Б и б л и о г р а фия за

и с то р ият а н а
С тран д жанс к ия кра й
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
 БИБЛИОГРАФИЯ
за историята на Странджанския край
Настоящата Библиография за историята на Странджа се
издава в рамките на проект за фундаментални научни
изследвания „Комплексни и иновативни методи за диаг-
ностика и изследване на материалното и нематериално
културно наследство на Централна и Източна Странджа в
условията на миграции и демографски отлив“, който е фи-
нансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министер-
ството на образованието и науката (договор № ДН-10/16
от 21. 12. 2016 г.). Базова организация за осъществяването
му е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

Редакционна колегия:
Албена Миланова
Ангел Николов
Ивайла Попова
Мира Маркова
 БИБЛИОГРАФИЯ
за историята
на Странджанския край

Съставители
Марио Филипов, Любомир Рачев, Горан Стефанов

Научен редактор
Ангел Николов

София • 2019
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
© 2019 Марио Филипов, Любомир Рачев, Горан Стефанов, съставители
© 2019 Ангел Николов, научен редактор
© 2019 Антонина Георгиева, художник
© 2019 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

ISBN 978-954-07-4882-5
Съдържание

Увод / 7
I. Общи съчинения, тематични сборници и справочници / 9
II. Извори, архивни обзори, библиографии / 9
III. Историческо минало на Странджанския край / 13
1. Праистория, Античност / 13
2. Средновековие / 39
3. Османско владичество. Възраждане (XV–XIX в.) / 49
4. Странджанският край през периода 1878–1944 г. / 53
IV. Етнография. Фолклор / 57
V. Изкуство. Архитектура / 65
VI. Поселищна история и краезнание. Мемоари / 68

5
 УВОД

Настоящата библиография беше съставена в рамките на проекта за

фундаментални научни изследвания „Комплексни и иновативни методи
за диагностика и изследване на материалното и нематериално културно
наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и
демографски отлив“, който е финансиран от Фонд „Научни изследвания“
при Министерството на образованието и науката (договор № ДН-10/16
от 21. 12. 2016 г.) и се осъществява с логистичното съдействие на Софий-
ския университет „Св. Климент Охридски“.
Изданието има за цел да въведе читателя в богатата литература вър-
ху историята и културата на Странджанския край, без да претендира за
пълна изчерпателност. В наши дни интересът към миналото на Странджа
е обусловен от редица обективни обстоятелства. От една страна, по-голя-
мата част от този регион е засегната от мащабно обезлюдяване, съпът-
ствано от заглъхване, деформация и отмиране на местните традиции и
запустяване и разруха на недвижимите паметници на културата. От друга
страна обаче прави впечатление, че бурното строителство в крайбрежна-
та зона до известна степен допринесе за развитието на археологическите
проучвания, а стремежът на местните общини към устойчиво развитие и
привличане на туристи изведе на преден план необходимостта от инвес-
тиции за опазване и социализация на паметниците на културата.
Ръководени от разбирането, че успешното разрешаване на съвремен-
ните проблеми изисква задълбочено познаване на историческите факти
и уважение към миналото, съставителите на тази библиография се надя-
ват да привлекат вниманието на четящата публика към най-стойностна-
та литература в областта на историята, археологията, изкуството, архи-
тектурата и традициите на Странджанския край.

7
I. ОБщи СЪЧИНЕНИЯ, ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ
И СПРАВОЧНИЦИ
АЯНОВ, Г. п. Странджа. Етнографски, географски и исторически проучва-
ния. София, 1938.
ГОРОВ, Г. Селища и население на Странджа. Бургас, 1968.
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН справочник Малко Търново – Странджа. Отг. ред. Ст.
Райчевски. София – Малко Търново, 2009.
КОМПЛЕКСНА научна Странджанска експедиция през 1955. Доклади и
материали. София, 1957.
Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар Съст. В. Фол.
София, 1987.
Културното наследство на Странджа: богатство, рискове, предизвика-
телства. Съст. Ан. Николов. София, 2019.
Михайлов, И. Странджанският край – от древните траки до Балканската
война 1912-1913 г. Бургас, 2013.
РАЙЧЕВСКИ, Ст. Странджа. Етноложки изследвания. София, 2008.
Странджа – древност и съвремие. Ред. Д. Попов, П. Колев, Ат. Орачев. Со-
фия, 1990.
Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996.
Странджа. Природно богатство. Археологическо наследство. Духовна
култура. Туризъм. Малко Търново, 1999.
Странджанско-Сакарски сборник. Т. 1. Доклади от I интердисципли-
нарен симпозиум „Странджа“, Бургас, 17-19. VIII. 1978 г. Съст. Ст. Пей-
ков. Малко Търново, 1984; Т. 2. Кн. 1-2. Доклади от II интердисципли-
нарен симпозиум Странджа-Сакар, Малко Търново, 30.IX.-2.X.1980 г.
Съст. Ст. Пейков. Малко Търново, 1984; Т. 4. Кн. 4-7. Доклади от III и
IV интердисциплинарен симпозиум Странджа-Сакар. Съст. Ст. Пейков.
Малко Търново, 1985-1987.

II. Извори, архивни обзори, библиографии.

Английски пътеписи за Балканите (края на XVI – 30-те години на XIX
век). Съст. М. Тодорова. София, 1987.
АПРИЛСКОТО въстание в Ямболския край в документи и материали. Ям-
бол, 1976.
АРНАУДОВА, М. Илинденско-Преображенско въстание в Странджанския
край. – ИДА, 42, 1981, 265-277.
АРХИВНИ справочници. Т. 3. Инвентарни описи. Фонд 70 К. Градско об-
щинско управление – Бургас (1878-1944). Фонд 436К. Бургаско архие-
рейско наместничество (1879-1957). София, 2001.

9
Архивните фондове, колекциите и частичните постъпления за Стран-
джанския край 1832-1981 г. [в Окръжния държавен архив – гр. Бургас].
Бургас, 1982.
Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. София, 1992.
„Бях в три страни, които и трите се казват България“. Географско-пъте-
писни съчинения за България и българите от XV век. Увод, подбор и
коментар В. Гюзелев. Пловдив, 2014.
ВЪЗПОМЕНАТЕЛЕН сборник по случай 100-годишнината от освободител-
ната Руско-турска война. 1877-1878. Кн. 1. Исторически извори (май
1876-ноември 1878). София, 1979.
Георгиев, В., С. Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода. Краят
на ХІХ – началото на ХХ век. Нови документи. София, 1995.
ГОРОВ, Г. Неизвестно сведение за отзвука на „Филики Етерия“ в Стран-
джанския край. – ИМЮИБ, 2, 1979, 103-110.
ГРОЗДАНОВА, Е. Документи за Елхово и Елховския край в Ориен-
талския отдел на Народна Библиотека „Кирил и Методий“. –
Векове, 1977, № 6, 73-78.
ГРОЗДАНОВА, Е, С. Андреев. Османотурски документи за южното българ-
ско Черноморие и прилежащия му район. – Векове, 1980, № 6, 80-88.
Гръцки извори за българската история. Т. I-XII. София, 1954-2015.
ГЪРДЕВА, М. Каталог на документи за миналото на Елховския край. 1881-
1944. Ямбол, 1977.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Средновековна България в светлината на нови извори. Со-
фия, 1981; Извори за средновековната история на България (VII-XV в.)
в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Т. I. Български, други сла-
вянски и византийски извори. София, 1994; Т. II. Италиански, латински
и немски извори (=Архивите говорят, 9). София, 2000; Венециански
документи за историята на България и българите от XII-XIV в. София,
2001; Средновековна поезия от и за българите. София, 2015.
ДАНАИЛОВА, П., В. Филипова, Е. Йосифова. Странджа-Сакар. Библиограф-
ски указател на литературата, намираща се в библиотеката при Вели-
котърновския университет „Кирил и Методий“, 1975-1983. Ямбол, 1985.
Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII – средата на
XIX век). София, 2016.
Джамбазов, И. Писмени извори за историята на Малкотърновския край,
съхранявани в Окръжния държавен архив в Бургас. – ИДА, 47, 1984,
251-264.
Джемеренов, Н., Б. Димитров. Документи за манастира „Св. Иван Пред-
теча“ край Созопол. – ИНИМ, 10, 1994, 107-115.
ДИМИТРОВ, Б. Венециански документи за българската история през XVI-
XVII век. София, 1994; Документи за корабостроене и корабоплаване
по българското Черноморие през XVI-XVII век. София, 1996.

10
Дипломатически документи за разорение на българите в Македония
и Одринско по време на реформите 1904-1908. Съст. Ст. Райчевски. Со-
фия, 2007.
Дирекция „Окръжен държавен архив“ – Бургас. Пътеводител на архивни-
те фондове, колекциите и частичните постъпления. Ч. I (1823–1944).
София, 1980; Ч. II (1944-1984). Бургас, 1993.
ДОРЕВ, П. Документи из турските държавни архиви 1564-1909. Т. 1-2. Под-
брал и превел Панчо Дорев. София, 1940-1942.
Енехолм, Г[енерал]. Бележки върху градовете оттатък Балкана. – Архив
за поселищни проучвания, 1938, № 1, 121-129.
Энегольм, Е. И. Записки о городах забалканских, занятых российскими
войсками в достопамятную кампанию 1829 года. Санкт-Петербург,
1830.
ЗАГОРОВ, В., Пл. Златкова. Библиографска експедиция „Малко Търново
2015“. – Библиосфера, 20, 2016 (http://bibliosphere.eu/?p=3092).
Извори за историята на Тракия и траките. Т. 1. София, 1981.
Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София,
1949.
ЙОСИФ I, Екзарх български. Дневник. Текст, коментар и бележки Хр. Темел-
ски. София, 1992; Писма и доклади. Съст. В. Георгиев, С. Трифонов. Со-
фия, 1994.
Кендерова, Ст., М. Добрева. Документи за историята на Илинденско-Пре-
ображенското въстание, съхранявани в Истанбулския османски архив
на Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. –
ИДА, 85-86, 2003, 273-385.
ЛАТИНСКИ извори за българската история. Т. I-V. София, 1958-2001.
Действията на българската армия в Родопите и Беломорска Тракия през
Балканската война. Подбрани документи. Съст. И. Коев, Е. Димитрова,
М. Димоларева. София, 2013.
Йосиф I, Български екзарх. Дневник. София, 1992.
Колев, П., Д. Попов, Ат. Орачев. Писмени извори и картографска докумен-
тация. – В: Странджа – древност и съвремие. София, 1990, 11-136.
МАДЖАРСКИ пътеписи за Балканите XVI-XIX в. София, 1976.
Маркова, З. Руско консулско донесение за Бургас и Бургаския район. –
ИДА, 32, 1976, 95-99.
НЕМСКИ и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. София, 1979.
Никитин, С. А. Описание экономического состояния юго-восточной час-
ти Болгарии в 30-х годах XIX в. – В: Славянские возрождение. Сборник
статей и материалов. Москва, 1966, 161-203.
Ников, П. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от
XVIII век. – ГСУ-ИФФ, 28, 1931, 3-60.

11
Николов, Ан., Г. Стефанов. Ръкописи и старопечатни книги от библиоте-
ката на архимандрит Рафаил (Вълчанов) в храма „Св. Възнесение Гос-
подне“, с. Варовник. – Palaeobulgarica, 2017, № 4, 66-74.
Освободителната борба на българите от Македония и Одринско 1902-
1904. Дипломатически документи. Съст. Т. Добрианов. София, 1978.
ОСМАНОТУРСКИ документи от фонда на Исторически музей „Проф. Алек-
сандър Фол“, гр. Малко Търново. Съст. Хр. Атанасов. София, 2018.
Попова, С. Личните фондове на дейци от Странджанския край, съхране-
ни в Окръжния държавен архив в Бургас. – ИДА, 51, 1986, 341-365.
Райков, Г., Кр. Кралев, И. Ванков. Вида Буковинова. Био-библиографски
указател. Бургас, 2008.
РАЙЧЕВСКА, Цв. Османотурски документи за Странджа. – ИДА, 55, 1988,
283-293.
РАЙЧЕВСКИ, Ст. Непубликувани писма от Малко Търново. – Странджа, №
9, 6 дек. 1983; Нетленни свидетелства. Историография на проучвания-
та на Малко Търново и на неговата покрайнина. Малко Търново, 1998;
Документи за разорението на българите в Източна Тракия 1903-1904
г. – Известия на Тракийския научен институт, 9, 2009, 143-160; Поло-
жението на българите в Одринския вилает след въстанието от 1903 г.
според едно екзархийско изложение до княжеското правителство. –
Тракия, 6, 2015, 40-54.
Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век. Съст. М. Кожухарова.
София, 1986.
Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за
България. Съст. В. Гюзелев. София, 1981.
СЕРЕДА, Ал. Българското Причерноморие в пътеписа на Лафит-Клаве
(1784–1787). – ИИИИ, 2014, № 1, 371-391.
СПРАВОЧНИК на архивните фондове, колекции и частични постъпления
за Странджанския край. 1832-1981. Бургас, 1982.
СТАЙНОВА, М. Няколко документа за кърджалийските размирици. – Веко-
ве, 1975, № 4, 80-87.
100 години Илинденско-Преображенско въстание. Библиографски указа-
тел. Състав. М. Жингова, Е. Кресничка. Благоевград, 2003.
СТОЙКОВА, В. Югоизточна Тракия в пътеписа на ген.-лейт. Август Йохмус,
барон Котиньола. – Векове, 1977, № 2, 56-62.
Тракийските българи във възрожденския периодичен печат. Сборник с
материали за българската възрожденска история. Ч. I. 1849-1871. Со-
фия, 2014.
Фол, Ал., Д. Попов. Христоматия по тракология. Т. I. София, 1989.
ФРЕНСКИ пътеписи за Балканите XV-XVIII в. Съст. Б. Цветкова. София,
1975.
Френски пътеписи за Балканите XIX в. Съст. Б. Цветкова. София, 1981.

12
ХАРБОВА, Е., Е. Миладинова. Опис на мемоарни документални източни-
ци, запазени в Български исторически архив при Народна библиотека
„Кирил и Методий“. София, 1976.
Христоматия по история на България. Т. 1-2. Съст. П. Петров, В. Гюзелев.
София, 1978; Т.3. Съст. Цв. Георгиева, Д. Цанев. София, 1982.
ЦВЕТКОВА, Б. Два непознати френски документа за историята на българ-
ските земи през XIX в. – ИДА, 42, 1981, 183-209.
Читалищното дело в Бургаския край 1862-1944 г. Бургас, 1990.

MIHAILOV, G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. 3.2. A territorio

Philippopolitano usque ad oram Ponticam. Serdicae, 1964.
Ottoman documents from the holdings of „Prof. Alexander Fol“ Historical
Museum, Malko Tarnovo town. Comp. by H. Atanassov. Sofia, 2018.

III. Историческо минало на Странджанския край

1. Праистория, Античност.
АГРЕ, Д. Археологически разкопки в м. „Пропада“ край Малко Търново. –
АОР през 1999-2000 г. София, 2001, 65-66; Археологически разкопки на
могили в м. „Пропада“ край Малко Търново. – АОР през 2001 г. София,
2002, 71-73; Спасителни археологически разкопки на могилен некро-
пол край с. Визица, Малкотърновска община. – АОР през 2002 г. София,
2003, 72-73; Археологически разкопки на два долмена в землището на
с. Заберново, Малкотърновска община, през 2002 г. – АОР през 2002 г.
София, 2003, 73-75; Археологически проучвания на могили в земли-
щето на с. Евренозово, община Малко Търново, през 2003 г. – АОР през
2003 г. София, 2004, 88-90; Археологически разкопки на могили в м.
Пропада край Малко Търново. – АОР през 2002 г. София, 2003, 75-76;
Разкопки на могили в землището на с. Българи, община Царево. –
АОР през 2003 г. София, 2004, 86-87; Археологически разкопки на
могили в м. Пропада край Малко Търново. – АОР през 2003 г. София,
2004, 87-88; Археологически разкопки на крепостта „Градището“ при
с. Българи. – АОР през 2003 г. София, 2004, 151-152; Археологически
разкопки на долмен и могила от ранната желязна епоха в землището
на с. Белеврен. – АОР през 2004. София, 2005, 129-131; Семейни гробни
съоръжения от територията на Централна Странджа (I хил. пр. Хр. –
IV в. сл. Хр.). – В: Земите на България – люлка на тракийската култу-
ра. Т. II. София, 2005, 104-109; Археологически разкопки на тракийска
надгробна могила в землището на с. Синеморец, общ. Царево. – АОР
през 2006, София, 2007, 233-234; Археологически разкопки на долмен
в м. Цървандакови къшли край с. Белеврен, община Средец. – АОР през

13
 2007. София, 2008, 156-158; Гробница от късната римска епоха край
Малко Търново. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. Со-
фия, 2009, 366-373
АГРЕ, Д., Д. Дичев, Могили от римската епоха в Централна Странджа. –
ИНИМ, 15, 2005, 43-74; Проучвания на долмен и две могили в земли-
щето на с. Белеврен, община Средец. – АОР през 2005. София, 2006, 66-
68; Археологически разкопки на укрепен дом в м. Голата нива край с.
Синеморец, община Царево. – АОР през 2008 г. София, 2009, 212-214;
Укрепен дом в м. Голата нива край с. Синеморец, община Царево. – АОР
през 2012 г. София, 2013, 145-147; Археологически разкопки на укре-
пен дом в м. Голата нива край с. Синеморец, община Царево. – АОР през
2016 г. София, 2017, 169-173; Археологически разкопки на укрепен
дом от късноелинистическата епоха в м. Голата нива край с. Синемо-
рец, община Царево. – АОР през 2018 г. София, 2019, 145-147.
АГРЕ, Д., Св. Йорданов. Сребърно монетно съкровище от дома на тракий-
ски владетел край с. Синеморец, община Царево (предварително съоб-
щение). – НСЕ, 9, 2013, 1-12.
АГРЕ, Д., Св. Йорданов, Ат. Койчев. Тракийски владетелски дом край село
Синеморец. Т. 1. Под ред. на Д. Агре. София, 2016.
Азманов, Б. Историко-археологически данни за античния Ахтопол. –
Анали, 1997, № 4, 24-43; Римската колония Деултум при Дебелт, Бур-
гаско. – Анали, 1998, № 1-4, 3-22.
АНГЕЛОВА, Хр., В. Драганов, К. Димитров. Потънали селища от финала
на халколита и ранната бронзова епоха в созополското пристанище.
– АОР през 1992-1993 г. София, 1994, 17-20; Подводни археологически
проучвания в акваторията на остров “Св. Кирик” и пристанището на
Созопол. – АОР през 1995 г. София, 1996, 113-114.
АНГЕЛОВА, Хр. 40 години подводна археология. – ИНМБ, 3, 2000, 42-49.
АНГЕЛОВА, Хр., К. Димитров, В. Драганов. Подводни археологически проуч-
вания в акваторията на остров „Св. Кирик“ и пристанището на Созопол.
– АОР през 1995. Сандански, 1996, 113.
АНГЕЛОВА, Хр., Я. Иванов, Л. Димитров, Е. Борисова, В. Дончева, Е. Черке-
зова, А. Донев. Подводни археологически издирвания в акваторията на
общини Приморско и Царево. – АОР през 2011 г. София, 2012, 577-578.
Аполония. Разкопките в некропола на Аполония през 1947-1949. Съст.
И. Венедиков. София, 1963.
АПОСТОЛОВ, А. Мълчаливи свидетели на далечно минало. – Фар, 1977,
110-145.
БАЛКАНСКА, А. Тракия и елинистическият свят. – В: България в света от
Древността до наши дни. Т. II. София, 1979, 134-139.
БАЛАБАНОВ, П. Могилно погребение на богата тракийка от некропола на
Анхиало. – Археология, 1979, № 3, 23-32; Спасителни разкопки на кре-

14
 постната стена в гр. Ахтопол. – АОР през 1979. София, 1980, 61-62; Тра-
кийски тюрсис близо до Бургас. – ИМЮИБ, 7, 1984, 11-39; Малко Търно-
во – важен античен и средновековен поселищен център в Странджа. –
В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 340-345; Фракийское святилище
возле Дебелта. – Thracia Pontica, 3, 1985, 221-237; Бургас в эпоху сред-
них веков (постановка проблем). – In: Bulgaria Pontica Medii aevi. Vol. III.
1985. Sofia, 271-277; Тракийски ритуални ями край с. Дебелт, Бургас-
ко. – Археология, 1999, № 3-4, 62-77; Предримски монети от района на
НАР „Деултум-Дебелт“, Бургаска област. – Годишник на Департамент
Археология към НБУ, 6, 2004, 104-119; Археологически документи за
тракийския град Дебелт. – В: Поселищен живот в Тракия. Сборник с
доклади от IV международен симпозиум, 9-11. XI. 2005, Ямбол-Кабиле.
Ямбол, 2005, 221-235; За стоковото производство на керамични съдо-
ве в древна Тракия. – В: Югоизточна България през II – I хилядолетие
пр. Хр. Варна, 2010, 134-140; Археологически разкопки на обект „До-
белт“ в НАР „Деултум-Дебелт“.– АОР през 2013 г. София, 2014, 285-287.
БАЛАБАНОВ, П., Е. Атанасова. Интересна римска тегловна мярка от АР
„Деултум-Дебелт“. – Bulgarian e-Journal of Archaeology, 2014, № 1, 51-56.
БАЛАБАНОВ, П., Д. Пантов. Издирвания на археологически обекти в общи-
на Приморско. – АОР през 2012. София, 2013, 574-576; Тракийска над-
гробна могила в м. Силихляр под връх Канара, гр. Приморско. – АОР
през 2016. София 2017, 210-212.
БАЛАБАНОВ, П., Св. Петрова. Довелт – Деултум – Дебелт. – In: Roman and
early Byzantine cities in Bulgaria. Studies in memory of Prof. Teofil Ivanov.
Vol. 1. Ed. by R. Ivanov. Sofia, 2002, 237-251.
БАЛАБАНОВ, П., Хр. Прешленов, К. Господинов, Ас. Тотешев. Разкопки в
Ахтопол. – АОР през 1990. Ловеч 1991, 79.
БАНКОВ, Я. Принципи на категоризация и експониране на долмените в
Сакар и Странджа. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 254-261.
БЕШЕВЛИЕВ, В. Българи и гърци и техните отношения през вековете. – В:
През вековете. Исторически, народописни и археологически статии.
София, 1938, 181-190.
Богданова, Т. Спасително археологическо проучване на обект „Външен
водопровод за УПИ XV-5040“, м. Калфата/Буджака, гр. Созопол. – АОР
през 2014 г. София, 2015, 360-363.
Боев, З., Г. Рибаров. Орнитофауната на потъналото селище при Урдовиза
(дн. Китен) от раннобронзовата епоха. – Археология, 1990, № 2, 53-57.
Божкова, А. Антична керамика между Хемус, Родопа и Евксинския Понт
(VII-I в. пр. Хр.). Характеристика, разпространение и употреба. Велико
Търново, Фабер, 2017.

