет под аренда от Русия
до 2050 г.
Въпреки че е една от най-големите страни в света,
Казахстан е сравнително рядко населена, с прибли-
зително 16,5 млн. жители. Официалните езици са ка-
захски, който е държавен и предимно говорим, и руски,
който е приет за официален в деловите среди. Основ-
ните религии са ислямът и християнството. Национал-
ната парична единица е „тенге“, която е стабилна и
свободно конвертируема. Икономиката на страната е
основно повлияна от природните ресурси – въглища,
нефт, природен газ, черни и цветни метали, злато, уран.
Столицата Нурсултан (Астана), обявена за такава
през 1997 г., е разположена на река Ишим и има насе-
ление приблизително 700 хил. души. Там се намират
парламентът, президентството и всички останали дър-
жавни институции. Алмати е най-големият град в Ка-
захстан, с площ 682 km2, в него живеят постоянно над
1 700 000 души. В превод името на града означава
„място с ябълки“, което се дължи на диворастящите
ябълки в покрайнините на града. Алмати е икономиче-
ски и културен център на страната, като генерира бли-
зо 20% от БВП на Казахстан.
https://www.tbmagazine.net/
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
 2. Индонезия:
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Монголия
Монголия e вътрешноконтинентална държава, раз-
положена между Русия и Китай, с предимно планин-
ско-платовиден релеф. Южните части на страната по-
падат в обхвата на пустинята Гоби. На север преоб-
ладават обширни сухи степи, които благоприятстват
развитието на пасищното животновъдство. Днешна
Монголия е наследник на огромната Монголска импе-
рия (Златната орда), създадена от Чингис хан през ХΙΙΙ
век. Монголите са номади, които живеят в преносими
колиби (юрти) и отглеждат коне. Република Монголия
114 възниква през 1924 г. Днес тя е най-слабо населената
страна в света. Около 90% са монголци (будисти). Зна-
чителен е броят на монголците в Китай (автономен ра-
йон Вътрешна Монголия). Столица, основен урбанис-
тичен и стопански център е град Улан Батор. Монголия
е бедна държава, с аграрна структура на икономиката.
Основен подотрасъл е животновъдството. Обширната
територия на страната е потенциално богата на по-
лезни изкопаеми, но залежите са слабо разработени.
Транспортната инфраструктура е неразвита – липсват
магистрали, а жп линиите са ограничени.
● КНДР
Корейската народно-демократична република заема
северните части на Корейския полуостров и има пре-
димно планински релеф. Формирането на държавната
ѝ територия се осъществява по време на Корейската
война (1950 – 1953). Страната е отделена от Република
Корея чрез демилитаризирана зона, контролирана от
войски на ООН. Комунистическата диктатура превръ-
ща КНДР в една от най-изолираните и бедни държави
в света, като търговията и комуникациите с другите
страни са силно ограничени. Държавен глава е Гене-
ралният секретар на Корейската трудова партия. Насе-
лението, езикът и писмеността са корейски, а вероиз-
поведанията са забранени. Столица и най-голям град е
Пхенян. Държавата изпитва остър недостиг на храни,
суровини, електроенергия и горива. Промишлеността е
технически изостанала, с ниска производителност и ка-
чество на крайната продукция. Най-важно значение за
изхранване на населението има оризът. Международен
туризъм не се развива.
● Република Корея
Страната заема южната част на Корейския полу-
остров, като включва и редица острови. Границата с
КНДР на север е най-охраняемата в света. Двете ко-
рейски държави са разделени по 38-ия паралел през
1948 г. Степента на урбанизация е висока. Агломера-
цията на столицата Сеул концентрира почти половина-
та от населението. Между 70-те и 90-те години на ХХ
век Република Корея осъществява икономическо чудо,
което се изразява в бързо нарастване на БВП. Така тя
се превръща в един от „четирите азиатски тигъра“, за-
едно със Сингапур, Хонконг и Тайван. В структурата
на промишлеността много важно значение имат нацио-
нални компании, като „Самсунг“ и „Хюндай“. Изгра-
дени са огромни индустриални зони, специализирани
в машиностроенето (корабостроене, автомобилостро-
ене) и електрониката (особено производството на ви-
соки технологии). Република Корея е сред страните с
най-голям риболовен флот в света. Съществена роля
за стопанството има секторът на услугите, особено ту-
ризмът.
● Филипини
Филипините са островна държава в западната част
на Тихия океан. Най-големи са островите Минданао и
Лусон. Преобладава планинско-платовидният релеф, с
голям брой активни и затихнали вулкани. Климатът е
тропичен и субекваториален, като се характеризира с
висока влажност. Той благоприятства образуването на
влажни вечнозелени гори, които покриват близо поло-
вината от площта на архипелага. Типични за страната
неблагоприятни природни явления са наводненията,
земетресенията и тайфуните, причиняващи огромни
щети на стопанството. В миналото Филипините са били
владение на Испания и САЩ. Независимостта на стра-
ната е обявена през 1946 г. Населението е съставено от
различни етнически групи, по-голямата част от които
изповядват католицизъм. Официалните езици са тага-
лог (филипино) и английски. Столицата Манила е осно-
вен икономически център. Филипините са средно раз-
вита държава, специализирана в аграрното стопанство.
Най-важна култура е оризът. Добивът на минерални
суровини стимулира развитието на промишлеността
(химическа индустрия, електроника, машиностроене).
● Източен Тимор
Източен Тимор (Тимор Лесте) обхваща източната
половина на остров Тимор. Тя е най-новата държава
в Азия – отделя се от Индонезия през 2002 г. До 1975
г. Източен Тимор е португалска колония. Във връзка
с това официален език е португалският, а голяма част
от населението е католическо. В страната живеят раз-
лични народи, сред които най-многобройни са тетум.
Столица, основен икономически център и главно прис-
танище е град Дили. Източен Тимор е бедна аграрна
страна. Най-важна продоволствена култура е оризът.
● Бруней
Бруней (Бруней Даруссалам) е малък султанат, раз-
положен в северната част на остров Борнео. Страната
е поделена на две части – западна и източна. Тя е бивша
колония на Великобритания, която придобива незави-
симост чак през 1984 г. В Бруней живеят три основни
общности – малайци, китайци и даяки. Официални ези-
ци са малайският и английският. Изповядва се главно
ислям, както и будизъм и християнство. Столица е град
Бандар Сери Бегаван. Икономиката разчита почти из-
цяло на добива на природен газ и петрол, чийто износ
осигурява значителни приходи. Благодарение на това
населението има висок жизнен стандарт.
● Сингапур
Сингапур е миниатюрна островна държава със стра-
тегическо географско положение, разположена в бли-
зост до Малайзия. Тя е бивша британска колония, не-
зависима от 1965 г. Сингапур е република в състава на
Британската общност. Тя е втората най-гъстонаселена
страна в света (след Монако). Сред отделните етнически
общности най-голям е броят на китайците. Официални-
те езици са малайски, английски, китайски и тамилски.
Сингапур е една от най-силно развитите държави на
планетата, международен търговски, транспортен и фи-
нансов център. Съществено значение за икономиката ѝ
имат финансовата дейност и бизнес услугите, а синга-
пурското пристанище е сред най-големите в света. Все
по-важно значение придобива туризмът.
● Малайзия
Малайзия се състои от две части – западна (на по-
луостров Малака) и източна (на остров Борнео). Ре-
лефът е разнообразен, а климатът – екваториален,
горещ и влажен. Близо 70% от територията е покрита
с влажни екваториални гори. Малайзия е колония на
Великобритания до 1957 г. По форма на управление е
монархия (съюз от султанати), а според политическото
си устройство е федеративна държава – официално-
то ѝ име е Федерация Малайзия. Тя е мултикултурна
страна, в която преобладават малайците, китайците и
индийците. Официален е малайският език. Основните
религии са ислямът, будизмът и индуизмът. През 2005
г. за столица е обявена Путраджая, но най-голям град
и главен икономически център е мегаполисът Куала
Лумпур. Малайзия е специализирана в нефто-газовата
промишленост, електрониката и високите технологии.
Основна земеделска култура е оризът. По добив и из-
нос на естествен каучук и калай Малайзия е сред воде-
щите държави в света.
● Тайланд
Старото име на Тайланд е Сиам. Страната е разпо-
ложена на полуостров Индокитай и южното му про-
дължение Малака, като включва и многобройни остро-
ви (Пукет и др.), които допринасят за развитието на ту-
ризма. Релефът, растителността и животинският свят
са разнообразни, а климатът – предимно субекватори-
ален, горещ и влажен. Тайланд е единствената държава
в Югоизточна Азия, която не е била колонизирана. По
форма на управление е монархия (кралство). По-голя-
мата част от населението са тайски народи (таи и лао),
а сред малцинствата най-многобройни са китайците.
Господстваща религия е будизмът, официален език
– тайският. Столица и главен икономически център е
космополитният град Банкок, известен като „градът на
ангелите“ и „източната Венеция“ заради множеството
канали. Тайланд е една от най-бързо развиващите се
икономики в региона. Най-важно стопанско значение
има електрониката. Страната е сред водещите в света
по производство на естествен каучук и е световен из-
носител на ориз. Тайланд е една от най-посещаваните
държави в света.
● Камбоджа
Камбоджа (известна в миналото като Кампучия) е
разположена в югоизточната част на полуостров Ин-
докитай. В страната преобладава равнинният релеф, а
климатът е тропично-мусонен. Тя е богата на водни и
горски ресурси и има плодородни почви, подходящи
за развитие на земеделието. В Камбоджа протича река
Меконг и се намира най-голямото езеро в Югоизточна
Азия – Тонлесап. Страната е бивша колония на Фран-
ция и независима държава (от 1953 г.), която прежи-
вява кървава гражданска война. По форма на управ-
ление е монархия. По-голямата част от населението са
кхмери, които изповядват будизъм. Официален език е
кхмерският, използва се и френски. Столица и най-го-
лям град е Пномпен, на река Меконг. Камбоджа е една
от най-бедните държави на планетата. Икономиката ѝ
има аграрен характер, като най-важна култура е ори-
зът. В страната се намира Ангкор Ват – най-големият
религиозен комплекс в света.
● Виетнам
Виетнам е държава в източните части на полуос-
тров Индокитай, с предимно планински релеф и су-
бекваториален климат. В северната част на страната
се намира делтата на река Хонгха (Червената река), а
в южната – обширната делта на Меконг. В тези пло- 115
дородни и гъстонаселени райони са разположени ос-
новните икономически центрове. Виетнам е бивша
колония на Франция, която придобива независимост
през 1954 г. Между 1960 и 1976 г. в страната се води
Виетнамската война, която завършва с обособяването
на Социалистическа република Виетнам. Населението
е съставено основно от виети (будисти), а официален
език е виетнамският. Заради войната много виетнамци
живеят извън страната – в САЩ, Франция и др. Столи-
ца е Ханой, но най-голям град, основен икономически
център и главно пристанище е Хошимин (до 1976 г.
– Сайгон). Виетнам е бедна държава с аграрна иконо-
мика. Най-важна продоволствена култура е оризът. По
износ на кафе Виетнам е сред водещите страни в света.
През 80-те години на миналия век правителството въ-
вежда икономическата политика „дой-мой“ („обновя-
ване“). Тя е насочена към насърчаване на частния биз-
нес, навлизане на чужди инвестиции и активизиране на
външнотърговските връзки.
● Лаос
Лаос е единствената държава на полуостров Индо-
китай без излаз на море. Релефът ѝ е съставен предимно
от планини и плата. През територията на страната про-
тича река Меконг, която е почти изцяло плавателна. В
края на ХIХ в. Лаос става част от Френски Индокитай,
а е независима държава от 1945 г. Официалното ѝ име
е Народна демократична република Лаос. Етническата
