1.

Christina Vassileva / Христина Василева

Christina Vasileva es cantante de cámara, solista en el trío barroco Affettuoso, con el que realizan

diferentes conciertos de piezas clásicas barrocas. Christina firma el Manifiesto de “Nueva Poesía

Social” en 2016. Colabora como redactora y publica poesía en la revista “ Nueva Poesía Social

desde su creación. Christina vive y trabaja en Sofía, Bulgaria.

Христина Василева е камерна певица, солистка на бароково трио Affettuoso. С него и други

музиканти изнасят концерти с барокови и класически песенни програми. Христина подписва

Манифеста на Нова социална поезия през 2016 г. Сътрудничи като редактор и публикува

поезия в списанието на НСП от създаването му досега. Христина живее е работи в София,

България.

Солидният германски аутобан с шест платна

Сега е в услуга на придвижването на десетките хиляди южни хора, говорещи всички

славянски и тюркски езици

Колони от луксозни германски автомобили, пълни със семействата им

Работната ръка на империята се готви за празниците

Дисциплинирани, стриктни в правилата за далечна дистанция

Не премигват, не бибиткат, не притискат, не се бутат, не нахалстват

Не изискват и не търсят своето

Жертвените агнеци на децата си

Рождественската звезда преминава над керваните им

С мигащите светлини на бързо прелитащ боинг

La sólida autopista alemana de seis carriles está

Ahora al servicio del desplazamiento de las decenas de miles de personas del sur

que hablan todas las lenguas eslavas y túrquicas

Infinitas filas de lujosos automóviles alemanes, repletos de familias

La mano de obra del imperio se prepara para las fiestas

Disciplinados, estrictos, guardando las distancias

No parpadean, no pitan, no presionan, no se empujan, no son impertinentes

No piden y no buscan lo suyo

Son los corderos sacrificados de sus hijos

La estrella de Belén pasa por encima de la caravana

Con las luces parpadeantes del boeing sobrevolándolos a toda velocidad

2. Ani Ilkov / Ани Илков

Ani Ilkov (1957) es profesor de literatura y escritura creativa en la Universidad de Sofía. Ha sido

profesor visitante en University College en Londres y en la Universidad de Nueva Delhi. Es autor

de diez libros de poesía, de uno de periodismo y de dos de prosa científica. Entre ellos: “Изворът

на грознохубавите“ (1994), “Preparándose para abandonar el corazón” (2015), “El secuestro de

Bulgaria. Panfletos políticos” (2014), “El genio imposible. Un libro sobre Konstantin Pavlov” (2010),

entre otros.

Ани Илков (1957) преподава литература и творческо писане в Софийския университет. Бил е

гостуващ преподавател в „Юнивърсити колидж“, Лондон и Университета в Делхи. Автор е на

десет книги с поезия, на една с публицистика и на две с научна проза. Сред тях: „Изворът на

грознохубавите“ (1994), „Подготовка за напускане на сърцето“ (2015), „Похищението на

България. Политически памфлети“ (2014), „Невъзможният гений. Книга за Константин

Павлов“ (2010) и др.

Каменни въглища

Вие мислите: там, под земята,

там ще можем да бъдем добри.

Ще работим из предприятията,

ще натрупаме доста пари,

докато дойдат жената, децата.

И си мислите: колко е просто,

черно слънце отгоре блести,

а отдолу с естествена доблест

цветни руди разтварят очи

като мъж след прекарана болест.

Всъщност ето как: слизаш надолу,

цял живот си мечтал за жени,

облечени в дрехи от алкохол, и –

изведнъж гледаш – времето спи

върху купчини блудкава тор...

Ще си кажеш тогава: живота бе дим!

Нека с вечното днес да се съединим.

Да сънуваме розови сънища,

докато ставаме каменни въглища!

Carbón

Vosotros pensáis: será allí bajo la tierra

allí podremos ser buenos

de empresa en empresa trabajaremos

mucho dinero acumularemos

hasta que venga la mujer, hasta que vengan

[los niños.

Y pensáis: qué sencillo es

el negro sol brillando desde lo alto

y abajo con su innata valentía

coloridos minerales abren sus ojos

de par en par

como los de un hombre después

de sufrir una larga enfermedad

Y en realidad así es como ocurre: vas hacia abajo,

toda la vida soñando mujeres

vestidas de alcohol y de repente miras:

el tiempo duerme sobre

montones de insípido estiércol.

Entonces te dirás: ¡la vida era solo humo!

Unámonos hoy con lo eterno

¡Soñemos el mundo de color rosa

hasta que nos convirtamos en carbón!

3. Zlatomir Zlatánov / Златомир Златанов

Zlatomir Zlatánov nace en 1953. Estudia Periodismo en la Universidad de Sofía San Clemente de

Óhrid. Autor de más de 15 libros de poesía, prosa y ensayo, entre los que cabe destacar “La

entrada al desierto”, “Playas nocturnas”, “En la isla de los coprófilos”, “El japonés y la corriente”,

“Más allá del trauma y la revolución”. Zlatomir Zlatánov, según el profesor Svetlozar Igov, no es

solo uno de los nombres más importantes en la literatura búlgara en las dos últimas décadas de

los siglos XX y XXI, sino que como poeta, prosista y ensayista muestra expresa más

representativamente el giro moderno de su desarrollo.

Златомир Златанов е роден през 1953 г. Завършил е журналистика в Софийския университет

„Св. Климент Охридски”. Автор е на повече от 15 книги с поезия, проза и есеистика, измежду

които „Входът на пустинята”, „Нощни плажове”, „На острова на копрофилите”, „Японецът и

Потокът”, „Отвъд травма и революция”. Според проф. Светлозар Игов, Златомир Златанов

“не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две

десетилетия на ХХ и началото на ХХI век, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист -

изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие.”

На гроба на Пеньо Пенев

Застанах пред недостроения жилищен блок,

с който градът свършваше.