15
БОЖКОВА, А., А. Петрова. Спасителни проучвания на надгробна могила
на н. Колокита, рег. № 6000008 по АКБ, Созопол (УПИ 6080-6113, кв.
XIX-6143). – АОР през 2006 г. София, 2007, 244-247.
Божкова, А., П. Кияшкина, Т. Марваков, Д. Василева. Сенки от отвъдното.
Древният некропол на Несебър (каталог към изложба). София, 2010.
БОЖКОВА, Б. Монетното съкровище от Дебелт. – Нумизматика и сфрагис-
тика, 1993, № 1-4, 58-74.
БОНЕВА, Ил. Късноантичната монетна находка от Деултум. – Нумизмати-
ка, 1984, № 3, 23-28.
БОНЧЕВ, Г. Мегалитни паметници в Сакар планина. София, 1901.
Боянов, И. 2016. Нов паметник за култа към Аполон Таденос в Тракия. –
В: Συμπόσιον. Сборник в памет на проф. Димитър Попов. Съст. П. Делев.
София, 106-113.
ВАГАЛИНСКИ, Л. Археологически разкопки по фортификацията на рим-
ската колония Деултум при с. Дебелт, Бургаско. – АОР през 2003 г.
София, 2004, 146-147; Разкопки по фортификацията на римската ко-
лония Деултум (с. Дебелт, община Средец). – АОР през 2005 г. София,
2006, 184-186; Геофизични и геодезични изследвания в римската
колония Деултум край село Дебелт, община Средец, област Бургас. –
АОР през 2005. София, 2006, 229-230; Късноантична северна кула на
Деултум (= обект 9). – АОР през 2013 г. София, 2014, 285-287; Деултум,
северна късноантична крепостна стена (обект 10). – АОР през 2016 г.
София, 2017, 367-369; Деултум, северозападна ъглова кула на късно-
античната крепост (Обект 11). – АОР през 2018 г. София, 2019, 334-336.
ВАГАЛИНСКИ, Л., И. Чолаков. Археологически разкопки на фортификаци-
ята на римската колония Деултум. – АОР през 2006. София, 2007, 252-
254; Археологически разкопки на фортификацията на римската коло-
ния Деултум. – АОР през 2007 г. София, 2008, 429-430.
ВАГАЛИНСКИ, Л., С. Александрова, И. Иванова, И. Чолаков, Д. Харбалиева.
Антично селище край село Сливарово, Малкотърновско. – АОР през
2010 г. София, 2011, 372-374.
ВАГАЛИНСКИ, Л., И. Чолаков, С. Александрова, И. Иванова, Д. Харбалиева,
Н. Шаранков. Антично селище край село Сливарово, Малкотърновско.
– АОР през 2011 г. София, 2012, 368-369.
ВАНГЕЛОВ, И. Състояние на проучването на паметниците на културата
в Странджанския и Сакарския край. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново,
1984, 247-250.
Велков, В. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност (IV–VI в.). Про-
учвания и материали. София, 1959; Пътища по Западното Черноморие
в предримската епоха (VI-I век). – Известия на Варненско археологиче-
ско дружество, 16, 1963, 25-34; Нови данни за икономиката и историята
на античния град при днешно Малко Търново. – ИНМБ, 2, 1965, 75-100;

16
 Тракия в системата на ранновизантийската държава. – В: България
1300. Институции и държавна традиция. София, 1981, 79-90.
ВЕЛКОВ, В., Е. Драганов, В. Тъпкова-Заимова. Мълчаливи свидетели. По
старите пътища на Черноморието. София, 1966.
ВЕЛКОВ, В., Ал. Фол. Ролята на древните балкански народи (траки и или-
ри) в историческото развитие на античния свят. – Археология, 1976,
№ 1, 1-7.
ВЕЛКОВ, В., Б. Димитров. Подводни проучвания по южното Черноморие. –
АОР през 1981 г. Михайловград, 1982, 28.
ВЕЛКОВ, В., Б. Димитров, В. Найденова. Подводни проучвания край Ахтопол.
– АОР през 1982 г. Плевен, 1983, 148-149; АОР през 1983 г. Смолян, 1984,
67-68; Подводни проучвания край Ахтопол. – АОР през 1984 г. Сливен,
1985, 295-296; АОР през 1985 г. Велико Търново, 1986, 193; Подводни
археологически проучвания по южното Черноморие. – АОР през 1987 г.
София, 1988, 3, 195; Подводни археологически проучвания по южното
Черноморие. – АОР през 1988 г. Кърджали, 1989, 176; Подводни археоло-
гически проучвания по южното Черноморие. – АОР през 1989 г. Кюстен-
дил, 1990, 177; Подводни археологически проучвания в акваторията на
Созопол /ант. Аполония/. – АОР през 1990 г. Ловеч, 1991, 70.
ВЕЛКОВ, В., В. Попов. Подводни проучвания на обект „Вълнолом“ при Со-
зопол. – АОР през 1983 г. Смолян, 1984, 66; Подводни проучвания край
Созопол. – АОР през 1984 г. Сливен, 1985, 292-293.
ВЕЛКОВ, И. Стари селища и градища южно от Сакар планина. – Годишник
на Народния музей, 5, 1926-1931, 169-188.
ВЕНЕДИКОВ, И. Разкопките в некропола на Аполония през 1946 г. (= Раз-
копки и проучвания, 2). София 1948; Аполония на Черно море. – В: Ар-
хеологически открития в България. София, 1957, 93-110; Тракийската
топонимия в движение. Населението на Югоизточна Тракия. – В: Ме-
галитите в Тракия. Ч. 2. Тракия Понтика (= Тракийски паметници 3).
София, 1982, 32-170.
ВЕНЕДИКОВ, И., М. Домарадски, И. Карайотов. Разкопки на тракийската
крепост „Малкото кале“ [край с. Равадиново] и прилежащите ѝ некро-
поли. – АОР през 1978 г. София, 1979, 63-64.
ГЕОРГИЕВ, Г. Полезните изкопаеми от времето на траките. София, 1987.
ГЕОРГИЕВ, Пл. Сражение за Понта. – Фар, 1981, 20-28; Бронзовата епоха
в Странджа и Сакар – проблеми и проучвания. – В: СССб. Т. 2/2. Малко
Търново, 1984, 21-24.
ГЕРГОВА, Д., Н. Дерменджиев, Я. Иванов. Проучвания в Агатополис – Авле-
утейхос – Ахтопол през 2011 г. – АОР през 2011. София, 2012, 178-180.
ГЕРГОВА, Д., Я. Иванов. Ахтопол –Авлеутейхос – Агатополис. – АОР през
2012. София, 2013, 347-348.

17
ГЕРГОВА, Д., Я. Иванов, Б. Димова. Издирвания на археологически обекти
в землищата на гр. Ахтопол и селата Варвара и Синеморец. – АОР през
2013. София, 2014, 656-657.
ГОРОВ, Г. Долмените в Странджа. – Турист, 1960, № 3.
ГОРОВА, Д. За локализирането на безименната римска пътна станция
между Анхиало и Аполония. – МПК, 1974, № 1, 11-13; Бележки за пъ-
тищата и следи от пътни съоръжения от римската епоха в Бургаския
район. – ИБИД, 32, 1979, 5-19; Епиграфски паметници в Странджа. – В:
СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 59-64.
ГОСПОДИНОВ, К. Тракийските могили разкриват своите тайни. – Стран-
джа, № 6, 6. XII.1983; Тракийски могилен некропол при с. Визица, Бур-
гаски окръг. – АОР през 1987. Благоевград, 1988, 68-69; Пиргос и По-
рос/Поро – писменни, картографски и археологически извори срещу
една необоснована локализация. – ИНМБ, 3, 2000, 163-173; За Стран-
джа и реките в Астика според Плиний Стари. – ИНМБ, 4, 2002, 215-230;
По проблема за античното светилище при Малко Търново. – Годишник
на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалност „Ар-
хеология“. Т. I. (= Studia Archaeologica. Supplementum I. Сборник в памет
на д-р Петър Горбанов). София, 2003, 193-198; Конструктивни видове
каменни пръстени (крепиди) от римската епоха (по материал от Мал-
котърновско) – ИМЮИБ, 20, 2003, 16-22; Още за Певтингеровата карта
и района около Бургаския залив. – ИМЮИБ, 21, 2005, 168-182; Локали-
зацията на Авлеутейхос, според Периплуса на Ариан. – В: Морето – гра-
ница или врата. Голямата вода. Бургас, 2013, 40-43; Иван Карайотов и
името на пристанището „под знака на лъва“. – В: Научни изследвания
в чест на проф. дин Иван Карайотов по случай неговата 70-годишнина
(= Историкии, 4). Шумен, 2011, 15-20.
Господинов, К., В. Мутафов. Амфори тип Дресел 1b от гр. Ахтопол. –
ИМЮИБ, 25, 2010, 39-46.
ГОСПОДИНОВ, К., М. Гюзелев. Имал ли е римският Деултум пристанище
за морски кораби в Мандренското езеро? – В: Морето – граница или
врата. Водата, морето, крайбрежията - богатствата на безкрайните те-
ритории. Бургас, 2018, 58-63.
Гълъбов, И. Аполонийски приноси. – ИАИ, 18, 1952, 93-118; Археологи-
чески материали и наблюдения из Странджа. – В: Комплексна научна
Странджанска експедиция през 1955 година. Доклади и материали.
София, 1957, 61-72; Предримска керамика от Аполония. – ИНМБ, 2,
1965, 11-47.
Гълъбова, Б., Д. Недев, Я. Маринова, К. Иванов, Н. Атанасова-Тимева,
Д. Костов, Г. Дзанев, Г. Илиев. Спасителни археологически разкопки в
УПИ-1, кв. 146, ПИ 67800.505.87, ул. „Крайбрежна“ по плана на гр. Созо-
пол. – АОР през 2014 г. София, 2015, 785-788.

18
ГЮЗЕЛЕВ, М. Археологически обекти от І хил. пр. Хр. по Черноморското
крайбрежие на Европейска Турция. – ИМЮИБ, 21, 2005, 49-59; Спаси-
телни археологически проучвания на обект “Старата община” в УПИ –
II, кв. 28, гр. Созопол. – АОР през 2006 г. София, 2007, 273-275; Запад-
ният Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр. Хр.
Бургас, 2009.
Гюзелев М., К. Господинов, М. Недев, А. Баралис. Археологически проуч-
вания на извънградска селищна структура от територията на Аполо-
ния Понтика в „м. Св. Марина“, община Созопол, област Бургас. – АОР
през 2011 г. София, 2012, 248-252.
ГЮЗЕЛЕВ, М., К. Господинов. Проучвания на Голямото кале при с. Младеж-
ко, община Малко Търново. – АОР през 2017 г. София, 2018, 361-363.
Гюрджийска, Д., С. Иванов. Спасително археологическо проучване на
укрепен обект от елинистическата епоха в м. Калето, с. Извор, община
Бургас. – АОР през 2017. София, 2018, 116-119.
ДАМЯНОВ, М. Нови „псевдо-кипърски“ амфори от Аполония. –
Археология, 2013, № 1, 89-96; Некрополът на Аполония като истори-
чески извор. – В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев.
Съст. Хр. Попов, Ю. Цветкова. София, 2017, 359-377; Светилището на Де-
метра в Аполония в черноморски контекст. – In: Stephanos Archaeologicos
ad 80 annum professoris Ludmili Getov (= Studia Archaeologica Universitatis
Serdicensis. Supplementum VI). Ed. I. Valchev. Sofia, 2018, 93-108.
ДАМЯНОВ, М., Кр. Панайотова, М. Чачева. Спасителни археологически про-
учвания в некропола на Аполония (VI–IV в. пр. Хр.) в кв. „Харманите “,
ПИ 67800.502.424, гр. Созопол. – АОР през 2014 г. София, 2015, 356-359.
ДАМЯНОВ, Ст., П. Балабанов. Спасителни разкопки при с. Дебелт, Бургаски
окръг. – АОР през 1983 г. Смолян, 1984, 63-64; Спасителни разкопки в
м. „Костадин чешма“ край с. Дебелт, Бургаски окръг. – АОР през 1984 г.
Сливен, 1985, 106-107; Спасителни разкопки край с. Дебелт, Бургаски
окръг. – АОР през 1985 г. Велико Търново, 1985, 49-50.
ДАМЯНОВ, Ст., П. Балабанов, Е. Дочева, М. Върбанова. Археологически про-
учвания в Дебелт през 1988 г. – АОР през 1988 г. Кърджали, 1989, 85-86.
ДАМЯНОВ, Ст., П. Балабанов, Т. Стоянов. Спасителни разкопки в района на
с. Дебелт, Бургаски окръг. – АОР през 1981 г. Михайловград, 1982, 36-37.
ДАМЯНОВ, Ст. Разгаданите тайни на историята. Археологическите раз-
крития в Дебелт, Бургаски окръг. – Работническо дело, № 83, 24. III.
1982.
ДАМЯНОВ, Ст., П. Балабанов, Т. Стоянов, И. Бонев. Археологически проуч-
вания в ройона на с. Дебелт, Бургаски окръг. – АОР през 1982 г. Плевен,
1983, 49-50.
Даскалов, М. Теренно обхождане по трасето на път Малко Търново – гра-
ница на Република на България. – АОР през 2002. София, 2003, 140-141.

19
ДАСКАЛОВ, М., Н. Прахов. Издирвания на археологически обекти на тери-
торията на община Приморско. – АОР през 2011. София, 2012, 573-574.
Девлова, П. Сведения за антично земеделие на територията на Аполо-
ния Понтика. – В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев.
Съст. Хр. Попов, Ю. Цветкова. София, 2017, 397-409.
ДЕЛЕВ, П. Долмените в България. – В: Студентски проучвания. Т. 3. София.
1975, 80-109; Сондаж в долмена в м. „Змеюви къщи“ при с. Голямо Буко-
во, Бургаски окръг. – АОР през 1978 г. София, 1979, 50; Сондажи на кре-
постта на връх „Голям Близнак“ при с. Варовник, Бургаски окръг. – АОР
през 1978 г. София, 1979, 100-101; Родова гробница или хероон-мавзо-
лей? Разкопки на един тракийски долмен. – Thracia Antiqua, 3, 1978, 89-
107; Теренни археологически проучвания в Странджа и Източна Стара
планина през 1977 година. – Thracia antiqua, 4, 1978, 64-73; Разкопки
на тракийска куполна гробница при Малко Търново. – АОР през 1979,
София, 1980, 50-51; Разкопки на надгробна могила в м. „Тулпан“ при с.
Заберново. – АОР през 1980 г. София, 1981, 43-44; Сондажи в Малко Тър-
ново, Бургаски окръг. – АОР през 1982 г. Плевен, 1983, 89; Разкопки в м.
„Мишкова нива“ край Малко Търново, Бургаски окръг. – АОР през 1982 г.
Плевен, 1983, 91; Епитафията на Хреста и светилището на Зевс-Дионис
в Малко Търново. – Археология, 1983, № 3, 1-11; Археологическите про-
учвания в Малко Търново. – Странджа, № 2, 16. VIII. 1983; Малкотър-
новско през Римската епоха. – Странджа, № 4, 20. IX. 1983; Долмените в
Странджа. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 218-220; Археологически
проучвания в района на Малко Търново. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търно-
во, 1984, 45-50.
ДЕЛЕВ, П., Д. Господинов. Разкопки на могилен некропол в м. Мишкова
нива край Малко Търново. – АОР през 1983 г. Смолян, 1984, 90.
ДЕЛЕВ, П., И. Панайотов. Археологически разкопки в м. „Мишкова нива“
край Малко Търново. – АОР през 1981 г. Михайловград, 1982, 46-47.
Делев, П., Я. Иванов. Спасителни археологически разкопки на обект „Ан-
тична куполна гробница” в местността Мишкова нива, край гр. Малко
Търново, Бургаска област. – АОР през 2005 г. София, 2006, 108-110.
Делирадев, П. Приноси към историческата география на Тракия. Т. I-II.
София, 1953.
ДИМИТРОВ, Б. Тракийското и старобългарско селище Урдовиза. – Векове,
1977, № 6, 69-70.
ДИМИТРОВ, Б., Кр. Николов. Наблюдения върху античната пристанищна
мрежа на Странджанското черноморско крайбрежие. – Студентски
проучвания. Т. 3. София, 1975, 304-318.
ДИМИТРОВ, Б., К. Порожанов. Икономическата характеристика на гръц-
ките колонии по тракийския бряг на Черно море (края на VII в. пр. н. е.
– началото на V в. пр. н. е.). – Векове, 1977, № 3, 24-30.

20
Димитров, Б., Ат. Орачев. Пристанищната система по Западнопонтийско-
то крайбрежие. – Археология, 24, 1982, № 1, 1-12.
ДИЧЕВ, Д. Археологически разкопки на „Тракийски династичен дом“ в м.
Пастич, община Царево. – АОР през 2013 г. София, 2014, 174-175; Издир-
ване на археологически обекти в землището на с. Бродилово, община Ца-
рево. – АОР през 2013 г. София, 2014, 649-650; Археологически разкопки
на укрепен дом от елинистическата епоха в м. Пастич, община Царево. –
АОР през 2014 г. София, 2015, 215-216; Археологически разкопки на
обект „Укрепен дом от елинистическата епоха” в м. Пастич до с. Броди-
лово, община Царево, 2015 г. – АОР през 2015, София, 2016, 274-276; Ар-
хеологически разкопки на укрепен дом от късноелинистическата епо-
ха в м. Пастич, община Царево. – АОР през 2016 г. София, 2017, 173-176;
Археологически разкопки на „Укрепен дом от късноелинистическата
епоха“ в м. Пастич, с. Бродилово, община Царево. – АОР през 2017 г.
София, 2018, 121-123; Археологически разкопки на обект „Укрепен
дом от късноелинистическата епоха в м. Пастич“, с. Бродилово, община
Царево. – АОР през 2018 г. София, 2019, 142-145.
ДОЙКОВ, Д. Отново за надписа върху моливдовула, открит в Дебелт. –
ИНИМ, 11, 2000, 31-34.
ДОМАРАДСКИ, М., Разкопките на тракийската крепост „Малкото кале“
край Созопол. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 221-223.
Домарадски, М., И. Карайотов, А. Гоцев. Керамика от ранножелязната
епоха от крепостта Малкото кале при с. Равадиново, общ. Созопол. –
Археология, 1992, № 4, 29-42.
ДОНЧЕВА, Е., Ан. Меламед. Стефан Дамянов – живот, отдаден на българ-
ската археология. – ИНИМ, 11, 2000, 13-15.
ДРАГАНОВ, Д. Градският фонтан на Деултум (по нумизматични данни). –
Известия на Регионален исторически музей – Русе, 9, 2005, 60-65.
ДРАГАНОВ, Д. Първата монетна емисия на Деултум и датата на основава-
не на римската колония. – НСЕ, 3/1, 2006, 111-119; Монетосеченето на
Деултум. Русе, 2006.
ДРАЖЕВА, Ц. Типове гробни съоръжения и погребални ритуали в античните
могилни некрополи при с. Факия, Бургаска област (края на І – началото
на ІV век сл. Хр.). – Във: Втора научна конференция „Местната култура в
контекста на националната”. 25 май 2002 г. гр. Средец, Бургаска област.
Бургас, 2004, 80-114; Каменните стъпки от тракийското светилище в
м. „Беглик таш“ край град Приморско. – ИМЮИБ, 23, 2007, 28-36.
ДРАЖЕВА, Ц., М. Балболова. Антични могилни некрополи край с. Факия,
община Средец, Бургаска област. – АОР през 1994. София, 1995, 101;
Антични могилни некрополи край с. Факия, Бургаска област. – АОР
през 1995. Сандански, 1996, 45.

21
Дражева, Ц., Д. Недев. Разкопки на антични обекти в старата част на
Созопол през 1993 г. – АОР през 1992-1993 г. София, 1994, 52-53; Ар-
хеологически проучвания в Аполония, гр. Созопол. – АОР през 1994.
София, 1995, 89-90; Антични жилищни сгради и водоснабдителни съо-
ръжения /кр. на V – II в пр. н. е./. – АОР през 1995. Сандански, 1996, 54;
Археологически разкопки в ААР Созопол по проект „Реконструкция на
главен вход на крепостта Созопол” в участъка на ул. Аполония и ул.
Кула и северозападната част на площад „Хан Крум”. – АОР през 2008 г.
София, 2009, 674-676; Спасителни археологически проучвания на
обект „Крепостна стена и прилежащите и съоръжения в участъка на
пл. Хан Крум, църква „Св. св. Кирил и Методий” и южна крайбрежна
алея, УПИ ХІХ-523 и 525, УПИ ХХІІ-526 и УПИ ХХІ-527, Кв. 27 по плана
на Созопол. – АОР през 2012 г. София, 2013, 468-470.
ДРАЖЕВА, Ц., Д. Недев, Кр. Панайотова. Теренни обхождания на терито-
рията на природен резерват „Ропотамо“. – АОР през 2002. София, 2003,
109-110; Тракийско светилище в м. Беглик таш на територията на лов-
но стопанство „Аркутино“, община приморско. – АОР през 2003 г. София,
2004, 154-155.
ДРАЖЕВА, Ц., Б. Петрунова. Крепостта Агатополис през Античността и
Средновековието. – ИНМБ, 5, 2015, 131-139.
ЗИДАРОВ, П., Н. Прахов, Д. Стоев, К. Велковски, А. Бакъмска, С. Иванов, К.
Димитров. Между Ропотамо и Дяволска река: геофизични проучвания
на археологически обекти в община Приморско. – АОР през 2012. Со-
фия, 2013, 581-585.
Иванов, Т. Антична керамика от некропола на Аполония. – В: Аполония.
Разкопките в некропола на Аполония през 1947-1949. Съст. И. Вене-
диков. София, 1963, 65-275.
ИВАНОВ, Я., Д. Недев. Археологическо наблюдение и спасителни археоло-
гически разкопки в рамките на интегриран проект за воден цикъл на
Созопол: „Строителство на канални помпени станции, напорни тръбо-
проводи и колектори“. – АОР през 2013. София, 2014, 273-275; Архео-
логическо наблюдение и спасителни археологически разкопки в рам-
ките на интегриран проект за воден цикъл на Созопол: „Строителство
на канални помпени станции, напорни тръбопроводи и колектори“. –
АОР през 2014. София, 2015, 368-371.
Иречек, К. Княжество България. Негова повърхнина, природа, населе-
ние, духовна култура, управление и новейша история. Т. 1-2. Пловдив,
1899; Пътувания по България. София, 1974; История на българите. С
поправки и добавки от самия автор. София, 1978.
КАРАБАХЧИЕВ, М. Колективна находка на римски късноимперски моне-
ти от първата четвърт на ІV век. – СССб: Т. 1. Малко Търново, 1984,
237-241.

22
КАРАЙОТОВ, И. Бронзов пръстен – печат от тракийската надгробна моги-
ла при Малко Търново. – Нумизматика, 1976, № 1-2, 52-53; Археоло-
гически проучвания в Странджа. – В: СССб. Т. 1. Mалко Търново, 1984,
190-196; Подводни проучвания срещу устието на Ропотамо. – АОР през
1984 г. Сливен, 1985, 294; Подводни археологически проучвания в за-
лива пред устието на Ропотамо. – АОР през 1985 г. Велико Търново,
1986, 192; Подводни археологически проучвания в залива пред устие-
то на Ропотамо през 1989 година. – АОР през 1989 г. Кюстендил, 1990,
178-179. Обитателите на хълмистата планина. – В: Странджа. Природ-
но богатство. Археологическо наследство. Духовна култура. Туризъм.
Малко Търново, 1999, 63-115; Античният Деултум, средновековният
Девелт. – Море, 2000, № 1-2, 7-10; Херсонесос – Ориоспотамо – потъна-
лото пристанище пред устието на Ропотамо. – Море, 2002, № 5-6, 7-9;
Бронзовите монети на Месамбрия, Аполония, Одесос и Дионисополис.
Сравнителен анализ. – НЕС, 3.1, 2006, 63-80; Сребърното монетосечене
на Аполония през V-IV в. пр. Хр. – НЕС, 5, 2008, 50-64.
КАРАЙОТОВ, И., П. Кияшкина. Разкопки на манастира при с. Голямо Буко-
во, Бургаски окръг. – АОР през 1983 г. Смолян, 1984, 89-90.
КАРАЙОТОВ, И., П. Кияшкина, К. Господинов. Могилен некропол при мана-
стира край с. Голямо Буково. – АОР през 1985 г. Велико Търново, 1986,
115-116.
КАРАЙОТОВ, И., А. Петков, Хр. Ангелова. Подводни проучвания в залива при
устието на р. Ропотамо. – АОР през 1988 г. Кърджали, 1989, 175-176.
КАРАЙОТОВ, И., К. Порожанов, В. Попов. Подводни проучвания между Еми-
не и Ахтопол. – АОР през 1978 г. София, 1979, 55-56.
КАТИНЧАРОВ, Р. Проучвания на Бронзовата епоха в България (1944-
1974). – Археология, 1975, № 2, 1-17.
Кацарова, В., Д. Стоянова. Надгробна могила № 6000010 по АКБ на н. Ко-
локита, гр. Созопол. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков.
Съст. Хр. Попов, А. Тенчова. София, 2009, 186-210.
КЕРЕМИДЧИЕВ, Я. Предримско селище край Малко Търново. – Черномор-
ски фронт, № 7788, 21. V. 1972; Нови археологически находки в района
на град Малко Търново. – ИМЮИБ, 5, 1982, 33-42.
КИЯШКИНА, П. За един неизследван археологически обект от територия-
та на Бургас. – ИНМБ, 3, 2000, 106-117.
КЛАСНАКОВ, М. Праисторически материали от селищната могила „Черно
море“, община Бургас. – ИМЮИБ, 22, 2006, 77-86; Бележки за късния
неолит от акваторията и крайбрежието на Бургаския залив. – Истори-
кии, 4, 2011, 215-222; Праисторически обекти и находки от Бургаски
регион. – АВИ-ТОХОЛ, 33, 2014, 35-40; Издирване на археологически
обекти в землището на с. Богданово, община Средец. – АОР през 2016 г.
София, 2017, 709-710.