структура на населението е разнообразна, като най-го-
лям е относителният дял на лаосците, които са будисти.
Официален е лаоският език, който използва писменост-
та пали, разпространена в Южна Индия. Столица е град
Виентян, разположен на река Меконг, при границата
с Тайланд. Лаос е една от най-слаборазвитите и изо-
лирани държави в света. Профилът на стопанството е
аграрен, като земеделието е основен поминък за почти
цялото население. На оризовите ниви се падат 90% от
обработваемите площи. В страната няма жп линии.
● Мианмар
До 1989 г. Мианмар (Мянма) използва името Бир-
ма. Тя е най-голямата по площ държава на полуос-
 тров Индокитай. Преобладава планинският релеф – в
страната се намира най-високата точка в Югоизточна
Азия. Климатът е тропичен (мусонен) и субекватори-
ален. Територията се отводнява от река Иравади, коя-
то в долното си течение е плавателна. Основно при-
родно богатство на страната са влажните тропични и
мусонни гори. Мианмар се смята за родина на сусама,
тарото, ямса и китайската финикова палма. В края на
ХIХ век Великобритания завладява Бирма, която става
част от Британска Индия. Независимостта ѝ е обявена
през 1948 г., но след това е установена военна дикта-
тура. Поради тази причина политическата обстанов-
ка все още е нестабилна – страната е в състояние на
гражданска война. Мианмар е федеративна републи-
3.1.9. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. СРЕДЕН ИЗТОК
План
16. Териториална диференциация на Евроази-
116 атския регион. Среден изток
1. Подрегион Среден изток:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
3. Иран:
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Бангладеш
Бангладеш е държава, разположена на брега на Бен-
галския залив на Индийския океан. Почти цялата тери-
тория на страната представлява силно заблатена низи-
на в пределите на най-голямата делта на Земята, офор-
мена от реките Ганг, Брахмапутра и Мегхна. Климатът
е субекваториален – мусонен, с обилни валежи, поради
което наводненията са често явление. Страната е част
от Британска Индия, от която се отделя през 1947 г.,
а до 1971 г. носи името Източен Пакистан. Официал-
ното ѝ име е Народна република Бангладеш. Тя е сред
най-гъстонаселените държави в света. Етническата
структура е еднородна – почти цялото население са из-
точни бенгалци (бангладешци), които изповядват исля-
ма и индуизма. Официални езици са бенгалският и ан-
глийският. Преобладава селското население. Столица
и най-голям град е Дака. Бангладеш е една от най-бе-
дните държави в света. Икономиката ѝ е специализира-
на в земеделието. Бангладеш е световен производител
на влакнодайното растение юта. Важно икономическо
значение има речният транспорт.
● Пакистан
За произхода на името Пакистан съществуват две
ка. Разнообразният етнически състав от бирмански и
небирмански народи обуславя избухването на военни
конфликти. Официален език е бирманският, а доми-
нираща религия – будизмът. През 2005 г. столицата е
преместена от Янгон в Найпидо. Заради социалисти-
ческата стопанска система и военизираната военно-по-
литическа структура Мианмар е една от най-бедните
държави в света. Икономиката има аграрен характер,
като се отглежда най-вече ориз. Важно значение има
и горското стопанство. Мианмар си смята за най-го-
лемия световен производител на опиум. Основен ико-
номически център и главно пристанище е Янгон (до
1989 г. – Рангун).
теории. Според едната то означава „страната на чис-
тите мюсюлмани“. Според другата наименованието ѝ е
съставено от първите букви на географските области,
когато Пакистан е бил в пределите на Британска Ин-
дия: П (Пенджаб), А (Афгания), К (Кашмир), И (Ин-
дия), С (Синдх), а „тан“ е от Белуджистан. Релефът е
разнообразен – в страната попадат част от Индо-Ганг-
ската низина, пясъчната пустиня Тар и планината Ка-
ракорум, където е вторият най-висок връх на Земята
– Чогори (К2). Земите на днешен Пакистан са сред
най-рано заселените – тук се намират древните градо-
ве Мохенджо Даро и Харапа. От средата на ХIХ век
Пакистан влиза в границите на Британска Индия. Не-
зависимостта ѝ е обявена през 1947 г. Същата година
избухва военният конфликт между Пакистан и Индия
за спорната област Кашмир. Официалното наимено-
вание на страната е Ислямска република Пакистан. Тя
е гъстонаселена държава с разнообразен етническия
състав – пенджабци, пущуни (афганци), синдхи, белу-
джи и др. Официален е езикът урду. Почти цялото на-
селение изповядва исляма. Преобладава селското насе-
ление. Столица е разположеният на север Исламабад,
но основен урбанистичен, стопански център и главно
морско пристанище е пренаселеният град Карачи. Па-
кистан е бедна държава, с икономика, специализирана
в земеделието.
● Афганистан
Ислямска държава Афганистан е вътрешноконти-
нентална страна с преобладаващ планинско-платови-
ден релеф и максимална височина 7500 m. Растител-
ността е пустинна и степна. През цялата си история
Афганистан е разкъсван от военни конфликти, причи-
на за което е спецификата на геополитическото му по-
ложение – в зоната на цивилизационен контакт между
Централна, Западна и Южна Азия. Неговата територия
е била владение на перси, араби и монголци. За извес-
тен период Афганистан е управляван от екстремистка-
та мюсюлманска организация на талибаните. Страната
е слабо населена и урбанизирана, с нееднороден етни-
чески състав. Най-многобройни са афганите (пущуни-
те) и таджиките, които са с персийски произход и изпо-
вядват исляма. Официални са езиците пущу (афгански)
и дари (фарси). Столица е град Кабул. Стопанството е
напълно разрушено от войните, поради което междуна-
родната общност оказва на Афганистан икономическа
и хуманитарна помощ. Транспортната инфраструктура
е ограничена, а туризъм не се развива. Във връзка с
огромните насаждения на мак, в страната процъфтява
незаконна търговия с наркотици.
● Непал
В превод Непал означава „страна в подножието на
планината“. Тя е разположена в Хималаите и няма из-
лаз на море. Преобладава планинският релеф – в Не-
пал са разположени осем от най-високите върхове на
Земята, включително Еверест, на границата с Китай.
Границите на страната са очертани през 1816 г., когато
Непал възниква като буферна държава между Индия и
Китай. Официалното ѝ име е Федеративна демократич-
на република Непал. По-голямата част от населението
е от индоарийската група – гуркхи (непалци) и бихар-
ци. В страната живеят и шерпи, прочути като отлич-
ни планински водачи по време на дългите походи към
Еверест. Официален е непалският език (гуркхи). Почти
90% са индуисти. Столица и най-голям град е Катман-
ду. Непал е много бедна държава, специализирана в
аграрното стопанство. Промишлеността е слабо застъ-
пена. За развитието на железопътния транспорт е из-
градена теснолинейна мрежа. Със своите величествени
планини и културни забележителности Непал привлича
много туристи.
● Бутан
Бутан е планинска държава, разположена в Източ-
ните Хималаи, която е известна като „страната на гър-
мящия дракон“. Тя няма излаз на море, а геоморфолож-
кият ѝ профил е подчертано планински, с многобройни
върхове, високи над 7000 m. Речната мрежа е гъста,
съставена от многобройни къси и неплавателни реки,
притоци на Брахмапутра. Бутан е британска колония
до 1949 г., когато е обявена независимостта ѝ. По фор-
ма на управление тя е конституционна монархия. В
страната съжителстват две основни етнически групи
от Китайско-тибетското семейство – бхоти (будисти)
и гурунг (индуисти). Официален е езикът на бхотите
– дзонгкха, който е диалект на тибетския. Използват
се също хинди и английски. Бутан е една от най-сла-
бо урбанизираните държави в света. Столица е град
Тхимпху. Типични за страната са укрепените манасти-
3.1.10. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН. БЛИЗЪК ИЗТОК
План
17. Териториална диференциация на Евроази-
атския регион. Близък изток
1. Подрегион Близък изток:
а) географско положение и граници;
б) геополитическо влияние в региона и света;
в) природноресурсен потенциал;
г) геодемографски процеси;
д) селищно развитие и урбанизация;
е) икономическо развитие;
ж) вътрешнорегионални проблеми
2. Израел:
ри – дзонги. Бутан е бедна държава с аграрен характер
на стопанството. В страната не са изградени жп линии.
Туризмът е силно ограничен.
● Шри Ланка
До 1972 г. островната държава Шри Ланка носи
името Цейлон. Територията ѝ е предимно равнинна, а
климатът – горещ и влажен, което определя богатство-
то на водни ресурси. Островът е открит от португа-
лците в началото на ХVI век, след което става владение
на Нидерландия и Великобритания. Независимостта на
страната е извоювана през 1948 г. Официалното ѝ име е
Демократична социалистическа република Шри Ланка.
Населението е съставено от две общности – синхали
(будисти) и тамили (индуисти). Между тях съществу-
ва етническо напрежение, което е причина за продъл-
жаващата и днес гражданска война. Официални езици
са синхалският и тамилският, използва се и английски.
Степента на урбанизация е ниска. Фактическа столица
и най-голям град е Коломбо, но център на законодател-
ната власт е Коте, официална столица от 1982 г. Шри 117
Ланка е бедна, предимно аграрна държава. Най-важно
икономическо значение има производството на прочу-
тия цейлонски чай. Страната е световен производител
и най-голям износител на чай в света. Островът е из-
вестен като „градината на подправките“ – черен пипер,
канела, джинджифил, индийско орехче, ванилия, шаф-
ран и др. Шри Ланка е първа по добив на графит в све-
та и е богата на скъпоценни и полускъпоценни камъни
(диаманти, циркон, рубин, сапфир, аквамарин). През
последните години бързо развитие получава туризмът.
● Малдивската република
Малдивската република е най-малката по площ дър-
жава в Азия. Името ѝ има индийски произход и озна-
чава „острови край Малабарския бряг“. Характерни за
Малдивските острови са красивите пясъчни плажове.
Климатът е екваториален (мусонен), с редуване на сух
и влажен период. Широко разпространени са кокосови-
те палми. Архипелагът е бил владение на Португалия,
Нидерландия и Великобритания. Независимостта на
страната е обявена през 1965 г. 99% от населението са
малдивци, които изповядват исляма. Официален е мал-
дивският език (дивехи). Столицата Мале е единствени-
ят град в страната. Основен икономически отрасъл е
туризмът.
а) географско пространство;
б) историческо развитие и политическо управление;
в) общество, урбанизация и стопанство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Турция
Турция е балканска, средиземноморска и черномор-
ска държава, която представлява естествен мост между
 Европа и Азия. 97% от територията ѝ е разположена
в Азия. Азиатската част на страната се нарича Ана-
дол, а европейската – Източна Тракия (с главен град
Одрин). Турция граничи с голям брой държави и има
излаз на Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно
море. Под нейно управление са стратегическите про-
тоци Босфор и Дарданели. В източните и югоизточни-
те части на Турция се намира непризнатата държава
Кюрдистан. Територията се характеризира с планин-
ско-платовиден профил на релефа. От Турция извират
Тигър и Ефрат – двете най-големи реки в бедния на
водни ресурси район на Югозападна Азия. В страната
се намира едно от най-големите езера в Азия – Ван.
Днешна Турция е наследник на редица държави и им-
перии, сред които най-важно значение имат Хетска-
та държава и Османската империя. По време на своя
разцвет тя обхваща обширни територии от Балканския
полуостров, Кавказкия регион, Близкия изток и Север-
на Африка. След разпадането на Османската империя,
118 през 1923 г. възниква Република Турция, със столица
Анкара. Огромно значение за развитието ѝ има Муста-
фа Кемал, наречен Ататюрк („баща на турците“), кой-
то осъществява мащабни реформи и превръща Турция
в модерна европейска държава. През 1952 г. тя става