За предишния хълм пред нозете

напомня само силният вятър на смрачаване –

несвикнал с новото ехо,

той го опитва все отново

в една пещера от бетон,

където звуците се откъртват

като шипове на призрачни динозаври.

Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,

затова изглеждах малко самотен.

Но да бъдеш строител

и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,

утрешния живот да защитиш искрено в себе си,

както дървото без намек брани хралупата –

нали на това учат старите майстори,

които загинаха млади.

Вратите липсват, за да си поделят

уморените ни стъпки в нощта,

и на балкона момичето не придържа

тежката кошница с изпраните рокли,

нито старицата полива цветята,

които ще измръзнат през зимата.

Ти стоиш пред чистия съд на живота

с един поглед в безликите стаи,

в урните на безплътните асансьори,

в най-голямата самота между бетон и въображение,

където един тънък лъч е твоята сянка.

Утре сградата ще погълне много покъщнина,

ехото на свирепия вятър ще се потопи сякаш в зехтин

и ние ще се отместим с един строеж по-нататък

в чистия миг, когато се наливат основите.

Но да търсиш уютност в борбата

и да обграждаш със скели вселената,

и да имаш за собственост

само съвестта на епохата –

нали това се опитва да ни извика

дрезгавият вятър на твоя глас,

който сега чупи стъклата

на утрешните опетнени прозорци

и кърти вратите, раждащи слузести катинари?

En la tumba de Penyo Penev

Ante el edificio inacabado me levanté,

aquél, con el que la ciudad terminaba.

Solo el fuerte viento al atardecer

Me recuerda el cerro anterior que yacía ante mis pies:

sin haberse acostumbrado al nuevo eco

él lo intenta de nuevo

en una cueva de cemento

de dónde rompen y emergen los sonidos

como espinas de dinosaurios fantasmagóricos.

Había adelantado a los habitantes, su futuro,

era por ello que parecía algo solitario.

Pero para poder ser albañil

y confiar la lucha como si fuera el corazón de tu propio cuerpo

la vida del mañana debes asumir y defender,

tal como el árbol que sin sugerir defiende la cavidad

no es acaso eso lo que los viejos maestros enseñan

aquellos, que fallecieron jóvenes.

Faltan las puertas para que compartan

nuestros pasos cansados en la noche.

Las puertas faltan, para que podamos así distinguir

nuestros exhaustos pasos en la noche.

En el balcón la muchacha no sujeta

la pesada canasta de vestidos lavados

ni tampoco la señora riega las flores,

que se helarán durante el invierno.

Tú te detienes frente al límpido recipiente de la vida

con una mirada en las habitaciones sin rostro,

en las urnas de los etéreos huecos de los ascensores,

en la mayor soledad entre el hormigón y la imaginación,

donde un fino rayo es tu sombra.

Mañana el edificio se tragará muchos enseres,

el eco del viento silbante se irá apagando como en aceite de oliva

y nosotros nos mudaremos a un edificio más allá

justo en el momento en el que echen los cimientos.

Pero para buscar refugio en la lucha

y encerrar el universo entre andamios

y tener como tu propiedad

solo la consciencia de la época:

¿no es eso lo que estaba intentando gritar

el viento ronco de tu voz

que ahora rompe los cristales

de las ventanas manchadas del mañana

y desquicia las puertas que engendran candados viscosos?

4. Ruzha Velcheva / Ружа Велчева

Ruzha Velcheva nace en 1946 en Pavlikeni (Bulgaria). Desde 1956 reside en Veliko Tarnovo.

Ingеniera de profesión, escribe poesía y ha publicado en revistas como "Lucha" (Борба), "Tiempo

azul" (Синьо време), "Trabajadora" (Работничка), "Causa popular" (Народно дело), y otros. Ha

publicado desde el año 2000 varios libros, entre los que se encuentra una edición en búlgaro y

español, traducido por ella misma, titulado "El vuelo del cóndor". Fue galardonada en el XVI

concurso nacional organizado por el centro cultural Nikola Vaptsarov de Sofía por su poema "En el

filo de la aguja".

Ружа Велчева е родена през 1946 г. в Павликени, България. От 1956 г. живее във Велико

Търново. Инженер по образование, тя публикува поезия в периодичните издания “Борба”,

“Синьо време”, “Работничка”, “Народно дело” и др. След 2000 г. издава няколко книги, сред

които е двуезичната българо-испанска “Полетът на кондора”. Носител е на наградата на

Читалището “Никола Вапцаров” за стихотворението “На върха на иглата”.

НА ВЪРХА НА ИГЛАТА

12 часа в денонощието

7 дни в седмицата
365 дни в годината

нежните женски пръсти следват

танца

на иглата

Въздухът в залата

тежи

от бръмченето

на стотици шевни машини

От взиране очите сълзят

пръстите на ръцете изтръпват

болките в кръста

бавно съсипват тялото

Красиви рокли

скъпи рокли

мечтани рокли

се раждат

от болката

за да отидат

при едни други момичета

които 12 часа в денонощието

7 дни в седмицата

365 дни в годината

живеят без болка

без страх от сметки

и неплатени заеми

Два съвсем различни свята

които се срещат само

на върха

на иглата
ЕN EL FILO DE LA AGUJA

12 horas al día

7 días a la semana

365 días al año

los delicados dedos

de las mujeres

siguen la danza

de las agujas

El aire del taller pesa

por el traqueteo

de las cientos

de máquinas de coser.

Los ojos lagrimean de fijar tanto la mirada

los dedos entumecidos

los dolores de cadera

poco a poco van deteriorando

sus cuerpos

Vestidos bonitos

vestidos caros

vestidos de ensueño

nacen del dolor

para ir a parar

a otras muchachas

que 12 horas al día

7 días a la semana

365 días al año

viven sin dolores

viven sin el miedo

de no poder pagar

sus facturas y

sus préstamos

Dos mundos totalmente distintos

que solamente coinciden

en el filo de la aguja.