23
КЛАСНАКОВ, М., П. Лещаков, Г. Самичкова, Р. Александрова, Н. Спасова,
Н. Илиев, Р. Златева. Спасително археологическо проучване на късноне-
олитно селище Буджака в зоната на УПИ 8035, гр. Созопол, област Бур-
гас. – АОР през 2010 г. София, 2011, 65-68.
КОЙЧЕВ, Ат., В. Мутафов. Нумизматични и археологически наблюдения в
Авлеотейхос – Агатополис според стратиграфията на сондаж І от 1999 г.
– Нумизматични изследвания (Studia Numismatica), 1999, № 1-2;
Нумизматични и археологически резултати от разкопките през 2000 г.
в Авлеотейхос – Агатополис. – Numismatica Bulgarica, 2002, № 2, 18-43.
КОЛЕДАРОВ, П. За първото отбелязване на Странджа върху географска-
та карта, името на светилището при М. Търново и локализацията на
стратегията Селетика и територията, населявана от племето селети в
района му. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 21-24; За локализа-
цията на селетите, тяхното светилище Додона и стратегия Селетика.
– В: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984, 70-75.
КОНДОВ, И. Следи от далечни времена. – Народна Младеж, № 276, 20. XI.
1983 (Приложение „Странджа – Сакар“, № 10).
КОНОВА, Л. Оловни букрании от некропола на Аполония Понтика . –
ИНИМ, 13, 2002, 46-54.
КОСТОВА, Кр. Малкият Рим в Тракия. София, 2011.
КОСТОВА, Кр., П. Балабанов. Национален археологически резерват „Деул-
тум-Дебелт“ – проучвания и перспективи. – Паметници. Реставрация.
Музеи, 1, 2003, 45-53.
КОСТОВА, Кр., Е. Дочева, М. Манолова-Войкова. Археологическо проучване
в североизточния дял на обект „Късноантична баня” на територията
на римската колония Деултум при с. Дебелт, община Средец. – АОР през
2003. София, 2004, 147-149; Археологически проучвания на обект „Ан-
тичен град“, подобект 02 “Късноантична баня” в НАР „Деултум-Дебелт“,
община Средец. – АОР през 2004. София, 2005, 230-232; Проучвания на
обект „Античен град“, подобект 02 „Късноантична баня” в НАР „Деул-
тум-Дебелт“, община Средец. – АОР през 2005. София, 2006, 217-218; Ар-
хеологически проучвания на обект Античен град подобект 02 Антична
и късноантична баня в НАР Деултум-Дебелт, община Средец. – АОР през
2006. София, 2007, 318-320; Археологически проучвания обект 02 “Ан-
тични терми” в НАР „Деултум-Дебелт“, община Средец. – АОР през 2012.
София, 2013, 241-243; Редовно археологическо проучване на обект: по-
добект № 2 „Антични терми“ в охранителната зона на НАР „Деултум-Де-
белт“, с. Дебелт, община Средец, област Бургас. – АОР през 2014. София,
2015, 380-387.
КОСТОВА, Кр., Е. Дочева, М. Манолова-Войкова, Й. Михайлов. НАР „Деул-
тум-Дебелт“. Археологически проучвания на обект „Античен град“,

24
 подобект 02 „Антична и късноантична баня”. – АОР през 2008. София,
2009, 330-332.
КОСТОВА, Кр., Д. Харбалиева. Археологически проучвания в Деултум, по-
добект 02 „Антични терми“. – АОР през 2017 г. София, 2018, 312-315;
Археологически проучвания в Деултум, подобект 02 „Антични терми“.
– АОР през 2018 г. София, 2019, 336-338.
КОСТОВА, Кр., И. Чолаков. Плосък римски некропол, с. Дебелт, област Бур-
гас. – АОР през 2013 г. София, 2014, 297-299; Римски плосък некропол,
с. Дебелт, област Бургас. – АОР през 2017 г. София, 2018, 428-431.
ЛАЗАРОВ, М. Археологическите разкопки и проучвания в Бургаски окръг.
Резултати, проблеми и задачи. – Известия на българските музеи, 1,
1971, 3-20; Римски гробове от Созопол. – ИАИ, 33, 1972, 153-158; Ан-
тична рисувана керамика в България. София, 1990; Потъналите сели-
ща по западното Черноморие в контекста на Понтийската и Средизем-
номорската история. – История, 1996, № 1, 48-61; Българското Черно-
морие през архаичния период. Състояние на проучванията. – ИНМБ, 3,
2000, 23-41; Древните каменни котви и загадъчното второ хилядоле-
тие. – ИНМВ, 36-37 (2000-2001), 19-40; Древногръцката рисувана кера-
мика от България. Варна, 2003; Древното корабоплаване по Западното
Черноморие. Варна, 2009.
ЛАЗАРОВ, М., Х. Ангелов, В. Драганов. Подводни археологически проучва-
ния в акваторията на гр. Созопол. – АОР през 1990 г. Ловеч, 1991, 36-39.
ЛАЗАРОВ, М., В. Попов. Подводни проучвания при Урдовиза. – АОР през
1984 г. Сливен, 1985, 293.
ЛАЗАРОВ, М., К. Порожанов, В. Попов. Подводна археологическа експеди-
ция „Урдовиза 82“. – АОР през 1982 г. Плевен, 1983, 147-148; Подводна
археологическа експедиция „Урдовиза 88“. – АОР през 1988 г. Кърджа-
ли, 1989, 174-175.
Лазова, Цв. Археологическата практика в Странджанския регион: поли-
тики на конструиране на наследство като символен капитал за разви-
тието на общността. Project Report. Научен електронен архив на НБУ,
София (http://eprints.nbu.bg/2111/).
Лещаков, Кр. Теренни обхождания по южното българско Черноморие в
землището на с. Резово. – АОР през 1999-2000. София, 2001, 36; Разкоп-
ки източно от местността Малък Кастрич, землище на с. Резово през
2001 г. – АОР през 2001. София, 2002, 30-31; Теренни обхождания в зем-
лището на с. Резово и с. Синеморец през 2001 г. – АОР през 2001. София,
2002, 36-38; Теренни археологически издирвания в Медни рид. – АОР
през 2013. София, 2014, 653-655.
ЛЕЩАКОВ, П., М. Класнаков. Аварийни археологически разкопки на обект
УПИ 8038 в м. Буджака, гр. Созопол, Бургаска област. – АОР през 2007 г.
София, 2008, 54-57; Спасителни археологически разкопки на праисто-

25
 рически обект в м. Аклади чаири, Черноморец. – АОР през 2009 г. Со-
фия, 2010, 58-61; Теренни археологически издирвания в Медни рид. –
АОР през 2010. София, 2011, 582-585.
ЛЕЩАКОВ, П., М. Класнаков, Д. Недев. Спасителни археологически разкоп-
ки напраисторически обект в м. Аклади чеири, село Черноморец. – АОР
през 2008 г. София, 2009, 74-77.
ЛЕЩАКОВ, П., Г. Самичкова, Д., Й. Илиева, Ц. Славкова. Спасителни архео-
логически разкопки на късноенеолитни и антични структури в УПИ
I – 1017, КВ. 87 – „Реконструкция на градски стадион, подобект подзе-
мен паркинг север“, гр. Созопол. – АОР през 2014. София, 2015, 76-79.
ЛЕЩАКОВ, П., К. Димитров, Р. Кунзе. Издирване на археологически обекти
в Зидаровското и Росенското рудни полета. – АОР през 2015 г. София,
2016, 878-882; Издирване на археологически обекти в Росенското руд-
но поле. – АОР през 2016 г. София, 2017, 714-715.
ЛЕЩАКОВ, П., Х. Цанков, А. Кисьов, К. Димитров. Геофизични изследвания
на древен рудодобивен и металургичен център в рудно находище Ро-
сен, Меден Рид. – АОР през 2015 г. София, 2016, 937-941.
ЛЕЩАКОВ, П., К. Димитров. Издирване и актуализиране на информацията
за археологически обекти, регистрирани на АИС АКБ в общини Аврен,
Несебър, Приморско, Созопол и Царево. – АОР през 2016 г. София, 2017,
711-713.
ЛОЗАНОВА, М., Й. Кандулкова. Мегалитни културни ценности на терито-
рията на Странджа. – Годишник на Университета за архитектура, строи-
телство и геодезия, 52, 2019, № 3, 875-890.
Маджаров, М. Римски пътища в България. Принос в развитието на римска-
та пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико Търново, 2009.
МАНОВ, М. Надписи с име на тракийския владетел Мостис. – НСЕ, 10, 2014,
251-253; Декрет на Аполония с ново датиране. – НСЕ, 11, 2015, 167-173.
Маразов, И., Т. Шалганова. Скално тракийско светилище в м. „Беглик
таш“. – Studia Archaelogica Universitatis Serdicensis. Suppl. IV. Stepanos
Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. София, 2005, 482-496.
Миков, Р., Д. Стоянова. Строителна керамика от могила № 9, нос Колоки-
та, Аполония Понтика. – В: Югоизточна България през II-I хил. пр. Хр.
Съст. Р. Георгиева, Т. Стоянов, Д. Момчилов. Варна, 2010, 228-240.
МИХАЙЛОВ, Г. Към историята на Тракия през IV-III в. пр. н. е. - ИАИ, 19, 1955,
149-165.
Мутафов, В. Спасителни проучвания на античен обект в гр. Ахтопол, Бур-
гаска област. – АОР през 1990. Ловеч, 1991, 81-82.
МЪНЗОВА, Л. Нови проучвания върху стелата на Анаксандър от Аполо-
ния. – ИАИ, 32, 1970, 255-275; Нови проучвания върху мраморната гла-
вичка от Аполония. – ИАИ, 33, 1972, 85-90.

26
Недев, Д. Спасителни проучвания в старата част на Созопол. – АОР през
2005. София, 2006, 240-241.
НЕДЕВ, Д., Кр. Панайотова. Спасителни проучвания на некропола на Апо-
лония. – АОР през 2005. София, 2006, 241-242.
Ников, Кр. Сивата монохромна керамика от Аполония. Към въпроса за
нейния произход и първоначална поява (кр. на VII-VI в. пр. Хр.). Велико
Търново, 2013.
Орачев, Ат. Странджанското крайбрежие и Евксинския Понт до V в. пр. н. е.
– В: Странджа – древност и съвремие. София, 1990, 344-365; Приноси
към палеогеографията и историята на Бургас. – ИНМБ, 4, 2002, 236-
259; Проучвания върху морската история и археология на левия Понт.
1. Каменните блокове с отвори от Българското Черноморие. – ИНМВ,
43, 2007, 9- 37; Оглед на селищната и пристанищната система на чер-
номорска Странджа между Резовска и Кара ач. – В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник
в чест на професор Петър Делев. Съст. Хр. Попов, Ю. Цветкова. София,
2017, 316-344; България – началата на рударството, металургията и
древните съкровища. София, 2018.
ПАНАЙОТОВ, И. Експедиции на Института по тракология през 1972-1973.
– Векове, 1974, № 1, 111-119.
Панайотова, Кр. Античен некропол на Аполония в м. „Калфата“. – АОР
през 1995. Сандански, 1996, 55; Некрополът на Аполония Понтика в
местността Калфата. – Археология, 1998, № 3-4, 11-24; Амфори „ки-
пърски“ тип от Аполония Понтика. – In: Stephanos archaeologicos in
honorem professoris Ludmili Getov (= Studia archaeologica Universitatis
Serdicensis. Supplementum IV). Sofia, 2005, 540-554; Фигурални съдове
(ойнохое) от Аполония. – Археология, 2009, № 1-2, 52-61; Простран-
ствено-архитектурен облик на некропола на Аполония Понтийска в
м. Калфата/Буджак. – В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър
Делев. Съст. Хр. Попов, Ю. Цветкова. София, 2017, 378-396.
ПАНАЙОТОВА, Кр., А. Баралис. Некропол на Аполония в местността Месари-
те, Созопол. – In: Stephanos Archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili
Getov (= Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis. Supplementum VI).
Ed. I. Valchev. Sofia, 2018, 77-92.
ПАНАЙОТОВА, Кр., Т. Богданова, А. Баралис. Българо-френски археологи-
чески проучвания на селищна структура и некропол на територията на
Аполония Понтика в местността Месарите, гр. Созопол. – АОР през 2011 г.
София, 2012, 227-230; Българо-френски археологически проучвания на
селищна структура и некропол от територията на Аполония Понтика в
м. Месарите, гр. Созопол. – АОР през 2014 г. София, 2015, 352-354.
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Гюзелев, Д. Недев. Спасителни проучвания на тери-
торията на некропола на Аполония Понтийска. – АОР през 2007. Со-
фия, 2008, 317-320.

27
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Дамянов, Т. Богданова, Д. Стоянова, М. Чачева. Архео-
логически проучвания на храмов комплекс на о. Св. Кирик, гр. Созопол.
– АОР през 2016 г. София, 2017, 238-241.
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Дамянов, Т. Богданова. Храмов комплекс на о. Св.
Кирик, гр. Созопол. – АОР през 2016 г. София, 2017, 229-232; Храмов
комплекс на о. Св. Кирик. – АОР през 2017 г. София, 2018, 154-157.
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Дамянов, М. Чачева. Проучване на антично светили-
ще, средновековна крепостна стена и некропол на н. Скамни, гр. Созо-
пол. – АОР през 2016 г. София, 2017, 232-235.
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Даскалов, Р. Пенчева и К. Трендафилова. Спасителни
археологически проучвания на о-в Св. Кирик. – АОР през 2009 г. София,
2010, 295-298.
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Даскалов, Б. Драганов, Вл. Тодоров. Археологически
разкопки на полуостров Урдовиза в гр. Китен. – АОР през 2012 г. Со-
фия, 2013, 428-430.
ПАНАЙОТОВА, Кр. П. Девлова-Балъкчиева, Спасителни археологически
проучвания в некропола на Аполония (ПИ 67800.4.15). – АОР през 2014
г. София, 2015, 351-352.
ПАНАЙОТОВА, Кр., Ц. Дражева. Аполония Понтика – Созополис. – В: Рим-
ски и ранновизантийски селища в България. Т. 2. София, 2003, 215-234.
ПАНАЙОТОВА, Кр., Д. Недев. Античен некропол на Аполония в местност-
та „Калфата“ през 1999 г. – АОР през 1999-2000. София, 2001, 116-118;
Античен некропол на Аполония в местността „Калфата“ през 2000 г. –
АОР през 1999-2000. София, 2001, 118-120.
Панайотова, Кр., Д. Недев, К. Ников, М. Гюзелев. Спасителни проучвания
на некропола на Аполония. – АОР през 2005. София, 2006, 242-246.
ПАНАЙОТОВА, Кр., М. Рехо, Д. Недев, Аполония Понтийска. Столетие архе-
ологически проучвания (каталог към изложба). София, 2009.
ПАНАЙОТОВА, Кр., Д. Стоянова, М. Дамянов, Т. Богданова. Храмов ком-
плекс на о-в Св. Кирик. – АОР през 2010 г. София, 2011, 259-261.
Пантов, Д. Геофизични проучвания на обекти Мишкова нива и Градище
при гр. Малко Търново. – АОР през 2018 г. София, 2019, 726-728.
ПЕЕВ, Д. Някои нови проучвания на долмените в Югоизточна България. –
Археология, 1974, № 1, 24-31.
ПЕТКОВ, А. Геофизични проучвания в археологическия резерват „Deultum”.
– ИНИМ, 11, 2000, 35-62.
Петкова, К., Д. Недев, Р. Стойчев, В. Караилиева. Спасително археологи-
ческо проучване на територията на некропола на Аполония Понтика
(УПИ III – 7099) в м. Солинария в землището на гр. Созопол, област
Бургас. – АОР през 2014. София 2015, 363-366.
ПЕТРОВА, Св. Архитектурни детайли от I – III в. от Деултум. – Археология,
2002, № 3, 34-42.

28
Петрунова, Б., М. Гюзелев. Археологическо проучване на Парцел VІ-7 в
град Ахтопол“ – АОР през 1999-2000 г. София, 2001, 141.
Подводни археологически проучвания в залива Вромос, акватория на
гр. Черноморец (Емпорион в хората на Аполония Понтика). Т. 1. Съст.
И. Христов. София, 2014.
Попов, Хр. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия
през VI - I век преди Христа. София, 2002.
ПОРОЖАНОВ, К. Подводни археологически проучвания. – АОР през 1978 г.
София, 1979, 56-58; Подводни археологически проучвания по Стран-
джанското крайбрежие през 1980 г. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново,
1984, 70-72; Пристанищата по Западното Черноморие през античност-
та (по данни от оловните щокове от България). – Археология, 2000,
№ 1, 33-39; Моретата на траките или Тракия Понтика през древността.
– Археология, 2001, № 1-2, 61-69; Потъналото селище от ранната брон-
зова епоха при Урдовиза (разкопки 1986-1988 г.). – Добруджа, 21, 2003,
309-322; Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Ати-
на от края на VI век до 341 г. пр. Хр. (= Studia Thracica, 14). Благоев-
град, 2011; Тракийската цивилизация в началата на два континента и
по крайбрежията на три морета (в десет етюда) (= Thracia Antiqua 11).
София, 2012 (второ издание: София, 2017).
ПОРОЖАНОВ, К., В. Попов. Подводни археологически проучвания „Южно
Черноморие’83“. – АОР през 1983 г. Смолян, 1984, 67; Пристанищата
на Странджанското Черноморско крайбрежие през античността. – В:
СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 307-311.
ПРЕШЛЕНОВ, Хр. НАР „Деултум-Дебелт“. Археологически разкопки на обект
„Обществена сграда“. – АОР през 2008 г. София, 2009, 332-335; Археоло-
гически проучвания на обект „Обществена сграда“ в НАР Деултум-Де-
белт, община Средец. – АОР през 2009 г. София, 2010, 293-295; Проучва-
ния на северната градска зона на Деултум през 2010 г. – АОР през 2010 г.
София, 2011, 268-271; Археологически проучвания в централната
градска зона на Деултум. – АОР през 2013 г. София, 2014, 287-290; Ар-
хеологически проучвания в Деултум-Девелтос, сектор Север – импера-
торски храм. – АОР през 2016 г. София, 2017, 372-375.
ПРЕШЛЕНОВ, Хр., К. Господинов, П. Балабанов. Археологически разкопки
в Ахтопол. –АОР през 1991. София, 1992, 62.
Прешленов, Хр., М. Райчева. Археологически проучвания в Деултум-Де-
велтос, сектор Център – Форум-Запад. – АОР през 2016 г. София, 2017,
369-372; Археологически проучвания в Deultum-Debeltos. Сектор Се-
вер – императорски храм. – АОР през 2017 г. София, 2018, 309-312.
Райчевски, С. Топонимични свидетелства за рудодобива и металодобива
в Странджа през античността и средновековието. – Странджанско-Са-
карски сборник, Т. 4/6. Малко Търново, 1985, 317-326.

29
РУСЕВА, М. Тракийската куполна гробница край Малко Търново. – МПК,
1982, № 3-4, 47-50; Куполните гробници в Странджа. – В: СССб. Т. 2/2.
Малко Търново, 1984, 51-59.
СПИРИДОНОВ, Т. Историческа география на тракийските племена XIII-VI
в. пр.н.е. – Векове, 1978, № 3, 32-37.
СТЕФАНОВ, Г. Опит за обосновка на факторите, засягащи миграционните
процеси в Странджа планина в древността. – В: Паметта е жива. Бургас,
2018, 194-209.
СТОЕВ, К. Римската военна колония Деултум при град Дебелт. – Минало,
2005, № 1, 20-25.
СТОЙКОВА, В. Наблюдения върху тракийската поселищна система в бъл-
гарската част на Странджа планина. – В: Студентски проучвания. Т. 3.
София, 1975, 319-336.
Стойчев, Р. Злато, сребро, мед и калай. Данни за рудодобива в Тракия и
Средиземноморието през II – I хил. пр. Хр. – В: Хетеротопия и природ-
ни ресурси. Съст. Т. Шалганова, В. Ганева. София, 2012, 162-186; Архео-
логическо наблюдение в охранителната зона на недвижима културна
ценност „Античен некропол на Аполония в м. Каваците-Солинария
(УПИ XLV – 8045), гр. Созопол, област Бургас. – АОР през 2014. София
2015, 366-367.
СТОЯНОВ, Т. Спасителни разкопки в Созопол. – АОР през 1981. Михай-
ловград, 1982, 59-60; Бизия като център на тракийската култура. – В:
СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 35-43.
ТАНЧЕВА-ВАСИЛЕВА, Н. Оброчни плочки на Тракийски конник от Ямбол-
ски окръг. – ИМЮИБ, 6, 1983,15-26.
Тачев, Я. Провинциалното монетосечене на Аполония Понтийска. София,
2017.
Тачева, М. История на българските земи в древността. Ч. 2. София, 1987;
История на българските земи в древността през елинистическата и
римската епоха. София, 1997.
ТЕОКЛИЕВА, Е., П. Балабанова. Пещери и рудни галерии в Централна
Странджа. – ИМЮИБ, 4, 1981, 5-28.
ТЕОКЛИЕВА, Е. Тайните на Странджанските недра. – МПК, 1977, № 3, 70-
71; Тракийските пещерни поселения в древния рударски център –
Странджа планина. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 224-227.
Топалов, Ст. Аполония Понтика. Принос към проучване монетосеченето
на града VI-I в. пр. н. е. Ч. I. София, 2007.
Тракийски паметници. Т. 1. Мегалитите в Тракия. София, 1976; Т. 2. Скал-
ни светилища. София, 1980; Т. 3. Мегалитите в Тракия. Ч. 2. Тракия
Понтика. София, 1982.
ФОЛ, Ал. Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие
до края на пети век преди новата ера. София, 1972; Проучвания върху