членка на НАТО. Турция е президентска република, а
парламентът се нарича Меджлис. По брой на населе-
нието в Европа тя отстъпва единствено на Германия,
а в Афразия – само на Египет. Над 80% са турци, но
има и много малцинства – кюрди, гърци, арменци и др.
В Турция живеят и много българи. Значителен е броят
на турците извън страната – основно в държавите от
Западна Европа. Столица е Анкара, но главен иконо-
мически и урбанистичен център е Истанбул, който се
поделя на две части – европейска и азиатска. Официа-
лен език е турският. Той се отнася към тюркската гру-
па на алтайското семейство. Почти цялото население
изповядва исляма. Турция е средно развита държава.
Тя е богата на полезни изкопаеми, като е на първо мяс-
то в света по запаси на хромова руда. През последните
години нараства значението на електрониката (фирма
„Беко“). Турция е сред най-големите производители на
пшеница, лешници, смокини, захарно цвекло, памук и
ориенталски тютюн. В Истанбул функционира едно от
най-новите, големи и модерни летища в света. Сред ос-
новните икономически отрасли е туризмът. Характер-
ни са големите регионални различия в развитието на
стопанството, тъй като Западна Турция е значително
по-силно развита от Източна Турция.
● Ирак
Ирак е арабска държава с малък излаз на Персий-
ския залив. По-голямата част от територията ѝ е заета
от плодородната Месопотамска низина, образувана от
реките Тигър и Ефрат. За останалата част от страната
са характерни сухият климат и предимно пустинните
ландшафти. Месопотамия е един от най-рано усвоени-
те цивилизационни райони в света, в който възникват
античните държави Шумер и Акад. В нейните преде-
ли се развиват Вавилон и Асирия, а земите ѝ са вла-
дени от Персия, Гърция и Рим. През VII век арабите
налагат своя език и мюсюлманската религия. Следват
монголски и османски нашествия. Страната извоюва
независимост от Великобритания през 1930 г. По-къс-
но, под управлението на Саддам Хюсеин, тя води не-
успешни войни с Иран и Кувейт. В Северен Ирак се
намира Иракски Кюрдистан. Около 75% от население-
то са иракски араби, а 20% – кюрди. Официални ези-
ци са арабският и кюрдският. Населението изповядва
исляма, като преобладават шиитите. Столица е Багдад
– един от най-големите градове в Близкия изток. Ирак
е в тежко икономическо положение в резултат от во-
енните конфликти и наложеното търговско ембарго.
Най-важно стопанско значение имат запасите на нефт
и природен газ. Туризмът е слаборазвит.
Сирия
Сирия е страна от Близкия изток с излаз на Сре-
диземно море. Релефът е разнообразен, а климатът
– предимно сух. Преобладават пустинната и полупу-
стинната растителност. През територията на страната
протича река Ефрат, на която е построен язовирът „Бу-
хайрат ал Асад“. Той има много важно стопанско зна-
чение. Днешна Сирия попада в обхвата на „Плодород-
ния полумесец“ – област, в която възникват някои от
най-ранните цивилизации и култури. След нашествията
на арабите страната е ислямизирана. Тя е част от Ос-
манската империя за период от три века, а през 1920 г.
е подчинена на Франция. Независимостта на Републи-
ка Сирия е обявена през 1943 г. През последните годи-
ни страната е в състояние на гражданска война, което
поражда миграционен поток от сирийци към съседните
държави и Европа. Почти цялото население е съставе-
но от сирийски араби. В страната живеят и известен
брой кюрди, турци и др. Официален език е арабският,
използва се и френският. Доминират мюсюлманите,
а малка част от населението са християни. Столица и
най-голям град е Дамаск. Основен икономически отра-
съл е нефто-газовата промишленост.
● Ливан
В превод от арабски език „Ливан“ означава „снежна
планина“. Тя е малка по площ средиземноморска държа-
ва с предимно планински релеф. Типичен представител
на растителността е ливанският кедър, изобразен на на-
ционалния флаг. Първите племена в днешен Ливан са
финикийците – един от най-ранните морски народи в све-
товната история. По-късно страната става част от Араб-
ския халифат и е наложен ислямът. След разпадането на
Османската империя тя е под политическото управление
на Франция (до 1943 г.). Между 1975 и 1989 г. Ливан е
обхванат от гражданска война. По форма на управление
страната е република, като според конституцията прези-
дентът трябва да е християнин, а министър-председате-
лят – мюсюлманин. Ливан е гъстонаселена и силно ур-
банизирана държава, която се отличава със сравнително
хомогенен етнически състав и разнообразна религиозна
структура, като делът на мюсюлманите и християните
е почти еднакъв. Столица, основен икономически цен-
тър и най-голямо пристанище е Бейрут. Икономиката е
специализирана в третичния сектор (търговия, услуги,
банково-финансова дейност, туризъм) и е стимулирана
от големи чужди инвестиции.
● Йордания
 Йордания е държава с предимно платовиден релеф,
сух климат, пустинна и полупустинна растителност. Тя
има малък излаз на залива Акаба в Червено море. Име-
то ѝ идва от свещената река Йордан, която очертава
границата с Израел. Между 1921 и 1946 г. Йордания е
под британско управление, след което получава неза-
висимост. Официалното ѝ име е Хашимитско кралство
Йордания. Населението е съставено от йордански и па-
лестински араби, които изповядват предимно исляма.
Официален език е арабският. Столица и най-голям град
е Аман. Йордания е страна с динамично развиваща се
икономика. Особено важно значение има туризмът за-
ради древния скален град Петра.
● Саудитска Арабия
Саудитска Арабия заема 3/4 от Арабския полуос-
тров и има широк излаз на Червено море и Персийския
залив. Релефът е разнообразен, а сухият тропичен кли-
мат обуславя образуването на пустини – Голям Нефуд
и Руб ал Хали. Саудитска Арабия е държавата, в която
през VII век възниква ислямът – тук се намират свеще-
ните мюсюлмански градове Мека и Медина. Терито-
рията на страната е оформена през 1932 г. По форма
на управление тя е абсолютна монархия. Във връзка с
природните условия Саудитска Арабия е слабо насе-
лена държава. Над 80% от населението са саудитски
араби. Столица и основен икономически център е Ер
Рияд. Стопанството се определя от нефто-газовата
промишленост – смята се, че Саудитска Арабия при-
тежава 1/4 от световните запаси на нефт и природен
газ. Тя е най-големият износител на нефт в света и има
основна роля в ОПЕК. Благодарение на приходите от
нефта Саудитска Арабия заема стратегическо място в
световната икономика. Близо 30% от населението са
бедуини – номади, занимаващи се с животновъдство.
● Кувейт
Кувейт е арабска държава, разположена край Пер-
сийския залив, чиято територия представлява равнин-
на пустиня. Заради сухия тропичен климат в страна-
та няма повърхностни води. Растителност вирее само
покрай оазисите. Кувейт възниква като независимо
емирство през 1961 г. Населението се състои от араби
и официалният език е арабският, а религията – ислям.
Кувейт е една от най-урбанизираните държави в света.
Столица е Ел Кувейт – най-важният икономически и
пристанищен център в страната. Икономиката се ба-
зира на нефтодобива и нефтопреработването, поради
което стандартът на живот е много висок. Кувейт е
един от най-големите износители на петрол и природен
газ в света. Смята се, че страната притежава 10% от
световните запаси на нефт.
● Бахрейн
Кралство Бахрейн е малка държава, съставена от
над 30 острова, разположени в западната част на Пер-
сийския залив. Типичният за страната горещ и сух тро-
пичен климат определя пустинния ѝ характер. За пери-
од от сто години тя е под управлението на Великобри-
тания, от която придобива независимост през 1971 г.
Държавен глава е емирът, който има почти абсолютна
власт. Бахрейн е сред държавите в света с най-висока
демографска плътност. Почти цялото население е със-
тавено от араби (предимно бахрейнци), които са мю-
сюлмани. Столица и най-важен икономически център е
град Манама. Бахрейн е силно развита държава благо-
дарение на добива и преработката на нефт. Тя е също
важен банков, застрахователен и финансово-търговски
център. В страната няма жп линии.
● Катар
Държавата Катар заема едноименния полуостров
на западния бряг на Персийския залив. Релефът е рав-
нинен, а заради сухия тропичен климат растителнос-
тта е пустинна. Съществен проблем е липсата на реки
и езера. Катар е британска колония в периода 1916
– 1971 г., след което е обявена за независима държа-
ва. По форма на управление тя е абсолютна монархия
(емирство), тъй като няма парламент и политически
партии. Населението е съставено от катарски араби и
много мигранти от Иран, Пакистан, Палестина, Индия
и др. То обитава предимно столицата Доха. Катар е
сред водещите страни по запаси на газ. Значителни са
и залежите на петрол. Поради тази причина развитието 119
на стопанството се определя от нефто-газовата индус-
трия, а стандартът на живот е много висок. В страна-
та не е изградена жп мрежа. Катарските авиолинии са
сред най-известните превозвачи в света.
● Обединени арабски емирства (ОАЕ)
ОАЕ са държава, разположена в югоизточната част
на Арабския полуостров. Тя представлява федерация
от седем емирства, сред които най-важна роля имат
Абу Даби и Дубай. Територията на страната има пре-
димно пустинен облик. Заради сухия климат липстват
реки, а растителността е оскъдна. ОАЕ възниква като
независима държава през 1971 г. Тя е наследник на
британското владение Договорен Оман, което включва
още Катар и Бахрейн. Страната е абсолютна монар-
хия, в която няма политически партии. Почти цялото
население е арабско, а религията е ислям. Столица е
Абу Даби, но най-голям град е Дубай. Според редица
икономически показатели ОАЕ е най-силно развитата
държава в арабския свят. Икономиката ѝ се основава
на нефто-газовата индустрия, като в страната са съсре-
доточени близо 10% от световните запаси на петрол.
Силно развити са туризмът и въздушният транспорт.
● Оман
Султанство Оман се намира край брега на Оман-
ския залив и Арабско море в Индийския океан. Гра-
ниците на страната са праволинейни и имат изкуствен
характер. По-голямата част от територията е заета от
обширна пясъчна пустиня. В съвременните си очерта-
ния Оман съществува от 1970 г. По форма на управле-
ние е абсолютна монархия, като политическите партии
са забранени. Оман е слабо населена държава, в която
преобладават оманците (оманските араби), които са
мюсюлмани. Столица и най-важен икономически цен-
тър е град Маскат. Стопанството се основава на неф-
тената промишленост – добив, преработка и износ на
петрол. В Оман не функционира жп транспорт, но има
много морски пристанища и летища.
● Йемен
Йемен е най-новата държава в Близкия изток. В
превод името ѝ означава „страна, разположена южно
 от Мека“. Тя се намира в югозападната част на Араб-
ския полуостров, като има излаз на Червено море и
Аденския залив в Индийския океан. Отделена е от Аф-
рика чрез протока Баб ел Мандеб и притежава няколко
острова, най-голям от които е Сокотра. Основната част
от територията е пустинна. Историческото развитие на
страната се определя от разположението ѝ на важни
търговски пътища, свързващи Средиземноморието с
Далечния изток и Африка. В миналото тя е била поде-
лена на две части – Северен и Южен Йемен, които се
обединяват през 1990 г. По форма на управление Йе-
мен е република. Почти цялото население включва йе-
менски араби, по-голямата част от които обитават се-
верната част на страната. Делът на сунитите отговаря
на този на шиитите. Територията е слабо урбанизира-
на. Столицата Сана на север е основен икономически
център, но най-голям град и главно пристанище е Аден
– на юг. Йемен е най-слаборазвитата държава в Близ-
кия изток. Водещ икономически отрасъл е аграрното
стопанство. Страната е износителка на кафе „мока“.
Важно значение за развитието на промишлеността има
добивът на нефт и природен газ. В Йемен липсват жп
линии, а туризмът все още е слаборазвит.