5. Vanya Válkova / Ваня Вълкова

Vanya Valkova es poeta, diseñadora gráfica y crítica. Finalizó sus estudios en Escultura,

Tecnologías Multimedias y Diseño público y publicitario en Sofia. Desde 2016 dirige el Programa

de Máster "Pedagogía y semiótica de las Bellas Artes" en la Universidad de Sofia. Trabaja como

diseñadora web y gráfica. Es redactora de la revista Нова социална поезия (Nueva Poesía

Social).

Ваня Вълкова е поет, графичен дизайнер и критик. Завършила е специалност “скулптура,

мултимедийни технологии и външен дизайн” в Художествената академия, София. От 2016 г.

ръководи магистърската програма “Педагогика и семиотика на визуалните изкуства” в

Софийския университет. Работи като графичен дизайнер. Редактор на сп. “Нова социална

поезия”.

ГРАДСКА ПАМЕТ

Разпад и изхвърляне

Препъване в невъзможността –

полет над града -

остава само учебник по архитектура

Предизвестена е смъртта на сградата

мъчителна и несъпричастна

Фасадите, носещи антична красотa,

умират по-бавно

Някой човърка ноктите си с парче

паднала мазилка

По улицата и чуждите балкони

оставят песъчинки-памет.

Една жена премина

границата на разрушението

Цветовете и уханията дестилират

по-неустойчиви на разпад.

Аз оставам

Аз гледам

Аз виждам

Запечатвам фото-време.

MEMORIA URBANA

Desintegración y derrumbe

Tropezando en la imposibilidad

de un vuelo sobre la ciudad

solo un manual de arquitectura ha quedado

La muerte del edificio está anunciada

dolorosa y sin compasión alguna

Las fachadas que visten de una belleza inmemorial

mueren más lentamente

Alguien limpia sus uñas clavándolas en el trozo

de yeso caído

En las calles y balcones ajenos dejan

la gravilla del recuerdo.

Una mujer cruzó el borde

de la destrucción

Los colores y los aromas

destilan más inestables

frente a la desintegración

Yo me quedo

Observando

Divisando

Mientras sello fotografías-temporales

6. Nikolaj Bojkov / Николай Бойков

Nikolaj Kojkov (1968, Vidin). Autor de los libros “Metafísicas” (2000), “Poemas con biografía”

(2003), “Clarificados en el amor” (2005, hand made), “Cartas a Petar” (2006), “El libro de la vida”

(2003), “101 dedicatorias” (2019). Ha realizado las siguientes profesiones: cocinero, cargador de

camiones, traductor en una fábrica textil, bibliotecario, profesor de húngaro, periodista, modelo en

la Academia de las Artes, difusor de libros y periódicos, compaginador, vendedor de libros,

traductor de libros, guarda de seguridad, limpiacristales, canguro, mensaje, franquiciador,

asistente de Relaciones Públicas y publicidad, asistente de una persona de movilidad reducida,

redactor, camarero, encuestador, cuidador de un niño con síndrome de down, acompañante de un

hombre con retraso mental en sus paseos.

Николай Бойков (1968, Видин). Автор на книгите “Метафизики” (2000), “Стихотворения с

биография” (2003), “Ояснен в любов” (2005, hand made), “Писма до Петър” (2006), “Книгата

на живота” (2010), “101 посвещения” (2019). Упражнявал следните професии: готвач, товарач

на камиони, преводач в шивашки завод, библиотекар, преподавател по унгарски, журналист,

модел в Художествена академия, разпространител на книги и вестник, страньор,

книгопродавач, книгопреводач, охранител, мияч на прозорци, детегледач, куриер,

франчайзодател, асистент PR и реклама, личен асистент на човек с двигателни затруднения,

редактор, сервитьоробарман, анкетьор, детегледач на дете със синдром на Даун, асистент в

разходката на мъж с ментална изостаналост.