30
 гръцките извори за древна Тракия. I. Тракия в периегезата на Хекатей.
ГСУ-ФИФ, 66, 1972-1973, № 3, 17-35; II. Тракийският логос на Херодот. –
ГСУ-ИФ, 67, 1973-1974, 5-26; III. Тракия в Тукидидовата „Археология“ (I
2-12 и II 14-17). – ГСУ-ИФ, 68, 1974, 5-34; V. Генеалогисти и митографи
от V-IV в. пр. н. е. ГСУ-ИФ, 70, 1976, 5-32; Тракия и Балканите през ран-
но-елинистическата епоха. София, 1975; Историческа приемственост
между древността и Средновековието. – Векове, 1980, № 3, 82-86; Ис-
тория на българските земи в Древността. Ч. 1. София, 1981; Тракийско-
то наследство в българската култура. – ИПр, 1981, № 3-4, 213-217; Тра-
кия-Понтика. – Море, 1981, № 1, 164-177; Тракийското наследство в
Странджа. – В: СССб. Т. 1. Mалко Търново, 1984, 185-189; Нови сведения
за Странджа през древността. – ИПр, 1985, № 2, 75-79; Главното све-
тилище на тракийския Дионис. – Култура, 1989, № 2, 71-80; Политика
и култура в древна Тракия. София, 1990; Тракийският Дионис. София,
1991; Тракия Понтика – пространството на две култури. – Проблеми
на културата, 71, 1997, 7-17.
ФОЛ, Ал., Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена
до III в. пр. н. е. Т. 1-2. София, 1983.
ФОЛ, В. Скалата, конят, огънят. Ранна тракийска обредност. София, 1993;
Мегалити и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. София,
2000; Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през
древността. София, 2007.
ХРИСТОВ, И. Подводни археологически проучвания в акваторията на о-в
Св. св. Кирик и Юлита, община Созопол. Сезон 2011. – ИНИМ, 24, 2012,
33-47; Акра между Анхиало и Созопол. София, 2013; Тракийската Акра.
Проучване на ями от IX в пр. Хр. на нос Акра, землище на гр. Черномо-
рец. – ИНИМ, 29, 2017, 9-38; За така наречената крепост на нос Кюприя
(Боруна) при гр. Приморско. – ИНИМ, 29, 2017, 122-134.
ХРИСТОВ, И., Д. Пантов. Фармакида. Проучване на тюрзис от Елинистиче-
ската епоха в м. „Фармакида“, община Приморско ІІ-І в. пр. Хр. София,
2016; Археологическо проучване на тюрзис от І в. пр. Хр. в околности-
те на гр. Приморско. – АОР през 2016. София 2017, 176-177; Теренни
издирвания на археологически обекти на Петров връх (Вълчаново
кале) в землището на гр. Приморско. – АОР през 2017. София 2018.
Христов, К. Куполните покрития на толосите от Мишкова нива и Про-
пада в контекста на гръко-римската архитектура. – In: Stephanos
Archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov (= Studia
Archaeologica Universitatis Serdicensis. Supplementum VI). Ed. I. Valchev.
Sofia, 2018, 363-382.
ЦАНЕВА, М. Апликация от некропола на Аполония. – Изкуство, 1975, №
3-4, 32-33; Разкопки в некропола на Аполония Понтика. – АОР през
1975 г. Смолян, 1976, 38; Разкопки в некропола на Аполония Понти-

31
 ка. – АОР през 1976 г. София, 1977, 50; Разкопки на некропола на Апо-
лония. – АОР през 1978 г. София, 1979, 58-59; Разкопки на тракийска
надгробна могила на н. „Колокита” край Созопол. – АОР през 1982 г.
Плевен, 1983, 45-46; Тракийска надгробна могила при н. „Колокита”
край Созопол. – АОР през 1984 г. Сливен, 1985, 104-105; Тракийска
надгробна могила при н. „Колокита” край Созопол. – АОР през 1985 г.
Велико Търново, 1986, 61-62.
ЦАНЕВА, М., Б. Димитров. Каменни гробници от некропола на Аполония
Понтика. – МПК, 1976, № 3, 5-8.
ЦАНЕВА, M., К. Панайотова. Античен некропол на Аполония. – АОР през
1990 г. Ловеч, 1991, 77-79.
ЦАНЕВА, M., Т. Стоянов. Спасителни разкопки в Созопол, обект „Културен
дом”. – АОР през 1980 г. София, 1981, 69-71.
Цанкова, М., Д. Ставракева, П. Лещаков, К. Димитров. Химико-минера-
ложка характеристика на древни шлаки от Росенското рудно поле.
Част 2 – находища “Коручешме” и “Росен”, металургичен център “Атия”.
– Годишник на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, 59,
2016, № 1, 61-66.
ЦОНЕВ, Л. Мегалитите в България. София, 2010; Мегалити и други древ-
ности: интердисциплинарни студии. София, 2017.
Черных, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София,
1978.
Чолаков, И., П. Димитрова. Теренни издирвания на територията на об-
щина Средец. – АОР през 2018 г. София, 2019, 679-682.
Шаранков, Н. Надписи от Кабиле. Нови прочити и тълкувания. – Be-JA.
Bulgarian e-Journal of Archaeology, 7, 2017, 199-243.
ШКОРПИЛ, К., Х. Шкорпил. Паметници из Българско. Дял 1. Част 1. Тра-
кия. Сакар планина и околността ѝ. София 1888; Черноморското край-
брежие и съседните подбалкански страни в Южна България. I – II. –
СбНУНК, 3, 1890, 3-47; 4, 1891, 102-145; Археологически бележки от
Странджа планина. – ИБАД, 3, 1913, 235-262.
ШКОРПИЛ, К. Старини в Черноморската област. Ч. I. Мегалитни паметни-
ци и могилища. София, 1925; Ч. II. 1. Светилища и паметници с изо-
бражения на конници. София, 1926; Археологически бележки от чер-
номорското крайбрежие. – ИБАИ 6, 1930/1931, 57-88.
ЮРУКОВА, Й. Принос към проучване циркулацията на римските бронзови
монети в нашите земи. – Археология, 1965, № 3, 55-61. Едно изображе-
ние на кошер върху монети на Деултум. – МПК, 1970, № 2, 21-22; Редки
образци на скулптурната пластика върху монети на Деултум. – Нумиз-
матика, 1972, № 3, 9-13; Политическата обстановка в Югоизточна Тра-
кия около средата на ІІІ в.пр.н.е. – Археология, 1982, № 2, 1-8.

32
AGRE, D. Hellenistic Gold Plate with Inscription from a Tumular Grave near
Sinemorets, Tsarevo Region. – Archaeologia Bulgarica, 2009, № 2, 21-27.
ANGELOVA, H., V. Draganov. Underwater archaeological excavations of sub-
merged Late Eneolithic and Early Bronze Age settlements in Kiten and So-
zopol (south Bulgarian Black Sea coast). – Thracia Pontica, VI.2, 2003, 9-22.
Apollonia du Pont (Sozopol), La nécropole de Kalfata (Ve-IIIe s. av. J.-C.).
Fouilles franco-bulgares (2002-2004). Textes réunis et édités par A. Herma-
ry. Paris-Aix-en-Provence, 2010.
BALABANOV, P. Les mechanimes du commerce a l’epoque hellenistique dans
les environs de Messambrie et d’Appolonie Pontique – In: Pistiros et Thasos.
Structures économiques dans la péninsule balkanique dans le Ier millénaire
av. J.-C. Éd. L. Domaradzka, J. Bouzek, J. Rostropowicz. Opole, 2000, 87-101;
The amphora complex from V-IV BC near Debelt – Kiten-Debelt. – In: Pro-
duction and trade of amphorae in the Black Sea. Vol. II. Sofia, 2011, 117-129;
An interesting antique funeral complex. – Journal of Roman archaeology.
Supplementary series, 82, 2011,106-115.
Balabanov, P., Y. Garlan, A. Avram. Les timbres amphoriques grecs d’Héraclée
Pontique et quelques autres centres de production (première moitié du IVe
siècle av. J.-C.) recueillis dans l’établissement de Kostadin Tchechma près de
Debelt (Bulgarie) (= Pontica, 48-49, Supplementum, IV). Constanta, 2016.
BALABANOV, P., R. Merjanova. A rare bronze balsamarium from the necropolis
of Colonia Flavia Pacis Deultensium. – Аrchaeologia Bulgarica, 2006, № 3,
35-53.
BARALIS, A., B. Devillers, N. Marriner, Chr. Morhange, A. Hermary. Coastal geo-
archaeology of Apollonia Pontica (Bulgaria). – Méditerranée, 117, 2011,
103-109.
Baralis, A., M. Gyuzelev, D. Nedev, K. Gospodinov, T. Lorain. Aperçu sur l’or-
ganisation urbaine d’Apollonia du Pont: la parcelle UPI XI-XII-515. – In: The
Bosporus: Gateway between the Ancient West and East (1st Millennium BC-
5th Century AD). Ed. by G. Tsetskhladze, S. Atasoy, A. Avram, Ş Dönmez, J.
Hargrave. Oxford, 2013, 315-323.
BARALIS, A., Kr. Panayotova. Apollonia du Pont, les travaux de la mission
archéologique franco-bulgare. – Comptes rendus des séances de l’Académie
des Inscriptions et Belles-Lettres, 2015, № 2, 945-999.
Baralis, A., K. Panayotova, T. Bogdanova, M. Gyuzelev, D. Nedev, K. Gospodinov.
Apollonia Pontica (Sozopol, Bulgaria): the results of the Franco-Bulgarian
archaeological mission. – In: The Black Sea in the Light of New Archaeolog-
ical Data and Theoretical Approaches. Proceedings of the 2nd International
Workshop on the Black Sea in Antiquity Held in Thessaloniki, 18-20 Sep-
tember 2015. Ed. by M. Manoledakis. Oxford, 2016, 153-179.
BOER, J. de. Apollonia Pontica and its emporia, ports of trade? – In: Pont-Euxin
et commerce: la genèse de la “route de la soie”. Actes du IXe Symposium

33
 de Vani. Éd. M. Faudot, A. Fraysse, É. Geny. Besançon, 2002, 125-138; The
foundation of Agathopolis/Alaeouteichos and the Athenian Black Sea policy
in the 5th century BC, In: Pont-Euxin et Polis. Polis hellenis et Polis barbaron.
Actes du Xe Symposium de Vani. Éd. D. Kacharava, M. Faudot, É. Geny. Be-
sançon, 2005, 167-180.
BOER, J. de, J. Stronk. Two Greek emporia south of Apollonia Pontica. –
TALANTA, 32-33 (2000-2001), 233-238.
Boev, B. Eneolithic and Early Bronze Age birds from the sunken settlement at
the Sozopol bay (Bulgarian Black Sea coast). – Historia naturalis Bulgarica,
5, 1995, 51-60.
BOGDANOVA, T. Women’s toilet articles from the necropolis of Apollonia Pon-
tica. – In: Proceedings of the International Conference “Ancient Greek Ne-
cropoleis along the Black Sea Coast”, Nessebar, October 4-7, 2012. Ed. by P.
Kiyashkina, M. Damyanov, A. Bozkova, P. Delev (= Nessebar, Vol. 4). Veliko
Tarnovo, 2017, 134-166.
Bozkova, A. Englyphic amphora stamps from Tumulus 8 on Kolokita Promon-
tory near Sozopol (the ancient Apollonia Pontica). – In: Patabs II. Production
and Trade of Amphorae in the Black Sea. Acts of the International Round
Table held in Kiten, Nessebar and Sredetz 26.-30. September 2007. Ed. by
Ch. Tzochev, T. Stoyanov, A. Bozhkova. Sofia, 2011, 111-116
Bozkova, A., K. Nikov. The Grey Pottery of Southern Thrace in the Classical
Age. – In: Classical Pottery of the Northern Aegean and Its Periphery 480-
323/330 BC. Ed. by E. Manakidou, A. Avramidou. Thessaloniki, 2019, 35-46.
Chacheva, M. Trinkets for the Afterlife. Personal Ornaments from Graves of
Children in the Necropolis of Apollonia Pontica. – Archaeologia Bulgarica,
2015, № 1, 1-21; Glass “flesh tunnels” for the Apollonian ladies? – Be-JA
Bulgarian e-Journal of Archaeology, Supplementa 4, 2015, 71-90; Adorn-
ments or Amulets? Personal Ornaments of Apollonian Children in Pontic
Context. – In: The Black Sea in the Light of New Archaeological Data and
Theoretical Approaches. Proceedings of the 2nd International Workshop on
the Black Sea in Antiquity held in Thessaloniki, 18-20 September 2015. Ed.
by M. Manoledakis. Oxford, 2016, 139-151; Finger rings from the necropolis
of Apollonia Pontica. – In: Proceedings of the International Conference “An-
cient Greek Necropoleis along the Black Sea Coast”, Nessebar, October 4-7,
2012. Ed. by P. Kiyashkina, M. Damyanov, A. Bozkova, P. Delev (= Nessebar,
Vol. 4). Veliko Tarnovo, 2017, 134-166.
Cherneva, D. Investigations on the Gilding Technology of Antique Ceramics
from Apollonia Pontica. – Archaeologia Bulgarica, 2013, № 2, 39-53.
Claquin, L. The cooking devices of Apollonia Pontica (Bulgaria): preliminary
study of the specificities of the ceramic assemblage of this Greek colony. –
In: The Danubian Lands between the Black, Aegean and Adriatic Seas (7th
Century BC – 10th Century AD). Proceedings of the Fifth International Con-

34
 gress on Black Sea Antiquities (Belgrade – 17-21 September 2013). Ed. by G.
Tsetskhladze, A. Avram, J. Hargrave. Oxford, 2015, 481-489.
DAMYANOV, M. The Greek Colonists. – In: A Companion to Ancient Thrace. Ed.
by J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger [Blackwell Companions to the Ancient
World]. Chichester, West Sussex, 2015, 295-307; Pottery assemblage of
the ritual fireplaces in the necropolis of Apollonia Pontica (Excavations in
2005). – In: Proceedings of the International Conference “Ancient Greek Ne-
cropoleis along the Black Sea Coast”, Nessebar, October 4-7, 2012. Ed. by P.
Kiyashkina, M. Damyanov, A. Bozkova, P. Delev (= Nessebar, Vol. 4). Veliko
Tarnovo, 2017, 86-100; First Encounters and Further Developments: Greeks
Meeting Thracians on the Western Pontic Coast. – In: Archaeology across
Frontiers and Borderlands. Fragmentation and Connectivity in the North
Aegean and the Central Balkans from the Bronze Age to the Iron Age. Ed.
by S. Gimatzidis, M. Pieniążek, S. Mangaloğlu-Vortuba (= OREA 9). Vienna,
2018, 243-268; Pottery for Demeter. The Classical Assemblage from a Sanc-
tuary in Apollonia Pontica (against a Northern Aegean Background). – In:
Classical Pottery of the Northern Aegean and its Periphery (480–323/300
BC). Proceedings of the International Conference, Thessaloniki, May 17–20,
2017. Ed. by E. Manakidou, A. Avramidou. Thessaloniki, 2019, 623-636.
DELEV, P. Megalithic Thracian Tombs in South-Eastern Bulgaria. – Anatolica,
11, 1984, 17-45; Two Tholos Tombs at Malko Tirnovo. – Thracia Pontica, 2,
1985, 74-84.
Dimitrov, K. Stone scepters type zoomorphic figure from Sozopol. Steppe in-
fluences on the West Black See coast at the beginning of the 4-th mill. B.C.
– In: PRAE. In Honorem Henrieta Todorova. Ed. M. Stefanovich M., Chr. An-
gelova. Sofia, 2007, 145-158.
Docter, R., Kr. Panayotova, J. de Boer, L. Donnellan, W. van de Put, B. Bechtold.
Apollonia Pontica. Ghent, 2007.
Draganov, V. Submerged coastal settlements from the Final Eneolithic and the
Early Bronze Age in the Sea around Sozopol and Urdoviza Bay near Kiten.
– In: Prehistoric Bulgaria. Ed. by D. Bailey, I. Panayotov. Madison, 1995, 225-
242.
DRAGANOV, D. Sylloge Nummorum Graecorum. Bulgaria (Ruse). Bobokov Bros.
Collection. Thrace & Moesia Inferior. Vol. 1. Deultum. Sofia, 2005; The coin-
age of Deultum. Sofia, 2007.
Filipova-Marinova, M., I. Giosan, H. Angelova, A. Preisinger, D. Pavlov, S. Ver-
giev. Paleoecology of submerged prehistoric settlements in Sozopol harbour,
Bulgaria. – In: An offprint from submerged prehistory. Ed. by J. Benjamin, C.
Bonsall, C. Pickard, and A. Fischer. Oxford, 2011, 230-244.
Flaux, C., P. Rouchet, Tz. Popova, M. Sternberg, F. Guibal, B. Talon,
A. Baralis, K. Panayotova, A. Riapov. An Early Bronze Age pile-dwelling settle-

35
 ment of discovered in Alepu lagoon (municipality of Sozopol, department of
Burgas), Bulgaria. – Méditerranée, 126, 2016, 57-70.
Fol, Al., K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol. Ancient Thrace. Sofia, 2000.
Gergov G. Archaeological evidence of dune formation on the West Pontic
coast in the 4th-3rd centuries BC. – Talanta, 33, 2001, 223-231.
Gospodinov, K. Agathopolis (Ahtopol). – In: Tabula Imperii Romani. K 35/2 –
Philippopolis. Ed. by R. Ivanov. Sofia, 2012, 11-12.
GYUZELEV, M. Ancient Funerary Monuments at Sozopol Archaeological Muse-
um. – ИНМБ, 4, 2002, 119-132; Ancient Funerary Monuments found in the
Necropolis of Kalfata (Sozopol) in the year 2002. – In: Heros Hephaistos.
Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. Veliko Tarnovo, 2005, 131-
138; The West Pontic Coast between Emine Cape and Byzantion during the
first millennium BC. Burgas, 2008; Foreigners in Apollonia (Sozopol, Bul-
garia) according to inscribed funerary stones from the 5th and 4th centu-
ries BC. – In: Proceedings of the International Conference “Ancient Greek
Necropoleis along the Black Sea Coast”, Nessebar, October 4-7, 2012. Ed. by
P. Kiyashkina, M. Damyanov, A. Bozkova, P. Delev (= Nessebar, Vol. 4). Veliko
Tarnovo, 2017, 109-115.
Ivanova, M. Perilous waters: early maritime trade along the western coast of
the Black Sea (fifth mill. BC). – Oxford Journal of Archaeology, 2012, № 4,
339-365.
JURUKOVA, J. Griechisches Münzwerk. Die Münzprägung von Deultum (=
Schriften zur Geschichte und Kultur der Antike, 8). Berlin, 1973.
Karayotov I. Explorations archéologiques sous-marines dans la baie devant
l’embouchure du Ropotamo (1985‑1986). – Bulgaria pontica medii aevi. Vol.
III. Sofia, 1992, 277-279; Nouveaux monuments des villes antiques du lit-
toral ouest de la Mer Noire. – In: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. И.
Маразов. Съст. Р. Гичева, К. Рабаджиев. София, 2002, 558-567.
KLASNAKOV, M. About the Bronze Age Pottery Found During the Dredging
of the Sozopol West Black Sea Harbour in 1927. – Archaeologia Bulgari-
ca, 2009, № 2, 1-9; Chalcolithic Cult Tables with a Pair of Eyes from Bul-
garia. – Archaeologia Bulgarica, 2008, № 2, 1-12; Neolithic Sites along
the Bulgarian Black Sea Coast and its Hinterland. – Archaeologia Bul-
garica, 2010, 3, 1-27; Early and Middle Chalcolithic Anthropomorphic
Storage Vessels from the Bulgarian Black Sea Coast. – In: The Golden
Fifth Millennium. Thrace and Its Neighbour Areas in the Chalcolithic. Ed.
Y. Boyadzhiev, S. Terzijska-Ignatova. Sofia, 2011, 107-116.
Kovachev, V., T. Stoyanov, Tsv. Stanimirova, D. Stoyanova, I. Lozanov, V. Mlad-
enov. Archaeometric Study of Hellenistic Roof-tiles and Amphorae from
Apollonia and Mesambria: An Attempt at Identifying Local production. –
In: Patabs II. Production and Trade of Amphorae in the Black Sea. Acts of
the International RoundTable held in Kiten, Nessebar and Sredetz 26.- 30.

36
 September 2007. Ed. by Ch. Tzochev, T. Stoyanov, A. Bozhkova. Sofia, 2011,
203-244.
Koychev, At., V. Mutafov. Thracian coins of Kotys (100-87 BC), the contempo-
rary of Mostis, and of Kotys (57-48 BC): recent finds from the region of Me-
sambria. – ИНМБ, 4, 2002, 153-
Kunze, R., J. Abele, P. Leshtakov, K. Dimitrov, R. Krauß, T. Röde. Archaeometal-
lurgical prospections in the highlands of Medni Rid, southeastern Bulgaria.
Preliminary report on fieldwork 2013-2015 with a focus upon remotesensing
methods by means of LiDAR. – Journal of Archaeological Science: Reports, 19,
2018, 596-617.
Lazarov M. Localités prégrecques sur le littoral de la Mer Noire au sud du
Balkan. – Thracia, 3, 1974, 107-113; Les sites submergés le long du Pont
ouest dans le contexte de l’histoire pontique et méditerranéenne, Pontica,
26, 1993, 7-18.
Lazova, Ts. Social Life of Orpheus Imagery: Constructing and Negotiating Na-
tional Identity. – In: 1st International e-Conference on Studies in Human-
ities and Social Sciences. Conference Proceedings. Belgrade, 2018, 77-92.
LESHTAKOV, Kr. Bronze Age Grave at Debelt, Bourgas region. – In: Trans Euro-
pam. Beiträge zur Bronze und Eisenzeit zwischen Atlantik und Altai. Fest-
schrift für Margarita Primas. Hrsg. von B. Schmid-Sikimić, Ph. Della Casa (=
Antiquitas, Reihe 3, Bd. 34). Bonn, 1995, 39-44.
LESHTAKOV, P. Archaeological evidence for paleoclimate change on the South-
ern Bulgarian Black Sea coast from the sixth to third millennium BC. – In: In-
terdisziplinäre Forschungen zum Kulturerbe auf der Balkanhalbinsel. Hrsg.
von V. Nikolov, Kr. Bacvarov, Hr. Popov Sofia, 2011, 131-138.
Manov, M. Hellenistic Inscription on a Gold Applique from Sinemorets. – Ar-
chaeologia Bulgarica 2009, № 2, 27-30.
NEDEV, D., K. Panayotova. Apollonia Pontica (end of the 7th – 1st Centuries BC).
– In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Vol. 1. Ed. by D. Grammenos,
E. Petropoulos (= Publications of the Archaeological Institute of Northern
Greece, 4). Thessaloniki, 2003, 95-155.
Nedev, D., M. Gyuzelev. Présentation de l’espace urban et du territoire. – In:
APOLLONIA du Pont (Sozopol), La nécropole de Kalfata (Ve-IIIe s. av. J.-C.).
Fouilles franco-bulgares (2002-2004). Textes réunis et édités par A. Hermary.
Paris-Aix-en-Provence, 2010, 31-38.
NEKHRIZOV, G. Dolmens and Rock-Cut Monuments. – In: A Companion to An-
cient Thrace. Ed. by J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger [Blackwell Compan-
ions to the Ancient World]. Chichester, West Sussex, 2015, 126-143.
Orachev, At. Holocene sandspits along the present Strandzha shelf (6th-5th –
mid-1st millennium BC). – In: International conference “Where are the sites?
Research, Protection and Management of Cultural Heritage”. Ahtopol, 2013,

37
 99-116; Bulgaria: The beginnings of mining and metallurgy and the ancient
treasures. Sofia, 2018.
PANAYOTOVA, K. Once again about the Archaeological material from the Har-
bour of Sozopol (1927). – Thracia Pontica, 5, 1994, 125-131; Apollonia
Pontica: Recent Discoveries in the necropolis. – In: The Greek Colonisa-
tion of the Black Sea Area: Historical Interpretation of Archaeology. Ed. by
G. Tsetskhladze (Historia. Einzelschriften, 121). Stuttgart, 1998, 97-113;
Organization of space and funerary rituals in the necropoleis of Apollonia
Pontica. – In: Proceedings of the International Conference „Ancient Greek
Necropoleis along the Black Sea Coast“, Nessebar, October 4-7, 2012. Ed. by
P. Kiyashkina, M. Damyanov, A. Bozkova, P. Delev (= Nessebar, Vol. 4). Veliko
Tarnovo, 2017, 23-39.
Panayotova, K., М. Damyanov, D. Stoyanova, T. Bogdanova. Apollonia Pontica:
the archaic temenos and settlement on the island of St. Kirik. – In: Centro
y periferia en el mundo clásico. Actas del XVIII Congreso Internacional del
Arqueología Clásica. Mérida, 2014, 595-598.
Paunov, E. The Coinage of the Thracian King Mostis. Recent Finds, Chronology,
Distribution and Localisation. – In: Proceedings of the First International
Congress of Anatolian Monetary History and Numismatics, 25-28 February
2013, Antalya. Ed. by K. Dörtlük, O. Trkin, R. Boyraz Seyhan. Antalya, 2014,
457-480.
Pernicka, E., F. Begemann, S. Schmitt-Strecker, H. Todorova, I. Kuleff. Prehis-
toric copper in Bulgaria: its composition and provenance. – Eurasia antiqua,
3, 1997, 41-180.
POROJANOV, K. Le site submerge d`Ourdoviza. – Thracia Pontica, 4, 1991, 109-
112.
ROUSSEVA, M. Thracian Cult Architecture in Bulgaria. Jambol, 2000.
Spassov, N., N. Iliev. Animal Remains from the Submerged Late Eneolithic-Ear-
ly Bronze Age Settlements at Sozopol (South Bulgarian Black Sea coast). –
Thracia Pontica, 5, 1995, 287-314.
Todorova, H. Die Anfänge der Metallurgie an der westlichen Schwarz-
meerküste. – In: The Beginnings of Metallurgy. Proceedings of the Interna-
tional Conference (Bochum, Deutsches Bergbau–Museum, Der Anschnitt,
Beiheft 9). Bochum, 1999, 237-246.
Tsetskhladze, G. Greek Colonisation of the Black Sea Area: Stages, Model
and Native Population. – In: The Greek Colonisation of the Black Sea Area.
Historical Interpretation of Archaeology. Ed. by G. Tsetskhladze. Stuttgart,
1998, 9-68.
VAGALINSKI, L. Barbarian Presence at Colonia Flavia Pacis Deultensium (SE
BG). – In: The Turbulent Epoch. New Materials from the Late Roman Peri-
od and the Migration Period. Vol. I. Ed. by B. Niezabitowska-Wiśniewska, M.
Juścinski, Łuczkiewicz, S. Sadowski. Lublin, 2008, 345-353; Chronology of

38
 Late Antique Fortifications of Deultum (archaeological data). ̶ In: Proceed-
ings of the First International Roman and Late Antique Conference „Cities,
Territories and Identities“, Plovdiv, 3rd – 7th October, 2016. Ed. by L. Vaga-
linski, M. Raycheva, N. Sharankov, D. Boteva (= Bulletin of the National ar-
chaeological institute with museum, 44). Sofia, 2018, 85-94.
VASILEVA, Sl. Column-kraters of the 5th century BC from Thrace (Based on finds
from Bulgaria). – In: The Bosporus: Gateway between the Ancient West and
East (1st Millennium BC-5th Century AD). Ed. by G. Tsetskhladze, S. Atasoy,
A. Avram, Ş Dönmez, J. Hargrave. Oxford, 2013, 129-143; Late classical pelike
from the necropolis of Apollonia Pontica. – In: Proceedings of the Interna-
tional Conference “Ancient Greek Necropoleis along the Black Sea Coast”,
Nessebar, October 4-7, 2012. Ed. by P. Kiyashkina, M. Damyanov, A. Bozkova,
P. Delev (= Nessebar, Vol. 4). Veliko Tarnovo, 2017, 167-182; An unknown
work of the painter of Athens 12592. – In: Stephanos Archaeologicos ad 80
annum professoris Ludmili Getov (= Studia Archaeologica Universitatis Ser-
dicensis. Supplementum VI). Ed. I. Valchev. Sofia, 2018, 109-116.
VELKOV, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Studies and Materials.
Amsterdam 1977; Archäologische Unterwasser Forschungen in Bulgarien. –
Klio, 27, 1986, 283-296; Le port de la colonie grecque Agathopolis. – Thracia
Pontica, 5, 1994, 105-112.
TZANEVA, M. Thrakisches Hügelgrab bei Kolokita. – Thracia Pontica, 2, 1985,
352-359.
ZANEVA, M. Die Thraker und Apollonia nach den Vorschungen der Hügelgrab-
mäler. – Thracia Pontica, 3, 1986, 166-173.

