Курсова работа Съпромат част2

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН
УНИВЕРСИТЕТ
„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
ФАКУЛТЕТ
„АРХИТЕКТУРЕН”
КАТЕДРА „СТРОИТЕЛСТВО НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ”
КУРСОВА РАБОТА
По
Съпротивление на материалите – IIчаст
Разработил: Проверил:
Андреян Кирилов Маслинков доц. Н. Тризлова
Ф.№ 181612041
Специалност: ССС
гр. Варна
2020 г.
Задача 1
1. Да се начертае диаграмата на разрезните усилия.

2. Да се оразмери гредата с съответното стоманено сечение с Ⅰ –профил
3. Да се начертае диаграма на нормалните и тангенциалните напрежения в застраше-
ното сечение
Изходни данни :
q=10 kN/m; P=40 kN; M=10 kNm; T=50 kN; a=4m ; b=2m; [σ]=160MPA [τ]=80MPa
Ⅰ. Определяме опорните реакции
∑ Hi = 0
AH + T = 0
AH = −T = −50 kN 𝐀 𝐇 = 𝟓𝟎 𝐤𝐍
∑ М 𝑖𝐴 = 0
b
M + P ∗ a + (q ∗ b) ∗ ( + a) − BV ∗ (a + b) = 0
2
b 2
M + P ∗ a + (q ∗ b) ∗ (2 + a) 10 + 40 ∗ 4 + (10 ∗ 2) ∗ (2 + 4) 270
BV = = = = 45 kN
(a + b) (4 + 2) 6
𝐁𝐕 = 𝟒𝟓 𝐤𝐍
∑ М 𝑖𝐵 = 0
b
M − P ∗ b − (q ∗ b) ∗ + AH ∗ (a + b) = 0
2
Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041
-2-
b 2
−M + P ∗ b + (q ∗ b) ∗ 2 −10 + 40 ∗ 2 + (10 ∗ 2) ∗ 2 72
AH = = = = 15 kN
(a + b) (4 + 2) 6
𝐀 𝐕 = 𝟏𝟓 𝐤𝐍
Проверка:
∑ Vi = 0
AV − P − q ∗ b + B = 0
15 − 40 − 10 ∗ 2 + 45 = 0 ДА!!!
II. РОЗУ по участъци
• За първи участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 4м
∑ Hi𝐶 = 0
AH + NX = 0
NX = −AH = −(−50) = 50 kN 𝐍𝐗 = 𝟓𝟎 𝐤𝐍
∑ Vi𝐶 = 0
AV − VZ = 0
AV = VZ = 15 kN 𝐕𝐙 = 𝟏𝟓 𝐤𝐍
∑ Mi𝐶 = 0

-3-
−M + MY − AV ∗ x = 0
MY = AV ∗ x + M = 15 ∗ x + 10
при x = 0 MY(0) = 15 ∗ 0 + 10 = 10 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟏𝟎 𝐤𝐍
при x = 4 MY(4) = 15 ∗ 4 + 10 = 70 kN 𝐌𝐘(𝟒) = 𝟕𝟎 𝐤𝐍
• За втори участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 2м
∑ Hi𝐶 = 0
NX − T = 0
NX = T = 50 kN 𝐍𝐗 = 𝟓𝟎 𝐤𝐍
∑ Vi𝐶 = 0
𝑉𝑍 + BV − 𝑄𝑋 = 0
VZ = q ∗ x − 𝐵𝑉
при x = 0 VZ(0) = 10 ∗ 0 − 45 = −45 kN 𝐕𝐙(𝟎) = −𝟒𝟓 𝐤𝐍
при x = 2 VZ(2) = 10 ∗ 2 − 45 = −20 kN 𝐕𝐙(𝟐) = −𝟐𝟎 𝐤𝐍
∑ Mi𝐶 = 0
𝑥
MY − BV ∗ x + QX ∗ =0
2

-4-
𝑥 𝑥
MY = BV ∗ x − QX ∗ = BV ∗ x − q ∗ x ∗
2 2
0
при x = 0 MY(0) = 45 ∗ 0 − 10 ∗ 0 ∗ 2 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟎 𝐤𝐍
2
при x = 2 MY(2) = 45 ∗ 2 − 10 ∗ 2 ∗ 2 = 70 kN 𝐌𝐘(𝟐) = 𝟕𝟎 𝐤𝐍
III. Отчитаме разрезните усилия от диаграмата при:
- за опасното сечение там където огъващият момент е максимален

|Моп.сеч.
Y | = 70 kN и |VZоп.сеч | = 25 kN
- и при максималната сила на срязване
|Мmax max
Y | = 70 kN и |VZ | = 45 kN
IV. Избор на профил по максимални нормални напрежения.
|Mmax |
σmax
x = Y
≤ [σ]
WY

-5-
от къде следва, че профила който трябва да изберем трябва да притежава по-голям и или
равен на полученият съпротивителен момент.
|MYmax |
WYнеоб. ≥
[σ]
|70∗103 |
WYнеоб. ≥ 160∗106 = 437,5 ∗ 10−6 m3 от тук следва, че необходимият съпротивителен мо-
мент който трябва да притежава сечение е ≥ на 437,5 ∗ 10−6 m3 тоест

WYнеоб. ≥ 437,5 ∗ 10−6 m3
От таблица 24 стр.49 на сборника „Таблици по съпротивление на материалите“ изд.Со-

фия-1977г. избираме стандартен профил Ⅰ30 с геометрични характеристики:
- площ на напречно сечение: A = F = 46.5 ∗ 10−4 m2

- съпротивителен момент по ос У: WY = 472 ∗ 10−6 m3
1. Проверка по максимално нормално напрежение възникващо в т.1 – най-отдалече-
ната точка от неутралната линия в напречното сечение.
|Mmax | |NX |
|σmax
x | = |σM Y N
x | + |σx |
M
където |σx Y | = Y
избрано и |σN
x| =
WY А
След заместване полуваме че:
|MYmax | |NX | 70 ∗ 103 50 ∗ 103

|σmax
x |= + = + = 159,06 MPa
WY
избрано А 472 ∗ 10−6 46,5 ∗ 10−6
Което е по-малко от допустимото нормално напрежение по условие, следователно избра-

ното сечени удовлетворява условието на задачата.
2. Проверка на избраното сечение по максимални тангенциални напрежения.т.2. От

таблица 24 стр.49 на сборника „Таблици по съпротивление на материалите“ изд.София-
1977г. отчитаме за избирания стандартен профил Ⅰ30:
- Инерционен момент 𝐼𝑌 = 7080 ∗ 10−8 𝑚4
- Статичен момент 𝑆𝑌∗ = 268 ∗ 10−6 𝑚3
|VZmax | ∗ SY∗
|τmax
xz | =
d ∗ IY

-6-
където d е дебелина на стеблото, а за избраният профил е 6,5мм. Заместваме и получа-
ваме:
𝑚𝑎𝑥 |
45 ∗ 103 ∗ 268 ∗ 10−6
|𝜏𝑥𝑧 = = 26,21 MPa
6,5 ∗ 10−3 ∗ 7080 ∗ 10−8
В същото сечение има и нормални напрежения, предизвикани от осевата сила.
|NX | 50 ∗ 103
|σN
x| = = = 10.75 MPa
А 46,5 ∗ 10−4
Пресмята се еквивалентното напрежение по 4-та якостна хипотеза за т.2
σIV 2 2 2 2
екв = √σx + 3 ∗ τxz = √10.75 + 3 ∗ (26.21) = 46.65 MPa ,
Което е по-малко от допустимото нормално напрежение по задание [σ]=160MPa, следова-

телно проверката удовлетворява изискването на задачата.
3. Проверка на застрашената точка в опасното сечени т.3