***

на Цанко
Притъмня

закапа отбих се в Матрицата

нямах писма

излязох

навън вече се лееше дъжд

и плющеше градушката

по ламарини стъкла по асфалта

който все пó побеляваше

завиха алармите

аз се скрих под навеса при съседния вход

изведнъж зърнах младежа в отсрещния плодзеленчук

как се привежда пред окото на вратата

как се изправя и вперва поглед

в мене и младежа до мене

беше млад и зелен и крехък

с мъх по червенеещите се бузи

излезе и се загледа в дъжда

зазяпваше се в младежите излизащи от Хуго

и отразяващи се в стъклото при него

или извръщайки цялата си глава

проследяваше подкаралитe колите си

после се вглеждаше в мене

или в младежа до мене

помота се отвън

прибра нещо

прибра се вътре

седна зад касата

взря се през стъклото на прозореца в мене

взе книга погледна навън

зачете се пак вдигна поглед

казах си

ако докато преброя до сто ме погледне

ще вляза и ще си купя нещо

точно на 77 през стъклото погледна

бързо скривайки поглед

дъждът вече поспираше

пресякох Неофит Рилски

влязох взех си една жълта ябълка

той свел поглед я измери

после поглед долу забил във везната

цената изчисляваше

после поглед долу забил в чекмеджето

ми връща ресто

ръката му трепва като леко с пръсти досяга дланта ми

докато връща стотинките

после почти подминал окото на витрината

захапвайки ябълката почти отхапал от нея

ще се обърна и ще срещна жаждащия ме негов поглед

***

A Tsanko

Oscureció

Empezó a diluviar

Y me metí en el ciber un ratо

No tenía ningún mensaje

salí

fuera estaba lloviendo

caía una fuerte granizada

como cristalitos por el asfalto

que cada vez estaban poniéndose más blancos

las alarmas saltaron

y yo me escondí

bajo el cobertizo del bloque de al lado

de repente vislumbré al jóven en la tienda de enfrente, vi

cómo se inclinaba ante el ojo de la puerta

cómo se puso de pie y clavó su mirada

en mí y el chico que estaba a mi lado

era joven, inexperto y delicado

con pelusilla en las mejillas rojizas

salió y se quedó mirando la lluvia

sin apartar la vista de los jovencitos que salían del restaurante

que se reflejaban en el cristal a su lado

o girando totalmente su cabeza

o siguiendo los coches conducidos por él

luego se quedó mirándome a mí

o al jóven que estaba a mi lado

allí fuera se iba moviendo de un lado a otro

guardó algo

volvió dentro

se sentó tras el mostrador

a través del cristal me miró a mí

cogió un libro y miró afuera

se concentró en la lectura y luego levantó la mirada

me dije a mí mismo

si me mira mientras esté contando hasta cien

entraré y compraré lo que sea

justo en el número 77 miró a través del cristal

rápidamente apartando su mirada

la lluvia ya estaba parando

crucé la calle Neofit Rilski

entré, me compré una manzana amarilla

él, con la mirada baja la pesó

luego con la mirada también baja clavada en la balanza

calculó el precio

luego con la mirada clavada en el cajón

me devolvió el cambio

su mano temblaba mientras que con sus dedos rozaba

ligeramente la palma de mi mano

mientras me devolvía los céntimos

luego casi habiendo pasado el ojo del escaparate

mordiendo la manzana casi mordida por ella

me giraré y encontraré su sedienta mirada

clavada en mí

7. Plamena Girgínova / Пламена Гиргинова

Plamena Girgínova trabaja en producciones de cine y televisión y en los últimos años como

productora ejecutiva. Autora de la instalación audiovisual “Limerentsia”, seleccionada en el

programa de NEFest 2014. Forma parte del proyecto “Manu Propria”. Tiene publicaciones en

edno.bg, LiteraturniBesilki, FBM.bg y en la antología de la revista “Nueva Poesía Social”.

Пламена Гиргинова работи в кино и телевизионни продукции, в последните години основно

като изпълнителен продуцент. Автор e на аудио-визуалната инсталация "Лимеренция",

селектирана в програмата на NEFest 2014. Част е от проекта "Manu Propria", също така има

публикации в Edno.bg, LiteraturniBesilki, FBM.bg и антологията Нова социална поезия

Вероятни финали

на всички наши несвършили любови

1. Нощ, отворени прозорци, завесите не помръдват

хотелска стая на Кубински бряг

дори бриза е спрял, за да се изпотиш,

за да не изглеждаш толкова добре до жилавата си любовница

Ти стоиш пред огледалото

сресваш дългата си руса коса

бельото ти е черно,

малко си напълняла

в стаята влиза гигантско, жълто Телетъби

и повръща върху теб.

2.Тишина, мрак, открития Космос

аз и ти сме облечени във високо технологични костюми,

които пречат на вселенския вакуум да направи с нас това, което правим сами

да се пръснем, после да се вкочаним

едни шнурове ни свързват с кораба, голям колкото теснолинейка

само ти знаеш как да се върнем,

а време няма

защото времето не съществува

измислихме си го, за да знаем колко дълго се обичаме

виждам цялата Земя зад рамото ти

имаме въздух за 3 минути

3. аз и ти сме първите хора

нямаме имена и живеем в градина, на палатка

имаме проблеми, но още не го знаем

ти не ядеш месо

аз ходя пред съседите гола

ти не знаеш какво искаш

аз не знам какво давам

записваме се на семейна терапия

някъде в уличките около Женския пазар

докато чакаме да ни приемат

ти купувам ябълки

4. Във вътрешния двор играят деца,

4-5 момичета и едно момче

русо, слабо, със сини очи

това е синът ни, който нямаме

и ти не познаваш

след 24 години ще позвъни на вратата ти

ще го поканиш да пиете водка

ще си говорите за жени

ще пиете много водка

даже още водка

после ще плачете и ще се прегръщате

ще се валяте

после ще се събудиш на пода на хола

и него няма да го има

както го няма сега

5. червен килим, води към дамската тоалетна на Одеон

вътре е светло като в утроба,

брилянтите на лампите отразяват малката черна рокля

късия червен маникюр

синьо-черното каре на косата

небрежни снежинки около лявата ноздра

ти умираш вечерта на премиерата

телевизиите и вестниците са много доволни

аз научавам от Facebook

защото в ерата на всички комуникации

не успяхме да поговорим

6. правиш анонимен секс

в маломерен апартамент на бул. България

ти не я обичаш, тя си мисли, че си идеален за нея

правите си дете, защото какво друго да правите нали наближавате 40те

синът ви на 3 годинки постъпва във военно училище

след 16 години е лидерът на новия Холокост

срещу всички заченати без любов

Posibles finales

a todos nuestros amores sin consumar

1. Es de noche, las ventanas están abiertas, las cortinas no se mueven

en una habitación de hotel en la costa cubana

ha parado incluso la brisa para que puedas sudar

y que no luzcas tan bien junto a tu amante musculosa

Permaneces frente al espejo

peinas tu rubio cabello

tus bragas son negras

estás un poco rellenita

en la habitación entra un teletubbie amarillo gigante

y vomita sobre tí.

2. Silencio, penumbra, el Cosmos descubierto

tú y yo llevamos puestos trajes de alta tecnología

que impiden que el vacío universal haga con nosotros lo que nosotras hacemos solas

que impide que nos diseminemos y nos fortalezcamos a continuación

unas cuerdas nos amarran al barco, tan grande como un ferrocarril estrechito

solo tú sabes cómo volver

pero no queda tiempo

porque el tiempo no existe

nosotros nos lo inventamos para saber cuánto tiempo nos amaremos

veo toda la Tierra detrás de tu hombro

solo nos quedan 3 minutos más de aire

3. Tu y yo somos las primeras personas

no tenemos nombre y vivimos en un jardín, en una tienda de campaña

tenemos problemas aunque aún no lo sabemos

tú no comes carne

yo voy donde los vecinos desnuda

tú no sabes qué quieres

yo no sé qué dar

nos apuntamos a terapia familiar

por allí en la zona donde el Mercado de las Mujeres

mientras esperamos nuestro turno

te compro manzanas.
4. En el patio interior juegan unos niños

4-5 niñas y un niño

rubio, delgado y de ojos azules

este es nuestro hijo, aquél que no tenemos

y que tú no conoces

dentro de 24 años llamará a tu puerta

lo invitarás a beber vodka

hablaréis de mujeres

beberéis mucho vodka

y mucho más vodka

después lloraréis y os abrazaréis

os sacudiréis por el suelo

y allí te despertarás más tarde

él no estará

al igual que ahora tampoco lo está.

