Дон Жуан или любовта към геометрията

от Макс Фриш

Селестина: Не реви! На теб говоря! И не ми дрънкай глупости! Щом не знаеш как

трябва да се държи една проститутка, ето ти вързопа и си обирай крушите!... Значи,
влюбена, виж ти! И още смееш да се появяваш пред очите ми? Влюбена е един-едничък
господинчо! Събирай си парцалите и да те няма!... Не ви ли предупреждавах всеки ден:
„Не намесвайте душата си в играта!” Сърбала съм и аз тази попара, наречена истинска
любов. Как иначе, мислиш, бих могла да управлявам един публичен дом? Знам какво
струват сълзите, когато ти бръкнат в душата. Изпитала съм го веднъж на гърба си и
никога вече! Заклела съм се! Нима не съм ви като родна майка? Такава красива и
продажна твар като теб, пресвети боже, и изведнъж – започва да скимти като кученце и
да дрънка като госпожица: „Ръцете му! Носът му! Челото му!” И какво още има той,
твоят единствен? Кажи де? Пръстите на краката му! Крайчецът на ушите му! Ах,
прасците му! Е, кажи най-сетне, какво притежава той по-различно от останалите?...
Всичко отдавна ми е ясно – тези премрежени погледи седмици наред. Тези „душевни
терзания”!... „О, Селестина! О, Селестина!” Решила си да се гавриш с мен посред нощ
ли? Или мислиш, че ще се оставя да ме будалкаш като някой мъж? „Бог да ми е на
помощ!” Ти наистина се нуждаеш от божията помощ, тъй като аз вече нямам намерение
да ти помагам, да не ме викат Селестина! Аз знам какво дължа на името си. Защо,
мислиш, идват господата при нас? За да се влюбваш в тях ли? Да правиш разлика
помежду им? Всеки ден ви наливах в главите: женски има навсякъде, женоря на
всякаква възраст, готови на всичко: омъжени, неомъжени – каквито ти се прииска.
Защо тогава господата се мъкнат при нас? Ще ти кажа, съкровище мое: тук мъжете си
почиват от лъжливите си чувства. Затова именно ни плащат в злато и сребро. Какво
каза дон Октавио, нашият мъдър съдия, когато поискаха да затворят заведението ми?
„Не закачайте нашата славна курвенска майчица!” Ето какво още каза, и то публично:
„Докато у нас има белетристика, която да насажда толкова фалшиви чувства в живота,
ние няма да минем без Селестина!” Точно тъй рече: „Няма да минем!” А какво значи
това? Това значи, че се намирам по закрила на държавата. Мислиш ли, че държавата би
ме взела под своя закрила, ако вършех нещо непристойно? Тук аз не търгувам с души,
ясно ли ти е? Не продавам женички, които в сърцето си бленуват за някой друг. Такива,
съкровище мое, нашите клиенти си имат и вкъщи! А сега си вдигай вързопа и изчезвай!