Нормалните напрежение в т.3 от огъващият момент са:
|Моп.сеч. |
|σМ
x3 | =
𝑌
∗ z3 , където 𝑧3 - е разстоянието то нулевата линия до т.3 т.е.:
𝐼𝑌
h
z3 = 2 − t , където h e височина на сечението а t е дебелина на фланша. За избраният
профил съответно d=300мм и t=10,2мм, заместваме и получаваме

|70 ∗ 103 | 300
|σМ
x3 | = −8
∗( ) ∗ 10−3 −10,8 ∗ 10−3 = 138.22 MPa
7080 ∗ 10 2
|σМ
x3 | = 138.22 MPa
А нормалните напрежение в т.3 предизвикани от нормалните разрезни усилия са :

|σN
x | = 10.75 MPa
Съответно сумарното нормално напрежение в т.3 е:

|σx3 | = |σМ N
x3 | + |σx | = 138.22 + 10.75 = 148.97 MPa
Тангенциалното напрежение в т.3 е:

|VZоп.сеч | (3)
τzx3 = ∗ SY
d3 ∗ IY
(3)
Където SY е статичен момент в т. 3 и е равен на:
(3) h
SY = b ∗ t(2 − d) kъдето:

-7-
b – ширина на фланша съответно за избраното сечение – 135 мм
t – дебелина на фланша съответно за избраното сечение – 10,2 мм
d – дебелина на стеблото съответно за избраното сечение – 6,5 мм
h – височина на сеченито съответно за избраното сечение – 300 мм
От където получаваме за статичен момент в т.3:
(3) h t 300 10.2
SY = b ∗ t ( − ) = 135 ∗ 10−3 ∗ 10,2 ∗ 10−3 ( ∗ 10−3 − ∗ 10−3 )
2 2 2 2
(3)
SY = 202,075 ∗ 10−6 м3
Заместваме в израза за тангенциално напрежение в т.3 и получаваме:
25 ∗ 103
τzx3 = −3 −8
∗ 202,075 ∗ 10−6 = 10,84 MPa
6,5 ∗ 10 ∗ 7080 ∗ 10
σIV 2 2 2 2
екв = √σx3 + 3 ∗ τxz3 = √148.97 + 3 ∗ (10.84) = 28.25 MPa ,


-8-
Задача 2
1 Да се напише универсалното уравнение на еластичната линия и граничните усло-

вия.
2 Да се оразмери гредата с съответното стоманено сечение с Ⅰ –профил.
3 Да се определи максималното преместване като то не бива да е по голямо от допус-
тимото.
4 Да се начертае диаграма на завъртането и преместването на отделните участъци.
q=15 kN/m; P=40 kN; M=10 kNm; a=2m ; b=4m; c=2m; [σ]=160MPA; [τ]=60MPa;
[W]=12mm
I. Универсално Уравнени на Еластичната Линия и гранични условия
𝐌 ∗ (𝐱 − 𝐚)𝟐 𝐏 ∗ (𝐱 − 𝐛)𝟑 𝐪 ∗ (𝐱 − 𝐜)𝟒

𝐄 ∗ 𝐈 ∗ 𝐖(𝐱) = 𝐄 ∗ 𝐈 ∗ 𝐖𝟎 + 𝐄 ∗ 𝐈 ∗ 𝛉𝟎 ∗ 𝐱|𝐈 + | + | + |
𝟐 𝐈𝐈
𝟔 𝐈𝐈𝐈
𝟐𝟒 𝐕
𝐪 ∗ (𝐱 − 𝐝)𝟒
− |
𝟐𝟒 𝐕𝐈
Където:
𝑾𝟎 – ордината на еластичната линия в началото на координатната система

-9-
𝜽𝟎 – наклона на еластичната линия в началото на координатната система
Граничните условия които описват вертикалното преместване и завъртане в опорите са:
- вертикалното преместване в подвижна и неподвижна опора е равно на НУЛА т.е:
𝑾(𝒙) = 𝟎
- вертикалното преместване на сечението в точката на запъване е равно на НУЛА и
завъртането на сечението в точката на запъване също е НУЛА, т.е:
𝑾(𝒙) = 𝟎
𝒅𝑾(𝒙)
𝜽(𝒙) = =𝟎
𝒅𝒙
II. Определяме опорните реакции
∑ М 𝑖𝐴 = 0
а
B𝑉 ∗ a − P ∗ a − q ∗ a ∗ − M = 0
2
а 2
P∗a−q∗а∗ −М 40∗2+15∗2∗ +10
2 2
BV = = = 60 kN 𝐁𝐕 = 𝟔𝟎 𝐤𝐍
𝑎 2
∑ Vi = 0
AV − q ∗ a − P + B𝑉 = 0
AV = q ∗ a + P − B𝑉 = 15 ∗ 2 + 40 − 60 = 10 kN 𝐀 𝐕 = 𝟏𝟎 𝐤𝐍
∑ H𝑖 = 0
AH = 0 𝐀 𝐇 = 𝟎 𝐤𝐍
Проверка:∑ Mi𝐶 = 0
a
M + A𝑉 ∗ (a + b) + B𝑉 ∗ b − P ∗ b − q ∗ a ∗ (2 + b) = 0

- 10 -
2
10 + 10 ∗ (2 + 4) + 60 ∗ 4 − 40 ∗ 4 − 15 ∗ 2 ∗ (2 + 4) = 0 ДА!!!
III. РОЗУ по участъци

• Разделяме гредата на участъци
• За първи участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 2м
∑ Hi𝐶 = 0
AH + NX = 0
NX = −AH = 0 kN 𝐍𝐗 = 𝟎 𝐤𝐍
∑ Vi𝐶 = 0
AV − VZ − 𝑞 ∗ 𝑥 = 0
V𝑍 = 𝐴𝑉 − 𝑞 ∗ 𝑥
V𝑍 = 10 − 15 ∗ 𝑥
при x = 0 VZ(0) = 10 − 15 ∗ 0 = 10 kN 𝐕𝐙(𝟎) = 𝟏𝟎 𝐤𝐍

- 11 -
при x = 2 VZ(2) = 10 − 15 ∗ 2 = −20 kN 𝐕𝐙(𝟐) = −𝟐𝟎 𝐤𝐍
при V𝑧(𝑥) = 0 0 = 10 − 15 ∗ x → x = 0.666 m 𝒙 = 𝟎. 𝟔𝟔𝟔 𝐦
∑ Mi𝐶 = 0
𝑥
MY − A V ∗ x + q ∗ x ∗ =0
2
𝑥
MY = A V ∗ x − q ∗ x ∗ = 10 ∗ x − 7.5 ∗ x 2
2
при x = 0 MY(0) = 10 ∗ 0 − 7.5 ∗ 02 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟎 𝐤𝐍
при x = 2 MY(2) = 10 ∗ 2 − 7.5 ∗ 22 = −10 kN 𝐌𝐘(𝟐) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍
при x = 0.666 MY(0.666) = 10 ∗ 0.666 − 7.5 ∗ 0.6662 = 3.333 kN
𝐌𝐘(𝟎.𝟔𝟔𝟔) = 𝟑. 𝟑𝟑𝟑 𝐤𝐍
• За втори участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 4м
∑ Hi𝐶 = 0
AH + NX = 0
∑ Vi𝐶 = 0

- 12 -
AV − VZ − 𝑞 ∗ а − 𝑃 + 𝐵𝑉 = 0
V𝑍 = 𝐴𝑉 − 𝑞 ∗ а − 𝑃 + 𝐵𝑉
V𝑍 = 10 − 15 ∗ 2 − 40 + 60 𝐕𝐙 = 𝟎 𝐤𝐍
∑ Mi𝐶 = 0
𝑎
MY − AV ∗ (a + x) + q ∗ a ∗ ( + x) − B𝑉 ∗ x + P ∗ x = 0
2
𝑎
MY = A V ∗ a + A 𝑉 ∗ x − q ∗ a ∗ − q ∗ a ∗ x + BV ∗ x − P ∗ x
2
2
MY = 10 ∗ 2 + 10 ∗ x − 15 ∗ 2 ∗ − 15 ∗ 2 ∗ x + 60 ∗ x − 40 ∗ x
2
MY = −10 + 0 ∗ x
при x = 0 MY(0) = −10 + 0 ∗ 0 = −10 kN 𝐌𝐘(𝟎) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍
при x = 4 MY(4) = −10 + 0 ∗ 4 = −10 kN 𝐌𝐘(𝟒) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍
• За трети участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 2м
∑ Hi𝐶 = 0
AH + NX = 0