3.1.11. ВЪТРЕШНОРЕГИОНАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

Теми Очаквани резултати Нови понятия

Вътрешнорегионална Дефинира основните характеристики на ЕАСТ,
икономическа вътрешнорегионалната икономическа интеграция. Арабска лига,
интеграция Дава примери за съвременни организации на Европейски фонд за
вътрешнорегионалната икономическа интеграция. регионално развитие,
120 Свързва създаването на познати организационни структури Европейски социален фонд,
с основните цели на вътрешнорегионалната икономическа Кохезионен фонд
интеграция.
Анализира информация от различни източници.
План
22. Вътрешнорегионална икономическа интег- Въпреки че е заявена от държавните и правител-
рация ствените ръководители цел още от времето на получа-
1. Вътрешнорегионални икономически процеси ване на независимост в средата на ХХ век, процесът
2. Африканската икономическа интеграция на политическа интеграция в Африка напредва бавно,
3. Арабската лига главно поради липсата на политическа воля от страна
на африканските държави. В областта на икономичес-
Географски и методически щрихи ката интеграция, която е с доста по-кратка история,
постигнатите успехи, макар и недостатъчни спрямо за-
Допълнителни текстове и информация по те-
явените цели, са много повече. Осъществен е значите-
мата:
лен напредък в изпълнението на етапите на формиране
● Интеграционни процеси в Африка на Африканска икономическа общност (АИО). Пове-
Регионалната интеграция предлага най-добрата въз- чето РИО изпълняват задълженията си по Договора за
можна стратегия за справяне с предизвикателствата създаване на АИО по график, при някои има извест-
пред развитието в Африка заради множеството слабо- но закъснение, а други дори изпреварват сроковете.
сти, които надхвърлят възможностите на ограничения Въпреки че РИО полагат усилия за реализирането на
капацитет и ресурси на отделните държави. Създава- първите три етапа, заложени в Договора, чрез поетап-
нето на общ континентален пазар на стоки и услуги, на отмяна на митата във вътрешнорегионалната търго-
където има свобода на движение на работници и инвес- вия, се наблюдават много разлики помежду им – някои
тиции, ще допринесе за изграждането на Митнически РИО все още не могат да създадат зона за свободна
съюз (МС) и на Африкански общ пазар. То би спомо- търговия (ЗСТ), докато в други вече действа дори мит-
гнало за превръщането на 54-те отделни икономики в нически съюз. Темпът на напредък не е еднакъв и при
един по-съгласуван голям пазар (ECA, 2012). Съвмест- наличието на припокриване на членството на много
ното използване на богатите ресурси на континента за държави в две и повече РИО е задължително да се взе-
създаването на по-голямо и конкурентно икономичес- мат стратегически решения и да се предприемат дейст-
ко пространство би повишило ефективността на паза- вия, насочени към изграждането на континентална ЗСТ
рите в африканските страни. Общият пазар би дал тла- като първа стъпка към континентален МС, общ пазар и
сък също за увеличаване на вътрешноконтиненталната крайна цел – напълно функционираща АИО. Усилията
търговия чрез по-добра координация и хармонизация на Африка за създаване на континентална ЗСТ могат
на режимите за либерализация и улеснения на търго- да постигнат описаните ползи само ако отделните дър-
вията между РИО. Освен това той ще допринесе за жави проявят силна политическа воля за изпълнение на
преодоляването на проблемите, свързани с припокри- договорените параметри и ако се намери добро реше-
ването на членство и с разминаванията между съседни ние на проблема с неравностойните ползи и загуби от
РИО, като по този начин ще стане възможно потенци- интеграцията.
алът за междурегионална търговия на континента да се Седем от съществуващите в момента 16 регионал-
реализира по-пълно. ни интеграционни общности са официално признати и
играят ролята на фундамент за изграждането на Аф-
риканска икономическа общност. Те обаче са твърде
различни от гледна точка на размера и спецификата на
икономическото си развитие и търговските си харак-
теристики като цяло. Големи са и различията в иконо-
миките на страните членки, както и в развитието, дина-
миката и особеностите на интеграционните процеси в
рамките на всяка общност.
Интеграционните процеси в регионалните интегра-
ционни общности са много различни, включително и
като потенциал за бъдещото им успешно развитие:
● Твърде големите различия между държавите в
рамките на Общността на Сахел – на сахарски-
те държави (CEN – SAD), като БВП на човек от
населението, както и като общо икономическо
състояние (БВП, БНД) и население не са об-
надеждаващи относно успешното развитие на
интеграционните процеси. Това заключение се
подсилва и от факта, че страните в рамките на
общността демонстрират коренно различна сте-
пен на интегрираност в международната търго-
вия и отвореност на икономиките си. Освен това
CEN – SAD е донякъде обременена и от големите
различия в културно-историческото развитие на
държавите в нея. Изводът по отношение на сла-
бите перспективи пред развитието и задълбо-
чаването на интеграцията се потвърждава и ако
оценим CEN – SAD на базата на комбинацията от
политически и икономически фактори, тъй като
освен липсата на политическа воля членството на
всички страни в други, в повечето случаи по-раз-
вити, интеграционни общности само подчертава
разликите в икономическите им цели.
● Общият пазар на Централна и Южна Африка
(COMESA) няма особено голям потенциал за
успех на интеграционния процес поради значи-
телните разлики в стойностите на БВП на човек
от населението. Този извод се потвърждава и
от размера на държавите – както като населе-
ние, така и икономически. Представените данни
доказват и различната степен на отвореност на
държавите в COMESA към търговията и на ин-
теграция в международната търговия, което е
предпоставка за различните ползи от интеграци-
ята за всяка от тях, а това от своя страна е сери-
озна бариера пред задълбочаването и развитието
на този процес. Възможностите за успех на ин-
теграцията в рамките на COMESA са слаби и от
гледна точка на комбинацията от политически и
икономически фактори, като засега общността
попада в най-ниската категория на системата за
комбиниране на икономически и политически
детерминанти – целите на отделните държави са
близки, но не и еднакви, а политическата воля за
осъществяването им не може да се оцени като
силна.
● Източноафриканската общност (ЕАС) е общ-
ността, в която интеграционните процеси са
най-задълбочени и се развиват най-добре. Това
потвърждава хипотезата, че страни с близък БВП
16. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
на човек от населението имат по-големи шансове
за успех на интеграцията помежду им. Същевре-
менно държавите от общността са близки и като
културно-историческо наследство, което още
повече подпомага интеграционния процес. Оце-
нена в рамките на комбинацията от политически
и икономически фактори, ЕАС е единствената
общност в Африка, която попада в първата ка-
тегория на системата от комбинирани фактори
– на общностите с висок рейтинг по отношение
на възможностите за успех, имащи идентични
икономически цели и силна политическа воля за
постигането им. За това свидетелства и фактът,
че с малки изключения заявените политически и
икономически цели се изпълняват в срок.
● Икономическата общност на централноафри-
канските държави (ECCAS) може би най-ясно
демонстрира доколко размерът има значение за
интеграционния процес. Разликите в размера на
държавите (и физически, и демографски, и ико- 121
номически) са толкова големи, че процесът на
интеграция в общността е почти спрял. За това
допринасят и многобройните конфликти в ре-
гиона през последните години, които изместват
вниманието на правителствата от постигането на
икономическите цели на интеграцията към пре-
връщането на ECCAS в по-скоро мироопазваща
организация и форум за преговори. Пренасоч-
ването на политическите усилия и отдалечава-
нето от икономическите цели поставя ECCAS в
последната, четвърта група общности от гледна
точка на системата от комбинирани фактори, да-
вайки ѝ малко потенциални възможности за ус-
пех.
● Въпреки че държавите в Икономическата
общност на западноафриканските държави
(ECOWAS) трудно могат да се окачествят като
еднотипни както като размер (население, БВП
на човек), така и като търговски характеристики,
процесът на интеграция в общността е един от
най-динамично развиващите се в Африка. Ма-
кар че са налице някои забавяния, и тук, както
в случая на ЕАС, има силна политическа воля за
постигане на поставените цели, което спомага
за задълбочаването на интеграционните проце-
си въпреки езиковите и историческите различия
между държавите.
● Като цяло държавите от Междуправителствения
орган за развитие (IGAD) са доста затворени и
неинтегрирани в международната търговия, но
за разлика от ECCAS те са съотносими от гледна
точка на размер на икономиките. Независимо от
това и тук интеграционният процес общо взето
е спрял. Това се дължи на обстоятелството, че
страните членки на IGAD са част от по-развити
интеграционни общности – COMESA и ЕАС,
което води до слаба политическа воля за разви-
тие на интеграцията. Оттук следва изводът, че
може би най-важният фактор за развитието на
интеграцията сред развиващите се страни е по-
 литическата воля. Липсата на такава и участието
на държавите в други общности с различни цели
и степен на развитие са двете причини, които по-
ставят IGAD в четвъртата категория общности от
модела на комбинацията от политически и иконо-
мически фактори, с малък потенциал за задълбо-
чаване и развитие на интеграционните процеси.
● В рамките на Южноафриканската общност за
развитие (SADC) има повече държави, които се
намират на относително по-висок стадий на ико-
номическо развитие (сравнимо с другите РИО).
Това, както и обстоятелството, че двете най-го-
леми икономики (РЮА и Ангола) произвеждат
взаимно необходими продукти, са добри пред-
поставки за задълбочаването на интеграционни-
те процеси. За това допринася и общото култур-
но-историческо наследство, най-вече от гледна
3.1.12. ИНТЕГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ НА БАЛКАНИТЕ
122 Теми
Интеграционни Очертава главните политически и икономически аспекти на интеграцията на Балканите.
процеси на Групира балканските страни във връзка с участието им в ОЧИС, Пакт за стабилност.
Балканите Коментира ролята на международните инфраструктурни проекти за развитието на
Балканите.
Дискутира ролята на балканските страни членки на ЕС за балканската интеграция.
Представя ролята и мястото на Румъния в интеграционните процеси на Балканите.
План
24. Интеграционни процеси на Балканите
1. Основни аспекти на интеграцията на Балканите
2. Организацията за Черноморско икономическо
сътрудничество
3. Балканите и Пактът за стабилност за Югоизточ-
на Европа
4. Румъния в интеграционните процеси на Балкани-
те
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Еврорегиони в Югоизточна Европа
Трансграничното сътрудничество на външните гра-
ници на ЕС със страните от Централна и Източна Ев-
ропа и Средиземноморието се характеризира със сил-
на воля то да се активизира чрез неформални контакти
и организации, въпреки че националните държави все
още играят доминираща роля в него (Европейска ко-
мисия и АЕГР, 2000). В тези страни трансгранично съ-
трудничество в миналото отсъства по политически при-
чини, но след промените се отбелязва непрекъснат на-
предък, като по външните граници на ЕС с балтийските
държави, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария
и България се създават множество еврорегиони и дру-
ги форми на трансграничното сътрудничество. За тези
региони също е важно да се отбележи, че конфликтите
между съседните страни пречат на трансграничното
сътрудничество (примери са районите около Албания,
Република Северна Македония и Русия). В допълнение
на това, в граничните региони на тези страни, вклю-
точка на административната иинституционалната
култура. Стабилното развитие на интеграцион-
ния процес в рамките на SADC не потвърждава
хипотезите за зависимостта между размера на
интегриращите се държави (като икономики и
население), както и между еднотипността на ха-
рактеристиките на потребление (БВП на човек) и
успеха на интеграцията. От гледна точка на сис-
темата за комбиниране на икономическите и по-
литическите детерминанти SADC попада в една
от двете първи категории – с близки или идентич-
ни икономически цели и силна политическа воля
за осъществяването им, което ѝ дава висок рей-
тинг по отношение на възможностите за успех на
интеграционната схема.
Е. Маринов, „Регионална икономическа интегра-
ция в Африка“, София, 2015
Очаквани резултати
чително в ЮИЕ-6, се наблюдават различни географ-
ски, икономически и индустриални възможности, но и
общи черти, тъй като граничните им региони трябва да
преодолеят големи икономически разлики (асиметрич-
ни индустрии и икономики, различни валути и разли-
ки в заплатите, липса на инфраструктура и гранични
пропускателни пунктове, проблеми с околната среда
и др.). Затова подкрепата на ЕС за трансграничното
сътрудничество в граничните региони на външните му
граници на Централна и Източна Европа, е насочена
към: подобряване на инфраструктурата и откриване на
нови гранични пунктове; подобряване на транспортни-
те и комуникационни мрежи; икономическо развитие;
премахване на икономическите неравенства от две-
те страни на границата; опазване на околната среда;
по-голямо участие в програмите INTERREG и тяхното
управление, както и към комбиниране на тези ресурси
с тези по програмите за трансгранично сътрудничество
Phare CBC и TACIS CBC.
В Асоциацията на европейските гранични региони
през 2013 г. са посочени 185 гранични и трансгранич-
ни региона, 76 от които са нейни членки. Немалко са
те и на Балканите, като, естествено, преобладават тези
с участието на държавите членки на ЕС. Най-много-
бройни са еврорегионите на българо-гръцката грани-
ца. Гърция има и такива с Албания и Турция. Немалко
са и тези, създадени между България и Румъния. Стра-
ните от ЮИЕ-6 участват в по един-два региона. Се-
верна Македония и Сърбия в най-голяма степен могат
да се възползват от създаването на еврорегиони, тъй
като граничат с държави членки на ЕС – Северна Ма-
кедония има такива с Гърция и България, а Сърбия – с
България и Румъния. Съществуват и такива в погра-
ничните региони на три страни, например еврорегион,
включващ Гърция, Северна Македония и България или
Гърция, Албания и Северна Македония.
Според Съвета на Европа еврорегионите и подоб-
ните им структури са важен и успешен елемент в тран-
сграничното сътрудничество, особено в Централна и
Източна Европа. Те трябва да бъдат подсилени чрез
общи органи (а не национални делегации), общи секре-
тариати и финансови ресурси (Council of Europe, 2009).
Други важни и невключени в списъка на ЕАГР ев-
рорегиони са Адриатическият еврорегион и еврореги-
онът „Евробалкани“, които са примери съответно за
добре функциониращ и нефункциониращ еврореги-
он. Адриатическият еврорегион е основан на 30 юни
2006 г. в град Пула, Хърватия, и представлява модел
на транснационално и междурегионално сътрудни-
чество между регионите, разположени на Адриатиче-
ското крайбрежие. Той е институционалната рамка за
съвместно определяне и решаване на важни въпроси в
адриатическата географска област. Еврорегионът има
26 членове – регионални и местни власти от Италия,
Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора
и Албания.
Целите на Адриатическия еврорегион са свързани с
формирането на пространство на мир, стабилност и съ-
трудничество, защита на културното наследство, опаз-
ването на околната среда, устойчивото икономическо
развитие и по-специално туризма, риболова и селско-
то стопанство, намиране на решения на транспортни и
други инфраструктурни проблеми и др.