2. Средновековие
Акра. Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Ни-
кола при град Черноморец. Т. I. Съст. И. Христов. София, 2013.
АЛАДЖОВ, А., Ст. Стойчев. Археологически проучвания на късноантична
и средновековна крепост Ахтопол през 2018 г. – АОР през 2018 г. Со-
фия, 2019, 515-517.
АЛАДЖОВ, Д. Крепости и селища в Югоизточна България по време на
Първата Българска държава. – В: Архитектурата на Първата и Втората
българска държава. Материали. София, 1975, 121-136.
АЛАДЖОВ, Ж. Княз Борис и земите на юг от Балкана. – В: Християнската
култура в средновековна България. Съст. П. Георгиев. Велико Търново,
2008, 129-135; Някои бележки за границата между България и Визан-
тия през ІХ-Х век. – В: Археологически и исторически проучвания в Но-
возагорско. Т. 2. София, 2008, 187-189.
АЛАДЖОВ, Ж., М. Балболова-Иванова. Разкопки на късноантична и сред-
новековна крепост „Калето“ край Средец, Бургаска област. – АОР през

39
 2001 г. София, 2002, 129; Проучвания на късноантичната и среднове-
ковна крепост „Калето“ в гр. Средец, Бургаска област. – АОР през 2003 г.
София, 2004, 167-168.
Андреев, Й. Средновековната Парория и Манастирът на св. Григорий Си-
наит (въпроси на локализацията). – Епохи, 1993, № 2, 25-37.
АЯНОВ, Г. п. Стари монастири в Странджа. – ИБАИ, 13 (1939), 253-263; Ста-
ри манастири в Странджа. Принос към въпроса за местонахождението
на Синаитовия манастир. София, 1941; Стари пътища и селища край
тях през Странджа и Сакар. – ИБАИ, 15, 1946, 94-113.
БАЛБОЛОВА-ИВАНОВА, М. Дебелт VІІІ-Х в. – Векове, 1991, № 1-2, 50-55;
Фортификационно строителство на крепостта в местността „Калето“ в
град Средец, Бургаска област (предварително съобщение). – Археоло-
гия, 1995, № 3, 28-34; Монетите от крепостта в м. Калето в град Средец,
Бургаска област. – Минало, 1997, № 1, 36-40; Колективна находка от
железни оръдия на труда от средновековната крепост „Калето“ в град
Средец, Бургаска област. – БЕ, 1997, № 3-4, 177-183; Графити и врязани
знаци върху глинени съдове от средновековната крепост „Калето“ в
град Средец, Бургаска област. – Археология, 1999, № 1-2, 97-100; Кера-
миката от крепостта в град Средец като доказателство за търговски-
те ѝ връзки с Черноморското крайбрежие през VII-IX век. – ИНМБ, 3,
2000, 145-149; Материални следи от старобългарско присъствие на-
територията на община Средец, Бургаска област. – В: Плиска-Преслав.
Т. 8. Шумен, 2000, 252-254; Гробничен комплекс от могила „Тумбата“
при село Богданово, област Бургаска. – ИМЮИБ, 20, 2003, 9-16; Средно-
вековната църква и митница при с. Дебелт, Бургаска област, и ролята
им в българо-византийските отношения през IХ-Х – В: Годишник на
Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалност „Архео-
логия“. Т. I. (= Studia Archaeologica. Supplementum I. Сборник в памет на
д-р Петър Горбанов). София, 2003, 275-281; Дребни метални предмети
от късноантичната и средновековна крепост „Калето“ в град Средец,
Бургаска област. – ИМЮИБ, 21, 2005, 91-101.
Божилов, И., В. Гюзелев. История на средновековна България VII-XIV
век. София, 1999 (второ издание: София, 2006).
Борисов, Б. До тук стига България (Бележки по хронологията и развитие-
то на селищната мрежа в Южна България по времето на Първото бъл-
гарско царство). – В: Оттука започва България. Материали от втората
национална конференция по история, археология и културен туризъм
„Пътуване към България“ – Шумен, 14–16.05.2010 г. Ред. И. Йорданов.
Шумен, 2011, 231-251; Археологические свидетельства праболгарс-
кого присутствия на территории Южной Болгарии. – Поволжская ар-
хеология, 2012, № 2, 50-65; Археологически данни за българо-визан-
тийските отношения през Ранното средновековие от територията на

40
 днешна Южна България (VII – третата четвърт на Х в.). – Епохи, 2018,
№ 2, 373-382, 435-440.
БУБАЛОВ, И. Пътуващия град. Бургас, Черноморието и Странджа в средно-
вековните европейски и морски карти. Бургас, 2010.
Български средновековни градове и крепости. Т. 1. Градове и крепости
по Дунав и Черно море. Съст. Ал. Кузев, В. Гюзелев. Варна, 1981.
ВАКЛИНОВ, Ст. Формиране на старобългарската култура VI-XI в. София,
1977.
ГАГОВА, Кр. Селища в хинтерланда на южночерноморските градове през
XII-XIV в. – В: Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982,
130-136; Тракия през Българското Средновековие. София, 1995 (второ
издание: София, 2002).
ГЕОРГИЕВ, П. Българо-византийската граница при хан Омуртаг и Ерке-
сията. – В: Археологическии исторически проучвания в Новозагорско.
Т. 1. София, 1999, 131-140; Българският сарактон в Тракия. – Археоло-
гия, 2007, № 1-4, 192-205; Главнният път Византия-България до края
на VІІІ век. – В: Пътуванията в средновековна България. Материали от
първата национална конференция „Пътуване към България. Пътува-
нията в средновековна България и съвременният туризъм“. Шумен,
8-11.05. 2008 г. Велико Търново, 2009, 84-99; Дебелт и валът „Ерке-
сия“ в светлината на писмени, топонимични и археологически данни.
– ГНМБ, 5, 2015, 145-160; „Милеоните в Тракия“. Нова идентификация
и локализация. – В: Проф. Борис Борисов, ученици и приятели (= ВТУ и
българската археология, 2). Велико Търново, 2016, 539-548; Загадката
„Сидера“. Въпросът за границата между Византия и България до и след
покръстването“. – В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов
(1943–2012). Съст. В. Гюзелев. София, 2017, 229-249.
ГЕОРГИЕВ, Св. Амадей VI Савойски – Зеленият граф, и походите му срещу
Черноморското ни крайбрежие. София, 1929.
ГЕРГАНОВА, Д. Останки от манастир на остров „Св. Тома“. – ИНМБ, 4, 2002,
212-214.
ГОНИС, Д. Търново и крайбрежните митрополии и архиепископии (Ва-
рна, Месемврия, Созопол и Анхиало) през XIV в. – В: Търновска кни-
жовна школа. Т. 5. Велико Търново, 1994, 455-470.
ГОРИНА, Л. Походът на граф Амедей VI Савойски против България през
1366 -1367 г. – ИПр, 1970, № 6, 71-78; Материалы дневника Антония
Барбери по истории Болгарии и Византии в XIV в. – Byzantinobulgarica,
4, 1974, 229-251.
ГОРОВ, Г. Местонахождението на средновековна Парория и Синаитовия
манастир. – ИПр, 1972, № 1, 64-75.
Григоров, В., Р. Василев. Земленият вал Еркесията. – ГНАМ, 11, 2007, 160-
175.

41
ГРОЗДАНОВА, Г. Населението на Южно България VI-IX в. (НАИМ, Дисерта-
ции, 12). София, 2018.
ГЮЗЕЛЕВ, В. Очерк върху историята на град Несебър в периода 1352-1453 г.
– ГСУ-ФИФ, 64, 1972, № 3, 66-84; Chronicon Mesembriae (Бележки върху
историята на българското Черноморие в периода 1366-1448 г.). – ГСУ-
ИФ, 66, 1972-1973, 147-193; Училища, скриптории, библиотеки и зна-
ния в България XIII-XIV век. София, 1985; Образование и грамотност в
България през XII-XIV в. – ИПр, 1985, № 5, 21-45; Очерци върху истори-
ята на Българския Североизток и Черноморието (края на XII – начало-
то на XV в.). София, 1995; Три етюда върху българския XIV век. София,
2009; Съчинения в пет тома. Т. 4. Училища, скриптории, библиотеки и
знания в България XIII-XIV век. София, 2014; Спорът между България и
Византия за „царското владение Загора“ и последната война между тях
през 1364-1367 г. – В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов
(1943–2012). Съст. В. Гюзелев. София, 2017, 229-249; Седмокнижие за
средновековната история на България (IV – XV век). Кн. 1. Тълкувания
върху българското и европейското Средновековие. София, 2018.
ДАМЯНОВ, Ст. Проучванията в Дебелт – проблеми и перспективи. – В:
СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 91-93; Таможенный центр ІХ в. в
районе Дебелта (предварительное сообщение). – In: Bulgaria Pontica
Medii Aevi. T. ІІІ. Sofia, 1992, 247-253.
Димитров, Б. Българските пристанища в XIII и XIV в. според два средно-
вековни портулана. – Археология, 1979, № 1, 16-27; Созополските сред-
новековни манастири. – Векове, 1980, № 1, 77-81; Следи от прабългар-
ско заселване по Южното Черноморие. – В: Плиска-Преслав. Т. II. София,
1981, 215-217; Средновековна България и морето. – Море, 1981, № 2,
219-231; Първото българско царство и Южното Черноморие. – В: Сред-
новековна България и Черноморието. Варна, 1982, 57-66; Етнически
състав на странджанските черноморски селища. – В: СССб. Т. 1. Малко
Търново, 1984, 228-232; България в средновековната морска картогра-
фия XIV – XVII век. София, 1984; Някои моменти от историята на Стран-
джа през Средновековието в светлината на новооткрити документи. –
В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 85-90; Странджа през среднове-
ковието (IV-XV век). – В: Културно-историческо наследство на Стран-
джа–Сакар. Съст. В. Фол. София, 1987, 23-41; Странджа през Среднове-
ковието. – ИНИМ, 8, 1989, 21-52; Гранични крепости в Странджа. Ми-
леоните. – ИНИМ, 11, 2000, 63-70; За местонахождението на манастира
„Св. Апостоли“ в Созопол. – ИНИМ, 13, 2002, 101-102.
ДИМИТРОВ, Б. И. Петрински, К. Капелкова, В. Димова. Разкопки на мана-
стира “Св. Иван Предтеча” в Созопол 1992. – АОР през 1993 година. Со-
фия, 1994, 112; Разкопки на манастира „Св. Иван Предтеча“ на о. Свети
Иван. – АОР през 1994. София, 1995, 147.

42
ДИМИТРОВ, Б., Ат. Орачев. Пристанищната система по Западнопонтий-
ското крайбрежие (средата на ІІ – І хилядолетие пр.н.е.). – Археология,
1982, № 1, 1-11.
ДИМИТРОВ, Б., Кр. Стойчев. Каменни котви от Созополския залив. – Веко-
ве, 1976, № 1, 61-65.
ДИМИТРОВ, Б., К. Попконстантинов. Да докоснеш мощите на Кръстителя.
София, 2010.
Димитров, Д. Търговията с вино на Западночерноморския пазар през
ХІV в. – В: Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Людмил Спа-
сов. Велико Търново, 2009, 82-91; Имената на търговските кораби по
Западното Черноморие през ХІV в. по данни от нотариалните доку-
менти на Антонио ди Понцо (1360-1361 г.). – В: Щрихи към Балкан-
ското средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев
(= Studia balcanica, 27). София, 2009, 203-218; Галерите по Западното
Черноморие (ХІІІ-ХV в.). – В: Проблеми и предизвикателства на архе-
ологическите и културно-историческите проучвания. Сборник в чест
на 60-годишнината на Ив. Джамбов. Т. ІІ. Пловдив, 2009, 142-164; От-
ражението на климатичния фактор върху корабоплавателния ритъм
по Западното Черноморие (ХІІІ–ХV в.). – Bulgaria medieavalis, 1, 2010,
305-323; Нефовете в западночерноморския корабоплавателен тра-
фик (ХІІІ-ХV в.). – В: Четива за историята на културата на Балкани-
те. В помощ на университетското преподаване. Съст. М. Карамихова.
София 2011, 61-77; Аспекти на венецианско-генуезкото присъствие
по Западното Черноморие през ХІІІ – ХV в. – В: Балканите и светът:
modus concurrandi. Съст. Л. Симеонова (= Studia balcanica, 30). София,
2014, 125-142.
ДИМОВА, В. Манастирски комплекс „Св. Иван Предтеча“ в Созопол. – АОР
през 1985 г. Велико Търново, 1986, 179-180; Църквата „Св. Иван Предте-
ча” на манастира при Созопол. – ИНИМ, 9, 1992, 53-65; Църквите в Бъл-
гария през ХІІІ-ХІV в. София, 2008.
ДИМОВА, В., Б. Димитров, К. Капелкова, И. Петрински. Разкопки на мана-
стира „Св. Иван Предтеча” при Созопол. – АОР през 1990 година. Кюс-
тендил, 1990, 194-195; Разкопки на манастира „Св. Иван Предтеча” при
Созопол. – АОР през 1989 година. Ловеч, 1991, 164-165.
ДОЙКОВ, Д. Отново за надписа върху моливдовула, открит в Дебелт. –
ИНИМ, 11, 2000, 31-34.
ДРАЖЕВА, Ц. Сграфито керамика от средновековния Дебелт. – В: СССб. Т.
2/2. Малко Търново, 1984, 94-98; Мастерская по производству „сгра-
фито” керамики из Созополя. – Bulgaria Pontica Medii Aevi. T. III. Sofia,
1992, 293-301; Някои проблеми на градоустройственото развитие на
Дебелт в V-Х в. – ИНИМ, 11, 2000, 25-31; Епископските центрове на Юж-
ното българско Черноморие V-XV в. – центрове на християнската кул-

43
 тура. – ИНМБ, 4, 2002, 203-211; Нови данни за средновековното цър-
ковно строителство в Созопол (ІХ-ХVІІ в.). – ИМЮИБ, 2003, 45-52; Град-
ските центрове по южното българско Черноморие през VІІ-ХV век –
посредници между България и Византия. – Ниш и Византиjа, 3, 2005,
225-240; Манастирска църква с костница в Созопол. – В: Приноси към
българската археология. Т. 3-4. София, 2006, 79-83; Археологически
проучвания на късноантичната и средновековна крепост при Ахтопол
участък в УПИ ІІ 52, КВ.7 (по плана на града на улица Хр. Ботев, № 7). –
АОР през 2006 г. София, 2007, 491-493; Най-южната българска черно-
морска крепост Ахтопол. – В: Каварна – средище на българския севе-
роизток. Каварна, 2007, 211-221; Средновековният книжовен център
на остров „Св. Иван”. – Будител, 2012, № 2, 25-32.
ДРАЖЕВА, Ц., Д. Недев. Разкопки в старата част на Созопол. – АОР през
1994. София, 1995, 89-90.
ДРАЖЕВА, Ц., Д. Недев, Кр. Панайотова. Средновековна църква в залива
„Св. Парашкева”, Резерват „Ропотамо”, Община Приморско. – АОР през
2003. София, 2004, 209-210.
Златков, М. Стъклен медальон със сцената „Рождество Христово“ от Со-
зопол. – ИНМБ, 5, 2005, 183-189.
ЙОРДАНОВ, И. Непубликувани византийски оловни печати от Созопол в
колекцията на Националния исторически музей. – ИНИМ, 8, 1989, 79-
84; Печатите на комеркиарията Дебелт (= Поселищни проучвания, 2).
София, 1992; Византийски комеркиарии за България (681-971). – В:
Договори, хора, съдби. Съст. В. Павлов, Ст. Петкова, Р. Михнева. Варна,
2000, 17-24; Анхиало според данните на сфрагистиката (VІ–ХІІ в.). –
Bulgaria Mediaevalis, 1, 2010, 325-379.
ЙОРДАНОВ, И., Ат. Койчев, В. Мутафов. Средновековният Ахтопол VІ - ХІІ в.
Според данните на нумизматиката и сфрагистиката. – Нумизматика и
сфрагистика, 1998, № 2, 67-89.
Йорданов, Й. Пластична антропологична реконструкция по мъжки че-
реп от църквата „Св. Николай Чудотворец“, гр. Созопол, XIV в. – ГНАМ,
13, 2017, 469-472.
Каравълчев, В. Островният манастир „Св. Йоан Предтеча“ – една непро-
четена страница от църковната ни история. – Християнство и култура,
2014, № 3 (90), 93-103; Манастирът „Св. Йоан Предтеча“ край Созопол –
просопографски очерк. – История, 2015, № 2, 138-161; Св Йоан Предте-
ча - по следите на неговите свети мощи. Опит за изворова интерпрета-
ция на съдържанието наоткрития реликварий в старата църква на ма-
настира „Св. Йоан Предтеча” на едноименния остров срещу Созопол. –
Християнство и култура, 2015, № 3 (100), 21-30.
Класнаков, М. Две аспри на цар Теодор Светослав от нумизматичната ко-
лекция на РИМ – Бургас. – Известия на Бургаския музей, 6, 2018, 22-31.

44
Киселков, В. Средновековна Парория и Санитовият манастир. – В: Сбор-
ник в чест на Васил Златарски. София, 1925, 104-118; Григорий Синаит –
представител на мистицизма във Византия през ХІV в. София, 1928.
Ковачев, Г. Българските земи между Източна Стара планина и Странджа
през XII-XIV век. (Историко-археологическо проучване). Велико Тър-
ново, 2002.
КОЛЕДАРОВ, П. Политическа география на средновековната българска
държава. Т. 1-2. София, 1979-1989; За българо-византийската граница
в Тракия по 30-годишния мир от 814-815 г. – В: Българско Среднове-
ковие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф.
Иван Дуйчев. София, 1980, 55-61; Българската народност и държава в
Странджа-Сакар и прилежащите земи през Средните векове. – В: СССб.
Т. 1. Малко Търново, 1984, 196-217.
КОСТОВА, Кр. Спасителни археологически разкопки на обект „Eркесия“
и теренно археологическо наблюдение във връзка с реконструкция
на въздушна линия НН на ТП „Ресторант“ с. Дебелт, община Средец. –
АОР през 2014 г. София, 2015, 388-390.
КОСТОВА, Кр., М. Манолова-Войкова. Средновековна керамика от Ахто-
пол. – ИМЮИБ, 21, 2005, 101-113.
Костова, Р. Средновековните манастири в южната част на Западното
Черноморие: археология на проблемите. – В: Българското среднове-
ковие. Общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна
Каймакамова. Съст. Г. Николов, Ан. Николов. София, 2013, 511-535.
Коцева, Е. Една хипотеза за книжовната дейност в Парорийския мана-
стир. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 233-236.
КУЗЕВ, Ал. Средновековните пристанища и корабоплаване по българско-
то Черноморие. – Фар, 1981, 29-35.
ЛАЛЧЕВ, Др. По следите на легендарната Парория в Източна Тракия. – В:
Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. Т. 20.
София, 2014, 528-566.
МАНОЛОВА-ВОЙКОВА, М., Кр. Костова, Ц. Дражева. Средновековна кера-
мика от крепостта при с. Дебелт. – В: Хемимонт и Тракия VІІ-ХІV в. T. 1.
Ред. Д. Момчилов. Варна, 2007, 164-176.
Марков, Н. За император и за вяра. Походът на граф Амедей VI Савойски
на Балканите (1366-1367 г.) според Савойска хроника. Велико Търно-
во, 2019.
МИКЛАС, Х. Къде са отишли парорийските ръкописи? – В: Търновска кни-
жовна школа. Т. 5. Велико Търново, 1994, 29-43.
МОМЧИЛОВ, Д. Пътна и селищна система между Източна Стара планина
и „Еркесията” ІV-ХІV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход). Варна,
1999; Окопът „Еркесия“ и средновековните пътища в Карнобатско. –
Векове, 1990, № 4, 63-66; Към въпроса за структурата и периода на

45
 изграждането на „Еркесията“. – В: Доклади от Втора научна конферен-
ция „Местната култура в контекста на националната“. 25 май 2002 г.
гр. Средец, Бургаска област. Бургас, 2002, 120-136; Култура и политика
на Първото българско царство в Североизточна Тракия. Варна, 2007.
МОМЧИЛОВ, Д., Кр. Костова. Археологически разкопки на обект „Еркесия“,
подобект 05 в НАР „Деултум – Дебелт“ през 2004 г. – В: ХХІV среща на
музеите от Югоизточна България. Кн. 1. In memoriam Жана Чимбулева,
Красимир Калчев. София, 2005, 24-25; Проучвания на обект „Еркесия“,
подобект 05 в НАР „Деултум – Дебелт“. – АОР през 2005 г. София, 2006,
349-350; Проучвания на обект Еркесия, подобект 05 в НАР Деултум –
Дебелт. – АОР през 2006 г. София, 2007, 539.
Момчилов, Д., Кр. Костова, Ат. Каменаров. Пограничният окоп „Еркесия“
в Дебелт (по археологически данни). – ГНМБ, 5, 2015, 161-172.
НЕШЕВ, Г. Стари манастири в Странджа. – В: Културно-историческо на-
следство на Странджа–Сакар Съст. В. Фол. София, 1987, 144-149.
НИКОЛОВ, М. Манастирите на Св. Григорий Синаит. – В: България, бълга-
рите и Европа – мит, история и съвремие. Т. 5. Велико Търново, 2012,
74-84; Археологическо проучване в района на храма „Св. Успение Бого-
родично“, кв. Василико, гр. Царево. – АОР през 2012. София, 2013, 462-
463; Хусарите в Парория през XIV век. – ИНИМ, 24, 2012, 161-165; Ис-
ихазмът, св. Григорий Синаит и манастирите в Парория. Бургас, 2013;
Историята на една история: експедициите за търсене на Парория през
1984 и 1985 г. – Епохи, 2015, № 2, 489-493; Цар Иван Александър и ма-
настирите в Парория. – Във: Великите Асеневци. Съст. Пл. Павлов, Н.
Хрисимов, Н. Кънев. Велико Търново, 2016, 436-440; Писаното за лока-
лизацията на Парория. – ИНИМ, 28, 2016, 403-408.
ОвчАров, Д. Наблюдения и археологически разкопки на пограничния вал
„Еркесията“ в Южна България. – ГСУ-ФИФ, 63, 1970, № 3, 445-462.
Овчаров, Д., Ц. Дражева. Разкопки на крепостни стени – Созопол. – АОР
през 1984 г. Сливен, 1985, 253-254; Разкопки в Созопол. – АОР през
1985 г. Велико Търново, 1986, 171-172.
ОРАЧЕВ, Ат. България в европейските картографски представи до XIX век.
София, 2005; Парорийският манастир Света Богородица, край с. Воден,
Боляровска община. Ямбол, 2011; Изобретяване на двурогата котва. –
Годишник на Военноморския музей – Варна, 8, 2013, 31-55.
ОРАЧЕВ, Ат., В. Русинов. Средновековен гръцки портулан за Българското
Черноморие. – Palaeobulgarica, 1988, № 4, 76-91.
Панайотова, Кр. Средновековни обекти на територията на античния
некропол на Аполония в м. Калфата/Буджака – Созопол. – ИНМБ, 5,
2015, 173-182.
ПЕТРИНСКИ, И. Манастирът „Св. Иван Предтеча и Кръстител“ на о. Св.
Иван (1467/71 – 1629). – ИНМБ, 3, 2000, 9-15.