- 13 -
∑ Vi𝐶 = 0
AV − VZ − 𝑞 ∗ а − 𝑃 + 𝐵𝑉 = 0
V𝑍 = 𝐴𝑉 − 𝑞 ∗ а − 𝑃 + 𝐵𝑉
V𝑍 = 10 − 15 ∗ 2 − 40 + 60 𝐕𝐙 = 𝟎 𝐤𝐍
∑ Mi𝐶 = 0
𝑎
MY − AV ∗ (a + b + x) + q ∗ a ∗ ( + b + x) − B𝑉 ∗ (b + x) + P ∗ (b + x) − M = 0
2
𝑎
MY = AV ∗ (a + b + x) − q ∗ a ∗ ( + b + x) + B𝑉 ∗ (b + x) − P ∗ (b + x) + M
2
2
MY = 10 ∗ (2 + 4 + x) − 15 ∗ 2 ∗ ( + 4 + x) + 60 ∗ (4 + x) − 40 ∗ (4 + x) + 10
2
MY = 0 + 0 ∗ x
при x = 0 MY(0) = 0 ∗ 0 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟎 𝐤𝐍
при x = 2 MY(2) = 0 ∗ 2 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟐) = 𝟎 𝐤𝐍

- 14 -
Диаграма на разрезните усилия
IV. Отчитаме разрезните усилия от диаграмата :

- за опасното сечение там където огъващият момент е максимален
|Моп.сеч.
Y | = 10 kN и |VZоп.сеч | = 20 kN
V. Избор на профил по максимални нормални напрежения.
|Mmax |
σmax
x = Y
≤ [σ]
WY
от къде следва, че профила който трябва да изберем трябва да притежава по-голям и или
равен на полученият съпротивителен момент.
|MYmax |
WYнеоб. ≥
[σ]
|10∗103 |
WYнеоб. ≥ 160∗106 = 62.5 ∗ 10−6 m3 от тук следва, че необходимият съпротивителен мо-
мент който трябва да притежава сечение е ≥ на 62.5 ∗ 10−6 m3 тоест

WYнеоб. ≥ 62.5 ∗ 10−6 m3

фия-1977г. избираме стандартен профил Ⅰ14 с геометрични характеристики:

- 15 -
- площ на напречно сечение: A = F = 17.4 ∗ 10−4 m2
- съпротивитилен момент по ос У: WY = 81.7 ∗ 10−6 m3
5.1. Проверка по максимално нормално напрежение възникващо в т.1 – най-отдаличената

точка от неутралната линия в напречното сечение.
|Mmax | |NX |
|σmax
x | = |σM Y N
x | + |σx |
M
където |σx Y | = Y
избрано и |σN
x| =
WY А
След заместване полуваваме че:
|MYmax | |NX | 10 ∗ 103 0 ∗ 103

|σmax
x |= + = + = 122,40 MPa
WY
избрано А 81.7 ∗ 10−6 17.4 ∗ 10−6
Което е по-малко от допустимото нормално напрежение по условие, следователно избра-

ното сечени удовлетворява условието на задачата.
5.2 Проверка на избраното сечение по максимални тангенциални напрежения.т.2.

фия-1977г. отчитаме за избирания стандартен профил Ⅰ30:
- Инерционен момент 𝐼𝑌 = 572 ∗ 10−8 𝑚4
- Статичен момент 𝑆𝑌∗ = 46.8 ∗ 10−6 𝑚3
|VZmax | ∗ SY∗
|τmax
xz | =
d ∗ IY
където d е дебелина на стеблото, а за избраният профил е 4.9 мм. Заместваме и получа-
ваме:
𝑚𝑎𝑥 |
20 ∗ 103 ∗ 46.8 ∗ 10−6
|𝜏𝑥𝑧 = = 33,4 𝑀𝑃𝑎
4.9 ∗ 10−3 ∗ 572 ∗ 10−8
В същото сечение има и нормални напрежения, предизвикани от осовата сила. Но в конк-

ретният слай те са равни н нула.
|NX | 0 ∗ 103
|σN
x| = = = 0 MPa
А 46,5 ∗ 10−4

- 16 -
σIV 2 2 2 2
екв = √σx + 3 ∗ τxz = √0 + 3 ∗ (26.21) = 12.73 MPa ,

5.3 Проверка на застрашената точка в опасното сечени т.3

Нормалните напрежение в т.3 от огъващият момент са:
|Моп.сеч. |
|σМ
x3 | =
𝑌
∗ z3 , където 𝐳𝟑 - е разстоянието то нулевата линия до т. 3 т.е.:
𝐼𝑌
h
z3 = 2 − t , където h e височина на сечението а t е дебелина на фланша. За избраният
профил съответно h=140мм и t=7.5мм, заместваме и получаваме

|10 ∗ 103 | 140
|σМ
x3 | = −8
∗ [( ) ∗ 10−3 − 7.5 ∗ 10−3 ] = 109.27 MPa
572 ∗ 10 2
|σМ
x3 | = 109.27 MPa
А нормалните напрежение в т.3 предизвикани от нормалните разрезни усилия са :

|σN
x | = 0 MPa
Съответно сумарното нормално напрежение в т.3 е:

|σx3 | = |σМ N
x3 | + |σx | = 109.27 + 0 = 109.27 MPa
Тангенциалното напрежение в т.3 е:

|VZоп.сеч | (3)
τzx3 = ∗ SY
d3 ∗ IY
(3)
Където SY е статичен момент в т. 3 и е равен на:
(3) h t
SY = b ∗ t(2 − 2) kъдето:
b – ширина на фланша за избраното сечение – 73 мм

t – дебелина на фланша за избраното сечение – 7.5 мм
d – дебелина на стеблото за избраното сечение – 4.9 мм
h – височина на сеченито за избраното сечение – 140 мм
От където получаваме за статичен момент в т.3:
(3) h 140 7.5
SY = b ∗ t ( − d) = 73 ∗ 10−3 ∗ 7.5 ∗ 10−3 ( ∗ 10−3 − ∗ 10−3 )
2 2 2
(3)
SY = 36,27 ∗ 10−6 м3
Заместваме в израза за тангенциално напрежение в т.3 и получаваме:
20 ∗ 103
τzx3 = ∗ 36.27 ∗ 10−6 = 28,09 MPa
4.9 ∗ 10−3 ∗ 572 ∗ 10−8

- 17 -
σIV 2 2 2 2
екв = √σx3 + 3 ∗ τxz3 = √0 + 3 ∗ (28.09) = 13.33 MPa ,

VI. Уравнени на еластичната линия и гранични условия
- УЕЛ за зададената греда

𝑨𝑽 𝒒 𝑩𝑽
𝐄 ∗ 𝐈 ∗ 𝐖(𝐱) = 𝐄 ∗ 𝐈 ∗ 𝐖𝟎 + 𝐄 ∗ 𝐈 ∗ 𝛉𝟎 ∗ 𝐱 − ∗ (𝒙 − 𝟎)𝟑 + 𝟐𝟒 ∗ (𝒙 − 𝟎)𝟒 | − ∗
𝟔 𝐈 𝟔
𝑷 𝒒 𝑴
(𝒙 − 𝒂)𝟑 − ∗ (𝒙 − 𝒂)𝟑 − (𝒙 − 𝒂)𝟒 | − (𝒙 − (𝒂 + 𝒃))𝟐 |
𝟔 𝟐𝟒 𝑰𝑰 𝟐 𝑰𝑰𝑰
- гранични услови за зададената греда