Граничните и трансграничните региони на Балканския полуостров

№ Име на региона (англ.) Участващи държави

123
124 DKMT Унгария – Румъния – Сърбия
125 Euroregion Drina – Sava – Majevica Босна и Херцеговина – Хърватия – Сърбия
126 Danube – Drava – Sava Босна и Херцеговина – Хърватия – Унгария
128 Middle Danube – Iron Gates + Euroregion Danube България – Румъния – Сърбия

129 Nishava България – Сърбия

130 Danube – South България – Румъния
131 Rousse – Giurgiu България – Румъния
132 Danubius България – Румъния
133 Inferior Danube Euroregion България – Румъния
137 Stara Planina България – Сърбия
171 Puglia – Ionian Islands – Epyros – Albania Италия – Гърция – Албания
172 Epyros – South Albania Гърция – Албания
173 West Macedonia – Albania – FYROM Гърция – Албания – Северна Македония
174 Central Macedonia Гърция – Северна Македония – България
175 Belasica България – Гърция – Северна Македония
176 Morava – Pcinija-Struma България – Северна Македония – Сърбия
177 Strymon – Strouma Гърция – България
178 Nestos-Mesta България – Гърция
179 Rhodopi България – Гърция
179а A. o. Rhodope Municip България
180 East Macedonia – Thrace Гърция
181 Euroregion Polis – TrakiaKent – RAM Trakia Гърция – Турция – България
182 Euroregion Evros – Maritsa – Meric Гърция – Турция – България
Адриатическият еврорегион е пример за добре общи и стратегически важни предложения за евроре-
структуриран и активно действащ еврорегион. В него гиона като цяло.
работят седем технически комисии – по туризма и Така например целите на Комисията по икономиче-
културата, риболова, транспорта и инфраструктурата, ските въпроси включват и друго освен подпомагането
околната среда, икономическите въпроси, благосъ- на проектите за сътрудничество на Адриатическия ре-
стоянието и институционалната афера. Всяка от тях гион и неговите партньори. Много важна нейна цел е
разполага със собствена годишна работна програма, насърчаването на обмена на опит и добри практики в
която се представя от нейния председател или замест- областта на икономическите въпроси между участни-
ник-председатели. Целта на срещите и работата на ците в региона (чрез организирането на събития, се-
комисиите е създаването на съвместни инициативи в минари, работни срещи по конкретни теми), за да се
Адриатическо-йонийския район чрез представяне на проведат дискусии и в крайна сметка да се постигне
 обща позиция, която да се представи и защити на всич-
ки управленски нива. Друга съществена цел е евроре-
гионът да представлява икономическите интереси на
своите членове пред европейските институции и пред
различните организации на национално и международ-
но равнище. Той също прави своеобразен мониторинг
на текущите събития от европейските институции,
свързани с икономиката, и информира своите членове
за тяхното развитие.
Еврорегионът „Евробалкани“ е пример за добра
идея за реализация на трансгранично сътрудничество
между България и част от ЮИЕ-6, останала без реа-
лизация. Той е създаден на 26 октомври 2002 г., кога-
то 66 кметове подписват протокол за създаването на
нов еврорегион в граничната област между България,
Северна Македония и Сърбия. Инициативата за него
отново идва отвън – от Съвета на Европа, който иска
да стартира дългосрочен процес за насърчаване на съ-
трудничеството между граничните райони на Бълга-
124 рия, Северна Македония и Сърбия. Общата цел е да се
използва интензивно трансграничното сътрудничество
като инструмент за регионално икономическо развитие
и интеграция, както и за насърчаване на предпоставки-
те за просперитет, сигурност и мирно съвместно съ-
ществуване между съседните държави. В еврорегиона
се включват 66 общини – 38 от Сърбия, 15 от Северна
Македония и 13 от България (Белоградчик, Берковица,
Благоевград, Ботевград, Кюстендил, Дупница, Годеч,
Перник, Петрич, Плевен, Разлог, София и Златица).
Акцентът е поставен върху следните теми: поли-
тики за регионално развитие и трансгранични стра-
тегии за регионално развитие; развитие на частния
сектор; изграждане на капацитет на местно равнище,
включително на гражданското общество; образование,
обучение на младежта и културно сътрудничество.
Основната цел на работната група „Регионално ико-
номическо развитие“ е да се осигури институционали-
зирана трансгранична рамка за лидерство в регионал-
ното икономическо развитие, която да бъде способна
да идентифицира и насърчава приоритетните нужди на
участващите в еврорегиона. Тя трябва също да спомог-
не за създаването на функционални междусекторни и
трансгранични мрежи за насърчаване на бизнеса и ико-
номическото развитие, като позволи осъществяването
на контакти и връзки, които да доведат до създаването
на съвместни предприятия и публично-частни парт-
ньорства. В допълнение на това от работната група се
очаква да систематизира и идентифицира бариерите
пред трансграничното сътрудничество в областта на
икономическото развитие, както и да разработи набор
от препоръки за трите национални правителства. Тя
също така трябва да се превърне във форум за обмен
на най-добри практики в редица области, като спомага
за приближаване на региона до стандартите и нормите
на ЕС и поставянето му в благоприятна позиция по от-
ношение на трансграничното финансиране на ЕС, па-
ралелно с процеса на европейската интеграция на тези
страни. Другите цели, останали също само в сферата
на добрите пожелания, са групата да подготви набор
от предложения за конкретни проекти и инициативи за
сътрудничество, които са по-атрактивни за финанси-
ране, и да ги представи на международни форуми за
намиране на инвеститори/донори.
Членството в работната група за регионално иконо-
мическо развитие трябва да бъде доброволно и отворе-
но, а нейните резолюции и препоръки да са с консулта-
тивен характер. Тя има трима заместник-председатели
(по един от всяка страна) и би трябвало да оперира
посредством основен комитет и няколко тематични
подгрупи. Основният комитет трябва да бъде съста-
вен от 10 постоянни членове от всяка от трите страни,
сред които изявени експерти от общините в региона,
лидерът на всяка тематична подгрупа, специалисти от
практиката. Той трябва да отговаря за разработването
на работен план на групата за икономическо развитие
и за осигуряване на неговото изпълнение чрез редовни
консултации.
http://blogs.unwe.bg/mmoraliyska/files/2016/08

3.1.13. БЪЛГАРИЯ В РЕГИОНАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Теми Очаквани резултати