5. Una alfombra roja lleva hacia el baño de mujeres del Cine Odeón.

Allí dentro es tan luminoso como en un vientre,

los brillantes de las lámparas reflejan el pequeño y negro vestido

las uñas rojas cortitas

la media melena con mechas azules

descuidados copos de nieve en la fosa nasal izquierda

tu te mueres en la noche del estreno

las televisiones y los periódicos están muy contentos

yo me entero por Facebook

ya que en la era de las comunicaciones

ni siquiera logramos hablar

un poquito

6. Tienes sexo anónimo

en un diminuto apartamento en el bulevar Bulgaria

tú no la amas, ella se cree que eres ideal para ella

tenéis un hijo porque qué otra cosa vais a hacer, si ya rondáis los 40
con solo 3 añitos vuestro hijo ingresa en una escuela militar

dentro de 16 años es el líder del nuevo Holocausto

contra todos los concebidos sin amor

8. Teodora Táneva / Теодора Танева

Двадесет и петият час

Блокаж.

Времето спря.

И червеният часовник в метрото

Замръзва на 22.22 …

И хората замръзват по ескалаторите.

И в камерите замръзват изображенията им.

И в телефоните замръзват съобщенията им.

И димът от цигарата на полицая

Замръзва в странен танц.

Господ натисна паузата.

А аз си почивам от стремежите.

От чуждите стремежи,

Които са предначертали дните ми

Докъдето виждат очите ми.

Когато умра, прахът ми нека бъде изгорен повторно,

За да умрат и мечтите.

Не искам те да живеят в грозния часовник,

В който се е превърнал светът.

Целият ни живот, цялото ни сега,

Разцепено с дяволска брадва

На двадесет и четири парчета,

От които мое е само двадесет и петото.

С него ще полетя към небето, където

Уж нямало рай, а само черни дупки и квазари.

Ех, ти, владетелю на човешкия свят,

В душата ти наистина зее черна дупка,

Но в моята още грее звезда…

Тръгна светът и времето тръгна наново

Никой нищо не разбра

Полицаят си допуши цигарата

Хората продължиха да сноват

Само аз стоя още неподвижно

Държи ме инерцията

На безкрая.

La vigésima quinta hora

Bloqueo.

El tiempo se detuvo.

Y el reloj rojo del metro

Se congela a las 22.22…

Y la gente se congela por las escaleras mecánicas.

Y en las cámaras se congelan sus imágenes.

Y en los teléfonos se congelan sus mensajes.

Y el humo del cigarro del policía

Se congela en una danza extraña.

El Señor presionó la pausa.

Así podré descansar de las aspiraciones.

De las ajenas aspiraciones,

Que han planeado mis días

Hasta dónde ven mis ojos.

Cuando me muera, que mis cenizas sean quemadas otra vez,

Para que así también mueran los sueños.

No quiero que vivan en este feo reloj.

En el que se ha convertido el mundo.

Toda nuestra vida, todo nuestro ahora,

Dividido por un hacha diabólico

En veinticuatro trocitos,
De los cuales solo el veinticinco es el mío.

Con él volaré hacia el cielo, allí dónde

Supuestamente no había paraíso, dónde solo hay agujeros negros y cuásares

Eh, tú, soberano del Mundo de los humanos,

En tu alma yace un agujero negro,

Pero en la mía aún brilla una estrella…

El mundo echó a andar y el tiempo echó a andar de nuevo

Nadie ha comprendido nada.

El policía terminó de fumarse su cigarrillo

La gente continuó deambulando

Solo yo permanezco aún inmóvil.

La inercia del infinito

Me sujeta inmóvil.

9. Ventsislav Arnaúdov / Венцислав Арнаудов

Ventsislav Arnaudov nace el 1966 en la ciudad de Yambol. Estudió Filología Búlgara y fue becario

en la Central European University. Profesor de Teoría de la Literatura en las universidades San

Clemente de Ohrid de Sofía y en la New Bulgarian University. Coautor de manuales de literatura

búlgara y artículos en el campo de la literatura y la teoría literaria. Diseñador gráfico de las

portadas de distintos libros de poesía así como de ediciones de la revista “Nueva Poesía Social”.

Венцислав Арнаудов е роден в Ямбол. Учи българска филология и продължава

образованието си в Central European University. Преподава теория на литературата в

Софийския университет и в Нов български университет. Съавтор на учебници по българска

литература и статии в областта на история и теория на литературата. Графичен дизайнер на

поетически книги и на сп. “Нова социална поезия”.

бедните

кой може вас да убие?

докато спите с едно сляпо и едно отворено око

докато утрото прави нощта ви на въглен

докато прахта е в ноздрите ви с първото изплакване

докато калта стига до гърлата ви но не стига на бог

докато без път пръхтите ни осли ни коне ни кентаври

докато ребрата ви се люлеят по небесните ченгели

докато водата ви е слуз и пот и семе

докато голите ви венци огризват слънцето

докато наричате курвите си любима

докато в пустите земи зеят изоставените ви гробове

мъртви не можете

мъртви не можете

не можете

да умирате

само ставате повече

кой може вас да убие?