𝑊А (0) = 0
𝑊𝐵 (2) = 0
Заместваме граничното услови за т.А в УЛЕ за зададената греда и получаваме:
𝐴𝑉 𝑞
E ∗ I ∗ W𝐴 (0) = E ∗ I ∗ W0 + E ∗ I ∗ θ0 ∗ 0 − ∗ 03 + ∗ 04 | = 0
6 24 I

- 18 -
E ∗ I ∗ W0 = 0 от където следва че W0 = 0
Заместваме граничното услови за т.В в УЛЕ за зададената греда и получаваме:
𝐴𝑉 𝑞 𝐵𝑉
E ∗ I ∗ W(2) = E ∗ I ∗ W0 + E ∗ I ∗ θ0 ∗ 2 − ∗ (2 − 0)3 + 24 ∗ (2 − 0)4 | − ∗ (2 − 2)3 −
6 I 6
𝑃 𝑞
∗ (2 − 2)3 − 24 (2 − 2)4 |
6 𝐼𝐼
10 15 60 40 15
E ∗ I ∗ W(2) = 0 + E ∗ I ∗ θ0 ∗ 2 − ∗ (2)3 + 24 ∗ (2)4 | − ∗ (0)3 − ∗ (0)3 − 24 (0)4 |
6 I 6 6 𝐼𝐼
10 15
E ∗ I ∗ W(2) = E ∗ I ∗ θ0 ∗ 2 − ∗ (2)3 + ∗ (2)4 | = 0
6 24 I
23.33333
E ∗ I ∗ θ0 = = 11.67
2
Заместваме получените резултати в УЕЛ и то придобива своят окончателен вид:
10 15 60 40
E ∗ I ∗ W(x) = 0 + 11.67 ∗ x − ∗ (x − 0)3 + 24 ∗ (x − 0)4 | − ∗ (x − 2)3 − ∗ (x −
6 I 6 6
15 10
2)3 − 24 (x − 2)4 | − (x − (2 + 4))2 |
II 2 III
VII. Еластична линия
За избраният профил I14 коравината има следната стойност:
E ∗ I = 2 ∗ 108 ∗ 572 ∗ 10−8 = 1144 kNm
10 15 60 40
E ∗ I ∗ W(x) = 0 + 11.67 ∗ x − ∗ (x − 0)3 + 24 ∗ (x − 0)4 | − ∗ (x − 2)3 − ∗ (x −
6 I 6 6
15 10
2)3 − 24 (x − 2)4 | − (x − (2 + 4))2 |
II 2 III
d[E ∗ I ∗ W(x) ]
E ∗ I ∗ θ0 (x) =
dx
10 15 60 40
E ∗ I ∗ θ0 (x) = 11.67 − ∗ (x − 0)2 + ∗ (x − 0)3 | − ∗ (x − 2)2 − ∗ (x − 2)2 −
2 6 I 2 2
15
(x − 2)3 | − 10(x − (2 + 4))1 |III
6 II
Изчисляваме провисванията и завъртанията в точките които са граници на участъците:

- 19 -
−108.33
x=0 W(0) = 0 θ(0) = 1144∗103 = −94.694 ∗ 10−6 rad θ(0) = 0°
51.67
x=0 W(2) = 0 θ(0) = 1144∗103 = 45.166 ∗ 10−6 rad θ(0) = 0°
−764.996 −588.33
x=6 W(6) = 1144∗103 = −0.669 ∗ 10−3 m θ(0) = 1144∗103 = −514.274 ∗ 10−6 rad
θ(0) = −0.3°
−2629.973 −1388.33
x=8 W(6) = = −2.299 ∗ 10−3 m θ(0) = 1144∗103 = −1213.575 ∗ 10−6 rad
1144∗103
θ(0) = −0.7°
Задача 3
1. Да се оразмери гредата с правоъгълно сечение от дървен материал, като отношени-

ето на h/b не трябва да надвишава 2.

- 20 -
2. Да се определи положението на нулевата линия.
3. За да се намерят максималните нормални напрежения [𝜎𝑥 ] в двете най-отдаличени
точки от нулевата линия.
Изходни данни:
q=15 kN/m; P=40 kN; M=10 kNm; a=2m ; b=4m; [σ]=12MPa; α=30°;
I. Диаграма на огъващият момент

Прилагаме правило РОЗУ и отхвърляме запънатият край, в даденият участък дължи-
ната x се изменя в граници от 0 до 2 метра.
∑ Mi𝐶 = 0
𝑥
MY + 𝑀 + q ∗ x ∗ =0
2
𝑥2
MY = −𝑀 − q ∗
2
02
при x = 0 MY(0) = −10 − 15 ∗ 2 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟎) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍
22
при x = 2 MY(2) = −10 − 15 ∗ 2 = −40 kN 𝐌𝐘(𝟐) = −𝟒𝟎 𝐤𝐍
Диаграма на огъващият момент

- 21 -
II. Равнина на огъване

- 22 -
III. Определяме посоката на вектора огъващ момент по правилото на дясната ръка
Сечението е поставено в дясно ориентирана координатна система. Огъващият мо-
мент е под ъгъл 30°по условие спрямо ордината Z. Вектора на огъващият момент е в по-
сока перпендикулярна определена от правилото на дясната ръка, което гласи че пръстите
на дясната ръка натискат огъващата равнина а огъващият момент има посока еднаква с
изпънатият палец. От където следва че, вектора Мог сключва същият ъгъл с ордината Y
IV. Разлагаме вектора Могъващо на Мy и Мz
От получената диаграма за Му=Мог избираме максималната стойност по абсолютна
стойност за големина на Мог. Разлагаме Мог на Мy и Мz.
My = MОГ ∗ cos 30° = 40 ∗ cos 30° = 20 kNm
Mz = MОГ ∗ sin 30° = 40 ∗ sin 30° = 34.64 kNm
V. Определяме знаците на Мy и Мz
По правило знаците ще са положителни ако съвпадат с посоката на координатната
система. В нашият случай те са в противоположни посоки с ординатите Z и У, следова-
телно техните знаци са отрицателни.
My → −My
Mz → −Mz
VI. Оразмеряване по допустимо нормално напрежение
σx = σx (MY ) + σx (MZ ) ≤ [σ]
|MY | |MZ |
+ ≤ [σ]
WY WZ
WY h MY
= = =k
WZ b MZ
MY 20 ∗ 103
k= = = 0.58
MZ 34.64 ∗ 103
При получени стойности за к≤1.2 избираме к=1.2
𝑊Y
k=
WZ
WY
WZ =
𝑘
|MY | |MZ |
+ ≤ [σ]
WY MY
𝑘
|MY | 𝑘 ∗ |MZ |
+ ≤ [σ]
WY WY
|MY | + 𝑘 ∗ |MZ |
≤ WY
[σ]
Заместваме и получаваме
- 23 -
20 ∗ 103 + 1.2 ∗ 34.64 ∗ 103
WY = = 5.13 ∗ 10−3 𝑚3
12 ∗ 106
От таблица 27 стр.54 на сборника „Таблици по съпротивление на материалите“
изд.София-1977г. за правоъгълно сечение знаем че:
𝑏 ∗ ℎ2
WY =
6
h
= k → ℎ = 1.2 ∗ 𝑏
b
Заместваме в и получаваме
𝑏 ∗ (1.2 ∗ 𝑏)2 1.44 ∗ 𝑏 3
WY = = = 0.24 ∗ 𝑏 3
6 6
3
WY 5.13 ∗ 10−3
𝑏 = =
0.24 0.24
3 5.13∗10−3
𝑏=√ = 0.278 𝑚 𝒃 = 𝟎. 𝟐𝟕𝟖 𝒎
0.24
ℎ = 1.2 ∗ 𝑏 = 1.2 ∗ 0.278 = 0.333 𝑚 𝒉 = 𝟎. 𝟑𝟑𝟑 𝒎