България в Идентифицира ролята и мястото на България в интеграционните структури.
регионалната Обяснява промените в геополитическото ѝ положение като резултат от участието на България в
интеграция основните регионални организации.
Обяснява промените в социално-икономическото развитие на България като резултат от
балканската ѝ интеграция.
Дискутира ролята на България в бъдещи интеграционни процеси на Балканите.
Изразява мнение за мястото и ролята на България в интеграционните процеси на Балканите.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
План
29. България в регионалната интеграция ● България и Балканите – дифузна типология
1. България и Европейският съюз С най-голямо значение за съвременното социал-
2. Геополитическото положение на България но-икономическо развитие на Балканите и България
3. България и Балканите са пространствените дифузни съотношения в посока
от северозапад на югоизток. Налице е своеобразен
Географски и методически щрихи сумарен вектор, насочен към Балканския полуостров,
където се мултиплицират двете основни неблагоприят-
Допълнителни текстове и информация по те-
ни континентални пространствени тенденции. Като по-
мата:
твърждение за това може да се посочи статистическото
му продължение към полуостров Мала Азия.
Комплексното приложение на културно-цивилиза-
ционния и центро-периферния подход в обществените
географски изследвания има значителен научен потен-
циал по отношение на решаването на важни проблеми,
свързани с европейската интеграция. Чрез него може
да се формулират обективни изводи за регионалната
специфика на общата европейска идея и реалното мяс-
то на България в континенталните социално-икономи-
чески тенденции. В практически план изясняването на
основните пространствени векторни дифузни направ-
ления в Европа може да играе ролята на ефективен
критерий при провеждането на оптимална регионална
политика в Европейския съюз, което да спомогне за
по-бързото приобщаване на Балканите и България към
обществените идеали на XXI век.
От гледна точка на (не)сигурността мястото на Ев-
ропейския изток и югоизток, Балканите и България се
открояват с все по-ясно забележими културно-цивили-
зационни измерения, свързани с трудно преодолими
неблагоприятни инерционни процеси. На субективни-
те усилия за изграждане на интеграционни механизми,
насочени към позитивни изменения, все още противос-
тоят значими обективни препятствия, създаващи усло-
вия за мултиплициране на центробежните тенденции.
В по-конкретен план, интеграционните предизвикател-
ства пред България и нейното население са обусловени
най-вече от социално-икономически и културно-поли-
тически фактори с ясно изразен етноконфесионален
оттенък. Демографската катастрофа, динамичните
3.1.14. БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН
Теми Очаквани резултати
Бъдещето на Коментира перспективите във вътрешнополитическата диференциация на
Евроазиатския Евроазиатския регион.
регион Коментира перспективите на интеграционните процеси в региона.
Сравнява стопанското развитие на региона със Северноамериканския регион.
Анализира информация от различни източници.
План
32. Бъдещето на Евроазиатския регион
1. Интеграцията в Евроазиатския регион и бъдеще-
то на Европа в „постзападния“ свят
2. Вътрешнополитическа диференциация на Евроа-
зиатския регион (на базата на примера на ОНД)
3. Интеграционни процеси в постсъветското прос-
транство
Географски и методически щрихи
Допълнителни текстове и информация по те-
мата:
● Планът на Китай за доминация в Южна Ев-
ропа
С мащабни инвестиции в Португалия, Италия и
Гърция Пекин си осигурява подкрепа на геополитичес-
ката сцена.
Неограничените финансови възможности и щедри-
те инвестиции на Китай се насочват към Южна Евро-
процеси на социално разслоение и нарастващите ре-
гионални контрасти застрашават културната идентич-
ност на българското общество и сигурността на Бъл-
гарската държава. Нарастват проявите на неуважение
към България и нейните национални институции и сим-
воли, към природата, към Другия. Отварянето на гра-
ниците и премахването на основни ограничения за дос-
тъп до страните от ЕС и ЕАСТ създават предпоставки
за движение на деструктивни идеи в северна, североза-
падна и западна посока. Това води до рязко снижаване
на имиджа на България, до появата на нови опасности
за континенталната сигурност, поставя под съмнение
реализирането на общата европейска идея и възмож-
ностите на Стария континент да предлага конкурентни
алтернативи на съвременните глобализационни проце-
си.
Основните ключове за решаването на генерирани
у нас проблеми с национални и континентални после-
дици са пряко свързани с ефективните усилия за ре-
формиране на системата за обществено възпитание и 125
образование. Сигурността, във всичките си аспекти,
може да бъде много по-ефективно гарантирана чрез
скъпоструваща дългосрочно насочена образователна
политика, отколкото чрез скъпоструваща конюнктурно
насочена политика на силови ведомства с краткосро-
чен ефект.
М. Русев, „Дифузна типология на европейските
страни и културно-политически аспекти на конти-
ненталната и националната сигурност“, в „Геопо-
литика“, 2010, № 6
па. Целта е да се установят китайски бизнес центрове и
въобще културно и дипломатическо присъствие в дър-
жави из целия свят. Държавни компании на Пекин из-
ползват финансови лостове, за да създадат свои пред-
ставителства в Португалия, Гърция и Италия.
След финансовата криза от 2008 г. Китай се е пре-
върнал в значим кредитор за много от по-големите стра-
ни длъжници в Европейския съюз. Португалия, Гърция
и Италия бяха принудени да приватизират някои от дър-
жавните си активи, което създаде частична зависимост
на икономиките им към китайски инвестиции.
Стратегията на Китай в Южна Европа включва
значителни покупки на големи европейски фирми. Ки-
тайската корпорация CTG се превърна в акционер на
португалската енергийна компания „Енергиаз де Пор-
тугал“ (ЕДП), след като Лисабон бе принуден частично
да я приватизира. Сега CTG наддава, за да се сдобие с
мажоритарен дял от капитала на компанията.
Други китайски инвестиции в енергийния сектор на
 Португалия са насочени към РЕН и „Галп Енергия“.
Освен това Пекин е закупил акции на националната
транспортна компания „Транспорте Аереос Портю-
гис“, застрахователната „Фиделидад“, болници и дори
медии. КНГ, китайски фонд в Аомън, се сдоби с 30%
от „Глобалната медийна група“, която е собственик на
множество португалски вестници и на радио ТСФ.
Китайската инвестиционна кампания обхваща и
други държави от Южна Европа. В Гърция компани-
ята КОСКО се сдоби с лиценз да контролира 67% от
най-голямото пристанище в страната – Пирея. Така се
установи китайски пост в Средиземно море, който съз-
дава много проблеми на гръцките собственици на ко-
раби. Други примери включват „Китайската държавна
електроснабдителна мрежа“, която инвестира в ИПТО
– голям гръцки трансмисионен оператор.
Китайската икономическа върхушка не подминава
и Италия. Азиатските инвеститори закупиха компании
като производителя на гуми „Пирели“ или този на ин-
126 струменти „Кифа“. Тук също се инвестира в енергийни
източници, като фирмите „Ени“, „Енел“ или италиан-
ската национална електрическа компания „Каса Депо-
сити е Престити“ („Китайската държавна електроснаб-
дителна мрежа“ се сдоби с 35% от капитала ѝ).
Нещо повече, китайски инвеститори закупиха ак-
ции на „ФИАТ Крайслер“ (автомобили), „Ферети“
(яхти), „Телеком Италия“, световноизвестната модна
компания „Ферагамо“.
Дали тези дейности довеждат до политическо въз-
действие на Китай над тези страни?
След началото на инвестициите много от спомена-
тите държави се превръщат в „меки“ поддръжници на
Китай на глобалната сцена. През юни 2017 г. Гърция
блокира обща позиция на ЕС по въпроса за нарушава-
нето на правата на човека от страна на Пекин. Дипло-
мати на ЕС изказаха мнение, че действията на Гърция
подкопават усилията да се принуди Китай да прекрати
насилието срещу дисиденти и активисти в страната.
Преди година, когато Европейската комисия, подкре-
пена от Германия и Франция, призова за по-внимателен
подход спрямо чуждестранните инвестиции в инфра-
структурата и технологиите, няколко държави, сред кои-
то и Гърция, обявиха, че няма да спазват препоръката.
Междувременно Италия неочаквано посочи бивш
професор по финанси от Шанхай, Мишел Герачи, за
заместник-министър по икономическото развитие. Ге-
рачи е поддръжник на китайските инвестиции от дълги
години и е настоявал пред медии, че Италия може да се
превърне в „китайския приятел в Средиземноморието“.
Сред другите му идеи са обвързване на двете държави в
технологиите и съвместни инвестиции в Африка.
Няма съмнение, че Китай използва икономическата
си роля, за да урежда подкрепа за международните си
цели. Успоредно с ЕС Пекин е създал мрежа от „при-
ятелски държави“, понякога чрез формални механизми
като „Форум 16 + 1“ (на който Китай се среща всяка
година с 16 държави от Източна и Централна Европа),
понякога чрез неформални, двустранни заявки, особено
в Южна Европа (където опитите за създаване на „Фо-
рум 5 + 1“ се оказаха неуспешни).
В Гърция и Португалия, две бивши империи, които
нямат особени исторически връзки с Китай (отвъд коло-
ниализма), Пекин се е превърнал в „основен играч“. За-
почнал е да си изгражда имиджа на безмерно богата сила,
която може да осигури финансова помощ и подкрепа във
времена, в които Западът „се крие“. Докато ЕС продъл-
жава да се фокусира върху спазването на човешките пра-
ва, Гърция и Португалия са възприели много по-умерен
тон в критиките си към Китай на глобалната сцена, за да
не застрашат изгодните си икономически връзки.
Конкретно при Португалия почти не се провежда об-
ществено обсъждане относно нарастването на влиянието
на Китай в сферата на икономиката на страната. Нещо
повече, отношенията между Португалия и Китай, изглеж-
да, се подобряват, предвид посещението на Си Дзинпин
пред декември 2019 г. По време на визитата си председа-
телят на Китайската народна република (КНР) посети и
Испания. Португалското правителство е оповестило го-
товност за провеждането на дискусии за отпускането на
голямото пристанище Синиш на китайска компания.
По думите на португалския външен министър прис-
танището „се намира на съединителната линия между
Средиземно море и Северна Европа и ще подпомогне
много инициативата „Един пояс, един път“. „Един пояс,
един път“ е името на мащабен икономически план на
Китай, с който държавата смята да инвестира в инфра-
структурата на множество страни от Азия, Африка и
Европа и да доведе до икономическото и фактическото
(чрез създаването на сухоземни и морски пътища) об-
вързване между държавите.
Възможно е в бъдеще Южна Европа да се превърне
в зона под пряко въздействие на Китай. В беден иконо-
мически регион и с нарастването на антиевропейските
настроения, гражданите могат да потърсят и алтерна-
тивни опции. Според проучване на „Пю Рийсърч“ от
2018 г. италианското и гръцкото общество стават все
по-положително настроени към Китай в сравнение с
предишни години.
Но държавите от Южна Европа са демократични и
са членки на ЕС. Въпреки че икономическите им нужди
са обясними, те трябва да се придържат към европей-
ските правила и принципи, за да останат пълноправни
членки на Съюза. Вместо да разделят ЕС, те трябва да
подкрепят европейските ценности и да останат подоз-
рителни към чуждестранни инвестиции в сектори като
енергетиката, технологиите и инфраструктурата. От
друга страна, Брюксел трябва да предложи алтернати-
ви на тези държави. Трябва да организира консултации
на най-високо ниво, свързани със стратегическото ин-
вестиране и засилването на сътрудничеството – особе-
но с Южна Европа.
Коментар на Фелипе льо Коре, член на Фондация
„Карнеги за международен мир“,
за сп. The National Interest
● Източна Европа се превръща в магнит за
азиатските имотни инвеститори
Ръководителят на имотна компания Саймън Малин-
сън не може да скрие ентусиазма си: „Когато мислим
за инвестиции в офис площи, инерцията определено е с
източноевропейските пазари“.
 Малинсън, който е управляващ директор на бази-
раната в Лондон имотна компания Capital Analytics,
добавя: „Но трябва да сме доста бързи“. Той отбеляз-
ва, че все повече чуждестранни инвеститори осъзна-
ват, че Полша, Чехия и Унгария предлагат значителна
възвръщаемост на инвестицията, пише сингапурското
издание Straits Time.
Това важи особено за Полша. „Местният пазар
е значителен, ликвидността е по-добра, отколкото на
други места, а офис площите генерират добри прихо-
ди“, отбелязва Малинсън.
Той беше един от участниците в среща на инвес-
титори, организирана от медийната компания Poland
Today в полската столица Варшава.
Сутринта той се разходил в града с близо 1,8 млн.
души население, който до неотдавна беше доста непри-
ветливо място, претърпяло значителни щети по време
на Втората световна война. Сега градът преминава
през фундаментална промяна с небостъргачи, офис
кули и нови хотели. Небосводът, който преди време
беше доминиран от дворец в съветски стил, днес при-
лича на бързо растящ мегаполис.
Шумът от новостроящи се сгради е навсякъде, как-
то и оживлението от бизнесмени по улиците, работещи
със смартфоните си.
Новото очарование на Централна и Източна Евро-
па не е останало незабелязано дори в далечна Азия.
Публикуван неотдавна доклад на шведската ком-
пания Skanska, консултантската компания Colliers
International и глобалната правна кантора Dentons ус-
танови, че азиатски капитали на стойност около 7,7
млрд. евро (11,6 млрд. долара) са били инвестирани в
Източна Европа от 2013 г. насам. Това е само с 1 млрд.
евро по-малко спрямо инвестираните от Германия ка-
питали в тази част на Стария континент.
„Като най-голямата компания за строителство на
офиси в Европа през последните няколко години, на-
блюдаваме с голям интерес притока на инвеститори от
Азия. Те търсят основно бизнес имоти с дългосрочни
договори за наем и силни наематели“, казва Адриан
Каржевич, ръководител на подразделението за бизнес
имоти в Централна и Източна Европа на Skanska.
„Най-важното е, че със същия по качество продукт
нашият регион предлага по-привлекателна доходност,
а инвеститорите търсят точно това“, допълва той.
Едно от големите предимства на страни като Полша
е историята им на непрекъснат икономически растеж.
Дори световната финансова криза преди десет години
засегна съвсем леко икономиките в региона.
С годишен растеж 3 – 4% големите страни в Цен-
трална и Източна Европа изпреварват съседите си в
Западна Европа. По-конкретно инвеститори от Репу-
блика Корея са много активни в региона. Подкрепяна
предимно от Южнокорейския пенсионен фонд, страна-
та търси благоприятни възможности на много фронто-
ве. Докато капиталът от Хонконг е почти изцяло съсре-
доточен в офиси в центъра на Лондон, южнокорейски-
те инвеститори са много по-гъвкави. От началото на
годината те са вложили 670 млн. евро във Виена, 544
млн. евро в офиси в Прага и почти 400 млн. евро в Пол-
ша. Южнокорейски инвеститори са придобили активи
и в Словакия и Унгария.
„Основни градове в Източна Европа, като Варшава,
Будапеща и Прага, постигат силен растеж и се превръ-
щат в сериозна конкуренция на традиционни градове в
Западна Европа“, казва Хион Сук Ян, главен изпълни-
телен директор на южнокорейската компания JR AMC.
Мат Бин, който отговаря за Южна Корея в полската
агенция JP Weber, подкрепяща чуждестранни инвести-
тори, е оптимист за полския пазар като цяло, не само
за недвижимите имоти. Неотдавна той е участвал в от-
криването на завод за батерии на SK Innovation, част
от един от най-големите конгломерати в Република
Корея. Той също така е помогнал за установяването
на завод на LG Chem за производство на батерии за
електромобили в Южна Полша. Това е особено обе-
щаващо, тъй като европейският автомобилен пазар е
изправен пред драматичен преход от фосилни горива
към електрически коли. Търсенето на батерии и ком- 127
поненти почти сигурно ще расте.
Преди около година бордът на директорите на LG
Chem е одобрил допълнителна инвестиция от 571
млн. щ. дол. (779 млн. сингапурски дол.) в LG Chem
Wroclaw Energy. Проектът ще утрои производствения
капацитет на завода в Полша до 300 хил. батерии на
година спрямо настоящите 100 хил., предназначени за
доставка в Европа.
„Полша има страхотна локация, вътрешен пазар и
е лесно да намерим добри служители“, отбелязва Бин.
Въпреки че LG Chem и други компании можеха да се
установят в Германия, т.е. в центъра на европейския
пазар, те са взели друго решение. „Германският трудов
пазар е стриктен и има много регулации. Затова Полша
е по-добро място“, казва Бин.
Допитване сред 67 страни на списание The CEO
Magazine постави Полша на второ място сред най-до-
брите страни за инвестиции или правене на бизнес в
света тази година, изпреварена само от Малайзия.
Република Корея оглавява списъка с азиатски
инвеститори, а Сингапур с компанията Mapletree
Investments е на второ място, следван от Филипините,
Индия и Япония.
Чуждестранните инвеститори в Полша се радват на
още едно предимство – тъй като местните пенсионни
фондове до голяма степен отсъстват от полския пазар,
чуждестранни компании с пари за харчене са добре до-
шли.
„Brexit отклонява капитали от Великобритания към
континенталната част на Европа. Много от тях ще се
насочат към източноевропейски пазари“, смята Кар-
стен Лол, партньор в правната кантора Linklaters.
Всичко това се случва на фона на глобална промя-
на. „Не само Република Корея, но и Сингапур и Китай
създадоха невероятно богатство в Азия. И сега тези
пари се глобализират“, казва Лол.
https://www.investor.bg/po-sveta/453/a/iztochna-
evropa-se-prevryshta-v-magnit-za-aziatskite-imotni-
investitori-294420/
 3.2. Уроците за дейности в модул 4
4. ГЕОГРАФСКА ИДЕНТИФИКАЦИЯ зултати от обучението и условията на познавателните
НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН задачи
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№ по ред)

Очертава границите на Евроазиатския регион. 3
Обяснява значението на географското положение на Евроазиатския регион. 3
Групира държави в региона по определени географски показатели (площ, 4, 6
население, гъстота на населението, брутен вътрешен продукт на човек от
населението).
Анализира основните културно-политически и стопански характеристики на 1, 2, 5
Евроазиатския регион
Отговори на подбрани учебно-познавателни за- Стария свят, в който възникват едни от най-древните
дачи цивилизации. Повратната историческа съдба на наро-
Условие 3. Евроазиатският регион е общо географ- ди с различна етническа, езикова и религиозна принад-
ско пространство, което включва общо девет подреги- лежност, възникването и разпадането на колониални
она. Благоприятното географско положение и излазът империи, многократното прекрояване на политиче-
128 на всички големи водни басейни улесняват връзките с ската карта и влиянията от най-близко разположените
останалите региони. Те, заедно с богатството на ресур- региони са сред основните причини за сложната съвре-
си, са предимство за неговото политическо, културно менна конфигурация в културологичен, политически и
и икономическо развитие от древността до наши дни. икономически аспект.
Не е случаен фактът, че регионът е основната част от