46
Петрински, И., И. Чокоев. За употребата на един тип керамични съдо-
ве от Созопол. – В: Приноси към българската археология. Т. V. София,
2009, 297-306.
Петров, П. Българо-византийските отношения през втората половина на
XIII в., отразени в поемата на Мануил Фил „За военните подвизи на
известния чутовен протостратор“. – ИИБИ, 6, 1956, 546-572.
ПОПКОНСТАНТИНОВ, К., Ц. Дражева, Р. Костова. Средновековен манастир
„Св. Йоан Предтеча“ на о. Св. Иван, Созопол. – АОР през 2008 г. София,
2009, 708-713; Средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ на о. Св.
Иван, Созопол. – АОР през 2009 г. София, 2010, 595-599; Средновеков-
ният манастир „Св. Никола“ в м. Червенка, с. Черноморец, община Со-
зопол. – АОР през 2009 г. София, 2010, 593-595; Средновековен мана-
стир „Св. Йоан Продром” на остров „Св. Иван”, Созопол. – АОР през 2011.
София, 2012, 481-483; Средновековен манастир „Св. Йоан Продром“ на
остров „Св. Иван”, Созопол. – АОР през 2012. София, 2013, 463-466; Ма-
настирът „Св. Йоан Подром” на остров Св. Иван в светлината на новите
археологически проучвания (2008-2013). – ИНМБ, 5, 2015, 209-217.
ПОПКОНСТАНТИНОВ, К., Ц. Дражева, Р. Костова, Д. Николова. Средновеко-
вен манастир „Св. Йоан Предтеча” на остров „Св. Иван”, Созопол. – АОР
през 2010 г. София, 2011, 500-504;
ПОПКОНСТАНТИНОВ, К., Р. Костова. Средновековен манастир „Св. Йоан
Продром” на остров „Св. Иван”, Созопол. – АОР през 2013. София, 2014,
550-553.
Попконстантинов, К., В. Плетньов, Р. Костова. Средновековен манастир
„Св. Йоан Предтеча“ на о-в Св. Иван – Созопол. – АОР през 2016 г. София,
2017, 625-628.
ПОПКОНСТАНТИНОВ, К., Р. Костова, М. Николов. Средновековен манастир
„Св. Йоан Предтеча“ на остров Св. Иван, Созопол. – АОР през 2018 г. Со-
фия, 2019, 416-418.
ПОПОВ, Ат. Укрепяване на границите на средновековната българска дър-
жава. – ВИСб, 1980, № 2,123-132; Странджанско-Сакарският район
през Средновековието. – ВИСб, 1982, № 6, 94-109; Средновековни кре-
пости в Странджа и Сакар. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 312-317;
Странджанско-Сакарския граничен район през Средновековието. –
В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 73-85.
РАБОВЯНОВ, Д. Извънстоличните каменни крепости на Първото българ-
ско царство (IX – началото на XI в.). София, 2011.
РАШЕВ, Р. Към въпроса за югоизточната Българска граница през VII-IX в. –
Векове, 1978, № 4, 48-53; Българската езическа култура VII-IX век. Со-
фия, 2008.
СТАНЕВ, К. Морето – неусвоеното пространство на Първото българско
царство. – История, 2007, № 2-3, 3-10; Монетната циркулация в ран-

47
 носредновековна Тракия, началото на VІІ – началото на ІХ век. – В:
Научни изследвания в чест на проф. дин Иван Карайотов по случай
неговата 70-годишнина (= Историкии, 4). Шумен, 2011, 115-131; Топо-
нимитe като извор за етнодемографските и политически последици
от аваро-славянските нашествия в Тракия в края на VІ и началото на
VІІ век. – Collegium Historicum. Т. I. София, 2011, 48-66; Тракия през Ран-
ното Средновековие. Велико Търново, 2012.
Стоименов, Д. Атлас на българските земи в европейската картографска
традиция (III-XIX в.). София, 2008.
ХРИСТОВ, И. Χρυσοσώτηρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хри-
сосотира при град Черноморец V-VІІ век. Т. 1-3. София, 2015-2019; Mare
Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанищни зони в провинция Хе-
мимонт V-VІІ век. София, 2018; За историята на остров (полуостров?)
Св. Тома в залива Аркутино (Предварително съобщение). – Известия
на Бургаския музей, 6, 2018, 9-21.
ХРИСТОВ, И., М. Манолова-Войкова, М. Попова, Т. Ангелов, К. Велковски.
Археологически проучвания на остров Св. Тома и неговата акватория.
– ИНИМ, 31, 2019, 97-150.
ЧАВРЪКОВ, Г. Българските манастири. Паметници на историята, култура-
та и изкуството. София, 1978.

Balbolova-Ivanova, M. A Contribution to the Research of the Early Medieval

Ceramics in Bulgaria – Archaeologia Bulgarica, 2000, № 1, 73-85.
BeŠevliev, V. Iriopotamos – Ropotamo. – Linguistique balcanique, 1987, № 1,
61-62; Sprachliches aus byzantinischen Bleisiegeln. – Jahrbuch der österre-
ichischen Byzantinistik, 30, 1981, 63-74.
Dimitrov, B. I monasteri di Sozopol nei secoli XIII – XV. – Byzantinobulgarica,
7, 1981, 277-282.
Dimitrov, D. The Periculum Gentium (Peril of Piracy) Factor and Its Influence
on Navigation in the Western Black Sea Region in the Fourteenth Century. –
In: Readings in the History and Culture of the Balkans. Ed. M. Karamihova.
Sofia, 2010, 59-73; The Role of the West Black Sea Ports in Navigation and
Commerce, 13th – 15th Centuries. – In: Proceedings of the 22nd Interna-
tional Congress of Byzantine Studies Sofia, 22 – 27 August 2011. Vol. I. Ple-
nary Papers. Sofia, 2011, 451-472; The Everyday Life of a Western European
Noble on the Bulgarian Black Sea Coast: the Case of the Green Count. – Bul-
garia mediaevalis, 2, 2011, 637-663.
Gagova, Kr. Bulgarian-Byzantine Border in Thrace from the 7th to the 10th Cen-
tury (Bulgaria to the South of Haemus). – Bulgarian Historical Review, 1986,
№ 1, 66-77.
Gjuzelev, V., J. Koder. Das Prodromos Kloster von Sozopol und die dort aufge-
fundene spätbyzantinische Grabinschrift. – In: ΛΙΘΟΣΤΡΩΤΟΝ. Studien zur

48
 byzantinischen Kunst und Geschichte. Festschrift für Marcel Restle. Stutt-
gart, 2000, 93-105.
Jordanov, I. Corpus of Byzantine seals from Bulgaria. Vol. I-III/1-2. Sofia,
2003-2009.
KAMPERIDIS, L. The Greek monasteries of Sozopolis, XIV-XVII centuries. Thes-
saloniki, 1993.
Koledarov, P. West Black sea coast ports in the late middle ages (14th-16th c.)
listed on nautical charts. – Études historiques, 5, 1970, 241-272.
Kostova, R. ‘Bypassing Anchialos’: The West Black Sea coast in naval cam-
paigns 11th to 12th c. – In: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на
акад. В. Гюзелев. София, 2006, 579-597.
Külzer, A. Unbekanntes Ostthrakien: Byzantinische Forschungen im Gebiet
zwischen Ägäis, Propontis und dem Schwarzen Meer. – Περί Θράκης, 4 ,
2004, 51-68; Ostthrakien (Eurōpē) (= Tabula Imperii Byzantini, XII). Wien,
2008; Byzantinische Festungen im Grenzgebiet der thrakischen Provinzen
Eurōpē und Haimimontos. – Bulgaria Mediaevalis, 1, 2012, 3-20.
Oikonomides, N. Tribute or Trade? The Byzantine-Bulgarian Treaty of 716. –
In: Studies on the Slavo-Byzantine and West-European Middle Ages. In me-
moriam Ivan Dujčev (= Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia,
I). Sofia, 1988, 29-31.
Orachev, At. Bulgaria in the European Cartographic Concepts Until XIX Cen-
tury. Sofia, 2005.
Popkonstantinov, K., R. Kostova. Medieval monasteries on the West Black
Sea coast. – Encyclopaedia of the Hellenic World, Black Sea, 2008 URL:
<http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10647>
Soustal, P. Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos) (= Tabula Imperii
Byzantini, VI). Wien, 1991.

3. Османско владичество. Възраждане (XV-XIX в.).

Ангелова, Д. Демографско развитие на българското черноморско край-
брежие през ХІХ век (до 1878 г.). София, 2013.
Бешевлиев, Б. Споменаването на окопа „Еркесия“ и „оногундури“ в ста-
ри карти от началото на XVIII в. – В: Българско Средновековие. Бъл-
гаро-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуй-
чев. София, 1980, 113-117; Печатни карти, изобразяващи Черно море
и западното му крайбрежие от XV до XIX век. (Сравнителен преглед)
– ИНМВ, 31, 1980, 13-137.
ВЪЛКОВ, Г. Българското опълчение. Формиране, бойно използване и ис-
торическа съдба. София, 1983.
ВЪЛЧЕВ, Й. Маринчо Страшния. – Народна младеж, №. 299, 18. XII. 1983
(Приложение „Странджа – Сакар“, № 11).

49
ГЕНОВ, Ц. Странджанският край и руско-турските войни през XIX в. –
ВИСб, 1984, № 1, 156-163; Странджанският край и руско-турските вой-
ни през XIX в. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 99-106.
Георгиев, И. Локализация на селището Бенли в пътеписите от XVIII – XIX
век. – ИНМБ, 4, 2002, 231-235.
ГЕОРГИЕВА, ц., Н. Генчев. История на България XV-XIX век. София, 1999.
ГРАМАТИКОВ, Г. Хасковския край в известията на чужди пътешественици.
– ИМЮИБ, 1, 1976, 115-126.
ГРОЗДАНОВА, Е. Промени в поселищната система и демографския облик
на Елховския край през XV-XVII в. – ИПр, 1979, № 6, 108-121; Българ-
ската народност през ХVІІ век. Демографско изследване. София, 1988.
ГРОЗДАНОВА, Е., Ст. Андреев. Българите през XVI век. По документи от
наши и чужди архиви. София, 1986.
Данова, П. България и българите в италианската географска книжнина
(XIV-XVI век). София, 2010.
ДОЙНОВ, Ст. Преселнически движения от българските земи по време на
руско-турските войни през първата половина на XIX в. – В: Българско-
то Възраждане и Русия. София, 1981, 290-316. Странджа-Сакар в годи-
ните на Руско-турската война от 1828-1829 г. – В: Културно-историче-
ско наследство на Странджа–Сакар. Съст. В. Фол. София, 1987, 73-83.
ДУЙЧЕВ, И. За пътуването на Карл XII Шведски в България. – Родина, II,
1939-1940, № 1, 170-171.
Елдъров, Св. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята
на Българската католическа църква от източен обред. София, 1994.
ЙОСИФОВА, М. Нови паметници от Странджа (Керамика от акваторията
Урдовиза ХV-ХІХ в.). – ИНИМ, 7, 1988, 121-133.
КЕРЕМИДЧИЕВ, Я. Левски в Странджа? – Черноморски фронт, № 6788,
19. II.1969; Печати на български обществени институции в Странджа
през Възраждането. – В: България 1300. Институции и държавна тра-
диция. Т. 2. София, 1982, 643-650; Априлското въстание през 1876 г. и
Бургаския край. – ИМЮИБ, 13, 1990, 103-127; Опазване на народност-
ното съзнание и трансформирането му в национално сред българско-
то население в Странджа през XVIII и XIX в. – ИМЮИБ, 14, 1991, 89-125;
Истината за Васил Левски и Бургаския край чака изясняване. – Черно-
морски фар, ІХ, № 39, 17. II. 1995; Църквата „Успение Богородично“ в
град Малко Търново: 1830-1913. Малко Търново, 1996; Васил Левски
в Бургас и Бургаския регион. – Бургас днес, VІІ, № 1013, 17. II. 1996;
Посещението на Васил Левски в Бургас и Цариград. – Свободен бряг,
VІІІ, № 7, 19-25. II. 1999; Освобождението на Малко Търново. Юбилеен
сборник. Велико Търново, 2013.
КЕРЕМИДЧИЕВ, Я., Р. Калева-Инджиева. Участие на населението от Бурга-
ския край в Опълчението и ролята на опълченците в обществено-по-

50
 литическия живот на окръга след Освобождението. – ИМЮИБ, 2, 1979,
143-167.
КЛАСНАКОВ, М. Монети на ерцхерцогство Австрия, херцогство Прусия
и Свещената Римска империя в колективна находка от гр. Ахтопол.
– ЖИАИ, 2013, № 2, 160-166; Монети на Жечпосполита в колективна
находка от гр. Ахтопол. – ЖИАИ, 2013, № 3, 132-141; „Льовенталери“
в колективна монетна находка от гр. Ахтопол. – НСЕ, 9, 2013, 143-150;
Колективна находка със сребърни монети от XV-XVIII в., намерена в
Бургас. – НСЕ, 9, 2013, 151-156; Колективна монетна находка от м. Аба-
джиев чифлик, гр. Бургас. – ИМЮИБ, 26, 2014, 98-104; Колективна на-
ходка с руски монети от с. Горно Ябълково, Бургаско. – НСЕ, 11, 2015,
119-123; Пет рядко срещани в българските земи късносредновековни
монети (XVI-XVII в.) от състава на Ахтополското съкровище. – НСЕ, 12,
2016, 117-123.
КОСЕВ, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. История на Априлското въстание 1876. Со-
фия, 1976.
Кръстев, Кр. Казашките нападения по южното българско Черноморие
през XVII век (по нумизматични данни). – ВИСб, 2012, № 2, 47-53; По-
литически и икономически аспекти на кризата в Османската империя
в периода 1585-1648 г. (по нумизматични данни). Шумен, 2015.
МАРКОВ, Н. Предварително проучване върху желязодобива на Малък
Самоков през Османския период. – СССб. Т. 4/6. Малко Търново, 1984,
327-334.
Милков, Т. Описание на Бунархисарската кааза. – Македония, ІV, № 56, 8.
VII. 1870; Антим. Първи български екзарх, животът и духовно-общест-
вената му дейност. Биографически очерк. Пловдив, 1899.
МИХАЙЛОВ, К. Записки за мисията на отците възкресенци в Малко Тър-
ново. Посвещава се на 150-годишнината от началото на мисията на
Конгрегацията на възкресенците в България. Варна, 2013.
Михнева, Р. Нови моменти в търговията между Балканите и Северното
Причерноморие (средата на ХVІІ – средата на ХVІІІ в.). – В: Българите
в Северното Причерноморие. Т. 4. Велико Търново, 1995, 137-146.
МОМЧИЛОВ, К. Странджанската буна. – В: СЕРАФИМОВ, И. Република на
младостта. София, 1983, 101-113.
НИКОЛОВ, М. Бележки за няколко колективни монетни находки от южно-
то Черноморие от XVII в. – Известия на Бургаския музей, 6, 2018, 32-39.
Овчаров, Н. Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие
(ХІV-ХІХ в.). По данни от рисунки-графити в църквите на Несебър. Со-
фия, 1992.
Парижков, П. Роден съм да умра за отечеството! Учителят и книжарят Яни
Д. Рододарович. – Във: Възрожденски книжари. София, 1980, 188-193.

51
ПЕТКОВ, И. Двойното освобождение на Малко Търново от турско робство.
– Море, XII, 2004, № 1-2, 14-16.
Петракиев, И. Неизвестен вид капаче за териак от Ахтопол. – НСЕ, 12,
2016, 225-232.
ПЕТРОВ, П. Съдбоносни векове за българската народност. Края на XIV в. –
1912 г. София, 1975.
ПОРОЖАНОВ, К. Потъналият кораб при Урдовиза (предварителни бележ-
ки). – ИНМБ, 3, 2000, 149-155.
ПОРОЖАНОВ, К., Х. Ангелова, К. Бъчваров, К. Димитров. Българо-амери-
канска подводна археологическа експедиция „Урдовиза“ 2001 (Втори
сезон 01.09.–10.10.2002 г.). – АОР през 2001 г. София, 2002, 138-140; Бъл-
гаро-американски черноморски археологически проект. Разкопки на
потънал кораб край Китен. Сезон 2002. – АОР през 2002 г. София, 2003,
141-143.
ПОРОЖАНОВ, К., Х. Ангелова, К. Бъчваров. Българо-американска подвод-
на археологическа експедиция. Разкопки на потънал кораб край Ки-
тен, еезон 2003. – АОР през 2004 г. София, 2004, 213-216.
РАЙЧЕВСКА, Цв. Вакъфите в Странджа. – ИМЮИБ, 13, 1990, 57-73; Учре-
дяване и административно-териториален обхват на каза Пиргос. –
ИМЮИБ, 18, 1995, 117-135; Бележки върху топонимията в района меж-
ду Бургас и Созопол според дарителски акт от 1493 г. – ИНМБ, 3, 2000,
155-162.
РАЙЧЕВСКИ, Ст. Овцевъдството в Странджа (XVIII – първата половина на
XX в.). – ИМЮИБ, 8, 1985, 153-182; Принос към етническата и демо-
графска характеристика на Странджа (от края на XV в. до 1878 г.). –
ИМЮИБ, 11, 1988, 73-86; Източна Тракия. История, етноси, преселения
XV-XX в. София, 1994 (второ издание: София, 2002).
СЕФТЕРСКИ, Р. Българската нация в етнографските карти за Европейска
Турция в навечерието и по време на Освободителната война. – В: Ос-
вобождението на България и развитието на българската духовна кул-
тура. София, 1979, 41-55.
ТОДЕВ, И. Българското просветно и църковно-национално движение в
Одринска Тракия до Кримската война. – ИПр, 1982, № 6, 68-81; Отра-
жението на Великденската акция (3 април 1860) върху българското
национално движение в Одринска Тракия. – Векове, 1983, № 3, 19-26;
Едно пътуване в Тракия през есента на 1829 година. – В: СССб. Т. 2/2.
Малко Търново, 1984, 106-114; Българското духовно-национално дви-
жение в Одринска Тракия (до 1878 година). – В: Културно-историческо
наследство на Странджа–Сакар. Съст. В. Фол. София, 1987, 84-96; Васил
Левски и комитетското дело в Одринска Тракия. – Във: Васил Левски
1837-1987. Изследвания. София, 1987, 213-233; Екзархийското дело в

52
 Одринска Тракия. – Известия на Института за история, 30, 1990, 5-34;
Българското национално движение в Тракия 1800-1878 г. София, 1994.
ТОНЕВ, В. Гъркоманите по българското Черноморие през Възраждането.
БЕ, 1993, № 2, 32-45.
ТОНЕВ, В. Българското Черноморие през Възраждането. София, 1995
Тютюнджиев, И. Казашки военни акции по българското Черноморие
през първата половина на ХVІІ век. – В: Българите в Северното При-
черноморие. Т. 3. Велико Търново, 1994, 113-116.
ХРИСТАКИЕВ, Вл. Героичният югоизток. – Море, 1983, № 1, 174-189.
ЩЕРИОНОВ, Щ. Гърците по българските земи през XVIII–XIX век (до 1878 г.).
Историко-демoграфска характеристика. София, 1998; Южното Черно-
морие през Възраждането (стопанско-историческа характеристика).
София, 1999; Противоречивостта в българската и гръцката историог-
рафия по проблема за гръцкото етническо присъствие в българските
земи през Възраждането. – Население, 2003, № 1-2, 98-122; Миграция-
та на гръцкото население, обитаващо българските земи през XVIII-XIX
век (до 1878 г.), Велико Търново, 2009.
ЯНКОВ. Г. [Сто и тридесет] 130 години от Руско-турската война (1877-
1878) и 130 години от Освобождението на град Средец. Бургас, 2008.

4. Странджанският край през периода 1878-1944 г.

Аксунов, М. История на Католическата църква от източен обред в Бълга-
рия. От времето на съединението на част от българския народ с Като-
лическата църква. София, 2008.
АНГЕЛОВ, И. Някои въпроси за управлението на войските на 3-та армия
през Балканската война 1912-1913. – ВИСб, 1980, № 1, 176-182.
АПОСТОЛОВ, С. За свободата на Тракия. Бургас, 2002; Тракия, изконна
българска земя, напоена с кръвта на предците ни. Бургас, 2002; Бал-
канската война и трагедията на българите в Източна Тракия. Бургас,
2013; Преображенското въстание и прокудените българи от бащини
край. Бургас, 2013.
АРНАУДОВА, М. Илинденско-Преображенското въстание в Странждан-
ския край. – ИДА, 42, 1981, 267-277.
Балканската война 1912-1913. Военните действия в Тракия до Чатал-
джанското примирие. Прев. от немски Д. Михов. София, 1914.
Българските бежанци в Бургас и региона 1878-1945 г. Велико Търново,
2018.
ВАТАШКИ, Р. Старозагорската епархия в защита на православието (20-те
и 30-те години на XX век). Историческо изследване. Шумен, 2003; Бъл-
гарската православна църква и римокатолическите мисии в България
(1860 – 30-те години на XX век). Църковно-историческо изследване.

