Хронология на българския литературен процес

NB! Смирненски – между символизъм и авангард

50-те и 60-те г. на XX век

Бълг. модернизъм
Смирненски г. голямата
П. Яворов (постсимволи- -т е романова вълна
40
зъм) и ек
I етап II етап III етап -т е X в
Освобождение 0
3 X
1878г. индивидуали символизъм експресио на
зъм низъм Димитър Талев
Бълг. а Димитър Димов
края на 90-те .н
възраждане г
на XIX и
0 -те ек
началото на 2 в
XX век XX

сп. “Мисъл”

80-те – 90- Ат. Далчев

те г. на XIX
век Д. Дебелянов
Хр. Ботев(70- Н. Вапцаров
те г. на XIX
век) П.П.Славейков Гео Милев
А. Константинов Ел. Багряна

Елин Пелин Й. Йовков

,80-те,90-те г. на XIX век; “най-силното” му време-до началото на XX век)

NB! Яворов – два творчески етапа -> ранен (социална и патриотична лирика) и зрял (модернистична лирика)
Димитър Димов
/1909-1966/
 Романът “Тютюн”
 Вписва се в епическата вълна на 50-те г. на XXв.
 Проблематика, образна система, поетика – необичайност ->
„случаят „Тютюн” (първо и второ издание).
 Историческата тематика, разгърната в личен и обществен план.
 Стремеж към реалистично отразяване на действителността.
 Тенденции към психологизация.
 Героите на Димов –
„осъдени души”
 Подвластни на страсти и амбиции (мономани).
 Пренебрегват трад. норми, загърбват устойчивите
ценности.
 Волята им ги извежда до върховете; достигат
мечтания свят на властта и богатството, но погубват
душите си.
 Трагично раздвоени, отчуждени от другите, самотни,
отделят се от рода (“безродови”).
 Космополити.
Многозначност на заглавието на
романа „Тютюн”
1.Предмет, произведен с труд (стои в осн.
на социалния конфликт).

2.Стока (прoблем за „продаването” и

ТЮТЮН продажността).

цвета на златото

метафоричен знак – жълт цвят темата за болестта

есенно пожълтяване – увяхване, смърт

 Време и пространство

За период от 15г.
Провинциален град -> София->
е проследен двубоят
Чамкория -> Варна -> Солун ->
между 2 враждуващи
Кавала.
лагера.

историческо лично време мотивът за пътя

време
 Композиционна рамка на
романа
Греховният свят на миналото,
„прочетен” чрез началото (част 1,
гл.1)
„Гроздоберът беше към края си”
(преход към ново време)
„Ирина тръгна...по остатъците на
древен римски път”(носи идея за
красотата, обречена на грехопаде-
ние)
„От двете страни на шосето...
(берат) най-благоуханните и скъпи
листа на тютюна”.(Тютюнът се
вписва в образа на разрухата и
смъртта чрез идеята за цената и
сладостта на страстите).
Извод: Властта и на парите, и на идейната доктрина над чов. души води
до грехопадение
Двойственият образ на „светлото
бъдеще”, разгърнат чрез края (част
2, посл. глава)
Майски ден – внушение за
възкресение.
Варвара:
-име – покровителка на омъжените
жени и децата – няма съпруг и деца,
отказва да набере цвета.
Извод: Фанатичната преданост към
партията не може да роди красота,
щастие и бъдеще.
Павел Морев:
- апостолско име, но проповядва
идеи, които не са блага вест за
спасение на човеците, а МОР за
душите им.
 Борис и Ирина – в началото на
романа
 Носят знаците на бедността.
 Неудовлетвореност от отреденото им място.
 Чувство за несвобода.
 Подвластни на мечтата.
 Копнежи – насочват към „друго” място.
 Прекъсват връзката с традицията.
 Срамуват се от близките си.
Пътят на Борис – приказен модел
в началото: царственост, избраничество (момент на
изпитание -> татко Пиер, Мария)
Име

след издигането: вълк, единак

 Мария – средство да се получи властта.
 Приказен помощник (татко Пиер) и вълшебен предмет (тютюн).
 Не става цар (променена социална и духовна функция на царя),
превръща се в диктатор.
 Волята на Борис – препратка към Свръхчовека на Ницше (3-те
метаморфози – камила, лъв, дете).
 Смъртта на Борис (описание на погребението, тебеширеният
надпис, худ.обобщения).
 Ирина
 Лекар.
 Носител на жизнеността и красотата.
 Бавно, но последователно се подава на съблазните.
 Олицетворява разрива между етичното и
естетичното, разкрит чрез елементите на телесно и
духовно.
 Жизнено момиче – “лакирана светска кукла”.
 Мотив за безплодието – “тя беше станала безплодна
като камък”.
 Символът „Никотиана”
 Провокира желания, но разделя хора (социално и
нравствено).
 Пресечна точка на различни повествователни
пластове – социален, икономически, идеологически,
морален.
 Разрастването на „Никотиана” я превръща в
митологично чудовище, което поглъща жертвите си
(Пиер, Мария, Борис, Ирина, работниците).
 Алтернативата
 Символен план – мостът (Речник на символите).
 Идеологически контекст на творбата – „събарянето
на омразния и жесток свят” – спасение.
 Психологически план – себеотдаването на идеала е
проклятие.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!