VII. Геометрични характеристики на напречното сечение
От таблица 27 стр.54 на сборника „Таблици по съпротивление на материалите“
изд.София-1977г. за правоъгълно сечение знаем че:
𝑏 ∗ ℎ3 0.278 ∗ 0.3333
𝐼𝑌 = = = 85545 ∗ 10−8 𝑚4
12 12
𝑏 3 ∗ ℎ 0.2783 ∗ 0.333
𝐼𝑧 = = = 59620 ∗ 10−8 𝑚4
12 12
VIII. Определяме нулевата линия – нейното положение спрямо оста на огъване.
σx = σx (MY ) + σx (MZ ) = 0
MY MZ
∗z+ ∗y=0
IY IZ
𝑧 MZ IY
tan 𝛽 = = ∗
𝑦 IZ MY
В израза за tan 𝛽 стойностите на MZ и MY ги заместваме с получени за тях знаци от
точка V.
−34.64 ∗ 103 85545 ∗ 10−8
tan 𝛽 = ∗ → 𝛽 = 87.69°
59620 ∗ 10−8 −20 ∗ 103
Ако получената стойност за ъгъл 𝛽 е с отрицателен знак се нанася по часовниковата
стрелка спрямо положителната посока на оста Y, ако е с положителен знак се нанася
обратно на часовниковата стрелка. За проверка: нулевата линия трябва да лежи заклю-
чена между вектора на огъващият момент и отрицателната посока на оста Z.
- 24 -
IX. Определяне нормалните напрежения в точки А и B
Определяме координатите на точки А и В
𝑏 0.278
𝑌𝐴 =
= = 0.139
т. А { 2 2
ℎ 0.333
𝑍𝐴 = − = − = −0.167
2 2
𝑏 0.278
𝑌В = − = − = −0.139
т. В { 2 2
ℎ 0.333
𝑍В = = = 0.167
2 2
Изчисляваме нормалните напрежения в точка А и точка В
σx(A) = σx (MYА ) + σx (M𝑍𝐴 ) ≤ [𝜎]
MY MZ −20∗103 −34.64∗103
σx(A) = ∗ z𝐴 − ∗ y𝐴 = 85545∗10−8 ∗ −0.167 − 59620∗10−8 ∗ 0.139 = 11.98 𝑀𝑃𝑎 ≈ [𝜎]
IY IZ
σx(В) = σx (MYВ ) + σx (M𝑍В ) ≤ [𝜎]

M MZ −20∗103 −34.64∗103
σx(В) = I Y ∗ z𝐵 − ∗ y𝐵 = 85545∗10−8 ∗ 0.167 − 59620∗10−8 ∗ −0.139 = 11.98 𝑀𝑃𝑎 ≈ [𝜎]
Y IZ
Получените стойности за нормалните напрежения в точки А и В удовлетворяват услови-

ето на задачата.
Задача 4
За даденото сечение:
1. Да се оразмери като къса стоманена колона с натискова сила P приложена ексцент-

рично в сечението. Стойността на силата P се получава като се съберат всички
цифри на факултетният номер и към тях прибавим 40 kN.
2. Да се определи положението на нулевата линия.
3. Да се начертае диаграма нормалните напрежения [𝜎𝑥 ].
Изходни данни:
P=64 kN; [σ]=160MPa;

- 25 -
I. Намиране на центъра на тежестта на фигурата
∑ 𝐹𝑖 ∗𝑧𝐶
𝑖
𝑧𝐶 = ∑ 𝐹𝑖
Разлагаме зададената фигура на прости геометрични фигури и изчисляваме площта на

всяка една от тях
Фигура 1 е правоъгълник със страни съответно 10а и 12а
F1 = (10 ∗ a) ∗ (12 ∗ a) = 120 ∗ a2
Фигура 2 е квадрат със страни 4а
F2 = (4 ∗ a) ∗ (4 ∗ a) = 16 ∗ a2
Фигура 3 е полукръг с радиус 2а
F3 = π ∗ (2 ∗ a)2 = 12.56 ∗ a2
За площ на съставна фигура получаваме:
F = F1 − F2 − F3 = 120 ∗ a2 − 16 ∗ a2 − 12.56 ∗ a2 = 91.75 ∗ a2
Геометричните центрове на всички фигури лежат на една ос, която избираме и за
ос Z от координатната система. За ос У от координатната система избираме оста танги-
раща с горната хоризонтална страна на фигура 1. Спрямо избраната координатна сис-
тема определяме координатите на центровете на тежест на фигурите както следва:
За фигура 1 центърът на тежест се намира в точка С1, която има координата по ос Z 5*а
От симетрията на фигурата спрямо избрана ос Z sследва че центъра и на тежест ще
лежи по тази ос.
F1 ∗zC1 −F2 ∗zC2 −F3 ∗zC3 (120∗a2 )∗5∗a−(16∗a2 )∗8∗a−(12.56∗a2 )∗5∗a 409.2∗a3
zC = = = 91.75∗a2 = 4.4599 ∗ a
F1 −F2 −F3 120∗a−16∗a2 −12.56∗a2

- 26 -
II. Определяме геометричните характеристики спрямо главните инерционни оси
Iy = ∑ Iyi
В нашият случай
Iy = Iy1 − Iy2 − Iy3 знаците са отрицателни понеже фиг. 2 и 3 са вписани във фиг. 1.
От теоремата на Щайнер знаем, че:
Iyi = Iyi + a2 ∗ Fi където :
𝐈𝐲𝐢 е инерционният момент на съответната фигура за която се прилага теоремата.
а е разстоянието от центъра на тежест на фигурата до центъра на тежест на състав-
ната фигура.
𝐹𝑖 площта на съответната фигура
За фигура 1 – правоъгълник с страни b = 12 ∗ a и h = 10 ∗ a
b ∗ h3 (12 ∗ a) ∗ (10 ∗ a)3 12 ∗ a ∗ 1000 ∗ a3
I y1 = = = = 1000 ∗ a4
12 12 12
Iy1 = Iy1 + a2 ∗ F1 = 1000 ∗ а4 + (5 ∗ а − 4,4599 ∗ а)2 ∗ 120 ∗ а2 = 1035.005 ∗ a4
За фигура 2 – квадрат с страна а=4∗a
а4 (4 ∗ a)4 256 ∗ a4
I y2 = = = = 21.33 ∗ a4
12 12 12
Iy2 = Iy2 + a2 ∗ F2 = 21.33 ∗ а4 + (8 ∗ а − 4,4599 ∗ а)2 ∗ 16 ∗ а2 = 221.847 ∗ a4
За фигура 3 – полукръг с радиус r = 2 ∗ a
π ∗ r 4 3.14 ∗ (2 ∗ a)4 50.24 ∗ a4
I y3 = = = = 6.28 ∗ a4
8 8 8
- 27 -
Iy2 = Iy2 + a2 ∗ F2 = 6.28 ∗ а4 + (5 ∗ а − 4,4599 ∗ а)2 ∗ 12.56 ∗ а2 = 9.944 ∗ a4
Инерционният момент Iz на съставната фигура е съответно равен на:
Iz = Iz1 − Iz2 − Iz3
За фигура 1 – правоъгълник с страни b = 12 ∗ a и h = 10 ∗ a
b3 ∗ h (12 ∗ a)3 ∗ (10 ∗ a) 1728 ∗ a3 ∗ 10 ∗ a
Iz1 = = = = 1440 ∗ a4
12 12 12
За фигура 2 – квадрат с страни а = 4 ∗ a
a4 (4 ∗ a)4 256 ∗ a4
Iz2 = = = = 21.33 ∗ a4
12 12 12
За фигура 3 – полукръг с радиус r = 2 ∗ a
π ∗ r 4 3.14 ∗ (2 ∗ a)4 50.24 ∗ a4
Iz3 = = = = 6.28 ∗ a4
8 8 8
От тук получаваме че инерционните моменти на съставната фигура е:
Iy = Iy1 − Iy2 − Iy3 = 1035.005 ∗ a4 − 221.847 ∗ a4 − 9.944 ∗ a4 = 803.214 ∗ a4 м4
Iz = Iz1 − Iz2 − Iz3 = 1440 ∗ a4 − 21.33 ∗ a4 − 6.28 ∗ a4 = 1412.39 ∗ a4 м4
Инерционните радиуси 𝐢𝐲 и 𝐢𝐲 за съставната фигура са съответно :
Iy Iy 803.214 ∗ a4
iy = √ → i2y = = = 8.754 ∗ a2 м
F F 91.75 ∗ a2
Iz 2
Iz 1412.39 ∗ a4
iz = √ → iz = = 2
= 15.394 ∗ a2 м
F F 91.75 ∗ a
III. Определяме координатите на приложната точка на силата Р, спрямо координатна