Los pobres

¿Quién os podrá matar?

mientras dormís con un ojo ciego y otro abierto

si la mañana hace brasas la noche

si el polvo yace en vuestra nariz tras sonaros por primera vez

si el barro alcanza vuestras gargantas pero no le alcanza

si bufáis sin rumbo, pero no sois ni burros, ni caballos ni siquiera centauros

si vuestras costillas se balancean en los ganchos celestiales

si vuestra agua es mucosidad, sudor y semen

si vuestras desnudas encías carcomen el sol

si llamáis cariño a vuestras putas

si en las desoladas tierras permanecen abiertas vuestras tumbas abandonadas

muertos no podéis

muertos no podéis

no podéis

morir

solo sois cada vez más y más

¿Quién os podrá matar?

 10. Ileana Stoyánova / Илеана Стоянова

Ileana Stoyánova nació en Sofía. Ha trabajado como periodista en el ámbito económico en

diferentes periódicos de la capital búlgara. Presidente de la asociación de la Unión de los

periodistas búlgaros. Traduce poesía del inglés y el ruso de autores como Charles Bukowski, Anne

Sexton, Sylvia Plath, Dorothy Parker, entre otros. Ha sido galardonada en diferentes ocasiones y

sus poemas han sido traducidos a más de ocho lenguas.

Илеана Стоянова е родена в София. Работила е като журналистка в сферата на

икономиката в различни столични вестници. Председател на дружество в Съюза на

българските журналисти. Превежда поезия от английски и руски. Сред преведените от нея

автори са Чарлз Буковски, Ан Секстън, Силвия Плат, Дороти Паркър и др. Носител е на

многобройни награда и стихотворенията й са преведени на осем езика.

21-ви

животът ни не е поезия.

стѝховете ни не са поезия.

то е нещо друго –

по-близо е до съпротѝвата.

бездарно е времето –

страх и опиум

движат прогреса.

хората си слагат

предпазни колани

на мислите

(кротувайте, агнета,

вълкът иде!)

бездарни са държавите.

целият свят е под контрол.

и не от някакъв Бог
(не този опиум!)

а от малоумни самовлюбени магнати

на изток и на запад –

купуват и продават човешки живот

в името на народите.

купуват и продават смърт,

купуват, продават, убиват

в името на петрола.

и кръвта се лее, гладът убива

но всичко е под контрол.

няма кой да плаче

няма кой да пее

докато светът се разпада.

не е време за поезия.

време е за съпротѝва.

Veintiuno

nuestra vida no es poesía.

nuestros versos no son poesía.

la poesía es algo distinto,

más parecido a la resistencia.

mediocre es el tiempo:

el miedo y el opio

mueven el progreso.

la gente se pone

el cinturón de seguridad

de los pensamientos

(permaneced tranquilos, corderitos,

¡el lobo ya viene!)

mediocres son los estados.

todo el mundo está bajo control.

y no de algún Dios

(¡no de este opio!)

sino de imbéciles magnates narcisistas

en oriente y en occidente

se compran y se venden vidas humanas

en nombre de la nación.

se compra y se vende muerte,

se compra, se vende, se mata

en nombre del petróleo.

y la sangre se vierte, el hambre asesina

pero todo está bajo control.

no hay quien llore

no hay quien cante

mientras el mundo se derrumba.

no es tiempo de poesía.

es tiempo de resistencia.

11. Marco Vidal González / Марко Видал Гонсалес

Marco Vidal González (Sanlúcar de Barrameda-España, 1995). Poeta y traductor. Graduado en

Lenguas modernas y sus literaturas con Mención en lenguas eslavas por la Universidad de

Granada (España). Obtuvo el premio Mundos y Colores (2017) de la Asociación de Periodistas

Hispanohablantes de Bulgaria por su blog literario La Tortuga Búlgara, donde escribe sobre

lengua, literatura y cultura búlgaras. Fue finalista en la II Justa Poética Alexandre Amad por su

poema “Tres maricas”. Publica regularmente en la revista literaria búlgara Нова социална поезия

(Nueva Poesía Social). Se desempeña como traductor de poesía del búlgaro y del macedonio al

español.

Марко Видал Гонсалес (Санлукар де Барамеда-Испания, 1995). Поет и преводач. Завършва

славянска филология в Университета на Гранада (Испания). През 2017 г. е награден в

конкурса "Светове и Цветове" на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България

за популяризирането на българската култура пред испанска публика в блога си La Tortuga

Búlgara. Финалист в конкурса II Justa Poética Alexandre Amad със стихотворението си “Tres

maricas”. Той е един от редовните сътрудници на сп. "Нова социална поезия". Превежда

поезия от български и македонски на испански.