Условие 4

Подрегион Площ Брой държави Представителни за подрегиона държави

(хил. km²) (примерни)
Източна Европа 18 942 20 България, Хърватия, Украйна
Далечен изток 16 466 16 Китай, Япония, Филипини
Среден изток 6671 9 Индия, Иран, Афганистан
Близък изток 4537 13 Турция, Израел, ОАЕ
Централна Азия 3994 5 Монголия, Казахстан, Узбекистан
Южна Европа 1410 10 Испания, Италия, Ватикан
Северна Европа 1319 5 Финландия, Швеция, Норвегия
Централна Европа 1016 8 Германия, Швейцария, Австрия
Западна Европа 937 6 Великобритания, Франция, Белгия
Условие 5. Част от Стария свят, който е описван и ■ Николов, Т. Имперският проект „Евразия“. – В:
изследван от Античността. В същото време относител- Геополитика, 2004, бр. 2, https://geopolitica.eu/
ната отдалеченост от развитите европейски държави, spisanie-geopolitika/159-2004/broi2-2004/568-
противоречивите геополитически интереси, културни- imperskiyat-proekt-evraziya
те и цивилизационните предразсъдъци, както и истори- ■ Манов, Б. „Пътят на коприната“, Евразийски-
ческата съдба на съвременните държави от Централна ят проект и „Голяма Евразия“ (геополитически
Азия са сред причините за трансформацията и нести- прочит), http://ezikovsvyat.com/images/stories/
хващите от ХVІІ век спорове относно наименованието issue17.2-2019/20.%20Manov_170-181.pdf
на региона.
5. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ
Дидактически ресурси (възможности за допъл- НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН
ване на условията и/или обосноваване на отгово- Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
рите) зултати от обучението и условията на познавателните
■ https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press- задачи
releases/2019/06/17/central-asia-council-adopts-a-
new-eu-strategy-for-the-region/ – Нова стратегия
на ЕС за Централна Азия, приета от Съвета на
Европейския съюз на 17.06.2019 г.
■ https://www.investor.bg/ – новини за Евразийския
икономически съюз.
 Компетентности като очаквани резултати от обучението
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за-
дачи
Условие 2. 3 – 2 – 5 – 1 – 6 – 4.
Условие 4. Първи ред от ляво надясно – Узбекистан
(Централна Азия), Дания (Северна Европа), Камбоджа
(Далечен изток); втори ред от ляво надясно – Унгария
(Централна Европа), Република Ирландия (Западна
Европа), Йордания (Близък изток); трети ред от ляво
надясно – Беларус (Източна Европа), Италия (Южна
Европа), Индия (Среден изток).
Условие 5. Виртуална реалност (англ. virtual reality)
– компютърно генерирана симулация на триизмерна
среда, която може да представя обективната физическа
действителност или въображаеми светове. В тясното
си (и изходно) значение виртуалната реалност (VR) е
технология/технологии, която позволява на потребите-
ля едновременно да наблюдава и да си взаимодейства
активно и целенасочено със симулираната среда така,
както си взаимодейства с реалността.
Илюзията за реалност се свързва преди всичко със
зрителното възприемане на триизмерното изображение,
с т.нар. стереоскопичен ефект или усещане за потапя-
не във виртуалната среда. Всеки потребител може да
участва чрез създаден от самия него триизмерен образ –
т.нар. аватар. Думата „аватар“ произхожда от санскрит
и в индуизма означава „въплъщение на божество“ в чо-
век или животно. Като понятие, свързано с технологии-
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Дидактически ресурси (възможности за допълва-
не на условията и/или обосноваване на отговорите)
■ https://ec.europa.eu/environment/basics/green-
economy/managing-waste/index_bg.htm – данни
на Европейската комисия на тема „Предотвратя-
ване и управление на отпадъците“.
■ ht t p s : / / w w w. eu ropa rl . eu ropa . eu / new s / b g /
headlines/society/20181212STO21610/
plastmasovi-otpadtsi-i-retsiklirane-v-es-danni-i-
fakti – Информационен бюлетин „Пластмасови
отпадъци и рециклиране в ЕС: данни и факти“.
■ https://www.dw.com/bg/ – „Полша – в примката
на нелегалния бизнес с отпадъците“.
■ http://institutfrancais.bg/media/38/a5/0dbf37f9e2a
89a68c6958f35f293/2-teodora-petrova.pdf – Пре-
глед на прилагането на европейските директиви
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми.
Анализира информация от различни източници.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
17. Книга за учителя по география и икономика за 11. клас, модули 2, 3 и 4 – С. Дерменджиева и др.
Познавателна задача (№ по ред)
1, 2, 3, 4
5
те, „аватар“ започва да се използва от 1985 г.
Приема се, че терминът „виртуална реалност“ е въ-
веден от Дж. Ланиър (Jaron Lanier) в началото на 80-те
години на ХХ век. Произходът на думата „виртуален“
се извежда от латинската дума virtus – „годност“, и се
превежда като „възможен“.
В по-широк смисъл виртуалната реалност може да се
разглежда като реалност, която е продукт на светогледа
и ценностите, формиращи се в условията на съвремен-
ните информационни и комуникационни технологии. В
този контекст тя е обвързана с промените във възпри-
емането на географското пространство като територи-
ална обособеност, включително на регионално ниво.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово- 129
рите)
■ Попова, М. Виртуалният човек. В. Търново: Фа-
бер, 2012.
■ Сборник „Екология на виртуалните реалности“,
съст. С. Минева и др. София: Проектория, 2015.
■ https://www.vrs.org.uk/virtual-reality/history.html
– „История на виртуалната реалност“.
18. ПОДРЕГИОНИ В ЕВРОПА
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
за рециклиране и енергийно оползотворяване на
отпадъците в България и представяне на прио-
ритетите за действие на Оперативна програма
„Околна среда“, 2014 – 2020 г.
■ https://www.nsi.bg/bg/ – „Отпадъци от дейността
– образувани отпадъци от икономическата дей-
ност (методология и статистически данни)“.
■ http://www.bas.bg/ – „Европейските академии на
науките предупреждават, че кризата с пластма-
совите отпадъци изисква фундаментална промя-
на на системата“.
18. ПОДРЕГИОНИ В АЗИЯ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
Познавателна задача (№ по ред)
1, 2, 3
1, 2, 3
1
 Дидактически ресурси (възможности за допълва-
не на условията и/или обосноваване на отговорите)
■ https://www.thinkchina.sg/george-yeo-human-
solidarity-fragmenting-world – „Джордж Йео: Чо-
вешката солидарност във фрагментиращ се свят“.
■ https://www.britannica.com/place/Asia/The-
regions-of-Asia – „Регионите на Азия“.
■ https://www.britannica.com/place/Asia/The-
regions-of-Asia – политики на Европейската ко-
мисия по темата за международното сътрудни-
чество – регион Азия.
■ https://www.unicef.org/infobycountry/eastasia.
html – дейности на УНИЦЕФ за защита на деца-
та в страните от Азия.
Компетентности като очаквани резултати от обучението
Дискутира основни вътрешнорегионални проблеми.
Изработва картосхеми на подрегионите.
Анализира информацията от различни източници.
130
Отговори на подбрани учебно-познавателните
задачи
Условие 4. Вж. данните от таблица 2, с. 11 – 13 в
учебника.
Средната гъстотата на населението е отношение меж-
ду броя на населението и площта на дадената държава/те-
ритория. Промяната в една от двете стойности (най-често
динамиката на населението) е причина геодемографският
показател да подлежи на постоянни корекции. Тя е пока-
зател, който е в основата на географското изучаване на
демографските процеси, но се използва и от редица други
науки и научни дисциплини, като географска статистика,
геоурбанистика, градоустройство и т.н.
Друг показател, който изразява отношението меж-
ду населението и територията, се нарича ареалитет
– изразява размера на площта, който се пада на един
жител. Ареалитетът е реципрочен към броя на населе-
нието. Използва се най-често при характеристика на
територии, които са слабо населени. Третият показател
се нарича проксимитет – представлява разстоянието
между жителите на дадена територия, при положение
че те се разпределят равномерно, при равни разстоя-
ния един от друг, на дадена площ (изразява се в метри).
Намира приложение в туризма – при изчисляването на
Условие 5
Групирани стойности Примерен
(д/ km2) щрих
0 – 100 Ирак, Саудитска Арабия, Оман, Йемен
100 – 200 Турция, Сирия, Йордания, Кувейт, ОАЕ
200 – 300 Катар
600 – 700 Ливан, Израел
над 2000 Бахрейн
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ Стоянов, П. Регионална география. Част І. Те-
ория и методология. София: УИ „Св. Климент
■ h t t p s : / / p i t t . l i b g u i d e s . c o m / c .
php?g=12555&p=66443 – избрани ресурси за
глобалните, политическите, икономическите,
социалните и културните аспекти на континента
Азия и неговите страни в сайта на Университета
Питсбърг, САЩ.
19. ТЕРИТОРИАЛНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ
НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ РЕГИОН
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи
Познавателна задача (№ по ред)
3
1, 2, 5
4
капацитета на плажната ивица, и в градоустройството.
С ниска гъстота на населението се отличават тери-
тории с постоянно неблагоприятни природни или де-
мографски условия, като някои острови в субполярни-
те и полярните области, планински и заблатени райони
и др., както и някои погранични райони. В изброените
страни от двата подрегиона на тези условия съответ-
ства Исландия, чиято средна гъстота е 3,3 д/km2. Спо-
ред последните налични данни от ООН страната е сред
първите десет най-слабо населени страни в света. Ос-
таналите са Ботсуана, Суринам, Австралийски съюз,
Френска Гаяна, Намибия, Западна Сахара, Монголия,
Фолкландски острови, Гренландия.
С висока средна гъстота на населението се отличават
територии, които са населени още от древността поради
благоприятните природни условия. Понастоящем тези
територии продължават да бъдат едни от най-гъстонасе-
лените в света. Голяма гъстота на населението се отчита
и в силно урбанизирани и индустриализирани терито-
рии. При тях гъстотата достига няколко десетки хиля-
ди д./km². Според данните на ООН със средна гъстота
2029,5 д./km2 Бахрейн е сред десетте най-гъстонаселени
страни в света, заедно с Бермудски острови, Малта, Ва-
тикан, Гибралтар, Сингапур, Монако и др.
Държави от подрегион Близък изток
Охридски“, 2017, https://www.uni-sofia.bg/index.
php/bul/content/download/184499/1277158
■ Кузнецов, В. Песимизмът на разума и оп-
тимизмът на волята: бъдещето на арабския
свят – В: Геополитика, 2016, бр. 1, https://
 geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/141-2016/broi-
1-2016?limit=7&start=14
■ https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/
S187936651300016X – „Концепцията за „Евра-
зия“: евразийската политика на Казахстан и ней-
ните последици“.
■ h t t p s : / / w w w . r e s e a r c h g a t e . n e t /
publication/325216312_New_regionalism_and_
Eurasia – „Новият регионализъм и Евразия“.
■ http://www.lse.ac.uk/ideas/Assets/Documents/
reports/LSE-IDEAS-Geopolitics-of-Eurasian-
Economic-Intergration.pdf – „The Geopolitics of
Eurasian Economic Integration – LSE“.
23. ВЪТРЕШНОРЕГИОНАЛНА
ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението Познавателна задача (№)

Дава примери за съвременни организации на вътрешнорегионалната икономическа 1, 2, 4
интеграция.
Анализира информация от различни източници. 3
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 1. Примерен модел

ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СОЦИАЛНИ КУЛТУРНИ

екипна работа сигурно общество социални връзки мултикултурализъм 131
възможности бежанци раса обучение
интеграция регионализъм заедно мултиетническо общество
права имигрант социална интеграция заедно
стабилност стабилно общество комуникация
толерантно общество
Условие 2. Ролята на масовите комуникации и ИТ