система с нулева точка центъра на тежест на съставната фигура.
y0 = −2 ∗ a
т. Р {
Z0 = 6 ∗ a − 4.4599 ∗ a = 1.54 ∗ a
IV. Определяне положението на нулевата линия – линията в която нормалните напре-
жения по ос Х са равни на нула.
Nx My Mz
σx = σx (Nx ) + σ(Mог ) = + ∗z− ∗y= 0
F Iy Iz
P P ∗ z0 P ∗ y0
+ ∗z+ ∗y =0
F Iy Iz
P F P ∗ z0 F P ∗ y0
+ ∗ ∗z+ ∗ ∗y= 0
F F Iy F Iz
P F ∗ z0 F ∗ y0
∗ (1 + ∗z+ ∗ y) = 0
F Iy Iz

- 28 -
P z0 ∗ z y0 ∗ y
∗ (1 + 2 + 2 ) = 0
F i y i z
P z0 ∗z y0 ∗y
В полученият израз F ≠ 0 следователно (1 + − )=0
i2 y i2 z
От тук при y = 0
z0 ∗ z
1+ 2 =0
i y
i2 y 8.754 ∗ a2
z=− =− = −5.684 ∗ a
z0 1.54 ∗ a
От тук при z = 0
y0 ∗ y
1+ 2 =0
i z
i2 z 15.394 ∗ a2
y=− =− = 7.69 ∗ a
y0 (−2 ∗ a) ∗ a
По така получени стойности за X и Y постояваме нулевата линия.
V. Оразмеряване спрямо най-отдалечената точка от нулевата линия – т.А

Определяме координатите на т.А
yА = −6 ∗ a
т. А |
𝑧А = 10 ∗ a − 4.4599 ∗ a = 5.5401 ∗ a
P z0 ∗ zA y0 ∗ yA
∗ (1 + 2 + 2 ) ≤ [σ] = 160 ∗ 106
F i y i z

- 29 -
∗ (1 + 2 + 2 ) ≤ 160 ∗ 106
F i y i z
64 ∗ 103 (5.5401 ∗ a) ∗ (1.54 ∗ a) (−6 ∗ a) ∗ (−2 ∗ a)
∗ (1 + + ) ≤ 160 ∗ 106
91.75 ∗ a2 8.754 ∗ a2 15.394 ∗ a2
64 ∗ 103 8.532 ∗ a2 12 ∗ a2
∗ (1 + + ) ≤ 160 ∗ 106
91.75 ∗ a2 8.754 ∗ a2 15.394 ∗ a2
64 ∗ 103
2
∗ 2754.165 ∗ 10−3 ≤ 160 ∗ 106
91.75 ∗ a
64 ∗ 103 ∗ 2754.165 ∗ 10−3 64 ∗ 103 ∗ 2754.165 ∗ 10−3

a2 ≥ → a≥√
91.75 ∗ 160 ∗ 106 91.75 ∗ 160 ∗ 106
→ a ≥ 3.465 ∗ 10−3 м
Избираме за параметъра 𝐚 = 𝟑. 𝟓 мм мм или 𝐚 = 𝟑. 𝟓 ∗ 𝟏𝟎−𝟑 м
VI. Определяме действителните геометрични характеристики на съставният профил.
F = 91.75 ∗ (3.5 ∗ 10−3 )2 = 11.24 ∗ 10−4 м2
Iy = 803.214 ∗ (3.5 ∗ 10−3 )4 = 12.05 ∗ 10−8 м4
Iz = 1412.39 ∗ (3.5 ∗ 10−3 )4 = 21.19 ∗ 10−8 м4
iy = √8.754 ∗ (3.5 ∗ 10−3 )2 = 1.04 ∗ 10−2 м
iz = √15.394 ∗ (3.5 ∗ 10−3 )2 = 1.38 ∗ 10−2 м

VII. Проверка за максимално отдалечената точка А и точка В при отчетени реални гео-
метрични характеристики на съставната фигура
За точка А
𝜎𝐴𝑥 = ∗ (1 + 2 + 2 ) ≤ [σ] = 160 ∗ 106
F i y i z
64∗103 (5.5401∗3.5∗10−3 )∗(1.54∗3.5∗10−3 ) (−6∗3.5∗10−3 )∗(−2∗3.5∗10−3 )
𝜎𝐴𝑥 = 11.24∗10−4 ∗ (1 + + )
1.04∗10−2 1.38∗10−2
𝜎𝐴𝑥 = 58.12 𝑀𝑃𝑎 < [𝜎]

Което удовлетворява изискванията по услови
За точка В
yB = 6 ∗ a = 21 ∗ 10−3
т. В {
ZB = −4.4599 ∗ a = −15.61 ∗ 10−3
P z0 ∗ zB y0 ∗ yB
𝜎𝐵𝑥 = ∗ (1 + 2 + 2 ) ≤ [σ] = 160 ∗ 106
F i y i z
64∗103 (−15.61∗10−3 )∗(1.54∗3.5∗10−3 ) (21∗10−3 )∗(−2∗3.5∗10−3 )
𝜎𝐵𝑥 = 11.24∗10−4 ∗ (1 + 1.006∗10−2
+ 1.334∗10−2
)
𝜎𝐵𝑥 = −42 𝑀𝑃𝑎 < [𝜎]

- 30 -
Което удовлетворява изискванията по услови
Задача 5
За зададената рамка:
1. Да се разкрие статическата неопределимост.

2. Да се начертаят диаграмите на разрезните усилия.
q=15 kN/m; a=2m ; b=4m;
I. Определяне степента на статическа неопределимост

𝑚 =𝑛−𝑠 =5−3=2
Където:

- 31 -
𝑚 – степен на статическа неопределимост
𝑛 – броя на неизвестните опорни реакции
𝑠 – уравнения на статиката
Степента на статическа неопределимост показва колко броя връзки трябва да разкъсаме
и съответно да съставим толкова канонични уравнения за да намерим неизвестните
опорни реакции.
II. Избор на основна система
III. Еквивалентна схема.
IV. Канонични уравнения.

𝛿11 ∗ 𝑥1 + 𝛿12 ∗ 𝑥2 + 𝛿1𝑝 = 0
|
𝛿21 ∗ 𝑥1 + 𝛿22 ∗ 𝑥2 + 𝛿2𝑝 = 0
Където:
𝑥𝑖 – неизвестна сила или момент
𝛿𝑖𝑗 – преместване на i-тата точка под действието на единична сила приложена в j-тата
точка.
𝛿𝑖𝑝 – преместване на i-тата точка под действието на външно натоварване.
V. Определяне на разрезните усилия в еквивалентната система.
1) Състояние 𝑥1 = 1

- 32 -
III-ти участък където: 0 ≤ 𝑠 ≤ 2
𝑀𝑦 = 0
𝑁𝑥 + 𝑥1 = 0 → 𝑁𝑥 = −𝑥1 = −1
𝑉𝑧 = 0
II-ти участък където: 0 ≤ 𝑠 ≤ 4

My − x1 ∗ s = 0
My = x1 ∗ s = 1 ∗ s
При s = 0 My(0) = 1 ∗ 0 = 0 kNm
При s = 4 My(4) = 1 ∗ 4 = 4 kNm
Vz + x1 = 0 → Vz = −x1 = −1 kN
Nx = 0 kN
I-ви участък където: 0 ≤ 𝑠 ≤ 2
My − x1 ∗ b = 0
My = x1 ∗ b = 1 ∗ 4 = 4 kN
Vz = 0
Nx − x1 = 0 → Nx = x1 = 1 kN
2) Състояние 𝑥2 = 1