сред панелите беше той

на всички търсещи топлина

на любомир

в един дъждовен януарски ден

дълго се катерих по овча купел II

между несанирани соц-блокове

той ме посрещна и вежливо

ми подаде ръка

упъти ме към тях

той ме водеше по една

малка стръмна пътечка

панелите в които

вперих погледа си

едва се забелязваха

те - покрити със зимна мъгла

изчезваха в дъжда

уличката - без паваж

без осветление

към края на уличката

една бедна колибка

лъсваше в тъмнина
когато влязохме в къщата

той направо се съблече

извади си го и ми вика

айде

аз се съблякох също

обаче, след двуминутно лизане

той ме помоли да отида до тоалетна

да си изплакна хуя

защото само ако си го измия

тогава ще ми духа той

когато излязох от тоалетната

той беше облечен - а аз бях гол

тогава ми поискá 60 лева

ескорт бил

почнахме да се караме

щял да ме пребие

щял да ме ограби

казах му, абе брат, споко

щи дам двайсе лева, повече немам

той за мое учудване се съгласи

тогава порових по джобовете си

двайсетте лева ги немаше

той беше готов да се бием

и държеше на 60те лева

каза ми айде до банкомата

казах му немам карта

как така немаш бе

оставих си я в нас

тогава съзрях

разбойническата му

физиономия

готова за бой
най-сетне ме пусна

аз излязох почти гол

с обувки не обути

и в тъмнината на калната улица

се затичах

със свито сърце

по неподслонените

живи пространства

между дивите

софийски блокове

Entre los bloques me esperaba él

a todos los que buscan calor

a liubomir

en un frío y lluvioso día invernal

yo subía por aquellas cuestas

del barrio de Ovcha Kupel II

entre los bloques de la época comunista

aquellos sin remodelar

él me dio el encuentro y muy educadamente

su mano me tendió

por una larga pendiente

él me iba guiando hacia su casa

los bloques en los que había

clavado mi mirada

apenas se apreciaban

envueltos de una niebla invernal

bajo la lluvia se desvanecían

el callejón sin pavimento

ni electricidad

al final del callejón

una pobre chabola

brillando en la oscuridad

cuando nos adentramos en la casa

él se quitó la ropa

se la sacó y me dijo

venga

yo también me desnudé

pero después de chupársela un poco

me pidió que fuera al baño

a enjuagarme la polla

ya que solo si me la lavaba

él también me la chuparía

cuando salí del baño

él estaba vestido y yo desnudo

entonces me pidió 60 levas

resulta que era un chapero

empezamos a discutir

decía que me iba a pegar

que me iba a robar

entonces le dije a ver tío tranqui

te daré veinte levas no tengo más

para mi sorpresa se conformó

entonces hurgué en mis bolsillos

las veinte levas no estaban

él estaba dispuesto a que nos pegáramos

y insistía en las 60 levas

me dijo venga vamos al cajero

no tengo tarjeta le dije

cómo coño no vas a tener tarjeta

me la dejé en casa

entonces en su chungo rostro

aprecié sus ganas de pelea

al final me dejó marchar

y yo salí medio desnudo

con los zapatos sin atar

y en la oscuridad de la calle fangosa

me eché a correr

con el corazón encogido

por los vivos y desamparados huecos

entre los bloques salvajes

de la ciudad de Sofía.

12. Kiril Vassilev / Кирил Василев

Kiril Vasilev nació en 1971 en la ciudad de Sofía. Es autor de tres poemarios: "Tres poemas"

(2004), "Las hojas ausentes" (2010) y "Provincias" (2015). Publica ensayos y análisis crítico en el

campo de la literatura y de las artes.

Кирил Василев е роден през 1971 г. в София. Автор е на стихосбирките: “Три поеми” (2004 г.),

“Липсващи страници” (2010 г.) и “Провинции” (2015 г.) Публикува есета и критически статии в

областта на литературата и изобразителното изкуство.

Музей на тоталитарното изкуство

Огромни глави

яки черепи

мускулести прасци

вдигнати яки

вятър

много вятър

откъм бъдещето
въпреки

непоколебимата вяра

и свръхчовешката мощ

те стоят вцепенени

върху бетонните постаменти

наполовина размразени трупове

приготвени за разпознаване

но разпознаващите ги няма

патолозите следователите прокурорите

съкрушените роднини

изчезнали са безследно

тази призрачна морга

с под от райграс

и таван от дъждовни облаци

стои отворена и празна

ако не броим труповете

и заплашителната тишина

която тук

не вещае развръзка

Museo de arte totalitario

Enormes cabezas

cráneos duros

pantorrillas musculosas

cuellos levantados

viento

mucho viento

desde el futuro
a pesar de

la fe inquebrantable

y el poder sobrehumano

ellos permanecen entumecidos

sobre los pedestales de hormigón

cadáveres medio descongelados

preparados para su reconocimiento

pero los que deben reconocerlos no están

los patólogos los investigadores los fiscales

los familiares devastados

todos han desaparecido sin dejar rastro alguno

esta morgue fantasmal

con suelo de césped

y techo de nubes lluviosas

permanece abierta y vacía

eso si no contamos los cadáveres

y el silencio amenazante

que aquí no predice

desenlace alguno

13. Ludmila Kaloyanova / Людмила Калоянова

Ludmila Kaloyanova es Doctora en Filología. En 1990 emigra a EEUU, donde comienza a trabajar

en la Universidad de Pittsburgh y defiende su tesis doctoral sobre identidad de la mujer y escritura

creativa. Autora del libro “Creatures of Transition” (New York, 1998) y del poemario “Anadromous”.

Ludmila ha galardonada en diversas ocasiones, entre las que cabe destacar el concurso “Binyo

Ivanov” y el primer premio del concurso internacional “La fina pluma” (Chicago). Laureada en el

concurso de “Nueva Poesía Social” en 2018 y vicepresidente de la Liga de los Escritores Búlgaros

en EEUU y en el mundo.

Людмила Калоянова е доктор на филологическите науки. През 1990 г. емигрира в САЩ,

където започва работа в University of Pittsburgh и защитава докторска дисертация на тема

женска идентичност и креативно писане. Автор е на книгата „Creatures of Transition“ (New

York, 1998), и на стихосбирката „Аnadromous“. Людмила е носител на множество отличия,

между които специална награда в конкурса „Биньо Иванов“ и първа награда от

международния конкурс „Изящното Перо“ (Чикаго). Лауреат на наградата „Нова социална

поезия“ за 2018 г. Вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Ийст Ривър

В мъгливия следобед

на Карл Шурц парк

попивам пръски дъжд и

мирис на река

пуерториканки с колички

разхождат приветливи

френски

булдози

два сиви гълъба

надничат

от ръждясалите перила

във водовъртежните ями

на Ийст Ривър

дошъл тук

преди повече от столетие

вуйчо Теодор

ми маха с ръка

дъщеря ми

(която не подозира за съществуването му)

обича да си прави

снимки пред

статуята на свободата

…отронена памет
ентропия на пренесени гени

парадокси на скъпо

платената свобода…

гълъбите-въжеиграчи

продължават своя танц

върху перилата

протягам ръка

East River

En una tarde nebulosa

del parque Carl Schurz

me impregno de gotas de lluvia

y del aroma del río

Puertorriqueñas con carritos de bebé

pasean а sus afables

bulldogs franceses

dos palomas grises

se asoman

por el parapeto oxidado

desde los remolinos profundos

del East River

mi tío Teodor

que llegó aquí

hace más de un siglo

me saluda con la mano

mi hija

(que ni siquiera sospecha de su existencia)

disfruta haciéndose

fotos frente

a la estatua de la libertad
…memoria despojada

entropía de genes transferidos

paradojas de aquella libertad

que resulta tan cara…

Las palomas continúan bailando

sobre el parapeto como en una cuerda floja

Y yo tiendo la mano.