53
 Шумен, 2005; Католическата пропаганда в Сливенска епархия (20-
те и 30-те години на XX век). Историческо изследване. Шумен, 2005;
Българската православна църква и римокатолическата пропаганда в
България и на Балканите (IX в. – 30-те години на XX век). Църковно-ис-
торическо изследване. Велико Търново, 2011.
ВЕЛИЧАВА епопея на народната борба. Летописни страници от история-
та на България и Средецкия край (1923-1989). Съст. Петко Русев. Бур-
гас, 2010.
Войната между България и Турция 1912-1913 г. Т. I-VII. София, 1928-1937.
ВОЙНИКОВ, Д. Българите в най-източната част на Балканския полуостров –
Източна Тракия. София, 2002 (второ издание: София, 2009).
Георгиев, Л. За просветното дело на българите в Одрин и мястото на от-
ците възкресенци в него. – История, 2013, № 6, 465-475.
ГОРОВ, Г. Вдъхновен борец за свобода. – Странджа, № 10, 23. XII. 1983; Пе-
чатницата в „Ясна поляна“ (създадена през 1906 г.) – АБВ, № 47, 23. XI.
1982.
ДИМИТРОВ, Г. Настаняване и оземляване на българските бежанци (1919-
1939). Благоевград, 1985.
ДИМОВ, Н. Създаване и дейност на комитета „Единство“ в Хасковския ок-
ръг. 1878-1879. – ВИСб, 1975, № 4, 262-265.
Драганов, С., К. Момчилов. Тодор Грудов. Биографичен очерк. София,
1966.
Елдъров, Св. Католиците в България 1878-1989. Историческо изследва-
не. София, 2002.
ИВАНОВ, Хр. Временното руско управление и изграждането на местните
органи на управление в Странджанско-Сакарския край. – В: ССС Т. 2/2.
Малко Търново, 1984, 115-117.
Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Подготовка на въс-
таническата армия и ход на бойните действия. Предг. Св. Елдъров. Со-
фия, 2003.
История на БКП в Бургаски окръг 1894-1944. Съст. С. Добрев, Ставри, З.
Ангелова, Г. Георгиев, Г. Горов, Горо, Г. Томов. София 1966.
Канавров, Д. Напред, на нож! Бойни действия в Източна Тракия и по
Черноморското крайбрежие през Балканската война. Военни и морал-
но-психологически аспекти. София, 2015.
КАРАЙОВОВ, Т. Материали за изучаване на Одринския вилает. – СбНУНК,
19, 1903, № 7, 1-192 (Отделен отпечатък: София, 1903).
КЕРЕМИДЧИЕВ, Я. Икономическо положение на населението в Малко-
търновско преди Илинденско-Преображенското въстание. – ИБИД,
27, 1970, 292-312; Към историята на археологическото дружество
„Дебелт“ в Бургас. – ИМЮИБ, 1, 1976, 209-231; Отражение на Войниш-
кото въстание в Странджа. – ВИСб, 1979, № 1, 136-143; Освобождение

54
 на Малкотърновския край от османско иго. – ИМЮИБ, 6, 1983, 73-80;
Към въпроса за освобождението на Югоизточна България от османско
иго. – ИМЮИБ, 10, 1987, 93-117; Съединението и Бургаският край. –
ИМЮИБ, 11, 1988,149-171; Начало на Българския периодичен печат и
книгопечатане в град Бургас и района. – ИМЮИБ, 15, 1992, 157-169; Ос-
вобождението на Малко Търново. Бургас, 1993; Българи от Странджа –
турски войници, дезертирали през Балканската война /1912-1913/. –
ИМЮИБ, 16, 1993, 263-283.
Кертев, Г. Поляци и българи. Делото на отците възкресенци в Одрин
1863-1918. София, 1936.
КРАЛЕВ, Кр. Илинденско-Преображенското въстание в Странджа плани-
на. – ИПр, 1983, № 3, 14-22; Паметници и паметни места за Илинден-
ско-Преображенското въстание в Странджанския край. – МПК, 1983,
№ 4, 16-17; Някои аспекти относно бойно-оперативните действия на
Септемврийското въстание през 1923 година в Странджанския край. –
В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 137-164.
МАДЖАРОВ, П. Въстанието в Одринско 1903. София, 2004; Да положиш
душата си за народа. Български свещенослужители участници в осво-
бодителното движение на Одринско (1895-1913). София, 2007.
Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя
1912-1913 г. София, 1989; България в Балканския съюз срещу Осман-
ската империя 1911-1913 г. София, 2012.
МИЛЕТИЧ, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 година. Со-
фия, 1918.
Националноосвободителните борби на българите от Македония и
Одринска Тракия през Балканската война (1912-1913). София, 1994.
Николов, Б. Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски
справочник, София, 2001.
Орманджиев, И. Приноси към историята на въстаническото движение
в Одринско 1895-1903. Т. 1. Георги Кондолов и дейността му в Стран-
джанското въстание. София, 1927; Т. 2. Борбата на Бунархисарския ра-
йон. София, 1929; Т. 3. Революционното движение в Малкотърновския
район. София, 1933; Т. 4. Освободителната борба в Лозенградския район.
София, 1941.
Падането на Лозенград. Описание на големите сражения при с. Петра,
Селиолу, Гечкенли, Кавакли и Лозенград. Шумен, 1913.
Петков-Парорийски, И. Борбите на българите от Малко Търново и
неговата покрайнина за консолидиране и освобождение от турско
робство. – Известия на Тракийския научен институт, 8, 2008, 165-182.

55
Петров, Т. Въоръжената борба на ВМОРО в Македония и Одринско (1904-
1912). София, 1991; Нелегалната армия в Македония и Одринско
(1899-1908 г.). София, 1993.
ПОПОВА, З. Горското кооперативно движение в Странджанския край до
9.IX.1944 г. – ИДА, 11, 1966, 130-139; Български корабоплавателни дру-
жества в град Бургас (1892-1944). – ИМЮИБ, 13, 1990, 173-187.
РАЙКОВ, Г. Превземането на Царево. 100 г. от Илинденско-Преображен-
ското въстание. – Море, 2003, № 7-8, 10-11.
РАЙЧЕВСКИ, Ст. Настаняване на бежанците във Василиковско (Мичурин-
ско) и Малкотърновско. – ИМЮИБ, 6, 1987, 81-89; Отците възкресенци
в Тракия. – Тракия, 1991, № 3-4, 98-105; Гонения на българите в Ма-
кедония и Одринско 1904-1906. София, 2011; Горските кооперации в
Странджанския край 1922-1944. Бургас, 2012; Етническото прочиства-
не на българите в Източна и Западна Тракия и Мала Азия (1903 –
1913 – 1923). София, 2013.
Революционната борба в Бургаски окръг 1891-1944. Енциклопедия.
Съст. Г. Томов, С. Добрев. София, 1978.
РУСЕВ, П. Бойците от Средецка околия в Отечествената война. Бургас,
2005.
СТАМБОЛИЕВ, Д. Въстанието в Странджа и турските зверства. Бургас,
1903.
Стателова, E., Стойчо Грънчаров История на нова България 1878-1944.
София, 1999.
Стоянова, В. Изселвания на българите от Турция след Балканските вой-
ни (1913-1945). – В: Миграции от двете страни на българо-турската
граница: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия.
Съст. В. Ганева-Райчева, М. Елчинова, М. Златкова, Н. Вуков. София,
2012, 13-20.
Страшимирова-Танева, В. Преображенските войводи: Георги Кондо-
лов, капитан Стамат Икономов. София, 2003.
Тодев, И. Съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес в Од-
ринска Тракия. – ВИСб, 1988, № 3, 34-50; Единство на българските
възрожденски процеси в Мизия, Тракия и Македония. – В: Национал-
но-освободителното движение на македонските и тракийските бълга-
ри 1878-1944. Т. 1. София, 1994, 13-36.
Томов, Г. Класовото работническо движение в Странджанския край в го-
дините преди и в началото на Втората световна вайна /1936-1942/.
– В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 170-181.
ТРИФОНОВ, Ст. Български проучвания за народонаселението на Тракия.
– Векове, 1976, № 5, 48-55; Бежанският въпрос в българо-турските
отношения (1913-1918). – ИБИД, 37, 1985, 169-203; Тракия. Админи-

56
 стративна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. София,
1992.
УРУМОВА, Р. Участие на населението на Бургаски окръг в първото бъл-
гарско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. –
ИМЮИБ, 16, 1993, 283-305.
Филчев, И. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. Со-
фия, 2007.
Фичев, Н. Балканската война 1912-1913. Преживелици, бележки и доку-
менти. София, 1940.

IV. Етнография. Фолклор

АНГЕЛОВА, Р. Игра по огън. Нестинарство. София, 1955.

АРНАУДОВ, М. Нестинари, Герман и техният цикъл. – СпБАН, 4, 1912, 1-222;
Обичаи и песни от Източна Тракия. София, 1913; Нови сведения за нес-
тинарите. – СпБАН 14, 1917, 43-100; Студии върху българските обреди и
легенди. Ч. I. Нестинарите в Тракия. София, 1924; Очерки по българския
фолклор. София, 1934; Очерци по българския фолклор. Т. 1-2. София,
1968-1969; Студии върху българските обреди и легенди. Т. 1. София,
1971; Очерци по българския фолклор. Т. 1-2. София, 1996.
АСЕНОВА, М. Жизнен цикъл на община Царево като туристическа дести-
нация. – ГСУ-ГГФ, 105/2, 2013, 367-380.
АТАНАСОВА, Ст. Нестинарските икони – източник на вяра за нестинарите.
– В: Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век. XII национална
научна конференция с международно участие. София, 2015, 584-589.
БАЙЧЕВ, Боян. Из езиковата карта на Странджа и Сакар. – В: СЕРАФИМОВ,
И. Република на младостта. София, 1983, 140-145.
БАЙЧИНСКА, Кр., В. Ванчева. Нестинарството в България – традиция и съ-
временност. – Философски алтернативи, 2011, № 4, 165-182.
БЕРБЕРОВА, К. Странджански народни песни. Сливен, 2000.
Бечева, Н. Местните имена в Грудовско (Средецко). София, 1998.
БОГДАНОВА, Л. Мотивът за предопределената смърт в българския песе-
нен фолклор. – Известия на Етнографския институт с музей, 16, 1975,
207-264.
БОКОВА, И. Тракия – географска област, политически граници и символни
територии. – В: Миграции от двете страни на българо-турската грани-
ца: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия. Съст.
В. Ганева-Райчева, М. Елчинова, М. Златкова, Н. Вуков. София, 2012,
220-236.

57
БОЯДЖИЕВ, Т. За квантитета на меките съгласни в Странджанския говор.
– В: Езиковедски проучвания в чест на акад. Владимир И. Георгиев. Со-
фия, 1980, 398-401.
БУБАЛОВ, И. За една песен и едно предание от Странджанско. – Родна реч,
1982, № 2, 51-52; Иманярски и хайдушки предания. София, 2011.
БУКОВИНОВА, В. Към проблема за развитието на коларството в Бургаска
област и някои села от окръга в края на XIX и началото на XX в. – ИМЮ-
ИБ, 6, 1983, 89-109; Конопът в народния бит на Странджа. – В: СССб.
Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 235-241; Народни начини за лечение на
някои рани в Бургаско. – ИМЮИБ, 8, 1985, 173-180; Принос към етно-
графията на Странджанския край: Теренни проучвания за растени-
евъдството в с. Граматиково, Малкотърновско. – Архив за поселищни
проучвания, 1, 1994, 61-77; Исикийски лакърдийки. Хумор от Стран-
джа. Кн. 1. Бургас, 1996; Исикийски лакърдийки. Бит, език и култура от
близкото минало. Хумор от Странджа. Бургас, 2018.
ВАКАРЕЛСКИ, Д. Акад. Стефан Младенов и тракийските диалекти. – БЕз,
1981, № 4, 338-340.
ВАКАРЕЛСКИ, Хр. Бит на тракийските и малоазийските българи. София,
1935; Веществена народна култура в Странджанската област. – В: Ком-
плексна научна Странджанска експедиция през 1955 година. Доклади
и материали. София, 1957, 217-256; Мъжкото облекло на българите в
Тракия (Източните Родопи, Странджанско, Одринско, Лозенградско,
Визенско, Беломорска Тракия ) според снимки на политически за-
творници от 1903. – СбНУН, 50, 1963, 41-85; Етнография на България.
София, 1974.
ВУКОВ, Н. „На граничната бразда” – политики, практики, следи в паметта.
– БФ, 2013, № 2, 186-216.
ГЕОРГИЕВА, Ив. Един старинен култ в междуречието на Струма, Места,
Родопите и Странджа. – Родопски сборник. Т. 3. София, 1972, 159-174;
Българска народна митология. София, 1983 (второ издание: София,
1993; трето издание: София, 2013); Характер и специфика на тради-
ционната духовна култура на населението на Странджа. – В: СССб. Т.
1. Малко Търново, 1984, 243-246; Нестинарството в България. – Във:
Втори международен конгрес по българистика. Т. 10. Етнография. Со-
фия, 1987, 39-51; Нестинарството в Странджа. – В: Културно-историче-
ско наследство на Странджа-Сакар. Съст. В. Фол. София, 1987, 105-114;
Константин Великий – император и святой. – В: Славянские этюды.
Сборник к юбилею С. М. Толстой. Москва, 1999, 161-170; Нестинар-
ството в България. Нестинарство… без нестинари. – Хемус, 2000, № 4,
32-36; Нестинарството в Крим. – БЕ, 2003, № 2-3, 9-29; Нестинарството
между двете световни войни. – БФ, 2005, № 4, 5-26.

58
ГЕОРГИЕВА, Ив., Кр. Стоилов. Южна Странджа. Наблюдения върху съвре-
менното състояние. – В: Етнически и културни пространства на Балка-
ните. Сборник в чест на проф. дин Цветана Георгиева. Ч. II. Съвремен-
ност – етноложки дискурси. София, 2008, 41-74.
ГЕРДЖИКОВА, Д. Традиционни съоръжения за запазване на зърнени хра-
ни в Странджа. – ИМЮИБ, 7, 1984, 223-233.
ГОРОВ, Г. Селища и население в Странджа. – В: Комплексна научна Стран-
джанска експедиция през 1955 година. Доклади и материали. София,
1957, 17-72; Странджански фолклор (= СбНУН, 57). София, 1983.
ГРЕБЕНАРОВА, С. Към характеристиката на традиционната празнич-
но-календарна система в Странджа. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново,
1984, 1984, 191-198.
Грудев, Ст. От Странджа до Видин. Пътепис. София, 1948; Контранести-
нари. – Изгрев, № 1151-1152, 6-7. VII. 1948; Трудоваци върху жарава.
– Трудово дело, 1948, № 2-3.
Гълъбов, И. Приноси към изучаването на странджанската топонимия.
– В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 година.
Доклади и материали. София, 1957, 99-155.
Денят на нистинарското тайнство. – Вечерна бургаска поща, № 1736-
1737, 5 и 7. VI. 1934.
Добран. Нестинарските игри. – Житно зърно, 1925, № 1, 6-13; № 2-3, 61-
68; № 4, 114-122.
ДРАЖЕВА, Ц. Константин велики, култът към слънцето и огъня и бъл-
гарският магически обряд – нестинарство /танц върху жива жарава/.
– Ниш и Византиjа, 5, 2007, 485-494.
ДЮЛГЕРОВ, Кр. Топоними и хидроними в лексикалния фонд на населе-
нието от крайморска Странджа. – В: Морето – граница или врата. Голя-
мата вода. Бургас, 2013, 31-33.
ЖЕКОВ, Желязко. Песни от Странджа. Бургас, 2006.
ЖИВКОВ, Т. И. Народ и песен. – В: Проблеми на фолклорната песенна тра-
диция. Отг. ред. Петър Динеков. София, 1977; Русия и руско-турските
войни в българския фолклор. – ВИСб, 1978, № 1, 73-83.
ЗАБУНОВ, М. Пеещото село. Фолклор и бит на село Момина църква, общи-
на Средец, област Бургас. София, 2005.
ЗЛАТКОВА, М. „Там, където Странджа целува морето“… „Противоречията
на наследството” на тракийските бежанци в Царево. – Годишник на
Департамент „Антропология“. Т. 4. София, НБУ (електронно издание:
http://ebox.nbu.bg/ant14); Градски наследства и граници: Одрин и Ца-
рево. Пловдив, 2016.
ИВАНОВ, К. „Ясен месец веч изгрява“. – В: СЕРАФИМОВ, И. Република на
младостта. София, 1983, 182-193.

59
Иванова, Д. Играта по огън днес – дарба или пробуждане на архетипа? –
Българско музикознание, 2003, № 1, 45-86.
КАЛЕВА, Д. Обреди и практики, свързани с традиционния народен кос-
тюм в Ямболско. – В: ППБФ. Т. 6. София, 1982, 263-267.
КАЛОЯНОВ, А. Нестинарите (огнеиграчите) от Странджа – наследници на
българските шамани. – Проглас, 1994, № 1, 36-49.
КАЦАРОВА-КУКУДОВА, Р. Народни хора и игри в Странджа. – В: Комплекс-
на научна Странджанска експедиция през 1955 година. Доклади и ма-
териали. София, 1957, 359-424.
КЕРЕМИДЧИЕВ, Я. Есенни трудови празници в Странджа, отразени в
странджанския песенен фолклор (от края на XIX и началото на XX в.)
– ИМЮИБ, 3, 1980, 49-57; Новозаписани народни песни за седенки,
меджии и попрелки от Странджа. – ИМЮИБ, 4, 1981, 83-91; Отгласът
от Освободителната война в песенния фолклор на Странджа. – В: Ос-
вобождението на България и развитието на българската фолклорна
култура, София, 1979.
КИРИЛОВА, А. Традиционно и съвременно състояние на зимните коледар-
ски празници в Елховско. – Векове, 1981, № 4, 83-91.
КОЕВ, И. Българска везбена и тъканна орнаментика. София, 1982.
Комисаров, А. При баба Нуна – нистинарката. – Вечерна бургаска поща,
27. V. 1936.
КОЛЕВ, Н. Българска етнография. Велико Търново, 1982.
КРЪСТАНОВА, К., Л. Макавеева. Етнографска тематика в краеведската
литература, издадена монографично от 1944-1972 г. – ИБИД, 31, 1977,
253-259.
КУЗМАНОВА, В. Лазарува в Ямболско. – В: ПБФ. Т. 6. София, 1982, 249-258.
Лулева, Ана. Общности и граници по Южното българско Черноморие. –
БЕ, 2006, № 2, 45-53.
МАВРОДИЕВА, Я. Магията на огъня. – Народна младеж, № 187, 7 август
1983.
МАДЖАРОВ, П. Баяния и заклинания в репертоара на една носителка на
фолклор от Източния дял на Странджа. – БФ, 1978, № 1, 50-56; Филек –
пролетни песни и игри от Източния дял на Странджа. – БФ, 1979, № 3,
44-52; Детски фолклор от Източна Странджа. – БФ, 1981, № 2, 82-91; За
обичаите „грабене на китка“ и „надпяване“ в Източна Странджа. – БФ,
1981, № 4, 67-74; „Поганото“ (Погани дни) във вярванията и бита на
странджанските села. – БФ, 1982, № 4, 91-101; Преображенското въс-
тание в Малкотърновско, отразено в няколко странджански народни
песни. – БФ, 1983, № 3, 52-59; Детски фолклор от Източна Странджа.
– В: СССб. Т. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 206-221; Народни разкази
и песни за хайдути и хайдути разбойници от Странджанския край. –
Език и литература, 1991, № 5, 105-117; Натрапената женитба и бра-

60
 ковете по сметка в някои от битовите странджански народни песни.
– Език и литература, 1992, № 4, 139-149; Животът на източнотракий-
ските българи в техните песни и разкази. София, 2001; Българите и
българските селища в Източна Тракия. – Македонски преглед, 2006, №
4, 129-144; Странджански фолклор. Фолклорното наследство на Кера
Маджарова. София, 2016.
МАКАВЕЕВА, Л. Чужди пътешественици за демографията, бита и култу-
рата на българския народ (XV – до средата на XIX в.). – В: България в
света от Древността до наши дни. Т. 2. София, 1979, 526-537.
МАНОЛОВ, И. Илинденско-Преображенското въстание и българската рево-
люционна песенна традиция. – БФ, 1983, № 4, 26-42.
Методий, архим. Нестинарските игри – езическа бесовщина. – Правос-
лавен мисионер, 1941, № 10, 588-592; 1942, № 1, 1-22; № 2, 59-69; №
7, 337-355.
МИКОВ, Л. Изложба на обредни хлябове от Елховско. – БФ, 1977, № 4, 26-42.
МОМЧИЛОВ, К. За кого плаче гората. На всеки сноп и жълтица. Дядо Ни-
кола и Чадърджиоглу. Инджелли баир и Осман баир. Селата Алагюн и
Ескиполус. – В: СЕРАФИМОВ, И. Република на младостта. София, 1983,
1983, 38-46; Ясен месец веч изгрява. Странджански народни песни за
Илинденско-Преображенското въстание. София, 2013.
МОРОЗ, Й. Бележки върху странджанските коледни песни. – В: Култур-
но-историческо наследство на Странджа–Сакар Съст. В. Фол. София,
1987, 125-135.
Народни песни, създадени в с. Граничар, Средецко (1870-1950 г.). Запи-
сани от Ж. Димитров. Бургас, 1997.
Народни песни от Странджанския край. Съст. Т. Тодоров (= СбНУН, 65).
София, 2012.
НЕДЕЛЧЕВ, М. В цяла Странджа роб запява. – Народна младеж, № 255, 21.
XI. 1982 (Приложение „Странджа-Сакар“).
Нейкова, Р. Божейме. Зове се още: Еньова буля, Калиница, Чумен Еньо,
Драгайка. – Българско музикознание, 1992, № 3, 20-64; Панагирите в
село Българи. – БФ, 1996, № 1-2, 58-83; Нестинарски свирни. Наблюде-
ния върху ритъма. – БФ, 1998, № 4, 24-30; Гъдулкови нестинарски ме-
лодии. – БФ, 1999, № 3, 30-38; Последната нестинарка в Каланджа. – БФ,
2001, № 4, 76-82.
НИКОВ, Н. Коледуването в Ямболско. – ПБФ. Т. 6. София, 1982, 242-249.
Нистинарските игри в село Ново Паничарево. – Вечерна бургаска поща,
№ 1736, 5. VI. 1934.
ПАВЛОВА, Неда. Безпредложни конструкции на мястото на стари падеж-
ни форми в някои тракийски говори. – БЕз, 1981, № 1, 58-59; Безпред-
ложни конструкции на мястото на стари падежи в някои тракийски
говори. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 206-221.