- 33 -
My − x 2 ∗ s = 0
My = x 2 ∗ s = 1 ∗ s
При s = 0 My(0) = 1 ∗ 0 = 0 kNm
При s = 2 My(2) = 1 ∗ 4 = 4 kNm
Vz + x2 = 0 → Vz = −x2 = −1 kN
Nx = 0 kN
II-ри участък където: 0 ≤ 𝑠 ≤ 4
My − x 2 ∗ а = 0
My = x2 ∗ а = 1 ∗ 2 = 2 kN
Vz = 0
Nx − x2 = 0 → Nx = x2 = 1 kN

My − x2 ∗ (а − 𝑠) = 0
My = x 2 ∗ а − x 2 ∗ s = 1 ∗ 2 − 1 ∗ s
При s = 0 My(0) = 2 − 1 ∗ 0 = 2 𝑘𝑁𝑚
При s = 2 My(2) = 2 − 1 ∗ 2 = 0 𝑘𝑁𝑚
Vz − x2 = 0 Vz = x2 = 1 kN
Nx = 0
3) Състояние външно натоварване

- 34 -
My = 0
Nx = 0
Vz = 0

s
My + q ∗ s ∗ =0
2
s
My = −q ∗ s ∗ = −7.5 ∗ s 2
2
При s = 0 My(0) = −7.5 ∗ 02 = 0 kNm
При s = 4 My(4) = −7.5 ∗ 42 = −120 kNm
Nx = 0
Vz − q ∗ s = 0
Vz(0) = 15 ∗ 0 = 0
Vz(4) = 15 ∗ 4 = 60 kN
𝑏
My + 𝑞 ∗ b ∗ =0
2
4
My = −15 ∗ 4 ∗ = −120 𝑘𝑁𝑚
2
Nx − q ∗ b = 0
Nx = q ∗ b = 60 kN
Vz = 0
След изчисляване на Му за различните товарни
състояния на рамката преминаваме към съставяне на моментовите диаграми за всяко
едно състояние.

- 35 -
VI. Изчисляваме коефициентите на каноничните уравнения чрез умножаване
на получените фигури от моментовите диаграми при различните товарни състояния
за зададената рамка.
1
𝐸 ∗ 𝐼 ∗ 𝛿11 = 𝑀1 ∗ 𝑀1 = (+▯) ∗ (+▯) + (+ ◸) ∗ (+ ◸) = 𝑎2 ∗ 𝑙 + 3 ∗ 𝑎2 ∗ 𝑙 = 42 ∗
1
2 + 3 ∗ 22 ∗ 2 = 32 + 21.33 = 53.33
𝑎∗𝑏∗𝑙 𝑎∗𝑏∗𝑙 4∗2∗2
𝐸 ∗ 𝐼 ∗ 𝛿12 = 𝑀1 ∗ 𝑀2 = (+▯) ∗ (+ ◸) + (+ ◸) ∗ (+▭) = + = +
2 2 2
4∗2∗4
= 8 + 16 = 24
2
1
𝐸 ∗ 𝐼 ∗ 𝛿22 = 𝑀2 ∗ 𝑀2 = (+ ◸) ∗ (+ ◸) + (+▭) ∗ (+▭) + (+ ◹) ∗ (+ ◹) = 3 ∗ 𝑎2 ∗
1 1 1
𝑙 + 𝑎2 ∗ 𝑙 + 3 ∗ 𝑎2 ∗ 𝑙 = 3 ∗ 22 ∗ 2 + 22 ∗ 4 + 3 ∗ 22 ∗ 2 = 2.67 + 16 + 2.67 = 21.34

- 36 -
1
𝐸 ∗ 𝐼 ∗ 𝛿1𝑝 = 𝑀1 ∗ 𝑀𝑝 = (+▯) ∗ (−▯) + (+ ◸) ∗ (−⊵) = 𝑎 ∗ 𝑏 ∗ 𝑙 + 4 ∗ 𝑎 ∗ 𝑏 ∗ 𝑙 =
1
4 ∗ (−120) ∗ 2 + 4 ∗ 4 ∗ (−120) ∗ 4 = −960 − 480 = −1440
1 1
𝐸 ∗ 𝐼 ∗ 𝛿2𝑝 = 𝑀2 ∗ 𝑀2 = (+ ◸) ∗ (−▯) + (+▭) ∗ (−⊵) = 2 ∗ 𝑎 ∗ 𝑏 ∗ 𝑙 + 3 ∗ 𝑎 ∗ 𝑏 ∗
1 1
𝑙 = 2 ∗ (−120) ∗ 2 ∗ 2 + 3 ∗ 2 ∗ (−120) ∗ 4 = −240 − 320 = −560
VII. Решаване на система канонични уравнения

𝛿11 ∗ 𝑥1 + 𝛿12 ∗ 𝑥2 + 𝛿1𝑝 = 0
|
𝛿21 ∗ 𝑥1 + 𝛿22 ∗ 𝑥2 + 𝛿2𝑝 = 0
55.33 ∗ 𝑥1 + 24 ∗ 𝑥2 + (−1440) = 0
|
24 ∗ 𝑥1 + 21.34 ∗ 𝑥2 + (−560) = 0
Решаваме уравнение (1) от системата и получваме:
1440 − 24 ∗ 𝑥2
𝑥1 =
55.33
Заместваме полученият резултат в уравнение (2)
1440 − 24 ∗ 𝑥2
24 ∗ + 21.34 ∗ 𝑥2 − 560 = 0
55.33
34560 − 576 ∗ 𝑥2
+ 21.34 ∗ 𝑥2 − 560 = 0
55.33
624.62 − 10.41 ∗ 𝑥2 + 21.34 ∗ 𝑥2 − 560 = 0
10.93 ∗ 𝑥2 = −64.62
𝑥2 = −5.91 𝑘𝑁
1440 − 24 ∗ 𝑥2 1440 − 24 ∗ (−5.91)
𝑥1 = = = 28.59 𝑘𝑁
55.33 55.33
Получените резултати заместваме в уравнение (2) за проверка
24 ∗ 28.59 + 21.34 ∗ −5.91 + (−560) = 0 0,0406 ≅ 0
VIII. Свеждаме рамката до статически определима и определяме разрезните усилия по
участъци.

- 37 -
My − x 2 ∗ s = 0
My = x2 ∗ s = (−5.91) ∗ s
При s = 0 My(0) = (−5.91) ∗ 0 = 0 kNm
При s = 2 My(2) = (−5.91) ∗ 2 = −11.82 kNm
Nx + x1 = 0
Nx = −x1 = −28.59 kN
Vz + 𝑥2 = 0
Vz = −𝑥2 = −(−5.91) = 5.91 kN
𝑠
My − x1 ∗ s − x2 ∗ a + q ∗ s ∗ =0
2
𝑠
My = x1 ∗ s+x2 ∗ a − q ∗ s ∗ 2 = −11.82 +
28.59 ∗ s − 7.5 ∗ s 2
При s = 0 My(0) = −11.82 kNm
При s = 4 My(4) = −17.46 kNm
При s = 1.91 My(1.91) = 15.43 kNm
Nx − x2 = 0
Nx = x2 = −5.91 kN
Vz + x1 − q ∗ s = 0
Vz = −𝑥1 + q ∗ s = −28.59 + 15 ∗ 𝑠
При s = 0 Vz(0) = −28.59 kNm
При s = 4 Vz(4) = 31.41 kNm
При s = 1.91 Vz(1.91) = 0 kNm

- 38 -
𝑏
My − x1 ∗ b − x2 ∗ (a − s) + q ∗ b ∗ =0
2
𝑏
My = x1 ∗ b + x2 ∗ (a − s) − q ∗ b ∗ 2 = −5.64 −
5.91 ∗ (2 − s)
При s = 0 My(0) = −17.46 kNm
При s = 4 My(4) = −5.64 kNm
Nx − x1 + q ∗ b = 0
Nx = x1 − q ∗ b = −31.41 kN
Vz − 𝑥2 = 0
Vz = 𝑥2 = −5.91 kN
Оконччателни диаграми на разрезните усилия.