14. Vladimir Sabourín / Владимир Сабоурин

Vladimir Sabourín es un poeta y traductor búlgaro de origen cubano, autor del manifiesto Nueva

Poesía Social y redactor de la revista Нова Социална Поезия (Nueva Poesía Social). Ha

traducido a Bertolt Brecht, Arquíloco, Roberto Bolaño, Álvaro de Campos (Fernando Pessoa) al

búlgaro, entre otros. Sus traducciones y obra pueden consultarse tanto en la web de la revista

НСП como en su blog personal (en búlgaro) y en el blog La Tortuga Búlgara (en español).

Владимир Сабоурин е български поет и преводач от кубински произход, автор на Манифеста

на Нова социална поезия. Превежда на български Бертолт Брехт, Архилох, Роберто

Боланьо, Алвару д’Кампуш (Фернандо Песоа) и др. Неговите произведения и преводи са

достъпни в блога му vs.archives, на страницата на сп. “Нова социална поезия” и в блога La

Tortuga Búlgara.

Продължаваме

Като немски войник при сталинград

Като чистачка завършила българска филология

Като дементен старец в падащия мрак

Като емигрант в хладилен камион

Като дъно на пресъхнал язовир

Като тусен лувертюр във френски затвор

Като беглец по изтъняващия лед

Като непотърсени трупове направени на препарати

Като дете замръзнало в колесник на самолет

Продължаваме

Continuamos

Como un soldado alemán en stalingrado

Como una limpiadora filóloga

Como un anciano demente cuando cae la noche

Como un emigrante en un camión frigorífico

Como el fondo de una presa reseca

Como toussaint louverture en una cárcel francesa

Como un fugitivo corriendo sobre una placa de hielo cada vez más fina

Como cadáveres humanos hechos exposición

Como un niño congelado en las ruedas de un avión

Continuamos

15. Borislav Ignatov / Борислав Игнатов

Borislav Ignatov tiene 27 años. Escribe y dibuja. Se deja llevar por la energía del universo así

como por cuestiones existencialistas. Le atrae el fatalismo, así como reírse de él, del mundo y de

sí mismo. Aprecia la vida por encima de todo en este mundo. Le gustan los pomelos, los paseos

por la montaña, la cerveza y los pies femeninos. Odia instagram y la cultura pop en toda su

extensión Kardanisiana. No puede vivir sin música.

Борислав Игнатов е на 27, освен да пише, рисува. Воден е от вселенски търсения и

екзистенциални въпроси. Харесва фатализма, но и също да му се подиграва. Надсмива се

над света и себе си, цени живота повече от всичко останало на този свят. Обича

грейпрфрути, разходки в планините, бира и дълги женски крака. Ненавижда инстаграм и поп

културата в най-тежкият ѝ Кардашиян вид. Не може да живея без музика.

Живот

Съзнанието ми се гъне като глина

поезията навлиза в мен – хладен задгробен поток,

който понася понятията, завърта ги

и ги завързва на възли.

Битието напира през прозореца

а небитието чука като кълвач

от вътрешната страна на

белия ми череп.

Искам да тръгна гол по улиците,

да си развявам чепа

и да пея забравени бунтовнически химни;

да се смея безумно

да крещя

да се превърна в божествена водна чучулига

и да се излея в канала

към прогнилото сърце на града.

Искам да изляза на балкона,

да изляза от къщата,

да изляза от себе си

да заявя с цялата си архаична увереност

стаена в пулсиращото сърце

че съм жив и ме има.

Че съм там за себе си

а не за някой друг.

Самосиндикална част от всичко останало

спираловидно привидение

част от безкрая.

Политам в ясен безкрилен полет

над бетонни покриви

и порцеланови сгради,

над поля, села, изорани пътища,

фабрики, болници, военни фронтове

Летя свободен

без цел и съзнание

свободен електрон от ядрото

на прашинка в снежното кълбо

поставено в самия център на la vide –

негова милост

Животът.

Vida

Mi conciencia se repliega como la arcilla

la poesía se adentra en mí: una fría corriente de ultratumba

que lleva los conceptos, los gira

y los hace nudos.

La existencia aporrea la ventana

y la no-existencia golpea como un pájaro carpintero

en la parte interna de mi blanca calavera.

Quiero ir desnudo por la calle

haciendo lo que me salga de la polla

y cantando himnos rebeldes olvidados

riéndome locamente

gritando

y convertirme en una sagrada alondra acuática

y verterme así en la canalización

hacia el corazón putrefacto de la ciudad.

Quiero salir al balcón,

salir de casa,

salir de mí mismo,

declarar con toda la convicción arcaica

soterrada en mi corazón palpitante

que estoy vivo, que estoy aquí.

Que estoy allí pero para mí mismo

y no para servir a los demás.

Una parte autónoma de lo restante

una aparición en forma de espiral

una parte del infinito.

Planeo en un vuelo claro sin alas

sobre tejados de hormigón

y edificios de porcelana,

sobre campos, aldeas, caminos arados,

fábricas, hospitales, frentes militares.

Vuelo libre

sin objetivo y sin conciencia

un electrón liberado del núcleo

de una partícula de polvo en la bola de nieve

colocada en el mismo centro de la vide:

su Merced.

La vida.