Условие 3

Фондове на ЕС Европейски Кохезионен Европейски Европейски Европейски

социален фонд земеделски фонд фонд за фонд за
Цели фонд за развитие на регионално морско дело и
селските райони развитие рибарство
Финансова подкрепа
за развитие и Б
преструктуриране на
регионалната икономика
Икономическа промяна А
Повишаване на Г Д
конкурентоспособността
Териториално В
сътрудничество в
рамките на ЕС
Дидактически ресурси (възможности за допълва- ■ https://www.investor.bg/drugi/338/a/afrika-
не на условията и/или обосноваване на отговорите) syzdava-ikonomicheska-zona-za-svobodna-
■ https://acetforafrica.org/ – Африкански център за tyrgoviia-285258/ – „Африка създава икономи-
икономическа трансформация (ACET) – институт ческа зона за свободна търговия“.
за икономическа политика, подпомагащ дълго- ■ https://ecdpm.org/great-insights/boosting-intra-
срочния растеж на Африка чрез трансформация. african-trade/african-economic-integration-legal-
■ https://www.infobusiness.bcci.bg/eu-10-3-20.html challenges/ – „Африканската икономическа ин-
– „ЕС проправя пътя за по-задълбочено парт- теграция и правните предизвикателства“.
ньорство с Африка“.
■ Маринов, Е. Развитие на интеграционните про- 25. РОЛЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ
цеси в Африка: от политически към икономиче- ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ ЗА
ски цели – В: Геополитика, 2015, бр. 1. РАЗВИТИЕТО НА БАЛКАНИТЕ
■ Маринов, Е. Регионална икономическа интегра- Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
ция в Африка. София: ВСУ „Черноризец Хра- зултати от обучението и условията на познавателните
бър“, 2017, https://www.iki.bas.bg/files/2015_ задачи
EM_regional.pdf
 Компетентности като очаквани резултати от обучението
Коментира ролята на международните инфраструктурни проекти за развитието на Балканите.
Анализира различни източници на географска и икономическа информация.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за- екти и тези за бизнес и икономическа инфраструктура.
дачи Поради тези различия, когато се обсъжда какви са фи-
Условие 1. Инфраструктурните проекти са неде- лософията и управлението на инфраструктурни проек-
лим елемент от цялостното развитие на отделни държа- ти, е важно да се уточни видът на инфраструктурата.
ви, региони и на света като цяло. Те са инвестиционни
проекти в публичния сектор, насочени към промяна на Дидактически ресурси (възможности за допъл-
количествени и качествени параметри в инфраструкту- ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рата. рите)
Управлението на инфраструктурни проекти е вид ■ h t t p s : / / w w w. e i b . o r g / a t t a c h m e n t s / e f s /
управление, което се фокусира единствено върху ин- infrastructure_investment_in_the_western_
фраструктурни проекти. Въпреки това то използва balkans_en.pdf – „Инвестиции в инфраструктура
същите стандартни методологии и процеси като други на Западните Балкани: начален анализ“.
видове управление на проекти. Ето няколко примера ■ https://www.tendersinfo.com/balkan-region-
за проекти, свързани с икономическата инфраструк- projects.php – Проекти в регион Балкани.
тура: построяване на нова магистрала, инсталиране ■ https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/
132 на подземни електропроводи, подмяна на елементи от bulgaria/2018/05/17/3180145_otkusnatiiat_
канализационната система, изграждане на мостове или centur_na_balkanite/ – „Откъснатият център на
виадукти, на съоръжения за управление на отпадъците Балканите“.
и на отпадъчните води и т.н.
Интересни са проектите, свързани с бизнес и техно- 26. РОЛЯТА И МЯСТОТО НА РУМЪНИЯ
логичната инфраструктура. Примери за такива проекти В ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА
са: изграждане на телефонни линии в сграда, обновява- БАЛКАНИТЕ
не на производствено съоръжение и др. Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
Инфраструктурните проекти се класифицират ус- зултати от обучението и условията на познавателните
ловно в три категории. Макар че има някои прилики, задачи
има и забележими разлики между технологичните про-

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Представя ролята и мястото на Румъния в интеграционните процеси на Балканите.
Анализира различни източници на географска и икономическа информация.
Дидактически ресурси (възможности за допъл- ■ https://bnr.bg/en/post/101131307/bulgaria-and-
ване на условията и/или обосноваване на отгово- romania-the-most-peaceful-countries-in-the-
рите) balkans?page_1_3=13197 – „България и Румъ-
■ https://money.bg/macro/megaproektite-na- ния – най-спокойните страни на Балканите“.
balkanite-miliardi-evro-investitsii-v-gartsiya-
rumaniya-i-sarbiya.html – „Meгaпpoeĸтитe нa 30. БЪЛГАРИЯ В РЕГИОНАЛНАТА
Бaлĸaнитe: Mилиapди eвpo инвecтиции в Гъp- ИНТЕГРАЦИЯ
ция, Pyмъния и Cъpбия“. Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
■ https://www.iwm.at/transit-online/romania-and- зултати от обучението и условията на познавателните
the-balkans/ – „Румъния и Балканите“. задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Идентифицира ролята и мястото на България в интеграционните структури.
Анализира информация от различни източници.
 Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 2. Начало на изпълнението (модел)

Факти:
ТЕМА ЗА АНАЛИЗ 1. България е интегрирана в европейското икономическо и социално
пространство от 2007 г.
2. Успешно усвояване на европейските програми и
предприсъедителните фондове
3. 51-во място по БВП за 2019 г.

Асоциации (отнесени към съответните факти): Изводи:

1. Граници на ЕС 1. България провежда успешна
2. Трансгранично сътрудничество системна политика за
3. Покупателна способност съобразно доходите на българите европейска и балканска
интеграция.

Дидактически ресурси (възможности за допъл- bulgaria/ sites/bulgaria/files/ec_doklad.pdf

ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ Панушев, Е. Предизвикателствата на европей-
ската интеграция на България – В: Икономиче-
ска мисъл, 2015, бр. 5, с. 150 – 151.
■ Илиева, М. Европейската интеграция на
България, http://www.prokarstterra.bas.bg/
geo21/2007/1-07/pp4-9.html
■ „Доклад 10 години България в ЕС“, Център за
либерални стратегии, 2017, https://ec.europa.eu/
■ „Европа, която искам“. Фондация Фридрих
Еберт и Център за европейски и международни 133
изследвания, София, 2018.
31. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ КАТО РЕЗУЛТАТ
ОТ БАЛКАНСКАТА Ѝ ИНТЕГРАЦИЯ
Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
зултати от обучението и условията на познавателните
задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Обяснява промените в социално-икономическото развитие на България като резултат от балканската ѝ интеграция.
Анализира информация от различни източници.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за- е концентрирано в пограничните области и регионите
дачи за планиране, от които са част. Максималните ефекти,
Условие 1. Чуждестранните инвестиции по 12 про- свързани с очакванията спрямо изпълнението на стра-
екта са насочени към 17 от административно-територи- тегическите цели, са групирани в:
алните единици (области) на България. Финансирането

Регионално икономическо развитие · интелигентен икономичеси растеж

· устойчив транспорт
· устойчиво интегрирано градско развитие
· устойчив икономически растеж
Обща конкурентоспособност · устойчиво развитие на туризма
· насърчаване на ресурсната ефективност
· трансгранична взаимосвързаност
· висока степен на социално приобщаване
Вътрешни предизвикателства · опазване на природната среда и устойчиво развитие
· ефикасно използване на ресурсите
· устойчиво развитие на Балканско-Средиземноморския регион
Условие 2. Първа група – реализирани изцяло с funding-grants_bg – финансиране от ЕС.
чуждестранни инвестиции (например Черноморски ■ ttps://www.eufunds.bg/archive2018/index.php/
басейн 2014 – 2020); Втора група – финансирани с bg/programen-period-2014-2020/operativni-
чуждестранни инвестиции при национално и/или парт- p r o g r a m i - 2 0 1 4 - 2 0 2 0 / o d ob r e n i - p r o e k t i - i -
ньорско съфинансиране (например Балкани – Среди- benefitzienti – единен информационен портал за
земно море 2014 – 2020). структурните фондове на ЕС.
Дидактически ресурси (възможности за допъл- ■ https://www.bia-bg.com/service/view/21247/ –
ване на условията и/или обосноваване на отгово- подготовка и управление на проекти по програ-
рите) мите на ЕС.
■ https://europa.eu/european-union/about-eu/ ■ http://old.europe.bg/ – Портал Европа.
 33. СРАВНЕНИЕ НА СТОПАНСКОТО Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
РАЗВИТИЕ НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ СЪС зултати от обучението и условията на познавателните
СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКИЯ РЕГИОН задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Сравнява стопанското развитие на Евроазиатския регион със Северноамериканския регион.
Анализира информация от различни източници.
Отговори на подбрани учебно-познавателни задачи
Условие 2

Регионални Политики за решаване на проблема

проявления на Евроазиатски регион Северноамерикански регион
глобален проблем
Мигранти и Вземат се редица мерки за овладяване на Поради безпокойството от нелегалното
мигрантски вълни кризата и за подобряване на системата за преминаване на границата и твърде многото
даване на убежище. бедни мигранти, които влизат в страната законно
Политиката спрямо мигрантите влияе на и ще натоварят социалните програми, политиката
нагласите на европейците спрямо националните е да се привличат чуждестранни граждани,
правителства и европейските структури. които са с по-високо образование и е по-малко
134 Непрекъснато увеличаване на средствата, вероятно да потърсят обществена помощ.
които се отпускат за политиките относно Икономическият статус на имигрантите се
мигрантите, даването на убежище и взема предвид, когато се решава кой да бъде
интеграцията. приет или депортиран.
Финансови кризи Европейската централна банка (ЕЦБ) САЩ започват да стимулират икономиката и
осигурява ликвидност и различни финансови банковия сектор в частност с разнообразни
инструменти за гарантиране благоприятните способи за наливане на пари. Те въвеждат
условия на междубанковите парични пазари, количествени улеснения и множество данъчни
намаляване на колебанието на краткосрочните облекчения за обикновените граждани и бизнес
лихвени проценти и възпиране на риска организациите.
за разпространение на напрежението на Федералният резерв на САЩ пуска в
финансовите пазари в цялата банкова система. обращение значителни количества долари, а
Още в началото на финансовата криза ЕЦБ се основният лихвен процент се свежда почти до
намесва и предоставя незабавна ликвидност нула.
на паричните пазари чрез поредица от
операции за фино регулиране.
Дидактически ресурси (възможности за допъл- svali-likhvite-evropa-si-otdkhna-416520.html –
ване на условията и/или обосноваване на отгово- „Америка свали лихвите, Европа си отдъхна“.
рите) ■ https://offnews.bg/ikonomika/kak-se-spasiavat-
■ h t t p s : / / w w w . d n e v n i k . b g / banki-v-evropa-i-amerika-410710.html – „Как се
sviat/2018/06/26/3205733_neshtastieto_na_ спасяват банки в Европа и Америка“.
migrantite_-_ot_evropa_do_sasht/ – „Нещастието
на мигрантите – от Европа до САЩ“. 34. БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОАЗИАТСКИЯ
■ ht t p s : / / w w w. eu ropa rl . eu ropa . eu / new s / b g / РЕГИОН В ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА И
headlines/priorities/mighratsionnata-kriza – „Миг- ИКОНОМИКА
рацията: общо предизвикателство“. Взаимовръзка на компетентности като очаквани ре-
■ https://www.dw.com/bg – „Америка за всички?“. зултати от обучението и условията на познавателните
■ https://www.standartnews.com/biznes/amerika- задачи

Компетентности като очаквани резултати от обучението

Коментира перспективите във вътрешнополитическата диференциация на Евроазиатския регион.
Коментира перспективите на интеграционните процеси в региона.
Анализира основните културно-политически и стопански характеристики на Евроазиатския регион.
Интерпретира ролята на региона в глобалната политика и икономика.
Разработва отговор на научен въпрос или решава географски казус.
Отговори на подбрани учебно-познавателни за- гражданин от присъединяването към ЕС.
дачи Евроскептицизмът е термин, с който се обозна-
Еврооптимизмът означава доверие на гражданите чава отрицателно отношение към Европейския съюз.
към Европейския съюз, неговите институции, провеж- Освен общото неприемане на интеграцията в ЕС евро-
даните политики, ползите за страната и за всеки неин скептиците критикуват политиката на Съюза в отделни
области на икономическите, политическите и социал-
ните сфери, например въвеждането на единна валута,
конституция, наддържавни органи за управление, фе-
дерализация на съюза и др.
Дидактически ресурси (възможности за допъл-
ване на условията и/или обосноваване на отгово-
рите)
■ https://alpharesearch.bg/post/716-evrooptimizum-
s-kritichni-elementi.html – „Еврооптимизъм с
критични елементи“.
■ https://www.dnes.bg/obshtestvo/2020/02/14/
bylgarinyt-polovin-evropeec-no-evrooptimist.439109
„Българинът – половин европеец, но евроопти-
мист“.
■ https://www.europarl.europa.eu/bulgaria/bg – „Яв-
лението евроскептицизъм: как, кога и защо?“.

ПРИМЕРНА СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ В УРОЦИТЕ ЗА КОНТРОЛ

% на верните отговори Оценка

до 22% Слаб 2
от 23% до 40% Среден 3
от 41% до 58% Добър 4
от 59% до 76% Много добър 5
135
от 77% до 100 % Отличен 6
проф. д-р Стела Малчева Дерменджиева
проф. д-р Петър Михайлов Стоянов
проф. д.н. Атанас Харалампиев Дерменджиев
доц. д-р Петя Димитрова Събева
доц. д-р Николай Любомиров Попов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 11. КЛАС
ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА
МОДУЛ 2. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА И ОБЩЕСТВЕНА КУЛТУРА
МОДУЛ 3. СЪВРЕМЕННО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
МОДУЛ 4. ЕВРОПА, АЗИЯ И БЪЛГАРИЯ

Редактор Цветелина Пейкова

Художник на графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на корицата Лало Николов
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева

ISBN 978–954–01–4031–5

Българска. Издание I/2020 г. Формат 60х90/8. Печ. коли 17. Изд. коли 17.
Код 41107101420.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

Стела Дерменджиева • Петър Стоянов Стела Дерменджиева • Петър Стоянов
Атанас Дерменджиев • Петя Събева Атанас Дерменджиев • Петя Събева
Николай Попов Николай Попов

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
по ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
учебник за профилирана подготовка
11.. КЛАС
КНИГА
модули
ЗА
УЧИТЕЛЯ
2-4

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg

ISBN 978-954-01-4031-5