- 39 -
Задача 6
За дадената схема:
1. Да се оразмери натиснатият прът със стоманено напречно сечение според дадената

схема.
2. Да се определи коефициента на сигурност (hy), при който би работил прът.
q=4000 kN/m; l=2m ;
По условие знаем че, натиснатият прът

е стоманени следователно допустмите
нормални напревежения в него са [𝛔] =
𝟏𝟔𝟎 𝐌𝐏𝐚
От схемата на подпиране на
натиснатият прът знаме коефициента
на приведена дължина 𝝁 = 𝟐
I. Оразмерително услови
P ≤ [Pдопус. ] = φ ∗ А ∗ [σ]
P
А=
φ ∗ [σ]
1. Прърво приближение φ0 = 0,5
P 4000 ∗ 103
А0 ≥ = = 500 ∗ 10−4 m2
φ ∗ [σ] 0,5 ∗ 160 ∗ 106
По условие знаем че сечението има правоъгълна форма и фиксирано
отношение на страните:
А′0 = b ∗ h → h = 1.4 ∗ b → А′0 = b2 ∗ 1.4
А′0 2 А′
0
2 500 ∗ 10−4
b2 = →b= √ =√ = 188.98 ∗ 10−3 m
1.4 1.4 1.4
Изчисляваме минималният инеционен радиус за полученото сечение:

iz = 0.2887 ∗ b = 5.456 ∗ 10−2 m = imin

- 40 -
Изчисляваме стройността l по следната формула:
μ∗l 2∗2
𝜆′0 = = = 73.31
imin 5.456 ∗ 10−2
Отчитаме 𝜑01 спрямо 𝜆1 от табли 13 на страница 16 от „Таблици по
съпротивление на материалите“ изд.София 1977г.
Избираме най-близката стойност на 𝜆 и правим интерполация към нея.
λ = 70 → φ = 0,81
λ′0 = 73.31 → φ′0 =?| φ′0 = 0.79014
λ = 80 → φ = 0,75
P ≤ [Pдопус. ] = φ′0 ∗ А′0 ∗ [σ] = 0.79014 ∗ 500 ∗ 10−4 ∗ 160 ∗ 106 = 6321.12 kN
[Pдопус. ] = 6321.12 kN > P от тук следва че натисната колона може да понесе
приложената и сила без да се деформира.
2. Изчисляваме коефициента на сигурност (hy)
π2 ∗ E ∗ Imin
Pкрит =
(μ ∗ l)2
E = 2.01 ∗ 1011 N/m2
h = 1.4 ∗ b = 1.4 ∗ 188.98 ∗ 10−3 = 264.572 ∗ 10−3 m
b3 ∗ h (188.98 ∗ 10−3 )3 ∗ 264.572 ∗ 10−3
Imin = Iz = = = 14880 ∗ 10−8 m4
12 12
π2 ∗ E ∗ Imin 3.142 ∗ 2.01 ∗ 1011 ∗ 14880 ∗ 10−8
Pкрит = = = 18449.25 kN
(μ ∗ l)2 (2 ∗ 2)2
Изчисляваме коефициента на сигурност 𝛈𝐲
Pкрит 18449.34 ∗ 103
𝜂𝑦 = = = 2.92
[Pдопус. ] 6321.12 ∗ 103

- 41 -

Курсова работа Съпромат част2

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Курсова работа Съпромат част2

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН

Съпротивление на материалите – IIчаст

1. Да се начертае диаграмата на разрезните усилия.

Ⅰ. Определяме опорните реакции

II. РОЗУ по участъци

• За първи участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 4м

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

при x = 0 MY(0) = 15 ∗ 0 + 10 = 10 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟏𝟎 𝐤𝐍

при x = 4 MY(4) = 15 ∗ 4 + 10 = 70 kN 𝐌𝐘(𝟒) = 𝟕𝟎 𝐤𝐍

• За втори участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 2м

при x = 0 VZ(0) = 10 ∗ 0 − 45 = −45 kN 𝐕𝐙(𝟎) = −𝟒𝟓 𝐤𝐍

при x = 2 VZ(2) = 10 ∗ 2 − 45 = −20 kN 𝐕𝐙(𝟐) = −𝟐𝟎 𝐤𝐍

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

III. Отчитаме разрезните усилия от диаграмата при:

- за опасното сечение там където огъващият момент е максимален

IV. Избор на профил по максимални нормални напрежения.

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

мент който трябва да притежава сечение е ≥ на 437,5 ∗ 10−6 m3 тоест

От таблица 24 стр.49 на сборника „Таблици по съпротивление на материалите“ изд.Со-

- площ на напречно сечение: A = F = 46.5 ∗ 10−4 m2

След заместване полуваме че:

|MYmax | |NX | 70 ∗ 103 50 ∗ 103

Което е по-малко от допустимото нормално напрежение по условие, следователно избра-

2. Проверка на избраното сечение по максимални тангенциални напрежения.т.2. От

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

В същото сечение има и нормални напрежения, предизвикани от осевата сила.

Пресмята се еквивалентното напрежение по 4-та якостна хипотеза за т.2

Което е по-малко от допустимото нормално напрежение по задание [σ]=160MPa, следова-

3. Проверка на застрашената точка в опасното сечени т.3

профил съответно d=300мм и t=10,2мм, заместваме и получаваме

А нормалните напрежение в т.3 предизвикани от нормалните разрезни усилия са :

Съответно сумарното нормално напрежение в т.3 е:

Тангенциалното напрежение в т.3 е:

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

Пресмята се еквивалентното напрежение по 4-та якостна хипотеза за т.3

Което е по-малко от допустимото нормално напрежение по задание [σ]=160MPa, следова-

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

1 Да се напише универсалното уравнение на еластичната линия и граничните усло-

I. Универсално Уравнени на Еластичната Линия и гранични условия

𝐌 ∗ (𝐱 − 𝐚)𝟐 𝐏 ∗ (𝐱 − 𝐛)𝟑 𝐪 ∗ (𝐱 − 𝐜)𝟒

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

III. РОЗУ по участъци

• За първи участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 2м

при x = 0 VZ(0) = 10 − 15 ∗ 0 = 10 kN 𝐕𝐙(𝟎) = 𝟏𝟎 𝐤𝐍

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

при V𝑧(𝑥) = 0 0 = 10 − 15 ∗ x → x = 0.666 m 𝒙 = 𝟎. 𝟔𝟔𝟔 𝐦

при x = 0 MY(0) = 10 ∗ 0 − 7.5 ∗ 02 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟎 𝐤𝐍

при x = 2 MY(2) = 10 ∗ 2 − 7.5 ∗ 22 = −10 kN 𝐌𝐘(𝟐) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍

при x = 0.666 MY(0.666) = 10 ∗ 0.666 − 7.5 ∗ 0.6662 = 3.333 kN

• За втори участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 4м

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

при x = 0 MY(0) = −10 + 0 ∗ 0 = −10 kN 𝐌𝐘(𝟎) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍

при x = 4 MY(4) = −10 + 0 ∗ 4 = −10 kN 𝐌𝐘(𝟒) = −𝟏𝟎 𝐤𝐍

• За трети участък разстоянието се изменя в интервал от 0м до 2м

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

при x = 0 MY(0) = 0 ∗ 0 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟎) = 𝟎 𝐤𝐍

при x = 2 MY(2) = 0 ∗ 2 = 0 kN 𝐌𝐘(𝟐) = 𝟎 𝐤𝐍

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041

IV. Отчитаме разрезните усилия от диаграмата :

мент който трябва да притежава сечение е ≥ на 62.5 ∗ 10−6 m3 тоест

От таблица 24 стр.49 на сборника „Таблици по съпротивление на материалите“ изд.Со-

Андреян Кирилов Маслинков фак№181612041