61
Пенкова, Ст. Социоанализа на граничността: върху два казуса от двете
страни на българо-турската граница. – В: Миграции от двете страни
на българо-турската граница: наследства, идентичности, интеркул-
турни взаимодействия. Съст. В. Ганева-Райчева, М. Елчинова, М. Злат-
кова, Н. Вуков. София, 2012, 61-74.
Петков, И. Паметни знаци в Странджа. Крепости и пещери. Легенди и
предания. Малко Търново, 2009.
ПЕТРОВ, П. Обичаят Задушница и мястото му в бита на българите. – В:
ПБФ. Т. 6. София, 1982, 268-290; Бродиловското тричане. Европа и
България се оглеждат взаимно. – БЕ, 2011, № 4, 56-78.
ПЕШЕВА, Р. Динамика на народната култура и етнокултурни процеси в
Странджанските черноморски села. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново,
1984, 299-309.
ПОПОВ, Р. Към характеристиката на традиционните народни знания и
вярвания в Странджа. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 1984, 201-
206; Някои особености на българските погребални обичаи (По мате-
риали от Странджа и Хасковско). – БЕ, 1992, № 5-6, 35-40; Календарни-
те превъплъщения на Света Елена. – БЕ, 1996, № 3, 71-79.
ПОТИКА, Г. В страната на нестинарите и иконите. Пловдив, 2004.
Православна българска народна старина. Жива старина – II. Т. 1. Екс-
педиция „Кирово 2002“. Съст. З. Дечев. Бургас, 2002; Т. 2 Експедиция
„Кирово 2003“. Съст. З. Дечев. Бургас, 2003; Т. 3. Експедиция „Кирово
2004“. Съст. З. Дечев. Бургас, 2004; Т. 4. Експедиция „Калово 2005“. Съст.
З. Дечев. Бургас, 2005; Т. 5. Експедиция „Калово 2006“. Съст. З. Дечев, М.
Бихлюмова. Бургас, 2007; Т. 6. Експедиция „Калово 2007“. Съст. З. Де-
чев, М. Бихлюмова. Бургас, 2007; Т. 7. Експедиция „Близнак 2008“. Съст.
З. Дечев, М. Бихлюмова. Бургас, 2008; Т. 8. Експедиция „Близнак 2009“.
Съст. З. Дечев, М. Бихлюмова. Бургас, 2009; Т. 9 Експедиция „Близнак
2010“. Съст. З. Дечев, М. Бихлюмова. Бургас, 2010; Т. 10. Експедиция
„Стоилово 2011“. Съст. В. Буковинова. Бургас, 2011; Т. 11. Експедиция
„Стоилово 2012“. Съст. З. Дечев. Бургас, 2012; Т. 12. Експедиция „Стои-
лово 2013“. Съст. З. Дечев. Бургас, 2013.
Примовски, А. За поминъка и обичайното право в Странджанския край.
– Известия на Етнографския институт и музей, 3, 1958, 119-178.
Прокопов, И., К. Порожанов, Щ. Щерионов. Традиционна морска култура
по българското Черноморие. Теренни изследвания в периода 1979-
2004 г. – Studia Pontica, 2, 2009, 1-246.
РАДОЙНОВА, Д. Феномените на Странджа. София, 1999; Гърците по Българ-
ското Черноморие. История и култура, Бургас, 2010.
РАЙЧЕВСКИ, Ст. Въглищарството в Странджа от Древността до наши дни.
– БЕ, 1979, № 3-4, 46-55; Етнографските (регионалните) групи в Стран-
джа. – БЕ, 1991, № 2, 34-40; Мандраджийството в Странджа. – ИМЮИБ,

62
 15, 1992, 93-105; Българинът и морето. София, 1997 (второ издание:
София, 1998); Нестинарите. София, 2011; Старият Бургас. София, 2011;
Нестинарите в село Българи. София, 2012; Крайбрежна Странджа. То-
поними и хидроними. София, 2001; Местните имена в Малкотърнов-
ско. Велико Търново, 2013; Календар и обредност в Странджа и Източ-
на Тракия. София, 2016.
РАЙЧЕВСКИ, Ст., В. Фол. Кукерът без маска. София, 1993.
РОМАНСКА, Цв. Въпроси на българското народно творчество (Избрани
студии и статии). София, 1976.
РУСЕВ, Ст. Народни обичаи от Бургаско. – СбНУНК, 3, 1891, 272-275; На-
родни обичаи от Лозен-Градско и Кърк-Клисийско (Одрински Вила-
ет). – СбНУНК, 6, 1891, 224-227.
СЕРАФИМОВ, И. Република на младостта. София, 1983.
СЛАВЕЙКОВ, П. Р. Нрави и обичаи. – Гайда, III, № 12, 15. VI. 1866, 194-195;
Созополската каза. – Македония, IV, № 30, 3. III. 1870; Нестинарите. –
Ден, I, № 11, 21. IV. 1875, 5-6.
СТАМЕНОВА, Ж. Кукери и сурвакари. Български празници и обичаи. Со-
фия, 1982.
СТАМОВ, Ст. Регионални типове на традиционната народна дървена къща
в Южна България. – БЕ, 1984, № 1, 12-20; Дървената народна къща.
Систематика и типология. София, 2007.
СТАНКОВ, Д. Черги и килими. София, 1975.
СТАНКОВА, М. Фолклор за пещерите в Странджа. – В: СССб. Т. 1. Малко Тър-
ново, 1984, 283-288; Народни песни от Вътрешна Странджа. – ИМЮИБ,
10, 1987, 117-125.
СТЕФАНОВ, Г. Примери за презентиране на туристически обекти, чрез ре-
конструкции на обреди в Странджа. – В: Преглед на музейните анимации
и атракции. Сборник с доклади от теоретичния модул на проведения
Преглед на музейните анимации, 12-14 май 2017 г. Шумен, 2017, 145-151;
Една „риза“ за нестинарска икона от с. Визица, община Малко Търново. –
БФ, 2018, № 4, 549-556; Сакрални символи при гръкоезичните нести-
нари. – В: Съвременната святост: история, образи, символи, практики.
Пловдив, 2018, 283-288; Нестинарството през погледа на Петко Сла-
вейков. Сравнителен анализ и съвременни измерения. – ИСМРЗИТ, 5,
2019, 240-245.
СТОЕВ, Ст. Светогледът на българския народ през вековете. (По извори на
устното народно творчество). София, 1978, 195-263.
СТОИЛОВ, Кр. В конака на св. Константин. Още за с. Българи и пътя към
нестинарския транс. – БФ, 2005, № 4, 27-36.
СТОИН, Е. Народните песни на Странджанския край. – В: Комплексна на-
учна Странджанска експедиция през 1955 година. Доклади и материа-
ли. София, 1957, 425-441.

63
СТОЙКОВ, С. Странджанският говор. – В: Българска диалектология. Про-
учвания и материали Т. 3. София, 1961, 205-215.
СТОЙКОВА, С. Развитие и съвременно състояние на българския есенен
фолклор. – В: Фолклорът и народните традиции в съвременната на-
ционална култура. София, 1976, 18-29.
СТРАНДЖАНСКИ народни песни. Сборник. Съст. П. Маджаров. София,
1983.
Тодоров, Т. Нестинарството в България от началото на 30-те до забрана-
та му през 50-те години. – Българско музикознание, 1992, № 3, 3-20.
ТОМОВА, Е. Съвременното състояние на фолклорната песенна традиция.
– В: ПБФ. Т. 6. София, 1982, 216-223.
ТОНИН, Д. Мистичната Странджа. Енциклопедичен пътеводител на све-
щените места. София, 2018.
ТРИФОНОВ, Тр. 700 наименования от Българското Черноморие (Справоч-
ник). Варна, 2006.
ТЯНКОВА, Йоана. Обредни функции на танцовия фолклор в Странджа (По
материали от календарни празници). – БФ, 1988, № 2, 70-77.
УЗУНСКИ, Г. Странджански мотиви. София, 1982.
УНДЖИЕВА, Цв. Поезията на Христо Ботев и българската народна песен. – В:
Българската литература и народното творчество. София, 1977, 122-144.
УРУМОВА, Р. Характер и специфика на новогодишния цикъл обичаи в
Странджа.– В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 229-235; Обичаи и об-
реди, свързани с лова в Странджа. – ИМЮИБ, 22, 2006, 195-201.
ФОЛ, В. Космогонични представи в странджанската традиционна народ-
на култура. – В: Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар
Съст. В. Фол. София, 1987, 115-124; Забравената светица [св. Марина].
София, 1996; Завръщат ли се старите богове? – БФ, 2005, № 4, 50-66.
ФОЛ, В., Р. Нейкова. Огън и музика. София, 2000.
Фолклорно пътешествие из Странджа с Димитър Кичев. Бургас, 2007.
ЦАНЕВА, Д. Народни тъкани за завиване и постилане от Странджа. – ИМЮ-
ИБ, 3, 1980, 59-71; Домашна уредба на народното жилище в Странджа.
– В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 198-201.
ЧЕРКЕЗОВА, М. Български народни носии. София, 1975; Характер и специ-
фични особености на материалната култура на Странджа. – В: СССб. Т.
1. Малко Търново, 64-67.
ЧЕРКЕЗОВА, М., С. Генчев. Нестинарски игри и носии от Странджа. София,
1979.
ШАРАНКОВ, Е. Нестинарство. Същност и прояви. Психофизиологичен и
патопсихиологичен поглед върху огнеходството. София, 1947; Огне-
ходство. Историко-географски, битово-мирогледен и психо-физиоло-
гичен поглед върху нестинарството и не-нестинарството. София, 2001.

64
ШИВАРОВА, П. Традиционни ли са традиционните лечебни практики в
Западна Странджа днес? (По материали от Средецко). – ИМЮИБ, 20,
2003, 130-140; Вечният диалог между село Карабунар и град Средец. –
Известия на Регионален исторически музей – Русе, 8, 2004, 29-34.
ШИВАЧЕВ, Ст. Народни обичаи от Малко-Търновско (Одрински вилает). –
СбНУНК, 4, 1891, 273-275; Песни из личния живот от Малко-Търновско
(Одрински вилает). – СбНУНК, 6, 1891, 23-27; Обичаи из Малко Тър-
новско. – СбНУНК, 9, 1893, 224-227; Нестинаре. – Светлина, 1898, № 12,
12-14; 1899, № 1, 3-4.
ЯНКОВ, Г. Ромски огън. Ромите в Средец. Бургас, 2009.
ЯРЪМОВ, Д. Залък за утре. Есета за душевността на българина. София, 1978.

Danforth, L. Firewalking and religious healing. The Anastenaria of Grеece and

the American firewalking movement. Princeton, 1989.
Ganeva-Raycheva, V. Migration, Memory, Heritage: the Example of the Thrace
Bulgarians, Descendants of Refugees and Resettlers from Eastern Thrace. –
БФ, 37, 2011, Special issue: Bulgaria – Slovenia: Research, 48-66.
Håland, E. Greek Festivals, Modern and Ancient. A Comparison of Female and
Male Values. Vol. 1. Newcastle upon Tyne, 2017.
MARKOVA, M. Nestinarstvo (Fire-dancing) or the Death of Rite. – In: Guidelines
in Academic Research and Teaching of Ethnology and Anthropology. Sofia,
2018, 149-155.
Torp, L. The Anastenaria (Nestinari) Ritual as Performed in the Village of
Langadha, Thessaloniki, by Families Originating in Kosti Village in Bulgar-
ian Thrace. – In: Втори международен конгрес по българистика. Т. 15.
София, 1988, 312-317; The Dance Event and the Process of Transformation.
A Case Study of the Anastenaria in Langadha, Greece. – In: The Dance Event:
A Complex Cultural Phenomenon. Proceedings of the 15th Symposium of
the ICTM Study Group on Ethnochoreology. Ed. by L. Torp. Copenhagen,
1989, 74-80.
Xygalatas, D. Ethnography, Historiography, and the Making of History in the
Tradition of the Anastenaria. - History and Anthropology, 22, 2011, № 1, 57-
74; The Burning Saints: Cognition and Culture in the Fire-Walking Rituals of
the Anastenaria. Sheffield, 2012.
ΧΟΥΡΜΟΥΖΙAΔΗΣ, Α. Περί των αναστεναρίων και άλλων τινων παραδόξων
εθίμων και προλήψεων. Εν Κωνσταντινουπόλει, 1873.

V. Изкуство. Архитектура

ВАСИЛИЕВ, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. – ИНМБ, 1, 1950,

54-65; Изобразителните изкуства в Странджанския край. – Черномор-

65
 ски фронт, № 1690, 15. Х. 1955; Пътуване из Странджанския край. Бележ-
ки за изобразителните изкуства на странджанци. – Земеделско знаме,
№ 3044, 10. VI. 1956; Изобразителни изкуства в Странджанския край. –
В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 година.
Доклади и материали. София, 1957, 256-307; Тракийските надгробни
плочи. – Изкуство, 1957, № 3-4, 59-64; Български възрожденски май-
стори живописци, резбари, строители. София, 1965.
ГЕРГОВА, И. Ранната тревненска дърворезба. – ПИ, 1987, № 3, 52-60; Ранни-
ят български иконостас 16-18 в. София, 1993; Образите на св. Трифон в
православното изкуство по българските земи. Функционална характе-
ристика. – ПИ, 2019, № 1, 32-39.
Гергова, И., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите в
България през XVIII век. София, 2006
ДЕЧЕВА, Р. Възрожденски архив от рисунки и документи на Никола и
Иван Касеви – дърворезбари и строители от Трявна. Проучване и рес-
таврация. – ИСМРЗИТ, 4, 2015, 337-349.
ДОБРЕВА, Л. За разграничаване авторите на странджанските икони от
Никола Одринчанин. – ПИ, 1999, № 3, 41-47.
ДРУМЕВ, Д. Народни тъкани, златарство и резба в Странджанско. – В: Ком-
плексна научна Странджанска експедиция през 1955 година. Доклади
и материали. София, 1957, 339-358; Златарското изкуство. София, 1976.
ЗАХАРИЕВ, В. Бележки върху народните изобразителни изкуство в Стран-
джанско. – В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955
година. Доклади и материали. София, 1957, 309-338.
КЛИСАРОВ, Н. Декларирани и проучени художествени паметници в Стран-
джанския край. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново, 1984, 250-254; Произ-
ведения на тревненски резбари в Средните Родопи и в Странджа. – В:
Тревненска художествена школа. София, 1985, 90-92.
КОЕВА, М. Иконостасът на цъквата „Св. Богородица“ в Созопол. –
МПК, 1964, № 2, 20-26; Архитектониката на възрожденските иконос-
таси. – ПИ, № 2, 1980, 47-54.
Коева, М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. Живот и творчество.
София, 1987.
КОЖУХАРОВ, Г. Народна жилищна архитектура в района на Странджа пла-
нина. – В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 го-
дина. Доклади и материали. София, 1957, 99-156; Българската къща
през пет столетия. София, 1976.
КОПЕЦКИ, В. Реставрация на созополските иконостаси и на иконостаса в
с. Гумощник, Ловешки окръг. – В: Реставрация и консервация на худо-
жествени ценности. София, 1982, 157-162.

66
Косева-Тотева, Д. По повод произхода и авторството на една икона на
св. Йоан Кръстител от Художествена галерия – Бургас. – ИНМБ, 5, 2015,
228-231.
ЛЮБЕНОВА, И. Архитектурата в Странджа. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново,
1984, 149-153; И гробовете умират. Българска надгробна пластика от
XVII-XIX в. София, 1996.
МАТАКИЕВА-ЛИЛКОВА, Т. Художествените паметници от Странджа-Са-
кар. – ИНИМ, 5, 1985, 172-191; Странджанска художествена школа. – В:
Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар. Съст. В. Фол.
София, 1987, 150-164; Художествени паметници от Странджа, Сакар
и Източните Родопи от фонда на Националния исторически музей. –
ИНИМ, 9, 1992, 162-177.
МИЛАНОВА, А. Църковна архитектура и каменна пластика в Странджа (по
следите на Странджанската научна експедиция от 1955 г.). – Годишник
на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за славя-
но-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 99 (18), 2017, 583-608.
МУТАФОВ, Емануел, Иванка Гергова, Александър Куюмджиев, Елена По-
пова, Елена Генова, Димитриос Гонис. Гръцки зографи в България след
1453 г. София, 2008.
Николов, Ан. Надписи върху олтарни маси от Странджа. – В: Маргина-
лия. Изкуствоведски четения 2018. Съст. И. Гергова, Е. Мусакова. Со-
фия, 2019, 435-451; Икони с изображения на св. Кирил и св. Методий
от Странджа (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). – Старо-
българска литература, 59-60, 2019, 70-91.
ПАСКАЛЕВА, К. Икони от Странджанския край. София, 1977.
ПОПОВ, Ат. Материали и конструкции при архитектурното строителство
в Странджанския край. – В: Комплексна научна Странджанска експе-
диция през 1955 година. Доклади и материали. София, 1957, 191-206.
РАДЕВ, Л. Реконструкция на иконостаса в църквата „Св. Богородица“ – Со-
зопол. – МПК, 1969, № 1, 44-48.
СИРКАРОВ, Ат. Архитектурата на Бургас 1878-1940. Бургас, 2010.
СТАМОВ, С. Дървената народна къща в Странджа. – В: СССб.
Т. 4/4. Малко Търново, 1985, 349-383; Българската жилищна архитек-
тура XV-XIX век. София, 1989; Дървената народна къща. Систематика и
типология. София, 2004 (второ издание: София, 2007).
Стойков, Г. Църковна и обществена архитектура в Странджанско. – В:
Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 година. До-
клади и материали. София, 1957, 157-189.
Стойкова, М. Неизвестни страници от историята на Тревненската худо-
жествена школа. – ИСМРЗИТ, 5, 2019, 11-22, 293-302.
ТУЛЕШКОВ, Н. Го­ля­мо­бу­ков­с­ки­ят ма­нас­тир „Св. Пет­ка“. – Чер­но­мор­с­ки
фронт, 13.VI.1979; Култовата архитектура на Странджа от епохата на

67
 османското владичество. – В: СССб. Т. 1. Малко Търново, 1984, 254-282;
Странджанската възрожденска къща. – В: СССб. Т. 2/2. Малко Търново,
1984, 261-291; Архитектура на българските манастири. София, 1989.
Цанева, Л. Легендарният Захарий – от Странджа до Търново и Трявна.
– Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново. 7-8,
2002-2003, 367-371; Зографи от Трявна. Варна, 2013.

VI. Поселищна история и краезнание. Мемоари

АРСОВА, Х, Ж. Желев. Странджанската Ясна Поляна. София, 2002.

АЯНОВ, Г. п. Малко Търново и неговата покрайнина. Антропогеографски и
исторически проучвания. София, 1939.
БУКОВИНОВА, В. Стародавно Граматиково. Географски, исторически и ет-
нографски проучвания. Бит. Език. Фолклор. Принос към историята и
етнографията на Странджанския край. Бургас, 1996.
БЪКЛАРОВА, М. Да знаем, да помним и тачим родовете на Петко Стоянов
Чалъков и на Дико Иванов Терзиев (с. Кондолово). Очерк. Бургас, 2018.
ВАСИЛЕВ, Д. Визица. От античността до наши дни. Бургас, 2001 (второ из-
дание: Бургас, 2017).
Вафиаду, В. Традиции и обичаи на Созопол, Североизточна Тракия. Бур-
гас, 2015.
ВЕЛИКОВ, Н. Моето родно село Голямо Буково, община Средец. София,
2011.
ВЪЛЧАНОВ, архим. Рафаил. Записки за преживяното в Странджа. София,
2011.
ГАНЕВА, Св., Б. Азманов, Ат. Койчев, В. Мутафов, Р. Чолаков. Ахтопол. Кул-
турно-историческо изследване върху миналото на гр. Ахтопол. София,
1990.
ДИМИТРОВ, Б. Мичуринският край – минало и настояще. София, 1988; Ис-
тория на Царево и неговата покрайнина. София, 2002; Аполония Пон-
тика. София, 2004.
ДИМИТРОВ, Ж. Село Граничар. Бургас, 2005.
ДОЛАПЧИЕВ, Г. Ахтопол. Мит, история, природа и икономика до края на
ХХ век. София, 2000.
ЗЛАТАРОВ, Станчо, Атанас Радойнов. Драчево ще бъде във времето. Бур-
гас, 2014.
Калоянова, Жечка. Бръшлян: оазисът. Краеведски бележки. Бургас,
2014.
КАЛПАКЛИЕВ, Ст., Сл. Гагев. Белеврен. Исторически очерк. Бургас, 2006.
КАРАБЕЛОВ, Димо, Атанас Попов. Момина църква през вековете. Летопис.
Бургас, 2008.

68
КАРАЙОТОВ, И., Петя Кияшкина, Константин Господинов. Бургас – вечно-
то пристанище. Бургас, 2000
Карайотов, И., Стоян Райчевски, Митко Иванов. История на Бургас (От
древността до средата на ХХ век). Бургас, 2011.
Коларова, М., Г. Цъгов. Малко Търново. Страници от миналото. Бургас,
2005.
ЛАЗАРОВ, И. Странджа – древна и съвременна. Село Кости – минало и на-
стояще. Бургас, 2009.
Маджаров, П. Под небесния връх. Книга за миналото на село Гьоктепе,
днешното село Звездец. Бургас, 2010.
Нейков, Б. Факийско предание. Сбирки от нар. живот за праотците на
войводата Стефан Караджа. Стефан Караджа и неговите предци. Со-
фия, 1985 (второ издание: София, 2018).
Орачев, Ат. Блаженият град Ахтопол/Агатополис. Ахтопол, 2015; Исто-
рия на Синеморец (Aнтичност и Средновековие). София, 2019.
Осветено дълголетие [Кратка история на с. Светлина, общ. Средец].
Съст. Ст. Златаров. Бургас, 2004.
Папайоанидис, К. История на Аполония Понтийска – Созопол. От създа-
ването ѝ до днес. Велико Търново, 2004.
ПАРАШКЕВОВ, Ст. Исторически очерк на село Факия. Бургас, 1943 (фото-
типно издание: Ямбол, 1993).
ПАТРОНОВ, Д. Великата странджанска пустиня – неповторимост и предиз-
викателства. Бургас. 2010.
ПЕТКАНОВ, иконом Д. Моят жизнен път. Отшумели води. София, 2017.
ПЕТКОВ, И. Моята Странджа. Малко Търново 1903-1944. Статии и очер-
ци. Пловдив, 1989; Село Кладара [Сливарово] и неговата съдба. Очерк.
София, 2002; Тракия – земя, поена с кръв и сълзи. Краеведски очерк.
Бургас, 2002; Село Стоилово. Исторически очерк. Бургас, 2009.
ПЕТКОВ, Л. Сенките на прадедите. Крушевец. Бит и душевност. София,
2008.
Попов, И. Лични спомени от живота и дейността на Яни Д. Рододарович
от град Лозенград. София, 1928.
Премянов, Ат. Орлите на Странджа. София, 1968.
РАДОЙНОВ, Ат. Летописи за Вършило. История, бит, култура. Бургас, 2012;
Ново Паничарево. История, бит, култура. Бургас, 2015.
РАДОЙНОВА, Д., Ат. Радойнов. Росеново и Петко Росен – неразделни. Бур-
гас, 2010.
РОСЕН, П. Спомени и размисли. София, 1963.
РУСЕВ, П. История на град Средец. Бургас, 2005.
СИЛЯНОВ, Хр. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въс-
тание в Одринско 1903 г. София, 1934.

69
Средецкият край. Фолклор, религия, туризъм. Сборник с проучвания по
Научно-изследователски проект N 322 „Религиозен канон, фолклорни
реликти и селски туризъм: Паралели в културата на населението от
Средецкия край“ при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас.
Съст. Д. Радойнова. Бургас, 2015.
СТАМОВ, Ж. Село Калово. История, бит, култура, етнография, родословия,
фолклор. Бургас, 2007.
Станчев, Д. Приморско – географски, исторически и етнографски проуч-
вания. Бит и фолклор. Бургас, 1990.
СТЕРЕВ, Д. На път. Мисли, случки и впечатления (= Туристическа библио-
тека, 4-6). Бургас, 1908; На път. Мисли, случки и впечатления (= Турис-
тическа библиотека, 7-9). София, 1910.
ТРАКИЯ през Възраждането. Спомени. Съст. И. Тодев. София, 1996.
Халачев, Н. Странджански корени. [София,] 2003.
ЧЕРВЕНКОВ, М. Спомени за моето родно село Момина църква. София,
2014.
Шивачева, М. Богданово – минало и настояще. Бургас, 2008.
ЯНКОВ, Г. Учебното дело в община Средец. Летопис. Бургас, 2009.

70
СЪКРАЩЕНИЯ

АОР Археологически открития и разкопки

БЕ Българска етнография
БЕз Български език
БФ Български фолклор
ВИСб Военноисторически сборник
ГНАМ Годишник на Националния археологически музей
ГСУ-ГГФ Годишник на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет
ГСУ-ИФ Годишник на Софийския университет.
Исторически факултет
ГСУ-ИФФ Годишник на Софийския университет.
Историко-филологически факултет
ГСУ-ФИФ Годишник на Софийския университет.
Философско-исторически факултет
ЖИАИ Журнал за исторически и археологически изследвания
ИБАИ Известия на Българския археологически институт
ИБИД Известия на Българското историческо дружество
ИАИ Известия на Археологическия институт
ИДА Известия на държавните архиви
ИИИИ Известия на Института за исторически изследвания
ИМЮИБ Известия на музеите от Югоизточна България
ИНМВ Известия на Народния музей – Варна
ИНИМ Известия на Националния исторически музей
ИНМБ Известия на Народния музей – Бургас
ИПр Исторически преглед
ИСМРЗИТ Известия на Специализирания музей за резбарско
и зографско изкуство – Трявна
МПК Музеи и паметници на културата
НСЕ Нумизматика, сфрагистика и епиграфика
ПБФ Проблеми на българския фолклор
ПИ Проблеми на изкуството
СбНУН Сборник за народни умотворения и народопис
СпБАН Списание на Българската академия на науките
СССб Странджанско-Сакарски сборник.

71